Ето какво ви е необходимо: 2 стоманени пръчки, 6 шайби, 2 дюбела и разбира се вашият борд.

Трудната част е огъването на металните пръчки за да получите следните конзоли. Хубаво е металът да е твърд, да не е алуминий.

Монтирате ги на борда с помощта на шайби и винтовете от автоматите.

И сте готови за монтаж на стената.

От здравината на връзката със стената зависи дали ще имате надежден рафт, понякога дюбелите не вършат работа. Не правете това на стена от гипскартон!

Готово…

Може да товарите…

Като съдим по силата на тазгодишния ски сезон, рафтовата функция може да се окаже основната.

За протокола, не съм сноубордист, карам ски :)

Коледа е чудесен християнски празник. Събираме се със семействата си, откъсваме се от рутината на ежедневието, спомняме си за християнските ценности, а именно да се радваме на живота и да сме добри към всички. Това е една пауза, която ни зарежда с емоции и ни връща към детството и домашния уют.

До тук добре. В какво обаче еволюира този празник? Ако съществуваше Дядо Коледа, сигурно щеше да е най-богатият човек на света. Белобрадият старец се е превърнал в рекламно лице номер едно за милиарди продукти и услуги. Търговската ламя сериозно се разпорежда с коледните ни навици. Консумиране, консумиране и пак консумиране иначе забравете за коледен дух. Ако има липса на коледно настроение се препоръчва да направите дискотека от коледни лампички на всички прозорци вместо да си поговорите с близките, които така или иначе нямате време да чуете. Ако и това не помогне пуснете пласмасарската индустрия в дома си да ви залее, защото усещането за горска къщичка затрупана със сняг и полъха на борова гора, най-добре се постига със 100% PVC.

Затова ви пожелавам в спокойствието на празниците да успеете да си поговорите с всички близки и да се убодете на истинско борче в гората.

снимка в която успях да уловя истинския смисъл на Коледа в парижки мол

Абсолютният минимализъм :)

KiBiSi

Да направим следния експеримент. Мисловно махаме от повърхността на София абсолютно всичко частно (къщи, коли, огради…), махаме всички обществени сгради строени преди 20 години и цялата растителност садена преди 20 години. Въпросът е какво остава? Остава това, което получаваме от града като институция, едно поле и инфраструктура на доизживяване – разбити тротоари, разхлопани плочки, кал, прах и метро :) Ех това метро бе, още дълги години ще е гордостта на много кметове. Някой ще каже, че много изискваме. Не, нека стесним кръга до идеалния център, представителната част. Вторият важен въпрос е къде можем да се разхождаме пеша и да се чувстваме като бели хора. По двете ни пешеходни улици Пиротска и Витошка? Неееее, това не са пешеходни зони на европейска столица, съжалявам!

Къде е проблемът? Първо, липса на всякаква политика спрямо пешеходните зони, не са ценност за управниците, а явно и жителите не проявяват кой знае какъв интерес. Второ, действа се на парче, липса на цялостно планиране, правят се кръпки за закрепване на положението. И трето, гоним дъното на стандартите за изпълнение. Какъв е стандартът за пешеходна настилка в България? Поръсва се малко пясък, редят се възможно най-евтините плочки на пазара и се заливат фугите с малко цимент. Срок на годност – 2 седмици ако не вали :) Ако не се разместят плочките се разпадат, дори и да не паркират коли върху тях. Резултат – кал – прах – нерви – нов ремонт – и така до края на света –>

Госпожа Фандъкова показва положително отношение и желание за диалог в тази насока и ние искрено се надяваме това да даде резултат. Пиша този текст за настилките защото преди няколко седмици бях в Испания и за пореден път се убедих колко далече сме от истината. Някакви тамошни затънтени селца могат да сложат София в малкия си джоб, няма потънала плочка няма кола на тротоар, да се чуди човек толкова ли е трудно да се направи нещо качествено от-до. Ето и малко снимки на настилки:

Първо как е на село – не градска среда а селска:

Аз такава улица в София не съм виждал

Една цялостна подмяна на настилките на един цял квартал в едно село.

И от градско оборудване не се пести

Гибралтар – английската територия:

Тъй като Гибралтар е под ръководството на Великобритания, няма как да не си проличи тяхното влияние и перфекционизъм в изпълнението на настилките.

Малка настилкова поезия :)

Светъл тротоар с тъмен кант и тъмно улично платно със светъл кант, кво да ги правиш…

…

Малага:

Малага е морски град с население под милион. Има страхотен исторически център, в който почти не се движат коли. Пешеходната разходка естествено е истинско удоволствие на подобни места и местните хора са осъзнали, че това е богатство.

Това са улиците през които са движат коли в този исторически център. Ясно се вижда, кой е с приоритет. Аз ако съм шофьор не бих се засилил на такова място. Такива места ни липсват на нас

Като изключим перфектното изпълнение, може да се каже, че водата не е дъждовна, просто хората си мият старателно улиците. Да им се чуди човек от какво ги мият?

Различни места различни проекти.

…

Извън историческия център – обикновен тротоар

Още по-обикновен тротоар

Преход от настилка в цветарник

Къде е тайната?

Тайната е в подправките и в месенето. Разликата е, че хората там са разбрали, че като правят нещо то трябва да е трайно и не две седмици а 200 години. Освен, че ще живеят хубаво нищо чудно да им излезе и по-евтино.

Основа бетон, настилка гранит, точка.

ааааааа ето защо шахтите им не потъвали…

културна работа

…

Чичкото се е изчервил защото се старае и затова му плащат!

Финални щрихи

средиземноморски уют

Да се чудиш къде е по-хубаво вкъщи или на улицата?

Каква е поуката? Не е ли време София да направи тази толкова титанична стъпка към изграждането на едно качествено обществено пространство? На нас малко ни трябва, как мислите…

Една класика във научната фантастика като “Матрицата” е показателен пример. В нея светът се представя като съвършена симулация със собствени правила и определена цел. Хората се оказват роби, след което се проследява пътят към свободата. В случая интересен е моделът – еди кой си упражнява тотален контрол върху другите. В крайна сметка “Матрицата” е готовият продукт – завършената илюзия. Но как се стига до този продукт, защото повече е интересен пътят към една такава илюзия и дали тя може да се окаже не просто интересна художествена измислица. С тази цел ще се опитам да разиграя действието по етапи, а именно зараждането на “Матрицата” и ролята на архитектурата естествено… :

Обикновено природният свят и технологичните постижения на човека се разглеждат като две независими системи, едва ли не самоизключващи се и противоречиви. Но какво ще стане ако приемем, че технологията е нашата еволюция.

Връх в технологичните постижения е компютърът в комплект с Интернет. В един момент приемаме Мрежата като даденост, но тя е нещо динамично, което се развива непрекъснато и нищо чудно да ставаме зависими от нея все повече и повече, до момента, в който тя ще стане част от нас. Интернетът от 1998 не е Интернетът сега, постепенно се развива като една своеобразна глобална нервна система. С две думи Интернет предлага отлични предпоставки за развитие на една образно казано матрица. Как това ще стане? Едно е сигурно – много бавно и постепенно, без революции…

1] Виртуален паспорт: Интернет акаунтите в момента са първична форма на виртуална самоличност. Пример за скоростно развитие е Google, който предоставя огромен обем от услуги с достъп от едно единствено потребителско име. Функциите на Интернет стават все по-сложни и обхващат все повече сфери. Нищо чудно в някой светъл ден да обявят Мрежата за “Държавата-мрежа” (ДМ), в която имат място само хора с “Виртуален паспорт” (ВП), т.е. глобално потребителско име с достоверни данни. Всеки ще се сдобива с такъв по необходимост, по реда в който се изкарва и нормален паспорт, т.е. в ДМ няма да има измислени лица, всеки ще отговаря за виртуалните си действия. Това ще отвори нова врата на виртуалните услуги, както и ще направи мониторинга на потребителите безпроблемно. В по-напреднал етап могат да се създават лични виртуални модели (ЛВМ) на този принцип.

2] Платформа: Постепенното усложняване на услугите ще доведе до необходимост от нов интерфейс, стандартните уебстраници с поредица от връзки няма да са достатъчни. Ще се появи платформа, която да поеме всички жители на ДМ, ще се появят и правила “закони” под които ще функционира. Новият интерфейс няма да е нещо сложно конструирано, което ще се открие с рязане на лента, то ще е поредица от напластяване. Една такава първоначална платформа може да се яви “Google Earth”, която в момента без да го осъзнаваме се пълни с огромно количество информация, копирайки реалния свят (информация за хотели, музеи, кина, маршрути, снимки). В “Google Earth” дори от известно време започна изграждането на 3D модели на съществуващи сгради. Нищо чудно това да е началото на нашия виртуален свят, който с усилията на всички ще се осмисли и напълни. Тук е време да вмъкнем и архитектурата. Може след години да се създаде професия “Виртуален архитект” наеман за да определи визията на пространството (вече няма да тормозим колегите инженери с глупости защото всичко ще е възможно :). Ще дойде въпросът за собствеността, ще почнем да се стремим да закупуваме виртуално пространство, което реално ще е нищо. В момента 3D навигацията на “Google Earth” е изключително неблагоприятна, но това съм сигурен, че скоро ще се промени. Естествено хората създали Vray ще направят специална рендър програма към ДМ, която ще изчислява фотореалистични изображения в реално време. ДМ ще почне да се превръща в 3D онлайн игра, която се изгражда от самите играчи. Ще почнат да се появяват правила, но в същото време ДМ ще се представя като свят на неограничените възможности. Играта ще става все по-интересна и за да си позволиш в един момент пътуване до някаква дестинация, ще трябва да дадеш нещо в замяна, ще се появят зони на достъп, лично пространство и т.н. А какви творчески и социални възможности би ни предоставила една такава среда оставям на вашето въображение…

3] Ключът: За да има успех подобно примамване към ДМ трябва да важи правилото за баланс РАБОТА/ИГРА. Тоест чрез ДМ трябва да се върши работа и да предлага огромни възможности за развлечение. Не ви ли прави впечатление, че този баланс е много присъщ за сегашната Мрежа?

4] Устройства за влизане в матрицата: Интернет зависимостта е официално приета за болест. Удивително е колко часове прекарват хората пред монитора. Това е един вид еволюция. Ако накараме един по-възрастен човек да поработи на компютър, ще се откаже след десетата минута. Но да си дойдем на темата. Първо условие е да имаме 24-часов Интернет достъп навсякъде. Интернет достъп навсякъде ще е толкова нормално, колкото сега да имаме обхват на телефона. Мобилността и компактността на устройствата ще е задължителна. Ще се лишим от монитори и екрани и ще прибегнем към решения като това и това. Неизбежно балансът между интересните неща извън Интернет и вътре в него ще се промени. Това ще промени коренно навиците ни в реалния живот, пространствата които ще са ни нужни и пътуванията ни. Какво ще се случи с архитектурата и инфраструктурата извън матрицата? Какви ще станат хранителните ни навици? Колко ще се разшири времето прекарвано вътре в играта? Колко ще е времето в което не си даваме сметка, че сме във виртуална реалност? Кой ще дърпа конците?

Гигантското “лондонско око” дело на Marks Barfield създава специална космополитна атмосфера.

Тук малко перфектни детайли, способни да завъртят главата на всеки архитект :)

Традиционен тип строителство – тухлена облицовка, неподатлива на времето, английски дворове и подредени цветя…

Британският музей. Вътрешното пространство създадено пак от Фостър има невероятно въздействие, човек се пренася в друг свят, иначе почти не обърнах внимание на експонатите а и нямах много време…

Случайни сгради

Сградата-фабрика на Lloyds

И понеже Фостър е навсякъде – Прословутата шишарка и отраженията й върху околните сгради.

На първата снимка се вижда обособяването на велоалея в градската тъкан, а на втората се вижда качеството на изпълнение на настилките – маркировките в случая са част от настилката!

Тук съм снимал тротоарни настилки, на първия кадър се виждат стандартните тротоарни плочки, които се срещат навсякъде и по най-малките улички и създават впечатление, че дори и с танк да се мине върху тях пак нищо няма да им стане. Това е разликата с нас, че те като правят нещо го правят да издържа столетия, а не като при нас след първия дъжд плочките са разхлопани и натрошени и те знаят, че така им излиза по-евтино. На втория кадър е документиран единственият дефект, който забелязах за 5 дена обикаляне. Пропаднала плочка – срамота :)

Още настилки и детайли…

Велосипедни странности или необходимости

Ако не разбрахте, това е вело-линейка. Явно хората приемат колелото на сериозно и не им пречи да си вършат работата с него въпреки, че времето там е доста дъждовно, докато при нас някак си не е престижно да се мотаеш с колело, като може да имаш 2 коли.

Това не са тоалетни на 5-звезден хотел, това са обществени тоалетни, при това са така проектирани, че влизането до тях става без врати, няма я леличката, която те гледа криво и ти сочи картона върху който е написала със син маркер таксата 30ст.

Тук искам да направя една скоба и да поговоря за рекламните табели на магазините. Виждате за какво уважение спрямо сградата става въпрос и за каква естетическа зрялост говори – Фини табели, които мога да оприлича с етикети на скъпи маркови дрехи, запазване на оригиналната фасада и реконструиране на стари елементи, впрягайки ги в своя полза. Какво става у нас – всеки “бизнесмен” просто се чувства длъжен да унищожи оригиналната фасада, като я покрие с алуминий, огледала или други гнусотии и естествено рекламната табела е от край до край (така е, празно не трябва да има) задължително в ярък цвят и с огромни букви като за малоумни.

Кметството на Фостър

“Милениум бридж” лично мен много ме впечатли, пак произведение на Фостър, аман вече от този човек :)

И една снимка, която ясно показва симбиозата между старо и ново – Ken Shuttleworth/Make

Пиша тази публикация, не за друго а за да си тренираме от време навреме чувството за нормален град и за да не свикваме прекалено с мизерията, въпреки, че аз София си я обичам много и от нас зависи как ще се развива…