„Димитър Стоянов: България вече няма да предоставя оръжия на Украйна

Новоназначеният министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че България вече няма да предоставя оръжие на Украйна и призова Москва и Киев да седнат на масата за преговори за прекратяване на войната, съобщават БТА и Ройтерс.

Досега страната ни е изпратила на Украйна противотанкови ракети, бронирани машини, минохвъргачки, зенитни оръдия и гаубици през 2024 и 2025 г., както и пехотни оръжия.

През 2022 и 2023 г. България не е изнасяла официално оръжия и боеприпаси за Украйна. Имало е сделки с европейски посредници, които са осигурявали доставки за украинската страна. Тогава българските власти заявиха, че не могат да контролират какво правят купувачите.

„Не е планирано българската страна да предоставя повече оръжия на украинската армия“, каза Стоянов, представяйки приоритетите на своето министерство.

„Вече ясно заявихме, че войната в Украйна няма да бъде решена на бойното поле…; време е да се търси справедлив мир, който е решен и от двете страни.“ – продължи той. 

Засега нямаше коментар от Киев.

През март Украйна и България сключиха 10-годишно двустранно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността, което включва съвместно производство на отбранителна продукция, споделяне на разузнавателна информация и енергиен коридор, предназначен да пренася до 10 милиарда кубически метра газ годишно до Украйна.“

***

Ден по-късно (т.е. днес) от „Медиапул„:

„България продължава с продажбата на оръжие за Украйна

България няма да спира продажбата на оръжие за Украйна, а единствено ще спре предоставянето на въоръжение от складовете на българската армия, обяви военният министър Димитър Стоянов в сряда.

Преди ден негово изказване, че България спира военната помощ за Украйна породи значителни спекулации, защото страната ни продава оръжие за милиарди от началото на войната.

„Не спираме продажбата. Българската индустрия работи и може да търгува с Украйна, но това е от компетенциите на Министерството на икономиката“, каза министърът пред бТВ.

Той уточни, че откакто е министър, няма конкретни искания за оръжия и боеприпаси от Украйна.

В отговор на въпрос Стоянов допълни, че не нарушава решението на парламента от 9 декември за военната помощ към Украйна, тъй като в него е записано, че такава се дава по заявка от приемащата страна и при възможност от българска страна.

„13 пакета военна помощ вече са доставени по това решение. Оценката, която съм направил като министър на отбраната, е, че нямаме възможност повече да предоставяме оръжие“, поясни Стоянов.

Според него това решение няма да се отрази на позициите на България в ЕС и НАТО.

„България е в добра бойна готовност и има достатъчно боеприпаси за себе си“, посочи Стоянов.

Радев: Постигането на мир няма да стане с военни средства

Както вече знаете, правителството слага край на предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна. Това заяви по-късно в сряда министър-председателят Румен Радев в началото на редовното правителствено заседание.

Вече сме дали достатъчно, страната ни продължава да търпи социално-икономически щети от тази кръвопролитна война. Убедени сме, че постигането на мирно решение няма да стане с военни средства, затова отново призоваваме за всеобхватен реалистичен подход към нея и търсене на дипломатическо решение, каза Радев.

Твърдението, че България е изпращала някаква значима безвъзмездна помощ на Украйна е невярно. Дори изпратените стари 100 бронетранспортьора от складовете на МВР бяха платени на страната от съюзниците по механизма „Рамщайн“.

Реално България е получавала значително заплащане за всяка една значима военна пратка за Украйна от складовете на своята армия.

Отделно страната е продала от своите складове десетки стари танкове Т-72М, 122-мм самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика“, 152-мм гаубици Д-20 и друго въоржение.

Годишно България успява да продаде огромни количества оръжие на външните пазари, като най-голям пазар е украинският.

През 2025 г. стойността на реализирания български износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, достига близо 2,5 млрд. евро. Това представлява близо 2% от обема на българската икономика.

„Има ли пилот самолетът“

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев коментира пред БНТ съобщението, че България спира военната помощ за Украйна:

„Министърът на отбраната, когато беше служебен министър, беше един от тези, които предоставиха най-много въоръжение на Украйна. 2022 г., разбира се, беше пикът на износа на българско въоръжение към Украйна и това не беше тайна за никого“.

„Външният министър миналата седмица каза едно, а се министърът на отбраната казва друго. Човек започва да се пита има ли пилот самолетът„, добави председателят на „Продължаваме промяната“.“

Коментари под статията:

„Емо75 10 юни 2026 10:55#6

От един друг форум: „Това, че пратките няма да спрат е ясно, но важното е, че планктона(в лицето на фатмаците които си избра) зае позиция и тя не е в полза на ЕС и Украйна. За пореден път Ганьо Простия показа долния си помиярски, сервилен, слугински, андрешковски манталитет и за пореден път ще бъде презиран и подритван и от едните и от другите. Но това е! Маемо шо маемо! Аз защо толкова се гордея, че съм българин?!? То как да не се гордееш, де…а!?!“

Stoycho 10 юни 2026 10:59#7

Тези радевите малоумници освен простотия и хаос май друго не могат,всъщност това основна черта на руZофилите крадливи комунисти. Когато на разните боеприпаси им изтича срока на годност вместо да ги подарят и спестят доста средства за утилизация тези тъпи крадливи индивиди,ще ги запазят и после някоя „правилна фирма“ близка до фатмака льотчик ще гушне едни пари,отново от всички нас.

АТ 10 юни 2026 11:56#13

Зеленикаквият радевой и сие правят ежедневна нагледна демонстрация, че под фуражка акъл не вирее. Така че, ако някой все още е с илюзии за оправяне и нормалност да ходи направо за жълта книжка без необходимост от лекарски преглед. А ние, народът, за пореден път ще докажем, че за бедността и мизерията си сме си виновни самите ние. Честито на „печелившите“ от изборите!

ABV 10 юни 2026 12:12#16

Героичният украински народ с цената на живота на своите чада защитава България, Европа и дори цялата западна цивилизация. Да се твърди, че им правим някаква услуга като продаваме свои боеприпаси на посредници е подлост, мерZZост и нещо много по-лошо – стратегическо късогледство!

ABV 10 юни 2026 12:13#18

Стига ЛЪЖИ! България никога не е изпращала военапомощ на Украйна. Нито един патрон! Изключение са няколкото ръждясали БТРа, които „еVроатлантикът“ тъпанарев бави цяла година, ах да – също копие на меча на хан Кубрат.

anton nikolov 10 юни 2026 12:17#19

Това символично спиране на помощта напомня за едно символично обявяване на война през 1941 г. с цел подмазване на чужда страна, която този път дори не ни е съюзник, а ни е обявила за враг. И отново ще има „символични“ последици за страната ни.

Гeн. Иван Колев 10 юни 2026 13:02#32

Льотчикът и гълъбарникът му като едното нищо могат да спретнат един Боташ-2. Хайде да си предстваим, че по една или друга причина Украйна не желае вече да купува оръжие и боеприпаси от България, което очевидно много добре пасва на братските, славянски и православни намерения на целия гълъбарник. И в такъв един съвсем възможен случай да вземем да сметнем колко ще загуби България покрай тези 500 000 евро дневно от първия Боташ. А? Хич пък да не говорим за това, че след като мужиците, бити като маче о дерек, един хубав ден бъдат натирени обратно по блатата и мочурищата си, дали украинците ще пожелаят да споделят технологичния си и боен опит с льотчика-„дипломат“ и гълъбите му на мира барабар с гугутките им? А?

andrei 10 юни 2026 16:37#52

ВРЕДАТА Е СТОРЕНА! Още вчера англоезични и други чужди медии пуснаха новината, че България спира военната подкрепа за Украйна.Разбирате ли, че тези хора унищожават имиджа на България, че нанасят вреди на България, че България става абсолютно непредсказуем партньор, това е СРАМ мен ме е срам не само от просташкия селски вид на преродения Тодор Живков, срам ме е от позицията, която заема България.

Serji 10 юни 2026 17:40#57

Льотчика си е идиот. Чак не вярвам с каква гордост го казва! Срам та срам! После Европа била на 2 та на 3 скорости! Е за това ,щото си лопата!

Serji 10 юни 2026 17:44#58

В Америка го пратихме да учи нещо, ама то като си няма акъл и като си е закърмено с рубли.“

„Слави Ангелов: Как да стоят мирни мургавите Калашници, като ги задържат и после ги пускат?

Като чуя някой на държавна заплата да каже: “… лицата са известни на прокуратурата и на МВР…”, разбирам, че съм изтеглил късата клечка. Да се намирам в държава, в която полицията и прокуратурата вземат огромни заплати, за да са им известни мутрите, които ни тормозят.

Като данъкоплатец искам вече да чувам: “… лицата са известни на дирекцията на затворите…”. Но в страната на условните присъди това няма как да се случи. Какъв респект към правилата може да има в чалга държава, в която всяка втора присъда е условна? Държава, в която никой не спазва правилата, а в същото време затворниците са намалели наполовина за 8 години. Как да стоят мирни мургавите Калашници, като ги задържат и после ги пускат? Те с право си мислят, че това са правилата…

Давам на изкуствения интелект да ми открие инциденти, при които автомобили с висока скорост се врязват в автобуси – навсякъде по света. И той с огромно затруднение ми намира само 4 случая в последните 10 години – Русия, САЩ, Тайланд.

А ние в България си имаме цели два – за по-малко от година – бандата на Калашниците и Летящия Виктор.

Адски прост народ и неработеща правосъдна система – тепърва ще си патим от тази опасна комбинация.“

„Журналист: Камикадзето Васко, убило трима души в адския удар край Ботунец, е член на т. нар. „Банда на Калашниците“

Оказа се, че камикадзето Васко Филипов, убило трима души в адския удар край Ботунец в автобус на градския транспорт, е член на т. нар. „Банда на Калашниците“ от Ботунец.

Това е мощна групировка на роми сутеньори, която държи повечето от проститутките в София и действала главно в „Студентски град“ . Като момичетата били жестоко пребивани и принуждавани да дават всичките си пари, изкарани от най-древната професия.

Бандата на „Калашниците“ бе ударена при акция на ГДБОП в началото на март т. г. Като при акцията бяха задържани над 30 души, сред които босът на бандата сутеньори „Чочко Калашника“, както и „Росен Животното“, „Симо Ескобар“, „Краси Принца“, „Боко“, „Мечи“. 

Антимафиотите иззеха тогава  множество скъпи автомобили за по над 100 000 евро на задържаните, като повечето от тях нямат и ден трудов стаж.

Ръководителят на групата „Чочко“ живеел в луксозна къща с басейн във Ботунец и се хвалел с висок стандарт на живот.

По-късно тези хора, до един, са освободени и си живеят живота, както се вижда.

Оставям на вас да прецените дали е било правилно.“

***

Явно тия мутри закон ги не лови. Затова са стигнали в наглостта си дотам да правят нощни ралита по софийските улици.

„Европейска Армения: Партията на Пашинян води убедително

Партията на премиера Никол Пашинян „Граждански договор“ излиза начело след парламентарните избори, произведени днес в Армения, показват данните на два екзитпола, публикувани около час след затварянето на секциите в страната.

Екзитпол, проведен от представители на самия „Граждански договор“ показва, че: партията на Пашинян води на парламентарните избори с 56.7% от гласовете. Опозиционният блок „Силна Армения“ на бизнесмена Самвел Карапетян получава 17.5% от гласовете.

Според екзитпол на „Нюз.ам“ „Граждански договор“ получава 32,7% от гласовете, докато „Силна Армения“ получава 29%. В парламента влизат Блокът „Армения“на бившия президент Роберт Кочарян с 13,2%, ПП „Просперираща Армения“ на бизнесмена Гагиг Цурукян с 6,1% и „Криле на единството“ с 4,6%.

Очаква се ЦИК на Армения да представи скоро първи официални предварителни резултати.“

***

Малка Армения, която не е в НАТО, дръзна да избере Европа въпреки руските заплахи, че ако го направи, ще последва съдбата на Украйна. Да се възхитим от арменците и да се засрамим от себе си. Защото ние избрахме пропутински ……………………………………………………………… (слагам многоточия на мястото на нецензурни думи). Може ли някой да ми обясни с думи прости защо го избрахме този ……………………………………………………. ?

„Скатавай се, раздвижвай съветските бараки – самолети, танкове и батерии, оплаквай се, че няма пари и чакай какво  ще кажат братушките

Освен че засега е тромаво и нескопосно, новото управление на Румен Радев предприема и стъпки, които са откровено смешни. Една от тях е, че изпратиха един от главните си „инфлуенсъри“ (всъщност, инфлуенсър на всяко управление в България, от което могат да се доят пари) да се похвали от тяхно име по телевизията – „Видяхте ли, Радев не обърна геополитическата ориентация на България…“

Кое е смешно?

Смешно е, че правителството още няма месец на власт, а самият Радев направи три официални посещения, в които се държа по начин, познат ни от 10 години насам. Направи общи и трогателни призиви – „Дайте да дадем на др. Путин“, дипломация, мир и всекиму своето, защото ядрена сила война не губи. Само че направи тези изявления пред български журналисти или пък в София. Останалите му изявления – в Берлин, Париж и Брюксел – бяха както обикновено координирани с това, което домакините (главни спонсори на всяко българско управление) биха искали да чуят от една страна членка на ЕС, която няма желание да става „черна овца“ подобно на режима на Орбан. 

Никой не е очаквал, че Радев ще обяви геополитически завой на 180 градуса през първия месец, та дори и година на своето управление. Преди всичко вече казахме, че това може да доведе до неблагоприятни финансови последици за неговия кабинет и за България. 

Второ, подобен завой би срещнал крайно неодобрение не само в Берлин и Брюксел, но и във Вашингтон, където имат своя собствена представа за геополитическото позициониране в региона на Балканите. На „прекалената“ принадлежност към европейското единство не се гледа с добро око от днешната администрация, но безпричинното завръщане в лоното на Москва също е табуирано – по търговски, стратегически и други причини. Затова имахме и посещения на специализирани емисари на Белия дом, които договаряха инфраструктура – колкото търговска и енергийна, толкова и стратегическа в сътрудничество със съседни на България страни.

Трето, промяната на геополитическата ориентация е процес със силна инерционност. Тя прилича на завой, който голям кораб трябва да направи в курса си – и то в условията на силна морска буря. Такъв завой не се прави като 

„дрифт“ с „червено „Ферари“

Прави се бавно, постепенно – за да не отиде корабът на дъното. Затова вече наблюдаваме няколко малки пробни завойчета – през последния месец, имам предвид… Преди всичко – вопълът „Пари няма – ама хич няма…“ Това не е непременно геополитически вопъл. Всеки, който дойде на власт в България първо от това се оплаква – че са го оставили съвсем на нула. Най-малкото – за да може да сложи ръка на действителната наличност… Сега има и допълнителен елемент – „то пари за пенсии няма, вие за ракети ми говорите…“ Братушките не искат Ф-16 да имат много ракети… То най-добре тия Ф-16 да не летят изобщо – така и така има Миг-29 и подготвени кадри за него. Няма сега да им спрем кеша за нальота, че 

да разкарваме младоците с Ф-16

нагоре-надолу. Шефът на статистиката ясно каза, че ако включим към бюджетния баланс кредитирането по европейската програма за отбрана SAFE (което не се прибавя към дефицита), България ще избегне процедурата на Брюксел по прекомерен дефицит. Ама тия пари трябва да се харчат наистина за отбрана – за европейска отбрана и европейско оръжие. Ох, пак ще се мръщят братушките…

На Москва не й е необходим нов Орбан – този път в София. Самият Радев не е личностен тип, подходящ за тази роля. Днес закъсалият на бойното поле Кремъл има нужда от бавно – кротко подкопаване на европейската и атлантическата сигурност в периферни страни като България, които обаче имат удобна териториална позиция в регион от ключово значение за Москва като Балканите. Стъпка по стъпка България трябва да влезе в една сива зона – ничия земя, в която спокойно могат да се провеждат оперативни мероприятия за дългосрочно геополитическо обръщане. Смяна на кадрите в държавната административна и политическа пирамида – особено в службите за сигурност (които още не са сменени) и правосъдието. Упорита пасивност в изграждането на националната система за сигурност – защото по-високата сигурност на страна членка на НАТО и ЕС е сигурност, гарантирана от самите тези съюзи. Скатавай се, раздвижвай съветските бараки – самолети, танкове и бетеери, оплаквай се, че няма пари и чакай – чакай какво по-нататък ще кажат братушките. Ами че то ние това правим вече 22 години – откакто сме в НАТО. При всички правителства! Къде ни е оръжието по стандарт? Къде ни е доктрината за сигурност? Къде ни е стратегията за адаптация на армията към шеметно сменящите се оперативни методи и технологии на военни действия (особено в контекста на войната в Украйна)?

През 2018 г. Бойко Борисов „плати“ за посещението си в Овалния кабинет със закупуване на първите осем Ф-16, с вкарване на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй от „Уестингхауз“ и с предварително договаряне за нов реактор за Козлодуй от същия този „Уестингхауз“. Е, Ф-16 са вече тук – чакаме и втората осмица. Само че не изглежда много да ни трябват. А генералите напират – пишат по мрежата, заканват се, подиграват се на тези, които пак загубиха изборите. (А, сефте…) През първия месец на новото „прогресивно“ правителство „Ферари“-то на властта не направи „дрифт“ на 180 градуса по посока Москва… Айде да видим сега и втория месец. И пак ще повикаме „инфлуенсъра“ лице в лице, да ни потвърди, че никакви геополитически завои „не се очакват“.

Дай Боже, дай Боже…!“

***

Интересно ми е кой е инфлуенсърът, споменат от Минчев.

На това правителство му „отпускам“ мандат, малко по-малък от година. Защото направо ми призлява при мисълта да посрещаме следващата Евровизия със Зеления чорап начело на държавата. Дара си нямаше работа, та спечели…

„Вили Лилков: Едни и същи среди охулват жертвите на руската тирания – сега и преди век

„Чета многобройни коментари срещу украинските бежанци и призивите да не бъдат подкрепяни и да ги изгоним от България.“ – заяви общинският съветник от „Синя София“ проф. Вили Лилков.  

„Виждам и средите, от които идват тези вопли и бих искал да припомня за нещо случило се преди около един век!“ – продължава той.

След Гражданската война в Русия бежански вълни от военни, учители, свещеници, музиканти, жени, деца, възрастни и инвалиди бягат от болшевишкия ужас и достигат България. Св. Синод на БПЦ призовава: „Повечето от тях са бедни хора, избягали от родината си, без да могат да вземат най-необходимата си покъщина… Майки са изгубили децата, деца са изгубили родителите и роднините. Всички тези нещастници имат нужда от бърза помощ. … Наш християнски и човешки дълг е … да ги приемем като братя и да им помогнем като на страдащи братя доколкото можем“. БПЦ и хиляди българи от градове и села и помагат, кой с каквото може, за тяхното устройване и нормален живот.“ – пише проф. Лилков.

Той припомня, че против приемането на бежанците се обявява парламентарната група на БКП:

„На 14 февруари 1920 г. тя заявява в Народното събрание, че бежанците „разнасят епидемии сред населението на големите градове, изострят още повече жилищните условия и влошават условията на живот у нас“. Бежанците са заклеймени като „контрареволюционери“. БКП заявява, че българската държава „няма никакъв интерес да ги подкрепя“.“ 

„Защо БКП е против руските емигранти? Защото такава е повелята на Коминтерна! Москва обявява, че тези, които бягат от болшевиките, са врагове, следователно са врагове и на българските комунисти! В цялата страна БКП организира събрания и митинги, на които се настоява за „изгонване на контрареволюционерите“. В Белоградчик на заседание на общинския съвет на 17 декември 1921 г. при обсъждане на молбата на руските войници за отпускане на дърва от общинската гора, общински съветник от БКП заявява: „Тези хора не са дошли от беднотия и мизерия, те са ашлакории, имат банки, имат злато, на тях се плаща и трябва да ги оставим сами да си набавят дърва. Вие по-рано отказахте да дадете на нашите граждани, че общината не била приют. От името на комунистическата група заявявам да не се дава никаква помощ на руснаците“.

Това се е случило преди един век, а реакцията по заповед от Москва е същата!“ – заключава Вили Лилков.“

***

Между другото същите нашенци, които са против украинските бежанци, са и против руските бежанци, защото те (бежанците) са противници на Путин и неговия империализъм. Мразещите разграничават обектите на омразата си не по национален признак (украинци – руснаци), а по ценностен (цивилизовани хора – путинисти).

„Двегодишният син на Козловски трогва с думи за „шахедите“

Известния му баща разказва как Оскар объркал вражеските дронове с патешки следи в детска книжка

Известният украински певец Витали Козловски разказва трогателна история, станала, когато четял на двегодишния си син.

Малкият Оскар видял в детската книжка вместо следи на пате вражески „шахеди“. Казал за това на баща си, но Витали не разбрал веднага какво има предвид синът му.

„С Оскар четяхме книжка за лека нощ. Там се разказва как патенце излязло от къщи и тръгнало по снега. Оскар: „Шахеди“. Продължавам да чета. Той пак: „Шахеди летят“. Проверявам телефона, ослушвам се – няма тревога. Казвам: „Тук няма шахеди, сине“. Той сочи книгата с пръстче: „Ето, следите са като шахеди“. Гледам – наистина. И хем ми е смешно, че е видял приликата и е направил такова сравнение, хем ми става страшно, защото на две години знае неща, които децата никога не бива да научават“ – подчертава Козловски в своя Instagram.„

„Детство под бомби – изложба с рисунки на деца от Украйна се открива днес

Изложба с рисунки на украински деца ще бъде открита днес в офиса на Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“ на ул. „Царибродска“ №136-142 – от 18:30 ч.

Искрени детски творби – между ужаса на войната и мечтата за мирен живот. Детство, от което е отнето безгрижието, радостното очакване на утрешния ден. Белязано от болка, покруса и загуба. 

Изложбата „Тихи гласове“ е посветена на Деня на детето, който за децата на Украйна е под знака на надвиснала заплаха. 
Тя е съвместно дело на СУОБ „Мати Украйна“, Посолството на Украйна в България и Благотворителния фонд „Знешкодження“ от Кривий Риг. 
 
В 12:00 ч. в храма „Св.Неделя“ ще бъде отслужена панихида за загиналите във войната украински деца.“

(Илюстрация: БГНЕС)

Паметта и особено колективната памет е избирателна. В нея информацията за минали събития е подбрана, редактирана и преплетена с въображение. В народната памет чрез песента „Тих бял Дунав“ е останало превземането на кораба „Радецки“ – епизод като от епос на Толкин (макар че последният е империалист и естествено е против борците за свобода). После слизането на козлодуйския бряг, когато войводата целува българската земя и местният учител се присъединява към четата му; и гибелта на планински връх в духа на „Жив е той, жив е“. Тези славни мигове са възвишения, облени от светлина, а между тях низините остават в мрак, пренебрегнати от колективната памет и въображение и доста мрачни сами по себе си.

От „Фактор„, 9-ти май:

„Свещеник Стефан Стефанов: В предсмъртната си изповед Никола Обретенов казва кой е убиецът на Ботев

Митрополит Михаил е пристъпил тайнството на изповедта в името на истината, приел е разбирането, че истината е по-важна от тайната

Трагедията с войводата се е разиграла след като сражението е прекратено, на здрачаване, при лоша видимост, теренът е пресечен, а това прави малко възможна версията за точен  и смъртоносен изстрел от далечно разстояние

Нито сме нация от герои, нито сме нация от предатели, проблемът е, че се боим от истината, когато е нелицеприятна и позоряща народа ни, казва пред Faktor.bg духовникът

Презвитер Стефан Стефанов служи в храм „Св. Николай Чудотворец” – Русе. Роден е през 1952 г. Завършил е богословие в София. Един от най-просветените и достойни български духовници. Депутат от СДС в 36-то и 37-то Народно събрание. Председател на Комисията по жалби и петиции в парламента.

Интервю на Стойко Стоянов

– Отец Стефан,  този месец се навършват 150 години от убийството на Христо Ботев – 20 май по стар стил, а истината за смъртта му броди като призрак в нашата история – убит от вражески куршум или от свои. Наскоро в предаване на Крум Савов името ви бе споменато като свързан с тази мистерия, как се оказахте част от нея?

– Става дума за една отдавнашна история, разказвана ми от Проватския епископ Антоний, който дълги години живя в Русе и служеше в храма „Свети Николай Чудотворец“, в който и аз служа през целия си живот. Историята е следната: Дядо Антоний разказваше, че е чувал лично от Доросторски и Червенски митрополит  Михаил, че Ботев е убит от свои. В случая става дума за последната предсмъртна изповед на Никола Обретенов, четник на Ботев, която той прави пред митрополит Михаил. В сетните си мигове Обретенов е изповядал своята вина за смъртта на войводата, изповядал е своя грях. Признал е дълго таената истина, защото не е искал да се яви пред Бог с този тежък грях. Знаем и вярваме, че изповяданият грях очиства душата. Обретенов е признал, че е физическият убиец на Ботев. Години по-късно митрополит Михаил разказва тази изповед на епископ Антоний, с когото са били близки. Включително дядо Михаил е споделял тези факти и пред журналисти и в началото на минали век в русенски вестници историята е описана. По късно епископ Антоний лично ми е разказвал за тази изповед на Никола Обретенов.

– Става дума за самопризнание по време на изповед, но тя не е ли тайнство, което не трябва да бъде разгласявано?

– Да, тук големият проблем е тайната на изповедта. Освен църковно тайнство, изповедната е и тайна. Това, което свещеникът чуе от изповядващия се трябва да го пази в дълбока тайна, която отнася в гроба със смъртта си, независимо за какво става дума. 

– Защо митрополит Михаил е решил, че може да наруши това тайнство?

– Обяснението на дядо Антоний беше: първо, че Обретенов вече не е между живите, но свидетелството му касае голям публичен и обществен интерес. Темата за смъртта на Ботев е от национална важност. Михаил е пристъпил тайнството на изповедта в името на истината. Приел е разбирането, че истината е по-важна от тайната. Всички вече са покойници – Обретенов, митрополит Михаил, епископ Антаноий… Но тук става дума за препредаване на този разказ от няколко човека. Не можем с абсолютна категоричност да твърдим, че наистина така са се случили нещата във фаталния ден и час. Въпреки, че лично съм чувал този разказ, но със 100% увереност не мога да налагам тази теза за събитията. В интерес на истината трябва да се каже, че тази версия съществува и далеч преди митрополит Михаил да проговори за изповедта на Обретенов. В средите на ботевите четници и съратници тя е разпространена, никъде не е доказана, но съществува през тези 15 десетилетия.

– Познавате делата и на двамата духовници, а с Антоний сте имали лично и дълъг житейски контакт – те биха ли си позволили да излъжат или да манипулират историята за едно такова важно събитие?

–  Не мога да допусна това нещо, че са злоупотребили с истината. За лъжа и дума не може да става. Това са достойни, почтени хора, високообразовани, просветени, духовни хора. Те са исторически личности, немислимо е да се допуска някаква манипулация по темата от тяхна страна. Но ние сме хора, които вечно се съмняват. Възможно е да има и някакво макар и леко отклоняване от истината, дори неволно, или спестяване, или преекспониране на дума или обстоятелство. Така истината може и да се деформира. Затова когато търсим истината за смъртта на Ботев трябва да правим съпоставки и с други източници и свидетелства.

– Боян Ботйов, който е правнук на брата на Ботев, който е и негов четник, отхвърля подозренията, че Обретенов е убил войводата, обяснявайки, че фаталният изстрел идва от далечно разстояние от черкезина Джамболет.

– Да, чувал съм и тази версия. За да се търси истината не без значение е евентуална балистична експертиза, от какво разстояние идва куршумът, от каква посока, къде се е намирал Ботев, кои са били край него. Това съвсем не са излишни подробности. Знае се че трагедията се е разиграла след като сражението е прекратено, на здрачаване, при лоша видимост, теренът е пресечен, а това прави малко възможна версията за точен  и смъртоносен изстрел от далечно разстояние. Войводата е бил прострелян в гърдите и тези обстоятелства отново навеждат на мисълта за стрелба отблизо, от обкръжението на Ботев. В този момент там са били Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитрото, Георги Апостолов и Перо Херцеговинеца. Братът на поета е бил с четата, на далечно разстояние от лобното място. Но може би Боян Ботйов не е поддържал версията, че Обретенов е прекият убиец, за да не петни четата и нейния подвиг, да не петни фамилията Обретенови, дали толкова много за свободата на България, но това пак са хипотези. Съмненията за съпричастност към смъртта на Ботев от най-близкото му обкръжение остава и пак напомням, че това съмнение винаги е присъствало.

– Каква е отговорността на историците, не остава ли усещането, че не сме нация от герои, а от предатели?

– Това е една тежка дилема, която прозира в цялата ни освобожденска история. Това се отнася и за Левски, и за Бенковски и много други революционери. Усещането за предателството е пронизало като червена нишка и Записките на Захари Стоянов. Не трябва да абсолютизираме нещата – нито сме само нация от герои, нито сме нация от предатели. Има го и едното и другото. Проблемът е, че се боим от истината,  когато е нелицеприятна и позоряща народа ни. Всъщност голямото предателство към Ботев и неговата саможертва започва още със стъпването на четата на родна земя, с навлизането й в Балкана, след първите неуспехи, след първите разочарования, сблъсквайки се със студенината и равнодушието на местното население, когато хората захлопват портите си пред четниците и се крият по къщите си, а срещу тях е хвърлена турска войска и търпят загуби и поражения. В еуфорията си и в ентусиазма да освобождават Отечеството си Ботев и четниците не са си представяли, че така ще бъдат посрещнати. На този фон се случва и трагедията с войводата. Това е духовното убийство на войводата, то е пронизало сърцето му още от първите стъпки на българска земя.

– А дядо Антоний, дали се е съмнявал в думите на митрополит Михаил?

– Задавал съм му този въпрос. Той самият беше изкушен от историята, просветен беше в тази област. Но винаги отговаряше, че приема, че Обретенов е убиецът на Ботев, защото го е чувал от Михаил, на който безрезервно вярва.

Но не трябва да подценяваме и друг факт, че няма друг източник за твърденията на митрополит Михаил – нито в дневник, бележник или като  разказ пред други лица. Единственият свидетел е Дядо Антоний.“

***

Ето какво ми разказа баща ми Дянко Марков три-четири години преди смъртта си:

По случай 50 години от смъртта на Ботев, макар и не точно на годишнината, а през 1927-28 г., във Враца се е състояло съвещание. На него е присъствал Йоцов, по-късно преподавател по политическа история във Военното училище (учениците го наричали „дядо Йоцо“). Негов братовчед със същата фамилия (Борис Йоцов – М. М.) е бил просветен министър, по-късно осъден от Народния съд и екзекутиран.

По настояване на учениците от класа на баща ми Йоцов им разказал за това съвещание. Там присъствал Никола Обретенов и се взело решение да се приеме официална версия за края на Ботевата чета.

След като вижда, че няма надежда за успешно въстание, Ботев иска четата да се оттегли в Сърбия, за да се запази за в бъдеще. Това е било правилно и е щяло да стане безпрепятствено. Тези, които са съгласни, обаче са малцинство. Повечето четници са били от въстаналите райони в Южна България. Те искат да отидат в Тракия да видят съдбата на родните си селища и да се опитат да помогнат на близките си. За целта обаче трябва да бъде премахнат Ботев.

Войводите на поделенията в четата, които искат да вървят в Тракия, правят съвещание. Хвърлят жребий „как да се постъпи“, т.е. кой да убие Ботев. Тук Йоцов замазва разказа. Казва, че във Враца е било взето решение детайлите и последиците от решението да се скрият от българската общественост, за да се опази честта на Ботевата чета; но „Ботев не е загинал от случаен изстрел на случаен турски войник“.

Йоцов е останал с впечатлението, че Никола Обретенов е изтеглил жребия и е убил Ботев. След смъртта на войводата четата се разпада. По времето, когато Йоцов разказва, всички четници, включително Обретенов, са били вече мъртви.

***

И един документ, публикуван от Иван Тренев във в. „Марица„:

„Особеното мнение на комисията от 1927 г., в която участва Никола Обретенов, след 51 години мълчание по повод убийството и лобното място на Христо Ботев. Комисията пише, че Обретенов умишлено се опитва да дискредитира Христо Ботев, като го обвинява, че е искал да напусне четата и да я изостави, което е лъжа.“

***

Някой преди години песимистично бе характеризирал българите като „народ, който предаде Левски, гръмна Ботев и закла Стамболов“.

Точно на тази дата един изтъкнат волейболист-икономист-радевист излезе с предложение да се намали майчинството (!). От „Медиапул„:

„Управляващите се оплетоха за майчинството, последно няма да го скъсяват (обновена)

Управляващите произведоха в понеделник комуникационен гаф по темата за обезщетенията за втората година майчинство. В телевизионно интервю сутринта бившият капитан на националния отбор по волейбол и настоящ депутат от „Прогресивна България“ Владимир Николов обяви, че управляващите обсъждат съкращаване на срока за майчинството, но това решение би било обвързано с осигуряването на достатъчно ясли за децата.

След объркване и негативни реакции в социалните мрежи шефът на бюджетната комисия Константин Проданов даде изявление пред медиите, че в случая става дума за неправилна интерпретация, извадена от контекста и подчерта, че „Прогресивна България“ няма никакви планове нито да намалява срока на майчинството, нито да затяга условията за получаването му. Думите на Николов били с цел на подчертаят нуждата от осигуряване на места в детските ясли и градини за всички деца.

„Тук проблемът не е увеличението на парите за втората година от майчинството. Проблемът е, че майките не могат да намерят ясли за децата си“, каза сутринта Владимир Николов в ефира на бТВ.

По думите му много жени биха искали да се върнат по-рано на работа, но не могат, защото няма ясли за децата им, особено в големите градове.

„Аз съм имал разговори с много майки. Те предпочитат да работят. Не искат да стоят вкъщи, но част от тях стоят вкъщи, защото няма ясли за децата им“, каза Николов.

Той заяви, че ще бъдат предложени конкретни мерки за справяне с този проблем, както и за ограничаване на дискриминацията срещу жени в детеродна възраст на пазара на труда.

Майчинството в България е две години и е най-дългото в Европейския съюз. През първата година майката получава 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.

През втората година обезщетението е доста по-ниско, като в момента е по-малко от 400 евро. Има стимули за предсрочно връщане на работа, като в тези случаи майката получава 50% от заплатата си заедно с обезщетението.“

***

На тези, които твърдят, че дългото майчинство не помага за демографския проблем, бих възразила, че според статистиката България в момента е рекордьор по тотален коефициент на плодовитост (т.е. брой родени деца на жена) в Евросъюза:

Разбира се, това е още далеч от нужното за просто запазване на броя на населението, което е 2,1 деца на жена (при нулева емиграция).

Някои обичат да изтъкват, че никъде в напредналите западни страни няма толкова дълго майчинство. Тук пък бих възразила, че напредналите западни страни по неведоми причини водят политика на подмяна на коренното си население с имигранти от Третия свят. Аз не бих искала същото да стане и в България, пък и имигрантите от Третия свят много-много не са склонни да остават у нас. Предпочитат напредналите западни страни, защото ние не можем да им предложим високия стандарт, който те искат и смятат, че им се полага.