Медиен блог

Връщането на часовника / Методът на ID-то

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Fri, 03 Feb 2012 13:59:00 +0000

Да си го кажем честно, всички уебмедии го правят по един или друг начин. Има механизъм, по който читателят може да познае, кога даден сайт манипулира часа на публикацията си. Чрез "Метода на ID-то" лесно може да бъде уловена такава манипулация.

Но защо това се прави?
- "Борбата е безмилостно жестока". Хиляди сайтове, хиляди претенции за първенство, безмилостна конкуренция. Първият винаги си приписва ексклузивитет, винаги търси да извлече ползата от бързината на отразяването чрез самоизтъкване;
- Заблуда на читателя. За да спечелят читателите, които искат новините на секундата, някои уебмедии всъщност ги заблуждават като публикуват статии със стари часове (и дори понякога дати);
- Накрая, но не последно място, понякога журналистите са принудени от обстоятелствата да "връщат часовника" особено, когато редакционната политика изисква първенство и когато шефът може да забележи, че дадена информация е излязла по-късно (или твърде късно)

A защо не трябва да се прави и няма смисъл да се прави?
- Не е коректно. Точка.
- Един от принципите на търсачките е да индексират по-напред най-старите публикации по ключова дума. Сканирането обаче минава в реално време и не се влияе от часа, записан в статиите. Тоест ако в 12:00 часа се публикува новината Х с час 11:00, то роботът на Гугъл ще мине през страницата в 12:02.
- Винаги могат да те хванат и да станеш за резил. Масовата аудитория не е чувствителна на подобни манипулации, но все ще се намери някой, който да разкрие истината. Тогава доверието изчезва. А доверието е най-ценният капитал на медиите.

Методът на ID-то
Това е метод, по-който чрез проверка на статии с последователни идентификационни номера се засичат измами с часовете на публикуване. Ето няколко примера:

Заб.: В Гонг вървят само нечетни ID-та.

Чрез същия метод може да се предсказва и бъдещето. Честно. Поне една новина от 14.12.2012 година е добра (отваря се в нов прозорец);)

Ако засечете нещо подобно, сигнализирайте ;)

Гледна точка

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 26 Jan 2012 14:09:00 +0000

Друго по темата: Медиите като оръжия за масово поразяване

''Черниликите'' на първа страница взривиха нета

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 19 Jan 2012 12:03:00 +0000

Българският Интернет си намери нова дъвка - челното заглавие на "7 дни спорт" от 18 януари.

"Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки" - това е заглавието, около което се завихря скандалът.

БХК вече е алармиран, във Фейсбук тече бясно споделяне. От "7 дни спорт" към този момент* нямат официална позиция по случая.

Тема за размисъл: По неофициална информация тиражът на спортния ежедневник е около 10 000. Официални данни за вестникарските тиражи по принцип няма, всяка редакция надува цифрите в битката за реклама.

През последните години "7 дни спорт" отстъпи лидерските си позиции на другите ежедневници.

Дали заглавието не е нарочно публикувано в този си вид, за да се вдигне шум около вестника?

* 19.01., 14:08 часа

Медиите – голямото зло на България

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Tue, 17 Jan 2012 13:45:00 +0000

Коментарът е дело на млад колега журналист, който работи в медиите от 2006 година насам без прекъсване. Поради свои съображения желае да запази анонимност.

Роден съм в средата на 80-те години, израсъл съм в началото на 90-те. Освен с началото на прехода, дъвките „Турбо”, вафлите „Куку-Руку”, мутрите, убийствата, знаете ли с какво още аз ще запомня тази епоха? С това, че имаше само една телевизия, 1-2 радиа, няколко вестника, а интернет беше все още екзотична „американска” дума.

Та ето в тази епоха израснах аз. И съм много щастлив, че се случи точно тогава. Защото получих шанса (и може би моето поколение е едно от последните) сам да оформя мирогледа си, без ежедневно мозъкът ми да бъде промиван и някакви трътлести лелки от телевизора да ми казват кое е добро и кое – не.

Днес положението е истинска трагедия. Има стотици канали за информация, тя се поднася от хора със съмнителни способности да изпълняват толкова отговорна професия като журналистическата, а качеството на продукцията е под всякаква критика. Не искам да звуча като пенсионер, който е недоволен от „младите” и „новото”, но… едно време наистина не беше така.

Все още си спомням телевизията на 90-те. Тя не беше изпълнена с 24 часа глупости. Сякаш и сериалите не бяха толкова малоумни, колкото са в момента. Не ме заливаха ежедневно с някакви риалити-формати, а някакви чичковци и лелки, които обикалят от телевизия в телевизия да ми казват, че еди-кой си е направил нещо страхотно, като е пръднал пред цяла България, защото това показвало например бунта му срещу нещо си.

Т.е., през 90-те години ние имахме правото сами да оформяме мирогледа си. Тогава медиите, или поне аз останах с такова впечатление, играеха основната си роля – на медиатор на информацията. Никой не се опитваше да ми сдъвче видяното и да ми каже какво да мисля. А сега? Сега е ужас!

Сега всеки те поучава, всеки се прави на анализатор (явно включително и аз) и смята, че мнението му е единствено, неповторимо и всеки трябва да го следва. И тъй като журналистическата професия е в ръцете на откровени некадърници, на тези образи им се дава ежедневна трибуна. Без да са направили нищо смислено в живота си, те стават лидери на мнение. Безотговорна постъпка на хората, които би трябвало да мислят за обществото, а не за собствения си рейтинг.

Далеч съм от мисълта, че съм някой корифей в професията. В никакъв случай не се смятам за нещо повече от сивата област в бранша. Но поне съм имал възможността да видя как се прави журналистика от кадърни хора и съм си взел поуките от това. И сега мога поне да дам мнението си. Да погледна извън себе си и да си кажа: „Не, това не го правиш добре!” Или пък да го кажа и за другите…

Та какво се получава сега. Медиите, които в днешно време възпитават децата и младите, какво им дават всъщност? Плоски риалити-формати, турски сериали, инфантилни токшоута, още по-инфантилни „развлекателни” програми, откровено тъп или просташки хумор, чалга (и българска, и чуждестранна) и насилие. Е, какво искаме тогава да излезе от младите българи.

Ами ще излязат скотове. Ще излязат хора без собствено мнение. Ще излязат едни глупаци, които лесно могат да бъдат моделирани от силните на деня. Ще излезе един пластилин…

Жалко за израстващите сега млади българи. Твърде малко сред тях могат да мислят. И те вече се ориентират как да си тръгнат от тук. Така ще оставят страната ни на профаните. На тези, за които две ракии, една салата, малко чалга (независимо дали българска или чуждестранна) и една руса кифла с тигрово облекло е еманацията на хубавото изкарване.

Не искам да звуча назидателно, макар че точно така се получава. Но е факт – съвсем скоро ще бъдем в ръцете на хора с ниски чела, със средно образование и с разболяващ се черен дроб. Ето тази България създадоха медиите.

С борбата за лесен рейтинг, с даването на трибуна на откровени идиоти и назначаването на работа на хора, с акъл колкото грахово зърно. Защото в един момент всеки си помисли, че може да е журналист, че това е сладка и лесна работа. И наистина е такава, ако нямаш позиция, ако си прост(о) папагал, ако не ти пука за случващото се около теб. За съжаление, това са и журналистите, и медиите у нас в момента.

Те създадоха днешната България. Или, хайде, да не е само тяхна вината, но имат основна заслуга. Чалгизацията на родината ни е дело на хората зад екрана, зад микрофона, на клавиатурата, на тези, които продадоха съвестта си заради парите от реклами на Краси Гергов. Понякога наистина ме е срам, че съм журналист…

Fox News затри Македония, премести и България

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 05 Jan 2012 11:04:00 +0000

Сериозен гаф допусна американският телевизионен канал Fox News, който във вторник показа неточна карта на Европа. На нея Македония беше изтрита, а България е на мястото на бивша Югославия. Освен Македония, заличени са и Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и Черна гора.

Сърбия пък заема територии на Унгария, Австрия и Чехия. Реалната територия на България пък не е обозначена с име.

Скрийншотът показва всичко :)

(Клик за уголемяване на изображението)

За гафa пише македонския Курир, както и българския Блиц.

Коментар назаем: "Момиченца"

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Wed, 04 Jan 2012 14:18:00 +0000

Представете си, че всички депутати са блондини с дълги мигли, а всички представители на съдебната власт са от Хасково. Всички от третата, изпълнителна власт пък задължително притежават светлозелен "Опел Вектра". Съмнително, нали? Би могло да бъде и случайно съвпадение - но все пак поражда справедливи подозрения.

От петнадесет години четвъртата власт в България се състои предимно от момиченца. Българските медии са наводнени от този типов персонаж: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак. Но пък ходи из София - на "ти" е с парламент и правителство, "отразява" необходимото в Съдебната палата, посреща персони на летището, вика (сред тълпи от себеподобни с щръкнали микрофони) "А какво ще кажете за...?".... Навсякъде е с бойно настроение, винаги бърза, запознава се в летящ старт, цялата е графици и мобифони...

Какво още може да се добави към този психо-професионален портрет?

Журналистическото момиченце има манталитет на новопокръстен папарак. Съвсем до скоро то е било свенливо, днес да се вре му е природа и призвание (често пъти то е убедено, че тъкмо в това е цялото "журналистическо разследване").

-------------

Що се отнася до професионалните правила, има си тринки, но са му добринки:

1. Не се интересува от областта, в която прави интервю или репортаж. Убедено е, че не му е необходима нито професионална компетентност, нито подготовка за конкретния случай. Важното е да познаваш правилните хора, да имаш нюх към течащите в момента скандали, за да направиш в срок сензационен материал, за който главният да те ощипе приятелски по задника. За седмица до 24 часа момиченцето може да стане специалист във всеки сектор.

2. Всеки подлежи на легитимно овъпросяване. Бърза серия от нагли въпроси може да бъде зададена и на самия дявол. Личното достойнство и пространство на събеседника, както и всеки намек за уважение към неговия обществен авторитет или професионализъм само пречат на работата на интервюиращия.

3. Не е важно съдържанието на питанията, важното е да се пази ритъмът на интервюто. Правилото е: да става бърз, секси лаф, да няма време за мислене и ако може другият да бъде изкаран от нерви. За целта не се спира с въпросите, колкото и глупави да са те.

--------------

Веднъж бях разпитван цели 3 минути и половина ценно телевизионно време за историята на Берлинската стена. Имах глупостта да кажа, че тя е "негативен паметник" - в смисъл, че е паметник на срама, а не на гордостта. Веднага получих наказателния въпрос: "А какво мислите за негативизма?". Докато се блещех и немеех, бях окончателно отстрелян със следващия: "Няма ли нищо позитивно в Берлинската стена?". Виковете ми: "Не, не!" бяха без значение - останаха извън кадър.

И между момиченцата има умни и глупави. По-глупавичките просто обичат да са "между хора", да работят "нещо по-динамично", останалото е перфектна изпълнителност, работохолизъм, страхов и еротичен трепет от началника. Те са ходещо въплъщение на цинизма. Но са цинични не по душа, а по обществена поръчка - в която искрено и безрезервно са повярвали. Една от тях ми каза: "Възхищавам се от нашия главен редактор, защото работата на медиите е да манипулира хората, а той го прави перфектно". По-умните имат и самосъзнание, и самочувствие. Те са убедени, че след като началникът им се държи като главен редактор на държавата, а те ходят на коктейли, то непременно ще да са елит, част висшите кръгове заедно с президента, Христо Стоичков, патриарх Максим, Вежди Рашидов, Евгени Минчев, Иво Карамански (пардон, последният го убиха).

Най-умните дори имат усещане за мисия отвъд цинизма.

Чували са, че четвъртата власт е най-важната в България, защото осигурява прозрачност на останалите. И така са повярвали, че самите се смятат за истинни и прозрачни, а през устата им глаголи направо гръмовният обществен морал. Да бъдат некомпетентни, корумпирани, обществено вредни и опасни, е свойство на всички останали, само не и тяхно.

Всъщност няма защо да обвиняваме самите момиченца.

Те са перфектни жертви на офисно-национална манипулация

Ятото им е резултат на продължителен подбор, премислена кадрова политика и целенасочена обработка от страна на техните гуру: заместници и главни редактори (обикновено дърти, успешни и свръхцинични мъже; е, може и жени, но при всички положения патриархални фигури). Онова, което в други страни би се наричало "sexual harassment", у нас е етап от професионалното израстване. Следващи етапи са писането по политическа, а после и по икономическа (корупционна) поръчка. Колкото по-еничарски, т.е. от никъде, е взето момиченцето, толкова по-податливо на медийните конвенции е то. Идеалният случай е да не е от София или дори от голям град, да няма богат или едър приятел и да трябва да плаща наем: тогава просто е готово за всичко.

* * *

Във финала ще разочаровам феминистките. "Момиченце" тук е само реторическа фигура - в стария смисъл на Maedchen fur alles. Момиченцата могат да бъдат и журналистически момченца, няма нищо gender specific. Не става дума за полови проблеми, нито за ювентофобия, а за десетгодишна политика на българските медии при подбора на млади кадри. Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал - дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Т.е. "момиченцата" са симптом и ако сме имали подозрение, то е справедливо. Тяхното множество сигнализира за увреждане на четвъртата власт. Тя все повече свиква да идеализира безсрамно своята "прозрачност" и "свобода на словото", за да селекционира под тази идеология циничен гилдиен манталитет, медийна арогантност и невежество, свиващи периметъра на публично значимото. При това този 10-15 годишен процес е ограден със заплахи - "който е нападнал "журналистите", добро не е видял".

И аз добро няма да видя. Но този текст не беше написан с цел да добрувам.

Автор: Александър Кьосев, в-к Сега
Автор на снимката: Юлия Лазарова, Дневник

Кога "хейтър" е хубава дума

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Wed, 28 Dec 2011 14:10:00 +0000

Казус (case study): Мармайт (Marmite)

Ако отворите сайта marmite.com ще бъдете изправени пред въпроса вие "любители" ли сте или сте "хейтъри".

Предисторията на комуникационното решение е кратка - съществуват прекалено много противници на продуктите от бранда, които критикуват яростно и неуморно. Затова от компанията решават да създадат онлайн места за двата типа. 751 951 харесват страницата на въпросните продукти Мармайт, а 192 815 са харесали страницата на "Партията на мразещите".

Защо "хейтър" може да бъде и хубава дума, обясняват в блога Influential Marketing Blog*:

1. Хейтърите показват къде бизнесът ви е уязвим. Няма бизнес, който да е перфектен, и това е факт. Фокусирайте се върху проблема като се абстрахирате от емоционалната част. Ако погледнете рационално на техните коментари, ще откриете елементи от вашето развитие, които определено имат нужда от корекции. Това ще ви помогне да вървите напред.

2.Хейтърите може да бъдат превърнати в просуматори. Има много варианти, по които пътищата между вас и хейтърите да се пресекат. Най-често те са хора, които в никакъв случай няма страстно да мразят вашия бизнес винаги. Ако намерите начин да оправите проблема, посочен от тях, то недоволните могат бързо да се превърнат в ентусиазирани и впечатлени просуматори.

3. Хейтърите привличат внимание. Дори когато има хора, които активно говорят колко лоша е вашата компания или продукт, те на практика генерират съдържание за нея. Ако съумеете да обърнете негатива в позитив, вниманието към бранда ви може да се превърне в изключително добра придобивка.

4. Хейтърите засягат въпроси, които най-често си задават и клиентите ви. Ако имате сектор "Често задавани върпоси" на вашия сайт, със сигурност можете да осъзнаете каква сила имат отговорите върху това да убедят клиентите ви, че вие предлагате най-правилния продукт/услуга.

5. Хейтърите легализират всичките ви усилия в социалните мрежи. Ако сте били активни в използването на социалните мрежи, появата на хейтъри е неизбежна. Тя практически се превръща в показател за това, че "ви има онлайн". В ситуация, при която има хейтър във вашия профил в социалните мрежи и той злослови, не бързайте да му отговаряте веднага. Дайте време на всички онези ваши симпатизанти да видят неговия коментар и сами да се включат да ви защитават. Така ефектът ще е несъразмерно по-голям и цялата ситуация ще се превърне в плюс за вас.

* Текстът на петте точки е по превод на сп. "Sign Cafe", брой 11-12, 2011 г.

Кастинг за водещи

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Sun, 18 Dec 2011 12:51:00 +0000

Очакват ни неделни усмивки и хубаво време със следващото видео :)

Дъжд от медийни новини днес

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 15 Dec 2011 13:26:00 +0000

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор - Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

Казусът ''Бареков'' 5 дни по-късно

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Mon, 12 Dec 2011 13:10:00 +0000

На 7 декември Николай Бареков изрече скандализиращи слова, предизвикали масови полемики и стигнали до Съвета за електронни медии. Извън контекста на конкретното послание, думите на телевизионния водещ разпалиха нaново войната на медийния фронт, прикривана зад обществения интерес.

Какво пише между редовете?

Първо, сред най-бурно реагиралите на думите на Бареков бяха изданията на "Икономедиа". Във войната между медийния кръг "Капитал" и Нова Българска Медийна рядко се пропускат удобни възможности за нанасяне на удари.

"Селото са оказа точно в града" е публикацията - кулминация в срещу водещия на ТВ7, но и в останалите статии по темата присъстват епитети като "шокиращо" изказване, "изблик" и т.н.

Важно е да се отбележи, че Икономедиа не нарушава журналистическата етика в битката с НБМГ, за разлика от Бареков, чието изказване от мнозина се квалифицира като "неетично".

Георги Лозанов, председателят на СЕМ, коментира случая така: "Николай Бареков има право на журналистическа позиция по темата с протестите на зърнопроизводителите и тази позиция може да е доста емоционална и остра. В случая обаче има едно обидно отношение към провинцията, селото и много хора, които той представя като хора втора ръка".

Темата е дискутирана и в започналия във ФЖМК Медиен панаир. "Резултатът от войната между двете медийни групи: победители няма, професията девалвира", това е казал издателят Мартин Захариев, туитнат* от Павлина Радославова.

Вторият важен извод от казуса "Бареков" е, че няма генерална позиция, която да "потъва" в Спиралата на мълчанието. По-популярната позиция е критичната по отношение на скандализиращите думи на водещия. Във форумите на всеки четири-пет критични коментара обаче се появява по един, който подкрепя под някаква форма посланието на водещия.

На практика няма публична трибуна, където подкрепата за общественото статукво да има превес над опозицията, но е важно, че все пак не всички изразители на позитивно мнение имат задръжки да го изразяват.
-----
В четвъртък предстои СЕМ да се произнесе по случая...

* Туитове от медийния панаир текат на #medienpanair

Eто видеото със скандализиращото изказване:

архив: Германец за проблемите на българските медии

Радиосредата 2001 - 2010 г. - на Медийния панаир

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Wed, 30 Nov 2011 10:08:00 +0000

Във вечерните новини по програма "Хоризонт" проф. д-р Любомир Стойков представи изследването "Радиосредата 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация". В разработката са включени и други две изследвания: "Телевизионната среда 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация и "Радио и телевизионната среда 2001-2010 г. Демография, програми, аудитория, поведение".

Премиерата на разработките се състоя на 29 ноември 2011 г. във фоайдето на сградата на БНР.

Според Любомир Стойков и колегите му от Факултета по журналистика към СУ, които са работили върху темата, българските електронни медии са готови за цифровицията през 2012 година.

Националното радио е лидер по аудитория, сочат още цифрите в разбработката.

Изследванията ще бъдат отново представени на Медийния панаир, който ще се състои в Журналистическия факултет между 12 и 16 декември. Там заинтересвованите отново ще могат да се запознаят детайлно с резултатите и изводите от тях

Началото на научната работа е била поставена на 21 март т.г. с кръгла маса на същата тема: "Радиосредата 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация". На въпросната кръгла маса е билo представенo и онлайн изданието "Newmedia21.eu. Медиите на 21 век". Сайтът действително е много стойностен и вече е в блогрола на Медийния блог.

Гост в живо ТВ предаване

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 17 Nov 2011 15:11:00 +0000

Моят приятел Александър Андреев беше така любезен да сподели впечатленията си за това какво е да си гост в телевизионно предаване. Той взе участие в един от панелите на предаването "Денят отблизо с Мира" на БНТ1 на 9 ноември.

Сашо няма контакти в телевизията, намират го през Фейсбук. След няколко публикации в страницата на предаването в социалната мрежа, редкаторка му се обажда и го кани за конретен ден и за конкретна тема - "Възможно ли е да работим в България работата, която ни харесва".

"Темите се публикуват предварително в страницата във Фейсбук, в която пише, че интересните участници в дискусиите могат да бъдат поканени в живото предаване", казва Сашо.

Гостът идва около 40 минути преди самото участие. През гримьорната минават и жени, и мъже. Минималният макиаж се състои от пудра. Причината е, че прожекторите правят студията много топли и потта не трбява да избива по лицето.

Инструкции какво да говорят гостите няма. Ако си сред първите участници, в студиото се влиза по-рано - от 30 секунди до пет-осем минути. Самото студио има няколко сектора, така че да има поне две места, от които водещата да може да води, разказва още Сашо.

Притеснение има, но се преодолява лесно. Участие от 10-15 минути гостите усещат като нищожно време. Понякога на гостите се плаща. В случая на Александър - от тримата участници (двама мъже и една жена) само жената е получила някакъв хонорар.

Иначе конкретно обстановката в БНТ е малко соц. Сградата е стара, техниката също не изглежда впечатляващо. Само студиото е направено с внимание за детайла и то изглежда като оазис на етажа в старата постройка на Националната телевизия.

Външна реклама за малко пари

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Wed, 16 Nov 2011 11:30:00 +0000

"София е град, където може да направите всичко, навсякъде, по всяко време, стига да можете да си платите.

В съвременния град икономическите аспекти в живота на обществото омаловажават политически такива. Пазарът потиска гражданските нужди, а визията на бизнеса и на консумацията поглъща идеите за размисъл, съзерцание или изобразяване на нещо различно от потребителските ценности" - това гласи теорията на Лъчезар Бояджиев в публикацията му в "Eurozine" от май 2007 г.

Външната реклама всъщност е една от добрите опции за изграждане на силен бранд със сравнително малък бюджет. Дори вездесъщият Интернет предлага по-малко форми, отколкото градската среда.

Ето какво препоръчват трима рекламни специалисти да се направи с рекламен бюджет от 2 до 10 хиляди лева*:

Бюджет от 2000 лева
1. За тази сума може да се направи прилично покритие чрез разпространение на мостри (на козметични продукти например) и информационни брошури. Чрез разпространението на каталози може да се постигне добро таргетирано покритие. От подобен ограничен бюджет обаче не може да се очаква много.
2. Добре е целият бюджет да се съсредоточи на едно място. Може да се използват паната в метрото или да се брандира автобус от градския транспорт. За 14 дни брендинг на два автобуса струва 1300 евро.
3. Преди всичко е необходима добра творческа идея, представена професионално - текст, цветове, интересни дизайнерски хрумвания. Важно е тя да се съчетава с най-правилния период за рекламиране, с избор на място, с посока на движение и броя на минувачите, с видимост за пешеходците и пътниците в превозните средства, с осветление през нощта, с цялостната заобикаляща среда. Ако е предивден малък бюджет, може да се използва т.нар. плаваща реклама - редуване на периоди на реклама и пауза, като се разчита на честотата като основен фактор за запомняне на продукта.

Бюджет от 5000 лева
1. С толкова пари могат да се проведат кампании, които да покриват средно дневно около 20-30 хиляди уникални контакта. При такъв бюджет част от него трябва да се инвестира в криейтива.
2. Могат да се комбинират реклами в метрото и наземния транспорт. Ако се избират автобусни линии за брандиране, е хубаво те да не се припокриват с маршрута на метрото. Ежедневната аудитория на метрото е от около 200 000 души.

Бюджет от 10000 лева
1. При такъв бюджет се избира между по-голямо покритие на локации или по-продължителен период. При тази сума може да се включи атрактивен брандинг като макет или действителен продукт, представен по интересен начин.
2. С тези средства може да се направи забележима кампания, която да включва присъствие в метрото, наземния транспорт и билбордове тип "Пиза".
3. За рекламна кампания, която цели добро покритие на територията на София например, са необходими между 10 и 15 билборда тип "Пиза" или тип "Скролер". Но както казва бащата на рекламата Дейвид Огилви: "Ако една реклама не се основава на Голяма идея, тя ще отмине незабелязана като кораб в нощта".

Респонденти:
1. Магдалена Цветкова, управител на "AD SPOT" LTD. - INDOOR MEDIA
2. Зарина Генчева, CEO на "Метрореклама"
3. Румен Кривицки, управляващ собственик на "Кривицки и СИЕ"

* По материали от сп. "Мениджър" (manager.bg), брой 10 (156), октомври 2011 г.

Билборд тип "Пиза":

снимка: burgasreklama.com

Брандиран автобус:

снимка: autotuning-bg.com

снимка: braincrumbtrail.com

снимка: brandinfection.com

Медиите като оръжия за масово поразяване

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Tue, 15 Nov 2011 15:09:00 +0000

Ростислав Ишченко, президент на Центъра за системни анализи и прогнози, Украйна:

"Първият етап на Студената война, чийто край бе белязан от разпада на Съветския съюз, се реши от най-новото оръжие - информацията. Сега тече втори етап и враждуващите страни си изпращат мощни информационни залпове. Няма съменение, че "арабската пролет" и нейните реални военни действия бяха причинени от пропагандата.

Всъщност пропагандата е имала сериозни успехи и преди - Вашингтон и Наполеон, Боливар и Линкълн, Ленин и Сталин, Чърчил и Хитлер, Мао и Кастро... Но при техните победи тя е била спомагателно оръжие. Окончателното решение на въпросите е било намирано на барикадите.

Нарастването на обема на информацията и добиването й в реално време направиха така, че информационните битки вече представяляват главен приоритет. Важна е личната "истината", в която всеки човек вярва. Днес всяко печатно слово, независимо дали е художествена литература или публицистика, тиражирано в достатъчно голям мащаб, се превръща в оръжие.

Естествено, най-разрушителен потенциал има политическата журналистика. Днес не е важно кой е спечелил битката, а кого медиите ще посочат за победител.

Като пример може да се даде руския президент [Борис Елцин], който през 1993 година пренаписа конституцията и създаде една суперпрезидентска република, различаваща се от монархията само по това, че няма приемственост на династията. И това местните медии определят като демокрация.

Същото нещо се наблюдаваше и в Украйна през 2004 година, когато държавният преврат беше наречен "народна революция", а организаторите му "демократи" [изборите между Виктор Янукович и Виктор Юшченко].

И в двата случая реалността нямаше нищо общо с виртуалната реалност, създадена от СМИ (средствата за масова информация).

Ефектът на оръжието за масово поразяване, каквото е медията, е толкова висок, че човек вече не може да познае кое от информационния поток е иситина или не. И тук не става дума само за две текстови информации в две медии, които карат човека да се чуди на коя от двете да вярва. Става дума дори за снимки, които ни карат вече да не вярваме на очите си.

Ето историята около Кадафи. Убит ли е Кадафи или не е? В един и същи ден в медиите едновременно излизат снимки на предполагаемия труп и негови изявления с призив за продължаване на борбата...

Във войната на информационното поле всеки е срещу всеки. Вече няма противопоставяне само между Изтока и Запада. Днес конфликти на медийния терен водят държави, партии, кланове и отделни личности. Така един блогър или популярен публицист може да се окаже влиятелен и "силен" колкото цяла държава.

Въпросът на ефективната пропаганда не е в това колко медии контролирате, а колко хора ви вярват. Ако всички повярват на един, той ще стане господар на света, а президентите и премиерите ще се превърнат в статисти на начина, по който той ще иска да моделира света".

В края на анализа си Ростислав Ишченко пише и какви са маркерите, по които се създават новите държави. Според него всички, които са обединени от една идеология и й вярват достатъчно силно, могат да бъдат наречени "нация".

Целият материал на руски е публикуван в украинската секция на РИА Новости.

Подобни по темата:
Медийна аудитория
Тактически медии
Светът се нуждае от журналисти

Ростислав Ишченко, снимка: revisor.od.ua

Продуктово позициониране в телевизионни риалити формати

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Wed, 26 Oct 2011 14:28:00 +0000

"...Kолкото по-голяма е тежестта на един медиен канал в медия микса на рекламодателите, толкова по-голямо значение имат ефективността и възможностите, които отделните рекламни средства в този канал притежават.

* Телевизията като медиен канал има силно доминираща роля в медия микса в България.
* Рекламодателите в България използват телевизията като основен канал за комуникация (често и като единствен)...

...До преди няколко години ефективността на телевизионната реклама се измерваше основно през призмата на обхват (количествено измерение на покритата целева
аудитория), честота (качествено измерение на насищането на контактите с тази аудитория) и постигнатите нива брутни рейтинг точки (GRP, TRP) в рамките на определен рекламен бюджет.

С революцията на социалните медии обаче на дневен ред пред медиите възникна необходимостта от включване на параметрите "ангажираност" и "интерактивност" в медийната комуникация. Лари Уебър кратко и точно дефинира този процес: "маркетолозите трябва да говорят с, а не на целевите аудитории".

През последните 10-15 години се наблюдава все по-голямо изолиране на зрителите от телевизионните спотове (реклами). Стивън Белман, Аника Шведа и Дуан Варан обобщават три форми на изолиране: когнитивно (игнориране), физическо (напускане на стаята) и механично (смяна на канала).

Новият начин на потребителско мислене е "имам нужда не от няколкостотин канала, а от един, който показва това, което искам, тогава, когато го искам и то без никакви реклами".

Ако се изследва поведението на потребителите в торент сайтовете, то там те правят точно това – гледат това, което искат, когато го искат и без реклами. И ако използването на торенти е спорно от гледна точка на закона, то при дигитализацията на телевизиите няма да има подобен проблем. Зрителите ще могат свободно да избират кога и какво да гледат и чисто технически ще могат безпроблемно да елиминират рекламните блокове. Потребителите все по-малко ще имат нужда от телевизионни оператори, които да моделират и програмират телевизионно съдържание (създадено от тях самите или от външни продуценти). Потребителите все по-често ще правят това сами.

И ако трябва да се върнем към темата за новите критерии за ефективност на телевизионната реклама, то ще установим, че 30 сек. телевизионен спот и неговите времеви разновидности не биха могли да отговорят на новите предизвикателства по отношение на ангажираността, интерактивността и интеграцията на трите екрана.

Изводът от всичко казано дотук е един: ако досега рекламната комуникация чрез телевизия се е случвала в паузите (рекламни), то занапред ще трябва да се случва вътре в съдържанието – тъй като занапред потребителите ще ползват само него.

Компании като Endemol разработват от години концепцията "branded content" или "branded entertainment". Този тип комуникация на бранда
позволява 2 неща:

* Разнообразни начини за присъствие вътре в съдържанието и
* Разширяване на комуникацията извън телевизионния екран.

Риалити форматите се отличават с редица предимства:

* Интерактивност и ангажираност – зрителите са тези, които решават кога и какво да се случи;
* Гъвкавост на сценария (на практика такъв няма);
* Не само идеята, но и технологията е в основата на успеха (компании като Endemol използват индексиране на съдържанието, което позволява бърз монтаж на заснетия материал и намиране на определено съдържание вътре в него. Подобно индексиране може да се използва и за целите на рекламодателите);
* Крос-медийна платформа – повечето риалити формати разработват различни допълнителни комуникационни платформи, които може да се използват от брандовете при интеграцията им в съответния формат;
* Кампаниите се управляват в хода на развитието им. Възможни са промени "в последната минута" (гъвкавостта на сценария при риалити форматите позволява промени да се случват буквално часове преди ефир)".

Из докладът "Риалити форматите през призмата на новите реалности в телевизионната реклама" на Ас. Кристиян Постаджиян, Нов Български Университет. Докладът е представен на Научната конференция на департамент "Кино, реклама и шоубизнес", 11 май 2011 г. Със съкращения. Пълният доклад в PDF файл.

Сашо Диков и Миролюба Бенатова в "Гардиън"

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Mon, 24 Oct 2011 13:50:00 +0000

Английското издание "Гардиън" отделя днес място в блога си на опита за физическо посегателство над Сашо Диков и моралната атака срещу Миролюба Бенатова.

Авторът Рой Грийнслейд по принцип се занимава с темите за свободата и целостта на медиите и журналистите. Под публикацията за нашите двама представители фигурира текст за взривено радио в сомалийския щат Пунтланд, а над нея - за убит с куршум в главата украински журналист.

Грийнслейд използва за източници публикации в английските версии на "Репортери без граници", "София Ехо" и "Новините".

Двата случая - бомбата в колата на Сашо Диков и атаката срещу Бенатова в социалните мрежи, довела до затварянето на профила й и "скриването" й от 24 септември досега, според автора са "притеснителни атаки".

Публикацията (отваря се в нов прозорец)

Друго по темата:
Народът срещу БиТиВи
Медийното отразяване на убийството в Катуница
Наградите на БиТиВи (Бенатова - репортер на десетилетието)

Според анкетата във Фейсбук, убийството в Катуница е било отразено най-добре от ТВ7. Ако имате мнение, споделяйте смело.

снимка: Красимир Юскеселиев

Бързина на генерирането на съдържание в сайтовете

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Wed, 19 Oct 2011 14:41:00 +0000

Сайтът на "Ню Йорк Мегъзин" (http://nymag.com) публикува по една статия на всеки шест минути в работните часове (8:30-19:00). Това казва главният редактор на медията Адам Мос и допълва, че през нощта се публикуват още 6-7 материала. Взимаме този сайт за пример, защото е сочен като успешно работещ в САЩ.

Ако един материал бъде прочетен от 10 000 човека, той се смята за добър. Тъй като "НЙМ" е списание, очкаванията към публикациите от твърдото копие са за по 200-300 хиляди уникални читатели онлайн.

Има 19 редактори и журналисти за списанието, още 13 редактори и журналисти само за сайта (32-ма дотук) и още 9 асистент-редкатори за онлайн частта - общо 41 човека, които произвеждат текстово съдържание за медията (екип).

Сайтът има и home page editor (редактор на главната страница в сайта).

За сравнение, в сайта на българското списание "Мениджър" статии се качват средно през 15 минути (4 на час в работно време) и има още 4-5 в големите или малките часове на деня. Тоест интензитетът е двойно по-малък.

Продуктивността у нас обаче е в пъти по-висока, защото за списанието пишат 7 редактори, а за сайта се знае само, че има отделен главен редактор. Допускаме, че има още двама асистенти, защото екип от трима е стандарт у нас за правенето на сайтове, различни от новинарските уебмедии.
...
Трудно се намират (всъщност изобщо не се намират) конкретни препоръки за интезитета при генерирането на съдържание в сайтовете, което да е оптимално за индексирането в търсещите машини. За по-добро класиране в Google се откриват съвети за по-често обновяване на сайтовете, но отсъстват цифрите.

Не е ясно и къде се намира балансът между спама, сред който потребителят трудно се ориентира за важността на публикациите, и твърде мудното обновяване на сайтовете с идеята "закъснелите потребители да наваксат".

Ефир 2 се завърна

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Mon, 17 Oct 2011 09:18:00 +0000

Ефир 2 се завърна под името БНТ2. Това е името на новата програма на Националата телевизия, стартирала на 16 октомври (вчера) в 12:30 часа. Засега се излъчват по 12 часа, но целта е програмата да стане 24-часова, уверяват от "Сан Стефано" 29. Шеф е Катя Генова, която досега ръководеше БНТ Свят.

Концепцията е да се излъчват локални новини от регионалните центрове. Докато софиянци гледат новини или предаване за София, в Благоевград ще разберат най-новото от техния регион, дават пример държавните телевизионери.

БНТ2 е в процес на преговори с кабелните и цифрови оператори, затова някои от доставчиците все още не я излъчват. Ефирно програмата се намира на 43-и канал в София.

От телевизията разкриха, че са разполагали с 450 000 лева субсидия, отпусната най-вече за обновяване на техниката в регионалните центровел Субсидията има за цел да обезпечи технически изграждането на "мрежовия" принцип за разпада на програмата, по време на който зрителите от различни региони ще могат да гледат местни програми.

БНТ2 се прави от изключително малък екип, не повече от 10 човека, казват още от "Сан Стефано".

Програмата:
Един от основните акценти ще бъде различната прогноза за времето. Тя ще бъде създадена от репортерите в петте регионални центъра със свидетелски кадри и полезна информация.

Започва и излъчването на комедийния сериал "Сватове" всеки делник от 20:30 часа.

Новият канал ще предава пряко по един мач от българското футболно първенство, както и двубоите от баскетболните и волейболните ни клубни шампионати.

Засега публицистичните предавания, такива, каквито ги помним по Ефир 2, са енигма. От БНТ засега не дават заявка ще има ли такива или не.

Историята на Ефир 2 е налична в Уикипедия, а каналите, на които БНТ2 е налична ефирно по места, в официалния сайт на телевзията.

Къде четем за изборите?

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Fri, 14 Oct 2011 11:08:00 +0000

Остават десетина дни до първия тур на изборите за президент, кметове и общински съветници. Първият вот е на 23 октомври, балотажите ще бъдат на 30 октомври. Дотогава ще формираме информирания си избор чрез медии, лични срещи и агитационни материали.

Интернет е мястото, където гражданите могат да достигат по свое желание до конкретни сведения за конкретни кандидати. Повечето медии (в това число телевизии, вестници и радиа) са обособили специални секции.

Телевизии
Специализираната информация на БНТ е в субдомейна http://izborite.bnt.bg/ (всички линкове се отварят в нов прозорец). В сайта има видео и текст.

БиТиВи има "топик" по темата - http://www.btv.bg/topic/id/30. И тук, както и в сайта на БНТ информациите за местните и президентските избори са добре разграничени.

Нова телевизия няма отделно място в сайта си, а в този на ТВ7 има новинарска категория. Тоест и двете телевизии не залагат на онлайн-присъствието си преди вота. В ефира на ТВ7 обаче вече се състоя първият по-сериозен кандидат-президентски дебат.

Вестници:
Най-хубавата карта на България за кандидатите за местната власт са в http://www.trud.bg/Elections2011.asp. Има пропуски в по-малки общини, но повечето състезатели за кметските места са представени с кратки, но полезни визитки.

Същата карта я има и в http://www.24chasa.bg/Elections2011.asp.

Уебмедийни групи:
Нетинфо и сайтът Vesti.bg също имат специална секция (http://www.vesti.bg/?tid=20&oid=14139), където четем актуални новини и гледаме видеорепортажи от ТВ Европа.

Вестниците на Икономедия и радио Дарик вече имат по-голяма публика онлайн, отколкото офлайн. Затова и тяхната работа покрай изборите минава в категорията на уебмедийните групи.

Сайтът на Дарик има хубава секция за изборите - http://dariknews.bg/izbori2011.php. Там е и уникалното приложение - "Кой е твоят президент?". В него потребителят отговаря на въпроси, а "калкулаторът" накрая му показва с кой кандидат имат най-много общи възгледи.

В Дневник (http://www.dnevnik.bg/izbori2011/) Също има уникално приложение, което обаче познаваме и от минали избори. Става дума за оценката от потребителите на тези и изказвания на политици с "истина" и "лъжа". Интересен социален барометър, но валиден само за читателите на Дневник и Капитал, които имат специфичен профил.

Ъпдейт (17.10.2011|11:51): Има и специализиран за изборите сайт (http://i-zbori.net/), изграден и поддържан от двама политолози. Наподобява блог, а конкурентното му преимущество са връзката с читателите и възможността за публикуване на по-интересните мнения като статия ("user generated content").

Народът срещу БиТиВи

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Tue, 27 Sep 2011 08:05:00 +0000

"БТВ определено си вкараха сериозен автогол. Не им е за първи път да се опитват да манипулират, но досега им се разминаваше, защото за добро или за лошо хората не се интересуваха особено от предишните теми. Този път обаче сериозно прекалиха и не един и двама човека ще изтрият канала им от телевизорите си..."

Това написа Огнян в коментар на предишната публикация в блога.

Твърди се, че в Пловдив наричат БиТиВи "Босфор ТВ". Във Фейсбук пък се появи групата "Аз НЯМА да гледам bTV". От създаването си в неделя досега страницата е събрала над 1000 потребители.

Същевременно репортерът на БиТиВи Миролюба Бенатова, която бе ангажирана с отразяването на случая, сподели своята позиция:

"Аз направих репортаж от това, което се случваше, за което съм обвинена в пристрастност. Не съм корумпиран и пристрастен журналист, само защото не приемам да нарека геройство вид саморазправа, която е не по-добра от другите лоши неща, които се случват в Катуница.

Момчето е сгазено, вероятно нарочно, конфликтът е дългогодишен, жалбите от и срещу циганския клан са много, прокуратурата и полицията лавира между двата интереса, което води до последните събития. Не е нормално да се газят хора, както не е нормално да се палят къщи и коли. Показахме близки на убитото момче (първи), изтърпяхме псувни и удари, без да сме цигани или близки на Кирил Рашков. Бяхме нежелан свидетел на погрома и трябваше да се страхуваме и да не снимаме.

Ние не се изплашихме и разказахме това, което се случи - агитки на пловдивски футболни отбори унищожиха две къщи пред очите на "Жандармерията". Няма отговор на въпроса защо полицията не реагира срещу 200 души, които хвърляха запалителни вещества и камъни, режеха кабелите на телевизите (БНТ), заплашваха...

Показахме непокътнатата истинска къща на цар Киро, която полицията бе успяла да охранява добре, а феновете "случайно" не бяха открили, за да сринат. В двора имаше и 5-6 скъпи и здрави возила, също добре опазени от полицията.

"И вълкът сит, и агнето цяло"- и къщите изгорени (нищо, че не са обитаеми, достатъчно е за отпушване на напрежението), и Цар Киро доволен и добре опазен, защото е нужен за избори.

Хората с маските не бяха от Катуница, но жителите на Катуница ги подкрепиха. В наш материал хората разказаха защо одобряват саморазправата. Казват, че се чувстват дълго време тормозени от циганския клан, без да има адекватна реакция на властите.

Сега се очаква властите да реагират адекватно. Дано."

Днес в сутрешния блок на БиТиВи, в един от пиковите часове (8:15), се излъчи панел, озаглавен "Защо трагедията в Катуница отприщи недоволство срещу телевизията?". Видео и текстов репортаж от него са налични в сайта на медията.

Гости бяха председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, Петьо Блъсков - дългогодишен журналист и издател, главният редактор на вестник "Труд" Димитрана Александрова и Емилия Милчева - главен редактор на "Уебкафе". Всички без изключение защитиха работата на Миролюба Бенатова и БиТиВи по случая в Катуница и последвалите размирици из цялата страна. Единствен Георги Лозанов спомена за пропуски:

"Ако имаше някакъв дефицит в медийното отразяване, не само БиТиВи, то беше, че твърде късно се мина към материали от разследващи журналисти по отношение на цар Киро, което в началото създаде дисбаланс. Но най-важното за мен от гледна точка на закона е, че няма никакъв упрек, тъй като основният риск в такива моменти е да не се създават предавания, които да създават нетърпимост между гражданите. В това отношение БиТиВи и Миролюба отрази нещата достатъчно дистанцирано".

Случаят Катуница отвън
"Внезапно стана ясно, че България отдавна е в крайно жестока етническа криза", пише руският сайт "Нюзинфо".

Под заглавие "Противници във футбола, единни срещу ромите" вестник "Ромъния либера" (Румъния) пише, че смъртта на 19-годишния младеж, прегазен умишлено от член на мафиотски клан, е довел до демонстрации и насилие срещу ромите в редица градове в България.

Още за отразяването на случая зад граница четете в обширен материал на Vesti.bg за медийното отразяване на случая в Катуница извън страната.

Още по темата:
Медийното отразяване на убийството в Катуница
"Коя електронна медия отразява най-обективно убийството в Катуница?".

Медийното отразяване на убийството в Катуница

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Sun, 25 Sep 2011 17:24:00 +0000

Хората не харесват медийното отразяване на убийството в Катуница. Гневът на излезлите на протест днес частично се пренасочи и към медиите, които, според протестиращите, не отразяват коректно ромската криза, обхващаща все повече места в България.

Срещу репортерката на БиТиВи вече има Фейсбук група с над 5000 харесвания. Причина за недоволството срещу нея са репортажите й в ефира на националния канал. В тях тя акцентира повече на опожарените къщи, отколкото на убитото дете.

Капитал също дава оценка на протестите в статията на Зорница Стоилова и Люба Йорданова, озаглавена "Правосъдието на футболните агитки". Там пише:

"...грозно лице могат да придобият и протестите в Катуница, в които основни действащи лица са футболните агитки, които реагират на ключова дума "роми", без да се интересуват от подробностите на конкретния случай".

Повечето медии, например радио "Дарик" и БНТ1, във вечерните си емисии новини отразиха публичното недоволство от журналистическата работа около ромската криза.

Според мен медийното отразяване на случая в Катуница има два генерални минуса:
- протестите се обвързват с футболните агитки и изобщо крайните обществени елементи. Подобно обвързване първо е некоректно и невярно и второ, олекотява протестите.
- за изявления се подбират по-ниско интелигентни, маргинално изглеждащи или без дар слово граждани. Те по-трудно могат да изразят общественото мнение, което се споделя както от маргинали, така и от интелигенция.

Какви са вашите впечатления за медийното отразяване на убийството в Катуница?

UPDATE: Ако имате мнение, участвайте в анкетата във Фейсбук с въпрос "Коя електронна медия отразява най-обективно убийството в Катуница?".

Горяща сграда на Кирил Рашков - Цар Киро. Снимка: vesti.bg/БГНЕС

Георги Лозанов за Интернет

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 22 Sep 2011 05:55:00 +0000

Доц. Георги Лозанов говори преди малко в сутрешния блок на Нова телевизия за Интернет и неговия медиен аспект. Темата бе дискутирана в контекста на днешния празник (Обявяването на независимостта на България) и свободата, на която се радва днешния човек:

"ХХ век беше век на двете тежки идеологии - фашизма и комунизма, с техните деспотизми. Интернет се появи като остров на свободата, като красиво преживяване, от което хората имаха нужда. Тази глътка свобода беше дълго чакана. Тя води до голям ентусиазъм, в който продължаваме да живеем. С времето обаче ще се появят правила.

Интернет е медия, много по-влиятелна вече от традиционните медии. Телевизията например е силно регулирана среда, а в мрежата липсват каквито и да било правила. Но с времето те ще се появят.

Не е измислена регулация за Интернет, защото е много трудно. Той е хибрид между публичното и частното и правото е вдигнало безпомощно ръце. Ако имах идея за философията и за аргументацията при създаването на правилата, сигурно щях да претендирам за нобелова награда.

Интернет е територия не само на свободата, но и на културата. Сега е повече свобода, отколкото култура.

Всъщност Интернет дава свобода на човека, но и му я отнема. Понякога мрежата се използва за скрито следене".

Този въпрос е важен, ако приемем, че общественото мнение е важно. Защото от казаното, а и от личния опит на всеки, който чете това, става ясно, че Интернет вече има много по-голямо влияние върху съзнанието на отделния човек, отколкото телевизията, радиото и печата. В този смисъл от една страна индивидът остава силно уязвим на манипулации при липсата на регулация, а от друга - има възможност сам да формира мнение от източници, на които има доверие.

Освен че е важен, този въпрос остава неотговорен. Както и доц. Лозанов казва, на този етап няма изградена философия дали и от какви регулации има нужда Интернет, за да бъде той по-полезна медия и по-здравословна среда за пребиваване.

Забранени реклами

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Fri, 16 Sep 2011 09:06:00 +0000

Почти по правило забранените реклами са най-яки. Ето няколко примера:

Усмивка в отпускарския сезон

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Fri, 12 Aug 2011 07:12:00 +0000

Отпускарският сезон убива продуктивността, това съдя и по себе си. В медиите това означава забавани грешки.

Ето какво пише News.bg тук:

Последно: Този самолет ще ражда ли или е само за преглед при гинеколог? :) За пристанище ли става дума или за летище? Или и двата обекта са проблематични, но информацията не е достатъчно ясно обособена?

Впечатление прави още, че читателите сигнализрат от почти 24 часа за "дефекта", но корекция не следва.

Рекламата на "Армеец Арена"

noreply@blogger.com (Radko Krastanov) — Thu, 21 Jul 2011 14:45:00 +0000

Ако не сте гледали рекламния клип на новата зала "Армеец Арена", заповядайте:
(Участват националите по волейбол Владимир Николов, Андрей Жеков и Теодор Салпаров с новите екипи на тима - бял, черен и червен)