Като се замисля, почувствах се като част от рок банда променяла състава и облика си с течение на годините. За нищо не съжаляваме и продължаваме.

Слушайте ни тази неделя, 29.01.2012, от 23:00h в ефира на радио Nova. Или online чрез predavatel. Информация за всеки от миксовете ще откриете съвсем скоро в сайта на предаването.

Не сме сигурни, че ни бе достатъчен един път да схванем що за SWAG е WTF и поканихме Любчо да ни просвети и озвучи напълно. Любчо, между другото, го наричаме ние. Вие сигурно го знаете като Parallel Concept. Или както той би казал  – ускорител за пъдене на клубни елементи. Да, ама наяве става друго, щом подхване свирнята. И в следващия подкаст това ще си проличи. Отново, гарнирано с гатанки на академична висота. SWAAAG!

Кой е по-известен – Parallel Concept или Lewboo. И що за човек е Любо – какво те пали, какво те охлажда?

Най-известен съм като Dj Dancefloor Cleaner. Любo – Lost minded noodles RobinzO. Пали ме общия vibe на хората с несъзнателен усет към случващото се “сега”.. Охлажда ме преживянето на отдавна мъртви жанрове и аудионосталгията.

Продължава да ни тормози въпросът “WTF is SWAG”? Разкажи ни повече за партитата. Къде и как се започна, кои сте и докъде сте готови да стигнете?

SWAG се появи малко шеговито с идеята да слушаш музика на живо, директно от нейния автор. Концепцията на този тип партита е малко експериментална и искам да благодаря на VLKV, че ни подкрепят и ни се доверяват. Освен тоталната каша от музикални стилове, любима подправка ни е дозата самоирония. SWAG расте и става все “по-сериозен”. За в бъдеще имаме планове да каним и чуждестранни продуценти.

Неотдавна попаднахме на лимитирано cd, в което участваш наред с други български електронни артисти. Каква беше основната подбуда за създаването на компилацията, какво я прави специална и очаквате ли да предизвика реакция?

С какво привлече вниманието ти “beat” музиката? Какво те вдъхнови да се занимаваш с нея? Какви са тенденциите?

Беше преди доста време, с появата на спънатите бийтове и wonky вълната. Сега нещата са доста различни и постоянно търпят промяна. Темпото скочи, разклатените бийтове стриктно заеха класическите си позиции.. Oт друга страна появата на skweee стилът, високочестотните звуци и ироничното боравене с аналогови синтезатори тласкат музиката в нови посоки. Постоянно търсим звука, който ще се случва утре… и това е основният двигател.

Досега твоя музика се е издавала от Svetlana Industries, Mad-Hop и др. С какво ще ни изненадаш през 2012?

Mad-Hop стартира като група в last.fm преди 2 години и вече е сериозна платформа, която обединява продуценти от различни лейбъли. За 1 година издадоха 3 компилации и всяка следваща вдигаше летвата. Тези дни излезе четвърта част, която може да изтеглите от тук. Kicore (създателят на MAD-HOP) смята да стартира и серия партита, така че “keep it mad”. Скоро предстои да излезе EP за Svetlana Ind. Годината стартира и с epic SWINE vs. SWAG, което се случи в първия петък на 2012-та.

Доста продуценти използват Ableton Live като основна платформа за продуциране, така ли е и при теб? Виждали сме, че разчиташ на него по време на участията си, какви са плюсовете и минусите от употребата му по този начин?

Използвам Ableton предимно за обработка на звука и изграждане на цялостната структура на парчетата.
Записвам основно с MPC и синтезатор.
При лайв-акт плюс е, че дава повече свобода и можеш да използваш сегменти от недовършени идеи, да допълваш с различни звуци и в същото време имаш достъп до куп виртуален хардуер.

Две парчета, които съответно би използвал за откриване/закриване на сет?

Kuedo – Take Off (Remix) / Powell – Turn Off

Коя е най-голямата музикална чекия, която си чувал наскоро и би заличил скоропостижно?

Аз се кефя на музикални чекии.

В коментар към подкаст тук казваш “Мислех, че интервютата са отегчителна отживелица, но успяхте да ми счупите мнението” . Смяташ ли, че това което правим може да промени нечии музикални възгледи.

Всички следим предимно чуждестранни източници на информация, гледаме видео-стриймове на партита от различни места по света и слушаме подкасти от чужди блогове. Поздравления, че отразявате това, което се случва у нас и го правите част от цялата интернационална мозайка.

За финал – любим твой цитат:

“Не мисля, следователно съм само мустаци.” Жан-Пол Сартр

Tracklist:

01. Parallel Concept – Unhuman Embryo
02. Acre – IHEWA Pt.2
03. BNJMN – We Are The Weather
04. Slugabed – Tomorrow Morning
05. Gold Panda – Back Home
06. Cid Rim – Bear Hug Love
07. Om Unit – Prawn Cocktail (Salva Remix)
08. Monky – Drunkerdz
09. Groundislava – The Dig
10. Groundislava – Panorama (Clive Tanaka Y Beaunoise Remix)
11. Baths – Rafting Starlit Everglades
12. Acre – Never Remember Me
13. BNJMN – One Sea (Lukid remix)
14. Bibio – Saint Christopher
15. Dorian Concept – Trilingual Dance Sexperience (Ogris Debris Relick)
16. Parallel Concept – Greyrose
17. 7-ill – Be Your Friend
18. Kuedo – Shutter Light Girl
19. Fleet Foxes – The Shrine/An Argument
20. Dimlite – Gone-O-Tron
21. Motem – Sinking Feeling
22. Shlohmo – Empty Pools

Arrow (ft. Koreless) е част от предстоящото Concealer EP на Jacques Greene. Излиза на 30.01.2012 за собствения му Vase и включва помощ от продуцентите Ango и Koreless. Тук можете да чуете 9 минутния Arrow, който лично аз бих наместил в микс между Floating Points и Four Tet, а в тъмблъра на Ango ще намерите preview на цялото издание.

Jacques Greene ще срещнете и в клипа на Azealia Banks 212.

Тандемът КiNK – Rachel Row е отдавна известен, а за тази година са обещали по-чести включвания. Първото от които още на 17 януари в Sofia Live Club. На живо!

Оригинала на Follow The Step ще откриете тук

За много музика, приятелчета! 165-ти брой бе подготвен малко преди конвертирането на левове в марки и жизнеутвърждаващата реч на президента, но забавихме публикуването му, защото се опасявахме че няма да бъде забелязан насред феерията от фойерверки, прелитащи късмети и бонбонки ‘кама сутра’. След като празненствата са вече минало, сме спокойни да споделим и първата част от програмата ни за 2012. Тренировките тук включват сложни комбинации от пируети, двойни и четворни аксели, даже тулупи и най-важното – подфърганйе, без което никое от 37-те съчетания, подбрани от Ye и включени в броя, нямаше да има този завършен вид.

Не пропускайте да изчетете и десетте ни почти екзистенциални питания, на които гостът ни бе така добър да отговори подобаващо.

Преди време беше по-известен като уeahman, напоследък си само уe. Има ли някаква специална тенденция и да очакваме ли през 2012-та да останеш само “у”?

Смяната на идентичността бе част от неуспешен опит да се укрия от фенките си. Вероятно е да се наложи да го направя отново.

Дълги години прекара във Виена. Каква е сцената там и повлия ли на музикалния ти вкус по някакъв начин?

Виена е стерилен град, това влияе до голяма степен и на музикалната сцена. Моята музика е пъстра.

По кое време би ни посъветвал да посетим града. За филхармонията по Коледа или заради муз. събитие, което има традиции и е от значение за идентификацията на града?

Гей парада е на 1-ви юли!

Наскоро се премести в Берлин. Съпоставено с Виена, какво ти прави най-силно впечатление? Ще ни е интересно да поставиш и София в сравнението, защото сме сигурни че столицата ни има своите силни страни.

Фалафелите не са толкова добри, в Берлин бих заложил на халуми, а в София съвсем не стават.

Водиш онлайн радио предаване по frisky от около 5 години. Кое е най-ценното качество, което се придобива в личен план, имайки възможността да общуваш постоянно с музиканти?

Толерантност към всякакъв вид несериозност.

Наблюдавали сме те как поднасяш клубна музика в широки стилови граници. От house през uk bass или beat та до skweеe. Ако ги разграничим по стилове, изникват ли ти веднага няколко имена на продуценти, които би наградил за изминалата година.

Лайв изпълнението на Sprutbass беше невероятно впечатляващо! Албумите на Martyn & LV, ЕР-тата на FaltyDL & Hudson Mohаwke и не бива да забравяме новата Scuba.

Какво би казал на всички фенове на харесваната и от теб музика, които така и не се решиха да дойдат на парти досега. Нужна ли е агитация?

Има ли такива?! Бъдете по-решителни!

Какво би искал да не се беше случвало през 2011. Дори и в по-глобален план?

Както видяхме от всяка ситуация има изход, защото: „Шотовете свършиха, но това не ни пречи на доброто настроение!“ *

/* Кмета на клуб Влайкова, 8 Октомври 2011

Един въпрос, на които не е задължително да отговаряш, но е твърде вероятно да те запомним с лошо, в случай че го пропуснеш: Как реагираш, когато твоя почитателка те замери с полупълно шише минерална вода в знак на обич?

Специален поздрав с Дует Питон – Камъните падат (DJ Buril Remix)

Някакви специални желания, които да насочим към Дядо Мраз, защото Дядо Коледа вече си замина?

1 малко прасенце (около 10 кг)
1 лимон
1 гл. лук
1/2 кг. ориз
125 гр. масло
червен пипер
черен пипер
100 гр. стафиди
100 гр. гъби
връзка магданоз
2 куб. пилешки бульон
2 куб. телешки бульон
1 ч.ч. червено вино

Tracklist:

01. Hudson Mohawke – Thunder Bay
02. Breach vs T Williams – 2 Bob Note
03. DVA – The Flute Tune
04. Random Impulse – Who’s That New Kid
05. Mount Kimbie – Blind Night Errand
06. Addison Groove – Fuk Tha 101
07. Machinedrum – Alarma
08. Dark Sky – Be Myself
09. Trevino – Shorty
10. Joy O – Sicko Cell
11. Boddika – Acid Battery
12. Instra:Mental – When I Dip
13. Jimmy Edgar – Hot Raw Sex (Instra:Mental Remix)
14. Bok Bok – Silo Pass
15. Jam City – Magic Drops
16. Krampfhaft – Congo Blade Runner
17. Breton – RDI (Girl Unit Remix)
18. SBTRKT – Wildfire
19. Nino – Get on the Floor
20. Pixelord – Iron and Cream Part 2
21. Objekt – Cactus
22. Dark Sky – Speeding Blue
23. Look Like – Buggin (Sinjin Hawke Remix)
24. Dexter – Great Northern Diver
25. Scuba – M.A.R.S
26. Benjamin Damage & Doc Daneeka – Creeper
27. Velour – Booty Slammer
28. Jessie Ware & SBTRKT – Nervous
29. FaltyDL – Hip Love
30. Deadboy – Ain’t Gonna Lie
31. Clueless – Lady in Red
32. FaltyDL – My Friends Will Always Say
33. Martyn – Vancouver
34. Fantastic Mr. Fox – Over
35. Burial – Gutted
36. Balam Acab – See Birds (Moon)
37. Boxcutter – Sunshine V.I.P.

Ако си мислите, че познавате музикалния вкус на Mr. Bronco добре, помислете отново. На мен ми се наложи. И тъй като той е достатъчно възпитан да не вдига много шум за себе си, аз ще му създам това неудобство. Може и да ми се разсърди, че не съм го уведомила предварително, но ще го прежаля, защото Puddles заслужава отредено място сред оределите постове в Menta Session. С повече лирика и по-малко счупени бийтове, Puddles ми звучи като преждевременен подарък за Свети-ти Валентин, но пък кой е Св. Валентин да диктува кога да празнуваме любовта.

Коледният “WTF Is Swag?” soundtrack предлага доза авторска продукция от Hempsta, едно от основните действащи лица зад Swag вечерите и участник в едноименната лимитирана компилация, разпространяваща се само офлайн!

Би ли се представил накратко, изхождайки от това какви са интересите ти, какво обичаш да правиш в свободното си време?

Hеmpsta, на 24 години съм. Свободно време вече не знам дали ми остава, но принципно 14 часа от деня ми минават зад компютъра. Останалото време прекарвам обграден от индустрия, гари и изоставени постройки. Приоритет за почивните дни са ми графити и трейнспотинг фотографии.

Кога започна да се занимаваш с музика и с дъбстеп ли постави началото на Hempsta?

От дълги години тормозя съседите си, свирейки на барабани. Като Hempsta представям част от продукцията си вече 3 години. Не знам дали бих описал нещата си като дъбстеп, но в общи линии подкастът има този звук.

Какво ти доставя по-голямо удоволствие – работа по някой трак на спокойствие или представянето му пред публика?

Работата по всеки трак е много лично преживяване за мен. Не съм много бърз в продуцирането, така че живея известно време с всяко парче. Представянето на нещата пред публика е все още нещо, в което нямам голям опит.

От какво се вдъхновяваш за създаването на музика. Променял ли си рецептата си напоследък и доколко ти влияят нововъведенията в технологично отношение. Например вече е възможно да се твори и с ipad.

За създаването на музика се вдъхновявам от мрачния си характер. Утвърдена рецепта нямам, всеки път пробвам нещо ново. Технологично съм доста изостанал, ползвам соц. хардуер. Имам няколко ефекта произведени във Враца, една дръм машина Вермона от `74-та и понякога ползвам Korg Kaosilator. Всичко друго си е синтезис и голяма любов към Reaktor 5. IPad за контролер става, но като инструмент не е нещо чак толкова интересно.

Каква музика слушаш вкъщи?

Доста различни стилово неща. Следя лейбъли и крюта като: Warp, Planet Mu, DMZ, Hot Flush, Hyperdub, Rwina, Brainfeeder, Flogsta danshall, Monkeytown, Boyz noise rec. Понякога наблягам на хардкор, пост-рок, бенгърски хип-хоп бийтове и какво ли още не.

Кои са българските артисти, за които трябва да внимаваме? 

Аз внимавам за: Иван Шопов (Cooh, Balkansky, Drumkid etc.), 1000 names, Kink, Auditory Оssicles и swag бригадата Parallel Concept, Goroe и Hibrid beats. Всичко ново, което чуя ме радва, защото за съжаление това се случва рядко.

С кой от тях би се кооперирал в музикален проект?

Нямам конкретна идея, но те нещата се случват спонтанно в повечето случаи.

Как според теб може да се промотира в настоящия момент един артист. Помагат ли българските блогове за популяризиране на дадени автори.

Интернет e очевидно основното място, където се случват нещата при липсата на много клубове. Тук специално искам да благодаря на VLKV, че ни търпят глупостите. BG блоговете, макар и малко излизат с доста свежи неща.

На какви партита беше напоследък. И колко от тях оправдаха очакванията ти?

Последно дойдох на рождения ви ден, след дълга клубна обиколка. Беше доска куул, мерси за което. В скоро време чакам реюниъна на 1000names и мечтая за един Bangface Weekender лятото.

Пропуснахме ли да попитаме нещо, което искаш да споделиш?

Май е това от мен. За хората, на които им е интересен звукът ми, очаквайте следващата ‘’Swag night’’  съвсем скоро..

Tracklist:

01. Hempsta – 3 Months Of Night (WTF Is Swag ?)
02. Big Tiger – Heat Beat
03. Cooh – Back (Tsunami Audio)
04. Balkansky – Are We (Hempsta Remix) (ABCD Music)
05. Hempsta – Travel R
06. Balkansky & Hempsta – Skorab
07. Hempsta – Machine Blues
08. Roska vs. Lil Mama (Hempsta Bootleg)
09. Hempsta – Pantograph
10. Hempsta – Walk The Fog
11. Balkansky & Hempsta – Balkon
12. Hibrid – Shooting Lazers
13. Hempsta vs. Dj Assault – Where Them Hoes (Mashup)
14. Goroe – Pre Summer Zeal

Ако другаде е тривиално да редиш албум след албум с непроменливо звучене, в бийт сцената би било пагубно. Защото нейната същност прогресира – от изява до изява, от пролетта на една година до зимата на следващата. Очевидно е, че почти всичко се върти около завещани дадености, но изборът до каква степен да се възползват от тях и какво да привнесат поставя едни автори в авангарда, а други в сянката му. С натрупания опит от три албума, включително настоящия, и неспирното си live присъствие 1000names не позволяват лаконична констатация. Ако има нещо кардинално, то е: Casio Blaster и 99 Mistakes са непредвидими като стихия и в този си образ не бива да се подчиняват. Виждали сме на живо колко са необичайни и активни. Чуваме как винаги търсят.

Invisible Architect, обаче, още на първи план звучи достатъчно загърбил тревожността на машините и своеволната им ритмика. Звучи ми улегнал, но без да е лишен от контрастиращи моменти като оживление или покой. Всичките 12 трака викат разни емоции, но вървят в линия, с каквато вероятно един архитект би обмислял група монументи. И докато се опитвам да прогледна през замъгления Wood Traxx вече е време Water Resistant Rakete да го разсее, а неусетно след това Born with Promise се е настанил внимателно и полека се отмива, за да изскочи лъчистият Perception Of Color. Така ми минава развлечението – в тази моя съкратена версия. А цялото действие може да се пренарежда многократно, защото увлича непринудено.

Invisible Architect е може би във всичко и навсякъдe, но най-сигурно е да го потърсиш първо в Bandcamp, а след няколко дни в Juno, Boomkat и др.

Задава се втората сесия на Red Bull Music Academy с гости Kid Koala и Disco Nutter – българският представител в тазгодишното издание на академията. Лекцията ще се проведе на 17-ти декември в зала “Универсиада”, а хост на събитието този път ще бъде Herr Spasov.

Click here to view the embedded video.

Чух следното бижу:

Click here to view the embedded video.

И не е само толкова, защото сред ремиксиращите на The Electric – Overloaded EP са още: Scratcha DVA, Sepalot, Comfort Fit, Tensei, Dubchild и др. I can’t concentrate either ..

Повече: Dragontape

Досю Амуджев не просто пуска музика, той прави нещо повече – разказва истории. Поднася ги спокойно и увлекателно, с топъл, специфичен, тембър и енциклопедична точност. MS163 щеше да е може би малко по-добър, ако беше изговорен, вместо разписан, тъй като щяхте да изпитате интимността, характерна за среднощно радиопредаване с джаз, но и в обичайния му вид настоящият подкаст е своеобразно постижение. С поставено начало тук и предстоящо продължение в Groovy Sessions.

Настанете се комфортно и се отдайте на едночасов 70’s Spiritual & Soul Jazz сеанс.

Вярваме, че всички слушатели те познават чудесно – най-вече като отявлен ценител и страстен колекционер на музика. Затова не е нужно да се представяш, а вместо това може да споделиш колко място отреди на електронната музика във фонотеката си?

Mного ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото първо трябва да си изясня дефиницията за това, що е електронна музика. Но през годините съм залитал по-скоро по различни музиканти и композитори, чиито имена се свързват с различни стилове от електронното течение и съм събирал всичко тяхно. Така че нека най-общо да кажем около 1/5.

Изглежда, че трудно се твори оригинална песен/тема в настоящето. Въпреки че привидно няма стилистика, която да не е в обръщение или която да не търпи видоизменения, в сериозна част от случаите авторите копират миналото. Изчерпани ли са идеите според теб и как си представяш, че ще звучи музиката занапред?

Музиката винаги ще отразява живота и представите за звук на хората от дадено поколение. Така че според мен няма вероятност да се изчерпят идеите. По-скоро тенденцията е към опростяване на изразните средства. Смятам, че за това до голяма степен са “виновни” производителите на музикална апаратура. В желанието си да я направят по-достъпна и лесна за ползване от по-широка аудитория, те диктуват тенденциите в развитието й.

За последен път те видяхме да пускаш надъхано disco и boogie на парти в Пловдив, а селекцията ти за нас е коренно различна. Може би не бива да се обзалагаме какво ще подбереш за следващото си участие на живо. Непредсказуем ли си?

Не, напротив. Неслучайно предаването, което правя, се казва Groovy Sessions. Във всичко, което съм пускал през годините, винаги е присъствала “щипка” джаз, фънк и соул. Често бийтът е различен, но отправната точка винаги са били тези стилове.

В какъв тип заведения се чувстваш най-добре в ролята си на селектор и диджей. Разграничаваш ли публиката, която се случва да забавляваш?

Обичам малки клубове. Погледнато чисто егоистично, пред по-малка аудитория се чувствам по-уверен, защото не трябва да се съобразявам с настроението на много хора. Опитвам се да преценявам публиката, но това е доста деликатен момент и мисля, че все още имам много да уча. Всъщност мисля си, че навсякъде е едно и също. Диджеят трябва винаги да има едно наум, че хората са дошли да го чуят и да се забавляват. И трябва да следи внимателно тяхната реакция, като в същото време се опитва да остане верен на стила си на пускане.

Имаме ли вече създадени условия, оправдаващи съществуването на тематични музикални заведения?

Интернет пространството в наши дни обезсмисли до голяма степен нуждата от подобни заведения. Но не така мисля по отношение на определени тематични вечери. Смятам, че настъпва време, в което хората търсят не просто музика, а среда, общество, в което да споделят общи интереси. Интереси, които не се ограничават само до любовта им към определени групи или изпълнители. Затова и вярвам в успеха на начинания като вечерите, които Reel Feel организира.

Направихте Groovy Sessions доста популярен проект чрез гостите, които представяхте често в продължение на две години. Какво се случва с вас сега – кроите ли планове извън радиопредаването?

В момента сме си дали почивка. Всеки един от екипа се е заел с някакъв страничен проект. При мен нещата много се промениха през последните няколко години – ожених се, станах баща. Сега отделям повече внимание на семейството си. Но пък Ангел (Funkusion) в момента работи буквално за трима покрай собствените си изяви, тези на Reel Feel и проекта Sirius & Methodikal. Така че за момента екипът на Groovy Sessions се събира единствено в радиото.

За меломан като теб би било извънредно трудно да се раздели с колекцията си, но ако си принуден да изоставиш всичко за 60 секунди, кои заглавия ще се озоват в багажа ти.

Със сигурност ще грабна един малък калъф за дискове, който ползвам за слушане в колата. Там са Cinematic Orchestra – Everyday, FSOL – Lifeforms, Bill Evans Trio – Waltz for Debby и последното попълнение – Brad Mehldau, Kevin Hays & Patrick Zimmerli – Modern Music.

Кога за последен път си купи музика и на какъв носител – vinyl или cd? За лична употреба ли я взе или за допълване на диджей листа?

В момента пазарувам основно за лична употреба. Последната плоча, която си поръчах, бе на Hidden Orchestra, а последният диск – на едно полско трио Marcin Wasilewski / Slawomir Kurkiewicz / Michal Miskiewicz, който съдържа уникална джаз интерпретация на темата на Bjork – Hyperballad.

Споделял си и за друга твоя не по-слаба страст от музиката. Би ли разказал на всеослушание какво те провокира да обикаляш с дни галериите за съвременно изкуство в Европа. 

Тази ми страст се появи преди няколко години, когато благодарение на мои приятели посетих Биеналето за съвременно изкуство в Истанбул. Самата атмосфера на залите, в които обикновено се помещават подобни изложби (изоставени индустриални халета, хамбари, стари фабрики или пристанищни докове), инсталациите (понятие, което включва в себе си всичко, което човек може и не може да си представи), тоталната свобода на изразни средства, възможността да разбереш или да не разбереш идеята на артиста – всичко това ми се струва много близко и познато. Сякаш съм попаднал на албум, чийто изпълнител не познавам, но ми е харесала обложката. Събужда любопитството в мен. А според мен любопитството наред с мързела са движещата сила на прогреса.

Успяваш ли да следиш сайта ни и имаш ли препоръки в посока подобряването му. 

Следя редовно сайта именно от любопитство. Има сетове, които ми харесват, и хора, които познавам, има и такива, които не ми допадат. Понякога след време преравям архивите ви, за да чуя или прочета нещо, към което ме препраща друг пост или сайт. Така “сглобявам” пъзела на случващото се у нас. А в това отношение вие сте били винаги адекватни и със собствено мнение, което много ценя и уважавам.

Това е и причината да подготвя този сет със соул джаз от началото на 70-те за сайта. Мисля, че по този начин ще допълня музикалното разнообразие в него.

P.S. Историята на този сет (и всяко парче в него) можете да прочетете в сайта на Groovy Sessions

Tracklist:

Spiritual & Soul Jazz from the 70′s (Dossiu Amudjev Selection)

01. Introduction – Jazz Focus ’65 Quartet – First Live From Bulgaria Hall 1967 (Unreleased) (Balkanton) 1967

02. Leon Thomas – The Creator Has a Master Plan (Peace) – Spirits Known And Unknown (Flying Dutchman) 1969

03. Pharoah Sanders – Thembi – Thembi (Impulse!) 1971

04. Gary Bartz – Celestial Blues – Harlem Bush Music – Uhuru (Milestone) 1971

05. Terry Callier – You Goin’ Miss Your Candyman – What Color Is Love (Cadet Records) 1971

06. Phil Upchurch, Tennyson Stephens – Tell The Truth (Album Bonus Version) – Upchurch Tennyson (Kudu) 1975

07. Hugh Masekela – Inner Crisis – Home Is Where The Music Is (Blue Thumb Records) 1972

08. Billy Wooten – Narration – In This World (APS) 1979

07. Alice Coltrane – Journey in Satchidananda – Journey in Satchidananda (Impulse!) 1970

08. The Mahavishnu Orchestra – You Know You Know – The Inner Mounting Flame (CBS) 1971

09. Joni Mitchell – God Must Be A Boogie Man – Mingus (Asylum Records) 1979

10. Jazz Focus ’65 – Monday Morning – Jazz Focus ’65 (MPS) 1969

Пет години какво са, всъщност? Траят малко над едно техно парти. Пет години, за които се замисляме само при вида на дългия архив. Ако трябваше да преизпълним петилетката, надали щеше да се получи, но при спомена колко семпло тръгнахме от безобидна ментова проява – не виждаме защо да не си нарочим юбилей.

То това е, че през цялото време сме се забавлявали искрено и напоително. И Мента Сешън се движи от същите подбуди, само че постигна облик заради пъстрите хора, които срещаме и отразяват себе си чрез музикален вкус. Всички чувстваме приятели и няма да е бързо, ако започнем изброяване. Същината е, че чакаме всяка нова среща с интерес.

Всичко останало, което има обяснение, простичко онагледяваме със списъка от над 160 подкаста.

Забавата сме нагласили за петък 18.11.11. На входа ще раздаваме подаръци – лимитирани юбилейни DVD-та, докато вътре се ротират бенгъри. Мястото е Plan B и стартираме в 22:00. Голямата ни награда е, че ще бъдете там, за да се поздравяваме сърдечно.

Click here to view the embedded video.

Основен замесен e Nicholas. Миксът му от собствени ремикси излиза на 28 ноември за Needwant.

Nicholas: Nu Groove – Back On Track
01. Lisa Lee – When Can I Call You (Nicholas Dirty Dub Remix)
02. Bäs Noir – I’m Glad You Came To Me (Nicholas Garage Dub Mix)
03. N.Y. House’n Authority – Apt1A (Nicholas Witness Remix)
04. Emjay – Come ‘N Get It (Nicholas Vocal Remix)
05. Tech Trax Inc. – Tech Trax Inc. (Nicholas House Keys Remix)
06. K.A.T.O – The Booty Dance (Nicholas Raw Interpretation)
07. Roqui – I’ve Just Begun To Love You (Nicholas Love Re-Edit)
08. Basil Hardhaus 2 featuring Burrell – Black Man (Nicholas Black & Proud Mix)
09. Equation – Domm Domm, Yeah, mm hmm (Nicholas Basement Remix)
10. Roqui – Set Me Free (Nicholas Vocal Remix)
11. Houz’ Neegroz – How Do You Love A Black Woman ?(Nicholas Fierce Beats Remix)

А между другото новият Sepalcure мачка..

Click here to view the embedded video.

Click here to view the embedded video.

Click here to view the embedded video.

Венцислав Димитров aka Shamanez aka Player Sekwent е всякакъв, крив. От кривите стилове колекционира най-странното и после го поднася сготвено на омлет и два пъти пасирано с Vital Center. От теб се иска да си го възстановиш обратно до яйца и шунка и ако не си способен има само да се питаш “тоя кой го пусна на сцената”.

Click here to view the embedded video.

Видеото за Sais е сделано от колаборатора на FP във визиите Will Hurt. Генерирано е с max/msp в реално време и следва саунда точно по петите. От малки знаем, че max/msp се ползва и за писане на музика, само че в този му вид малцина съумяват да го дирижират.

Kолкото до Shadows EP – чувай пробата и смятай, че излиза на 21.11.2011. Издава Eglo Rec.

Ето и нещо ново от Mr. Groovemasta, посветено на Wonder Bar. Типично за него миксът представлява смесица от забавни ню фънк парчета, способни да ви разклатят по всяко време.

Сигурно ще ви хареса и ще поискате да чуете още от него този петък в Sofia Live Club на партито на Pulse Mag, заедно със Стефан Дега, или както обикновено през уикендите в Wonder bar.

Epic! (ha ha ha ha ha)

Новият сезон на Мента Сешън откриват Eidosonic. Кои са те.. за какво се борят.. кой е Джеф.. и защо са се спрели на техно ще разберете по-надолу…

1. Eidosonic са Tarsier и Monstre.. нещо друго което трябва да знаем за вас?

M. Нищо, което “трябва” да знаете. Иначе сам си пера прането, обичам среднощните закуски и имам оранжев котарак – Джеф, който се грижи за присъствието ни в мрежата. А с Tarsier се познаваме от детските ни години.

Т. Аз мога да готвя, да сменям памперси без да повръщам и поза 68… А пък наскоро, зор да отворя една сушеница, взех, че си кътнах с ножа баш показалеца, където кътвам с него, ‘гати иронията, ама ще се оправи до следващото ни парти. В последствие ще научите повече, дори и да не искате. Абе, верно, че Джеф ни е PR.

2. В подкаста ви сте заложили на нещо по в страни от модерните музикални тенденции (или бъркам). Какво привлече вниманието ви към тази музика?

M. Банално, но няма да съм далече от истината ако кажа, че за нас това е музика отразяваща пресечната точка между ума и тялото, а миксовете са един крайно синтезиран вариант на всички онези състояния и емоции, които не могат да бъдат изразени по друг начин, освен чрез нея. Това са неща, които слушаме ежедневно и в някаква степен маркират музикалните ни предпочитания. Колкото до музикалните тенденции – те се менят непрекъснато и са крайно относителни. Едно си отива, друго се връща, трето се появява, но смислената музика е неподвластна на времето и пространството. В този ред на мисли някои от траковете, които сме подбрали, са крайно актуални, други правят препратка към не толкова далечното минало, а относно тенденциите, които визираш – има по щипка за вкус и от тях.

T. Не бъркаш, даже напротив. Постарахме се да демонстрираме частица от една музикална микровселена, която е иманентна на духа и съзнанието ни и смятаме, че заслужава да бъде представена по подобаващ, оригинален, креативен начин. Не казвам, че непременно трябва да е така, но вярвам, ще се съгласите, че всеки един вид музикално произведение, звучи къде къде по-добре тогава, когато е проектирано с мисъл и любов, а не когато е произведено на конвейер, това важи и за DJ-ския микс. Няма как да се получи нещо готино, ако плътно следваш тенденциите, по-интересно е като кривнеш и колкото повече – толкова по-добре. Аз лично доста години вече слушам почти само електронна музика, нонстоп, всяка възможна свободна минута, не просто ми липсва насищане, а нуждата ми от нея расте непрестанно. Вниманието ми тя привлече  с това, че е изключително богата като изживяване. Носи неповторими послания и емоции, безпределно трансцендентна е и те води на места, на които нито един от конвенционалните жанрове дори не може и да припари, грабва те и те изстрелва натам, със свръхзвукова скорост естествено, а и няма друга музика, на която да се танцува така както се танцува на техното.

3. Каква трябва да е музиката, за да намери място в сетовете ви? Какво е повлияло на музикалните ви вкусове през годините?

M. Трудно ми е да го изразя, но може би това е музика, която функционира поне на едно ниво и има чар. Иначе комплексът от изисквания е дълъг… През годините силно отражение ми дадоха радиопредаванията на Ясен Петров по RFI, на Роската Пашов по Тангра, заедно с брейкбийт рубриката му и включването на Dave Clarke, както и предаванията на Файчето, на д-р Цанев, момчетата от “Тъгъдък” – отново по RFI, и на Стивън по Дарик . В общи линии интересът ни към неконвенционално звучене се формира сравнително отрано, а вкусовете ни започнаха да мутират осезаемо около последната качествена техно вълна в България, т.е. в нашите юношески години. Както при повечето хора от това поколение търсенето ни караше да стоим до късни зори, за да хванем “Chill Out Zone” по MTV или сходната рубрика по VH1, да презаписваме множество видео и аудио касетки със скъпоценни открития, между които нечий произход не знаем и до днес. Разпространението на интернет си каза своята дума и ни даде възможност да задоволим нарастващото любопитство и да разширим познанията си, а от тук – да създадем собствени критерии и гледна точка.

T. В музиката търсим, разнообразие, дух, динамика, хармония, креативност, оригиналност, движение и порив за движение, било то телесно или душевно, абе въобще… the shit. Великия Electrifying Mojo беше казал – “It’s always about the music, is it hot or is it not, if it’s not – no amount of money or influence could interest me, period.” Като цяло, това е основния принцип, който стоически следваме при спартанския си музикален подбор. Ако парчето е добро – влиза, ако не – убиваме спомена за него още в зародиш. Стараем се да чупим максимално много бариери, когато пускаме. Хубавото на електронната музика е, че напълно го пазволява, стига само хората да са достатъчно отворени към това. Наистина добрите албуми, парчета, миксове винаги са били независими от тривиалности като време и пространство, от година и място на издаване, нас такива неща също не ни впечатляват и съответно не ни спират да пуснем едно или друго парче. Тук просто няма ново/старо. И говорейки за “nu’/ol’ school”, трябва да отбележа, че въпреки, че сме заклети analog-fiends, голяма революция, и за нас, беше дигитализацията на DJ-стването, защото наред с всички останали феноменални възможности, които внезапно се откриха пред DJ-те, напълно отпаднаха и стиловите бариери, които винила, дори диска, така и не успяха да прескочат и които винаги са подклаждали здрава sonic-сегрегация. Относно музикални влияния, първи такива ми оказаха майка ми и сестра ми. Покрай тях се научих да подбирам музиката, еклектично и най-важното, с вкус. От майка ми научих за класическата музика, операта, джаза, диското, соул-музиката, покрай сестрата се научих да се нося по теченията на модерната поп музика. Освен това, благодарение пак на нея, се сдобих с първите си албуми с наистина качествена електронна музика. Нейна приятелка работеше като стюардеса и й носеше тонове дискове отсам, оттам. Да имаш албуми и миксове на Sasha, John Digweed, Sven Vath, поредиците “Global Underground” и т.н. и т.н. около 96та/97ма в България си беше голяма работа, миксовете “Northern Exposure” все още ме карат да настръхвам, макар, че от тогава еволюирах доста в музикално отношение. След това дойде интернет, а с него и достъпа до огромно количество информация, до която не сме и мечтали, че ще можем да се доберем. Тогава започнаха да се оформят и кристализират, музикалните ни его-та, такива, каквито ги виждате и чувате днес. Умовете ни взривяваха неща, които произлизат предимно от Детройт и Англия. Постепенно все повече разбирахме каква огромна значимост имат и колко силно са повлияли на музикалния свят тези невероятни места. Нормално. Музиката там е нещо дълбоко внедрено в културата, душата и съзнанието на хората. И ние, както много други, се учихме, учим и ще продължаваме да се учим от тамошните безспорни техно-гурута като Mills, Hood, Banks, UR, Craig, светата троица – Atkins, May, Saundersonл; Surgeon, Sims, Slater, списъка е дъ-ъ-ълъг и предълъг. Смея да твърдя, че сме тръгнали по техните стъпки, като се стараем да оставяме и наши, макар и да сме обикновени простосмъртни, недостойни и в носа им да бръкнем,. С други думи – те може да са открили топлата вода, но на нас остава да изберем – кафе, чай или нещо друго?

4. Липсва ли нещо на музикалната сцена в BG, кое в нея ви дразни и кой според вас е време да я напусне?

M. На сцената в България й липсва разнообразие и най-вече – публика. Визирам нея, защото масата от хора са лениви и само привидно заинтересовани, а музикалните прояви като цяло са криворазбрани. За да има промяна, публиката трябва да изисква, а за да иска – трябва да знае. За да знае – трябва да търси, а за да търси е нужна потребност да намира – интерес. Ама някъде по средата има болка от това да преодолееш мързела и да проявиш любопитство, което пък рядко ще се пръкне от нищото – трябва да си видял или чул нещо, някъде, някога. Е, тук идва момента, в който никой не иска да търпи болка, повечето хора консумират каквото им се представи наготово, а от другата страна са малко хората, които ще имат смелостта да рискуват и да вкарат малко цвят в черно-белите контури, поради различни причини. И ето ти го – омагьосаният кръг е налице. Не мисля, че някой трябва да напуска сцената, за всеки влак си има пътници. Музиката, като творчески продукт, е функция на нечии вкус и гледна точка, както и консумацията й – нещата или сработват, или не. Правиш това, което обичаш и продължаваш напред.

T. Ей-й, въпроса на въпросите…откъде да започна?! Практиката в повечето клубове, или парти-пространства, у нас е следната – човеци с големи вратове, но малък крениален капацитет, плащат на човечета с обратни на тези пропорции, и вторите им скалъпват страшен клуб или зала с озвучаване, ефекти and shit. Сега вратльовците имат място, но все още нямат акъл, а без такъв трудно се прави качествено парти, колкото и да ти е яка техниката. Често се оказва, че хем не знаят как да я използват, хем не искат да се бръкнат за добър звуков инженер, и резултата е, че не помня откога не сме били на парти със саунд, от който не боли. Та като цяло… качество, братле – това е първото което липсва на много, много места. В София има страхотни spaces n’ places които си плачат някой майстор на свръхзвуковите избухвания да ги взриви, но почти няма кой да го уреди, а и да го направи – я си избие парите, я не… по-скоро не. Вечно ще давам за пример “партито” на Marshall Jefferson, преди няколко години, което се проведе в един столичен клуб, който действа именно по гореспомената “вратна” схема. Човека повече от два часа се раздаваше за… точно… четирима… човека!!! Че-ти-ри-ма… Това е Marshall Jefferson… копеле, той е проклета легенда, той не просто е “от квартала”, той е “строял квартала”!!! Колко пъти в годината има партита с яки гости? Няма да казвам число, че ще ревна.  Това е другото – нямаме регулярна сцена. Тук наистина яки партита има, абе ок, ще го кажа, хлип-хлип… сигурно 6-7 пъти в годината, поправете ме ако греша, или ме наречете претенциозен, или че ви напомням на дядо ви с неговите истории от балканската война. На някои места по света има толкова партита в един ден, и всички са яки, и почват едни дилеми и разкъсвания “къде ще ходим този петък?”. От сцената, ще е хубаво да слезнат гореспоменатите вратлета, псевдопускачите и бройкаджиите, които действат “по формула”, ламтят за кинти и така задушават всяка форма на истинска култура, която посмее да се развъди около тях. Не че е лошо покрай другoто да изкараш и някой лев, ама опитайте се поне да подходите с малко повече мисъл и вкус бе, хора! В този ред на мисли някой сериозно трябва да се замисли да свали и повечето go-go денсърки от сцената или поне да спре да им дава морфин, преди да се качат да “подгряват”. Мани майтапа, това е друга тъжна картинка – хората по партитата вече почти не танцуват, което е адски тъпо, но не нелечимо, надявам се. Shake thoz’ booties for “f-word” sake!

5. Кое е най-разочароващото събитие за 2011? Най-безумното парти на което сте присъствали напоследък?

M. Негативните събития ги забравям бързо, ала както Tarsier ми напомни – онзи откъс от вечерта, с DJ Vadim, беше истински тъжен. Ще приема “най-безумно” в позитивна светлина и в този смисъл Kode9 миналата година ни скри шапките. Не мога да не спомена и последната вечер от EXIT 2010 в Сърбия – Boddika, от Instra:mental, и D-Bridge ни накараха да обезумеем. Не можах да си намеря място цяла вечер от въодушевление и кълчотене, не се бях чувствал така от гимназията. А на локалната сцена, на 08 октомври, във ВЛКВ атмосферата беше жестока! Няма да влизам в подробности, който бил – бил. Надявам се, че занапред партита като това ще има отново и вярвам, че ще стават все по-добри. София отдавна се нуждаеше от такова място, с такива начинания.

T. Пак така, “от кое да започна”? Абе май най-разочароващо беше, Ninja Tune Night-а, февруари. Извинявай ама Vadim, нищо не извади! Онази вечер, като чух каква помия почна да се стича на талази от говорителите, като почна той, нещо в мен се счупи, защото не можах да повярвам, че лейбъл като Ninja Tune, който първо не е от вчера и след това, смятам, е лейбъл с добре дефинирани и плътно следвани принципи, може да поддържа един такъв възрастен, зле облечен чичко със скапаните му ефирни jingles, където въртеше нонстоп. Гати! Даеделус и адашката на Монстрето отепаха рибата преди това, а в крайна сметка останаха в сянката на този изпадалец. Докато пускаше той се чувствах като в местна селска дискотечка от дълбоката провинция, с китно название, като например  “Дупката”… Нали знаете, едно от онези места, които сутрин са закусвални, следобед – кафенета, привечер – барове и така до “селска дискотека”, но независимо коя част на деня е, все си имаш едно такова усещане, че някой ей сега, ще те наръга. И друг път сме се разочаровали, но този път беше прецедентен… нещо ценно за мен, бе поругано по един особен и неприятен начин. Вижте ни само изтерзаните физиономии:

А иначе от подобни трескави състояния отскоро започнахме да се лекуваме във ВЛКВ. Хейтърите нека викат, че ги четкаме, ама факта си е факт – пичовете буквално от нищо са направили нещо. Малко пространство, две здрави колони, музиката звучи както трябва, събират се готини хора, какво повече да ти трябва, за да си прекараш добре. А и звучи не каква да е музика. Къде другаде в София може да чуете парчета на Aphex Twin, Tim Exile, Pariah, да не говорим за здрав juke? Влкв е място, от което градът страшно се нуждаеше, място което да има душа. Кажете ми ако бъркам и има други такива – срам, не срам, не ги знам. “Бът, айм уилинг ту лърн!”

6. Три ултимативни techno албума, които е непростимо да пропуснем?

M. Уфф… Добра отправна точка са: Jeff Mills – Waveform Transmission Vol. 3, Joey Beltram – Places, LFO – Frequencies.

T. Clark – Lofthouse, Urban Tribe – Loyal Opposition, но преди всичко “Late Night (Archiv #04)” на Jeff Mills и още по-преди всичко B-side – Basic Human Design.
Иска ми се да можех да изтрия паметта си, за да мога да го чуя отново за пръв път. Възможно най-чистата еманация на техно, която мога да ви препоръчам. Споко, възнамерявам да го пусна на някое от следващите партита, само че не до тоалетните, че кърти мивки. Носете си каски, все пак!

7. Един артист, който с удоволствие бихте заличили от лицето на света?

M. Както казах и по-горе – всеки си има място на този свят. Лошото е, че някои хора не си знаят мястото.

T. Фаворит ми е Vadim. Нали ти казвам, от февруари ме държи треската. Щеше да е хубаво ако всички като него имаха един общ огромен врат, чупиш го и приключваш с всичките. Ако търсите филантропия – обърнете се към Монстре.

8. Организирате ли регулярни партита, и въобще къде човек може да ви срещне?

M. Напоследък се подвизаваме във ВЛКВ, това в момента е идеалната среда за нас. Имаме планове в началото на октомври да заформим следващото парти от поредицата, следете мрежата за повече информация! Иначе може да ни засечете да се разхождаме из софийските улици или в някое кафене. Изначални урбанисти сме.

T. Засега се подвизаваме предимно във Влкв. По естествен хабитат за животни като нас досега в София не сме намерили, не, че не търсим де. Като всеки DJ и ние искаме да се презентираме на колкото се може повече места, като, само че се налага до отбележим, че не се поддаваме на натиск относно какво да пускаме, какъвто, както подочуваме, е модерно да се упрaжнява в някои столични клубове. Единствено в добрата стара билетопродавница чувстваме, че имаме истинска sonic-свобода, а и публиката си я бива, че и тук таме по някоя групарка се мярва. Следете fb-страницата на Влкв, нашата също, както и за полуголи мадами. които раздават флаерите ни… оу, не не, последното само го сънувах. Следващото ни парти, ще е на 04.11.2011. Корав звук и енергия както обикновено. Монстрето ще ‘тепе рибата, аз ще се пречкам, такива работи. Замислил съм даже няк’ъв умрял live session, абе, ще видим, ще чуем.

9. Има ли нещо което очаквате да се случи с нетърпение?

M. В близкото бъдеще, декември месец, г-н Кенеди май е най-обещаващ. В по-дългосрочен план – да се развие и заздрави локалната сцена, има надежда.

T. Ами след като разбрах, че прасето в билетопродавницата се казва Величка, не остана какво да очаквам от тоя живот. Не бе майтапя се. Истината е, че очаквам с нетърпение да ми кажеш как събра толкова групарки на 30.09 във Влкв! But no, no… fo’ real now! Очакваме с нетърпение да стартираме нашия подкаст и други блинг-блингс. Патологични прокрастинатори сме, а и знаеш как е, ежедневието на човек е изпълнено преди всичко с shit stuff, та наистина, наистина хубавите неща ни отнемат страшно много време, за да ги направим. Но вече остаряваме и няма за кога да отлагаме. Искаме да започнем да се презентираме както трябва и малко по малко хората да започнат да научават за нас и това, с което се занимаваме, в музикално/визуално отношение (по второто работи Монстрето, аз и там само се пречкам). Вярваме истински в това, което правим, и искрено се радваме, че намерихме съмишленици във ваше лице и ще се радваме още повече, като намерим още такива хора. …

10. Последни думи за финал?

M. Надявам се миксовете да допаднат на слушателите, с кеф ги скалъпихме. До нови срещи!

Т. Sorry, че споменах думите “sonic” и “свръхзвуков” почти 50 пъти, ама имаме реноме, което трябва да поддържаме. Също така се надявам, че не съм ви отегчил с огроооомните си фермани, чак се уплаших колко съм писал, ама ако не обичате хора, които могат да говорят нонстоп часове наред, не ме заговаряйте на тема “музика”. А иначе, какво да ви кажа… Обичайте се, обичайте и музиката, подкрепяйте я така, както я обичате и се ослушвайте за някое и друго sonic-boom. Resurfacing soon… see u then!

Tarsier – Eidosonic Menta Session (Part 01)

Monstre – Eidosonic Menta Session (Part 02)

Tracklist:

Tarsier – Eidosonic Menta Session (Part 01)

01. Gerd – Arkest’s Blaze
02. Rick Wade – Low Down
03. Pirahna head – Poem 4 A Lost One [Black Music Rmx]
04. Da Sampla – Over
05. K-Hand – Come On Now Baby
06. Ben Sims – Dancin’
07. B1 – Mesuma – No Midi
08. Ketok Magic – Sentient
09. Si Begg – Revolution No. 2
10. Pariah – Crossed Out
11. DJ Bone – We Control The Beat
12. Dark Energy – Destination Unknown
13. Detroit Grand Pubahs – Chitown Shuffle
14. DJ 3000 – When All Else Fails
15. Scan 7 – No One Listens To Techno
16. Si Begg – Technology
17. X-313 – Interferon [Dave Clarke's DeConstructed Remake]
18. Mr. De’ – Two
19. Bileebob – Get A Phone
20. D.J. Funk – P-Funk
21. Richard Devine – V423
22. Clark – Lofthouse
23. Robert Hood – Nighttime World

Monstre – Eidosonic Menta Session (Part 02)

01. Eggfooyoung – Pop And Lock
02. 214 – Stracked
03. Bitstream – Step Retracing
04. Silicon – 0%
05. Max Durante AKA Nova Electro – Where Is My Spoon
06. DJ Skurge – Shut It Down
07. KiNK – The Roots Of Techno
08. DMX Krew – Emerging Technology Remix
09. Model 500 – Huesca
10. DJ Nasty – Colt.45
11. DJ Di’jital – Bang
12. Dikulous – Win Or Lose
13. Terrorize – It’s Just A feeling
13. Arkist – Rendezvous
15. Noyeahno  – Isn’t It Powerful?
16. Cari Lekebusch – Spindizzy
17. Perspects – The Wake
18. Scape One – Time Falls (Dynarec Remix)
19. Dangerous Frontiers – Altait V
21. Aux 88 – Time Portal (Nter Crobot Crew Remix)
22. Dynamix II Ft. Too Tough Tee – Just Give The D..J. A Break
23. N-ter – Bonus Beats
24. Radioactiveman / Luke Dumbstruck – Acid Shelf
25. Dirty Hospital – Rottenrow

Прясно видео за Natures Force на Georg Hekt, измайсторено от нашите приятели Phormatik Visual Lab

Парчето е част от задаващото се ’Circular Quadrant Vol. 2′ EP, a последното издание от българския продуцент, което прикова ушите ми, стои тук.

Ами като ще играем на клипчета нещо и от мен.. До края на седмицата (най-късно началото на другата), започваме наново с подкастите…

Brenmar – Temperature Rising (Out 31st October 2011 on the Let’s Pretend EP)

По пътя за новия албум Dimlite ни запознава с бележките си от хладилника. Искам ги всичките накуп, а тук харесвам силно след втората минута. Grimm Reality – release date: November 22nd, 2011

via nutriot

Ghost People е задължителен албум, с който можете да се сближите единствено чрез Mixmag преди издаването му. Предлагам ви този път слушането да протича в обратен ред с We Are You in The Future за начало, за да се потопите във въодушевление още преди да сте се гмурнали.

За следващите парчета думите са ваши, а Martyn вече си запази столче в тазгодишния ми топ:

Лейбъл: Brainfeeder, дата за разпространение: Oct 10, 2011; Pre-Order

Нов албум на Zed Bias за мен e толкова събитие, колкото есеншъл микс на Жеймс Блейк примерно не е. Това само да маркирам ограничените си предпочитания и да информирам добре запознатите ни посетители, че Biasonic Hotsauce: Birth of The Nanocloud троши кокали. Изобщо без да е необходимо крайниците ви да са ангажирани с танци. Разбира се, по-весело е да общувате с движения вместо само да подпирате бара, но и тази вметка рязко губи смисъл, когато имаме албум показно, съчетаващ така добре повечето ритми и течения, които обхождат немалка част от клубните сцени напоследък.

издател: Tru Thoughts; за слушане и покупка: Juno

ps/ истинско ревю за албума ще намерите при приятелите ни от ReelFeel

Mir02 by Stefak (tracklist и download)

Прегледайте внимателно сайта на mir, за да откриете още информация, която би ви трогнала. Трогвам – глагол, който се използва сполучливо при съчетания като “Jamie Woon / Pearson Sound” + “София”.

Въпреки изобилието от партита идния петък минаваме през MIXTAPE5. Стойчо (Stoyo) открива, Аз закривам! През останалото време проекта – Sirius & Меthodikal, който събира дългогодишните приятели и меломани Funkusion и Makopa (главни виновници за клубната вечер ReelFeel). Освен тях ще може да чуете и лайв изпълнитето на Fingertone и I Like My Synthesizer. Началото е малко след 22.00 часа, а входът е 6 лв..

За тези които ще пропуснат – архива е на лице, с останалите ще се видим там.

Както винаги визиите отново са в ръцете на VLADZEN от Phormatik Visual Lab..

а за останалото ще се погрижат хората от ВЕСЕЛ БАР, който се намира на къмпинг Китен (посока ЮГ).

Леко съм резервиран към продукцията на Björk, но в Crystalline всичко ми звучи добре. Слушайте поне до третата минута, където се крие изненада. Иначе, парчето е част от новия Biophilia, а клипът е дело на Michel Gondry. Pre-order

Чак е нереално как KiNK е разкрасил едно невзрачно парче като This is War на Х-Press 2. И само за 22 часа след upload е вече фаворит на 20 души. (съпоставено 2 x ♥ за оригинала)

За покупка: beatport

Разхлаждам с последното издание от поредицата на Stash!, което “горещо” ви препоръчвам да чуете! Обстойно интервю с Minstrell, може да прочетете при колегите от Stash!

Съвсем навреме, преди да запрашат за морето хванахме двама от insiderите на Влайкова, които ще разкажат малко повече за клуба(кино), подал ръка на всеки опит за непр[а]вилна, непр[е]тенциозна, непр[и]нудена и непр[о]фесионална форма на забавление.

И двамата са видни меломани, лющят йегер, били са поне веднъж на октобер феста, харесват немско порно, свинско и midgetи, празнуват на 7 януари, не се предават лесно, никога не казват “Nein Mann” на поредната ти кретения, познават кварталния.. Дами и господа, представяме ви В1 и В2, local и remote, ин и ян, Subzero и Scorpion, големия и малкия мозък на Влайкова или с други думи казано.. майката и бащата на Величка…

Как да тълкуваме “място за иртистични азяви и зладежки мабави”. “Арт” като аксесоар към
забавата или като основен елемент в нея.

И: Като нещо, което е „там” без да се натрапва и всеки има собствена дефиниция за него. Като каламбур с необходимата доза чувство за хумор и (само)ирония. Арт като не-арт. Като клуб, ама не точно тоя, дето ти хрумва.

Вамко: Изобщо не харесвам думичката „арт“, просто защото на български звучи и се ползва някак елитарно… сякаш означава нещо повече от „изкуство“, а не е така. Въобще днес изкуството е въпрос на основна вътрешна нагласа, то е навсякъде у всекиго… трябва само мъничко свобода в главата и всяко място, всяко парти може да се превърне в поле за изява или забава или и двете. Във ВЛКВ правим точно това – забавляваме се, ако пък от цялата работа излезе нещо красиво, интересно или дори „арт“, хахаха, още по-добре.

Струва ни се тежка задача намирането на подходящо място за клуб в София. Защо избрахте фоайе на кино? Търсен ефект ли беше?

Вамко: Фоайе, кино и читалище, оцелели по свой (макар и странен) начин дори през мъгливите и бурни 90. Място, което днес, за добро или за лошо, носи белезите на културни и некултурни явления, случили се там през годините, в тон с уличната атмосфера на квартала и хората и това се усеща, като си там.

И: Сравнявали са ни и с фоайе на хижа (хаха). Също толкова забавно е като сравненията с „ама наистина същия стил заведение” в Прага / Берлин / Копенхаген. Само дето не сме толкова популярни. Ефектът на мястото върху нас беше също толкова голям и внезапен, колкото и върху възмутените/възторжени хора, които идват за първи път в него. Така че не може да се каже, че точно този ефект е бил търсен. Но ефект е задължително да има. Киното допринася също в голяма част за атмосферата. Както и улица Цар Иван Асен II, която сякаш е дупка във времето и пространството наоколо.

Неотдавна отпразнувахме първия ви рожден ден. Какво се случи за 1 година?

И: Запознахме се с много чудесни и талантливи хора. И лумпени разбира се, ама за тях няма да говорим. Видяхме какво е „да си имаш бар” и имахме възможността да организираме и присъстваме на доста интересни събития, за някои от които и вие имате голям пръст.

Вамко: Случиха се доста истински неща, които не бяха форсирани да бъдат това, което не са, не се опитваха да догонят непременно „нещо, което в София го няма и непременно трябва да го импортираме 1:1 от някъде другаде“, както в музикално, така и във всяко друго отношение. Усмихнати хора с чудесен вкус за музика и лежерно настроение.

Успяхте ли да реализирате първоначалната си идея за този период или тепърва ни очаква пълното й разгръщане? Изобщо, преследвате ли конкретна цел?

Вамко: Първоначалната идея беше плод на един позитивен, възторжен ентусиазъм, общи възгледи за много неща и преди всичко липса на опит. Съответно някои от очакванията ни бяха рязко приземени, други многократно надскочени.

И: Първоначалната идея подлежи на постоянна метаморфоза и себеосъзнаване. Цел? Хората да припознаят своя територия, която по-скоро служи като тяхна платформа, отколкото като инициатор на събития, каквито така или иначе се случват на други места под една или друга форма.

Смело ли е да се каже, че VLKV е благоприятстваща среда за провеждането на експерименти, музикални или други от развлекателен характер. Протягате ли ръка на артисти, които сега започват?

И: Добър въпрос, благодарим за което. Едно от нещата, които са ни накарали да създадем такова място, са вечерите на които сме били в подобни заведения, където саундът не е „клубен”, обстановката не е коктейлна и идват хора (не непременно диджеи), които полагат грижи за музиката и забавлението през вечерта. Отворени сме за всякакъв вид експерименти, подходящи за нашия формат, както и сме готови да помагаме на интересни млади артисти в намирането на място за изява. Тук мога да спомена Eidosonic, които ни потърсиха и след това впечатлиха не само нас, но и хората присъствали на ранния им сет на 1 година ВЛКВ. Или млади продуценти/бийтмейкъри като Goroe, Parallel Concept и Hibrid / Future Repeat, които готвят скоро вечер изцяло с лайв изпълнения. Очакваме я с нетърпение.

Вамко: Дали за развлечение или като артистичен експеримент, всичко е въпрос на личната енергия на този който иска да се изяви. Бихме се радвали ако все повече хора намират смелост и желание да покажат нещо интересно.

Ако някой от нас, не-диджеите тук, например пожелае да демонстрира музикалния си вкус
пред публика, как трябва да постъпи, за да му дадете шанс?

И: Попълва формуляр по образец в два екзепляра, след което го подлагаме под бирите на бара, които задължително трябва да изпием, докато оформим идеята за вечерта . Говорили сме за подобни вечери и наистина има идея да бъдат провеждани такива (вече е имало да речем вечер на немската поп музика) например посветени на IDM и experimental, защо не придружени и с видео клипове? Изобщо меломанския поглед и подход към музиката и нейното представяне много ни допадат. Както и методът на пускане „Shake it, don’t mix“ (тези, които са били зад тезгяха в стаичката на диджея – бившата билетопродавница – са запознати с този лозунг). Естествено се възхищаваме на наистина добрите диджеи от Menta Session (и приятели), които пускат при нас, но нямаме нищо против и шарена смесица от просто много добра селекция от музика. Така че и не-диджеите са добре дошли да поговорим.

Как протича програмата за 1 месец на клуба? Организират ли се регулярни партита, имате ли вече резиденти и събират ли се фенове за тях?

И: Правенето на партита не е било приоритет в първоначалната ни идея за клуба, още повече че трудно се получава поради ограниченията във времето, пространството и параметрите на звука. По една или друга причина се оказва, че точно това търсят хората, които идват при нас, и някои от вечерите (както предпочитаме да ги наричаме) се оказаха доста успешни и винаги събират една константа от хора – става дума за небезизвестната Swine Riddim Nite серия, за която вече е ставало дума в предишни епизоди на подкаста. Като цяло нямаме предварително подготвена програма за месеца. Всичко се прави в движение и най-често в последния момент.
Имаме регулярна тематична вечер, наречена ВЛКВ Културизъм, в която нашата приятелка Зо изнася аудио-визуална (се)лекция на избрана тема с участието на гост музиканти, режисьори, писатели и изобщо всякакъв вид дейци, но и тя напоследък не е толкова регулярна покрай летния сезон. Приятелите ни от Студио Даухаус и В Самолет Без Билет също организират при нас събития от време на време. Наскоро открихме витрината Трансформатор II в мазето на ВЛКВ (по идея на нашия главен и единствен артистичен консултант и инициатор на културния живот със собствени миниатюрни изложби „под лупа и лампа” по света и у нас) с изложба на Влади, когото много харесваме и който за втори път излага при нас. От септември се надяваме
да реализираме няколко нови идеи.

Вамко: Мазето е много интересна част от ВЛКВ. Бавно, но сигурно то се превръща в нашето тайнствено бонус-пространство за визуални експерименти, изложби, прожекции и др.

И: Между другото съвсем скоро там ще бъде заснет и клип към любимо мое парче на група Мазут.

Какво ще ни разкажете за Радио VLKV. Каква музика помествате, какви са изискванията за участие?

Вамко: Не се опитваме непременно да документираме това, което се случва вечер при нас. По-скоро това е сбор от интересни миксове/микстейпове, които винаги могат да те изненадат с нещо интересно. Нямаме никакви стилови или качествени граници, към които да се придържаме.

И: Ако ни харесва каква музика подбираш или имаш собствен стил и се заговорим, със сигурност ще бъдеш поканен. За мен например миксовете ми са начин просто да събера накуп любимата ми музика напоследък, която никога нямам време да изслушвам.

Какво е да си собственик на клуб? Кои са тъмните страни, които остават скрити за посетителите?

И: Не искаш да знаеш, копеле, не искаш да знаеш…

Вамко: Лесно ми е на мен, имам „арт“-имунитет и дистанционно „управление“.

За финал, какво ще пожелаете на съседите, които имат особено мнение за случващото се при вас?

И: Поздравяваме бившата оперна певица на първия етаж, която замеря с яйца шумната тълпа пред заведението и за която знаем, че харесва музиката в някои от вечерите. С комшията от третия ще се видим при кварталния.

И все пак по традиция искаме да поздравим и Мента Сешън за това, което правят, и им пожелаваме да забиват гвоздея в програмата и на следващи музикални и улични фестивали

Траклист:

Kompot – Potsmicspaste2

01. Huess – I’d Rather Be The Hunter
02. Huess – Happiness Is Easy
03. eLan – Benson Bridges
04. FaltyDL – Moonshine
05. Mono/poly – Forest Dark
06. Boxcutter – Moon Pupils
07. TOKiMONSTA – Bright Shadows
08. Deadboy – Here 4 U
09. Phon.O – Abbey Road
10. Poly Styrene – Black Christmas (Kahn Remix)
11. Africa Hitech – Light The Way
12. The Clonious – Alter-Ego-Cate
13. Win Win – Interleave (Kingdom Remix)
14. Africa Hitech – Do U Wanna Fight

Vamko – Ne Qui Se Qui

01. Little Dragon – Twice
02. The Chap – Space = Volume
03. Gang Gang Dance – Sacer
04. Tanlines – Policy Of Trust
05. Guti – Sun
06. Station 17 – Uh Uh
07. Consistent – Ain No Bump
08. Emilie Nana – The Stuff
09. Shir Khan – Bocas Del Toros
10. Many More – Here We Go (Dirty Dutch)
11. Kelpe – Silver Nutkin
12. Urulu- The World To Me
13. SBTRKT- Wildfire

Ей така трябва да свършват партита…

The Fixtape се прави от четирима приятели. Искаме да разберем кои са те, но ни казват, че няма да получим повече от nick-ове. От значение е, че слушат достатъчно музика и че желаят да я споделят както между себе си, така и с всеки, който би познал вкуса си при тях. Фиксовете, както наричат селекциите си, излизат твърдо в понеделник, два пъти в месеца, и всеки път се готвят само от произволни двама.

Така провокират самите себе си, поднасяйки си непрестанно изненади, и сякаш са открили способа да стимулират околните меломани чрез представяното стилово разнообразие. Не е никак  малко и се вписва в колективните игри, които харесваме. Не е също никак малко, че в подготвянето на MS160 за първи път са участвали и четиримата!

Бихме желали всеки от вас да опише The Fixtape с по 1 фраза и след това да ги свържем в изречение?

Oчаквано Неочаквано, Разнообразно, Свежо и Понеделнишко … : )

The Fixtape е вече на повече от година. Какво се случи дотук и разсъждавате ли върху подобрения или развитие на първоначалната идея?

За тази една година открихме много нови изпълнители, които вероятно иначе никога нямаше до чуем. Успяваме да запазим първоначалното темпо и да нямаме забавяния с пускането на фиксовете. Постоянно обсъждаме редакции върху основната концепция, като не винаги стигаме до абсолютен консенсус, разбира се, но засега нещата се развиват достатъчно добре.

Посетихме вашата първа Fixtape сбирка и ни беше приятно. Какво настроение ви донесе вечерта и успяхте ли да създадете нови контакти с хора, дошли заради вас.

Емоциите от наша страна бяха изцяло позитивни. Поради факта, че основния ни „състав“ е от четири човека, всеки беше викнал свои приятели и в крайна сметка заведението беше изпълнено почти изцяло само с познати хора, включително трима от периодично гастролиращите в the fixtape „DJ”-и, които може би не получиха полагащото им се внимание. Надяваме се, че успяхме да се видим и с гостите, които не ни познаваха на живо преди това, а ако сме изпуснали или пренебрегнали някого – винаги сме готови да изпием няколко бири и/или менти с тях, за да се реваншираме.

Ще продължите ли с тази инициатива и как си представяте да протича по принцип една ваша вечер. Може би следващия път ще видим някой от вас зад плейъри?

С удоволствие ще продължим инициативата, като за разлика от предното събитие, в което се чуваха само неща от тейповете, в бъдеще вероятно ще наблегнем повече на определени стилове. Но първо предстои лятото, едва след което ще сме готови да планираме следващото събитие. За истинско DJ-стване все още не е ставало въпрос.

Колкото и разнопосочен вкусът ви все пак e повече насочен към рока и неговите неизброими модификации. Какво извън тази гама ви впечатли през последната година и половина в музиката.

Определянето на стилове никога не е било нещо, което правим с лекота, вероятно поради факта, че интересната нова музика често не се вписва в една-единствена рамка. Предимно рок-производната ни насоченост е предпоставена още от това, че всички сме се запознали именно покрай тази музика и макар и да сме претърпели развитие с годините, основата си остава една и съща.

И четиримата имаме и сме имали сериозни увлечения с електронната музика, като често става дума за по-експерименталната такава, която за съжаление не се приема лесно от всяко ухо и съответно не винаги намира място в изданията на the fixtape.

Иначе, няма как да не отбележим главоломното добиване на популярност на dubstep-а във всичките му инкарнации. Вероятно разпространението на елементите му в другите стилове все още е далеч от връхната си точка, но доста хора почнаха вече да се уморяват от него. Да, има и добър такъв, но посредствения, който явно вече всеки втори прави, преобладава и като че ли тенденцията е да поквари целия стил.

Как се осведомявате за новата музика и как си я набавяте? Какви места следите, намирате ли търсената информация в български сайтове?

Интернационални сайтове, форуми (включително от не съвсем легалните), както и някои български блогове, които наблягат на нови албуми и изпълнители. Всеки от нас си има собствени места, които следи, няма да издаваме всички тайни. Иначе музиката чака навсякъде – в игрите, similar artists в last.fm, случайна песен в някой бар, подгряваща банда, която чуваш за пръв път и се оказва страхотна и така нататък.

Иска ли ви се да има музикални магазини в София или интернет ви стига.  Купувате ли си музика на физ. носител?

Интернет е мястото, където музиката най-добре се развива, където най-печеливши са слушателите и артистите. В дните, в които разходите по разпространението зависят само до трафик и капацитет на сървър (а благодарение на cloud услугите и това не е такъв проблем), физическият носител остава като хубав спомен, подходящ по-скоро за подарък или за удоволствието от това да виждаш  добре направена кутийка на полицата си.

Тук, разбира се, не говорим за покупката на винили, но това е ниша, която е твърде малка на фона на размерите на индустрията като цяло.

Изминавали сте хиляди километри, за да чуете любими изпълнители. Привлича ли ви програмата на нашите фестивали. Бихте ли отишли на някои от българските през тази година.

В момента се радваме на нещо като разцвет на концертната култура у нас, като всяка година броят на събитията расте. На по-големите фестивали има за всекиго по нещо, било то дори и само един изпълнител. От българските фестивали Spirit of Burgas сякаш е придърпвал всеки от нас през последните няколко години. Очакваме още хедлайнери за там, но и се ослушваме за сцената в съседните държави.

Има ли съвременни български банди, които харесвате и бихте подкрепили.

Разбира се, такива вече присъстват в изданията на the fixtape – Mental Architects, Pistamashina, Ambient Anarchist, Nasekomix, Bluba Lu… Свидетели сме на нова вълна от талантливи родни изпълнители и ще се радваме все повече от тях да звучат от fix-овете.

Знаехте ли за Мента Сешън преди да ви поканим. Открихте ли нещо, което би ви накарало да се връщате към сайта ни.

Запознати сме с Мента Сешън отпреди поканата. Разнообразието от гости и стилове в подкаста е това, което ни връща отново към сайта.

Tracklist:

01. Apes & Androids – Bad Kind of Wetness

02. Blackbird Blackbird – Heartbeat

03. Eskmo – Cloudlight

04. Gold Panda – Greek Style

05. Amon Tobin – Always

06. Aucan – Blurred (feat. Angela Kinczly)

07. Ellie Goulding – Lights (Bassnectar Remix)

08. Hybrid – Every World

09. Papercut – Papersun

10. Trentemoller – Silver Surfer Ghost Rider Go

11. The Flashbulb – Wake Up, Gladiator

12. The Insane Warrior – Then You Hear Footsteps

13. Moderat – Rusty Nails

14. Pop Will Eat Itself – Babylon

15. Music for Headphones – 123GO!!!

Pafel и Dimitroff са този път инцидентно мента скаути и ще приложат наяве всички тактики от наръчника на скаута. По-рано сме ги виждали да вадят камиони от калта, да неутрализират дамаджани с токсична смес и много, ама много пъти - което би било най-интересно за тълпата от клъбъри, да извършват подвиг, оставяйки всеки наследяващ ги на пулта диджей в ступор! На епичното им изпълнение ще бъдете свидетели само ако нахлуете в Plan B, на Шишман, след 22:00 в петък и сте склонни да прежалите мускулите си на другия ден. Специална е и работата около присъствието на Dj Stoned на партито. Честна скаутска.

В програмата за Пловдив пък ще се включи свръхоборотният Stefak. Автографи от Dimitroff и него пловдивчанки ще могат да получат колкото пъти пожелаят и докато ги държат токчетата. Носете си салфетки и червило. Подходящите моменти за среща с тях ще са от 14:00 до 22:00h в Artnewscafe, ул. Отец Паисий 38, където ще си партнират с Mr. Smiff, Makopa & Funkusion, и след 23:00h, когато ще озвучат партито на Vice ’DOs & DON’Ts’ -  в Fabric Bar, ул. Отец Паисий 31. За пропусналите изявата им в събота великодушно се отпуска и втори шанс – селекция от Stefak и Dimitroff ще можете да слушате отново след закуска в Artnewscafe на другия ден.

Участието на Menta Session в програмата на “Фестивал Улица Отец Паисий 2011“, гр. Пловдив, е благодарение на Reel Feel.

Ако вече сте стегнали багажа за моренцето, приготвили летния траклист на iPod-а, ще ви разочароваме. Пакетирайте всичко наново и този път, не забравяйте, да сложите микса на Ihou, защото без хубава музика Ментата някак си “не влиза”. За тези, които не са запознати и не са слушали Ihou (в Memento, Guest House, Plan B,..) слушайте, другите си знаете.

Траклист:

01. Baby Mammoth – Swing Business
02. Visit Venus – Home
03. Jaywalkers – The Language of Music
04. Subrok Mission – The Duke
05. Quantic – Trees And Seas
06. Baby Mammoth – Lazy
07. Langoth – Vienna City Tour
08. Deja-Move – Track 33
09. Jaywalkers – Morning Mist
10. Subrok Mission – Groovin’ Smooth
11. Protassov – How Far
12. Deja Move – April Session
13. Protassov – Butterfly Dub
14. Leggo Beast – Moon Boots
15. The Jazzual Suspects – Funkin Koobad
16. Hot Toddy – Midnight Funktion

В събота (14.05) започваме в рано! Паралелно с инициятивата на Софийска община, музея “Свинята и хората” ще отвори широко врати още в 4 като посетителите на събитието ще могат да се насладят на отбрани ритми от всевъзможен характер.

Перформънса – VLKV Beatz Brigade в състав както следва:

16:00 Stoyo
17:00 Goroe
18:00 YvesO
19:00 Eidosonic
20:00 Dimitroff
21:00 Dr.Shade
22:00 Parallel Concept (на живо)
23:00 StefaK
24:00 Meerrou

през останалото време (пред и зад) бара – заря от шотове..

Повода – 1 година Влайкова!
За резервации -> тук, за въпроси също тук.

Click here to view the embedded video.

Големият инструменталист идва за втори път в София. Първия път пропуснах и ме виж сега как отивам.
Вход - (само) 10 лв. на предварителна продажба.

Click here to view the embedded video.

Няма как да говорим за Meerrou и да не ви разправя за една вечер на плажа, когато той мешаше за своите приятели над 4 часа и постигна супер микса. Супер микса е нещо като супер боул, ама за музика. Влизаш без да си показваш кейса и блъфираш здравата. Колкото по-дълго и измамно, толкова по-добре.

В последните няколко месеца Meerrou беше предизвикван многократно и ухажван доста настоятелно да представи триковете си и пред мента аудиторията. А тъй като е съинициатор за Swine Riddim Nite, дългоочаквания му и вече наличен микс рекох да придружа с удвоено интервю. Вдигнах залога, внасяйки менторския тон на швайн титаниума Stefak, с когото заедно се борят срещу свинските неправди.

Без майтап. И двамата са супергерои, а и ненадминати животновъди.

Към Meerrou: Каквa асоциация би желал да правят хората, когато видят или чуят псевдонима ти:

Неправилно изписано Миро на латиница.

Към Meerrou: Stefak-a може ли да бъде вдъхновител в музикално отношение? Разкри ли тайните му?

Stefak е доста рядко срещана комбинация (с подобаващ резултат) от много голям меломан и отличен DJ. И независимо от факта, че не издава тайните си похвати, определено винаги ще има нещо ново, което мога да науча от него .

Към Meerrou: Какво слушаш вкъщи? Сподели с нас и какво изпита докато подготвяше този подкаст, за който те подканвахме неведнъж.

Хаха, ами да, позабавих се малко, за което се извинявам. Бях подбрал по-голямата част от парчетата, но наистина нямах време да го запиша. Накратко казано, имах желание миксът да обхване тракове от Post-Dubstep-Funky-Wonky-Garage сцената (ако мога така да се изразя) и да включи новите й силни влияния от Ghetto Tech/Juke, както и от завръщащия се Еlectro саунд. Надявам се резултатът да се хареса : )
А вкъщи обикновено слушам лайв разговорите на съседите от ляв и десен канал : )

Към Stefak: Kак се получи, че с Миро се озовахте back to back до плейърите и кое в неговия микс те накара да пожелаеш да си сътрудничите регулярно?

S: Идеята за колаборации зад пулта винаги ми е допадала.  Получават се забавни неща, когато хората пускат сходни по звучене и настроение парчета. През последните няколко години винаги съм пускал заедно с някой, а и нека не забравяме, че именно в едно такова сътрудничество се роди Мента Сешън. След едно морско парти (на което Миро пускаше миналото лято) открихме, че сме на “една вълна” и решихме да пробваме да направим нещо съвместно. Първият път стана весело, решихме да повторим и така няколко пъти.

Към двамата: Вие създадохте и задвижвате Swine Riddim Nite. Чия е идеята за тази вечер и защо избрахте такова “семпло” име.

M: Идеята е обща. Бяхме решили да пробваме да пускаме заедно, имахме дата, само трябваше да измислим име на събитието. Доколкото помня, Stefak-а ме пита по скайп дали имам идеи за име, а по това време беше излязло едно парче на Shortstuff – Swine Time и аз предложих да го кръстим така. Той се изкефи и предложи Riddim, вместо Time, и така се получи “семплото” Swine Riddim. Двамата се смяхме много колко е дебилно, но същевременно не звучеше тривиално и отговаряше до някаква изкривена степен на това, което евентуално би могло да се види/чуе като резултат.

Ти също се замеси в свинщината, след като започна да правиш дизайна на флайърите за събитията : )

S: В общи линии това е историята. Спешно ни трябваше име (което да сложим на флайъра) и то буквално се пръкна от нищото. След бърза серия от предложения и модифициране и от двете страни накрая решихме, че Swine Riddim Nite е достатъчно представително и описателно за намеренията ни.

Към двамата: Отпуска ви се по 1 изречение за агитация. Защо да посещаваме това събитие в бъдеще? Какво предлагате?

M: Всеки път е различно..

и става все по-интересно; всяко парти вече се стриймва на живо,

а от скоро започнаха и тематични вечери; първата такава беше Tropical Schwein,

като за целта клуб ВЛКВ се беше превърнал в джунгла от пластмасови палми, мутирали ПВЦ папагали и шарени плажни чадъри, хахаха, беше мега лудница! (хоп, едно изречение)

S: За другите не знам, аз лично ходя заради Величка..

разнообразната музика.. необичайната (свинска) атмосфера..

и не на последно място – любовта към животните..

Към двамата: Защо Swine Riddim Nite тече във Влайкова?

M: Познавам се от години с един от собствениците на клуба – Ванката. Той винаги е искал да направи такова място и беше обещал, че след като реализира идеята си ще ми позволи да пускам. : ) След като отвори ВЛКВ се пробвах 4-5 пъти, не идваха много хора, но ние се кефихме на това, което се получаваше. През лятото клубът затвори за месец, а през това време със Стефака се разбрахме да правим нещо и решихме да продължим именно там.
Първата свинска вечер беше тотален фурор. : ) Милен – барманът на клуба, ни зареждаше нон-стоп с шотове от водка и табаско, направихме се подобаващо и пускахме до сутринта. Ванката остана адски доволен и ни предложи да направим втора вечер. За нея Vladzen от Phormatic Visual Lab пожела да ни помогне с визуалното оформление, а Stefak-а предложи да включим и други DJ-и в програмата като Dr.Shade (единствения българин в групата), Dimitroff и Goroe, с което сбирките станаха още по-шарени и интересни.

S: Влайкова е едно доста уютно местенце (където Величка се чувства най-добре).. домакините са чудесни,

слушат хубава музика и са достатъчно луди да ни се вържат на всяка безумна идея, която ни хрумне. Такива места в столицата са рядко срещано явление!

Към двамата: Оставете по една препоръка за нов изпълнител или издание, които бихте похвалили без да се замисляте.

M: Изпълнители: Teeth, Boddika, Ghost Mutt; Издание: Boiler Room(UK), It’s Personal Radio Show (BG)

S: Ами особено впечатляващи нови неща не са ми попадали. Аз лично разделям музиката на две – такава за слушане и такава за пускане. При тази от първия вид с две ръце заставам зад новия FaltyDL, (не толкова новия) Oriol от същия лейбъл, последния Bjorn Troske, и за любителите на техното – John Roberts. За съжаление, от втория вид скоро не ми е попадало нищо, което бих препоръчал.

Към Stefak: Какво стана с Мента Сешън партитата, следващата Коледа ли да чакам?

S: Факт е, че Мента партита намаляха, но пък за сметка на тях се появиха други (като Swine Riddim Nite : ). За момента сме решили да се случват по-рядко, но по-качествено – с повече и по-разнообразни гости (djs, vjs). Коледното парти беше добър пример. С нетърпение чакаме да се позатопли малко и обмисляме да атакуваме поляните с по-алтернативен line-up, предимно от хора гостували ни в подкаста, които рядко може да се чуят някъде.

И тримата присъствахме на сесиите и партито на Red Bull Music Academy. На вас кое ви хареса и кое – не?

М: Първо, браво на организаторите на събитието! Аз лично присъствах на втората лекция в SLC, която ми беше доста интересна и полезнa. Но не мога да пропусна факта, че озвучаването беше под всякаква критика, трябваше да слушаме бас музика, а то нямаше грам бас! Е, случват се такива неща, но най-много ме вбеси това, че никой от организаторите не направи нищо по въпроса и всички си седяха и бляха.
По едно време трябваше да кажем на една от сервитьорките да занесе вода на Benji B, щото изглеждаше доста дехидратиран младежът, а пък около него и Zed беше пълно с празни бутилки и чаши, за които никой не се сети, че пречат.
За щастие, партито беше най-доброто, на което някога съм присъствал… точка. Подгряващият DJ не ми се стори много подходящ (стилово), но направи преходът плавен.

S: Събитието беше една добра идея (поздравления за което), гостите обстойно разясниха какво точно представлява Red Bull Music Academy (което беше и целта).
Критиката ми (както каза и Миро) по-скоро е отправена към организаторите на събитието (в частност звуковите инженери). Техническите проблеми със звука по време на презентациите (и на двете локации) не направиха добро впечатление. Както каза и Zed “били сме на места, където е било и по-зле”.. та в тази насока малко повече старание не би било излишно!
Другото, което хич не ми хареса, е, че за пореден път имаше (относително) малко хора и на двете места. Постоянно се оплакваме, че нищо не се случва и че няма интересни събития, а когато има все си намираме „основателна“ причина да не отидем!

Какво си пожелавате в музикално отношение. Участие в София на някой наш общ любимец или нещо по-фундаментално, свързано със ситуацията в BG?

M: Пожелавам си да има все повече успешни български DJ-и и музиканти като 1000Names и KiNK. И следващия път като дойде Ramadanman да има повече от 20 човека на партито.

S: Надявам се хората да започнат да се интересуват малко повече от музика (за да има малко повече от 20 човека следващия път като дойде Ramadanman). Иначе и тук има достатъчно добри локални артисти, но когато няма кой да ги слуша и оцени някак си всичко се обезсмисля.

Tracklist:

01. James Blake – Klavierwerke
02. Fantastic Mr Fox – Over
03. Ghost Mutt – Thoroughbred
04. Kelis – Brave (Dark Sky Remix)
05. Slackk – Crucial Love
06. Jam City – Scene Girl
07. Gongon & Bad Autopsy – Mag Remix
08. Randomer & Fife – No Sleep
09. Nguzunguzu – Rec Loose
10. Bad Autopsy – Ginmixer
11. Boddika – When I Dip
12. Andrea – Retail Juke
13. DJ Rashad – Petrone In My cup
14. DJ Earl – Valentra
15. DJ Spinn – Man I Do It
16. DJ Nate – Call Me When Youre Sober
17. These New Puritans – We Want War (SBTRKT remix)
18. Salva – Keys Open Doors
19. Skinnz – Keep It Gutta
20. Epworth & Hackman – Mrs D
21. Mickey Pearce – Me & U (Mickey Pearce’s Mickey Luvs Cassie remix)
22. MachineDrum – Flud