Най-хубавата песен с име “Twenty one” която открих е на Corey Smith и ви поздравявам с нея.

Постановката беше прекрасна, но преди това да се оплача, че публиката се държа малко невъзпитано. Аз имах неприятния късмет да седна близо до най-шумната и част, която коментираше всяко действие и бездействие, че дори и тъмнината. Въпреки това и въпреки звуковите дефекти които се получиха с колоните по едно време успях да се абстрахирам и да се наслаждавам на актьорската игра и сюжет.

Когато едно театрално представление успее да ме “вкара” в играното действието и да го изживявам в момента, знам че е било много добро. Точно такова беше и “Отблизо” за това ви препоръчвам да го посетите ако имате възможност. Много ми хареса дуалистичното действие, което виждах за първи път на сцена. Имаше и приятен хумор съчетан с отлично майсторство на драмата.

Утре възнамерявам да посетя от 19. 00 ч. отново в ОДК комедията “Две сватби и едно прелюбодеяние” с участието на Светослав Пеев, тъй като пропуснах представянето и в началото на годината а и сега всичко е безплатно.

С жигула

С рейс

Моето мнение е, че по-добре с жигулата на тати от колкото с бентлито на чичо на приятел на шурея на шефа му на брат. Или поне ако се пристига с някакъв скъп автомобил под наем, нека е някой класически красив ретро вместо някакво порше, в което сигурно няма да имате честта да стъпите отново.

Избрах си слънцето от логото на Godsmack без голямата точка в средата. Може би някой ден ще я допълня с нещо, но в момента ми харесва изключително много. Направих си я на гърба между плешките, за да не я виждам толкова много и да не ми омръзне след година две. Татуистът ми препоръча да се мажа с мехлем за рани около седмица и когато се къпя, да слагам по-дебел слой от него. Вече мина седмица, така че спокойно мога да се фукам. Най-доброто време да си направите татуировка е точно студеното, защото тогава има по-малко прах и микроби във въздуха. Вие имате ли татуировки или искате ли да си направите?

Как след подобни новинарски репортажи да убеждавам хората, че в Перник не говорим на “Уъ”?

Хората ще забравят какво сте казали, какво сте направили, но хората никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват.

е казала американската поетеса Мая Анджелоу и съм сигурен, че е знаела много добре какво говори.

Тази фраза е вярна, защото вербалната и краткотрайната ни памет са в пъти по-слаби от емоционалната памет. В интернет можете да намерите доста интересни обяснения на явлението емоционална памет, и аз ще го подкрепя с прост пример. Само преди две години завърших гимназия и вече не помня имената на всички съученици и учители, а само на тези с които съм имал общи силни емоции. Помня всеки един от тях как ме е карал да се чувствам, какво сме правили заедно в училище но като срещтна на улицата и не си спомням името му.

Неприятното в цялата история с емоционалната памет е, че лошите спомени са защитен механизъм и се помнят по-дълго, по-силно и по-обстойно от хубавите.

Какъв е извода? - Карайте хората, или поне тези, които са ви близки да се чувстват добре и те ще го запомнят за цял живот.

Събитието беше интересно, имаше много добри лекции и тренингови курсове които разиграхме и от които попих доста знания. Темите на лекциите бяха свързани с решаване на конфликти и работа в екип. Откроиха се доста идеи, които могат да се приложат в отношенията между НПО и администрацията и най-вероятно може да се работи по тях.

До сега не бях посещавал Велико Търново и в началото имах смесени чуства. Преминаха от срам, че съм допуснал подобна грешка до пълно удовлетворение че съм я поправил. Градът ми стана един от фаворитите и се радвам, че там ще съм и през април на уеб конференция/блогосрещата. В престоя си там имах и възможността да попия малко от нощтния живот и да посетя светлинно звуковото шоу “Звук и светлина” на крепостта Царевец.

На 22 декември се появих и в шоуто на Миглен Цветков за малко. Някъде точно преди началото на предаването се засякох и с Киро Христов - бивш водещ в MMTV и настоящ блогър.

В края на годината успях да се попързалям на заледено езеро. Това определено ме накара да се почуствам жив и е само за хора, търсещи адреналин. Да чуваш как леда се пука, докато ти се засилваш върху него - безценно. Освен силните усещания на леда, ленивото декемврийско настроение, лошия късмет на питката с късметите и (не)приятните мигове без интернет връзка запомних края на годината и с най-разцепващото парти за посрещането на новата. Мисля, че тук е мястото да се извиня на всички, които спаха на земята заради мене.

Сега възнамерявам да се потопя в януарска подготовка за предстоящите изпити. Имам 6 предстоящи изпита, като смятам да ги преполовя с предварителните изпити за освобождаване. Ако нямате с какво да се забавлявате като мен ви предлагам да посетите международния фестивал Сурва в Перник, който за моя радост а и предполагам на всички перничани вече е ежегодишен а не през година както беше преди.

След тази забавна реч на другаря Живков искам да ви пожелая няколко неща. Първо приятно прекарване днес, това е един от 365-те празника в годината на студента. Второто по-скоро ще си остане само пожелание - иска ми се студентски град отново да има академична атмосфера, както преди години. Аз лично когато бях там не съм го усетил и бях малко разочарован. Вместо това ти предлагат леко притоплена ефтина и некачествена храна и много клубове в които да си умреш от кеф и купон, но не мисля, че този заместител си струва.