Бронзова значка от 100 НТО опознай България

До момента съм посетил общо 28 обекта от които съм взел и печат:

1. Банско — Велянова къща, Музей „Неофит Рилски“, Музей „Никола Вапцаров“, постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“, църква „Света Троица“.
2. Пирин — Връх Вихрен.
3. с. Добърско — църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.
4. Мелник — Исторически музей, Кордопулова къща, Роженски манастир „Рождество богородично“.
5. Петрич — село Рупите, храм-паметник „Света Петка Българска“, Самуилова крепост.
26. Кюстендил — Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Къща-музей „Димитър Пешев“.
27. Връх Руен
28. Рилски манастир.
51. Силистра — Исторически музей, крепост Меджиди табия.
58. София — Национален исторически музей, Национален музей „Боянска църква“.
59. София — Храм-паметник „Свети Александър Невски“ с криптата
61. София — Национален дворец на културата.
62. София — Национална художествена галерия, Етнографски институт с музей при БАН.
64. София — Национален музей „Земята и хората“.
65. София — Национален природонаучен музей при БАН.
66. София — Музей на историята на физическата култура и спорта на Национален стадион „Васил Левски“.
68. София — Национален археологически институт с музей при БАН.
69. София — Софийски зоопарк.
74. Витоша — Черни връх.
75. Копривщица — Архитектурно-исторически резерват.
76. Същинска Средна гора — връх Богдан.
80. Рила — връх Мусала.
81. Ботевград – Часовникова кула.
82. с. Скравена – Паметник-костница на Ботевите четници.

Докато си взимах моята значка в инфо центъра влезе мъж на средна възраст, служител на МВР с униформа, който от есента до сега беше успял да събере и стоте печата, което за мен беше малко стряскащо. Не искам да коментирам от къде е намерил време и средства за такова кратко време да успее да посети всичко или да поставям под съмнение дали е ходил лично навсякъде, или е опорочил идеята, но препълнената му книжка с мастило беше факт за уникално кратко време. Мога само да се радвам, че има такива ентусиасти и се надявам да го догоня скоро, не че това е състезание, просто след всяко посещение нямам търпение за следващото и изпадам в абстинентно състояние за туризъм и пътувания с приятели.

Надяваме се следващият път да се съберем повече хора и да направим много по-голяма обиколка. Ако сте заинтересовани, може да следите facebook групата където ще си организираме подобни походи. Имаме идеи и желание, останалото е движение.

Ben Stanford, по-известен като Dub FX е световно известен уличен музикант от Австралия, чиято запазена марка е правенето на музика, луупвайки гласа си с ефект педали. Музиката на живо му е страхотна и ми се ще да го видя не само в Ялта но и някъде в центъра на София на вън да прави шоу.

Dub Fx и приятелката му Flower Fairy грабват хората, излизайки на улиците в редица големи градове по света и създават музика използвайки само гласовете си и 2 педала на лууп станция. Ако не сте ги засичали някъде из улиците, е много вероятно да сте попадали на техни видеа в YouTube – „Flow“ (http://youtube.com/watch?v=WhBoR_tgXCI) или „Love someone“ (http://youtube.com/watch?v=UiInBOVHpO8) които до момента са видяни от над 7 милиона души. Билети ще се продават в мрежата на Eventim

© Freedom by Madddy


Свободата на реда и редът на свободата
(ЕСЕ)

Без свобода човек не е способен да изживее пълноценно живота си и да изпита каквито и да било добри чувства и емоции. Свободата е онази платформа, онова скеле, върху което се крепи цялата ни личност и ако тя липсва, то остава просто едно безполезно съществуване.

Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се съобразява с нищо друго освен със закона. Ето това е основната връзка между реда и свободата – когато се води политика, която да ни прави пълноправни и свободни. Политика, която да води до закони, които регламентират нашата сигурност на свободата и личността. Тогава всеки от нас ще е спокоен да се заеме с другите важни неща в живота като приятели, семейство, духовност и самоусъвършенстване.

Свободата без ред е хаос. Тя винаги е свършвала там, където започва свободата на другите, затова тази тънка невидима граница между човешките свободи трябва да се регламентира чрез закон и ред. Не всеки одобрява законите, но те служат да има ред в свободата. Свободата е ред между общите ни свободи. Ако някой има абсолютната свобода над всички, тогава другите няма да бъдат свободни и обратното. Затова законите не трябва да ограничават свободата ни, а да определят докъде може да се разпростира тя, че да съществува без да пречи на свободата на другите. Също така да ни поставят на равен старт с другите и да не важи максимата, че се раждаме свободни, а сме навсякъде в окови.

Европейският съюз е може би най-голямото предизвикателство пред съвременния либерализъм. Това голямо обединение главно с икономически аспект се опитва да ни постави пред равен старт и да даде не само пълноправие на страните членки, но и възможност за всеки един гражданин да се чувства равен с другите и свободен. Това, от което всеки радетел на свободата и гражданското участие се страхува, е държавата да няма наднормени надмощия над личната ни свобода. Властта е конституирана вследствие на доброволния договор на индивидите да се лишат от част от своята свобода в името на защита на сигурността, мира и собствеността и тя губи своята легитимност щом надхвърли определени граници. Ето това за мен е свобода вътре в реда и закона. Един от основните либерални проблеми на Европейския съюз е как да бъде осъществяван ефективен контрол върху решенията на тази над национална власт от страна на гражданството. Решението според мен е да се води усилена либерална и отговорна политика.

Свободата може да съществува само там, където всички права в обществото са неотменни. Ние, активните граждани, не бива да позволяваме държавата или съюзът, в който членува тя, да има прекомерни надмощия над свободата ни.

Здрасти
Как е вашият ден ходи? За мен е удоволствие среща you.I m Amelda.I m simplly романтичен, грижовен, секси, умен, goegeous, верен, надежден и достоен и помислих др

Pls, че би било най-щастливият ми удоволствие на земята, за да имат връзка / приятелство с you.ima вид на някой, че виж какво ми харесва и след това отивам за it.hope никога няма да имате предвид, droping ми няколко реда на думите на моята пощенска кутия, за да позволи ми споделят funs на живот, снимки или нещо по-смислено в живота си с теб, а също и да се даде възможност обсъждат нещо thati би искал да ви кажа, като well.Bye се надявам да чуем мнението на вас скоро с усмивка ми харесва в личен и пряк моята пощенска кутия ( ladybg19883@yahoo.com)

И версията в мейла на английски:

Hi
How is your day going? Is my pleasure meeting you.I m Amelda.I m simplly Romantic,caring,sexy,cute,goegeous,faithful,trustworthy and decently well figured etc.

pls it would be my happiest pleasure on earth to have a relationship/friendship with you.i m a kind of somebody that see’s what i like and then go for it.hope you will never mind droping me a few lines of words at my mailbox,to enable me share the funs of life,photos or something more meaningful in life with you and also to enable discuss something thati would want to tell you as well.Bye hope to hearing from you soon with a loving smile at my private and direct mailbox (ladybg19883@yahoo.com)

Филма е добър, като за български.

Всички това говорят, като напускат кино салона. Да уважим българското кино както се казва. Във филма не усетих онази тръпка от нещо очаквано, нещо да се случи, както е в добрите филми. Или пък онази тръпка, в която се случват непрекъснато неочаквани неща, както е в страхотните филми. Т.е. в крайна сметка все се случваще нещо очаквано и лесно предположимо. Може би това се дължеше на факта, че прочетох няколко рецензии и мнения преди да го гледам.

Въпреки, че филма ми се стори скучен ви съветвам, даже направо ви умолявам да го гледате за да подкрепим българското кино. Аз не се сещам за друг подобен филм след „промените“ и се надявам това да е началото на хубави български филми.

Не знам дали знаете, но 50% от субсидията за филма е от държавни пари. В „Мисия Лондон“ държавата участва със сумата от 1.31 млн. лв. Това е около 50% от общия бюджет на филма, който е 2.74 млн.лева. Тези средства се разпределят и отпускат от Националния филмов център (НФЦ) чрез конкурс. Парите всъщност идват от Министерството на културата.

Димитър Митовски (който е и един от съсобствениците в продуцентска компания SIA и режисьор) смята, че „в Европа се прави кино с държавни пари, защото от него пари не могат да се върнат, а държавите правят кино, защото е част от тяхната културна идентичност. И тези пари са пари за култура.“ (източник: Капитал)

Инвестицията в този филм няма да се върне и парите вложени в него са пари за култура и българско кино. За това ви приканвам да го гледате, защото така или иначе сте платили за него като данъкоплатци.

Мога вече да се похваля, че съм организатор и водещ на първия конкурс „Miss teen Pernik“ в моя град. Идеята дойде още миналата година за подобен конкурс, но поради неясен сценарий и място се случи чак сега. Разбира се събитието нямаше да се осъществи без подкрепата на Консултативния съвет за младежка политика и помощта на екипа на Младежкия дом в Перник.

Догодина имаме много по-големи амбиции за това събитие, като да направим по-мащабна рекламна кампания и да осигурим големи спонсори за да има по-голяма мотивация защото си признавам, че очаквах повече кандидатки.

В крайна сметка се получи непринуден младежки купон, за който ние – аз и колегата Адриан Скримов положихме доста усилия и се надяваме да е бил забавен и на другите колкото и на нас. Не минахме и без гафове – по средата на мероприятието спря тока, но бързо възстановиха електрозахранването и продължихме с лекота.

Благодарим на всички, които уважиха събитието и дойдоха. Да не забравя най-важното. Miss teen Pernik стана 18 годишната Корнелия Инкьова. Повече информация в новините на ipernik.com или на официалния сайт на конкурса: http://miss.ipernik.com

Последните няколко дни бях на състоялата се в Силистра 10-та национална пролетна сесия на Български детски и младежки парламенти. Целта на БДМП е „Да бъде мястото, където талантливите, амбициозни и енергични млади хора намират поле за изява и развитие.“ На срещата бях като член на Общински младежки съвет гр. Перник, който е част от Консултативния съвет за младежка политика към общината ни. Членовете на Ученическият парламент в Силистра, които бяха нашите домакини и организатори на събитието се справиха повече от отлично. Моите искрени адмирации! Беше ми толкова приятно, че чак изгубих представа за времето. Организацията бъ отлична и всичко протече много добре и напълно естествено. Имахме време да се представим, поговорим и да се забавляваме. Благодаря на всички, най-искрено на Ники и Даяна, както и на всички други силистренци и гости, които ни накараха да се чувстваме добре и работиха толко усилено за срещата и благотворителния концерт.

Силистра ще я запомня със спокойствието, готините и амбициозни млади хора. Вековната история – факта, че Марк Аврелий е посещавал Силистра ме срази, аз съм голям фен на неговата философска творба – Книга към себе си. Крепостната стена и Меджиди табия. С хубавите танци и ансамбъл „Ритъм“, с равните като море изорани ниви и разбира се с усмивките на сърдечните и граждани.

Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех.

2. Упоритостта е безценна!
„Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.”

Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал!

3. Концентрирай се върху настоящето!
„Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче прост не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.”

Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента.

Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал.

4. Въображението е могъщо!
„Въображението е всичко. То е предварително представление на нещата, които ще ти се случат в живота. Въображението е по-важно от знанието.”

Използваш ли въображението си всеки ден? Айнщайн е казал, „въображението е по-важно от знанието!” Твоето въображение предварително изгражда бъдещето ти. Айнщайн дори продължава, „Истинският знак на интелигентността не е знанието, а въображението.” Упражняваш ли „мускулите на въображението си” ежедневно, не позволявай нещо толкова мощно, колкото въображението да лежи безучастно.

5. Прави грешки!
„Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново.”

Не се страхувай да сгрешиш. Грешката не е провал. Грешките могат да те направят по-добър, по-умен и по-бърз, ако ги използваш по най-добрия начин. Открий силата да допускаш грешки. Казвал съм го и преди, и ще го кажа отново, ако искаш да успееш, утрои количеството на грешките, които допускаш.

6. Живей на момента!
„Никога не мисля за бъдещето – то идва достатъчно бързо.”

Единственият начин правилно да нагласиш бъдещето си е да присъстваш колкото се може повече в „настоящето”.

„Днес” не можеш да промениш вчера или утре, затова от крайна важност е да посветиш всичките си усилия на „точно този момент”. Това е единственото време, което има значение, това е единственото време, което съществува.

7. Създавай ценност!
„Стреми се не да бъдеш успешен, а по-скоро да бъдеш ценен.”

Не губи времето си, опитвайки се да бъдеш преуспял, използвай времето си да създаваш ценност. Ако си ценен, тогава ще привлечеш успеха.

Открий талантите и дарбите, които притежаваш, научи се как да ги използваш по начин, който в най-голяма степен помага на другите.

Работи да бъдеш ценен и успеха ще те настигне.

8. Не очаквай различни резултати!
„Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.”

Не може да продължаваш да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш да се случи нещо различно. С други думи, не можеш да репетираш едно и също движение по един и същи начин и да очакваш да изглежда различно. За да промениш живота си, ти трябва да се промениш, до такава степен, че да промениш действията си и начина си на мислене, до толкова, че живота ти да се промени.

9. Знанието идва с опита!
„Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.”

Знанието идва от опита. Може да обсъждаш една задача, но това ще ти даде само философско разбиране за нея; трябва лично да извършиш задачата за да я „познаваш”. Какъв е урока? Трупай опит! Не губи времето си да се криеш зад теоретична информация, излез и го направи, по този начин ще се сдобиеш с безценно познание.

10. Научи правилата и тогава играй по-добре!
„Трябва да научиш правилата на играта. И чак тогава да играеш по-добре от всеки друг.”

Казано по-простичко, има две неща, които трябва да направиш. Първото нещо, което трябва да направиш е да изучиш правилата на играта, която играеш. Не звучи вълнуващо, но е жизнено важно. Второ, трябва да се посветиш на това да играеш играта по-добре от всеки друг. Ако можеш да направиш тези две неща, успехът ще е твой!

Източник: www.dumblittleman.com
Преведено от Константин Георгиев

Тълпи от „вярващи“ се събират веднъж в годината покрай църква, да запалят свещ за здраве и да изкупят греховете си като закупят свещи на тройна цена от иначе щедрият и хрисим игумен. Ама нали знаете, не всеки ден е Великден а и ден – година храни. И така в приказки докато трае молитвата, с някой друг изгорен кичур и накапани с парафин ръце, разправяйки мръсни вицове за монахини и разменяйки пич водка скрита под блузата минава времето до полунощ, когато попа бие камбаната и всички правят обиколка на църквата. И какъв е смисъла, нима тези души ще се приберат вкъщи по-пречистени и по-вярващи? На утрешния ден тези хора по-добри ли ще са? Не смятам. Най-много на утрешния ден да миришат не само на алкохол, но и на тамян.

Много добре знаем нашия поп как през цялата година си прекарва времето в кръчмата и е константно опиянен и то не от религия. Как такъв човек може да учи мен или някой друг на морал или нещо възвишено като религия? Бил съм и свидетел на физически саморазправи и побои пред църквите в пернишко, това какво общо с вярата има? Духовник и пияница днес са почти синоними, но не всеки, който е пиян е духовит и не всеки духовник е алкохолик.

Да ме извиняват всички вярващи и добри хора, които наистина търсят своята връзка с бога по това време на годината в църквите, но аз на такива неща съм свидетел, че няма как да не се погнуся и да откажа да стъпвам в църква. И в крайна сметка това не е вярно, аз почти цял живот живея в църква – квартал Църква. Даже като умра може и светец да ме направят, защото силно съм убеден, че имам повече морал от много български духовници.