Мигове в кибритени кутийки

Танц със себе си

noreply@blogger.com (Marina) — Thu, 19 Mar 2009 22:25:00 +0000

Изгасих светлините.Остана само нощната лампа над бюрото ми.
Червените й лъчи се впиха в кожата ми.
Нощта ме облада,а воалът на черната й рокля разля в кръвта ми опиянение от самотата.
Свалих жилетката си.
Вързах косите си на кок.
Музиката продължаваше да навлажнява въздуха със страст,
толкова страст че тялото ми изтръпваше под леките вълни на мелодията.

Полет към свободата.

Извих дланите си
И плъзнах показалеца си по челото,
Носа,
Разделих устните си от топлата им близост...

Те бяха сухи,напукани,изгубили дневната си нежност.
Връхчето на езика ми се плъзна по тях.
И мекотата им отново се разля под пръста ми...

Следях как сянката ми се извиваше по жълтите стени.
Гонех движенията й с поглед
Стараейки се тялото ми да изглежда
Красиво,страстно...

Горещината пропълзяваше през всяка клетка от мен...
Впиваше ръцете си в гърдите ми,
Разрошваше косите ми,
Целуваше коленете ми,
И движеше бедрата ми..

Аз бях кукла.

Обладана от страст....
От живот...
От възбуда...

Ханшът ми рисуваше неравномерни окръжности.
Ръцете ми разплитаха въображаеми възли...
Устните ми целуваха невидими ухажори.

Образът в огледалото бе красив.
Нежен.
Окъпан в червена светлина...
И изтощение

Къде сте воайори?

Да ме прегърнете с жадните си погледи.

Да вкусите от възбудата,която лъха от тялото ми.

Да ме видите красива.

Песента угасна.

Аз още бях пред огледалото...

Но руменината,която бе оцветила страните ми,

Потта,която се бе разляла по гърдите ми,

И лудостта,която бе разрошила косите ми

И бе разголила бедрата ми...

О...

Засрамих се....

Отново бях невзрачното момиче...

Но Нещо ме бе накарало да се видя красива...

Нещо...

Една нощ...

Една червена светлина...

И един танц...

Танц със себе си

noreply@blogger.com (Marina) — Fri, 09 Jan 2009 21:47:00 +0000

От доста време не съм писала тук.Загубила съм представа как да започна.

Вече е 2009.Бързо се отказах от идеята си да съставя списък с новогодишни обещания,защото едва ли щях да го изпълня.Даже и равносметка за изминалата 2008 не ми се прави.Живея от днес за утре-поне сега.

Надявам се просто на муза и време,за да напиша по-хубав пост...Утре...

Гланцирано момиче

noreply@blogger.com (Marina) — Sat, 29 Nov 2008 10:43:00 +0000

Харесва ми да си играя с търпението ти.

Стъпвам с токчето си по конеца,който си завързал на моята врата,за да ме намираш и в тъмното.

Аз не нося високи обувки,аз не пуша,не пия...

Но когато ме предизвикаш с вниманието си,

Когато погалиш устните ми с грубия си показалец,

Съзнанието ми се дави в чаши от вино...

Напива се с екстаз.

И аз-момичето,

се губя в образа на гланцирана жена...

Запалвам цигара и те обвивам в задимени стрели от Амур,

Говоря ти мило,шепна и римувам целувките ти.

Ти се оплиташ в косите ми,

Изпускаш в очите ми всичките си мисли...

Ставаш мой...

Но аз вече съм твърде лъскава,

Твърде пияна...

Отблъсквам те и сърцето ти се превръща в пеперуди от пясък...

Тръгвам си,но знам,че утре ще си направиш ново

И пак ще седнеш пред вратата ми...

Защото си пристрастен...

Пристрастен към своето гланцирано момиче....

...светлините на лампата...

noreply@blogger.com (Marina) — Sun, 23 Nov 2008 21:46:00 +0000

Мигове

noreply@blogger.com (Marina) — Wed, 19 Nov 2008 09:14:00 +0000

Мигове заключени в кутиики…
Пулсиращи по ириса на моите мечти…
Скачате по напуканите устни…
И в тръпчинките ми криете искри….

Младостта преследвате с балони…
И с пролетния дъжд играете игри…
Със Зората боричкате вълните…
И с Вятърът измисляте бели…

Прашите лачените ми сандали,
и книгите прелиствате дори…
А жълтите албуми вечер….

Пълните с носталгия,сълзи…

Плитките разплитате със трепет,
раницата ми изпразвате със плам,
и радвате се на свободните минути,
а над учебниците плачете със пълен глас….

Затварям ви в кибритени кутийки….
И нанизвам ви на шарени конци…
Завързвам ви на старите играчки…

И с надежда бдя над вас….

Уви…

Когато се събудя вас ви няма…
Люлеете се по стъпките на златната роса…

И с часовникът броите…
Миг след миг…
Времето на моята съдба…

БДЖ фен клуб

noreply@blogger.com (Marina) — Sat, 15 Nov 2008 23:30:00 +0000

(Вече сме четирима-ужасно запалени и верни фена (останалите все още са в неизвестност),но никога не е късно да се присъединят)
1. Обичам всичко в теб-от прекрасния намръщен персонал до прекрасната ти ретро визия.
2. Обичам това,че осъзнаваш колко много ми харесва да чакам и с такава любов ме изненадваш с поредното закъснение.Тези мигове са наистина ценни за мен-особено сега,когато зимата идва и леденият въздух с лекота вледенява гърдите ми-че кой не обича да чака в студа?!
3. Обичам новите ти влакове,защото са толкова неудобни.И сутрин,и вечер,когато са препълнени с хора,топлината на задушливия уют „стряска” вече замръзналите ми сетива.Благодаря!(...не е толкова зле да си болен....)
4. Обичам да заверявам билетите си.Истината е,че никой не ме е разбирал както ти съумяваш и никой до сега не се е вслушвал в желанията ми.Да,аз имам нужда да бързам,за да не изпусна влака...И точно тогава да се сетя-трябва да си заверя билета.А там на информацията-една опашка,каквато само митологичен звяр притежава.Струва си.
5. Обичам разнообразието в цените на билетите и редовното поскъпване.
6. Обичам факта,че 8 км ми струват 70 ст(с намаление) и същевременно 18 км-също.Че защо да делиш хората-на близки и далечни?
7. Обичам и това,че не знам,колко струва билетът ми във влака.Някой кондуктор ще ми вземе гореспомената сума,друг-1.20,трети-2 лв(ако не и 2.40).Богати сме,ще ти даря каквото поискаш.
8. Обичам „Забранява се...”,”Пътникът няма право да...”.Прости,че питам-но къде е залепено „Има право да...”
9. Обичам това,че когато пътувам с теб,се чувствам сигурна и в добри ръце.
10. Обичам те толкова много,че чак те мразя.

Pink Ribbon Day

noreply@blogger.com (Marina) — Mon, 27 Oct 2008 15:44:00 +0000

Обичам....

noreply@blogger.com (Marina) — Wed, 22 Oct 2008 20:13:00 +0000

.....Обичам сутрин да слушам Едит Пиаф....

Ding Din Dong, chantons sa plainte.Ding Din Dong, chantons-la donc.

....Обичам да пия кола в чаши за вино...

(знам-странно)

....Обичам да снимам...(с Практиката на баща ми)...

....Обичам книжката с афоризми.....

....Обичам да оставям листчета с послания на чина по Философия...

.....Обичам Mozart-Fantasy in D minor....

....Обичам всичко...

noreply@blogger.com (Marina) — Sun, 19 Oct 2008 20:38:00 +0000

noreply@blogger.com (Marina) — Sun, 19 Oct 2008 06:37:00 +0000

noreply@blogger.com (Marina) — Thu, 16 Oct 2008 17:18:00 +0000

Нищо особено-просто муза

noreply@blogger.com (Marina) — Tue, 14 Oct 2008 19:27:00 +0000

noreply@blogger.com (Marina) — Sun, 05 Oct 2008 17:56:00 +0000

Нямам муза и се чувствам по-празна от всякога.Липсата на вдъхновение винаги ме изгаря от вътре,когато реша,че се нуждая от него.
Съзнанието ми боледува,а листовете ще заспят бели.
Снощи сънувах,че пиша-стотици страници.Просто се плъзваха изпод дланите ми и се трупаха на бюрото.И бях щастлива...
Но само тъгата ми ражда стихове,и само упорството-разкази.
Тази вечер нямам муза,може би отвикнах да я използвам на време...
Спрях да снимам,спрях да пиша...И музата-тя е моето оправдание...Дори сега.
Аз съм празна-просто защото свикнах да бъда такава.

На един етаж от мен

noreply@blogger.com (Marina) — Tue, 30 Sep 2008 07:32:00 +0000

Много обичам да разговарям с П.Винаги успява да ме удиви,впечатли,разсмее и всеки път ми отваря очите за живота на един етаж под мен.

П.-дели ни една година разлика,един етаж,хиляди километри мечти и ни свързва тясна роднинска връзка.Хем роднини,хем толкова различни.

Преди няколко дни ми се случи да се прибираме заедно.По пътя си говорехме за всичко,от което тя се вълнуваше-от обувките с панделка...до жълтия й лак.

Не беше скучно,по-скоро интересно.Такива събеседници за мен за рядкост-ако се намираш на средна дълбочина в блатото,един разговор с тях е способен да те изкара на повърхността,на сушата.

П. била по магазините.Мисията "Черни лачени обувки с панделка" може би не изглежда невъзможна,но факт е несполучливия й край.За успоконие си взела жълт лак.

Да,жълтото е хубав цвят.

-Жълтото е новото черно.

-Ъъъ...Взех си го,за да си отива със жълтото ми клинче.И имам и жълта блуза.

-Ех,тези клинчета.Колко имаш?

-Значи-жълто,две черни,лилаво...Оле,искам да си взема цикламено...

И тук сте прави-цикламеното е най-хубавият цвят.

Скоро разговора мина на тема училище.

Това лято П. имала седем изпита-биология,химия,физика,немски и английски език,математика,физкултура и география.

Впечатлих се-взела ги,значи можела да учи,ако иска.

-Те бяха много лесни.По математика госпожата ми продиктува задачите с решенията,по английски ми даде един текст да го препиша-имах три грешки...По немски пак същото.Нямах нито една грешка!!!

Как да не му стане гадно на човек?Аз не мога дори да си мечтая за такова съвършенство.

А тя дори беше лаконична.Аз бих го извикала,бих го казала на всеки минувач.

-Сега обаче трябва да науча немската азбука.Вчера я учих цял ден...

-Ъъ,цял ден?!?

-Добре де-три часа.И ми остана да науча последните четири букви.

П. е моят идол!

Миналата седмица била само три дена на училище.В четвъртък не отишла-успала се.Станала в 9.30,а тябвало да тръгне в 10.Как да се оправи?Нито прическа ще си направи,нито грим ще си сложи,нито е гледала времето,за да знае как да се облече.А щом не знае какво да си сложи,не е способна да избере цвета сенки.Цялата система рухва!

-Аз пък като съм първа смяна ставам в 5.45.Лежа до 6.10,до 6.15 вече съм облечена,а в 6.20 си приготвям раницата.В 6.30 тръгвам.

В този момент чувам силен стон.П. ме гледа с големите си кафеви очи пълни с изненада.

-А грим?!?А ноктите?!?

Вдигнах ръцете си към нея,а по пръстите ми нямаше следа от лак.

Сблъскът с начина ми на живот не й понесе,нито пък на мен...

Прибрах се .

Осъзнах,че на мен с 35 стъпала по-далеч от П.,хиляди километри мечти

и една година разлика,ми е по-добре...Изкачването си струва.

В търсене на себе си

noreply@blogger.com (Marina) — Sat, 27 Sep 2008 21:17:00 +0000

Ще се удавя

В сребърните океани,

В лъчите на златните слънца,

В очите на хората лукави

И в усмивките на каменните им сърца...

Ще скоча от върховете стръмни

На брега далечен,

Забулен в робата на ден суров,

Ще се изгубя в скалите му студени,

В някой мъх ще намеря своя дом...

Ще гоня воалите на мечтите бледи,

Ще обръщам звезда след звезда,

Ще преровя листите бели,

Косите ми ще бършат прахта,

Но аз ще ги стигна ,

Ще ги притисна със длан,

И ще ги сложа на рафта вековен

В зеления прашен буркан

И те ще ми кажат тогава,

След всеки мой стон и въпрос

Коя съм аз и

Как ги създадох само от кал и сълза

И защо вселената прерових,за бога,

Когато отговора се криеше в мойта душа....

Още снимки

noreply@blogger.com (Marina) — Fri, 19 Sep 2008 21:15:00 +0000

Моето име е Гей,Сер Гей.

noreply@blogger.com (Marina) — Thu, 18 Sep 2008 18:03:00 +0000

Така изглеждат истинските герои.Те не се страхуват да се качат на лифт,да бъдат Спайдърмен,да бъдат Батман,да бъдат Бонд.Те са властелини.Властелини на лифтовете.
"Убиват" лошите съоражения,биват спасявани и ви наказват с 10000 лева глоба.
Нека забравим баналните комикс образи и да се върнем в реалността,където истинските "смелчаци" са по телевизията в най-важните новини от деня.И ето животът им е вълнуващ,изпълнен със завидни приключения-да се качиш на лифт и да заседнеш,а утре-утре героите може би ще имат запек.
Само имайте търпение за следващата доза адреналин.
През това време да награбим шоколада,носните кърпички и да отидем да ридаем в ъгъла,защото сме страхливи зайци.
Да живеят супергероите!

Малко мои снимки

noreply@blogger.com (Marina) — Sat, 13 Sep 2008 13:23:00 +0000

noreply@blogger.com (Marina) — Fri, 12 Sep 2008 23:07:00 +0000

Случи ми се да отида на изложба(такива събития рядко ми се случват).Нямах голям ентусиазъм.Не че не обичам изкуството-напротив,ала нещо ми я нямаше музата да гледам картини тип „Сигурно е хубаво,не се разбира нищо.”
Вече е ясно,че отидох.
Може би е нещо от гените,от мама ли,от татко,но веднага ми дойде да кажа „Колко е хубава.Харесва ми.”Не забравяйте,че много е важно да оставиш добро впечатление било то и в празна зала.Оставих го единствено на жената от картината.Може би този лаконичен възторг беше най-смисленото нещо,което бе чувала през целия си престой в галерията.
Малко се увлякох в своята престорена игра.Но след като минах първата зала,започнах истински да се въодушевявам.Както се казва,вече виждах,а не гледах.Като бонус моят арт другар си беше баш арт човек.И малко от тук,малко от там-вече се омаях.
-Какво сливане на образите.Каква техника.-това би било един по-добър вариант на това,което казах,Но...
Завирах лице на около 20 см от картината и всеки детайл,който до минути го нямаше ясно сам изплуваше пред очите.Колко хубаво е да решиш,че си открил идеята на художника.Това толкова много те опиянява,че вече не можеш да се спреш-вече си арт наркоман.
-Защо е сложил тази точка там?А тази сянка-не,това едва ли е прозорец...Може би е акцент.Защо използва червено тук,а там не?
Влюбена съм.Анализите ми по литература да си гледат работата,вече ще пиша анализи върху картини.
На тръгване не посмях отново да се спра пред първата картина с жената-не исках да я разочаровам,че бях поредния човек с велики идеи за „великите идеи” на художника.

Като се прибрах все още арт-замаяна,се разрових в добрия стар Гугъл.Разбира се,че попаднах само на критики към художника.За секунда се почувствах заблудена,а после се сетих и за черната сянка,и за точицата и ..
-Аз пък го харесвам!
Според мен изкуството е свобода-мога да харесвам картина само с триъгълници и полукръгове,такава на Анди Уорхол,Пикасо,Дали,Дега,Жером....Може да харесвам и картина с кокоше аки.Аз съм свободна!

Така че да живеят картините с кокоши акита,изкуството и такива безумци като мен,които имат велики идеи за „великите идеи” на художника.

P.S.Не казвайте на първата картина на тръгване същото,което сте казали на останалите.Поне тя заслужава да сте лаконични .

Красотата ще спаси света (или ще погуби няколко длани)

noreply@blogger.com (Marina) — Thu, 11 Sep 2008 22:32:00 +0000

Красотата ще спаси света?!?
Този свят вече няма спасение,но от време на време е приятно да чуеш „Любовта ще спаси света.”,”Доброто ще спаси света.” и т.н.За миг има надежда.После пускам телевизора,сменям каналите и попадам на поредния конкурс за красота със заучени фрази,полувкаменени усмивки и онова ужасно поздравяване на публиката,което по принцип е предвидено само за кралски особи.
-Събуди се,длан.Събудиии се.-крещя вече с цяло гърло.
Знаех си,че трябва да сменим телевизора.Никой не ме чува.
А дланта продължава вкаменено да се гърчи във въздуха,тя е парализирана от уроци за...ъъъ....лудост.Знам какво е да ти изтръпнат краката,но горката ръка...
А онази пластична красавица се усмихва,бърше сълзи,а ръката умира.Не мога да гледам.
Садисти!Ще се оплача на организаторите.Да тормозят беззащитната длан,после те ли ще и платят рехабилитацията.Те ли ще й купят Космодиск?!?
Както и да е.Реших да не се тормозя за чуждата ръка,а да си гледам моята.
Нямам смелост да сменя канала.Преливам от радост за новата спасителка на света.Вие не сте ли щастливи?
Най-накрая борбата за световния мир да бъде приоритет на някой.Блондинките били глупави...Глупави,ама смели.Аз знам,че още утре ще отидат на преговори с Бин Ладен.Ще станат рано сутринта,ще се облекат с розовата рокля,короната,лентата и право с токчетата по пакистанската/афганистанската пустош.А като се срещнат с него за Космополитан ще си говорят,за Прада,за неговия „шик” тоалет.Тя ще каже:
-Брадата е демоде.
-Да,права си.Още сега я махам.-вади нож и я отрязва.
-Тюрбаните и те са демоде.
-Хмм...И аз наскоро се замислих за това.Питах д-р Космо,но имейлът ми все още е празен.
О,блонди,ти си ми най-добрата приятелка.
-И ти на мен.Но ще ти дам един съвет-спри с тоя тероризъм,знаеш ли колко магазини с маркови дрехи си отиват всеки ден.
-Хлип...Отново си права.Няма вече,обещавам.
И ето,още две-три визити,и светът е спасен.
Иде ми да заплача.И сирачетата са спасени,и гладуващите.
Хващам се на бас,че до другата седмица и вие ще сте.Ще се съберат нашите от България и до месец-на 1те места по БВП в Европа.
Вие да сте чували за нобелов лауреат,който да няма титла за красота?

Светът е розов,светът е спасен.
Светът е модерен във шарен десен..
Светът е с корона,даже са две...
Светът е принцеса.
Ликувайте!

Красотата ще спаси света.
Аз го вярвам,а вие?

Да спасиш богомолка

noreply@blogger.com (Marina) — Sun, 07 Sep 2008 22:11:00 +0000

Ако имаше сертификати за спасяване на буби,сигурна съм,че вече щях да имам поне няколко такива закачени точно на стената пред мен.Но тъй като все още няма,ще се примиря с положението си и сама ще се провъзглася официално за "БубоСпасител;клас:Напреднал".
Ето че за последната нощ спасих три зелени буби,малка кафява пеперуда,една уплашена миризливка и един нещастен комар.Всички твари се бяха промъкнали през отворения прозорец,който самотно гледаше нощното небе без мрежа/комарник.Спасителната акция протече в рамките на 30 минути,а резултът-няколко щастливи свободни насекоми и три пропилени кутии за дискове,които бяха главното ми "оръжие" в операцията "Нахлупи и измъкни".Гибелта им дойде на сутринта,когато кучето ми безсмилостно ги сдъвка.

Но тази вечер за първи път спасих богомолка,която за по-накратко ще кръстим Боби.
Беше 12 часа,прохладна септемврийска нощ,когато чух странен шум от ъгъла на стаята.Бях твърдо убедена,че като се обърна ще видя срещу себе си голям зъл дух.Погледнах към стоящата там прахосмукачка и установих,че там има просто някаква буба,която незнайно как се е оплела в топката косми.
Приближих се,извадих го и с ужас установих,че под погледа ми лежеше голяма зелена богомолка,която ме гледаше с малките си черни очи.Не можех да я убия,нито да я оставя така.Тихо прекосих коридора и право към терасата,където я изхвърлих,заедно с всички боклуци от филтъра.
Надявах се да се отплете сама.Все пак беше богомолка.Не е като да спасиш муха,нито пеперуда.Та нали те изяждат мъжките си след сношение.
-Мечка страх,мен не страх.
Хванах две пръчки и започнах да дърпам топката към себе си.С едната ръка дърпах космите към себе си,а с другата придържах Боби да не вземе да ми се качи на пръстите.
Йеп,успях да махна голяма част от тях.Ала остана само дългото му краче-оплетено и безчувствено стърчащо нагоре.
-Бубо,нали няма да ме ухапеш?Не ми се умира от богомолческа смърт.
Престраших се и някак си успях да го освободя.
Прибрах се с чиста съвест-вече като спасител и на богомолки.
Всеки би направил същото,нали?

Аз зная своя род и език,защото....

noreply@blogger.com (Marina) — Sat, 06 Sep 2008 15:03:00 +0000

Аз съм семе родено от земята,живеещо чрез корените и забравените жилки на рода;аз съм листо от България;аз съм човек-и зная,и помня,и обичам.

Обичам дъгата,звездите,хората,но най-обичам корена-този,който ме държи на земята,а не в небесата;този,който всеки път като скоча,ме стиска за глезените,и ми напомня,че аз съм част от Земята,и Земята е част от мен.И когато ме върне обратно,аз започвам да ходя по почвата,да дишам от въдуха и да си спомням,че кръвта и езикът ми са български,и всяко слово,което чуя и изрека е родно,защото мога да го усетя не само със съзнанието,но и с душата.

Любовта е шев в душата,който се появява с времето и любовта към родното се посява в сърцата още в първите секунди живот,когато усещаш в гърдите си родния въздух;въздух,който е запечатал в молекулите си многовековната история на рода,която тече във вените като част от теб.

Обичта расте и бавно скачаш по стъпалата на знанието-днес старателно завърташ ченгелчетата,а утре с още по-голямо старание написваш първите А Б В в малката тетрадка.Отваряш дебелите корици на буквара,вече си на Ю Я,минаваш през пъстрите рисункии кратките стихчета,и в съзнанието се пробужда мисълта „Аз съм българче”,която завинаги ще стои будна и в ума,и в сърцето.

Гордостта се протяга в гърдите ми;гордост от славното минало на рода,който се е борил,страдал и вярвал;който е падал и ставал;който е препускал и скитал;който е съградил история и велика култура;утвърдил във времето своята индивидуалност и изключителен характер,с недостатъци,но силен,непоклатим,издръжлив,оставил във вековете най-важното-следите.Следи,белязали земята,очертали нравите и останали в учебниците и книгите.

Да,аз съм българче и обичам всеки звук,всяка дума и вскяа сричка,мелодията и колорита на своя роден език,защото съм откърмена с него,и той е част от мен,завещан от прадедите ми.

Мислите,които винаги нося със себе си

noreply@blogger.com (Marina) — Mon, 01 Sep 2008 20:54:00 +0000

„Ти не си човешко същество с духовни преживявания.

Ти си духовно съшество с човешки преживявания.”

„Единствените ни ограничения са материални.
Пред мисълта няма препятствия.”

„Не искай нищо и ще получиш много.”

„Понякога най-добрият начин да убедиш някого,че не постъпва правилно,е да го оставиш да продължи.”

„Природата не върши нищо безполезно.”

„По-добре е да страдаш,отколкото да причиниш страдание”

Yearbook yourself

noreply@blogger.com (Marina) — Sun, 31 Aug 2008 09:39:00 +0000

Винаги съм се питала как бих изглеждала в близкото минало.Признавам си резултатът е доста по-сполучлив и по-забавен отколкото предполагах-както се казва "I look fabulous!".Може би малко преувеличено,и все пак.Опитайте и вие тук.

Виждал ли си някога падаща звезда...

noreply@blogger.com (Marina) — Fri, 29 Aug 2008 22:32:00 +0000

Виждал ли си някога падаща звезда...

Снощи...Аз видях...

Една...

Малка...

Мъничка бе тя...

Като камъче заровено в пръстта...

Появи се толкоз бързо...

Ненадейно...Изведнъж...

Но остави тук във мене спомен...

За красивата небесна ръж....

Тя проблесна като пламък

И мигновенно ме плени...

В обаянието й тъй прекрасно

Влюбени останаха моите очи...

За секунда-две видях я...

Но нещо в мене промени...

Даде ми надежда малка....

Но не ще я видя пак,уви...

Пожелах си тихомълком

Да дочакам моя принц

Тя видя ме и ми трепна...

Ще го сбъдне...Вярвам й...

И когато се усмихнах тя изчезна

В тъмните небесни ширини

„Забрави да ми кажеш сбогом”-викнах

Но тя бе вече мъртва...

За втори път...

Уви...

Виждал ли си някога падаща звезда....

Снощи аз видях...

Една....