Мъжът ми: пикае ми се.
Отива, пикае, завеса.

Аз: пикае ми се.
Отивам до тоалетната.
Докато съм там, забелязвам, че може да мине с малко белина, сипвам препарат да постои.
Уж да пусна водата само след белината, ама то където това, там и ще я мина с четката.
Докато я мия с четката, поглеждам кърпите, за смяна са.
Сменям кърпите, но си казвам, че не е лошо да сменя и чаршафите, хем да се напълни пералнята, дали утре ще ги сменя, или днес, все тая.
Докато сменям чаршафите, бъркам в чекмеджето под леглото за нови и виждам стари чаршафи, смотани назад, на които отдавна се каня и само ми заемат място.
Вадя ги за разкарване, освобождава ми се място, сега мога да прибера малко от купчината пране, която кисне от сума време и ме чака.
Прибирам праните чаршафи на място, но забелязвам прани летни одеяла, които се чудя къде да навра.
Сещам се, че едното от чекмеджетата под леглото стои празно, защото е много трудно достъпно, но е идеално за тези одеяла и други летни завивки.
Вдигам матрака, местя ламелите (така се стига до чекмеджето само), но там – два пръста прах.
Пускам всичко обратно, намирам мокри домакински кърпи, бърша чекмеджето.
Намествам одеялата, връщам всичко по леглото по места, но тъй като от купчината на пода все още има много и прибирам това-онова-трето-пето в гардероба.
Отдолу се показват чантите за пътуване, които така и никой не е прибрал.
Вадя банските от тях, прибирам чантите в килера.
Виждам си пода, колко приятно.
Занасям прането до пералнята, а, то пък има слънце, най-добре е да се врътне, докато още може да изсъхне навън.

Сега ме е страх да ида да си измия зъбите.

След дълги години очакване, АКМ излезе с ревизиран протокол за споделяне на общо легло с бебето, как да се минимизират рисковете от СВДС (Синдром на внезапна детска смърт, SIDS) и как се повлиява кърменето от това.

Не мисля, че има много учудени хора, които подкрепят кърмещите семейства – и искрено се надявам новият протокол да помогне на повече семейства да кърмят успешно, съобразно личните си планове, както и да бъдат адекватно подкрепени от здравните работници, които ще се запознаят с протокола.

Особено внимание обърнете на Таблица 2, която в детайли описва как да се спи безопасно с бебето и така – да се насърчи кърменето.

Основните моменти в протокола са:

Споделянето на общо легло с бебето насърчава кърменето да започне,¹ неговата продължителност,^2–7 както и изключителното кърмене.^7,8 Медицински организации и организации за обществено здраве в някои страни имат препоръки против съвместния сън с бебето, позовавайки се на загриженост относно повишения риск от детска смъртност, свързана със съня.^9,10 Въпреки това, споделяне на леглото може да представлява риск само при опасни обстоятелства, както е демонстрирано от епидемиологично проучване (Таблица 1).¹¹ Ние се стремим да изясним наличните понастоящем доказателства относно ползите и рисковете от споделяне на общо легло и предлагаме препоръки, основани на доказателства, които насърчават здравето на бебетата и майките чрез увеличаване на продължителността на кърменето.¹² Препоръките в този протокол се прилагат за диади майка-бебе, които са започнали кърменето и се намират в домашни условия и не са предназначени за употреба в болници или центрове за раждане.

Споделянето на общо легло е силно свързано с продължаване на кърменето. Източник: Ball et al., 2016.

Фиг.1 Фотография: Катрин О’Донъл

Кърмещите майки заемат характерна позиция, докато спят (Защитно С или свито гушкане), в която с позата на тялото си правят безопасно пространство за бебето да спи. Ръката на майката е над главата на бебето, което му пречи да се движи нагоре в леглото към възглавниците, а коленете й са прибрани под краката му, за да му попречат да се движи надолу по леглото. Бебето е позиционирано, легнало по гръб, върху плоския матрак за сън, и до гърдите на майката за лесно хранене.

В сравнение с кърмачетата, които спят сами, кърмачетата, които спят в близост до гърдата, прекарват по-малко време на етапи 3–4 (дълбок) сън и повече време на етапи 1–2 (по-лек) сън, улеснявайки бързото събуждане на бебето и прекратяването на сънните апнеи. Допълнителното време, прекарано в хранене чрез сън в близост до гърдите, в сравнение с по-малкото време за хранене, когато спи отделно, може да повлияе на епигенетичните отговори на стреса при кърмачето чрез възможното влияние на майчината грижа за регулаторните реакции на бебето.

Таблица 3. Стратегии за минимизиране на риска за семействата, в които споделянето на легло е с високорисково

Концепцията за „сън на гърдата“ беше предложена да опише биологично базиран модел на постоянен контакт между майката и бебето, започващ веднага след раждането, при който сънят и кърменето са неразривно комбинирани, като не се предполага, че няма опасни рискови фактори.^15,64 Описана в култури по света, майка и кърмачето, спящо на гърдата, се кърмят често през нощта, докато лежат заедно в леглото, а до сутринта майката може да не помни колко пъти е хранила или за колко време.⁷⁴ Концепцията за сън в непосредствена близост до гърдата признава критичната роля, която играе непосредственият и продължителен контакт с майката за подпомагане на установяването на оптимално кърмене^63,75,76; и признава, че поведението и физиологията на диадите, практикуващи сън в непосредствена близост до гърдата, могат да се различават от тези на некърмещи диади, споделящи легло, което означава, че оценките за безопасност за споделено легло и кърмене, спрямо хранене със заместители на човешка кърма, вероятно изискват различни подходи.^4,21,77,78

Когато кърмещите майки спят с бебетата си, те ги предпазват от потенциални физиологични стресори, включително покриване на дихателните пътища и прегряване чрез характерното им положение за сън (свити около бебетата, създавайки ограничено пространство за сън с телата си), известно като поза С⁴⁸ или “Свито гушкане”⁴⁹ (Фиг. 1). Те са постоянно нащрек чрез микроразбуждания, което поощрява редовни разбуждания на бебето през нощта.^21,78–80 В две малки видео изследвания майки, които никога не са кърмили, са наблюдавани да проявяват това защитно поведение по-рядко.^78,81

В заключение: всички семейства трябва да получат адекватни съвети за безопасния сън с бебето.

Цялото проучване на АМК можете да прочетете тук (EN)

В прогимназия учихме английски с другарка – рускиня, която ни казваше „гьол“, а ние трябваше да повторим гьол, ама да се сетим, че няма предвид локва след дъжд, а момиче на английски с руски акцент. Сигурно няма нужда да ви казвам, че никой нищо не научи, освен „гьол“, който не е локва.

На 13 ме приеха в испанската с втори език руски, аз не исках да се запиша, защото ме беше срам и не исках да се запознавам с нови хора. Майка ми отчаяно ми размахваше карта на света отпред, за да ми покаже как 1/3 от света говори испански и изобщо не е лошо нещо. Записах се, не съжалих никак. Научих „зеле“ и на испански, и на руски, както и други думи.

В 10 клас майка ме записа на уроци по английски при мисис Стойчева. Майка е завършила английската гимназия някога си, по това време доста деца се явяваха в английската като частни ученици и може би й се искаше ако не да завърша като частна ученичка, то поне да проговоря езика. Една година по-късно още не бяхме минали първата част на учебника по английски за подготвителен клас и като й прочетях несигурно change като „чанге?“, горката жена получаваше айрол далеч преди да е модерен. Зарязах тая работа с английския.

Първи курс учих в Москва, където руските преподаватели ужасно ме огорчаваха, че за другите чуждестранни студенти има мегдан за скатаване, а за мен – не, защото Ну вы же болгарка, Татьяна(!!!), вы должны лучше учиться. Ама защо да съм должна, бе?! Не стига, че името ми порусначват, а и очакват само защото съм от „братска“ държава, да покривам по-високи стандарти от останалите.

Пак студентка започнах самостоятелно да уча английски чрез комуникация с други чуждестранни студенти, на които английския им беше по-зле и от руския, но не се срамуваха да ми се присмеят гласно на тъпите грешки, които правех. Обаче аз го научих, като открих интернет чата и ICQ през 1998, а те – ще ми се да кажа „не“, но всъщност хич и не знам. Все тая.

Говоря четири езика, един майчин и три чужди. Всеки ден комуникирам на английски минимум между 8:30 и 5, обичайно повече. Чета статии и книги, пиша имейли, говоря по телефони и използвам думи като elaborate, които колежката Стейси коментира с „оу, ти пък кога стана толкова изискана, аз не използвам такива думи!“

И на всичкото това можене и знаене отгоре, има дни, в които ставам, на външен вид нищо ми няма, физически функционирам като нормален човек – и не мога да говоря. Не мога, това е. Всички мисли едва текат на български, което е адски неудобно, като трябва да общувам с англичани. Муча, ръкомахам, викам Ъъъ, съжалявам, не мога да го кажа. Сещаш ли се какво имам предвид? И като не ми разберат жестомимичните описания, махвам с ръка и се прибирам отзад на бюрото си да лоча кафе. Пътьом ритвам неволно кашон и изврещявам с цяло гърло, изнервено от цялата тая глупост, „По дяволите!“, а рецепционистката спокойно ми отговаря, „Знаеш ли, скоро ще започна да разбирам какво казваш.“

Аз се отказвам.

Някои неща се превърнаха в коледна традиция в нашата къща. Едно от тях стана коледният календар – 24 дена обратно броене до Коледа.

Всеки ден в календара има нещо за правене. Не мислете за нищо грандиозно, не само ходя на работа и нямам много време през седмицата, но и просто… ме мързи. Това е, казах го. Затова в календара слагам разнообразни задачи, като писане на писмо до дядо Коледа, гледане на коледен филм, вечер за разкрасяване и прочее неща, които се събират в малкото време, което остава между прибиране от  училище и лягане. През уикендите и в петък гледам да сложа по-времеемките задачи, а през седмицата бързи и лесни.

За някои от нещата за правене получавам постоянна заявка; други не са толкова популярни, но хей, и моето удобство е важно. Понякога, като видят, че правя календара за декември, получавам нови заявки. „Може ли да пише да си направим светлини в буркан?“, ме пита ентусиазирано Годпожичка. Ммм, може, но дали искам, това е друга работа. Защото разбира се, дреболии като набавяне на материали, намиране на правилната изработка, координация, а в случая на Ръкавичка, помощ за правене, остават за мен. Та, ще видим относно тези буркани.

След няколко години различни експерименти, тази година се спрях отново на лесен за изработка календар (дали ви казах, че ме домързява?) от хартиени къщички. Шаблона принтирах от сайта на Крокотак и го увеличих, защото готовата къщичка ми дребнееше. Всичко, което трябва да се направи, е да се изреже, няма лепене. Имах цветна хартия, затова къщичките са цветни, но ако децата искат да оцветяват, може би принтиране на бяла хартия ще е по-удачно. У дома ентусиазмът за оцветяване трая къщичка и половина…

Нанизани на светлинна верига, се получиха много приятни – едно малко коледно село от хартия. За съжаление е по-ефектно на тъмно, което малко пречи на неща като, ъ, всичко, което правим, докато сме будни, но няма пълно щастие. Заема място и още не съм измислила къде да го наредя, за да могат да се вадят задачите, да се вижда, но да не се пречка. Още не съм добавила задачи за деня, нито съм ги измислила в кой ден кое да се падне всъщност, но мисля да ги залепя отдолу, за да не се налага отваряне на къщичката.

Вижте ги:

И тази година като всяка идеята ми беше в главата, но до същинското претворяване на дело се стигна в последната минута (т.е. вечерта на последния ден на ноември). Но пък се получи добре!

Вътре има листчета със занимания за деня. Както обичайно, съобразявам ги с моите възможности и не-особено-голям ентусиазъм. През делничните дни нещата за вършене са по-малки и обичайно не изискват моята намеса, или е минимална. Мисля, че най-сложното нещо за правене в тазгодишния календар е печенето на меденки и сглобяване на (купена) медена къщичка. Така де, и майките са хора – детският ентусиазъм за коледни занимания не трябва да помрачава желанието на възрастните да си починат предпразнично (следпразнично, покоетоидаевреме).

Използвах готови модели – за къщичките ги изрязах допълнително, защото покривът на модела беше по-висок от залепената отгоре къщичка с цифра. Къщичката образува малко джобче, в което съм мушнала листчето.

Елхичките са много елементарни за изработка – по същество само се изрязват и сгъват с три движения. Правени са по идея, намерена в Пинтерест – прилагам линк към готов модел за принтиране и изрязване, но на мен ми се видя малък, така че си изрязах по-големи елхички с височината на къщичките и ги сгънах по указанията на готовия модел. Вътре залепих листчето със занимание за деня, а отгоре изрязах в кръг от цифрите на къщичките (принтирани на 80% от оригиналния размер, за да се съберат).

Къщичките, с модел за принтиране (по една на лист А4) и етикети 1-25.

Елхичките, с модел за принтиране (тук ползвах само идеята) – събират се по 2 на лист А4.

Ако времето ви е кът, направете календар само от елхички – изрязва се полукръг плюс още малко от него (не е идеален полукръг) и се сгъва с няколко движения. Очертах елхата с купичка за хранене, но може разбира се и с пергел  След като изрязах първата елха, я ползвах за шаблон за останалите, като маркирах къде да ги сгъна с лека белязка с молив. Трябват ви 12 (или 13, ако броите до 25-ти) листа зелена хартия А4 – очертаването, изрязването и сгъването на 24 елхи плюс залепването на етикети отгоре им и листчета вътре не би трябвало да ви отнеме повече от час.

Къщичките и елхите висят на канап на клон, който намерих в парка и който на свой ред също виси на канап на два пирона, забити в стената (на които обичайно виси рамкирано детско творчество, паднало жертва на коледния крафт).

Нашите занимания за тази година – в Word документ, който всеки може да редактира според своите нужди

И на сутринта – изненада! Дошло е и нашето джудже, Непослушко! От няколко години Непослушко пише писма на Госпожичка (а вече и на Ръкавичка), в които коментира свои наблюдения над ежедневие и поведение, а също и разказва смешки. Миналата година Непослушко реши да се появи (идеята е от Elf on the shelf, но от джуджетата, които са в оригинала и които се продават, ме побиват тръпки – тия малки пластмасови личица със зловещо-хитър поглед!)
Всяка вечер когато децата заспят, Непослушко ходи до Северния полюс, а понякога прави бели, което особено очарова децата – кой обича перфектност и недостижим модел на подражание!

Но искам да ви кажа, че от всички у дома аз бях най-послушна тази година. Надявам се Непослушко и дядо Коледа да оценят това по достойнство.

***

Модели на писма до Дядо Коледа за разпечатване:

(превод и адаптация на писмото мои, оригинално писмо дизайн wink-design.co.uk)

моля, говорете на Вие.

Това е единственото правилно нещо, което обикновеният културен и възпитан човек прави с непознати, докато не се реши по взаимно съгласие, че формално обръщение не е необходимо.

Благодаря ви.

Започна Рамадан – един от петте стълба на исляма, месец в който мюсюлманите постят и това е едно от основните им задължения. Постенето през този месец се различава от постите в християнството – мюсюлманите не ядат, не пият, не приемат никакви храни и течности от изгрев до залез. Също както с периодите на пости в други религии, от постещите се очаква да пречистят не само тялото, но и ума си и да се отдаде на богослужение и духовно пречистване. Трябва ли да постят кърмещите жени?

Много религии включват постене – християнството, исляма, юдаизма, индуизма. Ако решите да постите, е от особена важност да се вземе предвид възрастта на бебето ви. Ако е под шест месеца и зависи от кърмата ви изцяло, постенето не е добра идея. Ако е по-голямо и яде значителни количества други храни и суче няколко пъти (например сутрин и вечер и през нощта), може да ви е възможно да постите със сравнително малко неудобства за вас.

Определени групи хора са изключени от постите през Рамадан – например от болните хора, децата, както и от бременните и кърмещите жени не се очаква да постят, ако здравословното им състояние не позволява. Кърмещите жени са по правило изключени от изискването за пости, ако смятат, че тяхното здраве или това на бебето им ще се повлияе негативно от постите. Тези, за които това ще се подобри и промени в бъдеще – например, бременните жени, след като родят, кърмещите жени, след като детето е на подходяща възраст или се отбие – могат да наваксат с изпуснатите дни на пости или да нахранят човек в нужда (фидя). Повечето мюсюлмански учени вярват, че кърмещите жени имат разрешение да не спазват постите, а някои дори казват, че е грешно да се пренебрегва този жест на любезност и да се пости, когато не трябва.

И все пак има кърмещи жени, които се чувстват добре и избират да постят през Рамадан. Въпреки че сериозна дехидратация може да повлияе на количеството кърма, проучванията при кърмещите жени показват, че краткосрочно въздържание от храна не намалява кърмата. Обезводняването обаче може да засегне количеството кърма.

Проучване, проведено през 2006-та върху майки, кърмещи деца на възраст между 2 и 5 месеца показва, че постите не са повлияли върху наддаването на бебето. По време на Рамадан нивата на цинк, магнезий и калий в кърмата на постещите майки значително са намалели; по време на поста нивата на всички хранителни вещества, освен на белтъчините и витамин А и С, са били значително под дневния препоръчтелен прием за кърмещи жени. Постът по време на Рамадан не е оказал значително влияние на състава на кърмата и наддаването на тегло на бебето, но хранителният статус на кърмачките е бил засегнат. По тези причини авторите на проучването казват, че е благоразумно кърмещите жени да бъдат изключени от постене. (Rakicioğlu et al (2006)).

Ако майката се въздържа от храна и течности от изгрев до залез, бебето й може да продължи да суче както обичайно в деня на поста, но често ще суче по-често на другия ден или и по-следващия.

Здравата майка, която се чувства физически добре и иска да спазва пост през Рамадан, вероятно може да се справи без проблем с краткосрочни пости. Ако е решила да пости по-дълъг период от време, е препоръчително да се консултира с лекаря си и да се вземе предвид възрастта на бебето (дали е изцяло на кърма, колко често суче). Вероятно е добра идея да се хидратира допълнително и да поема възможно най-много течности преди изгрев и след залез, за да бъде колкото се може по-добре оводнена.

Проучване на жени в Западна Африка, постещи за Рамадан, показва, че количеството кърма не е засегнаго, но съставът на майчиното мляко се променя в известна степен. Изследователите отбелязват, че жените изглежда се грижат да са свръховоднени през нощта, което им позволява да намалят обезводняването през деня. (Prentice et. al. (1983))

При майки, страдащи от проблеми с метаболизма, като диабет или хипогликемия, постите могат да крият здравни рискове и консултацията с лекар преди постене може да е особено важна.

За да се подготвите за пости, можете да реорганизирате деня си различно – например, да сведете излизането навън до минимум, за да не се утежнява от горещото време обезводняването и умората ви, да не вдигате и носите тежко, да не ходите на дълги разстояния. Можете да планирате какво и кога ще ядете и пиете така, че да сте сигурни, че тялото ви има достатъчно запаси, за да се чувствате добре и да произвежате достатъчно кърма. Опитайте да си почивате максимално много през деня, както и да седите на по-прохладно. Когато разговявате, пийте и се хранете достатъчно. Не пропускайте да поемате достатъчно течности и храна особено сутринта преди да подновите постенето. Важно е не само количеството на течностите, но и качеството на храната, с достатъчно белтъчини и бавно разграждащи се въглехидрати, които да поддържат нивата на енергия високи по-дълго време.

Ако бебето ви е по-голямо и решите да постите през Рамадан, тялото ви вероятно ще се справи и ще понесе поста добре. Но вероятно вече знаете колко жадни можете да се чувствате, когато кърмите – оводняването е наистина важно. Сериозна дехидратация може да доведе до проблеми с количеството кърма, които за някои майки могат да бъдат с дългосрочни последствия.
От обезводняването можете да се почувствате зле, да се чувствате много жадна, да сте замаена, слаба или изморена, да ви заболи глава; урината ви може да е тъмна на цвят и да мирише силно. Ако забележите някой от тези признаци, трябва да спрете постенето с вода, може би с малко сол или захар, разтворена вътре, за да се подпомогне процесът на рехидратация, и да си починете. Ако продължите да се чувствате зле, свържете се с доктора си.

Източници:
http://www.babycentre.co.uk/a1028957/breastfeeding-and-fasting
http://islamqa.info/en/50005
http://www.thedailystar.net/breastfeeding-during-ramadan-29813
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16732795
http://press.endocrine.org/doi/full/10.1210/jcem.87.1.8178
Pediatr Int. 2006 Jun;48(3):278-83.
Neville MC, Sawicki VS, Hay WW Jr.

Вместо това прочетох една позната, описваща какви диващини е правила като дете и тъкмо да й напиша какво образцово дете съм била и да я ударя в земята от срам, взех да се замислям за разни случки, попадащи в категорията „хайде, мамо, разкажи ми за още някоя твоя беля!“ и се сетих за някои не толкова достойни примери от моето образцово детство. Например…

…когато бръкнах в контакта с метален нож за масло, за да извадя един заседнал щепсел. Удари ме ток не твърде силно и ме уплаши ужасно, а сестра ми го намери за невероятно забавно и умря да се хили, докато аз ревях разстроено.

…когато полях сестра ми с вода през терасата ни на третия етаж, понеже ме беше ядосала (както знаете, големите сестри са напаст). За съжаление, тя тъкмо отиваше на някаква важна среща, облечена с костюм, тапициран с онези страховити подплънки, придаващи много генералски вид на фигурата на всяка жена през 90-те минус мустаците и изобщо не беше доволна от моята идея за отмъщение. Опитах се да го припиша на съседката от горния етаж, която уж си поливала цветята, но майка ми разследва случая, саксиите на съседката се оказаха сухи, а аз бях наказана.

…когато подпалих невероятно ценната колекция „Бурда“ на майка ми, защото бях запалила свещ посред бял ден точно до тях. Всеки на възраст над 30 знае точно какъв ужас е да унищожиш ценните вносни списания в онези години ще разбере защо се тресях цялата от идеята да призная на майка ми каква глупост съм направила. Казах й, че приятелче е дошло със свещ(!) у нас и я е запалило и подпалило списанията, но майка ми говори с нейната майка и истината излезе наяве, после три дена ми мълча укорително, а аз ревях огорчено. Изобщо, както виждате, майка ми доста успешно ми разваляше ефекта от белите с тези детективски разследвания всеки път.

…когато прескачахме оградата и навлизахме в забранени територии. Като дете живяхме с нашите няколко години в Либия и българите, заедно с едно индийско семейство, може би разпределено там погрешка, живеехме в ‘кемп’ извън Триполи. Едно от онези места, в които ти препоръчват сутрин да си преглеждаш пантофите да няма скорпиони вътре. Най-хубавите години от детството ми. Кемпът беше ограден с масивна ограда към 2 метра, граничеща с хълм с бодлива тел, водещ до военно училище от едната страна, строежи от другата, път и шубраци от другите две. Не ни се разрешаваше да излизаме на нито една от четирите посоки и ние, разбира се, обикаляхме всички наред. Докато един ден не си изкарахме акъла при тренировка на военното училище и се суркахме надолу по хълма със страшна скорост, при което аз си раздрах панталона и коляното отдолу на бодливата тел и повече не припарих [толкова наблизо]. Останаха ни само строежите, където денем работеха работници от Бангладеш, надвечер мишкуваше нашата детска банда. Всичко, което не беше здраво закрепено, го прибирахме да си го ползваме – отвертки, клещи, боклуци всякакви, докато накрая не си пренесохме цяло скеле на два етажа да си правим висока къща, покрита с брезентови платнища пак от строежите и работниците дойдоха да се оплачат на бащите, вече много ядосани от нас. Всички бяхме наказани.

…когато влачех котки и котенца от целия квартал, за да ги гледам, за ужас и неудоволствие на майка ми, която се опитваше да ме предпази, понеже имам астма и имаха съмнения, че имам алергия към котки. Знаех всички котешки скривалища и следях коя котка кога и с колко се е окотила; страдах за всяка пострадала котка. От това с котките не се излекувах

…като се изръсих от високо на черешата, защото показвах на съседските деца как умело прескачам от клон на клон, докато бера череши. Задникът ужасно ме болеше доста време и още се учудвам как не си счупих нещо.

…когато изложих сестра ми, точно навлизаща в юношеските си години, като пред цялата й компания 13-14 годишни наивно повторих всяка сричка от „капаци“ по два пъти, както ме инструктира нейна приятелка; сестра ми почервеняла за миг си изплю колата през носа, всички умряха да се смеят за нейна и моя сметка, а на мен ми трябваха няколко мига, докато стопля какво става.

…когато лежах в болницата и подстригах бритона на Гошко нула номер с ножица, която отмъкнах от стаята на сестрите, докато дежурната не гледаше в моята посока. Фризьорският експеримент беше изключително неуспешен, родителите на Гошко – много разлютени до степен месеци по-късно чинка ми (жената на чичо ми, за хората, които не са от Пловдивско – очинайка, чина, стрина) да ме плаши при всяко позвъняване на вратата, че Гошковите родителите идват да ми търсят сметка.

…когато като по-голяма сутрин невинно побутвах сестра ми, спяща дълбоко като пън и я питах мога ли да й взема тази или онази любима дреха. Тя, спяща и раздразнена, сънено казваше „да, махни се“ и после крещеше ядосано, като стане и види, че не може да облече каквото си е намислила (но аз съм питала и тя ми е дала, не се брои!)

…когато на същата тази спяща сестра сутрин й носех котката до леглото. Погъделичквах я по петите, тя почваше да рита насън под завивката, котката се ентусиазираше, че някой си играе с нея и почваше да й скача по стъпалата, от което сестра ми риташе още повече, а аз доволно се омитах в другата стая, докато накрая до мен не достигнеше яростния вой на сестра ми, известяващ, че е будна и е време да се скрия.

…когато на път за училище от кемпа сядах до чичо Иван шофьора, на когото бях любимка. Един ден много исках да натисна един от педалите, които натискаше той. Питах го няколко пъти може ли, но той говореше с една другарка и не ми обръщаше никакво внимание. Накрая се престорих, че едно негово „да“ към другарката е предназначено за мен и смело натиснах педала. Автобусът, пълен с ученици, се понесе със зловеща скорост към едно дърво, чичо Иван шофьорът подскочи, овладя го и след това ми обърса един шамар, а аз бях разстроена, че не съм покарала автобуса както трябва.

…и други подобни. Нищо чак толкова драматично, за разлика от мъжа ми, който с приятелите си „намерил един кон“ и си го прибрали да си имат (как си „намираш“ цял кон насред града? честно?)
Но все пак – имам си своите моменти на учудваща детска тъпота и откровена глупост, които понякога ме карат да се чудя как изобщо сме оцелели. Да бъдем честни, повечето от нас продължават да правят подобни глупости и като големи, същите че и по-големи дивотии, само че вече не могат да минат за детски бели.

Не, не ‘пазя’ детето в себе си – аз продължавам пълноправо да отбелязвам 1-ви юни, защото е мой празник също. Денят на детето е ден за всеки от нас. Това, че се налага да се маскирам като разумен възрастен член на обществото е просто злощастна необходимост. Всъщност съм на 5 до 17 според случая, поне на акъл, понеже на външен вид отдавна не го докарвам. И се чувствам добре, много добре.

Това понякога затруднява отглеждането и възпитанието на собствените ми деца, защото като родител не върви да се карам на равна нога с тях или да ги заливам с вода от горния етаж, като ме ядосат.
Но от друга, понякога помага – даже само за това, че мога чрез тях да си изживея и осъществя някои детски мечти, които не можаха да се случат преди 30-тина години. Децата са един от поводите човек да си вземе всички играчки и игри, които някога е искал и не е можел, нали – при това официално и оправдано.

Така че, честит първи юни на всички малки, големи и още по-големи момичета и момчета, а също и на децата ви! Аз отивам да пия чай наужким с децата и котката в новата ни дървена къщичка за игра на двора.

Това се превърна в новина номер едно за нула време. Обикаля ежедневниците, националните телевизии, форуми, Фейсбук страници. Мненията са изключително разнопосочни, но като цяло има три основни модела: кърменето е нещо нормално и майката е в правото си; че кърменето е хубава работа, ама ако може, да не го виждаме, чуваме и разбираме; и накрая, абсурд, с право са я изгонили, какво ми се е разкърмила на обществено място. В медиите се експлоатира тая благодатна тема основно откъм гледната точка на скандала: има ли дискриминация? „Прилично“ ли е да се кърми на обществено място? Не е там проблемът обаче.

Проблемът не е и в това, че майка е кърмила на обществено място – това е отдавна прието в обществото ни и всъщност имаме достатъчно стабилни и хилядолетни традиции в това отношение. Обществото ни не може да се оплаче, с история в кърменето която е била жива и активна допреди някакви си 60-70 години и в последните 11 години се съживява и възражда все по-успешно. Едно от най-нормалните неща е било и остава това, да се нахрани едно бебе, когато е гладно. Проблемът не е дори в това, че охраната е изгонила майката, при това с извинения, че „правилата са такива“. Самата Деница Панайотова казва, че не обвинява охранителя за действията му, защото той е изпълнявал нареждания.

Ще ви кажа къде ни е проблемът.

Хората не искат да приемат и да смелят идеята за майки с деца на обществени места. Изобщо.

Детското поведение се разглежда като отклонение от нормата, ако не копира едно към едно поведението на възрастния. Ние не искаме девианти. Извинете. Приберете си децата.

Ще прозвучи стряскащо, но е прост факт: голяма част от обществото ни е много анти-детски настроена. Да, звучи изненадващо, на фона на традиционния образ на българина, който обича деца, който имаме в главата си. Обича ги – своите. Другите ги приема, ако няма как. Когато не са шумни и досадни, особено на обществени места. Обществото ни е с много закостенели престави за поведението на децата, които ако изобщо се водят „сред хора“, трябва да са тихи, прилични, възпитани, да не говорят, да не досаждат, да не тичат, да не викат, да не пречат на възрастните. Децата могат да се появят като придатък към родителите си, ако е неизбежно, но придатък, който да не прави впечатление и да не привлича внимание. Ако отидете в ресторант, детето не трябва по никакъв начин да „пречи“ на околните (т.е. да не демонстрира никакво детско поведение, а да се държи като вертикално ощетен възрастен). В момента в интернет шестват яростни мнения, че майка с дете нямала работа в МОЛа изобщо. И това е казано със сериозен тон.

Ако в магазина, МОЛа или на улицата детето ви се тръшне и „прави сцена“, обирате изключително укорителни и строги погледи, в които без проблем ще прочетете какъв некадърен родител сте, щом
1) не успявате да контролирате детето си и да го накарате да се държи прилично така, както се очаква от него на публично място (т.е. както смята за „правилно“ всеки случаен човек, който се смята за длъжен да ви даде акъл как се гледат „правилно“ деца)
2) изобщо сте решили да го изведете сред хора, вместо да го водите само на подходящи за деца места – т.е. на детската площадка и у дома
3) не се съобразявате с околните, техните чувства и мнение, а им натрапвате вашето дете

В конкретния случай проблемът не е в кърменето. В болшинството случаи майките кърмят по начин, който им е удобен на тях и бебето. Това по правило значи, че не се събличат до кръста, не „развяват“ гърдите си, а съвършено нормално хранят бебето си така, че преминаващ човек трудно би разбрал, че то яде и по всяка вероятност изобщо няма да обърне внимание.

За да види някой детайлна гледка на гърдата на кърмещата жена… значи се е заврял твърде близо.

Протестиращите срещу действията на майката не се замислят, че 100% от хората са раждани от майки и минимум 91% от тях са кърмени поне някакво време, отново – от майки. Тоест получава се протест срещу самата човешка същност.

Интересно е да се отбележи, че болшинството мъже, без значение дали имат деца, приемат съвършено нормално кърменето, включително на обществено място, нямат никакъв проблем с това, ако бебето е гладно, майката да го накърми, нито възприемат кърменето като сексуален акт или като демонстрация. Мъжете мислят практично: бебето е гладно; бебето е кърмаче; майката го кърми. Точка по въпроса.
Изобщо не изпадат в разсъждения и полемики дали тая майка не кърми нарочно, за да „демонстрира“ факта, че кърми, или пък го прави може би за да привлече вниманието на околните, или… [въведете изсмукан от пръстите сценарий защо една майка би накърмила бебето си]

Проблемът е това:

Стойте си у дома, щом имате деца. Никой не е длъжен да ги вижда! Ние сме в МОЛа, за да се забавляваме, да се разхождаме, да се покажем на хората и да видим тях. Някакви майки и деца не се вписват в нашите разбирания за „готини хора“, отивайте си у дома.

Отново. Стойте си у дома! Какво, като сте майки? Нямате работа сред хората, че и децата помъкнали. Гадна работа е това, да помислим за гърдите не като за средство за съблазняване и достойни за показване на околните, а изпълняващи първичната си цел, да изхранват бебето. Потресаващо е…  бременните, които са тръгнали сред хора с тоя корем, хич да не ги и почваме.

Проблемът е в изкривеното възприемане на образът на жените в нашето общество. Окей е да си наточена мацоранка, още по-добре такава, която е облечена предизвикателно. Окей е да си готина мадама, привличаща окото. Окей е и да си не-толкова-готина-мацка, например колежка или жена на средна възраст. В смисъл, няма как иначе, но реално бихме предпочели да си поддържана и да ловиш окото. Нямаме време за обикновени жени.

Не е окей да си майка и да навираш майчинството си в очите на обществото. Това е една от причините на интервюта за работа в България масово да питат за семейно положение и деца – нещо недопустимо в ‘белите’ страни. В тях ако имаш деца, това е твоя отговорност и се предполага, че си преценила как можеш да се грижиш за тях, щом кандидатстваш за работното място. Не и у нас. В България е съвсем в реда на нещата да не наемеш някоя жена, защото е млада и сигурно скоро ще иска да роди деца, съответно ще излезе в майчинство. Или да не я наемеш, защото вече има деца, защото може да иска болничен, ако някое дете се разболее.

Бременността и последващото го майчинство са просто етап от живота на повечето жени. Хилядолетия наред жените в България са били бременни, раждали са и това е част от техния и на обществото жизнен цикъл; факт, който съпровожда появата на новите хора и толкоз. Някак неусетно бременността и майчинството се покриха с було на мистичност, на нещо адски специално, нещо свято, съкровено. Станаха идеал. А идеалът, както знаем, обичайно е недостижима цел.

Това е причината много хора да се умиляват от идеята за бременна жена, но в реалността да й отказват работа. Да се радват на идеята за бебета, но в реалността да не ги приемат като част от ежедневието на обществото.

Това е причината да говорят за кърменето, което е просто нормалният начин, по който се хранят човешките бебета, като за нещо „съкровено“, „интимно“, „специално“, „свещено“ – тоест, да го идеализират и извисяват, да го отдалечават и откъсват от ежедневния ни живот и от нормалната част от живота на майки и бебета.

Реалността е друга и е далеч от идилията и идеализирания образ на Мадоната и на майката с дете. В истинския живот майките, децата не са добре приети, не са добре дошли на твърде много места от обществения живот. Те биват изключени и ограничени до рамките на дома, на детската площадка, после детската ясла и градина. Те не са част от обществото и ежедневието му.

Вместо идеализиране, майките имат нужда от приемане. Това е просто начинът, по който се появяват на бял свят хора – от майките си. Това включва износването, раждането, отглеждането им, като част от обществения живот. Имането на дете не е само лична отговорност и работа на семейството, ако от това дете се очаква да е част от същото това общество само няколко години по-късно. Децата са групова, колективна, обществена дейност. От тях очакваме да се включат в същото това общество, да бъдат активни граждани, едни от нас. Единственото логично нещо ще е това да започне от най-ранна детска възраст.

Част от подкрепата за майката е и подкрепата за кърмещата жена. Кърменето не е свят, интимен акт, който трябва да бъде споделен единствено от майката и бебето зад затворени врати. Той е просто нормалният начин за хранене на малките човеци. Важността му е безспорна, а ползите са освен лични, и за цялото общество (на което, както вече обсъдихме, бебето някой ден ще стане активен член).

Ако видите кърмеща жена, усмихнете й се насърчително. Ако се смущавате, погледнете на другата страна. Дръжте се естествено Ако децата ви са с вас и ви попитат нещо в тая връзка, обяснявайте нормално, придържайки се към фактите. Като виждат кърмещи жени, децата се учат по най-лесен и естествен начин за бебетата, храненето им, телата на хората и постепенно може би идеята за кърменето като част от живота на хората, майките и бебетата ще започне отново да бъде това, което е: нещо нормално.

Вижте тези 20 снимки, които доказват това. (В описанията им ще намерите линкове към проектите и есетата, в които са публикувани оригинално)

• 1
  Ашли Уелс Джаксън, Проект тела в 4-тия триместър
  Ashlee Wells Jacksons’ „4th Trimester Bodies Project“  прегръща промяната, която майчинството носи на телата на жените. Горе е нейна снимка с бебето й.Сали Джаксън: „Виждам красиви, вдъхновяващи, истински жени всеки ден, които имат проблеми с начина, по който виждат тялото си, защото чувстват, че не могат да се сравняват с това, което медиите им казват, че трябва да бъдат… Толкова много трябва да бъде направено в нашето общество, за да се приеме положителното възприятие на тялото и да се нормализира кърменето.“
• 2
  
  В септемврийски си брой от 2014-та на сп. Glamour актрисата Оливия Уайлд каза, „Кърменето е най-естественото нещо. Не знам, сега имам чувството, че Отис трябва винаги да е на гърдите ми.“
• 3
  
  Санди Рофи, блогър в ХъфингтънПост: „Всичко, което виждам тук, е абсолютната любов, изписана на лицето ми през тези трудни моменти на кърменето в началото. Не виждам колко некоординирана се чувствах, нито гърдите си, нито корема си след бременността, нито дори разкриващата същност на снимката. Виждам любов.“
  Прочетете още от Санди Рофи, снимана горе, в ХъфПост.
• 4
  Джейд Бийл
  
  Фотографката Jade Beall снима портрети, като този, които празнуват телата на майките за проекта си, „Красиво тяло.“
  via A Beautiful Body Book Project
• 5
  Pink/Instagram
  През 2012 певицата Пинк сподели тази нейна хубава кърмаческа снимка с бебето Уилоу Сейдж в Инстаграм и Туитър. 
  По-късно през годината Пинк сподели снимка, на която кърми 18-месечната си дъщеря в ресторант в Париж. Мъжът й, който е снимал, отбелязва в коментар към снимката в Instagram, „Мисля, че Уилоу получава най-добрата храна“.
• 6
  „Кърменето на дъщеря ми ме държи фокусирана. В онези „не съм толкова добра“ дни, кърменето ме държи заземена по отношение на това, което наистина е важно – да обичам бебето си по най-добрия начин, който работи при нас.“ Моли Шалз
  
  Прочетете още от блогърката на ХъфПост Моли Шалз, снимана горе.
• 7
  Гуен Стефани/Instagram
  През 2014 певицата Гуен Стефани публикува хубава снимка в Инстаграм, на която кърми сина си Аполо в Швейцария.
• 8
  Наталия Водянова/Instagram
  Руският модел Наталия Водянова представи сина си Максим на света с тази красива кърмаческа снимка през месец юни, 2014.
• 9
  
  „Когато аз седна да ям, сяда и тя“
  Тази снимка е от кампанията на Ванеса Симънс „Да нормализираме кърменето“.Симънс казва, „Ако жените четат чужди истории, тогава то става по-нормално, като ‘О, аз преминавам точно през същото нещо.’ Или, ‘моето бебе пищи и не мога да разбера защо.’… Споделянето на тези истории позволява на жените да изградят връзка.“ Вижте повече за проекта тук.
• 10
  
  „Няма нищо отблъскващо или неподходящо или порнографско в снимка на жена, която кърми детето си. Точно обратното – кърмаческите снимки са красиви, естествени и затрогващи.“
  Прочетете още от блогърката на ХъфПост Кари Пътнам, снимана горе.
• 11
  
  Снимката е от проекта на Лейлани Роджърс ‘Проект за обществено осведомяване за кърмене на обществени места’ линк
• 12
  
  Снимката е от проекта на Лейлани Роджърс ‘Проект за обществено осведомяване за кърмене на обществени места’ линк
• 13
  
  Тази снимка е на блогърката на ХъфПост Джилейна Адамсън, от серията „Кърменето е красиво“  Вижте още снимки и прочетете за него тук.
• 14
  „Под дискомфорта, свързан със зърната на показ има нещо дълбоко обидно и несъпричастно в погрешната категоризация на кърмещите майки като неуместни. То предполага основно неразбиране на нашите тела и странно отхвърляне на колективните нужди на нашите бебета.
  То е отричане на жените като майки.“
  ~ Кейт Фридкис
  
  Прочетете още от блогърката на ХъфПост Кейт Фридкис, снимана горе.
• 15
  
  Блогърката на ХъфПост Джейми Дейвис Смит пише за трудностите с кърменето на първото си дете и какво е било преживяването. Прочетете поста й тук.
• 16
   „Знаех, че кърменето се препоръчва от лекарите, така че беше в списъка ми със задачи за вършене, също като да монтирам бебешкото столче за кола или да науча техника за кардиопулмонална реанимация на бебета.
  Нямах представа, че ще го заобичам.“ Прочетете още от блогърката на ХъфПост Ейми Рубъл, снимана горе.
• 18
  
  Римейк за кърмене
  на популярния плакат We Can Do It!,
  станал символ на работещите жени и женските права
  via http://www.strawberrymohawk.com/

   

• 19
  
  Това е цигуларката Кати Кер, която свири народна музика в групата Gypsy Meltdown
  http://www.gypsymeltdown.com/index.html

  photo credit: http://lloydwolfpix.blogspot.com/
• 19
  
  Певицата Аланис Морисет подкрепя кърменето, като качи своя кърмаческа снимка в Инстаграм за ССК 2014 с хаштаг #световнаседмицанакърменето #азтеподкрепям
  #ССК #кърмене #подкрепа
• 20
  Paulina Splechta Photography
  В блог публикацията, в която тази снимка е публикувана, авторката Мама Бийн пише, „На нас постоянно ни продават Идеала; красив като на картинка, добре облечен и напълно гримиран портрет на Майчинството… И все пак, в истинския живот майчинството приема много по-буквална форма; много по-физическа форма. Може да бъде и слабо, спретнато и в добра форма… точно както може да е закръглено, меко и със стрии. И все пак, второто и много по-често срещано в реалността е скрито и цензурирано по подразбиране, сякаш някак майчинството е нещо, от което да се скриеш.“

Източници: HuffingtonPost & Ла Лече Лига България фейсбук страница

Но тук за политика няма да говорим – както обичайно, освен в социалния им контекст, оставям политическите си възгледи за лична употреба. Ще говорим обаче за нещо друго: как се отразиха онези години на кърменето, и какво „наследство“ ни оставиха на нас, които раждаме след промяната. Защото то, вярвайте ми, не е никак маловажно.

Ще почнем с малко исторически преглед: какви са били практиките някога, преди 1944г.? Казано накратко, всичко, което сега се нарича „модерно“, всъщност не е никак модерно, а е добре забравено старо – и то отработено с десетки, стотици поколения, работещ, действащ начин за отглеждане на деца, както са били гледани нашите баби, прабаби и прапрабаби.

Снимката от „Изгубената България“ е от периода 1940-1945 (може да се види лесно по стария правопис, отменен с реформа в началото на 1945). Какво четем там:
– до 5-ия месец само кърма
– захранване след 5-ия месец
– гумената залъгалка носи зарази
– биберона е виновник за отбиване на детето
– тегли детето редовно
(плакатът за храненето най-много? най-малко? на 3 часа не се чете)

Как ви звучи? Само на кърма поне до 5-ия месец, биберонът е виновник за отбиването – познато днес като „модни“ възгледи. Това са неща, които преди някакви си 70-80 години са били ежедневие и реалност! Това също така са неща, към които голяма част от света се завърна отдавна, още преди 30-40 години, а други никога не са губили… Ако имате майка или баба на възраст над 70 години, не пропускайте да я разпитате. Моята баба е на 88, и още след раждането на първото ми дете ми разказваше интересни неща от детството си. Бебетата са се кърмели, разбира се, на поискване – щом ревне, е гладно, кой ще гледа часовник; захранвали се, когато можели да си вземат сами от масата (5-6 месец); кърмели се средно по 2-3, по-рядко до 4-5 години, но последното също не е било нечувано.

Какво се е променило? През 1944-та, единствената болница със специализирано родилно отделение е била в София. Скоро след 1944-та нещата се променят: 1946-та е приет законът за закрила на майчиното и детско здраве, насочен към откриване на повече родилни отделения, звена от обучени акушерки, детски ясли и т.н. В периода 1944-1969 в страната се появяват много родилни отделения. Това, от една страна, се е отразило чудесно: значително се е понижил процентът на детската и майчината смъртност. От друга, последствията са печални – раждането, и на свой ред, кърменето, значително се медикализирали. Това така и не се променя оттогава.

Когато баба ми родила първото си дете през 1948-ма, промените в здравеопазването вече са влезли в сила. Получила съвети, различни от тези, които била виждала цял живот от майка си (баба ми има четири братя и сестри). Промените били все още незначителни – патронажната акушерка я съветвала към петия месец да захрани с брашнена каша, но я предупредила, че бебетата често се разболяват от рахит, хранени така. Баба ми, практична жена, не видяла особен смисъл да дава на бебето си нещо, което може да го разболее, и просто продължила да кърми, едното си дете до 1г2, другото до 1г4 месеца. Тогава се върнала на работа и отбила рязко и двата пъти. Питах я, защо не продължи да кърмиш и след това? „Не знаех, че е възможно“, ми каза…

Оттам насетне нещата главоломно потеглят надолу и връзката, която жените в местните общности традиционно са имали помежду си, която им е помагала да отглеждат децата си не само по инстинкт, но и по примера на много, много други жени преди тях, се къса.

Вместо това, децата започват да се отглеждат „по книга“. Традиционно в България жените работят масово – едно време на полето, с детето в цедилка на гърба или в люлка, вързана на сянката, тоест близо до майката. Но след девети, не само се строят петилетки, но и се строят в съкратени срокове, което означава, че всяка работна ръка е добре дошла и колкото по-рано, по-добре. Бебето вече е грижа не на безпросветна жена, била тя и негова майка, а на специалистите с образование и в детско заведение. Кърмещата жена обаче не е удобна – затова, все повече се прокарва храненето под режим. То е практично – така е ясно кога и колко яде бебето у дома и в яслите, и майката може да работи. Майчинството е кратко – в различните периоди различно, и се променя. Майчинство в продължение на 2 години, каквото го знаем сега, е късно въведено, през осемдесетте години на миналия век. Вместо това, повечето жени през ‘зрелия’ комунизъм се връщат на работа сравнително рано, между 4 и 6 месеца след раждане. Което води неизбежно до ранно захранване и често, отбиване. Разпитайте майка си например, какви съвети е получавала?

Какво носят онези 45 години за кърменето?

– всички майки кърмят след раждането. Едно добро наследство още от далечни времена, което имаме и до днес – кърменето не е въпрос на избор, а е даденост за бебето и се очаква както от обществото, така и от самите майки. Не е рядкост една майка да накърми чуждо бебе, докато на майка му й ‘слезе’ кърмата, или сестрите да разменят по-голямо и по-умело бебе с по-малко и слабо, за да могат да помогнат на респективните майки да ‘нагласят’ кърменето.

– бебетата минават на кърмене на режим веднага след раждането; хранене на 3 часа в ясни часове, важащи за всички бебета – за да може да продължи да се храни в същите часове и когато майката го даде на ясли, за да се върне възможно по-рано на работа;

– биберон-залъгалката е очакван и неизбежен, съвестно употребяван аксесоар за всяко едно бебе. Вече не се смята, че е вреден, защото въпреки че се свързва с ранно отбиване, е удобен да се укротяват бебетата в детските заведения.

– с режим на кърмене нощното кърмене отпада най-късно на 40-тия ден – „стомахчето трябва да почива“. Реално причината се крие доста по-вероятно в нуждата на работничката да може да отпочине нощем, преди да бори поредната петилетка в завода/службата – никой не иска уморена майка с тъмни кръгове под очите; майките биват съветвани да заместят нощното кърмене с вода и да не се поддават на плача на гладното бебе, то скоро ще свикне и ще спре (безспорно, когато бебето разбере, че никой не откликва на нуждите му, няма смисъл да хаби енергия). Интересно, но възрастните, които стават нощем да се хранят, не са порицавани и техният стомах явно няма нужда от почивка.

– майките са съветвани да доизцеждат редовно гърдите „до последна капка“. Отново, зад това стои практична причина – при дългото отсъствие на майката или при паузите, докато се приучи бебето да се храни под режим, гърдите се препълват неприятно много, а доизцеждането донякъде помага да се поддържа лактацията – но за съжаление, често е недостатъчно и въпреки желанието си, майките откриват, че кърмата им е намаляла и скоро бебето трябва да бъде дохранвано, често се отбива в краен резултат.

– бебетата рутинно се дохранват при най-малък проблем, не се търсят решения за подобряване на кърменето. Изписваха се изкуствени млека „Бебе 1“, „Бебе 2“, ако има, „Хумана“ – но често нямаше, и бебетата нерядко ядяха квасено краве мляко. По-късно много от нашето поколение ще развият разнообразни алергии, които проучванията убедително свързват с ранно излагане на крави белтък, ранно отбиване и ранно захранване.

– захранват се рано – колкото по-рано прояде обща храна, толкова по-бързо ще отпадне млечното хранене, съответно ще има по-малко грижи по него в детското заведение, или ако го гледа друг роднина у дома; още на 40 дена се дават първите лъжички прясно изцеден сок;

– всячески се поощрява възможно по-бързото заместване на кърменето: на 3 месеца се дава плодово пюре, на четири – каша, на пет месно пюре и жълтък, на шест бебето вече се кърми 3 пъти в денонощието, на 8 – два пъти, на 10 е останало само едно кърмене, което се премахва за сметка на сутрешната закуска (както виждате, ги знам наизуст – преди единадесет години, 2003-та, получих пълни указания от педиатъра на детето, нищо, че вече бяхме в друг век и друго време!)

Децата се гледат все повече по калъп, унифицирано. Има еднаква схема за кърмене, захранване и отбиване на всички бебета, без значение индивидуалните им особености – и много от майките продължават да я чуват в лекарския кабинет и днес!

Звучат ли ви горните познато?

Разбира се, не може да бъде обвинен социализмът за всичко – по подобен сценарий се развива и раждането и кърменето на запад в периода на индустриализация, както и след двете световни войни, когато основната работна ръка са жените.
За нас това продължи не само тези 45 години, но и последващите 25. Промени се случват, разбира се, има ги –  но дали мисленето на мнозина не остана твърде ригидно, закостеняло и неподдаващо се на промяна, колкото и логична и обоснована да е тя? В резултат и днес много майки продължават да чуват морално остарели, недоказани от времето и оборени от съвременни проучвания напътствия за отглеждане на децата си. Тежко наследство и се предава вече на твърде много поколения, наистина.

Дали ще успеем да не го предадем и на децата си?

Надявам се.

***

През 2013 участвах като лектор в международната конференция по лактация GOLD, където говорих за културните особености на българското кърмене. Обещавам скоро да запиша тази интересна лекция под формата на онлайн уебинар.

За да си улесня живота, като пращам неща напред-назад по пощата, реших да си купя от Ибей пощенски пликове – сигурно се сещате, едни плътни самозалепващи се пликове, много удобни човек да праща какво ли не. Но в кварталната ми пловдивска поща не бяха щастливи – не можели да си слагат печатите, размазвали се по найлона на плика, другия път няма да ви вземем пратката, така да знаете…

Малко се подразних, признавам – защото пликовете са наистина удобни, лесни за употреба, а също така, защото в официалните пощенски наредби на Български пощи не пише ни-щич-ко за вида на опаковката (да, аз съм една от онези хора, които четат правила, норми и уредби, когато искат да разберат защо така, а не иначе, и после спорят, позовавайки се на тях). Започнах да лепя бяло листче отгоре на пликовете специално за проклетите печати. И също така, тролът в мен се пробуди.

Видях кокосови орехи в магазина и не помня вече по какъв повод, се сетих за приятелката ми в Пазарджик. Ама разбира се, че високо ще оцени един кокосов орех – изненада. По пощата. Без опаковка. Защото, знаете – в наредбите няма изискване кокосовите орехи да се пращат опаковани и защото в кутийка и баба знае.

И така, стъпка 1: подготвяме кокосовия орех. Разбира се, аз не искам да преча на пощенските служители да си свършат работата и да няма къде да залепим марките… нали?

Това, уважаеми зрители, е кокосов орех, покрит с пяна за бръснене. За съжаление, изгубих другите му снимки и имам останала само тази. Искам да вметна, че бръсненето на кокосов орех ще затрудни дори Фигаро. Козината е дебела, твърда и неприятна. Нещо като крака, които цяла година стоят под панталон и собственичката им знае, че няма кой да ги види, така че, карай да върви… Опитах да го бръсна със стара самобръсначка, защото подозирам, че мъжът ми нямаше да е възхитен да пробвам колко е добър новият му жилет, оказа се почти безрезултатно; накрая го търках яростно с пемза, за да добие що-годе гладък вид, а пръстите ми пострадаха значително повече от самия кокосов орех.

Залепих му бяло листче отгоре, за печатите в пощата, залепих ситно написани адреси на подавател и получател, за да остане възможно най-голяма част от ореха открита. Понесохме се с мъжът ми с бодра крачка, хихикащи като ученици и ръгащи се един друг в ребрата. Предвкусвахме изуменият поглед на жената зад гишето, може би дори известна обида от тъпата ни идея, а дали няма да откаже да вземе кокосовия орех и да ни прати по дяволите? О, нямахме търпение да разберем.

Като дойде нашият ред на опашката, с известна тържественост тръснах кокосовия орех на плота. Жената зад него не трепна. Не трепна! С вежди не шавна дори. Никакви въпроси. Все едно по цял ден приема за изпращане пощенски пратки като кокосови орехи, насипен грах и малки слонове, успя да запази абсолютно безизразна физиономия. Самата деловитост, препоръчано ли искате да го пратите или като обикновен малък пакет? Искате да залепите марки? Заповядайте. И го прие за изпращане, сложи го до купчината с пратки, взе ни парите, довиждане, приятен ден.

1 : 0 за пощата.

Поговорете с децата си за техните вълнения в училище.Това е най-важната част от подготовката за новата учебна година.

Включвам се в инициативата на Асоциация Родители, целяща да насърчи родители и деца да говорят повече и по-често за чувствата и емоциите, придружаващи училищния звънец.
***

Родена съм в първата половина на годината, но в края на полугодието. Това преди 30 години значеше, че трябва да тръгна на училище от шестгодишна. По стечение на обстоятелствата обаче, тъй като живеехме в друга, все така комунистическа, чужбина, където родителите ми работеха известно време, майка ми имаше възможност и избра да отложи тръгването ми в първи клас след като навърша седем.

Първата ми братовчедка, родена в началото на същото това полугодие, тръгна от шест и ми пращаше писма, в които ми пишеше как помага на леля ми да чисти с ‘прахосмучката’ и ми пращаше задачи от първи клас – колко е 2+3? 4-2? 5+4? Ей Богу, плачех от яд и завист, сърдех се на майка ми, виж – тя ходи на училище, учи такива интересни неща, които аз, нищо че чета от 4-годишна, не разбирам! Кой да ми каже, че и много години по-късно математиката все така ще ми е слаба страна…

Когато дойде и моят ред, бях толкова щастлива, развълнувана, радостна, че спах с новата раница на гърба. Очакванията ми се оправдаха: в училище беше чудесно. Другарката Елза се радваше искрено на работата си и ние всички бяхме едни щастливи хлапета, които обичахме нея и училището. Винаги намираше с какво да ни насърчи, тетрадките ми бяха само с „Браво!“ и „Отлично!“

Върнахме се обратно в средата на втори клас. От малък клас в училище-къща (поне така го помня), попаднах в кварталното начално училище в голям клас с 30 деца, начело с другарката Н., на която видимо й беше поомръзнало да се занимава с деца, преподаване, училище… аз още си спомням ужасния шок и искрената обида, че съм същата, не правя нищо различно, но вече няма похвали, няма окуражаване, няма радост и за година и половина само веднъж получих „Браво!“… така и не зная защо ми се падна тази ръка карти, но наистина промени много начинът, по който гледах на училището.

В четвърти клас кандидатствах в математическа паралелка – по думите на майка ми, тайно (да, тогава още разбирах математиката, а пък и те малко ме подведоха с „риба и половина струва лев и половина, колко струват три риби?“). Приеха ме и попаднах отново на другарка, същата като предната, уморена, отегчена, а ние децата бяхме нещо като бреме, излишен товар. Тя не ме хареса, нито пък аз нея (но тя почна първа!) На родителски срещи се оплакваше на майка ми, като ме обвиняваше в много нелепи неща – добре, че бях захлупена и майка ми го знаеше, та не повярва. На онези години думите на учителя значеха много…

После ме приеха в езикова гимназия. Стари порядки, учудваща строгост, противно на историите, които уж се разправяха за езиковите. Пет страхотни години, които ми дадоха толкова много и ме научиха на наистина много неща! Изпитвам искрена благодарност към всичките си учители.

А в началото на септември двете ми момичета тръгнаха на училище – в чужбина. Госпожичка, вече навършила 11, е в гимназия – по тукашному, седми клас. В края на миналата учебна година получи от гимназията календар, отброяващ дните до новата учебна година. И тя наистина отброяваше нетърпеливо.

Колко е странно да каже човек „гимназист“ за някой единадесетгодишен! Но няма как, тук випуските се движат по набори. В прогимназиалното училище прецениха, че напредва много добре, аз също се убедих, че притесненията ми са неоснователни и детето ми се чувства добре, разбира се със съучениците, всеки ден проговаря все повече език – и решихме да не се противопоставяме на идеята за гимназия. Не сгрешихме. Вече трета седмица ходи, има нови приятели, чувства се добре.

Малкото ми момиче също тръгна на училище. Та тя няма пет! Какво училище, хора! Но такива са правилата… от 3 до 4 ходят в ‘основополагаща’ предучилищна група, от 4 до 5 – в подготвителна предучилищна група. От 5 са в първи клас. Тъй като Ръкавичка е родена след първи септември, е в предучилищната група на 4 до 5 годишните. Но всичко е сериозно – училищна униформа, чанта за книги, нормални училищни часове, изобщо, училище си е. Най-големите от предучилищната, като моята дъщеря, учат заедно с най-малките от първи клас, смесен клас. За разлика от сестра си обаче, Ръкавичка не говори езика, никак. Да не мислите, че й пречи? Ами! Никак дори. За мое удивление ходи усмихната и с желание от първия ден. „Какво правите?“, я питам. „Нищо… играем!“

Преди новата учебна година говорихме много пъти с децата за училище. Мисля, че аз се тревожех доста повече от тях (тези деца от мен ли са? с такова добро самочувствие, самоувереност и весело очакване!) Госпожичка имаше някои страхове – да не е изолирана в училище, дали ще ги разбира достатъчно (тук съм виновна и аз, защото посочих, че ще учи нови предмети и трябва много да се старае, за да догони другите деца, които имат предимство да говорят езика от рождението си). Но засега е много щастлива, чувства се добре в новата среда. Особено е доволна, че е в гимназия и как е „прескочила“ две години Ръкавичка имаше само едно притеснение – че няма да я разбират. Съвсем сериозно й предложих ако има нещо важно, да им го каже на български, придружено с жестове, и я успокоих, че всички малки ученичета тепърва ще се учат на много неща. Повече не повдигна въпроса и явно с жестомимика се справя добре; учи нови думи, а ми е интересно дали някое от дечицата няма да прихване от нея някоя българска дума?

Няма да ви учудя, като кажа, че тук е различно. Не се наемам да кажа по-добре или не, още повече, че за двете начални училища, които посещаваше голямата ми дъщеря в България, и за двете начални учителки мога да кажа само хубави неща и да съм им благодарна за това, което правят. Също само хубаво имам да споделя и за детските градини на двете момичета, където четири учителки влагаха душа и сърце в работата си с децата. Щастлива съм, че имахме възможност да се опознаем и да работят с децата ми.

Но сега сме другаде, и е различно. И на децата им харесва, ходят с желание, ентусиазъм, нетърпение… и така ми напомнят на моите първи трепети, на радостното очакване, което имах към училището някога. А щом искаме да отгледаме хора, човеци, които ценят и уважават знанието, това е най-важното, нали?

Очаквайте скоро още за тукашните училища и опитът на Госпожичка и Ръкавичка с тях.

Приятелка ме покани да участвам в това предизвикателство. Трудно ми е не за друго, а защото имам повече от 10 книги, които ме докосват, които препрочитам редовно, които помня и които са ми повлияли по различен начин през годините. Затова, просто пиша първите десет от тях, за които ми хрумне, не са подредени в някакъв ред. Като ги написах обаче, забелязвам, че са все книги, които съм чела и препрочитам от юношеските години насам и съм винаги готова да ги прочета пак. Книгите, които пътуват с мен през годините.

Нямам дарба на литературен критик и не мога да обясня точно кое ме е грабнало във всяка една книга. Факт е обаче, че са ми повлияли, много. И ги харесвам, дори обичам. Препрочитала съм ги толкова много пъти, че знам някои реплики и пасажи почти наизуст – и все пак, съм готова да ги препрочета отново, във всеки един момент.

Когато можех да го направя, сдобих се и прочетох някои от тях в оригинал. Особено за руските заглавия, разлика има, дори и с най-брилянтния превод (а в старите издания преводът е наистина добър).

1. „Майсторът и Маргарита“, класиката на Булгаков ми е любима. Отчитам като пропуск, че все още не съм имала котка, която да кръстя Бегемот.
2. „12 стола“, „Златният телец“ на Илф и Петров са заедно. Писани преди толкова години, а все така звучат изключително вярно.
3. „Аз, Клавдий“ на Робърт Грейвс. Имам слабост към увлекателно написаните исторически романи, а римската история има какво да разкаже.
4. „Властелинът на пръстените“, и Толкин. Прочетох я за първи път може би на 13 години и продължава да ми е все така интересна. Радвам се, че филмът по нея беше направен задоволително добре, защото няма по-голям ужас за любителя на книга да я види обезобразена във филм.
5. „Quo Vadis“ на Хенрик Сенкевич, също като т.3
6. „Страдание и възторг“ и „Жажда за живот“ на Ървинг Стоун. Животът на Микеланджело и Винсент Ван Гог са наистина увлекателно представени, и са един чудесен начин да се заинтригува човек да научи повече за тях. Заради ‘Гръцкото съкровище’ и Шлиман дълги години мислех да стана археолог.
7. „Цар плъх“ и Джеймс Клавел, както и остатъкът от „Азиатската сага“. В интерес на истината, впоследствие публикуваният по-пълен вариант на книгата за мен поне не донесе кой знае какво и не мога да кажа, че главите, извадени от старото издание, ми повлияха някак, като ги прочетох.
8. „Къщата на духовете“ и „Ева Луна“ на Исабел Алиенде. Всичко, което съм чела от авторката, ми е било особено докосващо, но тези две книги са ми любими.
9. „Сто години самота“ и Габриел Гарсия Маркес. Маркес трябва да бъде четен. Задължително. ‘Любов по време на холера’, ‘Генералът в своя лабиринт’, все чудесни книги. Все още имам негови заглавия, които не съм прочела, но тази книга не бива да бъде пропускана.
10. „Железният светилник“, която ми е любимата от тетралогията на Димитър Талев. „Тютюн“ също харесвам, и въпреки че прочетох и оригиналния вариант, старият политкоректен повече ми е залегнал в мозъка.
(11. „Понеделник започва в събота“ на Аркадий и Борис Стругацки. Да, мамя с броя книги, но не мога да не я включа! Изобщо цялата серия НИИЧАВО, велика.)

Има още много, много книги, които обичам, чета и препрочитам и са ми повлияли. Не мога да ги включа по правилата в горния списък, но все пак… Стайнбек (една от най-любимите ми книги е ‘На изток от рая’, заедно с ‘Улица Консервна’). Бредбъри.Джеръм К. Джеръм. Удхаус. Пратчет. Стивън Кинг. Лукяненко. Библиотека Галактика.

Детските книги. Да, не се подсмихвайте – не знам за вас, но за мен книгите, четени в детските години, остават любими. Карл Май и Винету. „Моят прадядо и аз“ на Джеймс Крюс. Всички книги с приказки с красиви илюстрации и увлекателни истории – индийски приказки, руски приказки, индиански приказки, приказки от 1001 нощ, Е.Т.А.Хофман, ‘Древногръцки митове и легенди’ на Кун, поредиците на издателство ‘Отечество’, списание ‘Дъга’, в което за първи път се срещнах с ‘Хобит’ на Толкин… Готова съм и сега да ги отворя и да ги прочета отново. Дали е знак, че пазя детето в себе си?

Мога да прекарам часове в библиотеката, прелиствайки заглавия, вкусвайки предусетени четива, опитвайки се да добия представа за съдържанието по ревютата на гърба на книгата. Във вторите употреби за книги се залисвам и винаги се разорявам. Малък празник ми е, когато книжни вериги пуснат промоция -50% на заглавията си и дебитната ми карта после дълго хлипа. А когато порасна, ще си имам такава стая:

Не страдам особено от елитаризъм в подбора си на четива. Харесвам много стилове, рядко се поддавам на порив да прочета нещо, защото е интелектуално четиво и ще ме накара да се чувствам по-умна просто защото съм го избрала за четене. Харесвам и по-сериозни, и исторически, и приключенски, и хумор и сатира. Чета и повърхностни кримки, и трилъри. (Хе, прочетох дори „Здрач“!)
Чета и популярни, масови книги – ‘Хари Потър’, ‘Игрите на глада’, ‘Игра на тронове’ (отбелязвам го, защото имам приятелка, която не чете твърде силно популярни книги, може би за да не се разочарова). Харесвам и книги, предназначени за деца и юноши. Когато мога, предпочитам да ги прочета в оригинал, просто защото усещането е различно. Изобщо, обичам да чета, затова и беше трудно да се спра само на 10 книги.

Кои са вашите 10 заглавия, които носите в главата си и помните, повлияли са ви по някакъв начин? Избройте ги в коментар под публикацията, а ако пишете за тях в блога си, сложете връзка към този пост.

Denia & What’s That Crap: 10 книги, които ми повлияха като малка, 10 книги, които ми повлияха като голяма

Teia & A Cup Of Teia Ted: Предизвикателство: 10 книги

Изабел & MingleManglePhotoJumble: Книгоспам

Би ми било интересно да прочета кои са 10-те заглавия на Тоня от Moreabg, Мария Донева, MamaMemi, alia, Lyd и Бояна.

How you were born [как се роди] – приятен, прост начин да се започне разговорът за естественото раждане с детето.

Книгата е част от поредица книги за деца от Моника Калаф и Микел Фуентес, които разказват проста история с не много думи, придружени от красиви илюстрации. В серията са включени „Твоят татко и аз“, „Когато беше в корема ми“ и „Ти, аз и гърдата“.

Както се сещате и от заглавията на книгите в поредицата, книгите се фокусират върху естествените неща, като естествено раждане, кърмене. Това е освежаващ поглед, предвид че са насочени към най-малките и дава позитивен пример, на фона на многото антиподи

За голямата си дъщеря преди няколко години избрах да й прочета книгата, с която сме израснали кажи-речи всички, „Бебе на нулева възраст“ от Мари-Клод Моншо. Тя си остава мой фаворит още от как аз бях дете в нея обаче самото раждане е пропуснато. В „Истината за бебетата“ от същата авторка пък, всичко е поднесено много нежно, но с много-много думи, описания, сравнения и е като цяло за малко по-големи деца.

„How you were born“ е подходяща за деца на възраст 3-6 години – когато вече имат някакви въпроси, заслужават да знаят истината, защото онова с щъркелите вече не минава, но пък съвсем не се нуждаят от техническите детайли по зачеване, износване и раждане. В книгата има много красиви илюстрации, включително на раждащо се бебе и сучещо бебе, но поднесени по символичен начин, който няма да смути нито децата, нито четящия родител.

Текстът е съвсем малко – по изречение на страница, най-важното от картинката. Малката ми дъщеря, почти на 5, много я хареса. Слушаше с много голямо внимание и поиска веднага да й я прочета втори път. След това задаваше различни въпроси в тази връзка – и тя ли е плувала така в корема ми? И нея ли я е посрещнала акушерката при раждането? Татко й ли е прерязал пъпната връв като таткото от книгата? [Не.] Защо? Понеже знае, че е кърмена и спомените й са съвсем свежи, просто отбеляза между другото кърмените бебета на картинките, но историята за раждането й беше по-интересна.

Оценка:   5 от 5

Като много деца, някога обичах да ходя при бабите си. Бабите се занимаваха с мен, угаждаха ми, в различна степен успявах да се забавлявам по нови начини и изобщо, даваха ми да правя неща, които родителите ми не винаги ми разрешаваха и се измъквах от сериозни провинения, които пред майка ми не биха минали.

Разбира се, на свой ред когато аз имам деца, понякога не ми е толкова забавно да пратя децата при баба им и после да се чуя как изумено казвам ‘какво ти разреши баба ти?!’   Естествено, рядко става дума за сериозни неща, които биха ме подразнили в дългосрочен план, но все пак, все пак… По-долу на вашето внимание, един кратък наръчник с ’10 правила за баби и внучета’, които да ви дадат бърз ориентир какво да очаквате, ако тепърва навлизате в дебрите на отношенията с родителите си, след като имате деца. Или да черпите идеи какво да правите някой ден с внуците си.

Почерпете майка си или свекърва си/тъща си

И после да кажете дали им е харесало.

(cc) текст и пиктограма мои, по идея на NickMom.

п.с. специално за майка ми и свекърва ми, това е шега! Нямам вас предвид! Честна дума!

Специален, защото въпреки че целогодишно работя, за да помогна на майките да постигат целите си в кърменето, каквито и да са те – дали искат да кърмят 6 седмици, 10 месеца или 3 години – през август имаме възможността да привлечем и обществото да отбележи ССК и да честваме заедно нормалното хранене на бебетата.

Обичайно отбелязваме ССК и август с разнообразни прояви, насочени не само към майките, а и към бащите, бабите, дядовците, здравните работници – срещи, лекции, онлайн презентации, тази година и с първа по рода си онлайн изложба на кърмачески снимки…

А аз за първи път от 11 години не съм на мястото на събитията, не участвам пряко, не водя Ла Лече Лига кърмаческа среща в Пловдив. Участвам, разбира се, дистанционно – ако не сте досега, посетете FB стената на ЛЛЛБГ, където се вихрих активно. Но не е съвсем същото… признавам си, липсва ми!

Затова вероятно ще започна да водя виртуални Ла Лече Лига срещи – част от планиран нов проект на ЛЛЛ България в помощ на всички бъдещи и настоящи кърмещи майки, които нямат възможност да посетят живи ЛЛЛ срещи (които – честна дума! – са чудесни и много, много помагат за успешно кърмене). Обещайте да ‘дойдете’ на тях

А вас черпя с една поема от Пола Йънт. Поема, която ще разберат всички настоящи [не само кърмещи] майки защото вие сте слънцето, луната, земята и всичкото за вашето бебе.

Честит август – надявам се, ССК’14 да е достигнала и до вас и да ви е харесала, да сте се включили пряко или косвено, за да помогнете на свой ред повече майки да се чувстват подкрепени в избора си.

На снимката са Мария+Явор, а фотограф е нежната и едновременно, корава Изи от Mingle-mangle Photojumble, която твори, снима, шие, пише и отглежда деца с хъс и сърце.

Накратко: вече не живеем в България. Не ползвам сложни думи като „емигрирахме“, „напуснахме“ и прочее, въпреки че технически са верни. Истината е, че винаги ми е било лесно да замина на ново място, да устроя живот там, да се адаптирам. Нещата в днешно време са много по-лесни от колкото преди 20-25 години,или дори отпреди 16, когато последно живях за по-дълго извън България. Вече няма нужда решението да отидеш да живееш в друга страна, да е завинаги, или пък да е само в нея. Лесният транспорт, безкрайните възможности на комуникациите, интернет общуването правят живота другаде много по-лесен. С много от моите приятели продължаваме да общуваме точно толкова често, колкото и преди, ако не и по-често, защото така или иначе и в България, и тук, сме общували от разстояние.

2013-та беше много трудна за нас година, с големи и много тежки загуби в личен план. Нещата за нас не са същите и ново начало през 2014, за което и преди сме мислили, се получи някак очаквано, макар не лесно.

Като добавим към това и всички неща, които имат отчайваща нужда от промяна, срещу които лично аз се борих над десет години и след десетилетие виждам толкова минимална разлика, че ми се свива сърцето, като добавим нелепостите, които ни заобикалят на всяка крачка и ни спъват всячески, като добавим най-накрая, че за нас там стана място, в което не искаме да ни израснат децата, защото не се чувстваме достатъчно силни като родители да противостоим на всички нередности, мерзости и откровени идиотщини, е… решението полека дойде само. Не е лесно решение и със сигурност не е решение, което ще подхожда на всеки. Надяваме се за нас да е правилното.

Ще ви спестя хвалебствени оди за „тук“ (засега поне) и със сигурност няма да се впусна в плюене по „там“ Последното никога не ме е влечало и го намирам за грозно. При все лесната ми адаптация и желание да взема всичко най-добро, до което имам достъп като култура, традиции и начин на живот, смятам, че е от особена важност човек да си помни корените и да държи на тях, както и да учи децата си на същото.
Да, те вероятно никога няма да чувстват Родината по начина, по който я чувстваме ние, възрастните. Но всичко в тяхното детство е различно, така или иначе, и голяма част от скъпите спомени, които имаме ние за детството си, са свързани именно с него – нашето, а не тяхното детство. Глобализацията и унифицирането на света днес засяга децата в не по-малка степен, отколкото големите.

И така, ето ни по нов път, с надежда и желание да устроим добър живот за децата си и за себе си – знаете, че винаги съм смятала, че и родителите са важни хора, които заслужават нормалност и щастие в не по-малка степен от децата си Дотук мога да кажа, че реалността оправдава очакванията ни. Не е лесно и със сигурност няма нищо наготово (да, наистина – ама къде са онези митични дървета, в чиито шушулки растат навити банкноти? трябват ми няколко за разсад!)

В някои отношения обаче очакванията ми са надминати. Искам да споделя с вас едно изключително мило писмо, което голямата ми дъщеря получи в училище. Посещава тукашно училище от десетина дена (не я записахме веднага). Чувства се много щастлива и много добре приета, въпреки че знае малко език и не разбира всичко, което й говорят. В първия й ден там из училище я разведоха деца, защото според директорката, те по-добре ще знаят кое е интересно за едно дете. За да не се смути от първия час, съобразиха къде да влезе да учи, преди да се присъедини към редовния си клас.

И ето какво получи вчера от една от новите си приятелки в класа. Айра е англичанка. За да накара моето дете да се чувства по-добре и да не се смущава, че не говори добре английски, Айра е ползвала Гугъл преводач, с който е превела мислите си и буква по буква ги е прерисувала, буквално, на непознат за нея език и азбука, на български така, че да я разбере дъщеря ми.

Мога много да пиша по темата за различието, за това, как приемаме в обществото си нови хора от други държави, с други традиции и култури. Мога да кажа за ‘хладните’ и ‘лицемерни’ хора на запад и сърдечните южняци. Но няма. Вие и сами знаете, че нещата не стоят точно така, както ни се иска да се похвалим понякога и че в последните години сърдечността, състраданието на българите поизчезнаха значително. Вместо това, искам да кажа само:

Благодаря ти, Айра. Благодаря и на родителите й, които са възпитали едно чудесно дете. Надявам се и занапред да намираме такива хубави и искрени приятелства.

„Ако са гладни, майки, нахранете ги, без да се замисляте, защото те са най-важните хора тук.“

По време на церемоция в Сикстинската капела папа Франциск кръсти 32 бебета. Той насърчи майките да ги кърмят:
„Днес хорът ще пее, но най-хубавият хор измежду всички е хорът на бебетата, които ще правят шум. Някои от тях ще плачат, защото не се чувстват удобно или защото са гладни,“ казва той на родителите. „Ако са гладни, майки, нахранете ги, без да се замисляте, защото те са най-важните хора тук.“

Папа Франциск дава интервю за в-к „La Stampa“, The Vatican Insider. Интервюто е озаглавено с думите му, „Никога не се плашете от нежността“. В него се засяга и въпросът за световния глад – и папа Франциск успява по много интересен начин да насочи фокуса не само към проблема с гладуващите деца по света, но и да засегне въпроса за кърменето на обществено място и ясно да покаже, че подкрепя както кърменето, така и кърменето на обществено място.

Новият папа определено вдига летвата високо и не разочарова с неординарното си поведение и смелостта да изказва мнение в ригидната среда, в която се намира. Дори човек да няма вяра в религиозните институции и представителите им, трябва да отдаде дължимото на папа Франциск, който очевидно разбира, че освен папа, е сериозен и голям ролеви модел за стотици хиляди – което прави посланието му още по-важно и ценно.

Вероятно това е един добър начин религиозните водачи да приобщят допълнително хората, както и да покажат, че са нормални, земни и като всички. Сигурно мнозина биха се радвали да срещнат такова отношение и тук.

В: Като говорим за страдащите деца, не можем да забравим трагедията на тези, които страдат от глад

“С всичката храна, която остава и после бива изхвърляна, можем да нахраним толкова много хора. Ако можехме да спрем да пилеем и започнехме да рециклираме храна, световният глад щеше много да намалее. Бях поразен от една статистика, която казва, че десет хиляди деца умират от глад всеки ден по света. Има толкова много деца, които плачат, защото са гладни.

На генералната аудиенция в сряда онзи ден имаше млада майка зад една от бариерите, с бебе само на няколко месеца.

Детето си изплакваше очите, когато минах покрай тях. Майката го галеше.

Казах й: госпожо, мисля, че детето е гладно.

„Да, вероятно е време…“, отговори тя.

„Моля ви, дайте му нещо да яде!“, казах аз.

Тя бе срамежлива и не искаше да кърми на обществено място, докато папата преминаваше.

Бих искал да кажа същото на човечеството: дайте на хората нещо да ядат! Тази жена имаше мляко, което да даде на детето си; ние имаме достатъчно храна в света да нахраним всички.

Ако работим с хуманитарните организации и можем всички да се съгласим да не пилеем храна, а вместо това да я изпратим на тези, които се нуждаят, можехме да направим толкова много за решаване на проблема с глада в света. Бих искал да повторя на човечеството това, което казах на тази майка: дайте храна на тези, които са гладни! Нека надеждата и нежността на Коледа да отърсят безразличието ви.“

Нещо дори по-важно: папа Франциск подкрепя кърменето на обществено място и знае, че е важно то да се случва не само от сега, а много отпреди да заеме важния пост:

Буенос Айрес, 24 март 2005, източник на снимката –  EL PAIS.

Само така, папа Франциск!

Здравейте

Имаме удоволствието да Ви представим образователно- развлекателна инициатива на Данон Активия. Тя ще се състои в публикуването на статии за мода, личностно и професионално развитие, здравословни рецепти, начин на живот, дизаи́н, развлечение и култура на уебсайта на Данон Активия.

Тъй като бяхме заинтригувани от Вашия блог и статиите в него, имаме удоволствието oт името на Данон Активия да Ви поканим да участвате в нашата нова инициатива насочена към динамични дами. В тази връзка, Ви предлагаме няколко варианта, чрез които може да вземете участие в нашето предизвикателство:

– Да споделим вече съществуваща ваша статия;
– Да създадете специална статия посветена на Активия (например рецепта, опит или просто забавна случка, арт изпълнение или ваша оригинална идея);
– Да направим интервю с Вас;

От наша страна, предлагаме да вклключим Вашия материал на уебсаи́та на Данон Активия и също така да популяризираме Вашия блог чрез социалните мрежи на повече от 120 хиляди Facebook фена и органично да достигаме до над 2 000 000 потребителя.
Освен това, ако вземете участие, ще получите продукти на Данон Активия и награди за вашите фенове..

За повече иннформация моля да се свържете с нас.

Очакваме Вашият отговор ако сте заинтересовани.

С Уважение,
Mениджър блог отношения

Преди да стигнете до моя отговор, няколко бързи забележки:
– в България все още се смята, че всеки се чувства силно поласкан да рекламира някого срещу нищо, или в замяна на ‚блага‘ от типа на, „ти разкажи на всичките си познати нещо хубаво за нас, а аз ще кажа на нашите привърженици, че ти си се изказал ласкателно за нас“. Тук очевидно нещо куца в логиката, защото всичко се върти отново покрай компанията, търсеща реклама – тоест, искат някой да им прави реклама и после да се хвалят пред феновете си, че някой им е направил реклама. По света рекламата с помощта на тематични блогове (и фейсбук страници, Туитър) е разпространена широко като един по-деликатен, но не по-малко агресивен начин да се рекламира. И най-често се заплаща, впрочем, в кеш или еквивалента му.

– в случая обаче, не става дума за пари, защото все пак не всичко опира до парите. Доста рядко се навивам да правя ревю за някого или нещо, защото много държа на етиката такава, каквато я усещам аз и каквато ми е важна на мен. В случая, получавам покана за нещо, което изобщо не се вписва в идеите ми за етична компания и етичен маркетинг.  Вижте отговора ми по-долу, за да разберете какво имам предвид:

„Здравейте,

Няма да приема предложението Ви. И искам да Ви обясня защо.

Като Ла Лече Лига Лидер, а също и като IBCLC (Internationa Board Certified Lactation Consultant), аз не само подкрепям кърмещите майки по различни начини, но изключително уважавам и правя всичко по силите си да спазвам Международния код за маркетинг на заместители на майчина кърма.

След Нестле, Данон е вторият по големина производител на заместители на майчина кърма в света. Също като Нестле, Данон е крупен нарушител на Кода, активно практикуващ лош и неетичен маркетинг на продуктите си, заместители на майчина кърма по начин, който подкопава добрите практики на кърменето и подвежда новите родители.

Данон, също като други производители, е постоянно сочен за нарушител на кода още от 2010 насам в рапорта „Breaking the Rules, Stretching the Rules“ на International Baby Food Action Network (IBFAN). Към декември 2013 няма промяна на лошите практики и Данон продължава да е сериозен нарушител на Кода.

Тъй като уважавам Кода, а също така, не одобрявам лошите практики в маркетинга, сред които са тези на компанията, която Вие представлявате, намирам предложението ви за крайно неуместно.

Вероятно ще Ви е интересно да научите повече за компанията, за която набирате евтина реклама и защо практиките й не са ОК:
http://info.babymilkaction.org/pressrelease/pressrelease09apr13

В бъдеще може да искате да проучвате по-добре хората, на които предлагате такова сътрудничество. Ако бяхте разгледали блога ми, щяхте да видите, че не само бойкотирам Нестле, но и съм писала за Международния код; като мениджър, макар на блог отношения, трябва да познавате компанията, която представлявате и да сте наясно къде не е добре дошла.

Допълнен, този отговор до Вас ще кача и в блога си.

Поздрави,
Бу,
ЛЛЛЛ, IBCLC, RLC“

Danone v. Nestle formula marketing war reaches the UK | Protecting breastfeeding – Protecting…

info.babymilkaction.org

Campaigners are pointing to new aggressive baby milk marketing practices in the UK as a sign of increased competition with Nestlé entering the UK market, where Danone is currently the largest company. Nestlé and Danone are respectively the world’s biggest and second-biggest manufacturers of breastmilk substitutes [ctd]

Сега, нека внеса някои пояснения, защото зная, че далеч не всички се интересуват какъв точно е проблемът с маркетинга на заместителите на майчина кърма, още известни като „адаптирано мляко“, „бебешки млека“, „бебешки храни“ и т.н.

Проблемът не е в самите тях. Проблемът не е в това, че някой храни детето си с адаптирано мляко, готови пюрета и каши и т.н. Проблемът не е, че се продават в магазините. Нито едно от тези неща не стои в основата на гореспоменатия бойкот; никой не се опитва да убеди хората да не ги дават на децата си, нито те попадат в обхвата на Кода.

Това, което засяга Кода е именно маркетингът на тези заместители. И по-специфично, неетичният маркетинг. Казано с две думи – ако някоя компания се опитва да рекламира заместителите на кърма, които произвежда, като:
– поощрява или дори подкупва по един или друг начин здравните работници да ги препоръчват на родителите
– дава ги като безплатен ‚подарък‘ на болниците или като ‚мостри‘ на майките
– рекламира ги в списания, сайтове и пр., насочени към родители, като не се придържа единствено към фактологията и научните доказателства, а изказва твърдения като ‚силна храна‘, ‚незаменими хранителни вещества‘, ‚повишен имунитет‘ и т.н. подвеждащи твърдения (да-да, правилно прочетохте – тези реклами са забранени от Кода, нищо, че ги виждате на всяка крачка – България е като един разграден двор по отношение на неетичния маркетинг)
– и така нататък,

като по този начин подвежда родителите и потенциално ги насърчава те да се откажат от кърменето, а започват да купуват продуктите им. И не се съмнявайте – тези тактики на наплашване, заблуждаване в качествата на продукта и подкопаване на увереността на родителите, че не знаят кое е добро за детето им, работят. И работят отлично. Ниските проценти на кърмещите жени в страната само няколко седмици след раждането, въпреки че над 95% започват да кърмят в родилния дом, го доказват без никакво колебание.

Затова е създаден този международен Код – и въпреки че към днешна дата той понякога се нуждае от нов, по-свеж поглед, е сигурно, че от регламент за маркетинга на заместителите на майчина кърма има нужда. И най-вече, има нужда този регламент да е не само на хартия и не само пожелателен, а да се спазва наистина.

Надявам се горното кратко обяснение за какво служи Международния код и защо е важно да го има, да е помогнало. Сега обратно към въпроса. Данон не внасят и не предлагат продукти, заместители на майчина кърма на българския пазар. Но – както сте видели от линка по-горе, навлизат активно в Европа; в Англия вече се водят ‚войни‘ между двата най-големи производителя и е въпрос на време да стигнат до нас. Въпреки че имам проблем с други техни продукти с подвеждащи твърдения, например „Данонино“, чият реклама активно внушава, че без него детските кости не растат здрави и няма начин детето да си набави нужните му за растежа витамини и микроелементи, това не попада в обсъжданото тук и е по-скоро общ проблем с подвеждащи реклами.

А в световен мащаб Данон са втория по големина производител на заместители на майчина кърма и втори по големина нарушител на Кода. Това има значение. Светът отдавна е признат за едно голямо село и не можем да си затворим очите за нещо, случващо се при съседите, а не у нас, като се направим, че не ни засяга. Утре ще засяга и нас, и ако нашите съседи се направят, че не им влиза в работата, тежко ни.

Така че, единственото правилно нещо, което сметнах, че мога да направя, беше горният отговор. За мен, а предполагам, и за още много други хора, е въпрос и на интегритет и личен морал какво ще изберат да подкрепят – и дали изобщо, защото това засяга и други и е и наша работа да се застъпим за други, които не могат.  Получих на свой ред текста, цитиран по-долу:

За да не се измъчвате с декодиране на горното, ето ‚превод‘. Оставих правописните грешки, съжалявам:
„Много Ви благодаря за подробното обяснение. Аз самата се интересувам от здравословен начин на живот и съм била суровоядец и веган поради здравословни убеждения.
Причината да Ви пиша е защото мисля 4е вие можете да повлияете и образовате жените на всички тези полезни практики. Точно тези жени имат нужда някои да им обясни предимствата на здравословното хранене и то когато са все още от другата страна на „бариерата“.
Много съжалявам че сте се убидила, но просто видях вашите статии като доста ценни и мисля 4е въпреки че не сте привърженик на бранд-а може все пак да споделим качествената информация която вие споделяте.

Ако все пак, нямате против, аз наистина бих желала да споделя някои ваши статии.

Желая ви вси4ко най-хубаво, и ви поздравявам за вашата инициятива да просветлявате и помагате на хората.
Бъдете все така страстна в това което правите!

П.С. Понякога трябва да минеш на другия бряг за да можеш да построиш мост по които да минат пове4е хора.“

Даже няма да коментирам практиката да се изпрати бизнес писмо някому, написано на шльокавица, и с грешки. Това е неприемливо, грешно и …смешно. Говори ми в известна степен за компанията и служителите й, без значение с какво се занимава тя.

Забележете тънкия паралел между суровоядство, веганство → нормален здравословен начин на живот → продуктът, обект на кампанията („Активия“). Не мога да се съглася

И накрая пожеланието „да се мине на другия бряг“, очевидно казващ, че трябва да занижа стандартите си, да обмисля да рекламирам неетичния маркетинг, ако това ще помогне на повече хора да научат за компанията, да купуват повече продукти, рекламирани неетично и потенциално достигащи и нараняващи още повече хора… е, тук нещо куца, не мислите ли?

Не на последно място, заради шльокавицата прочетох „Budete vse taka strastna v tova koeto pravite!“ като ‚Бъдете все така страшна в това, което правите‘ и много се развеселих – внасям страх? Благодаря! После прочетох по-добре какво пише, но моя вариант повече ми допада, та ще се придържам към него.

Изпратих обратно долното:

„Оценявам идеята ви.
За мен ще е удоволствие и интерес да видя, че Данон минава на другия бряг и става компания, уважаваща и спазваща Кода. Това наистина би било чудесен пример за много други компании, които да следват на свой ред добри маркетингови практики.

Благодаря за добрите думи, радвам се, че блогът ми Ви харесва,
с пожелания за всичко добро,
Бу“

Още по темата
снимки (сс): Jomphong, Ohmega1982, freedigitalphotos.net