Детето поиска и да отпразнува Вси Светии На мен пък толкова ми и трябва. Ето какво сътворихме

Украсата…

Костюмите: младата вещица…

…и сестра й, Тигърът.

Набързо намираме дрехи за приятелчетата, за да обикалят по съседите:

‘Пакост или лакомство!’

Yours truly,

снимки (сс) Бу

В предния епизод:

Финални метри: Бременността ми с Яна

Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

Част II

Влизаме след акушерката в родилния дом и се отправяме към приемната. Трябва да ме прегледат за разкритие, но аз съм категорична, че няма (пък!) да дам на доцентът да ме преглежда повече. Акушерката ми извиква друг доктор, обяснява му ситуацията и той ме преглежда за няколко секунди (и не боли), около шест, може би шест и малко, сантиметра. Акушерката ми започва да записва разни данни – бумаги, бумаги, бумаги, брей, преди 6 години по-малко писане имаше. Подписвам каквото ми дава да подпиша, защото съм спокойна, че не би правила неща, които знае, че не искам.

Малко по-късно влиза – познахте – доцентът. Знам, че друг доктор ще застъпи на смяна всеки момент, но сърцето ми лекичко се свива – ами ако някак и доцентът да остане на смяна и си ме заплюе? Бррр. Той обаче казва, че преди да си тръгне, иска да ми види прегледа на ехограф и да ми направят нон-стрес тест. Интересно, изглежда ме е харесал. Идва още един млад доктор, който не е застъпващият на смяна (колко доктора има в една смяна, чудя се наум). Малко по-късно отиваме за ехографският преглед, където доцентът посочва на по-младият, че над бебето има още доста околоплодни води (нещо, което моят гинеколог или не е видял, или не ми е казал); после прекарвам двадесет досадни минути легнала за нон-стрес тестът. Интересно ми е да слушам как по време на контракция сърцето на бебето започва да бие с бясна скорост, но иначе тестът показва, че всичко е наред.

Още в самото начало на консултацията ми преди 9 месеца гинекологът ми измерва таза и ми казва с обичайния си печален тон, подсказващ, че Апокалипсисът е зад ъгъла: „Тазът ви е малко тесен…” „С този тесен таз вече родих веднъж – и лесно”, отвръщам бодро аз. Все пак на направлението за хоспитализация откривам, че в полето за забележки ми е написал ‘(тесен таз?)’ Цифрата е 19 – уж се води гранична. Хм. Ако не бях раждала вече веднъж, забележката от гинеколога ми можеше и да ме разколебае. Сега ми измерват таза наново – 20 и малко, а той се разширява не само по време на разкритието, но и в хода на самото раждане. Толкова по въпроса за тесния таз.

По някое време ме подканят да се преоблека в нощница. Усуквам се известно време с тайната надежда да ми дадат болнична такава (в главата ми се върти някаква нелепа мисъл, че не искам да си цапам моята), но никой не ми подава каквото и да е, така че неохотно вадя моята си от багажа и я слагам.

През цялото време на доста дългата процедура по приемане с доцента водим спорадичен разговор – за раждане, разбира се, в частност моето: защо съм решила така, а не иначе и т.н. Накрая, преди да си тръгне, той ми казва „Исках да родиш в моята смяна, но ти си чешит…” Разделяме се с нещо като взаимно уважение – той наистина се е съобразил с желанията ми и не ме е притискал с чудесата на медицината, аз съм отстоявала позициите си спокойно, но уверено.

През цялото време току отивам до фоайето да се усмихна на Мая, да я успокоя и да разменя няколко шеги с нашите. Една от акушерките дръпва моята и тихо й казва „Абе, ти сигурна ли си, че ще ражда, виж я каква се е нахилила!” Ами, аз съм тук за нещо хубаво, настроението ми е добро, няма да се мръщя, я! Дежурният лекар подканя акушерката да ме вкарва в предродилно. Към 19:20 за последен път минавам да кажа ‘чао’ на фамилията и да обещая на детето, че като родя, ако не е много късно и не спи, дядо й ще я докара да види сестричката (после ще разбера, че докторът, който последно ме прегледа за разкритие, им е казал да не ме чакат скоро, ще родя не по-рано от 3 през нощта) и влизам в предродилна зала.

Бавно се придвижвам по коридора към предродилна – контракциите вече са много отчетливи, продължителни и интензивни. Не мога да ходя, когато имам контракция, спирам на едно място и съсредоточено дишам дълбоко. Опитът ми с предното раждане е показал, че няма абсолютно никакво значение по кой метод ще се диша и пуфти през различните етапи на раждането, дали ще е ‘бързо и плитко’, ‘като куче’ или ‘равно и дълбоко’ – важното е изобщо да се диша, по възможност спокойно, тогава тялото се чувства по-добре, а бебето получава нужния му кислород.

В залата с 4 легла този път сме само аз и циганката Ангелинка, която тихо пъшка. Акушерката ми казва, че с мъжа й явно объркали подготвителните контракции с родилни, са настоявали, че ражда, докато накрая в болницата не й предизвикали раждането може би 2 и повече седмици преди термин. Тя се държи геройски и само по измъчения й вид се вижда колко й е тежко (ромките често викат кански, а родата слуша под прозорците, защото колкото повече вика, толкова повече се мъчи и е пó героиня; после има награди).

Докторът нарежда на акушерката да ми пусне 10 капки окситоцин, за да се ангажира главата на бебето в таза. След това ми е обещал, че няма да стоя легнала и пак ще мога да се разхождам наоколо, но за да няма изпадане на пъпна връв или ръчичка – първо това (зачудвам се често ли се случва такова нещо, че да го изтъкват като причина). Новината за системата окситоцин определено не ме радва и веднага го удрям на усилни кандърми с акушерката да не ми я слага; още с първата капка контракциите започват да се усещат много по-силни и неприятни от досегашните, а аз удвоявам настояванията си да ми я спре. Няколко капки по-късно горката ми акушерка вече се вижда в чудо с мен и докато докторът е зает да изражда Ангелинка, намаля капката на системата дотолкова, че тя практически не тече.

Малко по-късно Ангелинка е родила (момиченце, 2.600) и докторът идва да ме прегледа. Трябва да ме прегледа точно по време на контракция, усещането е много противно. Питам го къде ми е обещаната разходка, а той ме сразява „Каква ти разходка, ако те пусна сега, ще родиш на коридора! Имаш десет сантиметра разкритие.” Аз съм силно изненадана и изумена и му го казвам – предния път последните 4 сантиметра бяха много по-болезнени и неприятни за изтърпяване и чакането ми се стори дъъъъълго (въпреки че реално не беше). А сега мина буквално за броени минути и определено много по-малко болезнено и по-лесно – и съм на финала!

Скоро ме подканят да се преместя в родилна, изглежда се опасяват, че с това разкритие мога да родя в леглото (какво пък!). Между две контракции се придвижвам до съседната зала, където ме очаква ‘магарето’. Успявам да седна на него, но в момента задачата да си кача краката на предвидените стойки ми се вижда съвършено непосилна. Казвам го на персонала и с общи усилия настаняваме всичките ми части на място. (‘Да я връзвам ли?’, пита едната акушерка, (Моля?!) а моята отговаря отрицателно).

Още преди да съм свършила с нагласянето, си искам подплатената с възглавница стойка, с която предния път родих полуседнала, но ми казват, че вече я няма. Вместо това, самото родилно легло се наглася – и започват да му вдигат облегалката. Когато е толкова вдигната, че аз съм в максимално седнало положение, доколкото мога, най-после давам знак, че стига. Докторът се мръщи, защото така трудно има достъп до корема ми, за да чуе тоновете на бебето, но това е положението (си мисля аз, леко злорадо), отказвам да съм в по-легнало положение.

Предният път не казвам и ‘гък’ през цялото време, освен при самото изгонване, когато виквам веднъж – така ми идва отвътре. Този път обаче за моя изненада ми се вика – и викам. После ще се сетя за разказаното от жена, раждала в Исландия – че според акушерката й, виковете й са ‘песен, с която вика бебето си’, трактовка, която много ми хареса. Докато докторът ме преглежда, аз викам натъртено и отчетливо ‘Ау! Ау!’ и го гледам лошо. Една от акушерките се смее: ‘Защо не станеш да ни биеш по един шамар!’ Не искам да бия никого, само не искам да ми увеличават дискомфорта, който и така усещам, но съм твърде заета, за да й го кажа.

Малко по-късно докторът казва, че ще ми спука водите. ‘Нужно ли е?’, преговарям до последно аз, защото не виждам особен смисъл в начинанието. ‘Нужно е’, катогоричен е докторът и ми подхвърля нещо за ‘синдромът на протежето’. Аз парирам, че това е синдромът на многото четене – в крайна сметка не се глезя, работя заедно с екипа и не виждам проблем в това, да се грижа какво става с моето тяло и моето бебе. ‘Колежка ли сте?’, поглежда ме той малко учудено. Явно имам благонадежден вид. Пук! Плис.

Водим някакъв разговор с акушерката и чат-пат докторът. Аз преговарям за всичко, до последно. Някои неща се получават, други не толкова (като това с водите). По някое време пак започвам да преговарям за нещо (не помня какво), но докторът ме отрязва. Аз съм честна с него – ‘Ако мине’. Е, не всичко минава. Мисля, че той все пак оцени хумора.

Всички един след друг ме питат имам ли напъни и ми напомнят да напъвам, ако имам. Раждала съм, знам, помня – нямам напъни, хора, само силни контракции. На поредното напомняне от акушерката пак й казвам, че нямам напъни и я питам, нали не трябва да напъвам, ако нямам? Докато й обяснявам, изведнъж усещам напън. Напъвай, напъвай!, ми викат всички. Който е раждал, познава чувството, че абсолютно, тотално, напълно невъзможно е да продължиш с това дори секунда повече, просто не можеш! – и все пак, тялото може и го прави инстиктивно. Илюстрирам това с вик ‘Не мога, не мога!’ – и докато го кажа, взех, че можах. След прорязването на главата чувам, че акушерката вика ‘Спри, спри!’, опитвам се, но е просто невъзможно.

С първия и единствен напън в 20:37 на бял свят се появява Яна.

Бебето надава нещастен глас, а аз съм ужасно щастлива и се смея, толкова съм радостна, чувството е неповторимо. Акушерката ми я слага отгоре, направо на нощницата, цялата мокра, топла и омазана с верникс, както си е с пъпната връв. Също както Мая преди време, в момента, в който ме усеща, се гушва и се успокоява. Не мога да спра да се усмихвам, докато държа в ръцете си чисто новото си бебе.

следва

Месец по-късно най-после намерих достатъчно време и мисъл накуп, за да се разпиша за раждането на Яна

Част I

Отивам отново на преглед при гинеколога шест дена преди термин – вече огромна като платноходка, пуфтяща безспир и досадена от изглеждащите безкрайни последни седмици. Питам го колко голямо ще е бебето – все пак да съм подготвена, нали от мен трябва да излезе. Той обаче избягва да се обвързва с конкретни обещания. ‘Ами… нито изостава, нито избързва като размер… нормално голямо за тези седмици…’ Питам развеселена, ‘Три – три и нещо килограма?’ ‘Да, там някъде’. Учудваща информация ‘Първото дете колко се роди?’ ‘3,250кг’ ‘Да, вторите често са по-едри от първите… Таткото едър ли е?’ ‘Да’, казвам. ‘Е, значи нормално е и бебето да е по-едро.’ ‘Ама то и на първото дете беше същият татко’, кикотя се аз.

‘А кога приблизително да очаквам да родя? Предния път ми казаха в началото на седмицата, че до края й мога да родя – и така и направих.’ Той отново не казва нищо точно. ‘Околоплодните води намаляват… коремът се е смъкнал… болят ли ви тазовите кости?’ ‘Да.’ ‘Е, да, тялото се готви за раждането.’ Докторе, аз знам, че се готвя да раждам, въпросът е – кога?!

На другия ден се мотая с детето у дома пред компютъра, ровейки виртуалната си ферма. По някое време почвам да усещам леки контракции и малко по-късно установявам, че са сравнително регулярни. Засичам ги известно време и като се убеждавам, че наистина са редовни, звъня на мъжа си – не, не ми трябва още, да не идва, просто да има едно наум и като го викна, да дойде. 15 минути по-късно той все пак дохвърчава въпреки уверенията ми, че няма да родя всеки момент. Междувременно се чувам с майка ми и тя, заедно с леля ми, идват да пием кафе. Пътьом срещат братовчедка ми с голямата племенница и всички заедно засядаме на кафе със сладки – за ужас на мъжа ми, който се опитва да ме изстреля към родилния дом просто за всеки случай, колкото и да обяснявам, че е твърде рано.

По някое време поддавам на нервността му, чуваме се с акушерката и отиваме към родилното около два следобяд – да потвърдят, че ще раждам, пък после ще видим. Мая остава у дома заедно с майка ми, с наставления да поспи и обещания, че няма да родя в това време.

В родилния дом акушерката ми ме посреща – едикойси доцент бил на смяна, тя е говорила с него за моите разбирания – естествено раждане с минимум намеса – и той е казал, че уважава желанията на майката. Идва и самият възрастен доцент, който бързо ми предлага да ме сложи на система и да ми пукне водите – ‘и до шест вечерта ще си родила!’ Любезно отклонявам поканата му и казвам, че не бързам чак толкова много. Той ме гледа любопитно, но не настоява. Преглежда ме за разкритие – и това са отвратителни няколко минути, прегледът е ненужно болезнен и крайно неприятен (аз го илюстрирам вокално, за да не оставям съмнение в доктора, че ме боли). Установява 3 см разкритие и съобразно изявеното ми желание, ме праща да се разхождам навън за два часа, в радиус до 20 минути пеша, с наставления при изтичане на води или друга спешност да се върнем. След като излиза, акушерката ми обяснява, че той наистина може и да пипа по-грубо, но е светило, пише учебници, обучава млади лекари… аз съм честна с нея – може да е светило, не споря, но е безкрайно груб. Мен и така си ме боли, нямам никаква нужда някой да добавя още болка.

Излизаме навън да се разхождаме. Трамбоваме паважа и си говорим разни неща. От време на време при контракция спирам на едно място и дишам дълбоко, докато отмине, но определено не мога да се оплача от болката – съвсем поносима е. Минаваме през близкия супермаркет, откъдето се запасяваме с вода и шоколад. Обаждам се на татко, че ще раждам – още е рано, но по-късно могат да се чуят с майка и да дойде към болницата. Малко по-късно стигаме до МакДоналдс – в квартала около родилния дом няма пукнато кафене, аз съм жадна и гладна, така че това е добре дошло. Докато скоростно сгъвам чийзбургер, свекърва ми тревожно звъни на сина си да провери как съм. ‘Добре е, яде сандвич’, успокоява я той. Как после да обясниш на някого как си се мъчила и трудила да раждаш с пот на челото, като те издават как най-спокойно седиш и плющиш джънк фуд?!

Отбелязвам, че контракциите, макар съвсем регулярни и усилващи се като интензивност, са все така поносими като болка. Мъжът ми казва, че се чувства по-спокоен, като е до мен и вижда какво става, вместо да седи в чакалнята и да гадае как съм, що съм. На мен също ми е спокойно и приятно да ми прави компания и да сме заедно.

Два часа и нещо по-късно се връщаме в родилния дом. След сравнително по-лек, но пак неприятен преглед доцентът установява около 5,5 см разкритие и ме поглежда укорително – ‘Ако беше дала да те сложа на система, сега щяхме да сме на тези сантиметри!’ Гледам го удивено: ‘За какво да стоя вързана на система, от което боли, като за същото време с разходка постигнах същите сантиметри много по-безболезнено и приятно?!’

Заедно с мъжа ми и доцента посядаме във фоайето. След като явно се убеждава, че наистина не искам екстрите на модерната медицина да работят за мен, докторът малко неохотно ме праща отново да се разхождам – в по-близък периметър, за още час. ‘След 17:30 не поемам отговорност!’ Аз не държа особено да родя до 17:30 точно, не сме на маратон… На излизане не успява да уцели ключалката няколко пъти (вратите се заключват, защото иначе ромски фамилии влизат на тълпи за посещение и информация) и дава връзката ключове на мъжа ми да отвори. Това, плюс грубия преглед определено ни кара да се спогледаме – извинявай, но ако човек не уцелва ключалката, как ще му се довериш да изроди бебето ти?

Обикаляме в по-малки кръгчета квартала около родилния дом. Обаждам се по телефона на акушерката, която си почива, докато ме чака, за да й кажа, че продължаваме с разходките. Усещам едно минимално несъгласие в гласа й, че вместо да стоя в болницата, където – всеки знае – е мястото на родилката, обикалям улиците, но тя е много толерантна и се съгласява да се доверя на тялото си. Накрая вече наистина ни омръзва да кръжим – иначе казано, мъжът ми се уморява да ходи – и спираме до р. Марица. Той сяда на парапета до брега, но аз се чувствам много по-добре, когато се движа – и продължавам с тегели напред-назад. Звъни приятелката ми Мяу и идва да ме види за малко. Тя чака второ бебе през януари и искрено се вълнува за мен – освен това се надява втория път да опита естествено раждане (първото е секцио) и свързаните с това неща са й много интересни. Ходим малко заедно, разказвам й днешните преживявания и се хилим; дори успява да ме издебне и да ме снима какви съсредоточени физиономии правя по време на контракции. Болката започва да се усеща повече – инстинктът ми е да се свия на кълбо, но тогава пък не се чувствам по-добре…ще се ходи, то е ясно.

Минава час, час и половина… мъжът ми започва да се притеснява да не закъснеем. Спокойно, казвам, все пак е моето тяло, а и съм раждала веднъж, има още време, няма да родя на брега на Марица! Все пак, по някое време решавам да се върнем. Часът е шест и малко, тайно се надявам смяната на доцента да е свършила. Обажда ми се майка и се разбираме да дойдат заедно с баща ми и Мая да се видим.

Стигаме до родилния дом и чакаме отвън да дойдат нашите – жена от персонала минава покрай нас (акушерка? санитарка? не знам), ухилва се и бодро ми подвиква ‘Защо се връщаш? Не ги слушай! Отивай, махай се, ходи още! 35 години стаж имам в зала, няма по-добро от това за помагане на раждането!’ и в този момент с тих ужас мяркам ръкава на доцента на входа. Ами ако ме види и започне да ме кара да влизам!? Издавам немощен грак и се опитвам да се прикрия зад мъжа ми – безуспешно, с тази ми физика! Започвам да се хиля неистово, което съчетано с контракция, е некомфортно усещане. Долепени като гротескни сиамски близнаци (понеже аз се, хм, крия зад него) прекосяваме улицата и се скриваме зад ъгъла. Мъжът ми е убеден, че докторът ни е видял, но на мен ми е почти все тая.

Идват майка ми и баща ми, Мая, която е толкова развълнувана и притеснена едновременно, че не знае да плаче ли, или да се усмихва и ми се мята в прегръдките. Приказваме си, обяснявам дилемата с доцента и решаваме да звъннем на акушерката и да питаме кой ще застъпи на смяна. Тя вдига телефона разтревожена: ‘Къде изчезна? Притесних се да не родиш на улицата!’ Идва при нас и ме успокоява, че на смяна застъпва друг лекар, да не се безпокоя – а и трябва да попълним разни документи, куп бумаги, като цяло прегледът за приемане ще отнеме още доста време, така че желанието ми да постъпя максимално късно в родилния дом ще се осъществи. Е, щом е така…

Четири часа и половина разходки по-късно за пореден, последен път за деня се запътваме към родилния дом.

следва

Следва продължение

(сс) Бу

Част І   За птичките и пчеличките
Част ІІ Размножавате ли се по план?

Както има ужаааасно много време до посоченият срок за финал на бременността, изведнъж крайната дата започва да наближава със страшна скорост.
От седмия месец не разбирам почти нищо – търкалям си се напред-назад по задачи и си мечтая как ще спра да правя каквото и да е, когато изляза в майчинство. Детето е не по-малко нетърпеливо от мен, защото в градината са сборна група с малко деца и си мечтае да стои у дома с мен.
Междувременно тя е на градина, аз в офиса. Един ден чичо ми идва на визита. Каня го, настанявам го, правя му кафе и му го сервирам, сядам пак зад бюрото и се заприказваме кой как какво. По едно време той ме пита, ‘Вие с мъжа ти не мислите ли за второ вече?’ Аз се опулвам, но решавам, че не съм го разбрала добре и питам, ‘Моля?’ ‘Няма ли да правите Мая кака вече, или е рано още?’ повтаря чичо деликатно. Аз съм толкова силно изумена, че си глътвам граматиката временно. Успявам само да стана отново иззад бюрото, да му се изправя в профил и да кажа, ‘Чичо, добре ли си с очите? Аз скоро ще раждам, не ме ли виждаш?’ Той е смутен, аз почвам да се кикотя неистово. Че е забравил, като сме им казали, разбирам, но да мина няколко пъти пред него в дрехи по тялото и с величествен корем като глътнала цяла огромна диня и да не ме види…

Излизам в майчинство, но съвсем не спирам на едно място – има толкова много недовършени неща, че не знам откъде да подхвана… Коремът вече започва да тежи осезателно и пуфтя недоволно кога ли ще дойде и моя ред да ида на море. Мъжете са прибрали караваната още миналата есен, за да я ремонтират зимата, но минава юли, идва август и с прискърбие разбирам, че ако трябва да й чакам ремонта, за да ида на море, докато съм бременна, трябва да нося бебето поне две години. Мисълта ме стряска и спешно уреждаме море в семеен хотел. Доста хора ме гледат с удивление – ама как така, в осми месец и ще ходиш на море?! Все едно по морето хората не раждат, да не говорим, че в общия случай бременността не е болест, която да накара човек да се търкаля девет месеца на легло.

На плажа продължавам да събирам погледи. Ще ми се да вярвам, че е заради неземната ми красота, но е далеч по-вероятно причината да е коремът, който върви около две минути пред мен. Защо бременните да могат свободно да ходят по улиците, а да идат на плаж е странно? Ура! Най-после успявам да легна по корем – след като изкопавам окоп в пясъка. Едно момченце така се впечатлява от профила ми, че върви над десет метра със зяпнала уста и глава, извърната на 180 градуса, за да не изпусне някой детайл от мен. Друго четиригодишно ме гледа с нескрито възхищение:
‘Ехааа! Какъв шкембак! Какво има вътре?’ ‘Бебе’, казвам мило, но лаконично. Той ме гледа с явно недоверие: ‘Как е влязло там?’ Пращам го да пита майка си. На другия ден ме пита ‘Глътнала ли си го? А как ще излезе?’ Пак го пращам при майка му за информация, знам ли дали няма го разстроя, ако му кажа истината за това, как влизат и излизат бебетата…

С всеки ден почва да ми тежи все повече. Всичко по мен скърца, пука и боли. Ставам с подпиране, в леглото се обръщам от една на друга страна много осторожно, бавно и предпазливо, защото все ми се струва, че някоя моя част ще остане на старото си място, ако не внимавам… превръщам се в бабичка. Бебето се намества ниско в таза и от време навреме като се завърти, направо ми изтръпват зъбите от усещането. Имам все пак малка утеха: за разлика от предната бременност, не ставам нощем до тоалетна – с Мая само дето не живеех там, няма такова постоянно пишкане! За сметка на това имам най-покъртителните киселини, които даже не съм си представяла, че може да има човек. Без никакво значение какво ям и пия, на как спя и какво правя – все едно съм на диета само от лимони. Спасява ме донякъде единствено предвидливата ми мисъл да си поръчам отрано дъвчащи хапчета от Щатите, но и те носят само частично облекчение. Нямам търпение коремът ми да се смъкне, за да мога да се почувствам добре отново.

Започвам постепенно да стягам бебешки истории. Принадлежности, дрехи, планиране на военната операция, наречена ‘Шок и ужас’ (a.k.a. чистене и подреждане)… Толкова много неща трябва да помисли човек за едно бебе… добре, че имам опит и не се втелявам с излишности. Уви, идва ред и на изриването на Авгиевите обори. Някои предположиха, че това са признаци на гнездене – но който ме познава, знае, че това е просто здрав разум. В противен случай, ако се случи да пусна бебето дори за секунда от ръце, няма да мога да го намеря после, докато не почне да плаче и да се ориентирам по звук. Дълги, дълги и усилни дни, в които пет минути правя нещо, десет почивам – уморявам се страшно бързо и пуфтя като парен локомотив. Все пак усилията са увенчани с успех: година и половина след като сме се нанесли, къщата най-после добива подреден вид, невероятно. За колко ли време?
Сред най-големите си геройства причислявам изглаждането на бебешките дрехи – добре, че не са много. С Мая гладих почти година, насърчавана от „така се прави!”, но този път ще знам по-добре и не мисля да се моря повече от няколко седмици до месеци. Щом ние можем да ходим негладени, и бебето ще може.

Поредното посещение при гинеколога. ‘Как сте?’, пита ме той. Решавам да съм откровена: „Пуфтя. Всички ме дразнят. Всичко ме боли. Нито се седи, нито се лежи.“ Той ми се усмихва съчувствено, но изобщо не казва нищо насърчително като „О, утре може да родиш!”, например.

Бирен и бременен корем. Кой кой е?

Цялото ми семейство и всички приятели се съюзяват срещу мен и не отивам на концерта на Мейси Грей, на който така много исках да ида. Тайничко се надявам това да е имало някакъв смисъл и например да родя него ден (09.09.) – коремът ми най-после е ‘паднал’. Споделям с мъжа си тая своя плаха надежда, а той подскача като ужилен: ‘Сакън! Не раждай още два дена, че много работа имам!’ Вторачвам се в него укорително-недоумяващо – той наистина ли си вярва, че ако много, ама много ме помоли, ще стисна крака и няма да родя, докато не си свърши работата?! Както и да е, жертвата ми за Мейси Грей остава невъзнаградена, не раждам на девети. Не раждам и на дванайсти, както ми се е искало (Мая е на дванайсти юли, поне да ги помня лесно). А дванайсти е събота, хубав ден. Говоря в аванс с акушерката си, която ми казва, че е насреща ден и нощ, само да не е на 12-ти събота преди обед. Майка ми пък ми предлага ако раждам на 12-ти, да е сутринта, че следобеда била на сватба. Е, освен да изчакам до вечерта, че и мъжът ми да свърши работа и да имат най-после време за мен! Така или иначе, пропускам и този ден. Терминът ми е след примерно седмица, но това не ме спира да искам – нито спира околните да ми зънят по десет пъти на ден и като ме срещат по улиците, да ме питат ‘Хайде бе! Още ли не си родила?!’ Все едно не се вижда, че не съм, ще каже човек…

Накрая ми омръзва това чакане. Текат залози на коя дата ще родя. Решавам да ги пресека със замах. Обявявам, че няма да раждам сега. Ще си го нося до догодина юни месец, да го родя Близнаци. Туй то.

Освен, че е най-доброто за вашето бебе, кърменето е полезно и за самата вас, като ползите се увеличават правопропорционално на срока, в който кърмите…
Ето 20 причини да се придържате към този най-естествен и полезен начин за хранене на бебето ви.

ЗА БЕБЕТО

1. ПОДСИЛВА ИМУНИТЕТА
Кърмените бебета са по-малко застрашени от развитието на редица заболявания, като например: диабет, астма, алергии и още много други. Като цяло те боледуват по-рядко, а когато все пак се разболеят, преодоляват тези състояния доста по-леко от своите некърмени връстници, тъй като защитният ефект на кърмата предпазва крехкия детски организъм за години напред.

2. ДА ОТГЛЕДАШ АЙНЩАЙН?
Множество изследвания доказват, че специфичният състав на кърмата, включително така важните за развитието на мозъка на бебето АHА и Омега-3, подпомага интелектуалното развитие на детето. Медицински тестове са установили, че до 18-годишна възраст децата, които са били кърмени, имат по-висок коефициент на интелигентност и реагират много по-добре на стреса в училище.

3. НЯМА ДА ИМАТЕ ЗЛОЯДО ДЕТЕ
Кърменето помага да се възпитат деца, които да не израстват злояди и придирчиви поради една основна причина: вкусът на кърмата се променя според състава на храната, която майката яде и който преминава в майчиното мляко, като деликатно го овкусява. По този начин детето има възможност да „опита” косвено ястията, които се предлагат в семейството и след това преходът към допълване на менюто му с твърди храни е доста по-плавен и лесен.

4. ПРЕДПАЗВА ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
Бебето е в състояние от самото си раждане да регулира само потребностите си от храна, а кърменето му предоставя възможността да поема точно толкова, колкото му е необходимо. Това позволява на детето да се отнася положително към храненето и възпитава у него здравословно отношение към храната като цяло. Доказано е, че хранителни разстройства като булимия и анорексия се срещат много по-често при възрастни, които са имали проблеми с храненето в бебешка и детска възраст.

5. КЪРМАТА СЕ УСВОЯВА ПО-ЛЕСНО ОТ ВСЯКО ДРУГО МЛЯКО
Бебетата могат да усвоят и разградят до 100% от майчиното мляко, което не само допринася за пълноценно хранене, но и води до по-малко „връщане” на мляко и газове в стомахчето, което не може да се каже за адаптираните млека. Кърмените бебета поемат по-малко въздух по време на сучене, а това допринася и за образуването на по-малко и по-леки колики.

6. ЗАСИЛВА ЕМОЦИОНАЛНАТА ВРЪЗКА С МАЙКАТА
През първите седмици след раждането, когато новата отговорност в живота може да се превърне в извор не само на радост, но и да носи стрес, за майката и бебето може да е от голяма полза тесният телесен контакт по време на кърменето. Така между тях се изгражда по-тясна връзка, която позволява на майката да разкодира по-ясно знаците на детето си през идващите месеци на невербално общуване и да откликва по-целенасочено на неговите нужди.

7. КЪРМАТА СЪДЪРЖА ЕНДОРФИНИ
Тези т. нар. „хормони на щастието” успокояват по естествен път детето и му помагат да преодолее болката си, ако се е ударило или боледува.

8. КЪРМАТА Е ПО-ДОБРА НА ВКУС ЗА БЕБЕТО
Майчиното мляко е приятно и леко сладникаво, за разлика от адаптираните млека, някои от които могат да имат доста специфичен вкус и аромат и поради това – да бъдат отхвърляни от малкия чревоугодник.

9. ПО-БЪРЗО ЗАДОВОЛЯВА ГЛАДА
Поради отсъствието на шишета и технологично време за приготвяне на млякото за хранене, кърменето предоставя по-бърза възможност да откликнете на глада на детето, който често настъпва внезапно и дори – неочаквано. Това спомага допълнително за по-добрия психически и емоционален комфорт на бебето.

10. БЕБЕТО ПОНАСЯ ПО-ДОБРЕ ИМУНИЗАЦИИТЕ
Доказано е, че кърмените бебета произвеждат по-високи нива на антитела вследствие на имунизациите и по този начин изграждат по-силен автоимунeн отговор на съответните заболявания. Освен това практиката показва, че те понасят доста по-леко нежеланите странични ефекти на ваксините.

ЗА МАЙКАТА

1. КЪРМЕНЕТО Е „МЪРЗЕЛИВО” И ЛЕСНО
А това е особено важно най-вече през по-тежките първи месеци на адаптация към ролята ви на майка. Когато кърмите, вие нямате нужда да стерилизирате шишета и биберони, да преварявате и охлаждате питейна вода, да приготвяте в определено съотношение млечна изкуствена смес. Разходките и пътуванията на къси или по-дълги разстояния са много по-улеснени по същата причина. Всичко, което трябва, за да се нахрани малкият човек, е наличието на майчината гръд.

2. БЕЗПЛАТНО Е
Храненето с адаптирано мляко, както и купуването на шишета, биберони и пособия за тяхното съхранение и стерилизиране могат да достигнат сумата от 850 до 1 500 лв през първата година (в зависимост от съответната марка храни и аксесоари). Кърменето от друга страна е практически безплатно и не изисква никакви капиталовложения.

3. НАМАЛЯВА РИСКА ОТ РАК И ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Майките, които кърмят, са по-малко изложени на опасност да развият рак на гърдата, матката или яйчниците, като освен това са и по-малко застрашени от остеопороза. В това отношение значително по-висок е рискът за раждалите, но некърмили жени, а най-висок остава той за тези, които никога не са раждали. Според проучванията, рискът за майката от развитие на рак на гърдата намалява с около 4,3 процента за всеки 12 месеца, през които тя кърми, както и с допълнителни 7 процента за всяко родено дете.

4. ЕСТЕСТВЕН МЕТОД НА КОНТРАЦЕПЦИЯ
Ако майката „кърми изключително” (термин, който означава, че бебето е само на кърма, без да му се дават допълнително вода, сок и други храни), детето суче на поискване, включително и през нощта. По този начин хормоните на майката не позволяват възстановяване на менструалния цикъл. Така рискът от забременяване в този период е едва около 2%. Ако някое от горните условия обаче не е изпълнено, може да е все пак разумно да ползвате допълнителен метод против забременяване.

5. КЪРМАТА НЕ ОСТАВЯ ПЕТНА
Неизбежно се случва дрехите на родителите и останалите хора около бебето да са често изцапани с ”върнато” мляко. За разлика от адаптираните млека обаче, майчината кърма не оставя петна и се изпира напълно и с лекота от дрехите и други тъкани.

6. ПЕЛЕНИТЕ НА КЪРМЕНИТЕ БЕБЕТА… МИРИШАТ ПО-ДОБРЕ
Освен специфичния мирис „на бебе” (и мляко), пелените на кърмените деца миришат доста по-леко и ненатрапчиво, поне през първите шест месеца, докато още не са захранени и с други храни. Може да изглежда смешен и незначителен довод… докато не започнете да сменяте по 5-6 пелени всеки ден.

7. ПО-ЛЕКИ НОЩИ
И за майката, и за таткото (както и за всички други у дома) нощите са по-спокойни, когато бебето е на кърма, защото нуждите му от храна и/или успокоение се посрещат и задоволяват много по-бързо и без излишен шум и приготовления.

8. ПО-ЛЕКО ПРЕДОЛЯВАНЕ НА СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ
Хормонът пролактин („хормонът на прегръдката”), който помага за образуването на кърма, позволява на майката да се отпусне и да релаксира, действайки й като естествено успокоително. Това, в съчетание с телесната близост и гушкане, които са неизбежни при процеса на кърмене, може да помогне да преодолеете по-бързо и леко следродилните депресивни състояния, които често се срещат при майките през първите месеци от живота им с новия човек.

9. ПОМАГА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РОДИЛНИТЕ ВИ ОРГАНИ
По време на кърмене организмът на майката започва да отделя окситоцин („хормонът на любовта”), който е от особено значение в периода след раждането на бебето и отделянето на плацентата. Той предизвиква контрахиране на матката и така помага тя по-бързо да се свие, възстановявайки предишните си размери. По този начин жената е предпазена от излишна кръвозагуба след раждане.

10. И МОЖЕ БИ НАЙ-ХУБАВОТО: ПОМАГА ДА ОТСЛАБНЕТЕ ПО-БЪРЗО СЛЕД РАЖДАНЕТО
Докато тялото ви образува кърма, то изгаря около 500 калории в повече на ден. Така ако се храните здравословно и разумно, без усилия ще успеете да възстановите фигурата си лесно и в съвсем кратки срокове.

сп. ‘Прическа и стил’, август 2009
автор: Бу

Седя на терасата, докато ме подухва августовски черноморски бриз и се чудя кой глупак е взел пари за поредната свръхидиотска рекламна кампания на Каменица. А тя е идиотска, няма спор. В добавка е особено сексистка и е насочена точно към тези членове на обществото, за които нормалните хора (обичайно от женски пол, но не само) процеждат през зъби ‘мъжка шовинистична свиня’ или за кратко, ‘нерез!’ или ‘простак!’

Седя и си мисля, докато си отпивам от зеления кен с рекламни слогани, защото пия бира и употребявам конкретната марка – от кога, все пак, бирата стана само мъжка територия, че рекламата да е насочена само към тази част от населението и при това – с толкова плиткоумни, но агресивни фрази? Практически не познавам възрастни жени, които да не употребяват бира (но пък знам мъже, които не го правят).

Дали някой вече съди Каменица? Ако не, крайно време е. Някак подозирам, че СЕМ вместо да се самосезира за сексистката реклама, седи, почесва се по биреното шкембе и се подхилва, ‘Глей, глей, браво, колко хитро са го измислили!’ Хитро, я. Ако си на 12.

Не!!! Аз няма да поливам цветята.
Няма такъв филм. Или поливаш или понасяш праведния ми гняв, като се върна и видя как си уморил ‘Принц Бенджамин’, който отглеждам от невръстен престолонаследник с голям труд!

Да!!! Аз ще вечерям чипс.
Не и пред децата. Ако не те виждат, за мен вземи голяма разфасовка чипс със сметана и копър.

Не!!! Аз няма да предам приятелите си.
Ъ, да ги предадеш? Ако това значи „Да, искам да изляза някоя вечер без теб”, кажи го направо. Току-виж се получи. За гледането на децата ще се споразумеем – тази вечер аз, а следващия път, когато аз искам да изляза по женски – ти (защото, сигурна съм, не се смяташ за толкова незаменим, че да не искам също да прекарам време без теб). Ако пък си имал предвид, че искаш да ги водиш у дома да пиете с крясъци, гледайки мача – съжалявам, но не – или идете в кръчмата, или в някоя от техните къщи, ако има кой да ви търпи.

Да!!! Аз ще гледам мача.
Гледай, каква е драмата, само по-тихо. За това имаме два телевизора. В това време Да! Аз ще гледам от местопрестъплението.

Не!!! Аз няма да се обаждам на тъщата.
Чудно. Тогава: Не! Аз няма да се обаждам на майка ти вместо теб и Не! Няма да мисля подаръци за всички празници на твоята част от фамилията.

Да!!! Аз ще се обръсна утре.
Да! И аз ще се обръсна утре и да не си посмял да намекнеш дори, че бода.

Не!!! Аз няма да й дам дистанционното.
Както вече казах, за това имаме два телевизора. Дръж това на 14-инчовия, но да не си припарил до дистанционното на големия!

Да!!! Аз ще се мотая в къщи по гащи.
Мотай се, но после не се оплаквай, че чужди хора, дошли на гости, те виждат по бельо. Нормалните хора се обличат по някое време на деня, все пак, а ти както щеш.

Не!!! Аз няма да я чакам цял час.
Не! И аз няма да чакам цял час да свърши твоето „Ей сега свършвам работа и идвам”.

Да!!! Аз ще разказвам казармени истории.
Да! Ще разказвам истории за бременност и раждане.

Да!!! Аз ще разказвам мръсни вицове.
Въздържай се, докато не се научиш как, иначе само си за смях. Учи се от мен – умея ги така, че изчервявам всеки редови шофьор на автобус от градски транспорт.

Не!!! Аз няма да пазарувам в Мола.
Не ми трябваш ти, само заредена дебитна карта и да гледаш децата в това време, мерси.

Да!!! Аз ще ям с ръце.
Яж. Знаеш къде е пералнята, надявам се, защото Не! Аз няма да пера дрехите ти след твоето ядене с ръце, нито ще чистя мазните мебели после.

Не!!! Аз няма да разхождам пудела.
Ъ, да не го беше взимал тогава.

Да!!! Аз ще си разхвърлям дрехите.
Няма проблем. Само забрави магическите въпроси „Къде ми е ризата” и „Имам ли чисти тениски”. Така или иначе не знам отговора.

Не!!! Аз няма да пия нищо синьо.
Не бих си и помисляла да погледна втори път мъж, който пие нещо синьо с чадърче отгоре му.

Да!!! Аз ще си отварям бирата с вилица.
И това е проблем, защото…? Отвори и моята, поне.

Не!!! Аз няма да измия колата си.
Измий моята, за твоята ми е все тази, честно казано.

Не!!! Аз няма да гладя джинсите си.
Не! И аз не смятам да ги гладя, както добре знаеш. Оправяй се.

Да!!! Аз ще мина по най-краткия път.
Не!!! Аз няма да питам за посоката.
Това го знам… резултатът от горните две е, че за пореден път правим панорамна обиколка на крайните квартали на тъпия непознат град вече три часа.

Да!!! Аз ще чета в тоалетната.
Знанието е сила. Поради тази причина ще минаваш последен през тоалетната сутрин.

Не!!! Аз няма да се мажа с крем.
Недей. После не мрънкай, като ме посочат и кажат „Дъщеря ви”.

Да!!! Аз ще поправям всичко сам.
Не!!! Аз няма да чета упътвания.
Аха… а аз все пак ще викна после майстор, на когото ти ще платиш, защото трябва да използваме проклетия уред, вместо да се правим, че ‘Той така си беше, удряше ни ток още от магазина като го взехме!’

Да!!! Аз ще мразя съдията.
Хм… това трябва да ме интересува, защото…?

Не!!! Аз няма да гледам романтични комедии.
Не! И аз няма да гледам малоумни филми със Стивън Сегал (или Сийгъл, наистина не ме вълнува), нито поредния хипертъп холивудски екшън с три реплики на кръст. И романтични комедии няма да гледам, де, но това е друг въпрос.

Да!!! Аз ще оставям капака на тоалетната вдигнат.
Да! А аз ще го залепя за тоалетната с ‘Капчица’ следващия път, като го намеря така.

Не!!! Аз няма да стъпя в Спа.
Не стъпвай, ще ползвам и твоя час.

Да!!! Аз ще скоча с дрехите в басейн.
Без думи съм. Това е геройство? Специално умение? Повод за гордост?

Не!!! Аз няма да чета менютa.
Недей… но после не се учудвай, като те погледне презрително сервитьорът, задето си искал „Една гроздова”, а те предлагат само самбука.

Не!!! Аз няма да помня годишнини.
Но и не чакай подаръци в отговор за твоите празници, окей?

Не!!! Аз няма да ползвам конец за зъби.
Не! Няма да плащам за зъболечението ти, пък и като се замисля, Не! Няма да те целувам с тоя дъх.

…такива неща… Това е обявеният „манифест” на Каменица. И това е мъжът, който те искат „да спасим”?! Не мисля…

Ако някой съвсем случайно се чуди какво е то – това са плетени цици
Предназначени за показно при лекции за кърмене, за да не се налага човек да ръкомаха неясно във въздуха, опитвайки се да илюстрира думите си, или по-зле, да показва върху себе си, но отдалеч, защото все пак има някаква граница на приличие

Различни размери и форми, точно като истинските. Цветовете, виж, не са като истинските…

Вчера ги получих, оплетени от майката на варненска лактивистка и веднага вкарах в употреба на кърмачески семинар. Много удобна работа!

P.s. Който си няма – приемаме поръчки за плетени цици

На 14. 08. (петък) от 14:30ч. във Варна ще се проведе полудневно обучение-семинар, организирано от Ла Лече Лига, за всички заинтересовани лактивисти: майки и здравни работници.

“Практическа помощ при проблеми с кърменето”

Семинарът е отворен за всички, които имат интерес и желание да го посетят:

• майки (бивши и настоящи кърмачки), които биха искали да са от помощ за кърменето на други майки, като научат повече за специфичните теми, свързани с препятствията пред успешното кърмене и преодоляването им чрез различни техники,

• здравни работници, които биха желали да чуят повече за актуални методи при помощ на кърмещи жени и практически насоки за това

Целта е да се получи актуална информация за естественото хранене и конкретни често и не толкова често срещани проблеми с лактацията, както и да се вземат предвид начини на даване на информация, методи за работа с майки, срещащи затруднения с кърменето и оказване на адекватна помощ.

Семинарът не носи кредитни точки, нито обвързва по някакъв начин посетилите го

На него ще чуете повече за:

• Ла Лече Лига – как дългогодишно работилият успешен модел и опит на международна прокърмаческа организация с над 50-годишна история и клонове в над 85 страни се адаптират в местни условия и как функционира самостоятелно като локална организация от майки за майки

• Позициониране на бебето – ключов фактор за добро и успешно кърмене

• Предупредителни знаци за помощници за кърмене: кое е нормално, на кое трябва да се обърне внимание? Възможни проблеми с кърменето, как да ги разпознаем и как да помогнем на майката да се справи.

Заповядайте!

СБАГАЛ Майчин дом, гр. Варна, лекционна зала (питайте на регистратурата къде е),

ул. “Мир” No. 1, карта

От списание, за което пиша, ме помолиха за бременна снимка. Тъй като нямах актуални (трудна работа, предвид постоянно променящите се размери), а и защото този път се опитвам да имам повече снимки с корема, направихме малка фотосесия, резултатите от която толкова ми харесаха (очевидно скромността не е от силните ми черти), че споделям част от тях

Семейно

Няколко дни преди да вляза в девети месец

Каката

Познай кое липсва

Много нетърпелива Мая вече 5-6 месеца ме кара да й гледам зъбките – кога ще се разклатят? А на едикойси му падна вече второ зъбче! Я виж, това май ми се клати? И после се разочарова, като й кажа, че не, е, може би съвсееееем мъничко се поклаща, но не се притеснявай, всичко с времето си, няма човек да е останал с млечните си зъби (е, поне не пълния набор).

Най-после едно от упоритите зъбчета взе да се клати повече и повече и решихме да идем на зъболекар – с уговорката зъболекарката да види дали трябва да се вади или му е рано (и тук Мая прави муцуни и почва да повтаря като мантра, дано е за вадене, дано е за вадене!)

Отидохме и зъболекарката потвърди – горе-долу му е време, ако не днес – след 10 дни елате. Е, така и така сме тук… Слага малко местна упойка на Мая, която в момента, в който вижда клещите, стиска уста, захлупва я с шепи и казва категорично, „Ама няма с това да ми го вадиш!“ След малко уговорки се предава, желанието й да е минус един зъб е огромно, по-голямо дори от страха й от зъболекарските клещи и потенциалната болка.

Зъболекарката хваща с клещите, бързо накланя зъбчето и докато Мая успее да извика, е извадено. Детето реве и настоява, че е боляло, докато зъболекарката се опитва да попие малкото кръв, която е там (и като я вижда, Мая се шашка). Минута по-късно е скочила и се хили пред огледалото, свръхдоволна от липсващия зъб.

Купихме книга, енциклопедия с динозаври, от името на „зъбната фея, в ролята – майка ти“. Продължава да е все така развълнувана, хората й казват ‘Добър ден!’, а тя не отговаря, само се хили с широко отворена уста, да я забележат по-добре, че й е паднал зъб

Довечера ще чака зъбната фея (въпреки че и двете не сме убедени има ли я, или майките се преструват). Има и някаква ужасяваща представа какво прави зъбната фея със зъбките. Първа хипотеза – взима ги и си ги мие… а, не (в отговор на учудения ми поглед – така де, кой ще седне да мие толкова зъби?!) Строи си къща от тях. А даже не съм й чела Пратчет!

На 9-ти септември Мейси Грей ще пее в Зала 1 на НДК. Харесвам необичайния й глас от едно 8-9 години, още откакто чух On How Life Is. R&B певицата с леко дрезгав, тип ‘какво ли правих снощи’ глас, актриса в 10-ина филми и още толкова сериали, носителка на Грами и още много други награди идва и при нас.

Как, как може точно когато ще съм действително на финалната права чак да дойде! (Ще отида, разбира се, какво, като е седмица преди да родя!)
Така или иначе, стискайте ми палци да удържа дотогава – и като видите жена с размери, подозрително напомнящи на малък кит да припява заедно с Мейси, да знаете, че съм аз.

„…spray your love, all over my face…“
Aahhh, don’t you just love it when censors only pick up individual inappropriate words, as opposed to looking at the context of seemingly innocent ones…

Macy rules, определено.

Искам да се похваля с най-новата ни гордост – обновеният вид на Ла Лече Лига Бг сайта

Използваме и предстоящата Световна седмица на кърменето ‘09 (ССК) 1-7 август, която традиционно отбелязваме вече за шести път с Ла Лече Лига като един от основните й организатори по света и у нас, за да покажем новия дизайн.

Сигурно за някого звучи не-важен повод за хвалба, но аз се радвам извънредно много, че най-после имахме възможност да обновим външния вид (нали е хубаво периодично да има някакви промени), както и да се улесни ползването му (например, сега е доста по-лесен за обновяване, без да се ангажира админът му).

Не знам колко помнят/се сещат какъв беше старият му вид, но ето:

…и вижте го сега:

Не е довършен, още има работа по него, тепърва се добавят всякакви неща вътре и се оправят дребни детайли… Но това са подробности

Ще се радвам да кажете мнение (особено ако е ласкаво).

Все още твърде горда, надута и самодоволна от сътворената от мен торта за 6-тия рожден ден на Мая, споделям рецептата с вас. Прави се по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед (наистина!) Общо взето си намерих различни рецепти в нета, от които сглобих това, което беше в главата ми като проект.

Какво ви трябва? Орехова платка. Крем ганаш. Крем рафаело. Смокиново желе. Какао.

Орехова платка (за 2 блата)
9 яйца
9 с.л. захар
15 с.л. смлени орехи
4 с.л. галета

Жълтъците се разбиват на пяна с половината захар, прибавят се орехите и галетата и на края разбитите на сняг белтъци с другата половина захар. Пече се уж 6-7 минути, т.е. трябва да става бързо, но реално ги пекох над 30 минути всеки (набучвам с клечка за зъби чат-пат, докато започне да излиза чиста). На около 180 С.

За който не умее да реже блат (като мен), най-удачно е продуктите да се разделят на 2 части преди смесването им и съответно да се разбиват с миксер на два пъти (иначе белтъците във втората половина спадат, докато им дойде редът).

Получиха ми се 2 пухкави правоъгълни блата ок.36х25 см, дебели около 2 см. Пекох в намаслена хартия за печене, понеже не обичам да мия тави и защото от хартията блатът се вади значително по-лесно.

Крем ганаш
250-300 г тъмен шоколад
350 – 400 мл неподсладена течна сметана

Сметаната се загрява, прибавя се шоколадът и когато се разтопи, се маха от огъня, охлажда се и се оставя в хладилника най-малко за 3-4 часа. След това се разбива с миксер на пухкав крем.

В оригинал този крем има и 2 с. л. пудра захар, които аз забравих да сложа. Става чуден лек и пухкав крем – и много по-малко сладък от купешките, което е плюс.

Крем Рафаело
1 консерва подсладено кондензирано мляко /около 400г/
250г меко масло
около 100 г кокосови стърготини
(може да сложите и повече, ако ви се стори, че кремът е по-рядък – след стягане на маслото!)

Първо се разбива маслото, като по малко се прибавя на струйка кондензираното мляко до получаване на пухкав крем и после се прибавят стърготините. Така приготвения крем се оставя за около час-два да се стегне хладилника.

Ползвах кондензирано мляко на Дъч лейди – даже не знам има ли друго на пазара. Получава се крем, който наистина много го докарва до Рафаело.

Смокиново желе
400-500 гр смокинов конфитюр/мармалад
10-15 с.л. смлени орехи

Смесва се конфитюрът с орехите. Туй то.

Ползвах готов конфитюр – в супермаркета намерих кофичка от 1л. Вътре има и парченца плод – ако се ползва обаче сладко с цели плодове, ще трябва да се нарежат, иначе няма да може да се сложи на равен пласт.

Приготовление:
Какаото се сварява с малко захар (на вкус). Блатът се сиропира умерено – доста е крехък, така че не трябва да се прекалява, за да не подгизне. Намазва се смокиновото желе, а върху него – кремът рафаело. Слага се вторият блат, сиропира се и се намазва с кремът ганаш.

Украсата е по желание. Ако не се налага украса – обилен слой крем ганаш отгоре й е повече от достатъчен за добрия й вид. По план моята торта трябваше да има и филирани бадеми, наръсени отгоре и сложени отстрани, но ги забравих, ще ги ползвам на второто й издание.

Който я направи – да каже после доволен ли е от резултата

Оставям Мая при нашите за през деня, докато аз правя разни неща, и давам обичайните напътствия – а именно, да слуша и да не прави бели. Отивам да я взема в късния следобед и ми казват, че е била много послушна, само не е спала – лежала 2 часа, стискала очите, но не спала. Почвам да й чета морал (тя е от тези, които наистина имат нужда да спят, или се вкисват преди времето за Сънчо), и нареждам, нареждам… Мая в един момент ме прекъсва и казва леко, „Дай да оставим миналото настрана!“
Естествено, от хълцане и хилене поуката изхвърчава незабелязана…

***

Късно вечерта седя пред компютъра и бързам да допиша нещо, за да сложа детето (и себе си) да спи. Тя търчи напред-назад по гащи и се забавлява както намери за добре, докато аз не мога да й обърна внимание. По някое време идва и ме пита:
„Какво ще стане, ако някой много глупав човек се намаже с лепило? То ще се измие ли?“
Казвам, „Ами зависи от лепилото.“
Тя показва лепилото си стик и аз съм честна: „Вероятно ще се измие. Все пак не се мажи, ако обичаш“
Тя изчезва, а аз продължавам да се трудя. Минава време… и време… по едно време ми прави впечатление, че не се чува нито звук – необичайна тишина (всеки, който има деца, знае какво значи това обикновено). Обръщам се да видя какво става и какво съглеждам:
Младата госпожица си нарязала ленти от хартия, намазала ги с лепилото, шляпва ги на краката си и хоп! ги дърпа… Оцъклям се и с треперещ от смях глас я питам какво прави. Ами, така показали по рекламата, уведомява ме тя. Мишниците вече си ги била обезкосмила с този метод (забележката ми, че няма никакви косми, не я впечатли никак).

Сред смях разказвам после на бабите й за най-новото изобретение. Майка ми нещо недочу, та Мая отчетливо и изключително убедително й обясни как се прави. Просветлявам и вас. „Режеш лентички от хартия, мажеш с лепило, поставяш внимателно и хубаво натискаш, а после рязко! дръпваш.“

***

Няколко седмици след като съм й казала, че чакам бебе, вървим след градина и си говорим. (Тук да отбележа, че по въпросите за бебетата, правенето и раждането им винаги съм отговаряла честно, но съобразено с възрастта й и без излишни детайли – само каквото пита, поднесено подходящо).
- Вие с тати секс ли сте правили, за да имаш сега бебе?
- Да, всички хора са се появили така (и се опитвам да не се дразня на най-последната градинска мода да се хилят на новото словосъчетание „Правиш секс, кикики“, колкото и да съм се опитвала да науча, че тялото не е нещо срамно, нито пък са интимните отношения, съответно).
- Ама как го направихте?
- Казвала съм ти. Знаеш, че бащите имат пишки – също като момченцата. И когато родителите искат да имат бебе, таткото слага семенцето (знае ‘сперматозоид’, но е трудна дума) в корема на майката. Там то опложда малкото яйце, което майката има и така се създава бебето.
- Ама вие голи ли бяхте?
- Да. Това не е нещо срамно (добавям, защото тя е получила нов пристъп на кикот).
- А през нощта ли го правихте?
- Да.
- А аз къде бях? Спях ли по това време?
- Спеше, да.
- Ееее – извива искрено разочаровано тя – защо не ме викнахте?! Аз толкова исках да видя как правите бебето!

***

Моето чудо Мая днес стана на 6 години

… и разбира се, тортата – много вкусна и свърши бързо!
(мое производство, Георги Димитров, първи коридор!)

*пряники – вид курабии с много и различни подправки, често срещани в Русия, а изглежда и в Полша и други. Вариация са им джинджифиловите сладки, gingerbread – въпреки че са на светлинни години от истинските пряники, например – пряники с клюква.

(Когато живях в Москва първи курс, на спирката на метрото – Ленинский проспект – имаше пекарна с най-разкошните клюквеные пряники. Как може 11 години по-късно все така да ми се ядат! Не се удържах и писах на позната да ми прати истински руски пряники в колет.)

За който знае руски – ето 88 рецепти. А тези дни ще постна преведени 1-2, които са ми били успешни.

Сенда Партъкова. Виша Димитров. Дивизия Кирякова.
Ястреб Свиленов. Зузи Иванова. Фори Кирилов.
Отилия Карабойкова. Милинка Михайлов. Аванта Петрова.
Вишню Бойков. Пагонка Карастоянова. Болеслав Краев.

Тези и още много други безумни комбинации ми предложи Генератора на бебешки имена, който уж предлага да проверите как би звучало евентуалното име на бъдещия наследник на семейната империя с полагащата му се фамилия, но всъщност е за гавра и забава (не вярвам някой нормален човек да избере име точно по този начин…). Женските имена са осезателно по-идиотски, а колкото по-рядко срещана е една фамилия, толкова по-дивашки комбинации вади генератора.

Още се чудите как да кръстите детето си?

Гадя, Зая, Антилета, Ъглен, Шаро и Скорбут – изборът е ваш

Що е то exit poll (екзит пол)

Където четем, че:

Широко разпространената критика към практиката на екзит пола е, че междинните резултати от това проучване често биват обявявани преди края на изборния ден, като така евентуално се оказва въздействие върху електората, който още не е стигнал до урните. В някои страни, като Великобритания, публикуването на резултатите от екзит пола преди приключване на изборния ден се счита за криминално деяние, а в други, като Нова Зеландия и Сингапур, този вид проучвания на общественото мнение са изцяло забранени.

В България практиката на екзит пола е разрешена и регламентирана от закона. Според чл. 59, ал. 3 от Закона за избиране на народни представители.

Социологически проучвания в изборния ден се извършват извън сградите, в които се помещават избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели, когато това не създава затруднения за изборния процес. Резултатите от проучванията могат да се оповестят след обявяване края на изборния ден от Централната избирателна комисия.

Но както обичайно, тук поривът за селски тарикатлък на дребно надделява… След всички предизборни излияния за ‘Спрете корупцията’, ‘Купуването и продаването на гласове е престъпление’, спрете този и онзи, честни избори, бла-бла, е повече от странно да види човек псевдо-завоалирани екзит полове в големи новинарски сайтове:

Погледнато така – ми не, не нарушават закона директно. По тъча, по тъча минават, както сме свикнали обикновено, в сивата зона, където така и така попадат 90% от нещата в България. Интересно ще е мнението на ЦИК по въпроса, ако го имат.

Някой ще каже – екзит пола на Дарик е по добра воля на слушателите, които се обаждат сами да кажат за кого са гласували, никой не ги спира и не ги пита… Позволете да се съмнявам. Процентите са съмнително близки до реалните, за да се заблуждаваме с такива измислици-премислици.

И за финал, екзит пол, изнесен без никаква дегизировка, за всеки, който ползва Фейсбук и някой от познатите му е познат на Найо Тицин:

Толкова по въпроса за честни, неманипулирани избори. Жалко.

Това направи впечатление на мен – а който ме познава, знае, че съм политически неангажирана и не-твърде-ориентирана.

Мислите, че другите майки никога не са се чувствали по начина, по който и вие?

Всяко момиченце израства с идеята, че да си майка е нещо хубаво. Идеята се загнездва в главите ни от най-ранна възраст – колко е хубаво да си майка, колко е прекрасно да имаш деца, каква радост е всеки един момент, прекаран с тях (въпреки че здравият разум и личният ни опит като деца с нашите майки би следвало да показва друго!) Това е моментът, който повечето от нас очакват с нетърпение – кога ще съм голяма, да бъда мама, да се грижа за децата си и да изпитам това най-голямо удоволствие…

Неусетно игрите на мама и татко прерастват в игри на чичо доктор, а след това някак забравяме за идеите на майчинството, докато един ден не се окажем, планирано или не, бременни. Тогава, в тези девет месеца очакване, всички тези позабравени идеи от детските години възкръсват с пълна сила. Неочаквано, но – четенето на т.нар. специализирана литература, а именно бебешки списания и книги за родители, допринася за утежняването на нереалистичните очаквания, които повечето от нас създават през месеците на бременността, за да се срутим после от свръх-високият пиедестал на майчинството, на който сами сме се поставили, със страшна сила и разочарование.

Позитивните, възхитителни, прекрасни образи на усмихнати майки със засмяни бебета ни заливат отвсякъде. Обсипани сме със съвети как е най-добре да се справим с всеки един аспект от живота ни с новия член на семейството. Имиджът на идеалната майка е ясно очертан – и всяка от нас подсъзнателно смята, че това е минимумът, към който трябва да се стреми и да достигне. Ами ако ние не се чувстваме така? Ако не умеем да се справяме така добре с дадена ситуация? Ако не се чувстваме по начина, по който се предполага всяка нова майка да се чувства? Отговорът е ясен: може би не сме толкова добри майки. Но дали това наистина е така?

Някои от най-често срещаните митове за майчинството са карали почти всяка нова майка да се чувства отчаяна от себе си и несъвършенствата си в новата си роля – но изненадващо, това наистина се случва с почти всяка нова майка. Иначе казано – ако е толкова често срещано, дали е вярно и дали изобщо имаме причина да се съмняваме в способностите си?

Мит 1: Веднага, щом видите новороденото бебе, ще го заобичате.

Истината е, че има много, наистина много жени, на които им отнема седмици и месеци, докато започнат да чувстват онази особена връзка с детето си. Да, има много майки, които наистина заобичват веднага бебетата си и се чувстват тясно свързани с тях – но обратното е също толкова често срещано. Най-малкото, новият човек е практически непознат за вас, въпреки деветте месеца, които е прекарал в утробата ви. Тепърва предстоят много часове, дни и седмици на опознаване, свикване един с друг и постепенно нагаждане – а доизграждането на специалната връзка родител-дете продължава с години напред. Това, да не изпиташ мигновена любов към бебето си, не значи, че не си добър родител или няма да го обичаш занапред.

Мит 2: Щом бебето се появи на бял свят, майчинските ви чувства и умения ще разцъфтят за секунди.

Също толкова много жени с изненада установяват, че изобщо не се чувстват готови да поемат веднага и изцяло отговорността за ново бебе, въпреки че са му дали живот и всички очакват от тях да могат да се справят с всяка подробност от обгрижването му.

Далеч съм от мисълта, че бабите трябва да се грижат за бебето, защото са отгледали еди-колко-си-деца, докато майка му се почувства готова да го прави сама, но все пак – както с всяко ново нещо, грижите за бебето могат да искат от нас време и търпение, докато се научим, свикнем и започнем да ги правим с рутина и опит.

И докато има жени, които са родени таланти и още от първия ден знаят точно защо плаче бебето им и предугаждат всяко негово желание, то на повечето им трябва време, от дни до месеци, за да се научат да разчитат сигналите, които получават от детето си и да могат да реагират съответно.

Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

Няма никакъв спор, че да имаш бебе обичайно значи много и прекрасни, несравними с нищо мигове на чиста радост и голямо удовлетворение. Но от друга страна, да не се лъжем – да имаш бебе означава да си на разположение 24 часа в денонощието, без фиксирано работно време, най-често – без подготовка за новата работа, с ограничени социални контакти и без възможност за оттегляне.

Иначе казано – да си с малко бебе е много щастлив период – понякога. През останалото време на почти всяка нова майка й минават съвсем други мисли през главата и никой не може да я накара да се почувства щастлива от това, че за пети път днес сменя оповръщана блузка, чисти пюре от стената – отново, събужда се три пъти през нощта, цял ден не е водила смислен разговор с повече от двусрични думи с друг възрастен, няма време за нормален, дълъг и спокоен душ и все още не влиза в старите си дрехи, въпреки че е на старите си килограми. Да обичаш бебето си не означава непременно да обичаш и всички останали неща, които често вървят в комплекта.

Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца

Не знам защо, но често от новите майки се очаква да отрекат старото си ‘аз’ и с две ръце да прегърнат мисълта за майчинството, без да поглеждат назад. И докато това, да имаш бебе, може наистина да носи много позитивни чувства и удовлетворение, то къде точно пише, че човек не може да харесва и стария си живот, дори вече да е минало?

Често забравяме, че да имаме нов член на семейството означава, че се сдобиваме с изцяло нов живот – буквално. Няма я предишната свобода да разполагаш със себе си и времето си, както сметнеш за добре, да поемаш ангажименти в последната минута или според настроението си да се отдадеш на цял следобед мързелуване или бясно ходене напред-назад. Вместо това дневното ни разписание е съобразено с това на бебето, защото нещастно бебе значи, че цялото семейство ще е нещастно; повечето неща, свързани с излизане, изискват планиране с точността на военна операция (поне първите месеци), а просто да грабнеш себе си и бебето и да хукнеш накъдето ти скимне, граничи почти с научна фантастика.

И въпреки че всички тези неща важат най-вече за началото на живота с ново бебе и общо взето с времето повечето от нас успяват в една или друга степен да наместят разнородните си задължения така, че да постигнат баланс и хармония, мисълта за миналите дни, която често носи и малко тъга по независимостта ни, не е нищо необичайно или лошо и определено не значи, че това, да ти липсва „едно време”, е равносилно на това, да не обичаш детето си. Напротив – понякога това дори помага да оценим новото си положение и новите хора, в които сме се превърнали, и това е хубаво.

Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна

Вече сте станали майки? Е, единственото, което трябва да правите, е да жонглирате с около сто нови неща в ежедневието си, сред които благоденствието на наследника, домакинската работа и щастието на половинката; това по дефиниция трябва да е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре, без значение собствените ви нужди, които са пренебрежими на фона на новия ви живот… или не? Не. Това, че имате и нова роля в живота си, която вероятно ще е основна и най-важна за доста време напред, не я прави единствена такава.

За вас не знам, но за мен поне животът не свършва с това, че си станала майка. Последното е прекрасно – не бих го заменила за нищо на света! – но, обективно погледнато, има още куп други неща, които човек би могъл да направи в живота си в допълнение. Въпреки силната нужда, която детето има от майка си през първите години, а и след това, майката продължава да е личност със своите нужди и потребности, радости и грижи, мечти и постижения. И да обръща внимание и на себе си е начинът да остане пълноценна, балансирана и хармонична – такава, каквато е нужна и на детето си.

Автор: Бу, сп. По-здрави 2009

Преди време Еленко ме беше тагнал в блога си за такъми с надеждата, че ще откликна. Аз, обаче, толкова късно се сетих да се организирам, че беше безмислено да пиша (въпреки че имах желание и дори снимах, Еленко!)

Сега аз искам да питам друго: кои са 6 не-важни неща, които ви карат да се чувствате щастливи (или поне доволни за кратко)?

Моите 6:

1. Летен педикюр

а още по-точно, възможността все още да го правя сама, макар и с труд – това е гледката отгоре. Mного обичам да дойде лято с открити пръсти.

2. Милка с марципан

Възхитително. Подходящо и за хората, които не обичат твърде сладко. Марципанът, разбира се, не е онзи псевдо-шоколад от детството ни – по принцип трябва да е смлени бадеми и захар.

3. Цветята ми

които упорито оцеляват и се развиват въпреки мен, а това значи нещо.

4. По-хладно и не-слънчево лятно време

Прекрасно е, особено като пуфти човек по улиците.

5. Скайп

който ми позволява да обсъдя бързо важни неща, а повечето време – да не си кривя душата – да разменяме не-важности и всякакви подобни с приятели.

6. Плодове и зеленчуци

да ги набера затоплени от слънцето от дървото/корена и веднага да ги изям.

—

Ако обичат, да откликнат:

Еленко @ eenk.com, защото ми е интересно дали ще го радват такъми или друго.

Креми @ Cookies with Cream

Мама Меми @ mamamemi.com

Поли @ letsgym.com

Василена @ blizodobebeto.com

Бояна @ ljato.wordpress.com

Nikodile @ www.nicodile.eu

(правилата: линк към този пост, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)