Оставям Мая при нашите за през деня, докато аз правя разни неща, и давам обичайните напътствия – а именно, да слуша и да не прави бели. Отивам да я взема в късния следобед и ми казват, че е била много послушна, само не е спала – лежала 2 часа, стискала очите, но не спала. Почвам да й чета морал (тя е от тези, които наистина имат нужда да спят, или се вкисват преди времето за Сънчо), и нареждам, нареждам… Мая в един момент ме прекъсва и казва леко, “Дай да оставим миналото настрана!”
Естествено, от хълцане и хилене поуката изхвърчава незабелязана…

***

Късно вечерта седя пред компютъра и бързам да допиша нещо, за да сложа детето (и себе си) да спи. Тя търчи напред-назад по гащи и се забавлява както намери за добре, докато аз не мога да й обърна внимание. По някое време идва и ме пита:
“Какво ще стане, ако някой много глупав човек се намаже с лепило? То ще се измие ли?”
Казвам, “Ами зависи от лепилото.”
Тя показва лепилото си стик и аз съм честна: “Вероятно ще се измие. Все пак не се мажи, ако обичаш”
Тя изчезва, а аз продължавам да се трудя. Минава време… и време… по едно време ми прави впечатление, че не се чува нито звук – необичайна тишина (всеки, който има деца, знае какво значи това обикновено). Обръщам се да видя какво става и какво съглеждам:
Младата госпожица си нарязала ленти от хартия, намазала ги с лепилото, шляпва ги на краката си и хоп! ги дърпа… Оцъклям се и с треперещ от смях глас я питам какво прави. Ами, така показали по рекламата, уведомява ме тя. Мишниците вече си ги била обезкосмила с този метод (забележката ми, че няма никакви косми, не я впечатли никак).

Сред смях разказвам после на бабите й за най-новото изобретение. Майка ми нещо недочу, та Мая отчетливо и изключително убедително й обясни как се прави. Просветлявам и вас. “Режеш лентички от хартия, мажеш с лепило, поставяш внимателно и хубаво натискаш, а после рязко! дръпваш.”

***

Няколко седмици след като съм й казала, че чакам бебе, вървим след градина и си говорим. (Тук да отбележа, че по въпросите за бебетата, правенето и раждането им винаги съм отговаряла честно, но съобразено с възрастта й и без излишни детайли – само каквото пита, поднесено подходящо).
- Вие с тати секс ли сте правили, за да имаш сега бебе?
- Да, всички хора са се появили така (и се опитвам да не се дразня на най-последната градинска мода да се хилят на новото словосъчетание “Правиш секс, кикики”, колкото и да съм се опитвала да науча, че тялото не е нещо срамно, нито пък са интимните отношения, съответно).
- Ама как го направихте?
- Казвала съм ти. Знаеш, че бащите имат пишки – също като момченцата. И когато родителите искат да имат бебе, таткото слага семенцето (знае ‘сперматозоид’, но е трудна дума) в корема на майката. Там то опложда малкото яйце, което майката има и така се създава бебето.
- Ама вие голи ли бяхте?
- Да. Това не е нещо срамно (добавям, защото тя е получила нов пристъп на кикот).
- А през нощта ли го правихте?
- Да.
- А аз къде бях? Спях ли по това време?
- Спеше, да.
- Ееее – извива искрено разочаровано тя – защо не ме викнахте?! Аз толкова исках да видя как правите бебето!

***

Моето чудо Мая днес стана на 6 години

… и разбира се, тортата – много вкусна и свърши бързо!
(мое производство, Георги Димитров, първи коридор!)

*пряники – вид курабии с много и различни подправки, често срещани в Русия, а изглежда и в Полша и други. Вариация са им джинджифиловите сладки, gingerbread – въпреки че са на светлинни години от истинските пряники, например – пряники с клюква.

(Когато живях в Москва първи курс, на спирката на метрото – Ленинский проспект – имаше пекарна с най-разкошните клюквеные пряники. Как може 11 години по-късно все така да ми се ядат! Не се удържах и писах на позната да ми прати истински руски пряники в колет.)

За който знае руски – ето 88 рецепти. А тези дни ще постна преведени 1-2, които са ми били успешни.

Сенда Партъкова. Виша Димитров. Дивизия Кирякова.
Ястреб Свиленов. Зузи Иванова. Фори Кирилов.
Отилия Карабойкова. Милинка Михайлов. Аванта Петрова.
Вишню Бойков. Пагонка Карастоянова. Болеслав Краев.

Тези и още много други безумни комбинации ми предложи Генератора на бебешки имена, който уж предлага да проверите как би звучало евентуалното име на бъдещия наследник на семейната империя с полагащата му се фамилия, но всъщност е за гавра и забава (не вярвам някой нормален човек да избере име точно по този начин…). Женските имена са осезателно по-идиотски, а колкото по-рядко срещана е една фамилия, толкова по-дивашки комбинации вади генератора.

Още се чудите как да кръстите детето си?

Гадя, Зая, Антилета, Ъглен, Шаро и Скорбут – изборът е ваш

Що е то exit poll (екзит пол)

Където четем, че:

Широко разпространената критика към практиката на екзит пола е, че междинните резултати от това проучване често биват обявявани преди края на изборния ден, като така евентуално се оказва въздействие върху електората, който още не е стигнал до урните. В някои страни, като Великобритания, публикуването на резултатите от екзит пола преди приключване на изборния ден се счита за криминално деяние, а в други, като Нова Зеландия и Сингапур, този вид проучвания на общественото мнение са изцяло забранени.

В България практиката на екзит пола е разрешена и регламентирана от закона. Според чл. 59, ал. 3 от Закона за избиране на народни представители.

Социологически проучвания в изборния ден се извършват извън сградите, в които се помещават избирателните секции, чрез интервю с гласували избиратели, когато това не създава затруднения за изборния процес. Резултатите от проучванията могат да се оповестят след обявяване края на изборния ден от Централната избирателна комисия.

Но както обичайно, тук поривът за селски тарикатлък на дребно надделява… След всички предизборни излияния за ‘Спрете корупцията’, ‘Купуването и продаването на гласове е престъпление’, спрете този и онзи, честни избори, бла-бла, е повече от странно да види човек псевдо-завоалирани екзит полове в големи новинарски сайтове:

Погледнато така – ми не, не нарушават закона директно. По тъча, по тъча минават, както сме свикнали обикновено, в сивата зона, където така и така попадат 90% от нещата в България. Интересно ще е мнението на ЦИК по въпроса, ако го имат.

Някой ще каже – екзит пола на Дарик е по добра воля на слушателите, които се обаждат сами да кажат за кого са гласували, никой не ги спира и не ги пита… Позволете да се съмнявам. Процентите са съмнително близки до реалните, за да се заблуждаваме с такива измислици-премислици.

И за финал, екзит пол, изнесен без никаква дегизировка, за всеки, който ползва Фейсбук и някой от познатите му е познат на Найо Тицин:

Толкова по въпроса за честни, неманипулирани избори. Жалко.

Това направи впечатление на мен – а който ме познава, знае, че съм политически неангажирана и не-твърде-ориентирана.

Мислите, че другите майки никога не са се чувствали по начина, по който и вие?

Всяко момиченце израства с идеята, че да си майка е нещо хубаво. Идеята се загнездва в главите ни от най-ранна възраст – колко е хубаво да си майка, колко е прекрасно да имаш деца, каква радост е всеки един момент, прекаран с тях (въпреки че здравият разум и личният ни опит като деца с нашите майки би следвало да показва друго!) Това е моментът, който повечето от нас очакват с нетърпение – кога ще съм голяма, да бъда мама, да се грижа за децата си и да изпитам това най-голямо удоволствие…

Неусетно игрите на мама и татко прерастват в игри на чичо доктор, а след това някак забравяме за идеите на майчинството, докато един ден не се окажем, планирано или не, бременни. Тогава, в тези девет месеца очакване, всички тези позабравени идеи от детските години възкръсват с пълна сила. Неочаквано, но – четенето на т.нар. специализирана литература, а именно бебешки списания и книги за родители, допринася за утежняването на нереалистичните очаквания, които повечето от нас създават през месеците на бременността, за да се срутим после от свръх-високият пиедестал на майчинството, на който сами сме се поставили, със страшна сила и разочарование.

Позитивните, възхитителни, прекрасни образи на усмихнати майки със засмяни бебета ни заливат отвсякъде. Обсипани сме със съвети как е най-добре да се справим с всеки един аспект от живота ни с новия член на семейството. Имиджът на идеалната майка е ясно очертан – и всяка от нас подсъзнателно смята, че това е минимумът, към който трябва да се стреми и да достигне. Ами ако ние не се чувстваме така? Ако не умеем да се справяме така добре с дадена ситуация? Ако не се чувстваме по начина, по който се предполага всяка нова майка да се чувства? Отговорът е ясен: може би не сме толкова добри майки. Но дали това наистина е така?

Някои от най-често срещаните митове за майчинството са карали почти всяка нова майка да се чувства отчаяна от себе си и несъвършенствата си в новата си роля – но изненадващо, това наистина се случва с почти всяка нова майка. Иначе казано – ако е толкова често срещано, дали е вярно и дали изобщо имаме причина да се съмняваме в способностите си?

Мит 1: Веднага, щом видите новороденото бебе, ще го заобичате.

Истината е, че има много, наистина много жени, на които им отнема седмици и месеци, докато започнат да чувстват онази особена връзка с детето си. Да, има много майки, които наистина заобичват веднага бебетата си и се чувстват тясно свързани с тях – но обратното е също толкова често срещано. Най-малкото, новият човек е практически непознат за вас, въпреки деветте месеца, които е прекарал в утробата ви. Тепърва предстоят много часове, дни и седмици на опознаване, свикване един с друг и постепенно нагаждане – а доизграждането на специалната връзка родител-дете продължава с години напред. Това, да не изпиташ мигновена любов към бебето си, не значи, че не си добър родител или няма да го обичаш занапред.

Мит 2: Щом бебето се появи на бял свят, майчинските ви чувства и умения ще разцъфтят за секунди.

Също толкова много жени с изненада установяват, че изобщо не се чувстват готови да поемат веднага и изцяло отговорността за ново бебе, въпреки че са му дали живот и всички очакват от тях да могат да се справят с всяка подробност от обгрижването му.

Далеч съм от мисълта, че бабите трябва да се грижат за бебето, защото са отгледали еди-колко-си-деца, докато майка му се почувства готова да го прави сама, но все пак – както с всяко ново нещо, грижите за бебето могат да искат от нас време и търпение, докато се научим, свикнем и започнем да ги правим с рутина и опит.

И докато има жени, които са родени таланти и още от първия ден знаят точно защо плаче бебето им и предугаждат всяко негово желание, то на повечето им трябва време, от дни до месеци, за да се научат да разчитат сигналите, които получават от детето си и да могат да реагират съответно.

Мит 3: Майчинството с малко бебе е най-щастливият период от живота ви.

Няма никакъв спор, че да имаш бебе обичайно значи много и прекрасни, несравними с нищо мигове на чиста радост и голямо удовлетворение. Но от друга страна, да не се лъжем – да имаш бебе означава да си на разположение 24 часа в денонощието, без фиксирано работно време, най-често – без подготовка за новата работа, с ограничени социални контакти и без възможност за оттегляне.

Иначе казано – да си с малко бебе е много щастлив период – понякога. През останалото време на почти всяка нова майка й минават съвсем други мисли през главата и никой не може да я накара да се почувства щастлива от това, че за пети път днес сменя оповръщана блузка, чисти пюре от стената – отново, събужда се три пъти през нощта, цял ден не е водила смислен разговор с повече от двусрични думи с друг възрастен, няма време за нормален, дълъг и спокоен душ и все още не влиза в старите си дрехи, въпреки че е на старите си килограми. Да обичаш бебето си не означава непременно да обичаш и всички останали неща, които често вървят в комплекта.

Мит 4: Ако ви липсва предишния ви живот, нещо в майчинските ви чувства куца

Не знам защо, но често от новите майки се очаква да отрекат старото си ‘аз’ и с две ръце да прегърнат мисълта за майчинството, без да поглеждат назад. И докато това, да имаш бебе, може наистина да носи много позитивни чувства и удовлетворение, то къде точно пише, че човек не може да харесва и стария си живот, дори вече да е минало?

Често забравяме, че да имаме нов член на семейството означава, че се сдобиваме с изцяло нов живот – буквално. Няма я предишната свобода да разполагаш със себе си и времето си, както сметнеш за добре, да поемаш ангажименти в последната минута или според настроението си да се отдадеш на цял следобед мързелуване или бясно ходене напред-назад. Вместо това дневното ни разписание е съобразено с това на бебето, защото нещастно бебе значи, че цялото семейство ще е нещастно; повечето неща, свързани с излизане, изискват планиране с точността на военна операция (поне първите месеци), а просто да грабнеш себе си и бебето и да хукнеш накъдето ти скимне, граничи почти с научна фантастика.

И въпреки че всички тези неща важат най-вече за началото на живота с ново бебе и общо взето с времето повечето от нас успяват в една или друга степен да наместят разнородните си задължения така, че да постигнат баланс и хармония, мисълта за миналите дни, която често носи и малко тъга по независимостта ни, не е нищо необичайно или лошо и определено не значи, че това, да ти липсва „едно време”, е равносилно на това, да не обичаш детето си. Напротив – понякога това дори помага да оценим новото си положение и новите хора, в които сме се превърнали, и това е хубаво.

Мит 5: Да си майка е всичко, от което имаш нужда, за да се чувстваш пълноценна

Вече сте станали майки? Е, единственото, което трябва да правите, е да жонглирате с около сто нови неща в ежедневието си, сред които благоденствието на наследника, домакинската работа и щастието на половинката; това по дефиниция трябва да е достатъчно, за да ви накара да се чувствате добре, без значение собствените ви нужди, които са пренебрежими на фона на новия ви живот… или не? Не. Това, че имате и нова роля в живота си, която вероятно ще е основна и най-важна за доста време напред, не я прави единствена такава.

За вас не знам, но за мен поне животът не свършва с това, че си станала майка. Последното е прекрасно – не бих го заменила за нищо на света! – но, обективно погледнато, има още куп други неща, които човек би могъл да направи в живота си в допълнение. Въпреки силната нужда, която детето има от майка си през първите години, а и след това, майката продължава да е личност със своите нужди и потребности, радости и грижи, мечти и постижения. И да обръща внимание и на себе си е начинът да остане пълноценна, балансирана и хармонична – такава, каквато е нужна и на детето си.

Автор: Бу, сп. По-здрави 2009

Преди време Еленко ме беше тагнал в блога си за такъми с надеждата, че ще откликна. Аз, обаче, толкова късно се сетих да се организирам, че беше безмислено да пиша (въпреки че имах желание и дори снимах, Еленко!)

Сега аз искам да питам друго: кои са 6 не-важни неща, които ви карат да се чувствате щастливи (или поне доволни за кратко)?

Моите 6:

1. Летен педикюр

а още по-точно, възможността все още да го правя сама, макар и с труд – това е гледката отгоре. Mного обичам да дойде лято с открити пръсти.

2. Милка с марципан

Възхитително. Подходящо и за хората, които не обичат твърде сладко. Марципанът, разбира се, не е онзи псевдо-шоколад от детството ни – по принцип трябва да е смлени бадеми и захар.

3. Цветята ми

които упорито оцеляват и се развиват въпреки мен, а това значи нещо.

4. По-хладно и не-слънчево лятно време

Прекрасно е, особено като пуфти човек по улиците.

5. Скайп

който ми позволява да обсъдя бързо важни неща, а повечето време – да не си кривя душата – да разменяме не-важности и всякакви подобни с приятели.

6. Плодове и зеленчуци

да ги набера затоплени от слънцето от дървото/корена и веднага да ги изям.

—

Ако обичат, да откликнат:

Еленко @ eenk.com, защото ми е интересно дали ще го радват такъми или друго.

Креми @ Cookies with Cream

Мама Меми @ mamamemi.com

Поли @ letsgym.com

Василена @ blizodobebeto.com

Бояна @ ljato.wordpress.com

Nikodile @ www.nicodile.eu

(правилата: линк към този пост, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

Мразя спорта – искрено и лично. Въпреки това, опитвам се да спортувам on and off последните 10 години. Не друго, но за съжаление е добре за телесата ми, колкото и да ми е неприятна идеята, а някои злорадо подмятат и “Здрав дух в здраво тяло!” (което не е вярно, нищо не ми пречи да си имам здрав дух в разплуто, нездраво тяло и обратното!)

Всеки случай, докато нормално мога да си позволя цели седмици, преминаващи в месеци, в които не правя нищо, освен да си казвам ободряващо, как от другата седмица обезателно ще отида на спорт, то сега не мога – тялото ми и така е подложено на необичайни изпитания и не върви да му подливам вода, като се търкалям 9 месеца на дивана.

Така че, също както с предната бременност, пак ходя на гимнастика за бременни – този път при Поли, а скоро й бях модел (доколкото думата е удачна за човек с физически данни като настоящите ми) за кратка тонизираща гимнастика.

Не се подлъгвайте от клипа – всъщност в часовете за гимнастика Поли ме кара да правя още много други неща, които ме карат да пуфтя и да се чудя с какво съм заслужила от мен да се лее пот като из ведро… но за това – друг път ще пиша повече. И не ми се смейте много

(ако пък ви стане много смешно – да знаете, че Поли ми казваше какво да правя, тя е виновна!)

Скоро сте родили и както почти всички нови майки, вие също се вълнувате от куп въпроси и се чудите дали не грешите някъде. В идеалния случай кърменето ви е стартирало безпрепятствено и всичко върви добре – докато не започнат да ви глождят съмнения дали бебето ви яде достатъчно, или не се озовете под натиск на добронамерени роднини и приятели да започнете да дохранвате. Често се случва родителите да започнат да дохранват отрочето си, въпреки че намеренията им са били други, без непременно това да е било наложително.

И все пак, кога е необходимо да се дохранва и кога има вероятност погрешно да тълкувате някои сигнали, които бебето или тялото ви подават? Как да разберете дали всичко с кърменето върви добре и кога да започнете да се притеснявате?

Как да разпознаете фалшивите аларми и да не дохранвате бебето без нужда?

Понякога може да се съмнявате в способността на организма си да произведе достатъчно мляко, особено ако ви притесняват промени в тялото ви или поведението на бебето. В повечето случаи става дума за фалшива аларма. Ако детето ви изглежда здраво и жизнено, развива се добре и покрива изискванията за възрастта си, наддава добре и има достатъчно мокри и нацапани пелени всеки ден, кърмата ви вероятно му е достатъчна. Някои от често срещаните безпричинни тревоги могат да бъдат:

• Гърдите ви внезапно изглеждат меки и празни. Няколко седмици след раждане тялото ви започва да се нагажда към реалните нужди на бебето и постепенно спира да прави излишни количества кърма, като в резултат гърдите ви не изглеждат толкова пълни, както преди. Това е нормално и вероятно кърмата се е регулирала.
• Гърдите ви вече не текат спонтанно. Спонтанното изтичане на кърма няма отношение към нейното производство и някои майки дори не го изпитват, като това не им пречи да кърмят успешно. Обичайно потичането е по-малкият проблем след регулирането на кърмата.
• Не чувствате рефлекса на потичане на млякото или чувството е по-слабо от преди. Някои майки никога не чувстват рефлекса, а при други усещането става по-слабо след известно време и кърмят без проблем. Това е без значение за количеството мляко.
• Бебето ви суче често и изглежда гладно скоро след хранене. Помнете, че кърмата се разгражда лесно и бързо, а също и това, че бебетата сучат не само за храна, но и за утеха. За кърменото бебе е обичайно да суче 8-12 пъти (някой път и повече) за денонощие. Понякога малки порции, но на често, са това, от което бебето се нуждае, за да расте добре.
• Опитвате да изцедите гърдите си и количеството е малко. Дори най-съвършената помпа не може да е толкова ефективна, колкото е бебето, когато изпразва гърдите ви. Начинът, по който мъничето засуква, спецификата на сукането, включително контактът с него по време на кърмене са важни за потичането на млякото и доброто изпразване на гърдата и може да не бъдат достатъчно добре постигнати с помпа за кърма. Много майки не успяват да цедят много или никак, без това да се отразява на способността им да кърмят бебетата си успешно.
• Бебето внезапно започва да иска да суче на всеки час и дори по-често. Бебетата растат с голяма бързина в първите месеци и обичайно удвояват рожденото си тегло около средата на първата година. За да растат с такива темпове, понякога минават през т.нар. „скокове в растежа”. През тези периоди апетитът им рязко нараства и може да искат да сучат почти двойно по-често. Честото кърмене ще увеличи количеството на кърмата, за да задоволи повишените му нужди. Дохранването в момент на скок в растежа може да наруши природния механизъм за увеличаване на млякото, вместо да помогне.
• Бебето ви намалява честотата и времетраенето на кърменето. С възрастта бебетата стават по-умели в изсукване на кърма от гърдите ви и е нормално да успяват да получат нужното им количество мляко за по-кратко време от преди. Когато бебето расте, стомахът му също расте и започва да побира повече, което позволява някой път и кърменията да са по-нарядко, сравнено с първите дни.
• Решавате да дадете шише с мляко за кърмачета и бебето го изпива лакомо. Истината е, че много бебета биха пили охотно от шише, без да имат реална нужда от допълнително мляко. Деца, които иначе наддават повече от добре и сучат ефективно, могат да бъдат заинтригувани от новата форма на биберона, както и от лесния поток мляко, който сам се излива в гърлото им, без да полагат почти никакви усилия. Само по себе си това не е добър критерий, тъй като много бебчета биха пили от шише дори веднага след хранене, без да са гладни.
• Бебето ви е нервно. Нормалната ежедневна раздразнителност е много често срещана в бебешка възраст. Много причини могат да направят едно бебе раздразнително, освен гладът. Ако кърменето не помага, опитайте да го разходите, да го полюлеете, да го увиете в тънко одеяло, да го изкъпете, да го масажирате или да дадете на някой друг да се погрижи за него, ако вие сте изчерпали възможностите и търпението си. Ако обаче раздразнителността е постоянна и не отминава изобщо или е придружена и от други симптоми, може да е признак на здравословен проблем. Консултирайте се с педиатъра си.
• Бебето ви наддава различно, кърми се различно и режимът му се различава от този на другите ви познати бебета. Всички бебета са различни и уникални и всяко има собствен ритъм и режим (майките на повече от едно дете лесно могат да потвърдят това). Има големи вариации в нормите при здравото бебе. Ако все пак имате натрапчиво чувство, че нещо не е наред, консултирайте се с педиатъра.

Никое от горните не е причината при вас и млякото ви изглежда наистина е по-малко. Как да го увеличите?

Почти всички майки са способни да правят достатъчно мляко за бебето си с правилно организирано кърмене – често и достатъчно дълго. Само малък процент (под 2%) от жените не успяват. Консултирайте се с лекаря си или човек, който разбира от кърмене, ако смятате, че млякото ви е недостатъчно или бебето ви не е възстановило теглото си при раждане две седмици по-късно. Долните идеи ще ви помогнат да се уверите, че имате изобилна кърма.

• Кърмете често, поне на всеки 2 до 3 часа, с най-много една 4 до 5-часова пауза на денонощие, ако бебето желае.
• Ако е необходимо, будете бебето за хранене на всеки няколко часа. Разсъблечете го, сменете пелените, обтрийте го с влажна кърпа – опитвайте различни неща, за да видите кое ще работи при вас.
• Уверете се, че бебето ви е сложено добре на гърдата на всяко хранене (вж. по-долу)

• Предлагайте и двете гърди на едно хранене. Уверете се, че бебето ви е изпразнило възможно най-добре първата гърда, след което му предложете втората и го оставете да суче, колкото желае. Може да се наложи да доизцедите млякото след това, за да стимулирате допълнително лактацията. На следващото хранене започнете от гърдата, която е била втора предния път.
• Ако бебето бързо губи интерес и нервничи, опитайте „честа смяна”, за да поддържате интереса му: кърмете от първата гърда, докато иска, след това оригнете и предложете втората. Повторете 2 или 3 пъти на всяко хранене, докато изпразни гърдите ви възможно най-добре.
• Окуражете бебето си да суче толкова дълго и толкова често, колкото желае.
• Осигурете добър контакт кожа до кожа с детето си: ако е топло, разсъблечете го, така че максимална площ от кожата му да се допира до вашата; ако е хладно, разтворете дрешките му така, че поне коремчето му да е опряно във вашия гол корем или го завийте с одеяло. Контактът кожа до кожа помага на бебето да суче по-ефективно и да наддава по-добре.
• Избягвайте да давате шише и биберон-залъгалка. По възможност е добре всичкото сукане, което бебето получава, да се прави на гърдата ви.
• Пийте достатъчно течности (поне 6-8 чаши) и се хранете питателно.
• Почивайте добре. Спете, когато бебето ви спи или поне лягайте, докато го кърмите.
• Ако сте избрали да давате вода, предлагайте я неподсладена, в малки количества след хранене. Голямо количество вода, особено подсладена, може да запълни излишно стомахчето на бебето.
• Уверете се, че сте добре и удобно разположени за кърмене. Напрежението може да е пречка за рефлекса на потичане на кърмата.
• Доизцеждането на гърдите, което при нормален ход на кърменето е ненужно, в случая може да помогне за стимулация на кърмата. Изцеждайте на ръка или с помпа поне 10 минути всяка гърда след кърмене, за да я изпразните възможно най-добре.

При всички положения, опитайте се да бъдете търпеливи, спокойни и уверени в себе си. Вие сте човекът, който е най-близо до бебето, познава най-добре нуждите му и е най-вероятно да знаете инстинктивно кога нещата вървят добре и кога има нужда от промяна. Вслушвайте се в сигналите, които бебето ви дава, а също така се доверявайте на тялото си: диадата майка-бебе през хилядолетията е достигнала съвършената настройка, която да работи по възможно най-добрия начин.

автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’ 2009

Приятели, ударете едно рамо за добра кауза – регистрирайте се (15 секунди) и гласувайте (1 секунда) за тази презентация, която може да спечели приз, който да отиде в помощ на българските майки и бащи, като насърчи наличието на повече информация и избор за кърмене, захранване и родителски грижи, свързани с тях

Регистриране и вот от този линк

Бързо, лесно, а може да е от голяма полза!

Можете да споделите с приятели, да публикувате в блога си (Blogger и WordPress ги изважда автоматично), Twitter, Facebook, MySpace, Yahoo, LiveJournal, Multiply и други

10 ноември, 2008 от Анджела Уайт, J.D., съветник по кърмене

Днес имам привилегията да споделя с вас разговор с бившата Ла Лече Лига лидерка Кари Лаут. Кари пише в блога си за родителство Natural Moms Talk Radio и в бизнес блога си, CarrieLauth.com. Кари споделя дългогодишния си опит като доброволен консултант по кърмене.

Какъв беше твоят опит с кърменето?

Радостен. Срещнах малко пречки по пътя си. Все още кърмя четвъртото си дете, така че дните ми на кърмачка вероятно ще свършат след година. Сигурна съм, че ще ми липсва!

С първото ми дете, нещата бяха малко трудни в началото. Имаше проблеми с гъбички и ни отне почти година да ги победим напълно. Бях нервна и притеснена за количеството си кърма, както много нови майки, така че постоянно го слагах от едната на другата гърда, което доведе до дисбаланс между предно и задно мляко, което доведе до нервност и газове. Когато се научих да го държа на една гърда за цялото хранене, понякога за две, нещата се подобриха. Една от любимите ми теми е майки, които мислят, че имат малко кърма, а не е така Също така съм кърмила по време на 3 бременности и съм кърмила в тандем. Всичките ми деца е трябвало да споделят с друго от децата в някой момент. Това е истинско удоволствие.

Кое те накара да станеш Ла Лече Лига лидер?

Опитът ми с ЛЛЛ датира от собственият ми старт като кърмено бебе. Била съм на 5 дена и майка ми е отишла в болницата за някакво тестване с престой от една нощ. Историята разказва, че съм отказала шише и съм била решена нито капка адаптирано мляко да не влезе в устата ми. Винаги съм имала добри чувства към ЛЛЛ, защото тя ми е разказвала, че жени от местната група са дарили изцедена кърма за мен. След това, когато започнах да срещам предизвикателства с първото си дете, се обадих на ЛЛЛ. Лидерката подходи с толкова разбиране и ми отдели толкова много време, че започнах да ходя на срещи, когато бебето ми беше на 5 седмици. Останалото е история!

Кое ти харесваше в това, да си лидер?

За мен беше удоволствие да помагам на майки. Също така обичах да съм около такива чудесни родители. Поучително беше да видя тези удивителни жени от всякакви социални класи, които имаха толкова общо – споделяната родителска философия. Исках просто да попия всичко това като нова майка. Чувствах се, все едно съм открила своето племе.

Какви бяха най-честите въпроси, които получаваше като лидер?

Не мисля, че мога да посоча често срещан въпрос, защото всяка майка е толкова различна. Но както казах, един от любимите ми митове е доминиращото мислене в нашето общество, че кърменето и да имаш кърма е рядко или трудно. Този проблем просто не стои пред други бозайници, които раждат малките си, защото те не се месят на раждащите майки и не се месят и не ‘ръководят’ кърменето.

Какво би искала да знаеха бъдещите и новите майки за кърменето?

Че естествено не означава лесно. Всичко има крива на учене. Че всяко бебе е различно. Да забравят какво „трябва” да правят бебетата или майките.

Какво е впечатлението, което би искала другите да имат за ЛЛЛ?

Не мога да разбера защо някои майки разглеждат ЛЛЛ като нацисти на кърменето. Според моя опит, лидерите бяха най-съчувстващите, разбиращи и загрижени жени на планетата. Никога не съм усетила да осъждат. Когато майките се чувстват така, знам, че това идва от техните собствени несигурности и проблеми. Това не идва отвън.

Как се промени твоят поглед над кърменето и майчинството, когато децата ти пораснаха?

Станах по-спокойна и по-снизходителна към себе си и към децата. Когато си нова майка, се притесняваш, че всичко е от значение, а това не е така. Ако двегодишното ти дете не казва моля и благодаря, това няма значение. Няма да го прави, когато стане на десет, ако те чува да го правиш, и също така няма да порасте като убиец с брадва, ако удари дете на детската площадка. Смях! Сега се доверявам на децата много повече. Също така си разреших да не съм перфектна. Ако имам лош ден и не покривам собствените си очаквания, това е окей. Онзи ден най-голямото ми дете ми каза, „Мамо, ти не можеш да останеш ядосана и за една минута!” Това според мен е най-големият комплимент. Означава, че знам как да гледам на нещата в перспектива и да продължа напред и да се забавлявам повече с децата си.

Върхъ какво фокусираш времето и енергията си сега?

Сега съм самотна майка, така че фокусът ми е да се грижа за децата си финансово, емоционално и духовно, докато ги уча*. Страхотно е!

Благодаря, Кари. Беше много интересно да яуем твоята кърмаческа история и погледът ти върху Ла Лече Лига!

*unschooling

Преведено с разрешение от оригинал.

Доста шокиращ за някои цитат казва накратко това, което много кърмещи майки знаят, или научават в хода на кърменето на бебетата си. А именно, че кърменето има по-различно значение както за майката, така и за детето й, което не се свежда само до вкарване на едно мляко в едно бебе; просто не е само това и не е същото, като да го нахраниш от шише.

Това не значи, че адаптираното мляко е “лошо” или майките, хранещи изкуствено, трябва да се чувстват зле. Просто утвърждава и признава, че кърменето е освен храна и част от интимни, лични и специални отношения между майката и детето й.

Да се сведе кърменето до мляко е като да се сведе сексът до спермата.

– Rachel Myr, Lactnet list facilitator, named “Midwife of the Year 2008″ in Norway, цитирана в Lactnet

Днес ставам на преклонните 31 години. Някой ще се изсмее – на 31? Преклонни?

Ами, да. Боли ме кръста и гърба… краката ми отичат всеки ден, но пък по цял ден… не мога да се навеждам нормално… ходя като патрава… уморявам се бързо и лесно… не мога да изкача 4 етажа, без да спра за почивка, ако преди това съм се поразходила по-стабилно… задъхвам се лесно… спя леко, будя се лесно и често ставам в ранни зори… Не на последно място – изкуфявам прогресивно. Последно вчера в течение на 15 метра, тръгнала за бърза среща преди да прибера детето от градина, успях да забравя за срещата и добре, че жената ме спря насред пътя, та се сетих…

Тези и други подобни екстри ме карат да се чувствам не в разцвета на силите си, ами като една бабичка. Те, разбира се, са част от радостите на бременността (и се надявам да не останат за постоянно!)

Ще си каже човек, добре, бременната деменция как да е, но поне бременността разхубавява, бъдещата майка сияе, ала-бала… Сияе, ами. От пот. Увеличеното кръвообращение, съчетано с нарастващо тегло и настъпващите жеги, предвещаващи едно тежко и жежко лято правят перфектната комбинация за антивид. Перспективата, че този път ще изкарам цялото лято бременна (и все по, и все по-бременна) е малко стряскаща. Но – няма как. Остава да се надявам, че зимата ще ме компенсира и ще е мека.

За разлика от предната бременност, с тази не страдам от сънна болест по половин ден всеки ден. За сметка на това, нощем спя твърде леко – и в резултат отношенията ни са подложени на сериозно изпитание. Аз съм недоспала, зла и нервна, той – с посинени ребра. Не мога да разбера как е възможно човек да се разбуди от яко ръчкане в ребрата, за по-добър ефект съчетано с ритници в пищялите, и съскане „Стига де!”, целящо прекратяване на досадното хъркане, а после просто да се обърне и да заспи наново, без видим проблем. А аз – само като чуя „Хрък!”, дори лекичко, съм готова ококорена и будна по 1-2 часа…

Лекарят ми е отчаян от мен. Няма от какво да ме лекува, всичко ми е наред. Всеки път с малко тъжен глас ме изпраща с „Ами, щом всичко ви е наред…” Един леко нисък хемоглобин беше единствената светлина в тунела. „Ще ви изпиша препарат!”, радва се той. Аз казвам, че предпочитам първо да опитам да повиша хемоглобина с храна. „Нищо, нищо, аз все пак ще ви изпиша!”, настоява. Изписа ми, какво пък. Не го пия.

Решавам да взема количка от английския Ибей, защото така хубава излиза значително по-евтина от наличните тук. Това, че ще е ползвана, не ме притесняава изобщо – не толкова заради re-use re-cycle слоганът, а просто не вярвам в това, че бебешка количка може да струва колкото лека кола втора ръка; не вярвам и в бабиния напев „за първо дете – новичко!”. Второто бебе не ми е второ качество, че само да наследява от първото, по тая логика, нали? Критерият за избор ми е освен всичко друго и да се побира в багажника на микра-та ми. Понеже отчитам, че може да мине доста време, докато си намеря изгодна количка, която да е от предпочитаните от мен, започвам отрано да наблюдавам и дори да наддавам до определени суми. Определено залитам по ‘момичешки’ колички, но не се престрашавам да взема такава – ами ако вътрешното ми чувство греши… Половинката харесва триколки, аз категорично не, така че намирам перфектният компромис. Познахте – просто взимам две колички! (да, знам, че имам лек проблем с пазаруването, няма смисъл да ми го повтаряш, Флор, нещата не се повлияват от това). Скоро успявам да спечеля търга за отлична количка, а в рамките на седмицата ми попада и втора, не точно триколка, но е по вкуса и на двама ни. Количките идват и съм повече от доволна, от крайната им цена и доброто качество – докато все пак се замислям, че хич да не е, имам още 4,5 месеца бременност, през което време ще се спъваме в тях…

Започвам леко да се стресирам – бюстът ми не спира да расте. Размерите му са достойни за забранените за малолетни телевизионни канали и изпитвам трудности да си намеря дрехи конфекция, защото не са предвидени за такива дарования като мен. Поне да имаше някаква полза от цялата тая прелест – но не. Не искам никой и нищо да го докосва, много ми е дискомфортен и чувствителен на допир, което създава известни неудобства предвид това, че ми е някак закачен отпред.

Радвам се на дребни неща – да успея да си намеря дреха, в която да изглеждам що-годе нормално, например (доколкото това е възможно, когато бившата ти талия се е съсредоточила цялата отпред и е с размерите на средна диня). Всичките ми дрехи от новия гардероб са регулируеми с ластици и мисълта, макар и странна, не ме притеснява. Предусещам, че времето ни заедно няма да се ограничи до бременността, с тази скорост, с която се окръглям.

А аз се окръглям наистина бързо или поне такова чувство имам. Един ден откривам, че вече категорично не мога да лежа по корем, след това – че ако стоя права, не си виждам стъпалата, а скоро след това – че вече почва да ми става трудно да си закопчавам сандалите или просто да се навеждам, без да издавам звуци като парен локомотив… Една позната ме вижда на снимка и хлъцва – ако сега си така, какво ще правиш до деветия месец?! Притеснена, се снимам в профил и сравнявам със снимките от предната бременност. Общо взето, същото. Пфу, успокоявам се.

„Какъв пол ще е?” е въпросът на деня. Всеки, който ме види, бърза да ме пита. Познати и приятели пробват какво ли ще стане, ако през два дена ме сръчкат с „Айде де, кога ще знаеш какво е?”, въпреки старателните ми обяснения, че са ми казали да ида в определена седмица на преглед, когато ще се види и полът и датата няма да дойде по-скоро, колкото и често да ме питат. Майка ми ме пита така ли ми се е гадило с Мая, и на отрицателния отговор отбелязва, може пък да е момче. Самата Мая, опитвайки се да не е твърде оптимистична в надеждите си за братче, ме застрелва с „Момче, момиче, не е важно. Важното е да е бебе!” Опитвам се да си представя какво друго мога да родя според нея (тя още ми се сърди, че не съм я родила конче), но не успявам.

Знам, че въпросът може би вълнува и част от 338-те, гласували в анкетата. И с право – наградата за спечелилите е повече от примамлива. На всеки познал – по две седмици нощни грижи за новото бебе!

Време е за втората фетална морфология. Този път сме в разширен състав – аз, Мая, таткото и майка ми. Така де, не се очертава да родя още много деца, а на 3D ехограф бебето се вижда наистина добре и е интересно. Лягам за прегледа и докторът не губи време в празни приказки. Пита Мая какво иска и тя е категорична – „Братче!” „Е, май няма да ти се сбъдне желанието…” Като вижда смутената й физиономия, се опитва да я утеши, че може и да греши, макар че надали. Малко по-късно е сигурен – момиче! И наистина, детайлите от пола се виждат съвсем ясно. Мая е разочарована, искрено е вярвала, че ако много силно си пожелае да е братче, то ще стане. Две минути по-късно вече й е минало и е много щастлива, че единствена от всички деца в групата ще има сестричка. Обзвъняваме роднини и познати, за да кажем новината. Някои се радват; други казват, ми аз си знаех. Трети обаче реагират иначе, като приятелката ми Мяу, която изглежда смята, че своеволната ми настройка за момиче е трябвало да бъде ‘наказана’, извива, ‘Неееее, не може да бъде, сигурно са сгрешили!’

И така, имаме 89 познали, които печелят приза, честито!

Чета една интересна статия от NYTimes и си мисля неща, които ми се въртят често в главата през последните, хм, 5,5 години.

Колко трудно може да е да си родител, ако се опитваш да се придържаш към даден „стил”, особено ако не го правиш инстинктивно – а последното най-често е напълно неосъзнато. Ако всички около теб го правят, хей, ти с нещо по-лоша ли си от тях или може би (ужасна мисъл!) не искаш най-доброто за детето си? Не, разбира се, това би било засрамващо. Така че, стискаш зъби и опъваш – отново – за да достигнеш желания стандарт и да можеш спокойно, леко небрежно да се включиш например в разговорите за графика на детето за занимания след градина.

И това някак изглежда нормално – всички родители наоколо правят тези неща, изхождайки от презумпцията, че цялостното развитие на детето ще се повлияе положително от всички тези занимания, които да усъвършенстват тялото и духа му. Но къде минава тънката граница между благополучието на детето и тихата лудост, в която човек може да изпадне, ако невнимателно попадне в капана на „колкото повече, толкова по-добре (за отрочето)”? Кога точно от занимание с чужд език – безспорно полезно – човек се хваща да обяснява между другото на познати, които кимат в съгласен унисон (вероятно защото правят същото) „Да, да, разбира се – понеделник и сряда е на английски, вторник и четвъртък е на плуване, в петък на езда, в събота репетира детският хор, в неделята почива, защото все пак й трябва време да поупражнява пианото, нали баба й я учи да свири вечер”?

Какво помним ние от детството си? Ходехме на градина или на училище, а после по цели часове играехме навън, докато един по един не ни привикваха през балкона гласове на майки и баби, или пък „семейната свирка” не прозвучеше, за да сложи край (Маааамооооо, само още пет минути!) Единици от нас ходеха на солфеж или спорт, значително по-рядко – на чужд език. И това беше нормално и – да не повярваш – станахме нормални, интелигентни хора, изживели пълноценно и щастливо детство.

Какво става сега? Още докато е бременна, майката пуска Моцарт и Бах със специални слушалки, окачени на корема – за да разпознава после бебето определени ритми и да се успокоява. Бащата прекарва часове с устни, допрени до корема на жена си, за да говори на нероденото и то да свикне с гласа му (защото, ъ, иначе няма да свикне и някой ден ще му вика ‘чичо’?!) Бебето бива записвано на английски от 3 (да, три) месеца – по новия, но всъщност доказан от десетилетия (?!), супер-прекрасен-и-ефикасен метод, който ще му позволи да проговори свободно на три езика след броени месеци. На шест месеца родителите вече разтревожено обикалят басейните и търсят перфектния бебешки такъв, в който отрочето да започне да плува – това подобрява физическото развитие, извисява духа и други разни екстри. На 2 години вече взима уроци по музика, на 3 – започва да спортува, на 4…

Къде остава възможността на детето да бъде, ами, дете? Да има време за игра – каквато то поиска, с когото и където желае, а не специално организирани от родителите му занимания с подходящи другарчета на предварително определена тема (за да ги разнообразят и развият заложбите им максимално, защото кой знае иначе как ще си губят времето с несмислени игри)?

Като че ли някакъв повсевместен страх е обзел родителите, че ако не се опитат да запълнят максимално много програмата на детето си с отбрани дейности, то ще израсте някак несъвършено, нещо ще му липсва – пък и, да си го кажем пак, ако всички наоколо го правят, на човек не му се иска да изглежда незагрижен или лош родител, който по някаква неразбираема причина отказва да даде най-добрият-възможен-старт в живота на наследника си…

Това, което по-рано е било лесно и просто – раждаш дете, грижиш се за него, възпитаваш го да израсте нормален човек, днес – иска внимателно вглеждане в нужди, дарби и желания и задължителната “правилна” реакция, често пъти въпреки тях, за негово бъдещо добро; четене на дебели книги, които да ти обяснят как точно трябва да си гледаш детето, за да не сгрешиш някъде по пътя; нужно е да влагаш време, средства и усилия във всякакви допълнителни занимания, за да развиеш евентуалните му заложби максимално, а в най-лошия случай – поне да го направиш всестранно развита личност, която да отличава Бросар от Бьом на първите три такта и да владее най-малко три езика до десетата си годишнина…

Дали наистина родителството е предвидено да е толкова сложно? Лоши родители ли ще сме, ако чисто и просто не пренатягаме нещата, а вместо това вземем, че си гледаме децата така, както са отгледали и възпитали нас? С грижа и обич, но не непременно с дебела книга под мишница, която да ти каже какво да очакваш от 0 до 18, без тотално вманиачаване по детето, често съчетано със забравяне на собствената идентичност и нужди?

Като че ли все повече хора се ориентират към един по-спокоен, по-неинтензивен, по-лежерен родителски „стил”, доколкото последната дума е правилна. Децата имат време да са просто деца, а родителите, освен да се вторачват постоянно в наследниците си, имат време и желание да обърнат внимание и на себе си (което според мен е просто проява на здрав разум – ако постоянно търчиш да се грижиш за детето си, кога ще имаш време за себе си?)

Освен да почакаме още 20-25 години и да видим какво ще излезе от тази работа.

Гост-блогър е firebird*
—

Събуждам се в 5,30 – моят син си удря главата в леглото и плаче.
Не зная защо плаче. Той не говори и не може да ми обясни. Може да е сънувал нещо, може да го дразни пижамката или някой звук, на който аз не обръщам внимание.
Опитвам се да гушна и успокоя. Той не понася да го гушкам повече от 2 секунди.
Продължава да плаче и се примъква към стената, където иска да си удари главата отново.
Не, той не ме манипулира. Той има разстройство от аутистичния спектър.
На 6 години е и не говори, не може да се облече сам, но използва компютъра, познава добре улиците, по които минаваме.
Това последното изглежда хубаво, но не винаги е така, защото ако искам да мина по друга улица, той се сърди.
Новите неща го притесняват.
Може да се разплаче от фалшива музика, от това, че убиват мечката в детско филмче или понякога и аз не зная защо, и да се повтори сцената с удрянето на главата. Трудно изтърпява опашка в магазин.
В градинката вчера имаше празник за първи юни. Не го заведох, защото ще се изнерви от силната музика.
Той се радва на децата, но не умее да си играе с тях, защото не говори, защото се страхува от люлки, пързалки и катерушки.
Понякога се поклаща напред-назад, за да се успокоява, и си пее “ЕЕЕЕЕЕЕЕ”
Ако му купя подарък, няма да се зарадва. Играчките, които му харесват, са топки и коли. И си играе с тях, като ги върти около оста им (на колите върти колелцата). Така може да седи с часове и да върти едно и също нещо. Специалистите казват, че това никак не е добре, защото така се затваря в свой измислен свят. Трябва да играе други игри, в които да споделя играчки, да общува.
Той не ходи на детска градина, защото не го искат.
Би било добре за него да е сред активно общуващи деца, за да го стимулират да играе с тях.
Единствената градина, в която биха го взели, е далече в Бояна и там ще бъде в група с други деца като него. Всеки в своя свят, въртящ чинийка или тракащ с вратичката на шкафчето… няма да е от полза за никого.

А когато е спокоен, той се усмихва.
Усмихва се на нещо в своя свят. Показва ми какво иска, като взема ръката ми и я “води” до желаното нещо.
Обича музика и танцува в ритъм. Обича анимационни филми и сам си ги пуска на компютъра.
Обича да гледа как другите деца се люлеят и се пързалят, макар и той да пищи от ужас при опит да го кача на люлка.

Не пиша в “Деца с увреждания”, защото ние там се знаем. Искам да разкажа на останалите.

И не, не събирам пари за лечение, защото за неговият проблем няма нито скъпи лекарства, нито нито операция в чужбина.
Той иска само търпение и разбиране, много работа с логопеди и психолози.

Искам само да кажа – детето ми не е невъзпитано.
То не се тръшка от глезотия или за поредната скъпа играчка.
Когато маха с ръчички като с крилца, това не е повод децата да му се смеят.
Той така показва, че им се радва.
Обяснете на вашите деца, че има и такива като него.
и… честит първи юни!
На всички деца!

—

*firebird е дългогодишен потребител на форумите в bg-mamma; участва активно във подфорумите Майки (бъдещи и настоящи), Деца с увреждания и хронични заболявания, Кърмене и захранване на бебетата

Вчера бях на премиера на нова книга (ще ставам културна! ама всеки момент! само ми дайте шанс!). Покани ме приятелка, която работи в издателството.

Книгата я имах от над седмица, но не бях стигнала до нея да я прочета, така че премиерата ми се видя добра идея. Досега не съм била на премиери на книги, беше ми любопитно да видя за какво иде реч. Представяне от издателя, представяне от други разни хора, литературно четене от актьор – и всяко едно от тях ме караше все повече да искам да се прибера и да зачета книгата.

Въпреки че няколко пъти чух, че като я захване човек, трудно я оставя, гледах малко недоверчиво на такива реклами – чели сме книги, знаем как става, все пак… Но се изненадах, когато легнах да я чета (чета най-вече предзаспивно) и не я оставих до 3:30 сутринта, когато я свърших.

Тя е брутална. Безжалостна. Без никакво лустро. Интересна. Отразява парченца и от теб.

Нещата от живота такива, каквито са. Гадни. Смешни. Патетични. Тъжни. Весели. Всякакви.

Една от книгите, които още докато четеш, им знаеш края и това изобщо не те притеснява, нито намаля интереса ти. Една от книгите, които още докато четеш, си мислиш на кого да я препоръчаш, а списъкът се оказва много голям.

Нямам спомен да съм ревала толкова на някоя книга.

Отива една жена на лекаря… начало на толкова много вицове.

Отива една жена на лекаря… и научава, че е болна от рак.

Неелегантният разказ за това, какво преживява едно семейство впоследствие – без драматизъм, без ‘ах’ и ‘ох’ – това не е книга за рака. Това е по-скоро много прям поглед на едни отношения, поставени в необичайна ситуация. И въпреки, че е необичайна, със сигурност много от нещата човек ги разпознава и у себе си.

Книгата е тежка, но четенето й не тежи. Краят й е предизвестен, но това не намалява силата й. Опитайте. Струва си.

Сайтът на книгата
Откъси от нея: едно, две
“Отива една жена при лекаря”, изд. Жанет45
автор Рей Клуун, превод Мария Енчева

С любезното съдействие на craftsgifts, която предоставя на вниманието ни следващата порция гениално-безумни sms-и, дело на народното творчество и красота

“Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати”

“Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса”

“Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е гъвкава и не може да си смукне.”

“And I love U2, Vese”

“Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?”

“Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.”

“Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.”

“Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.”

“Заводски хляб, шампанско и сълзи”

“Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.”

“Оргазъм ротердамски направо”

“Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.”

“Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.”

“А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.”

“Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.”

“Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.”

“Опааа, почна Гергана. That`s the spirit, лелееей.”

“Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.”

“Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!”

“Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.”

“Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.”

“Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.”

“Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.”

“Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.”

“Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.”

“Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!”

“Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най–искрената форма на самокритика.”

“Бебончо, тоа Хегел направо ми счупи тиквата. Хегел вече ми е като Гала с елементи на Варвара, честно.”

“Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.”

“Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.”

“Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.”

“Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?”

“Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.”

“Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.”

“Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.”

“Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!”

от сп. Mtel

“Майко, тая седмица нема гарнизонка. Елате вие, искам три палки Амбарица и Плеибой.”

“А, и Металиката, майко, черната”

“По дяволите, Ангеле”

“Вика, че е от Минск. Малко има паласки, ама става, взимай Гошката и идвайте”

“В китайския съм, къде. Току що хванах една мегатлъста муха с клечките, както си летеше. Много съм задобрял”

“Оризът е абсолютно неподвижен. Страх ме е. Дали да не взема още едно хапче?”

“Пепи, тея Реал Мадрид са направо Нереал Мадрид бе, батенце”

“Не ми се отваряй, а чети. Ако Сталинградският пуч през януари 43-та беше успял, щяха да се спасят поне 13 милиона души, няма шест-пет”

“Пилешки сърца по селски, това сте вие”

“Тая прашка само ти пречи”

“Какъв би бил смисълът от земетресение на необитаема планета?”

“Дали е по достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или, възстанал с меч в ръка да я метнеш на спалнята и да и покажеш кой е шефа?”

“Опита го, а? Кой е императорът на гювеча, питам аз?”

“Усещаш тежест в гърдите?! Сигурно е от силикона”

“Що й каза, че приличала едно към едно на Анджелина Жоли, като имаш предвид Анджелика Хюстън? Ти я извеждай сега, като ти е толко акъла. И ги научи тея актриси най-накрая”

“А умиращия казал, уф, направо съм труп, хич не ми е до сандвичи”

“Забелqзал съм, че колкото повече газиш дадена котка с колата, толкова по плоска става тя”

“Заключете жените си у дома, защото навън бродя аз, т.е. Ванката Симеонов, който си смених телефона и това ми е новия”

“Задушавам малко оризец на фурна и съм му пуснал Сибелиус, много го успокоява”

“Влязох последен във финала на щафетата разредено узо с 23 мин 21 сек, твйрде далеч от най-доброто ми постижение. Нещо става”

“Внимавай с мен, Ванче. Аз произхождам от прочутото и безмилостно племе на сексите”

“Стига бакпулвер, дявол да го вземе”

“Имах много тежък ден, направо съм на парчета. Точно 14 парчета, между другото. Ела кйм 22:30 да ги събереш и да им вдъхнеш живот знаеш през къде”

“Костенурката да не е заек да избяга”

“Стига си се занимавал с глупости. Ако наистина откриеш универсален разредител, в каква среда ще го съхраняваш, умник?”

“На Созопол с левове ли е, или с български крони?”

“Я сега покажи на гостите как прави Джена Джеймисън”

“Впрочем ходих на ЕКГ и сърцето ми изобщо не е разбито. Успех следващия път”

“Левски- Ц**А е на 17 октомври”

“Ако още веднъж забележа, че в жалката ти мусака липсва патладжан, дните ти са преброени”

“Еми това съм аз – дух на манекен в тяло на Волтер”

“Къде блееш пак, принцесо моя” Твоят красив овен е на паркинга, зад белия Нисан”

“Не, не съм с прозрачничкото. В момента нося само 2000г мозък, отвратително тесен презерватив и няколко капки L’eau D’Issey”

“Бог те острига жестоко, мой”

“Първо джинче, тра-ла-ла”

“Няма да ме имаш, и сълзи да проливаш, жената не ме пуска”

“Нищо не праиме, лежиме в леглото и си пишеме смси, щото сме скарани”

“Михаиле, дори сред тези пичове подбрани, си като гълъб сред врани, заклевам се”

“Можеше да видиш как Аржентина изпусна Купата вместо да тичаш след някакви кльощави фусти”

“Предлагам андиамо а Лаго Панчарево, оти че пукнем от жега”

“Аре сайонара, че ше метеме”

“Господин сельо, ако и днеска не дойдеш за белота, f**k you hoe I don’t want you back. Oh ooh yeah”

“Естествено, че е по добър в леглото от мен. Всеки е по добър в леглото от мен. Защото аз съм лош, много ло-ош, и идвам без капчица милост в мъртвилото на нощта със своето зло сечиво”

“Кого, кого ще стопли този радиатор?”

“Те руснаците са си такива, бе си дават много зор. Що мислиш Октомврийската револуция е избухнала чак през ноември?”

“В началото има много надежда. После идват Хенрик Ларсон и неговите приятели- изнасилвачи”

“Човек не бива да изневерява на себе си, Сонче. Само на останалите”

“А що неми я даде тая деветка, стопанке на сърцето ми?

“Снощи ми беше много спокойно. Твоята компания е най-доброто лекарство срещу безсънието”

“О, нека още малко да послушам как тъжно удря твоята бухалка прането”

“Тука така вали, че ми идва да почна да събирам животни и насекоми, по двойка от всеки вид”

“Не вярвам в прераждането”

“Да биеш Троя, това го разбирам. Ама Франция?”

“6е ва схрускам с копчетата госпожо Ан4ева”

“Дай я дълга, към далечната греда”

“Според мене ракиите бяха осем, но най-добре да питаме статистическия институт”

“Алос, Госе, виделис Делас как вкарвас на цехи? Сте давас сто левас, мана му”

“Азалиите цъфтят по здрач/ Бяла шапчица на Фуджияма/ А аз имам терца до вале от купите”

“На път към Киото/ Аромат на чаени листа/ Те азалиите хубаво си цъфтят, обаче неам ни една купа”

“Не се бърши в котката, сто пъти те предупредих. Последният, кожто се избърса в Ачо, го намериха в една бетонобъркачка”

“Ти не си виждал такова задниче, много се извинявам. Кайли Миног пада най-нечестно със сребърен гол в продълженията”

“Запомни от мене две неща, синко: никога не посягай на жена и никога не изпивай шише водка след шише Перно”

“Еми не зарастват бързо, мило, ма нали искаше разнообразие! Сега кво да го правя скапания бич, като съм загубил касовата?”

“Моля ти се и кажи, че в квартала ми викат “Иво Магарето, ама не щото съм инат”

“Косата ми си пада по мен”

“Аз те напускам. Търси си друг красив гений”

“Тц. Не може да имаш толкова малко кутр и да храниш илюзии”

“Г-н Бочев, мачът почва след 20 (двадесет) минути. Явете се у нас за малка справка и голяма мускатова”

“Или се гръмни в главата като Кърт Кобейн или няма да те броя за бунтар. Ама ти си реши”

“Тия новите ми шорти са толкова тесни, че си личи не само от кой пол съм, ами и от кое вероизповедание”

“Еми какво да стане. Дадох й достатъчно дълъг лост и цяла нощ повдигахме земята, кво”

“Като са ти взели книжката, си намери друга. Важното е да не спираш да четеш”

“Аврора току що пукна. Трябва да залича следите, че мама ще си дойде”

“Бебчо, като светнахме и изкрещяхме, Жоро така се стресна, че се изпусна. Това surprise party май не беше добра идея”

“Не мога без тебе, мило. Некой трябва да държи другия край, докато я режа пустата талпа”

“Краставиците изяж сам, а пържените картофи дай на врага си”

“Переме по магистралата с накисване, щото сме си взели две шишета Jack и положението е ихаа. Трепери, Поморие!”

“Quousque tandem, Katerina, patientia nostra abutere? A?”

“Кон, баби, кон. Метър и осемдесе, свръхестествено руса, ярко изразени предни резци, цвили с лек източен акцент. Проста да падлудееш”

“Да ти се не види и жълтия кантарион, и отварата. Естествена виагра друг път”

“Пил бил 2. Не ще да кара”

“Лесно ще ме познаете- аз съм висок, с кафяви очи и голяма бутилка узо под мишница”

“Бог да пази Финландия”

“Хой, хой, взех и тоз завой”

“Да, отидохме у тях, как мислиш ти. Кво да ти кажа- седемнайсе мига от пролетта, ама амартамента му не е лош”

“Спри боба със зеле, асансьорни техници сме все пак”

“Що не вдигаш, бе? Исках да ти върна парите, ама нищо, ще се чуем другия месец”

“Ти луда ли си, кой се е търкалял пиян пред вашите? Трябва да гледаме позитивно”

“Преуморяваш се, миличък. Риголето не значи малко Риголе”

” Hungry? why wait? В сръбската скара сме”

“Секс, та секс, Стига с тоя секс. Братовчедка си ми все пак”

“Не те знам кой си, ама ако още един път пуснеш честит Свети Валентин на жена ми, ще разбера, казвам ти”

“Ела си веднага. Детето прободе дядо Марин със самурайския меч. Всичко е в кръв и лимфа”

Не съм се отрязал, не дрънкай глупости. Просто го губех бавно, малко по малко”

“Пешко, някви с качулки ти вдигат колата. Паяк не се вижда, ти си прецени”

“Вива Зарезан! Дай да ти чуя чашата!”

“Трети горе кариес, от тука го виждам, да”

“Чувате ли на вашата маса как сърба Кирето? Е тва е липсващото звено между Dolce, Gabbana и шкембето”

“Поздрави г-жа майка ти, компадре, и й кажи че я желая неудържимо”

“Дишай”

“Най-хубавото на свободния печат е ЦЕНЗУРИРАНО”

“Никакъв мач на Челси, миличка, отиваме на коледен шопинг”

“Пълнен шаран форевер”

“Лиле, знаеш имам сто жени, само тебе нямам”

“Аз ще съм при астроложката до шес и половина. Иди да вземеш белугата от Цецко и не забравяй да нарежеш зелето, че ще се изключваме”

“Обичам те бе, муцка, а стига вече. Бъдни вечер е”

“Гледам Къци и си мисля: живата материя не е ли една голяма мистерия?”

“Питагорейците се оказаха прави, за жалост”

“Как само ухаят есенниците, Елено! Вървях си из полето и отведнъж насреща ми – София”

“Много се извинявам, обаче човек не може да мирише така.Не и ако е жив.”

“Само Македонска слава ше викаш на майка си.”

“Тая ако разбере за Мимето, батко, ше ме разпне в центъра на София. Или още по-лошо – не в центъра.”

“Христос възкресе, Ванче. Факт без прецедент….”

“Брат ми, не се лигави, а й вземи телефона. После ше го шитнеме.”

“Без мен. Проклет да си и ти, и твоите здравословни круши на гладно.”

от сп. Mtel 2003-2004, любезно предоставено от г-ца Рокси

SMS-ите, без които не можем, vol. II

из Фейсбук

Често задавани въпроси за захранването – 1 част

Кои са някои знаци, че бебето ми е готово за захранване?

Повечето бебета са готови да поемат храна, различна от мляко, около средата на първата година, в повечето случаи – към шест месечна възраст. До този момент хранителната система на бебето най-често е недостатъчно зряла, за да преработва добре други храни. Когато бебето е готово да приема нови храни, най-често това може да се види по различни знаци, за които родителите могат да следят.

• Може да си държи главата изправена
• Седи добре и стабилно (с чужда помощ)
• Прави дъвкателни движения с уста
• Рожденото тегло се е удвоило
• Показва засилен интерес към храната на възрастните (опитва се да си вземе)
• Може да затвори устни около лъжичката
• Губи рефлекса за избутване на храна с език (който досега го е предпазвал от ненавременно попадане на храна, като я е изплювало)
• След кърмене (на поискване) изглежда все още гладно
• Растат зъби

Не е задължително бебето да проявява всички наведнъж, но е желателно да проявява поне повечето, преди да му се предложи захранване. Ако бебето ви проявява само някои от тези признаци (например, държи си главата изправена и му растат зъби), но не всички (не проявява интерес към храната на възрастните, все още рефлексът за избутване с език е активен), то по всяка вероятност не е готово за захранване. Някои бебета проявяват повечето знаци за готовност по-рано, други по-късно, но общоприетото схващане е, че предлагане на каквито и да е храни, различни от мляко (включително сок и плодово пюре) не бива да става преди 4 навършени месеца или по-късно, ако няма причина да се избързва и бебето не проявява желание.

Кои храни трябва да въведа първо?

Различните ‘школи’ по света предлагат различни първи храни, съобразено с местните културни и хранителни особености. Някои неща обаче са валидни навсякъде:

• Сокът се избягва за първа храна (или сред първите), заради дразненето на лигавицата на стомаха, което често се асоциира с него
• Избягват се храни, които са известни алергени, докато детето не е на подходяща възраст (ядки, мед, яйчен белтък, краве мляко, глутен, риба и морски дарове)

Извън това, няма стриктен ред на въвеждане на храните. Някои майки избират да започнат захранването със зърнени безглутенови каши, други предпочитат да започнат със зеленчуково пюре, а трети – с плодово. Месото също може да бъде въведено сред първите храни.

Плодове

Повечето бебета обичат плодове. Уверете се, че са добре узрели, меки, добре измити с топла вода и сапун и обелени, преди да ги поднесете на бебето.

• Банан, добре узрял и мек, намачкан с вилица (може първите няколко пъти да е пасиран гладко, а след това – намачкан, за да свиква постепено бебето с по-груба консистенция)
• Неподсладено ябълково пюре, от суров плод (ако бебето е над 6 месеца) или задушен на пара
• Сливи, праскови, круши или кайсии на пюре, ако е нужно, задушени на пара преди това
• Авокадо на пюре

Зеленчуци

Въпреки естствената си склонност към по-сладки храни, повечето бебета охоно приемат зеленчуци. Много майки предпочитат да започнат с по-сладникави на вкус зеленчуци, които постепенно да смесват с по-неутрални или по-специфични на вкус, за да е преходът по-плавен. Пресните зеленчуци трябва да бъдат добре измити с топла вода, обелени и сготвени до омекване. Замразените зеленчуци са добра алтернатива, ако няма пресни под ръка, но може да е добра идея да избягвате готови консерви, в които има добавена сол и консерванти. Бебето ви може би ще се радва да опита:

• Печен или варен сладък картоф (батат или по-сладък сорт)
• Пюрирани обикновени картофи
• Варена или печена тиква
• Моркови ‘бейби’
• Зелен фасул, грах, сладка ряпа на по-късен етап

Зърнена каша

Обогатените с желязо готови каши често се предпочитат за изкуствено хранените бебета, заради притеснения, че не им достига желязо. Кърмените бебета обаче рядко страдат от анемия. Домашният вариант на зърнената каша често е първи избор на майките. Добре е да се започне с безглутенови зърнени храни, като постепенно глутен се въвежда с храни с ниско съдържание (например овес), а тези с по-високо (например пшеница) се предлагат в по-късните месеци. Независимо дали ползвате готова каша или я приготвяте сами, важно е в началото тя да съдържа само един продукт и вода (или изцедена кърма) за разреждане.

Безглутенови каши могат да се приготвят от:

• Ориз
• Просо
• Киноа
• Амарант
• Царевица

Някои членове на семейството ми имат алергии, как да захранвам?

Когато в семейството има алергия, винаги е добре да имате едно на ум и да внимавате със захранването. Не е нужно да отлагате самото захранване или да приготвяте някаква свръх-стриктен хранителен режим за бебето, все пак в идеалния случай кърменето е подпомогнало изграждането на имунната му система, а по-късното захранване (на около 6 навършени месеца) е дало време на хранителната му система да съзрее. И все пак, може да искате да въвеждате храните по-бавно от обичайно – вместо на 4-7 дена, може да въвеждате нови храни на 5-10 дена, като следите внимателно за прояви на алергична реакция. Някои майки на фамилно обременени деца предпочитат да въвеждат храни, за които се знае, че са алергени, със няколко седмици или месец (и повече, ако се прецени) по-късно, отколкото ги приемат връстниците им, като мярка за сигурност.

Има ли специфични храни, които кърмещата майка да избягва?

На кратко: не. Няма нужда да се лишавате от определени храни в аванс, защото много рядко се случва бебето да е толкова чувствително, че да реагира на храна, която сте консумирали. Майките често са склонни да обвиняват нещо, което са яли, за раздразнителното поведение на бебето, но истината е, че е далеч по-вероятно то просто да има лош ден (защото и бебетата си имат характер). Ако има съмнения, че някоя храна, консумирана от майката, е вероятен дразнител за бебето, може да се направи пауза от 7-10 дена и пак да се пробва дали наистина е така. Ако имате хранителна алергия в семейството, все пак, може да е добре да избягвате прекомерна употреба на тази храна по време на бременност и кърмене или дори да я изключите поне в първите месеци.

Здравият разум подсказва да се избягва тютюнопушене (също и пасивно пушене), както и алкохол – въпреки че от време на време няколко глътки бира или вино са напълно допустими. Кофеинът в прекомерни дози може да доведе до по-нервно и труднозаспиващо бебе, така че може да искате да се ограничите до чаша слабо кафе в началото и до 2-3 чаши кафе в по-късните седмици и месеци. Традиционно набеждаваните за недопустими – зеле, бобови храни, лук и чесън – рядко са ‘виновници’. Всъщност често се случва храни, считани за ‘лоши’ за кърмачката в едни страни, да са ‘добри’ в друга. В Индия, например, майките консумират спокойно чесън, лук и пикантни храни и кърмят без проблем.

Захранването ще помогне ли на бебето да спи през нощта?

За съжаление – не. Бебетата често се будят по съвсем различни причини, като гладът е само една от тях. Може да се буди от никнещи зъби, да е сънувало нещо или да проявява натрупани през деня емоции, като спи неспокойно. Слагането на гърда обичайно действа успокояващо за всички тези причини и бебето често ще продължи да се буди, ако нещо го притеснява, независимо колко порции твърда храна е получило през деня.

Трябва ли захранването с твърда храна да замени кърменето?

Най-често това не се налага. През първата година от живота на бебето млякото съставлява по-големият процент от дневното меню – приблизително 75 до 85%. По принцип захранването с твърда храна служи за запознаване с нови вкусове, консистенции и текстури, а не толкова за наяждане. Затова не е необичайно бебето да опитва с интерес нови храни, но да не желае да изяде повече от няколко лъжички – по-важно е да свикне да приема новата храна, а с времето количеството й плавно ще достигне по-големи количества.

Много майки избират да не заместват кърмене през първата година, особено ако няма нужда да се отделят от бебето. Най-често те предлагат кърмене на поискване, а твърдата храна се предлага между кърменията, 30-40 минути след сукане, когато бебето вече може да е леко гладно, но не е твърде гладно и изнервено, за да откаже да пробва нови неща. През втората година най-често майките предпочитат да дават първо твърдата храна, а след това да предложат на детето да суче, ако иска.

Как да бъде времето за хранене по-приятно и за двама ни?

Често се случва майката в желанието си бебето й да яде „като съседчето”, да се опитва да въведе много нови храни накуп и да достигне по-големи изядени количества, отколкото бебето всъщност е склонно. Добре е децата да не се сравняват – те могат да са много различни и всяко се развива със собствен темп и по свой начин. Без съмнение вашето дете ще има свои победи и постижения, с които да се гордеете, така че не се чувствайте като на състезание кой ще яде повече неща по-бързо.

Храненето е социално занимание. Ако слагате бебето в специалното му столче, давате му неговата специална храна, а възрастните сядат да се хранят по друго време и без то да е включено в храненето, бебето може да е нещастно. Опитайте вместо това да сядате всички заедно – дори бебето да получава все още различна от на възрастните храна, фактът, че сяда на масата заедно с всички, може да подейства положително на апетита му. Често помага то да има своя лъжичка – за да може да се опитва да се храни само (и да разсипва храна навсякъде). Това може да е много цапащо занимание в началото, но е първа стъпка към бъдещото самостоятелно хранене.

Много майки предпочитат да избягват залъгване и надхитряне по време на хранене от чисто възпитателна гледна точка. На масата се сяда за ядене – ако бебето иска да яде, чудесно; ако не желае, то може би е по-удачно да не се насилва или залъгва само и само да изяде определеното количество, а вместо това да се свали на пода или в кът за игра, за да могат възрастните да се нахранят спокойно. С времето бебето свиква с идеята, че на масата се храни, а ако не яде, никой няма да прави нищо специално да задържи вниманието му.

Храненето трябва да бъде приятно занимание, което да носи удоволствие, както от консумираната храна, така и от компанията на останалите членове на семейството.

Следва продължение

Автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’ 2009

Долните бисери и правата над тях са на потребителите на бг-мамма, бабите им и Бг-мамма.

***

Прибирам си бельото от простора и си го сотрирам на леглото, като обяснявам на баба ми:
“Тези гащи са ми за спорт, тези за мензис, тези за секс”
А тя  – “Боже, Боже, а ние едно време секса го правехме без гащи!”

***

Едната ми баба в отговор на следното учудване от страна на снаха си: “Оле, майкоо, какъв голям корем си имала…”, рече: “Това не е корем, това са мускули!”

Другата баба си водеше бележник с телефонни номера и разни записки, на едната от страниците се чете следното: “Ликарство за кошките……следва рецепта…………….
Стеван почина на 28 октомври 1988 г.
042/45987- Марийка, дето се запознахме в баня Пиперка и вярва у Бога
042/64238- Веолетка
042/69463-Антонета…
ликарството за акъла 2 пъти на ден по 1/2″

Същата гледа балет. На сцената се появява балетистът в главната роля, бавно пристъпващ в бял клин, плътно прилепнал по тялото. Тя отвратено извръща глава , кръсти се и казва: “Пуу, господ да го порази този! Не го е срам, да си показва срамотиите! Не ви е срам и вас, да ме вкарвате в грях като ми пусате да гледам такива работи. “

***

Гледат двамата с брат ми сериала “Дързост и красота” и той й казва: “За мене този филм е една боза”, а тя му отговаря: “Нали? Сладък е като боза!”.

***

Брат’чедката отива на море. Баба ми я изпровожда и й вика „И да внимаваш – да не влизаш в морето, мари.”

Пак тази баба, пак на брат’четка ми – обяснява да не се притеснява, че няма талия: “Ами такава ти е инструкцията, мари” (разбирай ” конструкцията”).

***

Бабата на баща ми. Слушали по радиото предаване за това как човек стъпил на Луната. Бабата не чува за какво иде реч и вика: “Тези какво говорят, чедо, не чувам?”
Баща ми: “Стъпили на Луната бабо, представяш ли си!”
Бабата: “Господ да ги убий! Нищу свято не уставиха тез комунисти!”

***

Обясняват на една баба за новия метод Ин-витро.
- Хубаво, баби, хубаво, ама старият си беше по-добър.

***

Баба ми се запознава с мъжа ми. Подлага го на класическия разпит – къща имаш ли, кола имаш ли, какво работиш… ами откъде си? Мъжът ми се изпъчва и гордо заявява “Шоп съм, бабо”. А баба ми, със скръбен поглед и тиха въздишка, отронва “Ех… шоп-нешоп, щом те е харесала…”

***

Имахме си ние една баба, почина по-лани на 100 години. Та тя така и нямаше акт за раждане, само в архивни кръщелни книги в църквата е записана. Покъсно и набавиха акт за раждане, де. Но нея в миналите години я е тормозила тази работа и  нявгаш питала майка си:
- Мамо, язе кога съм се родила?
А майка й отговаря:
- Ба, майкьо, не помниш ли, кога се ягнеа овците!  
/за справка, овци се ягнат всяка година и като почнат от ноември, та до март/

Пак тя в диалог с правнук й. Той на 10 год.  и я тормози, подигравайки и се за нещо, а тя на 90 год., му се кара:
- Подигравай се, подигравай се, ти като остарееш и яз на тебека ке ти се подигравам!

Много беше хитра. Като и се приядеше нещо и не смееше да си каже в прав текст, а само мрънкяше на снаха си:
- Мацееее, оно не ке ми се толко чак много яде, ама са ми набъбнали бозките, ке земе да ми дойде млекото, да станем за смех.
/пак около 90-те ги редеше тия с млекото и бозките   /

***

На братовчед ми – инструктор, пилот, бабата като го изпраща, винаги заръчва:
- И по-нисичко да летиш, и по-полекичка.

***

На моята приятелка бабчето и разказва как докато разглеждала каналите на кабелната попаднала на порно и и казва: “Е добре де Пете, как ядат с тая уста после?”

***

Разказвам на баба ми колко е добър новия ми гинеколог (имах проблеми преди това и тя ме попита как съм). И че е млад и много мил, а тя ме пита:
- Е добре, де… Не можа ли нещо да го омаяш.
- Ами, бабе той ми е лекар, освен това го видях с приятеля му, имам предвид “такъв” приятел, интимен.
- Е, това не го разбирам. Как го правят, къде го мушка?
Хлъцнах и тъкмо да почна да обяснявам, тя казва:
- Сигурно в гъ*а.
Аз  :
- Амииии да…
А баба ми (съчувствено):
- Душицаааа. Да няма гърдичка да ‘фане, да се порадва.
- Ама, бабе, той след като харесва мъже, значи гърдите не са му толкова радост.
- Ами да. Сигурно му мандахерца топките”   

***

Моята баба и кръстословиците: дядо ми много ги обичаше и тя му купуваше книжки с кръстословици. Но си мърмори “хъ, не може да се сети закусвал ли е сутринта или не, ама тия ги решава”. Пак тя ми поръчва 2-3 гумички. Питам я защо са и, а тя решила, че дядката много пари харчи за кръстословици и му давала молив да пише с него. И после трие и след 2-3 дни му ги дава пак.

***

Когато брат ми си взел компютър, баба ми го понаблюдавала как работи и накрая казала: “Мите, дай ми това телевизорче за село, че моето там се развали.”

***

Отиваме на гости на бабата на мъжа ми, която е на 76 години. Оплаква се, че няколко месеца ще е сама, няма какво да прави, няма с кой да си говори и т.н. познатия репертоар. Аз:
- Може да се виждаш с комшийките, ще поприказвате, ще излезете на разходка…..
-  А, с кого да излизам, те всичките тука във входа са пенсионери…

***

“Анито забременяла и ще се жени. Запознала се с момчето на спирката на автобуса и забременяла. Пък ти (към внучката си) като не чакаш автобуси по спирките, няма да забременееш. Стига си ходила пеша на работа, ами стой по спирките…”

***

Едната ми баба е на 86 години, да ми е жива и здрава. Тя през целия си живот е гледала овце – големи стада. Та на прибиране овцете се броят и така тя сега като няма какво да прави, все намира какво да си брои. Та веднъж седим ние на една пейка на двора на къщата и си говорим с баба. По едно време настава мълчание, то слънчице препича, есенно време и беше  много приятно. Изведнъж баба казва ” единайсе круши липшет” и аз така  Поглеждам пред мен едно не много голямо дърво круша и круши по него. Та баба статистика им водеше 

***

Баба ми, Бог да я прости, на 80г. отива да гледа на кино “Слийвър” с Шарън Стоун. Падаше си тя по еротичните филми и книги, много беше щастлива като почнаха след 90-та да излизат свободно. Та коментар след филма: “Оле-оле, мани голотиите, ама какви неща правеха!” И следващата реплика: “Обаче аз гледах, ама нищо по-така не видях…”

***

източник