СТРАХ! Като задължително се спреш на прокуратурата – едно от местата, където най-много ги тресе страхът!

Пред съда в Нюрнберг задали на Херман Гьоринг въпрос, как германците са били накарани да приемат жестокостите на националсоциализма като нещо напълно в реда на нещата. Много лесно – казал той. Свързано е с човешката природа и може да се осъществи във всеки режим: фашистки, социалистически, комунистически, в монархия и дори в демокрация. Единственото което трябва да се направи е хората да бъдат изплашени. Ако намерите начин да накарате хората да се страхуват, те ще извършат всичко, което искате.

СТРАХ! Ето отговорът на въпроса, защо целокупно българинът е тъй нещастен и готов на всякаква мерзост.

Висок мъж облечен в черно, с бръсната глава и обици на ушите се движи уверено в пространството. Натиска копче на асансьор, размърдва пръстите на ръцете си с характерния жест на човек, комуто предстои да вдигне „100 от лежанка”, след което оттренирано се завърта на пръсти и, хоп, вече сме в телевизионно студио, с пъстър рояк балеринки и музиканти наоколо.

Мъжът се появява в горния край на празнично осветени стъпала и се спуска в ниското – там, при народа, който тръпне в очакване. Мимоходом изпълнява странен ритуал със самоувереността на световен шампион по пекити-търша кали*, след което сяда на стола на водещия. Казва  се Станислав и има предаване в Би Ти Ви.

Сигурно нямаше да седна да пиша този текст, ако не беше 8-годишният син на моя позната. От известно време малчуганът упорито тормози майка си на тема „Слави Трифонов”. Заплашва я, че ако не му даде да си обръсне главата и да гледа „Шоуто на Слави”, никога повече няма да си изяжда закуската. И обяда, и вечерята.

На въпроса ми, какво толкова харесва в Слави, малкият човек е категоричен:  „мно’о е як и има хамър”. След което детето, водено от добро намерение да направи шоу, запява с трепетликащо гласче:

Твоите бикини ли са горе,

там на полилея?

„Как се озоваха там?”

да питам чак не смея.

И дали си спомняш

к’во се случи снощи?

Явно помниш?

Явно искаш ощи!

Малкият обяснява, че песента се казва „Минах ли те” и е на Слави Трифонов. „Ама какво е туй чудо, какъв е тоя Слави? – обръща се отчаяно към мен познатата ми, след което сконфузено излиза от стаята.

Оставаме двамата с невръстния шоумен, който използва отсъствието на майка си, поглежда ме заговорнически и изпява шепнешком припева:

                                                Ще полудея,

                                                ‘баси майката,

                                                какъв живот живея!

                                               Абсолютно ще откача!

Две вечери по-късно „идолът на младите българи” си спомня за абитуриентската вечер: как бил в бяло сако, с розова риза и как много пъти ходил до тоалетната. „Много срах!” – споделя Сл.Т. в непринуден разговор с главния си сценарист. Тъмните очила подсилват експресията на спомените, а стомашно-чревните неволи на някогашния абитуриент ни стават като че ли по-близки; някакси заживяваме с тях.

„Ама какво е туй чудо, какъв е тоя Слави?” – сещам се за отчаяния въпрос на майката на малчугана. Тогава не успях да й отговоря, сега ще опитам.

Да започнем с това, че Слави не е просто висок човек на име Слави, който разказва вицове по телевизора и сам им се смее. Слави е концепция, при това добре измислена. Слави е част от мащабен план, в който може да участва всеки загорял за пари и власт; готов на всичко, за да ги получи.  

Слави е проект в развитие, който упорито стърже подсъзнанието. Този проект би могъл да се казва с еднакъв успех „Шоуто на Слави”, „Шоуто на Сава”, „Шоуто на Гоце”, „Шоуто на Бор”, Шоуто на Маджо … – без значение. Важни са  посланията: Живей като мен! Мисли като мен! Лъжи като мен! Кради като мен! Обръсни си главата като мен! Стисни устни. Гледай мръсно. Бъди нагъл! Говори мръсотии! Подчинявай се на силните! Мачкай слабите!

Слави е проект за симулация: уж си на страната на справедливостта и морала, но задачата ти е да ги съсипваш неуморно. Да се трудиш всеки ден, без почивка, за да направиш хората свой образ и подобие: осем милиона Славчовци, Гоцета и Маджовци….. – с еднакви черепи и алчност. 

Слави е проект за манипулация: позволяваш да те манипулират, за да можеш сетне ти да манипулираш. Захранват те с пари и популярност, за да не им се изплъзнеш. После ти захранваш други, за да не ти се изплъзнат. После пак те теб, после пак ти тях…

От такъв проект човек трудно се отказва – зависи колко е взел, колко е дал. И докъде се е докарал. Ако се е докарал дотам, че във форумите да го наричат символ на простотията и кукла на конци, която не може да се отскубне от прегръдките на мафията, то най-добре е наистина да се качи на полилея.  

* Традиционно филипинско бойно изкуство, практикувано във военни и полицейски части по целия свят.

В своя статия, публикувана в списание Atlantic, известният руски писател Михаил Шишкин задава въпрос: “Защо ние, руснаците, сме фашисти?”

И така: защо руснаците са фашисти? Отговорите са много, можем да ги търсим в историята на тази държава, в манталитета на нацията, но тук ще отбележа една причина, която смятам за особено важна: страхът!

Пред съда в Нюрнберг задали на Херман Гьоринг въпрос, как германците са били накарани да приемат жестокостите на националсоциализма като нещо напълно в реда на нещата. Много лесно – казал той. Свързано е с човешката природа и може да се осъществи във всеки режим: фашистки, социалистически, комунистически, в монархия и дори в демокрация. Единственото, което трябва да се направи, е хората да бъдат изплашени. Ако намерите начин да накарате хората да се страхуват, те ще извършат всичко, което искате.

Страхът! По-добре не би могло да бъде казано!

п.п. Някой ще попита как се краде Система.

За себе си запазвам правото да агитирам за неговото избиране, пък дори то да не се случи.

 – Кой сте вие, че ще спорите с нас – казаха от телевизора. – Я се вземете в ръце. Тук ние командваме. Каквото кажем, това е истината. Ние телевизионери ли сме или лукови глáви. 

– Ама аз…

– Няма аз. Станете и вие телевизионер, пък тогава казвайте кой какъв е. Друг въпрос е, че няма как да станете.

– Защо да няма как?

– Защото за това се искат качества.

– Какви качества?

– Амиии… – да си гъвкав.

– В смисъл да се огъваш?

– Амиии… – в смисъл да си аеродинамичен.

– В смисъл да можеш да летиш?

– Амиии… – да летиш, но и да кацаш.

– На правилното летище ли?

– Абе вие много питате. Да не сте журналист?

– Опазил ме господ.

– Нещо много въпроси задавате. Тук въпросите ги задаваме ние.

– Не може ли…

– Не може – сопнато ми отговориха. – Станете телевизионер и ще можете да задавате въпроси. Друг въпрос е, че няма как да станете.

Дръпнах щепсела. Но телевизорът не спираше: Я се вземете в ръце. Тук ние командваме. Каквото кажем, това е истината. Ние телевизионери ли сме или лукови глáви… 

(По полуистински случай!)

 – Кой сте вие, че ще спорите с нас – казаха от телевизора. – Я се вземете в ръце. Тук ние командваме. Каквото кажем, това е истината. Ние телевизионери ли сме или лукови глáви. 

– Ама аз…

– Няма аз. Станете и вие телевизионер, пък тогава казвайте кой какъв е. Друг въпрос е, че няма как да станете.

– Защо да няма как?

– Защото за това се искат качества.

– Какви качества?

– Амиии… – да си гъвкав.

– В смисъл да се огъваш?

– Амиии… – в смисъл да си аеродинамичен.

– В смисъл да можеш да летиш?

– Амиии… – да летиш, но и да кацаш.

– На правилното летище ли?

– Абе вие много питате. Да не сте журналист?

– Опазил ме господ.

– Нещо много въпроси задавате. Тук въпросите ги задаваме ние.

– Не може ли…

– Не може – сопнато ми отговориха. – Станете телевизионер и ще можете да задавате въпроси. Друг въпрос е, че няма как да станете.

Дръпнах щепсела. Но телевизорът не спираше: Я се вземете в ръце. Тук ние командваме. Каквото кажем, това е истината. Ние телевизионери ли сме или лукови глáви… 

(По полуистински случай!)

– Кой сте вие, че ще спорите с нас – казаха от телевизора. – Я се вземете в ръце. Тук ние командваме. Каквото кажем, това е истината. Ние телевизионери ли сме или лукови глáви.

– Ама аз…

– Няма аз. Станете и вие телевизионер, пък тогава казвайте кой какъв е. Друг въпрос е, че няма как да станете.

– Защо да няма как?

– Защото за това се искат качества.

– Какви качества?

– Амиии… – да си гъвкав.

– В смисъл да се огъваш?

– Амиии… – в смисъл да си аеродинамичен.

– В смисъл да можеш да летиш?

– Амиии… – да летиш, но и да кацаш.

– На правилното летище ли?

– Абе вие много питате. Да не сте журналист?

– Опазил ме господ.

– Нещо много въпроси задавате. Тук въпросите ги задаваме ние.

– Не може ли…

– Не може – сопнато ми отговориха. – Станете телевизионер и ще можете да задавате въпроси. Друг въпрос е, че няма как да станете.

Дръпнах щепсела. Но телевизорът не спираше: Я се вземете в ръце. Тук ние командваме. Каквото кажем, това е истината. Ние телевизионери ли сме или лукови глáви…

(По полуистински случай!)