* – Виктория е десет-годишната ми дъщеря.

В момента експериментирам с това, определени post-formats (примерно Status и Asides), да не го правят, тъй като това обикновено са кратки текстове, без особена стойност. Намерих парче код, което да добавя във functions.php, но дали работи – нямам идея.

Сега докато му свикна на този нов Twitter..

— Stefan Zabunov (@msscr) December 10, 2011

Аз обвинявам всички правителства, под чието управление съм имал шанса или малшанса да живея, за слепотата, глухотата, пренебрежението и дебелоочието им по отношение на циганите или ромите, както възпитано ги наричат от известно време насам.

Аз обвинявам всички чиновници и кабинетни плъхове, които пишат скъпоструващи и неефективни програми за интеграция на хора, които не желаят да се интегрират.

Аз обвинявам съд, прокуратура и полиция за това, че позволяват безнаказано на безразсъдни мъже да оплождат 12-годишни деца, които раждат други деца с почти нулев шанс за достоен живот.

Аз обвинявам всички просветни и здравни министри, за които се сещате, за престъпното им бездействие, което позволява в 21 век стотици хиляди български граждани да тънат в болести и канибалско невежество, а децата им да не знаят пътя до училището.

Аз обвинявам пресметливите и безскрупулни политици, които умишлено поддържат първобитния статус на стотици хиляди български граждани в гета, в развъдници на проституция, в инкубатори за износ на бебета, в генератори на трафик на хора и всевъзможни престъпления.

Аз обвинявам политическите инженери за това, че третират тези хора като безмозъчни роботи за гласуване по време на избори срещу няколко лева, няколко кебапчета и хиляди безсмислени обещания.

Аз обвинявам българската църква, че обърна гръб на тези хора и не им подаде ръка, за да ги научи на смирение, обич към хората, страх от Бога и човещина.

Аз обвинявам полицията и нейните шефове, че стискат зъби и търпят да бъдат бити, блъскани, обиждани, ранявани и дори убивани от вечно интегриращите се безработни, безполезни, опасни за себе си и за обществото тунеядци, които изсмукват ресурсите на държавата.

Аз обвинявам фалшивите и лицемерни борци за граждански права, които толерират и подкрепят с помощта на задгранични фондации всички прояви на насилие и безнаказаност от страна на малцинството над мнозинството от българи.

Всички тях ги обвинявам, че България заприлича на една голяма Катуница.

Кой съм аз ли?

Аз съм българин, имам семейство, жена, две деца, имам дом, работя, плащам сметки и данъци, гласувам, спазвам законите и правилата, ако пък ги наруша, си плащам глобите и си понасям наказанията и незнайно защо все повече започвам да се чувствам прецакан в собствената си държава.

И колкото и абсурдно да е, все още се надявам, че ще доживея да видя народни водачи, които да изтръгнат българската цигания из корен и да направят така, че българи, турци, цигани, евреи, гърци, арменци, татари, каракачани да бъдат горди, че са граждани на България.

Докато това не се случи, аз всеки ден ще обвинявам, дори и да знам, че никой няма да ме чуе.

Ах, да. Не се морете. Няма как да ми купите гласа. Парите си ги печеля сам, а кебапчетата си ги приготвям лично.

Красимир Калудов, Darik

По-точно не можех да го кажа. Ако г-н Калудов прочете това, искам да знае, че има най-искрените ми поздравление за широко отворените си очи, ясно съзнание и точно-премерените си думи! Моля се, на който ме чува, да има повече такива хора, защото и аз, може би наивно, но вярвам, че ще доживея да видя водачи на народ, а не овчари…

“Ние сме Велика Нация – кисело млеко, секс и демокрация” – Кольо Гилъна, Контрол. И не е смешно…

Всъщност, това, което ме грабна, са мащабите, екипът и целия труд, които са били необходими, за да бъдат заснети 1 минута и 32 секунди.

Съветвам ви да изгледате първо самото филмче, а след това и Gulp. The making of.

Това е Бранко. Бял британски късокосмест сладур, чието любимо място напоследък, е почти върху мишката ми.

А това – Соня. Оказа се, че значи “сънлив, сънлива” и потвърждавам, че това е най-подходящото име за сивата ни персийка.

Summertime and the livin’ is easy
Fish are jumpin’ and the cotton is high
Oh your daddy’s rich and your ma is good lookin’
So hush little baby, don’t you cry
One of these mornings
You’re goin’ to rise up singing
Then you’ll spread your wings
And you’ll take the sky
But till that morning
There’s a nothin’ can harm you
With daddy and mammy standin’ by

Регистрацията

Регистрирането отнема не повече от 10 секунди, след което вече можете да напълните буфера си със страхотна и полезна информация. Безплатния акаунт ви позволява до 10 мнения в буфера, както и обвързване с един Twitter акаунт. В случай, че имате нужда, можете да заплатите за Pro или Premium акаунт. Моето мнение е, че сумата (особено за Premium), е малко висока – $30 на месец – и излишна на фона на “бонусите”, които ще получите. Разбира се, зависи от нуждите ви – ще можете да се обвържете с до 9 Twitter акаунта, до 4 човека, администриращи вашия Buffer акаунт, както и ще получите детайли за споделените препратки, когато сте използвали услугата за съкращаване на препратки bitly.

Възможностите

Няколко са начините, чрез които можете да ползвате Buffer.

1. Чрез добавка за браузърите Google Chrome или Safari
2. Чрез bookmarklet, в който просто да “изпускате” нещата, които ще споделите.

Хубава възможност е, настройването на конкретни часове, в които Buffer да сподели зададеното от вас. Лично аз съм настроил моите в 9ч, 12ч, 17:15ч и 20:20ч. Общо взето и малко “на око”, часовете, в които смятам, че хората са по-активни и споделеното от мен ще достигне повече хора.

Разполагате и с Buffer analytics, който показва часът на споделянето, препратката и – по-интересното – колко пъти е retweet-ната, колко човека са цъкнали на нея, както и общия брой хора, до които е достигнало. Вижте картинката:

Отскоро има още едно удобство, приложимо, ако – подобно на мен – смятате, че най-добрия Twitter-клиент е самия сайт на Twitter и в случай, че вече имате инсталирана добавката в своя браузър.

На практика, получавате същото, каквото от самата добавка, но на всеки един tweet, а и е по-удобно, от гледна точка на концентрация. За мен е много по-удобно, ако не се налага да обхождам с поглед целия екран, който, в моя случай, не е много малък.

Ако искате да споделите цяла страница, но в самия туит да използвате част от текста на въпросната, просто го селектирайте и цъкнете Buffer. Накрая, ако обичате да работите с контекстното меню, можете да “буферирате” и от него:

В общи линии – това е! Простичко, но много удобно. Като човек, който с всеки изминал ден все повече се увлича по Twitter, смятам, че Buffer е наистина задължителна добавка. Особено, когато искате да споделите едно и също нещо, неколкократно, без това да дразни.

Приятно споделяне! ;)

Ако решите да се абонирате за Buffer, можете да ползвате следната препратка: http://bufferapp.com/r/c08c0. Държа да отбележа, че това е referral link, като в случая аз, както и регистриралия се, печелим по един допълнителен слот (от иначе десетте). 

И аз гледах филмче днес. От миналия август, когато колега падна от над 2 метра, а линейката не знаеше къде ще го кара. Той нямаше как да каже, съответно, стиснах зъби и – признавам си, беше ме страх – карах плътно зад линейката от 7-ми километър до Военно-медицинска академия. Само за 3-4 месеца не успях да взема златен талон и, след краткото филмче, което ме показва как минавам на червено, няма и да взема.

“Господин полицай, като евентуално-оправдаваща причина, искам да отбележа, че не просто минах с линейката, а по принцип карах зад нея”, казах аз, макар и да съм наясно, че това надали е извинение. По-скоро се надявах на човешко разбиране. В интерес на истината, полицаят беше младо момче, което прояви такова. Чак него като че го хвана яд, че за толкова малко изпускам златния талон. “Разбирам ви, но вие не сте със специален режим на движение и щом сте на филмчето, няма как”, в крайна сметка призна той.

Защо разказвам второто? Защото не проумявам, докога официално ще бъдат прилагани двойни стандарти?

Аз съм “ЗА” камерите. Не крия нищо, гледам максимално да спазвам правилата, по принцип, не само като карам. Но се вбесявам, когато не просто поредния “смел” тъпак се изсили в насрещното, а полицията дава пример. И затова, колкото повече камери, толкова по-добре. Лично аз, ще карам по-спокойно. Дори само заради факта, че някой от шубе няма да се прави на тарикат. А, ако започнат и да ги наказват, може би отново ще повярвам, че за България има някаква оправия.

Чудя се, какво бих могъл да направя аз? Ако запиша нечий номер, това дали е достатъчно? Ако успея да заснема някой в момент на нарушение? Ще има ли някакви последствия за него?

Всъщност, какви точно са правата на “автомобилите със специален режим на движение” и когато не са пуснати съответните сигнални лампи, въпросните возила имат ли специален режим на движение?!

Знам, че вероятно си задавам риторични въпроси, но въпреки това, може би някой може да ми даде отговор, който поне малко да подхрани надеждата ми, че в “държавата” ни, все пак някакви закони има!

Снимка: dariknews.bg

Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.

Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.

Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.

Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.

Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.

Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.

Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.

Статистика за цената на различните кисели млека не съм правил, но според производителя и маслеността им, от това, което съм виждал, въпросната варира между 60 и 90 стотинки за кофичка.

За направата на един литър айрян отива една кофичка кисело мляко плюс вода, докато напълним каната, е повече от достатъчна. Сигурен съм, че много заведения предпочитат малко по-различни съотношения, например: 2:1 вода:кисело мляко.

Нека приемем, че един литър айрян струва 1 лев – най-скъпото кисело мляко и за десетина стотинки вода. Сега да приемем, че надценката в кое да е средно-статистическо заведение е 100%, което е огромна надценка, дори за евтин продукт (както се сещате, най-много се печели от евтините продукти – кафе, вода, сокчета, чайчета и т.н.) – при тази схема, литър айрян трябва да струва два лева за литър.

Преди няколко дни обядвахме в пицарията в “Арена – Запад” – мисля, че е “Виктория”. Там обичам да хапвам “морска” пица, защото я правят вкусно, макар и да е малко по-скъпа от повечето подобни по други пицарии. Поръчах и кана айрян – един литър. Стана ми много странно, когато видях, че цената на литър от въпросната семпла течност струва четири (4) лева. Разбира се, платих ги – не съм гледал цените в менюто, проблемът си е мой. Днес вечеряхме с приятели в подобна пицария – далеч не в “молоподобната “Арена – Запад”" – “Дон Вито”, намираща се в локалното платно на бул. “Цар Борис III”, малко преди Красно Село, в посока Княжево. По време на вечерята споделих за, според мен, доста скъпия айрян във “Виктория”. Представете си погледа ми, когато в “Дон Вито” платихме 5.50лв за литър айрян!

Ясно ми е, че “проблемът си е мой – да съм гледал”, но тук не става въпрос за това, а по-скоро за друго: откъде на къде и на кое отгоре, един никакъв айрян ще струва пет лева и петдесет стотинки за литър?! Двата продукта, от които се прави, са достатъчно евтини и дори при 100% надценка, сумата не би трябвало да е повече от 2 лева за литър.

Първо, силно се съмнявам, че киселото мляко е от най-скъпото. Второ, още по-силно се съмнявам, че водата е минерална – нещо, което би могло да мине за “извинение” за “малко” по-високата цена на крайния продукт. Пак не прави 5.50лв/литър…

Решил съм да си записвам цените и да си водя статистика за цената (и качеството) на айряна в различните заведения. Ако искате, споделете и вашите наблюдения. Струва ми се, че различните съдържатели на заведения, няма да е лошо, ако вземат да помислят малко – конкретно за айряна. Колкото и смешно и банално, може би, да звучи, това е една масово-консумирана напитка и, честно казано, не виждам причина да пълним гушите на тоя и оня и да плащаме с 400-500% надценка за нещо, което, реално, струва жълти стотинки.

Сигурен съм, че ако повече хора бойкотират айряна за 4-5 лв/литър, цената на въпросния ще падне и ще се приближи повече до разумната и нормална такава.

Искам да уточня, че в случая говоря за заведения в София. Общо взето, такива, които са в категорията “среден клас квартални пицарии” – никакви луксозни изгъзици, в които всичко е с ненормална надценка (и вероятно рядко някой изтупан господин ще си поръча айрян).

Според Wikipedia, Ксения се занимава с рисуване с пясък от около година, след като я е застигнала глобалната финансова криза. Приятно гледане!

Този филм дори за промиване на мозъци не става. Започвам да си мисля, че Камерън е решил да бутне едно рамо на бившата, като се е отказал от наградите, само и само да спечели повече статуетки тя. Че и за режисура! Къде бяха фабулата, историята, смисъла, интригата..? Рядко скучен филм. Разбира се, допускам, че е имало някакъв невероятен сюжет, някаква дълбока и докосваща сърцето история, но аз съм твърде тъп за да ги прозра.

Ако един хирург, примерно, зареже жена си и детето, то той е кариерист. Но когато това е войник, положението е друго! Той е герой!

Имало книга – чудесно! Сигурен съм, че няма да я прочета. Това, че е по записки, по-скоро може да е интересно от чисто документална гледна точка. Обаче конкретно филмът “The Hurt Locker”, за мен беше една абсолютна издънка и загуба на близо два часа. Все ми е тая, колко награди и за какво е взел, яд ме е за времето, което му отделих. И за това, че очевидно всичко е въпрос на пари и строго-субективно. Визирам хората, които са номинирали и награждавали филмите.

Всичко стана доста спонтанно – имахме гости, млада двойка, които от месец насам, ползват електронните цигари. Реших да си дръпна и да видя как е, като я пуснах след близо час и нещо. Толкова ми допадна, че се юрнах в неделя вечер, да си купувам една такава и за мен. Трябва да призная, че аз – относително страстен пушач, чиито цигари варират между кутия и две на ден – от вчера на обяд, съм запалил точно 3 цигари. Първите две – вчера, като ги загасих точно до второто дръпване, а третата – днес сутинта с кафето. Причината не е толкова до навика, колкото до това, че нещо не се оправям добре с новата си електронна придобивка и ми беше съвсем слаба, макар течността с по-голямо съдържание на никотин. Както и да е, успях да си дръпна 3-4 пъти, не повече, след това изгасих. От това, което написах до този момент, предполагам, че е станало ясно, че по-скоро ми харесва идеята за електронна цигара като заместител на истинските такива. Или дори начин за отказване от пушенето изобщо, ако това е цел.

Сега ще си позволя, на база краткия ми личен опит, да опиша плюсовете и минусите както на електронните цигари, така и на истинските.

Електронна цигара

• почти безвредна, както за вас, така и за околните
• не кашляте, не се давите, не се тровите
• не ви болят очите, от влизащия в тях дим
• всъщност, изобщо няма дим, а при ароматизираните течности, парата е приятна дори за околните
• не се вмирисвате вие, нито дрехите ви, ръцете ви, дъха ви, помещението и т.н.
• нямате нужда от запалка, можете да си пушите навън спокойно, дори когато е ветровито
• пушите си абсолютно навсякъде, без това да бъде проблем за когото и да било – в леглото, в киното, в болницата, в помещението за непушачи и т.н.
• можете да пушите толкова, колкото желаете, без да се притеснявате, че ще изгасите половин или почти цяла цигара, особено, ако бързате
• de facto – не бързайте, просто си пушете, когато имате желание за това, където и да сте
• няма опасност да се подпалите в леглото, ако случайно заспите с цигарата в ръка
• няма да събирате разпиляната пепел из цялата къща, не миете пепелници, не ви се налага и да ги изхвърляте през “два фаса време” или, пък, да си правите “пирамиди от фасове”
• можете да си приберете цигарата в джоба
• много зависи от модела и маниера ви на пушене, но най-вероятно, електронната цигара ще ви спести МНОГО пари
• нямате проблем с “нямам цигари в 3 през нощта”, просто трябва да имате заредена батерия и достатъчно течност, а последната си я купувате средно веднъж месечно

• цигарата не е особено подходяща да бъде задържана само с устни, както много пушачи правят – дори и да вземете по-малък размер, тя е твърда, а и по-тежка
• не можете да я “намачкате”, което също е чест маниер при много пушачи – за “лигавене” – въпрос не може да става, макар, че това вече си е гадно и грозно по принцип
• няма го “пичовския” маниер при паленето и
• в повечето случаи, все едно сте налапали химикалка
• изисква се подготовка, макар и кратка
• ако ви свършат филтрите или течността, особено в почивен ден или през нощта, просто няма откъде да си набавите други бързо; ако ви свърши батерията, а нямате друга, дори да имате ток – ще чакате час-два, докато се зареди
• значително по-дълга е от обикновените цигари (но има и къси модели), като дразненето от този факт, също е субективен – свиква се бързо

Обикновена цигара

• носи някакво удоволствие, като често пъти то е рядко, а голям процент от цигарите се пушат по навик и “по инерция”
• можете да си ги купите почти навсякъде, по всяко време
• не изискват специална подготовка, била тя и кратка
• при липса на запалка/кибрит, в краен случай можете да си запалите от котлона, стига да нямате керамичен такъв – тогава сте я загазили

• цигарите са вредни – както за вас, така и за околните
• цигарите вмирисват дъха ви, ръцете ви, кожата ви, дрехите ви, къщата и колата ви и всяко друго нещо, по което димът ви се полепва
• цигарите са скъпи и ще стават все по-скъпи
• ще имате сериозен проблем с пушенето на все повече и повече места, а в повечето “бели страни” – почти навсякъде
• вече не сте пич, вече сте докер, издънка, наркоман, убиец, самоубиец и т.н. вредител на обществото. И на себе си.
• колкото и да внимавате, около вас винаги има пепел – по дрехите ви, по ръцете ви, по бюрото и клавиатурата ви, по документите ви
• забравена цигара може да направи много сериозна беля
• можете да за запалите в леглото – ако сте в петзвезден хотел, това може да е единствено болезнено, но ако няма детектор за дим, това може да е убийствено
• изнервяте се по средата на “Властелина на пръстените”, защото филмът е три часа, но не той ви дразни, а това, че не можете да пушите в киното
• ставате посреднощ, за да не пушите в спалнята
• свършат ли ви цигарите в три през нощта – имате проблем. Или ви чака дълга разходка, на която малко хора са навити.
• не можете да пушите под душа :)

Разбира се, могат да се измислят много плюсове и минуси, както за електронните, така и за обикновените цигари. Също така, наблюденията ми са по-скоро кратки и вярвам, че след седмица-две, отново ще пиша впечатления. Но каквото и да си говорим, основните аргументи против отказването на цигарите или просто смяната им, са достатъчно тежки.

Моята лична аргументация да мина на електронни цигари, са:

• Здравето – моето, както и това на околните. Не става въпрос просто за неприятната миризма, а за това, което поглъщаме аз и хората около мен, за да изпитвам някакво удоволствие аз. Да, в България, все още имам законовото право да го правя, но каквото и да си говорим, малко е егоистично.
• Парите – електронните цигари, дори да не са начин за отказване, а просто нов метод за пушене, колкото и да ги пушите, излизат далеч по-евтини от едни хубави истински цигари. Казвам “хубави”, защото, поне аз, съм на мнението, че като ще се тровя, нека поне да е с нещо що-годе качествено.
• Всичко останало, което малко или много изброих в плюсовете и минусите по-горе: неприятна остатъчна миризма, пепел из цялата къща и колата, пепелниците – било то преливащи с гнусни фасове (колкото и страстен пушач да съм, никога не съм понасял смрадта на цигарите, както и тонове фасове в пепелника) или “пищящи” да бъдат изхвърлени на всеки два фаса; все по-честите ограничения, които са наложени или ще наложат, неудобството, че не мога да пуша навсякъде, по всяко време, защото това е нужда, която не пита, а незадоволяването ѝ, често ме прави разсеян, нервен или дори агресивен

В общи линии – това е. Признавам, че всичко написано е субективно, базирано на много кратък опит, но съм убеден, че все повече и повече хора мислят или скоро ще започнат да мислят като мен.

На този етап, аз нямам намерение да се отказвам от пушенето, а просто да сменя начина. Смятам, че така всички ще бъдем доволни.

Има мнения, че електронните цигари не са абсолютно безвредни, особено, ако ползвате течности с по-високо съдържание на никотин. Повече вижте тук, на този етап, аз не искам да коментирам, защото нямам достатъчно яснота по въпроса. При всяко положение обаче, са много, много по-безвредни от “аналоговите” цигари.

***

Лаф номер две: В Америка забранили за употреба думата “жена” като оскърбителен намек за полова принадлежност. Сега казват “вагиноамериканец”.

***

Лаф номер три: Двама българи отиват в Египет. Разбира се, влизат и в Хеопсопвата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат, толкова по-задушно става…Накрая единият вече не издържа и вика на другия: – Не мога повече, много е задушно тука, аре пиши КУР и да излизаме!!

Благодаря на Красита, че ми направи деня! Сега тръгвам по софийските лабиринти, да се блъскам с другите елементарни частици, но с усмивка на уста!

Razer е относително млада фирма, чиито продукти са насочени основно към геймърите. “For Gamers. By Gamers™.”
Мишки, клавиатури, слушалки, подложки за мишки, вече и настолни тонколони. Общо взето, това е, което предлагат, като личните ми наблюдения са, че в голяма степен, от фирмата държат на агресивните форми и дизайн в по-голяма степен, отколкото във функционалността на продуктите си, макар, че спецификациите на повечето звучат умопомрачаващо!

Всъщност, няма да е коректно да поставям под общ знаменател всички продукти на Razеr, ще се огранича до два от въпросните, на които станах притежател. Доколко “горд” такъв, ще оставя да прецените сами.

Razer Megalodon
Големи, масивни, обгръщащи изцяло ухото, за да потънете максимално в звука слушалки. Купих ги в момент, в който компютъра ми бе в почти насипно състояние и нямах възможност да инсталирам тогавашните ми колони (уникалните Logitech Z5500). Въпреки всичко, в същия онзи момент, машина ми бе и място за работа, и място за забавление, и място за връзка със света. Без звук просто не си беше работа. Слушалките Razer Megalodon имат собствена звукова карта, някъде “по средата на кабела”, като единственото, което трябва да направите, за да ги накарате да работят, е да ги включите в кой да е USB порт. Супер, нали?

Малко преди да купя слушалките, си обнових компютъра, като в един момент седях срещу един чудесен i7-звяр, на който, ако не инсталирам 64-битова ОС, просто ще е разхищение. До ден-днешен съм на това мнение и, всъщност, там е ключовия момент. В един момент се оказа, че трябва да избирам между това, да нямам проблем с някакви си слушалки, били те и 300-левови (!!) и това, да нямам спад в производителността. Иначе казано, както разбрах в последствие, 64-битова ОС е трудно или – направо – несъвместима с иначе красивите слушалки.

Връщам се малко назад, защото, за съжаление, нещата не опират до простичката констатация “не работи”, а са предхождани от доста време четене, нервиране, ядосване, разглобяване на компютри, инсталиране на други ОС, създаване на нови дялове, четене, четене, четене… За да може човек да си купува слушалки за 300 лева, трябва да има пари. Ако въпросния човек си губи времето в четене на безполезна информация, подадена от самия производител, той няма да има време да работи, следователно – няма пари. Това е един малко дразнещ факт.

Та, отварям плика, в който беше кутията с така желаните от мен Razer Megalodon, за да видя въпросната – красота! Няма да крия, че Razer определено имат добро око и вероятно само кутията струва 50 лева. Снимки нямам, за да покажа, но всичко беше много елегантно. Картонена кутия, в нея – голяма, масивна, подсилена и облечена с плат друга кутия. Вътре – красиви, наистина удобни слушалки. Слагам ги с трепет на ушите си, включвам USB-то и включвам една от инсталираните игри, в случая – Batman Arkham Asylum. Трябва да кажа, че игрите ми са оригинални, инсталират си самички всякакви обновления (Steam) и, общо взето, не би трябвало да имам проблем, в следствие на некадърен crack (случва се – я с графика, я със звук).

Нещо много важно, което пропуснах да отбележа – Razer Megalodon, освен, че имат собствена звукова карта, поддържат както двуканален звук (2.1), така и седемканален такъв (7.1). Емулиран, разбира се, но – поне по описание – по чудесна, добре и реалистично предаваща звука технология. Batman също поддържа седемканален звук.

Включвам слушалките, включвам играта и… всичко започна. Първо ми причерня, после се притесних, че нещо е счупено, след това започнах да си играя с хилядите опции на звука и в Windows, и в играта (там не са много). Защо? Защото, уважаеми, 300-левовия headset, направен за геймъри, от геймъри, звучеше така, все едно съм си заврял слушалките в метална кофа. Тук не става въпрос за пространствен звук, което би било нормално – тук говорим за едно кънтене, един абсолютно кух и плосък звук, какъвто не дават и 20-левовите слушалки, дето ги продават навсякъде. Веднага избирам слушалките да работят в стерео-режим – всичко заспа. Хубав, плътен звук! Все едно съм в играта. Цък! – 7.1 – йок! Върна се кухото дрънчене.

Добре, спокойно. Пускам друга игра – Modern Warfware II – тя поддържа 2.1, 4.1 и 5.1, но според производителя, при наличието на 5.1., не би трябвало да имаме проблем, ако ползваме слушалките в режим 7.1. Положението беше малко много по-зле, отколкото при Batman.

Започнах да се отчайвам. Реших да пусна Skype, за да питам тоя-оня, ако случайно има идея, какво би могло да причинява този проблем. (Цялата тази сага се развива някъде през началото на септември, което значи, че съм един от първите, поне в България, притежатели на слушалките, т.е. – към момента нямаше особено много информация в Мрежата.) Нямаше никой, който да ми помогне и аз, почти на ръба да хвърля слушалките през петия етаж, реших да се разсея малко, като убия двама-трима терористи, било то и с двуканален звук – пак казвам, че с него няма проблем и удоволствието е голямо, дори тогава!

Ако не бях достатъчно пъргав, щях да съм оглушал някъде след около час игра. Както се целех в главата на един хубавец, с идеята да я отнеса в съседната карта на играта, слушалките – онези, 300-левовите – започнаха да пищят по начин, по който дори дъщеря ми не може, а тя е много гласовита. Свалих ги и започнах изумено да гледам в тях, струваше ми се, че умират. Пищенето се чуваше така, че очаквах мембраните да изскочат. В един момент премина в зверско пукане, после попищя още малко, и накрая, в агонията си, слушалките се опитаха да възпроизведат звук от играта и след 3 секунди млъкнаха. Не завинаги, но нищо, освен рестартиране на компютъра, не успя да ги върне към звучния им живот. Понеже и така съм доста подробен, ще ви спестя всичко от горе-написаното, което ми се случваше през следващите няколко месеца, до ден-днешен, на около 1 до 3 часа. Единствения “плюс” е, че в един момент се усетих, че вадене и повторно включване на USB-то оправя проблема, макар и не във всички приложения.

Един хубав ден, може би месец, след като всичко започна, Bloody ми изпрати сайт, на който видях новия firmware. О, Боже! Време беше! След кратка, но малоумна инсталация, моят Razer Megalodon, бе на път да ми се реваншира за всичкото ходене по мъките. Или поне така си мислех.

Освен, че нямаше абсолютно никаква промяна в нищо от това, което описах, новия firmware тотално осра положението и с микрофона. Който, до този момент, работеше, колкото и да е странно. Щях да оглуша поне четири човека, с който си говорехме в Skype. Всъщност, аз нищо не чувах, разбира се, но те, след като ме напсуваха звучно, просто ми затвориха. Бях доста озадачен. Също така, оказа се, че бутончето Mute все едно липса. Имам предвид, че веднъж, докато водех разговор по Skype, се наложи да говоря и по мобилния си телефон. Свалих слушалките на врата си, натиснах Mute, а после се оказа, че разговорът ми е бил конферентен – с жена ми, както и с човека, с който говорех на Skype. С тази разлика, че ние с жена ми не знаехме.

И до днес, през два-три дни, сядам и започвам да се ровя из Мрежата, ако някой е намерил решение, ако от Razer най-после са намерили решение, но, уви, към днешна дата, няма нищо.

За да не оставям погрешно впечатление и да не смятате, че се оплаквам от дефектни слушалки – не, няма такова нещо. Слушалките работят чудесно на 32-битови ОС, макар, че и досега нямам възможност да ги пробвам с игра на такава ОС. Но, микрофонът работи, звукът е хубав и плътен, поне в двуканален режим, няма audio cut-off, няма пукане, няма пищене, пращене и прочее шумове. Всъщност, оказа се, че доста хора имат точно този проблем, при точно такава конфигурация – Razer Megalodon + 64-битова ОС. От Razer казват, че не спят ни ден, ни нощ и работят по проблема, барабар с инженерите на Майкрософт, но понеже не вярвам, че всички тия пичове са толкова некадърни, просто мисля, че са отсвирили положението.

В крайна сметка, Megalodon спи зимен съм в кутията си, а аз отново слушам и говоря през старичкия ми, но работещ Creative Fatal1ty headset.

Макар, че има много места, на които хората се оплакват и търсят съвет, попаднах на този блог, в който има доста коментари, но и полезна информация. Поне досега, това ми гарантира изцяло, че не съм аз идиот. Razer Megalodon and 64 bit Windows 7

Razer Mako
Най-голямата глупост, която можех да направя, след гореизложените проблеми, бе да си купя друг продукт на Razer. Особено, когато става въпрос за настолни колони, при положение, че както писах по-горе, преди тях имах Z5500. Както и да е, грешката е направена и в момента на бюрото ми седят две, иначе много сладки, приличащи на гъби, произведени по някакви супер-съвременни и най-нови технологии на THX колони. Всъщност, колоните, доколкото разбирам, просто са брандирани от Razer, затова нека не ги съдим много сурово.

За радост, положението с колоните далеч не е толкова драматично, колкото със слушалките. И въпреки това, настолни тонколони за $300, не би трябвало да имат проблем. Според мен.

Комбинацията е следната: Windows 7 + Creative X-Fi Extreme Music + всичко up2date
Резултатът е следния: в определени моменти, за моя радост (да, вече се радвам на такива неща!) – редки – колоните, подобно на слушалките, започват да пищят, пукат, тракат, докато не замлъкнат и не рестартирам компютъра. Информация за това не намирам. Решение – също. Даже, понеже съм пич и не искам да “храня” само Razer, отчасти допускам, че може би има някакъв проблем с driver-ите за звуковата карта. Макар, че с други колони, подобни проблеми не е имало никога.

И за да не бъда съвсем негативен, трябва да призная, че когато Razer Mako работят – те го правят добре! Технологията им на отразен звук, дава чист, плътен и обемен такъв, без значение, дали сте в единия край на стаята или в другия – чувате едно и също. Басът е такъв, че дори и наполовина намален, ако усилите колоните централно, може да си имате сериозни проблеми със съседите. Хубавото е, че не е дразнещ, а хубав и плътен. Не чувате някакъв силен тътен, а наистина качествен бас.

Това е моята сага с Razer. Истината е, че дори всичко да заработи нормално някога, аз не бих си купил друг техен продукт при никое положение. Да не говорим, че клавиатурите им са ужасни, особено на фона на G15 и G19. Но това е лично мнение, разбира се.

За да обобщя безкрайните си писания, ще повторя, че основно Razer Megalodon, има проблеми само и единствено с 64-битови Операционни Системи, при това – говорим за тези на Microsoft. Четох, че хора с Mac нямат оплаквания, хора с 32-битови Windows инсталации – също. Но аз приемам нещата лично, защото платих наистина много пари, а насреща получавам само отсвирване. От друга страна, намаляването на производителността, връщайки се към 32-битова ОС, просто не е решение за мен.

Бранко е снежно-бяло британско късокосместо коте, зодия дева – роден е на 24.08.09г. Много е игрив, много любопитен и тесните места очевидно го привличат (почти, колкото кабелите!) – успя да се завре зад хладилника, като най-широкия процеп покрай него е едва 5-6 см. Гъвкав е, безспорно!

В момента ми спи между ръцете, пред клавиатурата, докато го хваля.

Дами и господа – Бранко!

Програмата предлага различни типове осветление, като вие избирате необходимото, нареждате си го и накрая, вече записаната диаграма, можете да я изпратите и по електронна поща, ако желаете. В този ред на мисли, така лесно можете да помогнете на приятел в нужда.

Има прилично богат асортимент от осветителни тела, като е малко неприятно, че картинките на някои доста си приличат, а и за няколко от телата е добре да запомните, какво точно сте добавили, тъй като запишете ли схемата, не можете да я редактирате повече..

Свали Strobox

След кратко търсене из Мрежата, установих, че има много готови диаграми, както и подобни на Strobox приложения, като Photoshop файл* (директен link), Flash-базирана програмка очевидно имат проблем с хостинга/домейна, а вероятно и още интересни неща. С ето това търсене в Google, намерих наистина доста интересни и удобни “благинки”, както и доста любопитна информация.

* – източник и повече информация: DIYphotography

За Strobox ме “светнаха” от BVIphotovideo

В този ред на мисли, смятам, че с един мобилен телефон и “много-функционалното устройство”, ще се чувствам по-комфортно. За целта обаче, бих искал съвет за читав апарат, който поддържа две SIM карти. Преди време, спомням си, някой ми хвалеше нещо, чиято марка не запомних, защото не беше нито една от по-известните. Помня, че друг познат ми хвалеше някой от моделите на Samsung, ако не бъркам, но пък не помня модела.

Като че ли мина времето, в което манията ми по мобилни телефони ме набутваше в немалки разходи. Поради тази причина, предпочитам да е апарат, който не надвишава 400-500 лева. Основния ми проблем е, че по една или друга причина, бих предпочел да избегна марки, които са трудни за произнасяне (като Shuoying Digital Science, например). Работата е там, че търсенето ми из Мрежата не доведе до нищо интересно, освен до някаква Dual-SIM Nokia, която обаче, ще се появи на пазара през 2010-та.

Всъщност, докато разглеждам разни сайтове, стигам до заключението, че единствената “сериозна” марка, която има дори няколко Dual-SIM апарата, е Samsung. За да бъда по-конкретен, бих искал да разбера, дали някой има впечатления специално за Samsung B5702 и, ако има такива – какви са.

Признавам, че съм привърженик основно на Nokia и с известни уговорки – Sony-Ericsson, ама те много се мотат. А основната причина да се забързам така е, че вчера ми се счупи задния капак на Nokia N95 и батерията ми съвсем буквално пада.