Somewhere on the street of dreams

Букварче

noreply@blogger.com (Точка) — Mon, 23 Jan 2012 08:00:12 PST

Букварчето е книжка, в която по-любопитните дечица понякога откриват познати неща, но независимо от това, заедно с останалите жадно поглъщат страница след страница. Всяка следваща отваря ново прозорче, надгражда знанията им и след последната те се чувстват малко по-пораснали и нетърпеливи за следващото букварче или друга интересна книжка.

Децата растат физически и интелектуално в права пропорционалност на купчинката букварчета. Всъщност една част от тях окончателно зарязват на даден етап от живота си подобни скучновати четива и се отдават изцяло на жадно и ненаситно поглъщане на всевъзможни ТВ- и хартиени бози. Но те не стоят на едно място и не спират своето развитие, дори напротив. Гордо и до пресъхване на устата (респ. схващане на пръстите или повреда на клавиатурата) могат да черпят с глътки от бозата и да цитират останалите източници на своята информираност - сайтове (по дифолт с кафяво-жълто ухание), в които основните теми са прелюбопитни подробности от ежедневието на разни ВИП-персони, било то и световно неизвестни, както и сензации, силно влияещи върху начина им на живот, открити/доказани от екип учени вчера. Утре в същите сайтове друг екип открива/доказва тъкмо обратното, но това е без значение. Мисленето и задаването на въпроси не са приоритет.

За разлика от тях, една друга групичка пораснали дечица, спохождани (нерядко и обсебени) от делюзии, понякога се питат някакви неща, но търсят отговорите в единственото букварче, побрало цялата тяхна истина, с размерите на тухла четворка и подвързано с черна кожа. Предполагам, че и тяхното питане е до време, след което си живуркат с удобното убеждение, че причината за всичко е само една и че малкият свят вътре в тях, както и големият около тях, са някаква прищявка свише и каквото се случва, е резултат единствено на нечии капризи, бесове или благоволение.

Трезвомислещите дечица, наред с другите любими книжки, продължават с интерес и постоянство да гълтат букварче след букварче в търсене на нови отворени прозорчета и на отговори на въпросите си.
Когато последните започнат да се появяват настойчиво, макар и с различна честота и да звучат така:
* какъв е произходът на законите, управляващи природата?
* имат ли тези закони изключения, т.е. случват ли се чудеса?
* само един възможен избор на тези закони ли съществува?

или леко по-отвлечено:
* реалността на златната рибка в сферичен аквариум ли е правилната или тяхната?
* съществува ли масата, когато излязат от стаята и не могат да я видят и защо е реално съществуването на разни неща (частици), които също не виждат?
* колко голямо и сложно трябва да бъде нещо, за да се държи като вълна или защо не може хипопотамът да мине като вълна през пръчките на клетката си в зоопарка?
* защо големите неща слушат Нютон и (ако не са прекалили с алкохола) стигат от т. А до т. В по права линия, а съвсем малките неща се движат по техни си, привидно хаотични и вероятностни траектории?
и за всякакви други подобни мистерии,

спокойно могат да отворят новото букварче, прясно издание на "Бард".

То е мечтата на читателя: твърди корици, лъскави страници в достатъчно и недотягащо количество и с едър шрифт, побрали полезна и интересна информация (на много прилична за естеството си цена), споделена увлекателно, на достъпен език, без нужда от гугълски подсказки и богато илюстрирана с цветни картинки.

Не го подминавайте! :-)

П.П.1 Гледната точка на списание "Българска наука"

П.П.2 Длъжна съм да предупредя за съпътстващите рискове - възможно е да оплескате нещо друго, дори няколко неща, докато му се отдавате с радост, както се случи при мен. Вчера попрепекох едни сърми, днес - сладкиш (за утре още не знам). За късмет само приятно, без да наподобяват по цвят и мирис една чернилка, с която мога да рисувам графити по гаражите пред входа.

Легална проституция

noreply@blogger.com (Точка) — Mon, 16 Jan 2012 07:28:42 PST

Аз не бих нарекла по друг начин предложението за работа, което получих (в пощата си от абонамент в специализиран сайт), за вас - не знам:

СТАНИ МОДЕЛ ВЪВ ВИДЕО-ЧАТ! ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ И ПЕЧЕЛИ ДОБРЕ!

Описание

Набират се млади и комуникативни хора за модели в Интернет видео-чат.

Видео-чатът е бързо развиваща се развлекателна индустрия в световната мрежа. Вие разговаряте пред камерата с потребители от цял свят. Целта е да задържите вниманието им по-дълго. Всяка минута, прекарана в личен разговор с даден потребител, ви носи сигурен доход.

НАШИТЕ УСЛОВИЯ:

- Да сте завършили средно образование
- Да умеете и обичате да разговаряте на различни теми
- Да ползвате английски език за писмена комуникация

НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ:

- Отлично заплащане
- Обучение
- Гъвкаво работно време, подходящо за студенти и работещи на друго място
- Приятна обстановка сред млади хора
- Пълна дискретност

Какво представлява видео-чатът?

Вие седите пред камерата и разговаряте с клиенти от цял свят. Всеки клиент вижда модела на своя компютър. Вие не виждате клиентите, а само следите техните реплики и разговаряте с тях, пишейки в чата. Когато някой от клиентите хареса модела, той може да плати. Тогава той единствен получава правото да вижда модела и да разговаря с него. Това се нарича “private chat. Моделът получава заплащане за всяка минута в private.

В какво се състои работата?

Вашата цел е да разговаряте с клиентите, да се забававлявате, да флиртувате. Тогава неминуемо вие ще привлечете повече клиенти, които ще станат редовни посетители във вашия чат, а защо не и виртуални приятели.

Какво е заплащането?

То зависи от отработеното време и от професионализма на моделите. Калкулира се на минута в платен чат и се заплаща по 1.00 лв за всяка. Няма ограничения и всичко зависи от вашия чар и артистичност !

Как става заплащането?

Парите се изплащат всяка седмица. Вие можете да видите колко сте заработили във всеки един момент като влезете в системата с вашия акаунт.

Очакваме да ни пишете и да изпратите вашите CV-та !
Пълна дискретност

Изисквания към кандидата

Образование: Средно

Езикови познания:

Английски език

Трудов опит:

Без професионален опит

Ние предлагаме

Вид заетост:

Непълен работен ден

Срок на заетост:

Почасова

Договор:

Трудов безсрочен

Ниво в йерархията:

Студенти/Стажанти, Неквалифициран персонал, Средно управленско ниво, Висше управленско ниво

Трудово възнаграждение:

От 1000 до 2000 лева на месец

Категория:

Забавление
Обществени услуги
Услуги
Услуги за домакинството/ Услуги по телефона

Ниво:

Без професионален опит

Населено място:

Гр. Благоевград, Гр. Бургас, Гр. Варна, Гр. Велико Търново, Гр. Видин, Гр. Враца, Гр. Габрово, Гр. Добрич, Гр. Кърджали, Гр. Кюстендил, Гр. Ловеч, Гр. Монтана, Гр. Пазарджик, Гр. Перник, Гр. Плевен, Гр. Пловдив, Гр. Разград, Гр. Русе, Гр. Силистра, Гр. Сливен, Гр. Смолян, Гр. София, Гр. Стара Загора, Гр. Търговище, Гр. Хасково, Гр. Шумен, Гр. Ямбол

Адрес:

Дата:

15.Януари.2012

Емайл:

inri_13@abv.bg

Организация:

ЕТ"Деси-Десислава Стоянова"

Организация:

Фирма/Организация Директно търсеща служители

П.П. интересно, че не искат снимка в цял ръст ...
И още, Е ли е въпросната Деси сводник или не?

Среднощни съчинения

noreply@blogger.com (Точка) — Thu, 12 Jan 2012 03:38:48 PST

Почти до входа ни имаше денонощен магазин. Тип малък супермаркет, много добре подреден и винаги зареден с разнообразни стоки от много и неслучайни марки. Случвало се е доста пъти късно вечер да прескачаме за дреболии. Беше от онзи тип квартални магазини, в който винаги усмихнатите продавачки са почти част от семейството; подават ти, без да питат, цигарите на касата; кимат към съседния салам или паста, ако избраните не са съвсем пресни; водят те почти за ръчичка до търсената стока, независимо дали ще ти извади очите или е набутана в ъгъла на някой стелаж и предупреждават, ако някой от семейството вече е минал и е купил хляб или сладолед.

В населените места, оправдаващи името си голям и цивилизован град (не само нарочени за такива), има по няколко магазина на различни големи вериги. Уважавам ги, особено когато конкуренцията им на цени и качество е изцяло в полза на потребителите. На по-човешките места това обикновено (но не винаги) се случва. Понеже живея почти на четирибуквието на географията, положението тук е малко по-различно. Снощи започнах да пиша по няколко добри (и не толкова) думи за тукашните рехави представители на чужди вериги, благите спомени за повечето от тях ме приспаха и се отказах. От българските има само една и тя като хидра поглъща всеки добре разработен квартален магазин. Табелите й са нацвъкани из целия град и при липсата на алтернатива наоколо се пазарува това, което предлага тя. Обаче заедно с конкуренцията са убити и всякакви напъни за атрактивни цени, качество и разнообразие на стоките - с малки изключения са световно неизвестни и съмнителни, дори при елементарни неща като мляко, сирене и дамски превръзки.

В края на миналата година хидрата не подмина и денонощния ни магазин. Много благословии отнесоха по време на едномесечното му преустройство. Точно тогава жесток грип натръшка мъжкото мнозинство у нас и съответно нямаше кой да обикаля из квартала да търси хляб, та се наложи едната вечер, куцайки със счупен пръст, да правя питка. Магазинът вече е лъснат и работи, но не го харесвам и пазарувам от там по принуда и само най-спешното. Останалото е от Билла, най-свястното възможно от наличните тук. Не искам тепърва да свиквам с нови и странни марки храни и санитарни продукти. Имам си любими, изпитани и си държа на тях.

Представете си трима мъже от различен калибър, които вечер и нощем са непрекъснато пред хладилника (и дори не им личи!). Цялото това предисловие беше заради тях. Снощи примираха за нещо сладичко, но не плодове. Всичко беше изядено - приготвено, купено, резерви ... освен някакви бисквити за торта. С дълбока въздишка се заех да забъркам нещо бързичко. Оказа се трудна работа - имах само чаша мляко, няколко яйца, половин чаша захар - нито за крем-карамел, нито за крем или мляко с ориз. Съответно хубавичкият ни нов магазин вече беше затворил - няма продукти, няма шоколад, сладолед, бонбони или пастичка за такива спешни случаи, няма го доброто старо време, когато денонощно можеше да се пазарува само на няколко крачки.

Без рецепта и с малко фантазия преди полунощ се получи следното съчинение:

Докато фурната загряваше, нарязах на филийки (около сантиметър) няколко обелени круши. Намазах хубаво с маргарин една къдрава форма за кекс (с масло щеше да е по-добре, но нямах) и подредих ветрилообразно на дъното част от тях, поръсени обилно с орехи на едри парчета. Половината чаша захар допълних с мед и разбих на пяна с 3 яйца, добавих лъжичка сода, разтворена в две с кисело мляко, ванилия и чаена чаша брашно. Половината от това изсипах във формата, наредих останалите круши, ръснах канела и пак орехи и покрих с останалата смес. Пекох го около половин час на 180-200 градуса и вентилатор и когато изстина, го обърнах.

Получи се много леко и приятно на вкус нещо, достатъчно сладко, напомнящо меденки, сочно и меко от крушите. Така изглеждаше в момента на опитването - още недоизстинало съвсем, а сутринта намерих останало само едно мижаво парченце. :)

Рипорт

noreply@blogger.com (Точка) — Fri, 06 Jan 2012 05:56:14 PST

В края на миналата година показах на един приятел-блогър, когото много уважавам, какво съм писала в гудрийдс за „Игра на въображението” на Джоузеф Хелър (интелигентен коктейл от личности, епохи и събития, който ми тръгна леко изнервящо и мъчително, след което не исках да свършва). Беше ми поръчал ревюта за всичките му книги и се чудех дали между празниците, трапезите, късметите, равносметките и пожеланията и на още някого ще му се четат точно моите впечатления и то точно за тази чудесна, макар и малко странна книга. Оставих ги да си отлежават заедно с няколко други и вероятно така и ще си останат.

Причината беше, че той ми отговори същото, което мислех и аз: напоследък стана малко наситено с ревюта на книги и извън специализираните блогове. Не че в това има нещо лошо, радващо е, но темата май вълнува само шепа четящи и започва да става скучно-уморителна. Като че ли почти не се споделя друго, сякаш хората вече нямат за какво да пишат. Или не искат. Признавам си, че при мен е така – в личен план ми се случват твърде обикновени, безинтересни и нескандални неща, които не заслужават нито нечие внимание, нито труда ми да ги обличам в красиви думи или да ги излъсквам, докато станат забавни. А да отчитам присъствие тук, изсмуквайки от пръстите си чисто теоретичен оптимизъм и изкуствена веселост, гарнирани с притчи, мантри и картинки, просто не е моята стихия. Творческият запек е за предпочитане пред творческата диария.

По тази причина мислех да си кротувам в някой ъгъл за неустановено дълго време – докато музите и музовете ми се разхибернират. Обаче Ностро, на когото (почти) нищо не мога да откажа (понеже ми е полуастрален близнак), ме е посочил вчера с пръст да се наредя в някаква щафета/верижка.
=> Съвсем бърз и импровизиран читателски дневник за 2011-та:

Според статистиката на гудрийдс съм прочела около 33 000 страници, т.е. средно няма и по 100 дневно. Приемам го като съвсем относителна и нищо незначеща цифра, защото има книги, които се гълтат за час-два, други – за една нощ и трети, от които по 20 или 50 страници на ден идват множко. Имаше първи, втори и трети прочит, открития и разочарования, нови и любими имена, някои с по едно, други – с по няколко заглавия. Катастрофирах в най-некадърния превод, на който съм попадала в последните години, при това на много любим автор, който обаче се оказа с някогашна номинация от издателството си за наградата „Кръстан Дянков”. За щастие си е останал само с номинацията. Спрях изобщо да купувам от друго издателство – чашата преля с една чудесна, но мърляшки недогледана книга, пълна с грешки и двусмислици, плюеща на труда и на автора, и на преводача. Бих простила донякъде, ако си бяха направили труда да отговорят на културно възмутените ми имейли. Продължава си неписаното правило почти масово и безхаберно да се издават книги, без да минат през редактор и коректор, макар всяка да е накичена с имената на поне двама такива. А може и да са минали, но редакторите и коректорите да не са разбрали, спейки или сърфирайки из нета. Знае ли човек ...

Понеже изчетените книги са много, не съм ги снимала, няма да ги има и като списък. Ще изброя по памет само авторите, които не ми оставиха гаден вкус и които ще продължавам да чета: Албер Камю, Алън Силитоу, Артър Кларк, Арчибалд Кронин, Бил Брайсън, Борис Виан, Васил Георгиев, Весел Цанков, Госини&Семпе, Греъм Грийн, Гюнтер Грас, Джак Керуак, Джеръм К. Джеръм, Джеръм Селинджър, Джон Стайнбек, Джордж Оруел, Джоузеф Хелър, Дмитрий Глуховски, Евгений Замятин, Ивайло Петров, Иън Макюън, Карел Чапек, Карлос Мария Домингес, Ким Монзо, Клифърд Саймък, Кристофър Прийст, Кърт Вонегът, Майкъл Ондатджи, Олдъс Хъксли, Павел Горковски, Патрик Зюскинд, Рей Бредбъри, Робърт Хайнлайн, Робърт Шекли, Ромен Гари, Станислав Лем, Стивън Кинг, Съмърсет Моъм, Теодор Щорм, Труман Капоти, Уди Алън, Уилям Голдинг, Уилям Сароян, Филип К. Дик, Филип Рот, Харпър Ли, Хауърд Лъвкрафт, Хенри Милър, Хърбърт Уелс, Чарлз Буковски, Zотов + тези от следващата снимка.

В момента довършвам започнатото в края на 2011-та, все така бавно и на порции. И не защото книгите са скучни, трудни или неразбираеми, напротив. Удължавам си удоволствието, а и те не са точно от тези, които се гълтат за една нощ или докато се лашкаш нанякъде в обществения транспорт. Малко по-различна е само „Лайла”. Макар Пърсиг да си я харесва повече от мотоциклета, на мен Федър ми идва в повече, когато прекалено се отнесе из безкрайните си кутийки с листчета, където е записвал философските си проблясъци за качеството и нравствеността и периодично го зарязвам. Губят ми се сарказмът, леко циничният хумор и интимността, с която в първата книга разсъждава и споделя най-съкровените си мисли. Пътешествието с яхтата няма нищо общо с онези негови шътóкуа (пътуващи сказки за обучение), на които свежда системата, университета и всяка възможна житейска ситуация до нещо съвсем простичко и разбираемо - един мотоциклет (който всеки може да проектира върху себе си, защото всъщност е неговото АЗ) и неговата поддръжка. Толкова елементарно и вярно, че понякога е като удар с чук. Продължавам с надеждата и „Лайла” да ми хареса толкова (с първата 1/3 не се получи).

Освен да дочета горните книги, през изминалата година не ми останаха време или пари за още няколко неща:
- Да изгълтам всичко от Хелър и Вонегът (успях като пчеличка да събера всичките им издавани у нас заглавия и на част от тях продължавам да се радвам все още само на кориците).
- Да намеря „Тенекиеният барабан” и „Да люспиш лука” на Гюнтер Грас на български и поне едната - в оригинал.
- Да си купя минимум по една книга на Етгар Керет и Милорад Павич.
- Да прочета Библията (за n-та поредна година си остава само добро намерение).
- Да направя втори опит с Пратчет. Най-учтиво настоявам феновете му да се въздържат от коментари, хвалби и препоръки. Опитах преди време с най-неподходящия Дядо Прас, не се разбрахме изобщо и си остана да чака по-добри времена. И те ще дойдат, вече знам кое да му чета.

Преди това обаче, освен един списък за купуване, ме чакат няколко други книги, които определено са ми по-важни и по-интересни - това е последният остатък от плануваното и непрочетено миналата година, с който стартирам тази:

Няма да предавам поименно щафетата, за да няма пропуснати обидени или недоволни нарочени. Който има време и желание, нека сподели – по-важното от количеството книги, жанра и авторите им е това, че ги е прочел.

От чувала

noreply@blogger.com (Точка) — Wed, 28 Dec 2011 08:48:04 PST

Когато бях много малка, за известно време вярвах, че мечтите на всички добри и послушни дечица са материализирани в чувала на Дядо Мраз (а останалите ги взимал дядо Торбалан, който живееше в едни къщички по покривите на блоковете, оказали се по-късно част от асансьорните шахти). Добрият човечец се вясваше по Нова година заедно с отпуснатата свише порция банани, портокали и мандарини по магазините. При децата ми той вече се наричаше Дядо Коледа и започна да идва седмица по-рано (без цитрусите, които вече се намираха целогодишно) и в детската градина и яслите ги караха да се снимат до някаква гротескна негова имитация.

Не помня при тях, при мен или изобщо при някого да са се появили нервни кризи или психични отклонения след проблясъка, че няма старец белобради в ни една от познатите ни форми и че подаръците идват от сърцата и джобовете на добри хора.

Като Зори, която обича да задава много въпроси и има особено приятния навик да ни зарибява с малко известни книги и автори (за което и за подаръците - голямо мерси). Единият от въпросите й беше за книжните ни открития тази година и с първото си бъркане в чувала ми осигури едно такова:

Същината на нещата е оголена в 30 кратки разказа. Всеки от тях съдържа една или няколко житейски ситуации, каквито (или подобни) всеки е чувал или изживял. Толкова прости и обикновени, че първосигнално могат да бъдат отминати и забравени. Но Ким Монзó е успял да ги превърне в интересни и запомнящи се истории. Заглавията на някои нямат нищо общо със съдържанието, други са нов прочит на приказки - за пораснали деца, на трети краят шамаросва. Ежедневието в тях е небанално, комично, лирично, цинично, стряскащо и преразказано с много тънък хумор, ирония и няколко щипки абсурд и сюрреализъм.
Много свежа и трудна за обясняване и цитиране книга - трябва да бъде прочетена.

И второто бъркане в чувала на Зори е точно в целта. Вонегът ми е много силна тръпка. Който е прочел поне няколко негови книги, ще ме разбере. Не само една или две, защото въпреки повтарящите се понякога герои, събития и теми, той умее да бъде увличащ и почти гениален по много различни начини.
За първи път си позволям да споделя публично впечатления за нещо прочетено. Каквото и да кажа или напиша за него, ще е слабо - той е голям. Много голям.

"Съдби, по-лоши от смъртта" вероятно не е най-добрата му книга, но със сигурност е една от тези с най-силен личен елемент. Многото автобиографични моменти в нея са посветени на събитията и личностите, повлияли силно на формирането му като човек и автор - войните, депресиите (икономически и лични), смъртта, голямото му семейство, приятели, музиканти, писатели и много безименни хора. В разказите за повечето от тях, чиито мечти, възгледи и манталитет се разминават с общоприетите или са неподходящи за съответния исторически момент и поради това те остават бедни, самотни, неизвестни, неразбрани и неполучили заслужената си слава, се доловя тъга. С горчивина и типичните за него хумор и цинизъм продължава разсъжденията си от други книги за безмислието на войните и пораженията след тях, за изтъняващия морал на политиците, променените и почти липсващи ценности, за бъдещето на планетата, която сме на път да унищожим сами.

"Какви други съдби, по-лоши от смъртта бих могъл да посоча? Може би живот без петрол?
В мелодрамите отпреди век често се твърди, че загубата на девствеността преди свещените окови на брака е съдба, по-лоша от смъртта… Мисля си, че бих умрял по-скоро в името на девствеността, отколкото в името на петрола. Струва ми се някак по-литературно.

Много е важно какъв шеф ще си избереш, чии мечти ще превръщаш в действителност.

И днес си оставаме луди. Защото приемаме съвсем спокойно въздушните нападения над цивилното население на градове и села, независимо дали сме ги обявили предварително или не, независимо дали сме обявили война или не. Дори нещо повече — ние се гордеем с тях, възприемаме ги като символ на национална гордост, по подобие на Камбаната на свободата.

Може би появата на планетата Земя е предварително програмирана, а крайната цел на програмата е да пръснем тази планета на хиляди късчета. Може би ние сме оръдието, чрез което Природата е в състояние да създава нови галактики.
Ако ние успеем да обезлюдим тази планета, Майката-природа положително ще я върне към живот. Всичко, което ще й трябва за поредното лукаво намигане, са няколко милиона години.

Има ли в историята голяма група човешки същества, която да не се бори с всички средства за правото си на живот? Има. Войниците. "По-добре смърт, отколкото безчестие" е мотото на няколко значителни военни формации по време на Гражданската война, при това и от двете страни.

В допълнение ще кажа, че поне аз не съм чувал за враг, който иска да ни третира така, както ние третираме американските индианци.

Аз обаче смятам, че безкритичното уважение към древните мислители е нещо доста опасно и ще ви кажа защо. Защото всички те, почти без изключение, са били убедени привърженици на тезата, че жените, бедните и представителите на малцинствата имат място на тази земя, само за да работят до изтощение, да бъдат верни слуги на мъжете от бялата раса, които единствени имат право да вземат важни решения и да бъдат лидери на останалите.

Един факт си остава непроменен: жените не са привърженици на неморалните технологии в степента, в която ги обожават мъжете. Това очевидно е резултат от някакви хормонални недъзи. Вероятно по тази причина в демонстрациите срещу всякакви оръжия за унищожение участват много повече жени, отколкото мъже и на всичкото отгоре, водят и децата си.

Подобно на своите деди-пуритани, аз също мисля, че Бог е непознаваем и следователно не можем да Му служим. По тази причина всички ние трябва да служим на своето общество, чиито нужди са съвсем видими и познаваеми.
Това, което не мога да понасям в церемониалните проповеди, е изхвърлянето от страна на повечето оратори, които твърдят, че вярата в божествеността на Исус е път към ПОБЕДАТА.

Какво е смъртта? Липса на живот. И винаги ще бъде именно това. Смъртта е нищо. Защо тогава вдигаме толкова шум около нея?"

От разни други чувалчета имам няколко симпатични дреболийки с привкус на битовизми. Най-много се ядосвам на една форма за кекс. Отдавна си мечтаех за такава, но честите й проби започнаха да влизат в остър конфликт с размера на дънките ми.
Големия чувал си го напълних сама. Спънах се в едни пари (понякога спъването е щастливо и без да троши пръстите на краката), част от които мислех, че няма да видя никога. Типично по кифленски пренебрегнах факта, че това са единствените ми джобни за неустановен период и си ги изхарчих егоистично и с чиста съвест за няколко часа: фризьор, няколко споделени питиета, заменили планирания масаж и двайсетина книги. Живот и здраве, догодина може и да ви досаждам с впечатления за някои от тях. Вонегът обаче (на когото най-накрая успях да събера абсолютно всичко, издавано у нас) ще пропусна със сигурност - обясних по-горе защо. По същата причина и Ричард Докинс, малко и слаби са ми думите за тях.

Весели и релаксиращи празници ви пожелавам, с които да посрещнете една здрава, шарена, успешна и наситена само с положителни емоции година. :)

Разни

noreply@blogger.com (Точка) — Thu, 15 Dec 2011 18:49:39 PST

Известно време използвах за посланията в коледните и новогодишните картички и за късметите в баницата думички, изрязани от вестници. Получаваше се доста забавно и оригинално. Тази година обаче ми липсва материал. Като част от антикризисните мерки и в интерес на здравата психика, забраних да се дават пари за жълти парцали, независимо как са озаглавени, както и да се носят у нас.

Имах идея вместо това да използвам думичките, с които гугъл праща в блога случайни читатели, но както е видно по-долу от старателното ми подреждане, те не са най-подходящите за празничните цели, а по-скоро - за вогонско-еротична поезия. В този жанр вече имам сполучлив опит, а вдъхновението (от болднатите бисери) беше толкова голямо, че реших да направя най-накрая и първите си стъпки в писане на хайку. Творенията са по всички правила и разказват за няколко скучни зимни вечери на индивид с неустановен пол и с нежна, чувствителна, самотна и търсеща душа. В случай, че пожънат някакъв минимален успех, бих продължила с хайкуването, ако ли не - ще се върна към добрата стара вогонска лирика.

***

Набих кифла

и бистря ракията

в мъжки монолог.

***

Tursq si porno,

виртуални шамари

и малко любов.

***

Чоплене в носа

на порнограВски филми

с веян паламуд.

Някои от нещата, търсени в блога, изумяват с правопис или съдържание, а за повечето дори не съм писала. Едноминутният им анализ показа две радостни тенденции. Първо: Никола Тесла и свързаното с него са достоен конкурент на всичко онова, което изисква червена точка или 18+. Време беше. И второ: тук надничат хора с много разнообразни интереси и проблеми: от правописа и това, как да си избистрят ракията или да си закалят глинения гювеДЖ с мас, през чуденките за домовете за психично болни, кой е измислил търкалянето с парна енергия или откъде да си купят картини на български автори (ако правилно съм разчела шльокавицата), до абсолютно сериозните и оправдани тревоги (възможно ли е да се появят гъбички след садо-мазо) и вълнения (за мишниците на Джулия Робъртс, тънката талия след изваждане на ребра и колко пръстИ има хипопотамът). За съжаление всички търсят отговорите и решенията на грешното място.

***

Понеже в последно време рядко успявам да съчетая свободната техника с нормален нет и муза за писане, ще използвам момента да споделя още две свои вълнения (в прав текст, тормозът с хайку приключи по-горе).

1. Ползвам джимейл дълги години и почти не получавам спам. Имаше едно изключение - два месеца някаква девойка настояваше да си станем много близки и за по-убедително ми изпращаше редовно две снимки: една по монокини, които подчертаваха големите й, хубави ... очи и още една романтична, на която нежно гушкаше голям плюшен Мечо (ех, Лили-Пипи, къде си?). Не знам защо се отказа точно в момента, когато бях решила да я препоръчам на неангажираната част от блог-обществото.
В abv.bg имам един много активен мейл (и още два, които някога ми трябваха служебно, а сега си седят почти девствени). С него имам регистрации в два форума. Получавам понякога златни рибки от хора, с които месеци, че и години нищо не сме си казвали. И тъй като не препращам на м-найсет човека техните тантри, мантри, молитви и заклинания, златните рибки изчезват, преди да са ме направили красива, щастлива, успешна, богата, обичана и каквото още пише, никога не съм го изчитала до края. Освен това получавам и различни бюлетини (повечето за книги), информации за проекти и покани за изложения и конференции (остатъчна професионална деформация). Всички изброени имат мейла ми след изрично упоменаване, че е само за обратна връзка и няма да бъде видим никъде.
Най-голямата част, задръстваща пощата ми обаче, са безкрайно количество предложения за далавери на половин цена (и по-малко), шаренийки от "Бон апети", ръчно изработени неустоми сладкиши, бутикови шах и табла, идеи и указания за ферми за охлюви и още какво ли не. Общото между тях е, че всички са взели мейла ми от публичното пространство.

Предвид това, къде съм го дала, мога ли да направя логичния извод, че въпросното публично пространство в широк смисъл е (не)волно и (без)користно изтърван списък с клиенти на някой от сайтовете?

2. Етично и редно ли е касиерките в пощите да зарибяват пенсионери в работно време и на работното си място?
Заедно с пенсиите избирателно им раздават и пликче с ваучер и листовка. Похвална е психологическата им прозорливост къде ще проработи зарибявката, но не са отчели възможността, че пликчето ще мине за съвет и разяснение и през някоя неверница като мен със силна и нелечима алергия към предлагани по подобен начин стоки и услуги. Това беше недостатъчен аргумент и се наложи гугъл да го подсили. Обаче в случая и той се оказа безсилен - успя само да ми каже, че фирмата от листовката е със седалище в София, че сайтът й е безполезен и че подобни случки има из цялата страна.
Според картинките и текста, нещото, кръстено "магнитен колан от чиста вълна" може да се носи по цялото тяло и лекува почти всяка болест, за която бихте се сетили. Естествено, няма пенсионер поне с няколко болежки. Та това чудо на чудесата, тази панацея, се предлага на щастливците безплатно. Тоест почти безплатно - само срещу приложения ваучер за 129 лв. и след заплащане на доставката от 20 лв. Дългогодишният ми опит с куриерски и пощенски услуги не помни нещо толкова леко и миниатюрно да е било доставяно за такава сума. Освен това всички предлагани в нета подобни магнитни колани струват 50-60 лв. принципно, но за добри клиенти и по празниците в момента вървят за по-малко от половината. Така че съвсем вероятно 20-те лева са цената на придобивката + доставката й.

Същата фирма продава по време на рекламни срещи с почерпка в скъпарски заведения или на безплатни екскурзии (рекламирани основно с листовки в пощенските кутии и аптеките и най-често до Котел или Жеравна) и други качествени стоки от чиста вълна, разкошни и на изключително достъпни цени - едно одеалце струва скромните 250 лв. Твърдят, че са произведени в Германия. Германия обаче отдавна е изнесла леката си промишленост на ишлеме, най-вече из бившите соцстрани и плаща жълти стотинки за ушиване на дрешка или направата на чифт обувки (така работят повечето фирми по света, продаващи известни марки). От няколко години не се плаща и мито за немските стоки. Ако изключим възможността някой да взима клиентите си за канарчета, то остава единствено високата цена на материала да влияе върху крайната такава. Сега се питам колко пъти е остригано златното руно, за да се топли някой с такова одеалце.

Дивисадеро

noreply@blogger.com (Точка) — Tue, 13 Dec 2011 11:06:24 PST

Жалко е, че Майкъл Ондатджи е познат у нас само с "Английският пациент" (едно чудесно ревю на Стоян) и "Дивисадеро". Останалата огромна част от творчеството на този литературен феномен - писател, поет и сценарист, все още не е преведена. Неговият произход (роден е в Шри Ланка, в семейството на холандка и индиец) и преплитането на различни културни влияния (по-късно живее и учи в Англия и Канада) са една от основните предпоставки за иновативната му форма на писане - нелинеен, пречупен през времето и пространството сюжет, различни истории с почти невидима обща нишка и проза като поезия. Пише много увлекателно, рисува с думи красивите си картини и много живите, пълнокръвни герои с почти невероятни съдби.

Трудно е след "Английският пациент" да се напише нещо също толкова добро. "Дивисадеро" леко й отстъпва, явявайки се и нейна реплика в определени моменти - войната, опустошенията и мизерията; физически и психически наранени хора, губещи се в сенките на миналото си.

"Дивисадеро" (улица в Сан Франциско, някога разделяла града от полетата) идва от испанската дума за "разделям". Или от друга, означаваща "взирам се отдалеч". Улицата е метафора, никой от героите не живее на нея. Но те непрекъснато се взират и търсят тези, с които са разделени, водени от непосилната си любов (синовна, братска, греховна, първа, последна, съпружеска или приятелска). Натрапчиво разпознават себе си или изгубените си близки в хората около себе си и се крият зад тях. Или намират убежище в изкуството. Това, физическата близост, породената от духовната (или обратното) и Анна обединяват трите съвсем отделни на пръв поглед истории:

В малко градче в Северна Калифорния почти едновременно умират две родилки, а малко по-късно едно семейство е убито жестоко във фермата си. Така един самотник заживява с две дъщери - Анна и Клеър и с Куп, осиротялото момченце на съседите си. Именно то е като майка и учител на момичетата, преводач между тях и баща им, живеещ в свой собствен свят и с работата си.

"Понякога баща ни ни прегръщаше, като всеки баща. Стига да успеем да го хванем в онази ничия земя между умората и съня, когато не е съвсем на себе си ... Да вдишвам аромата от плътта на възрастен мъж ми се струваше грях, но и красота; във всеки случай - и привилегия ... Тогава - обграден от своите две момичета - той обгръщаше всяко с по една ръка. Наблюдавах трептенето на клепача му, потръпването на кожата, което издаваше колко е уморен. Сякаш бе потънал на дъното на реката и го теглеха с въже към някое друго място. Тогава и аз заспивах, потапях се най-близко до пластовете, в които е той. Мисля, че баща, който ти позволява това, трябва да те закриля до края на дните ти."

И когато неизбежната близост между Анна и Куп се случва, бащината любов ескалира до един кратък миг на жестокост, след който никой от четиримата вече не е същият. Семейството остава болезнен спомен от миналото.

Втората история е години след това, когато са пръснати по света и все още не знаят нищо един за друг. Куп е единак, виртуоз на покер. Клеър е асистент на адвокат и при едно проучване в Тахо двамата се срещат случайно. И още преди да успеят да се осъзнаят и нарадват, той е пребит глупаво и почти до смърт, а тя спасява, каквото е останало от него. Само че той я възприема като Анна.
В това време самата Анна е във Франция, ровейки из архивите на много известен писател и заживява с музикант, който го е познавал като дете.

Последната, най-хубавата и запомняща се част от книгата, е за живота на този писател - Люсиен Сегюра. За самотата, която е негов почти неизменен спътник, за простите неща, които го радват - часовниците, природата и да помогне на някого, за смъртите, славата, телесните и душевните му рани, за едно трудно и дълго приятелство, осъзнато в любов, на която войната не оставя много време и възможности.

Случващато се през годините е преплетено из страниците и разказано от различни хора. Всяка от историите би могла да съществува и самостоятелно, със свой край - ако авторът беше друг. Дали би спечелил някой: историята или читателите, е трудно да се прецени.

П.П. Зори, можеш да прибавиш и това към онзи безкрайно дълъг книжно-коледен мейл. ;)

Кожата, в която живея

noreply@blogger.com (Точка) — Fri, 09 Dec 2011 14:59:52 PST

"... тотална порнография, която не ме впечатли с абосолютно нищо, че да си отделя от времето, за да я гледам." (реакция на последния ми опит да препоръчам филма; признавам си, че го правя почти непрекъснато в последните дни, след като го изгледах, защото е най-доброто за тази година)

Порнография са всички онези сладникаво-лепнещи историйки, в които младите най-накрая се харесват взаимно и се вземат. Както и безкрайните сапунки с дълбоко пазени семейни тайни, в които накрая всички се оказват роднини. Или евтините трилърчета, в които глуповат иначе гангстер е проявил 3-секундна хитрост, след което се хили като пача, доволен, че го търсят. И всички онези със самоцелна, безмислена жестокост, и другите, в които от самото начало е предвидимо какво ще се случи, кой е добрият и кой - лошият.

Този филм може да се разкаже по всеки от тези начини и по още много, но няма смисъл. Трябва да се види, защото нищо в него не е това, което изглежда. Както и човек не е това, което се вижда външно от другите, а е каквото крие под кожата си.

"Кожата, в която живея" е филм за насилието, което ражда насилие, за оцеляването след загуба; за гениално-налудничавите идеи и отмъщението; за любовта, лекомислието и последиците от тях. Всяка секунда, докато няколкото привидно случайни истории се навързват, се изживява и държи в напрежение - до самия край, неочакван и леко комичен. Черен хумор и червена боя в умерени дози, разкошна къща край Толедо, неприкрита сексуалност, красива жена и две трагедии преди нея - това е накратко животът на съвременния д-р Франкенщайн. От тук нататък Алмодовар поставя въпроси, които ровят в ума и душата и след финалните надписи. До колко са морални и опасни опитите с хора и човешки органи? Може ли да се култивира или промени половата идентичност и кога точно се осъзнава? Къде е тънката граница между любовта и безумието и между гениалността и садизма? Ако моделираш съвършеното тяло според своите разбирания, можеш ли да му моделираш и душа, от каквато имаш нужда?

Пластичен хирург работи в малката болница в своя палат върху нова и издръжлива на външни въздействия човешка кожа. Преди години губи жена си, обгоряла в катастрофа, но с цената на много време и опити си я произвежда отново, съвсем съвършена и тя по странен и болезнен начин е свързана с изгубената им след нея дъщеря. Не по-малко странен е и опитният материал, с който докторът изминава пътя от блестящ хирург до завършен, садистичен и отмъстителен психопат. Тази роля е като втора кожа на Антонио Бандерас и както той сам я определя - неговото завръщане у дома. Време беше след толкова безмислици в последните години. Елена Аная е забележителна като съвършения му продукт, особено в сцените, където играе само с очи.

Според мен един филм е добър, не когато е направен, за да се почеше нечие его или шепа критици да си упражняват красноречието върху него. Нито когато се пука от напъни за елитарност, без да оставя нищо след себе си. Добър е, когато има послания, докосва зрителя и влиза в диалог с него. Алмодовар е успял в това.

Клуб на темерута

noreply@blogger.com (Точка) — Sat, 26 Nov 2011 23:45:47 PST

През дългите години размотаване къде ли не в нета, служебно и за удоволствие, попадах на страхотни хора (с част от които виртуалното приятелство се превърна и в реално). Техният брой обаче е съвсем незначителен спрямо количеството идиоти, неграмотни, празни или душевно нечистоплътни хора, в които непрекъснато катастрофирам. Което от своя страна оряза съвсем местата, където имам желание да се появявам.

Особено ме дразни една категория хора, за които силно се съмнявам дали имат личен живот. Това е постоянното присъствие във форуми и социални мрежи, особено засилено в работно време - най-умните, знаещите и компетентните по всички въпроси. Всяко мнение, различно от тяхното, е от пренебрежително маловажно до изключително тъпо. Аргументите им обикновено са встрани от темата и включват мъдри заключения за партийните пристрастия, външността, възрастта, броя на мозъчните гънки и сексуалната ориентация на инакомислещите. И понеже е изключително лесно виртуално да се обзаведеш с приятелите и познатите на приятелите и познатите си и да имаш регистрации в N бр. посещавани и от тях сайтове, честите срещи с тези титани на мисълта идват леко в повече (нетът е огромно място, но не чак толкова). Не са за пренебрегване и случайните такива, както и непрекъснато ръсещите всевъзможни безмислици, демонстрирайки активен социален живот.

Притеснително ми се вижда, че общуването, срещите и общите спомени са все повече виртуални и все по-малко - реални. Лексиконче на седмокласничка във фейса, въпрос: "Изброй Х незабравими преживявания с мен", 2/3 от отговорите: "Те повечето са тук; освен в нета не помня други." И това далеч не е само при децата, много по-лесно и бързо е да размениш няколко емотиконки; да се успокоиш, че някой е добре, щом е онлайн (а дали?); да се скатаеш, ако друг не ти е приятен или в момента изобщо не ти е до него. Непрекъснато никнат нови подобия на социални мрежи и активното участие къде ли не започва да се счита за престиж.

Много е възможно да разсъждавам в грешна посока, да съм прекалено асоциална, надута, с особено чувство за хумор, много ниска търпимост и неправилни разбирания, но ги приемам първо като начин за усърдно пилеене на време и после като нещо полезно, приятно и даващо възможност за срещи с приятели и интересни хора. И ограничаването само с последното е трудно, дори невъзможно. Не съм интернет-злопаметна и почти ми избледняха камарата диагнози, които получих; 150-те софийски момци, които една противничка на епилацията щеше да праща да пребият мен (до смърт) и децата ми; шокът от твърдата вяра на млад човек, че ангелите, молитвите, хомеопатията и прочие шитни лекували, а лекарствата - убивали ... Има и още, изтрито от времето и все от случайни и непознати заблудени душици, интересът ми към които клони към минус безкрайност. Трудно ще ми е обаче да забравя как същото това (беш)е харесвано и гласно или мълчаливо одобрявано от хора, с които (уж) взаимно се харесва(х)ме. Затова отстрелях и фейса (временно) - коментира се и се лайква прекалено на едро и често - без грам мисъл и рядко някой чете кой какво точно е написал/споделил. Съвсем честно - за момента не ми липсва и ми е много спокойно, макар да го намирах за най-оживеното и доста по-смислено от останалите място.

Тези дни приятелка, принципно разумна и зряла жена, ме агитира усилено да си направя профил в нов и безумно интересен сайт, пълна алтернатива на фейса. Въпреки катастрофалния ми опит с другата алтернатива - Нетлог, реших поне да го погледна (което не става без регистрация). Не ми позволи да напиша, че живея в Марианската падина, Танганайка или друго екзотично местенце, ограничи ме и с говоримите езици. Но пък имаше избор между каравана и наколно жилище, към които прибавих и любимото си самопредставяне за такива случаи: късна пенсионерска възраст, неграмотна, зла, плешива, висока 130 см и с тегло малко над 100 кг.

И зачаках да дойдат и другите приятели (както и техните приятели и познати, верижката навсякъде е една и съща). За да се обзаведа с някой случаен, трябваше първо: да си сложа снимка вместо невинната калинка и второ: да попълня една камара лексикончета с малоумни въпроси (за да ме оглеждали, сякаш съм кон за продан и за да мога да оглеждам и аз). Или да играя още по-малоумни игри. За 3 дни не се появи позната физиономия, но всяка вечер получавах съобщение колко огледа съм минала и кой ме е харесал, за да си станем по-така. "От това би могло да излезе нещо красиво. Интересуваш ли се и ти?" Не, естествено! Най-упорит се оказа някакъв мургавелко от Судан - да се чуди човек по калинки ли си пада, по извратени контакти или мисли да учи български, за да си комуникираме най-евентуално.

По-дълго не успях да вирея там. Не мисля и да експериментирам с други новости или да се напъвам да вървя срещу себе си на вече познатите места. Извън блоговете (от време на време), поради липса на проветрено пространство, където човек може спокойно да се "види" и да си побъбри с приятели, без риск да катастрофира в раздаващи акъл навлеци и случайни мерещи п*шките си идиоти, ще посещавам неопределено дълго единствено Клуба на виртуалния темерут. Местата в него са неограничени и не се изискват членски карти.

Хубава работа, ама ...

noreply@blogger.com (Точка) — Sat, 19 Nov 2011 13:40:30 PST

... българска.

15.11.2011
Информация, разпространена по всички музикални сайтове:
"Поради факта, че концертът ще бъде заснет на DVD в залата няма да се допускат фенове с професионални фотоапарати, а използването на светкавица е абсолютно ЗАБРАНЕНО!!!
Пушенето е забранено на територията на залата!"

16.11.2011
21,00 часа
Пред зала "Христо Ботев" вече не се мотае никой и леката суматоха и бавене около последните няколко влизащи е необяснима. След ледения нощен софийски въздух пълното и много задимено фоайе е истински шок за дробовете, но надеждата, че в залата този път ще е различно, както и трепетното очакване на обявената точно за това време поява на Удо тушират всичко.
Нищо подобно. 2000 човека бавно се натъпкват в стесненото от по-големите сцена и зона за многото камери пространство и докато Удо се появи с незначителните 20 мин. закъснение, леката цигарена мъглица заприличва на гъст облак, който с напредването на концерта се опитва да смачка и унищожи всички налични в залата дробове. Светкавиците си бляскат, а видимо неадекватни младежи се опитват освен да стоят на краката си и да яхнат някого около себе си (или поне да го стъпчат и паднат върху възможно повече хора). Всичко това се случва точно под носа на снимащите официалното DVD камери.

На немалко концерти съм ходила, но такава концентрация на пияни, дрогирани и некъпани идиоти, които не знаят къде са, защо са и какво правят, виждах за първи път. Като заклет пушач дишах трудно, а в залата имаше и деца!

За Удо не мога да кажа нищо изненадващо или по-различно от очакваното 5 дълги месеца. Влезе вери хепи, че отново е тук след толкова време и тежко, като немски танк ни прегазваше два часа и половина. Перфектни звук и осветление; само три песни от новия (и доста стойностен) Rev-Raptor, седем класики от времето му с ACCEPT (това бяха моментите, взривяващи истински публиката), едно китарно и едно дръм соло и останалото до 23 (до максималния за това турне сет лист) - най-доброто (според него) от творчеството му след ACCEPT; два биса.

Удо преливаше от енергия въпреки своите почти 60 години, преминаваше без пауза от песен в песен и млъкваше за кратко единствено когато ни разпяваше и на солата. По време на своето (в средата на концерта) Игор Джианола смени две китари и разходи втората заедно с прекрасните си къдрици и усмивка (и естествено - охраняваща свита) из цялата зала, включително и седящите сектори, спирайки често да позира за снимки.
Някъде след този момент вонята, жегата и мъглата бяха станали нетърпими и бях пред припадък от липсата на въздух. Реанимирах до края във фоайето, където беше студено и вече проветрено, а през отворената врата се чуваше с пълна сила ставащото вътре на сцената. Имаше и доста други капризни и разглезени като мен фенове, предпочели да слушат там.

Това беше последният ми концерт в тази зала. Твърдо! Този път озвучаването беше чудесно, покривът не прокапа върху нас, но животът ми все още ми е мил и не мисля да го рискувам повече между неадекватни и неконтролируеми кретени и поради затруднения с дишането. Вместо да се чуди как да прибере по 40 стотинки (въпреки билетите ни) за ползване на мизерния си, мръсен и вонящ кенеф, управата на залата трябваше да помисли как да контролира по-добре кого пуска вътре, кой как се държи там и да осигури обещания чист въздух.

Пази се от оркестъра

noreply@blogger.com (Точка) — Mon, 14 Nov 2011 12:49:17 PST

Все още не съм сигурна коя книга точно съм прочела. В "Пази се от оркестъра" (от първата партида Виан, издадена от "Фама") пише, че е превод от Chroniques romanceеs. Само че единственият издаван негов (или под псевдонима Върнан Съливан) сборник с разкази със сходно заглавие е Chroniques du menteur. Не знам защо книгата е издадена под това име на български, след като в нея има и много по-хубави от въпросния разказ.

В този сборник липсва красиво нарисуваната с думи природа, липсват и странните, абсурдни и често плашещи образи и случки на Виан от другите му книги, което изобщо не го прави по-малко ценен или увлекателен. Това е един друг Виан, звучащ по-американски, по-земен и реален, който с много ирония и сарказъм показва обикновените, ежедневни неща откъм интересната и забавната им страна. Има невероятни попадения като изрази, прозрения и сравнения.

Сборникът с много автобиографични моменти започва с най-дългия от всички 21 разказа (повечето са по 2-3 страници) - "Мартин ми звънна по телефона ..." или историята на едно музикално участие, предадена с много тънък хумор. Ако Виан не споменаваше себе си и реално съществуващи хора, с които е свирил, спокойно бих помислила, че чета нещо случайно попаднало ми на Буковски или Хенри Милър (аналогично и в "Пази се от оркестъра") - описанията на "мадамите" и породените от тях желания и сравнението на едно донякъде хубаво, розово, заоблено и безлично женско лице с "анус след измиване, хигиенизиран и обезмирисен".

"Три месеца в нафта", "Апартамент в напръстник" и "Намерих апартамент и оттогава ..." Виан е посветил на дребните битовизми - как да се удвои площта на миниатюрна гарсониера посредством качване на леглото на тераса от дъски; какво се случва, когато нощем паднеш от същото това легло и се наложи да се пренесеш в ново и скъпо жилище, в което заради конденза спиш седнал под чадър; практически и много полезни съвети как се преминава от печка на въглища на нафтова. Жена му, освен че развеселява допълнително тези събития, поставя и много важни въпроси за размисъл, например дали е възможно ноктите, също като печката, против "олюпване" да се емайлират двойно в пещ. Тя показва и други завидни идеи и технически познания в "Съпругата ми зад волана".

Във "Франкфурт на Майна" Виан тръгва да открива Америка (под формата на донътс и кока-кола) заедно с двама приятели и колата Жозефин. Основно изследват четирибуквията на велосипедистите (и откриват, че не всяко, изглеждащо отзад приветливо, гостоприемно, прямо, чувствително и мощно развито, се оказва женско) и активно се включват в черноборсаджийството. Номерът с изгодния курс при обмяна на валута пред сграда с два входа явно не е част от нашата най-нова история, а е познат още в следвоенна Германия.

От останалите разкази също могат да се научат интересни неща: какво би станало след ПТП с двама прекалено учтиви водачи и също толкова учтив полицай; как узаконяването на автомобилните кражби би олекотило трафика в Париж; как да си вземете отпуска и с кого и как да НЕ я прекарвате; как Съдебната палата може се преустрои в луксозен хотел (разказът е писан по повод подвеждането на Виан под съдебна отговорност заради публикуването на "Ще плюя на вашите гробове", по време на чиято кинопремиера умира); каква е приликата между прасето и претендента за литературна награда; колко скъпо излизат безплатните лекарски съвети, какво се случва на пътешествие с пътеводител и кола, които са били нови преди 40 години и как болните на легло могат да разсеят скуката с пушка с телескопичен мерник и шепа патрони.

Скоро не бях чела с такова голямо удоволствие и препоръчвам книгата на всички, които още не са се "срещали" с Виан или са изплашени/отвратени (и съответно са го отписали) заради други негови книги, както и на имащите нужда от хапче за добро настроение.
Заслугата за ефекта от прочитането й е не само на автора, но и на превода на Мария Коева. Тя е изключително подробна в бележките под линия; успяла е не само да усети Виан и да го предаде на български с увличащ изказ и гладко леещи се изречения, но и да се справи успешно с предизвикателството на думите му:
"Шефа ми го нямаше, та си спестих половин час бачкане и се умъглих още в шест без четвърт."

На джипито - с любоФ

noreply@blogger.com (Точка) — Fri, 11 Nov 2011 06:09:04 PST

В не много далечното минало всяко българско семейство се сдоби доброзорно (също като с онзи втори стълб от пенсионните осигуровки) с още един член, кръстен звучно и съвсем по нашенски джипи. За въпросните джипита това вероятно се е случило в много, ама в много минало време, което е изличило от паметта им как са обикаляли нееднократно по къщите да агитират и прилапат повече пациенти в неравната борба с колегите си за единия къшей хляб. За кротките обикновени хорица обаче спомените още са живи и те наивно очакват новият член на семейството им да изпълнява съвестно задълженията си.

Понеже и аз съм една от тях, ще споделя няколко съвета как се укрепват топлите връзки и как се печели любовта на представителите на тази благородна и високохуманна професия.

Преди всичко се поддържайте живи в съзнанието на джипито си. Вие не сте поредният номер, сбутан в списъка му с пациенти, за който му се плаща независимо от честотата на срещите ви. Вие сте живо същество, което има нужда от обгрижването му. Не чакайте да се сети за вас само за имунизация или профилактичен преглед (ако изобщо се сети). Лепвайте си алергии, настинки, грипове, инфекции, чупете си крайници и глави, въобразявайте си болежки и му ги споделяйте възможно най-често.

Включете го в безплатните си номера. Тъй като все някога ще започне да ви разпознава и да не отговаря, ходете често до кабинета. Развивайте и обогатявайте социалния си живот в чакалнята. По възможност на висок глас, за да чуе, че сте там. Обменяйте информация с дежурните и новите пациенти за собствените си и чужди болежки, поставяйте диагнози и според случая – оспорвайте тези, които ви е поставило джипито или го хвалете. Изказвайте шумно мнението си за него, за лекарства и процедури, за джипитата на приятелите ви и за разните специалисти, за които имате впечатления от първа, втора или десета ръка. Спорете за реда си и настоявайте, че вашият случай е спешен, но така, че в кабинета да се чува най-вече вашият глас.

В края на краищата вие не сте лекар и не можете да знаете със сигурност дали пъпката е акне, в резултат от визита на комар (бълха), червен вятър или някаква страшна алергия. Или дали лявата ви ръка изтръпва поради неудобна поза, преумора или проблеми с оросяването / мозъка. А всезнаещият чичко Гугъл може да ви изреди куп вероятни причини за пробождането под ребрата – от мускулна треска, невинен запек и лениви черва, през проблемен далак до рак на панкреаса или цироза.

Бъдете упорити – настоявайте за преглед освен при джипито, още за изследвания и направления за специалисти. Преглътнете забележката, че се лигавите – дори ако вървите сгънати на две или куцате на един крак. Ако цупенето, че за вас все не идва ред за подобни благинки, които по дифолт са за ордата пенсионери отвън и за приятели, не помогне, просто отидете при специалист и си платете. При всяка следваща среща не пропускайте обаче да му напомните, че без малко не е проспало сериозния ви проблем и да споменете изръсените суми за прегледи и изследвания. Джипито е наясно с размера им, но така става поне леко съпричастно с грижите и болките ви.

Не го измаряйте да ви пише болнични - щом още дишате и говорите, нямате нужда от такива гевезелъци. Но следете зорко какви ги пише в рецептата ви. Изреждайте възможните си алергии и евентуални неразположения от страничните явления. След това я вземете и ако успеете да разчетете йероглифоподобията (за сигурност, понеже не във всяка аптека разчитат всеки почерк), повторете поне три пъти гласно съдържанието й. Следете за дозировката и кога се взимат илачите. В листовките може да пише едно, в аптеката да ви кажат друго, но ако вашето джипи е имало нещо трето предвид (и му е спестило писането), вината за последващите неразположения вместо оздравяване ще си е изцяло във вашето недоглеждане. Не пропускайте непрекъснато да предлагате какво да ви изпише – защото ви е по-вкусно, по-симпатично, защото го пие съседката или колегата. Каквото и да ви изпише, важното е след това да го информирате непрекъснато и да уточнявате начина и часа на приемане и ефекта. И пак преглъщайте забележките, че се лигавите, докато дружно гадаете по телефона дали повръщате от болестта си или от антибиотика. А, никога не напускайте кабинета, без да си поискате касовата бележка за потребителската такса. Тя ви гарантира изпращане с леко киселееща усмивка и – бъдете сигурни – джипито ще храни известни чувства към вас още няколко часа в същия ден. Не си пестете жлъчно-учтивите подмятания, че за няколко петилетки би трябвало да знае поне двете ви имена и възрастта ви.

И последно – в никакъв случай не изнасайте топлите си отношения извън кабинета. Ако имате приятели лекари, между другото се консултирайте контролно, докато си бъбрите непринудено. Но нито пред тях, нито в нещото, наречено Здравна каса, не си позволявайте да споделите грозни интимни мигове с вашето джипи или да роптаете против методите му. По-здрави и спокойни няма да станете. Единственото, което ще спечелите от голяма си уста, е че ще ви разнасят като кисел, капризен, отвратителен и нахален пациент. А това само би попречило на топлите, светли и сърдечни отношения с евентуалния следващ нов член на вашето семейството – новото ви джипи.

Cherchez l’imbécile*

noreply@blogger.com (Точка) — Mon, 07 Nov 2011 10:23:39 PST

Не понасям рекламите, особено тъпите и агресивните (т.е. 99,99% от тях). В случая обаче нямаше как да не обърна внимание на една такава. Поредната далавера нахално ми предлага следната оферта, която

"... включва консултация, детоксикация, процедура по изчистване на паразити чрез биорезонансна терапия! (аз пък моите паразити си обичам непочистени и невчесани) Към всичко това ще добовим структуризатор за вода, с посланието на проф. Масару Емото - структурирана вода носи правилната информация на нашите клетки! (тук вече ме заинтригуваха, макар да не знам какво е добовяне) Предложение, което не е за изпускане на цена от 30 лв., вместо 60 лв.
С храната, въздуха, водата, лекарствените препарати, използваните химикали в селското стонанство и т.н. в организма ни попадат все повече химически вещества, които не сме в състояние да преработим. По последни данни до 40-годишна възраст в организма се натрупват няколко килограма токсични шлаки (могат да достигнат до 5-8 кг) (О, ужас! Дали биха могли да се концентрират в бюста, примерно - вместо имплантите на доктора Енчев, а не в четирибуквието и около талията?) - идеална почва за размножаване на паразити. "

Детоксикацията като върховна глупост е извън интересите ми. Потърсих повече информация за непознатото ми досега чудо, наречено структуризатор за вода и нагазих в някакви езотерични л~~@йна~~. Първоначално бях склонна да мисля, че понеже не вярвам изобщо в божествени и енергийни измишльотини, някой отгоре ми го връща тъпкано с поредица нелепости (последната от които е влезлият в крачката ми стол, чието колелце натроши една фаланга на малкото ми пръстче). Колкото повече четях обаче, информацията все повече се биеше с избледняващите ми спомени от уроците в училище. Може би ще е полезна за ужасно заблудени вярващи, за кандидати за срещи с извънземни или за бързащи към оня свят, но според мен предлаганото в сайта, както и офертата за далаверата не са нищо повече от търсене на поредните глупаци*. И за да не бъда голословна, ще представя накратко с цитати "стръвта".

Всеки кристал на Крион съдържа съзнанието на божество (?!?). Колкото по-често работите с кристалите, толкова по-силно ще усещате колко силни и могъщи са те. Можете да копирате Кристалите, да ги режете (на кухненската маса, като парче салам или ябълка - толкова е просто рязането! Но копирането ще ме затрудни ...) и да енергизирате вода, стаи или други предмети с тях. Ако положението, в което сте, не е подходящо (например се напъвате по голяма нужда във вецето), можете просто да мислите за него. Можете да пращате кристалите във времето и пространството (Евала за което, благородно завидях!), за да помогнете на други хора. Така съзнанието на Кристалите ще се насъбира повече във вашата клетъчна вода (?!?).

Следващият бисер са енерговибрационните есенции в голямо разнообразие; дозират като хомеопатичните панацеи - по няколко капки дневно.
* Кодовете за възнесение работят на ниво ДНК, изчистват блокажи, съдържат пакети светлинна информация, които подготвят тялото и стабилизират клетките да задържат по-голямо количество светлина. Подготвят физическото тяло за възнесение (не се препоръчват на кандидат-самоубийци, защото те не отиват в Рая. Останалите могат да получат кодовете на всички възнесени люде, както и да си припомнят своите от последното си възнесение. Честито!).

* Платинената есенция, чиято платинена енергия е заземена на планетата съвсем наскоро, ще ви съдейства, когато имате прекалено много мисли, както и за интеграцията на интергалактическите ни аспекти (изключително сериозна и перспективна помощ).

* Златнобелият прашец предизвиква алхимична промяна в тялото, създава трансмутация в клетъчната структура (?!?), което има за ефект клетките да задържат повече светлина; активира спящите сетива, помага да увеличите броя на активните си сетива от 5 на 12; активира повече нишки от ДНК; има силно въздействие върху аурата, възстановява хармонията и баланса и ви кара да спрете да възпроизвеждате собствените си мисъл-форми (Точно така, няма смисъл да се мисли, има кой да го прави вместо нас след алхимичното трансмутиране).

* Диамантената енергия е абсолютната интеграция на вашето същество тук на Земята (и явно е за онези, които не са сами в главите си). Във вас се свързват електромагнитната структура, поток от енергия, вътрешното пространство с всичко останало във вас. Обединява отделните елементи и нива. Всеки ваш аспект се свързва с вашето Аз Съм Присъствие, енергията се изразява едновременно, във всички посоки. Всеки аспект е цялото. Това е пълна интеграция между Мъдрост, Любов и Задача ... и т.н.

И последно (защото четенето на този сайт води единствено до жълта книжка и абонамент при джипито за цветнички рецепти) - черешката на тортата: Структуризаторът за вода, който има за цел да произвежда структурираната вода по рецептата на Масару Емото, а структурирана вода носи правилната информация на нашите клетки. (Масару Емото е японски писател, който е известен единствено със заблуждението си, отразено и в книги, че молекулите на водата се влияят от човешките мисли, чувства и думи, дори и от музика и картини. Замразени водни кристали носят отправените им така послания и могат да ги предават). Изключително важно е да пием по 1,5 – 2 литра структурирана вода на ден (не чешмяна или минерална, да не се обърка някой).

Структуризаторът е разработен чрез радиестезично изследване. В него са включени символи и утвърждения, някои от които се виждат, а други са вградени в структуризатора. Действието на структуризатора е проверено чрез радиестезия от водещи специалисти в областта (колко и кои?).

Процедурата е много проста - чашата или шишето с вода се поставят върху тази подложка за около час, а тубата с помпичка трябва да стои непрекъснато върху нея. Един Масару Емото знае какви магии се извършват в този момент. Нищо и никакво шарено картонче, а колко здрави и щастливи може да ни направи!
Не си и помисляйте да си го изработвате сами обаче - позволено е само с изричното съгласие на авторите. За целта можете да пишете на изтъкнатия ~~псевдо~~учЕн, адресирайки молбата си до неговата АйЕйчЕм Корпорейшън (IHM Corporation) в Токио. Успех на всички ентусиасти!

вивисекция

noreply@blogger.com (Точка) — Sat, 29 Oct 2011 17:18:09 PDT

огледалото е това, което заобикалям повече от хладилника и бездомните кучета
бръчките са повече мои, отколкото негови, торбичките под очите - също
упорито ми напомня, че освен те, в мен не се е променило нищо друго

* продължавам да не устоявам на шоколадите с цели лешници
* продължавам да не съм руса
* продължавам да търся грешките и вината първо в себе си
* продължавам да не намирам най-кратката и ясна дефиниция за доброто, за перверзията и извратеното - също
* продължавам да търся разликите и баланса между добрата и лошата майка и да се чудя коя от двете съм
* продължавам да се ядосвам за дреболии, които не зависят от мен и които не мога да променя
* продължавам да сливам дните и нощите и да оставям почти всичко на самотек
* продължавам да чета по няколко книги едновременно и да оглушавам без музика
* продължавам да повтарям грешки, водещи до душевни мазоли
* продължавам да дозирам неправилно търпението и ината си
* продължавам да се сещам за червилото и спиралата едва когато изсъхнат
* продължавам да приличам на себе си, поради което губя неща и хора
* продължавам да не забелязвам двете пълни бутилки водка в хладилника
* продължавам да имам нелечима алергия към душевно нечистоплътните и въздухарите с излишно самочувствие
* продължавам да опитвам безуспешно да изкореня болезнената си чувствителност
* продължавам да се ядосвам, че пилея много време в нета и да не правя почти нищо, за да променя това
* продължавам да мисля, че човечността е повече дефект
* продължавам да предпочитам качественото съдържание пред изкушаващата опаковка
* продължавам да мечтая за невъзможното
* продължавам да свивам кръга от хора, които искам да виждам
* продължавам да се усмихвам на дребните неща и да се ужасявам от рутината
* продължавам да пробвам до къде стига душевният ми мазохизъм
* продължавам да вярвам, че болката не се лекува, изплакана в самота
* продължавам да се чудя има ли чуваемост, когато говоря и да ми се мълчи
* продължавам да се замислям за правописа на еликсир и пораснал
* продължавам да сънувам цветно и живо и да го забравям
* продължавам да пазя излишни спомени и усещания, въпреки изтритите телефони, контакти и снимки
* продължавам да не умея да лъжа, да се извинявам и да благодаря достатъчно добре
* продължавам да обичам, въпреки ...

и продължавам да мисля, че прекаленото мислене е вредно за душевния комфорт точно колкото разголването на чувствата
в тази връзка напоследък се чудя дали е възможна деволюция в нещо дебелокожо и полудебилно

Здравна петминутка

noreply@blogger.com (Точка) — Wed, 26 Oct 2011 03:46:26 PDT

Самозадоволяването трябва да излезе извън прозаичното "Сейте картофи!" и да покрие всички аспекти от ежедневието ни. Понеже петъкът по дифолт е ден за смешки, а смехът е здраве, днес ще се само...таковаме здравно (ако ви се намират излишни парички, разбира се).

1. Превенция на здравето

Нищо работа, нужна ви е само една банкнота от 50 лв., която мъдро да изразходите за "специално зареден за Вас камък с Архангелски Божествени Лъчи. Той ще ви помага, ще ви бъде любим приятел и защитник, ще ви дава връзка с Архангелите, т.е. сами ще можете да активирате Лъчите" и (ако се получат случайни пробойни в защитите) "да се лекувате, да използвате Лъчите!"

Подозирам, че въпросните камъни са опит да догоним европейските доктори, които отдавна лекуват с ангели, архангели, феи и са издали значително количество трудове по темата. Д-р Дорийн Върчу обаче не е сама (не само в главата си), можем да се похвалим и с успешен български опит с ангелите и възнесените учители, бдящи над здравето и психиката ни.

А ако случайно имате и ментални проблеми, след като си поръчате камъчето, можете да си помогнете на същата страничка - в раздела за лечение на ума.

2. Лечение

Колебаех се за коя от всичките панацеи да разкажа тук. След бърз жребий спечели последната, на която попаднах. Почти подарък е - струва колкото половината от горното амулетче, но пък лекува каквото се сетите - главоболие, безсъние, косопад, предпазва от тумори, раци и мозъчни увреждания. Повече за това чудо на чудесата има тук.

Ако някой успее да изчете страничката (аз не успях от вълнение пред възможностите му), моля да ми каже дали лекува още хипертония, хемороиди и гъбички и дали предпазва също от забременяване и ППЗ (полово предавани заболявания), ако си го лепнеш на подходящото място. Предварително благодаря.

3. За здрава и красива фигура

"Най-важното нещо е: здравословна и добре обмислена диета

Принципът, че трябва да приемате по-малко калории, отколкото консумирате по принцип, за да отслабнете, важи също и при ImuPro теста. При преминаването към ротационната диета, Вие също така трябва да следите и приема си на калории. Избягвайте продукти, богати на калории, и се хранете редовно, но не повече от необходимото. Подобреното усвояване на съществуващите хранителни запаси ще Ви помогне да го направите. Усещането Ви за глад и епизодите на повишен апетит могат да изчезнат известно време след промяната. Допълнителни упражнения също ще Ви помогнат да отслабнете. Основната метаболитна скорост се повишава и енергийния баланс се повлиява положително. А Вие можете да постигнете резултати дори с малки трикове: Качвайте се по стъпалата, вместо с асансьора, паркирайте колата си на най-далечното място или слизайте от автобуса една спирка по-рано. Трябва да използвате Вашата възвърнала се енергия за някакъв спорт. Това увеличава Вашия успех и Ви осигурява по-позитивно усещане на собственото Ви тяло."

Това го знае всеки минимално интелигентен човек. Друго си е обаче, когато е обяснено някак по-научно, дълго и омотано, с единствената цел така да ви омагьоса и шашне, че да си поръчате за домашна употреба (?!?) иновативни кръвни тестове за поносимост към различни храни (по резултатите от които да си спретвате диетките) за скромните суми от 224,00 лв. до 940,00 лв., вкл. куриерската услуга. Съответно трябва да спазвате и указанията от горния цитат заедно със задължителната диета, за да заприличате на модел.

Независимо от какво ще ви лишат домашно получените резултати от тестовете, центърът ви предлага за по-лесно отслабване да ползвате програмата му Weight Management, която по същество е пак онези общоизвестни указания от цитата + тъпчене по схема и за неизвестен период от време с показаните в дясно билкови таблетки, произвеждани от Хербамедика, която съвсем случайно, също както целия център, е собственост на д-р Тошков. Имам лични впечатления (и такива от приятели и роднини) от въпросните таблетки - от времето преди този лъскав център. Та лечебният ефект от тях при разширени вени, стомашни проблеми, хемороиди и наднормено тегло е точно никакъв.

Понеже е петък, ден на майстора, разходете се и из другите предлагани в сайта омайности, вместо да се потите с работа. Не ви съветвам да се задълбочавате в това, което мислят на ануса и дебелото ви черво, но разделът за детоксикациите и част от терапиите са забавни. Преди това обаче е добре да сте прочели труда на Бен Голдейкър по темата.

Всъщност не, не четете "Псевдонауката" - тя ще ви отвори очите и ще ви направи особено подозрителни. Което пък ще обезмисли онази стара нашенска поговорка за лудия и баницата.

Edit: накратко още няколко чудеса на нАуката, загрижени за нашето здраве и красота. Попаднаха ми вчера, без да ги търся специално. Времето ми е много ценно, за да го пилея, разказвайки подробно за тях. Заинтересованите могат да ги проучат и дори да си поръчат. После моля да споделят за чудодейните ефекти и ползи. :D

* Лечение на хора, животни и домашни любимци посредством таблетки, заредени с универсална жизнена енергия. Въпросните УЛФЕ-таблетки са от захароза (обикновена захар) или лактоза (млечна захар), заредени с универсална жизнена енергия в концентрирана форма, т.е. едно голямо нищо.

* Китки за мерак, за далак и за всяка болка: капки "Изпитна смес", лек за бърза помощ (капки, кремчета, прахчета - каквото имате под ръка, все върши работа ... евентуално) и разни други скъпички тинктурки от цветя, внимателно приготвени с органичен френски коняк (40%). Хората предлагат и тест, който трябва да ви убеди, че имате огромна нужда от тях, както и онлайн-консултация (заплащат се обаче предварително 25 лв).

* Терапия на лицето с чисто злато и хайвер - моментален ефект при бръчките около носа и устата, на челото и така наречения „пачи крак”; освен това златото регенерира, възстановява повяхналата кожа и смъква годините от лицето. Още малко и да ...

* Прословутите гривни за енергиен баланс - кичозна шарена гумичка, която по никакъв начин не може да стабилизира енергията в тялото ми или да ме направи по-здрава и енергична.

Постстудова дисторция

noreply@blogger.com (Точка) — Mon, 17 Oct 2011 11:36:23 PDT

Много пъти съм споделяла, че мястото ми е във Финландия - на една ръка разстояние от Дядо Коледа, където бебетата ги кърмят с мляко и метъл (или може би само с второто) и поради това местната чалгия е на светлинни години далеч от огън момичета, лесли каручки, шопски салатки, палатки и подобни оди за предметите от ежедневието (извинявам се, но изобщо не съм в час с новите хитове в жанра). Едно нещо ме спира и това е студът, който няма да мога да понеса. Ненавременната му поява тези дни ми обърка навиците. Не мога да чета на шезлонга на терасата, четири книги на различен етап кротко си чакат по-добри времена, а аз, с почти вледенени крайници се ограмотявам и информирам в нета, от което замръзва и погледът ми:

daedalusonline.eu иска да ме убеди с проучването си, че съм някакъв нов вид домашно животно (в оборудван с интернет обор) и съответно отглеждам не деца, а добитък:

А може би авторът на проучването е бил замръзнал като мен, но над рамената. Или пък преводачът. Има и още един вариант: термините да са се изкривили и променили от студа и семействата сега да са стопанства.

Което е много възможно, след като кучетата вече са котки или обратното, или едното и другото под прикритие:

Откакто паднаха температурите, нищо вече не е същото. Презервативът стана мръсна дума, както и невинният глагол, изразяващ облекчаване по малка нужда, т.е. пишкам.

Ако искате културно и нежно да изявите подобна нужда и вътрешни напъни, трябва да използвате по-невинното и много изразително чуркам. Гугъл го възприема, дори още на четвъртата му буква вади и други забавни и изключително цензурни резултати.

Въпрос на слух

noreply@blogger.com (Точка) — Fri, 14 Oct 2011 10:23:08 PDT

Един приятел се кахъреше днес във ФБ за текста на рекламите. Едната му се струвала не особено подходяща за дъщеричката му, понеже се чувала двусмислена думичка, която написа. Две минути след това статусът му беше изтрит.
Не гледам реклами, но тази точно я повтарят непрекъснато и до втръсване хлапетата пред блока, че и доста по-големи и вече прошарени деца, след като си пийнат малко. След изчезналия статус се заслушах много внимателно.

Не четете субтитрите, доверете се на слуха си:

Вместо задоволство от наличието на кашкавал, чувам точно същото като него: провлачено питане (или констатация): "Искаш кавал". Така и не разбрах защо цензурираха човека заради един музикален инструмент ...

Спирката

noreply@blogger.com (Точка) — Wed, 12 Oct 2011 14:37:28 PDT

Караше празен към града. Следобедните курсове изсипваха рехавите пътници в близките села и по обратния път чак във вилната зона се качваше някой. Обикновено прибираше окъснели пенсионери и безкрайните им, обемисти и тежки торби. Шефът му беше казал да не им прави забележки за багажа, а на редовните да продава по-евтини билети. В началото му се чудеше каква ли сметка има и защо не си кара сам полупразното автобусче по няколко пъти на ден до почти обезлюдените села, после спря. Имаше късмет, че намери тази работа само месец след пристигането си. Даваха му заплата, в която спокойно вместваше скромното си самотно съществуване: наем, храна, цигари и бира. Никого не познаваше, вечер се разхождаше сам или четеше и това му беше достатъчно. Нов град, нов живот. Онова, преди, беше на много километри назад и се опитваше да го изтрие.

Видя отдалеч, че спирката в началото на вилната зона е празна и дори не намали. Чистачките се задъхваха под потоците вода по предното стъкло. Взирането през тях в сивия здрач го уморяваше и изнервяше и му се струваше, че оловните облаци се спускат все по-ниско и ще го размажат върху асфалта. Още десетина километра до вечерята, книгата и леглото. За секунди се почувства странно - кратко, необяснимо, тревожно усещане. Наближаваше моста над малката рекичка. В далечния му край, преди дърветата, тъмнееше неподвижна фигура. Само луд би тръгнал в такова време и явно тук луди не липсваха. Мислеше да подмине, но кракът му сякаш сам натисна спирачката. Отвори вратата и махна подканящо с ръка. Слабичката, безполова фигура със свити рамена и наведена глава не реагира изобщо на присъствието му. Той викна, за да заглуши плющящия по покрива дъжд:

- За къде си? Ще се качваш ли?

Отново никаква реакция. Ядоса се и тъкмо се канеше да потегля, тя вдигна глава. Водата се стичаше по нея, залепвайки косата по лицето, продължаваше към подгизналото тънко якенце и капеше в локвата около краката й. Лицето беше това, което го привлече и смути. Имаше нещо особено в изострените му черти, почти безцветните устни и отсъстващия поглед. Жена на неопределена възраст, при това хубава. Личеше й въпреки неестествената бледост и много уморения вид. Съжали я, такава мокра и премръзнала и повтори въпросите си, подканяйки я да се качи. Влезе бавно и някак плахо, без да му отговори. Дори не кимна за поздрав. Не само е луда, но и глуха и няма, помисли си той. Караше бавно и я наблюдаваше в огледалото. Засили парното, но тя остана в същата поза, свита на седалката, смалена, с празен, зареян през прозореца поглед. В моментите, когато не я гледаше, усещаще как отсъстващите й очи се впиват в гърба му и потръпваше от внезапен студ.

Подминаха празната спирка в края на вилната зона. Жената седеше все така тихо отнесена в своя свят. След последните вили беше пустотата на изораните ниви. Някъде в това нищо тя скочи и забърза към вратата. Сочеше я нервно в отговор на въпросите му. Спря, пусна я да слезе и след секунди вече я нямаше, сякаш се беше разтворила в мътната светлина и дъждът я беше отмил в канавката. Ако не бяха мокрите следи между седалките, би решил, че сънува с отворени очи. Или има видения от умора. Засили към проблясващите светлини на града и след петнайсетина минути паркира с облекчение пред квартирата си. Така се бяха разбрали с шефа, за да му е по-лесно за първия курс рано сутринта. Не беше гладен, беше като смазан. Заспа веднага, сънувайки лицето й.

В следващите няколко дни се оглеждаше за нея около спирките и покрай нивите, но тя не се появи. Вечер продължаваше да я сънува. Лицето й се разхубавяваше все повече, празният й поглед се оживяваше, тя проговаряше и изчезваше внезапно. Той се будеше, денем ходеше кисел и чакаше времето, в което ще мине през вилната зона. Започна да се ядосва на себе си, че самотата му е причината да си загуби ума по нещо несъществуващо, по един сън с отворени очи, който го преследва. В унеса му се изнизаха десетина дни, с тях си отиде и циганското лято. В един ветровит и мокър следобед, когато отново пътуваше сам към града, я видя да стои на същото място. Спря и тя се качи без покана, но остана все така мълчаливо отсъстваща на седалката. Опитваше се да я заговори, говореше всъщност сам на себе си и й се усмихваше в огледалото, неспособен да мисли, успокоен, че съществува и е истинска. След последните вили тя слезе отново забързано и мълчаливо и се стопи в нищото над пътя, а той се прибра и заспа веднага, усмихнат, уморен и безпаметен.

***

Стоеше с гръб към вратата като омагьосан, неспособен да помръдне. Високо над гъстите дървета, които скърцаха и нашепваха страшно, висеше изцъклената луна. Между дънерите се чуваше ръмжене и проблясваха странни пламъчета. Две от тях се приближаваха бавно и той се вцепени от очертаващия в студената светлина силует. Ужасът попиваше в него, парализираше ръцете му, борещи се да отворят вратата. Животното приличаше на куче или вълк, но без опашка, а над озъбената муцуна имаше грива, която не успяваше да скрие зловещия, хипнотизиращ блясък на очите му. Дойдоха и още, настръхнали, на един скок разстояние от него. Миг преди да припадне или да го разкъсат, вратата най-накрая се отвори, той влетя вътре и трескаво я заключи. Гледаше през прозорчето как създанията обикалят наоколо и от време на време спират, надигат олигавените си муцуни към луната и вият силно и протяжно.

Стреснато се огледа. Лежеше в леглото си, облян в лепкава студена пот. Беше онзи ничий час, без звуци, когато тъмнината започва да изтънява. Усети, че трепери. Навлече всичко, което намери край себе си, пуши, опитваше да поспи още час, но страхът от съня държеше очите му отворени. Сутринта се завлече до автобусчето и изкара деня в унес и с надеждата, че ще тя пак ще го чака след моста. Повече нито я видя, нито я сънува. Вместо нея всяка нощ по същото време идваха създанията, дебнеха го с пламтящите си очи на различни места иззад дърветата и той успяваше да им избяга в последната секунда, оставяйки ги озъбени, грозни и зловещо виещи. Будеше се в студена пот, светваше всички лампи, обикаляше, пушеше, заключваше вратите по няколко пъти и пребит от ужас и умора, сутринта се качваше на автобусчето. Усещаше, че бавно полудява. Говореше си сам, озърташе се трескаво, изглеждаше неадекватен и след като няколко пъти задряма на волана и някой от пътниците се оплака, шефът му го изгони. За него болнични и временни неразположения не съществуваха. Или си бачкаш по график, или си аут.

Създанията започнаха да идват и ако заспеше през деня. Страхуваше да стои сам в квартирата, а нямаше при кого да отиде и с кого да поговори. За краткото време в този град не намери приятели, колеги нямаше. В моменти на просветление се изкушаваше да се върне километри назад към местата и хората от предишния си живот и да се опита да започне отново. Но нещо го беше закотвило тук – въпреки кошмарите и самотата. Тя. С работата изчезнаха и надеждите за случайна среща, а той искаше да й говори, да оживи отсъстващите й очи, да стопли бледите й ръце, да е до нея, далеч от кошмарите си. Грабна якето си, рошав и небръснат и спря първото такси. Слезе при нивите, дълго гази в калта, но нея я нямаше там. Тръгна към вилите да поразпита, все някой щеше да я познава. Минаваше покрай спирката, когато нещо го спря - една голяма и избеляла от времето снимка на стената й. Не можеше да греши, тя беше – уловена, когато е била жива и усмихната. Усети гадене в стомаха си и дишаше трудно, докато четеше и се опитваше да сметне. Преди пет години ... а той я вози скоро ... Зад гърба му някой говореше, не беше усетил кога е дошъл мъжът:

- Познавахте ли я? Млада беше и хубавица, ама ... без ред е там и като си няма човек късмет ...

- Не, не я познавах. Не знам защо се загледах ... Какво се е случило, болна ли беше?

Мъжът продължаваше да въздиша и докато разказваше, очите му се навлажниха.

- Не беше болна, здрава и права си беше, не се спираше. И вечно весела и усмихната. Онази сутрин излязла още по тъмно да разходи огромните си кучета и да потича с тях. Тъкмо след моста щели да слизат до рекичката и минал онзи автобус. Прибирал пияна компания някъде от селата, май и шофорът бил пиян, не се разбра. Профучал през моста, поднесъл в една локва и право върху нея и кучетата, спрял се чак в дърветата. Бързо си отишла, горкичката, дори не разбрала. А оня казал, че било тъмно и валяло, иначе можел да я види и дори да спре и да я повози. Не го ли помните този случай, много се говореше в града ...

Усети, че му причернява и едва чува какво разказва мъжът. Отпусна се на пейката и се опитваше да не мисли, само да диша дълбоко.

- Лошо ли Ви е? То тук лекар няма, от града да викна? С кого сте, да го потърся да Ви прибере ... тук пак не минава автобус, новият шофьор се поболял нещо и напуснал. Странна работа е ... хората говорят, че му има нещо на пътя ни и затова не идват автобусите. И трима шофьори, дето правеха рейсове насам, уж полудели и единият се опитвал да скача от покрива на блока ... Говорят хората, аз много не им вярвам, ама знам ли, има нещо - ето пак няма автобус ...

Гласът на мъжа се губеше, а в здрача, от нищото го гледаха две очи с празен, отсъстващ поглед.

Ъгейн

noreply@blogger.com (Точка) — Sun, 09 Oct 2011 14:56:18 PDT

Знаете ли кое е общото между Хенри Кавендиш, Джузепе Верди, Фритьоф Нансен, Джеймс Клавел, Харолд Пинтър, Питър Койот, Петър Жеков и Устата? Съвсем прозаично е: всички са родени на 10.10.

По някаква абсолютна случайност - аз също. Баща ми, лека му пръст, обичаше да изпипва всичко и планирал да има син точно на 9-ти, за да си празнуват заедно рожденните дни. Нещата се объркали още с пòла. Може би майка ми, натоварена с дядовото вино алжирка, чироз и веян паламуд, се е вълнувала твърде много да не я изловят, че не посреща Нова година с колеги на Карандила, за където уж тръгнала. Може би и баща ми - също, покрай уреждането и тайното сключване на брак, за да не скандализират здравия балкански морал, събуждайки се сутрин заедно в леглото от детските и юношеските му нощи.

Е, успели не само да изненадат, но и да вбесят роднините и от двете страни. Обяснили им истината (че вероятно всички държат да има сватба, то тя трябва да е през любимия им май, а май е много след януари, нямали търпение и затова се узаконили набързичко, евентуалните официалности - по-късно), но тя не успокоила ничии нерви. Постепенно страстите утихвали, такива хубави и добри булка и зет си имали. На сватбата (през май, естествено), на която и аз съм присъствала, но разбираемо нищо не съм видяла и запомнила, ледовете почти били стопени. А когато съм се появила няколко месеца след това и ме кръстили на двете баби, всичко било окончателно простено и забравено.

Бабите ми бяха с близко звучащи имена, започващи с една и съща буква и моето е леко украсен вариант на техните. Никога не съм питала какво биха избрали, ако планът с пòла ми е бил успешен. Вероятно същото, но без -а накрая - единствената смислена комбинация от имената на дядовците ми е Пейо (ужасТ!), а и леля ми заела пе-то година преди това за сина си.
И въпреки, че се опитваха да ме кичат с панделки, докато се роди брат ми шест години след мен и позаприлича на човек, татко ми купуваше всевъзможни механизирани играчки за малки мъже - влакчета, камиончета и колички и двамата си играехме с часове. В основното училище исках да бъда начело на групичката не особено кротки момчета, което резултираше във вечно обелени колена и три пъти пукната глава. С кукли проиграх много късно, когато съученичките ми вече силно се вълнуваха дали от целувка може да се забременее и чак около изпитите за гимназията всичко си дойде на мястото.

На 9-ти все още не съм давала никакви индикации, че ми е време да се появя. Майка ми си приготвила профилактично чантата в коридора и вечерта спокойно седнали с гостите да се черпят за здравето на баща ми. Тъкмо ги изпратили и взели да разтребват, аз съм се разбързала. И уж ориентирано и почти безпрепятствено съм намерила изхода, но докато писна и разбудя болницата, станало вече 10-ти, малко преди зазоряване.

И така, мине се, не мине година, пак е 10.10. и ред на свещичките (да е жив и здрав, който ги е измислил като цифрички) и тортата.
Най-добре би ме изразила ето тази, с магарешкия бодил.

Няма да правя скучни равносметки, само ще си пожелая добро физическо и ментално здраве. С тях всичко останало е лесно и постижимо.

Празникът ми няма да е пълен, ако не честитя на един друг рожденник, който е готов да разкара дори компотите си от запазената им територия и себе си - от матрака, за да наблъска освободеното място с книги, които да изчете през следващите си няколко живота. Освен страстен фен на Терънс Малик и Катрин Бигълоу, той е и виден блоговикограф, т.е. историк и биограф на блоговете. Поради последното редовно пропуска да почисти тлъстите паяжини в своите, за което често ме сърбят пръстите да му издърпам ушите. Близо ми е, но не чак толкова, че да мога да го правя винаги, когато се сетя.

Астрологията и съпътстващите я бози за заблудени и скучаещи душици гъделичкат неприятно нервите ми, но въпреки това понякога имам пориви да му се разсърдя сериозно, защото се е мотал няколко години с раждането си и така ме е лишил от възможността да имам 100%-ов астрален близнак. Сърденето обаче не е от силните ми страни, а и разминаването може би е за добро - не е лесно човек нито да спори увлекателно със себе си на най-различни теми, нито сам да се понася. ;)
Въпреки това и понеже си нямам (все още) сладкиш с бодил, за наказание ще му изям половината торта. :D

Честит рожден ден, Ностро! Бъди здрав и много щастлив! :D
(останалото си го знаеш)

П.П. Сигурна съм, че искате да оставите много мили думи и най-добри пожелания, за които благодаря в аванс, обаче предпочитам да гадая какви са. Във времето, за което бихте ги написали, изслушайте някоя от любимите си песни като поздрав от мен. :)
Не мога да избера такава по вкуса на всички и затова ще е най-празничната и истинска за такъв повод:

Професионален поздрав

noreply@blogger.com (Точка) — Tue, 04 Oct 2011 05:54:55 PDT

Днес е денят на преводачите (другият, който е международен, е на 30.09.). Имам известна представа от труда им и какво означава да предадеш качествено свършена работа в срок (и обикновено за дребни пари). Да си преводач изисква богата обща култура, познаване на материята, високо ниво на грамотност и още много неща. Това е талант, който малко от що-годе владеещите чужд език притежават. Което не им пречи да имат претенции, да се опитват да посягат на различни текстове и да се напъват да правят резултата общодостъпен. Примери много и навсякъде ...

Повече от десет години се чудя що е то персоран на панталон. Преводът от френски е на един г-н, говорещ (уж) пет езика. Ако ги е учил така, нищо чудно ... Лошото беше, че цялото му творение звучеше подобно и трябваше да се превежда от български на български, за да не катастрофира едно немалко производство. В друга фирма сме стигали почти до скубане на коси с протежето на шефа, която превеждаше лява и дясна или външна и вътрешна резба просто като резба и отказваше да прави разлика между стомана и чугун - все желязо било.

Напоследък съм малко далеч от такива вълнения и преводите ми бодат само в книгите и филмите. За книги съм се отказала да мърморя на глас, откакто се оказа, че възможно най-некадърният превод, който съм срещала, е номиниран от издателството за престижната награда "Кръстан Дянков". За щастие - само номиниран, при все че уж са били наясно със слабостите му още преди отпечатване на романа. От филмите веднъж бях показвала интересни мозъчни проблясъци, ето още малко:

Hannah And Her Sisters

State of Play

Stealing Beauty

Sunshine

Traitor

Дреболийки като Охаеш, пЪрчета, сАстояние, танцЙорка, свеШТеник, наЙстина, иСплашен, Зграда, инжИнер, преЦедател, буТка, Обийство и Й-то в множествено число (деца моЙ) и в 3-то лице, минало време на глаголите (той си построЙ) изобщо няма да коментирам. Много народ май трябва да повтаря началното си образование.
Като си неграмотен, трай си. Що се напъваш всички да го разберат?
По-здрав за такива преводачи.

Qui quaerit, reperit*

noreply@blogger.com (Точка) — Sat, 08 Oct 2011 19:48:46 PDT

*Който си го търси, си го намира.

Имам змейска заръка за петъчно четиво. На Змей нищо не се отказва, тази седмица петъкът е в сряда, а и отдавна не съм споделяла какви сърбежи водят хората в блога.
И докато чакам Ностро и Ламот да напишат съчинения по летните бисери, ще помогна с картинки на имащите зор от последната седмица. С повече не мога, губя и малкото дар слово, което имам, когато ги чета.

Само една кифла с име на цвете може да покаже цици със знаме, напъвайки се за оригиналност и атрактивност. Вече ме е гнус да показвам тази снимка ...

За прасета на плажа в Бяла не съм чувала никога, само за такива на Бахамите. И съм била след прасета на бургаския плаж навръх Спирита. Дано съм помогнала - Бяла, Бургас, Бахамите ... все едно и също, все с Б започват и все на морето.

Технологията на миене на стъкла с гърди е изключително проста, подходяща за всеки и търпи импровизации. Резултатът от работата почти не се влияе от обема и еластичността на оръдията на труда.

Още не мога да направя goli snimki na kom6iikiте, защото моите имат много плътни пердета, а и си лягат с кокошките преди мръкнало. Но навръх 3-ти март успях с бельото на едната. Ако някой има желание сам да й прави актова сесия, ще му дам адреса.

Бла-бла

noreply@blogger.com (Точка) — Fri, 16 Sep 2011 18:22:18 PDT

Понеже не ходя на църква и нямам представа дали нашите óтчета се занимават с тайнството на изповедта, мило дневниче с панделка също си нямам, ще споделя тук какво ме чопли и как съгреших.

Бях на родителска среща за запознаване с новата класна, новия клас (който малко повече от половина си е старият), новия Правилник на училището и т.н., при което само аз и още един татко се държахме ужасно невъзпитано. Позволихме си да реагираме на част от текста с мърморене и смях.

Лесно ни е на нас с таткото, защото имаме синове. Както и да се (полу)облекат, няма да им се виждат подробностите, нито ще станат за смях. Госпожата помоли, когато момиченцета (които имат по-големи от моите ... очи) не могат сами да преценят дължините на поличките и панталонките си, да им помагат мамите.

Да наложиш на едно 13-14-годишно дете вкуса си за облекло, независимо от пола му, е почти абсурд. То се мери и се състезава с масата. А да го следиш какво облича, когато си по цял ден на работа - невъзможно.

Отделно има родители, на които не им пука, че дъщерите им ходят като магистралки - на училище, у дома, на кафе, после и на абитуриентския си бал - нали детенце се чувства добре, щастливо е и се харесва, да прави каквото иска, достатъчно е голямо.

Когато бях ученичка, ходехме с униформи. Малко грознички наистина, но бяха еднакви за всички и никой не си мереше ... да де, а и не се налагаше да вписват подобни задължения в правилника. Простичкото решение сега е също униформи - стилни, удобни, практични и по вкуса на децата, които повече ще ги радват и ще им създават чувство за принадлежност към училището, отколкото ще ги загрозяват и затормозват. И родителите - също, особено финансово. В това успяха много малко училища, нашето не е сред тях. От 1-ви до 12-клас - почти погребално: черни сака и панталони /плисирани къси поли за момичетата, от отвратителен плат.
Представете си първокласничка-лелка или трътка с пола, една педя под тресящото се дупе. Просто прелест! Затова се стигна до компромис - да ги обличат само при официални поводи, а всеки ден да ходят съобразно горната т.6 от задълженията на ученика, т. е. както си искат. Какво се разбира под "облекло за отдих и развлечения", никой не иска да уточни писмено.

Следващото задължение е пак ново и почти трогателно:

Хипотетична ситуация: дете в края на незаразната си настинка (или със счупен крайник) най-съвестно отива само за един час - да си направи контролното или класното. Бдителен учител го хваща, бележката се анулира, отсъствията няколко дни стават неизвинени и следват може би наказания?

И последното ново и много интересно задължение:

Няма дефиниция за интимна близост. В училището, включително и в нашия клас, има деца от различни етноси и близостта би могла да бъде от поглед в очите, хващане за ръката, подръпване на косата, подлагане на крак в коридора ... до целувка, свирка в тоалетната (увековечена с клипче в телефона) или (бийп-бийп).

А наказанията са така общо описани, че и за сбиване в междучасието, и за интимна близост, и за чести закъснения, и за безобразно държание в час или неподходящо облекло ги чака все едно и също - забележка, уборка на двора или нещо също толкова нестряскащо.
С изгонването ситуацията е много интересна: разкарват го/я да не пречи и да не уронва престижа на учителя или училището, което обаче означава само неприсъствие в класа - трябва да виси в библиотеката (след кратка спявка с педагогическия съветник), където самостоятелно да навакса изпуснатия материал. Още малко и да ...

Ето тези новости ме развълнуваха и предизвикаха невъзпитаните ми реакции. И сега не мога да спя заради тях. Госпожата, която им преподаваше по математика през последните три години, имаше сладкия навик да дърпа в час ушите на келешите, които я изнервяха. Е ли е това интимна близост или не? А неволният сблъсък на вратата с някоя от двете (все още трудно говорещи български) нови близначки в класа? Хич не било лесно да си ученик сега ...

Eco-friendly

noreply@blogger.com (Точка) — Thu, 15 Sep 2011 03:05:55 PDT

Издай една кофти книга по-малко - спаси дърво и спести енергия и вода.

Музикална минутка (18+)

noreply@blogger.com (Точка) — Sun, 11 Sep 2011 09:57:24 PDT

NB! Слушането на песните от линковете не е задължително и е изцяло на Ваш риск!

Да кръстиш група на бормашина (на възпаленото си гърло, кожно заболяване или ешерихия коли) вероятно е по-малко налудничаво и повече - напън да ти обърнат по-голямо внимание. Все се каня да питам едни български юнаци, дали мислите ми текат в правилна посока, те ли имат чести проблеми със зъбите си или ние ще имаме такива при/след слушането им.

Когато обаче пред името и творчеството на групата бледнеят дори нашенските Акащи джуджета и Ебанизм, креативността вече си плаче за диагноза. В следващия по-долу списък има и прилична, и приятна за слушане музика, но откриването й ще Ви заприлича на игра на руска рулетка. Останалото количество можете да използвате за наказание на кофти съседи, ако Ви липсват суицидни пориви или страдате от нередовен стомах. Enjoy!

А
Alien Sex Fiend
Anal Babes
Anal Blast
Anal Bleeding
Anal Cunt
Anal Nosorog
Anal Vomit
Anus The Menace
Armageddon Dildos
Ass Baboons of Venus
Ass Ponys

В
Barenaked Ladies
Big Ass Truck
Big Balls and the Great White Idiot
Big Dick & The Extenders
Big White Undies
Bleeding Rectum
Bozo Porno Circus

C
Carnal Diafragma
Carter the Unstoppable Sex Machine
Chainsaw Invagination

D
Dick Delicious and the Tasty Testicles
Dildo Warheads
Dogfuckers

F
Facial defecation
Fields of shit
Fuck Emos
Fuckhead
Fuck shit piss

H
Habitual Sex Offenders
Hermaphrochrist

I
Impotent Sea Snakes
Iron Prostate

K
Killer Pussy

M
Medic Vomiting Pus
Mega Smegma
Menstrual Divider
Moist Fist
Mighty Sphincter

N
Nasal Sex
Not With My Camel

P
Porn On The Cob
P.R.O.S.T.I.T.U.T.A.
Pussy Galore

R
Rectal Smegma
Revolting Cocks
Run Around Naked

S
Sadistic Butchering
Satan's Almighty Penis
Scrotum Poles
Spermbirds
Spermswamp
Swallowing Shit

T
The Buster Hymen Band
The Erections
The Kamikaze Sex Pilots
The Nipple Erectors
The Nomad Nipples
The Penetrators
The Pornhuskers
The Sex Change Band
The Smegma
The Urinals
The Vibrators
Toilet Boys

U
Urine Specimen
Useless Pieces of Shit

V
Vagina Dentata Organ
Vaginal Graft
Vaginal Reference
Virgin Prunes
Vomit Launch
Vomit Spots
Vomit Thrower
Vomitorium

Z
Zombies Under Stress

'57 Lesbian

Личният ми фаворит са Penis Enlargement, при които силно се усеща влиянието, привнесено от бившата група на единия член - Anal Inauguration. Момчетата може би леко се заблуждават в търсения ефект, защото от музиката им Нещото не само няма да се уголеми, а дори ще се скрие някъде, свито от ужас.

По същия начин би се държало Нещото и при вида на това революционно, елегантно, шарено и широко рекламирано вече и у нас приспособление.

По мое мнение то е достойно за арсенала на Торквемада, а илюстрациите и обясненията, с които се опитват да го пробутат - за следващата книга на Бен Голдейкър. Но тъй като аз съм жена и мисля само с една глава, твърде възможно е да съм дълбоко заблудена както за групата, така и за новата мъжка играчка.

Пътеводител на мързеливия читател

noreply@blogger.com (Точка) — Wed, 18 Jan 2012 01:13:45 PST

Идеята за този пътеводител не е моя, а на един книголюбец, който постоянно забравя (или го домързява) да запомни линковете, които му изпращам и чието добро настроение вечер силно зависи от това, дали през деня е успял да си купи или поръча книга. В необясним и внезапен пристъп на алтруизъм ще изпълня желанието му да ги има накуп и се надявам това да бъде полезно за повече хора.

Много голяма част от книгите си съм поръчала от различни сайтове и първопричината не беше мързел (за разлика от сега), а невъзможност да обикалям книжарниците - поради неустановено като часове и дни работно време. Обикаляйки по-късно открих, че се продава не точно това, което ми се чете и на повечето места е заринато с чиклити, кримки и автобиографии на мислещи се за велики българи. Случвало се е дори да ме убеждават, че някои заглавия не съществуват. В единствената сериозна книжарница тук от някои книги поддържат постоянна наличност, но от доста хубави сякаш се страхуват да поръчат повече от 1-2, въпреки търсенето. Последният фрапиращ случай е с "Преобърнатият свят". Купих я в първите дни след издаването й (беше едиствен екземпляр), започнах да я чета веднага и още след първите страници - да я препоръчвам, но така и никой не успя да си я купи от там. Напразните разходки и проверките по мейл / телефон за нещо налично взеха да ми омръзват и преминах почти изцяло на пазаруване от сайтовете. Изключително удобно е, по-мързеливо и по-сигурно. Предвид някои отстъпки - понякога и по-евтино.

Списъкът по-долу (който е отворен) е съставен изцяло по лични впечатления, поради което е възможно да е много непълен, както и някои предимства или недостатъци да са се появили само при мен.

Нови книги

Ще започна с абсолютния ми фаворит - BOOKTRADING или както пише на книгоразделителчето им - "Портал за напреднали в четенето!". Имат много книги (на може би най-добрите цени), включително издавани преди години, които липсват другаде, както и много различни промоции. Намират се лесно с търсачката им - и по автор, и по заглавие (изчерпаните са отбелязани с надпис в червено) или по категории. Възможна е поръчка и без регистрация. Цената им за доставка не е от най-ниските (4.85 за две книги до кг.), но отстъпките напълно я компенсират, понякога и само при една поръчана книга. Има заглавия и със 75% отстъпка, в момента промоцията е за част от издадените от "Фама". Обратната връзка е много добра - веднага след поръчката автоматичен мейл я потвърждава, максимум след ден - втори мейл с точната дата на доставка (до два дни след това). Само веднъж до момента се оказа, че нямат в наличност поръчана книга, за което бях предупредена по телефона преди изпращането на останалите.

Български книжици ме изненадаха приятно с налични книги, издадени преди десетина години (и почти неоткриваеми), също и с много бързо обслужване. Нямат първоначални отстъпки. Предлагат търсене по различни критерии, няколко начина за доставка на достъпни цени; обратната връзка е добра, включително с информация за датата на доставка. С първата поръчка се печелят 10% отстъпка за следващите закупени от тях книги.

В books.bg (под шапката на "Хеликон") някои книги са най-изгодни - като комбинация от отстъпка (стига и до 25% за новоиздадени) и цена на доставка (3,50 лв. до 5 кг с куриер за страната). Иначе стандартната отстъпка е 5%. Лесна навигация и търсене по различни критерии. Част от книгите, както и в "Хеликон", са с опция "Прелисти". Заглавията не се изчерпват толкова бързо, както в книжарницата-шапка, но все още не ги предлагат, както се продават в нея - в два варианта: хартиени и е-книги.

store.bg е един от първите сайтове, от който пазарувам. Също много книги, между които и трудно откриваеми, но търсачката им вади и излишни заглавия. Отстъпки от цената няма. Има опция за проследяване на поръчката и калкулатор за цената на доставка (която е много бърза). Като цяло това е сайтът с най-ниска такава - 2,90 лв до две-три книги за страната. В случай, че нещо липсва (рядко, но се случва да не е отбелязано като изчерпано), уведомяват с мейл. Книгите се доставят в много симпатични (и пазещи ги) картонени кутии.

Повечето книги в "Пингвините" са с прилични отстъпки (обикновено 15%). Имат категории и добре работеща търсачка; отбелязано е, ако книгата вече не е в продажба. При поръчка (възможна е и без регистрация) се изписва, че ако дадена книга е на склад при доставчик, не при тях, това ще отнеме време и следва потвърждение с автоматичен мейл. В началото пазарувах почти безпроблемно, получавах книгите за около седмица. След това се налагаше почти винаги да изчаквам, случвало се е това да се проточи и до отказването ми. Винаги уведомяват с мейл или по телефон, че липсващото вече е доставено при тях и се информират дали поръчката все още е валидна.
Edit (31.10.2011): категорично вече не ги препоръчвам! 11-ти ден чакам да ме уведомят кога ще получат от доставчика си книга, за да ми я изпратят. Тъй като тя е отдавна изчерпана в издателството, не виждам от къде биха я намерили и кому е нужно това размотаване. Отказах се да броя коя поред неизпълнена поръчка се получава.

В "Мобилис" отстъпките са много различни (неясно на какъв принцип) и доставката - бърза (4.81 лв). Намирала съм липсващи другаде книги. Изчерпаните книги са отбелязани; имат категории, добре работеща търсачка и точкова система за отстъпки, която още не съм схванала - вероятно поради редките си покупки. Поръчката се потвърждава с автоматичен мейл, има и опция за проследяването й.

"Книга за теб" - тук все още ми предстои да се ровя. Много ...
Ревютата са чудесни, информативни, със собствен поглед върху действително прочетени книги и са съвсем различни от масовия копи-пейст в другите сайтове; има качени и доста дълги откъси от книгите.
Edit: прощъпулникът ми е с една страхотна книга. Много добра обратна връзка при поръчка и бърза доставка на съвсем прилична цена.

Книжарница "Лексико" - всички книги са с 15% отстъпка. Имат обявени интересни и изчерпани другаде заглавия. Поръчката се потвърждава с автоматичен мейл. Препоръчвам ги заради експресното и точно обслужване. Цената на куриерската услуга за страната (7,50 лв. до 4 дни е леко смущаваща), но доставката по пощата, която също предлагат, е достатъчно бърза и на много по-разумна цена.

"Българска книга" предлага хубави отстъпки, а доставката до 1 кг. е само 3,60 лв. за страната и е почти експресна. Навигацията е нещото, което не ми допада особено в този сайт, както и че никой не си прави труда да отговаря (за справки и уточнения) на посочения над логото телефон.
Освен това цените на художествената литература в антикварната им секция са повече от безумни и в пъти над коричните, макар да не се касае за книги с антикварна стойност, а за четени веднъж (или повече) издания от последните 2-3 петилетки.

Книжарница "Славейков" предлага книги със стандартна отстъпка 10%, които могат да се поръчват и без регистрация. Регистрираните потребители получават допълнително 5% намаление на стойността на следващата поръчка или могат да си ги трупат и заменят срещу книга. Търсачката е по различни критерии, но наборът от заглавия ми се стори леко ограничен. Доставката е безплатна за цялата страна при закупени книги над 30 лв., а под тази стойност е на много приемлива цена: 2.99 лв. за София и 3.99 лв. за страната.

В knigi.bim.bg се предлагат както нови, така и антикварни книги. Отстъпки няма, но ако доставката е до офис на Еконт, е безплатна (или е 5 лв. до адреса на клиента).
Има доста интересни заглавия, но голяма част от тях - вероятно само на картинка. Освен моите, споделям и впечатленията на приятел (на когото вярвам абсолютно), препатил техен клиент. От 10 поръчани книги налични се оказват само 2, останалите просто не са означени като изчерпани; никой не отговаря на посочените телефони за контакт за евентуални обяснения или уточнения, нито на запитване по мейл. Правят впечатление на изключително несериозни търговци.

"Книгополис" предлагат всички книги с 15% отстъпка, тези с 18% се оказаха изчерпани. В сайта се търси лесно и по различни критерии, но като цяло изглеждат изключително несериозни. И всъщност са точно такива. От многото предлагани автори се откриват обикновено само по 3 заглавия, които рядко не са изчерпани. Поръчах си 2 книги и получих автоматично потвърждение на поръчката. След неколкодневно мълчание се опитах да се свържа с тях и да разбера ще получа ли нещо, но сайтът им известно време не работеше. Съвсем неочаквано на 19-я ден получих само едната книга, без никакво предварително писмено или телефонно запитване или предупреждение. Ще си я прочета с голяма радост и ще си остане единственото, закупено от тях. Така не се работи, уважаеми дами и господа!

"Книги за нежни души!" определено не искам да препоръчам, за да не загрубее нечия душа случайно, докато се опитва да си напазарува. Попаднах само веднъж случайно там, издирвайки някаква книга. Поръчах я (като единствена възможност) и зачаках. Чаках, чаках и понеже нямаше и автоматичен мейл за потвърждение, взех, че им писах. Съвсем културно исках да разбера дали изобщо съм поръчала нещо и ако да - ще го имам ли някога или напротив. До ден днешен, поне десет месеца, все още нямам отговор. Явно не съм от нежнодушните. :( Същите оплаквания имат и приятели.
Edit: От известно време няма достъп до сайта им и това би бил един логичен завършек на клиентски много зле ориентираната им дейност.

Най-ценното, което съм купувала от Bulgaria-books, са книги на Робърт Хайнлайн и Замятин, при това на половин цена. Доста са на такава промоция, но трябва ровене. Имат категории, търсачката е добра, обаче нямат всички автори/заглавия, а каквото съм откривала от по-новоиздадените, е било на нормална цена. Изчерпаните книги са отбелязани. Не си спомням цената на доставката, има отстъпки над определена сума. Поръчката се потвърждава с автоматичен мейл, след това и много любезно уведомяват по телефона какво е налично и питат как да бъде изпратено.
Има и линк към антикварна книжарница, в която цените са леко безбожни.
Edit: в момента явно сайтът не работи (няма реакция при направени поръчки), но това не е обявено. Коректно би било да оставят като техни колеги от други сайтове съобщение с извинение, че временно или постоянно не приемат поръчки.

"Книгомания" - предлага като че ли повече чуждоезикови книги. От търсените на български не открих нито една, освен втръсналите по всички сайтове бестселъри (кой ги набеждава за такива, така и не ми е ясно). Има някакви кодове за намаление (не съм поръчвала и не знам условията и за какъв % са), както и калкулатор за цената на доставка. Учудващо ниска е: фиксирана цена с Д§Д Експрес - 1,90 лв за страната. Получавала съм с тази куриерска служба книги от други сайтове и никога не е било толкова евтино. Ще продължавам да се съмнявам, докато не проверя лично.

От сайтовете на издателствата обичам този на "Колибри". Предлагат много добра литература, всички книги са с 20% отстъпка и се търсят много лесно по категории, автор или заглавие. В момента има и страхотни заглавия на половин цена. Поръчка може да се направи и без регистрация, потвърждава я автоматичен мейл. Цената за доставка (до 3 дни) е повече от приемлива: 3 лв за една книга, 3,60 лв - за две.

"Бард" търпят лека критика. Всички книги са с отстъпка, която се обезмисля при закупуването само на една, поради сравнително високата цена на доставка (около 5 лв.; безплатна е при поръчка на стойност над 35 лв.) Иначе имат някои чудесни промоции, при които едната книга е подарък. Търсенето понякога е в малък хаос. Може да се поръчва и без регистрация, обаче липсва всякаква обратна връзка. Книгите просто си идват след 3 дни.

Стари книги

"Книжен пазар" е може би най-добрият и богат сайт в момента. Има и отделно каре за новото от издателствата. Книгите се търсят лесно по автор или заглавие; може и по категория или населено място, все още липсва опцията "търсене по продавач". Цените и качеството на книгите варират много. Може да се поръчва директно на мейла на продавача или в полето под книгата. Докато се ориентирам, поръчвах при случайни хора, вследствие на което получих "Параграф 22" (четена веднъж и внимателно) и "Улица Консервна" (много добре запазена) в почти насипно състояние, на коли и листи. Затова вече само от проверени букинисти: препоръчвам 4i4oRu от В. Търново (при него има буквално всичко и книгите са много запазени), пловдивската Учебникарница (също чудесно заредена и доста добри книги са на смешно ниски цени) и антикварната книжарничка в Бургас. Има и други, предлагащи голямо количество книги в прилично състояние, но няма да ги изреждам, защото цените им са леко високи.
В момента част от букинистите с повече книги имат или си подготвят отделни виртуални щандове. Новите условия на сайта обаче не позволяват в тях да се предлага всичко, т.е. на щанда е видим доста ограничен асортимент. От снимките на книгите им (по които се познаваха още от пръв поглед) ще бъдат премахнати опознавателните надписи с цел равно начало, което съвсем не е равно обаче - премахва се заслужено извоюваното малко предимство на хората, предлагащи запазена и качествена литература.

В "Алба" могат да се намерят много заглавия на различни цени - и евтини, и скъпи. Търсенето е по няколко критерия. Доставката може да се избира по различни начини и на различна стойност. И може също да бъде експресна, за ден - ако се стигне до нея. Защото въпреки автоматично потвърдената поръчка се налага след всяка да бъдат подсещани по мейл или телефон с питанка дали ще получи нещо и кога.

"Стари книги" предлага доста по-малко заглавия, може да се търси и по продавач.

"Старата любов" е много добре заредена, но тъй като отскоро предлагат книги онлайн, все още има малко качени в сайта. Цените са съвсем прилични, но търсачката им е ужасна и дано да послушат скоро съвета ми и да напишат освен заглавията, също и авторите на книгите (те се виждат само ако се отвори информацията за съответната книга). В сегашния вид търсенето е почти безмислено. Имат форма за поръчка, след която ни вест, ни кост. Който иска обратна връзка, трябва да ги търси. Правят и някаква странно бавна доставка по куриер (като дни), но на цената на бързата, т.е. нормалната - за ден. Склонна съм да вярвам, че това са грешки на растежа и ще ги избегнат след време, както и че ще се вслушат в препоръките на клиентите си (или поне ще погледнат добре работещите сайтове).

В knigi-bg търсете, когато всички други възможности са изчерпани. Дълги часове вече се чудя как да бъда по-умерена към този зле приготвен и обвит в тайнственост книжарски миш-маш. Не може сайт, предлагащ книги, да има толкова неграмотно написана информация за себе си и така небрежно нахвърляно съдържание! Обидно е ... (Има и един "книжен" блог с изключително претенциозно име, който редовно се списва с грешки, недопустими и за първолаче. Вече не го чета, защото вместо да се информирам, само се дразня. Вземете се малко в ръце, четящите много грешат малко!)

Та този сайт предлага нови и стари книги, но коя каква е, можете да се ориентирате първоначално единствено по годината на издаване. Всякаква информация за книгите се предоставя единствено при запитване, включително и анотацията й. Има добре работеща търсачка и подредени по азбучен ред категории. Внимателно, когато надничате там! Астрономия и астрология са заедно и книгите са само от последната. Фантастиката е с лек превес над художествената литература, но и двете са малко. За сметка на това имат 2 пъти повече трилъри и кримки и 3,5 пъти повече любовни и еротични романи, от които 99% са тъмнорозова боза и гнус (предимно от скучаещи американски домакини, четящи единствено себе си), изхабили тонове хартия. В справочната литература има Кама Сутра и т.н.

Цените като цяло са от безбожни нагоре (въпреки 20%-та отстъпка уж за всички) и абсолютно неадекватни. Няколко часа го разглеждах и открих съвсем малко приятни изключения. Има на видно място каре с цените за доставка. Открих и няколко рядко появяващи се книги от любими автори, които бяха от тези, с адекватните и поносими цени.
Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки, събрал библиотеките на комшиите, книжар не става.

БГ Книгоман предлага ограничено количество заглавия на завишени цени (лично мнение, книжките от "Галактика" примерно са по 6.00 лв.), с отстъпки 5% и 10% над определени суми - като ваучер, който да се използва при следваща поръчка. Ако има такава, разбира се. Ако не - здраве да е ... Доставката е безплатна за всяка поръчка, с Български пощи или Пощенската услуга на Еконт Експрес (офис-офис) – до поискване. Има опция и за мързеливи клиенти - доставка до адрес, която се заплаща по съответните тарифи на Еконт.

В Книжарница Кутловица ако изобщо намерите книгата, което търсите, като налична (голям процент са изчерпани), то тя ще е на леко нахална цена за вече четена поне веднъж художествена литература. Поносимите и нормални цени на книги без антикварна стойност са по-скоро изключение, а не правило.