В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти – дорийци по произход. Градът бързо се разраства и се превръща в типичен гръцки полис със съответната структура, функции и управление. Той постепенно се обгражда с масивна крепостна стена, оформят се жилищните квартали, строят се храмове, гимназион, театър. В града се развиват редица занаяти – основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети още в първата половина на V век пр. Хр. – сребърни драхми и оболи, а по-късно и монети от бранз. Най-голям разцвет достига през III-II в. пр. Хр., когато сече и своя златна емисия. Градът поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. Материален израз на богатия му икономически, културен и духовен живот, са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей.

През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация в началото на I век той е включен трайно в пределите на Римската империя. Месемврия, както вече започва да се нарича градът, е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. Тя продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове. В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на Св. София, така както е и в Константинопол.

За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум го завладява след 14-дневна обсада и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър, както го наричат славяните, е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХIV в.

В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на Българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих.

По това време са построени църквите “Св. Параскева (XIII в), “Св.Тодор” (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” (XIV в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 год. от цар Тодор Светослав.

Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви – “Христос Пантократор” (XIII – ХIV в.), “Св. Йоан Неосветени” (XIV в.), в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири – “Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър, “Св. Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” – центрове на исихазма в България. Тук се възпитават и бъдещи български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван Александър дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато.

По легендарни данни през своето съществуване Несебър е имал около 40 църкви. В момента има данни за 23 от тях. И сега заради многото и добре запазени църкви, особено от периода XIII – XIV век, градът е наричан от наши и чужди изследователи „българската Равена”. Почти през цялата си история Несебър е бил резиденция на митрополит. Така две от несебърските църкви – “Св. София” и “Св. Стефан” – са повече известни като Старата и Новата митрополия.

През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедей Савойски, след което е предаден във владение на византийския император. Пада окончателно под османско господство заедно със столицата Константинопол през 1453 г.

През вековете на османското владичество стопанският и духовен живот не прекъсва. В града се строят и стенописват църкви, зографисват се икони.

Несебърското пристанище продължава да бъде основен импортен и експортен център на черноморското крайбрежие. До XVIII – XIX век действат и някои от несебърските манастири и техните скриптории.

От епохата на българското Възраждане в Несебър са останали доста къщи -типични представители на Черноморския тип къща, част от многото работили в града вятърни мелници, баня и чешми. От края на миналия век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство – предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс „Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм.

Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за Световно Наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град Несебър е включен в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Градът става победител в класацията за 10-те Чудеса на България за 2011 г.

Цени:

• учащи и пенсионери – 1.00 лв.
• възрастни – 2,00 лв.
• беседа – 6,00 лв.

Село Добърско е малко планинско село в Разложката котловина с надморска височина около 1000 м.
То е старинно българско селище. Селото се намира на близо до гр.Разлог. Църквата „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани.Църквата е обявена за паметник на културата и е вписана в книгата на ЮНЕСКО. Най-видният ктитор (дарител) на храма е Хасия, който е посетил Йерусалим и пренася свещена пръст от Божи гроб. Така се дава възможност на хората, които не могат да стигнат до Божи гроб, посещавайки храма да получат божигробска благословия, духовно пречистване и благодат тук на това свято място.Легенди разказват, че първите заселници в селото са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници. Те намират изцеление от лечебната вода, която извира в двора на средновековната църква „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Поредна забележителност е камбаната в храма, подарена през 1888 година от монасите в манастира Ватопед в Атон. Несъмнено църквата „Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е безценно национално богатство, с изключително висока архитектурно-художествена стойност. Обявена е за художествен паметник на културата с национално значение.
Храмът заслужава да бъде под егидата на ЮНЕСКО, категорични са жителите на село Добърско.

От страната на хижа Вихрен върхът се качва по основната пътека, известна като „Царската пътека“. Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида. От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг — малък ледник с размери 90 на 40 м.  От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа Вихрен. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе. Сега това име носи малкият заслон в Големия казан под върха. Вихрен е и сред Стоте национални туристически обекта. Печат има в туристическата спалня в Банско и в хижа Вихрен.

Цена:

• вход 3.00 лв
• беседа 2.00 лв