Отидохме на обяд. Говорихме си за неравноправието в нашето общество, за това как се отнасяме с циганите. В един момент стигнахме до циганските черти у българите и това как те сами прецакват системата. Моето мнение ли?

• Циганин който не си плаща тока, трябва да няма ток. Трябва да му го спрат, както го спират и на българите.
• Българин, който има незаконна барака (или палат), не трябва да я има. Трябва да му я/го бутнат, както ги бутат и на циганите.

Не може всички да искате циганите да се цивилизоват и да станат нормална част от обществото, след като това общество не ги приема като равноправни… защото не били достатъчно част от обществото… и така… яйцето или кокошката. За мен един циганин който бърка във варела за манжда е много по-приемливо явление (демек не ми пречи), отколкото един българин, който не си плаща билета в градския транспорт. Не за друго, а защото втория краде от държавата, следователно краде от мен. Аз съм държавата. Като й се сърдите следващия път си го повторете – държавата съм аз.

Аз съм, щото си плащам тъпите данъци, без които няма как да функционира нищо. Няма как баба ми да взима пенсия, няма как да пътуват влакове и да се строят магистрали, докато всички вие не почнете да допринасяте за общото. Нашето общо, а не тяхното. Няма тяхно. И вие, и тези които служат на всички нас в парламента. Pay the fucking money!

И не ми излизайте с продънени аргументи, че не плащате заради качеството на услугата, шот мога да споря с години. Как, мамка му, да се подобри тая услуга, след като не плащате за нея, а? Бог от небето ли да ви пусне новите автобуси? Или да убие с гръм всички улигОфрени дето карат като луди и правят задръствания? Сиренето е с пари. Евтиното е нормално да е гадно. Така че или се примирете, че не плащате нищо и получавате продукт-боклук, или искайте хубаво и плащайте за него.

Нямате пари? Ами защо нямате? Това, че си беден не е оправдание. Изкарайте ги тия пари бе хора, кой ви спира? Акъла ви спира, как кой. Много съм афектиран докато ги пиша тези разбъркани мисли, и още повече се афектирах от статията на Пламен по въпроса. Както казва пича, богатството е избор. Ако преди 5 века това да си богат е зависело от това какъв си се родил, сега не е така. Возниак докато работел по първия епъл нямал кинти за хардуер и взимал ненужни платки от дневната му работа, слагал ги в дървени кутии собствена изработка и си направил версия 0.1 (Това го пише във “Founders at Work” в интервю с него). Нямал кинти ама имал акъл.

Кво ви пречи да си намерите добре платена работа? Имате образование, ама не ви оценяват? Еми кво правите в ПеВеЦе, да се блъскате с останалите стриди и да взимате хикс минус едно кинти, докато не се харесате на дългогодишния менажер-зъбно-колело-в-машина, от който ви зависи мизерната заплата? Там не оценяват, там експлоатират. В корпорация – бюрокрация. Стига с тая слава, стига с работа за име и CV, и стига блъскане без резултат в машината на злото. Направете си свое нещо или отидете да бачкате в нещото на някой друг, но личното му нещо, не голямата му машина за пари която ви поглъща и изплюва с малко повече кинти и много по-недоволен.

Общо взето… като се чета кво съм написал досега, всичко се свежда до това колко искаме да се променим. Като на село няма работа, отидете в града. Не ви дават пари като магазинер? Не бъдете магазинер. Нямате образование? Ами учете. Ама няма как да стане ако не се промените; няма как, ако правите същото с месеци и години наред и чакате Бойко да действа, за да ви стане по-хубаво. Не. Вие действайте! Бъдете по-добър от всеки конкурент! Като не ви взимат на работа, дайте толкова от себе си, че да не могат да си позволят да не ви вземат! Размажете всички останали конкуренти! Бъдете най-добрите! Разчитайте на себе си! Развивайте се! Вземете си това което искате, като направите невъзможен неуспеха… като се променяте!

“Ама не е лесно.” – Еми не е! Затова сте по-добри, защото правите трудното, което повечето хора не захващат. Ако искате лесно, не се променяйте… стойте си. Само моля не ми се оплаквайте. И не обвинявайте държавата, защото аз съм държавата.. и ако крадете от държавата, крадете от мен. А аз се променям… колкото мога… и не търпя.

Now go and get the fucking money!

И ако не сте забелязали, ето малко информация за изпълнителите от страницата на канала им в YouTube:

Poli Hubavenska is a Bulgarian folk singer in the dawn of her career. She has produced two songs so far and is looking forward to establishing a career in the genre of folk and ethno folk music.

The Kozel Vuvuzel band started producing music and video clips inspired by the “wuwuzel” instrument and the so famous football ball from the South Africa Word Football Cup “Jabulani”.

бачи Кико, out!

Имаше един виц за чукча, който отишъл в Африка. Върнал се да разказва на останалите чукчи какво е видял:
- Видях жираф!
- Какво е жираф?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-високо.
- Какво друго видя?
- Видях слон.
- Какво е слон?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами същото ама много по-дебело.
- Какво друго видя?
- Видях крокодил.
- Какво е крокодил?
- Лос знаеш ли?
- Знам.
- Ами нищо общо няма.

Сигурен съм че се питате каква е тая картинка отстрани дето съм сложил в сайдбара и пише QR Code. Ами да ви отговоря:
- Баркод знаете ли? Е нищо общо няма.

Всъщност истината е, че има много общо. QR Code е дву-измерен баркод, ама ъпгрейднат здравата. Ако бар кода помага основно на леличките на касата в Billa, QR кода помага основно на потребителите. Как ли? Ами с бързо достъпна информация.

Малко детайли

Уикипедия дава едно подробно описание на това как е възникнал QR Кода. Накратко – създала го е японската компания Denso Wave през далечната 1994, но после го е регистрирала като международен стандарт и се отказва от патентните печалби, за да може цял свят да го ползва.

Разликите с баркода са, че баркода може да съдържа цифри, като просто ги прави по-лесни за четене. Нашия нов приятел, QR, може да съдържа мнооооого повече. Ако са цифри, пази до 7089, цифри и букви – до 4296, дигитална информация до 2953 байта. Самата информация за това какъв тип данни са кодирани също се съдържа в кода, на определени места.

Накратко QR Кода има предимствата на баркода (лесен за бързо сканиране), но може да пази много повече и по-разнородна информация.

На вас защо да ви пука

Ами… сами знаете, че в днешно време мобилните технологии растат бързо като зерглинги, та човек или наваксва, или остава в миналото. Ако сте отговорен за маркетинга на даден продукт, QR кода е добра възможност да достигнете лесно до мобилната аудитория. Просто разпространявайте един свой QR Код, който всеки тинейджър с телефон може да сканира и да достигне до уеб сайта/продукта Ви максимално бързо, без да се налага да пише URL-и например. В япония това вече е доста наложено, както можете да видите и от снимката в статията на Уикипедия.

Представям си какво може да стане в бъдеще, какъв рекламен пазар може да се създаде от такава технология. Ако сте чували за Augmented Reality, концепцията е много свързана. Има приложения като Layar (сайт, видео), които пак сканират, но не кодове, а реални образи. На един такъв layar-турист можете да му блъскате колкото искате реклами, като просто слагате QR код на подходящите места. И за това ще се изтрепват да плащат.

Софтуер на кило

Има доста приложения, както за създаване на такива QR кодове, така и за четенето им. Ето един неизчерпателен и неподреден списък:

• Kaywa QR Code Generator
• ZXing QR Code Generator
• QR Stuff – генератор + принтиране върху всичко, включително тениски
• Още един генератор
• i-nigma Reader – Скенер за мобилни телефони, поддържа адски много модели
• Kaywa Reader – Друг секенер, пак поддържа много модели.
• NeoReader – Трети
• В Nokia PC Suite май пак има, но аз не ползвам Nokia, така че вижте сами как, защо и дали може да се ползва.

Общо взето всичкия този мобилен софтуер ползва камерата на телефона. Дали сте на улицата или пред компютъра няма значение, стига пред вас да има QR Код. Сканирате и беж към сайта на продукта/услугата. Аз съм един верен фен на HTC, ползвам Touch Diamond 2, който съответно работи с Windows Mobile, така че това което съм тествал е i-nigma и NeoReader. i-nigma е бърз като светкавица, направо се удучих първия път. Това, което ми направи впечатление при NeoReader обаче е, че сканира в реално време. Т.е. докато местите камерата, той намира къде точно е QR кода, загражда го в едно квадратче и отдолу изписва закодираната информация, без да натискате бутон за снимка или нещо подобно.

Опитах да запиша едно видео за да видите нагледно как става, драги ми читатели, но нямам истинска камера, а пък уеб камерата ми е толкова допотопна, че нищо не се получи. Ако намеря добра камера ще пробвам пак и тогава ще пиша пак какво е станало. Дотогава, приятно QR кодиране и разкодиране

Една голяма част от обществото протестира срещу насилието към животни (общо взето заради един по-известен случай). Друга голяма част ги обвинява, че са тъпи и трябвало първо да спрем насилието срещу хора, пък тогава да мислим за кучетата. Аз разбирам и едните, и другите. Както и се дразня на реакциите и на едните, и на другите.

Няма ли да дойде момент, в който всеки един българин да се води от здравия разум вместо собствените си емоции и чувство за мъст, когато става дума за политически решения?

Един изрод осакатил куче. Цял Фейсбук писна против него и искат да го вкарат в затвора. Сигурен съм, че подобни изроди има с лопата да ги ринеш, само че бабите от селата нямат Фейсбук и не публикуват снимки на осакатените кучета. Това е причината модерните (тези с интернет достъп) да не виждат повечето случаи и при първия публичен такъв да искат промени в законите. Политика не се прави според единични случаи, а според често срещани такива.

Представете си, че Пешо от офиса стои по 4 часа на ден във Фейсбук. Решавате да спрете Фейсбука на всички във офиса. Да, ама за останалите, които прекарват по 20 минути това е дразнещо, още повече, че се е превърнало в политика заради Пешо. За тях 20те минути са почивка и малко свеж въздух между задачите. Вместо да спирате достъпа на всички, защо просто не кажете на Пешо да се съобразява и да се ограничава, пък ако не слуша да го изгоните? Защо е нужно въвеждането на политика заради единствен случай?

От другата страна стоят едни хора които мразят уличните кучета. Били са ухапани по веднъж или просто се дразнят от мръсотията им, та затова не искат и да чуват за закони и прочее за тяхното спасяване. Мразят всякакви защитници на животните заради уличните кучета. Тази омраза се прехвърля и върху природозащитниците като цяло, пак заради уличните кучета. Оттук става една размяна на емоции и реплики, която не само че не помага на никого, а даже напротив – дава материал на медиите и отвлича вниманието от сериозните проблеми на обществото.

Колкото и всички да си мислят, че емоционалността е положителна черта за народа ни, в голям процент от случаите аз мисля обратното. Първичните реакции са лоши. Те говорят за неконтролиран инстинкт у човека, нецивилизованост и липса на желание и способност да се прояви разум и мислене.

Така че спрете с безмислените каузи. Спрете с поканите за събития, които не са интересни за никого, а само създават внимание. Спрете да се държите като тъпа медия и помислете малко преди да реагирате емоционално. Да живее златната среда и нейната липса в нашата мила родина.

Снимките са от Дневник, фотографи съответно Красимир Юскеселиев и Николай Дойчинов

До всички хубавци и хубавици.

Иде лято. С това глобално затопляне още Май месец ще става за море, така че време няма никакво. И ако ми се размотавате така като зимата с некви дебели якенца и палтенца няма да стане. Зат’ва се фанете у ръце и се направете да изглеждате манияшки. Не искам обикновени прически. Не искам обикновени тениски, още по-малко обикновени очила и обувки. Искам мода!

На Преслава как не и е студено зимата и си носи марковите роклички, а? И вие можете, сигурен съм. Така че отсега да се разберем. Всички до един почвате с фитнеса от утре. Всички до един сменяте гардероба от утре. Молове нови колкото искате, така че да не чувам оправдания. Аз не разбирам много и не знам тая година дали на мода ще са бъбреците или имо (на латиница emo) прическите, но оставам избора на вас.

Марш на шопинг отсега, за да сте неотразими. Да не се караме, окей? За справки – наръчник на хубавеца и наръчник на хубавицата. Ако има въпроси – шоуто на Азис, Планета и каквото друго там има за пример по телевизията. Айде и да не чувам оправдания.

Ровя си из фейсбук днес и намирам линк от приятел към статия от BBC News за обслужването в Париж. Добре написано, още повече, че съм съгласен напълно и имам подобен опит от своите преживявания в Париж. Отварям малко по-късно през деня Днес.БГ и гледам същата статия, напълно дословно преведена, без да се посочва нито източник, нито автора. Логично, публикувам коментар, който посочва истинския източник и линк към оригинала. Една минута по-късно коментара ми е изтрит и не мога да публиквам нови. Но тъй като аз като един по-често-от-обикновено-съмняващ-се-в-нещата българин си помислих, че това ще стане, си направих скрийншот тъкмо преди да го изтрият.

Ето и скрийншот след като моя коментар беше изтрит:

И така, от днес аз спирам да чета Днес.БГ. За вас не знам, ако искате продължавайте. Пък ако искате покажете този фарс на колкото може повече хора.

Сигурно сте чели много за историята на българската демокрация. И аз съм чел. Хубаво е да се чете. Хубаво е да има съвестни хора, които се интересуват от историята на родината си, остават в нея и не емигрират, въпреки примера на по-голямата част техни сънародници на същата възраст. Аз останах в България. Не питайте защо, това е тема на друг блог пост, а и отчасти вече съм писал за това. Това, за което искам да пиша днес е моят първи спомен за промените.

Въпреки че съм роден през 1984, не си спомням много. Или поне не си спомням 89-та. Не си спомням скандалните избори, спомням си само плакатите и пеенето на “45 години стигат, времето е наше.” Моите спомени започват по-късно. И времето което най-добре се е запечатало в мозъка ми е 1997. Днес е 11 Януари, 13 години по-късно. Дори през 2007 не ми направи впечатление медиите да пишат много за тогавашните събития, въпреки кръглата 10 годишнина. Днес също няма много. Има Борислав Борисов.

НОВО: Днес намерих този разказ на Димитър Петров, който споделя своите преживявания от тогава. Хубаво е.

Моите спомени обаче също ги има. И няма да си ходят скоро, може би никога. За мен 10 и 11 Януари 1997 беше период, в който осъзнах действителността. Тази дата беше момента, в който за първи път разбрах много от разговорите с родителите си, разбрах песимизма им, разбрах защо хляба се уважава, а не се изхвърля. Просто ми се ще да се помнят такива моменти. Ще ми се да се ползва спомена за тях, когато за малко излезем от релси и се питаме защо правим всичко. Наистина е полезно човек да се замисли за това какво е ставало тогава, за да осъзнае защо продължаваме да се борим и днес, защо не емигрираме и защо има смисъл да не се предаваме.

А за тези от вас, които се чувстват с малко замъглена памет или не са преживели събитията от 10-11 Януари 1997, ето малко контекст: http://www.youtube.com/watch?v=VUacgOhFERA

От тези новогодишните, дето всеки си ги мисли, пише на листче, после пъха листчето в едно чекмежде и го забравя. При това не го забравя само до следващата нова година, ами даже завинаги. Моето последно листче беше електронно та случайно се сетих да видя какво съм изпълнил от плановете начертани за 2009. От 6 неща в списъка – 3 наполовина. Това не знам дали се брои, а и не ме интересува.

Интересува ме обаче това, че 2009 беше една от най-яките години в живота ми. Емоции на кило, за първи път сноуборд, един “леджен…уейт фор ит… деъри” рожден ден. Дори да искам да изброя всичко яко дето се е случило не мога. Освен товя тия списъци депресират. Особено ако само си ги пишеш и не ги изпълняваш. Мисля си, че 25 години е твърде ранна възраст, за да е възможно човек да иска еднакви неща в началото на годината и в края и. От онези 6 прословути мои мисли, сега за 2 въобще не ми пука, честно.

Така че за 2010 няма да си правя списък. Това няма да ме спре да си я направя още по-добра и от 2009. И като гледам колко са апатични, не-оптимизиращи и малко тъжни хората около мен и в България по принцип, освен да взема да направя и тяхната 2010 по-яка, а? Мда, съжалявам ама нищо друго не остава. Отивам да творя щастие.