Като този сладур, който любопитно взема всичко ,попаднало пред оградата…

…или просещата не друго, а пица и хряб черна мечка.

…за кафявата да не говоря…

…или соколът (или орел, или каквото и да е, понеже не помня, а и липсващите табели не ми помогнаха да запомня), който никога не е летял и няма да лети…

…и чакалът, който дели клетка с много други, които делят територия, обособена от една врата, с друга глутница.

Други животни поне са мирни и тихо приемат съдбата си в своите малки клетки с пресъхнали басейнчета…

…някои от тях – с почти кралско достойнство…

…или крайно нетърпение…

…докато всъщност само кралят и кралицата изглеждаха достатъчно свободни, че да се забавляват.

Иска ми се да има нова зоологическа градина. По-важна е от нов път или паркинг и всички нови кооперации и квартали взети заедно.

Котешка му работа…

Снимката е само примерна – няма как да го снимам, докато е закачен на апарата ми, макар че още не съм и поснимал с него. Това ми е второто тами в инвентара – преди време не чак толкова изгодно се сдобих с Tamron SP AF17-50mm F/2.8 XR Di-II LD Aspherical [IF], който с времето също се доказа като много добър избор, макар и да му липсва стабилизация. Е, наложи се да изкарам цяло море само с него, което ограничи както вечерните снимки, така и онези от по-далечко, но тази година смятам да поправя това. Сега остава да си намеря и подходяща чанта и съм готов с техниката. Някой ден – и D700 или някой негов наследник, но това ще е в далечно бъдеще и след много други по-важни неща. А тези дни може да очаквате и мало снимки със 70-200mm, тъкмо да си поначешам крастата, че сърби доста…

В Странник в странна страна Доубал Харшу беше казал, че “всички религии ми приличат на умствен мързел”. на мен това отдавна ми е верую, макар и сам аз да усещам, че понякога тегля към суеверия и понякога Го споменавам ей така, сякаш го има. Няма как – израснал съм в християнска, нищо, че по онова време беше преди всичко комунистическа държава. И имам баба, която вярва много, чак до степен да ме отблъсне от тая вяра. От моята камбанария да се бия с някой, защото вярва в в друг бог, тълкуваме различно една и съща вяра или въобще – вярва в нещо, ми се струва нелепо, но това не е само до религия – аз бих се борил срещу липсата на развитие, която държи цели нации в средновековието. Цели континенти, ако щете, защото Африка е толкова изостанала спрямо останалия свят, че все още на нея може да се гледа като на една Америка преди да дойдат европейците (които също са причинили ужасно много безчинства, но са посадили онази дебела, но иначе разумно освободена нация в Северна Америка).

Филмът обаче не е за религии, а за идиотщините, които хората си причиняват заради някакви нелепи вярвания. Конкретно  за това да обрязват момичетата, закърпвайки ги като чували с ориз. Мъжкото обрязване, или поне крайният резултат, е хигиеничен избор, макар че почти никой от народите, които го правят традиционно, не го прави заради нещо различно от религия. И то също е вид зверство, но пък и не оставя място за избор, понеже подобен избор малко мъже биха направили сами (дори и аз, ако имах избор). И то също причинява загуба на чувствителност, но е частична и различна, не за сметка на удоволствието и въобще – правилното “функциониране”, докато онова, което правят в Африка с момичетата, е чиста проба осакатяване. Зверство. В името на какво?

На хората не им трябват религии, а здрав разум. Или здрава ръка, но и там има условности.

Иначе казано – друго си е да си поиграеш с най-новото отроче на NVIDIA, но нали съм си малко “зелен” по душа, та сигурно се радвам повече от необходимото. А за картата накратко – по-малката сестра на на GTX480 е гореща, мощна и все още без цена, която да ми позволи да си дам окончателното мнение. Останалото всеки може да го прочете в и без това дългото ревю.

И самото НДК линее с времето, макар че в момента отвън работници оправят плочки и подрязват храсти. Лошото е, че тази масивна, да не кажа велика сграда, вечно ще се казва НДК, дори да сменят името, но някак буди усещане за нещо изоставено. Като порутените, недовършени сгради тук-там из София. От време на време отпред слагат някакви подвижни заведения, зимата – пързалка, а лятото – дори волейболно игрище, но всички тези подвижни неща изчезват както са се появили. Депресарския подлез си остава. Разбит и оакан, с табели, които направо могат да накарат някой чужденец да реши, че в тоя град няма хора от чернобилския инцидент насам. Защото май оттогава не са почиствани.

Минавам всеки ден оттам, и все повече свързвам НДК не с културно наследство, а с хлъзгави плочки зимата, лятна жега, нахални “продавачи” на благотворителни картички, курешки и миризма на пържено от Макдоналдс от едната страна, дюнерите – от другата, а сега и от Grande Gyros-а. А, да – и паркинга отзад, да не го забравя…

Както се казва – писнало ми е от поредни списания, правени с едничката цел да продават парцалки (т.нар. стайл секции) и обилни рекламни пространства, до едно правени с неясна целева група – като махнем Егоист, който се превърна в нещо, което има етикет “не става” по рождение, Интро май си остава списанието за дрешки и четене, така че нямам големи очаквания да си получа четенето от другаде.

Хубаво де, но Penthouse, като изключим факта, че снимките наистина са по-хард, е много смотан откъм съдържание. В Playboy (ако сте настроени мазохистично) и FHM има и за четене. Maxim си има клюките (то си е жив “Блясък”, само дето няма папарашки снимки на фолк звездите), а Рenthouse? П…и! Това е. Най-лошото е, че и самите снимки, от чисто фотографска гледна точка, нещо не са много пипнати. тук там са се провряли едни хард сенки, които никой читав фотограф не би одобрил на съответните места, гримът се вижда с просто око (което говори добре за техниката на фотографа, нЕма такива детайли!)… Хм.

Ако човек гледа реда на излизане, май българските мъже стават все по-прости, щом с всяко следващо подобно издание обемът на смислените материали вътре намалява, а този на снимките и писанията за непремерено скъпи джаджи – увеличава. Но пък и нали едно изследване отпреди година-две казваше ,че 60% от читателите на Playboy били жени, може заради тях да е…

UPDATE – малко по-късно днес: абе какъв елитарен стил съм приписал на FHM?! Било е това, ама първите броеве, а това беше отдавна. Днес гледах един отпреди две години – боклук на стероиди.

…са скъпи. От другата страна на НДК правят дюнери по 3-4 лева, които са по-големи от от тези в Gyros, само че там не е лъскаво. Там обаче не се и чака по 30 минути за две макси менюта за вкъщи – първият път стоях, докато ми писна, а втория – дори бях с Нея, двата пъти в Gyros-а чаках картофки, сякаш тепърва ще ги копаят. А най-лошото в тези “Макси” менюта е цената – за 9-10 лева получаваш един голям gyros (джирос ли е това на български?), що-годе вкусен таратор ИЛИ гнусна растителна крем супа и една шепичка пържени картофи. Хайде – тараторът като за лев и седемдесет бива, но останалите 8 лева просто не знам за какво са. Картофите са малко, за капак с тях е пълно и в джироса, а онова, дето прилича на дюнер, и на вкус само прилича.

В края на краищата някое се е сетил, че като обуеш на дюнерите по-лъскава опаковка и може да ги продаваш и по-скъпо. Пък и доставка за вкъщи има. Гадното е, че са гадни, а за един таратор просто не си струва, честно. Във въпросното заведение сигурно ходят хора, но вечер май по-скоро си ходят собствениците. Освен, че яденето им не го бива, само добавиха още едно миризливо (съвсем буквално) заведение към и без това гадно миришещия Макдоналдс наблизо. Но това е друга тема…

По-интересното е, че през последния месец тотално изведнъж ни налазиха всички големи агенции. Естествено, повечето не се и обадиха, понеже ценовата ни листа за реклами на сайта хич не е евтина, но то пък напоследък всички искат да плащат на клик. Хм, да бе, а къде остава визията тогава? Ако някога обърнем всички реклами в текстови, тогава не бих се замислил дали да пусна “кликомери” и при нас, но иначе – това е глупаво и не смятам, че нормален сайт с реална посещаемост има причина да се продава “на клик”.

По-интересното е – откъде пък се сетиха агенциите за нас? Просто – Gemius. Преди това пак си бяхме най-големия IT сайт (то и не само IT, ама карайте), сега обаче изведнъж сме изкокнали в популярния пипълметър и то на №1, където доскоро се мъдреше онази екс-пирантерия Kaldata. тъпото е, че всичко това е супер показателно колко малко реално се интересуват PR/рекламните агенции от местата за потенциална реклама. Да го кажа иначе – всяко второ търсене на IT тематика ни изплюва, как аджеба досега ни бяха видяли две агенции? некадърност, туй то.

Понякога се чудя защо толкова много неща не работят като хората, но отговорът сякаш винаги е един и същ – повечето хора не ги бива. То и мен, всъщност, но за скиор.