Баси, искам свобода в това да съм отдаден, а не изискване към и без това предостатъчната ми отдаденост. Искам прояви на разбиране към личният ми, собствен и неподправен начин на мислене и изразяване, а не стремеж за получаване на клишета, които и без това биват отхвърляни, когато все пак опра до тях. Искам думите ми, които казвам много по-пестеливо отпреди, да значат нещо – нали уж ги казвам, защото ги мисля. Искам да не ми държат сметка какъв съм, когато се налага да бъда някакъв!

Супер смотано е да те изпитват постоянно. Аз цял живот бягам от изпити, накрая бивам изпитван все като на онези контролни в първия училищен час, за които никога никой не е подготвен. Само дето тук ми пишат двойки за краснопис и като напиша уравнението по математика грозно, и за липсата на правилно решение на уравненията в контролните по литература. Ама да съм двойкаджия ме побърква @$#^!

Побъркват ме и определени имена, определени намерения, определени напомняния за миналото, определени подмятания, определени натъртвания, определени погледи, определено отношение към всичко, което правя, съм, искам и мога. Защото конкретно искам да успея в живота с някой, който съм избрал, до себе си. И като съм избрал, то е окончателно, и като успея, ще е с избора ми. Не смятам и няма да приема за егоизъм стремежа си да имам всичко, ако всичко, което искам, са тези две неща. Не искам поток жени в леглото си, не искам поток коли в двора си, не искам поток имоти на собствена сметка, не искам поток от познати, които да наричам приятели за удобство. Искам домашен уют, в който да се чувствам свободен и единствен за другия у дома, независимост, доколкото е възможно, в работата си, (все пак) достатъчен поток от пари, мощен компютър и някой ден – щастливи деца. И няма никакво значение дали за целта ще облизвам (въпреки, че не ог правя) задници, ще бъда задник с хора, които са направили нещо за мен или ще си задържам задника на стола малко повече, отколкото трябва.

Ей сега усещам какво Беше да се нервираш до оная степен на сърдитост, в която имаш иза после. Да обрисуваш негативно всяка черта, дори и онези, които предизвикват умиление, да гледаш на нещата, представата за чиято липса предизвиква сълзи, с почти визуална отмъстителност и желание да не ги виждаш повече (пак, защото вероятно ще заплачеш, ако са там, а причината да са там я няма), да мразиш онова в себе си, което те кара да не си мил с някого, с когото всъщност искаш единствено да бъдеш точно такъв. И пак – няма да задържа усещането дори през часовете (вече се надявам да са часове), докато я няма, или поне до следващия път, в който посегна към телефона. Е***и.

Имах кредит към ОББ, просрочен с ужасно много време. Реших да го погасявам и поисках преразглеждане. Към него вървеше и кредитна карта Visa с подходящо висок процент на лихвата – около 18.5, което навремето беше нормално (сега не зная, не съм и гледал), по която дължимата сума е към 1/8 от тази по кредита (това с лихвите за просрочието). По време на подаването на документите ме уведомиха, че лихвата по предоговорения кредит ще е усреднена между тази на потребителския кредит и кредитната карта. Предвид съотношението на двата, реших, че това е меко казано нахално, и поисках да закрия директно кредитната карта, погасявайки дълга по нея, и да получа преразглеждане на кредита. Без много обяснения отговорът бе “Не може, ако го направиш, преразглеждането ти няма да бъде одобрено”. Естествено, директно зададох въпроса “Това не е ли доста нахално изнудване” и получих вдигнати рамене в отговор. Преживях го, все пак идеята ми е да изплатя всичко в далеч по-кратък срок (отсега виждам потенциални проблеми с главницата и лихвата, но ще ги решавам като му дойде времето).

От банката поискаха да плащам през тях една от битовите си сметки. Разбираемо, така могат да ме следят и намерят по-лесно при нужда, затова се съгласих. Тъй като си плащам сметките през ePay, им казах, че това рядко ще се налага, тъй като ги плащам в момента, в който излязат – нямало да е проблем. Дотук добре, платих за два месеца (за да не се занимавам с тях по средата на лятото), но после изведнъж получих извлечение, в което има такса – 50 стотинки за битови сметки. Плюс 6.91 за нещо без име. След доста разправии ми обясниха, че таксата била за обработка на битовите сметки, които аз не плащам през банката. Таксата не е описана никъде, какво остава някой да я е споменал. Другата сума се оказа вноска по застраховката, която също намирам за височка.

Още не съм приключил със случая, защото трябва да разговарям с инспектора, а тя почива в момента (или поне не си е на работното място през последните два дена), но след като веднъж открито бях изнуден, а след това – насилствено лишен от пари (ако и да са смешни 50 стотинки) от банка, няма как да тая топли чувства към тях. Не виждам особен смисъл да се боря, а и не съм търсил адвокат навреме (а и само ми е до това, честно!), но няма как да не смятам ОББ за онова, което казах и в заглавието – пладнешки обирджии.

Аз се подлъгах от сайта имV нали без скрити условия, светъл, хубаво направен, падам си по лъскави обложки и тоя път пак така. Следва първо обаждане от моя страна, поразпитаха ме горе-долу любезно, щели да ми се обадят след малко. Малко, малко, но на другия ден ни следа от Blizoo. Звъня пак – отново разговори и уточнния с кой съм говорил (не знам защо навсякъде си мислят, че аз трябва да помня имената на служителите на телефона, с които съм говорил – все пак съм се обадил да говоря с Blizoo, не да си лафя с Иванова или Петрова. Така де – обратно на темата – питам дали в HD пакета останалите канали са 16:9 – ама те всички били такива, нали били HD. Не, – казвам – само десет от каналите в него са HD, останалите пише, че са широкоекранни, аз иначе не ги искам. Дамата се консултира, връща се и обяснява, че съм прав, само онези десетте били HDTV. Разбрахме се след половин час на телефона, трябвало да проверят могат ли да ме включат. Аз им казвам, че могат – могат даже кабел от НДК до нас да теглят, толкова съм близо до офиса им. Пак щели да ми звъннат…

…и така до следващото ми обаждане, при което вече се развиках, че не може така. Хубаво де, веднага се трогнаха, ще ми звъннат. За моя изненада, вместо след 15 минути, както обещаха, се обадиха след 4-5 часа, но се обадиха. Оттам се започват разговори за цените. , стигаме до цените. 50 лева на месец с HBO или нещо такова. WTF? Аз не видях такова нещо а сайта, накрая обаче решавам да пробвам, ако не ми хареса H BO нещото, да го махна и да плащам 45 лева, нали може? Не могло, трябвало да изтече едногодишния договор. Какъв договор, нали е предплатена услуга, не искам договор. Ми така трябвало, не можело без договор. Викам хубаво, и това ще преживея – а може ли HBO да си пусна след като сключа договор? Може? А тогава защо не може да го спра, ако го взема отначало? Дамата пак ходи да се консултира – не могло. разбираме се тя да провери за екип за инсталация, аз да помисля кой пакет искам.

Ден по-късно решавам да тегля една на HD пакета, понеже в него има две програми, които искам, и колкото и да ги искам, вероятно не си струва да давам 10 лева отгоре за тях, понеже всичко, което дават, мога да дръпна от замунда за 5 минути, ако държа да е HD. Дамата сега иска имена и ЕГН. Аз пак така “WTF” – за какво ви е пък ЕГН-то ми? Трябвало за договора, пак се връщаме на разговора за какво ми е договор… Изведнъж – ноер на лична карта и адрес по паспорт, което вече преля чашата – това първо става по телефона, второ – без никакво право от тяхна страна. Питам ги как така боравят с лични данни, взе да ме успокоява, че били защитени. Аз си настоявах на своето – за какво са им?

Накрая, разбира се, клекнах, понеже не е като да имам избор, и си насрочих инсталация за 10 август. А познайте дали някой се обади да я потвърди? Не, естествено, обаче на 10 в 10 сутринта звънят и ми казват, че екипът им е долу. А ние пък сме във Варна, така че ни Тя, ни аз можем да им отворим. Буквално им казах, че след като не са потвърдили, не може да очакват да съм там на среща след един месец, ако и с други думи да го казах. Шели да ми се обадят…

Вчера пак звъня – щели да ми се обадят до половин час. Днес пак ще звъня. А като си представя, че вероятно после щ има да си говорим по тоя техен скапан  корпоративен телефон и за качеството, което няма да е каквото обещават…

Докато си търсех и бански, намерих същите найкове за 99 лева. Карай, минал съм се 12 лева, нали ми харесват – черни, червено в подметката, семпли линии. Три дена по-късно обаче започнах да се чудя откъде дишат. Уж кожа, ама дупките едни никакви, а в предната част – няма. Никога не съм имал миризливи крака, но след едно обуване за повече от 2-3 часа проимах и това. То вярно – на морето, жега, ама пък преди две лета ходех там, на същото място, с ботушите New Rock, а миналата година крачихме из Морската – аз пак с полу високи обувки от същата марка, и краката ми не са били дори влажни.

Нямам представа от какво ги правят тези маратонки, честно. Изпрах ги, докато търках проверих и въпросните дупки – за въздух не зная, но вода през тях, поне под тежестта на събраното в маратонката, не минава. Няма крак, който да го затвориш в найлон и да не се препоти хиляда пъти. Гледам отвътре – шити са, бе наред изглеждат, ама започвам да си мисля, че това да носиш маратонка лятото все ще е равносилно на системна смрад. Моделът не го намирам – нито на официалният сайт на Nike, нито на селското подобийце на официалният представител за България, който и да е той. Явно е стара колекция, то и по цената можеше да го преценя, Air за 99 лева няма как да е от нова колекция. UPDATE – то си пишело на кутията – Nike Air Ignite:

Накрая на място взех един Adidas, през който даже усещам вятъра между пръстите си. Ще ми служи вярно докато е топло, после – старият, не чак толкова задушен Reebok. А Nike-ът? Ще го надупча при обущар и ще видя става ли тогава. Ако не – никга вече нещо тяхно.

Имам да пиша за море, чайки и нас, и да обработвам снимки, а се занимавам с тея скапани маратонки. Просто ме е яд да си хвърлям точно по този начин парите!

Като този сладур, който любопитно взема всичко ,попаднало пред оградата…

…или просещата не друго, а пица и хряб черна мечка.

…за кафявата да не говоря…

…или соколът (или орел, или каквото и да е, понеже не помня, а и липсващите табели не ми помогнаха да запомня), който никога не е летял и няма да лети…

…и чакалът, който дели клетка с много други, които делят територия, обособена от една врата, с друга глутница.

Други животни поне са мирни и тихо приемат съдбата си в своите малки клетки с пресъхнали басейнчета…

…някои от тях – с почти кралско достойнство…

…или крайно нетърпение…

…докато всъщност само кралят и кралицата изглеждаха достатъчно свободни, че да се забавляват.

Иска ми се да има нова зоологическа градина. По-важна е от нов път или паркинг и всички нови кооперации и квартали взети заедно.

Котешка му работа…

Снимката е само примерна – няма как да го снимам, докато е закачен на апарата ми, макар че още не съм и поснимал с него. Това ми е второто тами в инвентара – преди време не чак толкова изгодно се сдобих с Tamron SP AF17-50mm F/2.8 XR Di-II LD Aspherical [IF], който с времето също се доказа като много добър избор, макар и да му липсва стабилизация. Е, наложи се да изкарам цяло море само с него, което ограничи както вечерните снимки, така и онези от по-далечко, но тази година смятам да поправя това. Сега остава да си намеря и подходяща чанта и съм готов с техниката. Някой ден – и D700 или някой негов наследник, но това ще е в далечно бъдеще и след много други по-важни неща. А тези дни може да очаквате и мало снимки със 70-200mm, тъкмо да си поначешам крастата, че сърби доста…

В Странник в странна страна Доубал Харшу беше казал, че “всички религии ми приличат на умствен мързел”. на мен това отдавна ми е верую, макар и сам аз да усещам, че понякога тегля към суеверия и понякога Го споменавам ей така, сякаш го има. Няма как – израснал съм в християнска, нищо, че по онова време беше преди всичко комунистическа държава. И имам баба, която вярва много, чак до степен да ме отблъсне от тая вяра. От моята камбанария да се бия с някой, защото вярва в в друг бог, тълкуваме различно една и съща вяра или въобще – вярва в нещо, ми се струва нелепо, но това не е само до религия – аз бих се борил срещу липсата на развитие, която държи цели нации в средновековието. Цели континенти, ако щете, защото Африка е толкова изостанала спрямо останалия свят, че все още на нея може да се гледа като на една Америка преди да дойдат европейците (които също са причинили ужасно много безчинства, но са посадили онази дебела, но иначе разумно освободена нация в Северна Америка).

Филмът обаче не е за религии, а за идиотщините, които хората си причиняват заради някакви нелепи вярвания. Конкретно  за това да обрязват момичетата, закърпвайки ги като чували с ориз. Мъжкото обрязване, или поне крайният резултат, е хигиеничен избор, макар че почти никой от народите, които го правят традиционно, не го прави заради нещо различно от религия. И то също е вид зверство, но пък и не оставя място за избор, понеже подобен избор малко мъже биха направили сами (дори и аз, ако имах избор). И то също причинява загуба на чувствителност, но е частична и различна, не за сметка на удоволствието и въобще – правилното “функциониране”, докато онова, което правят в Африка с момичетата, е чиста проба осакатяване. Зверство. В името на какво?

На хората не им трябват религии, а здрав разум. Или здрава ръка, но и там има условности.

Иначе казано – друго си е да си поиграеш с най-новото отроче на NVIDIA, но нали съм си малко “зелен” по душа, та сигурно се радвам повече от необходимото. А за картата накратко – по-малката сестра на на GTX480 е гореща, мощна и все още без цена, която да ми позволи да си дам окончателното мнение. Останалото всеки може да го прочете в и без това дългото ревю.