И самото НДК линее с времето, макар че в момента отвън работници оправят плочки и подрязват храсти. Лошото е, че тази масивна, да не кажа велика сграда, вечно ще се казва НДК, дори да сменят името, но някак буди усещане за нещо изоставено. Като порутените, недовършени сгради тук-там из София. От време на време отпред слагат някакви подвижни заведения, зимата – пързалка, а лятото – дори волейболно игрище, но всички тези подвижни неща изчезват както са се появили. Депресарския подлез си остава. Разбит и оакан, с табели, които направо могат да накарат някой чужденец да реши, че в тоя град няма хора от чернобилския инцидент насам. Защото май оттогава не са почиствани.

Минавам всеки ден оттам, и все повече свързвам НДК не с културно наследство, а с хлъзгави плочки зимата, лятна жега, нахални “продавачи” на благотворителни картички, курешки и миризма на пържено от Макдоналдс от едната страна, дюнерите – от другата, а сега и от Grande Gyros-а. А, да – и паркинга отзад, да не го забравя…

Както се казва – писнало ми е от поредни списания, правени с едничката цел да продават парцалки (т.нар. стайл секции) и обилни рекламни пространства, до едно правени с неясна целева група – като махнем Егоист, който се превърна в нещо, което има етикет “не става” по рождение, Интро май си остава списанието за дрешки и четене, така че нямам големи очаквания да си получа четенето от другаде.

Хубаво де, но Penthouse, като изключим факта, че снимките наистина са по-хард, е много смотан откъм съдържание. В Playboy (ако сте настроени мазохистично) и FHM има и за четене. Maxim си има клюките (то си е жив “Блясък”, само дето няма папарашки снимки на фолк звездите), а Рenthouse? П…и! Това е. Най-лошото е, че и самите снимки, от чисто фотографска гледна точка, нещо не са много пипнати. тук там са се провряли едни хард сенки, които никой читав фотограф не би одобрил на съответните места, гримът се вижда с просто око (което говори добре за техниката на фотографа, нЕма такива детайли!)… Хм.

Ако човек гледа реда на излизане, май българските мъже стават все по-прости, щом с всяко следващо подобно издание обемът на смислените материали вътре намалява, а този на снимките и писанията за непремерено скъпи джаджи – увеличава. Но пък и нали едно изследване отпреди година-две казваше ,че 60% от читателите на Playboy били жени, може заради тях да е…

UPDATE – малко по-късно днес: абе какъв елитарен стил съм приписал на FHM?! Било е това, ама първите броеве, а това беше отдавна. Днес гледах един отпреди две години – боклук на стероиди.

…са скъпи. От другата страна на НДК правят дюнери по 3-4 лева, които са по-големи от от тези в Gyros, само че там не е лъскаво. Там обаче не се и чака по 30 минути за две макси менюта за вкъщи – първият път стоях, докато ми писна, а втория – дори бях с Нея, двата пъти в Gyros-а чаках картофки, сякаш тепърва ще ги копаят. А най-лошото в тези “Макси” менюта е цената – за 9-10 лева получаваш един голям gyros (джирос ли е това на български?), що-годе вкусен таратор ИЛИ гнусна растителна крем супа и една шепичка пържени картофи. Хайде – тараторът като за лев и седемдесет бива, но останалите 8 лева просто не знам за какво са. Картофите са малко, за капак с тях е пълно и в джироса, а онова, дето прилича на дюнер, и на вкус само прилича.

В края на краищата някое се е сетил, че като обуеш на дюнерите по-лъскава опаковка и може да ги продаваш и по-скъпо. Пък и доставка за вкъщи има. Гадното е, че са гадни, а за един таратор просто не си струва, честно. Във въпросното заведение сигурно ходят хора, но вечер май по-скоро си ходят собствениците. Освен, че яденето им не го бива, само добавиха още едно миризливо (съвсем буквално) заведение към и без това гадно миришещия Макдоналдс наблизо. Но това е друга тема…

По-интересното е, че през последния месец тотално изведнъж ни налазиха всички големи агенции. Естествено, повечето не се и обадиха, понеже ценовата ни листа за реклами на сайта хич не е евтина, но то пък напоследък всички искат да плащат на клик. Хм, да бе, а къде остава визията тогава? Ако някога обърнем всички реклами в текстови, тогава не бих се замислил дали да пусна “кликомери” и при нас, но иначе – това е глупаво и не смятам, че нормален сайт с реална посещаемост има причина да се продава “на клик”.

По-интересното е – откъде пък се сетиха агенциите за нас? Просто – Gemius. Преди това пак си бяхме най-големия IT сайт (то и не само IT, ама карайте), сега обаче изведнъж сме изкокнали в популярния пипълметър и то на №1, където доскоро се мъдреше онази екс-пирантерия Kaldata. тъпото е, че всичко това е супер показателно колко малко реално се интересуват PR/рекламните агенции от местата за потенциална реклама. Да го кажа иначе – всяко второ търсене на IT тематика ни изплюва, как аджеба досега ни бяха видяли две агенции? некадърност, туй то.

Понякога се чудя защо толкова много неща не работят като хората, но отговорът сякаш винаги е един и същ – повечето хора не ги бива. То и мен, всъщност, но за скиор.

Иде ми да си изповръщам вечерята пред Румен Овчаров. Тоя хем си признава, че е от оная партийна върхушка, която подрони доверието в БСП (което мен ако питате си е баш където му е мястото – ниско), хем нахално отклонява преките въпроси с разни опити да извлече партийна полза, насочвайки погледите към грешките на сегашното управление. Най-забавното – както кълнеше ГЕРБ (не, че ги знам и тях какви ги вършат), току стана въпрос за Белене и на въпрос на водещата нашия обяснява как имало забавяне при тяхното управление, ама било малко – некъде няколко месеца или година. Абе, куре, ГЕРБ няма толкова са на власт, ама ти им намери всички кусури, пък по вашо време година нищо не е, а? За капак високото чело имал рецепта за справяне с кризата в икономиката, в която затъваме (не им вярвайте, банките започнаха да отварят кранчетата за кредити, края иде, казвам го с ирония, да не ме подхванете сега), но “някой трябвало да го попита”, казано с мазна усмивка. Бе как става така, че напоследък колкото по-малко проценти хорско доверие има една партия, толкова по-важна и отговорна се чувства? И Костов е с това самочувствие, като че сме го избрали него да управлява – ми не сме, що не се сниши и да се срамува тихо заедно с всите останали с по 5-6 и там някъде процента, ами се пънат да политиканстват?

И кога ще разберат тези политици, че ние не си избираме партии, а управляващи, които до един трябва да се грижат а) за нашите нужди. Няма б), поне на мен им е писнало да ми обясняват проблемите си с партийни работи. Нито съм ви в партията, нито ме вълнува, та тея оправдания да си ги заврете в хемороидните задници!

За капак на деня – Христо Мутавчиев се изцепи след репортажа за Оскарите “какво ги давате тези, какво го интересуват българина те?” в опит да се изкара обикновен българин и той, близко до народа ще рече. Ами, Ице, близо си, ама това е щото по принцип си приличаш на селянин (или поне физиономията си ти е една типична, та нема накъде) и ти отива да играеш само уплашен с отворена уста и оцъклен поглед, или себе си – изнервен, дебел, шумен глупак. А Оскарите ги остави, щото нашите звезди са ала теб – селяни в софийско, и като оная фльорца до теб, дето изкара водещата малоумна, понеже не и била гледала филма. Не я знам коя е, нито ми се разследва, честно, понеже взе, че изръси (и ми падна в очите), че “виждали сме и Ал Пачино и Робърт Де Ниро да играят лоши роли”. Е, ама не сме виждали Леонардо Ди Каприо, нито Ръсел Кроу да го правят, нали? Тез двамата шумно и без да дават другиму думата взеха да се обясняват как българското кино, нищо, че сме имали малко филми, умишлено било държано далеч от кината, иначе хората искали, щели да гледат! Според Христо Мутафчиев “хората оцениха Аватар ниско, показаха, че искат живо актьорско присъствие”. Малоумник. Оскарите не ги раздават хората, а критиците, пък техните мнения нерядко се разминават с хорските. А хората напълниха кината докато даваха Аватар (а то още го дават по кината, мислете му), с което каквато оценка са имали да дават са я дали. За Ицо и компания остава да гледат (нищо, че славата му има холивудски произход и говорим за Оскар) Кристофър Уолц и да хълцат на своя допотопен и бавноразвиващ се език на умението му да говори 4-5 като родни.Пък може и да научат, че зад синьокожите в Аватар пак има актьори. И от не такива, дето в телевизионно студио се држат като на маса с другари по чашка.

Ей, ако някога правя филм – а ми се иска, понеже мога и сценария да си напиша, за разлика от повечето натфизчийчета (но няма, понеже съм си избрал друго поприще), един българин не бих взел да играе даже статист. Щото ги е типично страх от езици, като се замисля (мен също, но аз и не съм актьор, че да се притеснявам, а да го пиша английския мога перфектно и по усет) и толкова не разбраха, че универсалният език ще бъде английски (то вече е), испанският ще си е от най-говорените, а френският няма да бъде свален от пиедестала си. И докато тези и донякъде италианският (понеже звучи палячовски) се харчат, то българският и в България не върви, ако не сте забелязали, та мечти за световно кино, ама на български са си това – мечти.

Знам си аз, че не трябва да гледам телевизия…

Обърках се, видите ли – март е, ама като декември. Пролет иде, ама на тежка зима мяза. А пък вътре – лято, ако не броим радиатора в стаята ми, който го завиваме да не настине заради онези от първия етаж, които ремонтират вече трети месец посред зима, щото било евтино. Евтино, ама до НДК апартамент, нали, само да умре бабата и е техен. То много други тук са така. Щото баби много в центъра, ще рече човек, че нарочно стоят и не мрат, само и само да заемат мястото. Някои баби вече и аз не ги искам живи, или поне не искам да ги срещам, докато са живи. Само мястото, което заемат, вярно е много, понеже все са сами. В онези големи високи апартаменти, които се ремонтират посред зима, за по-евтино.

Не за по-евтино обаче минах сериозно на електронни цигари – от началото на януари друга не съм палил. Палих, но ми се доповръща. Как съм пуши това – не зная. Вярно, сега ходя ей с това на снимката по-долу (от www.pv-bg.com, много ясно), ама пък пуших на Алиса в 3D киното в сити центъра. Вярно, задържах дима повечко, че да не правя завеса на тези зад мен, но без ядове – и да ме бяха видели – ни мирише, ни свети като цигара (свети синьо, ама свети та се къса, дори го крих).

Кефа цена няма. В случая с електронните цигари обаче – цената кеф няма.

Онлайн магазинът за електронни цигари www.PV-BG.com и форумите към него вече започват да растат и само след няколко дена ще е пълен с продукти. Повече, отколкото всички останали магазини в България могат да предложат заедно. И не само това – идеята е това да се превърне в печеливш бизнес и едно прекрасно, спестяващо ми доста отрова хоби за мен. Защото малката истина е, че допреди НГ се чудех как ли ще ги спра (време ми е, пуша от 12-, редовно от 14-годишен, дори съм закъснял към днешна дата), а сега – дори нямам намерение да ги спирам!

Защото не преча на никой. Защото не ми мирише. Защото не трябва да студувам отвън, да седя на маси а пушачи, да се ограничавам в присъствието на непушачи, да не пуша в леглото, да не, да не, да не, да не… усещате накъде бия?

Електронните цигари са манна небесна,но имат един мъъъничък проблем – нямат същия вкус като тютюневите. И повечето хора не се радват на стандартните аромати, продавани у нас – нещо като аромат на некачествен тютюн, прекаран през наргиле. Е, точно там е работата – може да си вземете нещо с вкус на пурета (Господи, кой не обича ароматизирани пурети?) или въобще – няколко вкуса и на 5-я ден да опитате да помиришете пепелника…

Вече може да поръчвате от магазина PV-BG магазина за електронни цигари, макар че доставки ще се правят от 22-ри, което е след два дена. А магазинът е най… така де – не “най”, а единственият, в който има нормални цени, бонус система за редовни клиенти, форум, реална фирма отзад, офис, връзка с хората и имената им, плащане онлайн, сертификат за сигурност на тези операции, ясни правила и възможности и забрана да се продават продукти на непълнолетни, която се спазва. А и утре, ако решат и на е-пушачите да забраняват нещо, ще се и фирма с форум отзад, които да я подкрепят в опълчването срещу подобна идея.

Аз лично ще се похваля тези дни какво съм избрал, само да избера, че intellicig Evo-то ми вече издиша, понеже в магазините няма кой да ти каже, че тая работа с един атомайзер и еда батерия няма как да стане. Да ги таковам в “алглийските” марки – и тях, и Gamucci, дето продават брандирани китайски модели на къде двойни и тройни цени.

Напоследък темичката ми за питбулите в блога (пак ще ви оставя да я откриете сами, търсачката в интернет е като букварчето в първи клас, а и точно за букварчета имам да приказвам) се активираха някакви малки копеленца, дето името не могат да си напишат, обаче възпитават. И мен, и на автора (мен) майка му, и своите малки лигави питбули. Честно казано, и да се опитвам да им обясня, че аз срещу питбулите не протестирам, или поне не много, но на въшкари със злобно куче на другия край на каишката се противя неистово, и дори ги заобикалям, то излезна, че не харесвам милите кучета. Което е ясно, защото питбулите са си откровено грозни, и не виждам кой нормален човек може да милее при вида им. Не е като да го погледнеш и то да е пухкаво, жълто или поне да има тъжен сърнешки поглед като някое помиярче. Не, то има вид точно на каквото представлява – много широка захапка. Вида на онези тийнейджъри, повели гордо питбул, или по-точно онези, които са поведени от питбул, не искам да го коментирам. И аз не съм нисък, нито съм едър, но хърба един и деветдесет с увиснали до коленете гащи и толкова голямо яке, че да не се вижда какво има в него, от която стърчи 5 сантиметра дебело въже с питбул накрая, всячески ме вбесява. Когато същата дойде в моя блог да ме псува, направо ме избива да си прехапя каишката.

Най-вече, защото им липсват букварчетата, сигурно и първи клас, защото не могат да си кажат, каквото искат, чак се чудя как изобщо са попаднали на темата ми за питбулите, на която аз не бих попаднал, ако не ми припомняха понякога, че съм я писал. А днес един тем подобен попадна и в hardwareBG.com, където раздадохме награди (цели 8) на хората, взели участие в конкурс “напиши нещо за Razer на база следните 3 въпроса”. Е, не можах да не му отговоря на противното спамене и чак ми звъняха от офиса да кажат, че се е обадил, защото съм го обидил. Значи хем неграмотен, хем се обижда от това. Като да си гей, но това да те дразни (в който случай изразът “хем сърби, хем боли” придобива съвсем друго значение). Върнах се аз назад и наистина, гледам ги тези, собствениците на питбули – чели, недочели, започват да ме хранят що съм им мразел кучетата. Чукча писател, зная, но на мен, освен да им тегля по една, друго не ми остава. Лошото, че с всеки следващ се замислям, че то тези са като зомбита в някой хорър филм – заразни и множащи се. Де сте виждали грамотен 19-годишен? то си е жива находка вече.

Заприлича на поредното оплакване от неграмотници, и то си е. От питбулите също, въпреки, че откакто съм до НДК, не съм срещал толкова. Но то тук основно бабичи живеят.

Всъщност не точно реших, а направо се навих – най-вече заради отвратителната миризма на цигари, която ме дразни, въпреки, че съм пушач. Не мога да пуша в спалнята, където е и компютъра ми вкъщи, понеже.. мирише. Не мога да се отърва от миризмата по дрехите си. Не мога да си купувам ароматизирани пурети, без това да бръкне много сериозно в джоба ми. Но пък мога да си купувам безкрайно много аромати за електронна цигара, нали? Напук на приказките за гадния вкус – ден по-късно обикновените цигари взеха да са неприятни на вкус.

Проблемът – пушенето на електронни цигари пристрастява. Не към никотина, към който вероятно сте си пристрастени, щом изобщо посягате да търсите алтернативи, и който тук може да намалявате милиграм по милиграм с времето, а по цялата тази мания с бутилчиците, разните видове цигари (у нас няма много избор, но чух, че скоро ще има магазин с какво ли не ;)), атомайзъри, батерии, овкусители, преходници, зарядни. Двама “вейпъра” (този път от vapor, не от viper) могат със сигурност да прекарат вечерта с пиене, пафкане и споделяне на личен опит с различни видове e-цигари, аромати и начини да подобриш пулверизатора си. Че и втора, ако са позапалени по идеята. Доста може да прочетете тук, в може би най-големия форум за e-пафкане в света. А аз се готвя за Joye510:

А, да, и преди да ме е зачекнал някой за “отказването отведнъж” и “що се занимаваш с глупости” – аз не искам да ги отказвам. Искам да са безвредни, а електронните цигари са, особено, като с времето намаля никотина до 0 мг. (то и в момента 24 mg. са ми силни).

Рекламите
Родните три мобилни оператора, както и големите технологични вериги явно изкарват на мой и ваш гръб милиони, които или изцяло жертват за телевизионна реклама, или просто са малка част от печалбата им. През стотиците минути, прекарани пред рекламите на Мобилтел, Глобул, Виваком, Германос и Техно-тата (-полис/-маркет, понеже не помня чие бешо онова роботче, което предлага лаптоп с AMD процесор и “брилянтен HD екран” за 999 лева, да се задави дано с предложението си) ми направи впечатление, че рекламите масово бият там, където най-много боли. През евтиното, дето било и качествено с някаква евтина Nokia, която правела уникални снимки с 1.3-мегапикселовият миниатюрен сензор, който наричат великодушно “камера”. По произхода на студентчетата*, които щели да си приказват до откат с любимата, като си заминат в прованса. По бъбривата женска природа и безсилието на “мъжо”, докато девойката обяснява как протекло нелепото празнично пътуване. Банките пък направо се отпуснаха и тая година подаряват вместо кредити еленчета и масово рекламират (поне онези, които го правят) спестовни влогове, а не ипотечни и потребителски кредити. Останалите следват “тренда” и удрят с химикали лекетата, с пластове и мекота по пръста, пробил тоалетната хартия, с лекарства по хемороидите, стомашните проблеми и проблемите с мъжкото достойнство, със супер-абсорбиращи памперси по мокрите дупета на ползващите такива до четвъртата си годишнина дечица, с дълги реклами по манията по BMW-та, с картини от огромни прясно заредени рафтове по нуждата от хилядите подаръци, които се очаква родителите да купят от името на Дядо Коледа. Поне рекламите на дамски превръзки бяха редки…

Откровено мога да кажа, че мразя телевизиите и вестниците. Някога гледах на тях като на необходимо зло, но днес мога да гледам на новините през очите на по-независими хора или през прозореца на браузера, непрекъсван от реклами. Мога да гледам филмите без да ми пускат реклами, мога да мисля, пиша и споря в интернет свободен от секундите ефирно време и глупостта на водещите. Радвам се, че ми трябваше час, преди да разбера, че Шоуто на Иван и Андрей не е Шоуто на Слави с временни заместници, а 1:1 копие по друга телевизия, но без сценаристите, без опита на Слави и с друг бенд. Че мога да обещая през 2010 да видите нещо ново, в което търговските интереси не са в конфликт с качеството (на работа, на продукти, на ревютата, на обективността въобще). Че днес мога да изсипя в едно пожелание всичката жлъч, насъбрана през изминалите пред телевизора дни, и в съвсем обозримо “утре” да започна годината наясно и начисто.

Между другото, винаги съм мислел, че депутат означава някой, когото съм избрал да ме представлява в НС. Оказва се, че според wikipedia:

Народен представител е човек, избиран от гласоподавателите в България да ги представлява в Народното събрание на България. Той отстоява позициите на определена група хора. Най-често тази група хора се нарича политическа партия.

Излиза малко криво за онези, които не са в партия, не мислите ли. да не говоря въобще за частта с “отстоява позициите”, понеже депутатите ни са във ваканция, а аз такава дума в КТ не видях, явно “народен представител” не е професия. Ще им съчуствам, понеже ваканции обикновено имат в детската градина, училищата и… затворите.