Прозорецът

Какви са проблемите на Студентски град и защо наистина имаше нужда от протести

2008-12-20T14:26:00.013+02:00

По принцип гледам да се въздържам от коментар по супер наболелите теми на деня. Просто ми е малко странно да изляза и да се изкажа по въпрос обсъждан денонощно по телевизии, радиа, вестници, сайтове, блогове, защото моето мнение едва ли ще е най-меродавно на фона на това на всичките тези "авторитети".

И не писах по темата, докато не видях че други хора още по незапознати с действителността се изказват по темата. Прочетох че Студентски град е най-гнусното място за живеене, прочетох че самите студенти са убили колегата си с разюзданото си поведение, прочетох че държавата не им била виновна, прочетох че студентите няма срещу какво да протестират. Като цяло има по малко истина във всяка една теза, но само толкова - това са мнения изказани от хора минавали през Студентски Град някога и решили че всичко вече им е ясно. А ето как стоят нещата според мен :

Първо - хубаво е някой хора да проумеят що е то Студентски град. Студентски град е квартал на София в който се помещават блокове на някой от най-големите университети в града. В тези блокове срещу много по-ниско от другите квартали заплащане, студентите от провинцията получават около 5-10 кв.м ( да толкова е! ) на човек, където да живеят. Понеже държавата ни е прекрасна, то за по-голямата част от семействата на студентите е непосилно или поне доста трудно да отделят по 200-300 лева месечно само за квартирата, следователно пред може би 60-70% от студентите живеенето на общежитие е единствена алтернатива. Изводът е че повечето от хората живеещи в Студентски град са там не по собствено желание, ами защото така им се налага.

Второ - хубаво е някой хора да разберат, че младите хора обичат да се веселят. Не знам дали е защото тяхната младост е била твърде отдавна или поради някакви други причини, но коментиращите явно не проумяват, че на един човек на 18-25 години кръвта му кипи и същият този има нужда да се повесели някъде. Слушам че студентите нон-стоп купонясвали - замислете се обаче че в студентското градче живеят адски много младежи и това че заведенията са пълни не означава че целият Студентски Град е по заведенията, а че 10-15% от населението му е по заведенията. Истината е че обикновеният студент не излиза по-често от 1 максимум 2 пъти седмично по заведенията, освен това обикновеният студент не прави по-често от веднъж на 1-2 месеца купон в стаята си. Обикновения студент има желание в края ( понякога и по средата, нали се разбрахме за кипящата кръв ) на седмицата да изпие няколко водки и да се повесели и няма нито желанието, нито нуждата се сбие с някого. Обикновения студент жител на студентски град, не е с нищо по-различен от всеки друг млад човек.

Ето тук идва най-голямата неизвестна за по-голяма част от хората мислещи си че разбират ситуацията в Студентски град - освен гореописаните "нормални" студенти има и една група студенти която по моя преценка е около 10-15%, която изобщо не идва да в София заради висшето образование, а по-скоро за да отърве казармата(това беше доскоро), да смени обстановката или просто за да не си е вкъщи. Понеже тези същите нямат каквито и да било други задължения правят всяка вечер купон в стаята си, пречат на другите да спят или примерно да учат ( поне в блока в който живеех аз, противно на мненията, освен всичко останало се и учеше ) чупят блока, хвърлят бутилки през прозореца, викат като аборигени и т.н. и т.н.. Никой от обитателите на блока, не може да направи нищо, защото гореупоменатите са и агресивни, а пък от университета са оставили един 50-60-70-80 годишен чичка, който да се грижи за реда в блока. Същите тези хора ходят по дискотеките напиват се като свини и гледат на кръв всеки дето си носи косата наляво, а не надясно. Да не говорим, че по заведенията има и всевъзможни пришълци дочули за това колко са лесни студентките и придошли на лов - ако не им върже и те стават агресивни. На така наречените от мен "обикновени" студенти не им остава нищо друго освен да си мълчат, като им правят купон на главата и да внимават ааадски много накъде си носят косата в дискотеките, за да не се събудят в някоя канавка ( или изобщо да не се събудят, като един техен колега ).

Какво е решението? Решението вече го има налице - отидете в някоя дискотека в Студентски Град и се опитайте да се сбиете. Няма да стане нали - ще дойдат една скромна групичка от 20 човека охрана и ще ви наплескат. Собствениците на дискотеките са се сетили, че много млади хора на едно място + онези въпросните търсещи си с когото да се сбият + незадоволените пришълци, е равно на неизбежни проблеми. И не допускат такива в тяхното заведение. Какъв е проблема в Студентски град да патрулират едни 20 полицая ( колкото охраната на една единствена дискотека ) ? Не излиза ли така, че дискотеките могат да се грижат за реда в рамките на заведението, а държавата не може да опази 5-те невралгични улички около заведенията? Отделно някой в университетите да се сети да сложи хора, които да се грижат за въдворяването на някакъв, що годе нормален ред в самите блокове - не казвам че не трябва да има купони и че трябва студентите да се вкарват и изкарват под строй, а да има някой който да узаптява, онези който правят ежедневно купони, пречат на всички, а за капак оставят блока като след заметресение. Що пък общината не се прекара и сложи някоя и друга светеща лампа в квартала, та да не се налага да си светиш с телефона, ако случайно си решил да се придвижиш по тъмно из квъртала, или пък което е толкова смешно, та чак ми се плаче, да разчиташ на осветлението от неоновите светлини на заведенията. Може пък и да се помисли нещо за това, че в студ. град се строи повече от на морето и вече няма и един квадратен метър зеленинка в квартала. Може някой да се замисли, че студентите джопат до колена в кал, защото някой е решил, че ще си строи сградата точно на пътя, а за студента прибиращ се от лекции например, остават калните пътечки. Може някой да се замисли.....

Ако сте ми следили мисълта сега вече знаете, че в самия студентски град има проблеми и че "обикновените" студенти не могат да направят нищо по въпроса. И след като не могат и да отидат на друго място, те стоят като заложници на онези 10-15% хора, които просто не са си на мястото и на неуреденият си квартал. И след като проблемите са прекалено много и касаят прекалено много държавни институции, извода би следвало да е че държавата като цяло не се интересува от студентите. А когато няма къде да отидеш, имаш проблеми и тези които трябва да ги разрешат хич не ги е еня за тебе - тогава трябва просто да покажеш че съществуваш, тогава просто трябва да излезеш на протест!

Нета ме избра :)

2008-12-03T19:20:00.003+02:00

Понеже както сте забелязали изключително често пиша в тоя блог, реших че имам нужда от още едно предизвикателство - затова и вече съм част от екипа списващ избрано.нет. В сайта публикуваме по няколко реда за всевъзможни нови технологии и джаджи направили ни впечатление. Ако темата ви е интересна, чувствайте се поканени да заповядате и да разгледате сайта :)

Одъртях

2008-12-01T14:47:00.004+02:00

Дааам, вчера противно на желанието ми, официално навърших 23 години. Първото ми впечатление от новата възраст, е че от нея доста боли глава. Според някой по-запознати с материята специалисти - проблема се получава от рязката смяна на възрастта - до оня ден бях на 22, а днеска вече съм на 23 и проблема с главата утре най-вероятно ще е отшумял, когато ще съм свикнал ;).

По случай това събитие, си пожелавам да съм жив и здрав и се поздравявам с любимия на всички ни Веско Маринов :)

Не съм ангел

2008-11-28T12:56:00.007+02:00

До ден днешен съм живял с заблудата, че съм добър християнин и че в рая имам резервирано място. Вчера обаче се тествах и се оказа не само, че не съм безгрешен, ами и имам доста сериозни ръбове за изглаждане. Forgive me father, I`m a sinner :

Алчност:	Много
Лакомия:	Много
Гняв:	Малко
Леност:	Много
Завист:	Много малко
Похот:	Средно
Високомерие:	Много малко

The Seven Deadly Sins Quiz on 4degreez.com

Като цяло съм съгласен с резултатите - леността и лакомията са два мои осъзнати недостатъка с които уж се боря и все не мога да се преборя ( за това и говорят 115-те килограма лично тегло, голяма част от които натрупани в последните 2-3 години ). От друга страна гневът, завистта и високомерието са чувства които изпитвам изключително рядко и като цяло никак не са ми присъщи. Похотта е в нормата - т.е. като всеки нормален мъж отвреме на време се заглеждам по някоя наточена кака и в някой и друг тематичен блог, ама не прекалявам :). Изненадан съм само от високото нивото на алчността - никога не съм смятал, че съм алчен - да нямам нищо против да имам пари (то кой ли има?), но никога печеленето им, не ми е било единствена и основна цел в живота ми.... или съм неосъзнат Чичо Скрудж или нещо резултатите в графата не са особено акуратни :).

Официално съм обявен за силен блогър-нинджа

2008-11-27T15:00:00.015+02:00

Или с други думи беше ми връчена наградата Kreativ Blogger, ето я и нея, тадааам :

Не може да се отрече че се радвам, че някой харесва това което правя в тоя блог и не ми се сърди, че в последно време пиша все по рядко в него. Още повече се радвам, че този човек е Пентаграм, на чийто блог се оказва че съм заклет фен. Благодаря ти Жоре :).

По регламент трябва да изброя 6 неща които ме правят щастлив... та значииии:

1. Щастлив съм когато съм при родителите ми или при баба ми и дядо ми на село - след като заживях в София, спокойствието ми действа като панацея - 2-3 дена далеч от забързаността и замърсеността на големия град и след това се чувствам като нов човек
2. Щастлив съм когато се срещам с някой от малкото ми останали истински приятели - хора който познавам от повече от 10 години, хора на които мога да кажа всичко и на които знам че винаги мога да разчитам
3. Щастлив съм когато хората около мен са щастливи и се усмихват
4. Щастлив съм когато хората около мен не са щастливи и не се усмихват и аз успея да им помогна за да се промени това
5. Щастлив съм когато другите ми имат доверие и вярват в мен
6. Щастлив съм когато включа телевизора и разбера, че някой българин е направил нещо запомнящо се, или че по света се случва нещо готино, вместо да слушам за убийства, войни и финансови кризи

Другата част от задачата е да предам щафетата на (горе-долу) 6 блога, които според мен заслужават наградата Kreativ Blogger. След дълго обмисляне реших да наградя :

1. Кажи ми да ти кажа и Надето - заради позитивноста която лъха от блога и
2. Б. Р. ц. К и nname - заради това че не пропуска открито да критикува нещата, които не му допадат
3. Задръж си тъпотиите за някой на който му пука и Хриси - заради откровеноста на блога и, и заради джихада срещу мъжкото съсловие, който тя води откакто я познавам и ми е безкрайно забавен :)
4. VOXY-SPOT и Voxy - заради циничните му, но в повечето случай точни коментари за случващото се около нас
5. Юруков на Живо и Боян - заради умението му да подбира интересни теми и да пише задълбочено ( когато е нужно ) по тях
6. Joro Nedelchev Monitoring и Жоро Неделчев - заради желанието с което поддържа блога си и уникалната производителност, която постига
6. RMPG's Blog и Радослав - заради това че е готин пич и блогът му тепърва ще става по-добър и по-добър и все по интересен за четене
6. Сайтът на Hamaelleon и Владо - заради чувството за хумор и инициативността му
6. Intidar|Истината според мен и Руслан - заради непоклатимото му желание да отстоява позициите си
6. drЪnata spot и дрЪната - заради това, че е най-стабилният пияч измежду блогърите ( затова и явно не му остава време да си поддържа редовно блога :) )

Разбира се има и още няколко блога, които бих наградил, но вече си имат награда и за това ще ги спомена под черта - това са както вече казах блогът на Пентаграма - защото е най-добрият разказвач на истории в българското уеб пространство, Чорбата от греховете на Дзвер - защото там за първи път видях що е то блог, блоговете на Марфи - заради желанието с което блогва и още много други блогъри които най-вероятно пропускам и ша ма прощават :)

Favit

2008-11-25T22:29:00.033+02:00

Преди около седмица получих покана от Марфи да посетя офиса на проекта върху който работят - Favit за да ми го презентират, понеже съм бил цитирам : "един от хората с изявена позиция и авторитет в българската блогосфера и интернет среда като цяло."

Понеже не ми се ходеше сам се уговорих с Манол и отидохме заедно на събитието. Пристигнахме към 7 и нещо в офиса на Favit, като по стълбите се разминахме с Огнян, Дзвер и още няколко блогъри които не успях да разпозная в бързината ( даже Манол спря Дзвера с въпрос "Ти си Дзвер нали? Здрасти, аз съм Манол" карайки последния да се чувства като звезда от онези дето непознати ги спират по улицата ;) ).

Още от вратата ни посрещнаха усмихнати млади хора, които даже и ни се зарадваха че сме дошли (най-вероятно щото бяхме последни и нямаха търпение да приключат с нас и да спуснат кепенците :)). Един от тях беше Венци-Фен, който тъкмо си тръгваше. След обичайните любезности и подканване да ни нахранят и напоят ни въведоха в стая в която настанени удобно(и на удобно разстояние от панерчето със сладки) на един лаптоп служител на фирмата, на когото не запомних името (и се извинявам за което) ни презентира работещата алфа на продукта. В стаята имаше още едно момче, което до към края мислех за човек от фирмата, но в последствие се оказа че е Legrandelf с когото сме се засичали тук там при скитанията ни из нета :).

Първото което прави впечатление от продукта е семплия и интуитивен интерфейс, подплатен с приятен за окото дизайн. След това ни обърнаха внимание на функционалностите на платформата - останах с впечатление че за всичко е помислено и че екипа подготвящ Favit иска да изкара на пазара продукт, който да е направен така че да е максимално удобен и полезен за потребителите.

На базата на това което видях, най-близкото което ми идва на ум като определение за платформата Favit е RSS 2.0. Основният материал с който работи платформата е RSS потоците на различните сайтове, като най-основната фунцкия съвпада с тази на обиковените четци ( като Google Reader да речем ), а именно абонамент за RSS потоци. До тук обаче свършват приликите с обикновените RSS четци и излизат на преден план web 2.0 елементите - във Favit има възможност за създаване на групи по общи интереси в който администратора на групата да подбира качествени потоци, а другите да четат това което той е подбрал, освен това има възможност за оценяване на дадена статия или поток и съответно тяхното промотиране, по подобие на digg/svejo. Направи ми впечатление че впредвид се взимат неща от рода на това колко четена е дадена публикация, а не само колко буукмаркавания има, освен това тежест има и това колко хора са се абонирали за даден RSS поток чрез платформата и ред други фактори. Присъстват и други присъщи за социалните мрежи екстри от рода на коментари, лични съобщения, а за в бъдеще се предвижда и търсене на хора с близки интереси на базата на действията им в сайта. Споменато беше и за евентуално сътрудничество между сайта и блоговете с цел взаимна финансова изгода на един по-късен етап.

Като цяло останах с впечатление че Favit не е нещо което е правено досега и не прилича на никой друг сайт/проект. Разбира се авторите са се учили от другите уеб 2.0 сайтове ( за това говореха разпечатките от заглавните страници на 10-20 други подобни сайтове висящи по стените ), но идеята си е тяхна, съответно проекта е съвсем нов и тепърва ще се доказва. Важното е че явно хората стоящи зад проекта работят с голямо желание, имат и нужното финансиране от страна на Neveq, следователно на лице са всички предпоставки Favit да се превърне в харесвано и посещавано от хората онлайн местенце. Освен на българският пазар продуктът ще бъде пуснат скоро и на румънския, гръцкия, руския и още няколко други пазари, което отново говори за сериозността и мащабноста на проекта.

В крайна сметка не ми остава нищо друго освен да чакам да ми изпратят парола за бета тестване ( по старомодния начин - на домашен (неинтернет) адрес (което предполага че трябва да мушнат и някоя Ариана при листчето с юзера и паролата)) и да натрупам по задълбочени впечатления, за да ги споделя с вас. Истината е обаче, че винаги се радвам когато някой се престраши да направи нещо с марката Made in Bulgaria, така че искрено се надявам проекта да пожъне успехи :)

П.П. Имаше идея да снимаме и да покажем 1-2 снимчици тук, но благодарение на Манол който донесе строшен фотоапарат, не успяхме :).

П.П.П. Ето че добри хора ( Marfi и компания ) се смилиха над нас и ни изпратиха снимков материал, та да може и вие да видите хубавия офис на Favit. Снимките не съдържат мен и другото действащо лице Манол, а мама Милена и бебчето и, които са посетили офиса на Favit малко преди нас :

Мултинационалната атмосфера не е проблем за никого - един срещу друг са отговорниците за турската и руската версия на сайта, които са се съюзили в борба срещу замърсяването и събират разделно боклука си :

Хората там знаят как да почиват :

.... и да се забавляват :

В офиса преобладават мъжете :

... лепящи подобни плакати по стените :

Но пък има и жени, и то от хубавите :

И накрая - Уникална снимка : хората от Favit захранват бъдещият потребител на платформата, за да има сили той в последствие да администрира създадената от него група "Бебешки работи" :

Малко да ви се похваля

2008-11-25T12:01:00.005+02:00

Понеже както разбрахте в последно време бях зарязал блога и така между другото съм пропуснал да ви съобщя за събитието на века - а именно вече можете да видите "симпатична" ми муцуна на заглавната страница на социалната мрежа свежо и да видите как съм отговорил на въпроса "Защо използвам svejo.net".

Ако трябва да съм честен бях малко изненадан, че точно мен попитаха, но според Ганчо от svejo.net съм измежду ценените от екипа на Svejo потребители. Не мога да не се зарадвам че от свежото ме ценят, понеже много се кефя на сайта и винаги съм се опитвал да помогна с каквото мога - явно че усилията ми не са били напразни. Освен това другите попитани са блогъри ( Тодор Христов, Иван Бедров, dzver, Mike Ramm, Марфи и др. ) с изграден авторитет и тежест в българската блогосфера и за мен е чест моя светъл лик да грейне до техните :).

Самото нещо може да бъде видяно на заглавната страница, долу вдясно. Съответно мненията на десетината запитани се въртят на ротационен принцип, така че може и да не уцелите точно моето. Ето горе долу какво трябва да търсите :

П.П. Сентенцията не ми се получи много добре, но по онова време имах 1000 работи на главата и не ми остана време да го поошлайфам :(

Админа е админ, даже и да спи :)

2008-11-20T15:31:00.003+02:00

Васил е установил, че админите сме болни от някаква странна болест, караща техническите проблеми да ни се лепят като вилици по тялото на човекомагнит :) . Ето на мен какво ми се е случвало :

Предавам проект в университета. Доцента ме мъмри :
- Колега коя датата сме днес ?
- 25-ти май.....
- А кога беше крайния срок за предаване на проектите?
- Ами.... май.... преди две седмици .....
- Що тогава ми закъснявате ?
- Ами .... налага ми да се работя и не ми остана време - продължавам аз да мрънкям и да търся снизхождение.
- Добре де какво толкова работиш, че не ти остава време ?
- Ами.... системен администратор съм.
- Така ли. Я ела да го видиш тоя моя компютър що не работи, после ще го проверяваме тоя проект ......

Блогоневоли

2008-11-20T14:58:00.003+02:00

Ако някой от вас е имал неблагоразумието да наобикаля този блог в последните няколко месеца, най-вероятно е забелязал невероятната честота на писане която постигам в последно време - около 1, максимум 2 поста на месец. Въпросът е че за 2-ри или 3-ти път съм изправен пред дилемата - да зарежа блога или наистина да седна и да се занимавам сериозно с него. Понеже ми е малко тъжно за него, засега няма да го зарязвам и ще направя пореден опит да го изровя от пепелта.

Иначе ако някой изяви желание да ме псува за това че не се сещам да пиша - имам си оправдание егати - в последният месец ми се скупчиха разни интересни работи на главата и знам ли, сигурно не ми е било до блогване :).

* Купих си кола - в края на месеца ставам на 23 и беше крайно време да сляза от гнусният градски транспорт и да подкарам някоя таратайка. Началните условия бяха наличието на малко пари и желание за закупуване на по-голяма кола, поради доста извънгабаритният водач(аз). Съответно избрахме едно АУДИ Avant B4 95-та година. С това разбира се не свърши ходенето по мъките - след процедурата по придобиването на автомобила и узаконяването му, последва Каско и пооправяне на недостатъците останали като бонус от стария собственик. Тия дни сложих зимни гуменяци на АУДИ-то, като със "консултанта" решихме, че си заслужава да инвестираме в сигурност на пътя и взехме Мишлен Алпин А3. В крайна сметка 2 седмици съм се разправял с всевъзможни щуротии, четене на автофоруми, сондиране на мнения, а като за капак накрая се оказах без пукната пара в джоба.

* Търся си съквартирант. Дааам единия от съквартирантите ми се изнася и отива да живее при приятелката му и сега му търсим заместник. Като резултат почти всяка вечер има разни хора у нас, дошли на оглед, но все още не сме намерили подходящият човек. Ако все пак някой се чувства заинтересован и му се живее в същия апартамент в който и аз - да сигнализира своевременно ( нямаме претенции за пол, също така стаята е с 2 персона легло и може да бъде използвана и от двойка )

Какво стана с Gillette ?

2008-10-21T11:46:00.008+03:00

Такааа, както може би знаете миналата седмица се кахърих на една игричка на сайта на новопредставящия ни се продукт на Жилет - Gillette Fusion. Проблема беше че "малко" бяха пообъркали превода. Искрено се надявах да се вземат спешни мерки и преди края на промоцията ( 31 октомври ) да си оправят сайта или поне да кажат едно "извинявайте хора, объркали сме се".

Да ама не - до ден днешен ( 5 дена след чутовната ми публикация ), нито нещата са оправени, нито някой нещо е казал, пък било и то от кумува срама :).

Струва ми се малко странно при положение, че имам около 1000 посещения на тази точно публикация ( 10х на Свежо ) и при положение, че от тях поне 100 човека са кликнали на връзката към техният сайт, те да не са разбрали, че някой в нета се е присетил за тях ( да не говорим, че имат рекламна кампания и би трябвало да си следят статистиките ).

И тогава, ако все пак са видяли "публикацията", защо не предприеха нищо ? Ето каква теория си съчини болния ми мозък - понеже съвсем скромно пожелах една самобръсначка ( някой ще каже, че съм се опитал да си я изпрося - не съм ! :) ) за неоценимата си помощ, е възможно от Жилет да са преценили, че по този начин ще нанеса непоправими щети на бюджета на компанията. Затова и искам да ги успокоя :
"Уважаеми приятели от Жилет, няма нужда да ми изпращате ултра-фюжънка, аз сам си спечелих една с честен труд ( биене на свободни удари ). Надявам се че с една ( ако ми я изпратите де ) ще съм достатъчно гладко избръснат и съответно няма нужда да ми изпращате втора. Моля ви, оправете си сайта !"

Явно обаче, междувременно съм станал прекалено добър в биенето на свободни удари и следващата игра пак минах всичките 10 нива - значи май ми се полага 2-ра самобръсначка. В първия момент се полакомих да си я изискам, но след това прецених, че няма нищо по-важно от това ревовете ми че превода им не е добър, да бъдат чути и затова написах следното послание във формичката и им го изпратих:

Какво можете да разберете от горенаписаното? Основното е че автора му е тъп и упорит. Другото е че вече е направен опит за директна връзка ( сигурно имаше и по-цивилизован начин, ама ..... ) с хората отговарящи за сайта и сега не ни остава нищо друго освен да чакаме някакво развитие :)

Език мой, враг мой

2008-10-16T12:20:00.021+03:00

Влизам аз преди малко да си проверя пощата в абв-то и вместо да видя колко стотин хиляди писма съм получил, фиксирам как отстрани седи някаква кака и видимо си бръсне корема.

Силно озадачен и любопитен, каква пък ще е тая нова мода, зарязах проверяването на пощата и се запътих към сайта дето ми рекламираха. Оказа се обаче, че всъщност нямало да ми представят най-новата мода в обезкосмяването при жените, ами съвсем обикновената самобръсначка за мъже - Gillette Fusion. Опс, обикновена ли казах ? Това всъщност е някаква ултра революционна, супер невероятна, самобръсначка с 5 ножчета, подвижна глава, тримери, микролентички и някаква пулсираща история за "невероятно изживяване по време на бръснене". Имаше и още нещо, което не успях да прочета, защото за втори път в рамките на 5 минути вниманието ми бе привлечено от банер. Този път от въпросният сайт ме приканваха да съм бил ходил да изпълнявам наказателни удари. Понеже съм закоравял футболен фен, директно се запътих да се правя на Кристино Роналдо.

Цялата философия на игричката към която ме прехвърлиха е да задържаш копчето, насочваш с плъха и риташ по вратата. Създателите няма какво да объркат - най-обикновена флаш игричка. За наше улеснение ( т.е. ако сме тъпи и не можем да разбереме какво става ) след това ни се указва на чист български какво сме направили. Чист български ли казах ? Ами има някакви кирилски букви, даже май и думите присъстват в българският речник, но връзката им с контекста на моменти "лекичко" се губи - взех да се замислям дали въпросният превод не е правен с google translate, в което няма нищо лошо, но някак си не отива на компания от ранга на Жилет.
Ето ви няколко примера за да не кажете че съм голословен:

Тук съм ритнал топката леко в дясно. Вместо обаче да ми кажат че е встрани от вратата, от играта ми съобщават, че била на широко :). Явно, че някой е превел думичката "wide" която се използва в такива случаи, една идея по-буквално от необходимото :)

Тук пък, след финият ми удар, топката се е срещнала с гредата и е отпътувала в неизвестна посока. Играта обаче обявява, че сме били "Извън стълба". Първо не знам тоя стълб, каква работа има на терена и второ много ми е интересно що му е на моя футболист да влиза в него? Англоговорящите казват " off the post " когато топката се удари в гредата .... но оставям на вас да прецените дали "Извън стълба" е най-удачният превод ....

Ако случайно се провалиш още на първо ниво, идва Каката със самобръсначката и ти се накарва, че си некадърник и че трябвало да вкараш 3 гола, а не 1 примерно. Тук нищо нередно.

Ако обаче се провалиш на второто или някое от следващите нива, Каката решава, че заслужаваш още по-сурово наказание и ти се накарва на чуждоземен грозно звучащ език, така че да не разбереш нищо.

Въпреки "малките" недоразумения играта зарибява, а и имате уникалната възможност, забележете!!! да сте първият спечелил от тази игра - а наградата е билет за мача България - Италия на 11 ноември ( няма да развалям кефа на тия дето ще спечелят, ама тоя мач завършва 0:0 ). Освен това се раздават и от гореописаните турбо-хипер самобръсначки. За да приберете наградите, трябва да минете всичките 10-те нива на играта. Само да вметна че аз досега стигам до 6-тото, но пък стената започна да става от 3-4 дангалака, а вратаря да се вживява в ролята на Гошо Вратара и задачата започва да ми изглежда почти непосилна ( явно затова и никой от началото на месеца не е успял да мине и 10-те нива ). Ако някой иска да се пробва да ми бие рекорда, да се пуска е от тука.

Освен това на сайта има още една игра, в която някакъв фешън пич се върти като шугав, пръска с някакви аерозоли по някакви бубулочеки и си пази имиджа ?!? Стори ми се малко скучничка и реших да се върна на пряк свободните удари..... само дето преди това ми се наложи да се почудя, какво в контекста на цялата игра, означава затворите ?!?

Оказа че от там било изхода - знам че за някой хора единственият начин да "излязат чисти от играта" е да минат през затворите, но си мисля че тук просто някой човек или машина е превела close или exit малко накриво.

П.П. Колегите от Жилет, като така и така се е видяло че няма да си раздадат наградите, да вземат да дадат насам една ултра-самобръсначка за безплатния QA ( и рекламата ) които им направих, та и аз да започна да ходя гладко избръснат :D

Още един конкурс, който няма да спечеля

2008-10-08T15:58:00.023+03:00

Ако някой все още не е разбрал, от няколко месеца насам, мога да бъда засечен в едно онлайн местенце, а именно платформата за микроблогване - edno23. Причината да сме се събрали обаче, не е за да ви обяснявам колко забавно и готино място е едно23, а за да ви направя една кратка презентация на конкурса, който потребителите на сайта (от нямане какво да правят ;) ) си организирахме. Няма да ви мотая повече, представям ви :

Даам става въпрос за конкурс за най-хубави потребител и потребителка на сайта. Ако някой си е помислил, че става въпрос за поредния конкурс за красота ....... принципно е прав. Само дето за разлика от другите, този конкурс е организиран, за да ни е весело и хората участват в него не защото има чутовен награден фонд и не защото ако спечелят ще им сложат лента с която да се гордеят до края на живота си, а просто за да се позабавляват.

Ако някой се чуди къде и кога ще се проведе конкурса, отговора е : 26-ти Октомври, ресторанта на хотел Шератон, 21:30 часа. Кандидатите ще се представят в трите обичайни кръга : в спортно елегантни одежди, във вечерни тоалети и разбира се по бански. Всъщност се шегувам - кандидатите за слава можете да видите в сайта на конкурса, където и ще се случва гласуването.

Организатори на цялата дандания са naddito и man0l, като последният заедно с дизайнера Жоро Йорданов са автори на горепосоченият сайт. Той пък(сайта) е с ненатрапчив и изчистен, но за сметка на това доста ефектен дизайн и поне за момента работи безупречно. Сайта определено може да послужи за пример на комерсиалните конкурси, за това как се прави сайт за подобни мероприятия, но факт е че усилията на авторите на сайта, бледнеят пред дизайна на самите участници :). Оказва се че измежду неособено голямата общност на едно23, са се спотайвали такива красавици(и красавци де) че човек трудно може да си избере фаворит измежду тях.

Все пак конкурса си е конкурс и не може всички да го спечелят, така че възнамерявам да упражня правото си на глас, за да няма после "ама защо тоя/тая спечели, като оня/оная повече ми харесваха". Направете го и вие.

За любовта ..... към футбола

2008-09-18T11:39:00.020+03:00

Интересно нещо е любовта на хората към футбола и в частност към определен отбор. В повечето случаи любовта се изразява в гледане на мача по телевизията, викане за сините/червените/оранжевите, спорене със съседа че наште са по-добри от ваште и евентуално 15 минутно тъгуване след загуба - общо взето голяма част от хората не са особено запалени и верни фенове на своя отбор.

Съществува и един друг вид футболни фенове - хора които са отдадени на отбора си, следват любимците си където и да отидат, човек и на сън да ги бутне знаят как са завършили мачовете на отбора в последните 10 години и познават поименно целия състав - от звездите до 14-15 годишните юноши.

Разбира се това сърцето ти да бие в ритъм с действията на любимия ти отбор, носи както хубави така и лоши емоции - отбора ти ту печели, ту губи и феновете ту са на върха на щастието че отбора им е победил, ту са депресирани, че на любимците им вчера "малко не им е достигнало за да спечелят - при 1:0 за лошите, съдията не бил дал тъч на центъра и това повлияло на развитието на мача ( завършил 4:0 за другия отбор:) )".

Важно ли е обаче все пак отбора от време на време да постига някакви успехи, за да има предани фенове? Аз доскоро си мислех, че да - трудно ми беше да си представя, че може един отбор да има сериозна и отдадена агитка, без да е поне на някакво средно ниво и без да има каквито и да било успехи. Докато youtube не ме запозна съвсем случайно с един италиански отбор, който буквално обърна на 180 градуса мнението ми по въпроса.

Представям ви :

Футболен клуб SS Cavese 1919

Както можете да разберете от Уикипедиа, Кавезе ( надявам се така да се произнася името на отбора ) е от 50 хилядният италиански град Cava de'Tirreni и играе мачовете си на 12 хилядния стадион в града. Най-големият успех на отбора са няколкото прекарани сезона в Seria B ( еквивалента при нас е Б група ) преди повече от 20 години. Останалите осемдесет и няколко сезона в историята на отбора представляват лутане из долните нива на италианският футбол. Миналият сезон отборът се подвизава в Seria C1/A ( при нас В група ), изпада и тази година играе на още по-ниско ниво - Seria C1/B.

Мислите си че просто няма как, човек да е фен на такъв отбор. Да, ама не. Оказва се че този същият опашкарски отбор, не само пълни 12 хилядния си стадион, но и феновете му са способни да създадат ето такава атмосфера :

След като видях клипа започнах да се убеждавам, че и любовта към даден футболен отбор е като оная другата любов - трудно се подчинява на някаква логика, и не е лесно да се обоснове или опише - просто я има и това е :)

Присъдата е ясна, да влезе убития

2008-09-11T12:16:00.015+03:00

За съжаление в този пост ще се наложи да ви занимая с нелеката съдба на този блог :). Както може би знаете ето тук, апелирах да се включите в първата анкета в новата история на това място :). На молбата ми откликнаха "цели" 86 гласоподавателя, които трябваше да отговарят на доста сложният въпрос : " За първи път ли попадате на страниците на този блог? ". Ето и какво разпределение на гласовете се получи :

____________________________________________________________________________

Както се очакваше най-голям е дяла на новодошлите - 44 човека си признаха, че за пръв път попадат тук. Някой от тях споделиха ( излъгаха ) че пак ще дойдат, а други директно заявиха, че с натискането на хикса, нямат никакво желание пак да се озовават на блогчето ми :

____________________________________________________________________________

Съвсем изненадващо се оказа че имало и хора, които съм прекарал повече от веднъж да ме навестят. Едните са били тук и друг път, но по-скоро инцидентно, а други десетима клетници, взеха че си признаха, че ме четат редовно ( горките те) :

____________________________________________________________________________
Има и една групичка от 20 човека, които не знаят къде се намират, на тях искам да им кажа : "На правилното място се намирате и автора на блога като вас не знае къде е попаднал :)"

Като цяло анкетата беше доста полезна за мен - изясниха ми се няколко важни момента свързани с блога. Разбира се знам че това вас много, много не ви касае, но реших все пак да споделя с вас резултати - може пък на някой да му е интересно :)

Google ви съветва - не си губете времето да пишете в нета :)

2008-09-04T13:11:00.022+03:00

Ако сте се чудили какво иска да ви каже Google с тази реклама :

Оказва се че посланието е следното : "Вие страдате от често желание за блогване? Имате мания за писане по форуми? Улавяте се, че изпитвате нужда да пишете имейли до приятелите си? Google Chrome може да намали с до 70% признаците на тези болестни състояния !" Алeeелуя :)

И Оскарът отива при....Димитър Бербатов

2008-09-01T17:46:00.029+03:00

Е ако до вчера си мислех, че цялата история с Бербатов е същинска сага, днес вече съм на мнение, че става въпрос за нещо много по-невероятно. Кога за последно гледахте филм с толкова много обрати ? Кога за последно гледахте филм в който до последно нищо не се знае ? И кога за последно филмът, който сте гледали да е с разстърсващо драматичен финал ?

Затова смятам, че на тазгодишното раздване на Оскарите Ман Юнайтед и Тотнъм, трябва да вземат статуетките за сценарии и режисура, а Бербо за главна жъка роля :)

Защо реших така ?

Ами.... дори и в дупка да живее човек, най-вероятно е дочул нещо за протичащите в последните 2-3 месеца преговори между Манчестър Юнайтед и Тотнъм за подписа на Бербатов. Всяка божа утрин Бербатов подписваше с Юнайтед, а всеки следобед се оказваше, че изобщо нямало да ходи никъде и си остава в Тотнъм.

Времето минаваше, а Бербатов все още не се бе снимал (освен на летището в Сараево) със заветната червена фанелка. И ето дойде последният ден преди затварянето на трансферния прозорец. И след като вчера се говореше че Бербатов е сигурен за Манчестър и че трябвало да премине само медицински прегледи, днес сутринта изтече информацията, че видите ли Манчестър, ама не Юнайтед ами Сити били предложили мноого пара и щели да измъкнат българина под носа на сър Алекс.

Разбира се медиите пощуряха и почнаха да предават, едва ли не на живо драматичния завършек на епохалното събитие. Ето какво представлява заглавната страница на един от най-големите български спортни сайтове - sportal.bg в момента :

4 от 5-те топ новини са за Бербатов. Предполагам няма нужда да обикалям и да снимам другите спортни сайтове в момента - просто ще ви кажа, че навсякъде топ новината е драмата около Бербатов. И ако си мислите, че само Българските медии са луднали по нашия герой, ето каква е ситуацията на три други уебсайта - Guardian.co.uk/sport , skysports.com и goal.com :

Извод : всички сега Митю гледат :).

Не знам какво ще стане с Бербатов - според мен ще си отиде благополучно в Манчестър и то Юнайтед. Докато обаче цялата тая драма в последния момент, на мен лично ми е доста забавна ( щото от време оно хората искат хляб и зрелища ) хич не ми е ясно на Митко как му е в момента. Ако все пак той устиска до утре и все пак премине в някой отбор, то ще се събуди като суперзвезда. Е не точно футболна, а по скоро медиина, но все пак звезда и то от световен ранг :).

Edit : В крайна сметка както предположих, от днес сутринта ( или от вчера през нощта ) Димитър Бербатов официално е футболист на Манчестър Юнайтед.

Редно е да пожелаем много успехи на Митко със червената фланелка и да му кажем, че освен като актьор, ние безкрайно много го харесваме и като футболист :) Успехи !

Една обява - продавам си блога !

2008-08-26T01:04:00.010+03:00

Не точно блога де. За продан е обаче това което ще се пише занапред в него.

Ако се чудите какво може да накара почти нормалния блогър ( аз ) да си продаде душата, ето каква е историята : Съвсем инцидентно аз, Боян Юруков и Тодор Христов се захванахме да обсъждаме отдавна забравеният слух за фалита на ПИБ и прозряхме факт, който досега ни бе убегнал. Е така от нищото се стигна до умозаключението, че блогърите постепенно се превръщат в сила способна да катурне и най-добре балансираната политическа каруца и да закрепи най-люлеещата се такава. И ако някой случайно в този момент се запита, абе защо аджеба ще се хабите да го правите ? Отговора на така зададеният въпрос, както обикновено е : За пари !

Седнахме и с Боянчо набързо нахвърляхме примерен ценоразпис за предоставяне на подобни услуги. Тодор пък се превърна в наш маркетинг и sales мениджър - разпространи листовки с ценоразписа и занапред ще събира парите, а ние като по-недоучили, ще сме бачкаторите и ще извършваме поръчките.

Организацията ни е млада, но амбициозна - плануваме бурни кампании за завъртане на клиентела, както и отстъпки за мащабни проекти. Разчитаме клиенти да са ни главно големите риби, но бихме работили за всеки който постави парите на ( или под ) масата.

И ако някой си мисли, че сме склонни да ПиАрстваме само за политически партии, то явно не е разбрал, какви са идеалите на фондацията ни, а именно "Парата прави борбата". Склонни да сме да направим кампания срещу която фирма кажете, срещу който човек посочите, стига да заиграят парите. Нещо повече - срещу подходяща мотивация, може да се обявим за тотално избиване на Белите Мечки по Северния полюс или ако ви е нужно - ще спретнем кампаниика : " Да сгреем света - кажете да на глобалното затопляне ".

Нашето мото е " Само ни дайте пари и гледайте какво става " така че очакваме щедрата ви помощ.

Интер със суперкупата на Италия !!!

2008-08-25T19:34:00.007+03:00

снимка : sportal.bg

Може би мнозина от вас не знаят, но от доста години насам съм фен на Интер Милано. И като останалите фенове на отбора се бях приготвил в неделя вечер да гледам мача им за суперкупата на Италия с Рома. Благодаря на TV7, че след като цяла година предаваха италианското първенство решиха, че е по-добре да предават Реал Мадрид - Валенсия, а не точно този мач. Благодаря им и че сега ще коментирам мача, без да съм го гледал.

Та....... новината е че Интер е новият носител на суперкупата на Италия след драматичен мач и изпълнение на дузпи.

Чувам, че Интер са играли бърз и нападателен футбол и че са заслужавали да спечелят мача и в редовните 90 минути, но просто Рома са извадили късмет в края и са вкарали случаен гол. Извод : Браво на Мауриньо. Бърз и нападателен футбол до скоро беше нещо непривично за Интер и е това което феновете на отбора искаме да виждаме и занапред. За човек негледал мача, толкоз мога да изкоментирам....

Като се абстрахираме от мача, размисшлявам аз че феновете освен бърз и атакуващ футбол в мачовете от серията искат и нещо друго, заради което бе взет португалският специалист - а именно Шампионската лига най-после да е пак в синьо-черната част от Милано. Само дето, позволете ми да се съмнявам, че привличането на Мансини и неизвестният за мене Мунтари е достатъчно, да се постигне заветната цел. Смея да твърдя, че в момента в Интер има поне 4-5 издънки, мястото на които е в някой второ или трето дивизионен отбор, а не в кандидат за спечелването на Шампионската лига. Визирам Бурдисо, Станкович и още няколко подобни "звезди". Все си мисля, че през трансферното лято трябваше да им се намерят достойни заместници и на тези същите да им се дава възможност да гледат Сан Сиро само на телевизор или в краен случай от към скамейките. До затварянето на трансферният прозорец остават още няколко дни и ако статуквото не се промени, оставам леко песимистично настроен за предстоящият сезон.

Каквото и да стане обаче, радвам се на добрия старт и искрено се надявам какъвто и отбор да събере Мауриньо, да направи така че слънце да изгрее и на нашата улица.

За първи път и само за вас ......

2008-08-22T16:56:00.007+03:00

Представям ви Aнкета. Но не каква да е aнкета. Това е анкетата, която може да си позволи да е с главно А и с наклонен шрифт. Защо ли ? Защото това е първата Анкета в историята на тоя блог .

Разбира се като всички първо и особено важно, Aнкетата трябваше да е на значима и общовалидна тематика. След като обмислях теми като " Глада в Африка ", " Световният мир ", " Покачването на цената на петрола" и " Бате би Левски ", все пак стигнах до извода, че пред човечеството не стой по значим въпрос от това кой, кога, с кого и защо е посещавал блога ми.

И така, искате ли да държите ръката, с която със златни букви ще се пише историята? Искате ли да сте част от нещо велико? Ако да, включете се в Aнкетата - можете да я намерите горе вдясно, там където до скоро бяхте свикнали да се радвате на безпрецедентно красивата ми муцуна.

Искрено ваш, АвторЪ.

Тролове гризат интернеДа

2008-08-19T12:12:00.025+03:00

снимка : Air Force One

Не знам дали е защото наистина живота ни е гаден, ама България в последните години се превръща в раздвъдник на недоволстващите. Независимо дали ще недоволвстват срещу цената на кравето сирене в бакалията на бай Пешо, дали пък повод за негодувание ще са разбитата инфраструктура на Мало Бучино, а може би пък силно притеснение ще предизвиква ядрена политика на Северна Корея, новият българин се чувства длъжен поне веднъж дневно да е недоволен от нещо.

Освен че е редовно недоволен, той и не пропуска възможността да изкаже това си недоволство - преди обяд недоволството се свежда до просто мрънкане, а след обяд ( и след няколко ракийки ) прераства в благославяне на роднините от женски род на първопричината за негодуванието. Медиите от своя страна, понеже работата им е да показват много и различни материали, все се намира по нещо което да стане повод за раздразнение, на и без това чувствителната народна маса. Хубавото при конвенционалните такива ( телевизии, радиа, вестници ) е че те никак даже и не подозират, че репортажа им за гладуващите мечки в северозападен Таджикистан, е предизвикал бурни чувства у аудиторията - демек народа си ги псува, а те си мислят, че се радват на всенародна любов.

Интернет обаче, взе че се прецака и даде глас на масите, та да могат да коментират това което са прочели/видяли. Видели своя шанс да си кажат това което им е на сърцето, недоволстващите започнаха да раждат едни "мили" коментари по форуми, сайтове, че даже и по блогове ( там по-малко, щото никой не ги чете ). Основната цел на тези коментари е да изкаже или пълното несъгласие на Недоволният с написаното, или погнусата му от начина по който то е написано, или уместното му негодувание от новата версия на Internet Explorer, което негодувание макар и да няма нищо общо с това за което е писал автора, да е изключително важно да бъде оплюто точно под неговото писание. Хората стоящи ( или по-точно криещи се ) зад тези коментари, са наричани тролове и разбира се са любимци на останалите обитатели на интернет гората.

Макар и на пръв поглед троловете да си приличат като 2 капки вода, се оказва че има и разновидности. Основно в природата се наблюдават два типа тролиращи :

Трол тип "Анонимен" : Тази разновидност на тролерите, припозанава за свое хоби обикалянето на горският фонд и сканирането му за статии и мнения различаващи се дори и на милиметър от собственото им мнение ( фундаментално и неоспоримо само по себе си ). Вследствие на настъпващи химични реакции в телата им, тролстващите започват да изпитват неудържимо желание да оплюят прочетеното, опитвайки се да предпазят по този начин събратята си от вредното влияние на мерзкото съдържание на въпросният сайт. Когато не го направят, чувството за вина, буквално не ги оставя на мира с месеци. На въпросните, често се случва вследствие пристъпа на ярост и притиснати от желанието си, да изкажат мнението си на мига, дори да не дочитат до край написаното - нередността светва като червена лампичка, която неистово крещи : Коментирай ! Коментирай ! И коментара идва. Кратък, ясен и точен : " Ти луд ли си ве ? ", " Как може да пишеш такива глупости?", " Тоя дето го е написал тва е яко тъп, честно " и прочие .
След дълго изучаване на поведението им в изолирана среда, учените достигат до предположение, че има три основни причини, нормалният човек да изпита нужда да натроли анонимно : в първият случай поведението му се обяснява с наличие на мания за величие, която довежда до самовтълпение, че ничие друго, освен тяхното мнение, не може дори претендира за вярност и обективност. Предполага се, че в други случаи поведението му е продиктувано от свръхвисоките изисквания за перфектно издържано съдържание, което да му се поднася, а той да четат с благоговение и съответно нетърпимоста му към всичко останало. Твърди се, че в трети случаи реакцията му е предизвикана от чисто човешката нужда ( да троловете, противно на очакванията ви, са хора! ) да си изкара някъде насъбраният от ежедневието гняв : гаджето го е зарязало, заради некъв квартален шушляк с мерцедес; някои си е позволил да го засече, докато е пикирал с 114 км/ч към работното им място и тъй нататък, все до болка познати истории, случващи се и на нетроловете.

Професионални тролове : За разлика от троловете анонимници, професионалните тролове не обикалят безцелно, а населяват едни и същи ареали. Въпреки, че никой извън интернет не знае кои са, поне там те държат всичко казано от тях да им се пише на сметката. Движени са от много по-висши мотиватори от анонимниците - не тролят за лично удовлетворение, а чрез тролстване заграждат територия - професионалистите се оповават на тезата, че ако накарат другите да изглеждат смотани, то те автоматично стават готини.

Характерно и за двата вида трола, е че коментарите са тяхната стихия и изпитват панически страх да създадат нещо, а недай си боже да сложат името си под него ( може би от страх че себеподобните им ще ги разкъсат ). Понякога ( макар и много рядко ) на троловете се случва да прочетат/изгледат/разгледат нещо което да им се хареса, но тогава по неразбираеми причини у тях не се полува онази химия - просто лампичката не светва и не светва. Причината за това явление, все още не е известна на модерната наука, но се твърди, че е вид болестно състояние - при множество тролове са наблюдавани остри пристъпи на скомина при писане на : "браво", "това ми хареса", "и аз мисля така" и всички останали методи за изразяване на възхищение, одобрение и съгласие с прочетеното.

Основните потърпевши от набезите на гореописаните герои, са новаците в интернета, през чиито глави, вследствие напътсвията на троловете, започват да протичат мисли от рода на " Абе дали верно не съм тъп, щом 2-ма човека вече ми го казват" или "Защо да се занимавам да пиша, като хората казаха, че не ми се отдава". За сметка на това обаче тролстващите, нямат особен успех при "старите кучета", просто защото отдавнашните обитатели на гората, постепенно се научиха да не обръщат сериозно внимание на тролоското братство. И точно там е най-голямата вина на тролчетата - понеже нямат навика да се подписват като "Пешо Трола" или "Иван - Трол" ами се преструват на обикновени потребители, останалите се научиха да причисляват като тролско всяко негативно мнение изказано в нета. А по този начин се губи така ценното влияние, което едно време оказваше върху авторите и качеството на написаното от тях, уместната критика и добре защитеното различаващо се мнение.

Макар и горенаписаното да обяснява голяма част от първопричините и проявленията на явлението "Аз троля в интернет" у мен останават няколко въпроса на които все още не намирам отговор, а именно : Защо троловете просто не псуват мониторите, така както го правят у дома с телевизора, ами се чувстват длъжни да коментират ? Каква ли точно наслада им носи тази им дейност? Как пък взеха, че си помислиха, че интернет има нужда от тях? Защо троловете спряха "Мелодия на годината" и прочие и прочие. Истината най-вероятно е и си остава някъде там.........

Да те забележат

2008-08-14T14:31:00.011+03:00

снимка : eecue

Докато, аз спокойно си пийвах биричка на плажа, се случи така че блога ми беше забелязан. Не съм извършил революция и не съм направил нещо, което да се запише в учебниците по блогване, но гледайки само няколко месеца назад, когато пишех веднъж месечно и написаното си го четях само аз, определено има за какво да съм радостен. А ето какво имам предвид :

Става въпрос за поста от блога ми "Да разделим България" - статия написана следствие на възмущението ми от ето този пост. Като цяло статията се получи доста шеговита, но въпреки това изразяваше една сериозна моя позиция, а именно несъгласието ми с отсъствието дори и на елементарни опити за търпимост у голяма част от българите.
Първото, което се случи със статията, бе да се намери за кратко измежду топ свежите публикации.
След това доста изненадващо за мен самия, редактор от ibox.bg се свърза с мен и ми предложи да препубликуват поста ми в една от техните секци - "Автора". Общо взето нямаше какво да му мисля и се изложих на критичните погледи на коментиращите ето тук :). Противно на очакванията ми за бурни освирквания, получих що годе положителни отзиви, а и самият факт че редактора на сайта бе харесал статията, ми бе "достатъчна награда" :).

След като шума около статията вече поотмина и моя милост вече считаше, че е постигнала Евереста на блогването ;), изневиделица изскочи репортер от BTV, който ми предложи да използват статията ми, за някакъв техен репортаж. Човекът беше оставил e-mail за контакти, писах му 2 мейла, но той така и не ми отговори и до споразумение, така и не се стигна. Странното обаче е, че след няколко дена Никола Павлов, алармира че все пак в сутрешния блог на BTV са ме цитирали под кодовото название "човек на име Георги в своя интернет блог". Няма да се впускам в разни размишления и негодувания, как нито съм получил търсеното от "Creative commons" признание ( това горното много трудно може да мине за такова), нито пък съм дал правото написаните от мен неща да се използват за комерсиални цели, но все пак държа да си кажа, че от БТВ постъпиха гадничко. Както и да е, самият репортаж се е получил добре и се радвам, че все пак някой е вникнал в това което исках да кажа с оная статия.

Edit : Свързах се с репортера от BTV, чрез gmail-ския ми акаунт и се оказа че писмата които съм му изпратил от акаунта ми в abv изобщо не са достигнали до него. Освен това, току що установих че човека се е опитал да се свърже с мен дори и по скайп ( откъде го е изнамерил ..... незнам ) и явно че е имал желание да осъществим контакт, така че да се разберем за използването на статията ми. На мен това ми стига :).

Другото, което се случи на блога е че клипчето с речта на Стив Джобс, освен че се хареса на посетителите ми и освен че е може би най-ценното което може да се намери на страниците на този блог, по времето на писане на този пост е избор на редактора във vbox7. Държа да отбележа, че "редактора" се оказа адски готин пич, бе прочел мрънкянията ми в блога, че субтитрите не могат да се използват извън техният сайт и ми ги предостави ( макар че едва ли ще ми влязат в употреба ). За втори път след случая със svejo, ставам свидетел на специално отношение към обикновения потребител, какъвто съм и аз. Радвам се, че в онлайн пространството подобно отношение започна да се превръща не в изключение, а в практика. Браво !

Накрая мислех да завърша с някаква вдъхновяваща реч, как всеки трябва да преследва мечтите си и т.н., но всъщност ще кажа само че ако имате блог/сайт или се опитвате да изкажете себе си по какъвто и да било друг начин и искате да ви забележат, то просто трябва да правите нещата както ви харесва, и рано или късно ще ви забележат. Щом аз мога, значи всеки друг може :).

Блог в отпуска

2008-08-08T14:58:00.003+03:00

снимка : Juergen

Ако някой от вас се е зачудил, защо това място внезапно запустя - причината е че автора се пресели на морето да събира миди и тен.

Това е, чакайте ме след 10-тина дена, пълен с нови идеи, пясък в обувките и може би истории за разказване :) Снимки не очаквайте, нямам фотоапарат и не обичам да снимам и да ме снимат :)

Оставам, ама ми се заминава

2008-08-02T16:31:00.011+03:00

Оставам, ама ми се заминава,
за слава – не ми се занимава.

Така пееха в една своя песен Ъпсурт.

А много хора заминаха - според изчисленията на Националния статистически институт, всяка година от България емигрират 20 000 души.

И аз имах реалната възможност да емигрирам. Но не го направих. Защо ли ?

Може би, защото съм глупав и ми се живее в държава в която ще получавам заплата, голяма колкото социалните помощи в други държави.
Може би пък, ми е забавно да съм заобиколен от бюрокрация, при която нещата или не се случват изобщо; понякога се случват, но за няколко години; в хубавия вариант се случват бързо и лесно, но при наличието на пари под масата.
Всъщност може би, ми е приятно бягайки пред блока от нападналата ме глутница изгладнели кучета, да се спъвам в боклуците хвърлени през терасата от съседите ми от 4-тия етаж.
Знам ли, може да ми доставя мазохистично удоволствие, на всеки 4 години да избирам правителство и президент, които в последствие да излезе, че са били или агенти на ДС, или че имат хиляди любовници . А в крайна сметка май се радвам като видя, че за пореден път съм избрал да ме управляват най-големите измамници и престъпници, мислещи за всичко друго, но не и за мен.

А всъщност може би не емигрирах, защото :

Не ми се отива в друга държава, където да ме гледат отвисоко, само защото не съм се родил в същото село като тях, а съм от някъде другаде.
Не ми се живее скучен и досаден живот, в който най-голямото забавление да ми е гледането на телевизия, изкривен от работа вечер.
Не ми се мият чинии, не ми се продават вестници, не искам да работя работа, за която ми плащат по-малко от колегите ми, само защото съм от чужда държава.
Не искам единственият начин да общувам с приятели и роднини, да е по GSM или през интернет.
Не искам да не познавам съседите си, даже и да си хвърлят боклуците през прозореца и да не ги е еня, за пумиярите пред блока.
Не искам да оставям България да изгние без млади хора. Не искам да казвам, колко са зле нещата в България, неосъзнавайки че аз и другите 19 999 сме една от причините това да се случва, оставяйки родината, точно когато най-много се нуждае от нас.
Не искам да не съм си вкъщи.

Това да останеш или да емигрираш си е лично решение и не виня тези, които са отишли някъде другаде - сигурно им е било трудно тук, а и едва ли им е много леко там където са. Аз обаче засега оставам тук и като че ли не съжалявам.

Да разделим България

2008-07-31T12:35:00.038+03:00

Има една несправедливост, която много отдавна ме измъчва. България е кофти административно устроена ! Какво имам предвид ли ? Ами погледнете картата - хората са разпределени по градове, без да има абсолютно никакъв подбор - в един и същи град живеят както чалгари, така и метъли, както леви, така и десни, както мадами ходещи с високи токчета, така и момичета разхождащи се със сандали. Понеже това повече не може да се търпи, реших, че трябва да се вземат някакви мерки. Ето какво измислих :

- Разделяме България, не на области спрямо някой си град както сега, а на райони в които живеят абсолютно еднакви хора.
- Тези от враждуващите отбори ги слагаме максимално далеко на картата, за да не се притесняват, че врага е близо - чалгарите далече от метълите ; левскарите ги отделяме от цесекарите ; тези които гледат телевизия, ги отделяме от тези дето не гледат и т.н.
- Опасваме всеки район с бодлива тел и го охраняваме посредством патрули с кучета.
- Преминаването в съседен район става само с визи, издавани при най-строг контрол.
- Пътуването до по-отдалечените райони, става само със съгласието на президента и се случва при засилено полицейско присъствие.
- Всеки район си има отделни медии - отделна телевизия, радио, вестници, дори и отделни уеб сайтове. Характерно за проекта е, че въпросните медии ще бъдат достъпни само в определения район и изнасянето им в някой от другите райони, ще бъде преследвано от закона и жестоко наказвано.

Ето ви и едно примерно разделение :

Понеже и при такова разделение има сериозна опасност, да се съберат различаващи се по своята същност индивидуалности, идеята е районите, да бъдат разделени и на подрайони по следният начин :
- мъжете и жените са в отделен подрайон
- след това разделяме и на възрастови групи - 0-20 ; 20-40; 40-60; 60+
Ходенето в съседните подрайони, също няма да е особено желателно и ще се положат всички възможни усилия да се избегне. Ако все пак се наложи, трябва да е за кратко, да не би случайно жителите на два различни подрайона да се заговорят и да се облъчат с негативната енергия на различието.

Харесва ли ви идеята ? Е и на мен ми харесва, но представете си колко по-ефектно щеше да се получи ако не бяхме България, а Индонезия и бяхме разположени на 13 900 острова - по един за всяка групичка. Развъждаме акули в морето и си осигуряваме, чисто от примеси общество. А ако се размечтаем - представете си, че бяхме държава с 8 милиона острова - всеки човек на отделен остров, едва ли има начин да си осигурим по-красив и чист от различия живот !

Надявам се, с тези мерки най-сетне да си осигурим, едно безразлично бъдеще, защото е видно, че на голяма част от българите им е противно да дишат един и същи въздух с различаващи се от тях хора. Да кажем не на толерантността и отвореността към света и да на разделението и тесногръдието !

За злоупотребата със съчувствие

2008-07-30T15:26:00.020+03:00

снимка : Martin_uj

Историята е следната :

Обикалям аз около офиса, да си взема нещо за хапване. Спира ме човечец, на около 40 - не изглеждаше точно като клошар, но му личеше, че не е особено облагодетелстван от живота :
- Простете, понеже съм от Самоков и понеже ми направиха операция и не ми останаха пари да се прибера. Може ли да ми ослужите с някакви стотинки.
Вълшебната думичка в изречението беше - Самоков. Нали съм самоковец и съвестта ми нямаше как да ми позволи да оставя съгражданин, да замръкне бездомен в голямата и страшна София, извадих и му дадох първите ми попаднали 2 лева. Спокоен, че съм извършил едно добро дело си се наядох и се върнах в работата.
След 2 дена, пак обикалям изгладнял в същия район. И пак ме спира същия човек :
- Простете, понеже съм от Дупница и понеже ми направиха операция ........
- Добре бе, ти не беше ли от Самоков и не се ли прибра оня ден ?!?

След това го видях този същия още няколко пъти, точно на същото място, да пробутва същия номер на други хора, а след това да си пийва биричка в някоя от кръчмите наоколо с парите ( по някое време си помислих дали наистина да не го "разболея" малко, ама се удържах ).

Мисля си аз - хубаво е човек да е добронамерен и да помага, когато някой има нужда. Такива банални случаи обаче, определено могат да го накарат и да не го направи. И докато самата случка изглежда по-скоро смешна отколкото нещо друго, тъпото е че факта че отвсякъде ни мамят, накара хората да изгубят доверие един в друг и да се задълбаят в своите проблеми, вместо да имат желание да помагат на другите. Вълчето време ни направи единаци, мамка му ........