При мен се получава обратното – до 1989-та (като всички други) се занимавах с благотворителност към държавата. През следващите 20 години – с политика. От една година съм в бизнеса и, ако е рекъл Господ, ще ми остане време да уча…

Шегата настрана, но напоследък уча така здраво, както никога през живота си. Моят син и съдружник в консултантската фирма за иновации Nextdoor Георги редовно ме затрупва с материали за четене. Като прибавя и това, което намирам сам, плюс железният режим всеки ден по 3 часа за четене, мога да твърдя, че иновациите са „позната земя”.

Готов съм да споделя с вас всичко, което ме впечатли, ентусиазира и завладя в област, която е приоритет № 1 за Европа, САЩ и другите световни лидери, а България и тук е на последно място. Добрата новина е, че ако разберем и приемем иновативното действие като национален приоритет, можем истински да подобрим живота си. За всичко това – на блога Go Nextdoor.

2011-та може да бъде 22-та година на агония. Но има и друга възможност. И тук изобщо не става дума за политика – докато най-неграмотните у нас са най-активните избиратели, политиката все ще изглежда така.

Става дума за ТЕБ.

Даже и наивно да си повярвал(а) на “промяната”, дали през тези 21 години не си се ограничил(а) в очакване някой да я направи? Именно в това масово чакане е отговора защо сме на това дередже. Някои успяха честно и истински да променят живота си, но те са толкова малко, че успехът им буди подозрение вместо възхищение.

Ти опита ли НОВОТО? Лично ТИ? Направи ли поне един опит да промениш живота си, вместо други непрекъснато да го “променят”? Срещна ли човек, който да ти каже, прочете ли книга, която да ти отвори очите за НАЙ-ВАЖНОТО? За това, че “както досега” не е валидно за нито една област от живота ни. За това, че старите решения не работят. Че сигурното е най-рисково. Че промяната не е “едно от нещата”, а същността, начин на мислене и действие. Че ПРОМЯНАТА е толкова всеобхватна, че нищо вече няма да е същото. И това е страхотно!

Аз имах този късмет! Пожелавам го и на теб през Новата 2011 година!

Ако младите чакат от нашето поколение отговорът на този въпрос, бъдещето ще изглежда като миналото. Те трябва да разберат, че в такива времена е нужна не приемственост, а отрицание. Нищо положително не могат да вземат от българския преход особено в областта на политиката. Трябва да започнат отначало, без да питат. Просто да го направят!

Европейската политическа история изобилства с такива примери. В повечето случаи става дума за политици с голям опит и влияние в обществото. Тъкмо поради това техните оставки са спасявали правителствата и партиите им. Защото ако политикът не поеме лично отговорността, тя се пренася върху кабинета, върху мнозинството, върху партията. Това е европейската, нещо повече – това е цивилизованата практика.

У нас бившата БКП продължава да поддържа тезата, че “оставката е бягство от отговорност”. Но само тя ли? Колко български политици през изминалите 20 години са подали оставките си, за да поемат отговорност? Отговорът и сравненията оставям на вас.

Сигурно вече си мислите, че са ме хванали в нарушение. Не можаха Просто глупавите знаци ми заприличаха на пречките и ограниченията пред бизнеса у нас. Тези дни мениджъра на “Пайплайф” за България описа покъртителна картина в интервю за “Дневник”. Чувал съм подобни истории десетки пъти. Защо БЕШЕ така ми е ясно и съм го написал в моята книга. Въпросът е ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ТАКА?

Бях един от поканените гости на учредителния конгрес на ГЕРБ. В приветствието от името на “Социалдемократи” (които бяхме изключени от “Коалиция за България” заради критиките си съм правителството на Станишев) им пожелах да бъдат алтернатива не само на тройната коалиция, а на целия преход. Все повече се съмнявам, че ще успеят, ако изобщо се стремят към това.

Да приемем, че се стремят. На какво разчитат? На благоприятна международна конюктура? На добро наследство от предишните управляващи? На добросъвестни политици? На работеща администрация? На по-малко пенсионери и болни? На патриотизма на младите? На чудо?… ЕДИНСТВЕНОТО, на което могат да разчитат, е на деловите хора – тези, които на собствен риск и за своя сметка искат да работят в своя полза и неизбежно в полза на другите. НИЩО друго не може да ни измъкне от сегашната критична ситуация.

На мястото на правителството бих счупил всички политически чадъри и премахнал всички глупави ограничения пред бизнеса. НАВСЯКЪДЕ по света, където са го направили, са успели. Ако ГЕРБ е това, за което се представя, той няма по-добър съюзник от бизнеса. Не близкия до партията бизнес, а изобщо. Това наистина би било различно от всички предишни управляващи. От “чорбаджиите-изедници” на Виденов до “обръчите от фирми” на Доган. ВСЕКИ българин или чужденец, който иска да работи по правилата, трябва да почувства реално държавната грижа. Това, според мен, е печелившата политика.

Да, и да не забравите за пътните знаци!

Опитът на министъра на околната среда и водите да обвини за проблема предишното правителство беше жалък. Тя, изглежда, не разбира, че по този начин поставя под съмнение основателните обвинения към корумпираната тройна коалиция. Но точно по този въпрос отговорността е на сегашното правителство. Както стана ясно от изявленията на самия министър-председател, те са очаквали забраната.

В създадената ситуация възникват изключително сериозни въпроси. Защо нищо не е направено България да има капацитет, т.е. кадърни чиновници по толкова важен проблем? Защо в антикризисния пакет бяха заложени 500 милиона приходи от излишните вредни емисии? Защо тази търговия продължава да минава изцяло през държавна агенция, а не през борсата, както е в много европейски държави и, което е по-важно, където възможността за корупция е сведена до минимум? Кой ще понесе отговорността за този грандиозен скандал?

Това, че обществото ни е неграмотно по този и много други въпроси от негов жизнен интерес и че купените медии не пишат, не означава, че няма проблем. Има ОГРОМЕН проблем. Ако сравним финансовото изражение на всички шумни полицейски акции досега със загубите от тази управленска некадърност, едва ли ще бъдат и 1/3, ако изобщо се стигне до осъдителни присъди. Какво излиза? Само един гаф на администрацията ни струва три пъти повече от всички заловени бандити вкупом! А непреките загуби? Държавата-длъжник на хиляди фирми им отнема още една възможност да оцелеят.

В такива моменти искам да видя виновния министър в затвора много повече от мутрата. И по това съдя как ни управляват, не по приказките!

А след два часа, заради тежките камиони от близкия строеж, току-що асфалтираната дупка отново стана яма…

По-подробно за поразиите на този “феномен” може да прочетете в моята книга “Да бъдеш свободен”, която “Сиела” издаде през декември миналата година.

Признавам, че някои от забележките бяха основателни. И ние веднага ги отстранихме, но думата ми е, че благодарение на случайният принцип на попадане на служител (което също подкрепям) всъщност ние се срещнахме с три различни данъчни администрации. Едната беше възрастна и отегчена и изобщо не погледна документите, които (тук трябва да кажа, че се бяхме престарали) бяха представени както на хартиен носител, така и на диск. Оказа се, че може да се използва само дискета?!?! Какво да правят тези, чиито по-съвременни компютри нямат флопидисково устройство? Това, естествено, не е забележка към данъчните.

Втората се оказа на средна възраст и малко по-благосклонна, за да приеме половината от документите. Като се ограничи с пояснението, че другата половина не отговаря на изискванията.

Третата данъчна администрация беше млада и много добросъвестно (не знам дали й влиза в задълженията) обясни на нашата счетоводителка какви са изискванията и прие документите.

Това ни отне около 48 часа. За толкова време в Сингапур можеш да започнеш бизнес. Изводите оставям на вас.