~ за всичко и нищо ~

За ИСТИНАТА ...

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sat, 20 Jul 2013 14:48:00 +0300

... и за Живота!

Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец. "Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор" - казали му.

Момъкът послушал съвета, намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор: "Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш"...

Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината.

Разочарован, младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото. Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика.

Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка (струните), метал и дърво - точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение.

Едва сега той разбрал посланието на кладенеца: Че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем в едно и да го използваме по предназначение. Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят обаче, възниква ново цялостно разбиране. Така е устроен и живота, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.

Теун Марез

Ошо картата, която изтеглих за днес :)

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sun, 11 Dec 2011 11:26:00 +0200

„Ако не изоставиш личността си, няма да можеш да откриеш своята индивидуалност. Индивидуалността е дадена от съществуванието. Личността е наложена от обществото. Личността е създадена за удобство в обществото. Обществото не търпи индивидуалността, защото индивидуалността отказва да следва като послушна овца. Овцете са винаги на стада, надявайки се, че така ще се чувстват по-удобно. Когато си в тълпата, се чувстваш защитен и сигурен. Ако някой нападне, винаги е възможно да се спасиш в тълпата. Но ако си сам? Само лъвовете се движат сами. Всеки човек е роден лъв, но обществото непрекъснато му налага условности, програмира ума, за да го направи овца. Обществото ти дава личност, удобна, приятна, много послушна личност. То иска роби, а не хора, напълно отдадени на свободата. Обществото иска роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание.“ Ошо

Коментар: Тази карта припомня стара Дзен история за лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца;, докато един стар лъв не го хванал и като го завел до едно езеро, го накарал да види отражението си. Много от нас са като този лъв – представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите. Наложена отвън „личност“ замества индивидуалността, която е можела да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, несъзнаващи своята истинска самоличност. Време е да погледнеш отражението си в езерото и да направиш усилие да се освободиш от обусловената от другите хора представа за себе си. Танцувай, тичай, говори безсмислици – всичко, което е нужно, за да събудиш спящия в теб лъв.

Източник:Психотерапия и духовно развитие

Затворена врата

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sun, 10 Jul 2011 09:22:00 +0300

Спрях пред вратата ти плътно затворена.

Дълго я гледах, но не посмях

да ти почукам и тихо да вляза.

Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.

Нямаше нотка дори на тъга.

Колко наивно! Надявах се скрито,

че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало

и да забравя, когато боли?

Мисли и чувства как да прогоня?

Как ли да кажа: "Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.

Късат по малко от мойта душа.

Може би някой ден, щом тя се свърши,

ще мога спокойно и аз да заспя.

Евгения Георгиева

Магията на числата 2

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sun, 10 Jul 2011 02:54:00 +0300

... още

Внимание...

noreply@blogger.com (Lanfear) — Thu, 28 Aug 2008 00:04:00 +0300

... внимавай за твоите мисли, защото те ще станат твои думи

... внимавай за твоите думи, защото те ще станат твои дела
... внимавай за твоите дела, защото те ще станат твои навици
... внимавай за твоите навици, защото те ще станат твой характер
... внимавай за твоя характер, защото той ще стане твоя съдба

Роб Гонсалвес...

noreply@blogger.com (Lanfear) — Tue, 26 Aug 2008 16:33:00 +0300

... или изображения, които излизат извън картината :)

... много са яки, преди време, пак бях поствала негови картини в блога, но сега ги видях пак и пак се присетих колко са яки...

.... невероятни са просто....

Дървесно котенце

noreply@blogger.com (Lanfear) — Tue, 19 Aug 2008 23:17:00 +0300

Намерих котенце. Всъщност бяха три котенца. Както си вървях и чух нещо като птиче писукане или крясък на малко котенце. Огледах се навсякъде но никъде не го видях. Накрая погледнах нагоре и какво да видя - на дървото над мен бяха накацали три малки котенца - всяко на отделен клон и вперили очи в мен. Явно бяха родени в домашни условия, но някой ги беше изхвърлил. Видях и кутията с дупки, в която ги бяха донесли, близо до дървото. Как може да има такива жестоки и безотговорни хора?

Отидох до вкъщи да им донеса нещо за ядене и водичка и като се върнах бяха само две. Търсих третото навсякъде, но така и не го открих. Не знам къде се загуби толкова бързо. Едното беше сивичко, женско, а другото - рижаво-бяло, мъжко. Сивичкото слезе като подуши храната, но рижичкото не искаше, а не можех да го достигна. Един човек се заинтересува какво правя и започнахме с него да се опитваме да го свалим от дървото, та да се нахрани. Но то от страх започна да се катери все по-нависоко. Наложи се аз да се покатеря на дървото, а човекът от долу с една пръчка да се опита да го избута по-близо към мен, за да мога да го хвана.

След около час усилия успях да го достигна и го свалих от дървото. Нахраних и него. Сивичкото след като хапна веднага се разигра и почна да гони мухи, да скача и да си играе, да се катери по мен. После, преди да си тръгна ги качих пак на дървото.За тях бе по-добре да са там, защото мястото бе в близост до шосе. Човекът, който ми помогна с котенцето обеща, че ще се обади на негови познати, които си търсят котенце и ще ги заведе до мястото, за да си изберат.

На другия ден отидох пак да им занеса нещо за ядене, обаче не се виждаха никъде. Започнах да ги викам и от тревите се показа едното, сивичкото. Търсих навсякъде наоколо, но другото не се виждаше никъде. Надявам се, че познатите на онзи човек, са го харесали и са го взели. Реших да взема това котенце, което беше останало самичко, защото нямаше шанс да оцелее само, навън, толкова малко и без мама.

А то е толкова добричко и игриво... И с хигиенни навици, вече изградени. Не ми се наложи да го уча. Сложих му в легенчето гранулки и то си знаеше, че трябва там да ходи да си свърши работата. Явно е, че е родено в домашни условия - не се страхува от хора, отговаря на "маци-маци", знае къде да ходи до тоалетна...

Сега в къщи имам три фурии, които хвърчат насам натам и се гонят и скачат. Дребосъка е много смел - изобщо не се страхува от големите ми котки. Защото забравих да кажам, че имам още две... Постоянно търси компанията им, гони ги да си играе с тях. Те отначало му се мръщеха, ръмжаха му, удряха му по някоя лапа, но вече все повече се сближават, приеха го напълно само за няколко дни.

Само дето аз не знам как ще се оправям с три котки, след като и две са ми много. Предстои ми период на страхотни промени - ще се местя в друг град, ще трябва да си търся квартира, работа...преди това доста ще пътувам... и направо незнам...

То аз го взех с идеята, че ще му търся дом, но се усещам как все повече се привързвам към дребосъка и ще ми е трудно да се разделя с него. Но ще трябва. Но за сега удрям на камък със задомяването му.

Разбира се ще го дам само на отговорен човек, който ще поеме грижата за целият му котешки живот и който осъзнава отговорността - да се погрижи за него в младост и в старост и в здраве и болест... Не и на такъв, който си търси играчка, която като му омръзне ще изрита навън. Не за това го спасих от улицата, че пак там да отиде...

Това ще ми е и условието - ако по някаква причина, човекът, който го вземе, реши че не го иска, или че не може да се справи - да ми го върне, а не да го изхвърли или нещо друго...

Дано да се намери такъв добър и отговорен човек. Ако някой чете това и си търси котенце или е склонен да приюти една бедна мъничка душица - нека ми се обади. Но да е сериозен и отговорен, човек, който обича животните и го е грижа за тях...

Лято, пеперуди, цветя ...

noreply@blogger.com (Lanfear) — Thu, 31 Jul 2008 12:37:00 +0300

... и природата така се е проявила, че не се разбира къде свършва цветето и къде започва пеперудата....

... и до като съм в жълтата гама - едни прелестни, много красиви жълти цветя, които ми попаднаха пред очите...

Бъди до мен

noreply@blogger.com (Lanfear) — Wed, 30 Jul 2008 11:44:00 +0300

Това е една много нежна, до някъде носталгична, леко джазова песен ... отново по текст, музика, аранжимент и изпълнение – Калин. Песничката се казва „Бъди до мен”.
В категория "музика" се намират и останалите, които по-рано публикувах - "Искам те", "Черна песен", "Снежна белота", "Даже да искаш", "Сега се усмихвай", "Зелено море", "Липсваш ми", "Вярвам че мога", "Автобус N:1" и „Сякаш приказка”.
Това е текста:
Ще останеш ли с мен и тази нощ,
ще докосваме двама звездите.
Пак по нашият път ще се шляем,
нека хората спят – ние мечтаем.

Тихо до нас, сякаш е сън,
валят звезди, усмихваш се ти,
моя любов...
Тихо до нас, сякаш е ден,
ти си със мен,
огън и лед – моя любов...
Приятно слушане!

Малко голямо коте :)

noreply@blogger.com (Lanfear) — Tue, 29 Jul 2008 11:26:00 +0300

... и много хубаво...

Има ли живот след...?

noreply@blogger.com (Lanfear) — Mon, 28 Jul 2008 11:11:00 +0300

Много интересна и поучителна приказка... :)

Всеки който някога се е чудил или се чуди има ли живот след смъртта, всъщност е в положението на бебето, което се чуди има ли живот след раждането - по абсолютно същият начин не бихме могли да си представим едното състояние, ако сме в положение на другото състояние...

Така и слепецът не би могъл да си представи какво е това, да вижда ...например какво представлява червеният цвят...или жълтият...

...колкото и да се опитва един зрящ човек да му го опише или обясни - нищо няма да постигне - слепецът би могъл да разбере само ако прогледне и види сам... и с много други неща е така - за пълно разбиране е необходим директен, конкретен опит...качествено изменение на състоянието, в което пребиваваме...

Ето и приказчицата :)

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Абисински котета

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sun, 27 Jul 2008 00:12:00 +0300

Две прекрасни абисински котета...

...по-големи....

... и по-мънички...

... на това му се казва огнено-златна окраска или огнено-медено-златна...

Йога вицове

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sat, 26 Jul 2008 17:30:00 +0300

Научих няколко интересни вица за йоги:)

Достигайки върха на отвестна скала, катерач вижда човек, който виси от ръба на скалата, хванал се с една ръка, а с другата държи книга и чете. Изумен, катерачът пита човекът какъв е.

- Йога - отговаря човека.

- А вярно ли е, че вие йогите можете да правите всякакви чудеса?

Човекът замислено се пуска от скалата, прелиства книгата си и пак се хваща за скалата.

- Не е вярно! Хората си измислят какви ли не неща за нас!

***

Две девойки си говорят. Едната се заглежда в ръцете на другата и й казва:

- Муцка, ти що непрекъснато си гризеш ноктите? Виж на какво са ти заприличали ръцете. Да знаеш, това всичкото е от стреса. Що не вземеш да се занимаваш с нещо? Чувала съм, че ако се занимаваш с йога, всичко ще ти мине...

След няколко месеца двете се срещат отново. Девойката с изгризаните нокти този път е с идеален маникюр.

- Видя ли, ма? Казах ли ти, че йогата ще ти помогне?

- Помогна ми и още как. Сега спокойно си гриза ноктите на краката.

И една информация, която прилича на виц за йоги, а всъщност е.... истина:) ... ако се вярва нa actualno.com

Тригодишна немска овчарка, живееща в Индия, се занимава с йога.

Кучето Хритик прави упражнения под зоркото око на треньора си Ранчи. Когато се родило, то било много слабо и собствениците му отделяли много внимание. Преди две години то започнало да имитира господаря си, докато той правел упражнения по йога, като следвал всичките му движения, включително и дишането.

Тогава стопанинът му започнал специално да го тренира. Сега двамата правят заедно упражнения всяка сутрин. Освен, че играе йога, кучето има и домашни задължения. То е вегетарианец и от всичко най-много обича папая и краставици, а не месо.

Лятно време

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sat, 19 Jul 2008 15:44:00 +0300

От доста време не съм писала нищо тук...а имах планове.... :)
За това пък почернях като негър и съм почти ежедневно из гората, много е хубаво и спокойно и горещо....за това и нямам особено много време да седя пред компютъра, но пък така ми харесва...

Красавица :)

noreply@blogger.com (Lanfear) — Tue, 1 Jul 2008 04:14:00 +0300

Нали? :) Бих искала да сложа линкче към снимката, защото имаше още готини животинкитам, там, от където я взех,обаче ... вече не си спомням къде беше това...

И още двама много сладки гушльовци.... :)

Вестници на вятъра

noreply@blogger.com (Lanfear) — Wed, 18 Jun 2008 03:03:00 +0300

Тия дни се случи да посетя Белоградчишките скали. Наистина вълшебно място. И докато си обикаляхме и разговаряхме с приятели научих и една интересна дзен притча, която много ме впечатли:

Една утрин по пътя си вървял разносвач на вестници. Срещу него вървели два монаха - единият Учител, другият - негов ученик.

-Учителю, учението гласи, че светът е сън на Буда и стига да станеш Буда, светът ще стане твой сън. Обясни ми, Учителю, в такъв случай как може да има няколко Пробудени.

В този момент внезапен порив на вятъра разпилял вестниците и те се разлетели високо във въздуха.

- Погледни, -казал Учителят, - вестниците са толкова много, а текстът в тях е един.

И ученикът се просветлил.

Белоградчик, скалите...

noreply@blogger.com (Lanfear) — Wed, 18 Jun 2008 02:17:00 +0300

снимка от: http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/fortress-belogradchik-bg

Бях тук тия дни. Много красиво, много величествено и силно място. Крепостта, скалите... Усеща се някаква магия, някакво вълшебство навсякъде наоколо. Едно такова натрапчиво усещане, сякаш от някъде ще изникне рицар на кон, или магьосник или красива девойка в бяла ефирна рокля... :)

Музикално коте

noreply@blogger.com (Lanfear) — Sun, 8 Jun 2008 16:27:00 +0300

Да, свиренето на пиано само изглежда много лесно...

... а всъщност си е доста уморително... :)

Спиране на вътрешния диалог и трудностите

noreply@blogger.com (Lanfear) — Fri, 6 Jun 2008 11:47:00 +0300

Какво представлява спирането на вътрешният диалог? Да останеш без мисли, да бъдеш в състояние на хармония и блаженство, да пребиваваш в медитация, да общуваш с бог, да бъдеш в покой - както и да го наречем - едно и също е - техника за възвръщане на загубената енергия и повишаване качеството на действията и възприятията.

Всъщност не е съвсем ясно какво точно означава да спрем вътрешния диалог и всеки си го тълкува различно. Може би спрян вътрешен диалог е състоянието когато се появява вътрешния наблюдател - когато наблюдаваме своите действия и света наоколо отстрани, без да водим постоянния мисловен разговор...

Има доста техники за спиране на вътрешният диалог, една такава е например описаната в книгите на Кастанеда походка на силата. Има и много други – например да останем безмълвни, фокусирайки вниманието си върху звуците в природата - тогава зрителната информация остава на заден план. Звуците в природата почти не се поддават на интерпретация - те са просто звуци и като фокусираме вниманието си върху тях, мислите рязко намаляват. Техниката е проста - задържаме вниманието си достатъчно дълго върху звуците и се получава.

Ето и още една техника - да насочим вниманието си към процеса на дишане, да усетим как вдишвайки, въздухът изпълва дробовете ни, после как издишваме... да се вслушаме в шума който придружава дишането... В момента в който обърнем внимание на дишането, вътрешният диалог автоматично спира.

И още една - да извършваме всяко едно ежедневно действие със повишено внимание. Например докато ядем – да обърнем внимание на това как държим лъжицата, или как я поднасяме към устните си, да усетим вкусът от храната, осъзнато, а не като автоматичен процес...когато си завързваме обувките - да обърнем внимание от коя обувка започваме, да се наблюдаваме как точно го правим, а не по навик, без да се замисляме...т.е. да следим с внимание всяко усещане, при изпълнението на което и да е действие. Изглежда лесно, но е трудно, защото забравяме, че сме решили да внимаваме, или пък не успяваме да впримчим вниманието си за дълго време в което и да е действие и това започна да ни дразни...

Когато на практика се опитваме да постигнем спиране на вътрешният диалог сме изправени пред определени трудности. Днес научих, че една от тези трудности си има и научно наименование. Нарича се пулсация на вниманието. Психолозите били установили експериментално, че вниманието ни не е непрекъснато, а се колебае постоянно, подобно на дишането. Ако фокусираме вниманието си върху нещо, след някакво време, което е различно за всеки - фокуса се губи. След още няколко секунди фокуса се връща. Тази пулсация е големия проблем пред практикуващите. Когато се опитаме да спрем вътрешния си диалог за частта от периода, в която задържаме фокуса на вниманието вътрешния диалог спира. Щом изгубим фокус, втората половина на периода, вътрешния диалог автоматично се възобновява и не осъзнаваме, че това се е случило. Когато изтече и тази половина на периода фокуса се връща, тогава осъзнаваме, че отново говорим със себе си и пак спира диалога. Тази пулсация се повтаря непрекъснато, като честотата й при различните хора е различна.

И наистина е така. И аз съм го забелязвала, при едни опити да спирам вътрешният си диалог, посредством фокусиране върху броене. Много е странно, но наистина така се получава - за момент спира, после пак е започнал, но ние не се усещаме, после като се усетим отново го спираме...точно като някаква пулсация...

Прекрасни цветя

noreply@blogger.com (Lanfear) — Thu, 5 Jun 2008 11:11:00 +0300

Още няколко прекрасни цветя от фотоалбума на setsunasky... толкова семпла и изчистена и и нежна красота...

В един предишен пост публикувах няколко снимки, но те са толкова много и всички са толкова прекрасни, че не мога да се въздържа и да не сложа поне още няколко....

Имам чувството, че мога да стоя и да ги разглеждам така със дни, без изобщо да ставам, направо са хипнотизиращо красиви... :)

Като децата...

noreply@blogger.com (Lanfear) — Thu, 5 Jun 2008 08:15:00 +0300

На много места, в много книги, включително и свещенни сме срещали този съвет - да станем като децата. Може би най-известното такова място е Библията, където Исус в прав текст казва - "истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно..."

С какво са по-различни децата? Мисля си, че с това, че те живеят тук и сега, в настоящия момент. Докато ние сме разкъсвани между миналото и бъдещето, не живеем никога сега, и пропускаме мига...

Децата нямат минало, те не носят товара на миналото на плещите си, свободни са от него. Бъдещето също няма някакъв реален смисъл за тях.
Това ги отличава от нас, порастналите деца, поне според мен.
Това и трябва да направим, за да станем като децата - да се освободим от миналото си, да освободим всичката енергия, впримчена там...

Притча за двата вълка

noreply@blogger.com (Lanfear) — Wed, 4 Jun 2008 05:55:00 +0300

И докато съм още на вълна "притчи", няма как да пропусна една много хубава индианска този път притча - тази за двата вълка. Може би много хора я знаят, а може и да не са толкова много. При всички случаи притчата си заслужава няколкото минути загубено време.

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.

Цвете от злато

noreply@blogger.com (Lanfear) — Tue, 3 Jun 2008 01:52:00 +0300

Това цвете е просто невероятно... Не разбирам от фотография и незнам по какъв начин трябва да се снима, за да изглежда така - като от злато...Но явно може... Фотографът е HuSha, и има наистина невероятно красиви снимки в албума си... и изобщо не би било загуба на време, да се разгледат, би било истинска наслада за окото... :)

Приказка за разсъжденията

noreply@blogger.com (Lanfear) — Tue, 3 Jun 2008 01:21:00 +0300

Леле от кога я търся тази приказка.... Много отдавна се случи да я прочета и тогава бях изпълнена с възхищение от мъдростта с която е пропита... После обаче забравих къде я бях чела и ето че сега пак ми попадна пред погледа... Този път ще си я запазя обаче:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралят му завиждал, защото имал прекрасен бял кон. Кралят му предлагал невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....

Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат?

След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Фентъзи картинка 2

noreply@blogger.com (Lanfear) — Mon, 2 Jun 2008 00:00:00 +0300

Феята на лотосите

~~~ за всичко и нищо ~~~