Мара Отварачката имала нов отварач. Старият се разорил и… любовта увяхнала. Новият е син на депутат, доста по-малък от нея, но явно силен там, където трябва – в спонсорирането на нови песни и клипове!

Чалгата не е точно музика, но е забавна смесица от всичко друго – фешън, хирургия, грим, танц, театър… обилно поляти с шампанско и комбинирани с грозно ебане в тоалетната. Бизнесмоделът типично български и е базиран по-скоро на отвращението от ориенталското, отколкото на интереса към него. Не-чалга медиите се избиват да канят т.н. “звезди”, да ги показват на хората колко са прости и обикновени и така създават ореол, който ги продава още по-добре. Циркът е балкански, Цирк Балкански.

Фолк ъндърграундът е същия като другия роден ъндърграунд и дори по-избичен, подплатен с добри хонорари и десетократно по-голям плик с амфети. Зад завесата нещата са доста по-драматични и никога скучни, за разлика от представлението, което “дават” отпред.

“ ГЕРБ е власт, а не идеология. Власт, която управлява от името на властта, а не от името на идеология. Десните в България са леви, огледален образ на врага. По зъл парадокс, комунистите оцеляха като антикомунисти, със сменен език, но със същата душа.”

“Силата на ГЕРБ е в местните олигархии, в силовия фермент на организацията, в обстоятелството, че не си поплюват. Партията е масова, „всенародна” по манталитет и стил и като репертоар от похвати за постигане на целите. Борисов сплоти новите българи, угоди на лумпенизирания човешки вариант, произведен от прехода.”

“ Българинът е недоволен за целите на душевното равновесие, без свещеното мърморене губи идентичност. Няма сила, която би могла да го накара да бъде декларативно доволен, това му изглежда социално рисковано и религиозно лекомислено. Ако все пак му се случи, изпада в суеверна криза от страх, че предизвиква съдбата към завист. Тогава чука на дърво или върху собствената си глава, което пък е все едно, защото е прозрял, че няма разлика.”

>>Хубаво интервю на доктора, дадено за в-к Ретро (!)

соц. мрежи > блогове > (евентуално) аналитични медии > книги

По този начин безкрайният брътвеж изкристализира в смисъл и рано или късно – в знание. Под аналитични медии разбирам вторични блогове, списания, вестници, телевизии, всякаква паплач, която се има за нещо повече от “масовата публика”. Дали е на хартия или по интернет, няма голямо значение. Хартията е по-удобна за четене в големи обеми, а книга вече не наричаме физическия обект, а едно смислово цяло.

Айфонът, за който брои две заплати, не ти е даден от Господ Стийв, а е продукт на технологична еволюция, която се случи напълно без хартия и беше хостната на WordPress. Технологиите в бялата кутийка бяха изобретени една по една от едни хора, приложенията бяха написани от други (прочели по интернет как се пишат), насоките за развитие бяха дадени в постове от трети, пазарът и възможностите за (бърза) печалба бяха описани от четвърти и т.н.

В крайна сметка свободно изразеното мнение се превръща в гръбнака на днешната цивилизация. Корабът плува, а ти щеш-нещеш се возиш на него, дори и да не си съвсем наясно и да си убеден, че работиш на друг кораб.

как да си построя колиба

елвира георгиева eroticni snimki

евреи масони и божествения огън

доган на младини

ексхибиционизъм пречи

какво е режисьор на дублажа

пънкари телевизионни водещи

великденски заек изгризва до смърт баща на три деца.

После си поканихме австриец за цар, и той там какво направи и какво не – историята вече не помни.

После се сродихме с Хитлерова Германия, но руснаците я победиха и пак ни освободиха – наложиха ни да им правим компоти и да вярваме в комунизма.

Един ден руснаците ни се обадиха, че ще разтурят седянката, казаха да махаме комунизма и да правим демокрация. И направихме.

Изключително нормално е, в страна, в която нещата се случват без участието на народа, последният да се чувства не съвсем на място и да разбира последен какво става. Ако чакахме на него, щяхме да сме си още част от Турция. И може би щяхме да сме и по-добре.

Евала ефенди, Андрюс е една от малкото български фирми, които общуват на езика на фотографията и произвеждат рекламен продукт, от който няма как да ни е срам. Отдавна имаме мегапикселите, дай Боже и все по-често да ни идва акъла.

Вокси, Сула и Лонга са подели една интересна тема. Аз нямам време да я развия по същество, но мога да отбележа, че социализмът бележи световен ренесанс.

Първо Бойко е лошо прикрит социалист, попил много от ментора си Бай Тошо и забогатял по крайно съмнителен, почти бандитски начин преди политиката. Това, разбира се, е удобно забравено и измито с PR и чиста всенародна любов. Бойко би раздал всяка стотинка и раздаваше доста щедро, докато парите в бюджета повечко ги имаше.

Обама е ляв и съществува основно като отговор на безумните войни на Буш Младши. Спасява “световната” икономика с левичарски мерки – раздаване на пари от хазната и национализация на фалиращи банки.

Евросъюзът мутира до крайно ляв, от организация за раздаване на пари на селяните се превръща в социална служба за цели държави.

Така наречения капиталистически Запад се бори и губи икономически от уж социалистическия Китай….

Има държави, които живеят добре и при двете системи и други, които се провалят при всяка. Идеологическите рамки са толкова сплетени и изкривени, че нашите свидни политици отдавна не ги разбират… с две думи и на комунизма и на демокрацията сме им намерили цаката и сме им ебали майката!

За финал един коментар от Майк Рам:

“Самото формиране на държавата е форма на насилие, но това е компромисът, който и капиталисти, и социалисти приемат. Държавата играе ролята на разпределител на благата, защото има много хора, които извършват дейности, несвързани с производство, но имат нужда да консумират, например армията. Оттук идеята за чистия капитализъм, при който всички произвеждат и търгуват онова, което са произвели, също е теория, която не издържа на практика. За мен социализмът и капитализмът са две лица на едно и също нещо – човешкия морал. Те са като ин и ян – противоположности, които не могат да съществуват една без друга.”