Преди месец отскочихме с жена ми до най-близката чужбина: за един ден до Солун. Гърция все още имаха правителство и всичко беше повече от спокойно. Сравнението е със Солун отпреди 2 години, когато Кризата беше чиста теория, а не срамежлива практика.

1. Не се забелязва никаква революционна дейност. Няма стачки като по телевизора, тук там някоя соц-пропагандна лепенка или плах надпис със спрей.

2. Кафенетата са пълни на 3 евро кафето, а където е по-евтино е абсолютна навалица, няма място да пръднеш. Бедните гърци се бутаха за детски обувки от по 40-50 евро чифта. Обувките за възрастни си стоят на нива около 100.

3. Преди две години имаше 20-ина негъра. Сега има поне 100 лилаво-черни негъра, които продават връвчици, дискове, очила и прочие дребни улични измами. Тук-там по някоя циганка с дете минава да проси и да кълне.

4. Някои по-луксозни заведения, ресторанти и магазини са фалирали. Може би 7-8% от обектите са затворени. Нещо като тук по “Витошка”.

5. Еврокомунизмът е победил, почти липсват трошки, всички карат новички коли от средната класа – “Пежо”, “Фолксваген”, “Фиат”. В София поне 1/3 от колите в движение са луксозни – баварци, джипове, кайени, Q7-ци и прочие методи за Бай Ганьо да се демонстрира колко е богат и колко е велик.

По отншение стойността на автопарка може би сме ги минали, но това е защото солунчани са практични и предпочитат чисто нова малка кола пред луксозен микробус трета ръка, който през 2 месеца е в сервиза и гълта по 1000 лева за това или онова. Пък и ако си гражданин си купваш кола, пригодна града, ако си селинджър си купуваш нещо, което добре за магистралата.

6. На всеки 40 скутера се пада по едно колело, явно екологията и цените на бензина са последна грижа за гърците.

7. В Солун се задъхват от липса на улици, но като градоустройство са векове напред. Всяка педя е урбанизирана и застроена в еднотипни 6-7-8 етажни блокчета. Дори автосервизи, автомивкимивки и малки бензиностанцийки са вкарани в партерните етажи на блокчетата.

Гърците и туристите имат на разположение и безплатни обществени тоалетни, които за 2 години чувствително са деградирали, кранчетата на чешмите са начупени, но пък тоалетните чиниите са сменени и са от севлиевските.

8. До Бялата кула строят глупав паметник на човек на кон… намирисва на нещо македонско тука.

9. По улиците НЯМА дупки.

10. Селското развитие е на немислимо за нас ниво. Къщите по селата са триетажни и в идеален вид. Всяко парче земя е засято с нещо, за да цоца европари.

Още 3 години криза при тях и малко развитие при нас и може би ще се поизравним, София ще е еквивалентна на Солун. Все пак сме един дол дренки. Ние разбираме малко от техника, те разбират от туризъм, но всички ни мързи и висим по кафетата, вместо да работим, чакаме някоя далаверка да падне от небето.

Тия манафи на снимката са ми приятели, но по-интересен от тях е хола, в който са се събрали да пивтунят. Едно време всички холове изглеждаха така, превърта разни ленти, един вид, ‘ко ма разбираш.

Посрещнах ентусиазирано старта на Voyo.bg и бих плащал за онлайн телевизия без реклами по 8 лева на месец. Обаче бТВ ми предлагат едно нищо, трите им сериала и 10 филма със субтитри от 2005-а година. При това не заглавия, а някакви неща, които трудно бих гледал и по автобусите. Сапунката “Пинг-понг” от 2008 ми се стори единственото поносимо. Дори ги няма нормалните предавания от телевизията.

После дойде следващата реклама, която ме принуждава да гледам Войо, иначе Асен Блатечки ще ми се засели в хладилника. Съжителство, очевидно нелицеприятно. Нищо против момчето, но в театър не съм го гледал, негов филм също, а “Стъклен дом”, откъдето явно е известен, просто не ми е интересен. Ако толкова гладуваха АРТИСТИТЕ и пиратството е чак такъв проблем, защо просто не си намерят някаква работа, като всички нас, останалите простосмъртни?

Продукцията на “първенеца” бТВ просто няма шанс в интернет

Едно е да излъчваш най-силния ефирен сигнал и да си радиоточката на всички баби, съвсем друго е да си интересен срещу целия останал свят. Интернет потребителят е една идея по-грамотен, знае английски и гледа оригиналните предавания, а не балканските им ментета. Иска да има филмите в годината или поне в десетилетието, което са снимани. Иска да се смее на майтапите, които преводачите не могат да преведат, иска да гледа актьорска игра, а не танцуващи танца на робота аматьори с малки пишки. Българският актьор като види малко слава и се надува до небето, спира да се развива и да работи върху себе си. Не иска да е Де Ниро, иска да си е Цецо Елвиса и да си го канят при Гала. За да си на екран не стига само да бягаш по пистата, трябва да скачаш като Стефка Костадинова и години наред да блъскаш като животно.

Провалът на интернет разпространението на старите телевизии идва от самата им формула

Те се основават на монопол над ефира. Така и така стоиш в хола, хапваш нещо, пускаш телевизора за някакъв звуков фон. Гледаш ги, не защото казват нещо интересно, а защото и другите са същите и също не казват нищо интересно. Реалната истинна информация в този медиен канал е оскъдна и силно изкривена. Всичко е един тъжен спектакъл, който се играе за пред прасетата в свинефермата, точно преди да бъдат заколени. А пресетата сме ние.

Телевизиите не струват нищо, но хората го знаят и не плащат за тях нищо

Целият цирк се гради върху парите на рекламодателите, които вярват в телевизията и вярват, че така най-бързо и лесно могат да зомбират народонаселението да купува тези и тези продукти. Формулата работи, но с какво КПД – не питай. Инвестираш половин-един милион за реклама, за да продадеш 50 допълнителни Хюндая, де е Киро на кирия – не знам. Намирисва на успешно работеща комбинация между глупостта на рекламодателя и доминацията на телевизиите при рекламата.

Разбира се, за телевизия без фалшиви звезди има огромно място, например Дискавъри и другите документални правят репортажи от реалността и се развиват и печелят много добре. Тяхното качество и формула е недостижимо за нашите ефирки, които никога не са правили нещо оригинално, а винаги са преписвали от домашното на другарчето и винаги са се кланяли до земята на този или онзи властимащ. Отдавна предали/продали своите зрители, телевизиите искрено са чудят защо никой не се интересува от тяхното жалко съществуване.

“Пиратството” пречи на плагиатството

и това не знам защо е най-болният проблем на ефирките и т.н. артисти. Те дори не са наясно кой е истинският им враг, макар и да подозират, че той се помотва из интернета. Драги телевизионери, честит празник, вашият конкурент се нарича Фейсбук и отдавна ви е задминал по рейтинг при хората под 30.

Гледах вчера епизода на “Сутрешен блок” по TV7 и за пореден път се разочаровах от българските сериали. Очаквах малко повече от Нико Тупарев и Милен Антиохов. Има действие, но темпото на ситкома някак изостава. Българите са направили 40-минутен епизод от материал, който американците биха монтирали в най-много 20 минути. Безкрайни паузи, обилно гарнирани с изкуствени смехове на запис.

Сценарият се върти около някаква редакция и предаване с Тодор Колев, който играе като Тодор Колев. Има опит за ирония, но на ученическо ниво, леки ебавки с лицата на други телевизии. В “Пълна лудница” имаше доста по-добра сатира, Карбовски, Иван Звездев и сам Звездолай Бареков бяха наредени и бити с голямата тояга.

Не знам защо българските сценаристи подценяват и смятат комедията за най-лесния жанр. Напротив, истинската комедия има най-дълбоко и ярко индиректно послание. Никой виц не е смешен без малката хапеща доза истина в него. И без нея е просто празен безвкусен напън.

Ако “Сутрешен блок” се сравни с “Женени с деца Люлин”, “Етажна собственост” и “Домашен арест” вероятно получава оценка “един дол дренки”.

Явно такъв тип телевизия е прекалено плиткоумна за мен като (въй) “таргет”. Самият продукт, към който се стремят продуцентите, е полуфабрикат със странен мирис и вкус. Тяхната реалност е някаква друга реалност, далеч от моя мироглед и интереси. Да са живи и здрави американците, те могат да правят сериали, които имат какво да ми кажат.

“Винаги съм се изумявал колко лесно слагаме етикети и поставяме хората в общ кюп.

Допреди година работих в малка община. Заплатата ми след данъци, осигуровки и прочие грабеж беше 320 лева на месец. А ме скъсваха от работа – на работното си място се заседявах не повече от час на ден. В момента работя в частна фирма за значително по-голяма сума (като чуя за коледни бонуси в общината където живея и ми става хем смешно, хем тъжно на какво са принудени да се радват хората), като за една седмица не си давам толкова зор, колкото преди за половин ден (не преувеличавам). Доста от колегите преди също не се спираха и то за същите пари. Жалкото беше, че в повечето случаи ползата от усилията ни беше съмнителна. Правя това сравнение, за да посоча, че за да се сравняват по-обективно нещата би трябвало да се взима предвид и производителността, но с нашата странна ценностна система това някак си винаги остава на заден план.”

Отговор от Редакцията:

Евала за труда ти и за търпението да разботиш в малка община с ограничени възможности за далавери и кражби. Обаче да разнасяш една папка от сутрин до вечер по етажите не е свършена работа в полза на данъкоплатеца, а безсмислен труд в полза на паразитната бюрократична система. Участието ти в този цирк е било вид подкрепа за статуковото и негласно съгласие с устройството на държавния апарат, който предвижда колегите ти в София от сутрин до вечер да си бъркат по дупките и да се карат кой да слезе за семки. Много добре, че си напуснал и ще ги храниш само чрез данъците, които успеят да ти изземат.