Една хубава случка за раздуване по жълтите вестници

В може би най-шерванатата статия за годината Кирил Христов разказва как се е спречкал с телевизионния патриот Юлиан Костантинов и е ял тупаник. Ето за това подкрепям отбора на Андрей Слабаков, той няма да те бие, най-много да те напсува и да те омирише на цигари докато ти говори.

Нерешен остава въпросът докога водещи от Нова телевизия ще продължават да не разпознават колегите си от БНТ и ще ги бият и газят с джиповете си като редови граждани?

Видял малко слава и станал вече безсмъртен, това е точно Българията, която НЕ обичам.

/алтернативно заглавие: “Секс, лъжи и Рейбан”/

Фейсбук се опитва да мисли и да ми натика реклами, които са в моя контекст. Уви, изборът на реклами е доста тесен и засега упражнението е далеч от целата. Един ден ще работи. Американците отдавна се оплакват от поведението му.

Разбивка на позициите от скрийншота по-горе:

1. Фирма, продаваща темплейти за престашоп. По принцип си ги правя сам, за това ми плащат.

2. Лайф коучинг? Психо-секс телефон през скайпа?

3. Електроника с намаление. Не познахте, поръчвам от Китай.

4. Абсурдна книга за кариера в IT индустрията. Не бих наел никой, който я е чел.

5. Реклама на кецове. Тук бота май ме взема за Гомбето.

6. МБА за зелена енергия. Шашмата на настоящето, но не знам дали и на бъдещето.

7. Живей за удоволствие. Не бих го натиснал заради пропадащата от щастие жена на сток снимката.

Преди месец отскочихме с жена ми до най-близката чужбина: за един ден до Солун. Гърция все още имаха правителство и всичко беше повече от спокойно. Сравнението е със Солун отпреди 2 години, когато Кризата беше чиста теория, а не срамежлива практика.

1. Не се забелязва никаква революционна дейност. Няма стачки като по телевизора, тук там някоя соц-пропагандна лепенка или плах надпис със спрей.

2. Кафенетата са пълни на 3 евро кафето, а където е по-евтино е абсолютна навалица, няма място да пръднеш. Бедните гърци се бутаха за детски обувки от по 40-50 евро чифта. Обувките за възрастни си стоят на нива около 100.

3. Преди две години имаше 20-ина негъра. Сега има поне 100 лилаво-черни негъра, които продават връвчици, дискове, очила и прочие дребни улични измами. Тук-там по някоя циганка с дете минава да проси и да кълне.

4. Някои по-луксозни заведения, ресторанти и магазини са фалирали. Може би 7-8% от обектите са затворени. Нещо като тук по “Витошка”.

5. Еврокомунизмът е победил, почти липсват трошки, всички карат новички коли от средната класа – “Пежо”, “Фолксваген”, “Фиат”. В София поне 1/3 от колите в движение са луксозни – баварци, джипове, кайени, Q7-ци и прочие методи за Бай Ганьо да се демонстрира колко е богат и колко е велик.

По отношение стойността на автопарка може би сме ги минали, но това е защото солунчани са практични и предпочитат чисто нова малка кола пред луксозен микробус трета ръка, който през 2 месеца е в сервиза и гълта по 1000 лева за това или онова. Пък и ако си гражданин, си купваш кола, пригодна за града, ако си селинджър, си купуваш нещо, което е добре за магистралата.

6. На всеки 40 скутера се пада по едно колело, явно екологията и цените на бензина са последна грижа за гърците.

7. В Солун се задъхват от липса на улици, но като градоустройство са векове напред. Всяка педя е урбанизирана и застроена в еднотипни 6-7-8 етажни блокчета. Дори автосервизи, автомивки и малки бензиностанцийки са вкарани в партерните етажи на блокчетата.

Гърците и туристите имат на разположение и безплатни обществени тоалетни, които за 2 години чувствително са деградирали, кранчетата на чешмите са начупени, но пък тоалетните чиниите са сменени и са от севлиевските.

8. До Бялата кула строят глупав паметник на човек на кон… намирисва на нещо македонско тука.

9. По улиците НЯМА дупки.

10. Селското развитие е на немислимо за нас ниво. Къщите по селата са триетажни и в идеален вид. Всяко парче земя е засято с нещо, за да цоца европари.

Още 3 години криза при тях и малко развитие при нас и може би ще се поизравним, София ще е еквивалентна на Солун. Все пак сме един дол дренки. Ние разбираме малко от техника, те разбират от туризъм, но всички ни мързи и висим по кафетата, вместо да работим, чакаме някоя далаверка да падне от небето.

Тия манафи на снимката са ми приятели, но по-интересен от тях е хола, в който са се събрали да пивтунят. Едно време всички холове изглеждаха така, превърта разни ленти, един вид, ‘ко ма разбираш.

Посрещнах ентусиазирано старта на Voyo.bg и бих плащал за онлайн телевизия без реклами по 8 лева на месец. Обаче бТВ ми предлагат едно нищо, трите им сериала и 10 филма със субтитри от 2005-а година. При това не заглавия, а някакви неща, които трудно бих гледал и по автобусите. Сапунката “Пинг-понг” от 2008 ми се стори единственото поносимо. Дори ги няма нормалните предавания от телевизията.

После дойде следващата реклама, която ме принуждава да гледам Войо, иначе Асен Блатечки ще ми се засели в хладилника. Съжителство, очевидно нелицеприятно. Нищо против момчето, но в театър не съм го гледал, негов филм също, а “Стъклен дом”, откъдето явно е известен, просто не ми е интересен. Ако толкова гладуваха АРТИСТИТЕ и пиратството е чак такъв проблем, защо просто не си намерят някаква работа, като всички нас, останалите простосмъртни?

Продукцията на “първенеца” бТВ просто няма шанс в интернет

Едно е да излъчваш най-силния ефирен сигнал и да си радиоточката на всички баби, съвсем друго е да си интересен срещу целия останал свят. Интернет потребителят е една идея по-грамотен, знае английски и гледа оригиналните предавания, а не балканските им ментета. Иска да има филмите в годината или поне в десетилетието, което са снимани. Иска да се смее на майтапите, които преводачите не могат да преведат, иска да гледа актьорска игра, а не танцуващи танца на робота аматьори с малки пишки. Българският актьор като види малко слава и се надува до небето, спира да се развива и да работи върху себе си. Не иска да е Де Ниро, иска да си е Цецо Елвиса и да си го канят при Гала. За да си на екран не стига само да бягаш по пистата, трябва да скачаш като Стефка Костадинова и години наред да блъскаш като животно.

Провалът на интернет разпространението на старите телевизии идва от самата им формула

Те се основават на монопол над ефира. Така и така стоиш в хола, хапваш нещо, пускаш телевизора за някакъв звуков фон. Гледаш ги, не защото казват нещо интересно, а защото и другите са същите и също не казват нищо интересно. Реалната истинна информация в този медиен канал е оскъдна и силно изкривена. Всичко е един тъжен спектакъл, който се играе за пред прасетата в свинефермата, точно преди да бъдат заколени. А пресетата сме ние.

Телевизиите не струват нищо, но хората го знаят и не плащат за тях нищо

Целият цирк се гради върху парите на рекламодателите, които вярват в телевизията и вярват, че така най-бързо и лесно могат да зомбират народонаселението да купува тези и тези продукти. Формулата работи, но с какво КПД – не питай. Инвестираш половин-един милион за реклама, за да продадеш 50 допълнителни Хюндая, де е Киро на кирия – не знам. Намирисва на успешно работеща комбинация между глупостта на рекламодателя и доминацията на телевизиите при рекламата.

Разбира се, за телевизия без фалшиви звезди има огромно място, например Дискавъри и другите документални правят репортажи от реалността и се развиват и печелят много добре. Тяхното качество и формула е недостижимо за нашите ефирки, които никога не са правили нещо оригинално, а винаги са преписвали от домашното на другарчето и винаги са се кланяли до земята на този или онзи властимащ. Отдавна предали/продали своите зрители, телевизиите искрено са чудят защо никой не се интересува от тяхното жалко съществуване.

“Пиратството” пречи на плагиатството

и това не знам защо е най-болният проблем на ефирките и т.н. артисти. Те дори не са наясно кой е истинският им враг, макар и да подозират, че той се помотва из интернета. Драги телевизионери, честит празник, вашият конкурент се нарича Фейсбук и отдавна ви е задминал по рейтинг при хората под 30.