Празното място

Родина, сине, родина...

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Wed, 02 Dec 2009 09:46:00 +0000

Вчера, а и тази сутрин ръководствата на туристически браншови организации протестират срещу един филм показваш презастрояването и ужаса, които цари по нашите курорти. Как тези репортажи уронвали престижа на родния туризъм.

Както се казва присмял се хърбел на щърбел.

Това което искат тези Ръководители е много смешно и "малко" глупаво.

За хората неразбиращи сложният изказ на hutелиерите ще преведем техният зов - Не показвайте "лайната" които продаваме, защото никой няма да си ги купи като шоколадче...

И тъй като и hutелиерите не разбират езика на обикновенните хора (каквито и те са били, преди да изперът някой и друг милион), да им го кажем с прости думи - Не, аз не искам да ме правят на глупак и да си давам парите за нещо което не заслужава и една трета от тази цена.

Да, можем да сме родолюбци и да държим на произведеното тук и на направеното тук. Да, обичаме родината си и тя наистина е хубава, но трябва ли заради това да си мажем очите с кал. Да казваме на бежавото - розово, на резедавото - тревно зелено. Смешно е много, и глупаво не малко.

Интересно ще е как ще реагира обществото, дали пак ще си примижи очите и съчуствено ще каже - И те са хора и те трябва да ядат... Барман, дай ми, на две на три построен хотел и лошо обслужване за дамата...

Колкото повече гледам, как затъват във фекалии хората около мен, толкова повече си мисля, че живея в страната на глистите. Родина, сине, родина. Как да не я обичаш.

Паметник на глупостта

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Fri, 27 Nov 2009 12:40:00 +0000

Попадането на тази фейсбук група, се комбинира с новината за нов паметник от братя Юзеирови. Относно групата, аз първоначално бях шокиран от демагогията и най-вече от популярноста и. Относно братята... объркан, какво искат.

Успокоителното в случая е, че такъв род публикации се дължат на изкуствено създавано етническо напрежение, медиина пропаганда и политически фетишизъм.

България е участвала в пет (5) войни след Освобождението си в които са загинали над 170 000 (сто и седемдесет хиляди) български войни. За тяхната памет из цяла българия има над 2000 (две хиляди) паметника. За запазване на народната памет, грижа за тези паметници и стопанисването им през 2008 има специален закон. Спрямо разпоредбите на този закон, вече има и официален регистър на тези паметници.

Кратка справка по район или война изкарва всички данни за даден паметник, включително и имената на загиналите изписани на него.

Определено имената на загиналите, които видях, говореха за повече дори от два етноса.

И е хубаво да се помни, че загиналите са граждани на страната си - България изпълняващи гражданския си дълг да я защитават, а не полкове българи, турци, цигани, арменци, евреи...

Все пак националното над всичко, а? От едната страна са братята в Попово, от друга образи като националиста явил се на кметските избори на 15-ти с платформата, че ще изгради паметник на Незнайния войн в София - при положение, че в София вече има два (2) такива паметника - Вечния огън и Стелата на Братската могила...

Затова сериозно облислям да се организира нова фейсбук група - АЗ СЪМ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ГЛУПОСТТА НА БЪЛГАРИНА, за изграждане на паметник подсещащ ни за собствената ни глупост, арогантност и краткотрайна и избирателна памет.

Без да се обижда някой :)))

Беглянки

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Tue, 24 Nov 2009 15:47:00 +0000

Отдавна нямах време да пиша тук или на другите места, където споделям, но един филм, които гледах наскоро ме накара да напиша статия за него - Беглянки. Филм за това, че когато бягаш от проблемите си, всъщност бягаш от себе си...

Като написах "статията" и от там интереса ме заведе в Google Analytics-а, от там в Topbloglog-a... И видях, че съвсем скоро блог за руско и източно европейско кино ще задмине Празното място, въпреки че там публикувам рядко и отдавна не го бях правил. То един рейтинг, но така и трябва да бъде. Ще гледам да гледам повече източно европейско кино и да го рекламирам и ревютирам повече. Определено има много интересни и стойностни неща.

Тук нещата са тегави, незнам или няма за какво да пиша... Особено във физическото и ментално - финансово състояние в което съм. И особено след последните избори.

Айде, клас стани, клас мирно... Избягахме от час и ни викат при директорката... Жалко, че няма да ни изключат...

Невър майнд Витоша - Ски форевър

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Tue, 27 Oct 2009 13:23:00 +0000

Попаднах на няколко снимки в два различни сайта - За да остане природа в България и сайта на "Витоша ски". Моля, вижте ги внимателно:

Според сайтовете и двете показват едно. Ски писта "Витошко лале". В единия сайт се твърди, че пистата е готова с окосена трева, а в другия, че не е.

Само дето на втората снимка аз не съм сигурен, че е от пистата, неле пък, че добавената с Фотошоп дата е актуална.

"Витоша ски" едно си знае, едно си бае. Интересни са публикациите им на сайта -skivitosha.com. Отново вой до небесата и персонални обвинения към управата на парка и държавните институции. Аз пак да попитам - ако моят балкон е опасен за преминаващите отдолу, държавата ли трябва да си затвори очите и да ми разреши да направя бизнес сграда или нормално би трябвало да ме глоби? Според "Витоша ски" е първото... Ми, България :) Планът за "Алеко" е два пъти по площ по голям от този за Банско. И при положение, че следващите не 10, а 5 години сняг нормален няма да има под 2000 м.н.в. в какво точно инвестира тази фирма? Изкуствения сняг се топи над нулата и за да се задържа са необходими химикали - невероятни цветове във водата на над 1/3 от София от вододайната зона над Алеко.

Изнудването е грозно нещо, но особено актуално в момента в България. Защо и "Витоша ски" да не се възползва от тази мода. А ако на държавата и гражданите им писне, защо просто не прекратят договора на "Витоша ски" и да дадът стопанисването на някой по-съвестен и не толкова алчен. Всъщност стига съм се възмущавал... Прочетете материала на Коалицията - http://forthenature.org/cases/28, там нещата са казани просто и с факти...

Империйката отвръща на пляскането

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Thu, 15 Oct 2009 12:54:00 +0000

Вчера се появи инфото, че министър Караджова е отменила положителната оценка за разширяване на ски център Алеко.

Тъй като Дирекцията на парк Витоша е против, това разширяване се опита да мине като част от Общия градоустройствен план на София - WOW както се казва... и евала на главния архитект и стария зам. кмет и сегашен временен...

А днес излезе и стряскащата новина, че тъй като дирекцията и институциите не давали разрешения за строеж, няма да бъдат почистени пистите и приготвени за зимата съоръженията!!! И за това най-вероятно нямало и да работят - вижте статията.

Плачете софиянци... Или се смейте... Зависи, как приемате подобно изнудване.

Сенкью вери мач!... Вот уроды!..

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Wed, 07 Oct 2009 11:07:00 +0000

Доста често се присещам разни сцени и фрази от Брат 2. А във филма има много реплики, който могат да те разсмеят до сълзи. Ето няколко, без които не може...

Една от първите естествено е с разговора за Киркоров, където Данаил обяснява:

— Не люблю я Киркорова. Он какой-то весь подпудренный, подкрашенный… одно слово — румын.

— Так он же болгарин…

— Да?! А какая разница…

Или обясненията на таксиметровия шофьор:

- Тормозить ногами надо, а не головой! Были ж люди, как люди - и вдруг все сразу стали кретинами. Парадокс.

Един от най-ярките персонажи във филма беше Фашиста, а сцената във склада му брутална:

- Слушай, а откуда все это?

- Эхо войны.

Но истински шашавите фрази се раждат от сблъсъка на две култури - или с две думи - Братята пристигат в Америка.

- Welcome to the United States.

- Сенкью вери мач!... Вот уроды!..

И освен с граничната полиция, големия брат Виктор Багров (Виктор Сухоруков) се среща и с щатската митница:

- У вас сало, яблоки есть?

- А вам зачем?

- Вы везёте с собой продукты? Яблоки, сало?

- А здесь разве не продают?

- Вы не поняли. Это карантин.

- Болеете?

И украйнската диаспора:

- Слышь, братан, как мне до города добраться?

- На такси.

- Слышь, земляк, а где здесь русские живут?

- Москаль мне не земляк!

И все пак емблематична фраза от и за този филм си остава прости въпрос и още по-простия отговор, при вида на оръжието на масата:

- Вы гангстеры?

- Нет, мы русские.

Съвета е простичък, но ефективен:

Думать меньше надо, а соображать больше.

И друга силна за този филм фраза е, когато Данаил се връща за Даша:

- Русские своих на войне не бросают!

И двата разговора, които дават смисъла на това пътуване и ценностите на персонажите - първия на Данаил с Виктор, а после обобщението на Данаил, когато отива при американеца:

- А в чем сила, брат? Разве в деньгах?

Филма си е сила.

Любими манджи за любими хора

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Wed, 30 Sep 2009 06:34:00 +0000

Вчера сутринта денят ми започна с урока по история на Бареков от Сидеров. Определено Бареков има нужда от допълнителни уроци по история, макар да е специалист по всичко. Но, бе абсолютно абсурдно председателя на националистическа партия да обяснява как не е нормално да има такава, просто защото е мюсюлманска. Ок, по конституция не може да има такова нещо и никой не иска. Но пак по конституция, не само в името и в действията на никоя партия не може да има насаждане на верска или друга дискриманиция, нещо което Атака открито прави, но никой не я санкционира или смята това за ненормално.

Днес Бареков беше на мястото на събитието и след обстоен анализ на намерените книги е сезирал полицията в района за неканоничен Коран. Както казахме той е специалист по всичко и такъв анализ не би бил проблем за него. Проблем му е отвреме на време, че не е журналист в нормалния смисъл на думата - т.е. не задава въпроси, а отговори. Та седи той в центъра на събитията и обяснява как се създава етническо напрежение, а отзад една баба го гледа стреснато и не знае за какво говори. Все пак народа гладен не трябва да се държи и той му дава любимата манджа - конфронтацията.

Та и аз като бабата гледам и се чудя за какво говори този напет (от известно време) младеж. Отитвам се да си спомня от всичките пъти дето съм бил в Родопите или Делиормана, къде точно съм го видял или усетил това етническо и верско напрежение. Дали, когато като съм закъсвал вечер и са ми предлагали подслон и храна. Или когато съм питал за пътя за ме пратили нанякъде на турски. Дали са отказали по нощите да станат и да ми помогнат. Явно съм бил в друга България... Не тази от новините. И определено не тази от парламента. Защо ли, си спомням как като войник в Ракитовско, помаците се качваха горе в дълбокия сняг, да ме проверят жив ли съм, да ми донесът храна и новини. И как заедно празнувахме и Рамазан и Коледа. Определено съм в друга България.

А като заговорихме за конституция, малко преди чл. 11 дето се говори за партиите има и един друг -чл.6-ти, но да не задълбаваме. Ние сме държава на партиите и техните лидери, не на граждани. Все пак те готвят любимите манджи за нас любимите хора...

Обществен експеримент

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Sat, 26 Sep 2009 09:03:00 +0000

Преди малко попаднах на фен страницата на Мартин Карбовски в Фейсбука. Тъй като за известните личности си има категории, той е сложен като писател. Дори в инфото са изброени творбите му. Това са книгите "Дефлорация", "Едно", „Обществен експеримент“, "Пътеписите" и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“...
Невероятен. Истински. Строг и справедлив. Фронтовак.

Каквото и да се каже за писателя Карбовски е... излишно

от 15 до 17

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Thu, 17 Sep 2009 08:16:00 +0000

Преди години (а и сега донякъде) всяко дете знае датата 9-ти септември. Това е хубаво, донякъде. Помним историята или поне фрагменти от нея.

Какво е станало на 9-ти? В резултат на военен преврат, от "гората" слизат нелегалните - хора криминално, политическо или естетически неразбрани от власта или в конфликт с нея заради горе изброеното... Така наречените партизани. Някой обаче знае ли какво значи партизанин? До създаването на въоръжени отряди от социалистите, "партизанщина" е еквивалент на сегашната парламентарна шуробаджанащина - т.е. хора, които чрез връзки с власта, добиват ръководни постове и доходи. В съвременното интерпретиране на партизанската война все по често се използва думата тероризъм.

Интересно е и началото на партизанското движение в България. Иван Козарев - бивш затворник и член на БКП живеещ в нелегалност през 41 при опит да бъде арестуван, убива 2-ма от полицаите и става първия партизанин. Както се казва, неволята учи...

Но не 9-ти оказва влияние на съдбата на България. Може би не знаете, но освен празник на София 17 септември е денят в който България е обявена за Народна Република през 1946. И страната става НаРъБа.

На 16 септември пък 1944 излиза първия брой на Работническо дело. Този вестник и привързването към Народното създават следващите 45 години. Защото и сега партизани слизат от Балкана след всеки избори, гордо заметнали пушки на рамо и адмистирани със здравец зад ухото.

Третата дата, която остава в сянка, забравена или по-скоро изтрита умишлено е 15 септември. 15 септември 1939 година. Датата в която България обявява неутралитет към безумието наречено Втора Световна. И успява да го задържи цели две години...

А иначе в старото четене на историята до Победата сме били лоши, а в новото време сме били сложни :))) Това е защото продължаваме да интерпретираме историята, а не да я четем...

След 9-ти

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Thu, 10 Sep 2009 13:46:00 +0000

Аз ям на обяд кюлчета злато

Диамантен десерт, нефтена сметана

Името ми е Велзевул - хазяин на стратосферата

Аз съм нереално готин - респектът ми е без мярка.

Припев:

В лявата ръка - “Сникърс”, в дясната ръка - “Марс”

Мой ПиАр мениджър е Карл Маркс

В лявата ръка - “Сникърс”, в дясната ръка - “Марс”

Мой ПиАр мениджър е Карл Маркс

Капитал! Капитал! Капитал! Капитал!

Аз ям градове, изпивам морета

Брадата ми закрива небето

Гръм и мълнии, мъгли и дъждове

Ботушите ми лижат министри и вождове

Припев

В лявата ръка - “Сникърс”, в дясната ръка - “Марс”

Мой ПиАр мениджър е Карл Маркс

Лицето ми - Мадона, отвътре от изгнили круши

Всички на колене! Оркестър, туш!

Капитал! Капитал! Капитал! Капитал!

Поглед през рамо

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Thu, 03 Sep 2009 15:01:00 +0000

Фу. Чудя се, гледам назад през рамо или напълно обърнат. Вперил съм поглед в гледката и нещо дребно ме гложди. Най-абсурдното е, че незнам надолу ли гледам или нагоре. Съвсем обърках нещата. Явно ще трябва да почна от начало.

Онзи ден видях в метрото един съученик от основното школо. Мина покрай мен, един такъв изтупан, лъскав. Слезе и той на Сердика и пое из Ситито. Запалих цигара и тръгнах към баничарницата за закуска. Пуша и си мисля - "Гледай ти, браво на човека". В ръката ми лаптопа натежава - признак, че и аз имайки предвид знанията и специалноста, която имам съм постигнал нещо. Но в същото време раницата на гърбът ми натежава също. Тя пък пълна с въжета и карабинери от забавата в парка. Всъщност каквото и да съм учил, където и преди да съм работил, сега работното ми място (въпреки лаптопа) е гората, а работодател дечица между 10 и 15 години.

Фу. Наистина се чудя през рамо ли гледам или съвсем съм се обърнал назад. Явно тялото не го чувствам.

Тогава след онази среща почти цял ден си мислех, къде съм и защо съм там :)). Дали трябваше да продължа с работата в печатници и рекламни агенции, с барманството, с дизайна. Колко назад се върнах, като тръгнах преоритетно по чукара. И какво постигнах.

Фу. Вчера видях приятел от гимназията. Разказа как е, работа, семейство. От класа останалите кой за кой се оженил/омъжил, колко деца има, къде работи. Мен продължаваше да ме човърка. Моето не бе похвала, нямаше цел, посока.

Пича се впечатли обаче. Впечатлих се и аз от безсънието в което бях. Колко струва една детска усмивка и колко му трябва на един човек. Една палатка за дом и раница с покъщина.

Фу. Обърнах се, че рамото вече заболя от лаптопа. Стига съм се чудил. Време е да продължа нагоре по склона, че иначе няма да ги стигна лапетата...

Земля в илюминаторе

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Fri, 21 Aug 2009 15:55:00 +0000

Вчера паметен ден се оказа...

Точно така. Познахте ги. Това са Белка и Стрелка.

Преди 49 години тези две кучета са били цели два дена в космоса. Според историята.

Ето съвременно виждане за нещата:

Рилска сапунка

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Thu, 20 Aug 2009 09:30:00 +0000

От седмица - две все по-често чувам по телевизията или попадам в нета на статии, като тази - Седемте езера станаха къпални.

След пускането на лифта изведнъж всички станаха много угрижени и постфактум поклащат глава - "М, да. Ми то, много грозно стана... "

Класика в жанра. Докато някой безчинства или нарушава закони, другите гледат на другата страна и не ги интересува, дотолкова доколкото не ги засяга пряко. Когато организациите обединени в защита на Рила протестираха и алармираха, обществото ни гледаше с насмешка и коментираше под мустак - "Тия с вятърни мелници мерят сили..." Сега какво стана. Обществото стана гражданско, самосъзнанието осъзнато. Но след дъжд качулка.

Защото това си е чисто лицемерие. И не гражданското общество се държи като такова, а новата власт вари компоти. Къде бяха гражданите, експертите, кметовете, който сега са в Министерски съвет, когато безаконието сечеше гори? Пак имаха глас и власт, но тогава не ги засягаше.

И защо след като има доказано нарушение, не бъде премахнато и района възтановен? Виновните ще бъдат "наказани", но на тяхно място ще бъдат поставени нови хора, защото може и да е незаконна инвестицията, но носи доходи...

И хайде да не се вади на умряло куче нож, а да се поработи върху това да се спрат другите такива безумия, независимо хората извършващи ги приближени на коя власт са. Защото турските сериали са за определена аудитория и с определен стил. Който не е подходящ за представянето на държава за каквато се имаме.

Обратното броене започва...

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Fri, 14 Aug 2009 07:26:00 +0000

Като седнах да пиша по темата днес, веднага се сетих за вица, в който се спори черно-белият телевизор всъщност цветен ли е. Вицът завършваше с "Черното цвят ли е? А бялото? Значи е цветен..." Същата ситуация идва и на кметските избори в София - "Подкрепя ли го ГЕРБ? Работил ли е с Борисов преди? Значи ще спечели..."
От днес до 15 ноември темата за кметските избори ще преобладава тук, а и на други места в нета.
При мен, защото ми пука за този град, живо се интересувам от това какво ще стане и как.
След като толкова години приоритет бяха не хората, живеещи тук - София, а хората, живеещи там - ул. Московска, крайно време е да се сменят нещата.
Сега на София й трябва човек, който познава града, има социална политика, има визия за следващите години, "зелен" е (т.е. еко) и иска да работи за града си.
Както започнах с вица обаче, ГЕРБ нямат точно този тип кандидат, а де факто те май-май ще решат избора. Засега най-спряганото име за кандидат на ГЕРБ е това на главния архитект на града Диков. Което си има и плюсовете и минусите.
Кандидат, който преди години даде много надежди на по-младите и готовите за реформи софиянци е Мартин Заимов, но изказванията му сега, колкото са позитивни, толкова и могат да отдръпнат хората от него. Какво означава - ще се кандидатирам, само ако ми се гарантира, че ще спечеля?
На тези избори трябва решаващият глас и подкрепа да са не на ГЕРБ, а на Зелените. София отдавна узря за зелена политика и определено е готова и най-вече има НУЖДА от зелено управление.
Колкото и от Зелените да познавам или припознавам, аз лично се сещам само за едно име, което е подходящо за кмет на столицата. И се надявам той да се съгласи да направи тази "саможертва". А най се надявам, освен младите и еко настроените, и останалите партии да го подкрепят. Все пак никой не може да оспори опита, който е натрупал, идеята, която защитава, погледа, който има... Гледайки София от Витоша...

Жълти линии навсякъде

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Thu, 13 Aug 2009 08:00:00 +0000

Днес като добавка към второто кафе, седнах да прегледам новините в сайта на bTV, че не можах да догледам сутрешния блок. И веднага попаднах на новото откриване на улица. Бойко макар и вече премиер, не забравя старите навици и слава и отново е на челна позиция за приемането на поздрави. А приятелите от bTV сайта взели, че сложили и снимка на асфалт с жълта маркировка, та се присетих за последната велоалея... Но като изключим случайната снимка, другите съвпадения са доста добри. Участъка който се открива е с дължина "2780 м. На нея е положена нова асфалтова настилка (44 921 кв. м), монтирани са нови бордюри, коригирани са съществуващите шахти и съоръжения на подземните комуникации, изградени са асфалтови тротоари и нова светофарна уредба и е положена хоризонтална пътна маркировка. ... Общата стойност на строителните работи е 1 685 297 млн. лв."
За сравка алеята по канала е с дължина 3700м. и с ширина 2м. и вложени средства от около 1,7 милиона лева. Това че е с километър по дълга не добавя нищо в направените средства, при полежение, че вместо с асфалт е направена с плочки... Та затова чуството, че с тия велоалеи ни правят нещо на балами си остава.
А относно жълтата боя... Тя действа... Върши работа с други думи. И скоро очаквам тази снимка с този текст:
"Магистралата стига до морето. Премиера Борисов със замах довърши работата точеща се от години"

Blogofractal

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Mon, 20 Jul 2009 10:38:00 +0000

Толкова неща за споделяне и подреждане...

http://xkcd.com/124/

Защо няма да гласувам

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Fri, 03 Jul 2009 20:21:00 +0000

Всички приканват да се гласува, но... както обикновенно има едно но.
Едни знаят за кого ще дадът своя глас, но го дават заради лидера на тази партия, не заради идеите които би трябвало да следва всяка партия. Други се кумят, чакат да видят кой какво, или пък чакат оферта.
Аз няма да гласувам. Защо ли? Хм. Да, видим.
Под №1 са ПП „Ред, законност, справедливост”... Трябва ли да коментирам. Какво значи "Спри Доганизацията". Партия, която не казва с какво е по добра, а казва с какво другите са по лоши не е партия, а антисоциална и дескриминационна организация. От това ли имаме нужда.
Под №2 бюлетина е ЛИДЕР. С новото време. Въпроса е нови лидери ли идват с новото време или стари лидери използват Новото време. Това го знае само Ковачки... Както се вижда от плакати и кампания - Лидер, който е с неизвесните политици, но с парите доминира в тази коалиция над Новото време с имена, но без пари.
ГЕРБ е под №3. За небрежния генерал България свършва там, до където стига боклука на София. Незнам с какви други управления сравнява своето, но опредено е в заблуда човека. Определено е в моя негативен списък след това което стана с боклука, велоалеите и трафика на София. Не може за национални парламентарни избори да се изкарват като постижения на партията 5те спирки на метрото. Все пак метрополитена се строи от както бях на 7. Евентуално, когато 19та метростанция, чиито строеж Бат Бойко откри скоро, бъде готова и свърже центъра на София с Международния Телепорт след има няма десетина години, Борисов може спокойно да се тупне по гърдите и да се оттегли спокоен. И тогава да ги говори нещата, дето сега са му в устата.
ДПС - №4. Доган е човекът символ на корупцията. Все още припомня, срещу какво се е "борил" през 80-те, но сега той е основата на злоупотребите с власт, корупция и копуването на гласове. Жалко, че заради един човек, етикет се слага на цял етнос. И че този етност, вместо да се срамува от него, се страхува...
За „Атака”, която е под №5 в избирателните бюлетини, какво да кажем... Национализъм, ксенофобия, омраза. Това обаче е България на един болен мозък, не България в която живеем. Сидерове е закъснял с 80 години. Определено, когато скитам из Делиормана, пътешествам из Родопите или пия бира в Стария Пловдив виждам, че това за което той говори и иска е смешно.
№6 - Коалиция за България или за по кратко БСП. Незнам, какво е социалното в политиката на социалистическата партия. Вместо фокуса им да е върху това, което могат да направят и те имат анти еди-кой си кампания. И те, като Сидеров живеят през 40-те години на миналия век. Пропагандата "Защо да сме социалисти" и реклами в стил "На всеки километър" ме връща към онези отдавна отминали дни на Септември и Благоев. Сергей, 20ти век отдавна свърши... Това не е начина да набираш електорат. По добре затвори, те ще те наберът.
Под №7- Съюз на патриотичните сили „Защита”. Той е е правоприемник на учредения през декември 1998 г. в Пловдив Съюз на патриотичните сили и войните от запаса. Сайта им започва с думите - "Между Национализъм и патриотизъм разлика няма". Тези хора в час ли са?
№8 - НДСВ. Отново големи обещания, от малки хора. Отново трябва да верваме и да чакаме. Движение, което беше създадено временно, и времето му отдавна изтече. Основен мотив в предизборната им кампания е "България има личности". Така е, и не само в НДСВ, а личностите там показаха, че много могат да говорят за себе си (още повече да работят за себе си - справка Черноморието, Банско, Пампорово) и малко да правят по въпроса с държавата...
Под №9 ще е бюлетината на Коалиция БЗНС. Земеделците отдавна не са това за което се представят. Факт за това е, че не можаха да съберът достатъчно подписи за регистрацията на коалицията си и на 15-ти миналия месец, решението за регистрация и участие в изборите е анулирано...
Под №10 ще е бюлетината на Българската лява коалиция. Това е обединение на „Българската левица", „Отечествена партия" и „Партия на българските комунисти". Уоу. Хубаво е да има и такива неща, но не в изборните списъци, а в туристическия каталог.
Под №11- Партия на либералната алтернатива и мира (ПЛАМ). Партията за която нищо не се знае... Регистрирани през 2007, все неизвесни имена, а както се оказва и с вписаните им данни не са коректни. За сметка на това за разлика от БЗНС тези мили хора са събрали над 16000 подписа на "симпатизанти". Да гласуваш в тъмното, за някой събрал някак си няколко подписа, не е оферта.
№12 - ПП „Зелените”. Голяма болка. Доколко зелената идея има място в политиката или какво прави политиката със зелената идея. В листите са все младежи познати от протести, критични маси, еко акции и доброволни събирания. Хубави хора, но тяхното място е на улицата, в планината, в НПО-то. Там са техните оръжия. В парламента тези хора са безсилни... И от зелени ще станат резедави...
Под № 13- ПД „Социалдемократи” е начело с Николай Камов - може би най-интернет представения лидер на партия. Последователите на Дертлиев се разделиха с БСП коалицията, но продължават да си остават част от това пространство. Още повече, като им се разгледат позициите и декларациите, те като свикнали да са малка партия в опозиция, се и държът като такава. Имат опозиционна декларация за всичко, от плоския данък и вота на недоверие до топлото и захарта. След Зелените, тези малки мили хора биха трогнали сърцето ми най-много. Но съм по корав отколкото изглеждам.
Под № 14-ВМРО- Българско национално сдружение. Или ВМРО на Каракачанов. Първо това не трябва да е партия за избори или поне да си сменят името, и второ Каракачанов се коалира с РЗС и вече е с тяхната бюлетина...
Под №15-Политическа партия „Другата България”. Партията с, да не кажем най-кратката история. Регистрирани са в края на април, т.е. преди два месеца. Искат да вкарат емигранти в Народното Събрание. Въпрос към тях. Емигрант, вече диагноза или етнос е. Тъй като в Конституцията си пише за българските граждани и техните права. И да, след като избраните емигранти дойдът в парламента, емигранти ли си остават или продължават да са си онези същите български граждани, които винаги са си били. Експеримента с юпита и "забравили" български език веднъж го гледахме, нема нужда от втори дубъл.
Под №16- Обединение на българските патриоти (ОБП). След войните от запаса, ето втора партия, в основата на която седи мъдроста на вековете. ОБП е основана от Съюза на българските командоси, които имат и „Национална доктрина за геополитическо и геоикономическо развитие на България през XXI век"... Тръпки ме побиват...
Под №17- Политическа партия „Национално движение за спасение на отечеството”. Хм. Мотото на партията е "Да гласуваме за себе си". Най-вероятно и така ще стане. Да им пожелаем успех.
Под №18- Български национален съюз. На къде марширува Боян Расате всички знаем. Той обаче, май не знае, че партизаните отдавна слязоха от Балкана и нещо повече - повечето от тях отдавна починаха. Крайно време е отговорния му родител да излезе на балкона и да прекъсне тази вече досадна игра на "Стражари и апаши", да си го прибере в къщи, да да го нахрани с една дебело намазана филия с лютеница "Хоро", след което да го сложи да си легне, без да гледа филм за войната...
Под №19- Синята коалиция. Предизборните клипове на Костов и Мозер за хубавото бъдеще направо сцепват мрака. Много добре влизат в рекламните блокове между гръцките и турски сериали. Както казват в тази коалиция - Време е. Въпроса обаче е, че тяхното време нещо отдавна мина. Време е за добрите, казвате. Ми, дайте им път.
Под № 20- Коалиция за Родината. Отново бивши военни. О.З. генерали и други чинове от армията са над 70% от електората на тази партия. Изборната ситуация за тази партия ще бъде нещо средно между "Тримата от запаса" и "Маневри на петия етаж". О.з. редничеството ми не ме обвързва с тази партия и казармените порядки в пладформата им.
Това е избора в деня за Парламентарни избори. Чух призиви да се гласува за по малкото зло. Ми... Така като ги гледате, коя е по малкото. И кое? Злото или Съдържанието!
За съжаление българския парадокс отново е налице - Изборите, които минават под слогана, че купуването на гласове е престъпление, разчитат единствено, на него. Ехо, нали било престъпление.
Престъпление е да си дадеш гласа на вятъра...

Абсолютно съм за...

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Mon, 15 Jun 2009 19:56:00 +0000

тази идея:
Лудо Пиле

В рамките на Беглика Фест `09 ще се проведе Фестивал на свободния полет -„ЛУДО ПИЛЕ”. Той се организира за всички, които някога са мечтали да полетят. Всеки от участниците в състезанието ще има възможността да изпробва изработения от него костюм или летателен апарат, политайки от рампата над язовир "Голям Беглик".

Вижте цялата информация на адреса на феста и започвайте да мислите как и с какво да полетите.

Пред/след изборно

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Sat, 06 Jun 2009 19:27:00 +0000

Утре се гласува. От плакатите на улицата, от рекламите по телевизията и радиото бяхме залети от обещания и призиви. Но днес в трамвая видях истинския слоган за предизборната кампания на коя да е от нашите партии. На автомата за билети с големи букви пишеше "Напред и надолу"... Просто и истинско.
Без значение пред или след изборно.

Нищо лично, просто бизнес

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Tue, 26 May 2009 05:17:00 +0000

Вчера следобяд намерих на страниците на 24 часа следната статия:

Нещо лично от г-н Филип Цанов, председател на сдружение "Природата за хората". Нещо лично, и много грозно. Защото когато не знаеш какво говориш, може много глупости да кажеш.
Според статията това сдружение е изкарало стотици хора на Алеко да чистят в събота.
Може. Но в събота, бе Денят на природните паркове и във всички тях се чисти. На Алеко инициативата бе миналата година. И аз бях там. Помня. Но ако искам да ми е удобно с автобуса и да ме видят повече хора пак там бих отишъл. Не е хубаво да си приписваш чужди заслуги.
Казва, че боклукът идвал от туристите, защото нямало кошчета да го хвърлят там. Амиии, май не е точно така г-не. Боклукът в кошчета или не, няма място в планината. Ако си турист не го хвърляш и си го сваляш. Ти незнам (разбрах всъщост), какъв си, но нито си за природата, нито си турист.
Нямало и табели по пътеките на Витоша... Интересно къде стигна до този факт. Аз лично съм участвал като доброволец в подновяване на маркировката на Платото.
Общо взето цялата статия е срещу управата на парка. Нищо конкретно, просто лайна във вентилатора.
Всъщост има ли смисъл да се ядосвам за мнението на човек, който лиже шефски задници. Изказва се некомпетентно, обвинява и обижда за интригата. Май не.
Г-н Цанов иска писти и лифтове, но нека си го каже, както си е. Без да се крие зад "природозащита". Защото такава при него и "неговата" организация такава няма. На сайта на сдружението, в секцията членове има две имена. Неговото и на Вежди Рашидов. И двамата са свързани с ПИБ и Витоша ски. Оттам нататък статията и мнението публикувани във весника вече не са лични... Това е просто бизнес...

Говори ми

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Fri, 22 May 2009 08:18:00 +0000

Тази сутрин ме събудиха с висок тон, защото трябвало да се оправи нещо. Трябваше да се оправи вчера, но явно когато се обадих аз вчера, не съм викал. За разлика от разговора тази сутрин, където идеята е, че колкото е по висок тона, толкова по бързо се оправят нещата. Тц, както се казва. С викане нищо не се оправя. Напротив.

ОБИКОЛКА НА ЧЕРНО МОРЕ

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Wed, 20 May 2009 21:38:00 +0000

Днес получих мейл с инфо за една инициатива която заслужава не възхищение само, а и подкрепа във всякаквите и форми. За обиколката с колело на Черно море от Вячеслав Стоянов - бесарабски българин, завършил и живеещ в България. 7000 километра, един човек, едно колело. И за каузата на рециклирането.
Пуснах информацията във ВелоТолеранс, но се и усетих, че нито в Блогсферата, нито в Топблог този сайт не излиза. Затова пиша и тук. Защото за тази инициатива трябва да знаят, колкото се може повече хора.
Да стискаме палци пътуването да мине безпроблемно и да му пожелаем успех.
Посетете сайта на Вячеслав и научете повече за начинанието.

София, глобалното затопляне и световния империализъм

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Mon, 18 May 2009 10:04:00 +0000

Един отговор от блога на Пейо ми показа тази анкета и осмисли вярата ми в Че Гевара. Световния империализъм не спи. Той мисли глобално за малките неща. Осъзнай се. Стани член на БСП и прости на Бойко... И най-вече не вярвай в инсинуациите за Световната Финансова криза.

Вело,Вело...Толеранс?

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Mon, 18 May 2009 08:33:00 +0000

Тези дни заработи сайта, който исках от доста време насам - ВелоТолеранс. Точно преди голямото преброяване. В което не успях да взема участие, заради ангажимент в провинцията. А е било супер чета. Нищо другия път. А и ако сайта се популяризира, на следващото преброяване, още повече хора ще се престрашът да излязат.
Но пък и ми стана тъпо. Защото пак акцента беше за велоалеите. Точно тези алеи, които нито са вело, нито са алтернатива за движение на колелата в града. Заобикалящи билбордове, направени с плочки и безумно почващи и свършващи. И дори опасни. Не само заради безумно разхождащите се пешеходци, а и заради разни препятствия по тях, като това на моста срещу ул. Виктор Юго, примерно. Или пресичането на пътното платно срещу Националния стадион. Ми гледах, гледах и не видях как да пресека така, че пак да бъда на алеята... Просто ЕДНО ГОЛЯМО ОТБИВАНЕ НА НОМЕР, ЗА МНОГО ПАРИ. Това е обидно, и ми е тъпо, че ВелоЕволюция правят шествия за това и регистрират прогрес във вело инфраструктурата. И не са никакъв коректив на ставащото.
ВелоТолеранс не отрича велоалеите(неле пък работата на ВЕ), напротив, но те никога няма да погълнат целия вело трафик. И няма да бъдат построени достатъчно близките 10 години. Незнам защо, но строежа на велоалеи, много ми напомня на този на метрото - много схеми, много обещания и много работа през пръсти с мноооого голям политически акцент.
А това да спазваш правилата за движение, да знаеш как да се пазиш на пътя и как да караш безопасно е важно. И затова ще го влача този сайт със зъби и нокти. Белким помогне.
Помощ приемаме всякаква...

6-9

ogi.stoyanov@gmail.com (Оги Стоянов) — Wed, 13 May 2009 18:19:00 +0000

Ето малко със закъснение малко снимки от парада на 6-ти и "Цвете за Гошо" на 9-ти...
За парада, какво можем да кажем...
Ми. Добре, че имаше военни оркестри от други страни, та да запълнят малко, а и да дадът малко цвят.
Иначе впечатлението, което остави военната ни техника е, че от всичко си имаме по две. Едно за действие и едно за backup. Два джипа, два камиона, два БТР-а, два танка от два вида, два хеликоптера, два истребителя и за съжаление един Хамър и един спец отряд :)) Това в кръга на шегата, разбира се.
Интересното е, че почти същото може да се каже и за "феста" в Южния парк. По две песни на група и то кавъри... От всички групи събота и неделя само две изпълниха песни на Жоро Минчев. То не бяха Металици, Нирвани и други неродни групи, които всички харесваме, ама да си имаме и повода...
А пиша след три дни, защото последните два се разправям с кърлежа, който си донесох от парка. И в двата дни на феста, аз бях оптимиста в компанията, който обясняваше, че очаквайки толкова много хора организаторите не може да не са се погрижили за този маааалък проблем. Пък и един път не съобщиха от сцената, ние сами да вземем мерки за да се предпазим. Карай, Джони... Ама ако и вие сте били там, я се поогледайте...