[ http://borislavborissov.eu/1064/ ]

За щастие, мен все още не ме е повалил Facebook/Фацебоок вирусът…

…така че все по-безумната неграмотност на нацията (“не мога да пиша, но имам компютър и вече съм във The Фацебоок и аз!”) по-скоро ме забавлява, отколкото притеснява…

Е, не е изключено някой ден да се предам и най-накрая да вляза и аз в “синьото фацебоок множество” и да почна да паса виртуални овце и кравички заедно с всички останали… Но за момента, ще ме намерите само в Twitter и тук…

Днешният ужас в “Daily Design”! :)

(…може би по-добре дори да си направя цял комикс с ужасни рисунки и персонажи! ;)

Meta info:
Software: Adobe Fireworks, Adobe Illustrator
Time: ~ 1 m
Idea: 2009/Jul/10 (Final variant: 2010/Mar/10 @ 12:15)

Ми така се случва, като дадете хубав WACOM таблет и мощен софтуер на не който трябва! :-P

Meta info:
Software: Adobe Fireworks, Adobe Illustrator
Time: ~ 1 m
Idea: 2009/Jul/10 (Final variant: 2010/Mar/09 @ 18:10)

Сега вече знаете! :-P (по моя идея и идея на Ани…)

Meta info:
Software: Adobe Fireworks
Time: ~ 30 m
Idea: 2010/Jan/21 / Completed: 2010/Feb/28 @ 13:20

Естествено, може да ме оборите, но не е това целта… :)

(Daily Design категорията надали ще се завърне скоро, по-скоро ще зачезне съвсем… или ще стане Weekly или Monthly Design… За утешение, предлагам ви да разгледате Петъчния Заек на @molif!)

Meta info:
Software: Adobe Fireworks
Time: ~ 5 m
Idea: 2010/Feb/26 @ 23:40

(PS Black inspires…)

(via @krokodilerian)

http://powazek.com/posts/2290

Направо ми се прииска да се затичам да си купя бягаща пътечка и/или велоергометър или друг вид тренажор за вкъщи, и да почна и аз да “преследвам хамбургери”! :-)

Защото (не мога да си кривя душата), често и аз съм така — натоварвам мозъка си (код, дизайн, четене, писане, клавиатура и мишка + монитори…), часове наред, а през цялото това време тялото бездейства и се обездвижва… и накрая, за “почивка”, гледам филми или пак чета…

Нормално е в един момент тялото да се преумори и от цялата тази “работа”, и от цялата тази обездвижваща “почивка”. И за съжаление, малките разходки или пък карането на колело (от дъжд на вятър… тоест, от сняг на вятър;-) не са достатъчни… Необходимо е сериозно натоварване.

На фитнес обаче не ми се ходи особено много, а и е свързано със сериозни разходи. Плуване — доста приятна алтернатива, но за съжаление, недостатъчно натоварваща, а и също е свързана с разходи (и време, и пари). Колело? Може, но пък зимата се обажда един особен вид мързел и резултът е… колелатата събират прах. Бягаща пътечка или велотренажор няма да си купя (по редица причини).

И… ами то май не останаха много опции, освен да се боря с мързела сам! Важното е да карам тялото си да се натоварва от време на време, с разходки, колело, плуване и още по-дълги разходки. И да правя от време на време и по 30-40 лицеви опори! Понякога се получава, понякога — не…

Може би ключът е в комбинацията от няколко неща, а не едно?

Което ме присети да допиша този текста и отида да направя още една серия лицеви опори, а после планирам… стабилно да се обездвижа за почти целия ден с мозъчен труд… Засега — това е положението! :)

PS Всъщност, не обичам хамбургери… освен вегетарианските такива;) Но резултатът от обездвижване + стабилно хапване така или иначе е коремче, каквото и да си говорим…

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

—Стефан Цанев

(С благодарност за @molif, че ми го изпрати…)

Парченца от стихотворението казват повече, отколкото на пръв поглед се вижда… а може би съм просто в такова настроение… :)

И се присетих, как четях “ТО” навремето и се плаших и аз! :) (А като споменахме “четене” и “Стивън Кинг”, ето как съм си представял понякога картинката… ти си четеш спокойно, а тъмната ти половина…! или пък ето така…)

Но не за страшни книги ще пиша сега, а и понеже не съм толкова плашлив като заека, изведнъж нещо ми се дочетоха книжки… Представих си…

…Студен зимен следобед. Навън грее слънце… или не, по-добре да е мъгливо, небето е надвиснало със сняг. И така, мъгливо, студено навън, но камината в стаята е добре разпалена, дървата пращят, а огънят разнася игриви, колебливи отблясъци и сенки по стените.

Близо до камината, малка масичка. На нея стои чаша горещо кафе с ром, мляко и кафява захар; от чашата се издига пара, защото кафето току-що е направено. На масата има няколко книжки. В някое ъгълче може да лежи и една стара лула с дълъг мундщук, до нея кесийка с ароматен тютюн (примерно, с аромат на ванилия и череша). До масичката, удобно кресло. А ти си седиш в креслото, с интересна книжка в ръка, и си четеш. Забравил си за мъглата и студа навън, огънят те топли приятно, отпиваш от кафето, и си се пренесъл в някакъв друг свят…

В този свят се случват какви ли не неща. Той е изпълнен с приключения и пътешествия. Може би нещо страшно сега се случва в книгата? Може би нещо забавно? Може би героите пътуват в книжката, и са също така изплашени, както Петъчният заек днес? ;-)

Важното е, че ей-сега ще разбереш, но в уюта на дома си. Ще разлистваш страница подир страница и ще потъваш все по-дълбоко в Историята, която разказвачът ти разказва… докато навън е все така студено, и може би вали сняг, и мъглите на града пълзят бавно и към твоята къща…

Но ти не се боиш. Защото камината е гореща, защото лампите уютно осветяват дома ти, и има свещи на масата. И ти си четеш, и четеш, и четеш… И ти е хем уютно, хем малко страшничко на моменти. И накрая, когато следобедът малко по малко се превърне във вечер, оставяш книгите настрана, и излизате с любимия човек на разходка из града, покрит със сняг.

Ето така си го представям… Преведох ви от Friday Bunny и Стивън Книг та чак дотук… надявам се, не ви е било твърде скучно пътешествието. :)

Някой ден бих искал да живея в къща, наистина, а в нея да има камина, а до камината да има уютно кресло и… Е, нататък ви го разказах… Има и още, разбира се, но нека не казвам всичко…

По принцип:
1. Без.па.рич.ие,
2. Недоспиване, непочиване,
== you look in the mirror reee-e-e-el bad!

Толкоз мъдрости от мен тази сутрин… :-)

PS Бонус-мъдрост: Идеята на Крокодила да не се спи по няколко дни подред с цел повече работа и пестене на време е точно обратното на мъдра! Гарантирам! ;)