Петко Физиев

Защо смятам, че бездомните кучета трябва да се приспиват.

2012-04-01T15:26:00.000-07:00

След поредния инцидент с нахапан до безобразие човек в София обществените страсти по кучешките проблеми се разпалиха отново. Еко-НПО-тата си направиха конференция миналата седмица, на която стигнаха до извода, че сегашните управляващи са виновни за всичко, и им поискаха оставките. Причината - кампанията "кастрирай и върни" не се провеждала ефективно. Кучетата в София се били увеличили от както Бойко Борисов беше кмет от 8 хиляди на над 10 хиляди. Още една интересна теза, около която се обединиха всички участници в събитието, беше че не трябва да се забранява храненето и отглеждането на бездомни кучета. В следващите няколко абзаца ще споделя моето мнение по тези два въпроса.

Първо, признавам, че двете заедно имат смисъл. Ако кастрираме и връщаме кучетата там, от където сме ги хванали, по-добре ще бъде и да се грижим поне малко за тях. В противен случай съвсем ще подивеят. Я от глад, я от болести. Това обаче предполага, че като цяло сме навити да живеем заедно с тях. Да спят по входовете, в градинките, под колите. Да тичат по парковете, да пресичат улиците с нас. Да серат по тротоарите, да ядат от кофите и т.н. Един вид да ги направим част от хабитата. Като гълъбите, плъховете, хлеберките, врабчетата и много други. Няма лошо. Градската фауна ще се обогати официално. Цената - глутници, болести, мизерия и нахапани хора. Въпросът е дали искаме това в дългосрочен план? "Кастрирай и върни" реално означава: Дайте да заживеем заедно с кучетата. По думите на защитниците й са необходими минимум 5 години, за да има ефект. Въпреки че уж се препоръчва от СЗО, нито един голям град в развитите държави (поне доколкото ми е известно, поправете ме ако греша?) не прилага тази политика спрямо бездомните кучета.

Второ, бездомните кучета са паразити. Това е печалната истина, колкото и на еко-борците да не им се иска да го признаят. Те са един изкуствено създаден от всички нас проблем, който се храни и размножава благодарение на човешкото безхаберие. По тази причина смятам, че няма принципна разлика между тях и останалите градски паразити. Защо никой не защитава правата на хлебарките или плъховете? Защо никой не ги кастрира и не ги връща? Нима плъховете да са по-глупави същества или да нямат чувства или характер? Нима са по-малко на брой? Не! Просто хората, които отглеждат плъхове и са емоционално привързани към тях, се броят на пръстите на едната ми ръка. И нито един от тях, доколкото знам, не е основал НПО, която да се бори за защита на правата им. Кучешките "организации" са едно превъплъщение на лицемерието. Самите те паразитират на гърба на всеобщата гузна съвест. Както много други подобни чалга-еколози и те са заинтересовани повече от това проблемите да се раздухват в медиите, вместо да се решават.

Как трябва да се реши проблемът с кучетата?

Това е болната тема на всички. Никой не иска да заспива с мисълта как 10 хиляди кучета биват избити в кучешки концлагер. И по-точно никой лично не иска да се чувства виновен за това. Същевременно и никой управляващ не желае да поема отговорността за подобно решение. Това би било еквивалентно на политическо самоубийство имайки предвид силата на еко-лобито в Европа. По тези две причини ще продължаваме да си говорим още дълго за "кастрирай и върни" и други подобни глупости. При положение, че на всички ни е ясно какво трябва да се направи. Моралната цена, която трябва да платим всички ние днес за това че преди 20 години започнахме да си изхвърляме кучетата на улица, е убийството на тези 10 хиляди животни. Може би така следващия път, когато решим да се отървем от домашния си любимец, ще се замислим по-добре за това, което вършим.

Послеслов

Очевидно е, че евтаназиата сама няма да реши проблемът изцяло и че кастрацията е задължителна за да се намали броя на кучетата. Поредната глупост, която тиражират еко-кучкарите е, че кастрацията трябва да бъде безплатна. Точно обратното! Тя трябва да се плаща така, че хората да си правят сметка за разходите свързани с размножаването на животни. Много по-лесно е да изхвърлиш на улицата нещо, за което не си платил нищо. Мисля, че е ясно и, че тези, които си пускат кутретата пред блока трябва да бъдат глобявани с брутални глоби. Няма друг начин да възпиташ отговорност у хората, освен ако не ги удариш по джоба.

Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 2: GRE

2012-02-21T21:06:00.000-08:00

Второто нещо, което се иска за повечето кандидат докторанти е така нареченият Graduate Record Examination или GRE. Вариантите са два - General и Subject. Разликата между двата е съществена. General е тест от тип обща култура и го искат почти навсякъде, независимо от специалността, за която кандидатстваш. Subject тестът е изпит по целия материал от бакалавърската степен по дадена специалност (например биология, информатика, математика и т.н.). В моя случай нито един от университетите не изискваше GRE Subject и затова няма да се спирам на него. Впечатлението ми от разговорите с други хора и от това, което съм чел, е, че е много по-шибан от обикновения GRE и че човек е по-добре да го избегягва. Човек изпада в кофти дилема, когато срещне университет, които препоръчва да си ходил на него, но не го изисква. При мен Caltech беше такъв, но реших, че с оглед на времето, усилията и най-вече на резултата, е по-добре да не се явявам. Като цяло не мога да кажа кое е по-добре.

GRE General

Самият изпит се състои от три части: Verbal reasoning, Quantitative reasoning и Analytical writing. Ще обясня съвсем накратко какво представляват. Останалото можеш и сам да прочетеш на сайта на ETS.

Verbal-ът прилича много на секциите от TOEFL, но е една идея по-гаден. На мен най-трудна ми беше частта с антонимите и релациите (която, както се оказва, ще разкарват от лятото на 2012). Думите, които дават там са доста редки (в сравнение поне с тези, които си свикнал да срещаш по средностатистическите статии и блог постове в интернет) и често не са в основното им значение (примерно, не знам дали знаеш, но table означавало освен всичко друго и "отлагам объждането на закон за неопределено време"). На мястото на тази секция, доколкото разбрах, ще въвеждат въпроси с попълване на думи в изречения. За тях се отнася същото - не очаквай да са лесни като на TOEFL-a.

При аналитичното писане също се иска повече, отколкото при есетата за TOEFL. Въпреки че на сайта на ETS има пълният списък с темите, които могат да ти се паднат, реално няма начин да ги развиеш всичките за упражнение. Прекалено много са. Това, което те съветвам, е да ги прочетеш веднъж и да си извадиш тезите, които се повтарят. Примерно: политика, философия, история и т.н. Към всяка от тях си помисли какво мнение би могъл да защитиш. Запомни: на този, който ще ти проверява есето изобщо не му пука КАКВО мнение имаш, а КАК си го защитил. Въпросите нямат верен и грешен отговор. Затова се упражнявай да защитаваш мненията, които най-лесно можеш да защитиш (а не тези, които наистина имаш!).

Втората част от аналитичното писане се състои в това да критикуваш даден откъс от текст. Отново, всички възможни текстове ги има на сайта на ETS, но това не прави нещата по-лесни. Упражнявай се върху тях колкото искаш и имаш време. Нещото, което задължително трябва да направиш обаче, е да ги прочетеш веднъж всичките и да си извадиш (и научиш) непознатите думи. Повярвай ми, няма нищо по-мизерно от това да ти се падне текст, в който във всяко изречение се използва една и съща дума, която не знаеш, и която не става ясно какво точно означава от контекста. Как да критикуваш също няма да обяснявам. Това го пише в учебниците. Накратко: хващаш всяко изречение и измисляш някаква причина това, което се казва в него да не е вярно. Недей да преразказваш много и никога не се съгласявай напълно с нищо!

Третата секция, Quantitative reasoning, за някои звучи ужасно, за други - смешно. Ако си завършил нещо свързано с математика, ще си от вторите. Задачите са на ниво 9-ти клас плюс малко теория на вероятностите и комбинаторика. Не очаквай нещо повече от система линейни уравнения. Тригонометрия няма, но трябва да знаеш как се смята разстояние между точки в двумерна координатна система, формули на Виет (без майтап - на мен ми се паднаха) и т.н. Списъкът с нещата, които трябва реално да знаеш не е много дълъг и е леко странен. За да е интересно все пак, самите задачи не са абсолютно тривиални. Повечето изискват две-три неконвенционални хватки, за да се решат бързо. Забележи, че бързо е ключовата дума тук. Ако има свободен следобед, всеки може да сметне за колко време две тръби пълнят заедно басеин, ако едната го пълни сама за 3 часа, а другата заедно с трета тръба, която е три пъти по-тясна от първата, го пълнят заедно за 2 часа. Проблемът е, че имаш средно по по-малко от 2 минути на задача (28 задачи за 45 минути). Затова мога да ти дам няколко съвета:

Първо, тренирай се да смяташ бързо простите аритметични операции - събиране, изваждане, умножение, деление, степени, проценти и т.н., и също така да правиш бързо алгебрични операции - преобразувания, формули за съкратено умножение, да прехвърляш от едната страна на уравнението и т.н.

Второ, ако те питат кое е по-голямо: 235х126 или 234х127, НИКОГА недей да ги умножаваш! 235х126 = 234х126 + 126, докато 234х127 = 234х126 + 234. Оттук веднага се вижда, кое е по-голямото. С други думи, ако се натъкнеш на някакъв рошав израз, недей да бързаш да извършваш действията. Виж как да прегрупираш нещата, така че да се съкратят.

Третият съвет е да не си губиш времето. Някои задачи са по-прости, отколкото си мислиш. Когато си сигурен - цъкай на верния отговор и минавай нататък! Нямаш време да проверяваш решението по десет начина. На изпита при мен това се оказа проблем и времето не ми стигна за математиката. В резултат, последните 4-5 задачи ги нацъках както ми дойде.

Една важна подробност: GRE General е Computerized Adaptive Test, което означава, че като отговориш вярно, следващият въпрос е по-труден (и за повече точки), а като отговориш грешно - обратното. Затова гледай да отговаряш правилно на първите въпроси. Последните може и да не са от голямо значение за оценката.

Подготовката

За GRE General започнах да уча приблизително три месеца преди дата на изпита. Тя в моя случай беше в края на октомври. Крайните срокове за подаване на документи бяха около средата на декември, така че ако се бях издънил, имаше време да се явя още веднъж. По принцип можеш да се явяваш колкото пъти си искаш, но всеки резултат се записва в досието ти и университетите имат право да поискат да го видят от ETS и без твое съгласие. Затова е добре да ходиш, ако се чувстваш поне малко подготвен. Имай предвид, че също така не можеш да се явяваш повече от веднъж в разстояние от трийсет дена. Да не говорим, че цялото това удоволствие струва и неприятната сума от 190 долара.

Най-важното за успеха ти е да се упражняваш за време. Когато прочетох за първи път един примерен изпит, сметнах, че ще е фасулска работа. Когато седнах да го решавам с часовника до мен, резултатът беше плачевен. Затова дори да имаш бакалавър по приложна математика и английска филология едновременно ще ти се наложи всеки ден да решаваш по много задачи, докато надобрееш истински.

По отношение на материалите за учене ще кажа следното: не съм ходил на курсове и ми се струват безсмислени. Има доста учебници - кои по-добри, кои по-скапани (средната им цена е около 50 лева). Аз си купих тези на Princeton Review и на Barron's. На Princeton ми хареса повече, понеже беше написан с чувство за хумор. В Barron's като че ли имаше повече примерни задачи и упражнения. В хода на четенето им бързо ще ти стане ясно едно - че те са крайно недостатъчни и това, от което всъщност имаш нужда се казва zamunda.net.

Мястото

В София има едно единствено място, на което можеш да се явиш на GRE, и това е офиса на Фондация Фулбрайт на Стамболийски. Записването става по интернет. Плащаш таксата и си избираш ден и час. Изпитът трае около 2 часа и половина (по-кратък е от TOEFL). Стаята, в която ще се явиш е на втория етаж, и е от тип кюбикъл. Демек има десетина-двайсет компютъра, разделени с прегради, така че да не виждаш какво правят съседите ти. Като цяло обстановката е спокойна и дава възможност да се концентрираш напълно върху задачите.

Персоналът на фондацията беше много любезен към мен и към останалите. Преди изпита ни обясниха накратко правилата и повече не ни закачаха за нищо. В стаята няма да имаш право да внасяш нищо друго освен собственото си тяло и дрехите по него. Ще ти дадат молив и няколко листа за писане. Телефони, вода, храна и т.н. ще бъдат заключени в шкафче, което се намира в другата стая и до тях ще имаш достъп само в почивките между секциите. С други думи ако изпитът ти е сутрин, гледай да си си изпил кафето и да си закусил добре.

Една важна подробност. Таксата за GRE включва безплатно разпращане на резултатите до четири университета. Възползвай се от офертата! Иначе всяко допълнително изпращане струва по 23 долара. За целта обаче трябва предварително да знаеш имената на университите и номерата на department-ите, до които искаш да изпратят резултата ти. Софтуерът на GRE-то, с който ще се сблъскаш на изпита е потресаващо стар и скапан, затова е добре да имаш цялата тази информация записана на листче за едно с теб.

Резултатите

Резултатите от Verbal и Quantitative секциите излизат веднага. За резултатите от Analytical writing-a ще се наложи да изчакаш две-три седмици. При мен спазиха срока точно и ми ги пратиха на датата, която бяха обявили предварително. Q: 770, V: 600 и АWA: 5.

Успех!

Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 1: Интродукция и TOEFL

2012-02-20T12:00:00.000-08:00

Не съм писал от повече от година и половина в собствения си блог. Срам, не срам.. но за това, както винаги, си има основателна причина (всеки себеуважаващ се wanna-be блогър може да измисли такава). Та.. моята е, че практически цялото ми свободно време, което не съм използвал за пиене, спане и ахъмм (тея три неща), отиваше в усилия свързани с мераците ми да стана докторант отвъд Голямата вода. В крайна сметка това стана и затова реших да опиша техническите и психологическите перипетии, през които трябваше да мина, и сумарното ми виждане от погледа на човек, който е приключил с тази епопея. Основната ми мотивация за написаното тук е, че когато се ровех преди година и половина за пръв път в Интернет, не намерих абсолютно нищо на български или писано от българи по темата. Натъквал тук там на нещо по разни сайтове тип бг-мама, но имайки предвид характера им, не може да се каже, че в тях ще намериш нещо полезно. От друга страна има адски много форуми на английски, където куцо и сакато си е изливало мъката. Проблемът с тях е, че от един момент нататък почва да ти писва да четеш къде е най-евтино да ходиш на курсове за ТОЕФЛ в Бангалор, и съответно ги отебаваш.

Няма да ти давам акъл как да си избереш място, в което да кандидастваш. Всеки си има критерии - престиж, цена, местонахождение, любими професори и т.н. Моите бяха два: да е в Калифорния и да е добро. За щастие първото не ограничава сериозно второто. Университетите, в които подадох документи са UC San Francisco, UC Santa Cruz, UC Berkeley, Stanford, Caltech, UC Los Angeles, University of Southern California, UC Irvine и UC San Diego (UC e съкращение от Univesity of California, които представляват по-голямата верига от публично финансирани университети в Калифорния; останалите: Stanford, Caltech и USC са частни). Общо девет. Специалността, за която кандидатствах, се казва биоинформатика, макар и на различните места да заглавието има леки вариации.

И докато за избора няма какво да коментирам много, относно количеството ще кажа, че трябва да е около десет. По-малко си струва, само ако си сигурен, че ще те приемат (и под сигурен разбирай, че познаваш няколко човека от комисията за приемане на докторанти, които са ти казали, че ще се застъпят сериозно за теб пред останалите или си се разбрал с някой професор по какво ще работите и че е готов да те финансира; имай предвид, че дори тогава няма гаранция). Иначе не си го и помисляй! Американската система не работи като европейската, при която кандидастваш при даден професор и той, ако реши, те взима. В Щатите процесът е много по-дълъг, многостъпков и обременен от всякакви щуротии, а конкуренцията е брутална и е много вероятно да отпаднеш на някой от междинните етапи. Всъщност най-добре е да си мисли човек за него като за кандидастване за работа в голяма корпорация: има много кръгове, различни изисквания и трябва да убедиш всички по пътя, че точно ти си техният човек. Затова числото десет е подходящо. Вероятността да стане поне на едно място, ако си ги подбрал добре, е голяма. По така наречените "консултантски сайтове" съветват да избереш два-три, които са ти над нивото (тип Йеил, Харвард.. знам, че щом като си дошъл да четеш това се имаш за много умен, но приеми все пак за целите на този трактат, че тези са ти над нивото), други два-три, които са ти под нивото (такива има много, нали?) и останалите да са ти горе-долу по мярка. Няма смисъл да слагаш много от големите риби в тоя списък, защото кандидатстването е скъпо удоволствие, както ще стане ясно след малко, а вероятността да те вземат там е малка. Във всички случаи е хубаво да имаш една-две, иначе ще съжаляваш. При мен това бяха Станфорд, Бъркли и Калтек и познай какво стана - не ме приеха ;-)

TOEFL

Първото нещо, което човек от България трябва да направи за да кандидатства, е да се яви на TOEFL (съкратено от Test of English as a Foreign Language). От няколко години насам се предлага само под формата на Internet-based Test или iBT. Изпитът е от четири части: reading, listening, speaking и writing, като на всяка максималният брой точки е 30, от целия изпит - 120. Освободени от тоя изпит са само тези, които са завършили бакалавър или магистър в англоговоряща страна (дори да си американски гражданин не е достатъчно, ако не си живял дълго там). В моя случай трябваше да се явя и тъй като не се чувствах уверен в способностите си, реших, че е добра идея да се запиша на курс. Проучих малко въпроса и отидох във фондацията на Софийския Унивеситет "Св.св. Кирил и Методий", която предлага подготовка за този и много други изпити. Курсът беше около месец и половина - два, през което време решавахме примерни тестове от няколко издателства - Delta, Barron's и т.н. Въпреки очакванията ми да го води ако не някой нейтив спийкър, то поне някоя млада филоложка, при нас се появи една възрастна жена - Нели Младенова, която обаче много бързо ни показа къде зимуват раците. Горещо я препоръчвам. Преподавател е от много години и е вряла и кипяла в цялата система. Също така е била квесторка на сума ти изпити и е в час с материала и изискванията. Може да ти даде безценна информация и препоръки за доста неща, така че се възползвай! Таксата за курса беше 240 лева и включваше материали и един пробен изпит на техните компютри.

За месец и половина успях да натрупам самочувствие и се записах за изпита. Регистрацията става елементарно през сайта на ETS, така че е безсмислено да даваш пари на някой друг за да ти я направи. Местата в София свършват бързо. Аз не успях да се доредя за датите, които исках, и затова се записах в пловдивската частна гимназия Класик на ул. Лейди Странгфорд 7. Ако държиш да си в София, е добре да се регистрираш поне два-три месеца преди изпита. Много хора се явяват на това чудо навсякъде, така че го имай предвид. За Пловдив слотовете също свършиха две-три седмици преди изпита. А мястото има значение! Причината е, че на изпита си в една стая с още 20-тина други (повечето от които в диапазона между 16 и 18 години) в продължение на около 5 часа. Всички тези хора пърдят, дърдорят, оригват се, смеят се (знаеш как е), докато ти се опитваш да напишеш есе на тема дали домашните любимци трябва да бъда третирани като членове на семейството, и колкото и да ти са та симпатични при други обстоятелства, при така създалите си не искаш да имаш нищо общо с тях. Най-гадният момент идва, когато започне speaking секцията. На нея, както знаеш (надявам се), през слушалките на компютъра ти задават въпрос, а ти трябва да отговориш на микрофона в рамките на около една минута. Проблемът е, че всеки стига по различно време до тази секция, ефектът от което е, че ти си седиш и си мислиш нещо по твоите въпроси, когато изведнъж тоя до тебе почва да отговаря на висок глас и по правило на развален английски на неговите. След две минути тоя от другата ти страна прави същото и т.н. Тамън се заслушаш и чуваш проклетото "пийп" в слушалките ти, при което идва твоят ред да говориш. Сам разбираш, че единственото, което ти остава в такъв момент, е просто да се присъединиш към цялата тая какафония. Кофти! Затова ти препоръчвам да се запишеш за изпита в Американския Университет в Благоевград. Там има кабинки и всеки си стои (демек пърди, оригва се и говори) в собствената си, без другите да го слушат. Безценно! За да съм коректен докрай, съм длъжен да спомена, че имаше и един малък плюс от съвкупното изпитване. Момичето до мен стигна първа до speaking-a и успях да чуя какво отговаря, по което се досетих и какво са я питали. Беше нещо за любимия й предмет в училище. Така имах около една минута бонус да си измисля отговор, след което имах късмета и ми зададоха същия въпрос. Изтрелях намисленото и се почувствах на далавера за момент. Малко след това ужасът с говорилнята настана. За това като цяло не си струва. Бегай в Благоевград!

Схемата, по която учих за TOEFL беше горе-долу следната: два месеца курс, през които си решавах домашните и от време на време правих по някой тест вкъщи. Две седмици след курса се явих на изпита, като преди това си взех една седмица отпуск, през който всеки ден решавах от сутрин до вечер. В Замундата са качили един безценен торент, в който има много примерни TOEFL и GRE изпити. Няма да пускам линк към него, но всеки сам лесно може да си го намери. Резултатите излязоха две седмици по-късно в Интернет и успяха да ме изненадат. При все че отидох със самочувствие на Шекспир, на излизане от пловдивската гимназия се чувствах вътрешно като изсъхнало камилско лайно в пустинята. Reading-a се оказа по-кофти, отколкото очаквах и бях сигурен, че съм омазал доста въпроси. На speaking-a също имаше засечки, което ме депресираше и навеждаше на мисълта, че ще трябва пак да се явявам. За мое учудване се оказа, че имам 112 от 120. Най-зле (27) беше оценката от speaking-a. Не можех да повярвам, че са ми писали толкова много. От други хора, които са ходили, също чувам подобни впечатления. Затова да не ти пука! Нормално е да излезеш като припикано мушкато. Очаквай да имаш повече, отколкото си мислиш в този момент.

Успех!

Давай към част 2: GRE.

Активирай твоето ДНК СЕГА!

2010-04-06T16:00:00.000-07:00

И така.. време е за редовната порция лунатизъм. Предупреждавам, че този път е особено сосна. Толкова, че дори и аз самият, като човек, чието хоби е нощем да чете и коментира псевдонаучни фантасмагории, бях изпратен в дълбоко и искрено умозабвение.

Преди няколко дена, докато си проверявах пощата в gmail, се натъкнах на следния уеб клип:

Activate your DNA for spiritual, material, and physical mastery! Я, викам си, ново двайсет! Веднага цъкнах въпросния линк и се зачетох. Сайтът се оказа собственост на фирмата на някой си Тоби Александър от Калифорния, който накратко предлага да ми активира ДНК-то срещу 400$. О, йе!

Прочетох веднъж текста и останах безмълвен. Не че обикновено седя и си говоря с компютъра, докато чета в Интернет. Просто вътрешният ми диалог (цитирайки с ирония Карлос Кастанеда) секна.

Въпросният Тоби Александър се оказа, че има напълно алтернативна теория за молекулярната биология на хората (а предполагам и на другите животните, въпреки че не ги споменаваше изрично). Според него човешкото ДНК наред с двете познати нишки от двойната спирала имала още десет етерични нишки, в които се криел необятният свръхчовешки потенциал. Тези десет етерични нишки обаче били заспали и ние, обикновените хора, не сме ги били използвали. Като доказателство за последното Тоби привежда твърденията на учените, че хората използваме едва 3 процента от ДНК-то си. Макар че, ако известните две нишки бяха три процента, трябваше да имаме още 67 етерични, а не само 10. Но както и да е, това си е дребна техническа грешка в сравнение с всичко останало, което следва. Та така.. накратко нашият Тоби предлага да ми активира 100% от ДНК-то плюс десетте етерични нишки, с което да ме превърне в "мулти-димензионален екстрасенс, телепат и супермен".

Изображение: molecularstation.com

За десетте етерични нишки няма какво да коментирам. Те са извън моята сфера на познание. Офертата да активира 100% от известните ми две ДНК нишки обаче ме впечатли много. Като човек, който се е занимавал с генетика около шест години, горе долу знам за какво става дума. Вярно е, че повечето човешко (а и не само) ДНК не отговаря директно за синтеза на белтъци. Дълго време учените го наричаха junk DNA, което показваше донякъде първоначалното им пренебрежително отношение, но с времето започнаха да откриват нови и нови функции - главно структуриращи и регулиращи, което ги накара да променят термина на noncoding DNA. Очевидно обаче Тоби не е наявно, че близо 8% от това, което иска да активира, се състои от ДНК на ретровируси. Вируси като тези на Херпес-а и СПИН-а, които вписват своето ДНК в нашето, и така се загнездват в клетките ни во веки веков. Затова и лечението им е толкова трудно и засега практически невъзможно. При все това в хода на еволюцията имунната ни система е успяла да деактивира голяма част от привнесеното от тях ДНК и с времето то се е натрупало. Както казах, към момента е около 7-8% от генома на човека, което прави близо 240 милиона нуклеинови киселини. Уви, нашият Тоби не дава обяснение, как ексхумираните от него ретровируси ще ми помогнат да стана екстрасенс или свръхчовек в каквато и да е насока. Че ще стана мулти-димензионален, бих го приел, макар и само метафорично.

Абстрахирайки се от гробището за домашни вируси, което сме си закътали, горе долу половината от генома ни се състои от повтарящи се секвенции от нуклеинови киселини. От тях има много видове и за функциите им също така се спори все още. Има съвсем кратки - примерно тандемните повторения, които представляват десетина нуклеотида повторени няколко стотин пъти едно след друго. Има и по-дълги - ретротранспозоми, които сами по себе си са доста интересно нещо, тъй като се размножават вътре в хромозомите ни почти независимо, но не кодират за протеини. При някои геноми като този на житото например транспозомите достигат до 90% от цялото ДНК. Отново остава пълна загадка как активирането им би могло да допринесе за нещо хубаво. В същото време се чудя и какво точно означава това да се активират.

Според Тоби обаче не само, че е добре, но ще започнем и да се подмладяваме. И тук фантасмагорията започва да набира скорост. Исус Христос бил с активирани 12 ДНК нишки (явно Йоан Кръстител ще да го е активирал). От време на време пък се раждали деца с готови активирани 12 ДНК нишки, които по погрешка докторите ги диагностицирали със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, пък те всъщност били деца индиго. Тоби даже има отделна страница посветена на индиго децата, но за тази безподобна глупост ще пиша някой друг път специално.

По-надолу Тоби обяснява защо според него цялото това ДНК се е блокирало в хората. Оттам научаваме, че Земята и човекът имали еднаква енергийна анатомия и еднакво ДНК, каквото и да означава това. Човешките чакри отговаряли на земните, а тринадесетата чакра съвпадала напълно и се намирала в ядрото на Земята. Затова хората и планетата били свързани както майка и бебе, което живеело в утробата й. При това всеки път, когато се случвал някакъв природен катаклизъм и се пробивала някоя дупка на повърхността на Земята (разбирай вулкан, гейзер), в ДНК-то на всеки човек се пробивала също по една дупка. Оттам и дефектите. И те като ретровирусите се били натрупали с времето и зациклили цялата работа.

Мамо мила! Тоби определено успя да ме загуби в разсъжденията си, които, както казах, започнаха да стават трудни за настигане. Малко след това разправя например, че оригиналното човешко ДНК било създадено от 12 нуклеинови киселини (вместо до сега познатите ни 4), което позволявало да имаме 144 хромозома, вместо сегашните 46 ?!?! Meine Güte! Преди 25 хиляди години пък някакви нечувани природни бедствия били блокирали всичкото ни ДНК и (цитирам):

most people on the planet only have 3 strands active, which only allows 3 dimensions of consciousness and thus they are stuck in 3D.

Holy shit! Не знам какво е пушил Тоби, докато е съчинявал тоя текст, обаче последните му заключения направо ме утрепаха. Повечето хора били зациклили в три-де'то, понеже имали активирани само три дезоксирибуноклеинови нишки?!?! WTF?

По-нататък обаче Тоби става практичен и се опитва да стъпи на земята. Уви, отново не особено успешно. В един от следващите параграфи обяснява, че през 2012 година ще настъпи краят на света и че, който не си е активирал ДНК-то дотогава, няма да го преживее. Аргументите около последното също са аута спейс, но ще ги пропусна на тоя етап. Накрая закономерно завършва с ценоразписа: 100$ на сеанс, 400$ - пълно обслужване. След което няколко страници писма от доволни клиенти.

Тъй като идеята за тройни и повече ДНК хеликси не е нова, бих казал с известна доза съжаление, че Тоби Александър е долен плагиат. И не защото е чел трудовете на Уотсън и Крик (което очевидно не е правил), а защото е окрал един от любимите ми от тийнейджърските години филми - Петия елемент, в който за пръв път гледах как невръстната Мила Йовович беше реконструирана чисто гола от някакво клонирано парче супер-ДНК, извлечено от простреляна извънземна ръкавица.

В заключение мога да кажа, че отдавна не бях попадал на такъв мащабен буламач от псевдоинтелектуална идиотщина, който да успее да чифтоса молекулярната генетика с ню ейдж шаманизма, хиндуистките секти, предсказанията на маите за края на света, Исус Христос и децата индиго (към които явно и той се е числял). На няколко пъти ми мина през акъла, че цялата работа може да е майтап, но търсейки в гугъл за dna activation hoax не открих кой знае какво. От друга страна за dna activation излизат бая резултати на сайтове като Energy Medicine DNA и Theta DNA Activation. Това ме навежда на мисълта, че Тоби Александър не е сам сред лудите. А те всички, както се оказа, се борят за спасяването на човечеството от апокалипсиса, който както вече знаем идва скоро, срещу скромна сума пари. Мерси! Next!

Best of Clients from Hell

2010-03-17T07:07:00.000-07:00

Clients from Hell е tumblr блог, който следя от няколко месеца с възхищение. Преглеждането му ще бъде чисто удоволствие за всеки, който се заминава с дизайн, PR, реклама или просто му се налага така нареченият "контакт с клиенти". Блогът съдържа кратки откъси от разговори с тях и се ъпдейтва ежедневно. Тук съм събрал моя своебразен best of последните седмици:

Email Marketing: “Can you remove the ‘Unsubscribe’ Link?”

I did a timer for an auction based website. Client after the review: “I want people to feel the urge to bid… Can you make the seconds go faster?”

I was wearing a red shirt and jeans in that video I sent you. Can you put me in a suit instead? It’ll look more professional.

We had a client who needed a site done for her champion horse riding ranch. In the initial client meeting, she stated that she wanted each of the horses to have their own blog because they had ‘Such unique personality’.

I need someone that can take everything in here (client points to head with both hands), and put it on the internet.

After handing me a picture, a client tells me, “We love this picture, so just zoom it out a little and it’ll be perfect.”

“Let’s negotiate on the price. Don’t forget, my wife can do this for free.”

We like the woman in the wheelchair, but we don’t want people to think being in a wheelchair makes her less feminine. You need to make her breasts larger.

When the user logs in I want there to be an animation of a bank safe opening. That way the user knows that they can trust us.

Me: “Ok, the bid is $2,500 what payment schedule works best for you? I can take a deposit of 10% up front and you can pay the balance on delivery OR I can discount the entire project by 10% if you pay the entire bid in advance.”

Client: “Oh, I’ll take the discount and pay it all in advance.”

Me: “Ok, well then I’ll get started just as soon as I receive the payment.”

Client: “Oh, I’ll pay you when it’s done. Don’t you trust me?”

Me: “Oh, I thought you wanted to pay in advance so that you could get the discount.”

Client: “I do! I’ll pay in advance once the job is completed!”

Client: “[Indian outsourcer] says he can do this site for $200. Why should I go with you?”

Me: “Has he done any work for you in the past?”

Client: Yeah! He did [Other Site] for me.

[I load the other site]

Me: “The entire site’s done in Flash.”

Client: “Huh?”

Me: “It’s a site for iPhone users.”

Client: “I know. Cool, huh?”

Me: “It’s a site for iPhone users… none of whom can see it…”

Client: “Huh?”

Me: “The iPhone doesn’t support Flash.”

Client: “Well it looks fine on my PC!”

Me: “Do you have an iPhone?”

Client: “No.”

Me: “…”

Client: “Tell you what, I’m just gonna go with [Indian outsourcer]. He seems like he knows what he’s doing and I’m not sure you do.”

Me: “Have fun.”

It’s perfect! Just one thing. We have that contact form on Contact Us page, I want you to remove that and give our email address instead. And make it into a riddle so they have to solve it to get the email. We want to ‘engage’ our visitors.

Thanks for emailing me the PDF. Can you please resend it to me at 100% and not at 147%.

Client: “Can you make the background of the page red?”
Me: “Wow, I don’t recommend it, it will look horrible. Do you mean like this? (Showing #FF0000)”
Client: “Yeah, and text in orange. It will attract more visitors.”

Email from client: “What we really want is a function where the user visits our website and the instant they do so it fires up Microsoft Word on their computer and starts filling out an order form. We think we would get massive revenue this way.”

International website:

After creating and delivering a website as requested I received an email from the owner of the business asking to translate the website.The email was originally from his partner.

“Hey [Owner’s Name] can you ask [my Name] to translate the website to at least 5 or 6 languages?, my son sent me a link to Babelfish and I think it would be a wasted opportunity if we only have the website in English. Seems that this could be done in a couple of hours”

“I hate this new font. Use the first one I showed you. This one makes the site look cheap instead of elegant.”

The ‘cheap’ font was Georgia, the ‘elegant’ font was Georgia Italic.

Client: “Can you remove the negative comments that we have on the website?. If so how soon can you do make it happen?”

Me: “I don’t know what you mean about negative comments on the website — your website doesn’t have a comments section. Can you clarify where you’re seeing them?”

Client: “We had some negative reviews which I would like to have removed when you go onto our website and look us up on Google maps.”

One client called me this morning. After a brief discussion and proposing the price, suddenly he said :

“I’m sorry, I thought freelancers work for free.”

Old School Hip Hop: Леон Бота

2010-02-21T17:39:00.000-08:00

Преди няколко седмици попаднах на видеото на Die Antwoord към актуалния им "хит" Enter the ninja, което само по себе си си заслужава да се гледа (пък ако ти хареса, можеш да слушаш целия албум безплатно тук):

Първата ми среща с него беше някъде посред нощ. Близо 3 часа и тъкмо бях решил да ходя да си лягам, когато на около минута и половина след началото нещо ми прихвана окото. Всъщност може да се каже, че ме разтърси, и се почувствах като облян с кофа пълна със смес от лимонов сок и шампоан против пърхот с ментол. Първоначалната ми реакция беше: sick entertainment! И като казвам sick, имам предвид болно, а не яко. Догледах клипа с мисълта, че човекът от този кадър е плод на някакъв нов специален ефект, до който са прибягнали с рекламна цел. Но уви! Оказа се, че ефектът не е дигитален и така попаднах на следната история, която ми се струва значително по-интересна от леко бозавия южноафрикански манга хип хоп на пледиращите културно мисионерство и в същото време парадиращи с невежеството си, Die Antwoord.

Човекът от видеото, който изглежда странно, се казва Леон Бота, а специалният ефект - прогерия. Накратко, това е изключително рядка и за момента нелечима болест с генетичен произход, при която хората започват да стареят приблизително 4 пъти по-бързо от нормалното. Средната продължителност на живота е 13 години. Правилно ме разбра - 13! При това умственото развитие не бива засегнато и децата са в пълно съзнание на случващото се с тях. Леон е на 24 години и е най-възрастният жив човек, който има това заболяване.

Дотук обаче с медицинските подробности. Като се разрових малко в нета, с удивление научих, че Леон се занимава с изкуство от доста време. Започва да рисува на три годишна възраст, а по-късно учи 2 години в Тygerberg Art Center, където се усъвършенства. Междувременно се запалва по хип хопа и по свързаната с него култура. И така на 21 години прави първата си изложба от картини, която озаглавява "Liquid Swords; I am Hip Hop". Текстът на афиша започва със следното:

To me art is a weapon in the act of communication/confrontation. The pen is the sword.

Съвпадението с името на втория албум на GZA от Wu Tang Clan, разбира се, не е случайно. Картините са посветени като цяло на първите стъпки на хип хопа в Щатите. Има доста портрети на личности като KRS One, Gangstarr, Rakim и други подобни величия от оная епоха. Според самия Леон тази култура се представя абсолютно погрешно в медиите и сред хората и желае с изкуството си да покаже истинската й същност. В същото време иска да провокира останалите да разберат какво се крие в него зад очевидната външност. Може да се каже, че успява и с двете. Оставяйки философската страна на нещата, картините ми оставиха силно визуално впечатление. Определено ми харесват. Някои, като тази с пясъчния часовник и със сниманата на рентген ръка на невежеството, удрят директно в десятката.

Всичко това и още много, освен на LeonBotha.com, може да се види и във фликър. На страницата му в MySpace пък открих следното култуво видео:

Миналата година фотографът Гордън Кларк прави фотосесия на Леон, която се явява и последната му изложба. За съжаление не намерих легален начин да я ембедна в този постинг и затова те съветвам да я разгледаш тук или тук. Според авторите тя представлява серия от изображения, които показват Леон в ситуации и по начин, по който си го представя обществото. Самият той пише на сайта си, че живее в свят, който в един или друг смисъл не е проектиран за него. В свят, който не очаква почти нищо повече от това, той да се превърне от тежест за околните в медицинска статистика по време на тинейджърските си години. Очевидно нашият човек е надхвърлил очакванията. За което между другото свидетелства и това:

Ta както казваше един друг виден субкултурен изкуствовед: Boyakasha! Big up ya self, Respect!

Опасни ли са ГМО?

2010-02-17T15:11:00.000-08:00

Да питаш дали са опасни генно-модифицираните организми е все едно да питаш дали са отровни гъбите или дали са вредни лекарствата. Е, очевидно зависи. Някои гъби са отровни. Други стават и даже са вкусни, а трети.. да не казвам. При лекарствата в някакъв смисъл е същото - зависи най-вече от дозата. Човек и от аналгин може да се спомине, ако изяде достатъчно, но това причина ли е да се обявяваме против болкоуспокоителните? Дали едно нещо е вредно или не, е въпрос, който трябва да се изясни по научен път. За тази цел се правят подходящи експерименти, в които се изолира ефектът на дадено вещество от всички останали ефекти и се измерва с предварително известна точност. Тъй като това е трудно, такива опити се правят по правило в научните институти, в университетите или в някои фирмени лаборатории. Резултатите от тях се публикуват в научни списания, като преди това подлежат на критично обсъждане и на серия рецензии и отстраняване на грешки, неточности и други проблеми. От собствен опит знам, че не е лесно да пуснеш статия в някое такова списание. Ситото е тясно особено при списанията с висок импакт фактор. Имено затова смятам, че те са и най-достоверният източник на информация по въпросите, които ни вълнуват. А не изказванията на политици, попове, адвокати или бюлетините на еко организациите, още по-малко пък това кой какво е чувал или е написал на блога си. И като стана дума за блогове, докато следях "обществения дебат" за ГМО, така и не се натъкнах на някакви сериозни аргументи. Нито в едната, нито в другата посока. Затова реших да преровя научната литература по въпроса и да я систематизирам.

Пускайки търсене за "gmo safety" в Pubmed излязоха 75 публикации в научни списания. Твърде малко! За сравнение: при "aspirin safety" бяха 1686. Освен това ми направи впечатление, че повечето статии не се отнасят до безопасността на един или друг ГМО, а са оценки на различни методи за откриване на ГМО в хранителните продукти или в околната среда. Едва около десетина са насочени към ефектите на конкретен ГМО върху консуматорите.

Започвам с най-старото изследване от списъка [1]. Става дума за последствията от консумацията на генно-модифицирани картофи, които са създадени да бъдат устойчиви на различни насекоми. Това става посредством присаждане на ген с инсектициден ефект. Протеинът, който се произвежда от този ген, служи за защита срещу насекомите, които обичат да хапват картофи - гъсеници, бръмбари и т.н. ДНК-то за този ген е взето от бактерии, които по принцип си го имат, и са токсични за насекомите.

За да се провери дали яденето на такива картофи е вредно, са взети четири групи плъхове, които са хранени съответно със стандартна храна, с немодифицирани картофи и с две различни разновидности на генно-модифицирани картофи. Предварително е направен химически анализ на модифицираните и немодифицираните картофи и не е установено никакво отклонение в състава им. Демек каквото има в едните, таково има и в другите.

Плъховете и в четирите групи са пораснали здрави и без видими разлики помежду си. Също така не е наблюдавано различие в скоростта на разтеж, приема на храна и ефективността на храненето. Отчетени са леки, но забележими, отклонения в крайното тегло на плъховете от контролната група и тези, които са хранени с генно-модифицирани картофи. Не е открита разлика в биохимичните стойности на серума и в относителните размери и тегло на органите - черен дроб, далак, сърце, бъбреци и тестиси. Заключение: генно-модифицираните картофи, които са изследвани, са почти идентични като химически състав и характеристики с обикновените картофи.

Минаваме към следващата статия [2]. Тя съобщава за изследване на ефектите от консумация на генно-модифицирани фуражи. Този път опитите са проведени с повече животни и с повече храни. Не успях да прочета самата публикация, но от резюмето й става ясно, че това са бройлери хранени с Bt-corn; кокошки хранени с Bt-corn и Pat-corn; свине хранени с Bt-corn, Pat-захарно цвекло и соя; овце хранени с Bt-corn силаж и Pat-corn силаж; бикове хранени с Bt-corn силаж; фистулирани крави хранени с Bt-corn силаж. Отново иде реч за култури, които са генно-модифицирани да издържат на гъсеници и други насекоми. Направени са изследвания на химическият им състав и е установено, че е бил идентичен по основните показатели с този на немодифицираните сортове. Заключението на учените е, че не се наблюдават никакви отклонения в животните от първото поколение, което е хранено с генно-модифицирани фуражи. Не са открити и никакви остатъци от рекомбинантната ДНК в тъканите им. С други думи ДНК-то от присадените гени е било разградено напълно от организмите на животните. Повече поколения не са изследвани.

Стигаме до статия номер три. В нея са направени изследвания на профилите на експресия на гените при генно-модифицирана царевица MON810 [5]. Грубо казано ескпресионен профил означава, че се вижда в даден момент от времето кои гени и в какво количество се използват от клетката. Целта на занятието е да се види дали присаденият ген не влияе на вътрешното развитие на клетката като я кара да използва гени, които иначе не би използвала. Или съответно да подтиска гени, които иначе биха се използвали.

Доколкото знам МОН810 е единственият вид г-м царевица, която е разрешена за засаждане в Европа. Тя съдържа ген, който кодира делта ендотоксин. Този токсин е голям трън в задника на насекомите и, с две думи, ги убива бързо. В статията, която цитирам, са взети пет разновидности на MON810 (DKC6575, Beles Sur, Helen Bt, Aristis Bt and PR33P67) и са сравнени техните експресионни профили с тези от съответните им немодифицирани варианти. Най-грубо казано това се прави с микрочип на фирмата Афиметрикс, с който може да се тества нивото на експресията на близо 15 хиляди церевични гени. И така, резултатът от изследването показва, че двойките генно-модифицирани и немодифицирани култури се различават по-малко помежду си, отколкото се различават немодифицираните култури една от друга. В дискусията се цитират и статии, според които царевичните култури, получени по одобрените в момента методи на селското стопанство (кръстостване, селекция, клетъчни култури и *забележете* гама радиация, химическа обработка и използване на транспозоми - да, това са все неща, продукцията от които които ядем сега) се различават в експресионните си профили доста повече от немодифицираните си варианти, отколкото MON810 от нейните. Казано с по-прости думи: MON810 е много по-близка по състав и вид до нормалната, некултивирана царевица, отколкото всички останали, които ядем сега.

Преминаваме към следващата статия [6]. Тя е доста интересна и се разказва за ефекта върху имунната система на подрастващи и застаряващи мишки при хранене с MON810. Животните са на възраст съответно от 21 дена и 18-19 месеца. При средна продължителност на живота в лабораторни условия от 2 години, преведено в човешки мерни единици това отговаря горе-долу на 2 годишни деца и на 60 годишни хора. Тази възраст е избрана, защото при децата имунната система още не е напълно формирана, а при възрастните започва да отслабва. Следователно ефектът върху нея би бил по-осезаем, отколкото при индивиди на средна възраст с добре работеща имунна система. Или поне така твърдят авторите, макар че, за да се докаже това, трябва да се изследват и мишки на въпросната средна възраст. Това може би е и единствената слабост, която успях да открия в тази статия. Иначе във всички опити са използвани и две допълнителни контролни групи от животни. Едната е хранена с немодифицирания вариант на МОН810, а другата - със стандартна също немодифицирана царевица.

И така да видим какво показват резултатите. Няма значителна разлика в теглото и приема на храна между животните, хранени с МОН810, и двете контролни групи. Също така няма разлика в синтеза на левкоцити при различни видове стимулиране на имунната система. Общото количество на бели кръвни тела в червата, далака и кръвта на животните е едно и също. Има разлики в концентрациите на отделните видове левкоцити. Примерно, количеството на Т клетките в червата на младите мишки, хранени за 30 дена с МОН810, е по-голямо, а това на B клетките е по-малко в червата и кръвта, и по-голямо в далака в сравнение с контролните групи. Открити са и други подобни отклонения. Нивата на някои от цитокините (сигналните вещества на имунната система- интерлевкини, интерферони и т.н.) при младите мишки също са леко завишени. Въпреки че, мишките не са пострадали директно от храненето с МОН810, изследването показва, че имунната им система е реагирала по някакъв начин на него. Доколко може да има по-сериозни последствия от този отговор, е въпрос, който предстои да се изясни. Дали е възможно той да бъде предпоставка за погрешно развитие на имунната система при подрастващите мишки, което да доведе по-късно до алергични реакции или автоимунни заболявания, или е просто лека флуктоация в рамките на нормалното, предстои да бъде изяснено.

Попаднах на още две публикации. Първата е на Кристина Хуг[4], в която прави преглед на плюсовете и минусите от ГМО. Докато я четох, ми направи впечатление, че винаги, когато говореше за рискове, правеше доста косвени предположения и цитатите не бяха свързани директно със изследвания, които доказват рисковете, а по-скоро с такива, които показват, че би могло да ги има. И за алергиите и за хоризонталния трансфер на гени всичко звучеше малко хипотетично и доста слабо вероятно. Втората публикация е на Европейската комисия за безопасност на храните (EFSA) и е издадена през март 2008 година [3]. Тя представлява обширен преглед на опитите за изясняване на ефектите от консумация на генно-модифицирани фуражи. Не можах да я прочета цялата, понеже само съдържанието й е няколко страници. И в някой от следващите постинги обещавам да й обърна повече внимание.

Това е засега. Мисля да пиша още по тази тема. Но на порции, тъй като отнема доста време да се прочете и осмисли написаното в научната литература. Това все пак не ми е основното занимание, а нещо като хоби, с което напоследък се занимавам нощем преди да заспя. Ако някой знае за публикации, които могат да бъдат включени в този списък, нека ми пише по мейла. Изискването е да са от peer-reviewed journals.

Литература:

1. El Sanhoty et al. Quality and safety evaluation of genetically modified potatoes spunta with Cry V gene: compositional analysis, determination of some toxins, antinutrients compounds and feeding study in rats. Nahrung. 2004 Feb;48(1):13-8.

2. Flachowsky et al. Assessment of novel foods in animal nutrition. Forum Nutr. 2003;56:335-7.

3. EFSA GMO Panel Working Group on Animal Feeding Trials.Safety and nutritional assessment of GM plants and derived food and feed: the role of animal feeding trials. Food Chem Toxicol. 2008 Mar;46 Suppl 1:S2-70. Epub 2008 Feb 13.

4. Kristina Hug. Genetically modified organisms: do the benefits outweigh the risks? Medicina (Kaunas) 2008; 44 (2): 87-99

5. Coll et al. Lack of repeatable differential expression patterns between MON810 and comparable commercial varieties of maize. Plant Mol Biol. 2008 Sep;68(1-2):105-17. Epub 2008 Jul 6.

6. Finamore A et al. Intestinal and peripheral immune response to MON810 maize ingestion in weaning and old mice. J Agric Food Chem. 2008 Dec 10;56(23):11533-9.

Clients from Hell!

2010-02-11T04:54:00.000-08:00

През ClientsFromHell:

Me: “Ok, we’ve pushed the site live.”
Client: “Why isn’t the site #1 on Google yet?”
Me: “We just pushed it live five minutes ago.”
Client: “Optimize the fireball.”
Me: “I’m sorry? Do you mean the firewall?”
Client: “I need more hits NOW, so I need you to optimize the fireball. I know what I’m talking about!”
Me: “We’ll get right on it.”

Гъзо-модифицирани организми

2010-02-10T16:01:00.000-08:00

Дискусията дали да има или да няма ГМО в България започва да се изражда в абсолютна гротеска. Буквално куцо и сакато излива магарешка компетентност по медиите със самочувствието на професор по генетика от Харвард. То не бяха протести пред Народното събрание, флашмобове в Халите и плачове на рамото на Министерския съвет; не бяха онлайн петиции, групи във фейсбук, апели за референдум и т.н. Всички партии без ГЕРБ и Атака се обявиха в един или друг момент против закона за либерализацията и заставаха на "страната на народа". Своеобразен връх в безочието постигна и тази реклама на Гражданската лига на България, която гледах преди два дена в прайм тайма на БНТ:

За незапознатите - Гражданска лига на България е нестопанската организация и параван за псевдопатриотизъм на небезизвестния Стефан Гамизов, прочул се у наше село напоследък с дубиозните си връзки, действия и изказвания по далеч по-миризливи теми като енергийния и медийния бизнес, делата на президента Първанов, ДАНС и тем подобни. Уви, дори и неговото лицемерие беше надминато моментално от абсолютните професионалисти в тази област - ДПС. Завчера Лютви Местан обяви, че щял да поиска вето върху закона за ГМО и че "ако досега ДПС бе синоним на права и свободи и сме търсили идентичност в тези две думи, то добавете още един синоним – екостратегия за развитие на България”. Аз пък питам, откога в ДПС се загрижиха така за екологията? Да не би след всичките заменки, незаконни строежи по Черноморието, изсечени гори , приватизирани язовирчета, скандали с Натура 2000 и безброй още други пакости, които успяха да сътворят, докато техният Джевдет Чакъров беше шеф на Министерство на околната среда и водите до преди половин година, да са преживели някакъв катарзис и са решили да си изкупят вината, като от сега нататък станат по-зелени и от Грийнпийс. Аре стига, give me a break!

Продължавам нататък с цветущите изказвания. Според пловдивския митрополит Николай ГМО "не е наука, а луциферовски бяс. Бяс, който иска да бъде равен на Бога в творческата Му сила. И понеже не може да сътвори - променя, изопачава и извращава". Класика! Но поне от него не съм очаквал да каже друго. Църквата открай време е против генното инженерство, опитите със стволови клетки, клонирането, контрацептивите, абортите, дори и против самата теория на еволюцията. Традицията повелява да се борим с нещата, от които хората имат и ще имат все повече полза, но по една или друга причина влизат в разрез с написаните от някой преди две хиляди години "общочовешки мъдрости". По-точно с интерпретацията им, понеже в Библията, знаем, никой нищо не казва изрично за рекомбинантната ДНК.

Но да се върнем на любимото ми съсловие - политиците. Вчера четох в блога на Мартин Димитров, че "да разрешиш ГМО и да наложиш мораториум е все едно да разрешиш убийствата и да ги забраниш за 5 години." Моля? Не съм чул да има дори един документиран случай на убийство или смърт вследствие на консумация или влизане в какъвто и да е контакт с генно-модифицирни организми по смисъла, който той влага в това понятие. Пак питам, откога икономисти и шефове на партии почнаха да разбират от молекулярна биология и здравеопазване?

Това, което най-много ме дразни, е, че цялата така наречена "обществена дискусия" се води на едно абсолютно примитивно и повърхностно ниво. Аргументите за или против ГМО, които чета по блоговете и гледам по телевизията, са абсолютно манипулативни! Показват се някакви говорещи домати със зъби на вампири, моркови с форма на скорпиони и прочее фотошопнати глупости, с които да плашат децата (както на времето бешe казал Бойко Борисов за оная реклама с брадвите на БСП). Всички разправят, че имало изследвания, според които ГМО водели до алергии, рак, импотентност и т.н., но никой никъде не ги цитира точно. Къде са публикувани? Кой и къде ги е направил? На сайта на Агролинк, които се смятат за основен двигател на кампанията срещу ГМО, не намерих нито една препратка или цитат на изследване, което е публикувано в научно списание. Всичките им твърдения са от сорта на "учени са доказали, че..", "има данни, че.." и "не се знае, знае ли се, обаче ние твърдо вярваме, че!". На сайта на За земята положението е идентично. Като цяло, еко организациите не спряха да повтарят мантрата, че ГМО са вредни за околната среда, предизвикват алергии, рак и не знам си още какво. Реално обаче не виждам да представят кой знае какви доказателства за това. Не защитавам Монсанто, BASF и останалите, но те поне имат някакви изследвания, които показват нещо. Природозащитните организации имат интервюта с разни фермери, шепа пропагандни филми и армия от подрастващи хипита. Поне така изглеждат погледнато отстрани, а това просто не е сериозно!

Също така ми прави впечатление, че почти никой не се интересува какво мислят учените по въпроса. Нито нашите, нито световните. Спомням си, че в един от репортажите на БТВ бяха направили колаж от интервюта - еко активист, поп, майка на две деца, служител на РИОКОЗ и доцент по генетика от биологическия факултет на СУ. От всички само последните двама даваха вид, че се интересуват от темата отвъд това, което се говори от уста на уста. Не беше и учудващо, че само те дръзнаха да проявят някакъв скептицизъм към това дали е вредна консумацията на генно-модифицирани храни. Доцентът си каза съвсем честно - не знаем много за тях и трябва да се провери! Научната литература към момента е сравнително оскъдна, но в същото време няма някакви преки данни за това, че ГМО са опасни за здравето. Другото смислено нещо, което каза, беше, че не може да се разсъждава ангро за генно-модифицираните организми. Просто те са твърде различни и ефектите от тях не могат да се обобщават. С това съм напълно съгласен и мисля да посветя отделен пост на него в някой от следващите дни. Едно е да имаш царевица, която е устойчива на пестициди, друго е - папая, която е имунизирана срещу някакъв папайски вирус, и съвсем трето е - картоф, който вместо амилоза, произвежда само амилопектин (и не е предназначен за ядене, а за производство на хартия).

И така в заключение смятам, че така нареченият "обществен дебат" в момента представлява една махленска караница, която на моменти граничи с абсолютен фарс и демагогия. Нещата се преекспонират емоционално и хората се манипулират кога съзнателно, кога - не. Ефектът е налице - гласува се един закон, който е неприемлив за всички - нито за компаниите, нито за учените, нито за еко организациите. Отгоре на всичкото - с мораториум за пет години. Това, което трябва да се направи според мен, е вместо правителството да лавира между лозунгите на протестиращите, мненията на разни попове, страховете на майките от bg-mamma и европейските директиви, да вземе и да отдели някакви пари и да нареди на БАН да направи тестове с тези ГМО, които са под въпрос. Така ще имаме някаква представа кое е вредно и кое не е. Казвам БАН съвсем условно. Който и да е научен консорциум би свършил работа. И преди да има резултати не бива да се пуска нищо на пазара или в открити условия! В такъв смисъл сегашният закон трябва да бъде рестриктивен. Не може да се рискува с нещо, което не е изследвано достатъчно. В същото време е безкрайно глупаво да ревеш, че няколко декара царевица ще съсипят живота на планетата, без да си направил и един опит да провериш дали това е така. Безкрайно глупаво също като това:

Мулти-левъл маркетинг: реална печалба или почти сигурна загуба?

2009-10-20T16:53:00.000-07:00

Не съм писал много отдавна в този блог. За щастие най-вече поради липса на време, а не на идеи. Но тъй като лятото свърши, и двете лека полека натрупаха критичната си маса и за да не започна да се превръщам в черна дупка, реших да отделя известно количество от тях в Интернет пространството. Ето накратко историята, която ме накара да сътворя този размисъл.

Преди около седмица ми се обади приятел, с който не се бяхме виждали отдавна. Условно ще го наричам Цецо. С него се познаваме от около шест-седем години и в началото бяхме част от една компания, но с времето животът ни пое по различни професионални и емоционални релси, което в крайна сметка компресира контактите ни само до това да си четем един на друг статусите във Facebook. Но ето, най-накрая Цецо се сети за мен и ми се обади по телефона. Поводът беше, че тогава исках да разпродам част от старите си мебели и бях обявил това на всички в Skype-a, но разговорът ни бързо се разви в неочаквана посока. Цецо ми каза горе-долу следното: "От своя страна аз пък имам оферта за теб. Нещо, което може да промени живота ти драстично в положителна посока. Ела утре в седем вечерта в хотел България. Не мога да ти кажа повече сега. Ела и ще разбереш!". Хотел "България" също така условно наричам мястото на срещата, което е сравнително лъскав хотел в центъра на София и в чиято конферентна зала се проведе долуописаното мероприятие. Накрая попитах Цецо пак за какво става дума, но получих само лаконичния отговор: "За бизнес!". Нямаше смисъл да продължавам, съгласих се и затворих.

Любопитството надделя над скептицизма и на следващия ден наистина отидох. Пред хотел България чакаха приблизително петнайсетина човека, от които познавах единствено Цецо и жена му, Ира. Всички бяха на видима възраст между 20 и 30 години. Няколко добре нагримирани девойки, едно-две момчета с приятелките си и нашата компания. Ира записваше на един лист имената на всички присъстващи. Никой не говореше за това, което предстои. Повечето въртяха телефоните си и напомняха на различни хора, че са им обещали да дойдат, а ги няма, и съответно после слушаха техните оправдания. В някакъв момент се появи една жена на около 35 в бизнес костюм и ни поведе към вътрешността на хотела. Настанихме се в конферентната зала и започнахме. Отпред излязоха жената и един мъж, които за крактост и от тактичност ще кръстим в това повествование Лилия и Иван, пуснаха проектора и лаптопа и заговориха за "бизнес" .

Първите няколко слайда бяха уводни и говореха за теорията на Робърт Кийосаки за класификацията на печелещите пари хора. Признавам си, че никога бях чувал за него. Накратко, той разделя тези, които печелят пари на четири групи- наемни работници, самоиздържащи се, изобретатели на ноу хау (собственици на франчайз, патенти и т.н.) и инвеститори. Тук Лилия наблегна на това, че последната група- тази на инвеститорите, била "най-готината" и към нея всички ние трябва да се стремим, защото това, според нея, са хора, които умножават парите си не чрез работа, а просто заради наличието им в техните банковит сметки. Тук беше първият момент, в който у мен се надигна капка възмущение, но си спомних, че в началото на презентацията ни помолиха да не ги прекъсваме, а да си записваме въпросите и да ги зададем след края. Домързя ме да вадя лист и химикал и продължих да слушам, но малко след това нещата започнаха да погрозняват прогресивно. Лилия обяви, че ще ни разкрие как са забогатели 80% от милионерите и милиардерите по света и че тайната се криела в така наречения Мулти Левъл Маркетинг (или MLM). В този момент Иван се изправи и с изражението на човек, който е преживял наскоро среща с извънземни, помоли всички да отворят ушите и очите си широко и непредубедено да попият следващите думи, защото те ще говорят за нещо революционно, гениално и безкрайно полезно за всички нас. Нещо, което ще промени живота ни завинаги! На фона на нарасналя патос, Лилия продължи доста неуверено с изложението. Преплетено с внушително количество клишета, възклицания и паразитни думи, тя започна да обяснява какво е това MLM. А именно:

Имате компания Х, която произвежда някакви продукти. Компанията Х решава да не дава пари за реклама и дистрибуция, а да се свърже "директно" със своите клиенти и да им продаде продуктите си без големи надценки. За тази цел вербува Y на брой сътрудници, които трябва да закупят с отстъпка известно количество продукти от нея и да ги препродадат на някого (предимно на хора от приятелския си кръг). При тази препродажба сътрудниците печелят разликата в цените. Като допълнителен стимул (и това може да се каже, че е в основата на МЛМ) всеки сътрудник е добре да вербува нови сътрудници на компанията Х, тъй като печели процент от оборота на всеки, който е вербувал. Нещо повече- той печели и процент от оборота на всеки от сътрудниците, които са вербували сътрудниците, които той е вербувал, и така нататък.

Тоест, получава се една пирамида от сътрудници, всеки от които печели част от оборота на тези, които стоят под него в пирамидата. Хм.. при тази аналогия всеки биха го навяли един куп дискомфортни мисли. Уви, вместо да го нарече пирамида, Лилия използва думата мрежа и, пак според нея, също както в Интернет всеки се свързвал с приятелите си, с приятелите на приятелите си, с приятелите на приятелите на приятелите си и т.н., поради което много бързо се образувала една мрежа от контакти, която започва да работи икономически за теб. Достатъчно е просто всеки да каже на всеки. И така, като едно голямо семейство, ще просперираме към светлото бъдеще. Като бонус към всичко, човек прекарва и цялото си време с приятелите си, а какво по-хубаво от това?

Хмм.. твърде много розови обещания. Нещата не отиват надобре, си помислих, и се заслушах в очакване на най-лошото. Бях чувал за съществуването на различни субекти в стил Понзи на финансовия подиум у нас и бях убеден, че съм попаднал на една от техните сбирки. За моя радост нещата не се развиха чак толкова зле. Скоро Лилия си седна и презентацията се пое от Иван, който беше значително по увелекателен лектор. С далеч по-уверен тон, самочувствие и добро настроение, той преповтори казаното, след което започна да разказва за фирмата, която преставляват. Тук условно ще я наречем BLL Cosmetics (абр. Bendini, Lambert & Locke) и ще кажем, че е с европейски произход и произвежда широка гама от препарати за козметика, лична хигиена и хранителни добавки тип детоксикиращи. В хода на слайдовете ми направи впечатление, че спомена доста от известните марки като Hugo Boss, Armani и т.н., като каза, че всички били собственост на големи концерни за петрол, които помежду другото произвеждали парфюми. По думите му при всички тях в едното помещение на завода се рафинирал бензин, докато в другото се наливал третокласен одеколон. И само при BLL Cosmetics качеството било на 100% и били снабдени с един куп международни сертификати. Също така показа и някаква графика на успеха на BLL (както сам я нарече), която според него не била никаква крива, както при другите фирми, ами си била права и то само нагоре. Честно казано не успях да видя, какво точно измерва тя, но реших да си го запиша като въпрос за по-късно. Малко по-късно Иван обясни как излгежда MLM имплементацията на BLL. При тях всеки получава не процент от оборота на тези, които са под него в пирамидата, а по-голям процент отстъпка при покупката на продукти от BLL, като максималният процент на отстъпката, който може да получи е 21%. За да не изглежда празнословно, направи и "простата" сметка, за това какво е достатъчно да направи човек, за да достигне този процент. Всеки трябва да навие четири свои приятели да станат сътрудници, а след това всеки от тях да навие четири други свои приятели да станат сътрудници и така още два пъти. Като подарък за свършената работа, всеки, който успее да събере максималните 21%, получава чисто нов Мерцедес A класа. Ако пък успее да повтори няколко пъти това постижение, получава покана от фирмата за посещение на фабриките им в Ервопа плюс Мерцедес S класа. При тези думи очите на всички в залата се обелиха като твърдо сварени яйца за закуска и в тях мислено започнаха да се въртят малките доларчета от ротативките. Използвайки назряващия възторг, Иван даде газ до край на ораторските си заложби и пренесе за секунди цялата публика в един свят от нестихващи пари, приключения, високи технологии и джипове. Само и само да станем сътрудници.

Напрежението започваше да ескалира сериозно в мен. Докато всички гледаха втрещено напред, аз изпадах във все по-дълбоко възмущение и жажда за конфронтация. По едно време Иван обяви как BLL били произвели специален шампоан против косопад, който бил 100% ефективен, освен в редките (според него) случаи, когато косопадът не бил на генетична основа. Тук вече не издържах и си вдигнах ръката, за да го прекъсна. Доколкото знам, косопадът при мъжете се дължи на мутации в Х хромозомата, а жените, тъй като имат два броя Х хромозоми, имат доста по-малък шанс да страдат от това. Тоест за кои точно случаи помага шампоанът на BLL? За тези, в които някой е прекалил с перхидрола ли? Уви, не успях да си задам въпроса, понеже Иван каза да си го запиша и да го задам после. Кимнах и продължихме. До края не остана много и общо взето се повтаряше всичко до тук казано. И все пак завършекът на презентацията беше изненадващ. Иван помоли всеки, на който му се е сторило интересно това, което е чул, да не говори за това с никого! Нито с познати, нито с приятели, нито с роднини. Защо? Защото какво сме щели да разкажем? "Видях се с едни хора.. разказаха ми за едни пари.." Без да сме разбрали напълно за какво иде реч и да сме постигнали нещо, всички щели да ни кажат, че сме полудяли. Затова- на никой нищо! Поне засега!

За нещастие, малко преди да започне частта с въпросите и отговорите, ми позвъня телефонът и трябваше да тръгвам заради друг ангажимент същата вечер. Не успях да влеза в дискусия с Иван и Лилия по въпросите, които смятам за важни и затова смятам да поразсъждавам за тях тук. Накратко: По мое мнение бизнес офертата на BLL e обречена на финансов провал за повечето хора. Причината е начинът, по който се разпространяват продуктите (а именно самият MLM).

Да започнем с теорията на МLM. Това, което Иван и Лилия наричат "мрежа от контакти" изобщо не е никаква мрежа. За разлика от Интернет, където има път между всеки две точки (два компютъра) , в "мрежата от контакти" при MLМ- няма такъв път, защото структурата й е с форма на дърво. На долната картинка съм нарисувал една примерна мрежа и едно примерно MLM дърво. При дървото съм отбелязал точките от второ ниво, за да се разбере какво имам предвид под "ниво" в дървото, за което ще говорим по-надолу.

"Път" при MLM дървово наричам потока от проценти за отсъпка. От разликата в начина, по който са свързани точките в двете структури, идва и основната разлика между възможностите за оцеляване на всяка отделна точка в MLM и Интернет. Докато при Интернет е достатъчно да свържеш един компютър към някой рутер и той вече има достъп до всички останали компютри в мрежата (което е условието му за оцеляване в нея), при МLM всеки нов сътрудник има нужда от Х на брой нови сътрудници, за да оцелее. Под оцеляване в MLM имам предвид, че за него е достатъчно изгодно, за да не се откаже от това да бъде сътрудник. Ако всеки има нужда от Х нови сътрудници, то общият брой сътрудници ще нарасне в геометрична прогресия много бързо. И като казвам много бързо, имам предвид наистина АДСКИ МНОГО бързо. Един пример:

Да предположим, че пазарът наистина е от 3 300 000 човека както спомена Иван в презентацията (което не е съвсем така, но това ще стане ясно след малко) и да предположим, че всеки вербува по двама нови сътрудника на всяко ниво от дървото. На първото ниво ще имаме един човек, на второто - двама, на третото - четирима , на четвъртото - осем и т.н. На всяко ниво ще има два пъти повече хора от предишното. Общият брой на хората в това дърво не може да надвишава 3 300 000 (защото толкова е общият брой на хората, според пазара). Затова дървото ще има най-много 22 нива, като последното няма да бъде запълнено до край (2 на степен 21 е 2 097 152, а 2 на степен 22 е 4 194 304). Това означава, че пазарът ще се насити моментално от сътрудници. Защо това е така? Всяко ниво от дървото отговаря на един момент от времето, в който се събират паралелно всеки от хората в това ниво с още двама нови човека (бъдещи сътрудници от долното ниво), които до сега не са били вербувани. С други думи, достатъчно е да изминат 22 дни като гореописания (или горе-долу половин година, ако срещите се провеждат веднъж седмично) и всеки път да се събират по трима човека, от които единият да е сътрудник на фирмата, а другите двама да са новодошли, за да станат всички 3 милиона и 300 хиляди човека сътрудници на фирмата. Ако Х не е 2, а примерно 4 (както беше в примера на Иван за "максимален индивидуален успех"), дървото ще има само 11 нива. Тоест ще пазарът ще се запълни 2 пъти по-бързо. Ако срещите се провеждат отново всяка седмица, за малко по-малко от три месеца всички ще станат сътрудници на BLL. На презентацията, на която аз присъствах, дойдоха около 20 човека.. сами си направете сметката. Фактът, че не всеки от вербуваните се навива да стане сътрудник променя скоростта на насищането на пазара само с константен фактор. Достатъчно е всеки да събира редовно повечко хора и да успява да убеди двама-трима, за да се получи геометричната прогресия. (Точната формула е, че вероятността да навиеш някого, трябва да е по-голяма от 1 делено на броя на хората, които събираш на всяка среща. Примерно, ако събереш 20 човека, достатъчно е да навиеш двама. Всъщност, колкото и човека да събереш, достатъчно е да навиеш поне двама!)

Насищането на пазара е проблем, защото поставя немаловажния въпрос: На кого ще продаваш това, което си закупил от BLL? От горната сметка е очевидно, че не е изгодно да накараш всички 3 300 000 човека да станат сътрудници. Тогава те няма да купуват един от друг на завишените цени (трупайки проценти за отстъпки на горестоящите сътрудници в дървото), а ще купуват директно от фирмата на по-ниските цени и то само за себе си, понеже никой няма да купува от самите тях. Просто не може всички да са сътрудници, защото тогава няма да има на кого да продават. Така те ще са принудени да се превърнат в купувачи единствено за себе си от BLL. Като казах по-горе, че не е изгодно, имах предвид, че не е изгодно за никой от сътрудниците. Изгодно е само за самата BLL!

И така, горните примери и разсъждения са силно идеализирани, разбира се, но хвърлят достатъчно светлина върху реалността според мен. В нея, естествено, не всеки се навива да стане сътрудник, някои хора се набутват с пари, за да купуват парфюми, които не могат да продадат, а други успяват да съберат достатъчно сътрудници под себе си в дървото, за да си живеят добре. Въпросът е, каква е вероятността ти да си в една от тези категории. Теоретичната вероятност да си от хората, които печелят нещо, намалява експоненциално с времето. Докато вероятността да си в някое от по-долните нива от дървото става все по-голяма. За да се оценят тези вероятности на практика, трябва да знаеш как изглежда дървото от сътрудници в момента. А това е доста трудно, заради самата структура на MLM. Малко хора следят колко души има извън техните поддървета. Всъщност не знам и дали е позволено изобщо. Примерно, мога ли аз да видя кой е вербувал Иван, кого е вербувал още човекът, който е вербувал Иван и т.н.? Тези неща са единственото, от което зависи успехът на цялото начинание! Ако в дървото има много хора и много нива, няма никакъв смисъл да участвате в него, защото ще сте на ниска позиция и няма да печелите от нищо. Колко човека работят в момента за BLL? На кое ниво от дървото стои Иван? Не забравяйте, че вие сте под него!

Още един фундаментален проблем на MLM е, че при този вид маркетинг няма механизъм на регулация, който да е безопасен за мнозинството от участници. Никой не знае колко точно сътрудници са необходими, за да се продадат оптимално продуктите на BLL. Нито самите BLL знаят, нито всеки сътрудник поотделно знае. Това незнание е гаранция за провал! В нормалните фирми има маркетинг отдели, които се стараят да са наясно колко парфюма да се произведат в една година, къде и колко дистрибутори да има, какъв е пазарният дял на продукта и обемът на целия пазар. При MLM фирмите просто няма такива хора и съответно няма никакъв контрол върху това. Единственият начин да се разбере кога е достатъчно е, когато сътрудниците от дървото не могат да продават вече на никого и започват да се набутват с пари. Тогава, рано или късно, цялата структура се сгромолясва под собствената си тежест. Сътрудниците се отказват и са на загуба. Имиджът на фирмата се съсипва. Краят между другото има много общо с този на комунизма, в който също липсваха адекватни механизми за регулация. В допълнение към финансовия крах ще си развалиш и най-вероятно отношенията си с всички тези приятели и роднини, които си вербувал, понеже всеки ще гледа да спасява себе си и да обвинява другите.

Като цяло проблемите с този бизнес са много и за съжаление са фундаментални. Те не зависят от параметрите на схемата- колко точно процента е отстъпката, дали има максимална бройка за хората, които може да вербува всеки, какви са бонусите и дори какъв е продукта и колко е качествен. Дървовидната структура на сътрудниците, липсата на контрол, мотивацията на хората (все пак всеки вербуван ти е конкурент), ефектите върху морала (превръщаш приятелите и роднините си в клиенти??) обричат цялата инициатива на провал за болшинството от хора. Според мен не е вярно, че е лесно да се успее по такъв начин. На практика сигурно е ужасно трудно и ти коства адски много усилия, емоции, време, пари и междуличностни отношения. Така че цялата тази тирада за това, как ще си останем приятели и всички ще печелим заедно милиони, си е чиста проба лицемерие. S-класи получават изключително малко хора, докато средностатистическият сътрудник е по-скоро на загуба. Четох едно изследване за Amway (най-голямата МLM компания в света), в което пишеше, че от 33 000 човека през 2008 г. само 90 са реализирали някаква печалба. 99.7 процента от хората са били на минус. Това са цифрите. При останалите компании не е по-различно. Какъв е средният доход на сътрудниците на BLL? Нямам предвид "кривата на успеха", която така и не стана ясно какво точно измерва.

Още нещо по повод произхода на MLM. По време на разгорещеното си слово Иван каза, че MLM е бил изобретен от двама евреи, които дълго време се опитвали да го легализират в Щатите и няколко години след това получили Нобелова награда по икономика. Ровейки в Google, не успях да намеря кои са били тези хора. Да си призная, не съм направил за целта кой знае колко повече от това да пусна просто няколко търсения. Това обаче, което се открива бързо е, че идеята на MLM е изкопирана от тази на Великия Карло Понзи (изобретателя на Пирамидите) и наистина дълго време е била нелегална в Щатите, докато накрая с един куп регулации, ограничения и под натиска на лобитата са успяли да я узаконят. Някъде през 70-те години сътрудниците са започнали да се наричат "сътрудници"- не служители на фирмата, а самоосигуряващи се лица. Това е просто юридически трик, в следствие на който компанията престава да носи отговорност за тях. Преди това те са били дистрибутори на договор към нея, което поставя доста повече задължения. Сега всеки сам си е виновен. Пирамидалният произход на MLM обяснява и защо са водени толкова много и ожесточени съдебни спорове по въпроса.

Условието да не говориш за MLM и BLL, ако ти се струва перспективно, също е абсурдно! Защо да не говориш? Аргументът, че другите ще ти се подиграват, е крайно недостатъчен! При положение, че ще си променяш живота така драстично не е зле да чуеш и някое друго мнение по въпроса! Интуитивно всеки, с който споделиш, ще се сети за финансовите пирамиди или ще започне да критикува по някоя от горните точки. Вероятността да те разубедят е много голяма! Не дай си Боже да попаднеш на човек, който е учил икономика, маркетинг или нещо подобно! Втора причина е, че може да попаднеш на друг сътрудник и той да те вербува преди този, от който си научил. Трета причина е, че може да попаднеш на човек, който се е опарил от този бизнес и да той да те разубеди отново. Във всички случаи, дали някой ще ти се подиграва или не, за BLL и тези, които те вербуват, е абсолютно все тая. За тях е важно ти да застанеш под тях в пирамидата и стрелката да сочи от теб към тях.

Има и още въпроси, които ме навеждат на мисълта, че нещо не е наред с MLM. Ето някои от тях: Защо почти всички компании, които се занимават с MLM, продават козметика или хранителни добавки (предимно на основата на Алое Вера): Avon, Oriflame, FLP, LR, Herbalife и др. Дали не е защото продуктите им са слабо популярни и не могат да се наложат по традиционния ред на пазара? Освен това всички тези фирми плюят безочливо по конкурентите си както BLL и разправят, че са най-добрите и най-честните. Що за бизнес етика е това? Какво ще стане, ако някой от Мерцедес каже официално, че в съседната стая на тази, в която се правят моторите на БМВ, се снима немско порно? Второ, защо след като е толкова успешна тази формула на маркетинг, никой друг не я прилага? Все пак хората не са тъпи и ако наистина работеше, всички фирми щяха да правят MLM, вместо да си дават парите за реклами, дистрибутори и тем подобни. Трето, при класическия маркетинг има няколко стъпки - производител, дистрибутор, продавач на дребно и купувач. Освен това има и реклама, PR и т.н. Всички тези неща оскъпяват, разбира се, продуктите. При MLM обаче има нива на дървото, които могат да станат повече от четири-пет. Всяко ниво оскъпява продукта. Кой плаща за това оскъпяване? Отговорът е: сътрудниците, тъй като цените са фиксирани от каталога. Всъщност, лесно се вижда, че аргументът, че посредством MLM се спестяват разходите от реклама и дистрибуция, е гола вода. Тези разходи реално се увеличават с броя на сътрудниците (демек експоненциално), но тъй като се разделят между много повече хора, никой не вижда голямата цифра и съответно се неглижират. Което ме навежда и на четвъртия въпрос. При сметките на Иван за печалбата на всеки сътрудник липсваше графата "разходи". На 1400 лева оборот печелим 400 лева. Добре, но колко са ни разходите за това? Колко време, пари за ядене, транспорт, дрехи, телефонни сметки и т.н. ни костват тези продажби? Колко пари плащаме за да наемем конферентната зала на хотел България за 20 човека, които да вербуваме? Без да се знае това, сметката за печалбата е просто прах в очите. Пето, цялата презентация беше пропита от идеята, че всеки от присъствашите може да направи големи пари без да си мърда пръста. Това е нереално. Няма безплатен обяд! За да печели пари, човек трябва да добавя стойност. В противен случай е просто спекулант, крадец или играе на хазарт. Това за инвеститорите също беше доста пресилено. Те все пак не си лежат по цял ден на плажа в Малибу с коктейл в ръка. И изобщо не е толкова лесно и "готино" да си инвеститор, защото те поемат най-големите рискове и носят най-голямата отговорност от цялата бизнес верига. За да оцелеят в тази среда не могат да си позволят да бездействат за собствено удоволствие, така че е пълна измама, че те водят чак такъв райски живот.

Моят съвет към всеки е да помисли добре преди да се захване с MLM бизнес. Шансът да спечели нещо е малък, защото разликата между MLM фирмите и пирамидите е минимална. Бизнес моделът на MLM има много сериозни фундаментални проблеми и да си затвориш очите пред тях е най-малкото наивно, а при достатъчно голяма инвестиция може да се окаже и фатално!

В Интернет има много материали по въпроса. Пуснете "MLM scam" в Google. Препоръчвам да прегледате и следните две статии, които са много добри:

What's Wrong With Multi-Level Marketing? - подробен анализ на MLM.

Multi-level marketing (a.k.a. network marketing & referral marketing) - накратко обясняват какво е MLM, но главно заради линковете под статията.

Fly-over in NYC: Нов апогей на административната безмозъчност!

2009-04-28T16:54:00.000-07:00

Дали има някой, на който може да му хрумне да направи нещо толкова глупаво, като да лети с Боинг 747 и два придружаващи изтребителя F-16 ниско над небостъргачите в Манхатън без особена основателна причина? Съгласно закона за неограниченото човешко слабоумие¹ разбира се може!

А необходимото условие е да заемаш достатъчно висок пост в американската държавна администрация. И така, ето историята:

Луис Калдера, директорът на военния офис на Белия дом, дава миналата седмица зелена светлина за излитането на Еър Форс Уан в компанията на двата изтребителя за заснемане на фотосесия в околностите на Ню Йорк. Целта на занятието е да се обнови снимковия архив на президентския самолет, който както изглежда в последните години не е имал много време да почива. Сами по себе си нещата дотук изглеждат достатъчно тъпи, но абсурдът кулминира всеобхватно, след като никой в администрацията не се сеща да предупреди горките жители на Ню Йорк за цялата тази акция. В следствие на това, те бързо изпадат в паника при гледката и близо хиляда души се евакуират. Е.. все пак е разбираемо. Последният път, когато са виждали ниско летящи Джъмбо джетове, беше на злощастния 11ти септември преди осем години. И така, както пише в този блог, мероприятието се превръща в тест ала "Дай да видим, колко човека можем да накараме да скочат от прозореца на 68мия етаж".

Честно казано бях изненадан от тази история. Като цяло харесвам хората около Барак Обама (включая него) и не мислех, че толкова скоро ще се издънят с нещо толкова очебийно глупаво. По неговите думи той самият не е знаел, както не е знаел и кмета Блумбърг, и сега най-вероятно ще хвърчат глави.

От друга страна реших да видя колко би струвала една такава фотосесия и по някои много груби и съмнителни сметки стигнах до сумата от над 320 хиляди долара. Това включва следните допускания: разходът на Еър Форс Уан на час във въздуха е 60000$ , същият разход за един F-16 е 50000$, общо трите самолета са летели 2 часа (по моя преценка), а разходите по самата фотография не са включени. Естествено 320 хиляди са капка в океана от държавните разходи, но защо да ги даваш за да летиш с три самолета около статуята на свободата, когато всичко това може да се свърши с Photoshop за половин час от земята?

¹Закон:

Lim _{time -> t} (Human_Idiocy) не съществува за никое t ≥ 0!

Доказателство:
Доказателството е очевидно и затова се предоставя на читателя.

Защо астрологията е вредна или трагедията на масовото невежество

2009-04-20T07:40:00.000-07:00

Хасково , засрами се ! Вчера с изумление гледах новините по бТВ и Нова телевизия, които документираха фрапиращата проява на масова интелектуална ерозия у хората в този иначе приятен български град. Накратко: топастрологът на вестник “Стандард” , Емил Лещански, е предрекъл земетресение от шеста степен по скалата на Рихтер в малките часове на 19ти април. Уви, вместо дабъде игнорирано (както би следвало да бъде и всяко друго астрологическо послание), неговите думи биват размножени от медиите и сред хората, довеждайки всички до психоза и групова паника. Резултатът е налице. В седмицата предиуречената дата броят на застраховките за недвижими имоти в Хасково скача двойно , а в навечерието на Великден стотици жители се евакуират от къщите си ( въпреки опроверженията на сеизмолозите от БАН ) и прекарват цялата нощ в страх и очакване на апокалипсиса. Едни с тракащи от студ зъби, други с чашка ракия, трети пред чевермето .. Земетресението така и не се случва и постепенно общественото настроение градира към гняв и желание за съд и саморазправа с Лещански.

Цялата тази история ме депресира донякъде. Отчасти поради откровено трагикомичната наивност и склонност към суеверия на хората. От друга страна- защото по принцип вярвам, че колективното мнение тендира по-скоро към правилни решения, а този случай доказва именно обратното. Също така смятам, че хората в днешно време все по-рядко упражняват способността си да мислят критично, рационално и да правят справка с реалността относно нещата, които им внушават другите. Причините са много и не искам да влизам в безкрайни и детайлни разсъждения върху тях. По-скоро смятам да напиша нещо за астрологията, което се надявам да накара хората да се замислят и да спрат да се занимават с нея. Осъзнавам, че това няма да се случи бързо. Всъщност най-вероятно и никога няма да стане напълно, но все пак човек трябва да опита. И така:

Астрологията, противно на схващането на много хора, не е наука. Тя не покрива критериите на естествените науки като обективност, опитна и теоретична основа, методика и така нататък. Затова астрологията спада към категорията на псевдонауките , което по същество означава, че е поредната измислена от някого неработеща и недопринасяща с нищо добро за останалите хора дейност. Защо това е така?

Теория на астрологията

Астрологичните прогнози почиват на хипотезата, че движението на небесните тела (главно планетите от Слънчевата система) и тяхното разположение в момента на раждането на човек определят чертите на неговия характер и най-общо казано по-нататъшното му битие. Това включва признаци като екстровертност, комуникативност, интереси към различни сфери от живота: изкуство, техника, наука, търговия, склонности към развитие и деградация по ред показатели и още много други. Многобройните школи си служат с различни и донякъде противоречиви фактори, които според тях влияят на личностните характеристики на хората.Така например западната астрология в днешния си вид разчита на движението на всички планети от Слънчевата система плюс Луната и Слънцето, докато китайската игнорира Плутон, Уран и Нептун, но за сметка на това взема под внимание близките комети. Всъщност редно е да се каже, че западната астрология интегрира постепенно тези три планети едва след като биват открити от астрономите в хода на последните триста години. В същото време наталната астрология твърди, че мястото на раждане има решаващо значение, а други- че точното време, в което е зададен въпросът към астролога. Като цяло между астролозите липсва консенсус относно необходимата предварителна информация за изготвянето на един качествен хороскоп и болшинството използват някаква индивидуална комбинация от техники. Ако астрологията беше истинска наука, това нямаше да е така, защото хората щяха да са проверили експериментално и независимо един от друг всички тези неща и щяха да са наясно кое в каква степен е важно. За съжаление методиката за проверка куца чувствително в случая. Факт, чиято причина се крие главно в

Липсата на рационално обяснение

Рядко някой от астролозите дава конкретен отговор на въпроса: “Как небесните тела влияят на живота на хората?”.Става дума за фактическия механизъм на действие, с който те ни действат и който остава забулен в тайна от хилядолетия. Никой до сега не е регистрирал (тоест измерил) по какъвто и да е пряк или косвен начин наличието на сила, с която планетите или Слънцето определят детайлите на живота на хората, за които се говори в хороскопите. (Тук естествено възниква въпроса: а защо само на хората?Ами на останалите животни?) От време на време се намира някой, който да излезе с думите, че има природна сила, видите ли, която върши тази работа. Това не е вярно и би могло да подейства убедително само върху интелекта на човек, който е имал трудности в гимназиални курс по физика. Проблемите с физичните сили са много:

Първо, тяхното действие зависи винаги от разстоянието между обектите. Накратко: колкото по-далече са две неща, толкова по-слаби са силите между тях. Това означава, че влиянието на Плутон върху хората трябваше да бъде доста по-малко от това на Марс например, а двете заедно- нищожни в сравнение с това на Луната. Нищо подобно обаче не се твърди в хороскопите. Напротив, там всички планети имат равна пропорция на действие.

Второ, никъде не става ясно коя точно от физичните сили е отговорна. Имайки предвид,че изборът (между фундаменталните физически сили ) не е много голям: гравитация, елетромагнитна, силна или слаба сила, можем да си позволим да изследваме възможностите една по една. Последните две сили (слабата и силната) действат на ниво елементарни частици, което ги прави практически неосезаеми на разстояния по-големи от една трилионна част от милиметъра (0 цяло и ...петнайсет нули след запетаята и един метра), така че автоматично отпадат от класацията. Електромагнитната сила също не става, понеже планетите като цяло са слабо електрически заредени и действието на магнитното им поле е нищожно. Особено в сравнение с това на самата Земя и на Слънцето. Ако елетромагнетизмът беше отговорен за небесната намеса, последните Земята и Слънцето трябваше да са доминиращ фактор в хороскопите, но това, както знаем, пак не е така.

Остава една последна възможност- това да е гравитацията. Нека да проверим. Следвайки формулата на Исак Нютон , тази сила е пропорционална на масите на телата умножени по някаква константа и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях. С други думи:

F = G*m 1 *m 2 /r ² ,

където F е силата, измерена в нютони, G e константата (равна на 6.67* 10 ^-11 m ³ kg ^-1 s ^-2 ), m 1 е масата на едното тяло в килограми, m 2 – масата на другото тяло пак в килограми, а r е разстоянието между тях измерено в метри.

              Нека сега да сметнем на колко е равна гравитацията, с която Сатурн действа на едно бебе, което тежи 2 килограма, в момента на неговото раждане. Масата на Сатурн е 5.6846 × 10 ²⁶ kg или приблизително 95 пъти повече от тази на Земята. С една дума- тежко. В същото време обаче, и той не е като да ни е зад ъгъла на улицата. Разстоянието между Сатурн и Земята варира между 1.1955 и 1.6585 милиарда километра в зависимост от времето и въртенето на двете планети около Слънцето. Разликата от половин милиард километра също е повод за размисъл, но да нека да го оставим за момент. Да предположим, че нашето бебе е имало късмета да се роди, когато със Сатурн сме били най-близо, и съответно гравитацията е била най-силна. Напомпвайки всички тези числа във формулата на Нютон получаваме следния резултат:

F = 6.67 * 10 ^-11 m ³ kg ^-1 s ^-2 * 5.6836 *10 ²⁶ kg * 2 kg / (1.1955*10 ¹² m) ² ≈ 5,3 *10 ^- ⁸ m*kg/s ²

              Или с други думи силата на гравитацията е приблизително равна на 5.3*10^-8 нютона. Хм.. малко слабичко. За сравнение: един нютон е силата, която е необходима, за да се засили един килограм каквото и да е с ускорение един метър в секунда. Съответно, с 5.3*10^-8нютона, което е близо петдесет милиона пъти по-малко, забравете да помръднете нещо, което е близо до Земята. Но дори това да не е проблемът.. Правейки същата тази сметка с Юпитер, когато е най-близо до Земята, показва, че гравитацията, с която той действа на новороденото бебе, е равна на 7.313*10^-7нютона, или близо 13 пъти повече от Сатурн. Така, нека сега да предположим, че в момента на раждането в стаята има две акушерки, всяка по 65 килограма (или общо 130 кила), които са на половин метър от бебето. Гравитацията, с която те действат на него по същата тази формула, е равна на 6.9368*10^-8 нютона. Това е повече отколкото Сатурн и по-малко от Юпитер. Ако имаше нещо вярно във версията за гравитацията, би било редно да отчетем и присъствието на акушерките при съставянето на хороскопа на горкото бебе. Естествено никой себеуважаващ се астролог няма да го направи и да те пита, колко акушерки е имало, докато са те раждали. Лесно се вижда освен това, че е достатъчно да вкараме още няколко човека в стаята, за да неутрализираме и гравитационното влияние на Юпитер, както и на всички останали планети взети заедно впрочем. Да не говорим, че самата сграда на болницата, в която се случва раждането оказва милиони пъти по-голяма гравитационна сила, отколкото цялата Слънчева система (с изключение на Земята), при това точно два пъти по-малка от гравитацията върху едно бебе, което тежи не два, а четири килограма. И така нататък и така нататък. Използвайки наученото по физика от 9ти клас, бързо се вижда, че астрологията няма никаква физична основа, на която да се опре в методите си. Нещо повече- всеки, който може да умножава и да дели, е в сила да разобличи подобни псевдонаучни глупости за някакво въображаемо действие на небесните тела върху живота на Земята.
              Най-често все пак астролозите имат достатъчно акъл и в желанието си да не прогонят клиентите просто премълчават за естеството на силата, която действа според тях между планетите и хорските съдби. Същевременно този вакуум се скрива в до болка познатата от други сфери религиозна мистика, в която само те и още малцина техни колеги привидно са успели да проникнат и прегърнат. Докога? Както винаги: най-лошият враг на заблудата е срещата с реалността и така лека полека стигаме до секцията посветена на

Научните изследвания на астрологията

              Изключително много обикновени хора, когато бъдат запитани дали вярват в астрологията, отговарят, че мислят, че в нея има нещо вярно, но съвременната наука не е напреднала достатъчно, за да го обясни. Това не е така. Съвременната наука е доказала, че астрологията е една безсмислена и безпочвена смесица от окултизъм и псевдо-психология и в следващите редове ще цитирам част от примерите, които потвърждават това.
              От близо шестдесет години се събират систематично статиски и се правят различни изследвания, които дават оценка за коректността на астрологичните прогнози. Ако астролозите наистина имаха силата да предсказват бъдещето, миналото и съдбата на хората, това щеше да се види при прегледа на голям брой независими един от друг хороскопи, както и при стандартните статистически тестове, на които се подлагат всички подобни теории. Уви, натрупаните с времето резултати показват засега абсолютно консистентно, че хороскопите дори, когато са направени максимално акуратно, информирано и професионално, не притежават прогнозираща сила отвъд статистическия шум. На прост език това означава, че всичко, което предсказват астролозите са бабини деветини.
              Например, в едно от изследванията, които четох наскоро бяха направили следния тест. В рамките на група от двойки хора, които са родени на едно и също място и по едно и също време (т.нар. time twins) са събрани данни за характерите им, социалния им статус, кариерата и здравословното им състояние. Ако имаше нещо вярно в астрологията, тези хора щяха да си приличат по всички тези показатели и да водят доста сходен начин на живот. Реалността обаче е друга. Между участниците в изследването се оказва, че няма никаква осезателна връзка. Докато всеки астролог би предсказал точно обратното. Резюме и един много дълъг списък от подобни изледвания може да се намери и в тази статия на Джофри Дийн от Университета в Пърт, Австралия, и Иван Кели от Университета в Съскечуан, Канада. А пък като една наистина изчерпателна, прецизна и систематизирана колекция от проучвания препоръчвам и материалите на сайта на The Scientific Exploration of Astrology. Фил Плейт, който е астроном и скептик, има също адски добър и забавен постинг на своя блог относно астрологията. Накрая, ето и едно видео на Джеймс Ранди- бивш професионален фокусник, радио водещ и основател на фондацията “Джеймс Ранди за образование”. Аз си умрях от смях, докато го гледах. По същество той разобличава някакъв астролог, който е дръзнал да му направи хороскоп в youtube (историята с хороскопа започва на петата минута от видеото):

              Потресаващо е колко много хора вярват на казаното и написаното от астролозите без да се замислят. Като започнем от редица известни личности, които несъмнено дават кофти пример на останалите, минем през голяма част от собствените си познати, приятели, роднини и колеги, и свръшим с продавачките по будките за вестници и таксиметровите шофьори (нищо против последните). Всички, с които съм говорил, са ми разказвали горе-долу едно и също. Всеки си е намерил някакво потвърждение за себе си и е твърдо убеден, че именно то е ултимативното доказателство за вярността на цялата теория. Най-често става дума за шепа хороскопи, които описват правилно чертите на характера му или които веднъж - два пъти се предсказали някакво събитие, което в последствие се е случило наистина. Защо обаче никой не се сеща за купищата хороскопи, които не са познали нищо?? Нито някой си задава въпроса, каква е вероятността нещата, които пише в тях, да се се случили по чиста случайност. Например, колко често някой стар приятел се сеща за мене и решава да ми се обади по телефона? Или колко често се случва да се сдобия с някаква дребна сума пари? Обикновено хороскопите са пълни с многозначителни и твърде неточно формулирани прогнози, които всеки може да напасне към ежедневието си. Инстинктивно хората търсят приликата вместо разликата. Един прост експеримент, който илюстрира това и който всеки може да направи, е да вземе вчерашните хороскопи за всички зодии, да ги прочете и да види, кой от тях описва най-добре това, което в действителност му се е случило. Естествено, при това не бива да гледа кой хороскоп за коя зодия е, за да намали ефекта на самозаблудата. Това усложнява малко процеса (но ако сте двама, няма проблеми: единият просто трябва да изтрие заглавията на хороскопите и да даде останалото на другия). Ако повторите този опит достатъчно пъти, ще видите, че средно 1/12-та от хороскопите съвпадат с вашата зодия, което е горе-долу, колкото се очаква по чиста случайност. До същите изводи може да стигне човек и, ако вземе хороскопите за своята зодия от няколко различни източника и започне да търси противоречията в тях.

Заключение

Есенцията от цялата тази история е: Астролозите (самозаблудени или не) вредят с действията си на останалите хора. Чрез тях се възпитава един лош (и неморален) мироглед, в който липсва допир с реалността, в която всички ние живеем. Случилото се в Хасково е поредният пример, при това наистина достоен за учебниците по история. Пълно безобразие е, че медиите съучастват, вместо да противодействат, на този абсурден цирк на суеверието. Най-вероятно поради факта, че всяка телевизия, вестник, новинарски сайт и радио имат в екипа си поне по един астролог, те така и не казаха очевидната истина, че хората в Хасково са реагирали като лумпени благодарение на предоставената медийна трибуна и тиражирането на откровеното невежество и доказано шарлатанство, наречено астрология.

News from Moby: Shot in the back of the head

2009-04-15T16:41:00.000-07:00

Moby записва нов албум, който ще бъде издаден в края на юни тази година, и вчера излезе клипът на първия "сингъл" от него. Песента се казва "Shot in the back of the head". Режисьор на видеото е David Lynch. Дотук с думите.. enjoy:

TED talks 2009 част I

2009-03-27T08:37:00.000-07:00

В последните дни попаднах на презентациите вTED от тази година. За тези от вас, които за пръв път чуват това име, става дума за организация, която периодично събира и дава трибуна на хора, които са постигнали значителни успехи в дадена област, за да споделят това, което правят или възнамеряват да направят, както и идеите, свързани с техния опит. Бил Гейтс (не че ми е любим), Бил Клинтън, Ал Гор, Дан Денет и много други са измежду лекторите, а презентациите им са свободни за достъп на горепосочения адрес. С две думи: MUST SEE!

Първата лекция, която гледах беше на Dan Ariely от MIT със заглавие "Защо смятаме, че е ОК да мамим и крадем (понякога)".

Препоръчвам с двете си ръци да се гледа! Dan Ariely е психолог и специалист по когнитивни науки, неврология и икономика. Говори уникално просто и разбираемо за чертите на човешкия характер (визирайки склонността към измама на себеподобните) въз основата на опити с групи хора, които той и неговите колеги са направили. Това, което ме впечатли беше изводът, че хората са склонни да нарушават моралните си норми независимо от вероятността да бъдат хванати и от тежестта на наказанието след това. Участниците в неговите опити просто крадяха на дребно, лъжеха на дребно и изобщо хитруваха винаги на дребно. Това, което има влияние върху размера на измамата, която един човек е склонен да направи, се оказва, че е предимно неговата собствена морална оценка, доколко лошо е това, което прави. Например, много по-лесно е да откраднеш химикалка, която струва един лев, от работното си място, отколкото един лев от касичката с дарения за сираци. И в случая няма значение дали химикалката и касичката са под видео наблюдение или просто са оставени една до друга в кухнята на офиса. Нито има значение, дали наказанието ще е глоба от 50 лева примерно или наказание изобщо няма. Това, което спира човека да вземе парите от касичката за сираци е собствената му гузна съвест, която го гледа с презрение в огледалото, а не това, че някой ще го напляска по дупето или че може би изобщо ще му се размине. Като се замисля- ето още един аргумент против смъртното наказание.

Другият впечатляващ момент в лекцията беше, че колкото обектът на измамата е по-далече от реално значещите за хората неща, толкова по-лесно човек се решава да предприеме измамата. Така например, много по-лесно е да свиеш от някого две билетчета за градския транспорт отколкото банкнота от два лева. Аз самият никога не съм изпитвал угризения, когато съм намирал оставени просто така билетчета вкъщи. Което е по-интересното, опитите на Дан обясняват и значително по-честите злоупотреби на борсовите посредници с финансови инструменти, щетите от които са далеч по-осезаеми. В крайна сметка какво толкова като си закръглил няколко процента нагоре в цената на една секюритизирана ипотечна облигация на фона на това да откраднеш парите директно от сейфа на банката. Хората, които го правят очевидно се чувстват много по-невинни пред себе си в първия случай.. което ми напомня за времената на комунизма донякъде. Има общо.

Накрая Дан говори за идеята за груповата принадлежност, която също е доста забавно илюстрирана в лекцията. Явно хората са склонни да коригират много лесно преценката за това, кое е добро и кое е лошо, в зависимост от преценката на другите членове от групата. Един вид- след като той може, що и аз да не мога? ..уви твърде вредно, когато става дума за деградиращи инициативи. За щастие, бих казал, това правило не важи само тогава.

Това е за сега. Мислех да пиша и за другите лекции, които гледах, но този постинг сам по себе си се получи достатъчно дълъг, така че материалът ще остане за по-нататък.

test

1981-02-11T01:43:00.000-08:00

test test test