Ваканцията е в разгара си и сигурно вече ви се изчерпват идеите как да забвлявате децата…

Ето още една – 3D календари. Разпечатвате, изрязвате, сгъвате и залепвате и имате цяла армия със странни и любопитни същества, които стават и за игра:)

Вижте всички предложения до тук ТУК и се абонирайте, за да не пропуснете следващите:)

Приятни занимания,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Днес попаднах на един блог с много “направи си сам” идеи. Някои от които наистина практични:)

Ето и подробностите:

Хартиените снeжинки

Плик от вестници

Хартиена розетка

Поздрави от другия край на света,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

It’s Coffee time! Which one do you prefer? by Charming Italy

What kind of pasta is on your plate? by Charming Italy

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Ако още не сте вижте първата част с шоколадовите кубчета на клечка, които са идеални за душата в горещо мляко, особено през студена зимна вечер. Но стават и през лятото, особено лето тип новозеландско, което може неприятно да прилича на зима през предупреждение…

Ако искате може да добавите и домашни машмелоус, които също чудесно вървят с горещ шоколад и децата ги обожаватJ Ако си ги направите сами ще избегнете някои от крайно неполезните съставки в тях – царевичния сироп, оцветителите и консервантите. Те също стават бързо, но искат време да се жилират и могат лесно да се приготвят паралелно с шоколадовите кубчета.

Домашен маршмелоус

За тях ви трябва:

• 2 супени лъжици желатин (съгласувайте количеството с инструкциите на опаковката за всеки случай)
• 8 супени лъжици хладка вода
• 2 чаши захар
• ½  чаша вода
• Ванилия или друг аромат
• Щипка сол
• 3 супени лъжици царевично нишесте (неароматизирано)
• 3 супени лъжици пудра захар

Как?

Смесете пудрата захар и нишестето (ако нямате нишесте под ръка, може и само пудра захар)
Пригответе тавичка (подобна на тази за шоколадовите кубчета, описана по-горе) като покриете дъното с готварска хартия. Намажете я с малко масло и я поръсите с част от нишестето/пудрата захар.
В малка купичка, разтворете желатина в хладката вода.
В тенджерка с дебело дъно (добре е да не е с тефлоново покритие, защото ще ви по-лесно да може да разбиете сместа с миксер без да трябва да я местите в друг съд) смесете захарта и останалата вода и я сложете да заври на слаб огън. Оставете я на ври докато сиропа се сгъсти. Бъркайте от време на време. Готова е, когато в чаша студена вода капка от сиропа образува меко топче, вместо да се разтвори.
Добавете желатина и разбъркайте внимателно. Оставете да поизстине.
Остава да разбиете добре сместа с миксер. Внимателно, защото пръските парят неприятно. Бъркайте няколко минути на ниска скорост и постепенно увеличете скоростта. Добавете тук ароматите, които предпочитате, щипката сол…
Продължавайте да бъркате, докато се получи пухкава, гъста и лъскава смес, която държи формата си.
Изсипвате в тавичката и внимателно разстилате , за да получите еднакво дебел слой навсякъде. Ако държите шоколадовите блокчета и машмелоусите ви да са еднакво дебели, тук е момента да съобразите колко точно да напълните тавата. Поръсвате с останалата смес нишесте/пудра захар и може даже да покриете тавата с пластмасово фолио.
А ако предпочитате може и да ги шприцовате. Но ще ви блокира доста място, докато се стегнат. Ако нямате шприц става и с обикновено пликче, на което след като го напълните със сместа, отрязвате едното ъгълче на дъното. Ама малко, за да имате повече контрол върху ситуациятаJ
Така… Оставяте ги да се стегнат през нощта или поне 4-5 часа. Обръщате тавата върху напудрена повърхност. С леко намазнен нож (или ножица, или формички) нарязвате на малки кубчета или други форми.
Напудряте ги от всякъде с пудра захар/нишесте.

Хапвате ги с удоволствие така или ги добавяте на клечките до шоколадовите блокчета.

Увийте клечките с целофан, вържете им панделка и вече имате чудесен подарък/изненада направен у дома с любов и мерак!

Накрая, и двете рецепти заедно в удобен за разпечатване формат:)

Download

Весели празници,

Д.

Горещ шоколад на клечка с маршмелоус

“Льолита” с М&М за весели почерпки с много игри

На учителя с любов

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Започваме с

Шоколадови кубчета

Много вкусна идея за детско зимно парти, за Коледен подарък или просто за кеф:)

Не иска много време и няма много къде да се сбърка. Ще ги забъркате за 20-30 минути, но ще трябва да почакате до утре, за да са съвсем готови

Трябва ви:

• 1 ¼ чаша подсладено кондензирано мляко
• ½ чаша течна сметана
• 3 чаши натрошен шоколад с високо съдържание на какао (аз ползвах 70+% и стана добре, не прекалено сладко)
• Какао на прах за поръсване
• Дървени клечки, по-здрави, тънки сламки или нещо подобно за дръжки

Какво да ги правите?

• Трябва ви тавичка квадратна (20 на 20 см) или правоъгълна с подобна площ и не много обли ръбове на дъното. Покрийте дъното с фолио или готварска хартия и леко я поръсете с какао.
• Затоплете кондензираното мляко и сметаната докато почти заври и махнете от котлона.
• Добавете натрошения шоколад и бъркайте леко от време на време докато се разтопи.
• Върнете на котлона на слаб огън и бъркайте активно докато се получи гъста и лъскава смес. Тук му е времето да добавите аромати, ако предпочитате – ванилия, кафе, лешник  или няколко капки ликьор…
• Излейте внимателно сместа в тавичката и леко я разклатете за да се разлее равномерно. Поръсете с какао, ако ви харесва.
• Оставете сместа да престои една нощ, за да се стегне
• С остър нож минете по краищата на тавата, за да отделите кубчетата от тавичката. Обърнете я върху чиста повърхност, където да изрежете кубчетата
• Пригответе дълъг нож и чаша гореща вода. Затопляйте ножа и го избърсвайте преди всеки разрез, за да получите добре изрязани кубчета
• Набучете в средата клечки за дръжки. По желание може да ги овъргаляте внимателно в какао

Та така…това е:) Остава да приготвите чаша топло мляко и да го топнете в нея. И като се разтопи шоколадовото блокче вътре да си го изпиете с удоволствие. Мммм… едно от малките големи удоволствия за студена зимна вечер!

Утре следва и рецептата за машмелоусите.

Весели празници,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Писах преди време за това как малкият ми син проговори ангийски. Ето еднин разговор от TED.com, който демонстрира, че тези резултати не са случайни, а закономерни и следва да търсим начини да се съобразим с тези наклонности на деца си, за да можем да им предложм по-добро и по-полезно образование, което по-добре да отговаря на бързо възникващите и още по-бързо променящи се нужди на съврененния свят:

Как да помогнем на децата с чуждите езици (и те да не забелязват, че учат)?

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Днес във фейса видях един блог пост на Горичка с разговори от TED за родители. И първия, който отворих беше за опасните предмети. Ето го:

Не за друго, ами защото тук бях шокирана на няколко пъти по повод на това, което се предоставя на децата да правят в детската градина. Преди да навършат 5 години – тогава отиват в училище. Та става дума за 3 и 4 годишните. Но шокирана в добрия смисъл на думата в крайна сметка.

Става дума за дърводелски инструменти. За тях бях чела, че ги има в детските градини. Но някак си си мислех, че са някакъв детски вариант, каквито имаме и у дома.

Шок номер едно – те са си съвсем истински. Като в „някой-татко-си-е-разчистил-гаража” истински. И са много – чукове и пирони, триони, отвеки, менгемета… И не са никак детски размери. Освен самия дърводелски тезгях, на който са му подкъсени краката по разбираеми причини (сигурно с някой от трионите, с които децата си играят). В същия кът често има и стари компютри, видео плеъри, уредби и други подобни предмети за разпардушинване, пълни с остри, бодливи и всякакви други части.

Шок номер две. Веднъж доброволствах в детската градина и установих, че когато децата си играят с тях, там няма непременно възрастен, който да въдворява ред и да ги пази от тях си. Децата често са оставени сами на себе си и на собствения си здрав разум. Не изцяло – някой надзърта в ъгъла от време на време, но никой не е в позиция да улови във въздуха всяко погрешно движение.

И на въпроса ми към учителките стават ли инциденти в този работен кът – отговорът им беше: „колкото и контраинтуитивно да е – НЕ”. И аз абсолютно им вярвам, защото тези неща се разчуват много и всъщност щях и аз да знам за тях. (Сигурна съм, че е така, не за друго, ами защото собственият ми син е бил причина за известен брой инциденти, от типа на близки срещи от травмиращ вид с кървав привкус с фиксираните мебели в детската градина и знам какъв е отзвука сред майките и персонала.)

Та децата ни са по-здравомислещи, отколкото си позволяваме да им се доверим, започнах макар и принудително в началото, да се убеждавам сама в това. И може би играта с предмети смятани за опасни на пръв поглед, всъщност им помага да развиват здравия си разум в по-голяма степен отколкото това да ги пазим от тях, защото са опасни. И наистина е добре да им  се предоставят за игра в подходяща обстановка.

Въобще тук децата имат тонове hands-on опит в много отношения, за които моят акъл живееше с твърдото убеждение, че са крайно опасни за деца.  Особено за групи деца. Особено без директно наблюдение на невротичен възрастен. Тук мога да кажа, че собствени ни отрочета имат подобен опит (макар аз да нямам пръст в това) благодарение на любимата ми половинка, който винаги е полагал усилия да учи да боравят с подобни неща. Но винаги са пробвали един по един и под строгия му бдителен поглед. Докато аз имам голям проблем дори с това да гледам отстрани.

Та сега се опитвам да следвам неотклонно максимата – внимавай повече (щом те е страх), но не ограничавай (само защото мен ме е страх). Работя над себе си, дишам дълбоко и се опитвам да ги оставям да опипват сами (аз внимавам да е предпазливо! Все пак.) границите на възможностите си.

Приятен ден,

Деница

zen кiwi mamma или да си дете в Нова Зеландия

Земетресението уби добрите деца…

Предизвикайте въображението си: рисувайте с дечица

36 начина да се забавлявате с децата си през ваканцията почти без пари!

Екскурзии с деца по света – възможно е!

Летни „принтерни”забавления за децата и въображението

Децата, ваканцията и всичко останало (само!)

И още малко игри за деца…

Три забавни игри за малки деца за стотинки буквално!

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Дъщеря ми учи в училище “Дизайн и чертане” и в момента имат като срочна задача дизайн на кухня. Самата задача е много интересно поставена. Имат помещене с определени размери и схема. Имат си и ограничения – не могат да местят определени неща и трябва да имат задължително определени уреди. Има и няколко неща, които “собствениците” очакват да се подобрят. Освен това си имат и описание на семейството, което ще ползва тази кухня – с две деца на 11 и 12 години.

Това, което децата трябва да направят е да подготвят издържана скица на кухнята и подробен план. И да опишат подробно какво са направили и ЗАЩО са го направили – за всеки уред, за всеки шкаф и т.н. Трябва да добавят снимки на уредите и мебелите, които имат предвид, но не се очаква от тях на този етап те да са стилово съгласувани или да подготвят цветовата схема. Но пък трябва да се съобразят със светлината в помещението и да подготвят план и за осветлението.

Формулировката на заданието ме провокира към много мислене по въпроса и много запане по кухни из нета. И въпреки, че съм любител-ловец на функционални решения, никога не бях мислила така план на помещение без въобще да се съобразявам с някакъв конкретен дизайн. А всъщност те ги принуждават да правят точно това и за всяко едно нещо да избират аргументирано според функциите му.

Дадох си сметка, че колкото и да обичам функционалните неща, досега винаги съм се опитвала да си представя можем ли да живеем в дадена кухня, която ми е харесала и колко точно неща искам да променя в нея, вместо да започна от това – за какво и как си използваме кухнята ние като семейство и покрай това каква кухня всъщност ни трябва. 

Та вчера си говорихме с нея за плюсовете и минусите на отделната кухня vs. така наречените тук „open plan” дневни, където кухня, трапезария и хол са обособени като отделни части на едно голямо помещение. Аз винаги съм си мислила, че харесвам повече втория вариант – да мога да виждам какво правят децата и да мога да съм част от събитията, докато готвя и т.н. И въпреки тази ми привързаност към идеята за общо помещение, като видях тази снимка, си дадох сметка, че всъщност с три деца това хич не е практичен вариант. Голяма кухня с „дневен кът” е много по-практичен вариант за нашето семейство. Заедно с отделен хол – това всъщност ни дава две дневни помещения.

Защо? От една страна хаоса и шума нямат спирачки при ‘отворения план’. Това ми отваря два пъти повече работа и цялото общуване заради която си мислех, че харесвам идеята реално винаги е било надвикване – между нас самите и с телевизора иливидео игрите – когато сме живели в жилище с подобен план . Аз съм твърд привърженик на идеята, че телевизори в спалните не трябва да има, така че всички тези дейности при нас се случват в хола.

От друга страна, макар децата да имат бюра в стаите си – никое от тях не обича да прави домашни там. Цялата тази дейност се развива в кухнята и хола и на мен това ми харесва – така знам какво всъщност се случва в училище (когато имат домашни поне:) и мога да давам мнения, когато имат нужда от това, докато върша други неща. А сега, когато и К. тръгне на училище след два месеца, тези дейности ще заемат още по-голяма част от следобеда ми.

С двете отделни помещения, всяко от които може да предостави функционалността на дневна, реално има повече ред и е по-лесно да се вършат детските задачи (домашни, упражнения и четене), без да се разсейва единия и да скучае другия. И подреждането е много по-лесно и бързо, тъй като играчките по пода не преливат в кухнята:)

И накрая последния ми аргумент – не искам да съм заточена в кухнята сама, когато имаме гости също пропадна, след като се замислих как ние всъщност посрещаме гости. Аз не че не знам по принцип какво правя, но сега за първи път направих връзката между предпочитанията ми в двете области:)

Аз първо не готвя след като гостите са дошли, не сервирам на порции никога, така че не стоя реално кухнята в такива ситуации. Не си падам по формалните партита въобще. И сега имаме точно такава кухня с „почти дневен кът” (и това беше едно от нещата, които не харесвах в тази къща + шкафовете са сиви (кивитата са влюбени в сиво-бозавата гама!) и всъщност, когато имаме гости тя ни дава възможност да се „спасим” от целия екшън в хола и да си чуем приказката все пак. Защото вече сме във възраст, когато всичките ни познати и приятели имат също вече по 2-3 деца и лудницата става пълна.

Така че след всичките обсъждания стигнах до извода, че принципът „разделяй и владей” е много по-прагматичен за семейство с деца и отделната кухня дава шанс за повече контрол над шума, хоаса, улеснява прибирането/почистването и ни дава възможност да отделим детето, което има задача за свършване (хем то ще я свърши по-бързо без да се разсейва толкова, хем ние ще можем да отметнем задачи, докато помагаме) или с приятели на спокойствие.

Друг плюс на тази кухня – класически дизайн на шкафовете и неутрален цвят. Личните предпочитания, ексцентричности и цветовите акценти са изразени чрез аксесоарите и цвета на стените, масата и столовете – все неща, които се подменят значително по-лесно и струват по-малко отколкото цялостно преобзавеждане на кухнята. И това винаги е добра стратегия при избор на кухни. Освен това ми се струва, че същото разпределение и ниво на удобство може да се възпроизведе и в по-малко помещение.

Какво мислите вие?

Поздрави,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Детската стая е помещение с много функции –детенце не само спи там, но е и място за игра, за учене, за канене на гости и не на последно място – трябва да побира всичките вещи на потомците. Как да намерим място за всичко това и стаята все пак е приветлива?

Ето няколко съвета:

1. Използвайте мебели с двойно приложение за да добавите повече функционалност в малки помещения или да освободите място – като тази маса, която може да служи за подреждане на играчките на малчуган, но лесно се преобразува в работно място за малкия ученик, а може да мине и за тоалетка на малката кипра. Или легло, което може да се “маскира” като диван през деня за по-големите деца и да направи стаята удобна и за гости, без да е претрупана.
2. Планирайте достатъчно място за прибиране на всички вещи и играчки. По надолу следват няколко идеи как. Но е хубаво да имате някаква концепция за следващите стадии, през които ще минат децата и да заложите варианти за преобразуването на стаята в първоначалния дизайн. Истината е, че стадиите се променят неусетно и колкото по-естествен е прехода между тях, толкова по-малко стрес си навличаме.
3. Но това никога не работи, ако не създадете и навика редовно да се сортират и изнасят ненужните неща. Това може да става постоянно като за всяко ново нещо, което се купува или внася в стаята, едно трябва да бъде извадено от нея и подарено, дарено, продадено или просто изхвърлено. Или пък два пъти в годината задължително да отделяме време за това не само в детската стая, но и за цялото жилище: няма по ефективен пример от личния пример:)
4. Използвайте пространството под леглото. В него може да направите чекмеджета, които да ви помогнат за реда в стаята или да инсталирате допълнително легло за всичките приятелчета, които ще остават на гости с преспиване.
5. Ниски шкафове с чекмеджета покрай стената, които могат да побират различни неща (дрехи, играчки, дискове, книги) и са лесно достъпни са за децата да също отлично решение. Те могат да служат и за сядане или място за игра, ако наредите няколко възглавници отгоре им или пък по земята пред тях.
6. Повдигнете леглото, за да освободите място на пода за игра, за бюро, за място за прибиране на дрехи и играчки. Вариантите са много и си струват времето да бъдат проучени
7. А защо не и мебели на колелца, които лесно да се местят. Това ви дава повече свобода при използване на пространството в различни ситуации и лесна възможност за преподреждане на стаите според конкретните нужди и фази на развитието.
8. Използвайте възглавници за пода или bean bags – те са подходящи за всякакви възрасти, нещо повече – популярни са сред най-трудните такива:) Могат да добавят цветен акцент в стаята, лесно се местят и влизат в употреба както при активни, така и при тихи забавления и игри.
9. Монтирайте шведска стена – става както за игра, така и за подреждане на дрехите за училище (примерно!:) Любимата ми половинка беше направил и подвижна масичка, която закрепяхме на нея и използвахме като бюро или по-високо сложена – като поставка за телевизор. За игра може да пуснете от кука на тавана дебело въже с възли или PVC тръба.
10. Изберете колони от шкафове от земята до тавана – вертикалните ивици, които ще обособят ще “отдалечат” тавана и ще създадат усещане за простор. В същото време ще поберат много неща. Удобни за тази цел за стените около прозореца.
11. Възползвайте се от пространството над прозорците – с обикновена поличка и цветни кутии може да го превърнете в идеалното място за книги, снимки, съкровища от детската градина и училище и други подобни, които не се използват всеки ден, но пък ще са на удобно място
12. Превърнете странна ниша или чупка в помещението във вградена библиотека, шкаф или гардероб. Сигурно ще ви се наложи да направите специална поръчка за изработката им, но това е и шанс да добавите повече функционалност, отколкото стандартните мебели предлагат.
13. Използвайте вътрешните страни на вратичките на шкафове и гардероби за висящи поставки за обувки или/и чорапи, за бяла дъска за съобщения, за система за закачане на колани, гердани и други аксесоари
14. Изберете столчета, които се сгъват или прибират едно в друго и могат да освободят място при нужда.
15. Изберете здрави кутии с еднаква форма и големина, които могат да служат едновременно и като столчета и като място за събиране на играчки, да се прибират една над друга или да се побират под маса/бюро, която е необходимо.

Поздрави,

Деница

Не пропускайте и:

Обзавеждане на детската стая – повече стойност с по-малко средства

IdeaPaint – многофункционално решение за стените на дома, офиса, училището …

Маса с двойна употреба за малката кухня

Направи си сам: пролетни идеи (евтини и ефектни) за интериора на дома

снимки

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Винаги съм била голям фен на нещата с двойно приложение. Спестяват място, пари и време да се грижиш за тях. Ето една идея, която е много лесно осъществима като се има предвид изчистения дизайн. Простата, олекотена форма помага много за създаване на усещане за простор.
Тази маса-плот-бюро може да намери широко приложение в огромна част от българските домове, където мястото винаги е кът. Снимките показват идеята реализирана в кухня, но според мен е много практична и за детска стая, и за дневна.

Не пропускайте и:

• Кухненски необходимости

• Ако ви предстои да оборудвате кухня и се чудите как да подходите…

• За кухните и готварските печки

• Искам да си купя машина за хляб!

• Нова микровълнова печка – как да я изберем?

• Трябва ли ни ОГРОМЕН хладилник?

източник

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Тази рецепта е ново откритие, от последните седмици. Тук сега е сезона на крушите (или тамън отминава, но това няма значение) и по този повод попаднах на него.

Става за около час и половина заедно с печенето и времето за да поизстине. 12 порции (поне – виж бележките накрая).

Какво ви трябва?

• 50 грама масло
• 1/3 чаша нерафинирана захар (но и друга става:)
• кръгла тавичка (около 25 см диаметър или по-голяма)

***

• 3 меки, но не много, круши – обелени и почистени и нарязани на осминки
• 150 грама масло
• 1 чаша нерафинирана захар
• 3 яйца
• 1 1/3 чаша брашно
• 2 ч.л. бакпулвер
• 2+ чаени лъжички джинджифил на прах

Как се прави?

Включете фурната на 180 градуса.

1. Застилате тавичката с хартия за печене (по желание). Слагате 50те грама масло в нея и я оставяте във фурната да се разтопи.

2. След като се разтопи го поръсете с 1/3 чаша захар и го връщате във фурната, за да се карамелизира.

3. В голяма купа разбийте добре останалото масло и захарта докато се получи пухкава кремообразна маса.

4. Добавете яйцата едно по едно като разбърквате добре след всяко.

5. Добавете брашното, бакпулвера и джинджифила.

6. Междувременно внимавайте за карамела. Когато прецените, че е готов, извадете тавичката от фурната и наредете върху него резенчетата круша.

7. Разлейте внимателно сместа върху плодовете.

8. Печете около 40 минути на 180 градуса докато клечката излиза суха от сладкиша.

9. Оставете да изстине за 5 минути и след това го обърнете върху чиния за сервиране.

Можете да сервирате топъл с малко сладолед, квасена сметана или млечно-яйчен крем.

Да ви е сладко:)

Бележки:

1. Аз лично бих намалила малко дозата за тестото (с 1/3 да речем) или пък бих го направила в по-голяма тавичка. При тези пропорции се получава около 3 пръста тесто над плодовете и това ми се струва много.

2. Според мен сместа носи на поне 3 лъжички джинджифил и ако и вие го обичате ви съветвам да сложите повече.

3. Без много риск да развалите рецептата може да намалите и маслото (както за карамела, така и за тестото)

източник

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Както си сърфирах днес из нета, попаднах на една много ценна идея, която явно набира бързо популярност – IdeaPaint.

Аз винаги съм била фен на идеята стените да се използват като дъска за съобщения по всякакви начини. Това освен, че е функционално и ми помага да си събирам акъла по-бързо и по-навреме и да не забравям важни неща, може да бъде и интересен акцент в различни помещения като коридори или кухня. Допада ми непретенциозния начин, по който човек може да закачи там красивите рисунки на децата, още веднага щом ги донесат или снимките от последното приключение.

Та в тази връзка, напоследък си мислех как когато пребоядисваме кухнята в малко по свежи цветове, ще си направя едно каре като черна дъска със специална боя. За да оставям важни съобщения до себе си по-лесно. Но въпреки, че идеята много ми допада и съм я виждала в много добри изпълнения, малко ме притеснява факта, че въпросната черна дъска е… хм… всъщност черна. Аз съм фен на светлите цветове и ярките акценти. А въпросното каре трябва да е голямо, защото реалистично погледнато ще имам много конкуренция за него. Отгоре на всичко изниква и проблема с праха от тебеширите. Въобще на второ четене – красиво и практично, само че малко напротив.

И днес намерих решението, което наистина ме вдъхнови и бързам да го споделя. Единствения недостатък е, че все още не се предлага нито в България/Европа, нито из нашия край на света. Може би това е бизнес идеята, за която някой чака:)

Става дума за специална боя, която след като изсъхне образува покритие, което има качествата на бяла дъска. И всеки може да си рисува по него. Да си го трие и пак да си го изрисува. И цветовете са светли. И може да си боядисате цяла стена, или цяло бюро и май всичко, върху което искате да пишете и бришете. Или върху което децата да рисуват на спокойствие. Да боядисате детската стая и да я превърнете в поле за изява. Звучи много еко, като се има предвид колко хартия употребяват само моите деца за лично творчество.

Да не говорим какви възможности предоставя това за офис помещения. За детски градини и училища. Приложенията са наистина много и все са хем прагматични, хем творчески – и като оформление на пространството и като създаване на условия за изява, мислене, развитие на идеи и оптимизиране на процеса на работа.

Сега само ми остава да намеря начин да се добера до една две кутии за пълното щастие.

Успех на всички,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

А ако още не сте си боядисали яйцата – ето една идея, на която попаднах днес случайно и която може да влезе в употреба  и не само по Великден.  Не ви трябва кой знае какво: молив с гума накрая, малко боички и хартия, за да занимавате дечица и да си прекарате добре заедно:)

Кликнете на снимката, за да видите оригиналната публикация.

Приятни занимания,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Пластмасовите бутилки едва ли могат да се избягват винаги, но пък могат да се използват повторно по много начини. Ето няколко идеи как:

1. За да се стоплите, напълнете 1 или 2 литрова бутилка от безалкохолна напитка (която се затваря добре!) с гореща вода и я пъхнете в леглото си малко преди да си легнете.
2. За да намалите разхода на вода в тоалетната, сложете пълна бутилка вода в казанчето, .
3. Изрежете гърлото на кръгла бутилка, за да си направите набързо фуния.
4. Използвайте пълни бутилки с вода или пясък като гирички, вместо да купувате.
5. Изрежете под ъгъл половин литрова кръгла бутилка и ще получите две лопатки за игра в пясъка за детенце. Може леко (и внимателно!) да стопите ръбчетата, за да не драска. Лопатката става и за изгребване на храната за кучето или да почиствате след домашните любимци (котешката тоалетна или клетката на хамстерите, например)
6. Замразете няколко малки бутилки пълни с вода във фризера и ще се сдобиете с импровизирани хладилни елементи за чантата с храна, когато ходите на пикник.
7. Запълнете фризера с пластмасови бутилки, пълни с вода – така ще работи по-икономично.
8. Сложете няколко големи бутилки (с дръжки за по-лесно) пълни с пясък в багажника. Така ще има с какво да посипете заледен участък, ако закъсате.
9. Изрежете дъното на правоъгълни бутилки на подходяща дълбочина и използвайте за разделители в голяма кутия или шкаф. Работи еднакво добре за играчки и за инструменти.
10. Ако разполагате с повече място, сложете едно литрови бутилки в ботушите си, когато ги прибирате или докато не ги носите, за да не се деформират излишно.
11. Изрежете гърлото по диагонал на 2 или 3 литрова бутилка с дръжка (срещуположно на дръжката, така че тя да може да се използва). Използвайте кутиите, за да подредите частите на конструктори, моливи и пастели и всякакви други дреболии в детската стая.
12. Използвайте чисти и добре подсушени бутилки с широко гърло, за да съхранявате в тях съдържанието на вече отворени пакети със захар, леща, ориз и други дълготрайни продукти. Така ще използвате мястото в шкафа по-добре, без да купувате специални буркани или допълнителни рафтчета.
13. Направете красиви саксии от големи бутилки от 5 и 10 литра минерална вода. Изрежете ги на подходяща височина, сложете на дъното камъчета и ще получите красив и евтин вариант за цветята в у дома.
14. От по-малки бутилки може да изрежете чашки за разсад за подправки и по-големи проекти.
15. И може да предпазите растенията навън от студа като им направите похлупаци от използвани пластмасови бутилки.
16. Направете лейка за детенце като надупчите капачката и гърлото на пластмасова бутилка.
17. От малка бутилка направете дрънкалка на бебчо като я напълните с цветни мъниста или копчета и залепите капачката добре с нетоксично лепило. А ако искате да не дрънка прекалено, може да я напълните до някъде с оцветена вода преди да залепите капачката.
18. Използвайте, за да запазите боята при ремонти по-дълго в оптимално състояние като пресипете остатъчното количество в пластмасова бутилка. Пуснете и няколко чисти камъчета вътре, за да може лесно да я разбъркате добре, когато ви потрябва.
19. Изрежете под прав ъгъл около гърлото на бутилка и ще получите импровизирана формичка за сладки с остри ръбове и дръжка. Ако сте много на зор, може да използвате и чиста бутилка, пълна с вода за точилка, макар със стъклена да е по-лесно.
20. Направете оргаждения в градината като напълните еднакви бутилки с пръст и ги подредите плътно една до друга. Може да направите замазка върху тях и да ги боядисате в предпочитания от вас цвят.
21. Направете няколко малки дупки на дъното на бутилка и я напълнете с вода. Оставете я до корена на растенията, ако ви предстои да пътувате. В следващите няколко дни бутилката ще ги полива вместо вас.
22. Направете хранилка за птици с децата. Изрежете подходящ отвор като прозорец в бутилката. Добра идея е да закрепите напречно клечка, на която птичките да могат да кацат. Направете дупка на капачката и промушете връв през нея и направете надежден възел отдолу. Залепете капачката добре за бутилката и вържете на дърво. Напълнете я с храна.
23. Пуснете децата да се пръскат на балкона или на плажа с добре измита бутилка от веро или такава със спусък.
24. Спасете преждата от децата и домашните любимци. Изберете подходящо голяма чиста бутилка. Изрежете внимателно вратичка от страни на бутилката. Вкарайте чилето прежда вътре. Изкарайте края през гърлото. Залепете със скоч вратичката.
25. Казват и че чиста пластмасова бутилка (без рингчето и капачката) вързани добре в чист чорап е чудесна играчка за кучето направо без пари.
26. Отдайте се на въображението си. Намерете вдъхновение в поста на Вихра – Ах! Тези бутилки! и линковете в него:) И още две идеи за декориране на дома с творения от пластмасови бутилки – Plastic Bottle Decor by Michelle Brand, и Recycled Bottle Fish.
    

Разгледайте и тези красоти, направени с пластмасови чашки

Приятна събота и неделя,

Д.

снимка – http://noquedanblogs.com/, via Развихрено

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Ето три начина, как да прекарате весело и интересно с малчуганите у дома, които видях последните няколко дни в детската градина на сина ми.

Хубавото на тези игри е, че не само са лесни за организиране и изпълнение дори за най-малките, които  ги харесват много, но че са особено подходящи за интересни разговори. Докато творенията се появяват може да си обсъждате кое на какво прилича, коя следа как променя рисунката, да си измисляте истории и дори да се предизвиквате един друг да дорисувате в познати предмети най-странните образувания на листа.

Какво ви трябва?

Детски постерни боички. Не ви трябват много цветове, четирите основни цвята ви стигат, но е по-добре изберете по-големи бурканчета, ако ще купувате специално.

Стара тениска на мама или татко и малко стари вестници, за да ограничим случайните попадения на места не-предназначени за творческа изява.

Четки (може би) и листа за рисуване

Няколко балона и стари дунапренови гъби

Няколко  сламки

Кутия от обувки или подобна и стъклено топче (и друго става, трябва само да не е прекалено леко)

Какво да ги правите?

С балоните: Пълните ги с вода, докато станат големи колкото детско юмруче. Връзвате ги здраво на възел. В няколко стари кутийки от маргарин (или други подобни) слагате на дъното дунапренова гъба. Заливате я с леко разредена постерна боичка. Повтаряте упражнението  за няколко различни цвята.

Давате лист хартия на детенце. То топи балона в различни боички и рисува като прави печати с него по листа хартия.

Със сламките: Разреждате малко постерна боичка в старо бурканче. С помощта на четка капвате няколко капки върху листа хартия. Детенце духа със сламката боичката докато се разнесе. Повтаряте с различни цветове докато ви омръзне.

С топчето: Слагате лист хартия на дъното на кутията за обувки. Отново капвате няколко капки боя върху него. Пускате топчето в кутията и детенце рисува като клати топчето, което като минава през боята я разнася в различни посоки.

Приятна игра,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

1. Разбира се, на първо място ще да е буркан за касичка

2. Може да използвате и буркани вместо пликове за месечния бюджет

3. Стават за прибиране на дребни неща, доза за моливи, сортиране на винтчета и други дреболийки, които пречат много и не вършат работа, ако не са сортирани добре

4. Стават за украсяване – ето един пример, макар и с чаша

5. Използвайте за ваза

6. Пийте от тях – не всички стават разбира се за това, но има и такива:)

7. Сложете свещ в тях

8. Приберете топла супа, сос или друго сготвено ядене в подходящ буркан, затворете го добре и го обърнете за известно време – така храната ще трае по-дълго време в хладилника

9. Сложете подправките си в тях

10. Използвайте ги, за да “опаковате” подаръци в тях

11. Рамка за снимки – навийте стегнато снимка и я проврете през гърлото. След като се отвори вътре в бъркана се получава импровизирана и нестандартна рамка за снимки

12. Ако нямате друго под ръка, стават и за точилка

13. Посадете нещо в буркан – само трябва да сложите малко камъчета на дъното, където да се отича излишната вода при поливане

14. Използвайте ги за декорация – като цветен акцент (ако са цветни разбира се) или пълни с камъчета, мидички и други съкровища

15. Като къща за буболечките, които децата ви искат да отглеждат – само им направете няколко дупки на капачката – все пак трябва да дишат животинките:)

Успех на всички,

Д.

П.П. Това, което аз ще направя сега, е да разделя една голяма бутилка зехтин в няколко по-малки и ще добавя различни подправки във всяка – розмарин, зехтин и каквото друго вдъхновение ме сполети:)

photo credit: seeks2dream

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Не е лесно, но не е и невъзможно. Не се отказвайте да пътувате само защото имате малки деца. Но отделете повече време за планиране.

Започнете рано

Колко по-рано започнете с конкретните планове, толкова по-вероятно е да направите повече от това, което ви се иска. На път често се губи време, енергия и пари за да открием топлата вода за пореден път на местна почва. В днешно време интернет ни дава шанс да направим голяма част от тези открития удобно у дома и почти без пари.

Освен това често ранните резервации означават и по-малко разходи или по-добри условия в зависимост от това в какво се целите.

Реsearch: The Traveler’s Best Friend

Заобиколете сезонa

Бъдете гъвкави с датите. В разгара на сезона с деца се пътува трудно и скъпо. Лудницата, която ни е ентусиазирала преди да имаме деца и желанието да сме в разгара на събитията започват да се обръщат срещу нас, когато пътуваме с деца – напрежението да се придвижваме с тях, да не ги загубим, да се вредим за всички атракции, които сме им обещали… край няма, а нервите и силите ни са ограничени.

Затова винаги разследвам периферията на сезона и дори как стоят нещата извън него. Повечето забележителности са си там целогодишно. Най-често проблемът е времето – или става проблематично дъждовно (това е най-често проблема в Азия) или променливо (из Европа през пролетта и есента). Но има друг фактор – преди и след пиковия сезон цените са значително по-ниски и за същите пари човек може да остане по-дълго време на желаното място. Това може да компенсира за евентуалните „лоши” дни и определено дава огромно предимство, ако пътувате с деца. При всички положения си струва поне да се обсъди.

Подгответе децата

Изненадите са хубаво нещо, но е по-лесно ако децата са наясно как ще протече пътуването ви и какво ще правите в различните дни/градове. Обяснете им коя част от програмата е планирана за тях и попитайте по-големите какво биха искали те самите да видят/посетят/направят. Винаги е важно да има вчепетляващ пирон в програмата и за тях и те да са наясно кога и къде ще дойде техният звезден миг.

Балансирайте програмата

Аз гледам да има по нещо всеки ден за нас и за децата. Ако цял ден обикаляме по музеи и места, от които дечица не се интересуват искрено, отиваме да вечеряме в места, които те харесват като Mc Donalds или където могат да поиграят, пускаме филми, които те обичат вечер и въобще компенсираме ги с нещо. Ако през деня сме били в зоопарк или по други детски забавления, те си знаят, че вечерта ще е за нас (ако са ни останали сили, де:).

Друг важен момент е почивката през деня – трябва да има спокойни моменти и ако спят още дечица през деня – трябва да се планира и около тяхната почивка. Самото живеене на друго място ги изцежда много по-бързо от нормално, а киселите деца изцеждат родителите си по-бързо от всичко. В общ интерес е да има време за почивка, за гледане филм, за четене на книжка и други по-кротки занимания… Въобще съобразяването с децата е ключа към успешното пътуване и се отплаща щедро на родителите!

Проверете за безплатни дни или намаления за забележителностите, които искате да посетите, за комбинирани билети за няколко неща или пасове, които важат няколко дни. Последните са много ценна възможност, особено ако намерите детски площадки близо до местата, които искате да посетите, където да водите децата да потичат за обяд или след самото мероприятие.

Бъдете реалисти

Едва ли ще направите всичко, което искате. Аз лично се успокоявам с това, че ще има и следващ път. Но ако знам какво искам най-много да видя/направя на дадено място ми помага много да го постигна. На място има толкова много изкушения и изпитвам желание да видя всичко, но претрупването на програмата често води до съкращаването й – и ние, и децата се уморяваме. И или започваме да елиминираме неща след първоначалното претоварване, или пък това, което правим към края на практика го правим почти на инат по логиката ‘като сме дошли, трябва…’ без много удоволствие… Затова внимавам да не съм максималистка за да постигна максимални резултати:)

Заниманията

За тях вече писах тук:)

Изберете подходящо настаняване

Когато пътуваме с децата аз съм фен на стаи/апартаменти с оборудвана кухня. Да имам хладилник на разположение, който да заредя с неща, които децата ядат и възможността да скалъпя нещо набързо вечер или да направя сандвичи за из път е винаги голямо облекчение. Аз колко и да обичам да хапвам по ресторанти, се ужасявам от обикалянето с цел да намерим място, което „мирише” добре на децата и предлага неща, които можем да ядем и у дома… Подобни места имат малко повече място, което никога не е излишно с деца, особено ако се случи лошо време.

Спазерете се за евтини нощувки с Priceline.com

Подгответе се за пътуването

Самолетни билети на добри цени – как да ги открием?

Оцеляване с деца на път – планирайте, планирайте, и още малко планирайте

Проверете транспорта

Ако сте решили да ползвате кола под наем – проверете как стоят нещата със столчетата за кола и местните закони по въпроса. Набележете си паркинги близо до атракциите, които ще посетите – понякога децата се държат като ангелчета 9 и това се случва!:), но пропускаме възможности в обикаляне за място. Друг фактор е и цената на удоволствието, която може да оскъпи значително пътуването.

Ако сте без кола, проверете за карти за метро и градски транспорт и съобразете програмата и с възможностите за придвижване. Съобразете транспорта и с избора на настаняване -аз лично, имайки предвид, че сме пет броя, се опитвам да пресметна транспорта и настаняването заедно за различни варианти и така да преценя къде да направя резервации. Понякога по-скъпото спане на по-удобно място излиза по-евтино и спестява много нерви и енергия.

Внимавайте с багажа

Аз тук винаги съм в дилема – малкото багаж прави пътуването по-лесно, многото багаж пък облекчава престоя – по-малко оплаквания от рода на „къде имам чорапи..?” и „тази блуза не си отива…” Оптималният вариант е да се отиде с малко багаж, но да има къде да се изпере необходимото – не е възможен навсякъде, но си струва да се потърси.

Като цяло обаче винаги е добра идея да се започне опаковането рано (но аз това не го мога, признавам си), за да може навреме човек да усети накъде бият нещата и да вземем мерки. Аз мерките ги взимам хаотично и съвсем в последния момент, но това не го препоръчвам на никого. Изборът на дрехи, които се комбинират взаимно по много начини винаги улеснява нещата, както и на такива, на които не им личат петната, съхнат лесно и не искат гладене.

Други, по-организирани от мен хора, някъде из нета (съжалявам, но нямам линк, само спомен) препоръчват и човек да си има постоянен списък за багаж и след всяко пътуване да го актуализира като има предвид резултата, за да не опакова и следващия път излишни (количества) дрехи.

За летища и други места с много хора пък ви трябват дрехи в ярки цветове за децата, за да се забелязват лесно и от далече (макар че е препоръчително да са плътно до вас. Децата това, не дрехите).

Удобни куфари

Кой какво използва е въпрос на лично предпочитание – дали куфари, сакове, раници… Но е важно да имате достатъчно свободни ръце за летища, рецепции и други такива места. На път всичко се случва и трябва да имате вариант да действате и със заспали деца на ръце и в случай че няма колички за багаж и при всякакви екстремни условия, особено ако пътувате на дълги разстояния. Ако дадете на децата да си носят сами багажа в раници трябва да имате и резервен вариант какво да и правите ако/когато те се уморят…

Не забравяйте картите

Разучете картата на съответния град и си намерете такава, която да ви върши най-добра работа за плановете, които си правите. Отбележете на нея маршрути за разходки, места за хранене, къде ще отседнете и всички други потенциално полезни точки. Аз лично съм фен на пътеводителите Lonely Planet с помощта, на които съм разглеждала градове като Хонг Конг, Шанхай и Пекин (все огромни и натоварени) сама с деца и с отлични резултати.

Особено ако гида е за самия град, а не за цялата държава. Вътре може да намерите какво да правите, как да стигнете до там, колко ще ви струва и още тонове полезна информация. Добри са както за хора на които им е трудно да решат какво точно искат да правят, така и за хора който много добре знаят къде и какво искат да направят.

McDonalds

Не се шегувам – проверете къде ги има наоколо. Не съм голям фен на веригата, но всъщност съм:Не съм, защото не обичам децата ми да се тъпчат с пържени картофи и да изпиват кофи с газирани напитки. Но от друга страна, веригата предоставя много екстри, които винаги помагат далеч от дома – детска площадка; храна, която знам, че децата ще ядат; евтина храна освен това; дори безплатен интернет има на много места (само, казват,на тук-таме човек трябва да си го поиска); да не забравяме и играчките, които могат да ни дадат малко спокойствие, ако имаме късмет.

И още няколко дреболии:

· Собствени съдове – ако отсядате в оборудван апартамент, пластмасови съдове за децата ще ви спестят притесненията за осигурените от домакините съдове.

· Здрав скоч/изолирбанд – става за много неща, включително и за обезопасяване на контакти.

· Няколко щипки и въженце – с деца винаги влизат в употреба, дори и да нямате намерение да го удряте на пране

· Самозатварящи се пликчета различни размери – винаги влизат в употреба

· Мокри кърпички на корем, антибакетриален гел

Какво бихте добавили вие?

Успех на всички,

Д.

снмики:Brave Sir Robin, ppz, KhE 龙

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Основни положения:

Леки и не особено обемни играчки. Когато човек отива на ново място много неща се превръщат в забавления за децата, така че не ви трябва да носите много неща.

Лесни за почистване. На път всичко става ужасно мръсно и затова е добра идея играчките да се мият лесно или да влизат е пералнята. Тук им е мястото на пластмасовите играчки

Да се закачат. Ако пътувате с малко деца това е голям облекчение – винаги е гърч да вадите играчките изпод седалките и те винаги след това излизат от играта, което е още по-голям гърч. Използвайте механизмите от пропуски за ски лифт или други подобни хитрини, с които да прикачате играчките към облегалката на стола пред вас или дрехите на детенце.

Тихи. Това е особено важно, ако искате да оцелеете психически. А ако се притеснявате от погледите на други хора в самолета – задължително.

Без дребни части. Губят се.

Да могат да се изхвърлят, след като си изиграят ролята. Това е важно, ако сте на екскурзия и излишните кила ви идват в повече

Изненадайте ги приятно – скрийте игрите за известно време определени играчки и им ги дайте за пътуването; пригответе нещо, което отдавана са искали; просто предложете нео ново.

Винаги носете много самозатварящи се найлонови пликчета в различни размери – вършат работа за прибиране на мръзни играчки, мокри дрехи, събиране на боклуци, когато няма къде да ги изхвърлите. Може дори да играете с тях като ги пълните с неща и изсипвате.

Ако имате по големи деца, може да им връчите по една торбичка, да обявите, че това им е лимита за играчки и забавления за из път и да се надявате че няма да ви е прекалено трудно да го докарате до там.

По-конкретни идеи:

1. Тесто за игра. Вземете малко е кутийка. След като на детенце му писне тестото, може да го изхвърлите или да го приберете в малко пликче. Може да използвате кутийката за друга игра като добавите по-голямо топче (от станиол например) или орехче.
2. Неща за рисуване. Вземете в кутийка стари пастели и дребни моливчета и малък бележник. Според възрастта може да се правят много неща – да рисувате, да разказвате приказки с рисунки, да се играят игри – морски шах, бесеница, ход на коня, въшки и други подобни.
3. Ролка скоч, хартиена лепенка или изолирбанд. Не знам за вашите деца, но като по-малки можех да се откупя за доста време с ролка скоч – пробвайте – може това да е ключа и към вашето спокойствие.
4. Книги. Работи за всички възрасти, стига да уцелите правилното четиво. Много успешен вариант са и тези с ребуси, кръстословици и игрословици.
5. Кутийка с cheerios или friut loops и връвчица. Това може да има двойна функция – да ги изхрупат за закуска или да ги нанизват и разнизват на гривнички и герданчета. Може да нарежете и сламки, за да разнообразите дизайна:)
6. Бутилка от минерална вода. Ако няма какво повече да извадите от торбата в самолета поискайте празна бутилка от минерална вода – завиване и развиване на капачката може да се окаже голяма забава за мъника ви. Може да пускате вътре моливите например и да дрънкате с тях.
7. Кърпичка. Това може да е голяма забава също, особено ако научите как да правите и различни неща с нея. Още идеи – тук.
8. Оригами. Разпечатайте инструкциите за няколко фигурки и след това се възползвайте от прочетени вестници или лъскави списания.
9. Рисунки по тялото. Ако сте артистична фамилия – това също може да е голяма забава – запасете се с боички за тяло или ако закъсате може да спасите положението с малко козметика – молив за очи и по-ярко червило. Преди да започнете проверете дали имате тоалетно мляко достатъчно за почистване или избягвайте лицето на детето, ако ви предстои да минете граница.
10. Стикери. Всякакви стикери вършат работа стига да са много и да са с ярки цветове. И стават за много възрасти.
11. Конец/прежда. Сещате ли се как ние правехме различни фигури с конец като се редувахме? Ето тук има куп идеи от този род, тук също. А спомняте ли си че въртяхме и копче на конец? Или пък как плетяхме гривнички?
12. Карти за игра. Не заемат много място, евтини са могат да се купят и да се хвърлят почти навсякъде. Пригответе и няколко зарчета, ако знаете игри за тях.
13. Хакисак. Малка топка, колко юмрук пълна с жито или ориз. Подритва се по всевъзможни начини (китайските баби и дядовци особено много ги бива!) и е идеална за раздвижване по летищата, ако ви предстоят престои тук и там и имате деца на възраст 7+ години с излишна енергия.
14. iPod. Електронни игри. Преносимо DVD. Тези винаги вършат работа, само дето понякога са нож с две остриета – пътува се лесно с тях (заредете батериите!), но ако отивате на екскурзия трябва да сте подготвени, че може дечица да не проявят интерес към всичко, което искате да видите в полза на игрите и филмите…
15. Кое е вашето спасение?

Лек път по празниците и по принцип!

Весела Коледа и Щастлива Нова Година на всички:)

Д.

Още по темата: Оцеляване с деца на път – планирайте, планирайте, и още малко планирайте

photo
credit: Thuy Pham

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Много от нас пътуват по празниците, а част от нас и с деца. Ето няколко съвета от майка на три деца, която сравнително редовно пътува с тях (даже и сама!) на дълги разстояния и със самолет и с кола:

1. Часът на тръгване – изберете тръгване от дома или излитане при което най-много има шанс детето да спи в колата или в самолета.  Заспалото дете е най-добрият ви приятел, независимо колко дълго ще трае пътуването. Друг момент за обмисляне е часовата разлика, ако ще сменяте зоната – как ще ги наместите най-лесно да заспиват и да стават навреме?
2. Местата в самолета и детско кошче – непременно запазете детско кошче, ако ви се полага дори и да нямате намерение да го ползвате – то ви дава право на места точно зад панела между салоните, които са по-широки. За дълъг път също помагат много.
3. Поръчайте детско меню – храна може да не е много здравословна, но пък има по-голям шанс детето ви да прояви интерес към нея – това е миг спокойствие за вас. Освен това така имате две различни менюта – имате по-голям шанс детето ви да хапне нещо.
4. Проверете забавленията на борда – проверете първо какви са цените на авиокомпаниите, които предлагат филми, игри и музика – облекчението е голямо при презокеанските полети.
5. Съберете информация за летището, ако имате някъде престой – има ли детски площадки, стаи за майки с деца, дори ВИП зали (ако се получи забавяне, според обстоятелствата може да си струва цената, дори и да нямате намерение да ги използвате). Хубаво е имате представа и за зони, които бихте искали да избегнете – магазини с играчки например.
6. Проверете дали има специални услуги за семейства с малки деца – предимства, специални гишета за митница и паспортен контрол, предимство при качване на самолета и т.н.



7. Проверете предварително как стоят нещата с количката. Ако имате такава, дори и да не я ползвате много вече, може би си струва да я вземете, ако пътувате със самолет. Но проверете как може да я оставите в ръкава и да я получите пак там след полета ( а не на лентата с багажа). Количката е лесен начин да не си загубите хлапето из летището и да излезете бързо освен това. Ако детенце не иска да седне в нея пък, може да я натоварите с всички онези неща, които вървят заедно с хлапето и пак да се движите по-лесно. Пригответе си и голям плик в багажника й, за да я увиете в него, когато я давате да я приберат.
8. Подгответе децата – обяснете им точно къде отивате, колко време и как ще пътувате, къде ще спирате за връзка или почивка и какво ги чака в крайната дестинация. Колкото са по-наясно с ситуацията толкова по-лесно ще ви бъде на всички.
9. Направете на децата табелки с имената и полетите и вашите телефони за закачане на дрехите или да им висят на врата  , обяснете им към кого да се обърнат (човек с униформа по принцип, на самото летище може да конкретизирате), ако ви загубят. На път се случва какво ли не и е по-добре да сте подготвени за най-лошото, за да се размине то най-лесно…
10. Скрийте няколко подходящи за път  играчки (без дребни части, леки и тихи) няколко дни преди пътуването, ако е възможно. Така ще си осигурите подновен интерес към тях и повече спокойно време по пътя. Помислете как може да ги вържете/закачате за раничките им или за дръжката на куфара (пробвайте пасове за ски лифт) – любимите им играчки ще ви помогнат, но само ако не ги загубите – тогава не искам дори да ви мисля!
11. Купете на дечица малки ранички, в които да си носят техните неща по време на пътуването. Измислете им задачи докато минавате през паспортен контрол и митница – да носят нещо, да бутат /„пазят” количката на по-малкия член на семейството – така ще се учвстват важни и отговорни и може да се държат по-добре в този иначе зареден с ентусиазъм момент.
12. Пригответе си малък плик с неща за преобуване – тоалетните в самолетите са: ужасно малки и за сам възрастен, а вие ще сте там с бебе/дете – не ви трябва и голямата бебешка чанта.
13. Пригответе си малка мерителна чашка при бебешките шишета, ако планирате да ги носите пълни – може да ви накарат да отпиете (макар вече да не са толкова мнителни) и така няма да вкарате бактерии в кърмата, ако се притеснявате за това.
14. Пригответе биберон, шише или да кърмите по време на излитане и кацане.
15. Сложете децата да спят навреме предишния ден. Ако децата са в добро настроение и спокойни ще ви бъде много по-лесно.
16. Не тръгвайте без закуски и някакви лакомства. Но не прекалявайте със захарта – колата и самолета стават мнооого тесни, ако вътре сте с дете, които „отработва” захарен пристъп. В такива ситуации освен да стискате зъби и да броите до 100 ( и после пак отначало!) няма какво друго да направите.  Добрата новина е, че не могат да ви свалят от самолета за лошо държание!
17. Носете по един кат резервни дрехи за вас и децата – мен най-редовно ме поливат с какви ли не храни (най-често, разбира се, риба) и винаги е облекчение да мога да се преоблека…
18. Носете си и шал, ако кърмите или сте с бебе – има много приложения във всякакви ситуации както в самолета/колата, така и на летището или по време на разходка – освен да се покриете с него , може да играете с него или пък с помощта на лепенка или като го подпъхнете да се изолирате от пътниците до вас, за да приспите по-лесно детенце.
19. Ако планирате да наемете кола в града, в който отивате – обадете се предварително и разпитайте какви детски столчета предлагат. В интернет на няколко места срещнах информация и за проблеми в тази връзка с лоши/стари/неподходящи столчета. Може да си вземете и своето – някои авиокомпании ги чекират извън нормата за личен багаж (пак си пригответе плик голям за тях), може дори ако случая позволява и да ги вземете на борда и детето да пътува с тях. Проверете дали столчето ви отговаря на изискванията за употреба в страната, в която ще го ползвате – австралийците искат да има специален стикер, който го няма за столчета произведени за други пазари, дори и да са същия модел.
20. Планирайте отсечките, ако пътувате с кола – местата за спиране, за хранене, детски площадки тук и там да потичат малко преди поредната фаза. Аз често се настройвам погрешно, че пътуването свършва, когато стигнем до града, за който пътуваме. Но често след това ни чакат още няколко часа докато се настаним и можем да сложим хлапетата да спят или да направим нещо, с което да им угодим.



21. Използвайте подходяща раница за ръчен багаж, ако пътувате с малки деца. Винаги е добре ръцете ви да са свободни и да не ви падат неща от рамото, когато и без това сте накрая на силите си. Куфарче на колелца с чанта, която може да се закрепи върху него също е удобен вариант.
22. Винаги носете в себе си много мокри кърпички (за предпочитане в няколко малки опаковки сложени на различни места в ръчния багаж), найлонови пликчета, които се затварят в различни размери (стават за какво ли не – за играчки, за остатъци от храна, мокри дрехи, играчки, за всичките дребни боклучета, които ще ви дадат на борда на дългите полети…)
23. Приберете паспортите, пари, кредитни карти и други документи на сигурно, но и на лесно място (колан на кръста ви)
24. Извадете си прясно пълномощно, ако пътувате с децата сами, пригответе актовете за раждане, ако пътувате всички и им направете ксерокопия, които да им оставите – паспортен контрол винаги има различни изисквания, ако съдя по собствения си опит. Ако ви поискат нещо, което нямате, което не е трудно да се случи, не се карайте с тях, ами гледайте стреснати и объркани и готови да сътрудничите – така по-лесно правят компромиси ( а явно има мегдан за такива)
25. Имайте си едно наум и пакетирайте багажа съобразно – нещата не винаги се развиват по план – полети закъсняват, багажа ви може да не дойде, децата може да не спят в самолета, на вас може да ви се наложи да будувате n броя часове, може дори да не кацнете, за където сте тръгнали… – носете си пликче с нес кафе и хапчета за глава, заредете се със закуски, носете дрехи за един ден поне, носете във вас лекарствата на децата дори и следващия прием да е много след часа на пристигане…
26. Въпреки всичко вземете портативното DVD или електронните игри, ако имате такива. Те са малко нож с две остриета – ще ви дадат глътка въздух по време на дълго пътуване, но през останалото време ще трябва да се разправяте и пазарите с децата къде и колко да играят и да трябва да ги убеждавате, че тук и там е по-интересно отколкото в играта. Може да ги вземете тайно и да ги дадете в краен случай. Лошото е, че с по-големите деца това работи само веднъж и после те имат прецедент, който да ви навират в лицето. Аз лично ги взимам тайно или явно и гледам батериите им да са отлично заредени! С три деца на път (понякога сама) дори не се заблуждавам, че мога да оцелея иначе.
27. Разделяй и владей – настанете  децата така, че да не се дразнят едно друго и винаги да има възрастен между тях или пътеката или да са на различни редове, ако възрастта им позволява. Друг начин е да си разделите времето, ако сте двама възрастни – докато единия се занимава с децата, другия да може да реанимира или поспи малко. Тези почивки наистина са от решаващо значение особено, ако пътувате на дълги разстояния.

Какви са вашите начини да се справяте с пътуванията с деца и да не губите присъствие на духа?

Лек път по празниците!

Д.

В следващите няколко дни очаквайте:

Как да планираме пътешествия с деца

Занимавки за деца на път

снимка: ksfc84,

снимка: BenedictFrancis

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Преди време по радиото слушах някакво предаване – кой как ще празнува Коледа, защото нали е криза и т.н. И една жена се обади и разказа как те празнуват Коледа по принцип. Идеята звучи много киви и макар на първо четене да звучи икономична, всъщност на мен ми хареса, защото е много повече в духа на празника и залага на качеството, за сметка на количеството и по-високо от всичко времето прекарано заедно.  А този баланс е още по-труден в големите фамилии, а тук повечето са големи. Става дума за събиране на цялата фамилия – от типа на всички внучета при баба и дядо или няколко приятелски семейства.

Та каква е тя?

Храната

Когато стане ясно колко точно хора ще се съберат, се прави и меню, в което да има за всеки по нещо. Пуска се един имейл с подбраните ястия и всеки си казва какво ще приготви и донесе от тях.

Така стоят нещата и при не-коледното ходене на гости, вървят на принципа „come along and bring a plate”. Всеки носи по нещо. И аз започвам да оценявам традицията, въпреки че по принцип много обичам да готвя. На такива събирания лесно се събират много хора, но лятото цялото действие се развива на двора и това не е голям проблем, а напротив – голяма веселба. Но ако всеки донесе по нещо малко дори много променя натоварването за домакините.

Подаръците

Жената по радиото разказа, че на голямото семейно парти носят подаръци само за децата под 12 години. И отново, правят списък и разделят подаръците, които трябва да се купят сред възрастните. Спомена, че има и  лимит до колко пари да бъдат подаръците, който не беше нисък.

На този принцип на разпределяне на натоварването работят много, които разчитат на доброволна помощ. Ако искаш нещо да направиш, правиш списък със задачи и всеки може да се обади и да се запише за тези от тях, с които може да помогне, ако иска да подкрепи идеята.

В случая всеки има да купи 1-2 подаръка, а не 7-8-9-10… според големината на сбирката. Така е по-лесно за възрастните финансово, но и децата получават по-хубави подаръци. Ако имаш 100 лева и трябва да купиш 10 подаръка, имаш по 10 пари на дете. Което не ти дава много голям избор – това едно. Освен това като имаш 10 подаръка да избираш, нямаш и много време, за да намериш наистина интересни неща. Особено, ако трябва да направиш подаръци и на възрастните.  В тази ситуация много хора купуват „обичайните заподозрени” подаръци, каквито и да са те този сезон. А ако трябва да избереш 2 подаръка за тези 100 пари – лимита се качва, както и времето, което човек може да отдели, за да избере наистина хубав подарък.

Ползите

По-малко стрес като се споделя организирането на фамилната сбирка от всички, никой не прекарва деня с глава във фурната, по-малко притеснения и нерви по магазините, по-малко финансово натоварване за семействата.

И в крайна сметка колкото повече мисля, ми се струва, че „икономичната” Коледа в този й вариант е много по-задружна и приятна за всички. По-малко стрес. По-голям акцент върху времето прекарано заедно, отколкото върху вещите. Но и по-хубави изненади за децата в семейството.

Какво мислите – ако трябва да организирате у дома коледно празненство и за фамилията или приятели и предложите подобен план какво, мислите, че ще си помислят – че сте стиснати или че се опитвате да се върнете към духа на празника?

Приятни приготовления,

Д.

Още коледни:

Часът на парите: коледно пазаруване без финансов махмуркук

“Льолита” с М&М за весели почерпки с много игри

Първият карнавал – Коледни приготовления!

18 идеи за играчки/подаръци, които си струват (част I)

Още 19 идеи за подаръци, които си струват (част 2)

На учителя с любов

снимка: summer.lovin’, СС

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

В Нова Зеландия има традиция на края на учебната година на учителите да се подаряват дребни неща. Явно вариантите са много различни. Аз още не съм съвсем наясно с етикета.

Първата година тук бяхме все още много стреснати, за да стигнем до местните традиции, а миналата година заминахме преди края на учебната година за България след много тежък период тук и някак си не стигнахме до празнично настроение преди това. И все още малко се чувствам гузна за това, защото имаше за какво да съм благодарна на учителите на децата си и трябваше да положа повече усилия, за да им покажа, че високо ценя усилията им. И тази година бях решена да не повтарям същата грешка.

И тъй като не ги познавам в личен план, нито съм съвсем наясно с етикета, реших да приготвя пакетчета с коледни сладки. Аз обичам да пека, а и тук домашните печива винаги са на почит и хората ги приемат наистина като израз на внимание.

Пакетчетата трябваше да са няколко и затова реших да направя няколко вида сладки, вместо един вид в огромни количества. Освен продуктите, исках да купя и кутийки, в които да ги опаковам, но в крайна сметка се спрях на стъклени буркани. И след четири часа творчество в кухнята – ето какво се получи:

Вътре има четири вида сладки:

Маслени сладки. Използвах рецептата на сладките с М&М, но без бонбоните. Украсих ги с орехови топчета, рецептата, за които ще трябва уточня преди да я пусна, защото карах по памет (те са специалитет на майка ми) и не постигнах нейния резултат. Не станаха никак лоши, но нейните са по-красиви и по-вкусни.

Джинджифилови сладки. Рецептата е същата като за масленото тесто, но с добавка на  джинджифил, канела и по малко индийско орехче, смлян карамфил и 1-2 супени лъжици лимонов сок. Плюс половин чаша golden syrop или мед и съответно повече брашно, за да се получи тесто подходящо за точене. След като ги опекох, ги покрих с глазура от 1 чаша пудра захар и две супени лъжици лимонов сок.

Кокосовo-лимонени сладки с бадеми. Рецептата взех от тук, а на български е публикувана тук. Подходяща е за хора с алергия към глутен. Не се получава тесто като тесто, ами по скоро смес, която е доста рехава и трошлива. За да станат рошави сладките, сместа трябва да е точно такава. Аз добавих допълнително един белтък, но всъщност няма нужда и без него е по-добре.  Бъркайте сместа всеки път преди да започнете да оформяте топките за поредната тава, защото белтъка се стича на дъното като престои. Следващия път бих пробвала да сложа  повече бадеми. Печенето: слагах тавата първо на най-долния ред във фурнта и след като се зачервят сладките отдолу, я местех най-отгоре за няколко минути, а отдолу слагах следващата.

Шоколадови топчета – рецептата е от същия сайт. Ако обичате по-сладко – добавете още малко захар. Моите не се напукаха чак толкова и следващия път ще сложа малко повече бакпулвер, за да ги докарам и на външен вид. И трябва да са много обилно покрити с пудра захар, защото при печенето част от захарта попива в сладките и ако е малко ефекта се губи.

На този сайт има и други интересни рецепти, които стават за подаръци – разгледайте ги.

Дори и да нямате четири часа свободно време, за да правите сладки, намерете друг начин – надпишете картичка, подарете цвете, минете проста да кажете „благодаря” и да пожелаете весели празници, за да уважите учителите, които се грижат за децата ви.

Знам, че българското образование си има много трески за дялане, но добрите учители са тези, които ще направят разлика за най-скъпите ни същества тук и сега. Те скоро няма да получат нови помагала, които да улеснят работата им, нито по-големи заплати, за да живеят по-нормално, но могат да получат малко внимание и знак, че усилията им се ценят – тук и сега. От нас. Няма да решим проблемите на образователната система, ако не започнем да уважаваме тези от тях, които си вършат работата съвестно.

Уважете един добър учител днес, за да живеем всички по-добре утре. Защото в общества, където учителите се уважават, на по-малко деца/граждани им липсват разни години…Промяната започва от нас!

Весели празници,

Д.

Още коледни:

Часът на парите: коледно пазаруване без финансов махмуркук

“Льолита” с М&М за весели почерпки с много игри

Първият карнавал – Коледни приготовления!

18 идеи за играчки/подаръци, които си струват (част I)

Още 19 идеи за подаръци, които си струват (част 2)

и не точно, но въпреки това свързани – Свестни родители = свестни училища? Да!

И още нещо – който си публикува усилията или има ценни идеи в тази посока (как да уважим добрите учители и “направи си сам” подаръци) – да се обажда – ще го линквам!

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

„Льолита” ги кръсти малкият ми син – това е неговият малко объркан начин да каже lollies, хем побългарено, хем с неговата версия на киви акцент.  Идеята е много подходяща за всякакви бурни празненства и почерпки в детската градина или училище, когато не ви се занимава и за това кой не си е измил ръцете преди да нападне или пък въобще не е сигурно дали ще има къде… Въобще много забавна и в същото време практична идея за празниците, която видях тук в едно кафене.

Става дума за весели бисквитки на пръчки като близалки. Или пък  като сладоледи…?!

Продуктите:

• 125 грама масло, размекнато
• 1 чаша бяла / кафява захар или смес от двете
• Ванилия на вкус
• 1 леко разбито яйце
• 1 ¾ чаши брашно
• ½ лъжичка бакпулвер
• щипка сол
• бонбонки М&М и други украси
• дървени сладоледени клечки

Начин на приготвяне:

Включете фурната на около 180 градуса. Разбийте маслото със захарта и ванилията. Добавете яйцето. Пресейте брашното и бакпулвера и добавете към сместа за да се получи меко тесто, което не лепне много по ръцете.

Ако обичате шоколад, може да добавите и какао на прах докато получите удовлетворително насищане – получава се чудесно. Само имайте предвид, че е добавеното какао ще станат по твърди бисквитките. Ако искате да избегнете това – намалете брашното с количеството на какаото. Освен това е по-лесно да сложите какаото преди цялото брашно – някак си бъркотията е по-малко.

Та като приготвите тестото, ако е много меко може да го оставите за един час в хладилника, за да се стегне маслото малко. Или направо да минете към правенето на топчета колкото орех. В тях набучвате сладоледените клечки и след това притискате с длан към тавата. Притиснете добре и отвора около пръчката, за да е стабилна дръжката след изпичане. Украсете с бонбонките или с каквото друго сте си наумили.

Печете около 15 минути. Оставете да изстинат  за още 5. Нападайте с удоволствие:)

За специални случаи може да ги опаковате и в целофанови пликчета, да им вържете панделки, а ако имате и още време на разположение и случая позволява – да направите и етикетчета с името на всяко дете – ще предизвикате незабравими трепетни емоции:)

П.П вкусни са и без дръжки!!!

Да ви е сладко и весело,

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

До преди 2 седмици бяхме все е преходна фаза и в резултат – ядяхме предимно каквото дойде. Равносметката  – много пици, джънк и сладки купешки лакомства.

И след като всичко приключи, аз под влияние на купищата материали за правилно хранене, които изчетох напоследък по друг повод, реших да тегля чертата и да обявя края на тази фаза и да огранича максимално сладките и неполезни неща, които влизат у дома.

И по повод на факта, че си опитомявам новата кухня и децата са във ваканция – запретнах ръкави да се поглезим малко (защото го заслужаваме), но пък в по-умерен стил.

И ето какво пробвахме, което се оказа находка: овесени бисквити с фъстъчено масло:)

Продукти:

• 3 супени лъжици краве масло
• ½ чаша фъстъчено масло (с по-едри парченца вътре и без сол, ако имате избор)
• 1 чаша кафява (нерафинирана) захар
• 2 големи яйца
• ванилия на вкус
• 1 чаша брашно
• 1 чаена лъжичка бакпулвер
• 2 чаши пресовани овесени ядки

Начин на приготвяне:

Включете фурната на 180 градуса.

Разбийте заедно размекнатото краве масло с фъстъченото масло и захарта. Добавете яйцата и ванилията и разбийте добре. Следва брашното с бакпулвера. След като отново разбъркате добре добавете и овесените ядки.

Намажете леко с мазнина тавичка и оформете малки бисквитки, които подреждайте на около 4-5 см разстояние. Печете 10-15 минути, докато се втвърдят. Преместете ги върху решетка да изстинат.

Сервирайте по 1-2 с обезмаслено мляко. (тук настана големия провал у дома!)

Моите бележки: Стават около 40 броя, но трябва да ги направите дребни – около 3 см диаметър и един см дебели. Ако са големи колкото моите на снимката от тази доза ще се получат малко над 20. Тестото става много бързо и според мен няма уловки. Ако направите двойна доза може да я замразите като салам с подходящ диаметър и при нужда просто да нарежете тестото и да изпечете. В рецептата се казва, че могат да се съхраняват в добре затварящата се кутия до 4 дни. Аз нямах шанса да проверя какво става на петия, защото изкараха едвам до втория.

Харесаха на всички много, макар че не бяха много сладки. Текстурата е много приятна. Фъстъченото масло, което е нов продукт у дома, им придава приятен нюанс и ги прави по-здравословни, защото е по-полезна мазнина. Трябва да имат и много хранителни влакна (фибри), заради овесените ядки.

Определено ще ги правим отново и отново – особено през учебната година, защото са наистина лесни и бързи и удобни кутиите с обяда и децата с удоволствие ще заменят за тях купешките десерти, в които има много „излишни екстри” покрай полезните съставки. И защото са приготвени у дома – ще имат значително по-малко консерванти и никакви оцветители.

Да ви е сладко!

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

За всяко следващо поколение все повече важи допускането, че без добро ползване на 1-2 чужди езика ще им е трудно. Ползването на друг език е голямо богатство в много ситуации, не само при възможностите за работа – в това, едва ли трябва да убеждавам някого.

В същото време ученето на самия език, особено в ранна детска възраст – помага на развитието на децата и повече отношения, отколкото можем да си представим и разширява възможностите на децата в много други области – да възприемат, да помнят, да общуват, да са гъвкави и адаптивни…

Как можем да им помогнем да навлязат в чужд език без да ги обременяваме?

Моят отговор след като съм превела три деца през процеса е категоричен – с игра. У дома се говори български – това е твърдо и категорично. Но по стечение на обстоятелствата от години (и преди да започнат училище) те играят на чужди езици – английският доминира, но не е бил единствен.

Дъщеря ми беше на 6 години, когато за първи път се преместихме – във Виетнам. Големият ми син беше 3. А най-малкото попълнение в семейството се роди в Китай. И тук ще споделя опита, който натрупах с него, защото вярвам, че той е може да бъде възпроизведен и в български условия.

Телевизия и детски програми на чужд език

У дома говорим български и К. имаше брат си и сестра си да играе на български. Но поради липсата на български програми в Китай и Нова Зеландия, всички детски, които гледа са на английски.

И никога не ме е питал защо не говорят български по телевизията или пък да е отказвал да гледа детско, защото е на чужд език. След време, без да полагам аз други усилия (аз работех над българския муJ), усетих, че той разбира много добре какво му се казва на английски и реагира адекватно,макар и да не отговаря вербално, както би направил по същото време, ако се обърне човек към него на български.

За това ви трябва кабелна телевизия или известен брой DVDта на съответния език и малко постоянство в това, да ги пускате достатъчно често и предимно тях, особено в началото.

Образователни игри онлайн

Той беше на 2 години, когато се преместихме тук. Изкара един месец на детска градина, но се разболя наистина кофти и с това се приключи упражнението. Там го беше докарал до едносрични отговори. След това тук дойде дъждовна зима, която бяхме принудени да прекараме у дома. И К. прекара не малко време играейки на компютъра игри на следните сайтове:

Up To Ten – сайта предлага избор от два езика – английски и френски.

Playhouse Disney

Nick Jr и Nick (за по-големите)

Повечето сайтове на телевизионните канали имат онлайн игри, които промотират шоутата и от там може да започнете търсенето на подходящи места на съответния език.

Хубавото на тези игри е, че са наистина интерактивни – дават вербални инструкции и коментират действията на децата, дават съвети, поощряват … И децата наистина се забавляват с тях и дори си говорят с тях:) Така той започна да прави първите си изречения на английски – отговаряйки на игрите. Взе и да ме потупва по рамото от време на време, докато аз, да речем мия чиниите – „Good job, мамо! You are great!”. А когато се ядосвам, че нещо не се получава да ме успокоява с “Keep trying, мамо!”.

Английският му е наистина „анимационен” и със силен американски акцент (това потвърждава факта, че е научил много повече използвайки възможностите у дома, отколкото от контактите си други деца навън или от мен:), което тук забавлява много околните кивита, но пък му върши работа.

Освен това разпознава цифрите, може да брои до 7-8 без да съм го учила аз, използва множество стратегии, за да се ориентира как да намери верният резултат/отговор.

За това трябва компютър и интернет, които може би имате вече у дома. Както и малко време да отговаряте на въпроси и да помагате по-малко в началото. Но децата бързо се ориентират в обстановката, така че тази фаза не трае дълго. Освен това тези сайтове се обновяват достатъчно често, за да не им омръзват.

LeapFrog система за четене за деца от 4 до 8 години

Това е последното ни откритие. К. сам си поръча книжките на LeapFrog за четвъртия си рожден ден преди по-малко от седмица. Видя ги по телевизията. Аз бях много скептична по въпроса – само няколко пъти сме купували така играчки за по-големия ми син и разочарованието винаги е било голямо. Но К. се оказа много постоянен в желанието си, а нашата алтернативна идея беше крайно неподходяща за студеното време в момента. За наш късмет имаше голяма разпродажба и той се сдоби и с двете.

Но книжката с показалката е голям хит, който препоръчвам на всички.

Основната част от „системата за четене” както се нарича комплекта е една показалка, в която от интернет се зареждат файловете за различните книжки, които могат да се купят от серията. Въпросната показалка произнася думата, която се сочи с нея, казва репликите от страницата на героя, който посочите с нея, използва се игри, които са интегрирани в книжката, разказва цялата история или я „чете” страница по страница и сигурно още куп неща, за които не съм в течение. Има избор на книжки за различни възрасти между 4 и 8 години – детска класика, любими анимационни герои, комикси.

Играта е наистина занимателна, лесна е за носене и това я прави удобна за дълги пътувания с кола и самолети. Героите са озвучени с оригиналните гласове  от популярните анимационни филмчета. Има даже и (с това ме прелъстиха мен лично:) изход за слушалки, ако ви писне да слушате за 386 милионен път някоя римушка. Въобще отдавна не се бях ентусиазирала толкова около детска игра:) К. дори сам се приспива с нея, като първо се кротва в леглото с книжката, а след това си слуша историите в тъмното с показалката – life rarely gets better than that:)

Работи с две от малките батерии, които изкарват по няколко дни активна употреба.

Ако гледате на покупката като само на играчка – тя е от по-скъпите, ако се захванете да събирате библиотека за нея. Но ако се вълнувате от образователния ефект – цената наистина си струва, защото детенце за няколко дни научи няколко стихотворения (които рецитира заедно с показалката), разпознава известен брой думи в написан вид и прави връзка между много звуци и букви.

Системата се предлага и на фрески и испански.

И моята версия е, че ако интересът му се задържи с още няколко закупени книжки ще се научи сам с помощта на показалката да чете прости изречения. И това не защото той е гениален, а защото играта е измислена добре и използва естественото любопитство на децата, за да им помогне да навлязат в процеса на четене.

Освен това преди следващото голямо пътуване планирам да я покрия за известно време и да му я връча в колата /самолета с нова книга и слушалки за да гарантирам всеобщо спокойствие:)

С две думи – аз съм голям фен и за в бъдеще сигурно ще пробвам и други продукти (и ще споделя опит тук:) Препоръчвам горещо и с чиста съвест!

Сега ми трябват съвети как да отправя на по-големите деца правописа на български без да се усетят? Ако имайте идеи – помагайте!

Д.

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Тези дни е излязла в България книгата на Изабела Шопова с разказите и за Нова Зеландия – „На изток – в рая”(откъс малък), благодарение на издателство “Колибри”. На всички, на които им е любопитно как се живее тук и какво може да се види/прави/пробва – прочетете я! Обещавам ви да запомните преживяването “четене на Изабела” – ще се посмеете юнашки, ще се размислите добре, ще се размечтаете и накрая ще сърфирате из нета за още!:)

Аз съм чела някои от разказите й в Иде.ли, и сега с нетърпение чакам да ми изпратят копие с автограф от България:) Ако сте по-наблизо – възползвайте се!

Какъв точно е жанра?

„Тази книга не е роман, не е пътепис, не е автобиография, а е по малко и от трите и нещо повече”

Самата Изабела казва за нея:

„Никога не съм възприемала живота ни в Нова Зеландия като изгнаничество, нито емиграцията като мъченическа. Животът ни в Аотеароа беше приключение и предизвикателство.

Тази книга е опит да разкажа за трудностите и възторзите, страданията и радостите, ежедневното и необичайното, приключенското и баналното, с които се сблъскахме през шестте години в Нова Зеландия. За приятелите, които намерихме. За клишетата, които преборихме. За чудесата, които видяхме. За хората, които срещнахме. За уроците, които научихме. За страната, която обикнахме.

За Аотеароа – Земята на дългия бял облак.

За Нова Зеландия – от обратната страна на света.”

Книгата ще има две представяния, за които аз знам – в София

и Варна на 7-ми юли 2009 от 19 часа, в сградата на Радио Варна до входа на Морската градина Водеща ще бъде журналистката от Радио Варна Даниела Иванова. Входът е свободен.

В момента Изабела живее в Австралия (а трябваше да се премести в Крайстчърч – да си пием и кафето заедно, не само да си пишем, ама нейсе) и писанията й за Озиленд може да намерите в блога Кивианка в Австралия.

Оставям ви да четете:) И като идете на представянията – пратете й поздрави от мен!

Д.

Ето и няколко места от където може да си поръчате “На изток – в рая”:

Книгосвят

Книжарница Пингвините – имат специална оферта!

Българска книга

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

С помощта на скенер, принтер и програми за обработка на изображения, дечица могат да се забавляват много и да научат много за дигиталните изображения – определено полезни познания, без които вярвам, ще е трудно да се оправя човек за в бъдеще.

HP имат две приложения с много безплатни функции и идеи, които имат наистина добри отзиви от любителите на колажи и креативните семейни занимания – НР Create и SnapFish, които провокират фантазията им и помагат да се направят първите стъпки в тази посока.

Picnik.com е друго място, където могат да започнат, с което в момента дъщеря ми (14 години почти) се забавлява много със собствените си снимки и с тези на приятелките й:)

А с GIMP по-големите и по-упоритите могат да научат наистина много.

А ако наистина се заинтересоват и им е интересно – може да им изтеглите и тест- версията на Adope Illustrator и Photoshop. Може да се използва 30 дни без лиценз и много неща могат да се научат/направят за това време и да проверите имат ли интерес в тази област, който да развиват.

Идеите са много и разнообразни.

Децата растат и неща, като рисунки и училищни проекти се трупат и трудно им се намира място. Снимайте ги, сканирайте ги, заедно със свидетелства и страници от бележници, които искате да запазите, снимки от училище и други събития от изминалата година и заедно с детенце ги подредете в дигитална папка с колажи. Разкрасете ги:) Разпечатайте ги за баба и дядо:) Това е чудесен начин да обобщите изминалата учебна година, да си спомните хубавите неща и предизвикателствата. И след като подредите нещата в дигиталната папка, които искате да запазите… да разчистите терена за нови подвизи:)

Пуснете ги да рисуват на воля. И за да ги мобилизирате да дадат всичко от себе си – предложете им да отпечатате творбата им на тениска например. Това става с помощта на мастилено-струен принтер и трансферна хартия, която позволява рисунките им да се прехвърлят върху плат – тениски, чанти и въобще каквото им харесва. Моето проучване подсказва, че за по-траен ефект е хубаво да се използват пигментни и багрилни мастила според различните медии, които се използват.

По-лесен и по-подходящ вариант за по-малки деца, но също толкова занимателен, са шаблоните за оцветяване, които може да изтеглите от много места в интернет според предпочитанията и любимите детски на детенцеJ Това е и удобна идея за път (заедно с пликче пастели или моливи) и дори за разходка из града, за която имате и планове за кафе с приятел/ка:)

По-малките ще се радват и да направите от техните рисунки картички за семейните празници или за подарък на баба и дядо, което също е лесно осъществимо със скенер и принтер. И може да направи чудеса да самочувствието им и да се научат да се гордеят с работата си.

Оставете ги направят сами и поканите за рождения си ден. Изберете заедно подходяща хартия, на която да ги разпечатате и пликовете, в които да ги сложите. Нека почувстват, че имат контрол и проектът зависи от тях. Помогнете им да съобразят и планират детайлите:)

Дайте им за задача да си направят етикетите за учебници и тетрадки за следващата учебна година. В интернет има материал за вдъхновение и манипулиране бол, независимо дали дечица си падат по Мечо Пух или по J Е ако си падат по „Здрач”, сигурно няма да са фенове на стикери за тетрадки, но могат да се занимават с по-малките си братя или сестри и да им помогнат да имат най-готините етикети в класа:)

А тийнейджърите тук с програми подобни на Picnik се забавляват със снимките на приятелите си от указателя на телефона си. Така, че и за тях има поле за вихрене, но те навярно са в течение:)

С мастилено струен принтер, може да разпечатате творбите на дечица и на магнитно фолио и гордо да ги лепнете на хладилника:)

Може и да помогнете на дечица да превърнат творенията си в календар – подарък за баба и дядо:)

Или да им помогнете да съберат любимите рецепти, с които бабите ги глезят и да направят картончета за всяка от тях със снимки и цветни шрифтове – ще им остане наистина чудесен спомен за цял живот:)

Приятни занимания,

Д.

P.S. по-подробни инструкции и още много идеи, може да намерите на сайта на НР – http://www.hp.com/hho/hp_create/

[lpbc posts="3" categories="28" more="Archive of %name%"]

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Разграждащи се пликчета или платнени торби – изберете сами!

Вече не само екологични, но и много шик:) Освен това са практични и наистина функционални!

BagguBag

Flip&Tumble

Evirosax

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Любимо питие лятото у дома. Лесно за приготвяне и подходящо както за текуща употреба, така и за детски партита и посрещане на гости.

Продукти:

3-4 лимона (трябва да са сочни)

Захар

Мента, канела, лайм

Технология:

Лимоните се нарязват на дребно или се смилат заедно с корите (но по възможност отстранете семките, ако ги мелите). Покривате ги със захар. Оставяте ги да престоят така няколко часа да си пуснат сока. Ако поемат цялата захар, добавете още.

Пропорции не мога да дам точни, защото много зависи от лимоните. Но може да започнете с една чаша и да добавяте по малко когато се разтопи изцяло.

Ако обратно, остане ви неразтопена захар, може да добавите още един лимон или малко вода.

Оставете да преседи така една нощ. На другия ден прецедете сока и съхранявайте в хладилника.Разредете с вода на вкус. Добавете резенчета лимон и листа мед. Казвали са ми че става вкусно също и с пръчка канела вместо мента, но з не съм опитвала.

Може да разнообразите крайния резултат и като използвате кафява захар или сервирате с резенчета лайм вместо лимон.

Наздраве:)

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Тази седмица в блога на Милена (Меми) и в този на Василена намерих една много нужна инициатива – петиция, организирана от родители от портала bg-mama.

Това не е никак малко, но въобще не е всичко. И няма автоматично да помогне на децата ни да се хранят добре. Нито пък ще ни улесни много да храним децата си правилно, ако се надявате на това. Задачата ще си остане трудна, дори и да бъдат изпълнени точките от петицията.

За какво говоря?

Ако сте чели и други статии от блога сигурно вече знаете, че ние живеем в Нова Зеландия и имаме три деца. Тук всички искания на родителите от петицията са изпълнени. В началното училище в нашия квартал въобще няма лавка. Всички деца си носят обяд от къщи. Освен това не дават на децата да изхвърлят храна по кофите за боклук и от това кой какво връща в къщи, родителите имат поглед и кой какво е ял. (е, може и да го е раздал някой ден, но става ясно ако детето ви не се храни добре).

Децата имат освен часове по физическо в училище, имат и време през деня, в което играят организирани игри в стил ‘гоненица”. Имат и задължително плуване праз част от годината, имат организирани тренировки по много спортове и въобще физическата активност е много застъпена.

Имат и предмет Здраве, където се дискутират всички тези неща всяка седмица.

Когато в училище се организира мероприятие с продажба (обикновено благотворителна) на храни и напитки, директорката в писмен вид ни предупреждава, че се продава и това и това (на-често се оправдават за газираните напитки) и да пратим децата в училище с малко пари, за да няма злоупотреби с тях. По принцип политиката на училището е да не се носят пари въобще, освен по специален повод.

Реклами по телевизията има. Има и за храни, но има и много такива за правилно хранене. Има серии с обяснения за различните видове храни, сравнения между различните производители на един продукт, как да готвим без полуфабрикати, как да разбираме съдържанието на етикетите и прочее… За който иска има бол информация на едно дистанционно разстояние. На един цък с мишката – също.

Въпреки всичко и тук има големи притеснения за наднорменото тегло и риска от разни заболявания, свързани с лошото хранене.

Защото производителите на всички тези храни се адаптират и тук борбата се прехвърля в супермaркета. Всички тези чипсове, вафли, бонбони, снаксове и прочее ги продават в така наречените “lunch box packs” – големи опаковки от съответния артикул, вътре пакетирани на дози в по-малки пликчета.

И родителите, които не дават пари на дечица да си купуват неща от лавката (в гимназията на дъщеря ми има, но май никой от приятелите й не я ползва редовно, а по-скоро аварийно), защото излиза доста скъпо, купуват тези опаковки и мрънкането просто се пренася на друг фронт. И пак се стига до всички имат – искам и аз!

Затова петицията е добро начало, без което прогресът би бил изключително труден. Ако имате деца или планирате да имате – подпишете петицията непременно, защото е важно този проблем да се вкара в обществения фокус.

Но не разчитайте това да е цялостно решение на проблема. Освен постигане на забраната, се иска и много работа на домашния фронт.

Здравословна храна в лавките е хубава идея, но трудно осъществима, като се имат предвид, с колко пари разполагат дечица на ден (средностатистически). Junk- а е кофти храна, но е евтина храна с дълъг живот по складовете и това е основна причина тя да е толкова масова . Остават и всичките условности от типа „аз това не го ям” или „аз ям … само със…” и т.н. Няма родител, който не е в течение на репертоара. Трудно е да им се угоди.

Голямата битка е към каузата да бъде приобщен средностатистическия родител с малко време и много проблеми на главата, който дава пари на детето си, просто защото не стига до там да му направи свястна закуска/обяд. Защото този родител просто ще си купува улесненията от другаде…

И пак стигаме до това, че не всеки полага усилието, макар сигурно всеки да иска детето му да се храни добре. А много хора се страхуват и да казват НЕ, когато „всички им дават/купуват”…

В крайна сметка, най-много зависи от самите нас.

Успех на всички в делничните битки,

Д.

Снимка: Greencolander, СС

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало

Когато ги срещнах за първи път из нета, много се впечатлих от дизайна и изпълнението.

Колко пъти съм събирала начупени парченца пастели от къде ли не – всичките ми деца са минали през тази разрушителна фаза. А тези имат трудна за чупене форма:) Просто и ефетивно!

Освен това са органични – на базата на соеви продукти и минерални бои. Което е добре и за дечица (които минават и през фазата на опитането) и за природата. Нямат и пластмасови „черупки”, които само правят боклук и не траят дълго – децата пак вадят от тях графитите и ги чупят, и…

Последния щрих, с който ме заплениха, е торбичката. Нашите пастели винаги свършват в разни пликчета, защо досега никой не си направил труда да ги продава направо в тях!?! Това е едно от нещата, които като ги видиш, акъла ти не го побира как никой не се е сетил за това по-рано.

Това ги прави и чудесна занимавак за из път – лесни за носене и прибиране, заемат малко място и много занимателни:)

И тъй като реших да ги представя в блога, с надеждата някой да се заинтересова да ги внесе за широка употреба, потърсих и сайта на производителя. Тук му е може би мястото да споделя, че статията НЕ е affiliate marketing, а резултат на собствената ми впечатлителност:)

И всичко изброено по-горе се оказа малка част от техните предимства. Защото родитеските облекчения, съвсем не са били водещи при разработването им.

Пастелите са най-подходящи за деца между 4 и 8 години. Специално са измислени, за да развиват не само артистичните, но и двигателните способности на малките ръчички и координацията на сетивата, която е необходима за писане. Помагат за развиване на добър хват с трите пръстчета, които по-късно ще държат молива и химикалката.

И докато дечица е забавляват и градят увереност в себе си рисувайки, те се подготвят и за новите предизвикателства в училище:)

Въобще чудесен пример за наистина добре обмислен продукт, който вярвам, че си струва парите.

Draw, write, smile!

По пантофи - За децата, дома, света около нас, малките удобства и всичко останало