Какво е ПейджРанк? В общи линии – това е метод на Google за определяне на важността на една уебстраница в интернет. Когато на дадена страница има връзка към друга страница, Гуугъл приемат че тази уебстраница е „гласувала“ за другата. Колкото повече гласа (връзки, сочещи към нея) има определена уебстраница, толкова важността й е по-голяма, според метода Пейджранк. Освен броя „гласували“ има значение и кой е „гласувал“ – една връзка от страница с PR5, тежи повече от връзка от страница с PR1. Важно е да се отбележи също, че оценката Пейджранк е за конкретна страница, а не за уебсайт, в един сайт може да има страници с различен PR.
Гуугъл периодично обновяват и преизчисляват стойностите на пейджранк, но няма фиксиран период от време. Така че, в списъка по-долу ще откриете страниците с PR10 към днешна дата. Утре може да не са същите

• coimbra-group.eu
• us.gov – пренасочва към usa.gov
• farthammer.com – пренасочва към google.com
• bigskyair.com – пренасочва към google.com
• cnn.tv
• firstgov.gov – пренасочва към usa.gov
• europeana.eu
• www.cnn.com
• copyright.gov
• india.gov.in
• usa.gov
• sciencedirect.com
• cnn.com – пренасочва към www.cnn.com
• google.com

Ако ви е любопитно кои страници са били с най-висок пейджранк миналата година, вижте тази статия Сайтове с PageRank (PR) 10.

Не само професионалните певци могат да пеят Това видео е прекрасна илюстрация на силата и възможностите на Интернет. Петдесетина (57 точно) певци-аматьори, известни най-вече в YouTube, са участвали и са успели да направят страхотен кавър на „We Are The World“.
Вярвам, че видеото ще ви хареса не само заради песента, а и заради нетрадиционния начин за участие на изпълнителите. Клипът е сглобен от отделни записи, които ютюб-певците са си направили – без общи репетиции, синхронизация или каквато и да е там музикална поддръжка както при професионалните певци.

Enjoy!

8 февруари – 14 февруари | 2010

• Жесток разказ от блога на Блага и Романов
• Още митове опровергани от Michael_Nikita
• i can has incoming links? ОК, давам линк към Блогът на нервната акула
• „Благодаря“ за февруари – Аспарух К. бърза да изпрати зимата от Непоносимата лекота на прозаичното битие
• and justice for all… – за „вредата“ от ваксините в begem0t’s blog
• Писмо от баща ми стихове от Пламен Бочев
• Агресия, зрелище и мръсни пари в Cynical Speech

Но първо нека обясним какво е SEO.
Терминът SEO е съкращение от Search Engine Optimization (Оптимизация за търсачки). Казано по-разширено – процес за подобряване на обема и качеството на трафика идващ от търсачките към вашия уеб-сайт. Целта при SEO е сайтът да бъде колкото се може по-напред в резултатите при търсене, като това от своя страна ще привлече повече посетители.
Дотук добре. След като знаем какво е Оптимизация, трябва да отговорим на въпроса – кой задава правилата, по които се извършва класирането на резултатите в търсачките? Отговорът е съвсем обикновен и логичен – самите търсачки. Тоест, за да разберем как (и дали) да оптимизираме сайта си, ние трябва да се запознаем с практиката и правилата на търсещите машини. А това е описано в… (не, не е в тайна книга, която само SEO-специалистите четат) начинът на работа на определена търсачка е описан в нейния сайт. Е, след като тази информация е публична, трябва ли да платя на някого, който да я прочете вместо мен?

Разбира се, в днешно време човек не може да изчете всичко по всички проблеми. Да предположим, че сте наели SEO-специалист. Той ще си свърши работата, да така е, сигурно ще има добър ефект. Но! Но, както казах по-горе правилата на търсачките се определят от самите търсачки – фирмите, които „стоят“ зад търсачките могат да променят технологията по всяко време. А това би могло да обезсмисли предишната оптимизация и да се наложи ново оптимизиране (и заплащане за услугата). Впрочем това е и уловката на SEO-специалистите – веднъж да ви хванат в този капан и ще плащате за тяхната „услуга“ винаги щом някоя от търсачките реши да промени правилата си на работа.

Какво може да се направи, за да се избегнат тези разходи?
Най-важното – дайте си ясна сметка, че SEO не е самостоятелен процес, а е част от управлението на сайта. Един добър сайт-администратор трябва да познава начините за оптимизация на сайта си. Вътрешният човек винаги знае повече от наетият само за определена дейност.
Друго – дизайнът. Доверете се на уеб-дизайнер, който освен добър художник, да разбира и от спецификата на Интернет. Дизайнът наистина трябва да „хваща окото“ на потребителя, но трябва и да предлага удобен достъп до съдържанието. Колкото е по-добре структурирано съдържанието в сайта, толкова е по-лесен за употреба от потребителите, а и от търсещите ботове.
Накрая, но не по-малко важно – Бъдете информирани! Технологиите се развиват с главоломна скорост, това което ви кажат днес SEO-специалистите утре може да се окаже непригодно за целите на вашия сайт.

След „кратка“ пауза подновявам седмичния преглед на написаното в блоговете, които чета.

25 януари – 31 януари | 2010

• България в комикс в Блога на Евгени
• Усмихни се! казано In Brief
• Моята борба срещу социализма (спомени) на Владимир Иванов
• Как да отговорим на гръцката агресия написано както винаги с тънка ирония от Иван Стамболов
• Мразовито утро най-студеният зимен ден през погледа на фотографа Evgeni Dinev
• Пенсионен ден (научна фантастика) в Блогът за икономика
• Филмов гид за 2010 при Gombeto

Задавали ли сте си въпроса, кои са ключовите моменти, които направиха софтуерът с отворен код толкова успешен? В тази статия ще откриете деветте най-значими събития, спомогнали за разпространението на Отвореният код. Списъкът е подреден хронологично. Може би ще има несъгласни с избора на събитията, но това е почти неизбежно щом става въпрос за процес развиващ се доста бързо в последните години. Фокусът на подборката е върху такива събития, които са помогнали Отвореният код да бъде с крачка пред другите, както и от събития които са подсилили репутацията на софтуера с отворен код в очите на потребителите.

1980 – появява се UseNet

Включването на Usenet в този списък може да предизвика спорове, но развитието на отворения код винаги е било движено от сътрудничеството. С появяването на Usenet програмистите вече могат да си сътрудничат в световен мащаб, както никога преди; също така и лесно да обменят файлове помежду си.
Usenet (изградена върху инфраструктура, която днес се нарича Интернет) в много отношения е предшественик на днешните интернет форуми и предхожда днешната World Wide Web с около десетилетие.

1983 – Ричард Столман започва проекта GNU

Започнат от Ричард Столман (Richard Stallman) през 1983г. проектът GNU представлява план за масово сътрудничество за разработване на свободен и отворен софтуер. Този проект процъфтява и до наши дни. Освен създаването на ГНУ, през 1985г. Столман основава Фондацията за Свободен софтуер (Free Software Foundation), която финансира общността на свободния софтуер.
Проектът ГНУ довежда до разработването на огромно количество отворен софтуер и ражда лиценза GNU GPL (General Public License), може би най-популярният модел за отворен лиценз до момента. С появяването на Linux ядрото, именно софтуерът GNU дава възможност Линукс да се превърне в самостоятелна ОС.

1989 – започва работата по 386BSD

Въпреки че BSD Unix е с отворен код в продължение на много години и тя е една от първите с лиценз за отворен код (BSD License), за съжаление потребителите имаха нужда от отделен лиценз и от AT&T, за да могат да ползват BSD, тъй-като тя използва AT&T Unix код.
Този проблем бе „изчистен“ окончателно през 1992г. от Лин и Уилям Джолиц създавайки 386BSD (известна като Jolix). Разработвана от 1989г, Jolix е първата напълно свободна, с отворен код версия на BSD, независеща от лиценза на AT&T. Тя дава началото на няколко други версии, които са в широка употреба днес – FreeBSD, NetBSD и OpenBSD.

1991 – Линус Торвалдс създава Линукс

Решението на Линус Торвалдс (Linus Torvalds) да направи собствена версия на ядрото на Minix, довежда до световно извесния Linux. (Интересен факт е, че първоначално той е искал да го нарече Freax) Ядрото на Линукс става последното парче от пъзела на проекта GNU, като предоставя напълно безплатно и с отворен код истинска операционна система.

1993 – основаването на Red Hat

Red Hat – компания базирана около собствената си Линукс дистрибуция успя да „вкара“ отворения код в големия бизнес. Оказа се че разработката на компанията може да бъде изключително полезен продукт, който в същността си е с отворен код.
За да придобиете представа за популярността на Red Hat – когато става публична през 1999г. прави една от най-големите печалби „първи ден“ в историята на Уолстрийт.

1994 – започва разработването на MySQL

Михаел Видениус и Дейвид Аксмарк (Michael Widenius, David Axmark) започват разработването на MySQL през 1994г., а първата версия излиза през 1995г.
През годините MySQL се превръща в предпочитан продукт за работа с база данни от голям брой фирми и сайтове като Facebook и Wikipedia. Според статистиката до 2009г. MySQL има над 11 милиона инсталации по цял свят.
MySQL, също както Red Hat показа, че отвореният софтуер може да бъде полезен за големия бизнес. През 2008г. Sun плати 1 милиард долара за да придобие компанията.

1996 – Apache превзема Мрежата

Apache HTTP сървърът е пример как един продукт с отворен код може да доминира напълно на пазара. Базиран на NSCA HTTPd, един от първите сървъри, Apache стават най-разпространеният софтуер за уеб-сървъри от 1996г. насам и по всичко личи, че това няма да се промени скоро.

1998 – Netscape „отварят“ кода на техния браузър

В началото на 1998 във все по-отчаяната битка с Майкрософт и Internet Explorer, Netscape най-накрая решава да освободи кода на своя уеб браузър, което дава началото на свободната общност около Mozilla и царуването на Firefox.
Въпреки че в наше време Netscape e избледнял и старомоден, без тази историческа крачка нямаше да се създаде Mozilla, а без нея нямаше да има Firefox – а всички знаем колко влиятелен стана този браузър.

2004 – Canonical създава Ubuntu

Когато компанията „Каноникал“ на южноафриканския милиардер Марк Шатълуорт (Mark Shuttleworth) създава базираната на Debian дистрибуция Ubuntu, много малко хора са си представяли огромният успех, който последва. Ubuntu много бързо стана най-разпространената Линукс дистрибуция, особено за настолни (desktop) компютри и по този начин направи Линукс достъпен за масовите потребители, както никоя друга дистрибуция.

XHTML v. 1.03 Cheat Sheet

XHTML v. 1.03.pdf

CSS 3 Cheat Sheet

css3-cheat-sheet.pdf

Подробен чеклист при създаване на сайт

Обширен списък с нещата, които трябва да се проверят преди да определим един уебсайт като окончателно готов.
website_launch_checklist_v1.pdf

jQuery 1.2 Commands Cheat Sheet

Пищов – „всичко в едно“ за jQuery 1.2 и AJAX
Jquery-Cheat-Sheet-1.2.pdf

Prototype Javascript Library 1.5.0

prototype_1.5.0.pdf

Създаване на собствена WordPress тема

Инструкции как да превърнем статичен HTML шаблон в динамична тема за Wordpress.
Custom wordpress theme.pdf

Създаване на добавка (плъгин) за Wordpress

Подробно описание (45 стр.) с обяснения и примери как да направим плъгин за WordPress.
How to Write a Wordpress Plugin.pdf

Изисквания към дизайна на Wordpress теми

Списък с всички необходими функции и файлове, които трябва да притежава една добре направена Wordpress тема.
wordpress-theme-development-check-list.pdf

Помощник за Wordpress

Всички специфични за WordPress функции и начинът им на употреба
WordPress-Help-Sheet.pdf

CSS помощник

CSS Help Sheet.pdf

Чеклист за уебдизайнери

WebPage Design Checklist.pdf

Web Developer’s SEO Cheat Sheet

Удобен пищов със СЕО техники
SEO_Web_Developer_Cheat_Sheet.pdf

CSS Typography Reference Sheet

Всички CSS параметри относно шрифтове и текст, събрани на едно място
css_typography.pdf

Допълнителни

Милиметрова хартия (Graph Paper)

В този сайт ще откриете голям брой PDF файлове направени като различни видове разграфена (милиметрова) хартия
Free Online Graph Paper / Grid Paper PDFs

72 въпроса, които трябва да зададете на нов клиент

72-Questions-to-Ask-Your-New-Web-Design-Clients.pdf

    Аз съм онзи сърдит млад човек, онзи, който избра да остане в страната си, защото намери смисъл в нея. Слушах достатъчно за „онези“ времена преди 1989 г., сблъсках се с голямата промяна върху раменете на баща ми, който крачеше по студения площад. После разбрах достатъчно за тоталитаризма от разказите на родителите ми и техните родители. Малко по-късно почнах да правя разлика между демокрация и тоталитаризъм, между свободата на словото и Големият брат – Всевиждащото око.

     Или си мислех, че правя разликата.

     И тъкмо отпразнувахме 20 години от Голямата промяна, и съм на път да реша, че разлика няма. Една крачка, една-единствена крачка само трябва да направи МВР, и моята неприкосновена, лична свобода ще бъде отнета.

     Онази свобода, заради която баща ми крачеше в студената зима. Заради която вървяха и много други. Електронната ми кореспонденция, глупостите ми във Facebook, SMS-ите и разговорите ми – сутрин, обед, вечер, нощем, призори, пролет, лято, есен и зима, ще бъдат контролирани от Големият брат, Всевиждащото око или все ми е едно от кого.

     Има-няма три седмици, и народните представители ще трябва окончателно да си кажат тежката дума и да осъдят съдбата на моята свобода.

Предварвайки трите седмици, искам като (все още) свободен човек в свободна страна да кажа това, което мисля. Властта унижи баба ми, като не й даде 25 лв. за Коледа, защото пенсията й е 210 лв. Баба ми погледна на това с голяма усмивка и още по-голямо презрение. Ще мине без пуйка, портокали, банани, уиски, фъстъци, луканка, филета, торта и тем подобни глезотии, просто защото те не могат да заменят достойнството й. Тя е над тези неща. Ще си обуе дебелите топлинки и ще си чете книга. Пет пари няма да даде за Станишев, Доган и Царя или който там е виновен. И тях ще подмине с голяма усмивка и още по-голямо презрение. А поредните политически решения ще приеме кротко: „Всичко в историята се повтаря, запомни това от баба си“.

     Но не е там работата.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна държава да заявя, че вали сняг, защото е зима и защото това е нормално. Не е нормално обикновеният човек, който трябва да отиде на работа, за да храни семейството си, да се тътри с часове по заледени пътища, километрични опашки и между снегорини, които „чистят“ с вдигнати гребла. Не е нормално и да приема всичко това с иронична усмивка и тиха псувня. Защото, както беше казал един психолог, апатията е най-яркият знак за социалната депресия, обхванала обществото.

     Но не е там работата.
  
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя, че изобщо не ме интересува някакъв си тип Гейзо ли, Мейзо ли – все тая – бил в Германия или не бил в Германия, пък не бил минал границата със Сърбия, пък поседял малко в ничия земя. Хич даже не ме интересува Маймуната, Бизона, Дебелия, Слабия, Червото, Гущера, Червея, Охлюва и не знам кой си какво и що. Все ми е тая кои са. Те са проблем на МВР, но МВР да не го решава, отнемайки свободата ми.

     Но не е там проблемът.

Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя: Когато (ако) Народното събрание одобри окончателно промените в Закона за електронните съобщения, никога повече в чат-а или в телефонните си разговори няма да кажа, че властта е силна на думи и слаба на действия, няма да критикувам и да казвам мнението си на висок глас.

     Или НЕ – ще го правя и ще го правя още по-ожесточено, за да има смисъл оная зима преди 20 години. Ако трябва, пак ще застана върху раменете на баща ми, за да извикам отвисоко, че СИ ИСКАМ СВОБОДАТА.

     Защото, ако ми Я отнемат, тогава малкия камък от Берлинската стена, отчупен от родителите ми, ще престане да бъде реликва и ще се превърне в сувенир.

     Предварвайки трите седмици, искам ВСЕ ОЩЕ като свободен човек в свободна страна да заявя, че съм много ядосана. Доскоро се гордеех, че съм живяла твърде малко в „ония“ времена, за да ги помня отчетливо и да усещам пораженията им.

     Сега не се гордея с действителността.

     Сега съм един млад сърдит човек, който не желае службите да знаят на кого какво съм писала, какви контакти имам и кога с кого общувам. И оправданието, че така МВР ще работи ефективно, не върви. Не желая никой да наблюдава живота ми.    

Така разбирам свободата.

Да, точно така.

     На 4 юли 1776 г. в Декларацията за независимостта американските губернатори заявяват: „Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие“.

     През 1879 г. е гласувана Търновската конституция, чийто чл. 77 гласи: „Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон“.

     В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име“. (Чл. 32.)

     И още: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени“. (чл.34.)

     Затова предколедно се ужасявам, че в 2010 г. всичко това може да бъде загърбено, зачеркнато, пренебрегнато и неглижирано, за да се върнем към оная фикционална (и не съвсем) Джордж-Оруелова „1984″ година.

    Защото там пише: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила“.

    Е в това всъщност е проблемът.

©Деа Манолова

Оригиналната статия – „1984″ = 2010 – това е проблемът

How to make a translation

1. Open the lang folder and find the redline.pot file.
2. Open the .POT with program like poEdit
3. Make your translation and save it as a .PO file. Give it a proper name with country code xx_XX (example: en_US.po)
4. poEdit usually creates automatically .po and .mo files at the same time. Make sure .mo is created. (if it doesn’t – change the settings of poEdit)
5. Put the so created xx_XX.mo (example: en_US.mo) file into the lang folder
6. That’s all. You’ve done it!

Note: The file „.mo“ is the real localization file, but if you want to change/edit the translation use the .po file, so don’t delete it.

If you want to make other people happy, share your translation and it will be distributed with RedLine package. Just send me an email at: With .po and .mo files, describe what is the language and provide some info about you (name, email, website, etc.) in order to include you in the theme description as a contributor.
As the theme is distributed under the GNU GPL, you need to know that your translation will be distributed in the same way too.

Available languages so far

• English (en_US) – default
• Bulgarian (bg_BG) by Yulian Yordanov

Заедно с 10 милиона светулки, Пост-скриптум инфо изпраща пожелания на своите читатели за весели празници, добро здраве и щастливо бъдеще.