tag:blogger.com,1999:blog-25242458132486794552015-12-31T20:19:25.072+02:00Прочети и сподели и тиВладимир Кабранскиnoreply@blogger.comBlogger3784125tag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-8596994559465976062013-02-20T04:33:00.001+02:002013-02-20T04:33:25.335+02:00<a href="http://1.bp.blogspot.com/-RaYyJg0nOu0/USQ1iUQoGiI/AAAAAAAAME0/uA_I7yuAzbY/s1600/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-RaYyJg0nOu0/USQ1iUQoGiI/AAAAAAAAME0/uA_I7yuAzbY/s320/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8.jpg" height="177" width="200" /></a>Електронно списание “Сборище на трубадури” и семейство Мелконян, за втора поредна година, обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.<br /><br /><a href="http://trubadurs.com/2013/02/05/konkurs-za-razkaz-agop-melkonjan-2013/">ПОЧЕТИ ОЩЕ....</a>Владимир Кабранскиhttps://plus.google.com/113880241085586458008noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-87838859684983126622012-11-26T18:23:00.001+02:002012-12-29T12:32:10.588+02:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-Cp9NtigWQ2A/ULOXCt49eeI/AAAAAAAAAbs/ZxLLHBG5ZI4/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://1.bp.blogspot.com/-Cp9NtigWQ2A/ULOXCt49eeI/AAAAAAAAAbs/ZxLLHBG5ZI4/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div>&nbsp;&nbsp;&nbsp;<a href="http://shljko.blogspot.com/p/blog-page_8859.html">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <span style="font-size: x-small;">По разкази на дядо ми, за действително съществували хора и събития.</span></a><br /><br /><br /><div class="MsoNoSpacing" style="text-align: justify;"><span style="font-size: medium;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; В наше село има две църкви - в долната и в горната махала. Те тая в долната бащите ни са я заварели&nbsp; от турско още построена. То тогава, от там е започвало селото и се е пръснало семето ни. С времето сме тръгнали да растем нагоре по махалата, ама понеже с<span lang="EN-US">и <span style="font-size: medium;">знаем</span></span><span lang="EN-US"> соя</span>, рядко в село ставаха сватби помежду ни. Ходихме да търсим нещо по-благородно, по околните села. Вкарахме нова кръв, че наследството ни се пооблагороди. Затова когато вече стана тясно, &nbsp;надеждите ни се юрнаха нагоре, заедно с наследниците ни, които бяха по-можещи и изпълниха баира покрай Тунджа, като го накачулиха с къщи, все по-хубави и по- големи. Тъй като търговията и занаятите тръгнаха на юрош, някъде по средата, тези който успяха да случат, направиха положение и завъртяха големи имоти, че там и пъпа на селото изградиха. Понеже пък Тези, взеха да се големеят, от <span style="font-size: medium;">самосебе</span> си взехме да се делим на Горненци и Долненци. И защото са ни твърди чутурите, уйдисахме на ината и гордостта си, и кръстосахме гегите за да доказваме, кой прав, кой крив, без да се знае за какво точно иде реч. Щото пък и поносимост и толеранс нямаше, Горненци построиха нова църква и помолиха Владиката да основе нова енория. Нов поп им назначи от сливенско, че сега и на енории се разделихме, чункин другото не ни стигаше.</span></div><div class="MsoNoSpacing" style="text-align: justify;"></div><div class="MsoNoSpacing" style="text-align: justify;"><span style="font-size: medium;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/11/blog-post_25.html">Прочети още...</a> </span></div></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-79763749258612321512012-11-12T18:50:00.003+02:002012-11-12T18:50:42.734+02:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/--BYNIzlG5So/UKEoUWU5DlI/AAAAAAAAAaI/7gF4ebEnatw/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://4.bp.blogspot.com/--BYNIzlG5So/UKEoUWU5DlI/AAAAAAAAAaI/7gF4ebEnatw/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div>&nbsp;&nbsp;<span style="font-size: x-small;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;<a href="http://shljko.blogspot.com/p/blog-page_8859.html">&nbsp; По разкази на дядо ми, за действително съществували лица и събития.</a></span><br /><br /><br /><div class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style="mso-ansi-language: BG;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <span style="font-size: medium;">Никой в село не</span></span><span style="font-size: medium;"> знаеше на колко години се спомина баба Мара. От как я помнихме беше едно джезве кокали и ходеше все прегърбена, но стъпваше сигурно и въпреки че дребнееше, нищожната и осанка всяваше респект и уважение. Беше останала от млада вдовица. Съпругът и, не беше я надарил с отроче, а и наследство не оставил кой знае какво. От рано баба Мара, трябвало сама да се сбори с живота и понеже подкрепа от нийде нямало, запиляла се по гурбет незнайно къде. Когато се върнала в село, била понасъбрала положение и заявила, че изучила знахарството в Сакар, от най- добрият лечител Илия Брънзов. Никой в село не го беше чувал тоя, ама нали народът наивен, пък и докторът кожи дерял, престрашили се нашенци и започнали да я навестяват. А тя подхождала майчински, приласкавала, омайвала ги и им влязла под кожата, като кърлеж.</span></div><div class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style="font-size: medium;">&nbsp;</span></div><div class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style="font-size: medium;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/11/blog-post_11.html">Прочети още... </a></span></div></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-22229951673978429482012-11-04T10:17:00.003+02:002012-11-04T19:46:58.335+02:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-vjfoO8IGp_k/UJYkAsAFbXI/AAAAAAAAAZo/bMz4yFZYEiY/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://2.bp.blogspot.com/-vjfoO8IGp_k/UJYkAsAFbXI/AAAAAAAAAZo/bMz4yFZYEiY/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><span style="font-size: medium;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; От бащите още се знае, че да се посети банята в Казанлък е празник, защото рядко можеше чиляк да си го позволи. Не беше по кесията на нашенци, пътят беше дълъг, пък и през лятото, когато най-вече имаше нужда от нея, все нямаше време от полска работа. Затова, ако трябваше да поизтърка<span lang="EN-US">т</span>кирта, Тунджа&nbsp; даваше всички удобства стига да се прикриеш някъде, щото голям резил иначе ще береш. Ама то, покрай Тунджа имаше вирове дето се знаеше, че са само за мъже и ако не искаха да им изтекат очите на жените от село, трябваше благоразумно да ги обикалят. Иначе процедурата беше къса и обикновено съчетана с риболов. Къпането повече приличаше на плуване и ако имаше късмет някой да се е сетил да донесе сапун, резултатът беше отличен. Само&nbsp; за празници нашенци се поотъркваха&nbsp; с речен пясък за да обелят черното, но чак пък толкова нямаше нужда и без това до вечерта, пак почерняваха от полската работа.</span><br /><br /><span style="font-size: medium;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/11/blog-post.html">Прочети още... </a></span></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-75830298297546432442012-09-02T13:03:00.000+03:002012-09-02T20:54:00.014+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-TR6tEiIZkPM/UEMuelLomvI/AAAAAAAAAY4/HKv-OAfYOEU/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://4.bp.blogspot.com/-TR6tEiIZkPM/UEMuelLomvI/AAAAAAAAAY4/HKv-OAfYOEU/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><span style="font-size: medium;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <span style="font-size: large;">Не случи на син бай Минчо. Най- добрият дърводелец в околията беше и името му като камък тежеше. Празна дума не казваше и говореше все справедливо, сякаш по рождение беше получил диплома от Сорбоната. Дето се вика, Господ с мъдрост го беше дарил, артък да има и за сина му, ама …</span></span><br /><br /><span style="font-size: medium;"><span style="font-size: large;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/08/blog-post_31.html">Прочети още... </a></span></span></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-67240569837974983962012-08-24T12:36:00.001+03:002012-08-24T12:36:31.910+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-jE6u2SPB04M/UDdKvIr3m1I/AAAAAAAAAYU/X3Jrdz8EYdI/s1600/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-jE6u2SPB04M/UDdKvIr3m1I/AAAAAAAAAYU/X3Jrdz8EYdI/s1600/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8.jpg" /></a></div><span style="font-size: medium;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <span style="font-size: large;">Днес ще изневеря на стилът си и ще изненадам някой мои приятели, които четат блога ми с избор на думи, които и на мене ми идват малко хард, но темата си е такава, винаги може да те предизвика да прехлъцнеш и да забравиш за възпитанието. Пък и аз съм човек, и на мене от време на време, ми идва да тегля една…</span></span><br /><br /><br /><span style="font-size: medium;"><span style="font-size: large;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/08/blog-post_23.html">Прочети още... </a></span></span></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-24808226307847566772012-08-13T21:17:00.000+03:002012-08-13T21:17:58.969+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-UY_vL2i9h6k/UClDnwa_b0I/AAAAAAAAAX0/COLtyP_iKqw/s1600/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="309" src="http://4.bp.blogspot.com/-UY_vL2i9h6k/UClDnwa_b0I/AAAAAAAAAX0/COLtyP_iKqw/s320/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><span style="font-size: large;">Щастието е в останалите ти два лева с които не знаеш какво да купиш...<br />-защото не се тормозиш какво да правиш с другите десет..<br /><br />Щастието е в това да се събудиш свеж и с идея за деня...<br />- защотo, когато имаш няколко, се чудиш коя по- напред. Всяко нещо с времето си, нали?!<br /><br />Щастието е в това да не знаеш как ще изкараш следващите си пет дена...<br />-защото и днес мисълта ти беше една на сутринта, на обяд беше друга, а следобед съвсем различна. За вечерта даже и не знаеш каква ще е. Разнообразие и провокация си е.. Забавно е.</span><br /><br /><a href="http://idiotova.blogspot.com/2012/08/blog-post.html"><span style="font-size: large;">Прочети още....</span></a></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-90271534595847695802012-08-11T10:55:00.002+03:002012-08-13T21:18:51.201+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-vEHlPaG6Fuw/UCYPNvDwbII/AAAAAAAAAXk/GfLwvnMZFCE/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://4.bp.blogspot.com/-vEHlPaG6Fuw/UCYPNvDwbII/AAAAAAAAAXk/GfLwvnMZFCE/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><span style="mso-tab-count: 1;"><span style="font-size: medium;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; </span></span><span style="font-size: large;">От много години в нашия край се носеше легендата за имане, заровено по турско. Отначало тръгна като приказка, но после някой пусна слух, че съкровището е скрито в Ак-баш, и понеже нашенци най-вече се стремяха към положение, а затова се искаше пари, въображението им се развихри още повече и от легендата се роди „истината”, която се оплете като фолклорен мотив в битието им и докара много хора до лудост.</span><br /><br /><span style="font-size: large;">&nbsp;<a href="http://shljko.blogspot.com/2012/08/blog-post.html">Прочети още...</a></span></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-31269572238086724932012-07-27T22:26:00.003+03:002012-07-27T22:27:13.159+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-Ewh7GR1_1Qk/UBLq6ZrA0MI/AAAAAAAAAXE/LK6Il70Noe8/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://2.bp.blogspot.com/-Ewh7GR1_1Qk/UBLq6ZrA0MI/AAAAAAAAAXE/LK6Il70Noe8/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><div class="MsoNormal"><span style="font-size: large;">Гледаше всички тези хора и си мислеше-те не са били отвъд границата, там където е лудостта. Те не знаят какво е да чувстваш нещо, а да се преструваш, че то го няма, защото ясно осъзнаваш, че си прекрачил границата. Това се усеща. И тя го усещаше съвсем ясно. Никога не бе виждала например хора, които реално да не са там. Нямаше такива , а и слухови халюцинации също.</span></div><div class="MsoNormal"><span style="font-size: large;">Може би това, което усещаше тогава е близо до това да се чувстваш привлечен от нещо, което по принцип обществото не приема и се опитваш да бъдеш като другите, а не можеш, вече не можеш.</span></div><div class="MsoNormal"></div><div class="MsoNormal"><span style="font-size: small;"><span style="font-size: large;"><a href="http://megan-mig.blogspot.com/2012/07/normal-0-21-microsoftinternetexplorer4_27.html?spref=fb">Прочети още... </a></span></span></div></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-35178654238930156642012-07-20T18:38:00.003+03:002012-07-20T18:38:51.003+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-t1qNPdVTqjs/UAl67X0Ew3I/AAAAAAAAAW0/wnifgW22xvU/s1600/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-t1qNPdVTqjs/UAl67X0Ew3I/AAAAAAAAAW0/wnifgW22xvU/s1600/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8.jpg" /></a></div><span style="font-size: medium;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <span style="font-size: large;">Смятам, че съм добре възпитан, но днес увлечен от мисли за работа нахлух в стаята на майка ми, без да почукам. От както почина баща ми преди две години, тя живеe със семейството ми, като от време на време прескача до родният ми дом за по месец- два, предполагам&nbsp; за да си почини от нас. Поне така мислих...до днес!</span></span><br /><br /><br /><span style="font-size: medium;"><span style="font-size: large;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/07/blog-post_19.html">Прочети още... </a></span></span></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-40407485399151350592012-07-15T17:11:00.002+03:002012-07-16T16:13:02.386+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-KB1Go5jXB7I/UALPWIOfz9I/AAAAAAAAAWc/VF8Lz63EsW0/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://2.bp.blogspot.com/-KB1Go5jXB7I/UALPWIOfz9I/AAAAAAAAAWc/VF8Lz63EsW0/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><span style="font-size: medium;"> </span><span style="font-size: medium;">От ранно утро, още преди да е изгряло слънцето, Бай <a href="http://shljko.blogspot.com/2012/06/blog-post.html">Иван Тръна и Иван Пачемуто </a>се бяха&nbsp; нагласили на големият завой на Тунджа, по пътя за с.Турия, за да вадят кошовете за риба, който <span lang="EN-US">бяха </span>оставели от вечерта. Двамата бяха навили крачолите и клатейки се несигурно, пристъпваха леко за да запазят петите си от острите камъни. От време на време, някой от тях се подхлъзваше и потапяше дъното на потурите си така, че и двамата, въпреки че подхождаха с разум, бяха подгизнали до пояс. И понеже водата беше още студена, по телата им преминаваха трепети, който ги разлюляваха, като похотливи ергени. Тъй като обаче рибарските им мераците бяха големи, надвиваха несгодите им и двамата адаши отдавна, бяха спрели да обръщат внимание и на мокрото и на студа.</span><br /><br /><br /><span style="font-size: medium;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/07/blog-post.html">Прочети още... </a></span></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-52342943613218536822012-06-26T21:14:00.003+03:002012-06-26T21:16:11.884+03:00<div dir="ltr" style="text-align: left;" trbidi="on"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-J9YE7rfxCWk/T-n7BEtqdYI/AAAAAAAAAV8/B3YNjXU7Ang/s1600/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="308" src="http://3.bp.blogspot.com/-J9YE7rfxCWk/T-n7BEtqdYI/AAAAAAAAAV8/B3YNjXU7Ang/s320/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE.jpg" width="320" /></a></div><div style="text-align: justify;"><span style="font-size: large;">&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; От ранно утро слънцето се беше разщуряло. Обхождаше нивите и грееше, сякаш разбираше, че вече е жътва. Класовете на житата бяха навели глави към земята, сякаш се опитваха да стигнат до нея, за да се скрият от острите сърпове на жътварите. Синорите се бяха оголели от горещините, а земята се беше пропукала, сякаш цяла година не бе капвал дъжд. На хоризонта силуетите на жътварите се кривяха от надигналата се мараня, като трепереха неестествено, сякаш танцуваха. От време на време от някоя нива се подемаше песен, която се подхващаше и носеше от единият до другият край на селото. След това силата и намаляваше, постепенно утихваше, за да се подхване наново от някоя друга нива.&nbsp;</span></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><span style="font-size: large;"><a href="http://shljko.blogspot.com/2012/06/blog-post.html">Прочети още... </a></span></div></div>Николай Григоровhttps://plus.google.com/100397840644922320263noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-23598513663623883702012-06-04T17:30:00.000+03:002012-06-04T17:30:01.260+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-PHvsl0TpK6s/ThrufrJRPYI/AAAAAAAAABk/7Q48hqWK65M/s1600/%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="192" src="http://4.bp.blogspot.com/-PHvsl0TpK6s/ThrufrJRPYI/AAAAAAAAABk/7Q48hqWK65M/s200/%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" width="200" /></a></div>Пролетния вятър притихва в майската привечер.<br />Довеяният аромат на жасмин изпълва сетивата и спомня усмивка от близкото минало...<br /><br /><a href="http://vila-samodiva.blogspot.com/2012/05/blog-post_25.html" target="_blank">Прочети това...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-48961915188557397202012-06-02T17:30:00.000+03:002012-06-02T17:30:01.652+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-Nj2BX3bugKE/T2wO58QGBLI/AAAAAAAAADE/perg59n4lB0/s1600/%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="193" src="http://2.bp.blogspot.com/-Nj2BX3bugKE/T2wO58QGBLI/AAAAAAAAADE/perg59n4lB0/s200/%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" width="200" /></a></div>Любопитно ли ви е да научите любимите филми, книги и изпълнители на любимите писатели? В частност на Пратчет, Геймън, Поланик, Стивън Кинг, Халед Хосейни, Сафон, Крайтън и Конъли?<br /><br /><a href="http://lammothsblog.blogspot.com/2012/05/blog-post_25.html" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-45061639207484315062012-06-01T17:30:00.000+03:002012-06-01T17:30:02.087+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s1600/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="158" src="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s200/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" width="200" /></a></div><br /><div style="color: blue;"><span style="font-size: medium;">Пораснах бързо,&nbsp;</span></div><div style="color: blue;"><span style="font-size: medium;">не съм го искала,</span></div><div style="color: blue;"><span style="font-size: medium;">но кака станах</span></div><div style="color: blue;"><span style="font-size: medium;">и съм аз голяма...</span></div><br /><a href="http://salzitemi.blogspot.com/2011/06/blog-post.html" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-56533932156685884252012-05-31T17:30:00.000+03:002012-06-01T06:13:28.870+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-PHvsl0TpK6s/ThrufrJRPYI/AAAAAAAAABk/7Q48hqWK65M/s1600/%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="192" src="http://4.bp.blogspot.com/-PHvsl0TpK6s/ThrufrJRPYI/AAAAAAAAABk/7Q48hqWK65M/s200/%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" width="200" /></a></div><span style="font-size: medium;">Днес отидох на място, където преди повече от двадесет и пет години съм ходила всяка вечер. Години наред... С желание...</span><br /><br /><a href="http://jenadasi.blogspot.com/2012/05/blog-post_22.html" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-44590230151553686192012-05-30T17:30:00.000+03:002012-05-30T17:30:03.515+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s1600/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="158" src="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s200/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" width="200" /></a></div>- Хвани ме за ръка и да вървим <br />(очите можем да затворим, <br />нали вали, от мокрото не се боим <br />дори през локви да се водим)... <br /><br /><a href="http://zashtokakvokak.blogspot.com/2012/05/blog-post_27.html" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-27490104604282168772012-05-29T17:30:00.000+03:002012-05-29T17:30:00.665+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s1600/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="158" src="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s200/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" width="200" /></a></div>Дори и не съм си мечтала така да обичам –<br />в мълчаливо доверие и напълно отдаване,<br />любовта да ме прави по-силна и щедра във всичко,<br />любовта изцелява, любовта вдъхновява...<br /><br /><a href="http://vira111.wordpress.com/2012/05/25/poem-216/" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-54691028150508760992012-05-28T17:30:00.000+03:002012-05-28T17:30:00.637+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s1600/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="158" src="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s200/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" width="200" /></a></div>Крия се от мислите си,<br /> подгизнали от страх,<br /> пазя се от грозните думи<br /> и злобните им порои...<br /><br /><a href="http://zory-angel.com/?p=3455" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-28475175218864048862012-05-23T17:30:00.000+03:002012-05-23T17:30:00.646+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-PHvsl0TpK6s/ThrufrJRPYI/AAAAAAAAABk/7Q48hqWK65M/s1600/%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="192" src="http://4.bp.blogspot.com/-PHvsl0TpK6s/ThrufrJRPYI/AAAAAAAAABk/7Q48hqWK65M/s200/%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" width="200" /></a></div><span style="color: black;"><span style="font-family: Verdana;"><span style="font-size: 10pt;">Това беше нашето село! Било е.... преди 150 години. Тук са живели нашите предци. Всичко беше притихнало и само птичите песни нарушаваха тишината...</span></span></span><br /><br /><a href="http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2010/11/26/sela-pritihnali-v-gynkite-na-stara-planina-chast-2.641080" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-42185201512458884422012-05-22T17:30:00.000+03:002012-05-22T17:30:00.425+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s1600/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="158" src="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s200/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" width="200" /></a></div>Защо обичам пролетния дъжд ли? <br />Защото винаги завършва със дъга! <br />Защото всяко цвете нежно засиява <br />и на смола мирише мократа гора... <br /><br /><a href="http://zashtokakvokak.blogspot.com/2012/05/blog-post_21.html" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-9515820522413094112012-05-19T17:30:00.000+03:002012-05-19T17:30:00.169+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s1600/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" height="158" src="http://2.bp.blogspot.com/-7fcyYdu6DgM/ThrtgHizfnI/AAAAAAAAABg/ptXOrOucmHo/s200/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B5%25D0%25B7%25D0%25B8%25D1%258F.jpg" width="200" /></a></div><br /><br /><div class="MsoNormal" style="color: #45818e;"> <span style="font-family: Verdana,sans-serif; font-size: medium;">Колкото повече усещам, </span></div><div class="MsoNormal" style="color: #45818e;"> <span style="font-family: Verdana,sans-serif; font-size: medium;">колко много копнее сърцето ми –</span></div><div class="MsoNormal" style="color: #45818e;"> <span style="font-family: Verdana,sans-serif; font-size: medium;">много повече от тялото ми... </span></div><br /><a href="http://hexemexe.blogspot.com/2012/05/blog-post_18.html" target="_blank">Прочети още...</a>Amazonkahttp://www.blogger.com/profile/05813201189746460479noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-50335479494284911252012-05-16T09:00:00.000+03:002012-05-16T09:00:05.152+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://3.bp.blogspot.com/-7uvf3UwMlmQ/T7Ep7lA5LQI/AAAAAAAAIww/xikk37vJlpw/s1600/%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear:right; float:right; margin-left:1em; margin-bottom:1em"><img border="0" height="194" width="200" src="http://3.bp.blogspot.com/-7uvf3UwMlmQ/T7Ep7lA5LQI/AAAAAAAAIww/xikk37vJlpw/s200/%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" /></a></div><br /> <br />Енергията на дъждовните капки е важна за косата, пише Петър Дънов - при косопад...подлагам си кратуната навън сега, и усещайки вливането на хладните точици в косите ми, мисля си - махни го косопада - оросяване на мислите се получава. и пречистване. <br /><br /><a href="http://umopomrachenija.blogspot.com/2012/05/blog-post_14.html">ПРОЧЕТИ ОЩЕ....</a>Владимир Кабранскиhttps://plus.google.com/113880241085586458008noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-26715420407039616792012-05-15T08:30:00.000+03:002012-05-15T08:30:01.164+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-gMF_7WTeLt4/T7B1usJsh8I/AAAAAAAAIwc/Ac2DoF-WTlM/s1600/%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear:right; float:right; margin-left:1em; margin-bottom:1em"><img border="0" height="194" width="200" src="http://1.bp.blogspot.com/-gMF_7WTeLt4/T7B1usJsh8I/AAAAAAAAIwc/Ac2DoF-WTlM/s200/%25D0%25B8%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" /></a></div><br />Наскоро чух за древния кладенец край село Гърло, Брезнишко от приятелка и веднага си заплюх тази дестинация, още повече, че живея недалеч от мястото. <br /><br /><br /><a href="http://hexemexe.blogspot.com/2012/05/blog-post_13.html">ПРОЧЕТИ ОЩЕ....</a>Владимир Кабранскиhttps://plus.google.com/113880241085586458008noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-2524245813248679455.post-55692057221339743742012-05-14T08:30:00.000+03:002012-05-14T08:30:00.145+03:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://4.bp.blogspot.com/-Of9eaypYqz0/T63kAFxMerI/AAAAAAAAIvg/1iE_bBqfwpk/s1600/%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" imageanchor="1" style="clear:right; float:right; margin-left:1em; margin-bottom:1em"><img border="0" height="195" width="200" src="http://4.bp.blogspot.com/-Of9eaypYqz0/T63kAFxMerI/AAAAAAAAIvg/1iE_bBqfwpk/s200/%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25BD%25D0%25BE.jpg" /></a></div><br />До вчера се чудех как изненадващо бързо успях да се пъхна в любимите си дънки, които от края на миналото лято гледах с неистово желание, а те отвръщаха на тежките ми въздишки с мълчаливо очакване на облегалката на един стол.<br /><br /><a href="http://somewhereonthestreetofdreams.blogspot.com/2012/05/blog-post.html">ПРОЧЕТИ ОЩЕ....</a>Владимир Кабранскиhttps://plus.google.com/113880241085586458008noreply@blogger.com