Black is cool. Invisible is not.

Днес този блог стана на 20 години. Малко хора могат да кажат това. Две десетилетия онлайн, с подбрана справочна информация, лични истории и откровени глупости… Да, пишем все по-рядко тук, но блогът съществува и през 2026 година.

Преди 20 години интернет беше различен. Нямаше социални мрежи, нямаше TikTok, нямаше AI, а YouTube не беше това, което е днес…

Тогава нямаше Биляна и Петър заедно, нямаше Виктория и Симеон. Нямаше го и котаракът Карамел. Нямаше я и фирмата ни (Уебикус ООД), която пък днес навършва 10 години…

Имаше едно 23-годишно момче с големи мечти… Дано съм ги оправдал, поне в някаква степен…

– Национална система 112, казвам се Иван. Разговорът се записва за подобряване качеството на обслужване. Моля, логнете инцидента в нашия портал.

– Какъв портал, човек, обърнахме се с колата в канавката! Жена ми кърви, колата пуши!

– Разбирам емоцията. Само момент да избера тип инцидент… (цъка по клавиатурата) Така… „Катастрофа“ я имаме само като подтип на „Пожар“. Ще го логнем като „Инцидент с повишена температура на обект“, съгласен ли сте?

– Не знам! Изпратете линейка и пожарна!

– Спокойно, ще го ескалирам към Инцидент мениджър. Преди това няколко контролни въпроса… Колко сте жив по скалата от 1 до 10?

– Какво?!?

– Добре, ще запиша 7…

– Отворили ли сте вече тикет към застрахователя, за да няма дублиране на усилията?

– Вижте, airbag-ът на колата се е издул, не виждам жена си, виждам пламъци. Изпратете линейка възможно най-скоро!

– Добре, добре, маркирам severity „S1″…  Хм… получавам попъп „Are you sure? Use S1 only if… глупости, глупости… при апокалипсис“. Ще го сложа S2, за всеки случай… Задръжте така… Хора, имаме катастрофа, ама без точна GPS локация. Кой е on-call днес?

– Аз, ама имам дейли сега. Може ли след стендъпа?

– Не, не, това звучи като war room ситуация. Спирайте дейлито и влезте в Teams…

Всички влизат в Teams, 5 минути настройват микрофони…

– Здравейте на всички! Чувате ли ме? … А сега? … А, супер, unmute-на… така… благодаря, че се включихте в този критичен кол…

– Само да кажа, че съм тук, но само за 20 минути, после имам 1:1.

– И аз съм тук, но и вчера ви казвах – никаква ETA няма да дам преди да имам ясни acceptance критерии.

– Чувате ли ме? Аз ви чувам през половин секунда лаг.

– Аз съм тук, само да отбележа, че нямаме подписан DPA със шофьора, внимавайте какви лични данни събирате.

– Добре. Оператор, резюме?

– Имаме една кола, преобърната, поне двама пострадали, дим, евентуален пожар. Клиентът е вербално ескалирал, крещи.

– Има ли подписан consent за записване на разговора?

– Имаме чекбокс в началото, той не каза „не“, значи е „да“.

– Извинявайте, аз съм от QA отдела, имаме ли репликейшън стъпки? Как точно са се блъснали? На каква скорост? С какъв модел кола? Не мога да валидирам fix за нещо, което не мога да възпроизведа.

– Момент, свързвам ви с шофьора…

– (Шофьорът се чува през телефона) Карах, завой, мокро, някой ме засече, влязох в канавката, обърнахме се! Не правете репликейшън, просто ни спасете!

– Това звучи като проблем в production. Нашият отдел се намесва само при инциденти на сух асфалт. Мократа настилка никой не я е описал в спека, нищо няма да правя, сори…

– Добре, да си разделим отговорностите… Dev, ти ще режеш тенекии… DevOps, ти си отговорник „огън и експлозии“. QA, ти валидираш, че пострадалите са стабилизирани според acceptance критерии… Security, ти поемаш безопасността на останалия трафик…

– Вижте сега, аз нямам достъп до физическия огън в продукшън. Някой трябва да ми даде достъп…

Мястото на катастрофата. Пристигат три служебни коли с логота „112-as-a-Service“, по двама души на кола. 

– Добре, екип, преди да започнем, кратък daily standup до колата.

Шофьорът стене, жена му е в безсъзнание.

– Вчера не сме работили по този инцидент, днес целта ни е да го затворим, блокери?

– Моят блокер е, че нямаме документация за модела на тази кола…

– Аз имам блокер, че няма дефиниция за „пострадалият е стабилен“. Какъв трешолд може да дадем… 120 пулс стабилен ли е или не?

– Ние нямаме одобрен Change Request да режем тенекии в продукшън в това време…

– Моля ви, жена ми не мърда…

Пристига още един автомобил, слиза HR-ка с таблет:

– Здравейте, колеги! Не сте си подписали инструктажа. И само да напомня, че имаме политика за психично здраве на служителите. Не е желателно да се травмирате с гледка на кръв… И, така и така съм тук… да припомня, че след две седмици е коледното ни парти…

– Оф, много неща станаха. Добре, да го мислим като MVP. Какъв е най-малкият полезен резултат, който може да доставим?

– Можем да сложим конуси и да напишем „WIP“ до колата.

– Аз мога да пусна анкета на шофьорите зад нас: „Колко сте доволни от предупредителните конуси по скала от 1 до 5?“

– Нека първо направим root cause analysis. Този инцидент е резултат от човешка грешка, пътни условия или архитектура на пътната мрежа?

– Root cause ще правим после. Сега трябва да спрем bleeding-а, както в прод.

– Аз отказвам да подпиша, че сме спрели bleeding-а, без да имам тестови сценарии и ясен acceptance критерий… (почва да пише) TC1: Пациентът преживява до пристигане в болница… TC2: Пациентът не умира по пътя… TC3: Пациентът не се самовъзпламенява.

– Хора, дайте да направим нещо… Дайте да извадим пострадалата от колата?

– Чакайте, ако я местим от колата, може да нарушим chain-of-evidence. А ако после има съдебно дело?

– Добре, предлагам hotfix: режем вратата на колата директно в продукшън, без стейджинг, без бекъп.

– Няма да режа нищо, ако нямам ясно описание на задачата. Не ми е в job description да работя с физическа тенекия.

– Dev, какво ти трябва, за да започнеш?

– Jira тикет, estimate, story points, design документ, tech specs, code review, approval и после ще видим.

– (Шофьорът, едва говорейки)... Ние ще сме умрели дотогава, бе!

– Еми ще логнем regression при живите хора.

Наоколо вече има километрична опашка, всички свирят…

– Да обобщим: Имаме логнат инцидент. Имаме конуси. И имаме ескалация към Security. Нещо друго?

– Пуснах мониторинг на температурата на двигателя, щото шефът ми каза да съм проактивен… Ще получим аларма, ако се запали.

– Аз логнах bug: „Колата продължава да пуши след пристигане на екипа“. Severity Medium, защото още не е избухнала!

– Аз ъпдейтнах документацията: „При бъдещи катастрофи да не се допуска шофьорът да кара така.“

– А жена ми? – казва шофьорът.

Всички поглеждат неловко.

– Чакаме решение от Product Owner. Не можем да режем колата, ако после не им хареса UX-а на спасителната операция.

Пристига още един автомобил, на Product Owner-a.

– Здравейте, току що излизам от друг кол. Какъв е use case-ът?

– Колата е преобърната, двама пострадали. Бизнес целта е да оцелеят.

– Е, това е доста високорисков feature. Имаме ли вече roadmap за спасяване на хора от коли или е нова инициатива?

– Това е ad-hoc инцидент, не е планиран.

– Тогава предлагам да го сложим за Q3 2026. Сега фокусът ни е върху „подобряване на времето за реакция на обаждането“ от 20 секунди на 18 секунди…

Изведнъж пристига реална линейка и пожарна, истински екип. Изскачат, режат, вадят жената, слагат я на носилка.

– Колеги, какво правите тук? – пита един пожарникар.

– Ние сме 112-as-a-Service, правим трансформация на процесите.

– А пострадалите?

– Ние още сме в discovery фаза.

Пожарникарът вдига рамене, помага на медиците да вдигнат носилката и тръгва към линейката.

– Само да питам, ще ни дадете ли логове какво точно направихте, за да можем следващия път да го автоматизираме?

…

Необходими продукти (за 4 порции)

• 2 големи краставици (около 600-700 г) 
• 400–500 г кисело мляко
• 250–300 мл вода
• макс 2 скилидки чесън, счукан със сол
• 2 с.л. зехтин екстра върджин
• 2–3 с.л. много ситно смлени орехи
• 1 с.л. ситно нарязан пресен копър
• 1 с.л. сметана или цедено мляко
• сокът на половин лимон (и кората ще ви трябва)
• стрък мента (2-3 листенца)
• сол на вкус (около 1 с.л.)
• щипка бял пипер
• няколко кубчета лед (по желание)

Тайна номер 1: Ароматизирана вода, а не обикновена!

Всеки може да прави таратор с обикновена вода. Но ние тук не сме всеки. Преди да започнеш каквото и да е, направете ароматизираната вода. В 300 мл ледено студена вода добавете:

• няколко резена краставица,
• 2–3 листенца мента,
• малко лимонова кора (само жълтата част), може да се използва същия лимон, чиито сок се изцежда!

Оставете да престои 20–30 минути в хладилник, докато водата поеме лек, свеж аромат.

Тайна номер 2: Кубчетата от краставицата се държат отделно, и се смесват с лимонов сок и сол!

Извадете краставиците от хладилника и ги обелете. Важно е да са свежи, студени (от хладилник) и без семки, добре узрели, хрупкави. Ако сте сигурни, че краставиците са домашни, т.е. кората им е ок за хапване, може да оставите малко тъмно зелено за цвят, иначе обелете напълно. Нарежете обелените краставици на равномерни кубчета (настъргването е светотатство и анатемосано от Националната академия по тараторология), посолете ги леко и добавете лимоновия сок. Оставете ги около 20-25 минути, за да се наситят с вкус от лимона и солта. Ако ги оставите твърде дълго, ще омекнат прекалено. С тази тайна ароматите се концентрират в краставиците и не се губят после в млякото.

Тайна номер 3: Чесънът не се смила или реже, а се счуква със сол

Ако не обичате таратор с чесън, значи просто не са ви направили чесъна като хората. Класическа грешка е да се мели или реже. Счукан чесън със щипка сол става на гладка паста и разпределя аромата равномерно, без да остава лютиви парченца със странен послевкус. Ако чесънът е много пресен – само половин скилидка е достатъчна. Различният чесън е различно лют, трябва да го прецените!

Тайна номер 4: Винаги пресен копър!

Пресният копър е жив, ароматен и когато го нарежете на много ситно, цялата кухня трябва да замирише на юли, на градина след дъжд и на бабина тенджера! Сушеният, от друга страна, мирише на шкаф, в който са забравени чорапи от 2003-та и е абсолютно забранен по чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Тараторологията. Ако нямате пресен копър, не ползвайте никакъв!

Тайна номер 5: Взимате гъсто мляко и аерирате!

Гъстото мляко е гръбнакът на целия таратор. Ако млякото е рядко – получавате айрян с парчета краставица, който те гледа тъжно от купата и се чуди защо си го нарекъл таратор. Но ако млякото е истинско, плътно, гъсто, с онзи лъскав каймак, който стои отгоре като добре подредена мисъл – тогава тараторът добива тежест, достойнство и кремообразие. А лъжицата сметана или цедено мляко е като подписа на маестро под шедьовър. Само една – не повече! Тя не трябва да се усеща като отделен вкус, а да „замаже“ ръбовете между киселото, чесъна и лимона, да превърне всичко в нещо кадифено и приятно. И затова, смесвате млякото, ароматизираната вода и сметаната/цедено мляко и аерирате с миксер, за да се получи онази нежна, ефирна пяна отгоре! На практика въздухът прави млякото по-леко, по-пухкаво и по-гладко – като копринено облаче с вкус на лято.

Тайна номер 6: Зехтин, а не олио! От „скъпото“…

Защото, приятели, тараторът не е пържен картоф, че да му сипете олио от 3,99 лв. литъра. Тараторът е благородник. Той иска внимание, вкус и уважение. А истинският зехтин – студено пресован екстра върджин, златист и ухаещ на Средиземно море – е неговата знатна одежда!

Тайна номер 7: Бял пипер и изпечени орехи

Който си обича черен пипер, да си сложи. Обаче белият пипер се слага тайно, незабелязано и с нужното уважение. Само малка щипка. Той не се усеща пряко, но придава дълбочина и завършеност. А орехчетата? Те са малките скъпоценни камъчета в тараторовата корона! Но е важно да са истински ядки, а не миниатюрни парченца черупки. Сурови са скучни и леко горчиви, но ако ги запечете само за 30 секунди на сух тиган, ароматът им се събужда и пускат лек, топъл нюанс, който контрастира на студения таратор.

Тайна номер 8: Смесете, но не сервирайте веднага!

Перфектният таратор не се яде веднага след разбъркване! Истинският таратор трябва да „се ожени“ – ароматите да се опознаят и обикнат.  Смесете всички продукти, разбъркайте добре и оставете в хладилника поне 30–60 минути, за да се слеят чесънът, копърът, лимонът и млякото. Ако го опитате веднага, ще вкусиш сбор от продукти; ако го поднесете след час – ще вкусите характер.

Тайна номер 9: Няма такова нещо като прекалено студен таратор (стига да е течен!)

Тараторът не трябва просто да е студен – той трябва да носи хлад като северен вятър с аромат на копър. Ако не ви изтръпне челото след първата лъжица, значи сте си направили рядка млечна салата, а не таратор. Охладете купичките за сервиране – в камерата за 10 минути е достатъчно. Така тараторът ще остане плътен и студен по-дълго. Добавете и 3-4 кубчета лед на порция непосредствено преди сервиране.

Тайна номер 10: Разбъркайте преди поднасяне

След престоя тараторът неизбежно се разделя – твърдите неща слизат на дъното, течните изплуват, а пяната стои отгоре като философ, който наблюдава света от облак. Не се притеснявайте – това не е дефект, това е естественото състояние на тараторното съвършенство. Разбъркайте го преди поднасяне с лъжица, събудете ароматите, раздвижете душата му и забравете за треви и орехчета отгоре – истинският таратор не се позира. Той просто е – вкусен, хладен и малко хаотичен, точно като лятото!

Така ли правиш таратора всеки път?

Не, разбира се! Това е разликата между мастършефския таратор и петминутката – единият изисква внимание, ритуал и любов към детайла, а другият просто те спасява набързо… То и в секса е така. И двата имат право на съществуване – единият за душата, другият за оцеляването. Все пак, и в таратора, и в секса важи едно и също правило: времето и техниката имат значение, но страстта е всичко.

Кафяво/черно е фаза – ще я обозначим със змия, т.е. опасност, смърт;

Синьо/бяло е нула – ще я обозначим с гълъб, т.е. мир, спокойствие;

Жълто-зелено е заземяване – ще я обозначим с костенурка, като защитата на черупката ѝ.

И така – имаме три животни и разпознаваме кабелите по-лесно…

Една вметка – в някои по-стари инсталации, както и при трифазни такива има червени и сиви жици, които също индикират фаза. Ама има и червени и сиви змии, така че всичко, което не е костенурка или гълъб, вероятно е фаза!

А най-добре винаги внимавайте и проверявайте, че невинаги нещата се връзват по правилния начин…

1. Всичко е по-голямо!

От колите тип „лека танкова бригада“, до пикапи, които минават за „семейни“, и магистрали с по 7 ленти в едната посока, всичко е по-голямо, отколкото в Европа! Хубавото е, че и паркоместата са наистина широки!

Когато карате по подобни магистрали, имайте предвид, че входовете и изходите са доста. Waze и Google Maps са първи приятели в навигацията, но понякога е добре да имате предвид точно коя отбивка искате да хванете (и в коя лента да бъдете) дори 2-3 км преди да трябва да направите нужната маневра – трафикът е натоварен, скоростта по магистралите – висока и отбивките идват по-бързо, отколкото очаквате! Хубавото е, че ако трябва да хванете I-215 South, например, това обикновено е изписано на всички табели, а и на GPS-а ви!

2. Всичко е в мили, футове и галони!

Забравете километри, литри и метри – тук сте в страната на мили, футове и галони. Скоростта е в miles per hour (mph), така че ако видите 60 – това са си почти 100 км/ч! Разстоянията се мерят в мили – „о, това е само на 5 мили оттук“, което звучи близо, но са си 8 километра! Над мостовете пък пише clearance 12’6” (около 3,78 м) – докато го изчислиш, вече си се блъснал, ако си по-висок!

На бензиностанцията цената е $3.49 – само че не за литър, а за галон… т.е. цена за 3,78 литра… С милите се свиква, с останалото – надявате се, че сте достатъчно ниски и пълните резервоара догоре (за разлика от нашите бензиностанции, пълните си го сами)! И като видите, че навън температурата е 80°, не се шашкате – това е по Фаренхайт.

3. Залагат повече на текст, отколкото на визия в знаците

За разлика от Европа, където имаме „иконки“ за почти всички знаци, в САЩ залагат на текста… Очакват от теб да четеш като на литературен изпит. Не знаете ли английски добре, определно имате проблем с надписи като:

„No left turn on red except 7AM-10AM and 4PM-7PM Mon-Fri when school is in session.“

Ето един визуален пример:

След като няколко пъти набих спирачките на магистралата от 65 на 55 мили и едва след това прочетох „All vehicles when towing“ или „Trucks“, свикнах.

Чак след 2000 км открих важен момент на магистралните табели – там, където имаш жълто „Only“, лентата отива в разклонението и не може да продължите напред. Ако няма такъв знак, можеш да си я държиш и да продължиш напред – просто, но трябва да го забележиш.

Като цяло втората най-дясна лента ми стана „любимата“ – хем е бавна, хем не пречи.

4. Светофарите са след кръстовището

Гледайте си линията за спиране, защото светофарът е почти винаги след кръстовището! Това дава видимост от колата, без да се навеждаш, но пък като нищо си влязъл в кръстовището на червено.

При ляв завой и зелена стрелка, завивате свободно. При зелена светлина без стрелка или ако има знак „LEFT TURN YIELD ON GREEN“  пропускате насрещните.

5. Маркировката в жълто разделя платната, тази в бяло – лентите!

В САЩ пътната маркировка е малко по-различна, но всъщност доста логична, щом я схванеш. Жълтите линии винаги разделят платна с насрещно движение, докато белите делят ленти в една и съща посока. Ако карате и жълтата линия е отляво – всичко е наред, движите се правилно. Но ако жълтата е вдясно – о, не, навлезли сте в насрещното!

Има и различни комбинации:

• • Жълта прекъсната линия между платната – може да се изпреварва (ако не идва никой).
  • Една непрекъсната жълта линия и една прекъсната – можете да преминете само ако прекъснатата е от вашата страна.
  • Двойна непрекъсната жълта линия – по принцип не се пресича, но с едно важно изключение: ако правите завой наляво към вход, алея, паркинг, или уличка, имате право да я пресечете.
  • Бели прекъснати линии – просто делят лентите в едно и също направление, сменяш ги свободно.
  • Бяла непрекъсната линия – това може би е най-различното спрямо Европа: не е забранено да я пресечеш, но се счита за непрепоръчително… обикновено е там, където е по-опасно или нежелателно да сменяш лента (преди кръстовище, изход, тунел и т.н.).
  • Двойна бяла линия – забранено да се преминава!

6. Имат по четири знака STOP на някои кръстовища

Да, т.нар. 4-Way STOP – всички спират. И всички тръгват по реда на пристигането (с малко телепатия). На такива кръстовища има знак STOP за всяка посока, обикновено с допълнение „All Way“. Ако две коли дойдат едновременно, дясностоящата има предимство. Истината обаче е, че хората са супер внимателни и толерантни на този тип кръстовища.

7. Може да се прави десен завой на червено… понякога!

В почти всички щати в САЩ е разрешено да направиш десен завой на червен светофар, при три основни условия:

• • Няма знак „NO TURN ON RED“ – ако такъв знак има, забрави.
  • Правиш пълен стоп преди линията – не забавяне, а реален стоп.
  • Оглеждаш се и изчакваш пешеходци, велосипедисти и коли с предимство.

Червената стрелка не е като обикновена червена светлина: ако има червена стрелка надясно, не завивай – тя в много щати означава ЗАБРАНА за десен завой, докато не светне зелено. Някои щати (като Калифорния и Тексас) приемат червената стрелка като обикновено червено, ако няма забраняващ знак, но това е рисково и често глобявано.

В Ню Йорк Сити (NYC) е абсолютно забранено на всички кръстовища, освен ако не пише, че е разрешено.  Вашингтон, D.C., части от Лос Анджелис, Сан Франциско и Чикаго – на много натоварени места има локални забрани, особено около училища и в централните части и изобщо не ми стана ясно кога може и кога – не.

Въобще, супер е неясна цялата история, в много редки случаи (и обикновено с кола, която е направила десния завой) се осмелявах да завивам на червено… това понякога изнервя хората зад мен, но какво да се прави…

8. Не може да се превишава скоростта, ама…

В абсолютно всички щати не е легално да караш с дори 1 mph над ограничението. Да, дори и с +1. Законът е закон.

В действителност, повечето шофьори редовно карат с 5-10 mph над ограничението, особено на магистрали. Това е масово прието, а полицията рядко спира за такива „леки нарушения“, освен ако не караш агресивно или опасно, не си сам на пътя и изпъкваш или не си навлязъл в construction zone или school zone – там глобите са двойни и безмилостни… Казват, че са особено жестоки, когато си с кола под наем или с регистрационен номер от друг щат… (познато?)

Затова – карайте с ограниченията, но за да не сте „опасно бавна бабичка“, можете да карате с потока от коли – ако всички карат със 70 в зона 65 – лепнете се отзад и не превишавайте с повече от 5 mph в града и 10 mph на магистрала…

„Любимото“ на полицаите в по-малките населени места е да цапнат едно ограничение 40 на празен прав път (64 км/ч). Пробвайте да карате така на празен път в пустинята в продължение на час, без да се изнервите… Някои пътища и магистрали се контролират с дронове, а глобите са много подвеждащи – дори $20 глоба могат да ви излязат над $250 с административни и други такси… така че – умната!

9. Мигачите са мистични – а понякога червени

Да, мигачите на много американски коли са червени, не жълти. Това едва ли ще ви впечатли, виждали сме някои такива и в България. Много американци не ги използват когато се престрояват – внимавайте! А най-странно изглеждат червени „аварийки“… изглежда все едно някой натиска ритмично спирачките, докато осъзнаете истината.

Между другото, неработещите светофари също мигат в червено, а не в жълто!

10. HOV, Express и Toll ленти

В САЩ повечето коли са с 1 пътник. За да насърчат използването на автомобилите от повече пътници, има специални HOV (High Occupancy Vehicle) ленти – само за коли с 2+ или 3+ пътници (пише си колко точно). Освен тях, има и т. нар. Express lanes – често платени, по-бързи, и с отделни входове/изходи, както и пътища с такса (Toll roads), които не винаги имат бариера! Има щати, в които таксата се плаща с електронна система (напр. EZ-Pass или FasTrak). Почти винаги с кола под наем системите автоматично засичат преминаването и ще видите таксите в кредитната си карта…

Бонус: Магистралите са логично номерирани

Най-южната основна магистрала е 10, а най-северната – 90, като се увеличават през 10. Най-западната магистрала е 5, а най-източната – 95, като отново се увеличават през 10. Така имате доста добра ориентация къде сте като паралели и меридиани:

Свързващите пътища в отделните градове имат трицифрени номера, като последните две са отново името на основната магистрала. Например, I-270 означава, че този път най-вероятно ще ви изкара на 70-та магистрала…

Лек път и успех!

Ако четете това, най-вероятно и вие се чудите –  кое точно би следвало да е номерът на този примерен документ?

а) Горният ред – 2 букви, 7 цифри: AA0000000
б) Долният ред – 6 цифри: 267503
в) Комбинация от горния и долния ред – 2 букви, 13 цифри: AA0000000267503

Накратко – а) е верният отговор – само горният ред, състоящ се от 2 букви и 7 цифри.

Сега сигурно се чудите какво представлява долният ред от 6 цифри? Това мога да ви отговоря – т. нар. Card Access Number (CAN) или Zugangsnummer. Има го на всички карти в Шенген. Нека вземем немските например:

Номерът за достъп до картата (CAN) или номерът за достъп е поредица от цифри на личната карта. Използва се вместо ПИН за електронно предаване на лични данни на оторизирани органи и фирми. CAN е дълъг шест цифри и може да се намери на германските лични карти и електронните разрешения за пребиваване в долния десен ъгъл на предната страна. Не трябва да се бърка с деветцифрения буквено-цифров сериен номер на съответния документ, който е посочен горе вдясно. Властите, компаниите и другите организации, които предлагат тази функция за четене, трябва да имат одобрено от правителството разрешение и да изискват подходящи устройства за четене. Доказателство за оторизация се изисква чрез чипа, вграден в личната карта. Достъпът до определени полета с данни може да бъде ограничен. След това CAN трябва да се въведе в четеца, а данните би следвало да се изпращат до формуляра чрез защитено криптиране от край до край. Чрез електронно четене всички данни от личната карта или разрешението за пребиваване могат да бъдат прехвърлени бързо, без да се налага да ги копирате или въвеждате. В същото време грешките при въвеждане са изключени по време на прехвърляне на данни. Проблемът е, че КАН-а се изписва на личната карта, за да го виждат всички. Това може да доведе до злоупотреба, ако личната карта се представи в хотели или се предаде копие от документа. Следователно всеки притежател на лична карта трябва да знае, че например не е разрешено да я предава като депозит. Когато правите копия, Федералното министерство на вътрешните работи в Германия препоръчва да зачеркнете всички данни, които не се използват за целите на идентификацията. Това включва и номера за достъп.

На българските карти обаче и двата номера не просто са долу вдясно, а изглеждат така, сякаш един дълъг номер е написан на два последователни реда. Защо е толкова малоумен дизайнът – е, това не мога да ви отговоря!

Решихме да внесем малко ред, като разделихме документите по категории и по хора:

• • Апартамент
  • Гараж
  • Медицински документи
  • Дипломи, грамоти и сертификати
  • Документи на мотора
  • Документи на колата
  • Актове за раждане, кръщелни, граждански брак
  • Гаранционни карти
  • Документи за пътуване
  • Трудови документи
  • Документи за наследство
  • Други документи

Всички те са със симпатични иконки, като директно може да си свалите Microsoft Word файла:

Documents-Icons

Можете да го редактирате, където е нужно и да си сортирате и вашите. Работа за час, но създава прекрасна организация.

Ще трябва да си закупите 20-тина папки или джобове, според количеството документи, които имате.