Но, май не съм бил особено прав. Ето, че днес и аз имам профил в най-голямия клюкарник в мрежата.

Стари приятели, нови приятели, хобита, интереси, запознанства, социални проучвания, интересни приложения, глупави приложения, възможност за брандиране на бизнес, връзка с клиенти .... и още - всички са там. Как ще го ползвате е ваша работа.

Винаги ми е забавно да видя някаква готина статистика, и ето че днес Роската ми прати ФБ приложение което прави нещо в тази посока.

Списъкът от приятелите ми в момента наброява малко над 700 човека. Приложението се опитва да визуализира приятелите ти, връзките между тях, но и (по-интересното) да ги групира по брой общи познати. Ето резултата от моя списък ():

(цък на катринката за по-голямо изображение. то, от своя страна, е нарочно намалено така че да не се четат имената)

Интересното е че, има няколко отличаващи се групи, но са малко тези които не са свързани с някоя друга група приятели. Доста е оплетено, трябва да се съгласите На пръв поглед дори само в моята мрежа (изключвайки мен като елемент от мрежата) е възможно чрез двама човека да се достигне до почти всеки.

Изключение правят приятелите в десния долен ъгъл - с които нямам други общи познати. Най-вероятно хора добавени чрез някоя приложение. Което не означава че чрез някой друг, тези хора не са свързани с друга друпа от моите познати.

Определено готино приложение

Често, текстовете са много добри и всъщност носещи песента, но колко разберете толкова

Идеята ми се върна по време на концерта на Бийело Дугме (превод: Бяло копче) в Кюстендил, на който отидох почти случайно. Затова те ще бъдат първата група която ще представя. Не са ми особено любими, но също така се оказа че на концерта в продължение на няколко часа пях тяхни песни - хит до хит

- обложка на първия им албум

Основана в далечната 1974, групата съществува до войните в бившата Югославия, 1989. 

Членовете се сменят, по една или друга причина, но това определено е една от най-успешните и най-влиятелните Ю рок групи.

След 2005-та се събират за няколко световни турнета, като на концерта им в Белград се събират рекорден брой фенове за нашите страни: над 200 000 (споменават се и 250 000 в някои източници)

цък за статия за Бийело Дугме в уикипедия

Стила им е силно разнообразен, ще се опитам да представя по нещо от различните им периоди:

Успаванка за Радмилу М. (Приспивна песен за Радмила М.)

На задњем седишту мога аута (На задната седалка в моята кола)

Битанга и принцеза (Калпазанина и принцеса)

Селма ( име )

Да сам пекар (Ако бях пекар)

Лоше вино (Лошо / некачествено, развалено / вино)

Не спавај, мала моја, музика док свира (Не спи, малка /сладка/ моя, музиката докато свири)

и за край: Ружица си била (Роза беше ти)

Видях, че Гугъл са си сменили логото в чест на Никола Тесла (1856-1943). Никола е неоправдано неизвестен учен, откривател и инжинер, чийто открития ползваме всекидневно

Ексцентричен, гениален и особен.

Единицата за плътността на магнитния поток носи името му: тесла.

Сърбин от Хърватия, той заминава за Унгария, след това за Франция и накрая в Америка. Там работи по много иновативни проекти, част от които включват тока който ползваме днес, радио, принципна на микровълновата печка, интернет, безжично предаване на данни и енергия и други.

Тесла е бил голям пацифист и е работил усилено срещу войните. Казал е че е направил две изобретения за защита от атаки, които са достатъчно ефективни и ефтини за да може всякоя страна да си ги позволи. По време на първата световна война предлага решенията на няколко страни, но доколкото си спомням не са направени предавания на скиците му. След неговата смърт част от записките му изчезват - тема която е любима в сръбските кръгове на разни конспиратори

Запознайте се по-подробно с неговият живот в българската статия за Никола Тесла на уикипедията. (Ударенията са на първото и и на първото е, а не както там е посочено). За по-заинтересованите, можете да погледнете и английският вариант, където има повече информация.

(всички снимки са взети от Уикипедия, освен първата която е днешното лого на Г.)

Да знаеш много и да не го прилагаш означава само едно: че си мързелив. Затова да почна да прилагам нещата които знам!

Основно се отнася към неактивирането ми в личен план в двете сфери които считам за хобита: правенето на сайтове и снимането. От тогава почнах да реализирам едно нещо което е смесица от двете и взех поредното рисковано (глупаво, някой би казал) решение. Да видим

Надявам се скоро да имам какво да напиша по темата.

На 16 юни беше концертът на Блуба Лу В София лайв клуб. Не бях ходил в клуба дотогава и не знаех какво да очаквам. Преди това съм ходил на концерти на Блуба Лу и именно затова пак не знаех какво да очаквам

Ядрото на групата се състои от двама човека: Димитър Паскалев и Константин Кацарски. Част от хората около тях са едни и същи, както нпр басиста им Румен, мой приятел от когото и научих за групата. Но, голяма част от другите са променливи. За всеки албум имат нова... визия, ако мога така да се изразя.

Експериментални са, лични са, и затова си заслужават да им обърне внимание човек. А обърне ли го, все ще си хареса нещо. Поправка: ЩЕ СИ хареса нещо.

Ето цитат от Вест (култ.бг):

Bluba Lu са изключителна група. Нямат никакъв афинитет към популярността, правят некомерсиална музика, участват в странни проекти, сред тях няма излишен музикант, не дават интервюта. Въобще ъндърграунд в чиста форма.

Лично, при тях намирам музика за различно настроение. Имат неща които са ми прекалено експериментални, както и други които бих слушал постоянно. Но, повечето от музиката им си иска внимание и не е за 'постоянно'

на 16-ти отидох с апарата, почти убеден че няма да снимам. Но, оказа се че ми се доснима. От някои кадри съм доволен, от други не, но ето, че ми остана и визуален запис на това изключително аудио изживяване.

Всичките снимки можете да видите в галерията BlubaLu-Quadrotopia

Наздраве,

Стойката

Едва ли имам какво да кажа, което да не е ясно от самото заглавие. Как ходиш, стоиш, седиш - всичко прави впечатление

Модата

Но, еди какво си било много модерно и всичките ти приятелки имат точно такива обувки (или дънки или друго ...). Нещо може и да е актуално, но това не означава че ще ти отива. Отделен е въпросът, че ако цялата ти компания е в розово, може би ще те забележат повече ако днес излезеш с черната рокличка Прецени дали нещо ти стои добре, а не дали сега е намалено от 200 на 100 лв и ще изпуснеш страхотната сделка ако не си го вземеш.
Ако ниските дънки подчертават готината ти талия - носи ги, иначе не.
итн итн.

Личният стил

Добре е да можеш да заложиш на класическите неща когато трябва. Но, също така, оценявам когато видя нещо различно. Ако се чудиш дали идеята ти за днешното облекло няма да се разтълкува прекалено кичозно - прецени човека отсреща и действай. Понякога е добре да те видя и в по-интересно облекло.

Усмивка

По-важно от всичко изброено и неизброено е да се харесваш ти, да знаеш че струваш. Да ходиш с самочувствие. Не онова, наперено самочувствие, а просто удобство че си в кожата си.

Токчета

(Високите) токчета са нещо, което определено привлича вниманието ми и акцентира походката. Не ме разбирайте погрешно - ниските обувки, маратонки, сандалки ... всичко си има своя чар. Токчетата, обаче, носят по-друго усещане. Заради фетишизъм, оптическата измама, просто наложен стереотип или друго - няма значение. Ако не ви се носят високи токчета, ами не носете - 6cm са достатъчни - няма нужда да си чупите краката в дискотеката

Но, много моля, скъпи момичета, ако си слагате високи обувки - научете се да ходите с тях (ето оттук тръгна цялата статия ). Изправяйте краката когато стъпвате, оправете си стойката. Тренирайте ако трябва. Ако мястото където ходите не е подходящо за токове, ами вземете си ниски обувки, но не ми подскачайте докато ходите пред мен (казано с най-мил глас на който съм способен )

Скоро разкачах акумулатора и радиото ми си забрави настройките, и трябваше отново да търся предишните радио станции. Набързо си настроих 4-те най-слушани, с идеята другите да си ги наглася след ден-два. Мина се доста време и ето че сега намерих няколко минути да прослушам FM честотите. Слагам тук списък с радиата които в момента са запаметени - на база на нощната им програма чута за малко. Част от тях си ми е позната, но има и такава която просто 'запълни свободните дупки'

FM1:

1. Z-Rock, 89.10 MHz
   
2. Star FM, 105.60 MHz
3. Radio 1 Rock, 98.30 MHz
4. RFI Sofia, 103.60
   
5. BG Radio, 91.90
6. Horizont, 103.00

FM2:

1. N-Joy, 106.90 MHz
   
2. PRO FM, 101.10 MHz
   
3. Radio Fresh, 100.30 MHz
   
4. Radio City, 99.70 MHz
5. Vitosha, 97.60 MHz
6. The Voice, 96.20 MHz

FM3:

1. Radio Nova, 101.7 MHz
2. Alpha Radio, 88.40 MHz
3. Radio Sofia, 94.50 MHz
4. Radio 1, 106.00 MHz
5. FM+ Sofia, 94.90 MHz
6. Jazz FM, 104.00 MHz

най-много се задържам върху FM1-1, FM1-2, FM3-1 и FM3-2 - в зависимост от настроението и компанията

А вие?

Миналата седмица ходих на семинар "Стробист" организиран от Фотосинтезис и с лектор Петър Тодорински - Пешо. 

Част от познатите ме питаха защо ходя, тъй като съм им обяснявал че нещата които там ще се говорят вече ги знам (нещо от нета, друго от 2-3 стробистки книги които имам у нас)

Ще се опитам да обясня:

- Пешо снима с малки светкавички от много време. Моите знания са по-скоро теоретични и доста ограничени в практичен аспект
- Пешо прави добра фотография. Беше ми интересно да видя как работи той
- на семинарите се запознаваш с хора, които са малко повече от запалени любители. Контактите са много важно нещо
- очаквах да науча поне някаква хитринка. Преценил съм, че времето което ще ми трябва за да достигна сам до същият извод струва повече от вноската на семинара
- обещаха модели от агенция, и ето още една причина

Въпреки че имам забележки към практическата част - като цяло, семинарът мина добре. По повечето точки изборени горе, имам положителен резултат.

На снимачната площадка, аз не снимах много. Не ми беше интересно да щракам същия кадър който са щракнали още 10 човека преди мен. Гледах какво и как реди Пешо, след което се отдръпвах от тълпата. Това резултира в много малко снимки, както и в това че снимките ми не са с добре подредена светлина

Снимките по-долу са си подреждани от мен:

още малко снимки в стробист папката

Очаквайте нови сесии скоро 

Повече снимки в голямата галерия.

Интересува ме, във връзка с един проект който пускам съвсем скоро

Слагам тук малко снимки от една съботна сутрин с Габи, сигурен съм че ще я харесате

За край ето как се местят дрехи, раници, аксесоари и фотографска техника: в чувала на дядо Коледа (зелен е понеже през останалото време от годината никой не трябва да разбере къде е чувала)

До скори снимки

Както винаги, повечко снимки можете да видите в голямата галерия с Габи.

Where the Hell is Matt? (2008) from Matthew Harding on Vimeo

Миналата събота сутринта, след купонясването, бръм до вкъщи за един бърз душ и хоп на снимки с Даниела.

Изгряващо слънце, покрив и радио палене на светкавица.
(определено трябва възможно по-бързо да си дам широкия обектив на сервиза, че така едвам снимах с него)

Малко снимки от тогава:

Повечко снимки вижте в галерията с Даниела.

В четвъртък след семинара се уговорих с Пламен и той да дойде. И така, петък рано, тримата тръгнахме към Кулата. Припявайки с ЕмПеТройките стигнахме до границата. Искам да отбележа че съм супер "разочарован" от гръцките гранични полицаи. Само видяха че в паспорта имам виза и дотам. Мен даже не ме видя този, както и аз него. Въобще, никакво уважение )) Аз вкъщи когато се прибирам (Сърбия) и минавам 65км общо, то едни проверки, едни чудеса. Български митничари, български полицаи, сръбски полицаи, сръбски митничари - навсякъде паспорта, къде си тръгнал, това-онова. Граница минаваш, не е туй току така.

И така, уелкъм ту Гриис. Пламен го ползвахме вместо ДжиПиЕс, понеже е минавал пътя и го помнеше. Пък и моята карта се оказа доста стара и през половината време според устройството карахме в нищото

Бръм, бръъм, ето го моретооо. Още малко път покрай него до Керимоти, където е ферибота за Тасос. Ферибота май само нас чакаше, качихме се и той веднага тръгна. Не малка част от пътуващите бяха Българи, каъвто беше случаят и на връщане. Въобще българска реч много се слушаше по време на тази почивка - от персонала и от туристите.

Стигнахме острова. Следвайки табелите, намерихме лесно кампинга. По пътя имаше един участък който реновираха, въпреки че според мен и старата постилка си беше доста добра. Чудих се дали го правят за още по-добра настилка или по типичен балкански маниер просто изразходват някакъв бюджет. Не знам какво е, но на връщане този участък беше повече от приятен.

Къмпингът пък е приказка за себе си. Подредено, чисто, ефтино и красиво. До самият плаж.

На снимката са палатките които можете да вземете под наем. Ние си бяхме с лични палатки (как не се сетих да ги снимам?)

На следващата сутрин се събудих сам преди изгрев слънце. Пък аз съм от хората които хич не се събуждат лесно. Изчаках Пламен да викне да ходим да поснимаме. По принцип през този период нямаше много туристи, но пък по изгрев слънце беше съвсем празно. Бяхме единствените хора на плажа. Красиво.

Снимах както малко за сток, така и за личното си удоволствие, май основно второто, въпреки че имаше кадри наистина подходящи за сток снимки.

Тъй като съботата така или иначе тръгна фотографски, реших целият ден да се помоткам с фотоапарата, вместо да се пека на плажа. Резултата от това са запознанства с няколко български сервитьорки (здрасти Роси), похарчени доста пари за бира и гръцко кафе Също така, много кофти изгорях на раница.
Гръцкото кафе много прилича на това което в нашия край пием. При нас му викаме турско. Гръцкото е леко по-плътно, не е съвсем черно, нито на вкус, нито на вид и кафето е по-зърнесто, утайката не е съвсем утаена Но, във всеки случай ми хареса и друсих към 5-6 кафета този ден

Играх си малко със стробистки номерца, благодарение на една китайска ефтина джаджа за дистанционно радио палене на светкавица. Джаджата работи, но от време на време се пали сама, или пък понякога пропуска да светне. Но за толкова пари - толкова, за повече - Покет Уизард. Имам много да наваксвам в тази област, но ми е интересно и забавно - ще гледам скоро да поекспериментирам пак. Пък и виждам че си заслужава. След някой ден ще пусна снимки с Даниела, където също светках посред бял ден

Тръгнах из едни пътечки и се озовах в маслинови горички. Интересно как след само 800-1000 метра обстановката от плажна става коренно различна.

С една позната веднъж си бяхме говорили, че хората от морето са по-усмихнати и ведри. Дали е така, не знам, но тук със сигурност всеки ме посрещна с усмивка. Както обслужващият персонал, така и срещнатите. Ето този чичка косеше тревата по малкото пътче. Не можахме да се разберем дали го прави самоинициативно или не, но нямаше нищо против да го снимам.

Храната беше с.т.р.а.х.о.т.н.а!  Най-вкусното агнешко което някога съм ял, някаква риба в мега страхотен сос. Тези снимки тук не са от най-репрезентативните, но .. такива имам. Абе ... стомашни оргазми, както каза Дени

Като казах Дени, да сложа и нейна снимка (отново със паленето на светкавицата дистанционно), както и снимка на Пламен, който тогава асистираше държейки светкавицата в правилната посока.

На връщане със ферибота, отново ни преследваха чайките. На отиване гоних един определен кадър и успях да хвана такъв. Този път реших да докарам движение в кадъра, но нещо не се получви съвсем както исках. Слагам тук две снимки, едната на отиване, другата на връщане:

С наближаването на границата, ни заваля. Точно на влизане в България се изсипа една страшна буря. Лека, полека тя отмина. По-късно разбрах че е имало и земетресение. А разбрахме, защото пътя през Красненското дефиле беше блокиран. Както си карам, само виждам че всички спират и дотам. По радиото чухме че има свлачище и че още 3-4 часа няма да бъде пуснат прохода. Обърнахме към бензиностанцията да заредим и да помислим откъде да продължим. Там ни упътиха да минем по някакви селски пътища, само малко се заобикаляло, но пътя не бил хубав. Алтернативата беше да си удължим доста пътуването - през Гоце Делчев и реших да опитаме тук, пък ако е много кофти - на обратно. Оказа се че пътя си е почти добре, с дупки, но проходим, просто тесен и трудно се разминаваше целият поток който се беше насочил натам. В крайна сметка, след София, трябва да има егати дупките за да ми направи впечатление нещо. Лека полека минахме, стигнахме пак до магистралата и 10-на часа след като тръгнахме от Тасос пристигнахме в София.

Тасос беше една красива приказка, надявам се, че отчасти съм я пренесъл в тези думи и снимки. Ако ви се гледат още снимки, можете да ги видите в галерията от Тасос. Хотелчетата на острова са до 2 етажа (имат си закон хората). Навсякъде имат градинки, кафетата са красиви, персонала усмихнат и услужлив. Цените са подобни на софийските, само че вместо в в лева, цените са в евро Но пък, аз съм доволен. Неведнъж съм казвал че предпочитам да платя двойно, но да се отнесът към мен както трябва.

За край ето и една снимка на вашият пътеписец, с любезното съдействие на Дени