Как се разпределят кредитите при развод?

Важният момент тук е „нужди на семейството“, което означава задоволяването на потребност от жилище, храна, образование и други общи нужди.

Изтеглените кредити за бизнес начинания на единия съпруг не попадат под това определение.

Има ли значение целта на кредита?

Често срещано възражение от единия съпруг, касаещо изтеглен общ кредит при развод е, че той не е използвал никаква част от сумата, а в същото време е длъжен да я връща. Това налага уреждане на въпроса след като двамата съпрузи се разделят кой ще продължи изплащането на сумата и как ще се уредят между съпрузите чисто финансовите въпроси.

Ако и двамата са теглили например потребителски кредит за започване на бизнес от единия съпруг, то справедливо е при прекратяване на брака да бъдат възстановени на другия сумите, които е платил. И съответно с цел избягване на проблеми в бъдеще той да бъде освободен от кредита като съдлъжник или поръчител, като задължено лице остане само съпругът, който реално се е облагодетелствал от кредита.

В практиката ни не е рядкост хипотеза, при която единия съпруг, поради по-добър кредитен рейтинг тегли кредит, който предоставя на другия съпруг, който по никакъв начин не фигурира в договора. Обикновено липсват и доказателства за предаване на сумата между съпрузите.

При това положение кредитът трябва да се заплаща от задължилия се по договора съпруг, защото банката кредитор не я интересува какви са вътрешните отношения между съпрузите. Това явно е несправедливо, но е абсолютно законно.

В случай се страните предприемат развод по взаимно съгласие то в споразумението следва да намери място и клауза за заплащането на общите кредити, както и на предприемането на действия за освобождаване от задължението на съпругът, който не се облагодетелства от кредита.

При развод по исков ред претенции и искове относно общите задължения макар и хипотетично да могат да се предявяват изключително рядко се допускат за съвместно разглеждане от съдиите. Тогава отношенията относно общите кредити следва да се уреждат в отделни производства.

Как да избегнем финансови спорове при развод?

Разумно е, с цел избягване на подобни усложнения, отношенията между съпрузите по отношение изплащането на кредитите по време на брака и след развод да бъдат уредени посредством изготвяне на брачен договор. Брачен договор може да бъде съставен във всеки един момент от съществуването на брака и да уреди тези отношения.

Стандартната формулировка урежда плащане на кредитите от съпругът, който е титуляр по договора с банката, освен ако и двамата не са се задължили солидарно.

Най-често съпрузите са съдлъжници по договори за ипотечен кредит, с който се придобива обикновено семейното жилище. При развод с цел изчистване на имуществените отношения винаги е добра идея жилището да стане собственост само на единия от тях, който да изплати на другия платената до момента сума по ипотечните вноски от същия и съответно остане единствен собственик и единствено задължено лице към банката.

Ползите от подобно действие са в няколко посоки. На първо място се намалява конфликтността между бившите съпрузи заради неуредените финансови отношения свързани с общо имущество. На второ място се спестява неудобството останалия в жилището съпруг да се съобразява и прищевки и откровени „извивания на ръце“ от другия съсобственик. На трето място се елиминира опасността да се предяви иск от плащащия, но неползващ съпруг към платените от него суми. На четвърто място се защитавате от риска бъдещи деца, в качеството си на наследници да предявят съответни претенции.

Задължителна стъпка преди подписването на брачен договор или на споразумение за развод по взаимно съгласие е да се консултира с банката отпуснала кредита при какви условия ще извади другия съпруг от кредита.

Доколкото практиките на банките са различни, те обикновено го правят или след подписване на брачен договор или след представяне на решение за развод.

В случай, че следва да уредите финансови отношения в значителен размер, каквито са общите ипотечни кредити, винаги е добра идея да се потърсят услугите на специализиран бракоразводен адвокат, който да предложи най-добрия вариант за решаване на Вашия проблем.

Материалът Общите кредити при развод е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Правило, прогласено от Семейния кодекс е, че съпружеска имуществена общност /СИО/ е това имущество, за придобиването на което и двамата съпрузи имат принос. Изрично посочени като лично имущество са наследените движими вещи, придобити по време на брака, както и тези, които са дарени. Лично имущество на съпрузите са и всички придобити преди брака имоти и вещи.

С други думи, ако съпруг наследи от починали родители жилище, автомобил, парични средства по депозити – те са негова лична собственост. По същия начин стои и въпросът, когато тези неща са му прехвърлени чрез дарение. Тогава това имущество е лично и при развод не се коментира неговата подялба.

Лично имущество при развод също така са вещите за лично ползване, както и тези за упражняване на професионална дейност. Тоест лични са например лаптопа, на който съпругът работи, или други машини, служещи му за реализация на доходи.

Чл. 30 от СК предвижда възможност да се иска част от стойността на личните вещи при наличието на две предпоставки. Първата е това лично имущество да е на значителна стойност и втората е – претендиращият съпруг да е допринесъл за придобиването им.

При развод имам ли права в неговата/нейната фирма?

Често поставян въпрос е какво се случва с открита фирма при развод, когато тя е само собственост на единия съпруг и е отворена след сключване на брака. Доколкото членственото правоотношение с дадено дружество не е с вещен характер, а е лично, то правата по него са лични и не стават съпружеска общност.

И именно заради това схващане всички дружествени дялове и акции в търговски дружества са изключени от обхвата на СИО и са лична собственост на съпруга, на чието име са записани. По тази логика, акциите, придобити на фондова борса, са дялови участия в дружества и също са лична собственост на съответния съпруг.

По различен начин стои въпросът, когато съпругът е работил в дружество, собственост на другия и с труда си е допринасял за придобиването му. Тогава остава отворен пътят за претендиране на част от стойността на придобитото посредством съответен иск за делба на имот, ако не се постигне доброволно споразумение.

Парите лична собственост ли са?

Извън обхвата на СИО попадат всякакви пари в наличност, както и тези, намиращи се в банкови депозити, влогове или разплащателни сметки, открити на името на съответниq съпруг.

В случай, че даден влог или депозит е открит на името и на двамата съпруги, то парите в него са съпружеска имуществена общност.

Автомобилите на лизинг при развод

В последните години все по-чести стават случаите с автомобили, взети на лизинг по време на брака, при което възникват въпроси за кой от съпрузите остават те. Трябва ясно да се разбира, че докато автомобилът е на лизинг, той не е собственост на никой от съпрузите, а на лизинговата компания. Следователно никакви претенции относно такъв автомобил не могат да бъдат предявявани в дело за развод.

Съществуват възможности дори и придобито по време на брака по възмезден начин движимо и недвижимо имущество да стане лична собственост на единия съпруг. Но доколкото всеки конкретен случай следва да се преценява поотделно, като доказателства за личния принос или трансформацията на лично имущество, общовалидни правила и препоръки не могат да бъдат давани.

Доколкото и в теорията и практиката вижданията на различните автори и съдии за личното имущество при развод коренно се различават, то нашият съвет като адвокати е винаги отношенията в брачната двойка да бъдат уреждани с брачен договор.

По този начин максимално ясно, лесно и бързо ще бъдат уредени имуществените въпроси между съпрузите в случай на прекратяване на техния брак.

Материалът Личното имущество при развод е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Именно затова адвокатът по недвижими имоти първо проверява датата на придобиване, датата на сключване на брака, евентуално датата на развод между страните и образуваните дялове след развода.

Принципът, за да бъде една сделка с имот съпружеска имуществена общност максимално “чиста” от правна гледна точка, е разпореждането да стане съвместно и от двамата съпрузи.

В случай, че такова разпореждане се направи само от единия съпруг, то тогава сделката е недействителна, поради бездяловия характер на СИО.

В случай, че недобросъвестен съпруг извърши разпоредителни действия с имущество, намиращо се в режим на СИО, законът дава право на другия да предяви иск и да оспори сделката. Този иск се предявява в срок от 6 месеца от узнаването на сделката, но не по-късно от три години от сключването й.

Покупка иа имот при сключен брачен договор

На теория следва да е пределно ясно как всеки от съпрузите ще се разпорежда самостоятелно с придобитото по време на брака имущество в режим на разделност. На практика обаче, в зависимост от сключения между съпрузите брачен договор, може да има сериозни пропуски в регламентацията на отношенията.

Най-фрапиращият пропуск при сключване на брачен договор е този да се уточни кой и как ще се разпорежда със семейното жилище. Получава се следното противоречие – макар семейното жилище да е собственост само на единия съпруг, то разпореждането с него може да се случва само със съгласието на другия съпруг-несобственик.

Това се избягва с изрична клауза в брачния договор, даваща право на собственика еднолично и без съгласието на другия съпруг да се разпорежда с него. Затова и когато искате да сключите брачен договор е задължително да се обърнете към специализиран адвокат по семейно право. В противен случай е много вероятно, въпреки режима на разделност, да се окажете в невъзможност да се разпореждате с дадено собствено имущество.

Последващи разпореждания с имот, придобит в режим на СИО

Приема се, че ако един недвижим имот е придобит по време на брака, той е съпружеска имуществена общност и на двамата съпрузи. Но съществуват редица хипотези, в които такъв имот в последствие става собственост само на единия.

Сред най-разпространените такива са:

• Сключване на брачен договор или подписване на декларация за разделност;
• Решение за развод, с което имот е преминал в дял и е станал изключителна собственост само на единия съпруг;
• Влязло в сила решение по дело за делба или вписан договор за доброволна делба;
• Съдебно решение за делба на имущество по време на брака, при наличие на важни причини за това.

Отделно си заслужава да се спомене една интересна хипотеза на придобиване на имущество по време на брак, но след фактическа раздяла между страните. При тази ситуация е напълно възможно в последващи производства да бъде постановено, че даден имот е лична собственост само на единия съпруг.

За да избегнете всички тези, а и други рискове при покупка на имот, както и на купувача да бъдат спестени време, нерви и пари от бъдещи съдебни дела, е задължително да бъде изготвен правен анализ на сделката от опитен адвокат по недвижими имоти.

Професионалистите от Адвокатска кантора „Белев, Манчева и партньори“ могат да окажат съдействие на всеки един етап от сделка с недвижим имот и да гарантират нейното бързо и безпроблемно приключване.

Материалът Рискове при покупка на имот съпружеска имуществена общност е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

РАЗВОДЪТ Е НЕЩО СЕРИОЗНО! ЗАТОВА ПРЕМИСЛЕТЕ ВСЯКА ВАША ДУМА!

Да съобщиш на детето си за развода е отговорна задача и затова следва предварително да се обмисли по какъв начин да се каже. Това, което много родители не разбират е, че разводът сам по себе си не травмира децата. За сметка на това, неадекватните реплики и поведение при прекратяване на брака са пратили не едно и две деца при психолог.

Затова предварително си подгответе какво ще кажете. Доколкото разводът често се приема изключително тежко и емоционално, то е възможно да се кажат неща, за които в последствие да съжалявате. Затова напишете и изчистете предварително репликите, които ще кажете, научете ги наизуст и няма да се наложи да съжалявате за случайно казани думи.

Независимо колко е трудно и неприятно да се говори с другия съпруг, винаги е добре да съгласувате речите си. И тук е най-важният момент: помнете, че децата не трябва да разбират в какво се обвинявате и защо се развеждате. За тях това няма абсолютно никакво значение!

Съобщете за развода с прости думи

Колкото и високо мнение да имате за интелигентността на Вашето дете, неговата способност да разбере понятието „развод“, причините и последиците от него, е силно ограничена. Съобщете просто и ясно, така, че да Ви разбере детето, че неговите родители вече няма да са мъж и жена и ще живеят отделно.

Децата в предучилищна възраст лесно разбират прости и конкретни фрази. Нужно е да се отчете, че е възможно да не бъдете чути и разбрани правилно от първия път. Затова просто кажете, че единият родител няма да живее повече в този дом и обяснете, че и двамата родители ще продължат да се грижат за тях макар и на различни места.

Задължително кажете колко често детето ще се вижда с неотглеждащия родител. По възможност си спестете излишния драматизъм на лицето и в изказа.

Наивно е да се разчита, че по-големите деца лесно ще приемат новината за развода на родителите. При разговора с тях задължително подчертайте, че това, което се случва, е работа на големите, че те нямат вина, и че не могат да направят нищо, за да останат родителите им заедно.

В противен случай, децата ще поемат ролята на помирители, за която те не са готови, и разводът ще стане излишно болезнен за всички.

Съобщете за развода без излишни подробности

Не трябва да се обяснява на децата какви са причините за развода, особено ако съпрузите се обвиняват взаимно за него. Не е задължително, а даже вредно, да се знаят от децата причините за развода на техните родители. Да докажете правотата си и да получите признание от своето дете, че Вие сте прави в родителския конфликт – с какво точно ще Ви накара да се почувствате по-добре?

Да си представим, че Вашият съпруг е изневерил. По какъв начин ще обясниш на едно дете изневярата като понятие и причини? Дали то ще Ви разбере или фантазията и липсата на житейски опит няма да пратят мислите му в посока, която даже и не можете да си представите, че е възможна?

Помнете, че на развода трябва да се гледа не със собствените очи, а с тези на детето. Обясняването на причините трябва да се избягва, а виж, въпросите какви ще са последиците и как ще се измени животът на всеки от семейството, следва да бъде ясно, кратко и точно изложен, по начин, че детето да го разбере.

Не говорете с децата за развода, ако не сте сигурни на 100%

Често срещана грешка е да се говори с децата за развод, преди да е взето окончателно решение за това. Често въпроса за развод се повдига по повод абсолютно преодолими битови недоразумения. Струва ли си децата да знаят за това, че в момент на излишна емоционалност са казани думи, за които може в последствие да се наложи да се извиняваш?

Отговорът логично е „НЕ!“. Докато двамата съпрузи не са взели твърдо решение, не са се консултирали с бракоразводен адвокат, не са изчистили всички спорни въпроси, на децата не следва да се съобщава, че ще има развод.

НУЖДАЕТЕ ЛИ СЕ ОТ КОНСУЛТАЦИЯ ЗА ПРОЦЕСА ПО РАЗВОД И ОТНОШЕНИЯТА С ДЕЦАТА, ДОКАТО ТРАЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА БРАКА?

Разводът винаги е събитие, което влияе негативно на всеки аспект от живота на детето. В каква степен обаче ще се отрази, зависи от правилните действия на двамата родители.

Специалистите от Адвокатска кантора „Белев, Манчева и партньори“ ще Ви помогнат да минимизирате стреса при разделянето с Вашия съпруг, както и да предотвратите появата на тежки психически травми, свързани с развода върху психиката на децата.

Материалът Как да кажем на детето за развода е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

И той има своето значение при определяне от съда кой от родителите ще стане носител на родителската отговорност.

Какво е синдром на родителско отчуждение

Има значителна разлика между юридическото понятие „родителско отчуждение“ и психологическата теория за синдрома на родителското отчуждение, която не винаги се разбира дори от повечето адвокати.

Синдромът на родителско отчуждение /СРО/ се появява като термин през 1985г., когато американският психолог Ричард Гарднър описва комплекс от симптоми у децата, в резултат на негативно настройване от единия родител към другия родител.

Сред най-ясно изразените симптоми са: негативното говорене срещу другия родител, абсурдните и нелогични оправдания на детето да проявява подчертан негативизъм към единия и абсолютна убеденост в правотата на другия родител.

Представянето на чуждото негативно мнение за свое, липсата на вина за жестокото поведение, както и прехвърлянето на негативизма и агресията и към близките на “отчуждавания” родител, също са типични външни проявления на СРО.

Теорията на Гарднър за синдрома на родителско отчуждение търпи сериозни критики относно своята ненаучност и недоказаност. Не на последно място, при нея се счита за невъзможно един родител да бъде едновременно „отчуждаващ“ и „отчуждаван“, което пък на практика се среща изключително често.

Родителското отчуждение по смисъла на закона

В българското семейно право негативното настройване на дете не е непознато явление и същото е коментирано в небезизвестното Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС.

Въпросното постановление съдържа указания при какви обстоятелства, с оглед защитата на интересите на децата, може да се изменят режими на родителски права и лични отношения.

Едно от основанията, посочени в него, е „отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратното“. И преди половин век, когато е писано постановлението, е имало родители, които са имали поведение, което в сега действащия Семеен кодекс се описва като родителско отчуждение.

Именно поради това, че нищо не се е променило в поведението на разделящите се родители и отчуждаването на деца продължава да се практикува и в наши дни, съдебните състави продължават да обосновават решенията си на един правен акт с половинвековна давност.

Как се установява родителско отчуждение

При данни за такова, съдът следва да изслуша, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК, становище на психолог. От съществено значение за изхода на делото за родителски права или промяна на режим е отговорът на въпроса – кой от родителите има вина за родителското отчуждение при детето.

Затова и съдебната-психологическа експертиза, допусната по дело за родителски права, трябва да изследва освен детето и двамата му родители. Защото именно в тяхното поведение, в техните неуредени отношения и желания за отмъщение и реванш, се крие отговорът на въпроса – защо детето е отчуждено.

В практиката си сме виждали как родители отказват да приемат становището на трима различни специалисти в областта на психологията, че детето им е отчуждено именно поради тяхна вина и тяхно поведение. Често родителското отчуждение настъпва поради действия на самия „отчуждаван“ родител.

Това обикновено се случва с бащите, които не разбират, че говорейки срещу майката, сипейки обиди срещу нея, притискайки детето да избере страна в родителския конфликт, всъщност го отдалечават от себе си. А когато специалистите психолози им покажат грешките, отказват да приемат и твърдят, че вещите лица са „купени“.

Значение на родителското отчуждение в дело за родителски права

В случай, че се констатира съзнателно настройване и отчуждаване, с цел защита на интереса на детето, то следва да бъде дадено за отглеждане на родителя, който няма отчуждаващо поведение.

Отчуждаването на детето следва да се приравни на психическо насилие, което може да има сериозно отражение на бъдещото му развитие. Затова, поведение на родителя, което може да се квалифицира като родителско отчуждение, следва да бъде санкционирано от съда като грубо посегателство срещу интереса на детето.

Последици за детето от родителското отчуждение

В практиката си сме виждали редица случаи както на съзнателно отчуждаване, така и на несъзнателно.

При първия случай, планувано, с логични и последователни думи и действия детето се отдалечава емоционално от другия родител. Ясно се разбира от „отчуждаващия“ родител, че това не е добре за детето, но желанието за отмъщение е по-силно и детето е оръжието, което се използва с крайна жестокост, без оглед на щетите, които ще претърпи.

Във втория случай, емоционално нестабилни родители, без да разбират, че вредят на собственото си дете, имат поведение, което го отблъсква. Неможещи да пренебрегнат негативизма, обидата, нараненото его, те сипят обиди и цинични квалификации, без разбирането, че детето няма да им даде исканото удовлетворение. Напротив, то ще се отврати от тях и ще започне да ги избягва.

И в двата случая такива родители имат поведение, което крие сериозен риск от развитие на погрешни психически установки в собственото им дете. След като то порасне, ще съсипе личния си живот, защото инстинктивно ще възпроизведе грешния модел на поведение на собствените си родители, които за него са авторитети и примери за подражание.

Предвид това, че родителското отчуждение се среща удивително често, има два варианта – или родителят е неспособен на елементарна мисловна и аналитична дейност, която да му позволи да предвиди последиците, или същият приема за нормално съсипването на бъдещето на своето дете.

И в двата случая на такива родители не следва да бъде предоставяно упражняването на родителски права и дори следва да бъдат ограничавани контактите им с детето, докато не коригират поведението си.

В случай, че Вашето дете е настройвано от другия родител, не се колебайте, свържете се с Адвокатска кантора „Белев, Манчева и партньори“. Ние имаме богат опит в делата за родителски права и превенцията на родителското отчуждение.

Колкото по-рано потърсите нашата помощ, толкова по-лесно и бързо ще възстановите нарушената емоционална връзка с Вашето дете.

Материалът Дело за родителско отчуждение е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Често срещана реплика от мъжете в брачната връзка, на които предстои развод, е „Не искам да носи моята фамилия!“. В случай, че такова е и желанието на жената, то тогава няма проблем.

Ако обаче жената има свои съображения да остане с фамилното име на съпруга си, то Семейният кодекс поставя решението изключително на нея.

Причини за смяна или запазване на фамилията

Много често и самите жени, обръщайки се към нашата адвокатска кантора, не са наясно с това дали желаят смяна на фамилията след развод.

Сред причините да се поиска възстановяване на фамилията обикновено са следните:

1. Наличието на важни документи, издадени на рождената фамилия като дипломи за висше образование, различни професионални сертификати или грамоти;
2. Произход от известна фамилия, с която жената се гордее;
3. Личното желание на жената да престане да се идентифицира с фамилното име на своя съпруг поради различни негативни натрупвания.

Практическите неудобства от това да доказваш, че даден документ, издаден на лице с различна фамилия, лесно се преодоляват чрез снабдяване с Удостоверение за идентичност на имена. С този документ се установява, че носещият различни фамилии в различни периоди от време е един и същи човек.

Сред най-често срещаните причини, поради които жените желаят да запазят името си след развод, обикновено са:

1. Желанието да са с една и съща фамилия със своите деца;
2. Продължителното му носене, обикновено повече от 10 години, и свързаната с това известност в обществото и професионалните среди;
3. Нежеланието да се извършва промяна в издадени лични документи.

Правни аспекти и практически насоки

Дори на първо време да желае да запази фамилното име след развода и впоследствие промени мнението си, законът дава възможност за промяна на фамилията посредством воденето на дело за смяна на име. Основанието за вадене на същото е отпадналата необходимост членовете на едно семейство да се идентифицират посредством общата фамилия.

Когато нашите клиентки ни питат за мнение по този въпрос и какво би било най-правилното решение, ние даваме един и същи отговор: ръководете се единствено от практични съображения и по-малко от емоционални.

Често обаче в делата за развод са налице силни негативни чувства към носената фамилия и възстановяването на рождената, макар и не особено практично, е по-добрият вариант.

Материалът Фамилното име след развод е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Въпреки това и детските психолози, и ние като адвокати по семейно право, съветваме родителите да се придържат към универсалните правила, които ако се спазват, помагат на децата да приемат по-лесно настъпилите след прекратяването на брака промени.

Избягвайте отрицателни изказвания по адрес на бившия съпруг

НИКОГА не настройвайте детето против бившия съпруг и не унищожавайте репутацията му като родител.

Без значение от негативното личното отношение между двамата родители, детето не следва да чува обидни и омаловажаващи думи по адрес на човека, който обича.

За съжаление, много родители, без да осъзнават каква огромна вреда нанасят на своите деца, ги използват като оръдия за отмъщение, предопределяйки те също да бъдат нещастни и предубедени в бъдещите си отношения.

Избягвайте обвиненията пред детето

НИКОГА пред детето не обвинявайте бившия си партньор за взетите от него грешни решения, довели до разпада на брачната връзка.

Обвиняването на другия родител във „всички грехове“ често води до това, че детето, за когото бащата е авторитет и модел за поведение, започва да мисли, че всички бащи или майки на света са лоши. Подобна психическа установка в ранна възраст задължително ще окаже негативно влияние върху живота му в последствие.

На въпросите на детето защо родителите са се разделили трябва да се отговаря по следния начин: „Понякога големите хора мислят по различен начин и им е трудно да живеят заедно. Затова и те се разделят, но това са работи на големите и те не касаят децата.“

Наблюдавайте детето за признаци на стрес

Наблюдавайте детето си за признаци, показващи, че поради допуснати грешки в съобщаването на това събитие, то го приема тежко. Сред типичните признаци са влошаване на успеха в училище, избягване на общуване със своите съученици, затваряне в себе си. Ако видите подобно поведение, то инициирайте разговор за това какво чувства, какво му тежи, изпитва ли някаква вина.

Помнете, че в този период децата повече от всякога се нуждаят от демонстрация на обич и внимание и не пренебрегвайте тази им потребност.

Уверете детето, че не носи вина за развода

Както и при съобщаването на развода, не пропускайте постоянно да напомняте на детето, че то няма вина за раздялата, че не то е причината, а че големите хора, когато не могат да постигнат разбирателство, често се разделят.

Това дава на децата и пример, че ако не се чувстваш добре в дадени отношения, то те следва да бъдат прекратени, а не да се търпят. Това ще ги направи значително по-щастливи и правилно оценяващи отношенията, в които ще участват в бъдеще.

Избягвайте възлагане на отговорности на децата

НИКОГА не възлагайте на децата отговорности, които по принцип се носят от самите родители. Реплики от рода на „Сега ти си мъжа в къщата“ или „Сега ти отговаряш за по-малкия си брат или сестра“ следва да бъдат избягвани всячески.

Възлагането на отговорност на дете, нямащо силата и знанията да ги поеме и провалящо се в това да оправдае очакванията на възлагащия му ги родител, често води до депресивни състояния при такива деца.

Бъдете честни с детето за вашите чувства

НИКОГА не лъжете детето, че всичко с вас е супер и няма проблем, особено ако самият родител не се справя добре с това да крие преживяванията си и това се вижда от детето. По-добрият вариант е честно да бъдат признати чувствата, например: „Много ми е тъжно, че ние с баща ти/майка ти не можем вече да живеем заедно, но ние те обичаме и скоро ще успеем да направим нещата по-добри за всички нас.“

Отричането, когато детето пита дали всичко е наред, води до загуба на доверие у него и по-трудно овладяване на евентуални бъдещи психологически проблеми.

Възстановяване на психическото здраве на родителите

Родителите след развода са длъжни да започнат незабавно да възстановяват психическото си здраве и равновесие. Това помага както на самите тях, така и на техните деца.

Когато родителите са спокойни, потискат желанието за отмъщение и реванш, и когато водят диалог, самите деца преживяват развода значително по-леко и без излишни психически травми.

Съветът, който най-често даваме за отношенията по време и след развода, е този период да бъде преминат във възможно най-спокойна и дипломатична обстановка. За да се избегнат негативните въздействия от развода върху децата, те трябва да бъдат максимално изолирани от целия процес. Разводът се случва между родителите и те трябва да положат усилия да си простят, да се изслушат и да отчетат общите и индивидуалните си интереси.

В преобладаващия случай, развеждащите се родители не могат да се справят с емоциите си и това налага да се обърнат за помощ към семейноправни специалисти, които да бъдат медиатори на отношенията и да водят двойката по възможно най-лекия и бърз път на урегулиране на отношенията, касаещи техния развод.

Обръщайки се за помощ към специалистите от Адвокатска кантора „Белев, Манчева и партньори“, развеждащите се съпрузи ще получат помощ в това да разберат възможно най-добре своите чувства и мотиви, както и да избегнат негативните преживявания за техните деца.

Помнете, че децата не са виновни за решенията на възрастните. Затова и най-главното при всеки един развод е родителите да се справят със своите емоции, като не забравят да дават на своите деца чувството за безусловна любов и подкрепа.

Материалът Отношения с детето след развода е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Според Екзархийския устав, изневярата също е абсолютно основание за допускане на развод, като пред духовния съд е достатъчно да се докаже, че е имало извънбрачни отношения, за да бъде допуснат развода. По това време не е изследвано дали в резултат на прелюбодеянието бракът е претърпял дълбоко и непоправимо разстройство, а се е приемало, че самият акт на изневяра е водило до такова.

Еволюция на правната рамка относно изневярата

След Освобождението изневярата също е призната за тежко брачно провинение, доколкото е нарушение на съпружеското задължение за вярност и взаимно уважение. И тук идва интересният момент, че в последната си редакция на Семейния кодекс от 2009г. задължението за вярност вече не фигурира сред съпружеските задължения, а практиката в последните години е на това брачно нарушение да се придава малка или никаква стойност при развод.

В съвременното право самият акт на изневярата не е достатъчен, за да обоснове развода. Необходимо е този акт да е довел до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Защо обаче е въведен този допълнителен критерий? Отговорът е ясен – не винаги изневярата ерозира брачните отношения в крайна степен и законодателят е преценил, че всеки отделен човек приема липсата на вярност в брачната половинка по различен начин.

Практически наблюдения

В практиката си съм виждал множество случаи на тежко понасяне на изневярата, на невъзможност егото да бъде подтиснато и да се прости, но също така и много случаи, в които се дава втори шанс на провинилия се съпруг и семейните отношения се продължават.

Често срещана грешка при разводите по исков ред заради изневяра е съпругът да търси морално удовлетворение в съда, при положение, че разводът може лесно и бързо да приключи по взаимно съгласие. И аз винаги задавам на желаещите да водят бракоразводна война съпрузи един и същи въпрос – „Какво мислите, че ще спечелите, ако докажете изневярата на другия съпруг?“. Задавам този въпрос по причина, че първо изневярата се доказва изключително трудно – все пак хората, с малки изключения, не смятат за нормално да извършват прелюбодеяния пред свидетели.

И на второ място, защото на практика доказването на изневяра при развод по исков ред единствено води до това, че съдът ще присъди направените разноски по делото на непровинилия се партньор.

Митове и факти при развода поради изневяра

Една изключително често срещана заблуда е, че ако е изневерила съпругата, това дава предимство при развода на мъжа в частта, касаеща родителските права. Това обаче няма никаква връзка с реалността и доказването на изневяра по никакъв начин не дава предимство при определяне на родителските права или ползването на семейното жилище.

За някои хора моралното удовлетворение от това, че другият съпруг е признат за виновен за това, че е изневерил е важно, за да бъде заздравено нараненото его, но на практика искането да се прекрати брака поради изневяра има много повече негативи, отколкото позитиви.

Негативите от доказването на изневяра

На първо място „ваденето на кирливи ризи“ винаги предизвиква краен негативизъм в отношенията след развода. Макар, че кръгът на лицата, които на практика ще разберат за изневярата е сравнително ограничен – съдията, адвокатите и най-близките, това задължително влошава отношенията между съпрузите.

Когато страните имат деца, тези влошени отношения неминуемо рефлектират не само върху отношенията между родителите, но компрометират и тези с децата. Неприязънта между родителите, породена от злепоставянето, поражда напрежение и желание за реванш, и като оръжия за това често се използват децата, като на практика съм виждал това да се прави и от двете страни.

В желанието си да накажат другия родител, често пред децата търсещият морално удовлетворение родител представя в най-черни краски изневерилите баща или майка и по този начин подронва родителския авторитет, не само на другия, но и своя собствен.

Защо обаче става така, че целеният резултат е различен от този, който се случва? Много просто – изкарвайки се жертва, разчитайки да получиш съжаление и разбиране от собственото си дете, единствено получаваш презрение и загуба на уважение от него, защото никой не харесва и не уважава слабите.

Най-честият резултат от тези действия не е привличане на детето към себе си, а е тийнейджър, който мрази еднакво и двамата си родители.

Имуществените отношения след развода

Доказването на изневярата и вината за развода, последвани неминуемо от влошаването на комуникацията и личните отношения прави на практика невъзможно доброволното уреждане на имуществените отношения. Ако двамата съпрузи след развода проявят разум и запазят комуникацията помежду си, това значително увеличава шанса да избегнат необходимостта от водене на дело за делба на придобитото по време на брака имущество.

Като заключение, съветът ми като бракоразводен адвокат е, ако можете да преглътнете обидата и гласът на нараненото егото в ситуация, в която партньорът е изневерил и това не е инцидентен случай, да обсъдите прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Разгласяването на този факт и желанието за реванш няма да ви донесат никаква полза, а негативите и в емоционален, и във финансов план от едно тежко дело за развод по исков ред заради изневяра могат да са значителни.

Материалът Развод заради изневяра е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Именно в частта, касаеща режима на лични отношения, са и най-големите спорове на разделящите се страни, а личните предпочитания на част от съдиите също не допринасят за това да бъдат постановявани работещи на практика съдебни решения.

Основен проблем са остарелите формулировки, които се постановяват от съдиите при делата по исков ред или пък сляпо се поддържат от колеги адвокати от по-старото поколение.

Възможно най-порочната формулировка за режим на лични отношения е „всяка първа и трета седмица от месеца“ или още по-лошата „всяка втора и четвърта седмица от месеца“. На пръв поглед нищо страшно, но когато дам календара и попитам отсрещната страна, която спори с мен коя е първата седмица, почти винаги получавам грешен отговор.

Това е така, защото аз като профилиран бракоразводен адвокат знам правилото за изчисляване, а обикновения човек – не.

А правилото е сравнително просто и е дадено в тълкувателно решение на ВКС казващо, че за първа седмица се брои тази, в която всички дни от понеделник до неделя са в съответния месец. Следователно ако първата седмица от съответния месец започва например от сряда, то това е не първата седмица по смисъла на закона, а първа ще бъда седмицата след нея.

И когато двамата родители са на различни мнения относно това, коя е първата седмица от определения режим на лични отношения с детето, неминуемо се стига до конфликт.

Кой е виновен това да се случи?

Отговорът е лесен – съдът, който постановява съдебно решение по шаблон, без да държи сметка как то ще работи на практика или адвокатът, който не е адекватен на изменената социална обстановка и новите тенденции в делата за родителски права.

Какво е решението на този проблем?

То също е лесно – формулировката на вземане в събота и неделя да бъде „всяка четна /или нечетна/ според поредният и номер в годината седмица за времето …“. Това изчисляване е много по-лесно и ясно, защото всеки закупил си календар ясно вижда коя е съответната седмица – първа, втора, четвърта и т.н. и съответно няма как да се получи разминаване в резултат на тълкуване. А така се избягват и конфликтите между родителите.

Втори огромен проблем е безумната формулировка „През лятото да еди-колко дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката“. В практиката си съм виждал как майка взема три дни в средата на десетте, през които бащата е взел детето за море, само и само, за да го върне и да попречи на почивката му.

Получава се едно остро противоречие изразяващо се в противопоставяне на висшия интерес на детето от контакти с родител срещу възможността за платен годишен отпуск на другия родител.

Още повече, поставя се правото на един баща /обикновено/ да се вижда с детето си в подчинена зависимост от субективните преценки и желания на другия родител майката /обикновено/, която има всички възможности да злоупотреби и саботира режима на лични отношения посредством платения си годишен отпуск.

Решенето на този проблем отново е гениално просто.

Вместо да се поставя правото на лични отношения с детето в зависимост от субективен, лесен за манипулиране и използване инструмент като годишния отпуск, то най-простия и лесен вариант е да се формулира виждането през летните месеци по следния начин: „Родителят ще има право да вижда и взема при себе си детето да времето от толкова часа на това число до толкова часа на това число за всеки от летните месеци ….“.

С едно изречение се внася максимална яснота и се пресичат всякакви опити за злоупотреби.

Разбира се има и много други моменти, за които трябва да се следи при писането на споразумение или искова молба при делата за родителски права и далата за развод, но нашият съвет е да доверите своите правни проблеми на професионалистите от „Адвокатска кантора Белев, Манчева и партньори“. Така ще си гарантирате, че няма да получите съдебно решение за лични контакти с Вашето дете, което практически не може да бъде изпълнено.

Материалът Порочни практики в делата за родителски права е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.

Преди да разгледаме различните хипотези, касаещи съвместно обитавания дом, следва първо да се изясни какво е семейно жилище по смисъла на СК. Определението може да бъде открито в §1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс и по същество представлява жилище, което е било съвместно обитавано от съпрузите и непълнолетните им деца.

Варианти на разделяне на семейното жилище при развод

Често срещана грешка сред клиентите е да твърдят, че имат семейно жилище при фактическо съжителство. По смисъла на СК обаче, едно жилище добива качеството семейно само ако се обитава от лица имащи качеството съпрузи, което от своя страна изисква задължително те да имат сключен граждански брак.

При така модерното напоследък фактическо съпружеско съжителство съвместно обитаваният от партньорите недвижим имот не придобива това качество и не може да има семейно жилище без брак.

Когато двамата съпрузи се развеждат по взаимно съгласие те в споразумението посочват кой от тях ще остане в жилището и ще го ползва след развода. Тогава решението на този въпрос се дава от самите съпрузи и каквато е тяхната воля, такова е и решението на съда.

По-сложно стои въпросът когато липсва съгласие и е образувано дело за развод по исков ред. В тази хипотеза, за да се разбере какви са правата на съпрузите следва да се изяснят въпросите чия собственост е семейното жилище.

Ако то е собственост на двамата съпрузи, то съдът изхождайки от това, че следи служебно за интересите на децата обикновено предоставя жилището на родителя, който ще полага грижи за ненавършилите пълнолетие деца.

В случай, че страните имат семейно жилище, собственост на двамата, но са без деца или децата са пълнолетни?

Тогава в случай, че жилището не може да се обитава и от двамата, то се дава на този, който докаже жилищна нужда.

Ако спорното семейно жилище е собственост на трето лице то може да бъде предоставено от съда за срок не по-голям от 12 месеца на родителя, който ще упражнява родителски права.

Собствениците на това жилище, в случай, че са роднини на другия съпруг обикновено предявяват иск за плащане на наем за ползване на техния недвижим имот.

В случай, че семейното жилище е лична собственост на единия съпруг то може да бъде предоставено на другия, ако съответно същият бъде определен за титуляр на родителските права. Лишеният от ползването съпруг може да предяви наем за ползване на семейното жилище от другия съпруг, в който обаче се приспада ползваната от детето или децата на страните част.

Какви са вариантите за решаване на спорните въпроси относно семейното жилище след развода, когато то е съпружеска имуществена общност?

В случай, че липсва съгласие между двамата съпрузи то прекратяването на съсобствеността чрез продажба, замяна или делба е най-разумният вариант, който в значителна степен би намалил конфликтността и неудовлетворението между страните.

Естествено най-добре за всички е бившите съпрузи да се разберат и да осъществят продажба съвместно на семейното жилище, като по този начин получат възможно най-добрата цена.

В случай, че това е невъзможно следва да се премине към делба на семейно жилище след развод, като в този случай на подялба съдебните разходи и оценката на съда е възможно да не донесат на страните очакваните от тях суми.

Когато разводът е само началото на по-широк имотен спор, често се налага съдействие адвокат за недвижими имоти, който да защити интересите ви и при бъдещи сделки, прехвърляния или съсобственост.

Често срещан вариант е дарение на семейно жилище на децата със запазване на правото на ползване, по този начин и двамата бивши съпрузи остават морално удовлетворени, че са направили нещо добро за децата си.

В същото време изчезва усещането, че някой от тях е прецакан защото е лишен от правото да живее в своя имот.

Предвид бума на ипотечното кредитиране все по-често се среща хипотезата дадено семейно жилище да е с ипотека. Страните следва да разбират, че банката е трето лице, което не го интересува техния развод и всеки е длъжен да плаща кредитните си задължения така както ги е поел.

Интересен вариант е когато и двамата съпрузи са съдлъжници по договора за ипотека след развода тя да се прехвърля само на единия и само той да я плаща, като в същото време се прехвърля и собствеността – било с брачен договор или със сделка след прекратяване на брака.

Както и всяко друго право на ползване и това за ползване на семейно жилище може да бъде прекратено било с изтичане на срока, за който е учредено или с нотариално заверен отказ от ползване.

Законът също така предвижда и възможност, при промяна на обстоятелства да се иска промяна на ползването, като често срещана хипотеза е когато имащия право на ползване родител се премести да живее при нов партньор.

В настоящата статия разгледахме само малка част от най-често срещаните житейски ситуации касаещи семейно жилище след развод.

Ако ви предстои дело за развод, имате въпроси относно децата и имуществото и искате да получите квалифицирана адвокатска защита от специализиран бракоразводен адвокат се обадете на тел. 0876 208 551.

Материалът Семейното жилище при развод е публикуван за пръв път на Белев, Манчева и партньори.