Шматкология

Мръсотия

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 20 Apr 2012 22:14:00 +0000

Бях написала текст за себе си.Емоционален като мен.Шарен.Объркан и много selfish.

Ама бях.Няма да го публикувам.

Дадох си сметка, че понякога е по-добре да запазиш себе си . Да сложиш табелка „интимно” на някои свои лични или не толкова лични черти от характера.Че на кого му е нужно да знае , че спя с две възлгавници , примерно.

А в момент на обида, отнесох белият лист с мислите си.Бях като буря.Пишех без да спра.Сега само чета.Не зная дали ми се пише още.Няма го онзи хъс , с който кликвах на бутона публикувай.Изморих се да пиша.Искам да чета.Много.

Искам да чета дори себе си.Мога.

Днес ще споделя този текст с вас, защото искам да се отърва от мислите в него.Не ми харесват.Но казани на глас са вече изплюти.Искам да ми олекне.

Живеем в мръсен свят.Свят на хора с бездушни погледи и светофарни преживявания.Свят без очила , свят без действия и свят предаден на прахта.

Живеем. Не знам дали това е точното определение.Ама разбира се- живи сме.Мърдаме крайници, бъркаме манджата , научили сме се да боравим с всякакви копчета и машинарийки , дишаме , пием пре-някаква си вода.Живеем.

Тъжно ми е. Виждам самота в хората.Няма го хъсът за живот.Останало е само хищното докосване до насъщния.Виждам и добри хора, но те са като сянка.Не им достига да прегърнат всички с емоцията си.А и не могат.Виждам и хора, които не знаят какво да правят с живота си.Живеят по начин , по който не им е угоден, но се нарича модерен.Биват изкормени , осакатени и импотентни- душевно.Грозни души на живи хора.Тъжно е.

Питам се дали ми е достатъчно да живея само за да се събуждам?Не.Искам да мога да бъда пълноценна, да имам мечти, цели , онези всички нещица , които произвеждат заря в душата ми и ми помагат да мисля с дни, години, планети, вселени напред.

Познавам грозни хора.Грози емоционално.Да се впиеш в човешката плът на чужда душа е по-болезнено за теб самия.Паразитният начин на живот е едно нагло преяждане с човешките чувства.Остава ти само гола оригня.Повръщани животи, скелети от оглозгани сетива и още толкова трупове на някога цветни души. Дали има такива хора...има.

Като малка, а и понякога сега , вярвам че всеки човек е създаден с мисия.Никога не съм знаела своята, но съм се опитвала да се добера до нея.И ако не успея, ще бъда доволна, защото съм останала човек.Кауза , която се оказва недостижима за саможивните нрави на гражданите на света.Трудно било.Защото изкушенията били много.Хм.Отново става дума за опаковки с безумна цена и минимална стойност.Нима една парцалка на стойност 300 лв би те дарила с достойство и мотивация за живот?!Може би аз не разбирам. И така ми харесва.

Тъжно ми е още за природата.Тя ни гледа, търпи извращенията ни и ни се смее.Гърлено.Така и не прозряхме силата й , от която можем да се възползваме.Дори забравяме да си почиваме на онези слънчеви полянки , обагрени с полски цветя и аромат на сезон.Камо ли да дъвчем трева и да си подсвиркваме , обляни в светлината на безгрижието и носещи се върху вълната от скрибуцащи звуци от старо колело.Заменихме разходките в парка, с разходки в мола.Лишаваме и децата си от зелено.А зеленото е успокоение, пълнота, емоция и толкова много пеперудки.Рози.Люляци.Вместо това букваме почивки All Inclusive в 5 звездни хотели в чужбина и се отдаваме на плюскане.И аз съм била на такава, но не тропам с крак да си почивам постоянно по този начин.Не е моето уединение и не позволява на душата ми да звъни.Бляскавостта на хотелските звезди няма да измие мръсотията от душата ви.Но може би пак аз не разбирам. Затова предпочитам да се прибера у дома ( наистина у дома, в Хасково, в България) , да хвана мама под ръка и да отидем на нивата.Да прекопаем ягодите, да се изпотим и да си подарим часове на щастие, волност, дишане, живот.И ще поливаме, ще се смеем, ще си подсвиркваме на връщане.Ще заспим като хора, у дома.Там където има истински звезди, истински хора, неуморим живот и още толкова много пеперудки.

А наоколо ще е мръсно.А дори не се опитваме да разчистим плесентта от живота си.Не.Хората се примиряват.Стават овце, без да се иска от тях.Закърняват.Линеят.Чучела.Плашила.Бездомни и черно-бели керемиди на утопичен дом.А черното и бялото всъщност са прекрасни цветове.

Понякога казвам на приятелите си да бъдат хигиенно-предразположени към случващото се в света или казано простичко да пазят себе си от излишни похищения в лицето на чуждия живот.Не е необходимо да преживяваш цялата мръсотия.По-добре изчисти себе си.Не е толкова трудно.

Букет цветя на масата.Усмивка.Пожелание за лека нощ.Мълчание.Простите неща от живота не са модерни, но са онези от които имаме нужда за да сме хора.Чисти.С души.

На 4 бутона

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 17 Mar 2012 20:51:00 +0000

След истерията ми от предишния пост и решенията на blogger да ме докарат до будалък , Zory "заповяда" да се пръкне нов пост, който да избута шматкенските ми подвизи.Изпълнявам!!

На 4 бутона.

Това е нова рубрика в блога ми.Всъщност е първата такава.Тя ще ви отведе в по-личните светове на блогърите.

Реших , че искам да попитам точно определени блогъри, точно определени въпроси.Интервюто с блогъри е доста разпространен гастрол, който дава допълнителна информация за автора написал ваш любим разказ, нарисувал ваша любима картина или колаж , създал ваше любимо прозорче към света.Блиц е кратко интервю.Много кратко дори.Въпросите са такива, които съдържат теми, за които не сте писали/чели и ви се иска да го направите.

Давам начало на 4 бутона сега.

Започвам с НЕЯ!

На колко езика можеш да кажеш „Здравей!”?

Да видим… „Здравей!” на български, на английски, италиански, румънски, френски, руски, чешки и на хавайски …битуин последното най-ме кефи – Алоха :)

Котка или куче?

Куче!!! Това не пречи да обичам Пена – черната глезана у дома.

Любов или чадър?

Любов, но пък може и любов под чадъра J

Три думи за политиката?

Три думи не мога. Мога цяло изречение – Мръсна работа, която все някой трябва да върши!

Една тревога и една мечта?

Тревога ми дали ще успея да се съхраня и да остана себе си въпреки и напреки на житейския си път. Искам, когато настъпи Мигът, да знам, че съм оставила нещо след себе си и че нищо, което съм направила, не е било напразно.

България?

Обичам я с всичките й природни красоти и генетични недостатъци!

Нещо много лично?Поне едно ;)

Често плача, но малцина знаят. И когато ми е хубаво, и когато ме боли!

Кино или театър?

Не мога да избирам – различни са. И двете имат своето очарование!

Обясни ни за писането?

Писането … или ти идва отвътре, или не. Насила не става. То е като своего рода спасение на душата …на белия лист да накъдриш всички онова, което чувстваш и мислиш, което не смееш да споделиш на глас …изповед на емоции и настроения.

Какво би направил/а с : химикал, буркан, цигара и велосипед?

Хм! С химикала бих оставила послание, бурканът …ще го отворя и с пръстче ще близна от сладкото с ягоди …велосипедът …ще го подпра на оградата и ще запаля цигара, докато ми дойде смелостта, за да го яхна …

Любим автопортрет или снимка?

Книга или филм по книгата?Защо?

Строго индивидуално е. Например след „То” по телевизията, отказах да чета книгата на Стивън Кинг. В същото време пък гледах „Изкуплението Шоушенк” и с удоволствие четох книгата, при „Мизъри” беше обратното. Да не останете с впечатлението че само неговото творчество познавам, но затова се сетих в момента. Но може би е добре първо книгата …в писан текст някак по-истински можеш да усетиш събитията и да четеш дори между редовете. Например обожавам Агата Кристи – но пък не пропускам „Случаите на Поаро”, когато ги дават по ТВ-то :)

Какво би променил/а ?

Нищо и всичко! Харесвам се такава, каквато съм – харесвам живота си с всичките му плюсове и минуси… и в същото време понякога ми се иска да съм лошото ченге.

Pink?

Защо не – нищо, че е малко кукленско!

Социална мрежа или бира на пейката?

И трите, дядо Попе :) Важното е клюки да има!

Рецепта?

Тази за щастие май още не е открита.

Ще ни покажеш ли кътче от дома си?
Той е отворен като сърцето ми.

Дефиниция за свобода?

Обратна на тази за робство и различна от тази за слободия.

За кафето?

Ароматът му е този, който отваря сетивата ми за новия ден.

Ще ме нарисуваш ли?

С думи или с молив?!

Твоят блог е?

C`est La Vie

Лятото е ?

Свобода за душата и тялото.

Кауза или мечта?

Каузата е една – да остана в родния си град! Мечтата … оставям за себе си :)

Ти си?

Аз съм …една Дева, която си е сбъркала зодията, според приятелите ми, тайфун, който помита всичко по пътя си!

А ако не съм – искам да съм!

*************

Благодаря Фиф♥

Гответе се ;) Ще получите официална покана на електронната си поща ;)

Blogger country

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 17 Mar 2012 20:01:00 +0000

Така се нарича новата простотия , която произхожда от Blogger!!!

Тотален абсурд!

Какво означава ли?Ще обясня съвсем кратко.

Аз съм в Англия и поради тази причина blogger е решил да ми сложи приставка co.uk на блога.

Но в България, всички Вие които ме четете (благодаря за което) виждате блога с приставка com.

Не знам дали ще засича промяната при хората, които ме четат през рийдър, но сега ще видим.

В първия момент се побърках...повярвайте ми , идеше ми да се разрева.Но помислих трезви, видях им смотания съпорт и съответно това е едно от hot съобщенията.

Надявам се това да не пречи на всички приятели да се отбиват тук.

Натъжих се.... :(

@dzver благодаря {blush}

Ето и screenshot

Това ще важи за всички, които са в чужбина , а всъщност родината им е друга.
Ужасно....

Необходимостта

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 16 Mar 2012 13:35:00 +0000

{source pinterest}

Чернова, която стои твърде дълго време се лута в мислите ми, и от която реших най-сетне да се отърся.

Често си задавам въпроса : ” Какво ни е необходимо, за да...?”

За да сме щастливи.За да живеем стойностен и пълноценен живот.За да се усмихваме по-често.За да сме толерантни с другите.За да сме с една идея по-мотивирани.За да загърбим негативността.За да сме приятели.За да сме хора.

Приятелите ми казват, че е неоходимо да вярвам в малките неща.Приветсвам тази идея, но не я приемам като необходимост.Задължението извиращо от думата необходимост умаловажава емоцията от малките радости.Трябва да се радвам, не е моето мото.

Хората казват, че са ни необходими пари , за да сме щастливи.Не знам.Щастието отдавна не дрънчи на монета , не е хартиено , камо ли мастилено, но пък хората свикнаха да си го купуват.И то им е необходимо , за да са щастливи.Да, купеното щастие трябва да те направи щастлив. Не , и това не е моето мото.

Други казват, че са ни необходими приятели , за да сме повече хора.Приятелите обаче не са щастливи от факта да бъдат средство или разменна монета на нечие полущастливо съществуване.Приятелите са истината.А тя е необходима, само на онези , които са се изморили да я подминават. Приятелите са необходимост, ако ги няма.Трябва да имаш приятели, за да си човек.Не знам.Не ми харесва.

Някои жени настояват , че необходимостта е материална.Склонна съм да се съглася,{но само когато се отнася до наистина необходимите неща}.Превърнали сме я в такава.Трябва да пазрувам скъпи стоки , маркови дрехи и още толкова label артикули.Цената е важна, качеството ( абе, ~~Versace~~ е, к’во ми говориш), удоволствието от употребата е по-скоро показност.Тези жени още казват , че е неоходимо да си печеливш.Разбира се отново от материалната страна на потребността.Да бъдеш богат , за да си по-материално устойчив на женски похищения.Хищничество го наричам аз.Ловът на богаташи не е в моя стил.И тук се разминаваме.

Други жени твърдят, че суетата е необходимост. Бих казала навик или придобита черта от характера.Далеч от всичко , което се класифицира под “трябва ми”.

Някои мъже се нуждаят от жени.Други от майки.Всичко останало не приемат като необходимост, а по-скоро като даденост.Тук се връзвам на висок процент, а съм жена.

Аз не обичам да казвам „трябва ми” , ако наистина не е така.Парите ( знаете отношението ми към тях) са средство, а не необходимост. Всички онези материални облаги , които правят хората "щастливи" , всички излишно показани аксесоари на личния им комплекс – това са неща, от които по-скоро бих избягала, отколкото да изпитам необходимост.

Имам нужда е по-приемливо при мен.И всичко , от което се нуждая е безценно.Няма стойност.Вечно е.

Имам нужда от тях, него, спокойствие, мечти, зелено, кафе , хубава книга, музика и телефон, лудост, странности, интернет , красота, вяра...и още толкова безценни , мои , наши неща...

А какво не ми е необходимо? Всичко онова, което виждам в хората около себе си в момента.

Plus size

noreply@blogger.com (Lili) — Thu, 15 Mar 2012 10:35:00 +0000

Днес съм ядосана. На пошлостта и меко казано грозното изказване на видният , български разбирач Иво Сиромахов.Едва се сдържам да бъда доста по-пиперлива в обрисуването на този снажен момък. Но мога и да не се сдържам. Ето така: "Г-н Сиромахов, имайки предвид телосложението Ви , което лично аз отличавам като пихтиесто, мазно , плешиво и дори гнусно, не разбирам с чия от силите на комплексираната ви психика изписахте следния статус: „Проблемът не е в теб, проблемът е в мен. Ти не си виновна, че не харесвам скучни, дебели жени.” "

Да разнищим целостта на проблема Ви. Една скучна жена е наистина опасно явление за Вас, тъй като и прилично умните такива, рядко биха били покосени от изконната остроумност на Вашата простащина. Не, не съм Люба Колезич, но заврънтулките в българската реч не са ми далечна утопия. Изпитвам отврат и неизлечима непоносимост към типове от вашия сорт.Неузрял домат е по-добрият избор от Вас самия.

Не се стърпях.

Но за да не бъда голословна, нека погледнем фактите.

Plus size.

Всички ние , жените с извивките, които от 7-ми клас „страдат” от размер XL+ сме Plus Size.Кавичките са на място.Страданието е лично Ваше, на всички онези , които не разбирате смисъла на понятия като уважение, равенство, единство и дебела жена.

Дебели жени , драги зрители, няма. Разбира се, че ще предизвивам анорексичен бунт сред нискокалоричните и заклети фитнес звезди. „Погледни се, ма!Ти си 100 кила”.Това няма да ми го каже отражението в огледалото, а някоя оскубана, плоска и импотентна душица, която е наизустила всички диети, калории и прочие и се радва на своето tummy , все едно е хапче за акъл.Да, ама не. Килограмите никак не са белег на интелигентност скъпа.Да не говорим , че всеки мъж ( спорете, ако смеете) далеч не е привлечен от стърчащ кокъл , ръбещ задник или плоска предница.Хайде де?Как е на пипане?Зле, нали? И тогава къде отива резултатността от всичката мъка , от глада или от потта при хлътване на корема?!

Не успорвам фактът, че жена с перфектно тяло ( без смъртоносни диети) буди уважението ми.Но аз не съм тя. И по-важното е , че не искам да бъда.А ако поискам , ще го направя.Въпрос на избор.

Предполагам повече от половината читатели ще се изсмеят ехидно на горното заявление, а останалите ще поклатят глава в нечия посока, ще извикат асоциация или ще си цъкат с език или с каквото имат там.Дори и няма да се замислят над това, което искам да напиша.Майната Ви! Без да се извинявам , защото това е моето лично мнение.

Да носиш дрехи XL не е нечовешко, нито грозно, камо ли скучно.

Аз съм дебела.Е и?

Два типа изказвания:

1.Отслабни.Направи нещо за тялото си.Престани да се тъпчеш.Ще се кефиш на два размера по-надолу.Супер е да кръстосаш крака, без да се сгъваш на фльонга.Вредиш на здравето си. Дане говорим за гардероба.И ще си секси!!!

Аз: Кой е казал , че се тъпча? Аз си кръстосвам краката!Аз съм секси!

2.Аз те приемам такава каквато си, но няма да имам нищо против ако отслабнеш, стига ти го пожелаеш.

Аз: Съгласна.

Била съм 60 килограма, била съм и повечко.Тоест вкусила съм и от двете торти , нискокалоричната и онази със страхотния маслен крем.И двете са ми вкусни, но аз съм си аз.

Най-важното е да се чувстваш добре в кожата си!

Скучна.

Има и такива хора.Но комплектът скучен, дебел – Не!

Здраве

Тук залагам на това, че всеки преди всичко трябва да е здрав.Няма две мнения по въпроса.Но понякога , слаб не означава здрав.И обратното.Ако килограмите са нездравословни, тогава съм За отслабване.Но само в случаите, в които става дума за здраве!!!

Моралната страна на plus size.

1.Депресирана ученичка с очила и брекети.Това е картинката, която масовката рисува.Натяква и вглъбява.И накрая се получава.Тя ще си повярва и ще стане скучна и дори ще напълнее.Не защото не умее да се усмихва, не защото не е секси, не защото няма влудяващ поглед, не защото няма разкошна трапчинка, не защото няма разтапящо черно бельо, не защото носи дрехи plus size, а защото някой друг е пожелал така.

2. Аз съм жена plus size.Period!

И ако някой иска да ми каже или дори намекне, че не е възможно една закръглена дама да бъде секси , ще се изсмея.Гърлено и от сърце.

Фактите.

Plus size моделите са едни от най-харесваните, обличаните и показваните.Защо ли? Вижте сами.

Ta?! Вие какво мислите?

{double shot}

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 04 Mar 2012 22:28:00 +0000

{source google}

Аз ги познавам.Тях двамата.Виждала съм ги как словоблудстват, как се усмихват , как допират крайчеца на измъчените си души в магнитното поле на възбудените си съзнания.Често ги засичам да пеят, сляли душите си като атомни отломки , стържещи в напевен и ужасно скован танц, танцът на необузданата им свенливост.

Те се познават.И двамата.Виждали са се.Понякога затварят хоризонта заедно и слушат грохота от затръшването.Оглушават заедно при вида на еуфорията си и меланхолично галят стоманената си гордост.Често се подминават.Оставят другия да диша сивотата на сбободното място в киното.Успяват да се видят и без да се срещат.Цикличност.

Вие ги познавате.Тях двамата.Виждали сте ги.Винаги са там.Обличат погледите си в прашни отминалости и предстоящи огледалности.Изтръпват заедно, наелектризират душите си с пипалата на емоцията си.Вплитат косите си в измъченото слънце и се потапят в ледената дълбочина на душите си.Гледат се, наострили подсъзнанието и готови да подпишат романа си , с течността на романтизма.

Те се обичат.Напечатано.Видяно през обектива. Шумно.Мастилено.Глухо.Замаскирано.Очевидно.Глаголно.С пяна.С три маслинки.С лед.Изпотено.Плакатно.Известно.Безсрамно.Отдавна.

Няма ли кой да им каже, че ние знаем?!

Пена на гурбет

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 24 Feb 2012 13:49:00 +0000

[част 1 Телеграмата]

Леля Пена я знаете. Снажна българка. Възвисочка, усмихната до горната дясна пломба , дето й я плати здравната каса.Възпълничка, тантуресто приятна и поклащаща се като мама барба. С пеньоар от универмага , кафяв на червени квадратчета- ситни. И ролки си слага, но в специалните случаи: като банкета за Нова Година и прасешкия ритуал на село. Даже е суетна.В тия празнични и високохолестелорни дни можете да я видите с усмивка , достойна нахлепотила джуките в цвят 121 , туй беше подарък от Делчо за миналия рожден ден- от корекома. Ама що ви разправям за леля Пена.Вие я знаете!

{source pinterest.com}

Един ден леля Пена получи телеграма. Прилежно сгъната, комай миришеше на нещо, ама тя така и не разбра на какво, защото бобът й загоря докато кокетничеше с пощальона.Тъй де, снажен момък беше, не като нейния Делчо – горкият едва 70 килограма ги докарва покрай Коледа. И баба Неда, комшийката, все цъка като мине покрай нея.Поздравява я човеку, а те все го мъмри: „Яж бе момче!Виж съ’ на ко’ мязъш.Пфу, не тъ ли ‘рани тъз’ тфойтъ?”. А , телеграмата.Ох!Пена се огледа ту насам , ту натам- епа съвсем сама си беше.[Делчо полираше чайника на кухненската маса] . Загърна се у пеньоара , па се тръшна на кушетката.

„Мила ми како Пенке,

[въх , кой тъй ще ме нарича мене...мила...па и Пенке, я съм си Пенъ....чей’ да прочетем надоле]

Аз ти пиша.Братовчедката ти Лена.От Париж.

[леле-майко...въх...тая пък чак от Пъриш ще ми пише, има ли акъл?]

Ние сме добре. Живеем добре.Вие как сте?

[я па тая, добре живеели... ми то ние к’во ни е?!Буркането съ гутой’, зельту’ е прицидену, пъ и някой и друг картоф шъ има... добре живеели, суха та суха си остана...пуу...]

Ние с моя Павел ще се женим.

[’еля, то т’фа вашту на нищо не мязъше, саму нагори-надолу, не бързали . ’еля кандисахти и вий]

Тук в Париж.И ви каним с батко Делчо на сватба.

[въх! E те ся я фтасъх.Де гу тоз Париш мъри моме, я дан’ земъ фръкна ...ми то далеч..пък и батя ти ми е болнав, де ще гу мъкна чвякъ...тамън са опрай горкият...]

Изпращам ти билети за самолет и адреса ни, защото не можем да Ви посрещнем.

[......самолед ....ко туй ся...пък щом билети имаме, квот’ ще да е..утиъми]

Поздрави,

Лена."

Леля Пена ....поседя, погледа телеграмата, па стана.Изтупа си престилката, сбърчи нос, свъси вежди па си сипа от загорелия бобец.Изнамери си и люта чушка, уважи и топлия хляб, че и мерудийката.И сирьнету.Ама не се усмихна.Ни веднъж.

Леля Пена не беше глупава.Нищо че все така изглеждаше в клюкарниците на улицата.Харесваше й да я мислят за будала.То така й беше удобно , па и се подсмихваше под мустак ( буквално).Тъй и тъй я говореха, тамън няма да им дава захар, сол, брашно, яйца назаем.То да не ги е гледала тез ниви и кокошки зарад комшийката.Тя па тая една сплетницъ...Пуу...

[Въх, ама я съ хептень съ отпеснъх...тя тъз тилиграмъ мъ замаи...у Париш на сватбъ...на тъ ей ся хукнаф...ууу Лено, Лено...де отиди и ти да се жениш мъ..ся да се чудим ко да кажем у селу.Къф тоз Париш, да не си тукъ да му ударим ено уро...кфъ' сватбъ шъ ми говориш ти на мени...] Пена се оригна сочно.

-Пено....Пено...Пено мъ!

-Ни мой рукъ мъ Гано..идъ.

-Пеноу...

-Кажи Ганоу.

-Ми то...такоутъ ... тоз пощальоня, що донеси мъ...нищо не каъш начи ... се си такъвъ ..крийш съ!

-Мба, за ко ши съ крия мъ.... [ше ти кажъ я на тебе клюкаркъ с клюкаркътъ ти]

-Ми кажи де, ко донеси, писму ли да беше или ко?

-Мълчи мъ.Писму.Кой пъ ше ми пиш’ на мени.

-Ми де тъ’ знам.То ся модерну било поща да имаш.Тъй вика оназ рус'тъ от тивилизоря.

-Ма нимой мъ занимаъ мъ...я тиливизия ни гледъм.Нал’ мъ знаиш.Точката да ми пей и хич ми не тряъ някой да ми говор’ .

-Ми то така мъ...

-Телеграма.

-Ъ?Ко?

-Нал’ мъ питаш ко донеси оня , тилиграмъ , ко друго.

-М’чи как тъй мъ?Кой т’фа, ко стан’ло?Кой умрял?

-Сакън.Стига прикаъ' глупости мъ Гано!Брадчекътъ Ленъ ши съ жени, та на сватба ни викат с Дельчъ.

-Ха!Ми айде честиту.Ко зъ й купьте?

-Ма ти ко приказвъш мъ?Кък пък няма да хукнъ , на 'орътъ зъ угаждъм...кък ли не?

-Мчи как тъй мъ Пеноооууу??

-Кък, кък..на тъй.Никъде не утийъм аз.Де да гу знам я тоз Париш дей.

-В Европа Пенке.

-Ти да мълчиш бе Дельо!!!

( туй отгоре съм го писълъ я, койту искъ да вервъ)

{you&me}

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 20 Feb 2012 22:52:00 +0000

{source pinterest.com}

Тиха музика.Изящното шумолене на две души.Жълти макове и сини тапети.Спокойствието полегнало на бял мукет.Опърпан фотьойл, розови чoрапи и сива проницателност.

Отново щракване, кликване, потупване или стара панта.Музика.

Душ, вана , цигара.Кафе.Музика.

Прането мирише на тях.Стълбищата пеят със смеха им.Кучето на съседите им се усмихва.Лъвчето на входната врата им намига при допира със студения ключ.Музика.

Тежки завеси , счупен свещник, тяхна снимка, жълт свещник.Зелен стол, цикламена блуза.Музика.

Кашон, панер, дистанционно, чаша, запалка, огледало, нейната четка за коса.Музика.

Преплетени усмивки, подвиквания , миризма на печено, лимонада.Музика.

Спъвания, закачки, прегръдки, среднощен сандвич.Ягоди.Музика.

Музиката на нашата любов.Сега.Вчера и още толкова Утре!

Да заковем

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 12 Feb 2012 12:24:00 +0000

Случвало ли ви се е да намерите нещо красиво, омайващо , стилно, или толкова впечатляващо, че да ви се иска да го лепнете на десктопа си?! На мен да.Случавало ми се е и случайно да попадна на изображение , което ме впечатлява, но забравям къде съм го видяла.Това ми причинява часове търсене, изгубено време и често пъти резултат нулев.

Това е предотвратимо.С новата мини-социална мрежа Pinterest.Видях я при Nathalie . И поисках покана.Така действа за сега.През профила ви във фейсбук и чрез заявка за покана.Изчаках два дни и получих линк за присъединяване.Много съм доволна от това приложение.Тъй като във фейсбук излиза точно като такова.

{pinterest.com}

Pinterest e място за споделяне, събиране, въздишки и много вдъхновение.Разполагате с дъска , или нещо като ваша папка, в която да „забодете” своите интереси. Можете да споделята и пинвате всичко , което ви е направило впечатление в уеб пространството или да качите нещо свое.Разполагате с поддъски ( такава дума едва ли съществува). Всяка една всъщност е като папките ви в My pictures , но никога няма да се повреди или затрие.Не е подвластна на преинсталация.И винаги можете да й се насладите в моменти на определено настроение.

Като всяко ново нещо е много интересно.Особено за хората като мен , които харесваме визуалните изкуства.Разбира се, че можете и да пишете коментари, да харесвате и най-хубавото е , че всяко едно изображение , което откриете в pinterest може да бъде презаковано или repin.Уникално приложение за изображения.Според всеки вкус, стил, разбиране.

Предлага ви се възможност да създавате бордове с вашите лични интереси.Можете да използвате и готови такива.Лично аз промених заглавията според предпочитанията и изображенията, които съм заковала там.

Другата чудесна опция на приложението е, че не е необходимо да изписвате източника на изображението, защото разполагате с pin бутон , който след извличане показва източника.Когато качвате своя снимка можете да изпишете copyright to, но така или иначе вие сте посочен като източник.

Ето я моята странна дъска

Адмирации към екипа на Pinterest.

Препоръчвам!

За Блоговете [сериозно]

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 12 Feb 2012 01:29:00 +0000

През последните дни ми се мяркат фрази като “Блоговете умират” , „Няма блогове" , " има сайтове”, "Хората не пишат" и прочие.

Не ми харесва.Не съм съгласна.Ще пиша опровережение.За себе си разбира се.Кому е нужно да се обеснява защо не му е необходимо нещо , което сам е създал?!

Отдавна мисля по въпроса, но насоката беше различна.Ще я включа като част от сериозното ми постване на тема блогове.Да, трябва да сме сериозни.Блоговете са сила.Доказана.

Далеч съм от мисълта тепърва да обеснявам какво представлява блога, как се създава и за какво служи.Защо се използва всеки решава сам. Кога и къде отново е въпрос на авторски избор.

Скоро гледах клип на ТЕD Simon Sinek - How Great Leaders Inspire

Златният кръг , който се основава на три въпроса : Какво, как , защо. Точно в тази поредица.

Какво е блог се знае или по-скоро всеки е приел дефиниця, която му е достатъчна , за да разбира , подържа и разпространява съществуването му.

Как- използвайки дадени матрици или по своя начин.

Тук считам за необходимо да се отплесна.Не тирадично, а подкрепено с мои лични наблюдения върху блогосферата.В началото на моя личен блог не знаех как. Започнах да използвам блога , вместо стария и верен дневник.Може би съм тръгнала в правилната посока.В която и сега вървя, що се отнася до блоговото ми присъствие и то в Шматкология- блогът, който си остава моят.

С течението на времето започнах да осъзнавам, че този блог се нуждае от подръжка, развитие, корекции и всякакъв друг вид интервенции прилежащи към него.В този момент се запознах с приложенията на blogger. Добавях, триех, търсех начини в помощни блогове за постигане на точно определена визия или поставяне на даден бутон, таб или скрипт , който не се предага за автоматично добавяне от матрицата.Развивах блога си.В полезрението ми се появиха други блогове, които започвах да чета , разглеждам , преглеждах source кодове, дизайн , шаблони и идеи и хващах себе си да търся нещо за себе си в „чуждата паничка”.Тези ми действия да не се приемат като кражба- в никакъв случай.Менях и настроенията.Това също въздейства върху блога ми.Сменях името , шаблона, шрифта.След време се научих как.

Сега следя как се развиват останалите.Приятно е.Почти като да засадиш дръвче [ и такова приложение се появи].И точно тези наблюдения свързвам със златния кръг на Синек.Малка отметка: предполагам тази лекция е много известна и ще бъде добър наръчник за всички бъдещи лидери.На мен ми помогна да се взирам по-добре и да изграждам планове за действие, като първата стълбичка се нарича Какво мечтаеш.Целта : как.Резултатът:защо.Работи.

Та относно моите впечатления.

Има блогове, които харесвам и които не харесвам.Нещо тривиално, според усета, мирогледа, характера ако щете.

Има блогове , на които се възхищавам, но не чета.Това не е толкова клиширано.Харесвам ги , защото авторите им са затворили своя златен кръг много успешно.Защото визията им е безупречно съчетана със съдържанието.Защото са от хората, чиито блогове трябва да се обеснят на другите.Защото спазват изначалния си замисъл и следват точно определени стъпки.Защото са постоянни и сериозни в блого-работата си.Защото споделят , това което добре са пресметнали за интересно.Защото са famous. Но такива блогове не причислявам към графа лични.Дори и някои от тях да са точно такива.

Има блогове, които ме вдъхновяват.Харесвам ги.Някак по default.Харесване от пръв прочит.Следя ги, чета ги доколкото времето ми позволява, споделям ги. Знам , че винаги когато пожелая ще намеря , видя, прочета нещо за себе си.Текст.Картина.Заглавие.Винаги ще има нещо в моя стил.Защото авторите са хора, които са от моята кръвна група и искам да знам какви са настроенията им.Искам да ги виждам да се усмихват.Интересувам се от настроенията им.Пука ми за тях.Комуникирам с тях.Коментирам и очаквам техните коментари.Такива са всички лични блогове, които са в блогрола ми.Не всички ( защото добавям много).Но е достатъчно за мен самата да отсея какво искам да чета и кого.

Има блогове, които не разбирам защо съществуват.Като трън са.Не се посещават.Пишат се голословни текстове или се публикуват прекалено лични истории, в повечето случаи тип gossip.Не зная къде им е скъсана нишката, но виси , разбримчена.Нямам категория за такъв тип блогове.Но те съществуват.

Има блогове , които ще дам за пример.Не на подражание.Това са различни по тематика блогове, които разбира се харесвам.Не само аз , но и приличен брой читатели.Това са блогове, които попадат в графа Истински Блогове. Завършен цикъл и все пак се развиват.Преплитат, донавиват, действат, живи са.Постоянно.

Едва ли е толкова важно, но бих искала да споделя с вас на какво лично аз обръщам внимание в моите блогове и тези , които чета.

В моите :

Шматкология: моят бодил.опитвам се да бъде място , в което ми е удобно.втора кожа да душата ми.Държа визията да ми харесва.Да- на мен.Не на аудиторията.В момента съм намерила точно това, което ми е удобно.Искам да пиша на широко поле- бяло.Пространството ми напомня на добрия , стар , бял лист.Изчистените дизайни са ми любими.Разбира се, че има какво да се „пипне” тук-там.Но това „пипване” е в тясна връзка с настроението ми.Сега те са в хармония.Полагам усилия и при постовете.Опитвам се да бъдат простички, ненатруфени и написани.Не изплюти като споменатата от мен поточна линия.

Ние Снимаме: проект, който започнах с много хъс, чудесни хора и усмивка.Проект , който и до днес ми носи много настроение.Тук има много за „пипване”.Но, колеги дайте ми време , моля.Държа този блог да получи перфектната визия, която заслужава, да бъде полезен, приятен и посещаван.

Brush&Pixel ( или Шматкофотия) : Мислех си , че ми е необходимо място за другите ми страсти извън писането.Дизайн.Снимки.Графики.В момента смятам това за излишно, пък намерих подходящата за настроението ми и тематика на блога визия.Доволна съм и не забравям да поствам и в този блог.

Чернова: този блог беше изблик.И още е.Въпрос на време да го залича или превърна в идея, която подхранвам от месеци.Не зная.Ongoing.

Сборен Пункт: Отново екипен проект. Занемарен.Признавам си.

Е, други блогове нямам.

Всъщност имам само един.Този тук.Така го усещам.Всички останали наричам проекти.Не ги умаловажавам, но те не са личното пространство и удобство на Шматкология.

Има и блогове, които са широкообществени, популярни.Превърнали се в страници.Лично аз правя разлика между блог и уеб сайт.Последното винаги ми носи асоциация за търговия.Тук ще наблегна на брънката Как от златния кръг.В подобен тип блогове са важни : потребители, посещения, генериран трафик, споделяния, бутони, реклами.Това гиотдалечва от моята представа за блог.В тази графа обаче има такива, които харесвам и чета.Използвам ги като източник.Те имат точно определена тематика, която в повечето случаи е достатъчно широка , за да се пише за саксии, копчета и химия.Читателите определят интереса.Те подсказват какво да се предложи на самите тях.Няма нищо лошо в това.Но отново подчертавам личното си виждане: скъсан златен кръг във фаза какво.Няма да давам примери, защото коя съм аз да определям чий/кой блог е еди какъв си.Всъщност го правя , но няма адресат. За да си отговориш или обясниш значението на „Как” е логично да използваш средство.Това средство в посочените блогове е ракламата.Можете да го видите като партньорски банери , информация за семинари, директна реклама, постери и прочие.Тези блогове продават.Изгубили са чара на личното и се оповават на аудиторията и популярността.Подкрепям в случай , че не са наричат , списват , декларират като блог.

Не съм пропуснала Защо.Но аз не мога да отговоря за всичките милиарди блогове по света.Мога да отговоря за Шматкология- защото имам нужда.

В тези , които чета: само текстовете, смисъла, посланието.

Блоговете, които ще дам за пример.Те си имат мои названия.Нарекла съм ги някак си , заради точно определена черта , която съм открила в тях.

Нямам Идея- Постоянство

Владо е блогърът – блог .Уважавам , чета, харесвам и споделям този блог , заради постоянството на автора.Той публикува неуморно всеки ден.Не е така нехаресваната от мен поточна линия.Носи смисъл с всеки един пост.Има ясно поставена тематика, визия, стил.Този блог давам за пример на първо място.Пример за постоянство, не за подражание.Пример за автор-блог-аудитория.Симбиоза на всички съставни части.Б-л-о-г!

79ideas на Радостина – Creative

Ради е един страхотен блогър, човек и артист.Тя се учи да блогва- в буквалния смисъл.Взима уроци, показва реални резултати.Постоянна е.Пише на два езика.Показва ни красоти, арт, вдъхновения, лични експозиции.Има перфектна визия на блога.На този блог нищо не му липсва.Радвам се, че го има.

Васи ли ?!- Василена Вълчанова-Smart

Възхищавам се на Васи.Като блогър.Стилът й на писане е завидно висок.Визията – непоклатимо прилежна , както и постовете.Тя пише за маркетинг, лични въжделения, фотография и много теми, които вълнуват блог обществото.От този блог получавам вдъхновение, цялост и много полезна информация.

In Brief – Надинка- Истина

Повече от харесване ни свързва с този блог.Понякога авторката пише така, както аз бих искала или написала, но не съм, защото не съм тя и обратното.Настроението , което можете да намерите там никога няма да ви е излишно.Не винаги е добро, слънчево или усмихнато , но е толкова истинско, че чак боли.Авторката е пич!Respect!

{ggmu♥}

Режицата неножи или как снежат хвърчинките-Ирония Идиотова-Усмивка и сила

Не знам дали трябва да коментирам този блог и автора.Това е място за големи пичове, силни и истински личности и много хора-идиоти.Теди , аз те обичам! Препоръчвам!!!

Lammoth – Асоциация

Колегата Ламоть е сравнително нова фигура в нашето скромно блогърско мегданче.Но това не му пречи да бъде неотразим в шантажирането на усмивки и продуктивността на смешниците ни.Уникални текстове.Авторът е непоправим добряк и шоколадомелачка.Да се чете, препрочита и запаметява.Визията е добра, заради емотиконите ;)

Something – вкусна фотография

Чета.Попивам.Примлясквам.Един страхотен кулинарно-фотографски блог.Авторката е пре-завидно талантлива и благородна.Споделя с нас.Блог , в който ще се насладите на всичко.Дизайн, визия, публикации, фотографии.

Всички останали блогове, блогъри, които не споменавам тук да не се чувстват пренебрегнати, забравени, прескочени.Не.Пристрастна съм.Вие си знаете.♥

Та, кои блогове умират?!

Среднощна реторика

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 11 Feb 2012 00:14:00 +0000

Защо да не се събудя и да зная къде съм.Защо да не съм точно там, където искам да бъда.Защо да не изпия желаното кафе с хората, които обичам.защо да не избягам.защо да не подскоча и да полетя.защо да не се обадя посреднощ и да им кажа за пореден път колко ми липсват.

Защо да не плача.защо да не мога да бъда емоционална.защо да не съм луда.защо да не снимам.защо да не пиша.защо да не окрасявам живота си в краските на моят филтър.защо да не мажа по потните стъкла.защо да не гоня снежинките.защо да не се спъвам.защо да не искам да бъда пак дете.

Защо да не искам да стъпвам в пясъка.защо да не зарявам коси в слънчевата прегръдка.защо да не се сгушвам в него.защо да не бъда обичана.защо да не обичам.защо да не бъда неговата музика.защо да не бъде част от мен.защо да не потъвам в зелените му очи.

Защо да не мога да сбъдвам мечтите си.защо да не живея за нови.защо да не постигам целите си.защо да не следвам принципите си.защо да не бъда сериозна.защо да не бъда умна.защо да не бъда толерантна.защо да не бъда силна.

Защо да не обичам приятелите си.защо да не мога да им дам себе си.защо да не мога да се напия стях.защо да не мога да им се скарам.защо да не им пиша писма.защо да не ги изненадвам.защо да не им мрънкам.

Реторика.

Аз съм и имам всичко това.И още толкова.Благодаря!

Никога не съм харесвала въпроса „Защо”.Скоро посетих тоалетна, на чиято врата ( отвътре) беше написано „Why?” – на нивото на очите.

Не се замислих.Написах отговор на ум.С цикламен цвят.

Защо не?!

{source : internet}

Защо да не бъдем точно такива, каквито желаем.Защо да не бъдем достатъчно силни да защитим себе си.Защо да не сме хора.

Защото...

/който желае , нека отговори/

За парите...

noreply@blogger.com (Lili) — Thu, 09 Feb 2012 11:08:00 +0000

За парите.Това си мисля днес.

[клише.тривиалност.дрън-дрън.необходимост.средство.начин на живот.зависимост]

Толкова много асоциации и нито една не ми харесва.

В последните години сме зависими от тях.Това също не ми харесва, защото не ми е приятно да се чувствам зависима от хартия с номинална стойност.Поставяте ги в средата и се въртите около тях.Точно това е сегашният кръговрат.Покупката на кило сирене, вносен свински бут, олио с вода и хляб ни прави щастливи.Това е ..не знам...пошло?!

А имаше времена, в които се радвахме на малките неща ( не на стотинките).Не се въртяхме като пумпали около мохабети за пари, кариера или заеми.Разумът ни беше ангажиран с по-стойностни мисли и каузи.Имахме спомени, идеи, мечти.И позволихме да ни ги отнемат.Тук става леко хейтърско...

Не виня никого за описаната зависимост, само си размишлявам , че е можело и без нея.А да си зависим не е никак мотивиращо, позитивно и трудно се преглъща.Разбира се, че има и индивиди , които никак не са засегнати от „ напъни за оцеляване”.Но как така не са им отнели правото на свободно съществуване?! Всъщност са взели малко от мен, теб, съседа, приятеля, учителя, доктора и дори от децата. И ние всички дружно подаряваме свобода, лишавайки себе си от правото на нормален живот.

Винаги съм си мислела, че политиката и всичко около кацата с мед не е толкова решаващо за начина на живот на обикновения човек.Но явно греша.Ние сме подвластни на една лоша имагинерна сила.Лично за мен мисълта, че трябва да живея според депутатските решения е тотално неприемлива.Не съм съгласна.Не го допускам.И напускам.Можех и да остана.Но пак нямаше да дам възможност на нещо статично, сухо-теоретично и неприложимо в ежедневието да си играе с биологичния ми часовник.

Някои казват, че сме безсилни пред силата на парите и политиката.Грешно.Никой от нас обикновените хора не е пари , нито политика.Ние сме хора.С права, задължения, съвест и мисъл.Ако успеем да използваме потенциала си поне до ниво над минималното, ще има стъпка напред.Други не казват нищо, а действат.Подкрепям.

Възпитана съм да приемам парите като средство, а не като цел.Пари се печелят- за мен с честен труд.За други с преговори, фалшива усмивка и процент знания и умения.Сега парите са цел, а хората средство.Кога допуснахме да бъдем болт от колелото, а не колело?!

Парите могат всичко.Не.Хората с пари могат всичко.Хората управляват.Хората позволяват.Хората.

Сещам се за съвета, който баща ми дава , когато някой се учи да шофира: „Ти управляваш колата, не тя теб”.Така е и с парите.Приложим ли това в ежедневието си , може би ще бъдем по-свободни.

Хората с пари.Не знам дали да ги определя като богати или хора със състояние.Защото моята лична представа за богатство е далеч по-различна от пет апартамента и вила в престижен квартал.Но се питам дали са щастливи- истински?! Парите дават и взимат.Те са последствие и не толкова добър пример за подражание.Парите променят.Парите подобряват едно и влошават друго.Клиширан кръговрат, в който сме се оплели и не желаем да погледнем извън рамките му.Колко жалко.Ценностната ни система е по-промита дори и от времето на комунизма.Защото парите не са свобода , поне не на духа.

Предполагам , че може и да звуча смешно с разсъжденията си за мечти, смисъл на живота и всичко различно от парични средства и благосъстояние.Зная колко трудно се оцелява с малко пари, зная и как се живее с достатъчно.Но това не ме прави по-цяла, по-зряла или по-голяма.Всичко свързано с парите е преходно.Или поне беше.За мен още е.

Парите променят хората.Това беше основната ми тема за размисъл днес.Грозна промяна. Няма огледало, което би могло да побере цялата тази пошлост, подлост и безразличие и да ни я покаже.Но хората позволяват тази трансформация да ги завладее, дообработи , заплени.Не зная дали и тези хора са щастливи.Но зная , че са безмилостни при постигане на целта си.Повече пари.

Пари като вестници....

Не желая и няма да допусна да съм печатна машина.

Аз съм човек.Не средство.

[370]Keep dreamin'

noreply@blogger.com (Lili) — Tue, 17 Jan 2012 23:23:00 +0000

Мечтател на свободна практика!!!Луда (може би приятно), шарена, мрънкаща! Харесвам това: "Трябва да си имаш мечта.Ако си нямаш мечта как ще се сбъдне?" Аз.

Научих се да мечтая.Бях малка. Боса и с обелени колене.

Имах оранжев слон, парцалена кукла и много мечти.Нито една не приличаше на другата.Обичах мечтите си.Обичам ги и сега.Пазя ги.

Но тогава мечтаех наистина.Като всяко малко момиченце.Но не бях принцеса.Мразех поли, панделки и чоропогащи.Ужас.

Имах златисто-бяла коса, 12 шева , много безсънни нощи и огромен чувал с мечти.

Знаех какво искам.Още като малка.И знаех , че искането не е представата ми за мечта.И до сега пазя мечтите си далеч от целите.Водя ги на разходка в различни часове.Обличам ги с мисли в червено и черно.Обеснявам им колко са различни.

Разбира се , че съм луда.И да, мога, мечтая и ще!

Ти за какво мечтаеш?!

Да теб питам.Точно теб.Ти, който всяка сутрин пиеш ръждясало кафе с мокра цигара.Ти който закусваш с целите си.Ти , който си душевен ( а и не само) далтонист.Ти, сивият, скучен ( но не и кардинал) – по-скоро повехнал нарцис с чесново его.И пак ти , който живееш като търкаляща се тоалетна хартия.

Не знаеш.

Да.

Но аз знам.

Не няма да ти покажа как.Намери си розов балон , погледни към небето, виж себе си поне в две измерения.Научи се да си говориш сам.Тогава, може би, ще разбереш и усетиш насладата от това да умееш да мечтаеш.

Искаш да мечтаеш или искаш да можеш да мечтаеш...дали има разлика?!

Пожелавам на всеки поне една сбъдната мечта.Останалите прегърнете и оцветявайте.Понякога и незавършеният пейзаж е съвършен.

Лека нощ!

Времена

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 16 Jan 2012 22:36:00 +0000

Днес хората са различни.

Вчера бяха онези , които винаги си търсил като сродни, а днес вече ги няма.

Постоянството като че ли се изтърка.Замина си . Като дъвката ‘Идеал’.Марката не е модерна, а и защо му е на някого да бъде постоянен в свят изпълнен с простовати дъвки.

Днес хората са като хотел.

Вчера бяха онази гостоприемна гостилница , която си търсил в гората.В спокойствието на шкембе чорбата , задушевните разговори насолени с пот от хорце и тук- там някоя културна шапка.Постоянно ти се е искало да бъдеш там , да си почиваш и да се чувстваш като у дома- дори и сред пукащата емоция на утрешния ден , която пропива бъдещият ти артрит.

Днес хората са като магистрала.

Вчера бяха онази пътечка, единствената която те води до постоянството на навика.Трънлива, с жълти малини , камъни и магерешки тръни.Но толкова позната.Винаги си знаел , че е там и те чака да се спънеш в неравния й характер.А когато минеш по нея си остава зад теб.Няма да ти се прииска да минеш отново, защото е дошло днес.А тя е стара, крива и постоянна.За какво ти е?!

Днес хората са като дървен материал.

Вчера бяха филизи, млади , зелени и жадни за парченце дъга.Усмихваха ти се през новите си тичинки и ти сочеха хоризонта на мечтите си.Галеха дори мисълта ти и ти даряваха свежия полъх на новото начало.Но някак бързо остаряха, днес.Повяхнаха, поизсъхнаха...замряха.Оставиха се да бъдат насечени за нечия камина.Да, ще бъдат топли, горещи дори , тлеещи- но дърва.

Днес хората са хора.

Вчера бяха хора с хората, днес са само хора.2 човека.Или повече.Плът, аорти, няколко ишиаса и една изтърбушена душа.

Утре.

{picture by 365q.ca}

Не зная!

За една цигара време...

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 09 Jan 2012 14:26:00 +0000

Здравей ,

Аз съм Пол и съм от Испания, на 29 години съм.Имам два брака, разведен съм и дъщеря ми е разкошна.Живея при майка си и събирам пари за самостоятелна квартира.Работя по 24 часа и пия Редбул , за да оцелея.Но после сам ще се наслаждавам на мръсните си чорапи и няма да си мия чиниите с дни.Не мога да виждам дъщеря ми.Скоро съм на дело.Жена ми , бившата де ( да , първата) е ужасна.Родителите й мислели , че сватбата е равна на паспорт.[ нещо на испански].

А , аз съм от Северна Испания и не е толкова топло.Но знаеш ли , там е скъпо, хората ипотекират къщите си и изведнъж остават без тях.Баба ми е там. [ мълчание]

Пуша разбира се.Да, тук съм от 10 години – но какво от това, като не мога да виждам дъщеря си.

Да, имам още едно дете.От другата бивша.Преди малко бях там и им се радвах.Разбираме се добре, но аз искам да съм си сам.Точно сам.

Объркахме пътя.

Аз се усмихвам.”Още преди пет мили ти го споменах”

***

Здравей ,

Аз съм Линда.Имам диабет от около 11 години.Не е вроден.Но съм на инсулин.Имам три деца, семеен заем , а съпругът ми има добра работа.Малката ми дъщеря също има диабет.

Не, не ми пречи.Пуша си. И работя, дори през нощта.

О, здравей Пол радвам се да те видя.

Аха, докарал те е.Значи се познавате.

Клатя глава в не-посоката.

Чувам гореописаното за втори път.

***

Здравей ,

Аз съм Хелън.Да хубав е , но няма значение, защото ме заряза.Преди две седмици.Писа ми смс.Нещастник.

Чистачка съм.Печеля добри пари.

Пуша.Дори си свивам.Имам и сестра.Омъжи си , мамицата й.

Примлясва български сандвич и се оригва.

Усмихвам се .

Здравейте, Аз съм Лили [ точка]

Това са трима души , които виждам за първи път.Те са искрени.Казват си всичко , още след здравей.Останах изненадана.Всеки се изповяда пред мен , и не само, все едно ей така...ние така си комуникираме.Всичко се случва за една цигара време...

Чудех се дали искам да знам.Но след като съм запомнила.Реторика.

Такива са хората тук.Спокойни и прозрачни.Нямат тайни.Не знам за мечтите.Не съм чувала някой да си мечтае...поне не на английски.Странно и бездушно.

Не им завиждам!

*Историите са истински , но умишлено съм сменила имената.

Писмото

noreply@blogger.com (Lili) — Wed, 21 Dec 2011 22:46:00 +0000

Стана модерно да се пишат писма до Дядо Коледа.Или винаги си е било?!Не знам.Но написах Писмото.

Написах го с мисълта за моя Дядо!Той правеше Коледа най-хубавата!!!

Скъпи Дядо Коледа,

От много малка знам кой купува подаръците, но се усмихвах тихичко и им позволявах да ми разказват за теб и среднощните ти подвизи в комина.Бисквитка и мляко не сме ти оставяли , защото не живеем в Америка.Намираме се в България.Не знаеш къде е?! Там след Румъния, от другата страна на Гърция...някъде там.У дома!

Вече съм голяма.И пак знам , че коминът е тесничък за теб ( наедрял си ) , но не и за Коледното чудо.В него вярвах , вярвам и ще вярвам.Това ми подаряваш всяка Коледа- Надежда!

Послушна- не съм.Дете- съм!

Обичам подаръците – онези без луксозната опаковка, без панделки и онези, които ме карат да се усмихвам през сълзи.

Какво ще си пожелая за Коледа ли?!

Здраве! За всички.Близки.Приятели.Познати.Непознати.Врагове.За всички!

Моля те да добавиш и една усмивка- специална.За приятелка – дай й щастие, донеси й го, изпрати й звезден прашец, моля те- нека се усмихне! За приятел- нека се усмихне така , че да се почувства истински.За приятелка- върни й усмивката! За мен : аз ще ти се усмихна J

Не забравяй да сбъднеш всяко едно желание породило се в детските главички, всяко.Обърни внимание на всички деца и не им позволявай да губят вяра и надежда.Коледа наистина е чудо.Тяхното чудо!

Спокойствие.Поръси с него мама и татко , прегърни ги от мен , нашепни им , че съм добре, дори им изпей приспивна песничка или им разкажи приказка.Пази ги!Моля те!Светлина.Раздай я на всички и всичко.Не пропускай килера, пещерата и човешката душа.

Топлина.Прегръщам те да ти е топло , там горе в облаците!А ти прегърни целия свят от мен!

Песен. Моля те , позволи на всяка душа да изпее своята Коледна Песен!

Вяра: дай я на себе си дори.

И накрая , ако заслужавам помисли и за мен. Знаеш замкакво си мечтая.Чудо!Само едно!

Благодаря!

Весела Коледа!!!

Positive post

noreply@blogger.com (Lili) — Thu, 08 Dec 2011 13:39:00 +0000

Допуснах да ми е негативно.Нежелано , но случило се.

За да оправя пейзажа в главното табло прочетох само една ( наистина) позитивна мантра , макар и с 10 подточки.

Може би ще прозвучи оправдателно, но аз не чета мантри ( да му се не види).Чета positive quotes и то защото ми харесват шрифтовете , от дизайнерска гледна точка.Но не ми се беше случвало абсолютно целенасочено да прочета нещо позитивно. Освен блоговете разбира се. Считам статията по-долу като онези , които пише моят "любимец" Робин Шарма. Но тази е кратка, лесна за възприемане и простичка ( не простовата).Хареса ми. Споделям я.

Та...let us be positive:

"Here are 10 things I did to help overcome my negative thoughts that you can also try:

{ Meditate or do yoga}

С удоволствие бих.Тук следва да изброя причините, поради които възпирам себе си от медитация или курсове по йога, но съответно аз няма да ги напиша, защото е само една.Нямам желание точно за този вид позитивна мантра, въпреки че съм наясно с наистина добрите и позитивни резултати.Няма да медитирам, нито да се чекна.

{Smile}

Това го умея :) Никога не се усмихвам на сила, не притежавам от онези дежурни, лицемерни усмивчици.Та, тук се вписвам и продължавам да се усмихвам :)

{ Surround yourself with positive people}

Хм.Това е доста обстоятелствена мантра.Представям си се като цар издебнат в мат с пешка.Кофти.Човек рядко успява да постигне пълно съвършенство сред околните.Но , опитвам се.Всички хора около мен са позитивни, другите просто са временно на близо.И това ми харесва.Но понякога не можеш да избираш , защото ....довършете изречението на ум, с лични примери.

{Change the tone of your thoughts from negative to positive}

Добре.Нека се взрем в реалността.

Negative thoughts

Нямам документи и няма да получа

Positive tone

Нямам документи, но ще получа или Ще мина 99 кръга на ада, но ще получа

Тц...не идва надежда, но самонавиването в позитивна насока ми харесва.И тук пасва.

{ Don’t play the victim. You create your life—take responsibility}

Това си е направо моята мантра.Не допускам да бъда приемана или да се изживявам като жертва.Абсурд, дори е срамно ( за мен ) . Отговорност- ключова дума за мен, която определено издирвам с лупа в околните.

{Help someone}

Нарцис не мога да бъда, егоист също, само чревоугодник ми приляга , но пък си готвя сама.Помагам на всеки ( може би) с каквото мога и когато искам.Тук се връзва наполовина, защото понякога не желая да помагам поради мои си причини.

{Remember that no one is perfect and let yourself move forward}

Разбира се, че не сме перфектни, съвършени, богове и дрън-дрън.Но пък има хора, които си го мислят и пак се чувстват добре.Приемам себе си за нормално човешко същество , с пороци, умения, глупости и прочие.Самокритична съм, но не съм душевна анорексичка.Стъпката напред съм я направила.Още една точка-мантра, която споделям като моя-позитивна.

{Sing}

Редовно!!!Пеех в хор като малка, но и способностите са ми останали в миналото.Тия цигари....Пея и сега, но е препоръчително да няма публика :) I am singing in the rain...

{List five things that you are grateful for right now}

Родителите ми
Любовта на живота ми
Здраве
Учителите ми
Съдбата

{Read positive quotes}

Done!!!

И тази определено много ми харесва!!!

{Watch your thoughts, they become words.
Watch your words, they become actions.
Watch your actions, they become habits.
Watch your habits, they become your character.
Watch your character, it becomes your destiny.}

Happy positive thinking!"

by Michelle Uy

Ако самите ние не успеем да бъдем позитивни , то никой не може да ни помогне.Важно е и да се опитваме да бъдем положителни в мислите и действията си.Не ми харесва, че позитивното мислене започва да се комерсиализира, дори да е основен бизнес . Да търгуваш с човешките емоции не е много позитивно, но пък е доста поучително.Бих дала позитивен съвет, бих побутнала приятел напред, но не бих продала помощта си.

Днес се усмихвам.

"Стъпки в пясъка"

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 04 Dec 2011 21:33:00 +0000

Филм.Истински и много, много близък до съдбата, която в момента изживяваме. Миш-маш от смях, истини, тъга, любов , тарикатлък , цигари и мамините гозби. Много тъжен на моменти и много смешен в същото време. Отдавна не бях гледала филм, който да ме накара да се замисля колко много хора преминават през сходни перипетии и трудно успяват все още да усещат себе си към финала.
Една трогателна история, от която ти се иска да крещищ и да се смееш истерично в един и същи момент.История , която ти се е случвала . История , която ще запомниш.История по истински случай.

„Стъпки в пясъка“ е български игрален филм (комедия, драма) от 2010 година, по сценарий и режисура на Ивайло Христов.

След филма Васе въздъхна ..." Това е филм , който оставя горчилка" .

Препоръчвам !!!

Sometimes

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 04 Dec 2011 10:41:00 +0000

Понякога си мисля, че не съм толкова добър човек , колкото ми се иска да бъда.

Не , не се самобичувам ( въпреки , че бих могла) .

Понякога си мисля, че има нещо сбъркано в околните и ми става неудобно да бъда като тях.

Понякога не мисля. ( хубаво е)

Но винаги приемам хората, такива каквито са.Никога не прощавам и не обещавам.Защото познавам себе си и познавам чувството от неизпълнено обещание или даден втори-трети-пореден шанс.

Изживявам лошотията, понякога я крия, понякога се примирявам с нея, понякога крещя.

Това ме кара да си мисля, че хората сме еднакви. Такива, които обмислят действията и думите си и такива, които просто действат и говорят.

Случвало ми се е да бъда и от двата края на емоционалността : анти и прекалено. Не е хубаво да си прекалено емоционален, понякога вреди и точно в тези моменти се замисляш дали не си лош.

А всъщност добри и лоши хора като че ли няма.Всички сме хора.Границата е много тънка, а и разбиранията са толкова широки и неразбираеми, че дори и добрият човек се мисли за лош.

Объркващо е.

Още по-объркващо е да търсиш вината в себе си, когато някой те е обидил. Тежко е.

Понякога си мисля, че има нещо объркано в мен самата и хората, които съм допуснала до себе си.Онези, които са като мен, но са много различни от другите.Мисля си , че ако моята истина е истина и за другите , то тогава тези хора са като мен.Има логика.Но няма логика да търсиш признаци на нелогичност в хора, които не познават логиката.

Объркващо е.

Понякога не мисля за околните.Това не ме прави егоист.Не мисля, защото не ме интересува.И ако един човек не ме интересува, то тогава този човек или е лош ,или е добър ,или просто не е като мен.

Понякога много ми се иска да мога да разбирам всички.За да зная как да се държа с различните от мен.Понякога полагам огромни усилия да проникна в чуждата истина и да намеря част от своята.Понякога се опитвам да бъда добра , с онези които наистина не го заслужават ( според мен).Понякога , дори често , се опитвам да се поставя на мястото на хора, които не разбирам , не чувам и са ми далечни.Не винаги успявам, но се опитвам.

Понякога , дори често, знам че не постъпвам добре или правилно спрямо останалите , но зная че моята истина си е моя , а и не разбирам обосновката на останалите за нея.Истината винаги е една, моята, твоята , тяхната.Но е една.

Винаги ще се опитвам да разбера дали човекът срещу мен е като мен, за да не пропусна да видя различното от мен.Аз не съм едиствена, но съм аз.

Объркващо е.

Написаното по-горе е объркващо, за мен. Не търся съвет.Не търся доброто и лошото.

Понякога просто ми се иска да напиша нещо като това.

Лъжица пилешка супа

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 25 Nov 2011 13:28:00 +0000

Не е тайна, че жeните си падаме по сладникавите нещица. Мъдри мисли, поезия, романтика, книги за любовта [ не любовни романи] .

Не знам до колко е сладникаво да прочетеш книга като „Пилешка Супа за женската душа”, но на мен ми дойде като огромен тублерон.Но както във всяка книга и в тази има по нещо за всеки.Минах я на бързо четене.Като книга за тоалетната- четеш я само, когато имаш време и настроение.

И все пак намерих нещо наистина стоплящо душата ( мисля не само женската).Моята лъжица пилешка супа от „Пилешка супа за женската душа”:

„Писмото на една майка до целия свят „

"Скъпи хора и целия свят,

Днес сънът ми тръгва на училище.Известно време ще му бъде ново и чуждо.Искам ми се да бъдете добри и мили към него.

До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор.Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша.

Но сега нещата се променят.

Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение , което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания.За да живее в този свят , ще са му необходими вяра, обич и смелост.

Затова хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае.Научете го , но ако може, нека това да стане с грижи и любов.Научете го , че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен лидер; че на всеки враг се пада по един приятел.Научете го на чудесата на книгите.

Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.Научете го, че е много по-достойно да загубиш , отколкото да измамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят , че не е прав.Научете го да продава мускулите и ума си на най-висока цена, но никога да не продава сърцето и душата си.

Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата...но да се изправя и да се бие , ако смята , че е прав.

Научете го с нежност , хора , но без да го разглезвате , защото само в огъня се закалява чистата стомана.

Молбата ми е голяма, хора, знам , но вижте какво можете да направите.Той е толкова мило момченце."

Неизвестен автор

Бъдете добри и пазете децата!!!

Думичка една

noreply@blogger.com (Lili) — Wed, 16 Nov 2011 22:03:00 +0000

Чоглаво!!!

Няма превод, няма обяснение- но познавам точното усещане.

В момента ми е чоглаво!!!

Всъщност Google said :

чоглаво

Речник на българския език

1. чо̀главо—некласифицирана дума

Значение

нареч. Разг. Неприятно, неудобно. Чоглаво ми е.

Грешни изписвания (3)
чоглаву
чоглъво
чоглъву

2. чоглаво — ср. р.

чоглаво е производна форма на чоглав(ср. р.).

И все обяснението на думата, не променя състоянието.

Дори ми се слуша музика...

Sweat Dreams!

Causa Perduta

noreply@blogger.com (Lili) — Wed, 16 Nov 2011 09:49:00 +0000

Отново Англия.Отново и все още има на какво да се възмущавам, радвам, усмихвам , цупя или да споделя.Мислих дали да преместя всички чаени писаници в отделен блог, но ми се стори прекалено локумено.Имам си място за споделяне [т-у-к] и тематиката си е само въпрос на мой избор, настроение и емоции.Включвам и преживелиците, защото те са ми най-шарени, запечатани, цветни и доста често дъждовно-влажно.[добре че не се чувствам като охлю-бохлю].

А всъщност става дума за магарета.Не за мъже, дами ;) А за магарета.Не наш Марко , или Цона , а едни такива от оня свят....вече доказвам "прикритата си лудост".Ама нейсе има и такива.Виждам едно такова+causa perduta . И ще ви го покажа.

Споко, не е живо- макар и да си има самарче!

А всъщност това е витрина на магазин.И то не какъв да е магазин , а second hand.

И не това е фрапиращото.Едно магаре на витрина не би могло чак толкова да ме трогне, че да се разпиша по сред нощите[дописвам сутринта].То това магаре не е там случайно.Има си кауза, която у дома наричаме causa perduta.Прочетете си я сами...мен все още ми е трудно да се оправя с превода ( не технически , разбира се)!

Е хубаво....имало и магарешки рай.Възможно е.Ама да спасяваш баш тоя рай ....купи си нещо и предостави спокоен небесен живот на магарето.Хъх!

Много ясно, че не ми го побира главата.Що за кауза бре англичанино?!Питам и отговор не искам.

В интерес на истината магазинчето е много приятно и перфектно декорирано.Но до тук.Нищо няма да си купя, дори в началото си мислех , че е някой изчанчен бутик.А то к'во било.Хайде сега си представете този същия магазин на Вишотка.

Хубава седмица!!!

Shared

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 04 Nov 2011 12:47:00 +0000

Много е приятно някой да сподели нещо твое.Някой , когото не познаваш, някой който те оценя без дори да знае кой си , какъв си и прочие.Хубаво ми стана на душичката.Фукам си се, ше' знаете.

Причината не е върхова (или може и да е), но е наистина много приятно изживяване.

К'во е станало ще да се запитате.Те туй...

Sussex Living Magazine

А тази я пазя само за блога :)

Ръководство на имигранта

noreply@blogger.com (Lili) — Tue, 20 Sep 2011 08:36:00 +0000

1.Билет (еднопосочен).Посоката -> Англия, Испания, Америка – тези са модерните дестинации , ако няма да си студент разбира се.За студентите задължително вмъквам Германия.И поне един познат в държавата, където ще кацнете.

2.Пари.Не можеш да си позволиш да тръгнеш без една стотинка.Немислимо е .Винаги са ти необходими, а и самочувствието не ти е толкова смачкано.

3.Луканки, сирена, маслини и половинка домошарка.Без дисагите няма да успееш да запълниш цялостната визия на Бай Ганя.

4.Документи:

-тук ще се отплесна в тирадични обяснения

В Англия (погледнато от моя страна) си никой или поредният имигрант.Това е ясно всекиму.Правят изключение висококвалифицираните кадри , чийто късмет е в повечко и минават само с паспорт и много дипломи.Но колкото повече бумащина представяш , толкова повече започваш да си някой.

Личните документи са задължителни:

-Международен паспорт, лична карта, шофьорска книжка (ако имате такава);

Останалото се свежда до каквото имате , в буквалния смисъл:

-дипломи –задължително преведени на английски и/или легализирани.Разбира се и тук можете да задействате този процес, но колкото и учудващо да звучи, ще получите крайния резултат след много по-дълъг период от време и определено ще ви излезе доста по-солено.

-квалификации- всякакви , сертификати за курсове, допълнително обучение, че дори и сертификат за компютърни курсове, дори и да е от далечната 96-та- отново всичко на английски.

- ако имате късмет да знаете с какъв статус ще сте пред Имиграционните (HO+Border Agency) ще знаете и каква бумащина да диплите още от родината.Брачно свидетелство, акт за раждане,снимки (много снимки),разните му там декларацийки и бля-бля.

-няма да сте пионер и затова намерете някой вече изминал „Пътя на луканката...” , да ви обясни къде и за какво да отидете.Но проверете и сами онлайн.Ще предоставя линкове под поста.

-не забравяйте да си вземете куража, търпението и усмивката!!!

-ако вече знаете с какъв статут ще сте тук или където отивате, направете копия на всички документи, по две дори.

4.1.Българите тук са предимно self-employed.Казано по нашенски еднолични търговци, които си плащат всички осигуровки и данъци или минават по втория начин със скриването им.Да, тук също си има вратички в закона, да не кажа порти.За да се превърнете от новодошъл в Self-employed са ви необходими следните неща:

-банкова сметка;

-NIN-National insurance number ;

-UTR ;

Разбира се и тук ще се сблъскате с огромни противоречия като например: за да си откриете банкова сметка ви искат NIN, за който искат банкова сметка преди откриването й.Да, объркващо е , но хората са го измислили.И то Българите.Тук има счетоводни и адвокатски фирми , които срещу заплащане ти помагат да минеш през Ада , но не чакат после с теб.Тук ще направя малко реклама , защото наистина си заслужава.Ние минахме през първите две стъпки благодарение на :

Много приятни, търпеливи и знаещи хора.Благодаря Таничка ☼

Те ще ви съдействат за всичко, с което бихте могли да се сблъскате по време на документалния ад!

Процедурата е и кратка и ужасно дълга.Накратко:

-банковата сметка се открива за един ден; необходими са ви паспорт или лична карта, името на една фирма, за която „евентуално” сте/ще работите ( обикновено е фирма на приятел/познат българин);£100 , които да внесете като депозит и които е желателно да не теглите ;търпение!

-NIN или национален осигурителен номер.Този номер се вади веднъж и е за цял живот.Фирмата посредник ви урежда интервю в Job Centre Plus – това са социалните , дава ви придружаващо писмо, с което един вид гарантира за Вас.Предварително обаче трябва да имате най-малко 3 препоръки на английски език от хора, за които сте работили.Тук вече трябва да сте задействали схемата с познатите, на познатите и до девето коляно, защото иначе няма как да минете с фалшификати.Към тези препоръки се добавят фактури за извършени от вас услуги към еди кой си.Фактурите тук са кочани с листчета на редове, с индиго и номерче.Надпистват се лесно:

From (вашето име)

To (името на човека, на който сте извършили услугата)

Адрес и особено пощенски код и на двете лица

Вид на услугата.При Българите преобладават: Gardening , General building services, Painting, Decoration или нещо свързано с носене или преместване на тежки предмети.Хаамалска работа.

Дати и брой дни , за които е извършена услугата.Единична цена на ден/час , Обща сума, Подпис от лицето издаващо фактурата.

*Ако някой се интересува ще снимам Invoice book+invoice и ще покажа.

Въпросната Invoice Book се продава в книжарниците и струва около £15

В случай , че сте бояджия например или градинар и сте self-employed се предполага, че трябва и сам да си набирате клиенти.От фирмата посредник ще ви направят и брошурки, които се предполага,че сте раздавали на хора по улицата и съответно сте набирали клиенти.Което разбира се е бошлав.

Пак във фирмата посредник ще ви кажат и какво да отговаряте на въпросите и как да се държите по време на интервюто.Промиване на мозъка му викаме ние ( с усмивка).

Та, в уречения ден и час отивате в клона на Job Center Plus, влизате, шашкате се от опашката, от многото индийци и чернокожи служители.Отивате на рецепция, дават ви една мижава бланка, в която да попълните имената си и референтния номер, който са ви дали след запазване на датата за интервю-важен е, пазете го!

Важно!

Ние вече минахме през този процес.Но след това четохме в пресата,че до един-два месеца ще прокарат закон или просто допълнение,че всеки който се явява на такова интервю ще трябва да знае английски език.Аз бях преводач и минахме.Но ако не знаете езика ще ви изпратят на езиков курс, тоест ще ви върнат за да научите езика.

Хората, при които се провежда това чудо са психолози, много любезни и същевременно подмолни.Давате им сите документи, които сте надиплили, внимавате за подвеждащи въпроси и си помните добре промиването на мозъка, което сте преминали!

После идва голямото чакане.До 4 седмици.Нашият NIN дойде за няма и 2 (късмет).Номерът Ви идва в писмо, пластиката ( карта с вашето име и НИН) доста по-късно,ние още чакаме.

Веднага след това се свързвате с фирмата посредник и давата номера си .Те ви регистрират за UTR и пак започва голямото чакане.

4.2.Другият известен статус е присъединен или студент.

Тук бумащината е огромна.Крайната цел е blue card.За това ще пиша като я получа ;)

4.3.CSCS карта/тест

Повечето , да не кажа всички,българи работят в строителството.За целта трябва да преминете Health&Safety Test (Охрана на труда) и след това да попълните application за въпросната cscs карта.Записването става онлайн (виж линковете по-долу).При записването ще ви изискат NIN, който едва ли ще имате.Ако го имате , просто попълвате.Ако ли не, използвате временен, който се формира по следния начин :

TN дата и година на ражданe M / F мъж или жена, тоест ТN25081980M (примерно).

Избирате си къде да идете на изпит според това къде сте отседнали.Важно е да намерите сайт (защото са няколко), чрез който да си поръчате изпит+карта и да ги платите предварително.По този начин избягвате следното протакане: ако сте минал само тест, след това трябва да попълните една форма, в която се изисква ръчно изписване на една от секциите от работодател, който може и да нямате.Изпитът струва £17,50, картата с форма (която е добре да избегнете) струва £30.Ако поръчате и двете и платите предварително ще ви струва около £50.По-скъпо , но избягвате вече споменатото.Тестът се състои от ужасно лесни въпроси , провежда се на компютър с българско озвучаване.Резултатите излизат веднага и ви дават сертификат.На изпита отивате с потвърждението, което сте получили на мейла, документи за самоличност.Самата карта идва до 2 седмици по пощата.

*При всички стъпки , които следвате при издаване на документи ще ви изискват proof of adrress.Доказването на адрес се случва чрез : писма за сметки, bank statement от България на официална бланка, който доказва адреса Ви по лична карта/паспорт; писмо от хазаин (в Англия), регистрация при лекар, библиотека.Всичко това е малко трудно да имате , затова и фирмата посредник ви е гарант.Избягвате доказването на адрес, а след като вече имате банкова сметка, това ви дава доказването за всички останали процедури.

5.Чакането

Това е един много важен, дълъг и ужасно изнервящ процес , без който няма как да минете в Англия.Тук всичко става м-н-о-г-о бавно, но става!За целта моят съвет е да си вземете лаптоп пълен с филми, защото тук всичко се плаща да му се не види.Поне 2-3 дебели книжки и цялото търпение, на което сте способни!Другият вариант е да си купите книга на английски ( като мен) и да подобрвяте знанията си.Чета Здрач в момента.

~~6.Цигарите~~

Пушенето тук е забранено.На обществени и закрити места, което включва гари, автогари , молове и бля-бля.Цигарите са скъпи.Най-евтините са Winston и струват £5,29.Не ме питайте от де знам!Пушачите да си носят цигари, поне 2 стека като за начало.Ако пътувате със самолет, разпръснете ги на кутийки в багажа ( не в личния).Ако пътувате със автобус може и повече, разпръснати във всяка налична чанта (щото сърбите ровят).Другият вариант е простичък и много труден-отказвате цигарите .Купувате си Никорете , хапчета с никотин , които се продават в големите супермаркети и струват около £15 кутийката, вътре има 5 блистера по 12 хапчета!Аз пуша в момента и ми идва доста соленко...но пък чакането е ад.

7.Лаптоп, телефон , контакт , зарядни

Вземете си всичко това от България, ако го имате.Английските карти стават за български телефони.В началото си купете Pay-and-go карта , тоест ваучер.Заредете си £10 и получавате безплатни смс-и, международни минутки и малко фри към английски оператори.Аз съм с такава.Или са безплатни като рекламни или струват около £1.Зарядни всякакви.Снабдете се с адаптер за английски контакт.В България не знам дали има, ние си купихме от тук.Струва около £2,50.Но без него не става.

8.Избягвайте да носите излишни дрехи и джвъчонки.Просто няма да ви трябват.Връхна дрешка задълже.

И не забравяйте да се усмихвате.Навсякъде, на всеки, винаги!

Полезни връзки :

Solomon&Partners -Съдейсвие за документи във Великобритания

CSCS карта информация

CSCS карта инфо и записване за тест

CSCS записване за тест и карта с предварително плащане и на двете (препоръчително)

Job Center Plus

Home Office

UK Border Agency

UK Border Agency - раздел за българи и румънци

BGhelp-форум на българите в Англия

Будилник- българският безплатен вестник в Англия (обяви,инфирмация)

*следва продължение/ако имате въпроси ми пишете в коментарите :)

По пътя на луканката...

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 19 Sep 2011 15:07:00 +0000

Не е толкова трудно да се събудиш имигрант.По-трудното е да си бил такъв и само да си сменил местоположението.Усещането е почти като да се събудиш вчера.Преди време , когато отново бях имигрант в родната си страна си бях казала,че ако не намеря мястото си и в София, то тогава изходът е наистина само един...летище,автобус, кола, граница..и да ни няма.Речено-сторено.Не е приятно.Ново е , възхитително...до към втората седмица.Охкането и ахкането по всичко чуждоземско и натурално европейско приключва в момента на осъзнаването, че и тук си никой.Поредният гурбедчия ..пеещ на сън ‘Облаче ле бяло’.Но тук нямаш право да се оплакваш, защото сам си избрал да дойдеш.Сам си избрал да продължиш да се „мъчиш”.Сам си събрал багажа, казал си ‘Довиждане’, преглътнал си сълзите и носталгията и си си поставил цел , която в родината не можеш да титуловаш и като мечта.И не си сам, защото много такива като теб са минали по тази пътека.Пътят на имигранта е един.Навън за добър живот, обратно за почивка и харчене.Истината е една : „ Всички сме тук за пари”.

Англия

Хубаво е , зелено е, чисто е, спокойно е , тотално различно е ...но не е у дома.Разбира се ,че хората тук живеят нормален живот.Не мислят или по-точно не влагат усилие в мисълта за насъщния, сметките не им тежат , държавата на ги цица за щяло и нещяло, животът им е уреден до последният детайл.

Англичаните

Доколкото има такива около нас, те са любезни до втръсване, бозави, праволинейни и ужасно добре живеещи ( база за сравнение всъщност няма).Като че ли няма и от какво да се оплачат...Но един англичанин през очите на Българин се описва само с една дума: Скука.Другите със статут на англичани са : индийци.Много индийци.

И какво от това, след като са спокойни?

Живот в Англия

Не мога да кажа все още какъв е .Мога само да споделя пътят , по който върви всеки един имигрант тук, особено ние от страните А2 – Българи и Румънци.Решил си и тръгваш.Общо взето няма какво да те спре, защото нито ще си пионер , нито ще си последния стъпил на острова и търсещ своето ковчеже с несметни богатства , макар и надиплено с банкноти от по 5 паунда, грижливо натъпкани и изкарани с пот и мазоли.Нашият път продължи 47 часа, обогатени от пиян Българин , кифла с пресована глава и мамино комплексарче .Позната картинка, мила и родна.Поне беше забавно ( до едно време).Усещането , че си част от търкаляща се в хаоса торба с картофи е същото, макар и по западняшките магистрали.И всичко започва на Victoria Station,London.Там всеки пристигнал българин е вече англичанин.Умело смъква куфара с луканките и се запътва в посока, която може и да е обща , но за него е единствена и несподелена.Указанията, помощта, въпросите -> към англичаните.”Братсвото по родина” е до последната стълбичка.Но пък се оправяш лесно.Любезни хора колкото искаш.Но от Бай Ганьо не моиш избега!!!

Транспорт

В Англия транспортът е направо космически.В смисъл БДЖ е като сал в сравнение с тукашните влакове.Но като всяка добра услуга струва скъпо.Удобно, бързо, с табелки от сорта „Внимание висок таван, пазете главата си” ( неотлепена, ненадраскана, запазена).С климатик, място за багаж, тоалетна и безплатен вестник.Да живееш у влака да му се не види...Купуваш си билет, възможно е без дори да знаеш бъкел английски , важно е да знаеш посоката.Намираш перона, ако не успееш любезни хора в зелени или оранжеви жилетки ще те качат на правилния влак и ще ти пожелаят „Лек път”.Тук още си на ниво”Ох, ах...баси”.Пътуваш ( смазан от път), но ти е приятно.Мила дама на достолепна възраст ти се усмихва с новата си прическа, малчуган те закача с очи, седалката е мека, удобна..таблото говори и няма как да не пристигнеш.Посоката е важна.Знаеш ли накъде си тръгнал в Англия, няма начин да не стигнеш!Гарите са приветливи, чисти, говорещи, гратисчии няма, топло и светло е.Найс,а?!

Храна

Всички Българи милеят по две неща в Англия: Българско сирене и Български домати.Не че тук няма сирена от не знам си къде , не че няма домати ( но са скъпи), но вкусът наистина е друг.Всичко останало мога да опиша по следния начин: „ Писна ми от пържоли”.Реших да проверя за какви пари можеш да се нахраниш.1 паунд се оказа достатъчен. Тук никой не мисли за храната, в онзи смисъл, който се влага в родината ни.

Магазини

Още съм на ниво „Ох, ах...баси”.В момента се намираме в малко китно градче, близо до океана и на сравнително близко разстояние до Лондон.Големите магазини са онези , които са винаги пълни.От сорта на Лидл, Теско , Уейтроуз и бля-бля.Всъщност няма значение в кой магазин пазаруваш.За Българите тук пазаруването е свързано с една дума „ намаление”.Намаленията тук са истински.Не от онези, при които се увеличава цената със 100% , пък после има -20% дискаунт.Тц.Reduced си е reduced!Разпродажба си е разпродажба.Пълниш количката, плащаш и да те няма, без много мислене.И се чувстваш клиент.Обслужването е на светлинни години от родното.Стоките са..мм...абе английски!Има неща, които никога не си чувал , камо ли виждал и ти е приятно да пазаруваш.Дори да си влезнал за един хляб.Всъщност хлябът тук е скъп, средно , тънко, дебело нарязан, рехав, мек , черен и бял или просто намален.Има стоки, които в сравнение с България са изумително скъпи: като маслините.Това ме изненада.Има и неща, които ги няма на английският пазар ( като да не повярва човек).Едно от тях са семките.Тук няма печен слънчоглед!Най-скъпите храни са Organic или казано на наш език доматки от градината.Има и веро от зелен фасул ( не се шегувам!).До тук с йеденето!Марковият алкохол е скъп.Бирата е толкова много марки , че забравям асортимента.Има Българско вино- евтино!Дрехи и бля-бля.Тук на почит са магазините втора употреба ( които са като нашите бутици).Можеш да си купиш много неща, които някак си няма да са ти толкова необходими, ако са нови.Евтино е , много са , купува се.Дори самите англичани си пазаруват там.Обувките са скъпи, маркови и от истинска кожа!Спортните дрехи измежду нашенците са като хит..заради работата.Посетихме един спортен магазин в Brighton.Не ме е срам да си кажа, че се просълзих държейки оригинална фанелка на Манчестър Юнайтед...к’ва съм ревла , м?Та този магазин ми е цел номер 1 след някое време..направо ще си тръгна с една количка!Обещавам си го!

Боклук и recycle са двете ключови думи за обзавеждането в Българската квартира.FREE!

А какво работят Българите в Англия?

Ще завърша този пост с това : ние чистим и носим тухли!

А тези , които не работят се разхождат и снимат на воля ;)

*to be continued ( обещавам) ;)