Шматкология

новогодишно сега

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 27 Apr 2026 09:39:00 +0000

{source : pinterest}

Станах в 5.Пия второ кафе и ей така от замръзналата муза и ленива мисъл ...се събудих.

Често си мисля защо хората са сложни...С ясната мисъл на първокласник.Всеки отговор е сричане, извинения и математическа заблуда.

И после едно изгревно усещане на имане, съществуване и смисъл.

Неделя в 5 не е чак така лошо.

Хората и сложностите са една геометрия на мисли, биология на емоции и историческа сага с балонни спомени.

Аз имам от всичко, и още толкова. И все пак не разбирам онази сложност, която е тригонометрична, криволичеща парабола на добронамерена хапливост, премесена любезност и толерантност на кота нула.

Науката бледнее пред "предприемаческите" души.Кофите са прелели, носят се бидони и се събират налични случвания.Няма цвят, само количество. Няма и математика.Има трупачество.

Емоцията е изкривена като ъгъл на незнаен градус, спомените са зашити с нескопосана тропоска, приятелите са като няма куклен театър с висящи прежди на сломени души.

Мечтите са се пльоснали в забрава, разплискани сред паяжината на заетостта.

Тук-таме четящи хора изплъзват от безвремието на модерното, но и те са зависими от пошлостта на онова трупачество.

Едни хора маршируват под скърцащите си жития.

Тъжно.Хората са сложни.Може би защото искат да бъдат такива. Коя съм аз, че да съдя?!

Неделя в 5 е най-подходящото време за размисъл, събуждане и оставане на кота себе си.

{2025}Дописано {2026}

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 20 Feb 2026 11:52:00 +0000

Труден пост.

Тръгвам да пиша с нагласа, която ми е леко чужда.

Днес смених премяната на блога, дооправих страниците, линковете, добавих си дружки.

И сега е редно да разкажа....

А не знам как. Загубила съм се в толкова бързания, замазани задачки, размотани кълбета от отношения. Напълно умишлено съм се загубила.Поглеждам се острани и толкова много ми се иска да видя.

И тогава знам. Искам да видя някого , не себе си, или себе от някога. Излишно е да уточнявам, че минавам през тунели на промяна, като Алиса, но без приказните герои.

Често чета разказите в блога и доста често се замислям дали аз съм ги писала, от къде са дошли тези думи. По-какво съм била, та сега не мога да пиша ?!

Написаното по-горе е от Октомври 2025. Една такава далечност усещам. Във времето, мястото, не не и в себе си.

Истина е , че не мога да пиша както преди, тъй като онази емоция е овладяна, не е същата. Не мачкам емоции, ако и да звучи по този начин.

Вероятно е от годините, сблъсъка между онова скачащо емоционално момиченце и дамата , която ще не ще разбира от бизнес.

Не съм спряла да мечтая, смених мечтите.

Не е толкова трудно да признаеш на себе си , че си се променил , но си запазил онези малки розови балончета.

{време}

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 20 Feb 2026 06:30:00 +0000

Толкова много време за измерване.

Времето драги ми смехурко не ти пренадлежи и когато решиш да отнемаш някому неговото, па седни, помисли, съобрази се, почуствай, па после тръгвай.

Нямам време ...имам време, после може би ще имам малко време, не е времето, когато му дойде времето.

Изтъркани словблъсканици, закърняли извиненя, нескопосани обяснения, не са временни.

Времето не ни принадлежи. Не го можем. Не го играем. Смее ни се. Има ли го изобщо?!

Миналата година беше време. Още е . Винаги е така. Закъсняваш, а ти се струва че си бързал толкова много. Оставил си следа в миналото време, дърпаш си я и сега, прорязан ремък. Буташ калта от часовника , а той е от пясък. Планетарно го усещаш, а то е на дъното. Отдавна е било.Няма го, надпреварата го е задминала дори. Не може да се хванете за ръце, то лети.

Тази година е време.Може и да е.Не го посрещаме.Поглежда ни.Там ли е изобшо?!

Времето не е наше.Нашето е изостанало.Все така става. Не си там, за да видиш. Иска ти се да докоснеш стрелките и да завъртип 13 червено.Топчето е гравитация.Подскача.Опитваш се да влезнеш, няма врата.Усещаш го приливно, то е лед.Винаги е било.Там е. Има го.

Не спира.Ти стоиш.Там.С времето.До времето.По времето.На времето.

Време е.

{тежък характер}

noreply@blogger.com (Lili) — Thu, 19 Feb 2026 17:09:00 +0000

Намерих една своя тетрадка с поезия. Споделяла съм приказки, рядко поезия.

Дата няма, само номер-47. Вероятно е писано 2000г. Харесвам го и до скоро го помнех.

Като камък на шия

като белег от нож

като черна шамшия

като стар меден грош

все те нося по мене

нищо,че ми тежиш

от глава до колене

нищо,че ме болиш!

Като знак за магия

като биле за жар

като люта ракия

като бял хвърлен зар-

цял живот-студ и огън

клетва и благослов

добро утро и сбогом

моя трудна любов!

Автор : ЛК

( едва ли се чете този блог все още, но не смейте да копирате и да си преписвате авторство)

свобода

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 11 Oct 2025 06:48:00 +0000

Морето е свобода!

снимка:личен архив

Моята свобода!💙

Обичам да гледам хармонията и ласката , когато допира хоризонта. Магията на простора, нюансите синьо, които ме поглъщат.

Обичам да го снимам, за да задържа емоцията, да си я припомням и да усещам тази свобода.

Обичам морето във всеки сезон. Лятно , морно, преливащо от човешка тръпка и сливащо се със спокойствието на облаците, силата на бурята и въздишките на залеза.

Обичам свободата!

истина в бутилка

noreply@blogger.com (Lili) — Wed, 08 Oct 2025 07:42:00 +0000

*дневна доза отклонение*😎

Човек и да си сипе, и да не си сипе трябва да е искрен!
За лошо, за хубаво, за междинка казвайте си ги нещата,ей така да олеква.Естествено с подбор към слушателя, че наЛе😁
Няма как да се харесваме , защото трябва.Лицемерието е обратимо с доза уважение.Различни хора сме!
Не е нужно да се натрапваме, да сме най-важните, центърът.Това го умеят и заслужават само децата.
И ако взимаме пример от децата затова как се наслаждават на малките неща, то ние ще заслужим да сме големите хора.
Та!Сипете си, грижете се за себе си и бъдете с хора , които са ви близки.Не търсете съвършенство.Та бутилката и празна и пълна да е, на сутринта е друга ;)

{2024}

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 11 Oct 2024 07:25:00 +0000

Октомври.

Не съм го планирала.То идва.

От нужда, от умора, от любов , от всичко.

8:22 , 2 градуса с кафе.Болна съм.

Не се оплаквам , повтарям си го.

Времето на блоговете заспа.Хората се увличат по мързеливото.Гледат, не четат.

А при мен блогуването си остава, топло място за споделяне, бягане, писане.

2024та , една много различна.Осъзната, отговорна, трудна.

Когато искам да не мисля, а да пиша, идвам тук.

Хубаво е.

{било е август}

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 22 Oct 2023 08:09:00 +0000

Смътно разплитам текстовете измежду бръмбарите.

Така намирам тази чернова.Октомври е.Бръмбарите са си тук.Смътно не знам дали е, но е замазано.

Трудно се обеснява с думи , онова което сам не разплиташ.Идват изречения, спомени, картини.Бутат се измежду случващото се.После нямаш времево разпределение за подреждане и те , текстовете, остават в мъглата.

Така се връщаш към Август през Октомври.

Сезоните на думите.Изгревите на мислите.Залезите на спомените.

Права линия, чист текст.Едва ли?!

Небето е тетрадка.

истории

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 21 May 2023 17:29:00 +0000

Снимам, за да разказвам Да запомня, да не забравя, да се връщам, да се усмихвам, да тъгувам, да съхраня, да бъдем.Не разбирам снимането за полза, показване или пари.Пословично сантиментална съм и никак не го крия.Всички снимки, които някога съм правила са истории.В повечето случаи мои, после наши, а сега още повече наши.Неопетнен от мисли спомен, спонтанност, красота, цвят.Дърво от истории.

Спомням си за времето, когато беше нашумял проектът 365.Не си падам по трендове, мода и вървежност.Правя нещата във времето, когато съм готова за тях.Сега съм готова за 365.

Проектът е учебник за търпение, търсене и постоянност.Да завършиш нещата, което при мен винаги е преливало в "оставям това за после" ....

В мислите си започнах 365 на 17ти.4 дни на осмисляне, борене с "утре, може би" и паралелно 4 поредни дни публикувах снимки.Този път ще го завърша.

365/3

Грижа

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 12 Dec 2022 20:55:00 +0000

Стоим си двете, с елхата.В тъмното.До тук добре.Аз пия чай и ям сутрешен мъфин.За хората, които ме познават, първото изобщо няма да им направи впечатление.Сама, елха, лампички.Нормално!

Аз и чай...тук вече може и да има няколко вдигнати вежди😳

Ами то и на мен ми е странно, ама на, пия чай.Праскова и портокал за имунитет (така пише)!Не е лош.

За тези, които още по-добре ме познават, веждите тук са две, барабар с нарисуваните.

Странна работа е тоя чай ....

Вярно е.

Вярно е и че се променяме, наместваме, разместваме и натаманяваме.Има хиляди клишета за тоя чай.

Не е от чая обаче мили ми смехурко.

Аз даже й си го купих напълно умишлено.Странно е , но е това което ми дава минути спокойствие, тишина , разговор с елхата , бръмбарите в строй.

Изморена съм от не странности , и хоп чай!

Няма да е редно да не е в цвят, щото нали....

Топъл, тръпчив, в цвят и любима чаша.

Достатъчен.

Грижете се за себе си и ако пиенето на чай е нужната 5 минутка, нека!

Здрави да сме ❤️🍀

22:26

noreply@blogger.com (Lili) — Tue, 06 Dec 2022 22:39:00 +0000

Много ме бива да не ми се спи.Пълнолуния ме морят, бръмбарите танцуват, вълнения и страхове се разхождат свободно, тялото не иска да стои мирно....🙈

Много ме бива да подържам нежеланието за заспиване и да си измислям задачки-закачки🤷‍♀️

Днес ми беше един размествателен ден.План програмата беше замислена със съвсем различна цел , тематика и бля-бля по 100...Та така де, поразмествах, поработвах, понаготвих , поиграх ...да поспа?!

Успях и елфът да го измисля и в един момент закъсах откъм задачки😕

Тук винаги си е моят остров.Няма да ме приспи, няма да ме обвини в натрапничество, няма да ми е неловко в обясненията.И между всичките тези "няма" , няма да спя пак изплува.

Май съм се наспала ....което не е невъзможно всъщност.Има си физика, химия, биология да дават дефиниции, но аз нали съм спец по логика, считам за разумна диагноза : прЕспан.

Скоро ме посъветваха да се отпусна и да се наслаждавам на новостта, свикването и аз , ами аз така не мога бе?!Relax ...ама после не мога да спя!!!

Още много мога да ги редя , мрънкам и добавям , ама положението на острова си остава неспящо, с много излишна енергия и 3 дни пълна луна ...шЪ му сЪ ни види 'начи🙈

Здрави да сме, все ще преброим овцете 😃🍀❤️

седмична мотивация

noreply@blogger.com (Lili) — Tue, 20 Sep 2022 16:48:00 +0000

Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.

Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....

20 минути от гореописаното...

Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"

Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...

Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.

Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.

Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.

Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.

Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.

Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.

Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.

Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.

Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀

мешана скара

noreply@blogger.com (Lili) — Mon, 19 Sep 2022 19:32:00 +0000

Когато много ти се иска да го започнеш точно онзи проект, за който си си купил специален тефтер , химикал и си го изписал.Когато материалите за този същия проект те преследват от всеки ъгъл.Когато по цели нощи въртиш, сменяш, нагласяш идеи, стъпки, пазаруваш със скрийн шотове и си правиш папки в Pinterest.Когато ясно си представяш всеки един детайл, цвят и изпълнение.

И после когато "когатото" се изпари.

Ама ей така, изведнъж, без предупреждения, няма го.

И так няколко оборота в седмица.

И става едно размотано, недовършено, почти безсмислено.Мешана скара.

Докато пак се върне....

Пена на Гурбет 2

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 03 Sep 2022 07:17:00 +0000

Все някога трябваше да има част 2 .Не чак след 10 години , ама туй то 🤷‍♀️

Да припомним началото през далечната 2012

https://firedblood.blogspot.com/2012/02/blog-post_24.html?m=1

Част 2 [ Делчо 1 ]

Телеграмата Пенъ гЪ забута в най-долния долап и галибъ гЪ забури...на моментя!

В 8 сутринта в Сряда , Делчо вече приключил със закуската,мина през външната чешма, позами се , сложи каскета и с тиха стъпка се отправи към портата

-Дельо, 'де отьоЪш бря?

-Отивам при Киро.Кафе да пием.

- Кафе да пиели.Мноу ти пораснъ рабтътъ на тебе .Па и каскетя турил.А яла тука.

Пена не беше глупава, само така искаше да я мислят по село, че да не я закачат за нищо.Па и от ръки й идваше да мяза на онея от Макаренкото.

Делчо я погледна, па се врътна и излезе.

-Довиждане Пенке, ще си дойда за обяд.

Пена поседя , погледа подредения двор, изметената пътека, мързеливата котка до кладенеца, па влезе в лятната кухнята.

Зарзаватя готоф , 'ляба топъл.Ми сиге?!

-Къвъ да гЪ фатъм ся ?!

Погледна , почуди се , па се запъти към долапету. Уж да подрежда.
Огледа се , бръкна в най-долния долап и извади плика с телеграмата.Ама телеграма вътре нямаше!
-Въх майкоууу!Ми ся!Къ Зъ съ обесняЪм на Ганъ...
Изрови целия долап, изкара сите баклуце и от другите , телеграмата я намаше.

Застанала с ръце на кръста, пот на мустака и прах по престилката Пена въздъхна тежко, отрои потта на мустакя и смърмори....
- Дельоооо, мискин с мискина ти!!!!! Я зЪ тЪ научъ тебье !!!
Часът беше 11 и половина, хаменчи обедно време.
*****

Три къщи по-надолу Делчо трепна на стола и обърна чашката с кафе.
-Дельо, ко станъ въ артикь?
-Ба де да знам бе Киро, дай един парцал
-Ей, не гъ научи саа приказкъ въ.На, земь саа гюдерия
-Киро, парцал си е парцал, ама не кът парцалету на жинъ хни
-А, саа гъ можиш.

Изпиха си кафетата двамата приятели, разделиха се с уговорка за пазара в Събота и Делчо тръгна към вкъщи.

Много тихо му се стори.Погледна си часовника, 12:15..хм.Къде ли е Пенка.
Влезе в лятната кухня и спря на входа.
Пена беше разсипала обяда по чиниите, нарязала хляба , турила нова покривка , чак здравец на масата.

" Ей ся я втасах" каза си на ум Делчо

-Здравей Делчо.Как беше кафето? -без засукан мустак изчурилика леля ви Пена.
Делчо я погледна , огледа се , пак я погледна и седна на стола.Пенка говореше на книжовен български, беше си махнала мустака, сресана, облякана, без черно под ноктите и май намирисваше на лавандула.Реши да си мълчи за промяната.
-Пенке, много хубаво беше ама го разлях.
-Защо така бе Делчо, да не ти прилоша?
-Ами не знам, одеве към 11 и половина , седим си с Киро и едно като ток ме удари по ръката, дясната, и айде отиде кафето.
-Към 11 и половина, а?Дясната ръка.Хм.
-Да, точно тогава беше и на дясната ръка, ей на полях си и часовника.
-Ми то в същия час на полета за Париж бе Делчо.На 5ти.

Делчо зяпна.

"Таман да почна част 3 и дребният спука балон на ухото ми🙄"

{влияние}

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 03 Jul 2022 08:10:00 +0000

Който ди мисли, че социалните мрежи не промиват с големия моп, да ми идентифицира.

Но!

Влиянието можело да бъде и вдъхновяващо, усмихващо и доста влиятелно бе!

Завряла съм се в едни групи (нямам идея как попаднах там) и си въздишам.

Редовната носталгична въздишка, вече в алт.

То са едни селски къщурки (снобските хвалебствени ги пропускам), една тревица с всичките му жужащи прекрасности, цветенца, животни и свобода.Зелено, доматено и онова родно небе.

Бръмбарите са събудени и са много настоятелни!

{чуденка}

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 26 Jun 2022 07:52:00 +0000

08:40 Неделя , духа, пия кафе на балкона .

Странна чуденка се появи.

Как да свържа нивата и технологиите.

Не става дума за бърз интернет (да си кажа де).

Гледката на голям , узрял ,български домат е някак покоряваща.Какво да сложа там, че да бъде технологично и прилично за този век , без да е кантар.

Какви технологии помагат на тоя домат?!Същото е положенито с чушката, лука, марулята и ягодите.

Искат си побарване!

Човешката ръка им е технологията и модерното.Иначе е пестицид , неистинско и невкусно.

Следващата чуденка...защо им е тогава да я развиват тази технология ?! Салата с ракия , няма нищо технологично бе.Хибридни домати и дестилация не става пак.

Мотиката е ясна.Първична технология , подлежаща на усъвършенстване.Дори не зная дали в днешно време съществуват производители на мотики?!🤷‍♀️

Селото, нивата, къщата (барабар с окабеляването) е свещена общност.

Няма технолигия , която да я замени.

Извод : не е нужна технология за душата, нужна е вяра, човечност и истинско усещане.

Искам на нивата, с мотиката, под ореха!

❤️

{написаното}

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 10 Jun 2022 06:54:00 +0000

*не помня кога го започнах, но го дописах днес във влака*

Да пишеш не е никак лесно.
То говоренето вече е висша форма на пилотаж....
Писането като блогуване да се счита, макар че има доста читави писания из социалните мрежи.
Не държа на перфектност в писането или педантичност в изказа, но да ме задържи като читател поне след второто изречение е някак наложително.
Аз чета ( по-скоро препрочитам) себе си.Не метафорично, а буквално.Често ми се случва да не помня как и защо е написан даден текст , някъде през времето...
Два или три разказа не мога да обесня как са написани , а да навържа повода / спомена - въобще.
Защо пиша за писането ли ?!Защото все някой, някога и някъде ще го прочете.
Чета какви ли не писания и понякога не обръщам внимание на минималната нескопосаност на изказа, защото съдържанието ме е грабнало.
Разбира се, че съм критична към постове обяви , статии, които така се набиват и то не заради видимо набързо напечатване или недоглеждане.
Българският бидейки роден ....да се научите да пишете грамотно за мен е задължително.Не е нужна университетска димплома, за да се изразиш правилно, нали?!
Дори, че аз съм филолог о/у сагата ме мъчи редовно🤷‍♀️
Много се ядосвам в случаи, когато първо ми идва думата на английски и след това на български, или изобщо да не мога да се сетя ...срамота.Но признавам, случва се доста често напоследък...
Та, за писането идеше реч.
То е за четене!Дори и сам да си го препрочиташ, пак е за четене.Четенето води до натрупване на знание, развиване на онези 3% и пълнота.
Та такива размисли си пиша 😃

{когато...}

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 07 May 2022 21:15:00 +0000

Когато успея да мога да имам малката дървена къщурка на Дядо и Баба, земята поела сълзите, потта, смехът и раждала прехраната.Там където съм израстнала, на черната пръст под сянката и закрилата на ореха, с апрпаджика на чергата, с кутела с най-вкусната храна, въздухът, цветята, буболечките, водата.Там където се връщам и до днес.Това място е свято!

Когато мога ще я запазя и пак ще има черга, пак ще има ягоди, пак ще има бустан, котки, кучета и смях.Орехът ме посреща всяка година.Там е и ме чака.

Когато е моя, наша, споделена и има живот.

Искам да мога да видя лехите съживени, сливите усмихнати в разцвет и после натежали с плод, старата мушмола жива, дебела мара, круша, дюла и толкова още живот.Искам да споделя, да мога да я видя как бръмчи, да взема старата мотика на Баба и да прекопая , да поливам, да мъкна вода , да съм мръсна , потна, изморена.Щастлива.

Когато успея, ще бъда себе си.

Помня всеки ъгъл на малката дървена къща, масата в ъгъла с жълтата мушама, белите перденца, голямото легло, закачалката и шапката на Дядо.Верандата , цветята, варела с вода, пътечката.Тя е още там.С гордата табела носеща името на Дядо.Дори пердетата са там, здрави.

Когато душата ти е в родната земя.

Когато и аз ще бъда там.

Когато....

❤️

{моменти}

noreply@blogger.com (Lili) — Thu, 05 May 2022 19:30:00 +0000

Има едни такива моменти, които са толкова заредени с розАво, приятно гъделичкащо, цветно, достатъчно и щастливоносещо.

Идват точно, когато ти се иска да се откажеш, да се заровиш в пясъка, да спреш, да крещиш, да не си ти.

И са навсякъде.

Благодаря за такива моменти.Имам нужда!

Списък със ...

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 01 May 2022 21:27:00 +0000

Скоро попаднах на интересна дискусия за човешките странности, които не винаги са такива според сходността с другите.Споделих някои от моите бидейки убедена, че единични случаи ръсят оцет на пържени картофи, ама нейсе!😁

В този ред на мисли сме голяма група чудаци и измежду нашите си страностите се превръщат в навици и нормалност.Какво им е на п.к., риба, боб & супи, варени яйца заляти с оцет?!

Извън този кръг на себеподобни обаче те чакат странни хора със списъци със странности (как така толкова "с"-та се насъбраха🤷‍♀️), които път те имат за странен тип.

Някои от моите са така чудновати, че чак самата аз им се изненадвам ...понякога (рядко)🙈

Тъй като блогът си остава формат "мило дневниче" е редно да си го напиша този списък със странности.

Класацията води непоносимостта да ми бъркат в чинията🤨Sharing is caring, съгласна, но всеки да си знае паницата!

Следва битов тип странност свързан с прането този път : да не видя дрехи простряни на опаки...изтръпвам!Дънки със закопчани копчета в пералнята, вдигам пръст.Чорапи без да са на чифт ...не бива така!

Цветовата понисимост съм я "подстригала" с два цвята.Обичам шарено, пъстро, мешавица от цветове, но бяло и червено ...стигам до мартеница и пердета (бяло) и приключвам.Нямам бели и червени дрехи , нито бельо, нито чаршафи, нищо!

Скорошна чудатост (придобита) е да козирувам на птици по веднъж за поздрав , ако е една .Става дума за сойка.Моя приятелка на село все се размахваше.Имало такова поверие, че и песен ...странна му работа, ама ей на козирувам си, а то на острова сойки да искаш🤭

Поредна битова...ям с определена вилица и нож и пия в точно определени чаши.Не съм имала такава чак привързаност като по-малка...ама ей на.Ресторантските обаче, хич не ги подбирам😂

Останалите привички са някак типични за мен самата и са по-скоро характер, настроение и бля-бля.Трябва да има бла-бля🙃

Туй то със странностите.

извънреден труд ...

noreply@blogger.com (Lili) — Thu, 14 Apr 2022 19:35:00 +0000

Ще трябва да се потрудя извънредно.

Наложителен е основен ремонт на изкъртено настроение, нацепени емоции, затлачено търпени и запушени щастливости.

Необходими са материали в розово, синьо, жълто и шарено, много шарено, чак дразнещо очите.

В списъка с инструменти се налага включване на балони, музика, храна, слънце, зелено, хора, кръчми, кафе и кафенета, паркове, градински центрове, нови дрехи, обувки и грим.За правата лопата ще обмисля множество приложения, че ми е само една.

24/7 работен ден, тренировки и възвръщаемост на полу-усмивки, полу-обещания, полу-мечти.

Никакви почивки!

Започваме с влакчета!🍀😍🦋

загубени в ...

noreply@blogger.com (Lili) — Tue, 12 Apr 2022 21:23:00 +0000

Пандемична загуба на човечност.Това ми се върти днес в главата.

Мисля, премислям и винаги първоначлната ми реакция е "абе , аджеба грешката в моя телевизор ли е ?!"🙈

Оказва се , не.

Позагубени в отношенията, приятелствата, връзките, нормалното.Това се получи.Няма да е еврика, но тежи.

Едно заседнало такова, немърдащо и доста инатливо загубване.

Вероятно не от сега, но показващо се в рацвета на разпадането си.

Тъжно.

А някъде е удобно.Съкращение на излишни емоции, умишлено тичане в обратна посока.

Не знам.Объркващо е.

Аз не се губя , но се намирам.Интересна е химията между реалността и онова непоказно Аз.Лудостта на смелостта да се покажеш истински ,с всичките аз, вече не е модерна.

Събрала съм много бръмбарски Аз, но докато днк-то няма счупвания, пак сме едно.

А хората около мен се оказва (повторението на точно таза дума е умишлено) искат да са модерни 🤷‍♀️

Не се колебая да си запазя многоликата лудост, шантавите идеи, цветното мислене и топлината към сродните.

Останалите ще си се губят.Намирането...не знам...вероятно според сезона🤔

Пролетта е хубаво време за намиране!😀🦋🌿🍀🙃

{photo by pinterest}

за Либофта❤

noreply@blogger.com (Lili) — Sun, 13 Feb 2022 11:32:00 +0000

Да изпреваря вълната от сърчица, меченца, розички, шоколадчета и още тата!

Нямам нищо против романтична вечеря, рози (ама бели), джи-биджи и всичките му там добавки.Хубаво е!

Но не е хубаво да си купуваш любов.Икономиката на всяка държава да се помпа излишно с инфлационни постижения и да забравяш най-важното!Цветя, мога да си посея и да гледам с любов.Мечета си имам(даже цяла зоологическа градина) , сърчица ми рисуват❤Е защо са ми още ?!И на точно определен ден.Айде , няма нужда 😃

Любовта приятели е такава, каквато я усещате.Щото нали какво сам си направиш и Дядо Боже не може да ти го направи.А и цветята за салата не ставали🙈

Любов е в неделя да те мързи, но да омесиш двойна доза колачета и да ти се изпържи пърженето.Па и пиле със зеле да е в план , пак в същата неделя.А ако ти стига любовта и кекс!

Любов е да си свободен да говориш, да мрънкаш, да казваш, да размахваш къде пръст, къде тиган.Любов е и да си помълчиш от инат🙃

Любов е да не можеш да спиш и блееш тавана стоически, защото хъркането е непоносимо.

Любов е да направиш кафе в 3 следобяд и да имаш точната компания.

Любов е да те събудят с плонж връз корема и Мамооооооо!❤

Любов е да търпиш нетърпимото и да го наричаш компромис в името на същата тази любов!

Любов е в 8 сутринта да знаеш, че ще пиеш кафе с Мама, макар и виртуално.

Любов е да знаеш, че и в 2 през ноща можеш да пишеш, да си кажеш, да бръщолевиш.

Любов е да гледаш как цветята растат и устояват на студа.

Любов е да ти се готви, чисти, излиза, пуши, яде.

Любов е да ти се живее.

И тук-таме от ония тата, трябват си🤣

Та така, да сме здрави да виждаме любовта❤

да си признаем

noreply@blogger.com (Lili) — Sat, 12 Feb 2022 10:30:00 +0000

Няма нищо чудно, странно и нечовешко в това да си крив!

Не зная да има хора постоянно ухилени и без кривотия 🙄

Не става само с розовите очила, иначе е доста неистинско такова.

Да станеш с Д нагоре, човешко е .

Да си помрънкаш, да се ядосаш, да ти е просто криво!

Много има писано как да си позитивен, да търсиш доброто измежду л@айната.Абе хора!Животът е живот с всичките му нюанси.Надрисканият нюанс не е негатив , а случване.

Сякаш аз искам да ми е криво, смотано и бля-бля?!Зазвуча като оправдание.

Та.Кривотията мили приятели е полезна.Осъзнаване, чувстване, две-три каруцарски, разтоварване.А каква сила ми идва при чистенето, направо летя на тая метла 🤣

Необходими са такива моменти.Емоцията изобщо не е нагативна.

Та признавам си, кривотия е.

Хубавото е, да можем да ги изживяваме тези емоции.Да сме човеци!

❤

2022

noreply@blogger.com (Lili) — Fri, 07 Jan 2022 19:09:00 +0000

Тая Новата 2022 е добре да бъде читава!

Да сме здрави.

Да си бъде едно такова, както преди.

Да си е битово-мрънкащо, с малко цветности, предизвикателства, балони и разните му там обикновени нещица.

Да мечтаеш за спокойно живеене е някак вече байгън😕

И пак, здрави да сме.

Много искам да сбъдвам, да се усмихвам, да мечтая , да си се нося на моя балон.

Приземявам се разбира се, ама се заземих за едно такова много продължително времетраене🙈

И пак, здрави да сме.

Няма лошо човек да си помрънка, да му е чоглаво, вкиснато и някво никво.

Мрънкам си😃