Патешки истории х)

Bye, bye, world

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Thu, 26 Mar 2009 08:19:21 PDT

Дойде времето да се простя с вас. Спокойно, не се притеснявайте! Сменям си блога просто. Отдавна се канех да почна начисто и го направих
http://belowtheheaven.blogspot.com. Do it!
П.П. Този блог няма да го трия, нека седи

Защото не винаги най-разпространеното е най-доброто

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Tue, 23 Dec 2008 09:36:20 PST

Наскоро реших да пробвам алтернативи на по-популярните методи за Интернет комуникация. Първо реших да сменя (не "да пробвам алтернативи на") Скайпа. Никога не съм я харесвал тази програма, но последната капка беше, когато с 1 човек си писахме по 1 съобщение на ден, защото само толкова получавахме (в смисъл аз му пиша нещо понеделник сутрин, той го получава понеделник вечер, отговаря ми, аз го получавам вторник сутрин, пиша му и отново). Това е благодарение на решението програмата да бъде P2P (за неразбиращите - това означава моя Скайп директно да се свързва с твоя без да минава през трети компютър - сървър. Плюс си е, че не зависиш от сървъра, но е минус качеството на P2P връзките). Има и други причини, които не ми се изреждат, но част от тях съпътстват всяка развита форма за Интернет комуникация. Първата ми мисъл беше ICQ, който когато нямаше Скайп беше водеща сила, заедно с IRC. Да си призная, в цялата програма най-много ме кефят прозвищата му - АйСеКтир, Ицко, ИЦЯ, а сигурно има и други, но не ги знам (казвайте х) ). Направих си акаунт, взех си номерче (432929893). Не съм го тествал както трябва, но ето предимствата му пред Скъпето, които аз забелязах - сървър (за това вече обяснихме), разнообразие от клиенти (това означава, че имаш избор в програмите, през които чатиш; важно е за мен, мога да си го променя както си искам - да ми блокира спама, да ми проверя пощата и т.н.), по-добро изпращане на файлове (можеш и папки да изпращаш). По принцип минус е леката липса на аватар и описание, въпреки че мен не ме бърка, ама хич! Вече отделно разните програми за ICQ поддържат и други протоколи (бях си го направил даже да чатя и в Скайп през Pidgin-а ми, но трябва Скайпа ми да е включен => все в гъз)
Вдъхновен от тази смяна (макар и не напълна, ваш'та мама). Реших да пробвам и Facebook (заедно с MySpace са най-големите социални мрежи в света). Направих си акаунт, погледнах тук-там, но не съм се занимавал. Наскоро реших да го разуча и това чудо и бях приятно изненадан. Това е върховната форма на социална мрежа! Можеш да оставяш коментари по абсолютно всичко, можеш да следиш активността на приятелите ти (в смисъл на какви коментари оставят и т.н.) без проблеми, като можеш да избираш какво да ти показва и какво не, има мрежа за споделяне на линкове (ако не знаете какво е това - ето пример), има вграден чат, можеш да правиш много повече неща с профила си, и др., и др. Космоса може само да му диша прахта. Има един-единствен минус - не можеш да променяш големината на кутийката за тагване в снимките (то и аз толкова съм тагвал, ама не видях начин). Дизайнът е изчистен, което някои хора биха го определили като минус, но без излишните циганийки тип MySpace е елегантно, бързо и удобно, плюс това идеално се върже с Chromifox ;]. Но не можеш да си "оцветиш" профилната страница (всъщност... все някой ще е намерил начин, ще потърся)
Само едно нещо преди разделяне - това, че нещо е най-разпространено не означава, че е най-добро. И това, че в момента няма толкова потребители (разбирайте "познати потребители") не означава, че няма да последват вашия пример ;] (за това мисля друг път да пиша, и без това ваканцията ще имам свободно време)

П.П. А, да, още 1 малко минусче на Facebook - в секциите, където пиша за музиката си, филмите си и т.н. не виждам начин как да го направя да не е линкове за търсене на подобни хора, ами да е HTML

Дивото зове

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Tue, 23 Dec 2008 07:40:59 PST

Някои вярват, че най-великото постижение на човечеството е умението да контролираш огъня. Оттогава сме станали все по-можещи и силни. Научили сме се как да обработваме храната, изобретили сме инструменти, оръдия и т.н., позволяващи ни да се издигнем до върха на хранителната верига и да си направим живота по-лесно. Това ни е отчуждило от природата. Вече не ни е нужна толкова близка връзка с природата, даже е започнала да пречи на развитието на човешката цивилизация, докато не сме достигнали до момент, в който ядем отгледани в пластмасови кутии краставици, генетично модифицирани кокошки и т.н. Създали сме си свой собствен свят с наши собствени правила, който наричаме "цивилизация". Станали сме като маймуна, режеща с лазер собствения си клон. "Животно" и повечето неща, свързани с природата, са станали обида. Отричаме да сме примитивни, но все пак имаме нужда да ядем, пием, спим и т.н. Вярваме, че сме превъзмогнали "онези гадни примитивни инстинкти", но все пак се ядосваме, страхуваме и т.н. Всички емоции, които хората използват като аргументи за разликата м/у нас и животните, са умело замаскирани инстинкти - радост, тъга, омраза, любов... Предполагам, че някои ще реагират "Любовта не е примитивна, а е най-човешкото чувство, сложна е, свещена е, ...". Кажете ми с 2 думи какво е любовта? Желанието да бъдеш с някого от противоположния пол, т.е. розова версия на инстинкта да продължиш вида си и да намериш съюзник в живота и в отглеждането на потомството (най-важното нещо в природата и човешкия живот). Да, има любов към приятели, предмети и идеи, но всички те са любов към съюзник (без значение човек, предмет или идея), към нещо или някой, което може да ти доведе облага. Защото съюзниците са много важни в природата. Те могат да те защитят, могат да ти помогнат да се издигнеш в йерархията, което ще ти донесе блага, а може и самите те да те облагодетелстват по някакъв начин. Затова живеем в общество - колкото повече съюзници, толкова повече облаги.

Оригинално е есе по английска литература със заглавие "Do You Often Feel the Call of the Wild?", но и също така ми е наболяла тема.
Не очаквам одобрение или разбиране

Политически настроения

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Sun, 07 Dec 2008 12:49:27 PST

По принцип не намесвам политиката в блога, но наближават избори, а забелязах, че повечето ми връстници (които ще могат да гласуват и сигурно ще го направят) си нямат на представа кой кой е и как стоят нещата. Аз не съм много вещ, но по-добре аз, отколкото без хич. Ще се постарая да бъда безпристрастен
Представени са основните партии, като управляващите в момента (Тройната коалиция) са първи, също така включвам и няколко думи за лидерите

БСП. Най-многобройната партия в парламента в момента, също така министър-председателят е и председател на ВС на БСП. Пряк наследник е на БКП (Българската Комунистическа партия), която е учредена през 1919 г. и е управлявала 45 години поред (за този период на управление оценките са много противоречиви, по-добре се поинтересувайте сами). След 1990 г. (когато приключва 45-годишното управление на БКП) на 2 пъти печели изборите - 1995г. (на власт е до 1997г.) и през 2005г. (още е на власт). Първият път води България до икономическа криза, което е причината за преждевременните избори, за втория път оценките са противоречиви (според управляващата коалиция се справят добре, но просто другите не оценяват това, което правят; според АБСОЛЮТНО всички други партии управлението й води до катастрофа). В момента заедно с ГЕРБ са водещи партии по рейтинг, което води до пререкания, главно м/у 2мата лидери (което според мен граничи с дребно заяждане).
Роденият през 1966 г. в Украйна Сергей Станишев е син на видния комунистически деец (бивш партизанин и после председател на ЦК на БКП) Димитър Станишев. През 1989г. (Сергей Станишев) завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. Пет години по-късно защитава докторска дисертация на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“. Специализира по политически науки (Московска школа за политически изследвания), а по-късно - по международни отношения (Лондонска школа за икономика и политически науки), където защитава научно изследване на тема "Съвременна външна политика на Русия". Сергей Станишев е съветски, след това руски гражданин до 1996 г., когато придобива българско гражданство и се отказва от руското. През 2001 г. наследява Георги Първанов на поста председател на ВС (Висшия Съвет) на БСП, тъй като втория бива избран за президент на Р. България. Има политически пререкания с Бойко Борисов (неформален лидер на ГЕРБ). Едновременно е остро критикуван и възхваляван, като на нападките реагира остро (използвайки определения на "кучета" и "циркаджии"), като критикува и ЕК, че е пристрастна спрямо България относно спрените фондове.

НДСВ. Основана от последния български цар Симеон Саксгобурготски с първоначално име "Национално движение Симеон Втори", по-късно преименувани на "Национално движение стабилност и възход" (2 пъти, тъй като законността състоялия се през 2007 г. първи конгрес е оспорван, и окончателно се преименува през 2008 г.). През 2001 г. влиза в коалиция с още 2 малки партии (тъй като има проблеми с узаконяването й) и печели изборите. По време на това управление започва връщането на бивши царски имоти, незаконно отнети от БКП (малко е спорна тази работа, аз лично не бих го формулирал така, но нека се придържам към по-официалната формулировка). Първоначално кандидатства за прием в ЕНП (европейски съюз на демократическите партии), но след като не бива приета кандидатства за член на Либералния Интернационал, където е приета.
Симеон Сакскобурготски е роден през 1937 г. като княз Симеон Търновски. Син е на цар Борис III и като негов единствен син е и престолонаследник. Родствен е с британската кралица Елизабет II и белгийския крал Алберт II. След смъртта на баща си през 1943 г. заема престола, но поради крехката си възраст (6-годишен е бил по онова време) е управлявал регентски съвет вместо него. След 9.09.1944 г. регентите му са сменени с представители на Отечествен Фронт (една от партиите на комунистите по онова време), а през 1946 г., след проведен референдум, бива изгонен от България, с което се прекратява управлението без всъщност да абдикира. През 1996 г., след 50-годишно изгнание и известни проблеми с получаването на българско гражданство се завръща в България. Посрещнат е много радушно от българския народ, обещавайки да се върне пак и да не предявява териториални претенции към Р. България (първото го прави). След приключването на мандата му като министър-председател се развихрят няколко скандала за негови незаконни дела, но всичките са потулени.

ДПС. Основаното през 1990 г. участват в почти всички правителства като коалиционен партньор (нямам информация в момента дали са всички или почти всички, но мисля, че имат някое друго, в което не са) въпреки многото скандали, в които е замесено. Основният скандал, продължаващ толкова години, е дали е етническа партия или не (според конституцията няма право да се основават етнически партии). В своя защита ДПС изтъква аргумента, че има членове-българи. По-нататък ДПС няма да го коментирам (като изключим Ахмед Доган), защото ще си проличи мнението ми за нея х)
Ахмед Доган е роден през 1954 г. в с. Пчеларово, област Кърджали. Завършва философия към СУ. Редовен аспирант в Института по философия в БАН. През 1985 г. завършва Академията за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП. Година по-късно е кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към БАН. Твърди, че през 1985 г. е съосновател на терористична групировка, насочена против т.нар. "възродителен процес", въпреки че е поканен 1 година след основаването й (на групировката) "като по-образован" да я поведе (което и прави). Поради тази причина е арестуван за 6 месеца и 15 дена, след което е освободен пак. През 1987 г. лежи в килия за смъртници, а през 1989 г. е осъден на 10 години затвор. Амнистиран е същата година. Самата групировка се смята за отговорна за редица атентати и предшественик на ДПС, основано през 1990 г. от Ахмед Доган.

ГЕРБ е една от най-младите партии в България (основана края на 2006 г.), но и една от ползващите се с най-голяма популярност (много изследвания казват, че тя е най-популярната). Неформален лидер е Бойко Борисов (неформален е защото по закон кмет не може да членува или води политически организации), а председател е Цветан Цветанов (протеже на Бойко Борисов). Досега не е участвала в избори (то откакто съществува не е имало). Определят се като десни (a.k.a. демократи)
Бойко Борисов е роден през 1959 г. в гр. Банкя. През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин младши лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. До 1990 г. работи на различни служби в МВР, като през това време се занимава и с карате (треньор + съдия). През 1990 г. (след демократическите промени) отказва да напусне БКП. Година по-късно основава охранителна фирма, защитавала Тодор Живков (лицето на комунизма в България) и Симеон Сакскобурготски. През периода 1990 г. - 2000 г. е съдружник с емблематични лица от мафията. През 2001 г. е назначен като главен секретар на МВР (според някои - с връзки със съмнителни лица), с което започва популяризирането му. Докато е на този пост обвинява Община София и кмета на София (тогава Стефан Софиянски), че му пречат да си върши работата. През 2005 г. напуска МВР окончателно (с чин генерал-лейтенант), за да участва в парламентарните избори в листите на НДСВ. Получава депутатски мандат, но го отказва. По-късно същата година участва в изборите за кмет на София, които печели. Основава ГЕРБ, като изказва амбиции да спечели следващите парламентарни избори. Започва да обвинява парламента, че му пречи

Атака е създадена едва няколко месеца преди парламентарните избори през 2005 г., но въпреки това печели ~ 9%. Сама се определя като патриотична и националистическа (което не е нацистка), въпреки че противниците й я определят като антихуманна, шовинистическа, расистка и фашистка. Партията се явява като крайна опозиция в 40 Народно събрание, поставяща под остър критицизъм Тройната коалиция (БСП, ДПС & НДСВ).
Волен Сидеров има дълъг обществен живот преди да стане политик. Още със зората на демокрацията той е редактор на няколко водещи вестници, даже през 2000 г. печели наградата на Съюза на българските журналисти. Автор е на три книги: “Бумерангът на злото”, “Властта на мамона” и “Българофобия". И трите описват предполагаема световна конспирация и антибългарска политика. Истински известен става с предаването си "Атака" по телевизия "СКАТ", известна с алтернативната си политическа насоченост. През 2003 г. се кандидатира за кмет на София, но събира едва 2000 гласа. Участва в избори за президент през 2006 г., когато стига до балотаж, но благодарение на липса на достатъчно гласове. Името му е намесено в много скандали. Съден е за подбуждане към дискриминация на основа сексуална ориентация и расова принадлежност. През 2006 г. Волен Сидеров претърпява леко ПТП, при което той решава, че това е атентат срещу него, при което следва физическа саморазправа.

СДС, основана 7.12.1989 г., е в голяма степен инициатор на демократическите промени в периода 1989-1990 г. Първоначално е коалиция между неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е демокрация в България, като по-късно се преобразува в партия. На първите избори след 1989 г. СДС губи от БСП с 16%. Отказва да участва в коалиционно правителство, но 2 месеца по-късно Жельо Желев (лидерът на СДС по онова време) става президент. В краят на 1991 г. СДС печели предсрочните избори с 1% и съставя първото си самостоятелно правителство. 1997 г. СДС отново печели предсрочните избори и съставя ново правителство начело с Иван Костов, което въпреки скандалите относно приватизацията на големи държавни дружества, е първото правителство след 1989 г., което изкарва пълен мандат. Но през 2001 г. търпи огромно поражение на изборите и рейтинга му почва да спада.
В момента текат вътрешни избори в СДС за председател.

П.П. Накрая ми се уби желанието да пиша, но се надявам, че съм бил полезен х). И нека ви посъветвам нещо - ако си нямате на представа кой кой е, недейте да гласувате.

Blog it!

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Tue, 25 Nov 2008 11:07:09 PST

(Видяно от katq.katq @ Svejo.net)

Знам, че не съм писал отдавна. В момента имам желание да се занимавам, нито имам време. Но поне не ви пълня главите с глупости х)
П.П. Очаквайте включване скоро, че ще ме помислите за наистина умрял

Insane Clown Posse - Fuck The World

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Fri, 07 Nov 2008 13:00:13 PST

[Violent J]
Fuck. Fuck this shit.
Fuck givin it to me.

[Chorus:]
If I only could I'd set the world on fire
If I only could I'd set the world on fire
If I only could I'd set the world on fire
Sya fuck the world! (Fuck the world!)
If I only could I'd set the world on fire
Fuck em all! (Fuck em all!)

[Violent J]
Fuck you, fuck me, fuck us
Fuck Tom, fuck Mary, fuck Gus
Fuck Darius
Fuck the west coast, and fuck everybody on the east
Eat shit and die, or fuck off at least
Fuck pre-schoolers, fuck rulers
Kings and Queens and gold jewelers
Fuck wine coolers
Fuck chickens, fuck ducks
Everybody in your crew sucks, punk mother fucks
Fuck critics, fuck your review
Even if you like me, fuck you
Fuck your mom, fuck your mom's momma
Fuck the Beastie Boys and the Dali Llama
Fuck the rain forest, fuck a Forrest Gump
You probably like it in the rump
Fuck a shoe pump, fuck the real deal and fuck all the fakes
Fuck all fifty two states! Oooo, and fuck you

[Chorus X 2]

[Violent J]
Fuck Oprah, fuck opera, fuck a soap opera
Fuck a pop locker and a cock blocker
Fuck your girlfriend, I probably did her already
Fuck Kyle and his brother Tom Petty, Jump Steady
My homie, fuck him, what are you gonna do?
(Fuck that bitch, fuck you!) Yeah well fuck you too
Don't bother tryin to analyze these rhymes
In this song I say fuck ninety three times
Fuck the president, fuck your welfare
Fuck your government and fuck Fred Bear
Fuck Nugent, like anybody gives a fuck
You like to hunt a lot, so fuckin what?!
Fuck disco, Count of Monte Crisco
Fuck Cisco, and Jack and Jerry Brisco
And fuck everyone who went down with the Titanic, in a panic
I'm like fuck you, AHHHHHLL!!!!

[Chorus X 2]

[Violent J]
Fuck Celine Dion and fuck Dionne Warwick
You both make me sick, suck my dick
Fuck the Berlin Wall, both sides of it
And fuck Lyle Lovett, whoever the fuck that is
Fuck everybody in the hemisphere
Fuck them across the world, and fuck them right here
You know the guy that operates the Rouge River draw bridge in Delray on
Jefferson? FUCK HIM!
Fuck your idea, fuck your gonnoreha
Fuck your diarrhea, Rocky Maivia
Fuck your wife, your homie did, he's fuckin you
Fuck the police and the 5-0 too
Fuck Spin, Rolling Stone, and fuck Vibe
Fuck everybody inside
Whoever's on the cover, fuck his mother
Fuck your little brother's homie from around the way
And fuck Violent J!

44

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Wed, 05 Nov 2008 03:05:58 PST

По принцип не намесвам политиката в блога, но искам само да честитя победата на г-н Барак Обама!

Японски футбол

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Mon, 03 Nov 2008 13:54:43 PST

Ето какъв явно е японския футбол х). Мега много се смях

Само не мога да разбера 1 нещо - реакциите им са все едно биноклите им са наобратно (да виждат всичко мега малко и да нямат представа за разстояние), но изглеждат сложени нормално (да увеличават, като се размазва образа на близо разстояние и не виждат нищо)
П.П. Благодарение на Tha Ripper

Ако бях различният Друг

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Fri, 24 Oct 2008 11:57:56 PDT

"Ако бях различният Друг"... Някой може ли да ми обясни какво точно означава да си "различният Друг"? Как можеш да си наистина "различният" в общество на масова глобализация. Пък и все пак ние всичките сме човеци, стадни животни - едно, че в главите ни са заложени едни и същи основни механизми, но и ние надграждаме, вземайки от другите (... уважаеми антиглобалист). Така че е лесно да си "Друг", но е трудно да си "различният". Има, естествено, разлики м/у индивидите и групите (понеже сме стадни животни се обединяваме в групи със сходни индивиди), но голяма част са изкуствени, наложени и насърчавани от другите. Най-лошото е, че хората се променят според тези наложени разлики и стават стереотипи, които не приемат нищо чуждо и, като организъм, се пробват да го потиснат, изхвърлят или унищожат. Откъдето идват проблемите м/у нео-нацисти и хора с други физически белези (нарочно няма да използвам "раса"), метъли и чалгари и т.н., и т.н. Просто не харесваме различните, не ги приемаме. Не харесваме и тези, които нас не ни харесват. Няма нищо странно. Това си е защитен механизъм. Защото "обединението прави силата". А тези, което не са с нас, не ни правят по-силни и донякъде ни отслабват. Стават врагове и почваме да се отнасяме скептично и с предразсъдъци към тях, което ни пречи да ги опознаем и разберем, да се помирим с тях и да станем съюзници, може би. Трябва да се отървем от тези неща и да изградим ново общество с нов тип мислене без ограничения. Единствено тогава не би имало значение дали си "различният Друг", себе си или част от мнозинството; единствено тогава бихме могли да сме единни в многообразието.

Есето е по проект за интеркултурната толерантност (заглавието на проекта в момента не мога да го цитирам), а заглавието (на есето) е заложено фабрично. Учителят по философия настояваше да го напиша, макар че от начало се съмнявах в качеството му и в момента също не съм доволен от себе си
П.П. Със специални благодарности към Крисито

"Я, колко си пораснал! Помниш ли ме?"

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Thu, 16 Oct 2008 23:56:16 PDT

Не, брат, не те помня. Това е било преди, примерно, 10 години, когато съм бил на 8, а ти си бил просто 1 от всичките приятели на наш'те. Аз съм дошъл, видял съм те за минутка, ощипал си ми някоя друга бузка, дал си ми някой друг шоколад, излязал съм от стаята и вече съм те забравил. А ти след това си ме обсъждал с наш'те поне едно 30 мин., а може и с някой друг общ познат и така си ме запомнил
Съмнява ме блога на келеш като мен да се чете от 40-50-годишни хора (въпреки че имам средно 30тина уникални посещения на ден, благодаря х) ), но го имайте предвид. Не искам да ви засегна нещо. Уважавам по-възрастните. Но така седят нещата. Дразнещо е. И следващият път "Помниш ли ме" го преправете на "Може случайно да ме помниш" ако толкова настоявате да питате

Hip-Hop Is Dead...

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Mon, 13 Oct 2008 12:35:26 PDT

... и то не е отскоро...
Но нека ви вкарам първо малко увод. Лето Господне около 2000-ното. Малкият Калоянчо отива у кръстника си заедно с мама и с тати. То тогава имаха стерео. Беше им модата все пак. Докато е в другата стая с кака си Ели малкото момченце чува нещо от стереото. Еминем. Рап. И преди бе чувало, но тогава се зариби. Малкият Калоянчо съм аз, само че преди около 8 години. От тогава доста време мина. Времената се промениха, но общо взето основния ми стил музиката - не. Продължавам да си слушам. Съвсем порядъчно си минах през Шамара периода (само че втория, който бе по-слаб), през Румънеца и Енчев периода, през In Da Club периода и прочие. Познавам доста хип-хопъри. Познавам и доста рапъри. С някои от тях съм бил и в детска градина. Г/д знам и историята на хип-хопа. Както казах - продължавам да си слушам... Или поне засега...
Защо "досега" ли? Доскоро се чудех как точно да го формулирам. Вчера се сетих. Рапът донякъде стана като чалгата. И като смисъл, и като култура. Има си, естествено, бастиони, но те падат 1 по 1, докато накрая не остане пълна идиотщина. Не знам защо ми прави такова впечатление, най-вероятно защото никога не съм бил хип-хопър според очакванията, но рап културата в по-голямата част ми е твърде позьорска. Кажете ми как може някой 14-годишен келеш, дето мама и тати му дават парички за кòлички, да ми пее, че е "генгстъ", или някоя 13-годишна пикла да пее ... вижте. Всеки се прави на някакъв гангстер, всеки претендира, че е истински, но е такъв само в сънищата си. Пият ми ММ (3 л. - 2 лв.) и ми припяват "Алкохол, уоу!"; палят цигара и вече гледат лошо; слагат качулка по време на час и си мислят, че вече са бед бойз; използват някой друг израз от хип-хоп културата ("Йоу!", "Уозъп, нигъ" и т.н.) и вече са мега готини и забавни; мислят си, че като са отказали на майка си да си изпият млекцето вече са супер келеши; виждали са трева на картинка и вече са големи напушилки (пък дори и да са пушили няколко пъти); а този, който ги критикува (само гледайте коментарите ;] ) е хейтър, педераз и нищо не разбира и т.н. (тук нарочно не съм давал линкове, тъй като ще давам към мои познати, пък точно тези дни не съм в настроение да се занимавам с глупости; надявам се всеки, който се разпознае (въпреки че по-скоро бил отрекъл, да вземе мерки). Ето заради такива момченца и момиченца на моменти ме е срам, че слушам рап, нося широки дрехи и т.н. 2Pac не само би се обърнал в гроба, ами и пирует би направил. Нямате си на представа колко такива биха си заминали ако имах пушка (бих ги бил с приклада). Най-лошото е, че не се усещат. Че те се имат за истински, че това е правилното и т.н. И по-лошото е, че хип-хопът става тях
Напоследък почнах да се ориентирам към други стилове (предимно Psytrance). И при тях има позьори, но се надявам, че като съм нов и няма да ги забелязвам, пък може и да бъда 1 от тях
Но не мога да спра да слушам рап. Не мога

П.П. Тази публикация от супер много време се каня да я напиша. Проблемът е, че това ми е болна тема, пък все не мога да намеря точните думи да се изразя. Лошото е, че и сега не успях да ги намеря

На баба тениските х) (рекламна пауза по поръчка)

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Fri, 03 Oct 2008 00:38:42 PDT

От известно време към портокал.бг могат да се отварят магазини.
Наскоро отвори 1 магазин http://nababateniskite.portokal.bg.
Собственикът е голям пич и има доста свежи идеи по принцип. Засега щампите не са толкова много, но качва още. Понякога и аз правя щампи ;]. Та... Зарибявайте се, кучки ;]
П.П. Може да се качват и рекламни щампи на форуми, блогове и разни такива нещица х)

Последна публикация за днес и си лягам, обещавам х)

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Mon, 29 Sep 2008 14:58:59 PDT

Преди малко смених RSS емисиите/feed (който както го предпочита) с тези на FeedBurner. Моля тези, които ползват RSS (или съответно Atom) да се преабонират. Просто ми е по-удобно на мен х). За другите - прочетете това ако искате. Аз няма да обяснявам сега
Лека нощ

Нам следует обращаться со своими друзьями так же, как мьi бьi хотели , чтобьi друзья обращались с нами.

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Mon, 29 Sep 2008 14:16:51 PDT

Тъй като повечето явно предпочитате по-забавните неща (Томиджери простотията е най-отваряната страница), пък и за разведряване, ето ви едно клипче на руски студенти, което не знам доколко е достоверно, но пък за сметка на това е забавничко х)

П.П. Много готино меша темичките

Мангалия

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Mon, 29 Sep 2008 12:24:10 PDT

През 2005-та обявиха годините до 2015 за "Десетилетие на ромската интеграция". Добре се справят. Така ни ги интегрираха, че сигурно следващите 50 години няма да можем да си седнем на гъза. Браво, трябва да има толерантност все пак. Макар че можеха още по-добре да се справят. Мен ако питате, трябвало е да тикнат полицая в затвора. То... Как смее да си изпълнява задълженията по този начин, не е ли могъл да бъде малко по-хуманен?! Безобразник! Представете си само щетите, нанесени в/у крехката психика на тези мили и невинни хорица по този груб и травмиращ начин ("осветил ги е с фенерче и ги е изгонил от двора на училището."). Тази въпросната ст. лейт. Мая Йорданова (аз ще запомня това име, за да мога при случайна среща да й благодаря; запомнете го и вие) добре е решила да го накаже. Аз за Коледа ще се помоля на Дядо Господ да ни прати още такива съвестни люде... И 1 Калашник. Без патрони. С приклада ще ги бия
П.П. Нещо подобно си мислех преди време... Че в държавата, в която сме мнозинство и по принцип е наша (не съм националист) ние сме дискриминираните. Ако си циганин (или "ром", зависи какво предпочитате), кандидатстваш някъде за работа и не те назначат, винаги можеш да се жалваш, че си дискриминиран. А да не се окаже, че и м/у временно си обратен. Докато ние какво? Лапаме го. Целия. Жалко е
Пример: събитията в "Красна поляна" преди около година. Ако бяха българи полицията щеше да ги помлее
П.П.П. Имам приятели цигани. 1 от тях е от най-точните хора, които познавам. Едно е "циганин", друго е "цигания"

От шибаното гето до център слизам пеш, на хората в очите келеш

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Sat, 20 Sep 2008 17:06:06 PDT

Да ви еба майките. Нося широки дрехи и това ми дава право да го кажа без да имам някакво значение. Така че да ви еба майките. Или по-добре да ги ограбя?... Може и да ги гръмна. Толкова много варианти, а моят умствен потенциал е толкова ограничен от широките дрехи, така че решението е наистина трудно...

* Заглавието е от текст на ndoe (Топ тен на DRS)

Слободия или смърт!

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Fri, 12 Sep 2008 11:53:22 PDT

Уважаеми 12-годишни дечица^*, искам да ви питам нещо - знаете ли какво означава свобода? Искате ли да ви кажа? Самостоятелност. За да си самостоятелен, трябва да си отговорен ergo за да си свободен трябва да можеш да поемаш отговорности. Без отговорности вече е слободия, която не е желателна. Най-малкото и на вас ще ви се върне тъпкано рано или късно. Но не знам дали го осъзнавате. И, всъщност, за какво ви е? Пийте си питиенцата по барченцата, карайте се на мама и тати, правете се на курви, гангстери, келеши и всякакви други готини хорица и си вярвайте, че по този начин израствате и че светът се върти около вас. И полека го карайте, недейте да се напрягате, че току-виж сте поумнели, а това не е готино

П.П. Ще видим, може някой друг път да разгърна темата, че сега не ми се пише
^* 12-годишни дечица и по акъл, а може на възраст да си на 27 (примерно). Лошото е, че реално голяма част от хората са такива

Стършел

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Thu, 11 Sep 2008 11:14:20 PDT

Брааат, напоследък твърде сериозен ми стана блога, пък това не се харесва на читателите май-май. Ще взема да ви направя умни и сериозни х). Нека ви разкажа най-зарибените вицове за това лято. Само предупреждавам - моето чувство за хумор е особено

Започвам с първото място:

Блондинка си купува сокче. Отваря го и гледа под капачката надпис "Честито! Вие печелите шапка". Тя отговаря "А, благодаря" и си слага капачката на главата.

Следващият най-зарибен летен виц, който ми го разказа Ники Ганчев:

Бай Ганьо, сър Джон и Мустафа Али (примерно) след корабокрушение попадат на обезлюден пустинен остров без никаква храна. Минава ден, минават два, минава седмица - нашите герои умират от глад. Сър Джон какво да направи, взема ножа, реже си парче месо от крака, опича го и казва "Момчета, дайте да хапнем и после да си лягаме". Наяждат се. Минава ден, минават два, минава седмица - отново огладняват супер много. Мустафа Али какво да прави, реже си парче месо от ръката, опича го и вика "Хайде, момчета, да хапнем и да си лягаме". Наяждат се, заспиват, няма проблеми. Минава ден, минават два, минава седмица, минават две седмици. Всички са супер гладни, сър Джон и Мустафа Али съответно гледат Бай Ганьо, очаквайки от него да се жертва. Той, усещайки накъде отиват нещата, сваля си гащите и вика "Еми, момчета, по 1 кремче и да си лягаме"

Нека имаме и номер 3:

Зайо Байо си се разхожда из гората и среща Медената питка.
- Здравей, Медено питке!
- Да ти еба майката!
Зайо Байо се зачудил какво става, но си продължил по пътя. След малко Кума Лиса среща Медената питка.
- Здравей, Медено питке!
- Да те шибат калинките!
Кума Лиса се зачудила и тя какво става, но и тя си продължила по пътя. След това Кумчо Вълчо среща Медената питка!
- Здрасти, Медено питке!
- А да ти навра оня клон в задника?...
И така се отнасяла с всички животни цял ден. По някое време не издържали и се оплакали на Цар Лъв. Той:
- Ей, че сте нетактични! Това не е Медената питка. Приемат Ежко Бежко за войник.

На! х). Надявам се несмехът ви да е бил приятен х)

18 vs 21

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Wed, 10 Sep 2008 07:32:36 PDT

Напоследък като се огледам все по-учуден оставам какви келеши са много мои връстници. 18 годишни. Хора, които могат да гласуват и да държат в ръцете си своята и чужда съдба. Това ме накара да се замисля дали не трябва да се направи пълнолетието да е на 21, както е в САЩ
Гласувайте, но ако може се аргументирайте

Мразя начина, по които моята реалност се различава от оригиналната реалност

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Sat, 19 Jul 2008 20:22:53 PDT

Напоследък супер много се замислям дали можеш да успееш ако не следваш принципа Exitus acta probat... Просто не става. Я ми кажете кой оценява този, който си държи на морала и не гледа да прецака другите. Всички държат на този, който им се четка, а обикновено той не е особено морален, но нали не го бърка за средствата, прави си такъв образ... Ако исках щях да имам пари, кучки всяка вечер и прочие. Но какво имам сега?... Почти нищо. Освен малко съвест. Даже не съм сигурено дали тази съвест е истиска съвест, защото съм вършил толкова неща в миналото и продължавам да ги върша, макар и с намалено действие и увеличена "съвест" (моля разни хора, които ще ме убеждават, че съм добър човек, преди това да се замислят дали ме познават).
В момента е 6 сутринта. Първи петли. Тъкмо се зазорява. Бях на имен ден. И какво правя?... До преди 1 час оглеждах дали няма нищо оцапано или почупено. Ако се бях оставил на кефа и ако не мислех толкова какво щеше после да стане с другия човек щях да буда с някое девойче сега или поне тази вечер да си направя както трябва. Миналата вечер пък уредих двама души с момичета. Момичета, с които не бих отказал аз да бъде (момчетата ще ме разберат, за дамите - ние сме прасета, не гледаме толкова с коя, важното е да сме с някоя). А познайте аз как бях. Сам като топола след буря
Лошо е и че използвам повече местоимението "аз", но просто такива мисли ми се въртят в главата...Но не е типично за мен. АЗ не мисля за "аз". Аз мисля за "вас". Проблемът е, че докато аз мисля за "вас", "аз" е обречен на смърт и провал. Просто така са нещата. Exitus acta probat. Убий или бъди убит, ако мога да използвам смисъла на коментара на един бивш близък човек.Нооооо мога и просто да се оправдавам с тази публикация. Да се оправдавам за моите неуспехи, защото целия ми живот е изпълнен с такива. Искам едно, но решавам, че е по-добре да отстъпя (заради някой друг), и в крайна сметка съм абсолютно и тотално прецаkан. Както казвам "Мразя начина, по които моята реалност се различава от оригиналната реалност"

Д.ба ма'a му, не ми се пише... Надявам се да сте ми схванали мисълта. От Скруч - засега толкова

Послепис: Тук хептен "Искрено и личнo" го ударих

Exitus acta probat

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Thu, 26 Jun 2008 05:43:38 PDT

Краят на учебната година е... Едно от най-важните времена за ученика, включително за мен. Сега човек може да си извоюва шестица или да получи двойка. Ей сега говорих с майка ми, която ми каза същото, каквото ми казват почти всички - бил съм умен и ако съм се напънел малко съм щял да получавам само шестици, които ще ми помогнат да вляза на по-добро място, да си намеря по-добра работа, да съм по-успешен и т.н.. Ако не съм изкарвал шестици някой глупав, но с добри оценки, щял да се намърда на моето място, което е щяло да бъде загуба. Шестици... Хубава оценка. Трябва да показва, че ученика е интелигентен. Но дали е така?... Шестици по принцип получават хората, които учат много или ги изкарват нечестно. Получават по-високи оценки, но с цената на какво? Много изгубено време, което може да бъде оползотворено по друг по-добър начин (като да свършиш някоя работа, да научиш нещо, което наистина ще ти трябва или да помогнеш някому), или достойнството. Достойнството сам да си изкараш оценката, а не благодарение на пищов или съученик, достойнството да не се молиш за по-висока оценка на учителя. Но пък майната му, нали имаш 6... Exitus acta probat все пак (латинска поговорка, превеждаща се като "Целта оправдава средствата"). Напоследък това ми се върти в главата... По принцип не мисля точно за даскалото, ами за други неща. Например преди време почти нямах съвест. Смятах че целта оправдава средствата и не се съобразявах с никого. И, честно да ви кажа, бях си добре. Всяка вечер можех да си намеря купонче, на което да отида, имах пари или можех да намеря кой да ме черпи, имах момичета, знаех, че имам мои хора зад гърба си и т.н.. Купони, алкохол и момичета. Това ми беше животът. Мечтата на всеки мъж. Тогава се случи нещо, за което няма да ви разказвам и ме хвърли в дълбок размисъл. Сърцето, съвестта и морала ми се завърнаха. Но изгубих някои други неща. Не мога да преценя дали така е по-добре... Като за веселие - не ми е. Но пък е се чувствам по-добре с чиста съвест отколкото без. Като гледам наоколо доста хора са като мен преди време. И все повече хора искат да станат такива. Да не зачитат никого, да не ги притеснява, че не е честно, и да гледат да стигнат до целта... А аз даже нямам цел. Успяват хората, които нямат съвест и морал. Имаше една поговорка, която беше нещо от рода на "Богатият човек автоматично отива в Ада". Защото не може да си успял/богат ако имаш съвест. Е, има изключения, но... В общи линии е така. Винаги трябва да си по-добър от останалите или поне на тяхното ниво, че да успееш. Проблемът е, че по този начин им пречиш на тях. Кандидатстваш за работа, по-добър си от останалите, избират теб. Хубаво, нищо нечестно. Но отнемаш нечие друго бъдеще. Ако не беше кандидатствал някого друг щяха да изберат. Алтруизъм. Но ти оставаш на улицата и умираш в крайна сметка. И в други неща е по същият начин. Просто така е устроен света, нашето общество, човечеството и природата... За да си жив трябва да си егоист. За да успееш трябва да си егоист. За да стигнеш до целта (естествено зависи от целта) трябва да си егоист и да използваш всички възможни средства. Но аз продължавам да вярвам, че целта не оправдава средствата. Иска ми се средствата да определят целта, ноо...

Отивам да готвя. Ако има нещо - коментари

Десвежосан съм х)

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Wed, 25 Jun 2008 09:50:35 PDT

Махнах Свежо бутона. Просто тези сайтове са за по-забавни и развлекателни неща, тип "Коцето изневери на Райна" или нещо такова х)
П.П. Имах и съвсем леки проблеми със скина преди малко, но ги оправих. Също така смених подзаглавието от "Брътвежите на 1 болен мозък х)" на "Брътвежите на 1 болен мозък, който ще става президент х)". По-точно е, макар че могат да ме вземат на шега х)

Pee-кли

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Wed, 25 Jun 2008 09:28:35 PDT

Ей, бичез и нигъз, говорим на български, неговата мама! Нямаме думи тип "френдки", "дъ бест", "суиит", "куул", "фадър", "фуул", "мъдафакъ", "мийтинг", "скуул" и други такива лайна! Б-ъ-л-г-а-р-с-к-и! Не "бългериън". Това е нашият език. Такъв, какъв е. С древни думи, с мелодичност, макар и с някоя друга чуждица, но навлязла в българския език от нужда, защото няма подобна дума. Това е нашият език. Не разбирам какъв ви е мерака да говорите на чужд език, след като българския има прекрасни думи и звучи прекрасно, пък и прадедите ни са се борили с векове и хилядолетия за да го опазят жив. Сега някакви пикли и пикльовци, които в мерака си да са готини използват "френдки" вместо "приятелки" и т.н. ще ги затрият. И то от глупост. Ран Босилек би се обърнал в гроба ако можеше да ви чуе... Не ви ли е срам като отидете на място, което аз чувствам свещено за мен като българин да изкоментирате "Йоу, това е толкова куул" (истинска случка от преди месец-два)?
Да не говорим, че повечето имате акцент като на паниран албанец...

Заглавието нарочно е написано така. Идва от английското "pee", означаващо "пикая", с добавка "кли", че да стане от новите български думи, пък и да наподобява българското "пикли". Иначе ми се искаше да е някаква божествена публикация, ама в тази жега не мога да измисля нищо по-така

Ревността - това "зеленооко чудовище"

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Mon, 23 Jun 2008 07:46:45 PDT

В днешни дни всеки говори за любовта. Казват, че любовта е свята, че любовта е алтриустична, в любовта за да получиш трябва да дадеш... Но колко трябва да очакваш да получаваш?
Повечето хора (почти всички) описват любовта като силно желание да бъдеш с някого по всяко време. Но не е ли това твърде егоистично?... Любовта не е егоистична... Любовта е грижата за човека срещу теб, не желанието да го задушаваш с постоянната си грижа и постоянно присъствие. Ако тя/той иска да бъде с теб, тя/той ще бъде. Но ако тя/той не иска - независимо колко силно се пробваш да я/го пазиш от други привлекателни хора и да я/го накараш да бъде с теб, няма да ти спечели сърцето й/му (бел. а.: Почвам да пиша за другия човек все едно тя/той е жена, тъй като е твърде досадно да пише тя/той постоянно. Остава си валидно и за двата пола). По този начин най-много да го загубиш, защото всеки иска да бъде свободен, освен ако не ти даде свободата си доброволно. Ако го направи - спокойно, тя те обича, не се безпокой. Остави я да прави каквото иска, не я пришпорвай или иначе ще си я поиска тази свобода обратно, защото любовта не е вечна и безусловна.
Сега си спомних нещо, което Оскар Уайлд е казал: "Всеки човек убива това, което обича". Човек не го убива от липса на интерес. Човек убива любовта си поради твърде много ревност, която може да бъде резултат от твърде много любов, смесена със съвсем малко егоизъм. Това парченце егоизъм покварява любовта като зараза и превръща любовта, едно от най-светите неща за човешкия вид, в пълна себичност, едно от най-презираните неща от човешкия вид. наранявайки, ако не убивайки, нещото, което обича.
Като заключение (и излизам): ревността не е любов! Ревността убива любовта. Любовта и ревността са като Господ и Сатаната.

Есе, което писах на класното по английска литература. Не е особено добро, все пак го писах за по-малко от 1 учебен час, но въпреки това имам шестица. Преведено е дословно
П.П. Трябва да се хвана да напиша някоя хубава публикация. Просто никоя не ми харесва нещо...

Промоция! За 1 ден - нови MySpace и Firefox

noreply@blogger.com (СкручЪ) — Wed, 18 Jun 2008 06:59:42 PDT

Е, днес се случиха 2 неща, за които се говореше отдавна х). Космосът най-накрая си промени леко дизайна х). Не е нищо драстично, нито нещо объркващо, ама така е супер по-яко. По-удобно и по-изчистено. Идеално х)
Другото е излизането на Firefox 3. Последното драстично обновление е било втората версия, която пък е 2006 г. От Огнената лисица обаче нещо не съм толкова доволен, колкото очаквах да съм... Отначало много ми се понрави, че автоматично провери несъвместимите ми аддони дали имат нова версия, което е супер х). Нооо открих, че не е наследило настройките на двойката (както направи бетата), а е с настройките от бетата или поне така предполагам, тъй като бях с тези отметки отдавна (което означава, че може да не влизам на някое друго място. Не съм аз виновен, сърдете се на Лисицата х). Просто ми напомнете. Връщам се към темата -> ), което ще ми създаде известни проблеми. Друго нещо, което не харесах, е че като че ли се оправя по-бавно със страниците... В смисъл като ги скролвам не се скролват гладко, леко бавно превключва м/у табовете, бавно ги зарежда и т.н. Не знам, може да е от Fasterfox-а, ей сега ще го погледна. Иначе не съм проверявал колко е тежък, но вярвам на статистиките (просто не ми се занимава). Иии току-що открих, че под Линукс клавишните комбинации нямат проблеми с кирилицата, което е много хубаво ^-^. От всичките нововъведения (не че съм успял да ги разгледам) ми хареса, че при посещаваните страници (докато пишеш в address bar-а) излиза и заглавието на самата страница х). По-добре направо я пробвайте. 'Фанете Лисицата! Таман ще помогнете за рекорда х)

[Промяна минутка по-късно]Да... По-бързата лисица нещо не се понася с третата Огнена лисица х)[/Край на промяната]

[Промяна час-два по-късно]Ай сиктир... И Wine 1.0[/Край на промяната, глупостите надолу са ми от първоначалната публикация]

П.П. Тъй-тъй съм писал - да кажа. Генов вече има нов блог х). Не че ми харесват много-много публикациите му (разминаване на гледната точка), но да го рекламирам все пак :р. Също така намерих блога на Дидо, който, м/у другото, беше описан при линковете ми рекордно дълго:
Едно жълто куче, което явно се мисли за изгубена риба, и блога му е хоустнат на сайт на синьо... същество х)
Секцията с линковете вляво със шибаняците, които чета, е обновена с тези двамата сладури х)
Ем... Толкова. Канех се да пускам 1 публикация (стил "Размисли feat. Страсти"), но и тази нещо не ми харесва. Напоследък ми е някакво апатично и лошото е, че си нямам на представа защо. Просто ми е писнало от супер много неща