Причината за възмущението ми е поредния патент, който от Microsoft са придобили. Той е… за изключване на операционната система! Да, точно така, самата идея за изключване е патентована!!! Не мога да спра да се удивлявам на върховната глупост на патентните закони в САЩ (патента е валиден за там) и да се гневя на Microsoft за хищническото им поведение. Според мен това е фирма, олицетворяваща всичко лошо и грешно в съвременния бизнес, комбинирано с безнадеждна изостаналост и липса на иновационен дух. И не, не броя придобиването на нови патенти, позволявани от скапан закон за иновация… Така че ако случайно четете това и работите в Microsoft, не се обиждайте – не са лоши хората (поне не обикновените служители), работещи там, лоша е фирмената политика.

За да не съм голословен, ето го и оригиналния текст на патента

Мога само да се радвам, че в Европа поне засега, софтуерните патенти са персона нон-грата, въпреки че периодично лобисти от Microssoft и други паразитни компании се опитват да възродят идеята за приемането им.

Ако някога срещна някой подобен на Доктор Кой знам къде искам да отида – Англия 1623, когато за първи път се формулират патентите в днешния им вид. Бих си поговорил с Крал Джеймс I, а ако разговора не помогне…

В тях се включват всички обновления по сигурността от излизането на УСУ 5.0 през юни и се базират на Убунту 10.04.1. Обновени са всички основни приложения, за които има по-нови версии през изминалия период  – OpenOffice.org, Oracle Java, Adobe Flash, VLC Media Player , Firefox и др. Добавени са и обновени и подобрени преводи на част от приложенията, сред които: Създаване на резервни копия (backintime), Compiz, Видео запис на действията (gtk-recordmydesktop), Упражнения по география (kgeography), Виртуален глобус (Marble), Мениджър на системния буфер, Опростено сканиране, Физичен симулатор (step), Мениджър на пакети и др.

И двата варианта на УСУ идват с една от последните версии на Линукс ядрото – 2.6.35, което от своя страна води до редица подобрения: по-добро управление на захранването на съвременните процесора и при свободния драйвер за видео картите на Radeon, USB 3.0 поддръжка, по-ефикасно управление на натоварването на мрежите, пълна поддръжка на RAID10 и редица други.

Отстранени са и някои бъгове, съществуващи в предходната версия. Сред по-важните от тях са:

• Премахната е неработещата възможност за криптиране на домашната папка по време на инсталация. Сега това може да се направи от вече инсталирана система;
• Потребителят вече може да задава собствена начална страница на Firefox.

Потребителите с текущо инсталирано УСУ 5.0 ще получат (или вече са получили) новостите автоматично при редовно обновяване на системата си. Изключение прави бъгът при Firefox, при който се налага ръчна намеса от страна на потребителя (решението е обсъждано във форумите на УСУ).

Новите версии на УСУ са достъпни от съответните страници за изтегляне:

http://learnfree.eu/mini/download – за УСУ Мини 5.1

и

http://learnfree.eu/desktop/download – за УСУ 5.1

Вярваме, че обновеното издание ще ви помогне още по-добре да се възползвате от предимствата на свободния софтуер. Както винаги, ще сме благодарни на всяка обратна връзка, която стигне до нас.

Получавате това:

Този скрипт също ви позволява и да запазите желаното клипче в компютъра си (явява се като доразвиване на идеята от статията Greasemonkey скрипт за сваляне на видео от vbox7).
Недостатък на скрипта е че (все още) не поддържа субтитри (някой клипчета във vbox7 имат субтитри).
Ако нетбука ви страда от лошо възпроизвеждане на видеото, определено си заслужава да опитате този скрипт.
Има подобен скрипт и за youtube – http://userscripts.org/scripts/show/50771

Програмата може да бъде изтеглена под формата на DEB пакет, инсталиращ се Убунту, УСУ и други Дебиан базирани Линукс дистрибуции. Файлът се намира на http://www.limewire.com/download/?os=linux&fhp=1. Изтеглете го някъде (напр. на Работния плот), след което го отворете, за да инсталирате програмата. Инсталираната версия на LimeWire e свободна – допълнително можете да закупите лиценз и да я превърнете в Pro версията, която предлага по-богата функционалност.

След като инсталирането приключи, програмата може да бъде пусната от Програми – Интернет – LimeWire:

• … няма нищо лошо да използвате нелицензиран софтуер, стига да не ви хванат?
• … компютърната ви грамотност е на ниво, ако за вас операционна система = Windows и офис пакет = Microsoft Office?
• … децата ви трябва да знаят да използват само един  продукт?
• … е нормално системата да се преинсталира на няколко месеца, за да започне да работи отново нормално?
• … относително честите забивания на системата са неизбежни?
• … няма как да не се заразите с вирус – въпрос на време е? А когато това стане – просто ще преинсталирате и проблема е решен.
• … ви трябва непременно нов и възможно най-мощен (= скъп) компютър, за да работи системата нормално?
• … не ви е необходимо право на избор на операционната система при покупка на нов компютър – каквото ви сложат, това е?

Това са само част от нещата, които лично мен ме отдалечиха от Windows  през последните 9-10 години и ме накараха да се обърна към Линукс и свободния софтуер.

Или може би изборът ви се е спрял на Windows, защото:

• … не знаете, че има други алтернативи или разполагате с много бегла информация за тях;
• … знаете и други алтернативи, но не ви се учат нови неща;
• … знаете за други алтернативи и как да ги използвате, но просто те не ви вършат добра работа;
• … извършвате дейности, за които ви трябва само и единствено Windows;
• … считате, че Windows предлага най-добрата среда за работа.

Целта ми не е да предизвиквам ненужна война между поддръжниците на Microsoft и тези на други операционни системи, а наистина да разбера онези, убягващи ми причини, заради които все още толкова хора използват Windows, въпреки известните недостатъци на тази система.

Ваш ред е да споделите какво мислите…

Благодарим на всички, които до момента поръчваха УСУ и по този начин бяха избрали да ни подкрепят. Всеки от вас, желаещ да подкрепи УСУ, може да направи това по няколко начина, изброени на http://learnfree.eu/support_us. А ако търсите как да ни подпомогнете  по други начини, погледнете на http://learnfree.eu/welcome/contribute.

За целта, първо трябва от мениджъра на пакети (меню: Система -> Администриране -> Мениджър на пакети) да маркирате за инсталиране (чрез двойно цъкване върху тях) пакетите gtk-sharp2, mysql-server и mysql-admin:

След като сте ги маркирали, трябва да цъкнете бутона „Прилагане“ за да започне инсталацията.
По време на инсталацията, ще ви излезе запитване каква парола искате да зададете за MySQL сървъра:

В текстовото поле трябва да въведете някаква парола, измислена от вас (за предпочитане – по-дълга, да не е 1234 или нещо такова).
След като я въведете, натиснете „Напред“.
Ще се покаже нов прозорец, в който трябва да потвърдите зададената парола (да я напишете пак):

След като сте написали повторно паролата, натиснете пак  бутона „Напред“, и изчакайте инсталацията да завърши.
Накрая, може да затворите мениджъра на пакети.

Следващата стъпка е да си изтеглите WarehouseOpen. Това става от тази връзка: WarehouseOpenBin.zip [15 MB].
След като свалите архива, отворете папката в която сте го свалили, цъкнете върху него с десен бутон на мишката, и изберете „Разархивиране тук“:

Това ще създаде нова папка с име WarehouseOpenBin:

В нея се намират файловете на програмата. Отворете я, и в нея намерете файла WarehouseOpen.exe.
Цъкнете върху него с десен бутон на мишката, и от менюто изберете „Копиране“:

След това, минимизирайте всички прозорци, така че да виждате работния плот („десктопа“). Цъкнете с десен бутон на мишката някъде върху него, и от менюто изберете „Създаване на стартер…“:

Ще се отвори прозореца за създаване на стартер. В него трябва в полето „Име“ да въведете „Warehouse Open“, а в команда да въведете „mono “ и след това натиснете ctrl+v за да поставите името на изпълнимия файл, който копирахте преди малко. Крайният резултат в „Команда“, трябва да изглежда примерно така: mono /home/lokster/Публични/WarehouseOpenBin/WarehouseOpen.exe (между mono и пътя има интервал).
Ето как изглежда прозореца:

Накрая цъкнете бутона „Добре“. Това ще създаде нов стартер върху работния плот, от който ще можете с двойно цъкване да стартирате програмата:

Направете го (цъкнете двойно върху иконката). При първото стартиране, ще излезе прозорец в който може да изберете на какъв език да е програмата. По подразбиране е направено да използва текущия системен език, но незнайно защо, при мен не го засичаше правилно:

За да използва програмата Български език, трябва да махнете отметката „Use system localization“ и от падащия списък да изберете „Български“:

Накрая натиснете бутона „ОК“. Ще то се покаже прозорец, който казва че е нужно рестартиране на програмата. В него натиснете „ОК“:

След рестарта на програмата, ще се покаже прозореца за връзка с MySQL сървъра. В него трябва да промените само съдържанието на полето „Парола“ – там трябва да напишете паролата за MySQL, която по-рано измислихте:

Сега натиснете бутона „Създаване“. Той служи за създаване на нова база-данни, и ще отвори следния прозорец:

Тук, трябва да е избрано „Празна база данни“, а в полето „Име“ да е написано име за вашата база данни (на латиница). За примера, съм написал „store“.
След като сте задали име, натиснете бутона „Създаване“. Ще ви се покаже запитване дали да бъде създадена тази база-данни. Трябва да изберете „ОК“:

Накрая отново ще се покаже прозорецът за връзка към MySQL, но в него вече ще е избрана работната база-данни:

Може да създадете произволен брой бази данни (за различни търговски обекти) – чрез бутона „Създаване“, и след това си ги избирате от падащия списък.
Последната стъпка, е да натиснете бутона „ОК“. Това ще зареди WarehouseOpen, и ще може да започнете работа:

Готово! Имате си свободна складова програма под Линукс

Повечето от тези програми са зависими от различни допълнителни компоненти, които се инсталират автоматично. Понякога обаче при премахване част от тези ненужни вече компоненти остават. С течение на времето и особено ако опитвате постоянно нов софтуер, броят на тези „осиротели“ и ненужни остатъци от премахнат софтуер може да се увеличи и да заема ненужно място по диска ви.

Тук на помощ идва програмата deborphan. С нейна помощ по всяко време може да видите имате ли такива осиротели пакети и ако да – да ги премахнете. Инсталирането и е лесно – от Мениджъра на пакети Synaptic изберете за инсталиране пакета deborphan. След като инсталирането приключи в Мениджъра на пакети от менюто Настройки изберете Филтри. Ще се отвори подобен прозорец:

Натиснете бутона Нов и в полето в горната част на прозореца променете името на филтъра от Нов филтър 1 на например Осиротял пакет. Сега погледнете в дясната част на прозореца, в подпрозореца Състояние. В него премахнете отметките пред всички изброени състояния, като оставите отметка само пред Осиротял пакет. Затворете прозореца.

На пръв поглед нищо не се е променило, но след малко ще видите, че това не е така. В основния прозорец на Мениджъра на пакети погледнете в долната лява част, където има показани няколко бутона:

Превключете на Лични филтри и в панела над тези бутони изберете Осиротял пакет:

Всички пакети, които се покажат при избора на този филтър вече не се използват за нищо в системата ви и е безопасно да бъдат премахнати. Въпреки, че през няколкото години, през които активно съм използвал услугите на deborphan, не съм имал проблеми със системата, след премахване на пакет, маркиран като осиротял, добре е преди всяко премахване на такива пакети, да обърнете внимание какво се предлага за премахване. Ако имате съмнение, че нещо от предлаганото ви е необходимо – оставете го.

Забележка: Пакетът deborphan e предварително инсталиран в УСУ.

Менюто се нарича cardapio и обединява програмите, местоположенията и системните настройки в едно. Категориите се намират в лявата част на менюто, а съдържанието им се показва в дясната. Cardapio идва и с поле за търсене, от което може бързо да търсите сред инсталираните приложения:

За да не губите всеки път време при ровене в менютата, докато пуснете любимите си приложения, можете да ги добавите в списъка Отметки:

Така, всеки път когато цъкнете на менюто, тези приложения ще се показват на първо място. Добавянето на дадено приложение в този списък е лесно – просто цъкнете с десен бутон върху стартера му в менюто и изберете Отмятане на този елемент:

Cardapio се интегрира добре в работната среда Gnome и работи бързо. От настройките на cardapio можете допълнително да си включите някои улеснения. За да ги отворите, цъкнете с десен бутон върху менюто и изберете Свойства. Ще се отвори малък прозорец с настройки:

Настройките са разделени в два подпрозореца. В първия – Общи – са събрани настройките, определящи поведението на cardapio. Полезни опции тук са например възможността да зададете с каква клавишна комбинация да се показва менюто, дали и какъв текст да има и каква икона да се използва за аплета. Ако желаете максимално бързо отваряне на менюто, може да сложите отметка пред Отваряне на менюто при преминаване на показалец над аплета.

Възможностите да разширите функционалността на менюто са събрани във втория подпрозорец – Приставки.

В него можете да разширите възможностите на вграденото търсене. Така например, може освен за инсталирани приложения, да търсите и онлайн с google, сред последно отваряните документи и дори сред наличните програми в софтуерния център. За да активирате дадена приставка, сложете отметка пред нея и натиснете прилагане – промяната влиза в сила незабавно.

Ако използвате някой от вариантите на УСУ 5, cardapio e  в хранилищата и може да се инсталира, като бъде избран едноименния пакет. УСУ Нетбук 5 включва cardapio като част от стандартната си инсталация. В случай че използвате Убунту 10.04, от Мениджъра на пакети Synaptic добавете следното хранилище:

ppa:cardapio-team/unstable

След това презаредете списъка с хранилища и инсталирайте пакета cardapio.

Ето как изглежда стандартно Google Reader на малка резолюция (800×480, като на ранните EeePC-та):

А ето как изглежда след инсталиране на скрипта:

Разликата е очевидна.

За да използвате този скрипт, трябва първо да си инсталирате Greasemonkey във Firefox от тук.
След инсталацията, рестартирайте Firefox, и след това инсталирайте самият скрипт Google Reader – optimize for small screens (« цъкнете върху връзката).
Ще ви се отвори този прозорец:

Просто цъкнете бутона „Install“ и всичко е готово. Ако имате отворен Google Reader, го презаредете за да видите промяната, или си го отворете отново.

За пореден път държавата избра продуктите на чуждата задокеанска фирма Microsoft като най-подходящи за използване в образованието. За пореден път по този начин се изнасят почти 10 000 000 лв. от България. За пореден път подрастващите поколения са възпитавани в една монокултура, при която компютър = Windows, Интернет = Internet Explorer, работа с документи = Microsoft Office. За пореден път този избор ще принуди родителите им да купуват скъпи компютри и още по-скъп софтуер… или просто да го използват нелегално, поради липса на средства. За пореден път се дава предпочитание на компания, известна множеството си сериозни нарушения на закона и съдена не един и два пъти,  и разследвана още повече. За пореден път се взема решение, противоречащо на всички тенденции към приемане и използване на свободен софтуер в ЕС и редица други страни (сред тях Бразилия, Южна Корея, Русия…).

Причината за това решение? Първо официалните мотиви:

„Промяна на този софтуер би довела до практическо блокиране на цялата образователна система, както и невъзможност на преподавателите и научните работници да изпълняват основни свои задължения. Избор на производител, различен от Майкрософт, би попречил за реализацията на основни социални функции и би рефлектирал върху ежедневната дейност на над един милион души – учители, ученици, учени, студенти и преподаватели. Възлагането на обществената поръчка на друг изпълнител, различен от Майкрософт, би довело до нарушаване на авторски и други права на интелектуална собственост”

Звучи ли ви кухо? Защото на мен – да. Голяма логика -  понеже досега е използвано дадено решение, то трябва да бъде използвано и в бъдеще, независимо от цената му и без оглед дали всъщност няма по-добри  и в наш интерес решения. И каква обида към всички учители, ученици, учени, студенти и преподаватели – че нямат умствения потенциал да научат нещо ново! Това е същото като преди хилядолетия старейшината на племето да отхвърли колелото, защото племето е свикнало да си влачи товарите и смяната на влаченето ще им блокира ежедневната дейност… Добре, че поне сме излезли от пещерите, а не сме останали вътре, понеже така сме си били свикнали…

Освен това тези официално изтъкнати мотиви са и пълни с откровени лъжи:

- Вие имате ли познат учител, преподавател или учен, на който е предоставен легален оригинален Windows за домашно използване? Просто поразпитайте насам-натам и ще си отговорите. Моята майка е учител и досега не съм видял и помен от оригинален Windows. За щастие, на нея не и трябва – тя си е доволен потребител на УСУ Линукс повече от година.

- По какъв начин изборът на друго решение ще наруши авторски права и интелектуална собственост също не е ясно. Ясна е зле прикритата лъжа, стоящо за него. Явно хората взели решението не са  и чули за свободен софтуер.

Поради това съм сигурен, че в основата на зло (да, това решение е такова спрямо бъдещето на България!) стои обичайната причина, определяща толкова много политически решения у нас – личен интерес + хубава комисионна. Направо  е плашеща цикличността, с която през няколко години се сключват договори за огромни суми пари с една и съща фирма. Е хайде – да са им честити на хората от Microsoft поредните изсмукани пари, а на взелите това решение политици – новите им яхти, вили и прочие екстри!  А междувременно всички ние, които сме привлечени към каузата на свободния софтуер, чрез дейността си ще продължаваме упорито да се борим, за да знаят все повече хора, че имаме повече от един избор.

Впрочем, мисля че Wikipedia  ми помогна да разбера каква е формата на управление в България – клептокрация. А ако не е – то описанието на тази форма подозрително съвпада с това, което ни заобикаля…

По подразбиране, в УСУ5 има шест предварително създадени профили, чрез които може да накарате УСУ да изглежда подобно на MacOS или Windows 98/XP/Vista/7 (подчертавам – подобно). Последния профил е „стандартната“ настройка на УСУ, така че да може лесно да се върнете към нея.

Ето как изглежда:

Работата с програмата е пределно проста – с мишката избирате желания профил, и след това натискате бутона „Прилагане“. При това действие, излиза запитване – дали искате да се върнете назад и да направите резервно копие на текущите настройки, или направо да приложите тези от избрания профил.
Изберете „Не“ за да приложите новите настройки, или „Да“ за да се върнете назад и да си направите резервно копие.

След прилагането на настройките от избрания профил, е нужно да рестартирате сесията (да излезете и влезете) за влязат те в сила.
Програмата предвидливо ви предлага да го направи автоматично. Препоръчително е да се съгласите и да рестартирате сесията веднага.
При следващото влизане, вече ще ви посрещне работната среда с новите настройки.
Имайте предвид че при прилагане на нов профил, ще изгубите текущите настройки на панели и аплетите върху тях, работен плот и т.н.
Все пак не се притеснявайте – няма да изгубите някаква лична или важна информация, само настройките на работната среда.

Освен че може да прилагате готови профили, с помощта на прогармата може да създавате и свои собствени.
Просто си настройте работната среда по ваш вкус, пуснете програмата, и натиснете бутона „Запазване“.
Ще ви излезе прозорец, в който трябва да въведете някои данни за новия профил – Име, Описание, Автор и Необходими допълнителни пакети:

В последното поле се въвеждат имената на евентуалните допълнителни пакети, които вашият профил може да изисква – примерно gnome-applet-globalmenu avant-window-navigator-trunk awn-applets-c-core-trunk (отделят се с интервал).
Има налични и отметки, чрез които може да зададете кои папки от домашната ви папка да влязат в профила. Ако не знаете кои – просто не пипайте отметките. Избора по подразбиране върши работа.

Ако искате да споделите вашият профил с приятели, може да използвате функцията „Изнасяне“, която запазва профила в tar.gz формат. Изпращате този файл на вашите приятели, а те използват функцията „Внасяне“ и от нея избират този файл, и след това прилагат пр0фила който е в него.

Както вече казах, ако сте с УСУ5 програмата я има инсталирана по подразбиране. Желателно е преди да я ползвате, да я обновите през „Диспечер на обновления“, тъй като версията, която е в официалното УСУ5 е малко по-стара, и в нея няма функциите Изнасяне/Внасяне.

Ако сте с Ubuntu или Debian-базирана дистрибуция, може да си инсталирате програмата от хранилището СКСС, а профилите за нея от хранилището на УСУ5 (последвайте линковете за да видите инструкции).

Тази версия заменя съществуващата преди УСУМИ 4.0. Основните новости са:

• Както и другите издания на УСУ от серията 5.Х и това се базира на Убунту 10.04, но е с редица по-нови програми и разширени софтуерни хранилища;
• Изданието представлява оптимизиран и допълнен с нови програми вариант на УСУ Мини – т.е. вътре ще намерите всичко, което е характерно за УСУ;
• Сериозно е намалено заеманото място след инсталиране – само 2.5 GB. Това позволява УСУ Нетбук да се инсталира дори на първото поколение нетбуци, като ЕееPC 701 4G;
• За текстообработка и електронни таблици в това издание дебюта си правят AbiWord и Gnumeric, които заменят доста по-обемния и тежък за повечето нетбуци OpenOffice.org;
• Премахнати са всички предварително инсталирани образователни приложения. Те могат да бъдат лесно инсталирани на по-късен етап;
• Интерфейсът също е претърпял известни промени спрямо УСУМИ 4.0 като най-голямата е, че вече за повечето приложения се използва т.нар. глобално меню. При него менюто на всяко приложение се появява директно в системния панел. По този начин е осигурено допълнително вертикално място, без да се нарушава удобството на работа;
• Изданието използва 2.6.35 ядро, осигуряващо по-добра съвместимост с разнообразен хардуер.

Можете да намерите УСУ Нетбук на домашната ни страница http://learnfree.eu/.

Точността на измерване е 0.01 сек. и се поддържа и режим „разделяне“ (split):

Ако сте с УСУ5, програмката е инсталирана по подразбиране в Програми -> Помощни програми -> Хронометър.

Ако сте с по-стара версия на УСУ трябва ръчно от мениджъра на пакети Synaptic да си инсталирате пакета stopwatch-gtk.

Ако пък сте с Убунту, трябва да си добавите хранилището ни SKSS и след това да инсталирате stopwatch-gtk, или да инсталирате ръчно пакета stopwatch-gtk-0.1.1-all.deb [4KB].

Ето как изглежда:

Както виждате, в панела се вижда иконка, която изобразява съвсем символично текущите метеорологични условия, а при цъкване с левия бутон на мишката върху нея, се показва меню, в което има подробна информация плюс прогноза за следващите три дни.
При цъкване върху името на града се показва детайлна прогноза (същата информация се показва и при цъкване върху „Детайлна прогноза“):

Имате и възможност за основна анстройка на аплета:

В полето „Населено място“ въвеждате името на населеното място в което се намирате. Форматът е „Име, Държава“. Може да го напишете на Български, или на Английски.
„Интервал на опресняване“ определя през какъв интервал в минути ще се презареждат данните за времето.
„Автоматично стартиране“ определя дали аплетът да се стартира винаги след влизане в системата, или не.
Ръчно може да го пускате от менюто Програми -> Помощни програми -> Индикатор с прогноза за времето.
„Показване на нотификации“ определя дали при презареждане на прогнозата да се показват типичните за УСУ и Убунту нотификации. Ето така:

Аплетът използва метеорологичните данни, предоставени от Google Weather API.

Ако сте с УСУ, може да инсталирате пакета директно от мениджъра на пакети Synaptic, името му е usu-weather-indicator.
Ако сте с Убунту, може да го инсталирате като си добавите хранилището ни SKSS, или като ръчно свалите и инсталирате пакета usu-weather-indicator [12.4 KB].
Вероятно работи и с други дистрибуции, поддържащи indicator-applet.

Към настоящият момент, този аплет е плод на 5-6 часа работа, но въпреки това мисля че стана доста добре
Така или иначе, не съм срещал аплет за GNOME, който да показва прогноза за градове в България (освен 4-5 големи града). Джаджи и т.н. – да, но не и аплет. Така че, този е първият.

Показва прогноза даже и за Каспичан (да ме извиняват местните жители, просто името е култово)
Стига хвалби, сваляйте и тествайте…

На първо място УСУ вече идва в три версии. УСУ Линукс (или просто УСУ) е най-пълното издание, това което досега познавахте. То продължава да включва десетки допълнителни приложения и да има силен акцент върху образователното си приложение.

Дебют прави изданието наречено УСУ Мини. То ще бъде основата на всеки един вариант на УСУ и включва онези компоненти, които правят УСУ отличаваща се от всички останали системи. То предлага напълно завършена функционалност във всички аспекти (мултимедия, Интернет, офис…) без да включва множество допълнителни по-специализирани приложения. Освен това заема наполовина по-малко място от УСУ Линукс, а и самият ISO файл за изтегляне е два пъти по-малък. Така както ние го виждаме,  УСУ Мини може да бъде идеалното решение за онези от вас, които досега са харесвали УСУ но не са имали нужда от всичките програми. УСУ Мини може да бъде лесно надградено до някое от другите издания на УСУ.

УСУ Нетбук е издание на УСУ, което е специално предназначено за нетбук компютри. То има малък отпечатък по отношение на заеманото място след инсталиране и се помества идеално дори на стари нетбук компютри, като първите модели на Asus EeePC. Допълнително е оптимизиран и интерфейса, така че да е максимално удобен за работа, на екрани с ниска разделителна способност. И това издание сега е претърпяло известни промени. Най-голямата е, че то базира на допълнително оптимизирана и изчистена версия на УСУ Мини, допълнена с някои подходящи за нетбук програми. Изчезнали са всички допълнителни образователни приложения, но потребителя може да си инсталира желана категория от тях. В момента УСУ Нетбук е все още в процес на разработка и се надяваме скоро да заеме мястото си до другите две издания на УСУ.

Голямата промяна в УСУ, довела до появата на горните три издания, е  че сега то е много по-модулно. За разлика от преди, сега различните категории приложения са обособени в отделни метапакети. Това ще рече, че сега започвайки от УСУ Мини, потребителят има възможност да добавя само онези части, от които има реална нужда. Например ако се нуждаете само от образователните програми в категорията Математика, необходимо е да инсталиране пакета usu-education-mathematics.

Извън тези по-технически подробности, има и редица по-видими промени сред които:

• Нови приложения: Прост редактор на изображения Gnome Paint; Избор на цвят Gcolor2; Нов редактор на субтитри; Социален клиeнт Gwibber, осигуряващ интеграция с различни социални услуги, като facebook, twitter, digg  и др.; Нов усъвършенстван клиент за отдалечен контрол Remmina; DOS емулатор DosBox, Програма за монтиране на CD/DVD образи Furius  ISO Mount, Хронометър, Програма за лесна смяна вида на интерфейса; Редактор на партитури MuseScore, Редактор на таблатури за китара TuxGuitar, Програма за рисуване MyPaint, Синтезатор на глас и др.
• Освежен външен вид на системата, който се надяваме да се хареса на широк кръг от потребители;
• Обновени версии на всички ключови приложения в системата. Допълнително са осигурени много допълнителни хранилища на софтуер – гаранция че системата разполага винаги с най-нов софтуер;
• Както обикновено, обновено е и помощното ръководство, така, че да отразява промените в УСУ 5.0.

Другата голяма изненада, над която тайничко работихме с lokster… е нов уеб сайт за УСУ. Вие ще имате тежката дума да кажете дали е по-добър от стария, но нашето убеждение е, че е доста по-изпипан, еднороден и професионално изглеждащ спрямо преди. Разгледайте го – ще намерите съвсем прясна информация за УСУ и различните му издания. И новият сайт има версия на английски, с която се надяваме да улесним разпространението на информация за УСУ извън пределите на родината.

Това са накратко новостите в УСУ 5.0. Пълна информация и връзки за изтегляне на http://learnfree.eu.

Желаем ви приятни мигове в компанията на УСУ и с нетърпение очакваме вашата обратна връзка!

Според думите на вицепрезидента на Свободен Софтуер и Линукс в IBM, Firefox вече ще бъде стандартния браузър с който ще идват всички компютри, използващи се в компанията.  Служителите, които досега не са го използвали ще бъдат окуражени да го сторят. IBM ще насърчават силно и партньорите си, които предлагат различни уеб решения и платформи да ги правят съвместими с Firefox. В момента за IBM  работят около 400 000 служители по цял свят и този избор без съмнение ще извоюва допълнителен (и заслужен) престиж за Firefox. Още една малка стъпка по пътя на неизбежната победа на свободния софтуер…

Като стана дума за „електронен формат“… нека си дойдем на думата. Естествено, текущата публикация е свързана с недопустимото (и фактически незаконно) затваряне на един любим за мен (и за много други) сайт – електронната библиотека chitanka.info. Подчертавам – библиотека.
Акцията по „затварянето“ бе извършена от една известна на всички мафиотска групировка, а именно ГДБОП.
Като причини се изтъкваха няколко неща – безплатните книги били ощетявали автори, издатели, преводачи… с милиони левове.
Я пак? МИЛИОНИ левове (как пък ги изчислиха?!). Нарушавали се авторски права, интеректуална собственост и т.н. попръжни.
Въпросните събития ми бръкнаха МНОГО в здравето, и с интерес и заинтересованост следя какво се случва. И не пропускам всяка възможност да изразя гражданската си позиция.

Като израз на тази своя позиция, реших да публикувам старите си творби тук, с Creative Commons лиценз.

Не претендирам че творбите са добри, нито пък кой знае колко оригинални – просто имах желание и ги написах.
Малко хора са ги чели, и още по малко са ми дали някакво мнение за тях.
Също така, държа да отбележа, че текстовете са си малко сурови – сигурен съм че имат граматични, пунктуационни, стилистични и други грешки…
Не са минавали през „главен редактор“, затова не ме съдете много строго за пропуснатите запетаи

След малко ще ви дам и линк за изтегляне, но преди това – малко да обясня за музата ми.
Всичко започна една тъмна нощ, прибирайки се след изпращане на една бивша приятелка…
Минавах през двора на едно училище и ми се стори че някой затвори едно таванско прозорче в момента в който погледнах натам (вятъра…кой друг).
И така се роди идеята за първият разказ – „Страх“, който написах същата нощ.

Връзката за изтегляне, в ODF формат: Тъмни Разкази [42.1 KB]

Ще се радвам ако някой ги прочете и сподели мнение! Но… не бъдете много строги

Приятно четене!

И така, какво ви е необходимо:

• някакви .deb пакети, които искате да сложите в хранилището
• някакъв WEB-хостинг (http или ftp достъп все ще свършат работа)
• компютър с инсталиран УСУ / Ubuntu / Debian

Преди да започнете се уверете че имате командите apt-ftparchive и gpg. В УСУ и Убунту идват с пакетите apt-utils и gpgv и би трябвало по подразбиране да ги имате.
Сега си отворете един Терминал (от Програми -> Помощни програми -> Терминал) и си създайте директорията в която ще сложите пакетите (и оставете този Терминал отворен – ще работите още с него).

cd ~/
mkdir ~/repository
cd ~/repository

Сега си отворете файловия мениджър и сложете желаните пакети в папката ~/repository.
Следва изграждането на самото хранилище. Това става с две команди:

apt-ftparchive packages . > Packages
apt-ftparchive packages . | gzip > Packages.gz
apt-ftparchive release . > Release

С това хранилището ви е 50% готово! Ако не ви бърка че хранилището ви няма да е подписано, може да прескочите следващите инструкции, и направо да преминете към края на статията, където съм описал как потребителите ви могат да си добавят хранилището.

Сега следва да създадете GPG подпис на хранилището, за да не ви изкарват мениджърите на пакети съобщения че пакетите от това хранилище са неудостоверени.
За целта трябва първо да си създадете „GPG Идентичност“ – секретен и публичен ключ.
Секретния ключ служи за подписване на хранилището – ще бъде използван само от вас.
Публичния ключ се дава на потребителите. С него те проверяват дали подписа на вашето хранилище отговаря наистина на вашата „идентичност“.
Да не ви притеснява терминологията. Дори не съм сигурен дали използвам правилната терминология, но в крайна сметка точно хората като мен – които създават софтуер, създават и терминологията

Командите с които си създавате GPG идентичност са две:

echo "Key-Type: DSA
Key-Length: 1024
Subkey-Type: ELG-E
Subkey-Length: 2048
Name-Real: вашето-име
Name-Comment: коментар
Name-Email: вашата-електронна-поща
Expire-Date: 0
Passphrase: някаква-парола" > key.inc
 
gpg --gen-key --batch --gen-key key.inc

Трябва на мястото на „вашето-име“ да си напишете името (или името на проекта, например USU Project), на мястото на „коментар“ да напишете някакъв описателен коментар (например USU Repository Key), на мястото на „вашата-електронна-поща“ си пишете email-а, и накрая „някаква-парола“ замествате (о, каква изненада) с някаква парола измислена от вас.

След изпълняването на тези две команди, в терминала ще започнат да се появяват точки, плюсчета, тирета… Това е напълно нормално – докато се генерира ключа, gpg се нуждае от произволно генерирани байтове (ентропия) за да бъде качествено криптирането.
Възможно е процеса на генериране да спре за момент, със съобщение че е нужна още „ентропия“. Ако това стане, просто превключете на някоя друга програма, браузвайте малко Интернет и т.н. – работете малко с компютъра. Това би трябвало да генерира достатъчно ентропия.
Накрая се върнете към терминала който стои още отворен, и би трябвало ключа да е генериран.
Сега трябва да изтриете файла key.inc, който преди малко се създаде – той е излишен вече.
Следва да направите gpg подпис на файла Release (в това е цялата философия).
Това става с една команда:

echo "някаква-парола" | gpg --default-key "вашето-име (коментар) <вашата-електронна-поща>" --passphrase-fd 0 --output Release.gpg -ba Release

В тази команда, замествате „някаква-парола“ и т.н. с данните които написахте преди малко. Важно е да ги въведете по същия начин.

За да сте сигурни, просто изпълнете
gpg –list-keys
Това ще ви покаже с писък с генерираните вече ключове, изглеждащ примерно така:

gpg: checking the trustdb
gpg: 3 marginal(s) needed, 1 complete(s) needed, PGP trust model
gpg: depth: 0  valid:   2  signed:   0  trust: 0-, 0q, 0n, 0m, 0f, 2u
/home/lokster/.gnupg/pubring.gpg
-----------------------------
pub   1024D/5D1CECA9 2010-06-24
uid                  John Smith (Test repository) <johnsmith@email.com>
sub   2048g/54021F7B 2010-06-24

Текста срещу „uid“ е този който трябва да използвате в командата за подписване на Release.
Следва да генерирате md5 суми на файловете в хранилището.
Това става с команда

find . -type f -print0 | xargs -0 md5sum > md5sum.txt

За да могат потребителите да проверяват подписа на хранилището, е нужно да им дадете публичен ключ с който да го правят.
Може да го запазите като файл repo.pub.asc така:

gpg --export --armor "вашето-име (коментар) <вашата-електронна-поща>" > repo.pub.asc

Тук отново е необходимо да въведете коректно данните за име, коментар и поща.
И сте готови! Сега само трябва да качите цялото съдържание на папката ~/repository на някакъв сървър и да кажете на потребителите за вашето хранилище.

Ако примерно сте качили всичко на адрес http://mysite.com/repository/, потребителите които искат да използват хранилището, могат да си го добавят с команда

sudo add-apt-repository "deb http://mysite.com/repository /"

Подписа на хранилището пък може да добавят с команда

wget deb http://mysite.com/repository/repo.key.asc -q -O- | sudo apt-key add -

Накрая трябва да изпълнят

sudo apt-get update

за да се опреснят списъците с пакети и да се появят пакетите от вашето хранилище.
Накрая нещо важно: всеки път когато добавяте нови пакети в хранилището трябва да изпълнявате само командите

apt-ftparchive packages . > Packages
apt-ftparchive release . > Release
echo "някаква-парола" | gpg --default-key "вашето-име (коментар) <вашата-електронна-поща>" --passphrase-fd 0 --output Release.gpg -ba Release
find . -type f -print0 | xargs -0 md5sum > md5sum.txt

И накрая качвате на сървъра новите пакети и файловете Packages, Release, Release.gpg, md5sum.txt.
Това е всичко. Успех!