На всеки през живота му се е налагало да изпитва остра нужда от допълнителни доходи. Когато се озоват на пазара на труда много хора прибягват до надомна работа. Тя има редица предимства – спестяват се пътни разходи, разходи за храна, а също така и удобството да работиш от вкъщи. Може би като недостатък бих посочила, това, че тя създава временни и непостоянни доходи. Сега като чета и други статии виждам, че не малко са се опарили от този вид дейност, която обаче носи доста приходи за т. нар. „измамници“. Сега, когато има криза и безработицата е близо 10% за страната, опарените са много.

В началото разпространени бяха схемите „изпрати ми 5 лева на пощенска кутия и аз ще пратя материали“. Сумата е примерна разбира се, варира от 1, 2, 10 и така. Общо взето символична, така, че много много да не се замислиш и да ги пратиш, а пък обещанията са за високи доходи, с които можеш дори да се издържаш. След това много разпространени бяха и  кутийките за бижута, подаръчните торбички и всякакъв тип хартиени и картонени изделия. Фирмите имаха офиси, които обаче изчезваха мистериозни след като някой опарен решеше да ги потърси за сметка. Дават ти материали, правиш няколко мостри, уж за одобрение и чакаш….Е обикновено хората си остават само с надеждата, че ще бъдат избрани измежду всички останали, и с това, че ще могат да си помогнат с очакваните пари семейния бюджет.

Днес тази надомна работа или е свързана с т. нар. кликане по рекламни банери в различни сайтове, който обещават сигурни и високи доходи или т.нар. идеи за собствен бизнес. Повечето сайтове въобще не плащат или ако плащат то сумите са символични, които дори не стигат да си платиш таксата за интернет. След това някой обикновено те „святка“, че за да изкараш повече пари от рода на 600 – 700 лв на месец, а дори и 1000 лева трябва да купиш реферали, т.е един вид хора, които също кликат и печелиш от тях. Създава се един омагьосан кръг от който губиш време, но не печелиш пари.

Що се отнася до идеите за бизнес, които се продават за суми от рода на 50 – 60 лв, те просто са абсурдни. Продават се пакети от идеи, които „гарантират“ пазарна ниша, сигурни доходи и най – смешното не изискват предишен опит с такъв вид дейност. Ще дам примери с някои – бизнес с пощенски заявки, адресници, изработка на визитки и стикери у дома и разпечатка на домашния принтер. За последното се споменава, едва ли не, че просто сядате на компютъра и започвате да печатате „пари“, естествено за това, че трябва да имате предствата от програми като Corew Draw или Photoshop въобще не се споменава.

Какви са Вашите наблюдения и личен опит по темата?

Помните ли едно време как повечето от нас замръкваха по улиците завладяни от щури игри? Изпадате ли в умиление като се сетите как играехме без родителски надзор на криеница, дама и стражари и апаши? Днес това, вече е почти невъзможно, защото както се променят поколенията, така и условията и средата в които растат и се развиват децата ни. Едно време нямаше виртуални игри, а компютрите се срещаха единствено в стаята по информатика и то какви – Правец 8 М или М16 и едва ли някой си е представял че ще играят такава важна роля в живота ни.Все пак да не забравяме, че и светът около нас търпи промени и децата трябва да са в крак с тях.

Днешните деца вече се забавляват по съвсем друг начин.Това е ерата на компютърните игри, куклите Барби с къщи, коли и разнообразни тоалети. Рождените дни дори не са същите.Ако допреди 10-15 години кварталните деца се събираха за празник у дома със сандвичи и солети, боричкаха се по леглата и се гонеха из стаите, днес много от родителите избират по-приемлив вариант – детските центрове. Не можем да отречем, че там децата прекарват незабравими часове сред купища играчки и най – вече общуват с други малчугани. Заниманията са почасови, но на много места предлагат и полудневен или целодневен престой за забавления.

Освен, че са спасителния остров по време на студените зимни дни, те предлагат и почасово гледане на децата в приятна обстановка с много играчки, те са подходящи и за незабравимите празници на нашите деца – рождени и имени дни, Коледа и други тържества.На партитата обикновено има много цветни топчета, лабиринти, пързалки, надуваеми съоръжения, танци, песни, костюми и изрисувани детски лица. Тук децата могат да рисуват скачат и играят сред  множество плюшени играчки.

Освен центровете, които предлагат огромни възможности за забавление на децата, на мода днес са и детските аниматори. Това са преподаватели, възпитатели, педагози или учители, хора, които имат професионален опит с деца. Облечени са във весели костюми и се грижат малчуганите да се веселят и забавляват като им предлагат безброй игри. Вече се срещат и тематични партита, които аниматора организира – индианско парти, пиратско детско парти, полицейско парти и въобще идеи за празник всякакви. Това не е трудна задача, ако детският аниматор е професионалист и има опит зад гърба си. Сета има много школи и учебни центрове, които провеждат обучение за аниматори, но може би най – важното наред с квалификацията, е човек да има и душа на такъв.

Грешно разпространено е мнението, че аниматоърт е само за деца. В последните години широко разпространена е и туристическата анимация. Във всеки по – голям хотел може би сте срещали такъв. Обикновено неговата задача е да организира и планува забава за всички гости на хотела, което включва спортни занимания, забавни шоупрограми, състезания, така че туристите да изживеят незабравим престой в хотела. На пръв поглед това е лесно, но все пак се изискват качества като креативност, спортен дух и ведро чувство за хумор. Аниматорът трябва да притежава и приятен външен вид, без говорни дефекти, добра артикулация и дикция на говора.

Все пак носталгията е хубаво нещо, но трябва да се примирим, че нашите деца ще играят на по-различни игри от нас, ще научават повече неща от нас, но най – важното е да бъдат щастливи и да запазят хубавите спомени от това.

ГЕРБ дава уроци на тема  “Как се правят избори“

Предлаганите изменения ще преодолеят дефицитът в пенсионна система през 2017 г. и след това щяло да се натрупа излишък във фондовете на ДОО до 1935 г., но само ако преди това някой не ги открадне. Но забележете – поради влошаване на демографските тенденции след тази 1935 г. започва отново да се формира дефицит. Защото всеки идва на власт с някакви идеи за по – добър живот след пенсиониране и всичко започва отначало. Или защото хората ще спрат да си внасят пенсионните осигуровки или просто ще са останали в тази държава единствено ромите, които както знаем никога нищо не плащат!

Другата идея бе за електронни здравни карти. Но и за тази идея май пари няма, а и не се знае дали ще има ефект от нея. Всъщност вероятно ще бъдат поредните изхарчени пари – събрани от и без това бедния български народ – на вятъра. Ще потънат отново в някоя „приближена” фирма все пак предизборните кампании никак не са евтини.

Друг остро наболял проблем са направленията. Всеки знае, че направленията са ограничени. Всеки знае, че ако отдиде при личния си лекар около средата на месеца направление няма да има и ще трябва да дойде следващия месец. Всъщност какво става – не се разболявай по средата на месеца, защото ще трябва да си платиш или ще  трябва да чакаш.

След като направлението вече е факт се чака и час за специалист. Ако трябва да се оперира пациентът чака и планиране на операцията. Ако успеят да го „изнудят” за някой лев може да бъде опериран и след ден.

За корупцията сред лекарите дори не ми се приказва, защото всеки трети българин е бил жертва. На мен ми е смешно, когато в една голяма болница ми кажат, че трябва да донеса памук, марли, упойки и т.н, защото няма, и защото няма да ми направят интервенцията ако не ги донеса, и практиката в тези случаи е следната – обикновенно ти искат доста по – голямо количество от необходимото другото просто изчезва. Смешно е и когато родиш да си занесеш една чанта с багаж за престой от три дни, защото пак няма салфетки, превръзки, кърпи и памперси. Да не говорим за отношението и условията в болниците.

Може би за да доживеем да видим някаква реформа ще са нужни доста години, защото поради некадърността и недораслието на управленците.

По  темата за кучетата е писано доста. Последният случай беше този с кучето Мима, на което му бяха отразани и  четирите крака. Брутална жестокост, която  трябва да се накаже, защото днес е куче, утре някой от нас.

Но  също така не мога и да не коментирам една група във Фейсбук, която  едва ли не обикаля по селата и всяко бездомно куче го кара на лекар за обезпаразитяване, кастриране и т.н. (в което няма нищо лошо), чета за някакви суми от рода на 40 – 50 лв, които някои хора щели да отделят всеки месец за тези мероприятия, и не мога да не ме е яд, че тези хора едва ли биха дарили толкова пари за „Българската Коледа” или да спасят един детски живот, или най – малкото – да се събират пари за подпомагане на социалните домове. Дават се луди пари за спасяване на кучета, дрешки на кучета, правят се протести за кучета и т.н. В същото време няма протести за поскъпващото парно, за вдигането на здравната осигуровка, за увеличаването на данъците… Не, не съм против бездомните кучета, но какво ще стане с тях след като бъдат обезпаразитени и кастрирани,  къде отиват те…? Дори кастрирани повечето от тях са преносители на кучешки тении, бяс, хапят и т.н. Много хора искат да се погрижат за тези създания, да ги нахранят (правят се къщички и колибки по улиците и всеки, който минава му оставя храна и вода), но истината е, че никой не би си взел такова куче в къщи и да го гледа. А тук,  в България няма приюти за бездомни кучета в истинския смисъл на думата и едва ли скоро ще има,  месечната издръжка за такъв кучкарник е колкото издръжката на една детска градина.

Нека  обаче да поговорим и за тези кучета, които си имат стопани, има кой да ги храни, има кой да ги разхожда. Последният случай – 10 – месечно бебе нахапано по главата от ротвайлер. Кучето е разхождано без наморник и е ухапало детето на милиметри от сънната артерия, когато то е правело първите си стъпки. Резултатът е 200 лв глоба за собственика.

Тези  случаи не са изолирани. Всяка седмица  по вестниците четем за ухапани хора от домашни кучета. И как няма да е така. Повечето стопани изкарват своите домашни любимци по 1 път – най – много два пъти на ден. Представете си една немска овчарка или друго голямо куче, което стои по цял ден затворено в доста чести случаи на терасата или в коридора на апартамента. То като излезе е озверяло.Много хора не слагат наморник, не разхождат кучето с каишка (защото го ограничавало) и не разхождат на определените това за места.

Тя  и държавата ни е такава – докато ограбва народа ние се грижим за кучетата по пътищата….

В същото време фирмата доставчик на тази ваксина обявява, че може да я достави в 10-дневен срок при заявка на здравното министерство, обаче не бил подписан още договор, защото тече срок за обжалване на търга.Така докато управляващите се бавят има опасност много бебета да пропуснат приема й, което е много нежелателно.Отново и за пореден път обикновеното семейство е поставено в безисходица и в ръцете на шепа хора, които си играят с неговата съдба.

Винаги в България е било модерно да се критикуват управляващите. Е това е и своеобразен израз на мнението на гражданското общество /доколкото го има у нас/. Къде продиктувани от политически пристрастия къде от навика за всичко да  обвиняваме държавата, се изсипват какви ли не мнения и коментари в публичното пространство. Съответно управляващите къде адекватно къде напълно в разрез с каквато и да било политическа, икономическа или социална логика отвръщат. „Нова мода” е правителството на премиера Бойко Борисов за всички неуредици да критикува предишното на Сергей Станишев но докога ще се оправдат за всичко негативно случващо се в страната, както е тръгнало 4 години ще слушаме оправдания и ще се свличаме надолу по кривата на социалноикономическия статус.

На целия този фон до болка ни познат, изпъква едно лице … една фигурка… в разрез с всичко създадено от световните икономически умове в съзнателното развитие на човечеството и увличаща със действията си, чертаещи пълно омаломощаване на целокупния български частен сектор – Симеон Дянков.

Съществува една максима присъща на торалитарните форми на управление който и Хитлер и Сталин са прилагали недвусмислено „Целите оправдават средствата”.

Ако изходим от тази тази теза то какви са целите на г-н Симеон Дянков?

От 1-ви януари бяха увеличени осигурителните ставки на собствениците и управителите на фирми- на база какво увеличаването на генерирания продукт и финансов резултат във частния сектор….или предприетите мерки от страна на държавата за стимулиране на предприемачеството и фирмите? Нито едно от тези неща не е факт към настоящия момент. В криза сме това го виждат всички.

Добре, скоро на 10.03.2010г. бяха отменени скандално неразумните промени в Указание № 24-00-7 от 25.02. 2010 г.  Издадено е допълнително Указание № 24-00-10/210.03.2010 г. относно допълнение към Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. за дължими задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) върху неначислени възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За което благодаря, но на никой не му направи впечатление че ще плащаме почти двойни здравни осигуровки. Силно се надявам в най-кратки срокове да започнем да ползваме наистина качествени здравни услуги. С риск да излеза от темата бих анализирал и това, че от скоро личните лекари са задължени да дават по едно направление на година, ако се разболееш 2 пъти следва да си платиш. Ами защо да ги внасяме тези осигуровки при условие, че ще ни излиза по евтино да си ходим на профилактични прегледи 2 пъти годишно и да не ги влагаме в бездънна яма. Има много позиции в здравна каса и в болниците където заплатите са необосновано високи.

Всеки средностатистически икономист знае че движещите сили на пазара са алчността и като обратна пропорционалност страха. Когато алчността е по-силна от страха кривата на икономическия ръст расте плавно нагоре, но когато се появи страха тя слиза рязко надолу, достатъчно е да се заговори за криза и тя се появява, а още по стряскащо е когато кумира на финансите в качеството си на министър г-н Дянков заяви още при назначението си че има много дълбока криза и държава няма средства да я ограничи. Това автоматично подтиква всеки българин да затвори макар и скромния си бюджет, естествена реакция на всеки мениджър на фирма е да вземе мерки и най-често те са ограничаване на разходите и бавене на плащанията – междуфирменото задлъжняване, в очакване на големия срив. Всички тези действия несъзнателно водят до него.

Пример с ПИБ – преди година беше пуснат слух, че банката е пред фалит след около 2 -3 месеца тя наистина беше докарана до незадоволително положение, тъй като в страха си да не загубят парите си хората масово започнаха да ги теглят, е в национален мащаб се получи същото.

Примери за това могат да се дават много, но каква беше целта на тези неадекватни изказвания: 1. Да се уличат БСП в кражби в „особено големи размери”– да подчертаем недоказуеми. 2. Да се срине имиджа на Станишев, 3. Или просто Дянков се опита да бъде откровен във управленската си неграмотност.

Към настоящия момент се оказа, че държавата дори има резерв който никак не е малък /

Нека проследим – Цитат – 24 часа – 4.01.2010г.  От www.votx.org

„От началото на 2010 г. се съкращават сроковете за възстановяване на ДДС, съобщиха от НАП. С промените в Закона за ДДС, които влязоха в сила на 1 януари, фирмите вече могат да приспадат ДДС в два последователни месеца, след което НАП трябва да възстанови данъка в срок от 30 дни. За закъснение, включително и при ревизия, НАП дължи лихва на дружеството.

Досега фирмите бяха длъжни да приспадат данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, в 3 поредни месеца. Ако след изтичането на този тримесечен период имаше остатък, то данъчните бяха длъжни да върнат ДДС-то в 45-дневен срок. Освен това от тази година дружествата имат право да упражнят правото си на данъчен кредит в 12 последователни месеца вместо досегашните три.

От НАП напомнят, че до края на март фирмите, регистрирани по ЗДДС, трябва да декларират пред НАП електронен адрес за кореспонденция. От началото на тази година посочването на електронен адрес за кореспонденция с НАП е част от изискванията за регистрация по ДДС.

Промяната на електронния адрес се заявява пред Националната агенция  за приходите, освен ако не е вписана в Търговският регистър. На тези дружества, които не посочат електронен адрес за кореспонденция с НАП, може да им бъде отказана регистрация или да бъдат дерегистрирани по ЗДДС.” Цитат 24 часа

А как бихме тълкували последващите действия на подчинената на министерството на г-н Дянков държавна институция НАП

„До началото на месец април държавата връща забавеното ДДС на бизнеса. Това заяви в Перник вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, предаде Агенция „Фокус“. По думите на вицепремиера остава да бъдат издължени около 420 милиона лева, така че да остане много малка сума. Държавата вече е разплатила 120 милиона на фирмите през февруари. Министър Симеон Дянков определи издължаването на забавеното ДДС като голямата тема за тази година и посочи, че това е важно, за да започнат фирмите по-активна работа. Той посочи, че през първото тримесечие ще се излиза на дефицити, за да може да се вкарат повече пари в реалната икономика.

Ако държавата върне това, което дължи на бизнеса, един вид трябва да се развие и икономиката, каза министър Дянков /много умна мисъл всеки българин и без да е учил и работил в чужбина го знае/ и допълни, че бюджетът не разполага с огромни пари. Финансовият министър каза, че в края на годината ще започне реализацията на втората част на здравната реформа. Като основни стъпки в тази насока той определи запушването на всички финансови течове в болничната система и повишаване на заплатите на медицинските работници. Това според него ще доведе до осигуряване на нормално здравеопазване, пише Dariknews.bg.”

А защо изобщо беше блокирано изплащането на ДДС, знаели г-н Дянков в реалния частен сектор какво е положението и какви са към настоящия момент 3 месеца по-късно балансите на ДДС – колко е в частния сектор и колко задържа държавата по необясними причини. Не е ли това своеброзно блокиране на дейноста на огромна част от стопанските единици които осигуряват ресурса на бюджета. Тези действия не само блокираха развитието на частния сектор, но и замразиха дейността на много от тях на фона на финансовата криза. Вместо държавата да поддържа протекционистка политика и да стимулира с алтернативни финансови инструменти. Тук немога да дам конкретни данни но повярвайте ми това което виждам е трагично. Колко ще загуби държавата и колко частния сектор от така описаните процеси следствие мерките на г-н Дянков – мерки за какво…може би и той не знае, но вече се усеща до какво ще доведе това.

За промените в данъчно осигурителните ставки

Данъчно-осигурителната тежест (дела на данъците и задължителните осигуровки в общите разходи за труд на работодателите) има следните видими проявления върху търсещите и предлагащите труд:

- намалява нетните заплати на служителите;

- увеличава общите разходи на работодателите;

- намалява регистрираната заетост и производството (с изключение на сивата икономика);

- намалява печалбите за работодателите и стимулите за нови инвестиции.

През 2010 г. данъчно-осигурителната тежест в България е 32,3% за заплати до 2000 лв. Има леко намаление спрямо 2009 г., когато тежестта беше 33,6%. Все пак покупко-продажбата на труд остава сред най-тежко облаганите сделки в България. За да даде на своя работник нетна заплата от 500 лв., работодателят прави разходи за труд в размер на 739 лв.

За заплати над 2000 лв. данъчно-осигурителната тежест намалява. Но едва за заплати от 5000 лв. и повече тя пада под 20% от разходите за труд.

Но погледнете номинално размера на тежестта за висококвалифициран ценен служител. За да даде нетна заплата от 5000 лв., работодателят ще направи този разход плюс още 1138 лв. (повече в сравнение с облагане със ставката на ДДС от 20% – тогава допълнителният разход щеше да е 1000 лв.)

Масовите работни позиции, на които служителите получават чисти заплати до около 1500 лв., ще получат облекчение на тежестта от 1,3 процентни пункта.

Това на фона на общата тежест, която е около 1/3 от разходите за труд, е пренебрежимо малко. С изключение на покупко-продажбата на цигари и бензин човек трудно може да се сети за по-тежко облагана сделка от наемането на труд. Като всеки пазар с тежко облагане, стимулите за сделки в сивата икономика са значителни. На пазара на труда проявлението на тези стимули е основно в декларирането на по-ниски от действителните заплати и в по-малка степен укриване на заетост.

Това минимално намаление на осигуровките едва ли ще е причина за увеличаване на регистрираната заетост. Увеличението на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се може да доведе до укриване на заетост, която досега беше все пак регистирана.

По-интересно е обаче дали ще има увеличаване на декларираните доходи, върху които се плащат осигуровки. Всяко намаление на данъците при други равни условия би следвало да има такива ефекти.

Това беше и основният мотив досега за намаляване на данъчно-осигурителната тежест: “намаляване на сивия сектор”. Сякаш важното за правителството е да увеличи базата на облагане на наемането на труд, а не да стимулира икономическа активност.

Възможно е по-ниски осигурителна ставки да доведат до повече приходи в НОИ. Но ще е погрешно това да е основната цел на промяната в осигурителната политика.

Ако погледнем отделно най-тежкия компонент на данъчно-осигурителната тежест – данък “пенсия” – ще видим, че най-вероятно няма такова ниво на осигурителната ставка, което да гарантира баланс между събраните пари от осигуровки и изплатените пенсии.

Нещо повече, демографски фактори ще влошават този баланс.

Към момента около 1/3 от пенсиите в България правителството финансира чрез приходи от други данъци (различни от осигурителните вноски). По-интересно е дали след 20 г. социалноосигурителният модел ще е устойчив, или пак ще носи рискове за бюджета и прекомерна тежест за пазара на труда.

Проблемът не е във вида на данъка, с който ще се финансират сегашните пенсии, а в размера на очакваните пенсии от бъдещите поколения пенсионери. Невъзможно е тези очаквания да се съкратят бързо. Но с разумна политика следващото поколение пенсионери ще разчита не на държавната пенсия, а на своите спестявания и, когато здравето позволява, на полагане на труд отвъд “пенсионната възраст”.

Част от такава политика би следвало да е по-смелото намаление на осигуровките за държавна пенсия. Хората трябва да започнат отрано да мислят за старините си, а държавна пенсия да получават само социално слабите.

Цитат – 24 часа – 4.01.2010г.  От www.votx.org

Г-н Дянков сътвори следното, подсили ефекта от кризата. С промените и чрез увеличаването на данъчноосигурителните тежести, всеки работодател за да задържи разходите си в нормите от преди промените трябва да уволни поне 1-2 работника или да намали заплатите на всички. Като най – засегнати ще са малките и средни предприятия. Този процес ще намали ефективността им и в повечето случаи ще ги извади във сивия сектор какво е съотношението между заетите в малкия средния и едрия бизнес могат да кажат експерти но определено голям процент са в малкия и средния такъв. Така недвусмислено целта е да се увеличат клиентите на бюрото по труда.

Ако идеята на всичко това е укрупняване на бизнеса то този процес трябва да си дойде по естествен път без пряка намеса от страна на държавата, все пак нали сме пазарна икономика. Да не говорим, че трябва да стане за много по дълъг период отколкото става явно си е поставил за цел г-н Дянков.  Наистина това е процес който все някога ще стане факт но пазарният ни механизъм не е дорасъл за него. Изнасилвайки бизнеса това ще доведе само негативи не само за неговото „управление” а за цялото общество. Много по лабилни финасово фирми ще фалират /посочете, колко стабилни има на този етап … мисля че са много малко/ което ще изкара на пазара на труда много голям процент от работещите в тях генериращи в момента БВП, а от друга страна големите компании – спрели своето развитие, в предвид икономическата обстановка в света, няма да могат да ги поемат тъй като в период на криза и на фона на световната тенденция за преодоляването й може би след 2-3 години България ще се забележи обрат и тепърва ще започне намаляне на безработицата, а до тогава … само ще се увеличава. До тук тенденцията е голяма част от легалния бизнес да излезе в сивата икономика и така държавата ще даде поле за изява на черните пари от една страна ще се лиши от приходи под формата на данъци от друга, ще застраши реалния легален бизнес – представете си как отново ще заживеем в 1993-98г. Оттук ще стимулира нелоялната конкуренция между /сивия и легания бизнес – познайте кои ще са с по-голям шанс да отцелеят/ и още много други негативни икономически процеси.

С уважение към всички засегнати:

/  А. Мартинов  /

Всъщност това една малка част от истинската действителност. А какво представляват наркотиците и дали е толкова лесно човек да се откъсне от тях?

Наркотиците са вещества, действащи върху централната нервна система, които предизвикват в зависимост от дозата временно усещане на психично и телесно успокоение, еуфория или опиянение и наркотичен сън. Към тези вещества спадат тютюна, алкохола, хашиша, кокаина, опиума и опиатите, между които морфин, хероин, кодеин и други.

Не трябва да се залъгваме – всички наркотични вещества от тази група могат да създадат болестно влечение, известно като наркомания.

По неофициална статистика всеки трети ученик от 9 – ти до 12 – ти клас е пробвал някакъв вид наркотично вещество. Всеки пробва само един път и след това влиза в порочния кръг. Проблемът може би се крие както в нежеланието на обществото да признае огромното значение на този проблем у подрастващите, както и в нежеланието да си признаем, че може би нашето дете е един от „тези наркомани”.

Гражданското общество е израз на обществения интерес и отношенията в социалната среда. Съществен признак на необходимостта от възникване на Гражданското общество са контролът, регулирането и израз на обществено мнение по отношение на политическото управление и политическите решения. Негови основни характеристики са демократичност, равнопоставяне, самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол.

В структурата на гражданското общество са обособени граждански организации изразяващи интересите на съответните социални групи. Те по същество действат независимо от държавните институции и държавата като цяло. Тези организации изразяват и защитават интересите на гражданите пред държавата и институциите. Те регулират отношенията в Гражданското общество, осъществяват контакт с държавата и нейните институции. В основата на тези контакти като регулатор стоят правото и моралът.

Гражданското общество се основава на принципите на свободния избор и демократичноста на основата на доброволни начала.

Обект на дейностите на гражданското общество са обществено значими за разрешаване проблеми и постигането на свърьани с това цели. Гражданското общество трябва да е инициатор за тези дейности, като целите са задоволяване на потребностите и подобряване на социалния живот на местно и национално ниво, на микро и макро равнище.

От друга страна самоинициативата предопределя гражданската активност за постигане на целите. Това е процес на определяне, структуриране и всички други практически действия на обществото по отношение разрешаване на даден проблем.

В психологията необходимостта от разрешаване на даден проблем е описана като основен фактор за душевното спокойствие и прогресивност на съзнанието и ума. В противен случай отбягването на проблемите безволието за разрешаването им, води до редица душевни и психологични заболявания.

Помислете с кой от двата процеса – активноста или пасивността при разрешаването на проблемите, можете да окачествите гражданското общество в България. Ще се радваме ако някой се обоснове и представи друг пример за определяне и окачествяване на състояние на гражданското общество.

Ако разглеждаме обществото като един цялостен организъм то за да бъде здраво и прогресиращо всички негови части би следвало да заемат своето място в установяването анализирането и разрешаването на проблемите.