... and music for all

Официална информация за Loud Festival 2012

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 08 Dec 2011 08:33:00 +0000

Официалната карта на феста

Преди известно време в социалните мрежи започна разпространението на информация за нов метъл фестивал в София, с името Loud Festival. Днес организаторите от Loud Concerts разпространиха официална информация по въпроса, в която се потвърждават първите две групи, които ще участват - W.A.S.P. на 2-и юни и Annihilator ден по-късно, като организаторите казват, че вероятно броят на групите ще надмине 10.

Билетите за фестивала ще се продават в мрежата на Eventim от 15 декември (сряда), като цената на двудневен билет е 99 лв., а еднодневните са по 55 лв. На място билетите ще са съответно 109 лв. за два дни и 65 лв. за ден, като двудневни билети ще се продават до 24 ч. на 2 юни. Loud Concerts продължават приятната си практика да дават безплатен достъп до фестивала за деца до 7 г., като искат единствено да се попълни декларация и детето да е с придружител.

Фестът ще се проведе в парка до Летище София, където беше и Park Live през 2010 г., като в зоната му ще има бънджи, караоке и фестивално радио. Освен това на феста ще има къмпинг, който ще струва 5 лв. за целия период на фестивала, но няма инфо дали ще бъдат осигурени неща като електричество, душове и други подобни.

Скоро ще има повече информация за участниците във феста, която ще е достъпна, както на официалния сайт, така и в twitter и facebook.

Red Hot Chilli Peppers в София през 2012

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Tue, 29 Nov 2011 06:14:00 +0000

Светът явно наистина ще свърши - Red Hot Chilli Peppers пристигат на ст. "Георги Аспарухов" в София на 1 септември 2012 г., за първия си концерт у нас. Събитието се организира от Sofia Music Enterprise, а билетите ще са на линия от 2 декември (петък) на цени между 70 и 150 лв.

Това ще бъде първият концерт на групата на родна почва, а организаторите твърдят, че стадионът ще бъде използван в пълния му капацитет, като се цитират цифри от 40 хил. души. Това е малко странно, тъй като на Националния стадион се събират толкова., но пък с промоутъри спори ли се?

Концертът ще е част от световното турне на бандата, което стартира на 11 септември в Богота. Турнето носи името и на последния албум на групата - I'm With You, и за всеобщо щастие ще мине и през София. Турнето е в подкрепа на албума, който излезе в края на август и е първия без китариста Джон Фрусчанте. На негово място е Джон Клингхофър, който ще видим и в София.

Билетите за концерта ще се продават на касите на НДК, зала "Арена Армеец" и в разпространителската мрежа на Тикетпро.

Около турнето на RHCP има и други новини, макар и да не са местни. Наскоро беше обявено, че групата ще е един от хедлайнерите на белгийския фестивал \Rock Werchter, който се провежда в края на юни. Освен калифорнийците за фестивала вече е ясно, че ще включва и френското дуо Justice, като в следващите седмици се очакват още новини около лайнъпа. Сред слуховете за другите хедлайнери на четиридневния фест са Foo Fighters, Radiohead и Prodigy.

Drum & Jazz с Dub FX и още много

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 17 Nov 2011 15:58:00 +0000

Dub FX и Flower Fairy
Снимка: EventEase

Преди месец беше обявен концерт на най-лудия бийтбоксър на света - Dub FX. Вече е ясно, че това няма да е просто концерт, а цял фестивал. Ако вярваме на организаторите, а нямаме причина да не го направим, това ще се окаже най-голямото парти тази есен, а пък цената си остава същата.

Планът за нощта е следния. Програмата започва в 19 ч., тази събота в зала 3 на НДК с представянето на групата за улично изкуство The Machine. След тях пък ще чуем електро-акустичен сет от DJ EXo, който ще е заедно с цигуларката Бояна Желязкова - нещо, което звучи повече от интересно. Преди на сцената да се появи австралийската компания ще видим бийтбоксърът Skiller, наричан още "най-бързата уста на изтока".

Хедлайнерите на вечерта са Dub FX, който ще бъде с приятелката си Flower Fairy, а преди тях ще чуем DJ Cade, който е част от турнето на австралиеца. Втората част от хедлайнерите е британското продуценско триo Blu Mar Ten, за да се допълни D&B настроението. Финалът на първата част ще дадат едни от най-добрите D&B DJ на балканите, а именно Mocks и Konspirator, които ще представят новият си проект High Roll, в който участва и Рут Колева.

Някъде по време на сета на Dub FX (ако всичко върви по програма) ще започне и афтърпартито в клуб HD (бившият Spacer в подлеза на НДК). Там ще се изявят някои от най-добрите родни DJ - JamezBongg, Acidtrip, Targy, Ogonek. Краят на партито е насрочен за 6 ч. сутринта.

Билетите за събитието остават с непроменени цени и се продават по 30 лв. в мрежата на Eventim. За най-разсеяните и несигурно ще има билети и на входа, като тяхната цена е 40 лв. Билетите важат и за двете части на партито, а ако ви се ходи само на афтърпартито, няма проблем - цената е 10 лв.

Dub FX отново в София през ноември

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 13 Oct 2011 12:27:00 +0000

О, да! След доста мъмрене из фейсбук, че Dub FX ще обиколи около нас, най-накрая става ясно, че все пак ще го видим отново в София. Нямаше и как да не се случи, след като преди година буквално пръсна по шевовете Ялта, а после заби и на Слънчев Бряг, където също е било доста силно.

Та, подрбоностите са следните - Dub FX на 19 ноември в зала 3 на НДК. Компания ще му прави Flower Fairy, а специален гост ще бъде DJ Cade, който и да е той. Билетите ще струват 25 пари до 30-и този месец, а после ще са по 30 лв. всичко това в мрежата на любимите ни Евентим и онлайн ей тук. Освен хубава, тази есен е и електронна сякаш. Цялото инфо благодарение на DarikNews.bg и @yordanoff в Twitter.

Parov Stelar Band в София на 2 декември

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 13 Oct 2011 12:15:00 +0000

Parov Stelar

След взривяващия лайф на проваления Elevation, австрийците Parov Stelar идват отново в България, като това май ще им бъде 3-ия. С този концерт се дава началото на серия събития с надслова "Пожелахте да видите...".

Електро суинг изродите, защото всичките са такива, сори, ще се представят във Военния Клуб на 2 декември от 20:30. За всеобщо щастие денят е петък, а партито е предвидено за цялата нощ. Началото ще се даде от The Smugglers Collective, които правят някаква мешаница от jazz, swing, rock 'n roll и съвременни работи. След хедлайнерите пък партито ще продължи с Camp Sessions, за които ползвам цитат от прес релийза:

CAMP SESSIONS с водещите български Funky Breaks, Breakbeat и Drum&Bass диджеи - Emil Prize, Bruhu, Crash, Kickon & SAVA, които вече 2 години оставят дълбока следа в меломанските души. Това е крю-то, което с невероятните си мелодични миксове и страст ще забият уникално по стила си Afterparty до ранните часове на следващия ден.

Билетите са налични в мрежата на Eventim, както и на сайта им, а цената е 50 лв.

PS:

Това с наслова дали значи, че може да очакваме и 30 Seconds to Mars и другите отпаднали от програмата на Elevation? Май че ще бъде хубава Коледа :).

Tarja Turunen и в София на 26 януари 2012

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Wed, 21 Sep 2011 07:48:00 +0000

Довечера има концерт на Tarja в Пловдив, но това не пречи вече да имаме информация за следващото гостуване на скандинавския славей в милата ни родина.

И за да сме по-конкретни веднага докладвам за съобщението от тази сутрин, с което Loud Concert обявиха, че Tarja ще посети столицата на 26 януари. Концертът ще е част от световното турне "What Lies Beneath Final Tour 2012". Интересното около това турне е, че след като свърши Tarja ще си даде една предълга почивка от 5 години, която ще използва и за записването на нов албум.

Билетите за концерта ще бъдат пуснати в продажба на 26 септември (понеделник) в мрежата на Ticketstream. Бройката на билетите е ограничена до 2000, като ще струват 40 лв. на предварителна продажба и 50 лв. на място. Началото е в 20 ч.

Тук идва и въпросът защо само 2000 билета, при все че залата има малко по-голям капацитет, но сигурно това е причината в съобщението на Loud Concerts да пише "очаквайте подробности за концерта".

Есен на живо

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Tue, 20 Sep 2011 14:22:00 +0000

За разлика от мащабните фестивали, на които меломаните не отиват заради определена група, а заради специалното изживяване, есенните концерти дават доста по-различно усещане. Основната причина е, че тези концерти се провеждат в зали и клубове, което най-малкото позволява доста по-различна атмосфера, отколкото откритата поляна на летния фестивал. Другият ключов фактор е публиката, която не е попаднала на поредната група, която свири на сцената, а е дошла специално заради нея - с очакванията си и най-ценното - любовта към точно тази музика. Представяме ви селекция на най-интересното в музикалния ни живот през есен/зима 2011.

Какво: Tuxedomoon (USA)
Кога: 25 септември, 20:00 ч.
Къде: Модерен Театър
Колко: 35, 40 лв.
Защо: Малко са музикантите, за които думата "култов" наистина е на място. С ръка на сърцето можем да кажем, че Tuxedomoon са култ, защото са една от малкото активни post-punk/new wave групи, които съществуват от самото зараждане на жанра. В период, в който стилът изживява своеобразен ренесанс, е добре да се срещнете с корените му на живо.

Какво: In Flames (SWE)
Кога: 30 септември, 20:00 ч.
Къде: зала "Христо Ботев" (Студентски град)
Колко: 45 лв., 55 лв. на място
Защо: Няколко дни след като Metal Hammer Германия ги обяви за най-добра група на живо, едни от пионерите на жанра melodic death metal стартираха европейската си обиколка, за да представят новия си албум Sounds of a Playground Fading. Според Kerrang!, едно от най-значимите метъл списания в Англия, с този албум In Flames доказват, че все още са сред най-силните групи в съвременния метъл.

Какво: Percossa - Rebels of Rhythm (FR)
Кога: 5 октомври, 19:30 ч.
Къде: Зала 1 на НДК
Колко: 30 - 60 лв.
Защо: Защото Percossa са оригинални, щури и много забавни. Шоуто им съчетава акробатика, илюзионизъм, танц, мимика, игра на сенки и всякакъв вид перкусия - но не самоцелна, а като звуков израз на техния театър без думи, пълен с универсален хумор и много енергия.

Какво: Pain Of Salvation (SWE)
Кога: 8 октомври, 19:00 ч.
Къде: Зала "Юбилейна" (Сградата на ВТУ "Тодор Каблешков", кв. Слатина)
Колко: 42 лв.
Защо: Защото Pain Of Salvation са една от най-смелите и търсачески настроени групи в съвременния рок. Концертите им съчетават интимни лирически отклонения на вокалиста Daniel Gildenlow със звукови офанзиви от останалите музиканти.

Какво: La Roux /DJ set/ Elly Jackson & Dead Guy (UK)
Кога: 8 октомври, 22:00 ч.
Къде: зала 9 на НДК
Колко: 10 лв., 20 лв. на място
Защо: Докато все още очакваме втория албум на британското синтпоп дуо La Roux, ще можем да се насладим на DJ set от гласа и лицето на групата Elly Jackson. Партито не е за изпускане, тъй като със сигурност ще даде един нов поглед над музиката, донесла награда Грами за най-добър електронен/денс албум на британците.

Какво: Jean Michel Jarre (FR)
Кога: 9 октомври, 19:00 ч.
Къде: Арена Армеец София (бул "Ал. Йорданов" 1)
Kолко: 100 - 120 лв.
Защо: Защото това ще е първият концерт в новата многофункционална "Арена София", за която българските меломани мечтаят от години. Честта да направи музикалното освещаване на аренатa се пада на смятания за баща на електронната музика Jean Michelle Jarre. Освен иновативна музика той предлага и неповторимо шоу, което преобразява залите и доставя запомнящи се ауди-визуални преживявания.

Какво: NPM/Нилс Петер Молвер Груп
Кога: 23 октомври, 20:00 ч.
Къде: Sofia Live Club (Подлеза на НДК)
Колко: 30 лв., 40 лв. на място
Защо: Защото норвежкият тромпетист, композитор и продуцент Нилс Петер Молвер е един от най-разнопластовите музиканти в модерния джаз. Характерното му звучене включва рок, поп, фънк, ембиънт, хаус, електроника, брейк бийт и хип-хоп, като всеки един от елементите бива пречупен през погледа му.

Какво: Sade
Кога: 29 октомври, 20:00
Къде: Арена Армеец София (бул "Ал. Йорданов" 1)
Колко: 70 - 200 лв.
Защо: Защото просто е грехота да изпуснете 'Smooth operator' и 'Jezebel' на живо. Защото на 52 Sade е още по-красива, отколкото в двайсетте си, когато прелъстителният й глас символизираше изтънчената музика на осемдесетте.

Какво: Amon Amarth (SWE) и As I Lay Dying (US)
Кога: 18 ноември, 19:00 ч.
Къде: зала "Юбилейна" (ул. Гео Милев 158)
Колко: 42 лв, на място 46 лв.
Защо: Защото шведските викинги Amon Amarth издадоха поредния си силен албум тази година и критиката не успя да спести хвалбите си. Допълнителен, а за някои и основен, стимул е подгряващата група As I Lay Dying, която е сред изгряващите звезди на американската метълкор сцена. Като цяло концерт на толкова млада банда е рядкост в България, а когато е в комплект с едни от любимите ветерани, то събитието директно влиза в графа "задължителни".

Какво: Tides from Nebula (PL), Mental Architects (BG)
Кога: 19 ноември, 19:00 ч.
Къде: Club The Box, София (ул. "Д-р Г. Вълкович" №12)
Колко: 12 лв.
Защо: Защото рядко в родината ни може да се чуе автентичен, заливащ като вълна пост-рок. Концертът на инструменталната група е част от поредица тематични концерти, с които онлайн инициативата Post-Rock Bulgaria иска да популяризира по-сложната страна на музиката от жанрове като post-rock, math-rock и progressive. Проверете и другите им концерти в интернет, ако харесвате тези стилове.

Какво: Jamie Woon (UK), Pearson Sound (UK)
Кога: 7 декември, 21:00
Къде: Sofia Live Club (Подлеза на НДК)
Колко: 30 лв.
Защо: Защото Night Air е една от онези песни, които можеш да въртиш с дни без да ти омръзне. Защото Jamie Woon зае четвърто място в Sound of 2011, класацията за изгряващи музиканти на ВВС. Защото гласът му в Spirits и Wayfaring Stranger (миксирана от dubstep иконите Burial) навява ведра меланхолия, каквато отдавна не сме чували в електронния soul.

Какво: Duncan Patterson с Alternative 4 (UK)
Кога: 16 декември, 20:00 ч.
Къде: Парти център "4 км" (бул."Цариградско шосе"-№ 111)
Защо: Alternative 4 е дете на хиперактивния ум на Duncan Patterson (екс-Anathema, Ion, Antimatter). Ако сте фенове на мрачните рок години на Anathema, няма начин да не сте пристрастени към албумите Alternative 4 и Judgement. Заслугата за тях е предимно на Patterson, който най-после ще върне феновете в тази ера - нещо, за което те мечтаят от години.

Публикация за в. Пари
Автори: Илия Темелков, Теодора Мусева и Ангел Симитчиев

Elly Jackson от La Roux с DJ set в София на 8 октомври

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 15 Sep 2011 13:56:00 +0000

За това събитие се знае, че ще се случи от около месец, но днес вече имаме и подробностите, а те са доста интересни и приятни.

Първо не става дума за концерт на синтпоп дуото La Roux, както пишат доста колеги. Става дума за гласa от този дует, а именно Elly Jackson. Тя ще си партнира с Nadia Ksaiba, която явно е популярна DJ дама. Предполагам, че ще чуем парчета на La Roux, но за това ще видим на концерта.

Другото важно нещо е, че концерът ще е на 8 октомври, а мястото е Зала 9 на НДК. Най-хубавата част е, че цената на билета е 10 лв. на предварителна продажба и 20 лв. на място, тъй като Програмата празнува десетия си рожден ден. Билети се купуват от Eventim и цялата им разпространителска мрежа.

Честно казано хем знам какво да очаквам - La Roux, яка музика и много силно парти, хем имам леки съмнения, защото това не са La Roux. Но за това ще си говорим след 8-ми. Само да вметна, че нещото се организира от djbook.bg

In Flames започнаха турнето си

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 15 Sep 2011 09:52:00 +0000

На 13-и септември, или иначе казано оня ден, стартира турнето на In Flames по повод неочаквано добрия им албум Sounds of a Playground Fading (ревю при колегите от Today's Metal). Както всеки себеуважаващ се тип знае, това турне ще гостува и в София, като датата е 30 септември, а мястото е (подобие на) зала Христо Ботев.

Европейската обиколка, която In Flames си спретват, стартира само няколко дни след като немското издание на Metal Hammer реши, че точно те са най-добрата група на живо и им даде награда по повода. Началото на турнето беше дадено в Порто, Португалия със един доста приличен сетлист, в който на очи се набива парчето Swim от моя любим албум Clayman. Естествено набляга се на новия албум, като от него в Порто са изсвирили 6 парчета. За сметка на това всички стари неща са от най-добрите, но стига с подробностите, за да не си разваляме кефа.

За турнето може да се каже и нещо друго интересно. Освен, че ще пообиколи Европа, като мине през по-голямата част от западните страни, то ще мине през България, Румъния и... Никоя друга съседна страна. Така че май доживяхме някоя банда да заобикаля комшиите, за да дойде при нас. За най-зарибените фенове датите в Букурещ, Будапеща и Загреб са най-удобни, но всичките са преди София, така че може и да е малко късно да се действа.

Организаторите от Loud Concerts напомнят, че това ще бъде третото гостуване на бандата у нас. Мен ако питате е излишно да се напомня, защото феновете трудно ще забравят най-силният концерт на Каварна 2008, където In Flames бяха съпорт на Slayer. Този лайф беше извън турнета за бандата и се получи толкова добре, че през март 2009 групата се върна за концерт в хале Деница, в София. Този концерт пък помня с ужаса, който си представях в звуково отношение и кристалното удоволствие, което бяха постигнали озвучителите.

Съпорт на In Flames този път ще са словенците Noctiferia. Тях съвсем не съм ги слушал, но се говори, че са една от най-популярните банди от Словения. Специалисти твърдят, че стилът им е "експлозивна смес от мелодичен дет метъл и индъстриъл елементи".

Ако още се помотвате и не сте се снабдили с билети, е хубаво да знаете, че са в продажба в мрежата на Ticketstream. Пропуските могат да бъдат намерени и в магазините Office 1 Superstore, Orange, Multirama, Техномаркет, офисите на TBI Credit и M-Tel, както и на www.ticketstream.bg. Цената е 45 лв. А на място ще е 55 лв.

Музикална трансформация 2 - Пионерите

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Mon, 08 Aug 2011 08:31:00 +0000

Успешните експерименти на Radiohead и Nine Inch Nails

Radiohead

През 2003 г. излиза Hail to the Thief и договорът на Radiohead с EMI приключва. Членовете на групата преосмислят въпроса имат ли реална нужда от лейбъл и в крайна сметка седмият им студиен албум, In Rainbows, е самофинансиран и самоиздаден. Всички права върху него принадлежат изцяло на Radiohead. Първоначално албумът се разпространява само дигитално. Чак в края на същата година се появява физическата му версия. Лейбълите, които я издават, сключват лицензни споразумения, регулирани от издателя Warner Chappel Music Publishing.

Онлайн разпространението трае от 10 октомври до 10 декември 2007 г. на цена, която феновете сами избират. Освен да го изтеглят, феновете могат да поръчат предварително специалното издание, което включва CD с бонус парчета, две плочи и всички прилежащи вложки и книжки с текстове. Radiohead промоцират албума, излъчвайки частен концерт директно от студиото им в Оксфорд. Организиран е и конкурс за анимиран видеоклип, а малко по-късно бандата се отправя и на турне в Северна и Южна Америка, Европа и Япония.

Radiohead не са първите, които подаряват музиката си, но са първите, които подаряват албум, който се очаква да заеме първо място в класациите. И наистина три месеца след издаването си албумът е на първо място в Англия и Щатите, а само за седмица заема първо място в iTunes с 30 000 тегления в Америка.

Година и половина след появата на албума статистиките сочат 3 млн. продадени копия. От предварителното издание са продадени 100 000 бройки, а броят на продадените физически копия достига 1.75 млн. За сравнение приходите от дигиталната версия на In Rainbows надвишават тези от всички предишни дигитални продажби на бандата. Дигиталните продажби надвишават продажбите на

предния албум Hail to the Theif във всичките му формати. Статистики за безплатните сваляния на албума не са разпространени, тъй като частната мрежа, която Radiohead ползват, за дигиталната версия не се следи, а трябва да се вземат под внимание и всички лични и публични мрежи, в които албумът също се появява. В крайна сметка Radiohead и Warner Chappel Music Publishing обявяват експеримента за успешен.

Благодаря ви за постоянната подкрепа и лоялност през годините - този албум е за моя сметка

Трент Резнър за Ghosts I-IV

Nine Inch Nails

Благодаря ви за постоянната подкрепа и лоялност през годините - този
албум е за моя сметка

Трент Резнър за Ghosts I-IV

През септември 2007 г. на концерт в Сидни, Австралия, Трент Резнър, фронтмен и основна фигура зад култовите Nine Inch Nails, призовава феновете да крадат музика и да я разпространяват помежду си. Заради политиката на Universal Music албумите на Nine Inch Nails се продават на значително по-висока цена. Именно това става и една от основните причини за сблъсъка между музикантите и звукозаписната компания. Цената на Year Zero, последният албум, който бандата издава през Universal, в Австралия достига близо 30 USD, което е с около 10-12 USD по-скъпо от средната цена на другите албуми. Резнър повдига въпроса пред лейбъла и му е обяснено, че феновете на бандата са толкова отдадени, че със сигурност ще платят каквато и да е цена. Nine Inch Nails изоставят Universal Music и започват да издават албумите си независимо, от името на The Null Corporation.

Първи е инструменталният албум Ghosts I-IV, който включва 36 песни и се разпростира на четири диска. Албумът се появява на втори март 2008 г. Единствената предварителна реклама е надпис на официалния сайт на бандата, който гласи “Две седмици!”. Албумът е достъпен в няколко варианта. Най-скромният е предоставен за безплатен даунлоуд и включва само девет парчета, разпространява се през официалния сайт и през по-големите торент тракери. Пълната онлайн версия на албума струва 5 USD на сайта на бандата. Другите версии са издание на два диска за 10 USD, луксозното издание съдържа два диска и бонус материали на DVD и блу-рей заедно книжка с фотографии за 75 USD. Ултралуксозното издание струва 300 USD и включва всичко от луксозното издание заедно с 4 плочи

и уникална за всяко копие картина, бройките от него са 2500 и са ръчно подписани от Трент.

Албумът е издаден под Creative Commons лиценз, което позволява на всеки да използва и преработва

материала с некомерсиална цел и да го споделя под лиценз от същия тип. Седмица след издаването на албума са отчетени над 750 000 поръчки и тегления за над 1.6 млн. USD. Ултралуксозното издание е изчерпено за по-малко от 30 часа след издаването си и носи 750 000 USD приходи. Въпреки значителните резултати албумът не достига особено челни места в световните класации.

Наследникът на Ghosts I-IV e The Slip - доста по-сериозно начинание. Албумът е композиран, записан и издаден в рамките само на три седмици. Той също се появява без предварителна промоция и е предоставен изцяло за свободен даунлоуд. Версия на физически носител в ограничен тираж се появява чак два месеца по-късно.

Лицензът, под който е издаден, отново е Creative Commons и Трент Резнър насърчава музиката му да се разпространява и преработва, като предоставя и оригиналните файлове за всички, които искат да я ремиксират. Физическото издание е диск, в тираж 250 000 бройки, покъсно албумът се появява и на плоча.

Месец и половина след появата си The Slip е изтеглен 1.4 млн. пъти от официалния сайт на бандата. Когато се появява и физическата версия, броят на тегленията надвишава 2 млн. Физическата версия на албума продава 98 000 бройки. И макар резултатите да не са много впечатляващи, инициативата на Nine Inch Nails поставя много сериозен въпрос пред музикалната индустрия: “Докога хората ще продължават да плащат за музика?”

Част първа можете да прочетете тук - Музикална Трансформация 1 - Нещо ново

___________________

Цялата статия е публикувана във в. Пари на 5 Август 2011. Статията подготвиха Ангел Симитчиев (@angelxgodfree) и Илия Темелков.

Playlist на едно лято

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Sun, 07 Aug 2011 08:30:00 +0000

Времето е в нас. И ние сме във времето.

Снимка: ~Nakamikittie

Как да не изпаднеш във философски размисли... Лято е, а вали. Задушните дни дават място на сиатълски настроения. Вместо бронзов тен като на достоен жител на южните ширини, получаваш дъжд за нагласяне на новата прическа и лабиринт от локви за новите ти сандали. Е, добре,че поне можеш да избереш музикалния фон, докато преминаваш през водните препяствия.

Ето, прескачаш поредната малка локва с котешка ловкост, а в мислите ти се настанява рефренът “time to trade in never-befores” от When the sun rose again на Alice in Chains. Това лято определено не е като другите безгрижни и изцяло весели, обляни единствено в слънчеви лъчи лета. Продължаваш. Дъждът също не спира да се изсипва на главата ти, и се питаш кога и как „влакът” на детството е отминал безвъзвратно с “why the summers are always slipping away” от Trains на Porcupine tree. Вече дъждът се е просмукал в оскъдните дрехи по тялото ти /нали все пак би трябвало да е достатъчно топло, в разгара на лятото/. Облеклото ти предполага да си разпънал един хамак под някое хавайско “coconut tree”, да танцуваш по хавайски до изгрева или до изтощение, с хавайски коктейл от незнайни цветни субстанции в ръка, със ‘…someone in summertime’ от Simple minds…В замяна обаче получаваш едно нестихващо желание да се пренесеш от мрачния градски пейзаж направо в синьото море и да му попееш “I’m yours” на Jason Mraz. Мечтаеш за тихия момент, в който светлината на новия ден се разпръсва по земята (‘Collapse the light into earth’ на Porcupine tree), за промяната, която носи изгрева (‘A new dawn” на In lames).Все още буреносните облаци над теб изливат огнеупорни куршуми под формата на многобройни малки и самотни капки дъжд. А слънцето сякаш се страхува да се покаже, идва ред на ‘Sun fading’ на Paradise Lost. Без слънце “everything fades to gray” и те обгръщат здравите лапи на мисли, лишени от надежда. Иска ти да крещиш с цяло гърло като невероятния Крис Корнел в неговия “Scream". Не е далеч онази секунда, когато водата ще залее всичко…с ’when the levee breaks” на A perfect circle... Потокът вода нахлува бавно. Плуваш в спомени на отминали години, връщаш се назад... И тя неусетно измива всичко.

Белият лист вече може да бъде запълнен с нови истории, след като е минал през ‘Erase/rewind’ на The Cardigans. Не ти остава друго освен да се предадеш на времето. То не се е променило особено, няма ги още онези “Better days’ на Eddie Vedder. Ала душата ти пее в свободен ритъм на ‘Sunshine reggae’ и хубавите „Безплатни мисли” на Остава. Любовта, която носиш в сърцето си, е преобърнала времето заедно с ‘You’ve got the love’ на Florence and the machine. Капките дъжд вече също даряват светлина. Можеш само да се радваш,че се е случило точно днес с R.E.M.

Пусни си Playlist на едно лято :).

Автор: Ива Кирова

Музикална трансформация 1 - Нещо ново

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Sat, 06 Aug 2011 13:37:00 +0000

Съвременните технологии отдавна не са приоритет само на ИТ бранша. В същото време музикалните магазини в техния класически вид отдавна са по-скоро екзотичен спомен, отколкото практическо понятие. Киберпространството с устойчиви темпове се превръща в дом за музиката. Все повече артисти възприемат интернет като най-логичния и единствен вариант да разпространяват и печелят от труда си след години на злоупотреби от страна на звукозаписни компании и издатели. И не е само пазарно измерението на тенденцията изкуството да става все по-технологично. Съвременните платформи, като таблети и дори смартфони, все по-удобно се настаняват в сърцата на музикантите. Заради своята гъвкавост и функционалност електрониките от новото поколение значително обогатяват начина, по който се прави и промоцира изкуството в XXI век.

Bjork

Звуково технологична вселена

Biophilia е осмият студиен албум на исландската певица Бьорк. Албумът е частично записан на iPad и освен стандартно издание на диск ще бъде представен и в серия от приложения. Албумът е първо по рода си сътрудничество между артист и Apple. Самата Бьорк определя проекта като мултимедийна колекция, която ще съчетае в себе си музика, приложения, интернет,инсталации и концерти.

Новата платформа

Първоначалният план на Бьорк е да “насели” цяла къща с музиката в Biophilia. Всяка стая трябва да бъде отделна песен, което е трябвало да придаде друг смисъл на ходенето на турне, именно хората да идват в къщата да чуят на живо музиката. В крайна сметка обаче Apple представят iPad и Бьорк решава, че именно тази платформа ще бъде домът на музиката от новия й албум. Къщата се превръща в приложение майка, което в момента се разпространява безплатно, а всяка от песните ще бъде представена последователно като отделно приложение, със своя индивидуална визия и концепция, разбира се, част от цялото.

Провокация

Засега 26 септември е датата, на която трябва окончателно да се появи албумът. В момента две са излезлите парчета, като първото - Cosmogony - е инсталирано автоматично с основното приложение, а приложението със следващото парче, Crystaline, струва 1.45 GBP и освен него включва партитурата му, есе от музиколога Ники Дибън и игра. През август исландската експериментаторка призова софтуерните пирати да хакнат приложенията, разработвани в сътрудничество и за Apple и да ги адаптират за други устройства и операционни системи.

Biophilia е революционен не само на ниво албум и промоция. Освен работата по композирането му на iPad голям набор от поръчкови инструменти са построени специално, за да бъде изсвирена музиката в албума на тях. Освен няколко стандартни концерта на фестивали в следващите няколко месеца Бьорк планира да представи Biophilia на живо по много по-специален начин.

Турнето е отживелица

В следващите три години певицата ще посети осем нетрадиционни локации за концерти. Във всяко място ще бъде организиран шестседмичен престой. Събитията, които ще се провеждат, ще бъдат изложби и представяния на приложенията и музикалните инструменти, музикални уроци, които ще

позволят на деца да се научат да свирят на въпросните инструменти, и, разбира се, Бьорк ще изпълнява на живо музиката от Biophilia два пъти седмично. Първата серия от концерти вече се случиха в Манчестър, където певицата изнесе шест концерта пред общо около 1800 души. По време на триседмичния си престой в Манчестър Бьорк е имала възможност да си сътрудничи с местни

артисти и млади хора, за да изследва идеите и концепциите на Biophilia.

Gorillaz

Eсенен хотелски дневник

Макар и да не е първата “виртуална” група, Gorillaz със сигурност е най-популярната. Тя се заражда в Западен Лондон през 1998 г., докато вокалът на Blur Деймън Албърн и авторът и художник на комикси Джейми Хюлет живеят заедно. Идеята за Gorillaz идва, докато двамата гледат MTV. Хюлет казва в свое интервю, че дългото гледане на MTV е ужасно и в него няма нищо смислено. “Така ни дойде идеята за рисувана група, нещо като коментар над това.”

Пак iPad-а

Малко повече от десетилетие по-късно, по време на американското турне на Gorillaz, в подкрепа на третия албум на групата Plastic Beach Албърн записва следващия албум - The Fall. Интересното около “записите” е, че те са се случили в множество хотелски стаи из САЩ, а основният инструмент е бил iPad. “Буквално направих албума по пътя”, казва Албърн в интервю за Guardian. “Не съм го писал предварително, не съм се подготвял, просто го правих ден за ден, сякаш беше дневник на изживяванията ми в Америка.” Реално The Fall е първият албум в света, който е записан изцяло на iPad.

The Fall излиза на Коледа през 2010-а абсолютно безплатно, но само за членовете на фен клуба на Gorillaz. Албумът излиза на диск на 18 април 2011, като въпреки по-слабите продажби спрямо Plastic

Beach успява да достигне 12-о място в чартовете на Острова и 24-то в американската Billboard 200.

Kaiser Chiefs

Твоя си работа

Един от последните експерименти за по-впечатляващо издаване на албум в музикалната индустрия е четвъртият студиен албум на британската инди-рок група Kaiser Chiefs. Записът беше пуснат в сайта

на групата на 3 юни. За да имате дигитална версия на The Future is Medieval, както е името на албума,

реално трябва да изпълните три стъпки в специален раздел на сайта на групата.

Игра с публиката

На първо място е изборът кои парчета да бъдат включени в албума, тъй като всеки има правото да избере 10 от 20 песни. В сайта всяка песен е визуализирана с различен предмет, който трябва да се свърже с основната “система”.

Създаването на обложка за албума е втората стъпка. За нея може да се избира в какъв цвят да е фонът и да се добавят предметите, които са “свързани” при избора на песни. Финалната стъпка е заплащането на 7.50 GBP и споделянето на тази конкретна “версия” на албума с приятели. Ако някой друг си я купи, цената за създателя й пада с един паунд.

Албум ли?

Британската преса се изказа критично за начина на издаване на албума, тъй като това сякаш е съвкупност от сингли. BBC Music пише, че е невъзможно да се направи нормално ревю на The Future Is Medieval като албум, защото не е албум.

Не на същото мнение е барабанистът Ник Ходгсън, който споделя пред NME, че този начин на работа му е харесал, защото не изисква мислене какво точно да кажеш. “Можеш да се концентрираш в създаването на самостоятелна песен, вместо да се опитваш да я напаснеш с по-голямата картина.” На 27 юни излиза и физическа версия на албума, която достига 10-о място в UK Top 40.

Следва

___________________

Jonas Renkse от Katatonia: Искам къща с ескалатор и собствена метростанция

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Wed, 13 Jul 2011 14:40:00 +0000

Поредно сефте за този блог. Този път ще можете да се зарадвате на интервю с Jonas Renkse и Anders Nyström - вокал и китарист на шведската готик банда Katatonia, която ще видим на Каварна Рок Фест 2011 този петък. Интервюто взе Теодора Мусева, а част от него беше публикувана във в. "Пари".

Здравейте, Jonas и Anders, много благодаря, че ще отделите време да ми отговорите. Казвате, че канализирате негативната енергия в музиката си, значи ли това, че Katatonia има терапевтичен ефект върху вас?

Anders: Да, може да се каже. Сигурен съм, че щях да бъда доста интровертен, асоциален и негативен човек, ако нямах Katatonia, защото нямаше да познавам друг добър метод за освобождаване от демоните. Мисля, че е много деликатно нещо, много чувствително решение да извличаш вдъхновение и заряд за музиката/изкуството от собствените си тежки емоционални състояния. Но това е, което сме избрали преди много време, следователно това е, което сме.

Фестът в Каварна ни звучи малко като магия, ще видим за пръв път и вас, и Opeth. Като казахме Opeth, радвате ли се за турнето ви през есента в САЩ? Какво мислите за новия им албум – Heritage?

Jonas: Мисля, че албумът е чудесен. Това е музиката, към която Opeth се стремяха от самото начало. Нямам търпение за турнето в САЩ. Чакат ни страхотни времена.

Какво мислите за чувството за хумор на Микаел (вокалист и китарист на Opeth)?

Jonas: Ами, той е забавен човек. Лично аз смятам, че музиката на Opeth е по-сериозна и че концертите биха били доста по-съвместими със светогледа на групата, ако той не се опитваше да бъде новият Jerry Seinfeld (американски комик, бел. ред.) през цялото време. Но той знае моето мнение по въпроса и явно въобще не му дреме. Хаха.

Как успявате да съчетаете творчеството с турнетата и всички други ангажименти? Имате ли нужда от дисциплина, да творите или вдъхновението е нещо, което не става насила?

Anders: Нещата опеделено не са като преди, когато без усилие написвах музиката на целия албум сам и честно казано не знам, дали някога отново ще бъда в тази ситуация. Тези дни рядко имам време да композирам въобще, винаги съм зает и това не оставя много място за мотивация. Последните години, особено 2007 и 2008 бяха може би най-трудният творчески период, който някога съм имал. Искам да променя това, така че се опитвам да държа няколко китари на ръка разстояние из къщи, за да ми напомнят за себе си и да имам възможност да грабна някоя, когато вдъхновението се появи. Имам и малко домашно студио, което ми позволява да създавам и записвам всичките си идеи, но токът рядко е включен. Надявам се и това да се промени. Не искам да се насилвам, но вероятно се налага, ако искам нещо да излезе от мен въобще. Имам нужда от голям ритник в задника и няколко допълнителни часа на часовника!

Jonas: Това е нещо, което съм избрал. Справям се добре. Да, понякога отсъствам за дълго време, но после прекарвам повече време с децата си у дома, защото тогава имам повече време.

Колко са големи децата ви? Каква музика слушат?

Jonas: Имам двама сина, единият е на осем, другият е на две. И двамата много обичат музиката - в момента са популярни хитове в стил „Евровизия”.

Отделяте ли специално време, за да пишете музика или чакате вдъхновението?

Jonas: Различно е. Понякога най-добрата идея на света просто идва без предупреждение, а понякога трябва да свиря на китара цял ден, за да намеря и нещо нищожно, по което си струва да работя.

Новият ви албум е най-хармоничният и хомогенен албум, който някога сте правили. Бихте ли казали, че отразява съзравянето ви като личности?

Jonas: Предполагам, че да. Всъщност не съм си мислил върху това. Срещаме различни източници на вдъхновение непрестанно. Застоят не е вариант.

Къде ви пренася Night Is The New Day, когато го слушате?

Jonas: Просто в стаята, в която се борех с писането на песните. За съжаление, ми се иска да напомня някое много по-красиво място. Но мисля, че то не е за мен, а за слушателя!

Когато композирате песни, има ли момент, в който те започват да се пишат сами?

Anders: Да, обикновено това става, когато сме наистина уловени в творческия поток и достигнем върха. Прекрасно усещане е, когато имаш "лукса" да захвърляш идеи и да пресяваш останалия материал, вместо да чакаш появата на какъвто и да е материал. Всичко, което създадем, минава през филтър, дори няколко филтъра, така че сме много строги към себе си. Всяка част от песента трябва да е там с причина и да ни говори, така че когато свържем всичко, потокът да е стабилен.

Кога и къде пишете текстове?

Jonas: Обикновено събирам части, неща, които пиша у дома. После довършвам всичко в студиото.

Правите ли много редакции после? Трудно ли е да редактирате собствените си лирики?

Jonas: Много редакции! Да, трудничко е, но накрая си струва!

Как намирате баланса между простотата и клишетата?

Jonas: Не съм сигурен, че съм го намерил, хаха. Но се надявам, че имам вътрешна цензура, която поне ме спира от използването на най-лошите клишета.

Казвали сте, че птицата в Unfurl олицетворява смъртта – за какво е тази песен – за пристрастяването или за освобождаването?

Jonas: Може би и за двете, всъщност.

Песента Deliberation беше ли вдъхновена от някакви конкретни преживявания?

Jonas: Не мисля. Просо много сериозни мисли се сведоха до нещо доста абстрактно.

Кой е най-странният сън, който сте имали някога?

Jonas: Обиновено не помня сънищата си, а странните сънища, които си спомням, са твърде сложни, за да се разкажат, хаха. Използвам части от интересни сънища в лириките, но не много често.

Anders: Всъщност имам шантави сънища всяка вечер. Те напомнят на чудновати и неразбираеми филми на Дейвид Линч и най-често нямат контекст. Понякога ми се иска да можех да запиша тези сънища и да ги гледам отново, когато се събудя, а понякога не!

Все още ли мислите, че звукозаписните компании ще станат излишни с разрастването на интернет?

Anders: Мисля, че звукозаписните компании са изчезващ вид. Технологията напредва бързо и голяма част от звукозаписната индустрия изостава. Те не са просто една крачка зад другите, те са много назад! Ако или когато музикантите получат пълния контрол да промотират себе си и да финансират собствените си турнета, звукозаписните компании ще са последното нещо, което ще им трябва в уравнението, но все още не сме стигнали до там.

Мисля, че всички слушатели на Кататония имат един важен въпрос: нарочно ли слагате най-добрите си песни в EP-тата си? Да не би да са награда за истинските фенове?

Anders: Така е! Мисля, че синглите са чудесни издания за колекционери! Те обикновено са в ограничено количество и в тях има място само за няколко песни, така че можеш да представиш един основен сингъл от албума и да добавиш няколко ремикса и/или неиздавани песни, което просто ги прави специална придобивка. По някаква причина песните, които решихме да сложим в EP изданията си, станаха любими на феновете. Не беше умишлено, а просто някаква странна традиция, която изглежда се повтаря.

Имате ли някакви скрити послания в албумите, които феновете още не са открили?

Anders: Има няколко загадки в артуърка на някои албуми, в символите и в текста, които озадачиха хората. Но не смятаме да ги разкриваме или коментираме. Искаме да запазим нещата тайнствени.

Какво слушате в момента?

Jonas: Sun Kil Moon - Admiral Fell Promises, Tool - Aenima, Morbid Angel - Blessed are the sick, Red House Painters - Ocean Beach.

Anders: Въртя много 'Illud Divinum Insanus' на Morbid Angel по разбираеми причини. Също и новия албум на Autopsy. Други изпълнители, които много слушам са Sun Kil Moon, Rebecka Karijord, Fair To Midland, Lisa Miskovsky, Whitesnake ... Поддържам плейлиста си смесен и разнообразен, така че винаги да има нещо подходящо за всяко настроение и ситуация.

Кои са най-любимите ви албуми?

Anders: Би било по-лесно да посоча любими изпълнители или песни, но любими албуми... Това е просто твърде трудно! Предполагам, че албумът, който ми е най-близък, винаги ще е Disintegration на The Cure.

Знаем, че обичате Jeff Buckley и Radiohead. Имате ли други вдъхновения извън метъл сцената?

Jonas: Sun Kil Moon, Red House Painters, Talk Talk, Massive Attack... и много други.

Има ли група, която не можете да понасяте и защо?

Anders: О, колко време имаме? Хаха! Първото, което ми идва на ум е Godsmack! Cъумяват добре да бъдат еднакво ужасни за ушите и очите ми.

Коя песен описва настроението ви в момента?

Jonas: Lars Danielsson - Berlin.

Anders: Някоя мелодия за сън, твърде малко си набавям от него тези дни. Имам нужда от дрямка веднага!

Говорите за празнината, която вашата музика създава и в лириките си имате изрази като “I am nothing”, “dark night of the soul”, “repeating cycle of light/no light”, които ми напомнят за източната недуална философия. Интересувате ли се от подобни неща и мислите ли, че това празно умствено състояние всъщност е освобождаващо?

Jonas: Бих се радвал да се задълбоча в подобна философия, защото би ми се отразила добре. Но определено нямам ентусиазъм да уча.... Празното умствено състояние е нещо хубаво понякога.

Всеки има абсурдна мечта, която още не е изпълнил. Вие имате ли такава?

Anders: Знаете ли, мисля, че би било гмуркане с акули! Да се спусна в океана лице в лице с голямата бяла акула ми е мечта от дете. Трябва да я изпълня!

Jonas: Искам да имам собствена къща с ескалатор, който води в моя собствена спирка на метрото в мазето. Това е нещо, за което мечтая от години.

Parkway Drive - все пак има надежда

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Mon, 11 Jul 2011 16:39:00 +0000

Най-добрият метъл концерт в България!

Официално 7-ми юли се превръща в светла дата за българската метъл сцена. Невероятното се случи точно на тази дата, иначе казано миналия четвъртък. Parkway Drive изнесоха първият метъл концерт, на група, която е безумно популярна по света. Явно и у нас.

За мен всичко започна малко след 21ч., когато най-накрая се добрах до Mixtape 5. Изненада номер едно за вечерта беше, че клубът далеч не е толкова малък за колкото го мислех. Въпреки това беше пълен. Ама пълен, пълен, както си трябва. Организаторите казват, че са продали 420 билета, което ме втрещи - очаквах не повече от 50 човека, забити в някаква дупка. Някъде в чуденето свиреха Melekh, за които прецених, че стават, но предпочетох да хапна, затова и от техния сет гледах втората половина. Публиката очевидно ги познава и се раздаде доста добре.

Някъде там дойде и моментът да видим на сцената Parkway Drive. Началото бе Samsara - интрото от последния албум на бандата - Depp Blue, като не съм сигурен, че го чух... Ушите ми бяха заети да се радват на рева от 420 екзалтирани гърла, които минута по-късно се превърнаха в куфееща маса, която крещи "Suffering!". След това започна масово "клане", което още се чудя как не срина клубa.

Мазало, мазало... Idols and Anchors - circle pit. Аз лично стоях до стената, но въпреки това бях в погото. Smoke 'em If Ya Got 'em, последвана от Sleepwalker - погото не спира. Между парчетата Winston - вокалът, не спира да се усмихва и да се диви на случката пред него. Някъде там казва едно "fuck, I can't believe", а аз искам да му изкрещя, че изпитвам абсолютно същото.

Winston не се спря през цялото време.

Снимка: Metal Katehizis

Дали заради адската публика или попринцип е така, не знам, но Winston се раздава изцяло, докато някакви фенове го заобикалят и правят stage dive. Честно казано това сигурно е концертът с най-много stage dives в минута в България. Някъде там идва и моментът за моя милост - Romance is Death. Не знам как все успявам да си падам по най-непопулярните парчета, но това беше пореден концерт на който на парчето, на което най-много си махам главата, публиката е малко по-спокойна.

Нищо де, продължението е повече от добро, а някъде около Deliver Me се позиционирам пред Jeff Ling - соло китаристът, който преспокойно обявявам за най-талантливия китарист в последните 10 години. Абсолютно безгрешни, безкомпромисни и брутално надъхващи китарни партии, които сякаш са изсвирени в студио - малко хора го могат това. Малко хора излизат на сцената в инвалидна количка и със счупен крак - Luke Kilpatrick, другият китарист, обаче го прави и свиренето му е перфектно. Ben Gordon пък ми направи впечатление с най-спокойното думкане на барабани, което съм виждал на екстремен концерт. Като цяло групата успя да ме впечатли, макар че очакванията ми за самото свирене да бяха много високи. Впечатлих се и от шоуто ми, защото очаквах надути звезди, които ще си свирят песните.

Да, ама не, те ни смачкаха. Финалът беше по-титаничен и от началото - Horizons, малко викане за бис и неизменната Carrion. Пътят на групата минаваше през феновете, което им наложи да примат прекалено много възторжени поздрави, от хора които наистна знаеха защо са отишли в този клуб. Реверанс към нас беше и цената на мърча - 20 лв. за тениска, като в сайта е 17.50 евро. Това друга група не го е правила.

За финал искам да благодаря на For The Kids за невероятната вечер. От самото докарване на Parkway Drive, през адекватната им молба, която се изпълни, да не се пуши около сцената, до цената на билетите и пускането на парчета Enter Shikari между групите. Благодаря и на тези 420 човека, които ми върнаха надеждата, че в България не се слушат само дядовци.

Издуханият Elevation не успя да докуца до края

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Mon, 27 Jun 2011 13:14:00 +0000

Макар и само наполовина, Elevation за първи път показа на българската публика какво е истински фестивал на открито.

Огромно количество лош късмет, малко лоша организация и хиляди разочаровани фенове са нужни за привидния провал на един фестивал в България. Доказателство за това са събитията около първото издание на силно амбициозния Loop Elevation Festival, който почти се проведе в покрайнините на Разлог миналия уикенд.

Снимка: Loop Elevation

По-добре късно отколкото никога

Проблемите започнаха още по обяд, когато се оказа, че има закъснение на основната сцена и посетителите няма как да бъдат допуснати до зоната на фестивала в уречения час. Цялата програма стартира с около час и половина закъснение, а по-нетърпеливите зрители трябваше сами да намерят къде да се покрият от невероятната жега, която се беше спуснала над фестивала.

Стартът беше даден от българските групи Jeremy и Monyx, които не се радваха на многобройна публика. Подобно остана положението и по време на изпълнението на гърците Cyanna. Последвалото изпълнение на Tri O Five пораздвижи публиката, която се увеличаваше все повече, а докато свиреха Остава вече и се чуваше доста добре.

Джей Кей си куца, а феста си върви

Някъде по това време стройната организация на движението се е провалила и много посетители се оплакаха, че са били принудени да обикалят пътищата около фестивалната зона, а след това са чакали по час и повече, за да бъдат допуснати до самия фест. Също тогава из публиката се разнесе слуха, че Jamiroquai - хедлайнерите на вечерта, отменят участието си, заради тежка трамва на глезена на вокала Джей Кей. Дори в прес зоната нямаше официална информация от организаторите до последно, а всички се позоваваха на информацията от Facebook страницата на групата. Това беше и първият път, в който си пролича, че има проблем в комуникацията. На днешната пресконференция се разбра, че официална информация за отменянето на лайфа на Jamiro е имало в 18 ч., но на въпроса защо се е казало на публиката по-късно никой не благоволи да отговори.

Въпреки това на главната сцена Stereo MCs даваха всичко от себе си и успяха да раздвижат все по-голямата публика. Всъщност гвоздеят на вечерта се оказаха Morcheeba, нещо което поне мен не успя да изненада. Skye Edwards още след първото парче призова публиката да мине напред в оградената фен зона, която пустееше. Отделни хора я послушаха и прескочиха оградите, а още едно парче по-късно Skye обяви, че има уверение от организаторите, че всички могат да отидат напред, което накара буквално всички да прескочат напред и да запълнят пространството пред сцената, така както подобава на един фестивал. По-късно по време на сета Скай отново изказа недоволството си от разделението на феновете и буквално показа среден пръст на охранителите.

Skye - богинята на Elevation

От концертна гледна точка Morcheeba изнесоха един от най-емоционалните концерти на български фестивал и със сигурност най-запомнящият се от Elevation 2011. След като Skye и компания напуснаха сцената на нея се появи един от организаторите на феста, който обяви официално, че Jamiroquai отпадат от програмата, като освен това се извини и на феновете. Това беше и лошата новина на деня. Имаше достатъчно хора, които бяха дошли специално заради Джей Кей и компания, но нямаха шанса да ги видят.

Hurts - минорен разкош

Снимка: Loop Elevation

Въпреки това купона на главната сцена трябваше да продължи, а за това се погрижиха Hurts. Те нямаше как да заместят отпадналия хедлайнер като времетраене, тъй като имат едва един албум, но пък успяха да вкарат изключителна доза стил на фестивала. Костюмирани и със сравнително сериозни физиономии двамата и групата им излязоха на сцената към 21:30. Те изпълниха почти всички парчета от албума си, като успяха да запълнят с музика малко над час. Изненадата на вечерта беше оперният певец, който пригласяше на вокала Тео Хъчкрафт, като и двамата се представиха повече от блестящо. Колкото и да ги харесвам, признавам, че минорната им музика беше по-подходяща за закриване на вечерта, тъй като публиката беше леко поуспана след невероятния лайф.

Parov - енергичен финал с много стил

Финала на вечерта, поне за главната сцена, бе даден от Parov Stelar Band, които не просто посвириха, а направо размазаха. Ролята им на хедлайнер, която случайно се падна на тях, сякаш е правена за тях, защото пичовете забиха с много самочувствие и дух, а мацката се раздаде докрай. Същото се отнася и за публиката.

Обичайните заподозрени

Ако трябва да се търсят кусури в първата вечер, то ще намерим всички типични за концерти в България - закъсняла програма, затруднено влизане в някои моменти, лоша организация на движението, свършили напитки на голяма част от баровете, макар и чак към полунощ и постоянното “Не знам” от всички служители на феста, независимо дали питаш като репортер или посетител, независимо дали питаш за тоалетната или за отпадането на Jamiroquai.

Въпреки това първата вечер показа на българската публика какво е истински фестивал, като тези, които има на клипчета в YouTube. За посетителите имаше всякакви забавления, като делтапланер и скок с бънджи, а за изморените имаше и тенти под които да се скрият от жаркото слънце. На двете по-малки сцени се слушаше хаус и хип-хоп, които са продължили до сутринта.

И ветровете са срещу нас

Още през нощта на петък срещу събота над Разлог и околностите се е излял неприятен дъжд, който смути обстановката, но не и дотолкова, че да откаже хората от фестивала. Тази работа свърши последвалият ураганен вятър, който разскъса платната на главната сцена и отвя барабаните на Шанън Лето - барабанистът на хедлайнерите на втората вечер 30 Seconds To Mars. Това накара организаторите да забавят допускането до фестивалната зона с надеждата, че вятърът ще утихне. В 4-те часа, в които нямаше никаква официална информация за това какво се случва се започна и вълната от недоволство, както на място, така и в интернет.

Мълчанието на агнетата

Във Facebook страницата на фестивала постоянно се появяваха коментари на разочаровани фенове, които искаха да знаят какво да правят, а в Twitter и форумите започнаха и шегите с фестивала, който си спечели имена като Evacuation Festival. Около 16 ч. групите, които трябваше да свирят разбраха, че няма да има фестивал, а малко по-късно информацията се появи и на официалната страница на фестивала. Това накара хората да търсят алтернативни методи за забавление и много от тях са ги намерили из парковете на Банско и Разлог. Моята компания пък отиде на х. Семково, което беше не по-малко забавно.

На си ти куклите, дай си ми парцалките, ама само с бележка

Днес на пресконференцията се разбра, че в общи линии не би трябвало да има ощетени, стига да са най-примерните граждани на планетата и да си пазят всички касови бележки. Честно казано представителите на феста бяха жалки в опитите си да се измъкнат от въпросите около неиздаването на касови бележки, когато се обменяха левове за елевове, както и за това, че никой не даваше инфо какво се случва в продължение на часове. По-подробно инфо как да си върнете парите от билетите има на официалния сайт на феста.

Надявам се финансовите резултати да са достатъчно нетрагични, че да има фест и догодина, който да се организира по-добре и да има по-голям късмет, защото събитието си заслужаваше. Първата вечер ще я запомня за цял живот като първият път, в който бях на голям фестивал, макар да имаше едва 10-13 хил. души.

Фестивално лято 2011

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Sat, 11 Jun 2011 10:06:00 +0000

Име: Loop Elevation Festival
Дата: 24 и 25 Юни
Място: гр. Разлог
Хедлайнери: Jamiroquai, 30 Seconds To Mars
Още интересни групи: Hurts, Morcheeba, Stereo MC's, Sepuko 6, Odd Crew, Der Hunds
Цена: От 70 до 110 лв. за един ден и от 120 до 160 лв. за два дни. Има и семейни билети с големи отстъпки.
Организатор: Герхард Камптис, Soulshine International и от българска страна NG Partners, Symphonics Entertainment и община Разлог
В общи линии това е най-обещаващото музикално събитие за годината. Сред изпълнителите, които ще видим са легендите Stereo MC's, след тях ще чуем трип-хоп любимците ми Morcheeba, после Hurts ще ни зарадват с адски приятния си синтпоп. За финал ще се излее солидна доза фънк от Jamiroquai, които не съм вярвал, че ще видя тук. Честно казано по-добра концертна вечер не съм си представял. Втората вечер е по-рок ориентирана и ще чуем родните банди Der Huds и Sepuko 6, последвани от Dog Eat Dog. Хедлайнерите 30 Seconds To Mars, поне според мен, са първата наистина актуална банда, която идва у нас. Момчетата сякаш са на върха на кариерата си и ще ги видим на живо в Разлог. Финала на вечерта и феста ще бъде поставен от Odd Crew.

Име: Exit Festival
Дата: 7-10 Юли
Място: Нови Сад, Сърбия
Хедлайнери: Оф, много са... ама Arcade Fire, MIA, Jamiroquai и Portishead седят най-горе на постера!
Още интересни групи: Editors, Pulp, Superhiks, Underworld, Parkway Drive, Groove Armada, Grinderman, Kreator
Цена: 120 лева за 4 дни, само за концерта от TicketPro. След 1-и юли става по-скъпо.
EXIT май е най-големият фестивал на Балканите, но не съм убеден. Има 25 сцени и над 600 артисти, което по моите представи е повече от епично, но пък така трябва да се прави фестивал. Както виждате имената, които ще вземат участие са от немски thrash, през post punk и trip-hop, та до metalcore и фънк. Музика има за всички, а мястото съм чувал, че е уникално. Надявам се планът да се осъществи и след няколко седмици да четете разказ за Exit 2011 тук.

Име: Kavarna Rock Fest 2011
Дата: 15-17 юли
Място: Стадион Калиакра, гр. Каварна
Хедлайнери: Sonata Arctica, Opeth, Arch Enemy
Още интересни групи: Paradise Lost, Moonspel, Katatonia - предстоят обявления!
Цена: 50 лв. за един ден и 100 лв. за два дни.
Организатор: Loud Concerts и Община Каварна
Шестото(?) издание на рок феста в Каварна се очертава като поредното, което е по-силно от предното. Отново ставаме свидетели на едно приятно разпределение по дните, като този път има и цялостна тематика на феста. Doom metal легендите Paradise Lost са група, която отдавна заслужава нормален концерт тук, а Katatonia и Moonspell допълват прекрасно line-up-а в това отношение. За по-екстремните фенове ще видим и богинята на шведския мелодичен дет Анджела Госоу, заедно с момците си... иначе казано ще се строшим на Arch Enemy. Очаквайте скоро да пиша за брутално добрия им нов албум. Като подарък има и Sonata Arctica, които ще задоволят power metal феновете. За щастие чакаме да бъдат обявени още групи, така че нищо чудно да стане още по-хубаво.

Име: Spirit Of Burgas

Дата: 12-14 август

Място: Централен плаж, гр. Бургас

Хедлайнери: Deftones, Moby, Skunk Anansie

Още интересни групи: Skindred, Kultur Shock, очакваме да обявяд хедлайнер и за първия ден

Цена: Един ден 50 лв., три дни 120 лв., промоционални 99 лв.

Организатор: Община Бургас

Spirit Of Burgas вече е фестивал с име. Това ще е четвъртото му издание и то се очертава като още по-силно от предните. Обстановката на плажа в Бургас е идеална за концерти, а организаторите успяват да докарат и невероятни изпълнители. Тази година ще видим легендите Moby, Deftones и Skunk Anansie. И трите групи (Moby ще си е с бенда) бяха на върха през 90-те, но това не пречи да са актуални и днес, особено сред жадната за по-алтернативна музика част от публиката. Основния минус на феста отново е липсата на пълна информация, когато остава малко повече от месец до началото му, но сме свикнали.

Име: I-Day Festival

Дата: 3-4 септември

Място: Bologna Arena Parco Nord, Болоня, Италия

Хедлайнери: Arctic Monkeys, Offspring

Още интересни групи: Kasabian, White Lies, The Vaccines

Цена: Един ден е около 40 евро, а два около 80 евро

Британофилът в мен щеше да се разплаче като видя за какво иде реч. Основен интерес за мен представлява първият ден, в който на едно се изсипват Arctic Monkeys, White Lies, Kasabian и The Vaccines - 4 от най-добрите post-punk групи в момента. Като бонус идват Offspring, които обичам също, но все пак... Готиното е, че до Болоня се ходи за 100-ина лева в двете посоки, което прави мероприятието много достъпно. За съжаление информацията около феста е само на италиански, което ме възпира да науча много повече, но когато се случи може и да споделя.

Име:Sonisphere Sofia 2011
Дата: 21 юни
Място: Хиподрума в Банкя, но подлежи на промяна, предполагам.
Хедлайнери: Iron Maiden
Още интересни групи: Mastodon, Apocaliptyca
Цена: 90-150 лв.
Организатор: Balkan Entertainment Company
Тук трябваше да има Slipknot, но няма. Най-вероятно ще пропусна феста, но реших да го включа в този пост, защото имаше шанс. Надявам се догодина нещата да тръгнат по-добре и организаторите да не си вкарват автогол с цените. Още през март се изказах скептично за събитието, но не вярвах да стигне такова дъно.

TesseracT Unplugged

noreply@blogger.com (Oxmodius) — Wed, 01 Jun 2011 07:30:00 +0000

Снимка: Metal Injection

Помните ли MTV от деведесетте? А помните ли култовите Unplugged концерти, които и до ден днешен са популярни в мрежата? Е, ако ги помните ще добиете известна представа за какво иде реч в записите на Tessaract.

Британската progressive/djent група записа акустични версии на три парчета. Сформираната през 2003-та година банда представя невероятен кавър на парчето на Jeff Buckley - Dream Brother както и две авторски песни. Те са част от излезлият преди два месеца албум "One", който е и дебюта на TessaracT. Записите са направени във Fastlane studios в Бруклин по покана на сайта Metal Injection като част от тяхната серия "Studio sessions".

Освен албума, за който споменах по-горе, миналата година групата издаде и EP, което включва 6-те части на опуса Concealing Fate. Ако се чудите що за нещо е progressive/djent стила... Ами групата може да се определи като смесица от неравноделна ритмика а-ла Messhugah, допълнена от много мелодия и страхотни "чисти"(поне през повечето време) вокали. Задължителни за фенове на Meshuggah, Periphery, Fellsilent или Karnivool, например. В момента Tesseract са на американско турне, като повода е промотирането на "One". В турнето участват и канадците* Protest The Hero, както и Maylene & The Sons Of Disaster.

Официален сайт на бандата: http://www.tesseractband.co.uk/

_____________

*Според целия екип на блога думичката "Канада" и всичките и производни означават - мега велико, зарибяващо и брутално яко, поне когато си говорим за музика. Основна тема на разговор, доста често, е "С к'во ги хранят тия канадци, бе?".

Sofia Jukebox - Марти Фрийдман в клуб RBF

noreply@blogger.com (Oxmodius) — Thu, 26 May 2011 12:13:00 +0000

Марти Фрийдман - снимка Metal Katehizis

Марти Фрийдман е американски китарист, известен най-вече с участието си в Megadeth. Кариерата му там продължава близо 10 години, като те са едни от най-силните за групата в музикален и бизнес план. Албумите на Megadeth от този период се продават в милиони копия, а уникалният стил на Марти придава индивидуалност на звука и подтиква не един или двама съвременни музиканти да хванат китарите (например самият Крис Бродерик, който в момента заема неговото място в Megadeth). Фрийдман се разделя с бандата през 1999 година поради творчески различия - твърди, че се е уморил да свири хеви метъл. Соловата му кариера започва още през 1988, когато излиза първия му самостоятелен албум - Dragon’s Kiss. Оттогава има издадени девет солови произведения. От 2003-та година живее в Шинджуку, Токио и води самостоятелните японски ТВ-предавания Rock Fujiyama и Jukebox English.

Новината за предстоящия концерт на Марти Фрийдман, появила се в мрежата през януари, искрено ме развълнува, както всички дългогодишни фенове на Megadeth.

След като два пъти вече съм гледал Сърдитко Дейв и компания – през 2005 г. в зала Фестивална и на Sonisphere 2010, сега дойде времето да видя на живо и един от най-емблематичните членове на тази банда.

Действието се развива в събота вечер, 21 май 2011 г. Клуб RBF, където се провежда събитието, ми е познат от серията концерти за промоцията на последния албум на Odd Crew. Когато пристигнах, посъбралата се тълпа ми се стори обидно малко, като се има предвид кой има концерт тази вечер. За съжаление дори по-късно публиката не нараства особено.

По-нетърпеливите влязохме почти веднага след като се отвориха вратите на клуба. Наложи се обаче да чакаме цял час преди изобщо някой да се появи на сцената. Очакваше се шоуто да бъде подгрято от унгарската банда К3. Поради логистични причини (припомнете си случката с концерта на Def Leppard и Whitesnake) групата не успява да вземе участие. Само където на хората от залата това не им бива споделено!

Излизането на Marty и компания идва малко изневиделица най-вече защото до последно не знаехме кой да очакваме – подгрявката или хедлайнера. След няколко секундното недоумение, схващаме какво точно ни е ударило. Началото е безмилостно - Street Demon. Да, определено целта е да ни откъснат главите! После в последователност се изреждат It’s the unreal thing и Amagigoe. Музиката спира, клатещите се глави се успокояват и настъпва момемнта, в който главният виновник за това да сме се събрали казва няколко думи. Мистър Фрийдман ни поздравява, като отбелязва факта, че за пръв път идва в София и много се радва да свири пред нас. Предпочел да избегне още клишета, той допълва, че не е много-много по приказките. Особено в момент, в който му се иска да ни изсвири толкова много парчета.

Барабаниста на групата - снимка Metal Katehizis

Освен, че Марти е един от боговете на китарата, той явно и добре подбира музикантите си. Тримата японци, които го придружават, са повече от перфектни инструменталисти. Специално за барабаниста мога да кажа, че впечатлява не само с колоритна визия, но и с неизчерпаема енергия зад касите. За феновете на Megadeth е подготвено солото на Tornado Of Souls. То е достатъчно да ни припомни славните времена, когато Марти беше част от легендарните траш законодатели.

Лично аз останах много приятно изненадан от кавъра на песента Tsume Tsume Tsume на японците Maximum The Hormone. Следват още немалко преработки на любими японски песни – повечето можете да чуете в албума Tokiо Jukebox, излязъл през 2009.

Групата прави и доста интересно medley - комбинация от Asche Zu Asche на Rammstein и My Oh My на Slade. Странно, но повече от сполучливо! Определено колегата soregashi трябва да се ядосва заради съботното си отсъствие!

В една от малкото паузи на концерта, Марти ни напомня за трагедията, сполетяла Япония преди няколко месеца. Разказва как целият му екип е съставен предимно от японци и повечето са именно от онзи злощастен район. Думите му бяха - „I’m all American”, но допълни, че е тук като един от тях. Те заедно са дошли да покажат, че Япония не е паднала духом, напук на трудностите, които изживява напоследък! И наистина е така - усмивките не падат от лицата на музикантите през целия концерт. Едно от малкото шоута, на които съм бил, и на което се усещат толкова много положителни емоции. Go Japan! Продължаваме със страхотната балада Letter, която басистът на групата – Ryota Yoshinari, изпълнява на японски.

Накрая, след близо 20 парчета, бандата се оттегли за кратко зад кулисите. Първият от двата последвали биса е Thunder march – песен от невероятния солов албум от 1988 със заглавие Dragon’s Kiss. Изпълнението е съпроводено от много заигравки между музикантите, а уникалното в случая е и китарния дуел между Marty и партниращия му китарист – Takayoshi Ohmura. Последно е парчето Bad D.N.A – подобаващ енергичен завършек на тази наелектризираща вечер.

Сетлист:

1.Street demon

2.It’s The Unreal thing

3.Amagigoe

4.Ballad Of The Barbie Bandits

5.Tsume Tsume Tsume

6.Elixir

7.Stigmata Addiction

8.Gimme a Dose

9.Cheer Girl Rampage

10.Asche Zu Asche/ My Oh My (Mutation Medley)

11.Tornado Of Souls

12.Devil Take Tomorrow

13.Letter

14.Picture

15.Novocaine Kiss

16.Angel

17.Salt In The Wound

18.Ripped

19.Yuki No Hana

20.Kaeritakunattayo

21.Dragon Mistress

------

22.Thunder March

23.Bad D.N.A

Добре дошъл на борда, Oxmodius!

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Mon, 23 May 2011 08:13:00 +0000

Блогът се развива. Както вероятно знаете вече сме двама писателите тук и се надявам да се увеличим. Мен може и да ме знаете що за идиот съм, но не познавате Георги Димитров - Oxmodius. А ще е приятно да знаете с какво може да ви пълни главите, затова и решихме да направим един блиц, в който той да се представи.

Здравей, представи се. От къде си, с какво се занимаваш?
Казвам се Георги, на 22 години, от София. В момента съм работещ студент, а в близко бъдеще се надявам да съм работещ строителен инженер. От време на време се “подбъзиквам” с една седемструнна китара, но за момента нищо сериозно не е излязло от това. :D

Какво правиш в интернет?
Активно използвам предимно facebook и още форума (главно форумите на ZRock и на Citroen Club Bulgaria). Новинарските сайтове и следенето на блогове го броим предполагам и измежду тях си имам любими като: fuck the norm, webcafe и temelkoff разбира се. ;)

Коя/каква е любимата ти музика?
По-лесно би ми било да отговоря на въпроса: "Каква НЕ е любимата ти музика?" Харесвам прекалено много неща и не обичам да се ограничавам - винаги мога да си пусна нещо на Jaco Pastorius и веднага след това да ми щукне, че ми се слуша Morbid Angel. След треснята ще взема да извъртя един Rush и изведнъж неусетно мога да премина на Pendulum. Разнообразие да е. Напоследък обаче имам особени симпатии към Voivod та може да се каже, че съм се задържал за малко на едно място.
Иначе ако минем през дежурното, че мразя чалга (кой ли нормален човек не я мрази?), не кльопам много брит вълната. (това го приемам лично - бел. soregashi)

Какво би искал да се промени в българския музикален бизнес?
Лично аз се надявам да се даде повече път на наистина стойностните наши млади банди. Точно тези, които сега са в ъндърграунда. Всички знаем, че могат да постигнат повече, стига да има воля за влагане на средства в популяризирането на такъв тип изпълнители. На хората им писна от едни и същи лица на българската поп и рок сцена. Така нареченият поп-фолк си е бизнес сам по себе си, но не смятам, че въобще има нещо общо с музиката.
Радвам се, че България все пак стана привлекателна дестинация и за много чужди банди, но и тук имам една забележка към родните промоутъри - бъдете малко по-смели в подбора на изпълнители, моля.

И за какво казваш, че ще ни пишеш?
За музика, как за какво. :D Шегата настрана. Идеите ми са доста и преминават от представянето на нови групи и изпълнители, до изваждането от прашния килер на някои не толкова популярни стари банди. Тематичните постове също не са изключени. Винаги съм отворен към нова музика и нови идеи, така че можете да очаквате всичко. :)

Почерпи с нещо ново и яко, което не спираш да слушаш напоследък.
И от всичко изписано малко по-горе разбирате, че определено на това ми е най-трудно да отговоря, но все пак: Почерпка №1 и Почерпка №2. Това са две много талантливи и напоследък много любими на мен банди.
До нови срещи и нека силата на музиката бъде с вас!

Enter Shikari с нов сингъл

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Sun, 22 May 2011 12:04:00 +0000

Който следи редовно блога вероятно е прочел поста за наградите Kerrang. Там най-любезно похвалих младежите от Enter Shikari, които получиха номинация за най-добра група. Въпросните изкараха първия сингъл от третия си албум преди няколко дни. Името му е Quelle Surprise и за нещастие не идва с новини около албума. За момента знаем само, че момчетата са в Тайланд и записват парчета, а някъде в средата на юни ще имат интимен концерт в Лондон, с който се надяват да отпразнуват завършването на албума.

Все пак сме заговорили за парчето, затова ще е хубаво да споменем, че за щастие то е в типичния за групата стил - страхотна мешаница от електроника, китари и надъхваща атмосфера. От началото до края струи нещото, което критиците определят като "електронно повлиян пост-хардкор", а аз определям като "онуй що ме кара да подскачам". Семпло, изчистено, но за сметка на това доста изпълващо и енергично звучене, което зарибява още с първото слушане, за което говорят и 162-те хил. гледания на видеото в YouTube за 3 дни. Сигурно особена част от цялото впечатление дават и типичните бунтарски лирики, които ритат нещо в главата, особено когато ти ги пее Роу Рейнолдс.

Видеото пък е доста идейно и се връзва с парчето. Тунел, групата, светлина и тъмнина в двата му края и въжета, които дърпат драпащите напред хора към бездната. И в това време Роу ти крещи "You're not gonna take away our dreams". Надъхващо, нали? Всъщност я си го вижте, да не кажете, че лъжа.

Ако не друго, то парчето поне показва, че бандата има талант, който явно не е бил временен. За това говори и фактът, че Зейн Лоу е пуснал парчето два пъти подред и го е избрал за Hottest Tune In The World на деня. В общи линии очакваме албум това лято и да се надяваме по-голяма концертна дейност извън острова. До тогава може да следите видео ъпдейтите от Тайланд в YouTube канала на групата, който се нахожда ей точно тук.

In Flames... we trusted

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Sat, 21 May 2011 08:32:00 +0000

Три години творческо мълчание и може би година след като мозъка на групата я напусна In Flames си показаха парчето. Не, не са ексхибиционисти, просто пуснаха първия сингъл към новия си албум.

Що е то?

Обложката на албума

Сингъла се казва Deliver Us, а албума Sounds of a Playground Fading. Парчето, както и клипа към него, видяхме преди няколко дни, а албума ще чуем официално на 15-и юни. Въпреки че ще е най-дългият албум на групата, има една от най-яките обложки и според изявления на Андерс Фриден (вокал) ще е много як, вече не очаквам нищо добро.

Защо Deliver Us не струва?

Нека започна с видеото. Тук можете да го гледате, като не гарантирам колко време ще работи линка. Клипа е меко казано тъп, но поне има малко фойерверки и голямо колело. Най-голямо впечатление прави приликата на Андерс с Браян Джонсън от AC/DC. Тя се дължи на отвратителния каскет, който са му захлупили на главата. Но това е най-хубавото.

Не мога да изразя бясното си разочарование от това парче с думи. Текста е жалък. Група, която написа следното: "Design new latitudes/(Find ways to channel bliss)/Us defined is too fragile to neglect/Reroute to remain", да се представи със следното: "Fly into the distance/Disappear for a while/I can't make sense of this/But we're here, today, alive" е меко казано разочароващо.

За музиката се чудя как да не изпсувам директно. Всички фенове обявиха A Sense Of Purpose за тъп, лек, прекалено мелодичен и безидеен албум. Въпреки това в него имаше брутални попадения като The Mirror's Truth, A Sense of Purpose, Condamned, Alias... все доста добри парчета, макар и да не са Colony и Reroute to Remain. За съжаление тук няма дори мелодичност. Има бликаща безидейност, усещането, че това сме го слушали няколко пъти.

По думите на Андерс, това ще е албума с най-голям диапазон на вокалите му. По мое мнение това са най-жалките му вокали в цялата близо 20 годишна история на групата.

И в крайна сметка?

Адски разочарован съм. In Flames са ми много любима група. Благодарение на тях се отворих към шведската сцена, която е невероятна, но за съжаление в момента In Flames са жалка група, която е пред залеза си, поне за сериозните фенове. Силно, адски силно се надявам това парче да е най-тъпото от целия албум и след няколко седмици да мога да напиша позитивно ревю.

Riverside @Зала България - София

noreply@blogger.com (Oxmodius) — Fri, 13 May 2011 21:24:00 +0000

За втори път Тангра Мега Рок успя да организира събитие, което само преди половин година се смяташе за немислимо – рок концерт в зала България. Споходи ме едно доста приятно дежа вю: – муцуните – в малко редуциран състав, но почти същите хора, като на онзи паметен 20-ти ноември. Лелките от управата на залата – отново в невероятен културен шок. Дори времето се опита да ни напомни за ноемврийските студени дни. И не на последно място – залата.

Както и на Anathema, отидох на този концерт с абсолютно празно от очаквания към групата съзнание – имах обща представа какво свирят, но нищо конкретно. Разликата беше, че този път бях наясно, че от техническа гледна точка, концертът ще е перфектен и с невероятен звук, като в крайна сметка очакванията ми се потвърдиха.

След суматохата около влизането и интересния казус с билетите, на които бяха написани ред и място (нали на рок концерт бяхме тръгнали, а то какво стана), се настанихме и зачакахме шоуто да започне.

Tides From Nebula

Подгряващи бяха Tides From Nebula - инструментална пост-рок група от Варшава, Полша.

Оказа се, че датата на концерта им в България, съвпада с датата на издаването на чисто новия им втори албум. Заради това момчетата представиха сетлист с парчета предимно от него.

Стила на групата е доста интересен, като включва в себе си използването на огромно количество ефекти за добавяне на невъобразими звуци към китарите, от които се изтръгваха спокойни пасажи, следвани от малко по-тежки. Освен с музика, Tides From Nebula впечатлиха и със сценично поведение. На моменти пичовете се държаха като обладани от демони и размятаха китарите си във всякакви посоки.

Самите те споделиха, че за тях е уникално преживяване, каквото всъщност се оказа и за публиката, която очевидно е гладна за подобна музика. Това вероятно се дължи на факта, че такъв тип групи рядко наминават към сцените на нашата мила Родина. Във всеки случай поляците намериха доста нови почитатели, включително и в мое лице.

След като Tides From Nebula приключиха изпълнението си, на сцената настъпи редовното суетене и подготовка преди да излязат хедлайнърите на вечерта. Паузата даде възможност на част от хората да разгледат официалния мърчандайз на групите и да си поприказват с подгряващите допреди малко пост-рок изроди. Повечето хора все пак станахме и се насочихме да си пазим по-предни места. Един охранител се опита да ни обясни как веднага след като започне втората част на шоуто, не иска да вижда никой пред сцената, като дори той самия не си вярваше. Все пак подобаващо за събитие от такъв ранг, публиката беше повече от културна и не затрудни по никакъв начин работата на охраната.

Riverside

Кристалните полилеи угаснаха, прожекторите светнаха, публиката изригна. На сцената един по един заизлизаха Мариуш Дуда, Пьотр Грудзински, Пьотр Козиерадски и Michał Łapaj (вие си го тълкувайте :D – бел.soregashi) – Riverside.

Време беше да видим и чуем това, за което бяхме дошли. И те засвириха....

В този момент пътуването започна и всеки изсвирен тон беше стъпка напред в неизвестното, в дълбоките и тъмни кътчета на нашите души.Чувството да се потопиш буквално за първи път в музиката на група като Riverside е невероятно.

Мариуш Дуда

Мариуш Дуда е титаничен фронтмен. Един от най-мелодичните гласове, които съм чувал някога. Това в комбинация с невероятното му сценично присъствие и бас китарата, която беше като играчка в неговите ръце, те оставя без думи.

Знаейки навика на прогресив рок и метъл бандите да се отнасят в ненужни импровизации, се притеснявах да не би и този път да се случи така. Краковската дружина обаче беше една перфектно смазана машина и покори аудиторията, не толкова с префърцунена виртуозност, а с много мелодия и искрени послания. Не мога да не спомена и невероятния кавър на песента YYZ. Фенът на Rush в мен плачеше от щастие.

Бисът беше задължителен. Просто нямаше как да оставим групата да си тръгне току-така.

В заключение мога да кажа, че както тръгнах за концерта без никакви очаквания, така си тръгнах от залата, изпълнен с приятни емоции породени от музикалното великолепие, на което бях свидетел.

Поклон пред титаните Riverside и както казаха те самите: See you next year.

Ще чакам с нетърпение...

Автор: Георги Димитров - Oxmodius

Снимки: Елена Ненкова - Тангра Мега Рок

Промяна в плана

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Wed, 11 May 2011 15:08:00 +0000

...and justice for all - така започна този блог преди повече от година. Цялото послание беше "Metal reviews and justice for all", което беше доста ограничаващо. По-късно преминахме на настоящото ...and music for all. Сега правим още един скок, макар да не променяме името - and music by all.
От самото начало на този блог нямам много време, за писане на тема музика, което води и до безкрайно нередовните постове тук. В последно време проблема е още по-голям, а като гледам статистиките има глад за подобни писания, което само ме радва. Затова и официално обявявам, че дълго планираното разширение на мирогледа на блога вече е тук.
Идеята ми е това място наистина да предлага музика за всички. Не каква да е музика, а качествена и по-скоро непопулярна, с известни изключения. За целта разпитвам най-големите меломани около мен дали биха се включили и за момента имам известен успех. Още утре ще можете да прочетете дебюта на новият "колега". Кой е той? Не казвам, ще знаете утре.

Наградите Kerrang! - it's been имоуtion

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Thu, 05 May 2011 07:42:00 +0000

Днес списание Kerrang! обяви номинациите за ежегодните си награди. Принципно това е, може би, най-престижната метъл награда, ако не в света, то поне на Острова. Интересна тенденция забелязах при наградите на списание Revolver, което е американско, която виждам и при Kerrang!. Това е факта, че явно на мода са new metal банди, които са доста по-тежки от обичайното и вкарват доста електроника в музиката си иначе казано metalcore, ако правилно разбирам понятието...

Та, да си говорим за Kerrang! и наградите му. В следващите редове ще сподлея мойте виждания за това кой заслужава да бъде награден и кой предполагам, че ще спечели. В тон с подредбата, която списанието представя започвам с дебютантите. Там по-добро впечатление правят две банди и това са Asking Alexandria и Blitz Kids.

Първите са доста далеч от неизвестни, като имат два албума, втория от които е излязъл на 5-и април и е стигнал до 9-о място в Bilboard 200, докато на Острова е чак на 98-мо, а първия е от 2009-а година и е меко казано силен. Бандата радва с типичен metalcore, който е една идея по-брутален от това, което съм свикнал да слушам от този жанр. Като споменах, че са далеч от неизвестни имах предвид на местата където музикалните медии са в час.

Втората банда Blitz Kids е по-стара - от 2006-а - и доста по-неизвестна. Имат две EP-та, които са почти неоткриваеми в интернет, както и няколко клипа. Свирят нещо като мега модерен alternative метълорок. На мен лично са ми по-интересни от Asking Alexandria, главно заради факта, че музиката им е малко по-неклиширана и извън познатите (за мен) рамки.

В международните дебютанти има само една група, която ми говори нещо. Това са хората, които Revolver наградиха за най-добър дебют и носят името Black Veil Brides. Това е една отвратителна група. Ако трябва да съм точен в описанията... ами, представете си вида на Токио Хотел, инструментала на някоя сносна имоУ банда и вокалите на нещо отвратително лигаво и ъ-ъ-ъ-ъ... бля. Потресаващо.

Стигаме до най-добър сингъл, където единственият логичен избор е Your Betrayal нa Bullet For My Valentine. Като цяло имам доста високо мнение за последния им албум, но това парче изпъква над останалите номинирани. Bring Me The Horizon(BMTH) и Panic! At The Disco са по-добрите конкуренти, но въпреки това предполагам, че наградата ще отиде при 30 Seconds To Mars(30STM) или My Chemical Romance(MCR), макар че последните две групи се излагат точно с тези парчета, които са номинирани, защото са сингли.

При категорията за най-добро видео впечатление правят MCR с клипа на Na Na Na, който е меко казано гавра с Power Rangers и още куп подобни. A Day To Remember и видеото към All I Want пък се отличава с факта, че в него участват над 20 други групи и певци, сред които BMTH, Parkway Drive, As I Lay Dying, Trivium и подобни. Въпреки това наградата печелят 30STM с клипа към Hurricane. Нецензурираната версия е на практика късометражен филм, който е заснет по изключителен начин, макар и сюжета да е по-извратен от обичайното, ако въобще го има. Това е категорията, в която съм убеден кой ще е победителят и ако сбъркам, значи има нещо много гнило в главите на хората, които определят кой печели.

Пропускам категорията за най-добро лайф изпълнение поради най-елементарната причина на света - няма как да гледам коя да е от номинираните групи. Поне не и в България, поне не и преди концерта на 30STM в Разлог, след малко повече от месец. Тук идва момента да оплюя промоутърите ни, но вчера обявиха Arch Enemy, затова ще пропусна.

Най-добър албум на годината определено е Nightmare. Защо е така съм написал в ревюто и за протокола казвам, че мнението ми остава непроменено - албума е страхотен. Конкуренцията му ще бъде Danger Days: The True Lives Of The Fabulous Killjoys на MCR, който също е доста силен албум, но ми се струва прекалено лигав. Наистина не искам да гадая коя от двете групи ще вземе наградата, но съм убеден, че ще е една от тях. За протокола ще спомена, че албума на BMTH също е доста силен, а едноименния албум на Escape The Fate е поредният жалък опит за съживяване на тази група, след като оригиналния им вокал беше изгонен заради проблеми с наркотици.

Най-добра британска банда са Enter Shikari. Лютата битка между тях, BMTH и BFMV е пословична дори в моята глава, но две неща карат Enter Shikari да изпъкнат. На първо място е фактът, че колкото и да са добри другите две банди, поне за мен по нещо им куца в последните неща. И второто е фактът, че Enter Shikari са безумни експериментатори, което прави музиката им доста разнообразна и зарибяваща. The Blackout ми докарват диярия, а You Me At Six са ми особено безразлични.
Люта битка се очертава и за приза за най-добра чужда група - 30STM, A7X и MCR. И трите групи жънат успехи по цял свят, и трите групи се представят повече от добре по концерти, и трите групи изкараха свръх-силни албуми, и трите групи заслужават подобен приз. Моя личен фаворит отново са A7X, но наистина не се наеам да гадая кой ще е победителят. Другите две банди са Paramore и All Time Low... името на последната описва мнението ми за тях.
Като цяло доста интересни номинации, с които за пореден път се убеждавам, че мешаницата между метъл и електронно става все по-популярна. И не, нямам предвид нищо свързано с Rammstein, а нещо като вметълена версия на Pendulum. Това явление само радва drum 'n bass фенът в мен, но пък и се чудя докъде може да стигне размиването на жанра в по-популярната му (по света) форма. Отговорите предстоят.

Великденски релакс и още нещо

noreply@blogger.com (Ilia Temelkov) — Fri, 22 Apr 2011 16:20:00 +0000

Празници, делници. Делници, празници. Но когато имаш цели четири почивни дни, можеш да се отдадеш на малко релакс, а защо не и на музикално пътешествие. Аз съм фен на второто, затова искам да споделя малко хубава музика, която ще изпълни мойте празнични дни. Нищо особено страстно, въпреки че е страстната седмица, според християнските обичаи, но все пак готино.

Започвам с нещо от края на миналата година. Warpaint издават дебюта си The Fool на 25-и октомври 2010 година. Освен комерсиалния успех (176-о място в Bilboard, 41-во в UK Album Chart) албума получава и добри отзиви от критиката. Въпреки това, когато разбрах за албума бях резервиран и реших да го пропусна. Ще питате защо. Ами, защото определението "експериментален арт рок" не ми звучи обещаващо, особено когато произхода е от Лос Анджелис. За щастие Flea (басиста на Red Hot) похвали албума адски качествено в свой туит и реших да му дам шанс. Все пак малко групи могат да се похвалят, че точно този човек е нарекъл албума им "възвишен и красив". И истината е точно такава. Албумът е адски спокоен, дълбок и красив. Няма най-хубаво нещо, защото и вокалите на Емили Кокал, и китарите, и басът, и текстовете са красиви. Малко изтърквам думата, но все пак е най-добрата, за да опише парчетата.

Следващият албум, който просто трябва да си пуснете, докато се препичате на великденско слънце някъде в зеленото е едноименния албум на James Blake. Уикипедиа казва, че пича е dubstep продуцент, което е прекрасно, предполагам. Той самият казва, че се е вдъхновил от The xx и техният успешен дебют е улеснил нещата за него. Pitchfork се изказват меко казано ласкаво за албума и му дават оценка 9/10, докато NME са малко по-резервирани. Моето мнение е подобно на това за The xx в първите 20-ина слушания - този албум е чалнат. Адски странен, адски лежерен, но в същото време адски зарибяващ. Не съм поет, че да описвам какво и защо, няма и да се пробвам, просто препоръчвам.

От третото ми предложение чак ме е срам, но все пак ще споделя. Става дума за LCD Soundsystem и вторият им албум Sound of Silver. За съжаление групата направи прощалният си концерт съвсем скоро, но пък завещаха 3 невероятни (предполагам, зашото засега съм слушал само един) албума. Няма да коментирам изказванията на критиката и успеха им, защото те са пословични, но ще спомена за музиката. Когато си пуснете Sound of Silver ще чуете един невероятен миш-маш от електроника, post-punk, dance, тук-таме рок мотиви и парчета в духа на цялата indie култура. Когато си пуснах албума за първи път очаквах някакъв рок, не питайте защо, и не се впечатлих от това, което чух. Няколко седмици по-късно бях в по-open minded настроение и си пуснах албума, за да стигна отвъд третото парче, където любимите ми post-punk елементи са доста по-силно чуваеми. Това го казвам, за да дадете шанс на повече от две парчета.

В личната ми плейлиста тези дни ще има и доста No Age и Handsome Furs, заради концерта, който започва след час. Но за тях и концерта повече подробности утре или в понеделник.