Защото всичко винаги трябва да бъде измерено, от мен или от друг. Всеки подреден в линийка според това колко добър човек или приятел е, и в този ред на мисли дали няма две скали, една за целия свят и една за приятелите, защото определено вторите се оценяват и търпят различно.

Това, което ме удивлява обаче е, колко различна е всяка моя година от предната. Колко различни житейски уроци научих последната, и колко различни са тези от миналата. В надвечерието на рожденния си ден съм учуден, че мога да изброя доволно количество цели които съм постигнал през миналата година. Мога да заявя, че в личен план, се харесвам повече от когато и да е било, научих се да правя неща, за които си мислех, че са невъзможни.

Горните думи, обаче, са толкова силни, че чак звучат надменно. И за това не спомага факта, че се чувствах по абсолютно същия начин преди година. И това ме кара да се питам, обективен ли съм въобще? Явно съм бил много заблуден преди година, щом последната, уж съм постигнал толкова неща и съм толкова по-добър. Дали не съм заблуден и сега…

Спекулациите настрана, тук ще приложа любимата си техника, а именно няма да се притеснявам за такива глупости. Успявам да заспивам лесно и щастливо вечер с мисълта, че явно макар и да нямам обективна оценка за себе си, гледам да пуцам (любима дума) напред.

Надявам се вече да не съм хлапето програмист, което се научи да върти цикли и смяташе, че е хванал света за ташаците.

Обичам добре изпипаните неща, обичам обаче повече да се получават, а не да бъдат изпипвани. Не вярвам, че нещо трябва да се шлайфа и лъска сумати време за да стане перфектно. Напротив перфектно трябва да бъде от първия път, затова и не се съмнявам в всичко което правя. Просто го правя и то трябва да е окей, ако не е, го правя пак или не го правя пак. И всичко това е окей, в един момент това би трябвало да стане супер. Ако стигна до него разбира се.

Така че, всеки път когато пиша код, той е перфектен. Всеки път когато пиша блог, той е перфектен (ето защо, често правя правописни грешки). Всеки път когато говоря, съм прав. И така нататък и така нататък.

И за политика в живота това е перфектно, докато разбереш, че не е…

Това е шибано извинение за лайната, които често съчинявам и ме мързи да оправям. Тъпото е, че оправдавам себе си, пред себе си.

От известно време се стремя да не го правя. Разбира се, че още вярвам че всичко е перфектно от първия път, в повечето случаи дори е така. Но всеки път когато си помисля, „туй то може и да потърпи“ или „ей това е страхотна идея и ще стане много по-яко ако го направя, ама не ми се занимава и сега е достатъчно добре“ или „за кво да пиша тестове като бачка“ си бия един mental kick just to the left of the cleftal horizon и го правя.

Cheers!

А, и беше страхотно. Това което ми хареса особено много днес беше блога по случая на Иво Инджев. Отсега нататък ще ходя на колкото се може повече концерти.

Не заради музиката, атмосферата и преживяването са невероятни.

Но да се върнем обратно от лиричното отклонение. Празнувах Centum Cervesius. Може би не по традиционния начин в Храбрино, но съм склонен да вярвам че защитих честа си (доказателства по-надолу).

Бидейки по-старателен от обикновено реших да отделя момент за да направя нещо стойностно в Мюнхен, нещичко и за вас. Какво направих, водих си записки.

• Paulaner Weissbier
• Spaten hell vom Fass x4
• Augustinerbrau Helles x9
• Jägermeister – ликьор който ти дават след 5-тата бира мисля.
• Mailbock x5 – определено най-хубавата бира, която съм пил. Произвеждана от локална пивоварна slash кръчма само през месец Май, силна и пивка, леко сладка божественост.
• Beerliquor – вървеше след 5-тата с горната
• Spaten Dunkel
• Sternbier x3
• Gosser Zwickel
• Budweiser – ама истинския, а именно Чешкия
• Hacker-Pschorr Helles
• Franziskaner Weissbier
• Warsteiner – в самолета на обратно, последна.

Напълно възможно е да съм посбъркал някоя друга буквичка или думичка, но като цяло това е всичката течност, която съм консумирал през тези 7 дни +- няколко чаши оранжада.

Няколко мои думи за града. Не няколко, ами две.

Първо всичко е спретнато. С широките си булеварди и зеленина отвсякъде ми напомни изключително много за Пловдив. Чаровно, приятно и чисто.

Второ всичко е уредено. Градът има невероятна метро система, дори две с може би над 15 линии които обслужват населението толкова добре и бързо, че не бих си помислил да пътувам с нещо различно от метро, ако живеех там.

Всъщност може би с колело, такава култура са си развили хората, че няма тротоар без лента за колоездачи, а те самите са много агресивни и не прощават ако случайно им стъпиш в лентата. Около нашата групичка, предвид че не сме им свикнали нон стоп се чуваше бибипкане от недоволни въртачи на педали, в добрия смисъл на думата.

Градът, освен това, е и пълен с имигранти. По улицата ни заговаряха българи, в съблекалнята на магазин от съседната кабинка чух „Бате мани тая грозотия, взимаме белата“, прибирайки се покрай клубове чувах дива чалга, удуващо не българска. Изобщо доста краища на света се бяха събрали.

А когато ми казваха, че немките въобще не са дебелите бизони, които си представях не вярвах. За щастие се оказа, че греша. Незнам дали постоянното колоездене е виновно, или понякога разхлабващата бира и люти ястия, но беше пълно с красиви жени. ( Или поне аз ги намирах за такива, имаше спорове тук там)

Чаровни преживявания бяха и 3-те разходки с sight-seeing, които направихме. Първата бе из Мюнхен и 4-те главни улици, които са построени от преди незнам си колко години, от незнам си кои Лудвиг II, който пък бил леко ку-ку, ако не той, поне брат му Ото. Интересното за тази такава разходка бе, че групата се возихме и реално управлявахме всеки по един Segway. И да, може да си мислите, че това е най-гейското превозно средство, но се оказа невероятно забавление.  А освен това и видях сърфисти, по-средата на Мюнхен. Ни моиш повярва, а?

Втората такава разходка бе из Herrenchiemsee, замъкът построен на остров в езерото Чимси. Като разходката включваше тур на този замък, построен по-подобие на Версайския Дворец, както и две раздходки с лодки, от и до самия остров. На едната за пръв път видях лебед. Можете ли да си представите.

Третата пък беше в Залцбург, Австрия. Страхотно курортно градче, запазило себе си. Интерсна бе разходката и историята зад раждането и къщата на Моцарт, макар и да я знаех.

И така, малко по-малко и неустетно(е неусетно след като свършихме с работата) дойде събота с малко шопинг из магазин на Jack&Jones а след това и неделя, неделя с полета и обратно у дома.

Сигурен съм, че след няколко дни ще събера малко снимков материал, който най-вероятно ще публикувам из фейсбук, който няма честа да ми има профила може да го намери на http://www.facebook.com/lovebeer.

До скоро, и ви пожелавам, да не ви се случва да ви обслужва виетнамка в Мюнхен. Over and out.

Например, забравяш да си платиш тока 2 месеца и неочаквано го спират. Това предполага много кофти ситуация? Разбира се че не! Сега предвид, че съм много поетична личност ще изразя набързо и накратко моите помисли, замисли и постижения снощи, в тъмното.

Неее, няма да кисна на тъмно, ще открия скритата свещ.
Неее, няма да скучая, ще играя судоку.
Неее, няма да ми е тъпо, ще си запаля наргиле и въглен със свещ!!!(epic)
Неее, има добри страни, ще се наспя.

ПП: Имах и бира.

Точка номер Уно :  A Perfect Getaway

Определено смятах, че ще е бозица пълна с банални глупости, но се оказа особено приятно преживяване. Някак предвидим, но всъщност никак. Особено добра роля за Timothy Olyphant. Е, ако имаше някоя не толкова дразнеща актриса вместо Мила, щях да се чувствам по-добре.

Точка номер Две: Justified

Следвайки добрите роли на Timothy(на който съм фен от Die Hard or Live Free насам) попаднах на това ново сериалче. Нямам особено изразено мнение, просто ме кефи.

Точка номер Драй: From Paris With Love

ОМГ, такава роля като на John Travolta, не бях гледал от Die hard насам (малко се повтарям). Филма не пращи с особено як overall сюжет, но откъм персонажи смазва. Спуках се от смях е кеф.

Лирическо отклонение :

В новата работа е забавно, напрегнато и интересно.

Приятните, красиви и готини неща изискват внимание, желание, старание и страст. Това са 2 дни марината за прекрасни шишчета, седмица в хумидатора за пура, или 30 минути приготвяне на наргиле. Последно бидейки нещо което правя, често и с приятели, стана доста важно за мен.

Съответно откривайки хора като Боби, Коко, Петьо и Бабата, открих нови висоти, чалъми и такъми за наргиленцата. За да споделим приятните чувства решихме да съберем всичко това в дигитален формат, а именно Задимено.ком.

Ако сте фенове разбира се, може да следите и @zadimeno.

Това въобще не е така. Да, аз изпитвам огромно удоволствие от това, че се опитвам да бъда програмист, основно заради това, че нон стоп работя. И тук предполагам ме подреждаш до онзи програмист и онзи програмист и онзи програмист, които са толкова сбъркани, че обичат програмирането, до онези, които в обществото са приети като geek-ове и какъвто никога не искаш да станеш. Ти какъв програмист искаш да бъдеш, ако дори не обичаш програмирането. Как може да бъдеш програмист, ако ти не изпитваш несравнимо удоволствие програмирайки?

Това се въртеше и в моята глава преди 2 години, а честичко и сега, когато съм унил. Когато се сблъсках с програмирането, то беше толкова различно от това, което съм си представял, че бях отвратен. Кой ли в гимназията не е цъкал HTML и си е мислел, че е дизайнер, кой ли не е чаткал PHP и си е мислел, че коди нещо яко (no offence).

Първи стъпки – малко основни конструкции, малко интересни похвати, операторчета туй онуй, първия WYSIWYG редактор, щракаш на бутонче хвърка събитие. ОМГ, АЗ МОГА ДА ПРОГРАМИРАМ?

Не, не можеш, разбира се. Да те сравним с програмист е като да сравним строителен работник с инженер. И двамата са в състояние да построят къща, но на кой би поръчал.

Ами да, предполагам, че би могъл да напишеш нещо работещо… за три-четири пъти повече от нормалното, е сигурно за да добавиш допълнително поленце за еди-кой-си обект ще ти трябва ден, ако ще го поддържаш повече от месец, oh the pain.

Вече знаеш, че можеш да постигнеш няколко неща, отнело ти е няколко месеца да стигнеш до тук. Сега трябва да се научиш да пишеш качествен код. Трябва да можеш да погледнеш творението си и да кажеш „Това аз съм го писал, вижте колко е яко“. Трябва да се ослушваш за по-добри начини да направиш това което си направил, за това как да повишиш съсредоточеността и ефективността си. Как да контактуваш с колеги или клиенти, което е невъобразимо трудно, но си заслужава.

Тук някъде, поне за мен, пристигна удоволствието. Вече се гордея с нещата, които правя, макар и не винаги. Определено съм наясно, колко много има да се учи (та аз отказвам да ползвам регулярни изрази, смятам ги за вещерство и просто не им вярвам). Всеки ден отивам с желание, за да работя, за да постигна нещата по правилния, не лесния начин, макар че правилния винаги се оказва по-краткия в дълъг план.

Това е моя опит, колкото и малък да е. В никакъв случай не са напътствия. Това НЕ е единствения път, предполагам. Програмирането е нещо прекрасно, дава ти възможността да решаваш интересни проблеми, да имаш свой стил и предпочитания в продуктите, които разработваш, да изкарваш някой лев и да знаеш, че винаги има към какво да се стремиш. Аз вече го обичам.

Програмирането обаче, въобще не е лесна професия. След 5-6 години университет няма да си голяма работа, а ще се налага да учиш завинаги. Ще се налага да мислиш, ще се наложи и да работиш, много! Не се ли научиш да обичаш каквото правиш, няма да напреднеш, и ще бъдеш един от онези, които в някой момент ще зарежат програмирането, за да правят нещо по-удовлетворяващо, като например таксиметрови услуги.

Прекалено съм учуден обаче, как собствениците на кръчми си мислят, че вчера някой ще празнува Св. Валентин при тях. Кръчми в които се лее ракия, кънти дива чалга от 95-та, въртят се хора(като хайдушко примерно), а от ъгъла някой гледа Disco Very на плазмата.

Защо тези кръчми са увити с розови гирлянди и балони във формата на сърчица хвъркат наляво надясно, не знам.

Защо циганка и мъж с руса перука се опитаха да ми вържат червен конец на ръката, също не знам.

Защо на масата не ме чакаше потна бутилка мастика вместо балон с хелий закрепен за тобичка с камъчета, не знам.

Защо не таргетираха другия празник, който О, изненада е точно това, в което Е кръчмата, пък въобще не знам.

Е, не съм собственик на кръчма, може би така се „правят пари“, отново не знам.

Послепис : Вземи това, кьофтак. Не знам! :) 10q very much indeed.

Оказва се, че не е така. Оказва се, че нямам желание да съдя и коментирам каквото и да е било. Че мразя да слагам хора под общ знаменател. Мразя тесногърди хора отричащи всичко крачка извън зоната на комфорта. Мразя да не харесвам, защото не знам. Е може би изпитвам малко (доста) неприязън към всеки, който отрича непознатото без грам уважение и аргументи. (Говоря за linux, microsoft, apple хейта наляво надясно, оууууу)

Дори се мразя, защото все още не харесвам неща само защото са популярни.

Което пък е друга интересна тема. Ненавиждам масовките, филми за масите, заведения за масите (поп-фолк-клубове-още-наречени-ебня-лелина-чалгова), поп музика и всичко, което се прави за кретена.

Обичам да дам 10 лева за нискобюджетен филм в Дом на киното, отколкото да ида в мега-сити-фън-за-батковци-център-с-7Д-кино за 8. Предпочитам да отделя 20 минути подготовка и да чакам седмици да дойде поръчката с тютюна за да си направя наргиле, отколкото да пуша ежедневно цигари. Обичам да се кефя на музика, която не пускат по радиото и в дискотеката. Харесва ми да не си губя времето с нещо-от-замундата, ами да не ми стига времето за нещата, които обичам. Или както казва Betty Draper „Only boring people get bored“.

И мразя това, че понякога отбягвам неща, които са поп, само защото са поп. Склонен съм да вярвам, че почти съм се отърсил от този грях, но все още съм undecided за Lady Gaga, каквото и да ми говорите.