Космическа Одисея

Кратери в лабораторията

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Sat, 28 Mar 2009 22:48:00 +0000

Как се формират кратерите? Какви процеси стоят зад тези огромни белези по повърностите на планетите с широчина до хиляди километри (на Марс)?

Учените си задават тези въпроси, откакто Галилео за пръв път насочил телескопа си към Луната през 1610г. По негово време е имало само две хипотези - че кратерите се създават от сблъсъци или че са остатъци от вулкани. В XX век геолозите на Земята и астронавтите от мисиите Аполо на Луната доказаха, че кратерите нямат вулканичен произход, следователно хипотезата за метеоритни сблъсъци спечели автоматично и беше официално приета.

Днес обаче има и нова трета възможност, проучвана обстойно от поддръжниците на "електрическата" хипотеза, според която кратерите са резултат от електрически разряди (с други думи - огромни светкавици).

Надупчената от кратери повърхност, която виждате на снимката горе е създадена именно по този начин в лаборатория.

Както виждате сами тези "синтетични" кратери имат всички характеристики на кратерите Земята, Луната, Марс, Меркурии и други тела от Слънчевата система:

● групирани са по размери и на места са подредени в линии и арки;
● повърността около много от тях излежда изгорена или обезцветена, където разрядите са били най-силни;
● много от тях имат малки издатини или хълмчета в средата;
● забележете двата кратера близко до центъра с тъмни ленти от ръбовете си, които забележително много приличат на някои кратери на Марс, които уж са "обдухвани от силни ветрове";

Тази трета хипотеза се появява за пръв път през 60-те години миналия век, но астрономите на бързо я отхвърлят, защото се смята, че силите на електричеството нямат място във вакуума на космическото пространство.

От тогава обаче множество модерни открития са опровергали тази наивна идея. От откритието на коланите на Ван Ален около земното кълбо през 1958г. до последните сведения за магнитните полета на далечни галактики и гама лъчение на галактически купове, ясно е, че заредени частици изпълват това, което преди 100 години е смятано за абсолютно празно пространство.

Още миналата година мисия THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms) на NASA доказа електромагнитното взаимодействие между Земята и Слънцето, макар че астрономите от проекта много удобно нарекоха връзката между двете тела "магнитни въжета", отново избягвайки думата "електричество".

Разбираемо е, че повечето учени предпочитат да избягват тази идея, защото ежедневният опит на човека протича във видимо електронеутралната среда на земната повърхност. Все по често обаче получаваме сведения за ролята на електричеството и плазмата на междупланетни и междугалактически мащаби.

Както показвт лабораторните опити, електрическите разряди (искри, светкавици и тн.) могат не само да "дълбаят" повърността на планетите, образувайки каньони и кратери, но и много други геологически форми.

Според класическата физика от формирането си преди (хипотетично) 4,6 милиарда години, Слънчевата система е в голяма степен стабилна и бавнопроменяща се, а за всички промени са отговорни само механични процеси.

Напълно възможно е обаче, в миналото си тя да е била доста по-електрически активна и главно оформена именно от електричните сили. В такъв случай учебниците по планетарна физика биха се оказали, малко или много, чиста фантастика. Поради тази причина опитите с плазма и електричество трябва да станат приоритет за физиците, за да се разреши спорният въпрос за формирането на кратери и други геологически форми.

Както виждате кратери може всеки да си направи върху екрана на стар CRT монитор или с малко подръчни материали.

Милиардер излита за втори път в космоса

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 27 Mar 2009 11:48:00 +0000

Преди точно 24 часа (в 13:49ч. Българско време) излетя ракетата Союз от руския космодрум Байконур с космонавта Генади Педалка, NASA астронавта Майкъл Барат и космическия турист Чарлз Симони на борда.

Американският милиардер е първият цивилен, посетил Международната Космическа Станция два пъти. За пръв път той летя през Април 2007, но силно е искал да повтори преживяването и е имал да върши още неща по негови думи. Чарлз си е планирал пълен график с научни проучвания, образователни дейности и снимане на Земята. Той също така ще пише ежедневно за преживяванията си в блога www.charlesinspace.com. 13 дневното пътешествие до МКС и обратно му струва $35 милиона долара, които явно не са проблем за Чарлз Симони, който по произход е украинец и е направил състояние след като напуснал Майкрософт и основал собствена софтуерна корпорация.

Космическият турист ще се върне на Земята на 7 Април заедно с Майкъл Финк, командирът на Експедиция 18, и руският инженер Юри Лончаков.

На тяхно място руският ветеран Педалка и новакът Макъл Барат ще останат в продължение на 200 дни и ще подготвят станцията за пристигането на Роман Романенко, Frank De Winne от Европейската Космчиеска Организация и канадецът Боб Търск в края на месец Май. Тогава за пръв път на МКС ще пребивават 6 души и екипажът ще включва космонавти от всичките 5 държави-партньори за този проект.

Това е възможно най-после благодарение на екипажа от мисия STS-119, които монтираха последния набор слънчеви панели или така наречената Ферма S6 и вече станцията може да генерира достатъчно електричество, за да поддържа 6-членен екипаж. Астронавтите, които монтираха последното парче от главния „скелет“ на станцията, се разкачиха от МКС преди 2 дни и сега са в орбита, приготвяйки се за навлизане в атмосферата утре. Причината за бавното завръщане е, че след като совалката Колумбия изгоря в началото на 2003г. заради проблем с топлинния щит, вече стандартна процедура е, преди навлизане в атмосферата щателно да се преглежда щита на совалката с помощта на роботизирана камера.

В момента в орбита са рекорден брой от 13 човека. Толкова е имало в космоса само 2 пъти до сега. През 1995, когато в орбита беше мисия STS-67, трима души на борда на станция Мир и един кораб Союз. Също и през 1997г. по време на мисия STS-82 за поправка на телескоа Хъбъл, когато също в орбита са били екипажът на Мир и на кораб Союз.

Блогът навърши 1 година!

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 13 Mar 2009 12:07:00 +0000

Скъпи 60-тина редовни читатели,

Преди две седмици Космическа Одисея навърши 1 година от създаването си. Една година и 180 поста по-късно, блогът е реализирал 25 000 уникални посещения.

С приблизително 60 000 думи съм се опитал да споделя този мой интерес. Да изразя ентусиазма и вълнението, свързани с космическите изследвания и да хвърля лек намек върху важността на науката за нас хората.

Твърде често тези мои опити във всеки пост са били по-скоро аматьорски и може би дори смешни за някои хора, но поне съм писал от сърце и с желание!

В последно време твърде много се бях разколебал относно смисъла на това мое начинание, но когато дойде време да платя домейн името за още 1 година, стигнах до извода, че този блог си е струвал. Смятам да продължа да пиша, макар че интересът не е твърде голям, а скоро и дизайнът на блога ще бъде обновен!

От финансова гледна точка блогът също е доста изгодно начинание, защото при разход 18лв. за 1 година съм реализирал 45лв. от реклама. Това последното е в кръга на шегата, но за всичко останало съм напълно сериозен!

Благодаря за интереса Ви и дано и за в бъдеще останете с Космическа Одисея.

Мартин Сотиров

Международната Космическа Станция се разминава на косъм, а совалката Дискавъри излита в Понеделник

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 13 Mar 2009 01:46:00 +0000

Вчера сутринта (Четвъртък) тримата астронавти на борда на МКС бяха инструктирани незабавно да евакуират станцията заради опасения, че парче от стар сателит може да уцели корпуса й в 18:39ч. (българско време – GMT+2).

В НАСА и контролният център в Москва са получили сигнал, че обект с име 25090 PAM-D – вероятно елемент от стар двигател на сателит – ще премине на около 4,5км. от Космическата станция. Установено е даже, че потенциално опасното парче е с широчина точно 12,7см. и тегло под 1кг. Това наистина е нищожен размер, но имайки предвид, че МКС си орбитира кротко на почти 400км. от земната повърхност, 4.5км. е опасна близост.

Естествено астронавтите са действали като по учебник и веднага са влезли в транспортния кораб Союз, с който в случай на пробойна в корпуса на станцията ще имат предостатъчно време (10 минути) да отлетят към Земята.

В последствие сегашният командир на МКС – Майк Финк е споделил с контролния център, че той и колегите му Санди Магнъс и Юри Лончаков са седяли на илюминаторите в очакване да видят преминаващия обект... Аз лично не мога да си представя, как биха забелязали 12-сантиметрово парче метал, което може да премине на 4км. от тях със скромната скорост от няколко километра в секунда.

Важното е, че сега екипажът ще може спокойно да се завърне към важни дейности, като фитнес например (за поддръжка на мускулна маса и плътност на костите).

...в същото време на Земята...

Екипажът на STS-119 очаква отегчено поредния тренировъчен ден.
Снимка: НАСА

Другата новина засягаща Международната Космическа Станция е, че совалката Дискавъри ще излети в Понеделник (01:43ч. сутринта, българско време) със 7-членен екипаж на мисия STS-119.

Този полет беше отложен един път заради теч от водорна клапа на външния горивен резервоар. Инженерите на НАСА обаче смятат, че ще могат да сменят 18-сантиметровата клапа на време и полетът ще може да се осъществи по план.

Главната задача на астронавтите е доставят и монтират последния четвърти набор слънчеви панели или така наречената Ферма S6 (S6-truss).

С пълен състав от 4 комплекта слънчеви панели, станцията ще добива между 84 и 120 Киловата, осигурявайки нужното електричество за повече животоподдържащи системи. Най-после МКС ще може да поддържа 6-членен екипаж.

Двама от астронавтите ще трябва да монтират Ферма S6 в продължение на 4 извънбордни дейности (EVA), като участие ще взима и роботизираната ръка на станцията.

След като приключат 12-дневната си работа, на МКС ще остане Коичи Уаката – първият член на малкото семейство на станцията от JAXA (японската космическа организация). На негово място у дома с Дискавъри ще се завърне Санди Магнъс, която пристигна на станцията със совалката Индевър на 14. Ноември 2008 (мисия STS-126).

Мога само да пожелая на седмината астронавти безавариен полет, освен обичайното зрелищно излитане от космодрума Кенеди.

Ето как ще изглежда станцията с добавянето на новите слънчеви панели (в ляво).

Малката липсваща звезда

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Sun, 08 Feb 2009 19:47:00 +0000

(Заслуги снимка: NASA, NOAO, H. Bond and K. Exter STScI/AURA)

Разглеждайки миналогодишния архив от снимки на нашия любим астрономически уред Хъбъл, забелязах нещо интересно, макар и леко невзрачно на пръв поглед.

Публикация от 3. Юни 2008г. засяга планетарната мъглявина SuWt 2. Това не особено красиво облаче "горещ газ" се намира на приблизително 6500 светлинни години от нас в посока на съзвездието Кентавър. Очевидно от снимката, мъглявината представлява светещ пръстен с бледи „издатъци“ перпендикулярно на пръстена от двете му страни. Те придават общата форма на пясъчен часовник, което никак не е случайно, както ще разберем по-долу.

Този облак газ и прах трябва да е следствие от смъртта на звезда със значителни размери. За неговото сияние пък трябва да е отговорно интензивното ултравиолетово лъчение от бялото джудже, което се предполага, че е останало след смъртта на централната звезда.

До скоро никой не е обръщал твърде голямо внимание на SuWt 2, но когато през 1990г астрономите имали възможността да наблюдават мъглявината в ултравиолетовата част на спектъра, открили нещо неочаквано и дори необяснимо. Вместо бяло джудже, в центъра на мъглявината се намира бинарна система - 2 звезди, орбитиращи общ гравитационен център с период от 5 земни дена. Макар че са 100 пъти по-ярки от нашето слънце и 3 пъти по-горещи, енергията на тези звезди пак не би била достатъчна, за да "освети" мъглявината SuWt 2.

„Мистериите“, озадачаващи нашите образовани приятели с лъскави титли, не спират до тук обаче! Чрез фотометрични* и спектроскопични* проучвания, Катрина Екстер и Хауърд Бонд от научния институт в Балтимор, Мериленд са заключили, че противно на всякаква логика, двете звезди са твърде големи за масите си, орбитират твърде бавно и освен това не са непрекъснато обърнати с една и съща страна една към друга.

Най-правдивия сценарий, до който са се добрали, е че SuWt 2 преди време е била тройна система с 1 голяма звезда и 2 малки, които постепенно са били погълнати от най-външните слоеве на голямата. Тя след време изхабила ядреното си гориво и колабирала под гравитационен натиск. Имплозията* обаче се отблъснала от ядрото и външните слоеве били изхвърлени, формирайки пръстена, другите две звезди забавили необичайно скоростта си, а останалото от ядрото на звездата бяло джудже магически изчезнало.

Астрономите ще продължат да съчинават подобни фантастични историйки, защото според конвенционалната теория главно механични процеси оформят шантавата ни Вселена, а газовете се подчиняват на кинетичните закони за движение: молекули се блъскат една в друга или други бързо движещи се частици им придават ускорение. Проблемът обаче произлиза от това, че мъглявините са съставени от ПЛАЗМА, а не от грешното понятие „горещ газ“. Плазмата е фундаменталното състояние на материята: заредени частици, подчинени на електромагнитната сила, която е само 10³⁹ (хиляда милиарда милиарда милиарда милиарда) пъти по-силна от гравитацията! Именно за това, популярната идеята, че гравитацията върши „големите неща“ е напълно погрешна.

Предимството на плазмата е, че представлява феномен, който може да се мащабира – същите процеси, които в лаборатория протичат за секунди и засягат милиметри пространство, могат да се наблюдават в галактически мащаби в продължение на хиляди години.

От тази гледна точка SuWt 2 представлява тороид (подобно на поничка) с формата на пясъчен часовник, гледан в перспектива на снимката. Тази форма е позната на хората, занимаващи се с плазмена физика и често срещано явление в лабораторни условия. Бинарните звезди в центъра излъчват електрически поток по екваториалната си равнина, което астрономите погрешно наричат слънчев „вятър“ (подобен феномен при нас: Декември 2007г. мисията THEMIS*, съставена от 5 сателита, показа, че полюсите на Земята са свързани със Слънцето с електрични потоци, които бяха скромно наречени „магнитни въжета“).

Пръстенът на SuWT 2 пък получава енергията си от електричния поток, преминаващ през мъглявината. Когато електронната плътност в плазмата премине определена граница, плазмата влиза в така наречения „светещ режим“. Това напълно пасва с наблюденията на Екстер и Бонд, според които газовете на мъглявината определено не са енергизирани от ултравиолетова радиация, т.е. нужен е ВЪНШЕН ИЗТОЧНИК на енергия.

Д-р. Чарлз Брус още през 60те години на миналия век е наблюдавал приликите между планетарните мъглявини и електрични феномени в лабораторията.

Също така лабораторни експерименти показват, че плазмата обикновено формира клетъчна структура, разделена от противоположно заредени слоеве (така наречените „двойни слоеве“).

Както Ханс Алфвен, пионерът на плазмените експерименти и носител на Нобелова награда, е писал „...космосът като цяло има клетъчна структура, макар че не можем да я наблюдаваме, освен ако космически кораб не премине през разделителните слоеве...“.

Най-вероятно подобен процес протича и при планетарните мъглявини, но скоро няма да знаем със сигурност. Поне докато не изпратим нов космически апарат извън Слънчевата система, защото Вояджър 1 и 2 сега не могат да ни предоставят особено ценна информация.

Тази несигурност е крайно неприятна за повечето хора и в стремежа си да знаят всичко, почват да измислят фантастични и недоказани процеси, за да обяснят наблюденията си. За съжаление астрономите днес знаят, точно какво ще видят, още преди да са погледнали през телескопа.

За сметка на това до момента с изключително голяма точност са пресъздадени в лабораторни условия с плазмени експерименти: магнетосферата на Земята, опашките на кометите, рентгеновото лъчение от пръстените на Сатурн, Слънчевата фотосфера и тн.

^*Фотометрия – измерване на интензивността на електромагнитното лъчение от даден обект (най-често просто на видимата му светлина);

^*Спектроскопия – измерване на химическия състав и физическите свойства на астрономически обекти чрез наблюдение на спектралните линии на светлината им;

^*Имплозия – с две думи: обратното на експлозия. В астрофизиката този процес е изцяло хипотетичен и участва при формирането на черни дупки, неутронни звезди, свръхнови експлозии;

^*THEMIS - Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms; Мисия на NASA на стойност 200 милиона долара с цел изучаване на така наречените магнитни бури по ръба на магнетосферата на Земята, от които силно се влияе северното сияние;

Благодарности на Stephen Smith от Thunderbolts.org за информацията!

Разрешиха загадката на Спагетеното Чудовище!

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 22 Aug 2008 07:54:00 +0000

(Кликнете за по-голям размер)

Как да не ми се убие желанието, да публикувам новини, когато всеки ден чета за поредния екип астрономи/космолози/астрофизици надробил поредната безсмислена глупост?

Отварям тази сутрин на закуска NewScientist Space и що да видя? Заглавие "Галактическо Спагетено Чудовище се захранва от магнитни полета". Ако случайно още не сте се сетили, екипът на NewScientist е проявил забележителна оригиналност в именуването на това, което виждате горе или по-точно на елиптичната галактика NGC 1275. Тя е доста голяма, намира се в галактическия куп Персей и винаги е извиквала смущена физиономия на лицето на астроном, случайно попаднал насред разговор за именно тази галактика.

Това е така защото, както се вижда на снимката в ляво (копие на горната, но с по-силни цветове, за да се отличават детайлите) от ядрото на NGC 1275 стърчат хаотично във всякакви посоки някакви влакнести нишки от "горещ газ". Астрономите винаги са срещали сериозни проблеми да обяснят, как може да съществуват такива тънки газови нишки с дължина по 20 000 светл. год. и маса милиони пъти по-голяма от тази на Слънцето, без още да са се смачкали под собственото си гравитационно привличане, формирайки сумати нови млади звезди.

Сега обаче някой си астроном Андрю Фабиан от престижния Университет Кеймбридж, изучавайки новите снимки на NGC 1275 от космическия телескоп Хъбъл, е стигнал до обяснение за мистериозните нишки. Явно, предполагаемата черна дупка в ядрото на елиптичната галактика засмуквайки бясно материя от околността, изстрелва струи материя, който образуват мехури от силно енергийни частици, които пък се разрастват, изстиват и биват оформени в тънки нишки под въздействието на магнитни полета, които не се знае от къде или как мистериозно се появяват. Разбира се, както казва въпросният учен, за да може едно магнитно поле да оформи тези грамадни газови облаци под формата на нишки, трябва в тях да има заредени частици, които да взаимодействат с магнитното поле.

Този г-н Фабиан е стигнал до това забележително прозрение, като само е забелязал в новите снимки на галактиката с висока резолюция, че в големите нишки има други по-малки нишковидни структури, ясен знак, че наоколо се навърта магнитно поле!

Поредното доказателство, че астрономите знаят много малко физика извън тяхната под-област и нямат никаква представа, че всъщност магнитни полета се образуват САМО и ЕДИНСТВЕНО под въздействието на електричество и не случайно е по-правилно да се наричат ЕЛЕКТРОмагнитни полета! Дори в собствените си думи, Андрю Фабиан потвърждава това. "Горещ газ със заредени частици (йонизиран)" обикновено се нарича ПЛАЗМА, която е електропроводима материя, а самият "поток от заредени частици" също си има официално название и това е ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОК.

А относно "черната дупка" в ядрото на галактиката... аз лично не виждам никаква дупка, камо ли пък черна! Виждам само едно активно и високо енергийно плазмено ядро и съм сигурен, че ако някой се сети да насочи обсерваторията Чандра към NGC 1275, ясно ще се види в рентгенови лъчи, че става дума за електромагнитен феномен, а не мистериозна черна дупка, за чието съществуване няма никакво доказателство и още по-мистериозно магнитно поле, което се формира ей така от нищото!

Смешно е как, астрономите се борят да обяснят космическите феномени, без да споменават думи като "плазма", "електричество", "ел.-магнитно поле", но са абсолютно сигурни в съществуването на математически абсурд като "безкрайно плътна точкова сингулярност" или на прост език "Черна Дупка".

Аз лично предлагам, Андрю Фабиан и колегите му да си вземат по една купа спагети Болонезе и да отпразнуват разгадаването на мистериозното спагетено чудовище NGC 1275. Браво и добър апетит!

Третата тестова ракета Falcon 1 на SpaceX беше изгубена в Събота

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Thu, 07 Aug 2008 09:06:00 +0000

От както основателя на гиганта Paypal Елон Мъск създаде частната космическа компания SpaceX през 2002, той обеща да направи 10 пъти по-ефтини космически полети реалност. Калифорнийската компания започна на чисто, без да има никакъв опит в ракетостроенето и е разбираемо да среща многоброини затруднения. За съжаление миналата Събота компанията изгуби трета поредна Falcon 1 ракета.

На фаталния 2-ри Август, когато Черно море взима жертви всяка година, този път космоса, така да се каже, взе за жертва третата поредна тестова ракета от най-лек тип на SpaceX и заедно с нея товар, състоящ се от 1 сателит на Пентагона и 2 NASA проекта, сред които Слънчевото Платно NanoSail-D.

Ракетата е излетяла в 05:35ч. (Неделя) българско време от остров в Тихия Океан на около 4000км. юго-западно от Хавайте. След около 2 минути и 20 секунди, екипът просто е изгубил връзка с нея. При последната проверка Falcon 1 е била на височина 35км. и се е движела със скорост от 1050 м/с (3780 км/ч). Предполага се, че пъравата фаза на ракетата не е успяла да се отдели от втората, когато тя се е запалила, т.е. ракетата е унищожена.

През 2006 първата изстреляна Falcon 1 на компанията се взриви секунди след излитане заради изтичане на гориво. Вторият опит през 2007 беше по-успешен и тогава Falcon 1 достигна височина 300км., но втората фаза на горене се изключи твърде рано.

Интересно защо такъв сериозен проблем, ако наистина става въпрос за възпрепятствано разкачване на фазите, се появява чак сега, след като опита през 2007 беше горе-долу успешен.

Има интересен слух, че всъщност фазите са се разделили, но след това са се сблъскали. Това е възможно, защото 1вата фаза ползва нов подобрен двигател (Merlin 1C), който се охлажда чрез самото гориво, което навлиза в него. Това води до факта, че при разкачване в двигателя на първата фаза остава още гориво и докато то се изразходва, може просто тя да е "настигнала" горната втора фаза и така да са се сблъскали.

Разбира се това нищо не значи, гигантската ракета Saturn V, закарала Аполо астронавтите до Луната, например е имала 4 различни проблема при втория тестов полет, които не са се явили при първия.

По важното в случая е, не просто че след 3 поредни провала инженерите на SpaceX са крайно демотивирани, ами че сега провалът коства загубата на 3 други важни проекта.

Така например, това е трети пореден неуспех за слънчевото платно NanoSail-D да достигне орбита. 9-метровото платно, за което съм писал, има втори резервен вариант, но НАСА още не са обявили намерение да го изстрелят. Също така не е ясно, дали SpaceX предлага застраховка за товарите на борда, в случай на подобна авария.

UPDATE: Основателят на SpaceX Елон Мъск потвърди на сайта им, че и тяхните инженери са стигнали до същото заключение като изложената по-горе теория. Долният двигател Merlin 1C на първа фаза е продължил да гори след подадения импулс за разделяне на фазите и това му е било достатъчно, за да настигне горната фаза.

Залягайте! Идат плазмени куршуми или каква е тайната на полярното сияние?

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Tue, 29 Jul 2008 09:52:00 +0000

Както може би вече са разбрали част от читателите, тези дни НАСА разтръби по всички астрономически сайтове, че сателитите от мисия THEMIS са разкрили тайната на аурора светлините и в по-научен аспект са доказали физичния феномен "магнитно свързване".

Дори да не сте винаги информирани астрономически гийкове, сега го научавате от мен, но ще видите и защо съм крайно скептично настроен към това "откритие".

Когато мисията THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms), която се състои от 5 сателита общо на стойност 200 милиона долара, миналия Декември откри, че полюсите на Земята са свързани директно със Слънцето чрез "магнитни въжета", плазмените космолози затаиха дъх с надеждата, че най-после ще има стабилно доказателство за Плазмената теория на Вселената. "Реномираните" учени обаче се направиха на ударени и нарекоха това, което очевидно са електрически потоци в плазма, всеки от които широк поне колкото самата Земя, с глупавия термин "магнитни въжета".

Добре, това им го прощаваме, защото очевидно астрономите още имат параноичен страх да изричат думи като "електричество", "плазма" и "електродинамика" в такъв контекст.

Сега обаче THEMIS се натъкна на неочаквано откритие! На 26-ти Февруари (една година след излитането на мисията) 5-те сателита бяха като по-чудо разположени точно както трябва, за да засечат високо енегийно събитие - внезапно избухване на магнитни полета с енергия около 1015 джаула или колкото земетресение магнитут 5 на Земята.

Въпросната "експлозия" е изстреляла 2 "плазмени куршума", не, не се шегувам, така ги наричат от НАСА. Единият плазмен облак с широчина колкото радиуса на Земята и дължина 10 пъти диаметъра е излетял в посока към Земята и директно е облъчил 4 от сателитите THEMIS на пътя си. Другият се е отправил в обратна посока, където също като по-чудо е уцелил точно 5-тия сателит. Въпросното събитие е предизвикало бурни и ярки аурора светлини, засечени от десетки станции в Канада и Аляска.

Сега учените са във възторг, че са наблюдавали така нареченото "магнитно свързване". Феномен, при който магнитни полета от различни източници се свързват и усукват. Според утвърдената космология, именно магнитното свързване (усукване) е виновно за слънчевите изригвания, нищо, че този феномен нарушава закона за приблизително запазване на енергията в плазмената физика. Освен това никой до сега не е успял да пресъздаде този процес в лабораторни условия, т.е. явно в междупланетни мащаби работи някаква друга физика, невъзможна за пресъздаване в лаборатория.

Плазмените физици обаче веднага биха разпознали, че тук става въпрос за процеси свързани с двойните слоеве в плазма или по-точно наблюдаваното събитие най-вероятно е хармонично резонантно трептене при двойни слоеве, а не мистериозното магнитно свързване. Разликата е, че "плазмени куршуми" в две противоположни посоки могат да се пресъздадат чрез двойни плазмени слоеве в лаборатория, докато за магнитното свързване няма грам доказателство.

Повече за двойните слоеве и електрическите вериги в космоса може да прочетете в този доклад на нобеловия лауреат Ханс Алфвен или с други думи - бащата на плазмената космология.

Чудя се, кога ли ще дойде денят, когато астрофизиците ще осъзнаят, че:

А) "Магнитното свързване" е псевдо-научен феномен, измислен, за да не се признае ролята на електричеството в космоса, въпреки доказателствата за обратното;

Б) ЕДИНСТВЕНИЯТ доказан начин за образуване на магнитно поле е чрез електрически поток!

Аз съм доволен от резултата на мисията, това че учените в екипа на НАСА интерпретират данните по единствения начин, който знаят, не пречи на други стотици учени в сферите на плазмената физика, електро инженерството и тн. да виждат истината. Стандартните космолози също няма да могат да отричат още дълго, защото това е само началото, противоречиви резултати спрямо техните теории тепърва ще се трупат.

Плазмени потоци в мъглявината Орион?

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Thu, 24 Jul 2008 15:28:00 +0000

Композитна снимка от инфрачервена на телескопа Спицър и рентгенова от XMM-Newton

Поредното астрономическо наблюдение говори срещу утвърдените теории, но физиците отново измислят купчина хипотетични глупости, за да не признаят, че може би нещо не е наред с погледа ни върху Вселената.

Става въпрос за проучване на сателита на Европейската Космическа Организация (ESA) XMM-NEWTON, който на скоро беше публикуван в сп. Science. Въпросният рентгенов сателит е открил случайно плазмен поток или по-точно облак плазма в мъглявината Орион.

Според стандартния астрофизичен модел, всички невероятни структури, които наблюдаваме в небето, се отдават на механични процеси и главно на сгъстяването на студени газове под силата на гравитацията.

Грамадни облаци водород, хиляди пъти по-редки от облаче пушек, постепенно и малко мистически се завъртат и сгъстяват в обща точка на гравитационно привличане, където евентуално след сумати време се ражда самоподдържаща се чрез ядрен синтез на водород, сфера, т.е. звезда.

Излъчването на рентгенови-, гама лъчи и ултра виолетова светлина става по механичен път - на въпросните звездни ядрени реактори им свършва горивото и рухват към ядрото си, изхвърляйки външните слоеве. Ако тогава го направи по-големичка звезда, наричаме случката свръхнова.

Да, всички си знаем урока, но дали наистина нещата се случват така?

С изграждането на нови все по-мощни телескопи и космически обсерватории, като европейския XMM-Newton, нещата почват да изглеждат малко съмнително.

С новото проучване на мъглявината Орион, която е широка 2,5 светл. год., отново астрономите са "изненадани", както често се случва напоследък. Някои звезди наистина излъчват в рентгеновата част на спектъра, но мъглявина, която се очаква да е съставена от студени газови облаци, които постепенно формират звезди, не се очаква да съдържа плазма с температура над 1 милион градуса Келвин.

Естествено обяснение, на неочакваните резултати веднага е съчинено, "слънчевите ветрове" на най-различни звезди се сблъскват и образуват шокови вълни, които загряват околните газове с милиони градуси. Въпреки това, от екипа на XMM-Newton си признават, че този ефект е чисто хипотетичен и се нуждае от още изследвания.

Ако обаче приемем хипотезата, че звездите са електричен феномен, няма нужда от въпросните изследвания. Може би вместо механични процеси, силното рентгеново излъчване на мъглявината Орион се дължи просто на увеличен електричен заряд на централните й звезди. Електрическата обвивка на региона е невидима, но при увеличено напрежение от Биркеландовите течения, които се пресичат там, плазмата спокойно може да премине в режим на светене, точно както флуоресцентната лампа свети. Увеличената маг. индукция там "откъсва" материя от околните звезди и образува плазмени потоци, които наелектризират газовете на мъглявината.

В проучването си астрономите от екипа на XMM-Newton, както много други астрофизици напоследък, наричат плазмата "горещ газ". Фантазират си, че някакви си облаци газ могат да се загреят достатъчно, че да излъчват рентгенови лъчи, без да има никакво участие на електричество. Самата идея, че "слънчевия вятър" от йони не е електричен поток и че единствения начин да ускориш поток йони е чрез механични шокови вълни е абсолютоно смехотворна. За пореден път учени изсмукват от пръстите си някаква теория, за да предпазят остарелия модел на космоса, без да се съобразяват с резултатите от наблюденията на XMM-Newton.

Тъмна материя като звездно гориво за ядрен синтез?!

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Sat, 19 Jul 2008 08:54:00 +0000

Според стандартната космология след Големия Взрив Вселената постепенно се е охладила в продължение на 300-400 хил. години до състояние, в което електроните вече могат да орбитират ядра, формирайки така атоми, които на свой ред формират молекули водород и тн. Звездите родени в този период се предполага, че са били невероятно горещи и плътни, което е съкращавало живота им до едва 100 000г.

Ново проучване от Франция обаче сочи, че някои от тези "първородни" звезди може още да се навъртат наоколо 14 милиарда години по-късно. Кой е виновника за това замразяване на еволюцията им? Тъмната материя разбира се!

Още от миналата година се спекулира, че може първите звезди на Вселената да са използвали тъмна материя вместо водород като ядрено гориво и това да е удължило живота им с десетки, хиляди години, преди отново да почнат, да изгарят водород.

Сега екипът на Джианфранко Бертоне от паришкия Институт по Астрофизика във Франция е стигнал до заключението, че ако такива звезди са родени в региони близо до ядрата на галактики, където концетранцията на тъмна материя е голяма, то може те да имат достатъчно тъмна материя около себе си, за да им стигне практически за винаги от гледна точка на възрастта на Вселената.

Това не е всичко! Французите спекулират, че ако бяло джудже (предполагаемият остатък след смъртта на малка звезда, като Слънцето) се измести в регион с много тъмна материя, може да почне да гори отново, чрез ядрен синтез между частиците на тъмната материя (или така наречените уимпове/ WIMP - weakly interacting massive particle) и тези на стандартната. Такава възкръснала звезда би била 30 пъти по-ярка от преди!

За някой извън областта на астрофизиката, чийто мозък не е бил промит от преподаватели със същите идеи, това изглежда точно като научна фантастика! Изграждането на теория, чрез уповаване на заключенията от проста спекулация, за да се стигне до нова такава е напълно несериозен научен подход! И като се има предвид, че предполагаемата тъмна материя се смята за невидима и невъзможна за засичане, астрономията като че ли постепенно потъва в абсолютна ирония!

В същото време плазмените космолози предлагат елегантно обяснение за супер стари звезди, които "още не са си изхабили горивото", без да се уповава на неоткриваеми, мистериозни явления, като Тъмната Материя. В алтернативната теория на електрическата Вселена, галактиките и звездите са задвижвани от електрически потоци в прашни плазмени облаци.

Биркеландови течения под формата на полярно сияние, лабораторна симулация на Кристиан Биркеланд.

Биркеландови електрически потоци (на норвежкия физик Кристиан Биркеланд) образуват на места усуквания на Бенет (Уилард Харисън Бенет), където плазмата се компресира в светещи сфероиди (или звезди). Не само, че тази идея може да се тества в лаборатория, ами Биркеландовите потоци са открити и в между-планетен мащаб. Сателитът на НАСА THEMIS откри миналата година, че северния полюс на Земята е свързан със Слънцето чрез "магнитни въжета", както учените от агенцията ги нарекоха.

За сметка на това, ако разгледате публикацията на французите (PDF файл) относно звездите с тъмна материя, няма да откриете един път да се споменава нещо за лабораторна симулация или пък данни от наблюдение с телескоп. Всичко, което ще видите са математически формули! Подходът на тези френски физици, не е по-различен от останлите днешни астрономи. Доказват дадени явления с математически формули, още преди изобщо да е наблюдавано такова нещо някъде.

За съжаление днешните "учени" не осъзнават, че "работата на науката е да проучва необяснимото, а не да обяснява неоткриваемото" - Др. Стивън Рорк.

Новата планета джудже Макемаке

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Thu, 17 Jul 2008 07:01:00 +0000

Един от най-големите обекти в колана на Кайпер отвъд орбитата на Нептун най-после се сдоби с име - Макемаке. Познат преди като 2005 FY9, сега този обект е третия плутоид (или "планета джудже") след Плутон и Ерис.

Макемаке с диаметър от около 1500км. е голям почти колкото Плутон и е съвсем малко по-голям от Ерис, която има диаметър около 1300км.

Новият плутоид е кръстен на бога, създател на Вселената според културата на Рапа Нуи или Великденския Остров. Комисията по именуване на планети джуджета от Международния Астрономически Съюз бързо е взела това решение, защото обекта е открит около Великден през 2005г.
За сметка на това именуването на следващия плутоид няма да е толкова лесно, защото не е ясно точно кой го е открил пръв.

Екипът на Майк Браун от Калтех, НАСА и екип от Института по Астрофизика Андалусия, Гранада, Испания твърдят, че са открили 2003 EL61 около лятото на 2003г., но първият обвинява испанците, че са откраднали откритието му, като са видяли лог на телескопа, с който са работили от Калтех.

И двата екипа са подали предложения за име до Международния Астрономически Съюз преди почти 18 месеца, но решение все още не е взето.

Източник: NewScientist SPace

Учени потвърдиха, че на Луната има вода

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Wed, 16 Jul 2008 05:38:00 +0000

Най-после се върнах от краткото, но хубаво море и мога да обърна малко внимание на блога ми.
Изглежда сега нещо, за което отдавна се спекулираше, е най-после потвърдено: на луната е имало вода!

Алберто Сийл от Университета Браун и негови колеги са проучили на ново лунни скални парчета от мисиите Аполо 15 и 17 от началото на 70-те години. Още от тогава се знае, че във (вулканичните?) скали има малки зелени стъклени сферички с диаметър не повече от 0,2мм. Сега екипът на Алберто е открил до 50 части на милион вода именно в тези малки кристални сфероиди.

Количеството не е дори близко до това в земната мантия - 500 до 1000 части на милион. Естествено, това сравнение не е много обективно. Не можем да съдим за цялата луна по количеството в няколко камъчета. Може преди време, когато системата Земя-Луна се е формирала, количеството вода на спътника ни да е било доста по-голямо. Най-различни процеси може да са отговорни за изпаряването й. Най-разпространената хипотеза е волканизъм разбира се. (Всеизвестно е, че стандартните астрогеолози не познават други процеси освен вулканизъм и метеоритни сблъсъци!)

Сийл и колегите му обаче не са спряли до тук. За да разберат средното количество вода под повърхността на Луната в момента, те са измерили концентрацията на летливи вещества като Хлор в ядрото на сферичките кристали и са сравнили данните с тези от края им.

Заключението е, че в мантията на Луната сега има между 260 и 700 части на милион вода. Това определено е неочаквано откритие, защото най-различни лаборатории на Земята разполагат с лунни камъни от 40 години, но едва сега е направено това важно откритие.

Естествено бъдещи мисии до Луната няма да открият реки от вода, но не е изключено да има воден лед на сенчести места, например дъната на дълбоки кратери.

Източник: Now the Moon reveals its water

Меркурий се смалява? Още мистерии на малката планета

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Sun, 06 Jul 2008 10:21:00 +0000

Според нов анализ на данните от Месинджър, който облетя Меркурий на 14. Януари тази година, малката планета всъщност се смалява или се е смалила в определен период от миналото си. За този феномен е набедено изстиващото ядро на планетата.

Меркурий е доста проблемно тяло и поради екстремните си условия винаги е отказвал да се впише в моделите на стандартните космолози.

Когато Маринър 10 откри преди 35 години, че Меркурий всъщност има магнитно поле, това беше голям шок за астрономите. Поради изключително малките размери на планетата (Ганимед и Титан, съответно луни на Юпитер и Сатурн са по-големи от Меркурий), ядрото й трябва отдавна да е изстинало и втвърдено. Иначе това би бил голям проблем за теорията на "магнитното динамо", според която магнитните полета на планетите, включително на Земята, са образувани от въртенето на течно, стопено метално ядро.

Новите данни от тази година от Месинджър пък показват, че магнитното поле на Меркурий е диполярно, като на Земята, т.е. има Северен и Южен полюс, а не е останало вградено в кората на планетата на места, както редполагаха някои астрономи.

Това не е единствения проблем! Тъй като Меркурий е невероятно плътен за размерите си, се смята, че ядрото му заема над 60% от диаметъра на цялата планета! Това не може да се обясни със стандартния модел за формиране на планети и тук на помощ идва "някогашен сблъсък с друго тяло". Голяма част от астрономите вярват, че някога нещо е ударило Меркурий, отнасяйки със себе си по-неплътната част от планетата и това, което е останало е сегашната плътна малка топка.

Имам чувството, че винаги когато нещо не се вписва в идеите на космолозите, те просто решават, че космически сблъсък е отговорен. Планетата Уран е обърната и се върти на почти хоризонтална ос, значи някога нещо я е ударило непременно. Марс има супер тънка атмосфера, отново нещо го е ударило и е отнесло атмосферата на нашия съсед със себе си.

И какво имаме сега? Огромно за размерите на планетата ядро, което по всички физични закони трябва отдавна да е изстинало и твърдо, но пак магнитно поле се произвежда от някъде!

Не стига това, ами сега НАСА отново набеди ядрото на малката планета. Този път, че е отговорно за смаляването на Меркурий. Сигурно се питате как учените на НАСА са стигнали до това заключение? Ами много просто, на трите снимки от дясно се вижда, че около някои кратери има много високи скални образувания или "извити стръмнини" (lobate scarps), както НАСА ги нарече. Следователно, планетата се е свила чрез някакви незаини мистериозни процеси и стръмнините около кратерите са останали на по-високо ниво от другата част от повърхността.

Сред други от новите открития на Месинджър са, че гладката повърхност на втория по-големина "кратер" на Меркурий - така наречения басейн Калорис, се дължи на вулканична дейност и изстинала лава. Изкуствено оцветената снимка най-горе показва именно къде астрономите смятат, че има следи от вулкани. Тук също има проблеми! За да е отговорна вулканична лава за гладкото дъно, то трябва почти целия басейн Калорис с диаметър 1550км. да е покрито от средно 2,7км. дълбока лава. Кратерът паяк (снимката в ляво) от средата на басейна Калорис също остава необяснен от стандартните астрономи, а факта, че удар произвел кратер с 1/3 диаметъра на самата планета би трябвало буквално да я е сцепил на две изобщо няма да го споменавам!

Другото по-маловажно откритие е наличието на най-различни йони в екзосферата на Меркурий, за които не може да е отговорна плазмата на слънчевия "вятър". Те се отдават на реакции с повърхността на самата планета, например метеоридни сблъсъци и изобщо фотони, бомбардиращи планетата, както можете да видите от графиката по-долу.

Последните две може да са странни теории, но все пак нищо до сега не е толкова абсурдно и нелогично колкото смаляването на планетата заради изстиващо ядро.

Но това е само началото! Тепърва Месинджър (MESSANGER - MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging) ще облети планетата през Октомври 2008, Септември 2009 и накрая ще влезе в перманентна орбита около Меркурий през 2011г. Има време за нови "изненадващи открития" или може би, да се надяваме, по-логично обяснение на вече направените такива.

Източник: New Discoveries on Mercury (Science@NASA)

Къде избяга, Исак Нютон?

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 04 Jul 2008 08:08:00 +0000

Все повече днес сме залети от глупости, маскирани като наука. Телефонни линии на медиуми процъфтяват, политиците се съветват с астролози и хората отказват съветите на докторите си заради "алтернативно лечение", практикувано от шарлатани. В миналото е имало защитници на истинската наука, които са разобличавали подобни нелепости.Къде са тези защитници днес?

За съжаление, те са заети да измислят собствени глупости.

Разбира се, това не е първия път в историята, когато хората вярват, че съдбите им са начертани на небето и болестите им могат да бъдат излекувани чрез молитви. Преди научната революция от 17-ти век такива идеи са били широко популярни. Жени са обвинявани във вещерство и са били изгаряни на клада. Прасета със странно поведение и кокошки с необичаен вид са били осъждани в демонично обсебване и са били екзекутирани.

После дошла Епохата на Разума, когато Исак Нютон призовал края на тези лудости. В най-известната си книга Principia той заявява, че "не измисля хипотези" - т.е. не зачита никакви идеи, неподрекяпни от наблюдения. След Нютон, разпространителите на глупости са били изпратени директно в измерението на псевдо-науките.

До сега.

Днес, физиците смятат, че частица може да пътува по много различни траектории едновременно или пък назад във времето или внезапно да се появява или изчезва в нищото. Забавно им е да твърдят, че Вселената е просто "флуктуация на вакуума" или като незначителен член на безкраен набор от Вселени или дори като холограма. Тъканта на тази странна Вселена се нарича "времепространство", което се разширява, изкривява, посещава йога-курсове и може би има 26 измерения.

На кратко, последните публикации във физиката извикват носталгия за доста по-благоразумни неща, като съд на вещици.

В последното десетилетие все повече физици се разхождат по улиците със знаци "Краят на Физиката наближава" в ръце. Твърдят, че са близо до разработването на "теорията на всичко", която ще остави бъдещите им колеги с нищо за правене освен игране на видео игри. Можем да не обръщаме внимание на тази мегаломания, но пак бихме били изкушени да се съгласим с тяхното послание. Краят наистина изглежда близък, само че не в кулминационно издигане до пълно всезнание, ами срамно потъване в една псевдо-наука.

Този процес даже вече е започнал. Миналата година имаше много спорни дискусии около изследването на двама физици от Франция (братята Игор и Гричка Богданови). Проблемът беше тяхна публикувана работа, съдържаща спекулации за Вселената преди Големия Взрив, а спорът беше, дали работата е сериозна или пародия на съвременната космология. Истината се оказа по-страшна и от пародия: братята Богданови са съвсем сериозни, просто никой не успя да го види, така че колегите им бяха принудени да признаят, че много изследвания днес са неразличими от проста шега.

Физиците не са стигнали до това състояние за 1 нощ. Рано миналия век Айнщайн съвсем ясно отрече Нютоновия научен метод. "Сега осъзнаваме", пише Айнщайн, "колко грешен е метода на тези теоретици, които съставят теориите си само от наблюдения." Вместо това той настоява, че теориите са "свободни творения на човешкия ум". Неизбежният резултат от тази свобода е днешната "фантастична физика".

Разбира се, физиците не признават, че участват в една фантастика. Те твърдят, че следват "хипотетико-дедуктивния метод", което наистина звучи доста по-научно. Този метод им позволява да измислят каквато им допадне "теория", стига да може от нея да бъде извлечено поне 1 последствие, което би могло да бъде наблюдавано някога, някъде от някой.

Истинското знание е трудно спечелена награда, която идва с постепенен процес от наблюдения през обобщения и съставяне на теория. За сметка на това, "измислянето" на теории изисква малко усилие. Това обяснява, защо теоретичните физици успяха толкова бързо и лесно да достигнат "края на физиката". За съжаление, техните измислени истории нямат отношение към хората в истинския свят.

Историята ни учи за важната роля на физиката в човешкия живот. В западния свят, познаването на физиката е издигнало човека от суеверен дивак, свит от страх пред природните феномени, до разумен мислител, който завоевава природата. Практическите ползи от тази трансформация са твърде много и твърде очевидни, за да се изброяват.

Но тук е заложено нещо повече от бъдещата технология. Докато наследството на Исак Нютон избледнява и физиката продължава отдалечаването си от реалността, нашата култура започва да губи от поглед най-ценната черта на човека: способността да мисли. Това е плашеща идея, защото ако човек не е "разумно животно", то тогава той е просто "животно".

_________________________
Автор: Дейвид Хариман (2003)
Превод: Мартин Сотиров

"Мистериите" на Сатурн или просто една масова заблуда

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Wed, 02 Jul 2008 05:05:00 +0000

Снимка над северния полюс на Сатурн от инфрачервения спектрометър на Касини показва температурните разлики в атмосферата на планетата. Ясно се вижда горещото петно на северния полюс и хексагониалния пръстен около него.
Снимка: NASA/JPL/GSFC/Oxford University

През Март НАСА публикува нови данни от инфрачервения спектрометър на апарата Касини, който орбитира Сатурн. Астрономите за пореден път бяха "силно изненадани" да открият, че на северния полюс на газовия гигант има горещо петно с температура като това на южния полюс, въпреки че северния полюс на Сатурн беше в пълен мрак и "зима" от 1995г. насам.

Миналата година по същия начин астрономите откриха, че южния полюс на Сатурн е необичайно горещ за бледата светлина, която получава и сега за пореден път са сблъскани с "мистериозен и необясним феномен". Поддръжниците на Плазмената Космология обаче, не само не се изненадаха, но и предричаха, че газовите гиганти трябва да имат горещи полюси. Ако светлината от слънцето не може да затопли полюсите, някаква друга енергия трябва да е отговорна за това и тук на помощ идва електричеството! В Плазмената Теория планетите са заредени тела свързани със Слънцето чрез така наречените Течения на Биркеланд. Кръстени на откривателя си Кристиан Биркеланд, те представляват в най-простия смисъл електрически потоци в плазма. В този смисъл ефектът на затоплените полюси трябва да се наблюдава най-силно изразен при планетите газови гиганти (както потвърждават наблюденията), защото те имат най-голяма разлика в зарядите с този на Слънцето.

Тази "аномалия" на горещи петна върху полюсите е открита и на другите газови гиганти - Юпитер и Нептун.

Но мистерийте не свършват тук! Още от камерите на Вояджър, който облетя Сатурн през 1980г. знаем, че облаците точно над северния полюс на планетата са организирани във формата на хексагон! Никой метеорологичен процес от стандартния модел не може да обясни подобни метеорологично явление.

Тук се вижда хексагона на Сатурн в истински цвят.

Отдавна обаче тези, които изучават плазмата и магнетохидродинамиката знаят, че електрически поток, течащ през плазма, образува концентрични цилиндри около централната колона на потока. Тези цилиндрични заредени потоци притежават привличаща сила на далечни разстояния и отблъскваща на близки, в резултат на което се образуват завихряния на равни разстояния по цилиндричните потоци. С въртенето си те образуват форма на хексагон около най-вътрешната колона.

Най-интересното е, че това не се отнася само за полюсите на газовите гиганти! Наблюдавани са кратери с формата на хексагон върху планети и спътници и дори някои урагани на Земята имат око с формана на хексагон.

Ако тази теория описва толкова точно наблюдаваните феномени, защо не е популярна, ще попитате. И с право! Не е популярна, защото астрономите и не само те, защото този набор от науки е свързан от общи физични процеси, са като коне с капаци. Една теория би трябвало да се счита за вярна, докато нещо не я опровергае, но стандартната теория с Големия Взрив до такава степен е пуснала корени, че вече, когато резултатите от наблюдения й противоречат, всички решат, че или наблюденията са грешни или просто измислят нещо ново, като Тъмната материя и Тъмната Енергия, за да обяснят наблюденията чрез теорията за Големия Взрив.

Това не е религия или дори църква с неините догми, а наука и щом единият модел ми дава лесни за разбиране обяснения за явления, които стандартният модел обявява за "необясними аномалии", то аз съм по-склонен да повярвам на първия!

Ползвана информация: Saturn’s Thermogenic Vertex

Сателит със слънчево платно ще лети след месец

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Mon, 30 Jun 2008 09:41:00 +0000

"Вдигни дланите си към слънцето. Какво усещаш? Топлина, разбира се, но има и натиск, въпреки, че никога не си го усещал, защото е много малък. На площта на дланите ти, натискът е едва 30 милионни от 1 грам.

Но в космоса, дори такъв малък натиск е важен, защото е непрекъснат, час след час, ден след ден. За разлика от ракетното гориво е безплатен и неизчерпваем. Ако искаме, можем да го използваме, можем да направим платна, които да улавят радиацията, идваща от слънцето."

Това не са думи на някой учен от НАСА, ами на герой на разказа "Вятърът на Слънцето", написан от патрона на този блог Артър Кларк преди 36 години.

Всъщност идеята за слънчевите платна е предложена още от немския астроном Йохан Кеплер в 17-ти век., но в близките няколко десетилетия интересът за тази технология се възроди и съвсем скоро може да видим първото успешно използване на слънчево платно.

До сега прототипи на слънчеви платна са срещали само неуспехи: проектът Космос 1 се провали през 2005г. заради ракетата Волна, изстреляна от руска подводница. Същият екип претърпя неуспех и по време на тестове на умален вариант на Космос 1 през 2001г.

В 2006г. 15-метрово слънчево платно беше доставено в орбита от M-V ракета, но то пък не можа да се разгъне напълно.

Слънчевото платно в PPOD контейнера си по време на тестове с вибрации, симулиращи условията при излитане с ракетата.

Екип от изследователския център на НАСА Ames успешно разработи и тества слънчевото платно NanoSail-D с диаметър 10 кв. м. То трябва да излети между 29. Юли и 6. Август на борда на Falcon 1 ракета от частната компания SpaceX от остров Омелек в Тихия Океан. NanoSail-D ще дели пространство с още 2 малки сателита и след като достигне орбита, ще разгъне платното си, тествайки не само потенциала на тази технология за придвижване, но и като начин за забавяне и спускане към Земята. Това е важно, тъй като орбитата на Земята се пълни все повече с космически боклук - остарели сателити, които стават с години след мисията си в орбита. Общо цялата мисия на апарата ще трае около 2 седмици.

NanoSail-D всъщност представлява супер лека алуминиева и пластмасова конструкция с тежест едва 4,5кг. Когато сателитът е сгънат, той се побира в малък куфар и всъщност от НАСА точно така го транспортират.

Никой не знае със сигурност, каква производителност ще има слънчевото платно, но технологията определено има потенциал. На къси разстояния като пътя до Луната една ракета определено би била много по-бърза, но никоя ракета не може да побере достатъчно гориво за път извън слънчевата система. Тук идва слънчевото платно на помощ, то не се нуждае от гориво и непрекъснато ускорява скоростта си. Освен това може да ви върне у дома, лавирайки настрани, както корабите с платна плуват срещу вятъра.

Стискаме палци, всичко да мине наред, защото винаги е добре да се разработват нови и иновативни системи за транспорт.

Източник: Sailing Ships in Space? Maybe.
Официален сайт на проекта: www.nanosaild.org

Румънци излитат към Луната до 3 месеца

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Sun, 29 Jun 2008 10:00:00 +0000

ELE (European Lunar Explorer) е система от 3 фази, която трябва да стигне до Луната за 116 дена.

Румънският отбор ARCA смята до 3 месеца да изстреля своя собствен луноход в частната лунната надпревара на Google и фондацията X-Prize.

Както може би знаете, Google и XPrize предлагат от миналата година 30 милиона долара на първия частно финансиран екип, който изстреля мисия до Луната преди 2012г. с робот способен да измине 500 метра и да изпрати снимки и видео до Земята.

На 28ми Май румънците от ARCA (Aeronautics and Cosmonautics Romanian Association) изненадващо обявиха, че смятат да са първия излетял отбор в надпреварата. Сега те съгласуват усилия с предишните си конкуренти в състезанието Pablo De Leon and Associates Company от Аржентина и смятат в срок до 3 месеца да изстрелят своята мисия, именувана "Mission4-ELL".

Техният 42-килограмов луноход ELL (European Lunar Lander) ще бъде монтиран на ракета STABILO, която е тествана успешно няколко пъти. Тя съответно ще бъде пусната с балон от открито море, който ще я издигне на 18км. височина. Тогава ще се задействат двигателите на ракетата, издигайки ELL на 100км. височина. След като последната фаза от системата се разкачи от ракетата, ще й трябват 116 часа да стигне и кацне на Луната.

Модулът ELL ще се разкачи от последната фаза на ракетата на 10км. от повърхността и ще направи меко кацане с комбинация от главния си двигател и омекотителни гумени полу-сфери.

Ако ARCA успее, въпреки малкото време, което са си дали за разработка, те ще се първата частна мисия до Луната и ще грабнат 30-те милиона на Google. Разбира се това не значи, че другите отбори трябва да се отказват. Все още има 5 милиона долара за вторият успял екип, както и $5 мил. за мисия, която открие останки от Аполо мисиите, руски такива или пък воден лед, например на дъното на кратер. Също има обещани и $5 мил. за екипа, чийто робот остане функциониращ най-дълго.

Повече детаили за ARCA можете да откриете на официалната им страница -> ТУК.

Почвата на Марс е благоприятна за живи организми

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 27 Jun 2008 09:10:00 +0000

Роботизираната ръка на Феникс над лабораторията за "мокри" експерименти. Снимка от главната стерео камера на 24. Юни. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University

Изследването, което провежда Феникс най-после даде полезен резултат 1 месец, от както роботът е на Марс. Оказва се, че не само преди е имало вода на повърхността на Марс, но и дори в момента почвата на нашия съсед не се различава особено от тази на Земята и с нищо не би била неблагоприятна за живи организми.

Тези дни бяха проведени първите "мокри" експерименти в TEGA лабораторията на Феникс, т.е. почвената проба се мокри и след това се загрява до 1000 градуса по Целзий. Така беше открито наличието на най-различни соли и вещества, включително Магнезий, Хлорид, Натрий и Калий. Солите ясно говорят, че някога почвата е имала взаимодействие с вода.

Органични въглеродни форми няма да могат, да бъдат открити с наличните инструменти на Феникс, все пак не това е задачата му, но въглерод като цяло не беше открит и от Викинг мисийте до Марс през 70-те години на миналия век.

Може би най-важното откритие до момента идва от инструмента MEGA (микроскопия, електрохимия и анализатор на проводимост), който показва, че pH нивото на почвата на 5см. дълбочина е между 8 и 9 (колкото морска вода на Земята) - далеч от предричаното от някои учени киселинно ниво от около 1 (гастридна течност).

Т.е. на прост език, почвата на Марс с нищо не би застрашила един прост жив организъм или както Самюел Кунавс от Университета Тъфтс се изразява: "Почвата не е много по-различна от това, което бихте открили в градината в задния ви двор, дори бихте могли да отглеждате аспержи, но не и боровинки." Шегата на страна, всичко над повърхността не би оцеляло, поради жестокото ултравиолетово облъчване заради тънката атмосфера и ниските температури.

До скоро учените мислеха, че водата е задължително условие за наличието на живот, но и това не е съвсем така, тъй като така наречените "екстремофили" спокойно обитават най-екстремните места на Земята и се "хранят" буквално със скали. Това, което се опитвам да кажа е, че някакви организми спокойно могат да се крият в горния слой на марсианската почва или леда малко по-надолу, а и роботът тепърва ще пробва да отчупи ледена проба и да я анализира в TEGA фурничките.

Освен това през изминалите 32 дена на Марс Феникс непрекъснато събира метеорологични данни за облаците, ветровете, праха във въздуха, температури и дори налягането на атмосферата през деня и вечерта. Освен това 360-градусовата цветна панорама от стерео камерата е на 55% завършена.

Общо взето смятам, че Феникс е завършил една много голяма част от мисията си, доказвайки, че почвата е подходяща за живот, все пак това беше главната му задача. Сега остава да анализира и ледена проба.

Phoenix Returns Treasure Trove for Science - University of Arizon

3000 до 4000 човека ще загубят работните си места в НАСА

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Tue, 24 Jun 2008 06:47:00 +0000

Совалката Дискавъри в хангара за скачане към буустърите и външния резервоар преди мисия STS-124. Снимка: NASA/Troy Cryder

НАСА обяви този Понеделник, че очаква между 3000 и 4000 загубени работни места, когато совалките спрат да летят след 2 години - около половината на това, което преди бяха обявили.

Реално 6000 до 7000 човека ще загубят работата си в Космическия Център Кенеди, но пък 3000 нови позиции ще се отворят около новата програма Констелейшън за изграждането на космически кораби за пътуване до МКС и евентуално до Луната.

Американският сенатор Бил Нелсън, който е летял на совалка през 1986, изяви наждеждата си, че със смяната на правителството може да има промени в космическата политика и да се отпусне повече бюджет за НАСА.

Шефът на НАСА Майкъл Грифин обаче не може да даде точни числа относно работните места преди 2009г. НАСА работи по правителствена заповед да завърши МКС и да спре полетите на совалките до 2010г.

За щастие повечето от най-важните длъжности, като главните инженери ще запазят позициите си, като просто се прехвърлят на новата програма Констелейшън, но като цяло новите ракети и космически кораби ще се нуждаят от много по-малко обслужващ персонал. Тъжно е за хора, които работят това от 20 години, но пък и без това бюджетите за космически изследвания са обидно малки и няма смисъл допълнително да се утежнява ситуацията.

Новия космически кораб на НАСА - Орион не се очаква да лети преди 2015г. и според Нелсън това може да унищожи икономически организацията, аналогична ситуация на дупката между Аполо мисиите през 70-те години и първия полет на совалката през 1981г.

Европейският космически кораб ATV надминава очакванията

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Tue, 24 Jun 2008 06:29:00 +0000

Миналата седмица европейският транспортен кораб (ATV) "Жул Верн" за втори път издигна орбитата на Международната Космическа Станция (МКС) със 7км. на височина от 345км. За сега ATV не само се справя блестящо, доказвайки Европа като космическа сила, но и минава отвъд най-оптимистичните очаквания на дизайнерите си. С разрешение от контролния център, астронавтите на МКС използват допълнителните 48 кубични метра на транспортната капсула за най-разнообразни дейности извън първоначалното предназначение, например къпане, пране, складиране на вода и дори като спалня.

По искане на екипажа на МКС от контролния център на ATV във Франция са разрешили капсулата да се използва за хигиенни дейности. По специално астронавтите са използвали ATV, за да си мият косите със специално пригоден за безтегловност шампоан. Освен това се оказало, че просторната кабина е много удобна за ръчно пране на дрехите им.

Астронавтите успешно са тествали складиране на 110л. кондензирана вода в 1 от празните резервоари на ATV и са пренесли 856кг. гориво от кораба на станцията. Освен това се наблюдава един неочакван ефект - допълнителното пространство на Жул Верн спомага за ниското ниво на влажността на въздуха на станцията.

По принцип на МКС има 2 малки спални кабини за 2ма астронавти, но третият се обикновено се налага да спи някъде другаде по станцията. От скоро обаче третият човек, който е на ред, избира все ATV за спалня. Оказало се, че кабината на европейския кораб е едно от най-тихите места на МКС, където вентилационните системи и други охлаждащи вентилатори се чуват най-слабо.

Сред по-незначителните приложения на ATV можем да споменем, че първата астронавтка от Южна Корея Yi So-yeon е провеждала експерименти в просторния транспортен кораб по време на мисията си до МКС през Април. Освен това ATV използва някои от 28-те си малки двигателя (220N) в продължение на 400 милисекунди, за да тества динамично поведение на 400-тонната станция с ново добавената 16-тонна лаборатория Кибо.

Всъщност мисията на ATV е толкова успешна, че ръководителите на проекта са решили да удължат живота на Жул Верн с 1 месец. Сега кораба ще бъде изгорен в атмосферата на Земята с 6,3т. отпадъци през Септември, вместо Август, както беше запланувано.

За повече детайли относно ATV може да разгледате статията на сайта на ESA, a на това видео може да видите, как астронавтите използват просторния ATV и по-скоро как се веселят, вместо да работят.

Феникс потвърждава наличието на лед

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Fri, 20 Jun 2008 07:52:00 +0000

Тъкмо се бяхме разочаровали малко, след като анализът на почвената проба от Марс не откри наличието на какъвто и да било лед миналата седмица, сега се оказва, че белите образувания в копките на Феникс наистина са били лед.

На нови снимки се вижда, че за 4 дена белите частици с размер като зарчета са изчезнали от мястото, където Феникс копа за пръв път, наречено Dodo-Goldilocks. Това говори почти сигурно за сублимация на лед и отквърхля теорията, че парчетата може да са някакви солни образувания.

На снимките ясно се вижда, че белите неща са изчезнали. Двете снимки са от 15-ти и 19-ти Юни (съответно 21-ви и 25-ти ден от както Феникс е кацнал).

След като апаратът направи две нови копки една до друга - Snow White 1 и 2, ясно се виждат подобни ледени парчета на същата дълбочина, като изчезналите от Dodo-Goldiblocks. Освен това по-рано днес, когато Феникс се е опитал да копае по средата на един от полигоните около него, наречен Wonderland, лопатата се е ударила в твърда повърхност отново на същата дълбочина. След три опита да продължи надолу, роботизираната ръка с лопатата се е сгънала в изчакваща позиция, както е програмирана да прави, ако срещне трудност.

През това време от Lockheed Martin Space Systems в Денвър приготвят софтуерен пач за Феникс, който да позволи на робота да запазва научни данни в паметта си за повече от 1 ден. До сега се практикуваше изпращане на данните в края на всеки ден, защото много от информацията се дублира и екипът не искаше да рискува да я запазва във флаш паметта на Феникс.

Според Бари Голдщайн от Лабораторията за Двигателни Системи на НАСА и мениджър на проекта Феникс, работата върви не само добре, но и изпреварва графика си. От 90-дневната мисия екипът е предвидил 30 дена за такива непредвидени забавяния и за сега Феникс е имал само един такъв случай.

Официална публикация

Телескоп, седящ на четири континента

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Thu, 19 Jun 2008 18:38:00 +0000

Телескопът Арекибо от Пуерто Рико вече е част от мрежата на e-VLBI и участва в едно проучване на месец. Снимка: NAIC/Arecibo Observatory/NS

Някога представяли ли сте си телескоп, простиращ се на 4 континента?

e-VLBI (Electronic Very Long Baseline Interferometry) представлява мрежа от радио телескопи в Северна Америка, Южна Америка, Европа и Африка, които чрез така наречения процес "интерферометрия", гледайки наблюдавайки едновременно един и същи обект, създават изображение с резолюция, аналогична на разстоянието между телескопите. e-VLBI има резолюция колкото 10 пъти тази на Хъбъл.

И преди са били съгласувани данните от телескопи от различни местоположения, но процесът е бил ограничен до скоростта, с която дискът с данни би пристигнал на другия край на планетата с куриерска фирма. Сега e-VLBI прави това в реално време чрез кабели с оптични влакна и данните биват предавани веднага в центъра на проекта в Холандия, където се появява финалната композирана картина от всичките чинии. Това на практика позволява на телескопите мигновено да се фокусират върху обща точка и да наблюдават динамично събитие като свръхнова например.

Източник: New Scientist

Близнаци звезди не са баш идентични

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Thu, 19 Jun 2008 18:25:00 +0000

Две звезди с еднакви маси в бинарна система се наричат "близнаци". За пореден път астрономите се "изненадват", този път на открието, че две звезди близнаци в мъглявината Орион на 1500 светл. год. от Земята не са никак идентични - имат различни яркости, температури и дори вероятно размер.

Дали има някакъв скрит процес при образуването им или това е поредния пирон в ковчега на стандартната космология с нютоновата гравитация и разните там Големи Взривове?

Откритието на двете млади звезди е публикувано в броя на списание Нейчър от 19. Юни, но дали някой ще му обърне внимание? Астрофизиците обичат да игнорират явления, които са в разрез с утвърдените модели, а тази бинарна система никак не се вписва в стандартната космология.

Според предварителната оценка, звездите трябва да са на около милион години възраст и всяка от тях има маса около 41% от тази на нашето Слънце. Масата и съставът са основните неща, които определят характеристиките на една звезда и тъй като тези двете са се "кондензирали" от един и същ облак прах, според астрономите няма как да имат различни температури, яркости и тн. Освен ако разбира се втората звезда не се е образувала половин милион години преди едната, но оценката на възрастта им сочи, че са на една и съща възраст, а пък нютоновата гравитация не позволява от 1 облак да се "образуват" две различни звезди.

Интересно ми е, какво ще измислят този път, за да закърпят разпадащата се стандартна теория..

Тъмна материя в Слънцето?!

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Tue, 17 Jun 2008 18:13:00 +0000

Рентгенова снимка на короната на Слънцето. Заслуги: Hinode JAXA/NASA/PPARC

Честно казано, вече ми става смешно, като прочета подобно заглавие. Имам чувството, че всеки път, когато нещо не излезе в сметките на някой физик, той си измисля нова теоретична частица.

Теорията за аксионите е измислена още през 70-те години, за да се обясни проблем, за който даже двама учени са отнесли нобелово златце през 80-та година. Сега упорито "учените" смятат, че мистериозната тъмна материя е изградена или от така наречените уимпове (WIMP - weak interacting massive particle) или именно от аксиони.

WIMP-овете се радват на повече популярност и повече екипи търсят такива - все пак става въпрос за интересно звучащи (теоретични) явления като суперсиметрия и скрити измерения, кой не би искал да се занимава с такива работи?!

Явно все пак има и хора, които търсят по-скучните, но все така невидими и мистериозно неоткриваеми аксиони. Спейс.Ком най-учтиво ни информират, че Дейвид Танер и компания физици от Университета Флорида смятат, че ще засечат въпросните, не другаде, ами именно в нашето Слънце. Астрономите ще го наблюдават с три рентгенови сателита - Yohkoh, RHESSI и Hinode. Фактът, че на сегашни рентгенови снимки няма и следа от аксиони ни най-малко не притеснява Дейвид и колегите му. Те смятат да наслагват много снимки и така да изолират статичния шум и рандом артефакти, докато остане само следата на аксионите. Искрено им пожелавам успех, защото именно според тяхната теория (на астрономите), аксионите са частици без заряд или спин (е, това не мога да си го представя!) и взаимодействат невероятно малко със нормалната материя.

Идеята е, че когато фотоните от ядрото на слънцето взаимодействат с виртуалните фотони от магнитното поле на Слънцето в короната му, те се превръщат в аксиони, като и обратното е възможно. Т.е. аксион може да мине през ядрото на Слънцето и в короната да се преобразува във фотон.

Да, знам. "Реалността е по-странна от научната фантастика", Стивън Хокинг.

Бъдещите костюми на астронавтите на НАСА

noreply@blogger.com (MartinSotirov) — Sun, 15 Jun 2008 07:00:00 +0000

НАСА обяви миналия Четвъртък, че е сключила договор с компанията Oceaneering International от Хюстън, Тексас за разработката на нови космически костюми за мисии до МКС и евентуално за програмата Констелейшън до Луната.

Компанията има време от Юни 2008 до Септември 2014г. да изгради, тества и оцени костюмите, за да са готови за първите човешки полети от Констелейшън през 2015г. За този първи период от разработката Oceaneering International имат 183 милиона долара от НАСА.

Също така има опция за сключване на още два под-договора. Първият за разработката на костюмите "Конфигурация 2". Те ще са за повърхността на Луната и ще представляват нещо като ъпгрейд на Конфигурация 1. Астронавтите ще трябва да могат да ги носят поне седмица без прекъсване, за да са готови за евентуални 6-месечни експедиции до Луната. Договор за конфигурация 2 може да бъде сключен за периода 2010 - 2018г. на стойност 302 милиона долара.

Договор за конфигурация 1 би бил между 2014 - 2018г. на стойност $ 260 милиона. Тези костюми ще са за капсулата Орион по време на пътешествието до Луната, както и за пътувания до МКС.

Ще трябва да има 4 костюма за Луната и по 6 за МКС. Сега вече са сключени договори за всичките основни части за мисиите до Луната. През изминалите 2 години НАСА подписа договори за капсулата Орион и носещата ракета Арес I.

NASA Press Release