Спри и помисли!

Как се раждат идеите?

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 06 Jan 2012 05:18:00 +0000

Има книги, в които ценната идея, полезната информация е така затрупана с пластове ненужни думи, че е много трудно да я откриеш. "Как се раждат идеите" на Джак Фостър е точно от този тип книги. Когато я прочетеш си казваш: "Да, тук има много полезни неща", но самото четене е изключително мъчително, въпреки скромните 190 страници.

Защо се получава така?

Първо, книгата е написана изцяло в повелително наклонение. Това за американските читатели може и да е приемливо, но моето наблюдение, че ние, българите сме много скептични към всеки, който се опитва да ни дава акъл. Вижте как изглежда съдържанието на книгата:

Какво е идея?
Забавлявай се
Настройте се на вълна идеи
Съсредоточете мислите си върху идеите
Запазете повече от детето в себе си
Събирайте повече информация
Съберете кураж
Преосмислете начина си на мислене
Научете се да комбинирате
Определете проблема
Събирайте информация
Търсете идеята
Забравете всичко
Приведете идеята в действие

Oсвен първата глава, която е във въпросителна форма, всички останали са в повелително наклонение, което е ужасно досадно. Нещо повече, понеже на автора му е трудно да се аргументира, т.е. да отговори на фундаменталния въпрос защо трябва да следваме неговите съвети, той привежда на помощ тонове цитати от известни (и не толкова известни) поети, художници и политици, които би трябвало да ни убедят в неговите тези. Аз обичам мъдри мисли на велики хора и често си ги припомням за да се мотивирам да свърша някаква работа, но тук всичко е прекалено много. Всяка глава започва с по 3-4 цитата, а после вътре има цели страници с цитати, което много трудно се преглъща. А като добавим ужасните грешки в транскрибирането на имената на авторите на тези цитати, четенето се превръща в истинско изпитание за нервите.

(Признавам, че Деси Бошнакова, която е издател и преводач на книгата, ми е приятелка, но не е допустимо да транскрибираш имената на френския математик Анри Поанкаре и на френския поет Шарл Бодлер като Хенри Пойнкаре и Бауделер. Надявам се да ми прости критичните забележки, защото са добронамерени и бих искал да доведат до по-високо качество в бъдещите преводи.)

Аз смятам, че най-добрият начин да убедиш някого в своята теза, е да приложиш конкретни примери. А ако тези примери са лично преживяни от теб - още по-добре. Авторът успява да даде примери в някои от съветите си, което прави книгата наистина полезна, но за съжаление, те всички са от областта на рекламата, която е неговата собствена професия. Естествено, съветите от книгата могат да се прилагат в много други области (и точно затова и аз пиша това ревю), но твърде едностранния подход към примерите може да отблъсне читателя, ако той не се занимава с писане на рекламни текстове.

В крайна сметка къде е ползата от тази книга?

Ползата е в това да повярвате, че не е нужно да сте гений, за да родите добра идея. Добрите идеи са навсякъде и човек трябва да се настрои умствено да ги открива. Забавното настроение, упражняването в създаване на идеи, добре сработения екип, задълбоченото проучване на материята и най-вече умението за задаване всякакви странни въпроси са основните фактори, които могат да ви гарантират създаването на една добра идея.

Добрите идеи не идват "от небето". Те са плод на много труд, на упражняване на мозъка и на добро познаване на проблематиката. Тази теза изтъкват и други автори и това е може би най-ценния съвет: работете усилено и постоянно мислете за вашия проблем - неминуемо в един момент ще ви проблесне гениалната идея. Даже не само една, а много, от които бихте могли да избирате.

Важно е човек да не губи кураж и вяра в собствените си способности. Милиони добри идеи са били убити от недоверието и страха на колеги и началници, а ние сме се страхували да ги защитим. Ако човек вярва в своята идея и "забрави, че е невъзможна", то тя може да бъде реализирана.

За мен най-ценното от книгата "Как се раждат идеите" са въпросите от типа "Какво би станало, ако...", които да се научим да задаваме към своите продукти и идеи. Ето няколко примера от книгата:

Какво ще стане, ако смалим продукта? Или го удължим? Или променим формата му? Или сменим цвета му? Или го изсветлим? Или го направим по-тежък? Или го поставим в различна опаковка? Или го направим два пъти по-здрав? Или по-благонадежден? Или по-неблагонадежден?
Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза? Или по-евтина? Или по-удобна? Или по-достъпна? Или по-недостъпна? Или по-ефективна?
Или по-бавна? Или по-скъпа? Или по-неудобна? Или по-неефективна?
Ако можем да добавим нещо към продукта или услугата, какво бихме добавили?
Ако можем да премахнем нещо от продукта или услугата, какво бихме премахнали?

Същото се отнася, ако решаваме даден проблем:

Какво би станало, ако всеки имаше същия проблем?
Какво би станало, ако никой друг няма такъв проблем?
Какво би станало, ако най-големият ви конкурент е изправен пред същия проблем?
Какво би станало, ако проблемът продължи и догодина? Ами ако продължи още 10 години?
Какво би станало, ако някой ви даде един милион долара в брой, за да разрешите проблема, как ще изхарчите тези пари?

В книгата има още много подобни въпроси, които според мен са най-добрия механизъм за отключване на креативното мислене, решаване на проблеми и раждане на нови идеи.

Затова на въпроса "Струва ли си да се купи тази книга?" отговарям: да, струва си. На моменти е досадна, но ако решите да последвате съветите на автора, да приложите някои от упражненията и да се научите да задавате въпроси като горните, със сигурност ще можете да раждате много и оригинални идеи. Единственото, което не трябва да забравяте, е, че идеята не струва нищо, ако не се реализира. Затова, дори и да не ви изглежда най-добрата, дори и околните да смятат, че е безсмислена или налудничава, ако имате добра идея и вярвате в нея, не се помотвайте, а веднага се заловете с нейната реализация.

Успех!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Дългата опашка или икономиката на безкрайния рафт

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 30 Mar 2011 09:15:00 +0000

Крис Андерсън е главен редактор на списание Wired и развива идеята си за икономиката на Дългата опашка в едноименната си статия още през 2004 г. По-късно, през 2006 г. излиза първото издание на книгата с такова заглавие и след небивалия интерес е преиздадена и през 2008 г. У нас излиза през 2009 г. от издателство "Изток-Запад".

За какво става въпрос?

Авторът съпоставя така наречената "хитова икономика", която се цели в продажбите на малко продукти за много клиенти (късата, но висока глава на графиката) на нишовата икономика, която се цели в продаването на изобилие от стоки, всяка от които е предназначена за тясна група клиенти (дългата и тънка опашка на графиката) и обяснява произхода и смисъла на различните подходи.

Икономиката на хитовете се обосновава от високата цена за съхранение на материалните продукти. Ако продавате прах за пране, например, не можете да изложите на рафтовете в магазина си всички марки, които съществуват на пазара, защото ще заемете цялото си пазарно пространство и няма да можете да продавате нищо друго. Вместо това, вие излагате само една-две марки, които смятате за най-добри (най-качествени или най-популярни) и очаквате масата клиенти да си купят точно от тях (защото правят бялото истински бяло :-) ). Останалото рафтово пространство използвате за други хитови стоки, така че да получите максимална печалба от тяхната продажба.

Съвсем по друг начин стоят нещата с цифровите продукти и услуги, които се продават в Интернет и чието съхранение на практика не струва нищо. Тогава вие можете да продавате абсолютно всички възможни стоки от даден вид, защото все някой може да се заинтересува от тях и да ви донесе приход, а разходите по продажбата са почти нулеви. Пример за това за електронните книжарници като Amazon, сайтове за сваляне на музика като iTunes и други.

Прочетете още »

Психология на успеха или Какво научих от семинара на Браян Трейси

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 28 Feb 2011 12:31:00 +0000

Миналият петък, 25.02.2011, в София се състоя първият у нас семинар на Браян Трейси, озаглавен "Психология на успеха". Браян Трейси е всепризнат гуру - консултант и лектор по въпросите за бизнес успеха, продажбите, управлението на времето и личностното развитие - и за някои хора има полу-божествен статут. Други пък го смятат за шарлатанин и едва ли не водач на религиозна секта.

Трябва да си призная, че и аз спадах доскоро в категорията на вторите. Бях чел някои негови книги, но ми изглеждаха ужасно повърхностни, а идеите в тях бяха съвсем щедро заимствани от други автори преди него. Бях гледал негови видео-уроци, от които бях останал с впечатлението, че е някакъв мазен и хипнотизиращ зрителя измамник, чиято единствена цел е да ти прибере парите, а ти да не разбереш как и защо.

Дали не съм попадал на подходящите материали, или пък просто не ми е било дошло времето - не знам, но мнението ми коренно се промени след срещата на живо на семинара в петък. И не защото той се оказа много харизматичен лектор, или защото е казал нещо изключително умно и неизвестно досега - по скоро, защото аз успях благодарение на това, което чух, да си отговоря
на въпросите, които ме мъчеха досега и да си създам силна мотивация за действие, а действието, както всички знаем, е най-важният фактор за успеха.

В началото Браян говори за себеуважението и ни накара няколко пъти да повторим на глас "Харесвам се!" - нещо толкова просто, но явно за мнозина се оказа плашещо, след като в социалните мрежи се изля толкова злоба по негов адрес, че за тази глупост не си заслужавало човек да дава пари. Всъщност, да успееш да признаеш и да пребориш собственото си усещане за малоценност, е една голяма победа по пътя към успеха и със сигурност си заслужава да платиш много за това. Увереността в собствените сили и качества, умението да поемеш отговорност за постъпките в живота си - това са едни от най-важните предпоставки за успеха.

Може и на вас да ви звучи елементарно и повърхностно - така, както ми звучеше и на мен при първата среща с неговите книги, - точно затова съм доволен, че бях на семинара, защото там имаше някаква магия - създаде се невероятно силна позитивна енергия, която се споделяше от всички участници и ни зареди с желание да започнем да правим първите стъпки към своя успех.

Срещнах хора, които казаха, че всичко това си го знаят. Да, и аз го знаех, но от години не правех (почти) нищо - само си мечтаех и си мислех за нещата, които искам да направя, но не предприемах никакви действия. Защото да действаш е трудно, това те изкарва от зоната на комфорт и не е особено приятно. Истината, обаче, е, че ако не предприемеш никакви действия, нищо няма да постигнеш. И явно е трябвало някой да ми го заяви в лицето, за да се стресна и да разбера, че трябва да си размърдам задника, ако искам да постигна нещо в оставащите ми години.

Браян Трейси казва: постави си цели и ги преследвай една по една. Направи си план за следващите няколко години и го следвай неотлъчно. Но в моето съзнание едно червейче постоянно ме ядеше: "Добре, но ако съм си поставил грешна цел и се окаже, че пет години съм копал в грешната посока? Ще излезе, че съм пропилял цели пет години от живота си!" На семинара Браян ми даде точния отговор на този въпрос:

Времето тече неумолимо и след пет години ще са изминали пет години от живота ти. От теб зависи как ще си го прекарал. Дали ще си правил нещо в преследване на една цел (пък била тя и не съвсем точна) или нищо няма да си правил - те ще са отминали. Важното е да си вършил нещо полезно за себе си.

Освен това, вършейки действие в посока на целта, можеш да я разбереш по-добре и ако се налага, можеш да промениш в движение. Примерът, който той даде, беше с управлението на самолет - през 99% от времето самолетът постоянно се отклонява от предварително набелязаната цел и пилотът работи, за да коригира това отклонение. В крайна сметка, самолетът пристига точно навреме на мястото, където се е очаквало да пристигне. Докато се движиш, можеш да коригираш посоката и пак да стигнеш там, където искаш. Ако не се движиш, никъде няма да стигнеш. Толкова е просто!

Вероятно съм имал някакви мисли и идеи в себе си, но те са били заровени дълбоко в съзнанието ми или затрупани под слой недоверие, съмнение и страх. Семинарът на Браян Трейси ги изрови и събуди в мен желанието за действие. Вярвам, че ако успея да запазя това желание, енергията и мотивацията си, рано или късно ще постигна успеха, който целя и никой хейтър-многознайко няма да е в състояние да ме отклони от моя път.

За мен семинарът беше много разбуждащ, надъхващ, зареждащ с енергия и мотивиращ. Срещнах много приятели и колеги от Клуб "Спри и помисли!", с които проведохме креативни разговори и обменихме интересни идеи - Тодор Христов, Ивелина Атанасова, Борис Луканов, Пламен Петров, Бисер Вълов, Росен Живков, Искрен Пушкаров, Пламен "Паганел" Желязков. Запознах се и с нови и интересни хора - млади (по възраст и по дух), предприемчиви и всичките заредени с желание и страст да успеят. Сигурен съм, че повечето от тях ще го постигнат!

Аз самият си съставих списък от цели, които смятам да постигне в следващите пет години и вече започнах да работя по него, а резултатите ще започнат да се виждат съвсем скоро. :-)

Успех!

P.S. Можете да видите чудесното ревю на Тодор Христов, включващо и няколко видео клипа, както и откровено хейтърския пост на Събина Панайотова, която изобщо не беше на семинара. Все пак, човек е добре да види различни гледни точки.

За моторите, свободата, легендарните марки и легендата за бай Митре

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 18 Feb 2011 20:35:00 +0000

Чета една книга, наречена "Легендарните марки" и тя ме провокира към много размисли. Книгата е нещо като учебник по маркетинг и вероятно по-късно ще напиша специално ревю за нея, но този пост е посветен на моторите.

Авторът Лорънс Винсент разказва в един момент как трябва да се направи маркетингово проучване на настроенията, мислите и мечтите на хората, за да може да се изгради съответното маркетингово послание. И понеже конкретният пример беше за мотори, в него се акцентираше върху факта, че много хора свързват карането на мотор със свободата да пътуваш където си поискаш, да носиш кожени дрехи и да не се съобразяваш много-много с общественото мнение, но в същото време не могат да си позволят лукса да се отдадат на тази мечта, тъй като от понеделник до петък са ангажирани с ежедневните си задачи, които включват каране на кола и висене по задръстванията в час пик, носене на костюм и вратовръзка по цял ден, кланяне на досадни клиенти и целуването на задниците на омразни шефове.

Дори в почивните дни градският човек има предначертани задължения, като чистене, пазаруване от хипермаркета, миене на колата и водене на децата в зоопарка, че единственото му удоволствие, което бегло му напомня за свободата и високите скорости, е гледането на Формула 1 в неделя следобед с чаша хладна бира пред телевизора.

Моторът си остава един блян недостижим...

Все пак, понеже и аз съм бил в подобна ситуация (въвлечен в ежедневния омагьосан кръг на корпоративния живот) и съм си мечтал да имам мотор, с който да бродя по пътищата на света свободен и неукротим (поне в събота и неделя), се замислих какво всъщност ме спира да си купя мотор. И отговорът, колкото и странно да изглежда, не е отдадеността на някоя легендарна марка (както се опитва да ни внуши авторът), дори не е липсата на пари (пари се печелят рано или късно), а нещо много по-обикновено, поне на пръв поглед. Всъщност, две неща.

Прочетете още »

Мегалан - активен и отговорен мениджмънт

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 15 Sep 2010 09:56:00 +0000

Покрай новината на деня днес за поглъщането на (може би най-добрата) интернет компания Мегалан от Мобилтел, попаднах на същата публикация във форума на Мегалан и бях изключително приятно изненадан от активното участие на господин Иво Джоков - оперативен директор на фирмата.

Човекът не просто пуска PR съобщения за клиентите си, но и лично и активно участва във форума, отговаряйки честно и делово на въпросите, които клиентите му задават. Проявява се и като добър администратор, непозволявайки разговорът да излезе встрани от темата и добрия тон да бъде нарушен.

Много приятно съм изненадан от такова поведение на висш фирмен шеф. Не, че не трябва да е такова - напротив! - точно това винаги съм искал да видя у нашите мениджъри - без да се крият зад титли, секретарки и пресаташета, лично и делово, със загриженост за клиента, да отговарят на поставените въпроси и да решават възникнали проблеми. Изненадан съм, защото досега не бях виждал жив пример за това, но онова, което г-н Джоков прави е наистина достойно за уважение. А това си личи и от отношението на клиентите, пишещи във форума, към него.

Поздравявам го сърдечно и се надявам, че и след сливането с Мобилтел, Мегалан ще остане фирма, на която може да се разчита.

Забележка: поради стечение на обстоятелствата не съм клиент на фирмата и нямам никаква материална изгода от написването на този текст. Той е продукт на искреното ми убеждение, че това е правилният подход на един мениджър към своя бизнес и на действителния пример, който виждам в лицето на Иво Джоков.

Обучение за софтуерни и интернет предприемачи

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 29 Apr 2010 09:23:00 +0000

Често твърдим (може би не без основание), че сме много силни в областта на писането на софтуер и разработването на интернет приложения. Обаче трудно можем да се похвалим с някакво значимо бизнес постижение в тази област. Нямаме си софтуерни предприемачи, които да са локален еквивалент на Бил Гейтс, Стив Джобс или Майкъл Дел. Или ако ги има, не са известни на широката публика.

Това, обаче, означава ли, че нямаме потенциал да бъдем такива? Едва ли. Може би ни трябват повече знания, умения или пък предприемачески хъс. Точно това е една от целите на семинара, който се организира от Ай Ланс ООД, на тема „Предприемачество в софтуерния и интернет бизнес”. Той представлява тридневно интензивно обучение, което ще се проведе в София на 21, 22 и 23 май, 2010 г. и е част от веригата образователни програми „Start in Garage”. Неговата цел е да събуди предприемаческия дух и да даде основни знания и насоки на всички, които вярват, че може да се прави бизнес с производство на софтуер.

Повече информация за събитието можете да прочетете в моя блог PM Stories, където скоро ще публикувам и интервю с организаторите на семинара. Важно е да знаете, че всички мои читатели имат право на 10% отстъпка от таксата за регистрация за участие в тридневната програма. Прочетете публикацията в PM Stories, за да видите как става това.

Вярвам, че подобни събития са много полезни за събуждането и развитието на бизнес предприемачеството у нас, а съвременните компютърни технологии предлагат необятно поле от възможности.

Кое има значение днес? - Една безплатна електронна книга за ценностите на новото време

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 14 Dec 2009 14:55:00 +0000

Сет Годин е публикувал една безплатна електронна книга за ценностите на новата интернет епоха - кое се цени от хората и какво е нужно да притежаваме като качества, за бъдем успешни в днешно време.

Книгата е озаглавена Кое има значение днес? (What Matters Now?) и включва мисли и идеи на някои от най-популярните автори и блогъри в интернет като: Dan Pink, David Meerman Scott, Tom Peters, Gary Vaynerchuk, Guy Kawasaki, Gina Trapani, Hugh MacLeod, Penelope Trunk, Tim O'Reilly, Merlin Mann, Seth Godin и много други.

Тя е чудесен коледен подарък за всички нас и може да ни помогне да си изясним визията и целите за новата 2010 година, а и за всички години занапред. Можете да я свалите безплатно от тук. Приятно четене и успех!

Не умирай бавно!

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Sat, 31 Oct 2009 08:27:00 +0000

Не умирай бавно!

Спри и помисли!

Бъдещето на телевизията

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 26 Oct 2009 20:27:00 +0000

Както вече писах в предишния пост, на конференцията Webit имаше и добри, и не толкова добри презентации, но онова, което най-много ме впечатли, беше презентацията на Христо Тучев за бъдещето на телевизията, впечатленията си от която искам да ви споделя днес.

Представяте ли си да можете да гледате не това, което са ви подготвили редакторите в телевизията, а онова, което лично на вас ви харесва? И то точно тогава, когато ви трябва? Да можете да ползвате взаимозаменяемо телевизора, компютъра и мобилния телефон? Да гледате телевизия по телефона си и да сърфирате в интернет от телевизора си? Да гледате новините не когато дават вечерната емисия, а когато се интересувате от тях?

В телевизията на бъдещето няма “Prime time”, а ”My time”

казва той. И това ми прозвуча много революционно.

Това, разбира се, поражда много въпроси за бъдещето на общуването между хората и дали една такава медия няма да ни зомбира още повече от сега, но аз врвам, че човечеството има вродени механизми, които го предпазват от това.

Оказа се, че всичко необходимо да се случи новата форма на телевизионно възприятие го има като технология и не е нитко с космическа сложност, нито космически скъпо. Нужно е само желание от страна на големите играчи на пазара, за да получим едно съвсем различно медийно преживяване.

Христо Тучев не само изнесе великолепна презентация, представяйки своята визия за телевизията на бъдещето, но след това ни покани на щанда на фирмата, която той управлява - Interactive Media Services - където ни беше направена впечатляваща демонстрация на голяма част от възможностите на съвременните технологии.

На сайта на IMS можете да видите пълен видеозапис на презентацията на г-н Тучев, включваща и последвалата дискусия, където се проявявам аз с интересните си въпроси. Силно ви препоръчвам да я гледате! Не отнема много време - само 36 минути - но дава страхотна храна за размисъл, започвайки още от заглавието:

„Краят на телевизията наближава. Готови ли сте за това, което следва?”

Webit, блоговете и бъдещето на рекламата

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 09 Oct 2009 17:56:00 +0000

На 7-ми и 8-ми октомври в НДК се проведе изложението Webit, обявено от някои като най-голямото e-business и e-marketing събитие на Балканите, на което имах възможноста да присъствам. Че беше голямо - голямо беше - имаше 49 обявени презентации и панели! И разбира се, провеждането на такова събитие струва ужасно много труд и нерви, които организаторите самоотвержено бяха положили. Безспорно организацията беше отлична, което е наистина един голям успех за събитие от подобен род и мащаб в България.

Друг е въпросът дали е нужно да бъде толкова голямо, за да бъде качествено. Аз не мога да отговоря на този въпрос, защото посетих сам някои от презентациите и съм формирал мнението си на базата на много малка част от цялото събитие. По принцип не съм почитател на такива мащабни конференции, защото рядко човек може да научи нещо ценно от тях. Обикновено такива събития са много скъпи и посетителите идват винаги за сметка на работодателите си и основно с цел да се покажат сред обществото. Видите ли, това е елитно събитие и аз съм част от елита.

Webit за първи път (според мен) предложи много гъвкава схема, с която наруши снобското статукво на подобен род събития. Първо, предложи множество безплатни презентации, които въпреки откровено рекламния си дух, споделиха много интересни идеи и виждания. Второ, даде възможност на участниците да изберат само някои от платените презентации и панели, така че хем да си участвал, хем цената да бъде поносима. Това, според мен, беше най-сполучливия ход, благодарение на който в събитието се включиха много хора и се получи балансирано присъствие на всички презентации.

Аз присъствах на Webit като блогър и това, което ме интересуваше, беше мнението на големите играчи на рекламния пазар за блоговете (особено тематичните такива) като място за насочена и ефективна реклама. За съжаление, това, което чух и видях, ме убеди, че на никой не му пука за блогърите. Всички все още залагат на масовата реклама и търсят все по-големи аудитории, които да облъчват. Количеството все още владее над качеството.

Всички знаят, че широкоспектърните реклами в големите медии са неефективни. Защо трябва да даваш маса пари да облъчваш една разнообразна група от няколко милиона човека с реклами, за да постигнеш 20 продажби, когато можеш да представиш продукта си пред подбрана аудитория от 200 човека и пак да направиш 20 продажби, като второто е стотици или хиляди пъти по-евтино? И въпреки това, рекламодателите избират първия вариант. Явно хората с големите пари държат на статуквото и все още се опитват да го запазят и да го изцеждат, въпреки настъпващите промени в мисленето на хората и въпреки "финансовата криза".

Като блогър съм разочарован от представянето на така наречените "големи марки". Някои от по-скромните презентации, проведени в по-малките зали, предложиха по-интересна храна за размисъл и за тях ще споделя и в следващите постове.

Хубавото на подобно събитие като Webit, е, че човек има възможността да се види с много хора, както от собствения си бранш, така и от сродни области, а също така и с много активни и популярни в интернет пространството личности. (На снимката по-горе сме: Огнян Младенов, Пламен Петров и моя милост (Майк Рам). Благодарности за фотото на Борислав Арапчев.)

В заключение, доволен съм, че посетих Webit, доволен съм, че се срещнах и запознах с нови и интересни личности, и че не си загубих цели два дни на това събитие. Доволен съм и от начина, по който беше проведено. Организаторите обещават то да се превърне в традиция и да предлага и други събития и мероприятия - остава само да им пожелаем успех и да се фокусират повече в качеството, отколкото в количеството - във всяко едно отношение.

Препоръчани книги: Сет Годин

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 24 Sep 2009 13:41:00 +0000

Книгите са прозорец към света. Така ни учеха едно време, когато бяхме малки. Днес, може би ролята на прозорец към света играе интернет, особено за такива пристрастени като мен, но книгата все още има своето свято и ценно място в сърцето ми. Трудно ми е да обясня какво намирам в една книга и защо понякога предпочитам да гушна едно хартиено томче, вместо да гледам видео в youtube или да чета PDF-и от екрана на компютъра. Деси Бошнакова го е направила по-добре от мен. Има нещо много интимно в четенето на книги, а в тях все още има скрито много полезно знание.

Мисля да започна по-активно да пиша за интересните книги, които съм прочел или пък са ми били препоръчани. Ако не тук, то в новия блог, който подготвям (просто този блог ще го преместя на друго място). За съжаление, нещо не успявам да сколасам с времето, а щом започвам да се оплаквам с липса на време, значи нещо в организацията и в дисциплината ми куца. Ще трябва да се стегна и да започна да си използвам времето по-ефективно.

Затова засега започвам с една колекция от книги, препоръчани от Сет Годин. Доста разнообразни по характер, но сигурно си струва да се прочетат. Аз лично съм чел само "Магията на мащабното мислене" на Дейвид Шуорц, но съм чувал добри неща за Chris Brogan и братята Chip и Dan Heath, а на Rajesh Setty и Gary Vaynerchuk съм заклет фен.

Ако някой е чел книга от този списък, ще се радвам да споделите вашето мнение за тях. Пък и аз ще споделя мнение по-нататък. Интересно, освен книгата на Шуорц, дали има и други, преведени на български?

Новите правила в ПР

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 18 Sep 2009 07:03:00 +0000

Така се казва книгата на Дейвид Миърман Скот, която издателство ROI Communication пусна на нашия пазар. Освен в книжно тяло, тя се предлага и в електронен вид, при това напълно безплатно, тъй като книгата е публикувана под Creative Commons лиценз.

Кои са новите правила в ПР?

Авторът отстоява тезата, че днес, при необятните възможности на интернет, всеки се е превърнал в медиа и не е нужно да търсите посредници, за да споделите вашите новини, а трябва да осъществявате директен контакт с потребителите на вашата информация и стока.

Комуникацията става директна, без посредници. Мрежата промени правилата. Купувачите четат вашия нюзрилийз директно и вие трябва да говорите на техния език.

В книгата има интересни идеи и полезни практически съвети. Не че ролята на големите медии в ПР-а си се е обезличила, но днес всеки може да постигне много и сам, като с това се подобрява неверотно много ефективността на комуникацията, и се повишава взаимното доверие с клиента.

Свалете си книгата и я прочетете - не е голяма, но за онези, които се интересуват от ПР, вярвам, че ще бъде полезна.

Конкурс за най-добра презентация 2009

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 10 Aug 2009 16:07:00 +0000

Конкурсът за най-добра презентация се организира от сайта за споделяне на презентации slideshare.com и вече се провежда за трета поредна година. Идеята на тазгодишното издание на конкурса е да популяризира създаването и представянето на презентации като социално явление и мощно средство за споделяне на идеи и затова в гласуването ще бъдат включени най-популярните социални мрежи като Facebook, LinkedIn и Twitter.

Сред журито отново са включени известни имена като Guy Kawasaki (gkawasaki в SlideShare), David Armano (darmano в SlideShare) и Padmasree Warrior (padmasree в SlideShare), а наградите определено са стойностни: първа награда - MacBook Pro, втора - Amazon Kindle и трета - iPhone 3G.

Темите, по които можете да изработите своите презентации, могат да бъдат най-различни - да разкажете за родния си град, за себе си или за любимата си кола, да представите бизнес план, трудова автобиография или оферта към инвеститори, или пък да демонстрирате креативност и да споделите своите най-шантави идеи със света.

Категориите, в които може да бъде регистрирана една презентация са:

Бизнес
Образование
Технологии
Креативни
За мен

Вижте една презентация, която разкрива основните акценти на тазгодишния конкурс за най-добра презентация:

SlideShare World's Best Presentation Contest 2009

В конкурса може да се участва с презентации в най-популярните формати - PowerPoint (PPT, PPS, POT, PPTX), OpenOffice (ODP), PDF, Adobe PDF Portfolios и Keynote. Трябва само да имате акаунт в Slideshare (много лесно става и е безплатно) и да сте публикували своите презентации между 3-ти август и 8-ми септември 2009 година.

От този анонс можете да научите повече информация, както и да видите миналогодишните победители в конкурса, а това е официалната страница на конкурса.

Аз мисля да участвам. Не съм много добър в дизайна, но важното е човек постоянно да работи, за да стане по-добър. Няма значение дали ще спечеля награда или не - важното е докажа на себе си, че мога да направя нещо добро, пък дори и само в собствените си очи. Не е страшно - включете се и вие. Пък може и някой от нас да спечели :-)

Th!nkTweet от Rajesh Setty - мъдрост в 140 сивола

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 15 Jun 2009 11:23:00 +0000

Twitter доказа, че 140 символа са достатъчни, за да изразиш себе си пред света. Rajesh Setty доказа, че 140 символа са достатъчни, за да кажеш нещо умно и стойностно. Той създаде канал в своя Twitter акаунт - #ThinkTweet - където споделя своите открития за бизнеса и човешките взаимоотношения с хората, които го следват.

Аз все още съм новак в бизнеса, въпреки че вече не съм много млад, и още търся своя път. Не съм постигнал успеха, към който се стремя, но поне едно нещо успях да науча. Ако искаш да бъдеш велик в бизнеса, трябва да бъдеш велик човек. И Раджеш ме учи на това. В неговите постове в блога и в Twitter винаги мога да намеря провокативни идеи, които ме карат да се замисля върху това кой съм аз, за какво си използвам времето и какво давам на света. А когато човек започне да си задава такива въпроси, той неизбежно ще открие отговор за себе си и точно това е нещото, което ще го направи по-добър човек, нещото, което ще довете неговите начинания до успешен край.

Вече писах за неговия канал в Twitter, но сега Раджеш е събрал 140 от своите Twitter прозрения в една малка книга. Тя е озаглавена #ThinkTweet Book 1: Bite-sized lessons for a fast paced world. (Уроци на малки хапки за забързания живот) Това 100% чиста, висококачествена мъдрост и въпреки, че той казва, че книгата може да се прочете за 15 минути, аз не ви препоръчвам да я претупате толкова набързо. Много по-добре е след всяко прочетено изречение да спрете за момент, да се вгледате в себе си и да помислите върху него. Ако пък наистина я намерите за пристрастяваща - прочетете я веднъж, а после помислете върху онова, което ви е впечатлило. После я прочетете още един път, но по-бавно, защото това не е книга, която можеш да прехвърлиш набързо и да зарежеш. това е книга, която трябва винаги да имаш до себе си и да я отваряш в моменти, когато имаш нужда от кураж, насока или духовна подкрепа за нещата, с които се бориш.

Ето няколко цитата, които мен много ме впечатлиха:

Колкото и живо да си представяш нещо, то си остава фантазия. Чака те работа, за да я превърнеш в реалност.
Ако никой не те слуша, когато говориш, викането няма да помогне.
Когато станеш някой е много лесно да забравиш онези, които са били до теб, когато си бил никой.
Абсолютната фантазия: да очакваш блестящи резултати от посредствени усилия.
Ако не си по средата на нещо важно, много е вероятно да си по средата на голяма бъркотия.
Винаги можеш да обвиниш лошия късмет.
Трудно е да намериш решение, когато си част от проблема.
Ако единственият начин да докажеш, че си прав, е като докажеш, че другият греши, помисли отново!
140 символа могат да бъдат ТВЪРДЕ МНОГО, когато нямаш какво да кажеш.
Всеки си мисли, че е над "средното равнище", доказвайки, че мнозинството хора имат проблем с математиката.
Не се опитвай да спечелиш награда за най-добро извинение. В тази игра има твърде голяма конкуренция.

Произведенията на Раджеш Сети наистина промениха моя живот и моето разбиране за успеха. Неговият блог, неговите послания в Twitter, неговите книги. Те напълно подкрепят моето житейско кредо "Спри и помисли!" и аз черпя от тях мъдрост и духовна енергия. Ако намирате тези мисли вдъхновяващи - купете си книгата #ThinkTweet! Ползата, която ще получите от нея, е неизмерима! И както може да се види от заглавието, това ще бъде серия от книги, така че ще очакваме още...

Изкуството на презентацията - примери от конференцията TED

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 04 Jun 2009 11:17:00 +0000

Конференцията TED е едно истинско празненство на идеите и великолепните презентации. Хората, поканени да говорят там, са истински майстори в изкуството да овладеят публиката, да й внушат своите идеи и да я запалят за действие.

Има много сайтове и много книги написани върху това как е най-правилно да се подготвят и провеждат презентации, какви умения трябва да развиваме в себе си и как да се държим пред публика. Факт е, обаче, че много малко хора следват тези съвети на практика и това донякъде е обяснимо - от една страна, наистина има прости правила, които трябва да следваме, защото са доказали, че вършат работа, но пък от друга не можем всички да бъдем еднакви като презентатори и да се държим по един и същи начин. Истината е, че за всяка конкретна ситуация трябва да се намери конкретен подход. Както казват американците "one size doesn't fit all" - един размер не става за всички.

Garr Reynolds, автор на един от най-популярните блогове, посветени на презентирането - Presentation Zen - ни дава един чудесен пример и за двете неща в една статия - предлага ни един малко хумористичен вариант на 10-те Божи заповеди за презентатора (които са написани на един доста стар вариант на английски език, поради което не се наех да ги превеждам, но вярвам, че ще разберете духа им), както и няколко много ярки примера на индивидуален стил на презентиране, взети от конференцията TED, някои от които грубо нарушават споменатите заповеди, но пък имат невероятен успех върху публиката.

Ето някои от тях, които аз съм гледал и действително са ме впечатлили:

Sir Ken Robinson: Do schools kill creativity? Презентация без слайдове и без текст, но с много страст, вдъхновение и типично английски чувство за хумор.

Seth Godin: Why tribes, not money or factories, will change the world. За тази презентация писах и аз наскоро. Сет Годин е известен с умението си да подбира уникални илюстрации за своите речи. Без почти никакъв текст, само с картинки в слайдовете си, неговите презентации имат изключително силно въздействие върху възприятието на зрителите.

Al Gore: 15 ways to avert a climate crisis. Независимо, че някои от фактите и доказателствата за глобалното затопляне, които той прилага в своите речи, се оспорват от мнозина, Ал Гор несъмнено е въздействащ презентатор, а визуалните му средства са впечатляващи.

Isabel Allende: Tales of passion. Едно приятно изключение от всички правила. Тя чете лекцията си от текст и не използва никави слайдове, но пък за сметка на това не само текстът е много силен, но и представянето му пред аудиторията разкрива един човек, който говори право от сърцето си и с това печели любовта на публиката.

Tony Robbins: Why we do what we do. Гар Рейнолдс твърди, че слайдовете му са клапави, но това не си личи много от записа (предполагам, че Гар е присъствал лично на тази лекция). Това, което ще видите на видеото, е един човек, който излъчва пълна отдаденост и убеденост, и успява да създаде уникална връзка с аудиторията. Да, езкът му е малко грубичък и нецензурен, но пък това успява да стопи дистанцията със зрителите и да спечели тяхното доверие.

Hans Rosling: Debunking third-world myths with the best stats you've ever seen. Ако някой ви каже, че от сухи статистически данни може да се направи шоу, вероятно няма да му повярвате. Но ако гледате презентацията на д-р Розлинг, ще разберете, че сте сбъркали. Уникално представление, доказващо, че всяка тема и всяко средство могат да бъдат интересни, ако презентаторът притежава умението да ги направи такива.

Larry Lessig: How creativity is being strangled by the law. Професор Лесиг е уникален презентатор, злоупотребяващ със слайдовете по един неповторим начин. Неговият стил се основава на много на брой слайдове с много малко, но набиващ се в съзнаниет текст в тях и на невероятното му умение да говори и да придвижва слайдовете в синхрон.

Bill Gates vs. Bill Gates. Бил Гейтс винаги е бил за Гар пример за лош лектор с много лоши слайдове - претрупани с много картинки, схеми, таблици и текст. Това е било някога. Днес, чичо Били е постигнал доста сериозен напредък в изкуството на презентацията, което няма как да не му бъде признато. Затова и участието му в конференцията TED тази година е заслужено признание за неговото умение за презентиране. Гар предлага две снимки от различни презентации, за да илюстрира разликата в стила на слайдовете, а тук можете да видите и запис на участието му в TED.

Тези примери са много хубави, защото показват майсторство в презентирането, постигнато по различни начини. Всеки, който се занимава с говорене пред публика, има какво да научи и да открие своя собствен стил. Стил, който да ви дава свободата да изразявате своите идеи и да въздействате върху вашата аудитория.

Приятно гледане!

NewBusiness - списание за стартиращи предприемачи

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 03 Jun 2009 04:10:00 +0000

Младите предприемачи имат още един полезен източник на информация - съвсем наскоро излезе нулевият брой на онлайн списанието NewBusiness, предназначено да помага и да информира всеки, който е решил да започне свой собствен бизнес.

В него ще намерите информация как да регистрирате фирмата си, мотивиращи материали защо да изберете пътя на предприемача, полезни идеи за бизнес, новини и информация за интересни събития. Списанието се издава на всеки две седмици само в електронен вид и може да се свали напълно безплатно от адрес http://newbusiness.bg/.

Изданието няма да е медия от традиционен тип, а ще е фокусирано върху реални проблеми, поставени от читателите, ще помества историите на успешно стартирали собственици на малък бизнес, читателски писма и забележки

казва Александър Александров, един от създателите на новото бизнес-списание в своя блог за бизнес софтуер.

Идеята е прекрасна, а и реализацията на първия брой е доста добре направена. Надявам се да запазят своя хъс и упоритост и да не отстъпват от идеите си, за да могат всички млади и предприемчиви хора да намерят своя ценен източник на информация. Остава само да им пожелаем успех и да станем редовни и конструктивни читатели.

Дайте на клиента нещо, за което не е мечтал

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 01 Jun 2009 04:15:00 +0000

Не можах да присъствам на поредното издание на Marketing Innovation Forum, но за щастие в медиите се появиха достатъчно коментари, които ми дадоха възможност да придобия представа за събитието, а в блога на "Капитал" се появи една чудесна статия с най-интересните цитати от презентацията на Кевин Робъртс, главен изпълнителен директор на Saatchi&Saatchi, в която открих интересни и провокиращи мисли.

Това, което най-много ме впечатли, беше следният цитат:

"Никога не давайте на клиента това, което иска от вас, дайте му нещо, за което не е мечтал, което е смятал за невъзможно", разсмя залата Кевин Робъртс.

Миналата година на конференцията Start Up един виден български маркетинг специалист (съжалявам, че не му запомних името, но може би е по-добре за него) каза точно обратното:

Дайте на клиента точно това, което иска и ще постигнете успех.

Сравнението между двете концепции е много интересно. Едната провокира креативността и оригиналните идеи. Другата - традицията и донакъде посредствеността. Едната крие много риск, но при успех гарантира голяма печалба. Другата гарантира сигурност и размиване сред многото подобни продукти.

Едната води до откриване на нови продукти, които да накарат клиента да се влюби в тях. Другата - до 61% "по-впечатляващ блясък на вашата коса", до "37% по-малко бръчки" и до "42% по-добро изпиране на упоритите петна".

Едната води до това да се втурнеш към компютъра, да отвориш Гугъл и да потърсиш повече информация за любимия продукт. Другата - до това да превключиш канала на телевизора щом започне досадния рекламен блок.

Не казвам, че единият подход е по-добър от другия. Просто водят до различно отношение от страна на клиента и различно чувство на удовлетворение у този, който прелага съответната стока или услуга. Изборът е изцяло ваш.

Коментарите под статията са негативни, надменни и саркастични, но това едва ли би учудило някого. Набива се на око мнението, че тези съвети са "неприложими" в български условия. Оставям настрана националния комплекс за малоценност, който прозира под тях, но думата "неприложими" носи много ценна информация. Истина е, че съветите, които г-н Робъртс дава, не се прилагат у нас. Но наричайки ги "неприложими" означава, че те не могат въобще да бъдат приложени. Това разкрива нежеланието дори да се направи опит да бъдат приложени. Дали поради страх, дали поради мързел - не знам, но очевидно е, че хората в маркетинговия бизнес сами си поставят бариери пред творческия си потенциал, оправдавайки се с безсмислици като тази, че съветите са неприложими.

Дори коментарът на авторката, че залата се е разсмяла, след като е чула този "чудат" съвет, означава, че българинът гледа на всичко, което става по света, през някаква странна изкривена национална призма, дистанцирано и изолирано, явно неразбиращ това, което му се казва и показва, но за сметка на това с огромно и непоклатимо самочувствие на всичко знаещ и всичко разбиращ.

Чудя се дали хората не ходят на подобни събития само заради безплатната манджа и заради възможността да се измъкнат за един ден от работа?

Не ме разбирайте погрешно - въобще не се опитвам да критикувам някого. В областта на маркетинга съм пълен аматьор, така че е много вероятно "разбиращите батковци" да са напълно прави, а "големите баровци" дошли през океана да ни дават акъл, да са само въздух под налягане. Аз, обаче, предпочитам да съм оригинален и моите клиенти да бъдат и мои фенове. Не искам да бъда един от многото производители на пазара, които предлагат все един и същи прах за пране, само че с "нова формула", която прави "бялото още по-бяло".

Въпрос на вътрешно усещане.

Петъчен виц. Не позволявай на глупаците да те повалят

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 22 May 2009 09:17:00 +0000

Преди доста време бях публикувал един пост, озаглавен Don't Let The Bozos Grind You Down, в който разказвах за книгата на Гай Кавазаки Rules For Revolutionaries. Една от главните му идеи е човек да вярва в собствените си сили и да следва своя предначертан път без да позволява на разни "умници" да го отклоняват или възпират от него. Нашите мечти са смисъла на нашия живот и в преследването им намираме своя духовен път и своето житейско удовлетворение. Без значение дали ще успеем да ги постигнем или не - само по пътя към тяхното изпълнение ние постигаме своето духовно израстване.

Днес попаднах на един прекрасен виц, илюстриращ идеята да не се вслушваме в съветите на "многознайковците" и да не се поддаваме на тяхното негативно влияние.

Един човек отишъл да се подстриже. Докато действала с ножиците фризьорката го попитала, как ще прекара наближаващите Великденски празници. Човекът споделил, че ще пътува до Рим.

- В Рим? Защо пък всички ходят там? Там е претъпкано – не можеш да се разминеш от туристи. А с какво ще пътувате? – попитала фризьорката.
- Купихме си билети от авиокомпанията X. Дадоха ни голяма отстъпка.
- Какво? Ще пътувате с X – възкликнала фризьорката – Това е ужасна компания – раздрънкани самолети, намръщени стюардеси, полетите им винаги закъсняват… А къде ще бъдете настанени?
- Резервирали сме стая в хотел Мариот – в центъра на града.
- Чувала съм, че това е най-лошият хотел в Рим – стаите са малки, обслужването лошо, а цените – убийствени. И какво ще правите в Рим?
- Ще разгледаме Ватикана и може би ще видим Папата.
- Ама че сте забавен – разсмяла се фризьорката. – Освен вас още милиони хора се надяват да видят Папата. И да го видите ще е толкова отдалече, че все едно не сте го видели… Желая ви късмет все пак.

След месец човекът отново отишъл да се подстриже и, разбира се, фризьорката го попитала как е прекарал в Рим.
- Беше чудесно! Летяхме точно по разписание със съвсем нов самолет. Получи се така че ни преместиха в салона за бизнес-класа. Храната и виното в Италия много ни харесаха. А хотела надмина всичките ни очаквания – преди месец е завършила реконструкцията му, за която са похарчени $25 млн. И няма да повярвате… поради някакво дублиране в резервациите се получи така, че ни настаниха в президентския апартамент без доплащане.
- Е радвам се… - казала фризьорката, усмихвайки се невярващо. - Ама Папата сигурно не успяхте да видите.
- Няма да повярвате, какъв късмет имахме. Докато се разхождахме из Ватикана, при нас дойде един служител и ни каза, че Папата желае да поговори с някои обикновени посетители. Последвахме го в един кабинет и, представяте ли си, след минута Папата влезе и ми протегна ръка. Аз го поздравих и разменихме няколко думи.
- Наистина ли? – скептично промърморила фризьорката - И какво ви каза Папата?
- Той попита: “Кой ви подстрига така ужасно?!”

Източник

Пожелавам ви слънчев и успешен ден!

Сет Годин: защо племената ще спасят света

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Tue, 12 May 2009 07:14:00 +0000

Сет Годин е мой личен гуру. Изключително оригинален и провокативен автор, силно въздействащ оратор, който никога няма да те остави безразличен. Вчера, на сайта на конференцията TED излезе неговата презентация от тазгодишното й издание - Защо племената ще спасят света, в която той споделя основните идеи, стоящи зад последната му книга Tribes (Племена).

В книгата и в презентацията, Сет Годин проповядва един нов стил на лидерство, което взема една идея и я довежда до реализация без да очаква и да търси институционална подкрепа, а просто като открива и събира на едно място онези хора, които вярват в нея и силно желаят нейното осъществяване. Откриването на хора, имащи общ интерес, и предоставянето им на начин за общуване, е в основата на новия начин на племенно лидерство според Годин.

Хората искат промяната и очакват някой да ги поведе. Станете техен лидер и променете света!

Вижте видеото. Заслужава си!

Съвети за писане от големите майстори

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 23 Apr 2009 11:14:00 +0000

Умелото боравене с думите е истинско изкуство и не всеки го може. Но на всеки от нас се налага да пише - къде като служебно задължение, къде като споделяне на мисли в блога си. Оказва се, че има прости принципи и правила, които могат да ни помогнат, ако не да станем следващия Хемингуей, то поне да се научим да пишем ясно и разбираемо, така че нашето произведение да направи впечатление на читателя и да му хареса.

Преслав Ганев от блога Литературата днес си е поставил задачата да събере и представи пред нас една високо стойностна колекция от съвети за писане от големите и успешни писатели. Разбира се, че не всеки си е поставил за цел да стане писател, но тези съвети са изключително полезни за всеки, който се занимава с някаква форма на писане, особено за блогъри.

Успешният блог се дължи най-вече на качественото съдържание. А едно от най-важните условия вашият текст да бъде качествен, е да бъде написан на разбираем и вълнуващ език. Точно затова, колекцията от съвети на големите майстори, представена от Преслав, е наистина безценно богатство.

Преслав е оформил тези съвети в електронна книга от 24 страници в PDF формат, озаглавена Съвети за писане на големите, която можете да свалите напълно безплатно от неговия сайт. Не се колебайте - свалете я и я прочетете! След това ви пожелавам успешно блогване!

Още материали за приключилата SEO конференция

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 13 Apr 2009 09:28:00 +0000

Първата у нас SEO конференция се оказа събитие от голямо значение за огромно мнозинство хора, занимаващи се най-разнообразни дейности в интернет - като започнем от начинаещи блогъри - пълни аматьори в оптимизацията, минем през програмисти и дизайнери и стигнем до професионални маркетьори и SEO консултанти.

Очевидно е, че при този интерес, идеята има накъде да се развива, така че очакваме следващите издания с още по-голямо нетърпение. Разбира се, за да бъдат нещата по-добри, е хубаво не само да чакаме наготово нещо хубаво да се случи, а и да помагаме активно. Ето защо отново декларирам моето желание да спомогна с каквото мога за бъдещите реализации на тази чудесна инициатива, с надеждата, че организаторите ще се възползват от моята помощ.

По-надолу ви предлагам няколко линка към други анализи и обзорни статии, които биха ви били полезни, за да придобиете по-добро впечатление от конференцията и да подобрите позициите на вашите сайтове в търсачките.

Тодор Христов (alabala.org) - Пръв сред SEO аматьорите, последен сред SEO специалистите
- Детайлен разказ за личните му впечатления от събитието, придружен с много полезни връзки, видео материали и снимки.
Димитър Николов (kreativen.com) - SEO конференцията приключи.
- Една чудесна колекция от полезни цитати от лекторите на конференцията. Митака ги е организирал в електронна книга в PDF формат и това е най-качествения екстракт, есенията на най-важните и полезни неща, казани на това събитие. Задължително си я свалете!
Огнян Младенов (oggin.net) - главния отговорник за събитието е публикувал своите "признания" за организацията и за собствените си вълнения и притеснения, заедно с огромна колекция от връзки към други статии и блог постове с отзиви от конференцията
Богата колекция от връзки можете да намерите и при Иво Станков (devstorming.com).

Надявам се всичко това да ви бъде полезно. Успех!

Първата SEO конференция в България

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Sat, 11 Apr 2009 10:59:00 +0000

Вчера, на 10.04.2009 г., се проведе първата у нас конференция, посветена на SEO (search engine optimisation) и SEM (search engine marketing). Оказа се, че към събитието имаше изненадващо огромен интерес - цялата зала в Интер експо център беше пълна, а организаторите споделиха, че е имало още стотици желаещи, за които просто нямаше място.

Като се има предвид, че конференцията беше организирана относително за кратко и липсата на опит в такива мероприятия, може да се каже, че беше доста добре проведена. Разбира се, като първо по рода си събитие от такъв характер, имаше и много недостатъци, но големият интерес на публиката и доброто желание на организаторите да ги задоволят определено доминираха, така че като цяло конференцията заслужава адмирации. Още повече, че се намериха и добри спонсори в лицето на Laptop.bg, Superhosting, Nexcom и списание .Net, които позволиха на участниците в нея да присъстват безплатно.

Тук бих искал да споделя някои свои впечатления, като се надявам повечето критични забележки организаторите да ги възприемат като добронамерени съвети, а не като заяждане :-)

Събитието беше феноменално, защото успя да събере много хора, занимаващи се с интернет, на едно място и може би програмата трябваше да бъде малко по-свободна, така че хората да имат по-голяма възможност да общуват и дискутират помежду си въпросите, които ги вълнуваха. Критиката ми към организаторите е, че програмата беше прекалено наситена, с много малко почивки, а в стремежа си да споделят колкото може повече от своите знания, повечето лектори се повтаряха и просрочваха определеното им време.

Почти във всяка лекция се обясняваха основни принципи на SEO, които човек може да прочете на практика навсякъде, което до голяма степен досади на слушателите, а липсваха достатъчно конкретни примери, трикове и тактики, които да бъдат полезни на участниците в тяхната практическа работа. Надявам се, че в следващите издания на тази конференция (а тя задължително трябва да има следващи издания), подобни грешки ще бъдат изчистени.

Огнян Младенов, един от основните организатори на събитието, предупреди съвсем откровено в началото на конференцията:

Ние сме в голяма степен конкуренти и нямаме единно мнение по всички въпроси, затова слушайте и възприемайте според собствената си преценка.

И беше прав. В доста от лекциите се промъкваше едно твърде грубо комерсиално послание:

Не правете това вкъщи. Тази работа не е за вас, а за специалисти като нас. Вие не можете да се справите с вашето SEO. Това е трудна и скъпа дейност. Затова оставете вашия бизнес и вашите пари в нашите компетентни ръце.

Никой не се е родил научен и SEO не е ядрена физика. Пък и ядрена физика да беше, пак може да се научи. Още повече, че същите лектори признаваха, че SEO не е толкова наука, колкото чиста лотария, защото алгоритмите на търсачките се сменят всеки ден, а единственият начин да отгатнеш как работят, е с експерименти и емпирични наблюдения.

Отново Оггин каза най-мъдрото нещо на конференцията:

SEO може да прави всеки... донякъде

Естествено е - ако си блогър и искаш твоите статии да достигнат до повече читатели, има няколко прости правила, които трябва да спазваш и ще постигнеш завидни резултати. Пък и след като повечето блогъри пишат и споделят своите знания безплатно и ползват предимно безплатни средства и платформи, логично е, че няма как да отделят пари за скъпи SEO консултации. От друга страна, ако си фирма с интернет бизнес и искаш твоите продукти да бъдат по-лесно откриваеми за потенциалните ти клиенти, трябва да приложиш по-мащабни и по-скъпи SEO стратегии, за да постигнеш това и точно тогава задължително трябва да се обърнеш към SEO консултант.

Според мен лекциите биха били по-успешни, ако бяха по-конкретни и насочени към по-тясна аудитория. Имаше такова желание - поне заглавията бяха така съставени - но на практика общите приказки бяха твърде много във всяка една лекция.

Тук му е мястото да отбележа, че лекторите имаха нужда от по-добра подготовка като презентатори и дори да предложа услугите си като консултант по говорене пред публика. :-) Сценичната треска, непознаването на материала, четенето от екрана и неспазването на отреденото време бяха грешки, които почти всички лектори проявяваха. Не може да ти дадат 40-минутен слот и ти да се изтъпаниш с 65 слайда! Моята лична статистика показва, че един нормален слайд с текст се коментира за около 2-2.5 минути, което означава, че за 65 слайда ти трябват 2 часа и половина!

Единственият лектор, който се отличи в моите очи и се представи блестящо, даже и след като му бяха "изяли" половината от определеното време, беше Мартин Попов. Той демонстрира професионално умение да говори пред публика и да поднесе своето послание ефективно и въздействащо, въпреки ограничението във времето. В своята кратка лекция Мартин успя ясно и разбираемо да ни представи плюсовете и минусите на SEO и PPC (pay per click) подходите и да ни покаже в кои случаи едната е за предпочитане пред другата.

Очевидно темата е много богата, а интересът към нея е огромен, така че е невъзможно тя да бъде изчерпана в един ден с няколко лекции. Надявам се, че това събитие ще се превърне в традиция по нашите земи и че в следващите издания ще имаме възможността да видим и чуем още по-интересни и по-полезни неща за уеб проектите, с които всеки от нас се е захванал.

Още веднъж, поздравления за организаторите с пожелание да приемат критичните ми забележки като приятелски опит за постигане на по-високо качество.

Още по темата за първата SEO конференция у нас можете да видите при Мартин Линков, в TechJump и при Еленко Еленков. Там има и още линкове към видео записи, чатове и снимки от конференцията, които биха били интересни за вас.

Twitter мъдрости от Rajesh Setty

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Tue, 07 Apr 2009 07:00:00 +0000

Може би мнозина от вас знаят, че съм голям почитател на Rajesh Setty - предприемач, блогър, мъдрец и автор на книги. Неговата книга Beyond Code е уникална съвкупност от мъдри житейски съвети и споделен практически опит на един мениджър и бизнесмен. Книгата вече е достъпна безплатно в PDF формат, така че горещо ви я препоръчвам.

Раджеш от скоро има и Twitter акаунт (@UpbeatNow), но вече е активен потребител там и успява умело да използва кратката форма на представяне, за да сподели интересните и оригинални мисли. Предлагам ви няколко цитата, които на мен особено много ми харесаха. А тук можете да намерите всичко, което той е публикувал, събрано на едно място. За тези, които вече са Twitter потребители, силно ви препоръчвам да следите Раджеш (@UpbeatNow), за да научавате нещо мъдро и ценно навреме, а защо не и мен (@MikeRamm)? Аз не пиша толкова оригинално и толкова често, но ще се радвам да можем да общуваме и там.

Ето и обещаните цитати от Раджеш:

Ако сте "сигнал", не трябва да се оплаквате от "шума" - той само ще усили вашето присъствие.
Никога не можеш да "спечелиш" в спор. Ако спечелиш, тогава губиш, защото другият е загубил. Ако загубиш, просто губиш.
“За да знаеш своето ниво на некомпетентност по даден въпрос, трябва да си достатъчно компетентен в тази област” - Jeffrey Pfeffer
Посоката е важна. Ако бягаш бързо в погрешната посока, ще стигнеш на грешното място - БЪРЗО!
Ако откраднеш идея от приятел, получаваш САМО една идея. Ако успееш да го ангажираш, печелиш ЗЛАТНА МИНА.
Дори и 140 символа са МНОГО, ако нямаш какво да кажеш.
Какъв е резервният ви план за резервния ви план?
След като отговорихте на зададения въпрос, помислете за въпроса, който беше важен, но НЕ БЕШЕ зададен.

Как да разпознаем мъдростта и глупостта на един гуру?

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 02 Apr 2009 04:10:00 +0000

Всеки от нас се е сблъсквал с "гурута", които повече или по-малко авторитетно ни учат на своята мъдрост. Дали това са лектори на курсове или семинари, мениджъри или по-опитни колеги в офиса - понякога усещаме, че в техните думи липсва искреност и учението, което проповядват, не се базира на личен опит, а по-скоро е компилация от чути и заучени от другаде кухи фрази. Самият аз също съм изпадал в позицията на специалист в курсовете, които водя в моята фирма RammSoft и нерядко съм виждал съмнение в очите на някои от моите слушатели.

Scott Berkun, известен специалист в областта на проектното управление, сам той автор на книги, лектор и блогър, ни предлага няколко много добри съвета как да разпознаем дали зад думите на авторитетния "гуру" прозира някакъв смисъл, или са просто въздух под налягане. Аз ги приемам много радушно, защото смятам, че издържам теста и мога да докажа, че това, което преподавам или консултирам, е плод на моя професионален опит, а това, което не знам - не се срамувам да призная, че не го знам. Просто няма начин да си наистина такъв гений, че да знаеш всичко.

Ето какво предлага Скот (превод с лична интерпретация):

Попитайте специалиста дали самият той е правил това, за което говори. Много "специалисти", преживяващи като лектори и консултанти, отдавна са напуснали полето на своята специалност и не са се занимавали с практическа дейност. Много е лесно да се дават съвети, когато не се налага да ги изпълняваш. Разбира се, това, че един гуру отдавна не е практикувал онова, за което говори, не означава, че говори глупости, но този въпрос звучи отрезвяващо и убива арогантността, която някои хора излъчват от трибуната.
Попитайте ги откъде знаят това, което обясняват. Изрази като “изследванията показват”, “чувал съм”, “водещата теория гласи” е много вероятно да са просто кухи фрази. Кои са тези изследвания? Къде сте го чули това? Кой казва, че тази теория е водеща? Не позволявайте някакви предположения да ви бъдат натрапвани като истини. Търсете доказателства.
Попитайте “Кога теорията, която защитавате, греши?” Няма вечна и универсална истина. Няма нещо, което да работи винаги и при всякакви условия. Умният човек ще знае ограниченията на своите идеи в практиката. Поискайте да посочат алтернатива на своята позиция и кога биха я приложили.
Търсете признания за допуснати грешки и провали. Човек, който не признава грешите си, е много опасен. Ако са толкова умни и никога не са се проваляли, значи са стрхливци. Ако пък са допуснали грешки, но се опитват да ги прикрият, значи проектът им е измамен и нереален. Попитайте ги за примери на грешки и неуспехи - независимо дали са били техни или на други хора. Това ще ги предизвика да бъдат честни и откровени, което може да ви бъде от още по-голяма полза.
Попитайте ги защо толкова много хора се провалят в това начинание. Истински мъдрият човек ще признае колко трудни за изпълнение са неговите предписания. Тук, обаче, има и капан за егото - някои хора попадат в него и гордо завяват: “Защото не всички следват моите съвети”.

Тези съвети не значават, че човек трябва винаги да подхожда със съмнение към авторитетните личности. Напротив, дори и да се съмняваме в истинността на техните твърдения или в техния личен опит и знания, трябва да се отнасяме достойно и с уважение към тях. Все пак, те са хора като нас, а и авторитетът им се основава на някакви значими постижения. В този смисъл Скот ни дава и два полезни съвета какво не трябва да правим, за да не изпаднем самите ние в неловко положение:

Не задълбавайте в някоя фактологическа грешка, сякаш сте открили златна мина. Фактологическите грешки са навсякъде. Има ги и в много добри книги, а трябва да знаете, че е изключително трудно за еди автор да помни източника на абсолютна всяка информация, до която е попаднал. Наличието на грешка не означава, че теорията на автора е грешна. Ужасно изнервящо е, когато някой открие грешно цитиран факт и си вади заключението, че всичката цитирана в лекцията информация, е грешна. Освен това, посочвайки грешките на другите, осбено пък когато това са дребни фактологически грешки, не означава автоматично, че вие сте по-умен или по-авторитетен от лектора.
Не използвайте експерта, за да се заяждате с него. Типичните заядливци използват вниманието, което аудиторията е насочила към лектора и се опитват да го пренасочат към себе си. Това много рядко сработва като тактика, защото негативизмът никога не води до спечелването на привърженици. Критикуването, злобното и крещящо заяждане, е много по-лесно от конструктивния коментар. Но то лесно може да бъде разпознато от другите и с нищо няма да ви помогне, а само може да ви постави в по-лоша светлина.

Тези съвети всъщност залагат на взаимното уважение и според мен са полезни не само за участниците в аудиторията, но и за самите лектори и презентатори. Важното е да ценим интелекта на човек асрещу нас и да не се опитваме да го баламосваме с евтини трикове. Само така можем да си бъдем истински полезни един на друг.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Блоговете, които чета - моята лична страница в Alltop

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 25 Mar 2009 16:39:00 +0000

Alltop е страхотно място! Това е блог агрегатор, но неговото съдържание се управлява от редакторски екип и там можете да намерите наистина най-добрите блогове в света (поне англоезичния). За да ви е по-лесно търсенето, те са разделени на категории и подкатегории, а за всеки блог, регистриран там, можете да видите последните пет поста и малка част от текста на всяка една от публикациите. По този начин много лесно можете да прецените дали да продължите да четете статията от оригиналния сайт, или пък да запазите адреса му в своя RSS четец.

Има велики хора на този свят - учители, лидери, мъдреци. И повечето то тях имат блогове, където споделят своите знания и опит, мисли и идеи с останалия свят. Четенето на техните блогове е безценно, а четенето им от Alltop ви спестява страшно много време в търсене на полезна информация другаде.

Сега Alltop ни предлагат и една нова услуга - възможността да създадете собствена страница с блоговете, които вие лично харесвате и четете редовно. По този начин всички хора, които се интересуват от вас като блогър и като личност, ще могат да знаят от какво се интересувате вие. Това е нещо като блогрол, но изключително богат и с невероятно високо качество. Естествено, регистрацията в Alltop е напълно безплатна.

На мен идеята много ми хареса (даже силно бих желал да я видя реализирана и в български вариант) и веднага си направих своя страница. Нейният адрес е много лесен за запомняне - my.alltop.com/MikeRamm - така че елате и я вижте. Убеден съм, че ще харесате блоговете, които чета, защото са списват от наистина велики хора.

Alltop е създаден по идея на Guy Kawasaki - човек, на когото много се възхищавам и имам за личен гуру - и там можете да намерите и неговите любими блогове.

Между другото, порових се по-сериозно за български блогове, регистрирани в Alltop, но единствения, който открих, е англоезичния блог на Димитър Николов - един млад, но отдавна утвърден у нас блогър. Надявам се, че скоро ще видим и други наши представители в най-елитната подборка на блогове в света.