Спри и помисли!

Лудост, постоянство, инерция

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 13 Jan 2020 11:19:00 +0000

Твърди се, че Айнщайн е дефинирал лудостта като: “да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати”. Много ми е трудно да повярвам, че гениален човек като него ще каже подобно твърдение, защото то определено не е вярно. Затова се поразрових из Интернет за други негови мъдри мисли попаднах на следното:

С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

Знам, че Айнщайн е бил човек с наистина силно развито чувство за хумор и приемам, че голям част от неговите сентенции не трябва да се приемат напълно насериозно, още повече, когато са извадени от контекст.

Защо се противопоставям на първия цитат на Айнщайн за лудостта?

Ами, защото умен човек като него не би могъл да пропусне простият факт, че ние не живеем изолирани в някаква изследователска лаборатория, а в живия живот, където обстоятелствата около нас постоянно се променят. Затова всеки логично мислещ човек ще се усети, че да вършиш едно и също нещо и да очакваш различни резултати не е лудост, а напълно нормално нещо по простата причина, че обстоятелствата около нас са различни с всеки опит, които правим.

Нещо повече, това качество си има име и се нарича постоянство.

Колцина са онези, които са постигнали голям успех с първия си опит? Напълно естествено е, когато захванеш една дейност, отначало да се провалиш. След това трябва да си направиш анализ на ситуацията и колкото може по-обективно да оцениш резултатите и да откриеш причината за провала. Причините може да са в теб. Тогава вероятно ще трябва да направиш някаква промяна. Но може причините да са в околната среда. Трябва ли да се откажеш от една своя идея, в която си вложил много страст, само защото другите не те разбират?

Популярен е примерът с Дж. К. Роулинг, която е получила над 40 отказа от издателства да издадат книгите за Хари Потър, но това не я е спряло да пише и да търси нови и нови издатели.

Лудост ли е, че е продължила?

Ако беше постъпила “нормално”, сега никой нямаше и да е чувал за “момчето, което оцеля”.

Разбира се, съществува и обратният вариант. Постигаш успех. И после какво? Сменяш подхода, за да не те сметнат за луд? Нищо подобно. В изкуството има редица примери за писатели, музиканти и художници, които, след като са постигнали някакъв материален успех, яхват една определена формула и всичките им произведения оттук нататък следват все един и модел и продължават да се продават успешно. Наричат го “стил”.

В бизнеса е същото. Всяка година компаниите предлагат едни и същи продукти, за които казват, че “този път вече почистват до искрящо бяло” или "унищожават кариеса до 99.99%”, или “правят косата до 33% по-бляскава и здрава”.

Лудост ли е това?

Едва ли, ако носи милиарди долари печалба. Това си е експлоатиране на пазара докрай.

Единственият проблем, е успехът да те заслепи, да се поддадеш на инерцията и да престанеш да забелязваш промяната в обстоятелствата около теб. В последните години от ерата на пишещите машини, мениджърите на една от последните компании, която се занимавала с производство и продажби на пишещи машини, забелязали, че много от техните конкуренти отпаднали от пазара и се преориентирали към други дейности. Това ги изпълнило със задоволство, че са се превърнали в неоспорим лидер на пазара. Никой обаче не забелязал, че това е един умиращ пазар. Затова продължили да произвеждат пишещи машини до момента, в който никой вече не искал да купува такива продукти.

Ето това вече е лудост.

Ако харесвате моите статии, ако моите идеи ви се струват интересни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Кой печели в играта на по-евтиното?

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 31 Aug 2016 10:07:00 +0000

Признавам си, че днес ме е обхванала негативната вълна. Навсякъде по Мрежата чета негативни репортажи. Едни хора си прекарали гадно на морето. После взели, че написали една хейтърска статия, а накрая собственикът на гадния хотел решил да ги осъди за това.

Онзи ден пък попаднах на една статия на Сет Годин, който разказва история как си поръчал някакви сламки за домашно парти и те му изпратили някакви боклуци. Поискал да се оплаче, но никой не му вдигнал телефона. Накрая обяснява колко е тъпо да правиш нещата така, че да ти излезе по-евтино, защото винаги ще си губещ в тази игра.

Хубаво, ама аз реших да се замисля и взех силно да се съмнявам кой точно е губещият.

Значи, онзи му изпраща някакви боклуци, които нищо не струват, но си взема парите за тях. Ти получаваш продукт, който за нищо не става и ти се прецаква празненството. Онзи губи един клиент, но той не е и очаквал ти да станеш негов редовен купувач. Той е имал за цел да те излъже веднъж и го е постигнал. Ти отново си изправен пред проблема откъде да си намериш доставчик, но този път си значително по-песимистично настроен, защото вече си бил измамен веднъж.

Е, кой е спечелил и кой е изгубил?

Отива българин на българското море с едни очаквания, породени от прехвалени реклами. Попада на голямо разочарование - хем е тъпо, хем е гадно, хем е скъпо. Скъпо е за клиента. За този, който ти предлага смотаната услуга, е евтино. Той ти прибира парите, а ти получаваш една незабравимо неприятна отпуска.

Е, кой печели и кой губи от играта на по-евтиното?

Излиза, че мошениците, играчите на по-евтиното, дребните измамници винаги печелят. Те си имат ясни цели и си ги постигат. А губещите винаги са потребителите. Защо? Сигурно защото нямаме избор. Защото по-качественото понякога е толкова скъпо, че не можем да си го позволим. И тогава сами си налагаме компромиси, за което по-късно съжаляваме. А може би по-качественото изисква значително повече инвестиции и няма кой да се наеме да го направи?

Или пък просто в един момент здравият ни разум изключва и ние си казваме: Е, какво пък толкова би могло да се случи? Нали всички я ползват тази услуга?

Кой губи?

7 задължителни принципа за успех в бизнеса

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Sun, 11 May 2014 17:41:00 +0000

Моят приятел и колега-блогър Христо Стоянов публикува вчера в своя блог www.lifehack.bg една интересна статия, озаглавена 7 задължителни принципа за по-висока печалба на всеки пазар. В нея той споделя 7 важни принципа, открити от Марк Томпсън и Браян Трейси, които според тях са задължителни, за постигне човек максимално висока печалба в бизнеса.

Аз съм чел доста от книгите на Браян Трейси и даже имах късмета да се срещна лично с него на семинара му в София. Но въпреки факта, че в тях има изключително полезни съвети, съм открил един обезпокоителен факт - неговите съвети са винаги твърде общи и трудно приложими на практика. Точно на такива съвети българският читател-скептик ще каже "Да, ама това у нас е неприложимо". И точно в този случай може и да бъде прав.

С Христо проведохме една кратка дискусия във Фейсбук, в която аз изразих своят скептицизъм относно ползата от тези съвети, тъй като смятам, че това са азбучни истина на бизнеса - ако човек ги знае и вярва тях, няма нужда да му се казват. Ако пък не ги знае или не притежава нужните качества, няма да може да се промени, за да ги приложи. В крайна сметка приех предизвикателството да перифразирам законите на Браян Трейси и да ги представя по по-добър начин - хем да не звучат поучително и критично, хем да има начин да ги приложи човек на практика.

По-долу в статията цитирам оригиналните принципи и след това предлагам моя вариант, който смятам, че е по-лесно приложим. И понеже смятам, че правенето на печалба не е най-основната цел на един бизнес, промених и заглавието на моята статия на 7 задължителни принципа на успеха в бизнеса.

И така, започваме:

Правило 1: Превърни се във велик лидер!

Хубаво, ама как? Ако не съм велик лидер какво трябва да направя?
Няма съмнение, че компаниите, водени от убедени, целеустремени и обаятелни лидери, печелят повече в бизнеса. Те успяват да обединят всичките си служители около своята кауза, мотивират ги да бъдат креативни, да работят повече и да се държат с клиентите като с истински богове.

Със сигурност Правило 1 може да бъде изказано така:

Великите лидери водят компаниите към успех

Въпросът е: вие истински лидер ли сте? Как да разберете това и какво да направите, ако се окаже, че не сте?

Тук най-добре е да се обърнете към себе си и да си зададете няколко въпроса:

Как се отнасяте към хората си? - Смятате ли, че вашите служители са мързеливци и тунеядци или вярвате, че те изнасят бизнеса на гърба си?
Често ли се случва да ги похвалите за добре свършената работа или повече ги критикувате за немарливост на нехайство?
Служителите във вашата фирма шушукат ли зад гърба ви и правят ли опити да се скатават от работа, докато не ги гледате?
Имате ли голямо текучество във фирмата?

По отговорите на тези въпроси можете да разберете дали сте истински лидер на вашите хора или използвате фирмата за да избивате диктаторските си комплекси.

Следващият въпрос е дали искате да бъдете лидер. Изследванията показват, че фирмите, ръководени от големи лидери, печелят повече, но това се отнася за свободните пазари. Ако ви сте си намерили нишичката и нямате желание да растете нагоре, ако парите, които печелите, ви стигат, тогава очевидно нямате нужда да бъдете лидери и няма смисъл да четете тази статия по-нататък.

Ако пък искате да спечелите в бизнеса, но не мислите, че сте силен лидер - не се безпокойте. Никой не е станал лидер за един ден. Първото нещо, което трябва да направите, е да назначите лидери на всички ръководни постове под вас. Хората на работната площадка ще виждат лидери и ще ги следват. А вие ще имате пример пред очите си как да се държите с другите, какви качества да изградите в себе си, за да станете и вие човек, който заслужава да бъде последван.

Правило 2: Разработи страхотен бизнес план!

Тук проблемът е, че много хора започват да се занимават с някакъв бизнес без изобщо да могат да правят бизнес планове, а още по-малко пък страхотни. За съжаление, изследването на двамата автори показва, че който работи безцелно и без ясен бизнес план, няма как да прокопса в бизнеса. Затова Правило 2 може да бъде формулирано така:

Добрият бизнес план е гаранция за успех

Въпросът е: как да направим добър бизнес план, ако не го умеем? Предлагам ви няколко практически съвета:

Намерете си съдружници. Споделете идеите си с хора, на които имате силно доверие и които могат да допринесат за нейното реализиране и развитие. Заедно с тях имате по-голям шанс да съставите добър и успешен бизнес план.
Обърнете се към инвеститори. В момента в България има доста фондове, както и индивидуални инвеститори, които търсят интересни идеи, в които да вложат своите капитали. Представете вашия бизнес план пред тях. Дори и да не бъдете одобрени за финансиране, със сигурност ще получите добра обратна връзка кое във вашия план куца и как бихте могли да го поправите.
Обърнете се към консултанти. Вярно е, че консултантските услуги не са евтини, но пък срещу сумата за една консултация ще можете да опазите бизнеса си и да го превърнете в печелившо предприятие.

Правило 3: Обгради се със страхотни хора и професионалисти!

Тук няма какво да се коментира. Това е принципът и който го следва, ще успее. Забележете само тънкия нюанс: хора и специалисти. Преди всичко, изберете хората, с които ще работите, да бъдат страхотни като човеци - да знаете, че можете да им се доверите за всичко. А след това гледайте да са и добри специалисти. Ако не са научени - научете ги.

Не страхувайте, че ще избягат с новите си знания при конкуренцията - вижте Правило 1: ако сте истински лидери, никой няма да избяга от вас. А ако не искат да се учат - уволнете ги. Такива хора с нищо няма да ви бъдат полезни и само ще ви дърпат назад.

Правило 4: Предложи страхотен продукт или услуга!

Хубаво звучи, но това е най-трудното за изпълнение. Когато на човек му хрумне някаква идея, той не може да знае още в самото начало дали това ще стане страхотен продукт. Всеки обича своите продукти, но дали ще станата пазарен хит, до голяма степен е и въпрос на късмет. Все пак, ако продуктът не е свестен, не можете да очаквате някакъв дълготраен успех. Затова Правило 4 го формулирам така:

Добрият продукт, който задоволява нуждите на клиента, е ключов фактор за успеха на бизнеса

Вие може и да не знаете дали вашият продукт ще изглежда в очите на клиентите толкова страхотен, че те да се избият за него, но можете да направите няколко полезни неща, с които да си гарантирате приближаване към успеха:

Представете продукта на приятели, роднини или предишни клиенти и ги попитайте за тяхното мнение. Обърнете внимание на всяка забележка и преценете дали не трябва да преработите продукта така, че да отговаря на изискванията на тази фокус група.
Не се задълбавайте в перфекционизъм. Много хора отиват в другата крайност и все правят протитпи, докато получат идеалния продукт, който така и не вижда бял свят. Ако сметнете, че продуктът е "достатъчно добър", пускайте го на пазара и го подобрявайте в движение. Няма по-добър коректив от реалния клиент.
Не разваляйте качеството съзнателно! Това е типичен български подход, който се практикува масово, а после се чудим защо бизнесът ни запада. Прави се продукт с прилично качество и след като постигне някакъв пазарен успех, то за почва да се разваля, за да се понижи себестойността и да се повиши печалбата. Не си мислете, че клиентите са толкова тъпи и няма да усетят това! Винаги ще усетят, когато ги мамите с качеството. Лошото е, че след това ще си тръгнат от вас. Завинаги.

Правило 5: Разработи страхотен маркетингов план!

Тук нещата стоят също както при бизнес плана. Маркетинговият план е част от него. Някога у нас битуваше вярването, че е достатъчно да произведеш добра стока и всеки ще се натиска да я купи. "Хубавият кон и под скъсан чул се познава", казва народната поговорка. Е, това вече днес не важи.

Бизнесът трябва да има железен маркетингов план, за да може да продаде своя продукт

Иначе няма да успее.
Как да постигнем това?

Намерете най-добрите специалисти в маркетинга във вашия бранш и ги наемете.
Потърсете консултанти за изграждането на своята маркетингова стратегия, за избора на маркетингови канали и за изработката на маркетинговия план.
Заделете си сериозен бюджет за маркетинг. Много бизнеси се провалят, смятайки, че техните продукти могат да се продават от само себе си без да се маркетират. Извинявам се на колегите, които правят един популярен семинар, но смятам, че с нулев бюджет ще постигнеш нулев резултат.

Правило 6: Изгради перфектен процес на продаване!

Клиентът, дошъл веднъж при нас, е много по-ценен от онзи, който все още не ни познава. Никога не си позволявайте да го изгубите! Това правило включва в себе си идеите от всички предишни правила и трябва да звучи така:

Добрият процес на продажби превръща клиента във верен почитател и поддръжник. Той е основата на успеха в бизнеса

Как да го постигнем? Като използваме всичко от казаното дотук:

Намерете най-добрите специалисти по продажби. Те генерират вашите приходи.
Пратете ги на обучение. Отидете и вие. Всеки служител във фирмата трябва да може да продава.
Използвайте добра софтуерна CRM система.
Потърсете консултанти, които могат да ви дадат добри идеи.
Заделете си достатъчен бюджет.

Правило 7: Създайте страхотно потребителско преживяване!

Животът ни затрупва със стоки и услуги отвсякъде. Ние сме презадоволени. Това, което търсим днес, вече не ни е нужно за задоволяване на основните жизнени потребности, а за да изпитаме някакво ново чувство, за да преживеем нещо ново. Разбира се, българските търговци все още смятат, че да предложиш най-евтината стока е най-върховното преживяване, но това е една голяма заблуда.

Проблемът е, че много често не знаем какво очакват клиентите и кое е онова, което ще ги накара да се чувстват специални. Затова за мен Правило 7 би трябвало да звучи така:

Търсете уникалното потребителско преживяване!

Наблюдавайте своите клиенти - вижте кое е онова, което ги прави щастливи. Какви чувства и усещания пораждат във тях вашите продукти? В кой момент проблясва искрата на задоволството в техните очи? Тогава ще усетите кое е онова във вашите продукти, което предизвиква тяхното удовлетворение, кое създава неповторимото преживяване. Експериментирайте с различни идеи и следете за резултатите. Когато го уцелите, го поставете в центъра на своята бизнес стратегия.

Тези седем фактора са ключови за успеха на всеки бизнес днес. Независимо дали ни харесват или не, това са правилата, които трябва да следваме, ако искаме да спечелим. И независимо дали имаме нужните качества или не, трябва да се стремим да ги постигнем.

Какво правиш на влака?

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 31 Jan 2014 17:19:00 +0000

Вчера във Фейсбук попаднах на една интересна мисъл от Джон Пол Гети - големия петролен магнат от началото на 20 век:

„Да работиш за голяма компания е като да се качиш на влак. Ти ли пътуваш с 60 мили в час или влакът се движи с 60 мили в час, а ти си седнал неподвижно?”

В първия момент просто ми хареса сравнението, а след като се позамислих малко, се запитах: А какво е искал да каже авторът с това? Това сравнение какво внушение има - положително или отрицателно? Какво всъщност означава "да се качиш на влак"?

Като човек, който в голяма част от живота си се е занимавал с управление на проекти, първото нещо, което ми дойде наум, е въпросът "Защо?". Защо си се качил на влака? С каква цел?

В крайна сметка всичко зависи от целта. Важният въпрос тук е:

Имаш ли ясна цел и спомняш ли си коя е тя?

Възможно е да искаш да изкачиш върха на планината (алегория на създаването на собствен бизнес, собствен път), но това е твърде уморително за теб и за по-удобно си се качил на влака. Тогава ще стигнеш ли някога там, за където си се запътил?

Очевидно е, че не. Значи качването на бързия влак е грешка, т.е. работата в голяма компания не е за теб, ако твоят път е по трънливите планински пътеки на предприемачеството.

Възможно е твоята цел да бъде да отидеш от точка А до точка Б. Ако това разстояние е голямо, например от София до Париж, да тръгнеш пеша би било неразумно, тъй като ще загубиш много време. Да се качиш на влака е мъдро решение, за да използваш силата и скоростта му да те закара там, където искаш да стигнеш. Тук е важно да си наясно, че там където е твоята цел, има гара и че влакът ще те закара точно там, а не другаде.

Какво означава това? Означава, че можеш да използваш ресурсите и потенциала на голямата компания, за да изградиш себе си като професионалист, да овладееш специални умения, да опознаеш индустрията и настроенията на пазара, да се запознаеш с проблемите и изискванията на клиентите.

Внимание! Много е важно да не се успиш по време на пътуването и да пропуснеш своята гара. Има много хора, които се унасят от кроткото тракане на влака и така си остават в него цял живот. Даже в един момент забравят на гоя гара са искали да слязат и си остават вечно в пътуващия влак, полузадремали като в някакъв транс. Такива хора просто са забравили своите цели и мечти и прекарват живота си в безкрайно пътуване.

Прочетете още »

Постепенно и после изведнъж

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Sun, 19 Jan 2014 16:25:00 +0000

Това е пост на Сет Годин от неговия блог. Той изразява нещо, в което вярвам и което мисля, че е отразява вярно какво реално се случва в света на хората, въпреки че ние не го забелязваме. Понякога, когато не виждам резултата от своите усилия, имам нужда да си го припомня, за да се мотивирам да продължа да действам и да наблюдавам внимателно какво става около мен.

Постепенно и после изведнъж

Това е начинът, по който умират компании, загиват марки и, в един по-радостен аспект, как се градят кариери.

Постепенно, защото всеки ден пропускаме възможности, стойността, която даваме, намалява с малки частици, а клиентите постепенно губят своето очарование от нас. Ние не го забелязваме, защото изкарваме добра печалба, нали? Печалбата покрива много грехове. Разбира се, един ден, след като основите са напълно изгнили и няма какво да ни подпира, рухва и печалбата. Изведнъж, ама съвсем изведнъж всичко се сгромолясва.

Но то не се е случило внезапно - вие го забелязвате в този момент.

В обратната посока принципът работи по същия начин. Печелим доверие, доставяме стойност на клиента, научаваме нови идеи. Ден след ден ставаме все по-добри и изграждаме активи, но все още не виждаме това да ни се отплаща. Докато един ден, изведнъж, ама съвсем внезапно се превръщаме в звезди с 10-годишен опит.

Така стават нещата, но ние твърде често правим грешката да се фокусираме върху частта, която се случва "изведнъж". Медиите пишат за това, което става "внезапно", ние забелязваме "внезапното" и говорим за "внезапното".

Това не означава, че онова, което става постепенно, не е важно. Всъщност това е единствената част, в която действително правим нещо и на която дължим своя успех.

"Презентирай като Стив Джобс" - цитати

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Sun, 01 Sep 2013 13:25:00 +0000

Водя обучения по презентационни умения и за мен книгата "Презентирай като Стив Джобс" ми беше интересна от професионална гледна точка. Още повече, че издателят на книгата - Деси Бошнакова - ми е приятелка и разчитах на нейния вкус към добрите книги.

Стив Джобс безспорно е бил талантлив презентатор. Милиони са гледали неговите презентации. Речта му пред Станфордския университет е емблематична. Вижте я тук с превод на български или в блога на Пламен Петров в оригинал с неговия превод на вдъхновен почитател.

Джобс сигурно е бил и прозорлив мениджър, довеждайки фирмата, която управлява, до върха. Но култа, който създаде към себе си и последвалото обожествяване от страна на милионите подмазвачи, някак си не ми допада и тази книга е поредният пример за това как ценни идеи и добри съвети потъват сред безцелни хвалебствия и пустословие.

Кармайн Гало е специалист по презентационни умения и очаквах от него една добре написана и практически ориентирана книга, в която препратките към изявите на Стив Джобс служат само като положителен пример за неговите твърдения. Поне така правя аз в моя курс по презентационни умения "По стъпките на Дракона", в който от време на време правя аналогия с бойните изкуства и философията на Брус Лий.

Книгата започва със следните две изречения:

Стив Джобс е най-пленителният комуникатор на световната сцена. Никой не се приближава до него.

Това ме прасна по главата като мокър парцал. Какъв смисъл има да четем нататък и да се учим от презентационните техники на Стив Джобс, след като нямаме никакъв шанс да се доближим до него?

Изобщо не се съмнявам, че е бил изключителен човек, но това уподобяване на бог ме отблъсква. Нима всяко ново поколение не е по-добро от предишното? Нали искаме децата ни да надраснат своите родители и учениците да надминат учителите? Как така никой не може да се доближи до него?

В книгата могат да се открият доста полезни съвети, но нескромно мисля, че ако човек иска да стане добър презентатор, ще научи този занаят по-добре от мен, отколкото от господин Гало. Между другото, попаднах на един страхотен цитат от Стив Джобс, който смятам, че е най-добрата формулировка на термина "дизайн", която за съжаление, все още твърде много хора не разбират:

Дизайнът е забавна дума. Някои смятат, че дизайн е начинът, по който изглежда продуктът. Но ако се вгледате по-дълбоко, ще видите, че всъщност означава как работи.

За съжаление, редом с добрите практически съвети за презентиране, в книгата има и куп излишни неща, които нямат нищо общо с презентационните умения, а по-скоро оформят божествения образ на Стив Джобс. Реших да не пиша пространни коментари по съдържанието, а направо да ви споделя няколко цитата. В тях аз открих есенцията на книгата и прецених, че ще ви дадат идея за нейния дух. Особеното в тях е, че започват с Неговото име. Това също е доста показателно за стила на писане на автора и начина на поднасяне на информацията.

Прочетете още »

Еврика! - как да отключим творческата си интелигентност

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 23 Aug 2013 16:37:00 +0000

Темата за подсъзнанието и творческата интелигентност са ми много любопитни и поради това си купих книгата на Филипа Дейвис "Еврика!", в чието подзаглавие се споменават тези "магически" думи. За съжаление, книгата не дава отговори на въпросите, които ме вълнуваха, а по-скоро е един кратък наръчник с различни съвети, които могат да ви бъдат полезни в даден момент.

Авторката си е поставила амбициозната задача да разкаже за всичко, което е научила в този живот и точно това е довело до това в книгата всяка тема да бъде засегната накратко и повърхностно. Тук можете на прочетете за това как да откриете своите способности, как да си създадете вяра в себе си, как да развиете въображението си, как да раждате нови идеи, как да стартирате собствен бизнес, как да му направите маркетинг, как да го разширите, как да се научите да общувате с другите, как да си поставяте цели и да постигнете успех, как да приемате критиката на другите и как да критикувате без да обиждате, как да се преборите със страховете и комплексите си, как да работите като част от екип, как да ръководите екип, изобщо - почти за всичко, за което се сетите :-)

Авторката не крие, че "Еврика!" е името на система за обучение, която тя преподава и очевидно тази книга играе повече роля на реклама за самото обучение, отколкото източник на полезни знания за читателя.

Все пак, дори и в такова малко книжле (около 240 страници) с такава голяма амбиция, човек може да открие нещо интересно и полезно. Хареса ми идеята за съвременните хора, които избягват налагането на етикети. Бях писал преди време, че не мога да намеря етикет, който да сложа на себе си в професионално и в личностно отношение, но авторката споделя, че това е твърде ограничаващо и големите творци надхвърлят рамките на етикетите. Почувствах се и аз като голям творец! :-) А най-вдъхновяващо ми прозвуча следния цитат:

Моят любим съвременен творец е Брус Дикинсън. Недоволен да бъде само лидер на световноизвестната и преуспяла хеви метъл група "Айрън мейдън", той публикува приказки за деца, работи като радиоводещ и завърши курсове за пълноправен пилот от гражданската авиация.

В книгата има много полезни неща, но за съжаление, всичко е компилирано от някъде другаде и на практика няма нищо оригинално. Може би е добре, че е поднесено събрано на едно място и сдъвкано, но на ме ми се видя много елементарно и повърхностно.

Все пак, научих няколко интересни неща, които реших да споделя с вас.

Прочетете още »

Майната му! Да го направим!

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Tue, 02 Oct 2012 14:23:00 +0000

Сър Ричард Брансън е британски предприемач, известен като създател на музикалната компания Върджин Рекърдс и авиокомпанията Върджин Еърлайнс. Филантроп и пътешественик - една "луда глава", постигнал много успехи в живота и в бизнеса. Неговата книга "Майната му! Да го направим!" (Screw it, let's do it!) разкрива в много минималистичен стил неговите убеждения и принципи, които са го водили в живота и благодарение на които е постигнал всичко онова, заради което е известен днес.

Подзаглавието на книгата е "Уроците на живота ми" и това, което ми харесва в нея, е че всички принципи, които споделя, са подкрепени с примери от неговия живот - интересни, емоционални и живописни, - и звучат толкова убедително, че човек сам си казва: Майната му! Ще го направя!

Много хора си мислят, че нещо трябва да им се случи, за да бъдат успешни. Че трябва да дойде подходящия момент или да съберат достатъчно пари, или пък нещо друго. Самият аз също съм минал по този път. Истината е, че човек трябва да е целеустремен и постоянен. Да е убеден в качествата си и в целите, които си е поставил и да работи за тяхното постигане неотклонно. Ето какво казва Ричард Брансън за това:

Не вярвам, че кратките думички "не мога" трябва да ни спират. Ако не разполагаш с подходящия опит да постигнеш целите си, потърси друг начин. Ако искаш да летиш, започни да ходиш на летището от шестнайсетгодишен и почни да правиш чая. Дръж очите отворени на четири. Гледай и се учи. Не е да завършиш приложни изкуства, за да си дизайнер. Намери си работа в дизайнерско студио и тръгни от най-ниското стъпало. Пробий си път нагоре.

Никой не е казал, че пътят към успеха ще бъде лесен или че успехът е резултат на късмет. Късметът всеки си го извоюва сам. За целта е нужно да бъдеш смел, да вземаш решения и никога да не съжаляваш за тях.

Лесно е да се откажеш, когато е трудно, но мисля, че трябва да продължаваме да преследваме мечтите и целите си точно като тези вълнуващи хора. Решим ли да направим нещо, никога да не гледаме назад и да не съжаляваме.

Пътят към смелостта минава през вярата. И тук не става въпрос за религиозна вяра (макар че и тя помага много), а за вяра в себе си, в идеите си, в полезността на поставените цели. Ако човек сам не вярва в себе си, няма как и другите да му повярват и да го последват. Това казва и Брансън:

Едно от нещата, на които се опитвам да не изменям, е да държа на думата си. Определям целите си и ги преследвам. Успехът не е само късмет. Трябва да вярваш в себе си и да накараш нещата да проработят. Така и другите вярват в теб.

Някои хора смятат, че успехът се постига само с усилен труд. Немалко автори на книги и мотивационни лектори споделят тази идея. Стига се дотам, че някои техни последователи изпадат в хроничен работохолизъм, който напълно отхвърля идеята за забавление или за приятно прекарване на времето с любимите хора. Авторът категорично не е от тях. Негов важен принцип е: "Забавлявай се!" и твърди, че благодарение на него е постигнал своите успехи.

Не съм си поставял за цел да бъда богат. Забавленията и предизвикателствата бяха това, което търсех в живота - и все още е така. [...] Никога не съм започвал някакъв бизнес, за да спечеля пари - но открих, че ако се забавляваш, парите идват сами.

Прочетете още »

Състезанието по предприемачество 3Challenge - идеи, представяне, победители, изводи

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Tue, 22 May 2012 13:46:00 +0000

В неделя, на 20.05.2012 г. в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя представянето на идеите от третия сезон на състезанието по предприемачество 3Challenge. Състезанието се провежда в 3 етапа, като в първия се представят идеите на 18-те избрани кандидати пред жури и пред публика, а който достигне до 3-ия етап, може да получи и инвестиция в своя бизнес от инвестиционен фонд.

Признавам, че отидох на представянето на идеите с доста голяма доза скептицизъм. Първо, у нас доста се преекспонира ролята на инвеститорите (даже има публични личности, които твърдят, че не можеш да се наречеш "предприемач", ако не си взел пари от инвеститор), с което аз не съм съгласен, второ много хора вярват, че парите се раздават като дарение и единственото усилие, което е нужно да направиш, е да отидеш и да си ги вземеш.

Нещата изобщо не са толкова прости. Какъвто и бизнес да искаш да захванеш, ако искаш да успееш, трябва много добре да си го обмислил, да си проучил пазара, да вярваш безмерно в ползата от своя продукт и да работиш усърдно и постоянно за неговата реализация и неговия успех.

Както и очаквах, сред кандидатите в турнира имаше няколко интересни идеи, както и такива, които или бяха повторение на някой съществуващ вече продукт, или техните автори изобщо не можаха да ги обяснят добре.

В крайна сметка, победителите, които се класираха за втория кръг, успяха наистина да представят и защитят своите идеи по-добре пред компетентното жури и силно се надявам, че в рамките на следващите 6 месеца ще съумеят още по-добре да си изчистят концепциите и да представят продуктите си на много по-високо ниво.

Какво ми остана като извод и поука от това събитие?

Прочетете още »

Как се раждат идеите?

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 06 Jan 2012 05:18:00 +0000

Има книги, в които ценната идея, полезната информация е така затрупана с пластове ненужни думи, че е много трудно да я откриеш. "Как се раждат идеите" на Джак Фостър е точно от този тип книги. Когато я прочетеш си казваш: "Да, тук има много полезни неща", но самото четене е изключително мъчително, въпреки скромните 190 страници.

Защо се получава така?

Първо, книгата е написана изцяло в повелително наклонение. Това за американските читатели може и да е приемливо, но моето наблюдение, че ние, българите сме много скептични към всеки, който се опитва да ни дава акъл. Вижте как изглежда съдържанието на книгата:

Какво е идея?
Забавлявай се
Настройте се на вълна идеи
Съсредоточете мислите си върху идеите
Запазете повече от детето в себе си
Събирайте повече информация
Съберете кураж
Преосмислете начина си на мислене
Научете се да комбинирате
Определете проблема
Събирайте информация
Търсете идеята
Забравете всичко
Приведете идеята в действие

Oсвен първата глава, която е във въпросителна форма, всички останали са в повелително наклонение, което е ужасно досадно. Нещо повече, понеже на автора му е трудно да се аргументира, т.е. да отговори на фундаменталния въпрос защо трябва да следваме неговите съвети, той привежда на помощ тонове цитати от известни (и не толкова известни) поети, художници и политици, които би трябвало да ни убедят в неговите тези. Аз обичам мъдри мисли на велики хора и често си ги припомням за да се мотивирам да свърша някаква работа, но тук всичко е прекалено много. Всяка глава започва с по 3-4 цитата, а после вътре има цели страници с цитати, което много трудно се преглъща. А като добавим ужасните грешки в транскрибирането на имената на авторите на тези цитати, четенето се превръща в истинско изпитание за нервите.

(Признавам, че Деси Бошнакова, която е издател и преводач на книгата, ми е приятелка, но не е допустимо да транскрибираш имената на френския математик Анри Поанкаре и на френския поет Шарл Бодлер като Хенри Пойнкаре и Бауделер. Надявам се да ми прости критичните забележки, защото са добронамерени и бих искал да доведат до по-високо качество в бъдещите преводи.)

Аз смятам, че най-добрият начин да убедиш някого в своята теза, е да приложиш конкретни примери. А ако тези примери са лично преживяни от теб - още по-добре. Авторът успява да даде примери в някои от съветите си, което прави книгата наистина полезна, но за съжаление, те всички са от областта на рекламата, която е неговата собствена професия. Естествено, съветите от книгата могат да се прилагат в много други области (и точно затова и аз пиша това ревю), но твърде едностранния подход към примерите може да отблъсне читателя, ако той не се занимава с писане на рекламни текстове.

В крайна сметка къде е ползата от тази книга?

Ползата е в това да повярвате, че не е нужно да сте гений, за да родите добра идея. Добрите идеи са навсякъде и човек трябва да се настрои умствено да ги открива. Забавното настроение, упражняването в създаване на идеи, добре сработения екип, задълбоченото проучване на материята и най-вече умението за задаване всякакви странни въпроси са основните фактори, които могат да ви гарантират създаването на една добра идея.

Добрите идеи не идват "от небето". Те са плод на много труд, на упражняване на мозъка и на добро познаване на проблематиката. Тази теза изтъкват и други автори и това е може би най-ценния съвет: работете усилено и постоянно мислете за вашия проблем - неминуемо в един момент ще ви проблесне гениалната идея. Даже не само една, а много, от които бихте могли да избирате.

Важно е човек да не губи кураж и вяра в собствените си способности. Милиони добри идеи са били убити от недоверието и страха на колеги и началници, а ние сме се страхували да ги защитим. Ако човек вярва в своята идея и "забрави, че е невъзможна", то тя може да бъде реализирана.

За мен най-ценното от книгата "Как се раждат идеите" са въпросите от типа "Какво би станало, ако...", които да се научим да задаваме към своите продукти и идеи. Ето няколко примера от книгата:

Какво ще стане, ако смалим продукта? Или го удължим? Или променим формата му? Или сменим цвета му? Или го изсветлим? Или го направим по-тежък? Или го поставим в различна опаковка? Или го направим два пъти по-здрав? Или по-благонадежден? Или по-неблагонадежден?
Какво ще стане, ако услугата стане по-бърза? Или по-евтина? Или по-удобна? Или по-достъпна? Или по-недостъпна? Или по-ефективна?
Или по-бавна? Или по-скъпа? Или по-неудобна? Или по-неефективна?
Ако можем да добавим нещо към продукта или услугата, какво бихме добавили?
Ако можем да премахнем нещо от продукта или услугата, какво бихме премахнали?

Същото се отнася, ако решаваме даден проблем:

Какво би станало, ако всеки имаше същия проблем?
Какво би станало, ако никой друг няма такъв проблем?
Какво би станало, ако най-големият ви конкурент е изправен пред същия проблем?
Какво би станало, ако проблемът продължи и догодина? Ами ако продължи още 10 години?
Какво би станало, ако някой ви даде един милион долара в брой, за да разрешите проблема, как ще изхарчите тези пари?

В книгата има още много подобни въпроси, които според мен са най-добрия механизъм за отключване на креативното мислене, решаване на проблеми и раждане на нови идеи.

Затова на въпроса "Струва ли си да се купи тази книга?" отговарям: да, струва си. На моменти е досадна, но ако решите да последвате съветите на автора, да приложите някои от упражненията и да се научите да задавате въпроси като горните, със сигурност ще можете да раждате много и оригинални идеи. Единственото, което не трябва да забравяте, е, че идеята не струва нищо, ако не се реализира. Затова, дори и да не ви изглежда най-добрата, дори и околните да смятат, че е безсмислена или налудничава, ако имате добра идея и вярвате в нея, не се помотвайте, а веднага се заловете с нейната реализация.

Успех!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Дългата опашка или икономиката на безкрайния рафт

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 30 Mar 2011 09:15:00 +0000

Крис Андерсън е главен редактор на списание Wired и развива идеята си за икономиката на Дългата опашка в едноименната си статия още през 2004 г. По-късно, през 2006 г. излиза първото издание на книгата с такова заглавие и след небивалия интерес е преиздадена и през 2008 г. У нас излиза през 2009 г. от издателство "Изток-Запад".

За какво става въпрос?

Авторът съпоставя така наречената "хитова икономика", която се цели в продажбите на малко продукти за много клиенти (късата, но висока глава на графиката) на нишовата икономика, която се цели в продаването на изобилие от стоки, всяка от които е предназначена за тясна група клиенти (дългата и тънка опашка на графиката) и обяснява произхода и смисъла на различните подходи.

Икономиката на хитовете се обосновава от високата цена за съхранение на материалните продукти. Ако продавате прах за пране, например, не можете да изложите на рафтовете в магазина си всички марки, които съществуват на пазара, защото ще заемете цялото си пазарно пространство и няма да можете да продавате нищо друго. Вместо това, вие излагате само една-две марки, които смятате за най-добри (най-качествени или най-популярни) и очаквате масата клиенти да си купят точно от тях (защото правят бялото истински бяло :-) ). Останалото рафтово пространство използвате за други хитови стоки, така че да получите максимална печалба от тяхната продажба.

Съвсем по друг начин стоят нещата с цифровите продукти и услуги, които се продават в Интернет и чието съхранение на практика не струва нищо. Тогава вие можете да продавате абсолютно всички възможни стоки от даден вид, защото все някой може да се заинтересува от тях и да ви донесе приход, а разходите по продажбата са почти нулеви. Пример за това за електронните книжарници като Amazon, сайтове за сваляне на музика като iTunes и други.

Прочетете още »

Психология на успеха или Какво научих от семинара на Браян Трейси

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 28 Feb 2011 12:31:00 +0000

Миналият петък, 25.02.2011, в София се състоя първият у нас семинар на Браян Трейси, озаглавен "Психология на успеха". Браян Трейси е всепризнат гуру - консултант и лектор по въпросите за бизнес успеха, продажбите, управлението на времето и личностното развитие - и за някои хора има полу-божествен статут. Други пък го смятат за шарлатанин и едва ли не водач на религиозна секта.

Трябва да си призная, че и аз спадах доскоро в категорията на вторите. Бях чел някои негови книги, но ми изглеждаха ужасно повърхностни, а идеите в тях бяха съвсем щедро заимствани от други автори преди него. Бях гледал негови видео-уроци, от които бях останал с впечатлението, че е някакъв мазен и хипнотизиращ зрителя измамник, чиято единствена цел е да ти прибере парите, а ти да не разбереш как и защо.

Дали не съм попадал на подходящите материали, или пък просто не ми е било дошло времето - не знам, но мнението ми коренно се промени след срещата на живо на семинара в петък. И не защото той се оказа много харизматичен лектор, или защото е казал нещо изключително умно и неизвестно досега - по скоро, защото аз успях благодарение на това, което чух, да си отговоря
на въпросите, които ме мъчеха досега и да си създам силна мотивация за действие, а действието, както всички знаем, е най-важният фактор за успеха.

В началото Браян говори за себеуважението и ни накара няколко пъти да повторим на глас "Харесвам се!" - нещо толкова просто, но явно за мнозина се оказа плашещо, след като в социалните мрежи се изля толкова злоба по негов адрес, че за тази глупост не си заслужавало човек да дава пари. Всъщност, да успееш да признаеш и да пребориш собственото си усещане за малоценност, е една голяма победа по пътя към успеха и със сигурност си заслужава да платиш много за това. Увереността в собствените сили и качества, умението да поемеш отговорност за постъпките в живота си - това са едни от най-важните предпоставки за успеха.

Може и на вас да ви звучи елементарно и повърхностно - така, както ми звучеше и на мен при първата среща с неговите книги, - точно затова съм доволен, че бях на семинара, защото там имаше някаква магия - създаде се невероятно силна позитивна енергия, която се споделяше от всички участници и ни зареди с желание да започнем да правим първите стъпки към своя успех.

Срещнах хора, които казаха, че всичко това си го знаят. Да, и аз го знаех, но от години не правех (почти) нищо - само си мечтаех и си мислех за нещата, които искам да направя, но не предприемах никакви действия. Защото да действаш е трудно, това те изкарва от зоната на комфорт и не е особено приятно. Истината, обаче, е, че ако не предприемеш никакви действия, нищо няма да постигнеш. И явно е трябвало някой да ми го заяви в лицето, за да се стресна и да разбера, че трябва да си размърдам задника, ако искам да постигна нещо в оставащите ми години.

Браян Трейси казва: постави си цели и ги преследвай една по една. Направи си план за следващите няколко години и го следвай неотлъчно. Но в моето съзнание едно червейче постоянно ме ядеше: "Добре, но ако съм си поставил грешна цел и се окаже, че пет години съм копал в грешната посока? Ще излезе, че съм пропилял цели пет години от живота си!" На семинара Браян ми даде точния отговор на този въпрос:

Времето тече неумолимо и след пет години ще са изминали пет години от живота ти. От теб зависи как ще си го прекарал. Дали ще си правил нещо в преследване на една цел (пък била тя и не съвсем точна) или нищо няма да си правил - те ще са отминали. Важното е да си вършил нещо полезно за себе си.

Освен това, вършейки действие в посока на целта, можеш да я разбереш по-добре и ако се налага, можеш да промениш в движение. Примерът, който той даде, беше с управлението на самолет - през 99% от времето самолетът постоянно се отклонява от предварително набелязаната цел и пилотът работи, за да коригира това отклонение. В крайна сметка, самолетът пристига точно навреме на мястото, където се е очаквало да пристигне. Докато се движиш, можеш да коригираш посоката и пак да стигнеш там, където искаш. Ако не се движиш, никъде няма да стигнеш. Толкова е просто!

Вероятно съм имал някакви мисли и идеи в себе си, но те са били заровени дълбоко в съзнанието ми или затрупани под слой недоверие, съмнение и страх. Семинарът на Браян Трейси ги изрови и събуди в мен желанието за действие. Вярвам, че ако успея да запазя това желание, енергията и мотивацията си, рано или късно ще постигна успеха, който целя и никой хейтър-многознайко няма да е в състояние да ме отклони от моя път.

За мен семинарът беше много разбуждащ, надъхващ, зареждащ с енергия и мотивиращ. Срещнах много приятели и колеги от Клуб "Спри и помисли!", с които проведохме креативни разговори и обменихме интересни идеи - Тодор Христов, Ивелина Атанасова, Борис Луканов, Пламен Петров, Бисер Вълов, Росен Живков, Искрен Пушкаров, Пламен "Паганел" Желязков. Запознах се и с нови и интересни хора - млади (по възраст и по дух), предприемчиви и всичките заредени с желание и страст да успеят. Сигурен съм, че повечето от тях ще го постигнат!

Аз самият си съставих списък от цели, които смятам да постигне в следващите пет години и вече започнах да работя по него, а резултатите ще започнат да се виждат съвсем скоро. :-)

Успех!

P.S. Можете да видите чудесното ревю на Тодор Христов, включващо и няколко видео клипа, както и откровено хейтърския пост на Събина Панайотова, която изобщо не беше на семинара. Все пак, човек е добре да види различни гледни точки.

За моторите, свободата, легендарните марки и легендата за бай Митре

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 18 Feb 2011 20:35:00 +0000

Чета една книга, наречена "Легендарните марки" и тя ме провокира към много размисли. Книгата е нещо като учебник по маркетинг и вероятно по-късно ще напиша специално ревю за нея, но този пост е посветен на моторите.

Авторът Лорънс Винсент разказва в един момент как трябва да се направи маркетингово проучване на настроенията, мислите и мечтите на хората, за да може да се изгради съответното маркетингово послание. И понеже конкретният пример беше за мотори, в него се акцентираше върху факта, че много хора свързват карането на мотор със свободата да пътуваш където си поискаш, да носиш кожени дрехи и да не се съобразяваш много-много с общественото мнение, но в същото време не могат да си позволят лукса да се отдадат на тази мечта, тъй като от понеделник до петък са ангажирани с ежедневните си задачи, които включват каране на кола и висене по задръстванията в час пик, носене на костюм и вратовръзка по цял ден, кланяне на досадни клиенти и целуването на задниците на омразни шефове.

Дори в почивните дни градският човек има предначертани задължения, като чистене, пазаруване от хипермаркета, миене на колата и водене на децата в зоопарка, че единственото му удоволствие, което бегло му напомня за свободата и високите скорости, е гледането на Формула 1 в неделя следобед с чаша хладна бира пред телевизора.

Моторът си остава един блян недостижим...

Все пак, понеже и аз съм бил в подобна ситуация (въвлечен в ежедневния омагьосан кръг на корпоративния живот) и съм си мечтал да имам мотор, с който да бродя по пътищата на света свободен и неукротим (поне в събота и неделя), се замислих какво всъщност ме спира да си купя мотор. И отговорът, колкото и странно да изглежда, не е отдадеността на някоя легендарна марка (както се опитва да ни внуши авторът), дори не е липсата на пари (пари се печелят рано или късно), а нещо много по-обикновено, поне на пръв поглед. Всъщност, две неща.

Прочетете още »

Мегалан - активен и отговорен мениджмънт

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 15 Sep 2010 09:56:00 +0000

Покрай новината на деня днес за поглъщането на (може би най-добрата) интернет компания Мегалан от Мобилтел, попаднах на същата публикация във форума на Мегалан и бях изключително приятно изненадан от активното участие на господин Иво Джоков - оперативен директор на фирмата.

Човекът не просто пуска PR съобщения за клиентите си, но и лично и активно участва във форума, отговаряйки честно и делово на въпросите, които клиентите му задават. Проявява се и като добър администратор, непозволявайки разговорът да излезе встрани от темата и добрия тон да бъде нарушен.

Много приятно съм изненадан от такова поведение на висш фирмен шеф. Не, че не трябва да е такова - напротив! - точно това винаги съм искал да видя у нашите мениджъри - без да се крият зад титли, секретарки и пресаташета, лично и делово, със загриженост за клиента, да отговарят на поставените въпроси и да решават възникнали проблеми. Изненадан съм, защото досега не бях виждал жив пример за това, но онова, което г-н Джоков прави е наистина достойно за уважение. А това си личи и от отношението на клиентите, пишещи във форума, към него.

Поздравявам го сърдечно и се надявам, че и след сливането с Мобилтел, Мегалан ще остане фирма, на която може да се разчита.

Забележка: поради стечение на обстоятелствата не съм клиент на фирмата и нямам никаква материална изгода от написването на този текст. Той е продукт на искреното ми убеждение, че това е правилният подход на един мениджър към своя бизнес и на действителния пример, който виждам в лицето на Иво Джоков.

Обучение за софтуерни и интернет предприемачи

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 29 Apr 2010 09:23:00 +0000

Често твърдим (може би не без основание), че сме много силни в областта на писането на софтуер и разработването на интернет приложения. Обаче трудно можем да се похвалим с някакво значимо бизнес постижение в тази област. Нямаме си софтуерни предприемачи, които да са локален еквивалент на Бил Гейтс, Стив Джобс или Майкъл Дел. Или ако ги има, не са известни на широката публика.

Това, обаче, означава ли, че нямаме потенциал да бъдем такива? Едва ли. Може би ни трябват повече знания, умения или пък предприемачески хъс. Точно това е една от целите на семинара, който се организира от Ай Ланс ООД, на тема „Предприемачество в софтуерния и интернет бизнес”. Той представлява тридневно интензивно обучение, което ще се проведе в София на 21, 22 и 23 май, 2010 г. и е част от веригата образователни програми „Start in Garage”. Неговата цел е да събуди предприемаческия дух и да даде основни знания и насоки на всички, които вярват, че може да се прави бизнес с производство на софтуер.

Повече информация за събитието можете да прочетете в моя блог PM Stories, където скоро ще публикувам и интервю с организаторите на семинара. Важно е да знаете, че всички мои читатели имат право на 10% отстъпка от таксата за регистрация за участие в тридневната програма. Прочетете публикацията в PM Stories, за да видите как става това.

Вярвам, че подобни събития са много полезни за събуждането и развитието на бизнес предприемачеството у нас, а съвременните компютърни технологии предлагат необятно поле от възможности.

Кое има значение днес? - Една безплатна електронна книга за ценностите на новото време

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 14 Dec 2009 14:55:00 +0000

Сет Годин е публикувал една безплатна електронна книга за ценностите на новата интернет епоха - кое се цени от хората и какво е нужно да притежаваме като качества, за бъдем успешни в днешно време.

Книгата е озаглавена Кое има значение днес? (What Matters Now?) и включва мисли и идеи на някои от най-популярните автори и блогъри в интернет като: Dan Pink, David Meerman Scott, Tom Peters, Gary Vaynerchuk, Guy Kawasaki, Gina Trapani, Hugh MacLeod, Penelope Trunk, Tim O'Reilly, Merlin Mann, Seth Godin и много други.

Тя е чудесен коледен подарък за всички нас и може да ни помогне да си изясним визията и целите за новата 2010 година, а и за всички години занапред. Можете да я свалите безплатно от тук. Приятно четене и успех!

Не умирай бавно!

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Sat, 31 Oct 2009 08:27:00 +0000

Не умирай бавно!

Спри и помисли!

Бъдещето на телевизията

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 26 Oct 2009 20:27:00 +0000

Както вече писах в предишния пост, на конференцията Webit имаше и добри, и не толкова добри презентации, но онова, което най-много ме впечатли, беше презентацията на Христо Тучев за бъдещето на телевизията, впечатленията си от която искам да ви споделя днес.

Представяте ли си да можете да гледате не това, което са ви подготвили редакторите в телевизията, а онова, което лично на вас ви харесва? И то точно тогава, когато ви трябва? Да можете да ползвате взаимозаменяемо телевизора, компютъра и мобилния телефон? Да гледате телевизия по телефона си и да сърфирате в интернет от телевизора си? Да гледате новините не когато дават вечерната емисия, а когато се интересувате от тях?

В телевизията на бъдещето няма “Prime time”, а ”My time”

казва той. И това ми прозвуча много революционно.

Това, разбира се, поражда много въпроси за бъдещето на общуването между хората и дали една такава медия няма да ни зомбира още повече от сега, но аз врвам, че човечеството има вродени механизми, които го предпазват от това.

Оказа се, че всичко необходимо да се случи новата форма на телевизионно възприятие го има като технология и не е нитко с космическа сложност, нито космически скъпо. Нужно е само желание от страна на големите играчи на пазара, за да получим едно съвсем различно медийно преживяване.

Христо Тучев не само изнесе великолепна презентация, представяйки своята визия за телевизията на бъдещето, но след това ни покани на щанда на фирмата, която той управлява - Interactive Media Services - където ни беше направена впечатляваща демонстрация на голяма част от възможностите на съвременните технологии.

На сайта на IMS можете да видите пълен видеозапис на презентацията на г-н Тучев, включваща и последвалата дискусия, където се проявявам аз с интересните си въпроси. Силно ви препоръчвам да я гледате! Не отнема много време - само 36 минути - но дава страхотна храна за размисъл, започвайки още от заглавието:

„Краят на телевизията наближава. Готови ли сте за това, което следва?”

Webit, блоговете и бъдещето на рекламата

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 09 Oct 2009 17:56:00 +0000

На 7-ми и 8-ми октомври в НДК се проведе изложението Webit, обявено от някои като най-голямото e-business и e-marketing събитие на Балканите, на което имах възможноста да присъствам. Че беше голямо - голямо беше - имаше 49 обявени презентации и панели! И разбира се, провеждането на такова събитие струва ужасно много труд и нерви, които организаторите самоотвержено бяха положили. Безспорно организацията беше отлична, което е наистина един голям успех за събитие от подобен род и мащаб в България.

Друг е въпросът дали е нужно да бъде толкова голямо, за да бъде качествено. Аз не мога да отговоря на този въпрос, защото посетих сам някои от презентациите и съм формирал мнението си на базата на много малка част от цялото събитие. По принцип не съм почитател на такива мащабни конференции, защото рядко човек може да научи нещо ценно от тях. Обикновено такива събития са много скъпи и посетителите идват винаги за сметка на работодателите си и основно с цел да се покажат сред обществото. Видите ли, това е елитно събитие и аз съм част от елита.

Webit за първи път (според мен) предложи много гъвкава схема, с която наруши снобското статукво на подобен род събития. Първо, предложи множество безплатни презентации, които въпреки откровено рекламния си дух, споделиха много интересни идеи и виждания. Второ, даде възможност на участниците да изберат само някои от платените презентации и панели, така че хем да си участвал, хем цената да бъде поносима. Това, според мен, беше най-сполучливия ход, благодарение на който в събитието се включиха много хора и се получи балансирано присъствие на всички презентации.

Аз присъствах на Webit като блогър и това, което ме интересуваше, беше мнението на големите играчи на рекламния пазар за блоговете (особено тематичните такива) като място за насочена и ефективна реклама. За съжаление, това, което чух и видях, ме убеди, че на никой не му пука за блогърите. Всички все още залагат на масовата реклама и търсят все по-големи аудитории, които да облъчват. Количеството все още владее над качеството.

Всички знаят, че широкоспектърните реклами в големите медии са неефективни. Защо трябва да даваш маса пари да облъчваш една разнообразна група от няколко милиона човека с реклами, за да постигнеш 20 продажби, когато можеш да представиш продукта си пред подбрана аудитория от 200 човека и пак да направиш 20 продажби, като второто е стотици или хиляди пъти по-евтино? И въпреки това, рекламодателите избират първия вариант. Явно хората с големите пари държат на статуквото и все още се опитват да го запазят и да го изцеждат, въпреки настъпващите промени в мисленето на хората и въпреки "финансовата криза".

Като блогър съм разочарован от представянето на така наречените "големи марки". Някои от по-скромните презентации, проведени в по-малките зали, предложиха по-интересна храна за размисъл и за тях ще споделя и в следващите постове.

Хубавото на подобно събитие като Webit, е, че човек има възможността да се види с много хора, както от собствения си бранш, така и от сродни области, а също така и с много активни и популярни в интернет пространството личности. (На снимката по-горе сме: Огнян Младенов, Пламен Петров и моя милост (Майк Рам). Благодарности за фотото на Борислав Арапчев.)

В заключение, доволен съм, че посетих Webit, доволен съм, че се срещнах и запознах с нови и интересни личности, и че не си загубих цели два дни на това събитие. Доволен съм и от начина, по който беше проведено. Организаторите обещават то да се превърне в традиция и да предлага и други събития и мероприятия - остава само да им пожелаем успех и да се фокусират повече в качеството, отколкото в количеството - във всяко едно отношение.

Препоръчани книги: Сет Годин

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 24 Sep 2009 13:41:00 +0000

Книгите са прозорец към света. Така ни учеха едно време, когато бяхме малки. Днес, може би ролята на прозорец към света играе интернет, особено за такива пристрастени като мен, но книгата все още има своето свято и ценно място в сърцето ми. Трудно ми е да обясня какво намирам в една книга и защо понякога предпочитам да гушна едно хартиено томче, вместо да гледам видео в youtube или да чета PDF-и от екрана на компютъра. Деси Бошнакова го е направила по-добре от мен. Има нещо много интимно в четенето на книги, а в тях все още има скрито много полезно знание.

Мисля да започна по-активно да пиша за интересните книги, които съм прочел или пък са ми били препоръчани. Ако не тук, то в новия блог, който подготвям (просто този блог ще го преместя на друго място). За съжаление, нещо не успявам да сколасам с времето, а щом започвам да се оплаквам с липса на време, значи нещо в организацията и в дисциплината ми куца. Ще трябва да се стегна и да започна да си използвам времето по-ефективно.

Затова засега започвам с една колекция от книги, препоръчани от Сет Годин. Доста разнообразни по характер, но сигурно си струва да се прочетат. Аз лично съм чел само "Магията на мащабното мислене" на Дейвид Шуорц, но съм чувал добри неща за Chris Brogan и братята Chip и Dan Heath, а на Rajesh Setty и Gary Vaynerchuk съм заклет фен.

Ако някой е чел книга от този списък, ще се радвам да споделите вашето мнение за тях. Пък и аз ще споделя мнение по-нататък. Интересно, освен книгата на Шуорц, дали има и други, преведени на български?

Новите правила в ПР

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Fri, 18 Sep 2009 07:03:00 +0000

Така се казва книгата на Дейвид Миърман Скот, която издателство ROI Communication пусна на нашия пазар. Освен в книжно тяло, тя се предлага и в електронен вид, при това напълно безплатно, тъй като книгата е публикувана под Creative Commons лиценз.

Кои са новите правила в ПР?

Авторът отстоява тезата, че днес, при необятните възможности на интернет, всеки се е превърнал в медиа и не е нужно да търсите посредници, за да споделите вашите новини, а трябва да осъществявате директен контакт с потребителите на вашата информация и стока.

Комуникацията става директна, без посредници. Мрежата промени правилата. Купувачите четат вашия нюзрилийз директно и вие трябва да говорите на техния език.

В книгата има интересни идеи и полезни практически съвети. Не че ролята на големите медии в ПР-а си се е обезличила, но днес всеки може да постигне много и сам, като с това се подобрява неверотно много ефективността на комуникацията, и се повишава взаимното доверие с клиента.

Свалете си книгата и я прочетете - не е голяма, но за онези, които се интересуват от ПР, вярвам, че ще бъде полезна.

Конкурс за най-добра презентация 2009

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 10 Aug 2009 16:07:00 +0000

Конкурсът за най-добра презентация се организира от сайта за споделяне на презентации slideshare.com и вече се провежда за трета поредна година. Идеята на тазгодишното издание на конкурса е да популяризира създаването и представянето на презентации като социално явление и мощно средство за споделяне на идеи и затова в гласуването ще бъдат включени най-популярните социални мрежи като Facebook, LinkedIn и Twitter.

Сред журито отново са включени известни имена като Guy Kawasaki (gkawasaki в SlideShare), David Armano (darmano в SlideShare) и Padmasree Warrior (padmasree в SlideShare), а наградите определено са стойностни: първа награда - MacBook Pro, втора - Amazon Kindle и трета - iPhone 3G.

Темите, по които можете да изработите своите презентации, могат да бъдат най-различни - да разкажете за родния си град, за себе си или за любимата си кола, да представите бизнес план, трудова автобиография или оферта към инвеститори, или пък да демонстрирате креативност и да споделите своите най-шантави идеи със света.

Категориите, в които може да бъде регистрирана една презентация са:

Бизнес
Образование
Технологии
Креативни
За мен

Вижте една презентация, която разкрива основните акценти на тазгодишния конкурс за най-добра презентация:

SlideShare World's Best Presentation Contest 2009

В конкурса може да се участва с презентации в най-популярните формати - PowerPoint (PPT, PPS, POT, PPTX), OpenOffice (ODP), PDF, Adobe PDF Portfolios и Keynote. Трябва само да имате акаунт в Slideshare (много лесно става и е безплатно) и да сте публикували своите презентации между 3-ти август и 8-ми септември 2009 година.

От този анонс можете да научите повече информация, както и да видите миналогодишните победители в конкурса, а това е официалната страница на конкурса.

Аз мисля да участвам. Не съм много добър в дизайна, но важното е човек постоянно да работи, за да стане по-добър. Няма значение дали ще спечеля награда или не - важното е докажа на себе си, че мога да направя нещо добро, пък дори и само в собствените си очи. Не е страшно - включете се и вие. Пък може и някой от нас да спечели :-)

Th!nkTweet от Rajesh Setty - мъдрост в 140 сивола

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Mon, 15 Jun 2009 11:23:00 +0000

Twitter доказа, че 140 символа са достатъчни, за да изразиш себе си пред света. Rajesh Setty доказа, че 140 символа са достатъчни, за да кажеш нещо умно и стойностно. Той създаде канал в своя Twitter акаунт - #ThinkTweet - където споделя своите открития за бизнеса и човешките взаимоотношения с хората, които го следват.

Аз все още съм новак в бизнеса, въпреки че вече не съм много млад, и още търся своя път. Не съм постигнал успеха, към който се стремя, но поне едно нещо успях да науча. Ако искаш да бъдеш велик в бизнеса, трябва да бъдеш велик човек. И Раджеш ме учи на това. В неговите постове в блога и в Twitter винаги мога да намеря провокативни идеи, които ме карат да се замисля върху това кой съм аз, за какво си използвам времето и какво давам на света. А когато човек започне да си задава такива въпроси, той неизбежно ще открие отговор за себе си и точно това е нещото, което ще го направи по-добър човек, нещото, което ще довете неговите начинания до успешен край.

Вече писах за неговия канал в Twitter, но сега Раджеш е събрал 140 от своите Twitter прозрения в една малка книга. Тя е озаглавена #ThinkTweet Book 1: Bite-sized lessons for a fast paced world. (Уроци на малки хапки за забързания живот) Това 100% чиста, висококачествена мъдрост и въпреки, че той казва, че книгата може да се прочете за 15 минути, аз не ви препоръчвам да я претупате толкова набързо. Много по-добре е след всяко прочетено изречение да спрете за момент, да се вгледате в себе си и да помислите върху него. Ако пък наистина я намерите за пристрастяваща - прочетете я веднъж, а после помислете върху онова, което ви е впечатлило. После я прочетете още един път, но по-бавно, защото това не е книга, която можеш да прехвърлиш набързо и да зарежеш. това е книга, която трябва винаги да имаш до себе си и да я отваряш в моменти, когато имаш нужда от кураж, насока или духовна подкрепа за нещата, с които се бориш.

Ето няколко цитата, които мен много ме впечатлиха:

Колкото и живо да си представяш нещо, то си остава фантазия. Чака те работа, за да я превърнеш в реалност.
Ако никой не те слуша, когато говориш, викането няма да помогне.
Когато станеш някой е много лесно да забравиш онези, които са били до теб, когато си бил никой.
Абсолютната фантазия: да очакваш блестящи резултати от посредствени усилия.
Ако не си по средата на нещо важно, много е вероятно да си по средата на голяма бъркотия.
Винаги можеш да обвиниш лошия късмет.
Трудно е да намериш решение, когато си част от проблема.
Ако единственият начин да докажеш, че си прав, е като докажеш, че другият греши, помисли отново!
140 символа могат да бъдат ТВЪРДЕ МНОГО, когато нямаш какво да кажеш.
Всеки си мисли, че е над "средното равнище", доказвайки, че мнозинството хора имат проблем с математиката.
Не се опитвай да спечелиш награда за най-добро извинение. В тази игра има твърде голяма конкуренция.

Произведенията на Раджеш Сети наистина промениха моя живот и моето разбиране за успеха. Неговият блог, неговите послания в Twitter, неговите книги. Те напълно подкрепят моето житейско кредо "Спри и помисли!" и аз черпя от тях мъдрост и духовна енергия. Ако намирате тези мисли вдъхновяващи - купете си книгата #ThinkTweet! Ползата, която ще получите от нея, е неизмерима! И както може да се види от заглавието, това ще бъде серия от книги, така че ще очакваме още...

Изкуството на презентацията - примери от конференцията TED

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Thu, 04 Jun 2009 11:17:00 +0000

Конференцията TED е едно истинско празненство на идеите и великолепните презентации. Хората, поканени да говорят там, са истински майстори в изкуството да овладеят публиката, да й внушат своите идеи и да я запалят за действие.

Има много сайтове и много книги написани върху това как е най-правилно да се подготвят и провеждат презентации, какви умения трябва да развиваме в себе си и как да се държим пред публика. Факт е, обаче, че много малко хора следват тези съвети на практика и това донякъде е обяснимо - от една страна, наистина има прости правила, които трябва да следваме, защото са доказали, че вършат работа, но пък от друга не можем всички да бъдем еднакви като презентатори и да се държим по един и същи начин. Истината е, че за всяка конкретна ситуация трябва да се намери конкретен подход. Както казват американците "one size doesn't fit all" - един размер не става за всички.

Garr Reynolds, автор на един от най-популярните блогове, посветени на презентирането - Presentation Zen - ни дава един чудесен пример и за двете неща в една статия - предлага ни един малко хумористичен вариант на 10-те Божи заповеди за презентатора (които са написани на един доста стар вариант на английски език, поради което не се наех да ги превеждам, но вярвам, че ще разберете духа им), както и няколко много ярки примера на индивидуален стил на презентиране, взети от конференцията TED, някои от които грубо нарушават споменатите заповеди, но пък имат невероятен успех върху публиката.

Ето някои от тях, които аз съм гледал и действително са ме впечатлили:

Sir Ken Robinson: Do schools kill creativity? Презентация без слайдове и без текст, но с много страст, вдъхновение и типично английски чувство за хумор.

Seth Godin: Why tribes, not money or factories, will change the world. За тази презентация писах и аз наскоро. Сет Годин е известен с умението си да подбира уникални илюстрации за своите речи. Без почти никакъв текст, само с картинки в слайдовете си, неговите презентации имат изключително силно въздействие върху възприятието на зрителите.

Al Gore: 15 ways to avert a climate crisis. Независимо, че някои от фактите и доказателствата за глобалното затопляне, които той прилага в своите речи, се оспорват от мнозина, Ал Гор несъмнено е въздействащ презентатор, а визуалните му средства са впечатляващи.

Isabel Allende: Tales of passion. Едно приятно изключение от всички правила. Тя чете лекцията си от текст и не използва никави слайдове, но пък за сметка на това не само текстът е много силен, но и представянето му пред аудиторията разкрива един човек, който говори право от сърцето си и с това печели любовта на публиката.

Tony Robbins: Why we do what we do. Гар Рейнолдс твърди, че слайдовете му са клапави, но това не си личи много от записа (предполагам, че Гар е присъствал лично на тази лекция). Това, което ще видите на видеото, е един човек, който излъчва пълна отдаденост и убеденост, и успява да създаде уникална връзка с аудиторията. Да, езкът му е малко грубичък и нецензурен, но пък това успява да стопи дистанцията със зрителите и да спечели тяхното доверие.

Hans Rosling: Debunking third-world myths with the best stats you've ever seen. Ако някой ви каже, че от сухи статистически данни може да се направи шоу, вероятно няма да му повярвате. Но ако гледате презентацията на д-р Розлинг, ще разберете, че сте сбъркали. Уникално представление, доказващо, че всяка тема и всяко средство могат да бъдат интересни, ако презентаторът притежава умението да ги направи такива.

Larry Lessig: How creativity is being strangled by the law. Професор Лесиг е уникален презентатор, злоупотребяващ със слайдовете по един неповторим начин. Неговият стил се основава на много на брой слайдове с много малко, но набиващ се в съзнаниет текст в тях и на невероятното му умение да говори и да придвижва слайдовете в синхрон.

Bill Gates vs. Bill Gates. Бил Гейтс винаги е бил за Гар пример за лош лектор с много лоши слайдове - претрупани с много картинки, схеми, таблици и текст. Това е било някога. Днес, чичо Били е постигнал доста сериозен напредък в изкуството на презентацията, което няма как да не му бъде признато. Затова и участието му в конференцията TED тази година е заслужено признание за неговото умение за презентиране. Гар предлага две снимки от различни презентации, за да илюстрира разликата в стила на слайдовете, а тук можете да видите и запис на участието му в TED.

Тези примери са много хубави, защото показват майсторство в презентирането, постигнато по различни начини. Всеки, който се занимава с говорене пред публика, има какво да научи и да открие своя собствен стил. Стил, който да ви дава свободата да изразявате своите идеи и да въздействате върху вашата аудитория.

Приятно гледане!

NewBusiness - списание за стартиращи предприемачи

noreply@blogger.com (Mike Ramm) — Wed, 03 Jun 2009 04:10:00 +0000

Младите предприемачи имат още един полезен източник на информация - съвсем наскоро излезе нулевият брой на онлайн списанието NewBusiness, предназначено да помага и да информира всеки, който е решил да започне свой собствен бизнес.

В него ще намерите информация как да регистрирате фирмата си, мотивиращи материали защо да изберете пътя на предприемача, полезни идеи за бизнес, новини и информация за интересни събития. Списанието се издава на всеки две седмици само в електронен вид и може да се свали напълно безплатно от адрес http://newbusiness.bg/.

Изданието няма да е медия от традиционен тип, а ще е фокусирано върху реални проблеми, поставени от читателите, ще помества историите на успешно стартирали собственици на малък бизнес, читателски писма и забележки

казва Александър Александров, един от създателите на новото бизнес-списание в своя блог за бизнес софтуер.

Идеята е прекрасна, а и реализацията на първия брой е доста добре направена. Надявам се да запазят своя хъс и упоритост и да не отстъпват от идеите си, за да могат всички млади и предприемчиви хора да намерят своя ценен източник на информация. Остава само да им пожелаем успех и да станем редовни и конструктивни читатели.