Не съм писал в блога от векове – последният ми пост е от месец февруари (тази година, все пак). За толкова време нормалните хора се женят, няма майтап

Разполагайки с достатъчно свободно време в августовските “работни” дни сядам да разцъквам нета и си пускам музичка за фон (DeadSoul Tribe – A Murder Of Crows), и по едно време си викам “Абе к’во стана с тоя пич, вокалиста на DeadSoul Tribe?”.

Той беше обявил началото на някаква нова група, същевременно давайки ясно да се разбере, че повече DST няма да има. Намирам името на новата му банда – The Shadow Theory, после виждам, че за една година пичовете са били по-непродуктивни и от мен (myspace страницата им е на същото ниво като миналата година по това време), а освен това разбирам, че и те са налазили facebook. Там нещата са малко по-различни – има цели ДВЕ!!! интервюта – едното с моя човек, другото с гърчето в бандата.

Няма да преразказвам интервюто – основните неща са “Да, DeadSoul Tribe са по-скоро мъртви, и не, няма да има reunion на Psychotic Waltz”. Айде, за Psychotic не жаля много, преболял съм ги, но DeadSoul си ме кефеха, мамка му! Та във въпросното интервю питат пича да каже кои са му влиянията от последните 10 години. Отговорът е доста пространен – от Seal до темата на поста ми – Isis. За въпросните пичове Isis не знам тотално нищо, сигурно съм голямо балъче, ама естествено веднага проверих какво мога да намеря в YouTube, а в момента, след като резултата ме изкефи максимално, съм заредил една плейлиста с всичко което успях да намеря от тях в Grooveshark.

Кратката диагноза е: ако се кефите не DeadSoul Tribe – дайте едно ушенце на Isis, вокално нещата не са много близо (Devon Graves е недосегаем), музичката е леко по-полирана, но поне има много общи идеи. За мен е интересно да открия част от влиянията, определили музикалното поведение на хора, на които се възхищавам.

Enjoy!

SETLIST
01. Welcome (Intro)
02. Gardens of the Sinner
03. New World Order
04. Empathy
05. Deadlands
06. Fight
07. Mother Angel
08. No Need to Cry
09. The Saviour / Abyss of the Void
10. Drum Solo
11. Armageddon
12. To the Metal
13. Rebellion in Dreamland
14. Man on a Mission
Encore 1:
15. I Want Out
16. Ride the Sky
Encore 2:
17. Send Me a Sign

Prototype JS е страхотна библиотека за работа с JavaScript, документирана перфектно и с богата селекция от ефекти, благодарение на script.aculo.us.

За един от проектите си имах нужда от layout manager, който да разполага обекти в определено пространство с възможно най-малка загуба на място. Търсейки такова решение разбрах две неща: първо, читав layout manager за Prototype JS няма и , второ, има готово решение на търсения от мен алгоритъм в лицето на отличния jQuery Masonry на David DeSandro.

Проблемът в моя случай беше, че за този проект ползвах Prototype и jQuery-плъгина не ме устройваше. Решението беше да си отделя един ден и да port-на jQuery Masonry към Prototype framework. Еквивалент на първото демо от сайта на David можете да намерите на Masonry Prototype страницата. От нея можете и да свалите и plugin-а, в случай че ви трябва.

Prototype версията напълно покрива basic демото, както и това с блога, за Infinite Scroll Example-a пича ползва third-party jQuery plugin, затова не съм го тествал…

От много време насам Apple не са само производителя на Macintosh, като през последната декада развитието на фирмата е най-осезаемо. Apple дължи това не толкова на desktop системите си, колкото на мобилните си устройства. Първи пазара успя да пробие iPod, после дойде iPhone, след това невероятно атрактивния MacBook Air, а от вчера компания им прави и новият играч – iPad.

И докато предишните продукти имаха ясно изразена целева потребителска аудитория, новият им “таблетен-iPhone” е колкото със задачата да привлече повече потребители на страната на Apple, толкова и с идеята да създаде нова категория устройства, избутвайки Netbook-устройствата от пазара.

Предпоставки за успех има, и то не малко. Изключвайки грозноватата рамка около екрана, iPad има всичко за да привлече купувачи с вида си. За ползваемостта му имам една основна забележка – няма multitasking. На липсата му, обаче, може да се гледа и от друга страна – средностатистическия потребител вероятно няма нужда от него. Докато iPod има оценка на сложността на ползване от 6 точки, а iPhone – 8, новият iPad има 10 и multitasking-a може да вдигне оценката към по-висока, което значи, че разпространението му сред потребителите ще е по-трудно.

От друга страна, липсата на многозадачен режим може да идва и като ограничение от операционната система – iPad използва iPhone OS, а не Mac OS X както лично аз очаквах. Причината, вероятно, е в огромното количество приложения за iPhone в AppStore, налични още сега за потребителите на iPad.

Прави впечатление пазарния дял на Apple на пазара за мобилни телефони в момента. Компанията е пред Nokia и Samsung с над 75 милиона продадени iPhone устройства. Освен това Apple разширява бизнеса си с навлизане в областта на търговията с електронни книги. Всъщност, нещо не особено странно за тях. При всеки нов продукт от нова категория, фирмата представяше и по един Store – iTunes Store при появата на iPod, AppStore при появата на iPhone, и новият iBook Store, предназначен за потребителите на iPad. И това не е всичко – подготовката за представянето на продукта е включвала и сключване на договор с 5 от най-големите разпространители на книги в САЩ, намаляване на ценовата политика за мобилен интернет за предложенията на iPad 3G в мрежата на IT&T, както и изключитено евтини приложения ($9.99) за всяко от приложенията в пакета Works за iPad.

Най-евтиния вариант на устройството е с цена от $499, което смазва конкуренцията. Имам предвид и Netbook устройствата, и етци на електронни книги от рода на Amazon Kindle. За най-скъпият вариант ще трябва да се бръкнете с $829. Въпреки някой дребни пропуски, на тези цени успехът е гарантиран.

Всички, които следим малко по-внимателно web-а през последните няколко месеца, нямаше как да не забележим нарастващата вълна от Drupal-базирани сайтове. За добро или лошо, бизнесът с open source, особено извън татковината, винаги е имал нужда от солидна доза аргументация.

Със сигурност една от най-важните причини Drupal да започне такава сериозна експанзия, че чак Microsoft да започнат кампания против него в Google AdWords е http://www.whitehouse.gov/. От това по-добра реклама – здраве му кажи.

За самият Drupal са ми малко думите – страхотен, повтарям страхотен Content Management System, който е в състояние да сложи в малкия си джоб дузина комерсиални конкуренти. С изчерпателната си документация, и огромната общност от разработчици зад гърба си, Drupal със сигурност е в пъти по-добро решение от всякаквите самоделки, налични като “решения” в повечето от родните ни web компании.

Всъщност, сега се сещам за една молба към web разработчиците: ако имате задачка пред себе си и не сте с много умения в писането на PHP код, дайте един шанс на Drupal, ще спестите адски много време на хората, които ще fix-ват грешките ви по-късно. В случай, че имате опит и още не сте преминали на утвърдени практики като MVC (Zend Framework, CodeIgniter или Symphony) – направете го, няма да съжалявате.

Държа да отбележа, че проблема, според мен, се дължи по-скоро на промени в начина по който се записват сессите, отколкото на бъг в самото KDE 4, понеже досега всичко беше наред и подобни неща не се бяха случвали.

Както и да е, факт е, подобно поведение може да изкара от кожата всеки потребител. Проблемът беше как да запиша настройките по desktop-а си и да накарам session manager-а да ги ползва при login.

Оказа се, че макар и да е изчезнал бутонът Save session, DBus call-ът си седи, което и беше решението на проблема ми. Ето го и магическият ред, който оправи нещата:

dbus-send --type=method_call --dest=org.kde.ksmserver \
/KSMServer org.kde.KSMServerInterface.saveCurrentSession

dd if=/dev/urandom count=1 2> /dev/null | uuencode -m - |  \
sed -ne 2p | cut -c-64

А ето и резултата от стартирането й 5 пъти:

zMqzLNZAzVlQWMvEztpgfeY289TEtdUFbPVB8nXoo1PvdUsKVKSHHBmFo7p8
Xr9JfBcb5hb5oKqNre6kF6DXTVAcUycCW8ru+BpqvsxRlJ57dji7MHfoFcN1
5no2uWDeJtkHpO2qm71pyMx7Bt7pomBiJqrILVgPZckXUvMpqzeQPDiwRQ8v
kdTExBa0jFZrQZFjJ8TeQ9AaL0m3M2vWXymPxcrPn4HtepZT0EQh1nzoiA5x
TUPbIeyEluKEOGSVOP33wY8DiJVnWu2Mn8ElMbwYMt/TH08sTsJVOOEN7qkV

Затова навсякъде където видите съобщение от сорта на:

package [somepackagename] removed but not purged

изпълнете като root

dpkg --purge [somepackagename]

При мен, обаче, освен тези по-дребни проблеми, имаше и един малко по-сериозен.

Едно от съобщенията гласеше:

insserv: warning: script Slibdevmapper1.02 missing LSB tags
and overrides

След малко ровене в google намерих въпросния header:

### BEGIN INIT INFO
# Provides:          libdevmapper
# Required-Start:    modutils
# Required-Stop:     modutils
# Should-Start:      hotplug discover udev devfsd
# Default-Start:     S 2 3 4 5
# Default-Stop:      0 1 6
### END INIT INFO

Добавих го в /etc/init.d/libdevmapper1.02 веднага под shebang-а (първият ред, започващ с #!) и, за да си конфигурирам успешно миграцията към dependancy based boot, пуснах отново

dpkg-reconfigure sysv-rc

Не съм блогвал от повече от 3 месеца и се чудех – каква ли ще е причината да блогна пак? Е, оказа се, доста любопитна.

Знаете, няма web developer (извън офисите на Microsoft), който да споменава името Internet Explorer без солидна доза ирония, много сарказъм или чиста проба агресия. Постът ми не е с цел да плюя на воля по IE, правил съм го толкова пъти, че вече ми е писнало. Постът е, за да помоля всички, които по една или друга причина го ползват да обърнат внимание на следната страничка: http://code.google.com/chrome/chromeframe/.

Там, вдясно, под лентата Google Chrome Frame ще намерите едно бутонче – Get Google Chrome Frame. Щракнете го, приемете лицензното споразумение и инсталирайте полученото EXE.

Офертата важи за всички версии на IE след 6 включително, така че дори да имате фирмено XP със забрана за инсталиране на по-високи версии пак сте на далавера. От цялата работа келепира Ви е, че няма да гледате орязани сайтове без изобщо да подозирате за това. Вярно алтернативата “да сменим Microsoft за Google” е като “кон за кокошка”, ама в случая подобен ход по-скоро ще ви е от полза.

Developer-ите пък могат да обърнат внимание на тази страничка за напътствия как да вградят изискване за Chrome Frame в сайта си: http://code.google.com/chrome/chromeframe/developers_guide.html

Аз лично Google Chrome така и не го залюбих, в момента не се опитвам и да пропагандирам в полза на Google, не разбирам и целия шум около това колко са велики, обаче в тоя случай май печелят симпатиите ми. Колкото повече хора се светнат на офертата с Chrome Frame-a толкова по-добре за целия интернет.

Не казвам, че Chrome Frame е перфектното решение, казвам, че е по-малкото зло в сравнение с IE.

Не е истина какво прави конкуренцията – след като Microsoft добутаха H264/AAC в Silverlight 3, както и smooth streaming, пуснаха и някакъв 3D support, и в един момент Adobe започнаха да изглеждат леко смешни с 10-тата версия на Flash Player, която (спорно) май остана само с по-добрия рендеринг на шрифтовете и междуплатформената си поддръжка. И, според мен, ако е имало нещо, което отново да върне Adobe там, където им е мястото, то това е само и единствено Flex-платформата. Ясно е, че в областта на дизайна Adobe са ненадминати. Също толкова ясно е, че Microsoft са напред в областта на development-a.

За да надделее, някой от двата “претендента” трябва да стъпи в областта на популярност на другия. Аз лично, освен че съм супер пристрастен по ред причини, с чиста съвест ще заложа на Adobe. Първо, защото MS така и не успяха да направят читав дизайнерски инструмент вече повече от 20 години и с всеки наченат и захвърлен експеримент в тази насока търпят само критики. Второ, защото Adobe знаят как да поддържат общност, и се опитват да се вслушват в гласа на потребителската си база. От години следя http://labs.adobe.com не само заради интересните неща там, но и заради възможността да видиш зараждането на технология и дискусиите по оформянето й.

Преди около година и нещо, когато започнаха първите дискусии по Flex 4 имаше сериозна дискусия накъде да се фокусира следващата версия. Контроли вече имаше (за разлика от Silverlight), имаше и горе-долу ясна концепция за типа RIA които ще бъдат разработвани и тогавашният модел работеше някак си. Не мога да кажа успешно, но поне беше форма на development която вършеше работа за поставянето на основата. После се появи някакъв чешит, който бил бачкал в Microsoft и даде идеята да се напише инструмент, който да помогне на дизайнерите да влязат по-надълбоко във Flex. Последиците от това днес са налични като версия beta на продукта Adobe Flash Catalyst. Базиран на Eclipse, Flash Catalyst поне от видеото, налично на сайта на Adobe ме кара да мисля за напълно нов подход към Flash разработката. А факта, че нещото, което преди носеше името Flash Builder вече се казва Adobe Flash Builder само потвърждава мнението ми.

Излиза, че Adobe са стъпили на солидна среда за разработка, каквато е Eclipse и с типичната си находчивост изглежда ще успеят отново да бутнат Flash технологията с една стъпка напред, Което е екстра, аз лично, колкото и да мразя банерите се кефя неистово на нещата в The FWA.

Последният месец при мен мина изцяло в разработка на сайта, който можете да видите, щраквайки върху линка по-горе. По-доволен няма как да съм, понеже това е първият PHP проект, в който не ползвам собствените си модули за администрация на съдържание, а вместо тях се спрях на един проект с отворен код, който ме интересува от известно време насам – Drupal

Всъщност, това, което е по-интересно е, че реално проблемите с разработката на сайта бяха доста по-малко от колкото очаквах. Единствената реална трудност беше мигрирането на съдържанието от стария блог на клиента (базиран на WordPress) към собствената блог-система на Dupal, но наличният модул за импорт на съдържанието от WP работи отлично.

Дребни проблеми можете да имате само, ако import-вате огромно количество съдържание, и те са свързани не толкова с Drupal, колкото с time limit ограничението за изпълнение на PHP скриптове в Apache. Иначе CMS-ът е с отлична документация и архитектура и съм сигурен, че Mandate няма да са единственият случай, в който работя с него. Писането на custom модули е максимално улеснено и не помня кога за последно съм се радвал като малко дете на резултатите от работа с тривиални операции.

Освен това имах и малко време да помисля над система за заместване на шрфитове, подобна на sIFR, но с по-малко баласт, и резултата определено ме обнадеждава – с малко помощ от jQuery системата използва един 14k .swf файл за всички заглавия и подзаглавия в сайта.

Иначе обичайните благодарности за всички замесени са задължителни, а резултатът, поне на мен, ми харесва доста.

Не знам каква е причината – дали добрите продажби на дебюта, или настояване от страна на лейбъла Frontiers – но не ме и интересува особено. Когато в проекта е замесен един от най-големите гласове в метъл-сцената такива въпроси остават на заден план. Учудвам се дори, че досега не съм споменал името му, но предполагам всички запознати вече го знаят – бившият фронтмен на Helloween освен, че е записал цели 12 трака е успял да се измъкне от студиото си и дори да се снима във видеоклип в промоция на албума. Който и да е менажера, на когото е хрумнала тази идея, получава искрените ми адмирации – Michael Kiske не се беше появявал в официално видео цели 13 години. Приза master ще отиде при този, който успее да го качи на сцената…

Да, стилово и първият и този албум на Place Vendome са чист Adult Oriented Rock, но това дори не е кусур. Високите тонове от Keeper Of The Seven Keys са си тук, а в комплект с тях идват и тонове зряло вокално майсторство. На моменти се усеща дори малко Toto (I’d Die For You). И друг път съм казвал – когато коментирам този вокалист съм толкова пристрастен, че няма накъде повече, затова преценката доколко албума си струва оставям на всеки, решил да го завърти.

Единственото, което ще направя, е да постна въпросното видео и да споделя любимите си песни. Само ще вметна, че е някак иронично, след като Helloween, преди години, отмъкнаха точно вокалиста на Pink Cream 69, сега пък бившите му колеги да си имат работа с неговия предшественик…

Top 3 в албума:
3. Believer
2. Streets Of Fire
1. Dancer

За проблема със слушалките – в /etc/modprobe.d/alsa-base трябваше да конфигурирам драйвера snd_hda_intel по следния начин:

options snd_hda_intel model=sony-assamd

После с rmmod разкарах заредените модули свързани със snd_hda_intel и ги презаредих с което приключи с този проблем.

С осветлението на дисплея, обаче, нещата не бяха толкова розови. Специалните клавиши за него изобщо не работеха. За да получа кодовете на brightness up (Fn+F5) и brightness down (Fn+F6) пуснах от Konsole в KDE xev и с фокус върху него натиснах последователно двете комбинации. Резултата беше следното:

KeyRelease event, serial 31, synthetic NO, window 0x1a00001,
    root 0x78, subw 0x0, time 3516679, (535,672), root:(538,694),
    state 0x0, keycode 101 (keysym 0xffd1, F20), same_screen YES,
    XLookupString gives 0 bytes:
    XFilterEvent returns: False
    .... (skipped) ....
KeyRelease event, serial 34, synthetic NO, window 0x1a00001,
    root 0x78, subw 0x0, time 3520374, (535,672), root:(538,694),
    state 0x0, keycode 212 (keysym 0xffd2, F21), same_screen YES,
    XLookupString gives 0 bytes:
    XFilterEvent returns: False

Kодовете, които ми трябваха бяха 101 и 212 (втората секция на всеки трети ред от KeyRelease event-a). Следващата стъпка беше да ги добавя във файла .xmodmaprc в /home/stinger.

# /home/stinger/.xmodmaprc
keycode 160 = XF86AudioMute
keycode 174 = XF86AudioLowerVolume
keycode 176 = XF86AudioRaiseVolume
keycode 101 = F20
keycode 212 = F21

Това, обаче не ми реши проблема изобщо. За да накарам тези клавиши да работят, в KDE Control Center > Regional & Acessibility > Keyboard Actions си създадох два action-a от тип Keyboard Shortcut -> Command/URL (simple). Първият кръстих Brightness Up с Shortcut Key F21 и action /etc/acpi/sonybright.sh up, а вторият – Brightness Down с Shortcut Key F20 и action /etc/acpi/sonybright.sh down.

Сега вече командата се извикваше, но пак не вършеше никаква работа Причината беше, че търси за текущата стойност на осветеността на дисплея в /sys/class/backlight/sony/brightness, а поне на моята машина на съществуваше изобщо директория sony в /sys/class/backlight.

С малко човъркане из Google се спрях на бързото решение с ползването на вградения в X инструмент за управление на backlight-a, кръстен… xbacklight. Копирах си неработещия файл:

cp /etc/acpi/sonybright.sh /etc/acpi/sonybright.sh.orig

и на негово място създадох файл sonybright.sh със следното съдържание:

#!/bin/bash
case $1 in
   down)
      xbacklight -time 100 -steps 12 -dec 12.5
   ;;
   up)
      xbacklight -time 100 -steps 12 -inc 12.5
   ;;
   *)
      echo "Usage /etc/acpi/sonybright.sh {up|down}"
   ;;
esac

Забелязах обаче нещо странно – ACPI не хващаше event-a от клавишите. С малко четене разбрах, че Sony имат два модела контролери за notebooks – първият беше SNC (Sony Network Controller), вторият – SPIC. Моята машина беше със SNC, затова mod-нах леко два файла в /etc/acpi/events, докато не получих това:

# /etc/acpi/events/sony-brightness-up

event=sony/hotkey SNC 00000001 00000011
action=/etc/acpi/sonybright.sh up

# /etc/acpi/events/sony-brightness-down

event=sony/hotkey SNC 00000001 00000010
action=/etc/acpi/sonybright.sh down

Рестартирах acpi демона и пуснах следната команда, тествайки клавишите:

acpi_listen

Клавишите проработиха (поне връщаха event-и от вида sony/hotkey SNC 00000001 00000010), но xbacklight не вършеше никаква работа, защото достъпът до X като root беше забранен. Реших да го оставя така и да разчитам на KDE Input Actions за управление на клавишните комбинации към скрипта. Ако искате да имате управление през ACPI – разрешете root достъпа до X, или в конзола, като нормален потребител, напишете:

xhost +

За мен лично сигурността е по-важна от глезотиите. След това остана само да изпълня следното и всичко тръгна по вода:

xrandr --output LVDS --set BACKLIGHT_CONTROL native

За да не ми се налага всеки път като заредя KDE да пиша въпросната команда я сложих в края на .profile в /home/stinger. Малка персонализация на решението беше да сложа и команда, която променяше осветлението на 50% от интензитета му при всеки login, защото 100% ми идваха в повече. Затова, последните два реда на .profile изглеждат така:

xrandr --output LVDS --set BACKLIGHT_CONTROL native
xbacklight -set 50

С това машинката започна да си управлява осветлението на екрана, вярно само под KDE, но все пак е нещо. В GNOME получавам notification за статуса на осветлението, дори стойността му в notification-a се променя, но xbacklight не се изпълнява. При разрешаване на root access към X-a нещата ще проработят и там, а и в X изобщо, гарантирам… Друг е въпроса дали това е цената, която сте готови да платите за тази глезотийка. В крайна сметка, винаги в конзола можете да напишете нещо от сорта на:

xbacklight -set 50

Преди повече от половин година стария ми компютър предаде богу дух и остави след себе си купчина железария, която продължава да събира прах. Заместникът му – едно Sony Vaio – засега се справя отлично и единственото с което си спомням старата машина са няколкото лични проекта, останали заровени по хардовете й. Единият от тях беше Flex проект за личното ми портфолио, който видя бял свят на този адрес. Този, който ми беше по-важен, обаче, по всички закони на Мърфи страдаше от липса на SQL dump от базата данни.

Понеже съм мързелив, първата ми работа беше да си копирам .frm файловете от DB-то на другия компютър, само за да установя, че съм ползвам InnoDB като storage engine. Неприятното в случая беше, че InnoDB пази доста голяма част от данните за базата във файла ibdata1, и възстановяването по този начин ставаше почти невъзможно.

Втората опция беше да ползвам chroot за да стартирам MySQL от харда на умрялата машина, но първият опит завърши със следното:

/dev/null: Permission denied

Проверката показа следното:

$ ls -Al /dev | grep null
crw-rw-rw- 1 root root      1,   3 2009-01-18 19:50 null

Device-a си стоеше, но беше неизползваем по някаква причина. Оказа се, че при mount по подразбиране всичко devices са неизползваеми (nodev) и решението на моя проблем беше ето това:

mount -o remount,dev /dev/sdb2

След като remount-нах устройството и chroot-нах вътре пробвах да пусна mysql, но се оказа, че нямам /proc в jail-a. Успях да го създам по следния начин:

mount -t proc none /mnt/olddeb

Пускането на mysql сега обаче ревеше за съществуващ PID. Оказа се, че съм забравил да спра локалния mysql, този който е извън chroot-a и след като го направих, този от старата машина запали без никакви ядове. След това dump-a мина по вода, успях да си прехвърля файла и да си възстановя целия проект.

Предполагам горното ще бъде полезно на всеки, който се опитва да пуска услуги от съсипана по една или друга причина дистрибуция, стига поне основните неща от нея да работят. За мен играта с chroot беше нова, но ми даде разни идейки за “затваряне” на несигурни услуги.