Ресторант Ямас е поредния гръцки ресторант в София. Даже не предполагах, че има място за още един. Но за моя изненада градината му беше абсолютно пълна, даже и през седмицата.

Освен софийският, може да намерите Ямас и във Варна, на градския плаж.

Бяло-синият интериор е класика. Градината им е покрита и се намира в междублоковото пространство.

Сервитьорът, който се грижеше за нас, сравнително бързо ни обслужваше, докато не се напълни градината. Оттам нататък не му видяхме очите. Едвам успяхме да си вземем сметката. Получихме като комплимент десерт. Макар да не разбрах, дали е защото му направих забележка, или предлагат такъв безплатно. Една седмица по-късно, наши приятели не са получили десерт.

Какво е гръцки ресторант без такава салата и узо на синя покривка?

Всъщност отидохме в Ямас, само за да проверим дали пържените тиквички стават. Имам си една бременна приятелка, която е полудяла по тях.

Миди с масло и чесън бяха много вкусни, въпреки че не съм ги срещала в гръцките таверни.

Сузукакя или домашно направени кюфтенца или по-точно наденички, поляти с доматен сос и гарнирани с пресни пържени картофи. Добре звучи и агнешкото на фурна с цели картофи по кипърски.

Интересното на гръцката мусака е, че се прави без картофи.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 50лв.

Отдавна гледам табелките на Златната ябълка в Лозенец. Имат свеж интериор и сладко лого. Заведението е на два етажа, но е миниатюрно – по две големи и две малки маси на етаж. Ако всички маси се напълнят ще стане дискомфортно. Направи ми впечатление, че няма места за непушачи. По телефона разбрах, че единият етаж е за непушачи, но после забелязах, че навсякъде се пушеше.

Обслужват две момичета, които са старателни, но понякога нещата пристигаха по-бавно и някои от хората на масата бяха нещастни от факта.

Кардинален проблем е паркирането в района. Ако имате избор, идете с такси или пеша.

От салатите бих препоръчала витаминната, която е комбинация на моркови с ябълки.

Това са антипастите: сушени домати увити в запечени тиквички, моцарела увита в прошуто, покрити с пармезан и поляти с балсамова редукция.

Топлото плато морски деликатеси е по-скъпо от колкото ми се струва нормално. Не мога да преценя дали е половин килограм, както пише в менюто, но 34.90 лева за тази порция е множко.

Пробвах три от десертите и всички бяха вкусни. Но фаворитът ми е домашната бисквитена торта. На малко места я правят да изглежда добре и да е вкусна.

Ягодовият чийзкейк е предложението за месеца. През есенният период е бил с тиква и орехи, което само ме кара да съжалявам, че не съм го пробвала.

Единственото нещо, с което не се бяха справили е домашната паста. Беше ми твърде безсолна, безвкусна и дебела. Предполагам, че е лош късмет.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 60-70 лева.

От няма и месец отвори врати суши ресторант Happy. Доста време ремонтираха помещението, но се е получило комфортно и приятно. Масите край прозорците са супер да зяпаш навън, докато чакаш да пристигне поръчката. Или да наблюдаваш приготвянето на сушито в откритата кухня.

Едно нещо не може да се отрече във всички вериги Happy – обслужването. Момичетата винаги са мили и отзивчиви. Е, поръчах една бутилка бяло вино, което чаках 20 минути и накрая дойдоха да ми кажат, че точно преди 10 минути е свършило.

Говори се, че шеф готвача на Саса, който също е от веригата, е обучавал персонала тук. Но за разлика от там, цените са по-приемливи. Вероятно се целят към различна таргет група.

Лукс тон темпурата си поръча една бременна дама на масата, с уверението от сервитьорката, че рибата не е сурова. Е, ролцата са пържени, но съвсем леко и отвътре рибата е рохка, което би било плюс, ако не трябва да избягваш суровата риба.

Аз много обичам хосомаки и гледах да наблегна на тях. В случая е хепи комбо, комбинация от хосомаки с краставичка, със сьомга и риба тон. Отделно си поръчах и с авокадо.

Тигър суши е атрактивно, аранжирано с ленти авокадо.

Мисо супата е ясна.

Започнах отзад напред, но все пак не салатите са акцент в японски ресторант. Но тук много си ги тачим и препоръчвам спаначената и ичибан салата със скариди.

Като завършек да кажа, че според мен в България сушито не го разбират и цените, които слагат са високи за това, което предлагат. Тук почти са уцелили формата.

Вечеря за двама струва около 60-70 лв.

Маслинената градина се намира в къща, която доста дълго стоя нереновирана. А мястото й е много удобно. Кръстовището на Ангел Кънчев, д-р Г. Вълкович и Райко Даскалов се очертава стратегическо. Там са Brasserie, 100 гр. сладки, Dani’s и Onda.

Обстановката е семпла, свежа и зелена. Прозорците са украсени с цветя. А най-хубавото е, че имат отделна зала за непушачи.

Обслужването е мило и с една идея фамилиарно.

За деня имаше доматената и картофена супа. Скука.

Порцията салата капрезе е доста малка. Интересното е, че в менюто само на салатите не са написали грамажа.

От основните предложения ризотото с диви гъби и пенето със спаначени кюфтенца ми харесват. Особено спаначените кюфтенца, направени са по индийски.

Не знам причината, но явно за свалили цените. Съдя за това по цената на салата Вечерница, която беше 5.95 лв., а според Капитал Light 8.95 лв. Това не е единствената разлика.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 50 лв.

Супер ентусиастите от СупаСтар стартираха преди почти два месеца с много мерак. Първото по рода си място за супа на самообслужване. Кой би предположил, че ще предизвика такъв фурор. Мисля, че няма човек, който да не се е разходил да им пробва фантастичните супи. А те наистина са вкусни. Бях силно изненадана от супата с броколи. Беше превъзходна, а е от броколи – нали ме разбирате? Може да я гарнирате с крутони или сметана.

Много хвалят и сандвича с риба тон. Е, сандвич е, меко черно хлебче, пресни зеленчуци, но супите са акцента.

Разшириха и асортимента освен със сандвичи, и с два-три вида салати.

Предполагам още се опитват да намерят точните количества супа, но се случва по обяд да свършат повечето и в 13 ч. да има не четири-пет, както в 12 ч., а максимум 2, от които само една вегетарианска. Хубаво са се сетили да вадят на два пъти супи, но нека да не се случва в 13 ч. да привършат.

Интериорът, за малко да забравя, свеж и зелен: цветни столчета, цикламени възглавнички и сладки рисунки по стените.

В крак с тенденциите има група във Фейсбук, в която всеки ден информират са предложенията на деня. Една сутрин бяха писали, че току що за извадили топли кроасани и кафе. Направо бях готова да се затичам натам.

СупаСтар са доказателство, че с малко пари и много желание могат да се случат нещата.
Пожелавам им успех!

Обяд: супа и сандвич струва около 8 лв.

Напоследък приятели ме питат как си намирам нови ресторанти. Основно по препоръка, а вторият начин е да търся в интернет. Ако сайтът и снимките ми вдъхнат доверие, се хвърлям. Бистро Sage (в превод градински чай или салвия) го избрах така.

Когато стигнах до площада на Бистрица бях готова да дам заден. Входът не е единствен и го делят със зъболекар, а от двете му страни – малки разхвърляни магазинчета. Обаче изненада: когато влязохме, вътре беше много приятно, семпло, със запалена камина.

Клиентите в събота на обяд бяха предимно от желаещи да се разходят сред природата, а после дошли да хапнат.

Винен лист няма. Има наредени бутилки с цени на тях, което е нестандартна идея, но избора можеше да бъде и по-богат.

И двете салати, които пробвах бяха с превъзходно подбрани зеленчуци и достатъчно добре овкусени. Запечени козе сирене върху канапе от свежа салати, сушени домати и кедрови ядки.

Запечени пълнените гъби със сирене, билки и пармезан, върху канапе от свежа зелена салата.

На месата са отделили достатъчно място в менюто. За съжаление, рибата е слабо представена. Единствено два вида сьомга, сходно приготвена, поне по описание в менюто. Тази е с билки и пиперени зрънца. Препоръчвам маринованите свинските ребра, запечени на фурна.

Шоколадовото еспресо е най-интересното от десертите в бистрото. Другите предложения са крем брюле и шоколадов кейк със сладолед.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 70лв.

Защо избрах Trovatore ли? Имат доста активна реклама във Facebook. А и много ми хареса идеята да не се пуши в заведението. Още повече, че изглежда скоро няма да приемат закона за непушене на обществени места.

Мястото е мъничко и уютно. Има високи маси и ниски маси, разчупено и семпло, с много елементи, носещи явно почерка на собствениците.

Двете жени, които ни обслужваха бяха мили и усмихнати. Явно те се занимаваха и с приготвянето на храната, освен със сервирането.

Менюто, което предлагат към вината е кратичко, но подходящо: хапки, плата със сирена и филета. Има и лазаня, която взимат полуготова от Sensi на ул. Аксаков. Но всичко става толкова бавно, че направо ти се отщява да ядеш.

Виненият им лист, заради който все пак отидохме е прилично богат за размера на бара. Всички цени са обърнати и в евро, подготвени са за влизането му. Заложихме на Rioja Marques de la Concordia, а после Protos Crianza 2001. После пак се върнахме на риохата. Винаги съм се чудела, кое се пише първо: сорта, региона или фирмата. Имам чувството, че всеки път ги пиша както дойде.

Хапки с аншоа и хапки със сушени домати

Хапки асорти

Хапки сирена

Плато сирена

Стори ми се перфектно за среща по женски.

Вечеря за двама – бутилка вино и плато хапки струва около 40лв. Всъщност зависи от виното, на което бихте се спряли. Но цените са повече от разумни.

На мястото на La Capannina в тенис клуб Малееви има нов италиански ресторант. Бях на откриването му преди месец. Тогава се бяха постарали: плата с конско филе, октопод на грил и телешки стекове. Всичко беше много обещаващо. Единственото нещо, което не е по мой вкус, е новия дизайн.

Както и преди съм писала, много харесвам разположението на ресторанта. Има простор, отстрани на сградата има детска площадка, която го прави подходящ семейства с деца. Преди имаше и детска стая, в която можеш да оставиш малките наследници, обаче не съм проверявала скоро за нея.

Ще използвам клише за обслужването, но няма какво друго да напиша: дискретно и внимателно е.

Цените на вината са много прилични, макар че можеше да има и по-голям избор. Избрахме естествено италианско – Cutaja Cicilia.

На откриването много харесах едно телешко филе миньон, което за съжаление не присъства в менюто. И като компромис поръчахме телешко карпачо върху канапе от рукола.

Зеленчуците на скара ги аранжират красиво. Препоръчвам също и панираните калмари – пресни и крехки.

Двеста грама кралски скариди са точно четири броя за 14 лева. Не ми е много ясно, защо в менюто цената е за сто грама. Ако си ги поръчаш ще дойдат два броя.

Тортата Крустата е калорийна бомба. Обаче е фантастична. Съставена е от три слоя, първият прилича на смлени бисквити с масло, вторият с рикота и ликьор, а последният слой е шоколадов ганаш.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 80 лв.

С вечерята избрахме първо едно гръцко вино, което за мен беше голямо разочарование. Crotin 1897, Freisa D’Asti ми хареса повече. Мнението ми е, че е отживелица да се поръчва бяло вино само с риба.

Двойната гръцка салата Медитерания е страхотна. Нестандартното е, че вътре има боб и царевица, освен стандартните домати, краставици, сирене и маслини.

Готвачът си разбира от работата, всичко което пробвах беше прясно и много вкусно. Октопод приготвен на барбекю залят със зехтин, лимон и магданоз.

Кралските скариди бяха добре приготвени, но нямам представа колко порции са в чинията.

Десертът е комплимент от заведението. Комбинация е от крем Каталана, шоколадов мус по швейцарска рецепта и още нещо, наречено Дрося – цедено кисело мляко със сметана, плодове и ядки, но преобладаващият вкус беше на сметаната от спрей. Не ми хареса.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 70 лв.

Любимо ми е, когато звъня за резервация да ми вдигнат с „Ало“… Винаги се чудя, актуален ли е телефона, случвало ми се е. По-подходящо ще е да вдигнат с „ресторант …, добър ден“.