Напоследък приятели ме питат как си намирам нови ресторанти. Основно по препоръка, а вторият начин е да търся в интернет. Ако сайтът и снимките ми вдъхнат доверие, се хвърлям. Бистро Sage (в превод градински чай или салвия) го избрах така.

Когато стигнах до площада на Бистрица бях готова да дам заден. Входът не е единствен и го делят със зъболекар, а от двете му страни – малки разхвърляни магазинчета. Обаче изненада: когато влязохме, вътре беше много приятно, семпло, със запалена камина.

Клиентите в събота на обяд бяха предимно от желаещи да се разходят сред природата, а после дошли да хапнат.

Винен лист няма. Има наредени бутилки с цени на тях, което е нестандартна идея, но избора можеше да бъде и по-богат.

И двете салати, които пробвах бяха с превъзходно подбрани зеленчуци и достатъчно добре овкусени. Запечени козе сирене върху канапе от свежа салати, сушени домати и кедрови ядки.

Запечени пълнените гъби със сирене, билки и пармезан, върху канапе от свежа зелена салата.

На месата са отделили достатъчно място в менюто. За съжаление, рибата е слабо представена. Единствено два вида сьомга, сходно приготвена, поне по описание в менюто. Тази е с билки и пиперени зрънца. Препоръчвам маринованите свинските ребра, запечени на фурна.

Шоколадовото еспресо е най-интересното от десертите в бистрото. Другите предложения са крем брюле и шоколадов кейк със сладолед.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 70лв.

Защо избрах Trovatore ли? Имат доста активна реклама във Facebook. А и много ми хареса идеята да не се пуши в заведението. Още повече, че изглежда скоро няма да приемат закона за непушене на обществени места.

Мястото е мъничко и уютно. Има високи маси и ниски маси, разчупено и семпло, с много елементи, носещи явно почерка на собствениците.

Двете жени, които ни обслужваха бяха мили и усмихнати. Явно те се занимаваха и с приготвянето на храната, освен със сервирането.

Менюто, което предлагат към вината е кратичко, но подходящо: хапки, плата със сирена и филета. Има и лазаня, която взимат полуготова от Sensi на ул. Аксаков. Но всичко става толкова бавно, че направо ти се отщява да ядеш.

Виненият им лист, заради който все пак отидохме е прилично богат за размера на бара. Всички цени са обърнати и в евро, подготвени са за влизането му. Заложихме на Rioja Marques de la Concordia, а после Protos Crianza 2001. После пак се върнахме на риохата. Винаги съм се чудела, кое се пише първо: сорта, региона или фирмата. Имам чувството, че всеки път ги пиша както дойде.

Хапки с аншоа и хапки със сушени домати

Хапки асорти

Хапки сирена

Плато сирена

Стори ми се перфектно за среща по женски.

Вечеря за двама – бутилка вино и плато хапки струва около 40лв. Всъщност зависи от виното, на което бихте се спряли. Но цените са повече от разумни.

На мястото на La Capannina в тенис клуб Малееви има нов италиански ресторант. Бях на откриването му преди месец. Тогава се бяха постарали: плата с конско филе, октопод на грил и телешки стекове. Всичко беше много обещаващо. Единственото нещо, което не е по мой вкус, е новия дизайн.

Както и преди съм писала, много харесвам разположението на ресторанта. Има простор, отстрани на сградата има детска площадка, която го прави подходящ семейства с деца. Преди имаше и детска стая, в която можеш да оставиш малките наследници, обаче не съм проверявала скоро за нея.

Ще използвам клише за обслужването, но няма какво друго да напиша: дискретно и внимателно е.

Цените на вината са много прилични, макар че можеше да има и по-голям избор. Избрахме естествено италианско – Cutaja Cicilia.

На откриването много харесах едно телешко филе миньон, което за съжаление не присъства в менюто. И като компромис поръчахме телешко карпачо върху канапе от рукола.

Зеленчуците на скара ги аранжират красиво. Препоръчвам също и панираните калмари – пресни и крехки.

Двеста грама кралски скариди са точно четири броя за 14 лева. Не ми е много ясно, защо в менюто цената е за сто грама. Ако си ги поръчаш ще дойдат два броя.

Тортата Крустата е калорийна бомба. Обаче е фантастична. Съставена е от три слоя, първият прилича на смлени бисквити с масло, вторият с рикота и ликьор, а последният слой е шоколадов ганаш.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 80 лв.

С вечерята избрахме първо едно гръцко вино, което за мен беше голямо разочарование. Crotin 1897, Freisa D’Asti ми хареса повече. Мнението ми е, че е отживелица да се поръчва бяло вино само с риба.

Двойната гръцка салата Медитерания е страхотна. Нестандартното е, че вътре има боб и царевица, освен стандартните домати, краставици, сирене и маслини.

Готвачът си разбира от работата, всичко което пробвах беше прясно и много вкусно. Октопод приготвен на барбекю залят със зехтин, лимон и магданоз.

Кралските скариди бяха добре приготвени, но нямам представа колко порции са в чинията.

Десертът е комплимент от заведението. Комбинация е от крем Каталана, шоколадов мус по швейцарска рецепта и още нещо, наречено Дрося – цедено кисело мляко със сметана, плодове и ядки, но преобладаващият вкус беше на сметаната от спрей. Не ми хареса.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 70 лв.

Любимо ми е, когато звъня за резервация да ми вдигнат с „Ало“… Винаги се чудя, актуален ли е телефона, случвало ми се е. По-подходящо ще е да вдигнат с „ресторант …, добър ден“.

Момиче и момче се грижат за доброто настроение и романтичната обстановка пред модернистична камина. А обслужващият персонал беше повече от любезен и усещането ми беше, че имаше поне по двама сервитьора на маса.

Виненият лист е богат, макар че ми се стори испанските вина, да не са силно застъпени. Твърдят, че може да поръчаш на чаша от всяка бутилка, която имат. А не както на повечето места да отварят само 1-2 бутилки, и когато само ти пиеш на масата да нямаш избор. Също така предлагат сет от три различни вина по 40мл. на цената на една чаша.

Не можах да пропусна салатата от чери домати, зелени домати, крем от риба тон, каперси и майонеза, само заради зелените домати. Обаче и тя, както всички ястия, са безсолни.

Торо е подходящ за романтична вечеря, например за Св. Валентин.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 100 лева.

Уикенда бях във Милано и за моя радост успях да организирам вечеря в Trussardi alla Scala. Ресторантът през 2008 година получава първата си Мишлен звезда, а от 2009 вече са две. Името му идва от това, че е към групата Трусарди и се намира точно до миланската La Scala. За да стигнеш до него минаваш през самия магазин, който е отворен само за гостите, които ще вечерят. Повечето клиенти се бяха разположили край масите до арковидните прозорци с гледка към La Scala.

Когато седнахме на масата, бързо пристигна сервитьор да ми даде министолче за не толкова миничантата ми.

За разлика от някои български ресторанти, където правят проблем че снимам, там бяха поласкани и с готовност искаха да ме улеснят.

Обстановката е елегантна и изчистена, с много разстояние между масите. Неизменните сребърни прибори, скъпи чаши и чинии.

Виненият лист беше като книга с поне стотина листа. Когато го взехме, веднага дойде сомелиера да ни препоръча вино, тъй като на масата ядяхме телешко, риба или паста.

Обслужваха ни поне трима сервитьора, като всеки си имаше роля. Единият ни настани и донесе менюта, други сервираха храната на цялата маса едновременно. Имаше човек, който обясняваше какво съдържа и как се приготвя храната, да не забравяме и сомелиера.

Много комплименти имаше от главния готвач. С шот от фенел и хапка заешко върху канапе от жито ни посрещнаха. През цялото време минаваха с невероятно вкусни и топящи се в устата различни хлебчета. За десерт освен това, което поръчахме ни дадоха домашен сладолед, ядки оваляни в какао или шам фъстък. И накрая чиния с домашни шоколадови бонбони и макаруунс.

От предястията избрахме кнедли със сепия, сос от броколи и зехтин „Taggiasca“ и мидите.

Миди Сен Жак на грил, морски аспсержи, биволска моцарела и шунка „Cinta Senese„. Мидите бяха разкошно крехки и сочни, а шунката е от сорт прасета гледани само в Тоскана.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 270 евро.

За край ще кажа, че вечерята си струваше всяко евро.

Аржентинският грил Асадо е на мястото на Пчела.  Не разбирам защо последните години там не може да се задържи ресторант, въпреки че е проектирано затова и има огромна градина? Пожелавам успех на Асадо, макар засега да не успяват да предоставят константно качество.

Реших да направя резервация през сайта им. Когато отидохме, не успяха да я намерят. Добре че имаше къде да ни настанят, но обясниха, че по принцип системата им работела.

Обстановката е интересна, както се забелязва от снимката. Кожи по стените, цялото помещение е решено в черно, а музиката е силна като в бар. Сервитьорката ни обясни, че това е аржентински ресторант от нов тип и не случайно всичко е така.

Виненият лист е предимно с аржентински вина, чиято цена  е по-ниска, сравнена с останалите от Новия свят.

Поръчах си микс от зелени салати, която за моя радост беше предварително овкусена. Знам, че не е важно, но се чудя, как решават в какъв ред да запишат салатите? По азбучен ред, цена или месни и безмесни. Струва ми се, че щеше да е по-удобно, ако имаше подредба.

Първият път, когато отидохме много ни хареса телешкия ентракот. Специално го поръчахме полусуров, но за съжаление в България месото се пече до „смърт“. Сякаш ги е страх да оставят малко кръв. И естествено беше жилав.

Сьомгата с равиоли от тиквички за сметка на това беше твърде сурова.

Чийзкейк от банани и шоколад е интересен, но препоръчвам крем брюлето.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 70 лв.

Не знам как за едни барове започва да се говори от деня на откриването им, а за други не се чува изобщо. Още един бар е от първите. Когато отидох още миришеше на лак от масите. Помещава се на първия етаж в стара къща и има три зали с различен стил, и интериор. Веднага като се влезе от вратата е  релакс часта с диванчета, следващата е с високи – барови маси (те са ми любимите) и последната е тип френско кафене. Залите ги обединява маниакален раиран бар.

За моя радост са помислили и за гладните. Предлагат салати, сандвичи, плата за двама и десерти.

Много здравословната салата от шест вида корени – моркови, червена и бяла ряпа, алабаш, червено цвекло и целина. Обаче много горчеше, предполагам че целината беше в повече.

Сандвичите са на горната ценова граница. На френската багета с пуйка, гауда, домат и маруля можеха да сложат и гарнитура, за тази цена.

Като за бар винената листа си е направо богата.

Хапване на салата и сандвич струва около 17 лв.

Бистро Фокача е проект на собствениците на пицарии Виктория и ресторант JK, за който още не съм писала. Разположен е на два етажа, като първия е на самообслужване, където може да се вземе храна за вкъщи. Вторият пък, е спокойно място с атмосфера, подходящо за среща с приятели.

Кухнята е италианска, но въпреки това освен пиците, лазаня и паста има много богат избор на месни ястия. За сега съм засичала да предлагат лятно и постно меню.

Виненият лист не е запомнящ. Хубаво е, че са предвидили малки бутилки, когато само един човек на масата пие.

Обслужването е мило, а сервитьорките и бармана са безкрайно толерантни към малки терминаторчета/деца, което да си кажем честно – е рядкост.

Мини пици с домати и моцарела станаха фаворитът на децата. А идеята им е много хитра.

Лазанята със спанак и сирене, която поръчахме по-скоро не беше нищо особено.

Фрикасето от пилешко месо прилича на домашно сготвено пиле с картофено пюре. А телешкото филе със спанак го сервират с фантастични картофени шайби, или както им казвам – домашен чипс.

Малинов чийз кейк се хареса на всички от масата. Но блатът на лимончелото не ми допадна.

Като съотношение цена / качество, обстановка и обслужване бистрото си заслужава. Препоръчвам го.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 50 лв.

Решихме да отидем в Da Papa в петък и добре, че направих резервация, беше абсолютно пълно. Италианският ресторант се намира на партера в бизнес сграда до парк хотел Москва.

Обслужването е приятелско и мило. Поправили са се от последния път и храната се носеше в синхрон.

Веднага като седнахме сервираха като комплимент от заведението няколко салатки и пакетче гризини. Като голям фен на нахута веднага оцених едната салата.

Не знам защо продължава да има места, където не овкусяват предварително салатите, както в случая салатата ми от рукола, круши и пармезан.

Мъжът ми си избра салата Капрезе. Попитаха го с биволска или обикновена моцарела иска и той избра биволската. Колко може да е разликата между двете салати? Е, 14 лв., т.е. тази с биволската струваше 24 лв. Скъпо ми се струва. А на вас?!?

Едно от нещата, което поръчахме беше фантастична прясна паста „Лунете“ с пълнеж от трюфел, масло и салвия – класическа комбинация. По принцип я сервират с бели трюфели, обаче точно тази вечер за съжаление нямаха и ги замениха с кафяви. За да компенсират бяха се престарали с количеството им. Цената на белите е в пъти повече по простата причина, че не могат да се отглеждат.

Прясната паста папарделе с манатарки, масло и магданоз хрупкаше. Предполагам, че нещо с гриса и варенето не се бяха справили. Като изключим това, беше вкусно.

Вечеря за двама със салата, основно и десерт струва около 90 лв.