Techno Poker Club » Стратегии

Да плуваш сред акулите: Преодолейте старите си навици!

Les_Paul_2 — Fri, 03 Apr 2009 12:58:56 +0000

Откъс от ТВ шоу, Бат Мастерсън
Уилям Баркли Мастерсън: Имам важна работа в Шайен с трима от най-богатите местни жители и най-слаби покер играчи.
Чували ли сте някога песента на Whitlams, наречена ‘Royal In The Afternoon’? Страхотна песен. Бих искал да ви обърна внимание върху текста на припева: „Мога да надмогна старите си навици – да, но само през трупа ми! Но все пак…” Наистина обичам тази фраза. Причината да я споменавам е, защото тя е във фокуса на статията. Независимо къде се намирате, винаги ще се намери някой с дълбоки джобове, който не може да играе.
Всички големи играчи могат да разкажат по някоя история, в която са играли срещу богаташ и са му взели парите. Виждали сме как крупни бизнесмени като Джери Бъс и Антонио Соларио губят състояния от големите играчи по време на ‘High Stakes Poker’. Сега в светa има бум на аматьорите, и въпреки това, отново се заражда тенденция професионалните покер играчи да печелят големите турнири, както видяхме по време на WSOP 2008.
Фактите са такива, че най-добрите печелят най-големите пари. Балансът в света е постигнат. Край на темата.
Ако имах само това да кажа, статията наистина щеше да смърди, но за щастие мога да добавя още доста.
Вижте сега, нещото, което прави покера толкова интригуващ е, че независимо колко губят някои хора, те продължават да се връщат в играта. Това се има предвид в текста на Тим Фрийдман. Самозалъгват се, че могат да надмогнат старите си навици, но никога не успяват да го направят.
Причината да говоря за тази действителност се корени във факта, че големите играчи осъзнават точно това. Защо ще се опитвате да победите най-големите, щом имате на разположение онези, които не могат да спрат да губят? Ако някой е слаб играч и иска да играе срещу вас, какво ви спира?
Това важи и за ниските нива. Как ще постъпите, ако в казиното влезе човек, за когото знаете, че е абсолютен некадърник? Веднага ще поискате да бъдете преместени при него. В интернет е същото – щом забележите играч, когото сте категоризирали като слаб, да сяда на маса за игра срещу един опонент, и ако можете спокойно да си позволите лимитите, кликнете на свободното място по най-бързия начин!
Наистина, допада ми предизвикателството да играя срещу качествени противници, но когато говорим за смисъла на покера, всичко опира до парите. Ако намерите човек, който има желание да загуби от вас онова, за което се е трудил, само защото има дълбоки джобове и нулеви познания, не би трябвало нищо да ви спира да играете срещу него. Всъщност има само едно нещо.
Хората разказват истории как са загубили цялата си покер банка, защото са играли с всичките си пари срещу некадърник, на когото му е провървяло. Лоша работа! Кой би си помислил, че слабите играчи ще извадят луд късмет срещу вас? Този въпрос е напълно погрешен! Ако това ви се случи, би трябвало да попитам кой ви би през ръцете да залагате повече, отколкото можете да си позволите да загубите? Ако се появи някой, който не си знае парите, удари пачката на масата, и след това небрежно попита дилъра: „Може ли да ми припомните правилата?”, това причина ли е да продадете дрехите от гърба си, само и само за да влезете в играта? Не, не е. Най-вероятно той ще се представи ужасно в играта, след което ще продължи да вкарва още и още пари, но ако вие не можете да си позволите да играете с такива залози, просто не го правете. Това ще бъде вашата слабост. Ако усетите, че често взимате участие в игри с по-високи нива, от колкото покер банката ви позволява, вие никога няма да надмогнете старите си навици, както се пее в песента.
Казах по-горе, винаги ще се намери някой с излишни пари за губене и без знания за играта. И въпреки всичко, той наивно ще седне да играе, ще профука парите си, ще свие рамене, ще пийне нещо и след седмица отново ще се върне, за да повтори всичко от начало. Сещам се за много свои противници, независимо на живо или по интернет, които съм сложил в категирията „играчи, срещу когото трябва да играя.” Вие направете същото.
Ако има нещо, което задължително трябва да разберете от тази статия, то това е, че сте способни да промените навиците си. Положете необходимите усилия да го направите. Ако възприемате покера на сериозно, дебнете и преследвайте слабите играчи, все едно сте на лов. Ако аз видя някоя от мишените си да влиза в покер залата, то веднага ще попитам „вие какво играете?” Че обичам да общувам с хората, обичам, но единствената цел, поради която искам да играя с някого е, за да му взема парите.
Вярвам, че покерът е игра, базирана на уменията, а не на случайностите. Факторът късмет обаче е нещото, което кара слабите играчи постоянно да се връщат на масите. Веднъж щом спечелят, започват да си въобразяват колко са добри и непобедими. Замислете се, ако ставаше дума за игра, базирана на случайността, то никой никога нямаше да постигне истински успехи, защото рано или късно късметът щеше да се разпредели балансирано и по равно между всички покер играчи. От друга страна, ако всичко опираше до умения, то играта нямаше да има стойност, защото онези, които притежават необходимите умения, ще печелят винаги, и следователно по-малко добрите нямаше да виждат смисъл да се връщат и да играят още. Покерът е една от малкото игри в света, в които дори най-жалкият глупак може да играе срещу най-добрия на Земята и да го победи. Точно това връща нещастните аматьори отново и отново към покера. Ако случайно спечелят милион долара, то бъдете сигурни, че ще прекарат следващите десет години връщайки бавно парите на онези, които случайно са победили. Бъдете един от тях! Бъдете онзи, който ще дебне аматьора да се завърне и ще прибере лесно спечелените му пари. После, ако той смени масата, сменете я и вие. И повторете предходното действие.
Ако се окажете в трудна игра, запомнете едно нещо. Не съм способен да акцентирам достатъчно силно на това: ВИНАГИ ЩЕ ИМА НЯКОЙ ПО-СЛАБ ОТ ВАС! Ако четете тези редове, то знайте, че някъде там има някой некадърник, който в момента играе точно на вашите лимити и точно на онази маса, на която би трябвало да бъдете сега. Дори не дочитайте докрай статията, аз само обобщавам и тръгвам към жертвите си, а от вас очаквам да направите абсолютно същото, без значение дали ще ходите в казиното, или ще играете по интернет. Намерите ли вашия човек, не го пускайте, докато не изцедите и последния му цент!
Като обърнете страницата, искам да сте научили един урок, а именно – винаги преследвайте парите. Преследвайте слабите играчи, където и да отидат. Вие сте способни да преодолеете старите си навици! Но другите никога няма да успеят.

Как да играем успешно на ниските лимити?

Les_Paul_2 — Thu, 02 Apr 2009 10:23:38 +0000

Когато играем Тексас холдем на ниски лимити, много е важно основната ни стратегия да бъде играта „по учебник”, като избягваме проявяването на фантазия и сложни ходове срещу неопитни опоненти. Ниските нива привличат главно нови играчи или хора, които играят за забавление. За да победим този тип опоненти, нашата стратегия трябва да бъде подчертано дисциплинирана, вместо да се „фукаме” с всяка нова техника, която научим.

Залагат повече от необходимото
Начинаещите, които за първи път виждат чипове, често ще залагат повече от необходимото с високи чифтове, независимо от кикъра. За опитните играчи, това е обикновено в разрез с всякаква разумна тактика, така че се пригответе за масивен обстрел с чипове, често имащ за цел да имитира големи ръце, които вероятно ще са по-слаби от вашите.
Не ги блъфирайте!
Един новак надали е наясно кога е най-подходящо да имитира силна ръка, или кога трябва да използва позицията си, за да блъфира успешно. Ако той залага, плаща или пасува, с цел да покачи евентуален ваш залог, често ще има някаква ръка. Бъдете внимателни, когато обмисляте да направите голям контра-залог, целящ сплашването на неопитния опонент.
Плащат всичко
Начинаещите холдем играчи са известни с това, че обикновено плащат всичко. Те обожават да гонят до дупка проекто-флъшове и не обичат да хвърлят чифтове, дори когато борда ги заплашва с вероятен флъш или стрейт. Ако опонентът ви има ръка, която по някакъв начин е свързана с общите карти, няма нужда дори да обмисляте евентуален стойностен залог. Той няма да се откаже от ръката си. Внимавайте, ако смятате да правите мощен блъф, залагайки всичките си чипове. Често новаците ще ви плащат дори и с нисък чифт.
Не подбират картите
Начинаещите играчи ще плащат 1ГБ всеки път преди флопа, защото не са свикнали да се отказват от картите си. Ако са на малкия блайнд и в картите си имат картинка, винаги ще си доплащат и ще защитават ревностно своите блайндове, срещу вашите опити за кражба от бутона. Забравете за опитите да крадете блайндове, баз да имате някаква ръка. Почти винаги ще ви бъде платено. Какво означава всичко това? За да надиграете тези хора, използвайте стеснен диапазон от начални ръце, а когато залагате, играйте силно от самото начало, до ривър картата. Много вероятно е тази игра да ви се отплати щедро. Нищо няма да постигнете, ако използвате сложни и комплексни ходове, като контра кражби и пресираща игра. Те просто не работят на тези микро-нива.
Слаби помощни карти (кикър)
Всеки обича да вижда асо в картите си. Начинаещите с удоволствие ще играят всяко асо, независимо от втората карта, която дъжат. Накажете ги за лошия избор на стартовата им ръка. Ако свържат тяхното асо с общите карти, те ще мислят, че имат най-силната ръка, което ви дава шанса често да ги биете, ако имате по-силен кикър. Уверете се, че не им позволявате да виждат флопа евтино, като покачвате залога от добра позиция и ги карате да ви плащат с втора по сила ръка след вашата. Да се надяваме, че като загубят няколко пъти от вас с доминираното си асо, ще си научат урока.

Значение на Покер Банката

Les_Paul_2 — Mon, 30 Mar 2009 12:11:25 +0000

Когато става въпрос за избирането на турнир, най-важно е при взимането на решение да се съобразите с вашата покер банка. Много от професионални играчи губят бързо пари поради факта, че не могат да управляват сметките си. Играят на нива, на които не могат да си позволят, и преди да се усетят са разорени и молят някой да им услужи с една входна такса. Важно е да имате реалистичен поглед върху вашата покер банката и да играете спрямо нея. Аз ще ви обясня стъпка по стъпка как да се справите с това.

Определяне на вашата покер банка

Първото, което трябва да разберете, е колко пари може да си позволите, за да играете в покер турнири.
Това трябва да са пари, които не са ви нужни за плащане на сметки, да не са част от средствата ви за кеш игри или нещо друго. Това трябва да са пари, които може да си позволите да загубите, защото в турнир това може и ще се случва. Това не значи, че трябва да загубите всичко, но трябва да разберете, че има такава възможност и да я приемете. Като направите това, вие ще може да играете най-добрия си покер, защото няма да играете “изплашен” покер – ако парите значат твърде много за вас, твърде вероятно е да не играете оптимално.

Определяне на входната такса за турнир

Щом сте определили покер банката си, трябва да определите и на турнири с какви входни такси ще играете. Добро правило е да имате 50-100 входни такси налице. Аз предпочитам да използвам варианта със 100, защото знам, че варирането е много голямо и чувствам, че 100 турнира предоставят достатъчно големи възможности. Например, ако вашата покер банка е $10,000, вие може да играете в 100 турнира с входна такса $100. Очевидно е, че няма да играете само сто доларови турнири, така че предлагам да си изберете обхват от турнири, на които да играете и средната ви входна такса да е $100 (разделете цифрата реципрочно на вашата покер банка). Това ще ви даде шанс да се пробвате и на по-големи турнири, без да нарушавате бюджета си. Ето един пример за това, е който използвам банка от $10,000 като основа:

Турнир - Входна такса

#1 - $50+5
#2 - $200+15
#3 - $24+2
#4 - $50+5
#5 - $100+9
#6 - $50+5
#7 - $100+9
#8 - $69+6
#9 - $69+6
#10 - $200+15

Десет турнира, десет входни такси, общата им стойност е $989 или средно $98.90 за турнир. Това, че може да играете на турнири с вход от $24+2 или $50+5 не значи, че към тях трябва да се отнасяте по-различно отколкото към турнир с вход $200+15? Често има много пари в наградния фонд на онлайн турнири с вход от $24+2, където първото място надвишава $10,000, затова винаги трябва да подхождате сериозно.

Не се паникьосвайте, ако започнете да губите

Трябва да призная, че точно тук съм бъркал повече от веднъж и мога да кажа, че научих този урок по много труден начин. Няма нищо по-обезпокояващо от “не-влизането” в парите на 15-20 турнира поред и е много лесно да седнете на турнир с по-голяма входна такса, за да пробвате да си върнете всичко наведнъж. Може би някъде ще видите това озаглавено като “низходяща спирала.” Взимаме пак банката от $10,000 за пример. Нека кажем, че минавате през 20 турнира, без да влизате в парите и банката ви вече е $8,000. Вие сте недоволни от това и предстоят няколко $1,000 турнира, на които ако влезете в парите ще си върнете всички загуби. На първия $1,000 турнир отпадате на балона и дори още по-разочаровани се регистрирате за друг. Вашите Аса са разбити от Дами и банката ви вече е паднала до $6,000. Сега сте още по-обезсърчени и търсите дори още по-голям турнир, като се опитвате да си върнете всичките $4,000, които сте загубили. Така се стига до нулата. Но ако се бяхте успокоили, ако бяхте започнали да играете оптимално на турнири с по-ниска такса, тогава шансовете да спечелите отново (забележете не казвам ДА СИ ВЪРНЕТЕ) тези пари, щяха да бъдат много по-големи.

Защо ви разказвам това? Защото съм част от покер средите и интернет професионалистите повече от пет години и това може би е най-голямата причина за провал на повечето играчи. Покерът е игра на контрол… управлявайте правилно парите си и накрая ще бъдете възнаградени.

Ако започнете да печелите

Друг често срещан проблем е справянето с големи печалби. Много играчи ще се отнесат към това все едно са спечелили от лотарията и ще започнат да правят нещата по различен начин. Представете си, че с тази банка от $10,000 сте играли в PokerStars Sunday Million, където финиширате 8-ми и прибирате $20,000. Поглеждате графика си и виждате $24+2 турнирите, които сте планували да играете тази седмица във Full Tilt и решавате, че тези турнири за вас са вече загуба на време. Събирате си нещата в сака и се отправяте към следващия голям WPT турнир. Отивате във Вегас за две седмици. Пътните ви, хотела и други разходи ви костват $3,000. Играете в 7 от предварителните събития, но не взимате пари от нито едно, като вашата загуба до тук е вече $10,000. Решавате да се пробвате на Главното Събитие и се разделяте с още $10,000, като отново оставате извън парите. Загубилите сте цялата печалба от $20,000 и всъщност банката ви е спаднала с $3,000, заради разходите, които споменахме по-горе.

Не казвам, че не трябва да се преместите на турнири с по-голям вход, но това, което трябва да направите е да седнете и да минете през всички стъпки отново. Ако сте добавили $20,000 към вашата банка, вие трябва да определите колко от тях искате да запазите в банката си и колко да отидат за “забавления.” Няма нищо лошо в това да изтеглите някакви пари след голяма печалба и да се насладите на това. Аз обикновено отделям 25% от своята месечна печалба за тази цел. След като направите това, вие трябва да прецените какво да правите с вашата новата покер банка. Нека кажем, че сте изтеглили $5,000 и сега разполагате с $25,000. Отново използваме правилото за 100-те входни такси и излиза, че средният ви вход за турнири е $250. Разбира се, може да се пробвате от време на време на някой турнир с вход $500 или $1,000, но гледайте те да са малко и се придържайте към вече определената средна входна такса за турнир. Ако продължите да играете добре, вие ще увеличите покер банката си дори още повече и преди да се усетите, ще играете на лимити, за които само сте мечтали преди.

Да се пробвате…

И така, след като ви разказах дългата история, аз искам да добавя, че няма нищо лошо да се пробвате на турнир от WPT или WSOP, ако сте се представили добре онлайн. Нека кажем, че печелите $50,000 в онлайн турнир и детската ви мечта е да играете в Главното Събитие на WSOP. Вземете $10,000 и го направете. Няма никакъв проблем с това. Това е печалба, която сте си докарали и имате право да правите, каквото си поискате. Просто процедирайте умно с останалата част от печалбата и продължавайте да играете, както сте го правили и преди.

И накрая

Най-успешните играчи… тези, които от много време са на покер сцената, са точно тези играчи, които управляват правилно парите си. Покерът е като бизнеса - ако управляваш правилно наличния капитал ще имаш и добра възвращаемост, а лошото управление на парите води до фалит.

Не е честно, бягайте тогава

Les_Paul_2 — Sun, 29 Mar 2009 12:08:18 +0000

Oт 1983 до 1988 работих за Чарли Кийтинг, председател на ЕЙ-СИ-СИ (АСС – American Continental Corporation), която беше собственик на “Линкълн спестявания и заеми” (Lincoln Savings and Loan). Г-н Кийтинг и „Линкън спестявания и заеми” оглавяваха списъка на правителството по време на разследването на скандалите в сферата на спестяванията и заемите. През този период аз усвоих всичките си предпазни умения в счетоводството. Освен това ми доставяше удоволствие да работя там. Ние разполагахме с голям брой интелигентни служители. Най-любопитното в АСС беше, че някои хора получаваха извънредно високи заплати. Една от секретарките получаваше по $100 000 на година. По онова време това бяха тонове пари. Повечето секретарки в други компании изкарваха от $20 000 до $30 000.

Понякога счетоводителите и адвокатите в АСС се оплакваха, че получават само $80 000 годишно. Как може една секретарка да получава толкова много, се чудеха те? Аз обаче бих ги запитал дали мислят, че са платени по-високо от пазарното ниво за тяхната позиция. „Да”, отговаряха те: „най-малко с 20%”. Тогава млъкнете или си намерете друга работа с 20% по-ниско заплащане, бих им казал аз. Обичах да им припомням: „Чарли Кийтинг винаги е щедър, но рядко справедлив”. А в света на покера играчи получават оферти да представят определени покер компании. Някой може да спечели Световните серии по покер дори да не е най-добрия играч. Той вероятно никога няма да е в състояние да спечели игра с реални залагания. Но той може да спечели Световните серии по покер. Това, че получава повече пари от човек, който е финиширал на много финални маси и който побеждава редовно на второстепенните игри, не е справедливо. Кой го е грижа? Харесвате ли работата си? Ако е така, млъкнете. Ако ли пък не, разкарайте се оттам.
Печеливш Подход

Доволни ли сте от мястото, на което се намирате? Печелите ли толкова пари, колкото можете да спечелите някъде другаде? Това е всичко, за което трябва да се безпокоите. Парите, които някой друг изкарва, не са важни. Преживейте го. Животът често е щедър, но рядко справедлив

Как грешката може да ни донесе пари?

Les_Paul_2 — Thu, 26 Mar 2009 21:41:33 +0000

Всъщност не бива да приемате заглавието буквално, защото ако правите повече грешки от опонентите си, няма как да започнете да печелите. Но понякога би било във ваш плюс, ако умишлено допускате пропуски в играта си, с цел да провокирате опонентите си да правят по-големи такива.
Преди да сметнете, че тотално съм се побъркал, помислете за минута. В No Limit Texas Hold’em, ако само платим нечий залог, това се счита за лоша практика и за погрешно отиграване. Представете си обаче опонент, който е толкова предвидим, че всеки път когато покачва залога, вие сте наясно със силата на ръката му. Или пък е слаб и пасивен играч, когото лесно можете да откажете, ако не е хванал нищо на флопа. Тогава какво ще се случи?
Ще разгледаме един пример. Играете Тексас Холдем без лимит на кеш маса за шестима, блайндовете са $0.50 - $1.00. Втори след големия блайнд е играч, чийто действия са лесно предвидими, а вие сте на бутона. Той залага $3.50 и вие му плащате с [9s]-[10s]. Това отиграване е неправилно, но грешката ви не е голяма, само малка. До момента обаче сте видели как вашият стегнат и предсказуем противник прави огромни гафове. Как ще спечелите от това? Лесно, като се възползвате от всеки удобен момент да влезнете в ръка с него. Грешките имат различни проявления, но основните, за които трябва да дебнете, са две. Първо, когато опонентите ви допуснат да вземете всичките им чипове, след като сте направили голяма ръка на флопа, и второ, когато успеете да откраднете пота, ако противникът ви не е подобрил ръката си.
Когато някой се откаже от печелившата си ръка, това е много по-голяма грешка, от колкото щеше да направи, ако беше хвърлил картите си префлоп. Причината е елементарна, след флопа обикновено потът е набъбнал и всеки е допринесъл за това, залагайки още от парите си.
Да се върнем на нашия пример. Не само, че сте видели как нашия опонент играе прекалено стегнат и предвидим покер, но сте били свидетели как на няколко пъти е губил с [a][a] на флоп от типа на [a]-[7]-[2], или с [a][k] при борд [k]-[j]-[7]. Въз основа на това, вие си вадите извода, че опонентът ви изпитва сериозни затруднения, когато трябва да се откаже от силна ръка. Имате също така и наблюдения как след като повторно е покачил залога префлоп и е повел със залог на флопа, представяйки c-bet с високи карти, той се отказва след като е рейзнат при борд [7]-[4]-[2]. В примера е под въпрос до колко действието ви е правилно, но вие плащате с конектори от една боя с една цел – да провокирате опонента си да направи по-голяма грешка.
Когато гледам как играят играчите на ниските нива, забелязвам , че не малко от тях прекалено дълго стоят и чакат някой друг да направи грешка. Това беше успешна стратегия преди години, когато играчите имаха доста по-отпуснат стил и грешаха по-често, отколкото сега. По-силната тактика е вие да провокирате другите да правят грешки.

Heads Up Стратегия - Игра Преди Флопа

Les_Paul_2 — Sun, 15 Mar 2009 11:41:19 +0000

Освен масите с много играчи, в наши дни се предлагат и маси за директен двубой (heads-up), където играчите се изправят един срещу друг. Може би не е задължително да сядате на една от тях, но според мен е много важно всеки играч да развие играта си в директен двубой, защото рано или късно, ще се озове в ситуация, в която ще трябва да играе само срещу един противник и понеже играта в директен двубой е много по-различна, ще ви трябва известно време, докато измислите правилните стратегии за тези мачове. Освен това, може би ще бъдете принудени да сядате от време на време на празна кеш маса, ако няма добри други маси на разположение и преди тази маса да се напълни, най-вероятно ще трябва да оцелеете в няколко кръга на директен двубой.
Тук играта е съвсем различна: има по-малко играчи на масата, по-често ще сте на блайндовете, което прави още по-важно защитаването им и кражбата на тези на опонента. Това е толкова важно в директния двубой, че ако не започнете да го правите от началото, ще завършите със загуба на много пари. Това е така, защото сте длъжни да поставяте блайнд при всяка нова ръка и срещу опонент с определен процент на префлоп рейза от малкия блайнд (който се явява играчът на бутона в директния двубой), вие ще трябва да защитавате определен брой ръце, за да избегнете това инвестицията на опонента ви да стане доходоносна, просто заради стойността на отказа.

Представете си играч, който рейзва всяка ръка, когато е на малкия блайнд (който е половината на големия блайнд и размера на префлоп пот рейза е 3ГБ). Всеки път, когато прави това, той инвестира 2.5ГБ, за да спечели 1.5ГБ. Когато погледнем само ситуацията преди флопа, играчът трябва да в печели 62.5% от случаите, за да е наравно (62.5x печели по 1.5ГБ = 93.75ГБ, 37.5x губи по 2.5ГБ = 93.75ГБ). Това значи, че ако рейзвате във всяка ръка, вашият противник ще трябва да защитава блайнда си в 37.5% от случаите (или да го компенсира, като играе доходоносно след флопа и извън позиция), за да не губи пари с подобна игра, а повечето играчи дори не се доближават до този процент.
Както вече може да видите, в директния двубой играта е много освободена. Да играете доходоносно от малкия блайнд /бутона/ с освободена игра не е трудно, но да правите това извън позиция става много по-сложно. Повечето редовни/агресивни играчи ще рейзват 75% от ръцете си на бутона в директен двубой и срещу повечето опоненти не е трудно да защитавате доходоносно повече от 30% от вашите ръце. Но, за да откриете вашия печеливш процент в директния двубой, очевидно ще ви трябва много повече, отколкото само вашата статистика срещу началния рейз на опонента, когато е на малкия блайнд. Хвърлянето на картите срещу рейз ви дава EV равна на 0 и вие може да компенсирате много от това с игра на ръце, които играете изгодно. Освен това, вие сте на позицията на малкия блайнд през половината време, с което ще ви е по-лесно да измъквате големия блайнд, отколкото на маса с повече играчи.

Добре, по-принцип е правилно да рейзвате с всеки две карти от бутона, а от големия блайнд много зависи от обсега на опонента ви за започване на ръка. Ако той е агресивен и рейзва 75% или повече от ръцете си на бутона, вие ще трябва да се защитавате в около 25-30% от случаите. Колко често и с какви ръце ще избирате да ри-рейзвате или просто да плащате, зависи от играта на противника ви след флопа и от това как той реагира на ри-рейз.

Основно, колкото по-агресивен е опонентът ви след флопа, толкова по-малко ще искате да стоите на маса с дълбоки стакове. Много по-лесно е да станете мишена на подбрана агресия, ако инвестирате малък процент от стака си преди флопа. Често ще ви трябва много силна ръка, за да отвърнете на опонента ви в подобни случаи, докато в ри-рейзнати потове, парите често ще бъдат вкарани преди даже да се усетите с ръце като топ чифт. И така, вие искате да ри-рейзвате повече играчи, срещу които играете агресивно след флопа. В резултат на това вие ще намалите неудобството от това да сте извън позиция, докато в същото време вие ще бъдете в ролята на агресора, принуждавайки вашия опонент да ви противодейства.
Много важно е също да знаете как опонентът ви реагира на вашия ри-рейз. Ако често се отказва, тогава вие може да го ри-рейзвате по-широк обхват от ръце. С това искам да кажа, че вашият обхват от ръце се състои главно от много силни и много слаби ръце. След като опонентът ви се отказва често, когато ви плати, значи държи много силна ръка и в този случай за вас е много по-добре да държите ръка като , отколкото . Ако пък плащат много от вашите ри-рейзове, често ще има много посредствени ръце в обсега на опонента ви, така че тук е по-добре да ри-рейзвате с , отколкото с .

Всичко става много по-трудно, ако опонентът често ви прави 4-bet. Ако и двамата играете със стакове от 100ГБ, не е трудно да решите кои ръце са достатъчно добри за all-in срещу неговия обсег за 4-bet. В игрите на директен двубой обаче, често ще бъдете с повече от 100ГБ, което прави по-трудно отвръщането на неговите редовни малки 4-bets, като вие често ще имате прекалено много пари пред вас и залагането на всички чипове няма да бъде много оправдан ход. Вашата инвестиция е по-голяма във връзка с парите, които вече са в пота (вече не са ваши) и може да спечелите и неговия обсег от ръце, с които може се стеснява да ви плати, което намалява ползата за вас, ако ви бъде платено. Понякога вие може просто да платите срещу малък 4-bet, но това ще бъде нещо като „float”(Бел. Ред.: Това е ход, който по-напредналите играчи използват, за да накарат своя опонент да се откаже от ръката. Основния му принцип е, че плащате преди флопа и след това заради c-bet на флопа, с цел да заложите на търна, ако опонентът ви пасува или при подходяща „плашеща” карта. И така ще спечелите добър пот, ако приемем, че опонентът ви се откаже след вашия залог). 4-bet обхватите често поляризирани, в който случай вие не плащате с цел да хванате на флопа, защото вече сте инвестирали в голяма част от вашия стак преди флопа и целта ви е да разберете дали сте срещу възможните ръце за блъфиране от обхвата на опонента ви или пък не.

Размерът на ри-рейза също е нещо, върху което трябва да се помисли. Разбира се, не искате размерът на вашия ри-рейз да издава нещо за картите ви, така че правилното нещо е винаги да имате една и съща стойност за ри-рейз, независимо от ръката ви. Ако ри-рейзвате агресивно, което е правилният ход в повечето мачове срещу един противник, най-доброто нещо, което може да се случва с повечето от картите ви е вашият опонент да се откаже. Ако играете с по-широк обсег от ръце за ри-рейз, то трябва да е главно заради стойността на отказа и колкото по-голям е ри-рейзът ви, толкова по-голям е шансът вашият опонент да се откаже от ръката си (освен ако рейзът ви не е прекалено голям и да се превърне в изгодно за противника ви да заложи всичко на 4-bet). И отново, вашата инвестиция също се увеличава, така че трябва да намерите баланса между размерите на залозите и да намерите правилното отношение между стойността на отказа и размерът на вашия ри-рейз.
Със стакове от около 100ГБ бих ви посъветвал да държите ри-рейза си в рамките на около 10% от общия стак. С ри-рейз повече от 4x оригиналния рейз, вашият опонент ще трябва да се отказва в около 73% от случаите, за да бъде вашата игра доходоносна и това ще бъде най-високият процент за отказ срещу 3-bet, за който някога съм чувал в игра на директен двубой. Много агресивни играчи често ще ви правят 4-bet, когато са в позиция и със стакове повече от 150ГБ и ако направят вашия ри-рейз от 12ГБ на 4-bet от 26ГБ, тогава ще ви бъде много трудно да се защитавате срещу този ход и тези стакове. Може да избегнете подобни ситуации като намалите вашите 3-bets или просто понякога вместо това само да плащате.

Също може да експериментирате малко с размерите на вашите отварящи (първи рейз в ръка) рейзове. Ако например, рейзвате само 2.5ГБ вместо 3ГБ, вие ще рискувате по-малко пари, за да спечелите пота и ще принудите опонента ви да играе повече ръце. Ако той не направи това, вие ще губите с половин голям блайнд по-малко, всеки път, когато той отвърне с ри-рейз на вашия рейз и пак ще печелите по 1.5ГБ всеки път, когато той не ви отвръща. Също може да използвате това като вид защитно нагаждане, ако имате проблем със справяне с размера на ри-рейзовете и/или размерът на неговите ри-рейзове. Тогава той ще печели по-малко, когато се отказвате срещу неговия ри-рейз и няма да има нужда да коригирате вашите ръце, с които за отваряте с рейз преди флопа.Недостатъкът на този стил на игра е в това, че потът ще остава относително малък. Истината е, че вашето предимство от позиция се увеличава, когато отношението между размера на стака и размера на пота се увеличава. С други думи: колкото по-малък е пота в отношение със стака, толкова повече варианти имате за използване на вашата позиция. Все пак ние не играем, за да си създаваме най-голямото възможно предимство срещу нашия опонент във всяка ръка, а играем за спечелване на колкото се може повече пари. С увеличаването размера на пота, когато сте в позиция, вие намалявате предимството си в пота и увеличавате варирането, но има повече пари в пота, всеки път, когато сте в позиция. По този начин нещата изглеждат сякаш всъщност трябва да отваряте с рейз по-голям от размера на пота, но понеже след това размерите на стаковете са относително малки в отношение с рейза ви преди флопа, вашият 5ГБ рейз може оправдано да бъде ри-рейзнат на 12ГБ, затова е по-добра ситуацията, когато правите 3ГБ рейз и ви отговорят с 10ГБ ри-рейз. В първия пример той рискува 11ГБ, за да спечели 6ГБ, а във втория пример рискува 9ГБ, за да спечели 4ГБ. Следователно, срещу повечето играчи второто е препоръчително, ако стаковете ви са по-дълбоки, като по този начин ще можете по-често да плащате малките ри-рейзове от страна на вашия опонент.

Също така има много опоненти, които не рейзват достатъчно често, но пък плащат много, когато са извън позиция. Това са основно слаби играчи, срещу които може да използвате тази концепция. Тази статия е повече за игра в директен двубой срещу агресивни опоненти с много префлоп рейзове с размера на пота от позиция. Докато това ще бъде случай на игра срещу играчи, които повече мислят и разбира се е винаги по-добре да играеш срещу риба. Играта срещу тези играчи изисква напълно различна стратегия от тази, която работи с агресивните играчи, които ви отвръщат с ри-рейзове. Вероятно предполагате, че понеже те ви плащат повече, вие няма да може да играете по-агресивно срещу тях. Е, в случая е точно обратното. Играчите, които не играят според стойността на отказа (агресията), а всъщност се надяват да хванат тяхната ръка, трябва да третирате (манипулирате) с дори още повече агресия, като в повечето случаи те ще пропускат да направят ръката си, вместо всъщност да имат силна ръка. Особено преди флопа тези играчи ще правят много грешки. Колкото по-големи са стаковете, толкова по-маловажен ще бъде изборът ви на ръка, така че с повечето рейзове вие ще постигнете две неща. Първо, правите стаковете по-малко дълбоки в отношение с пота, като резултата от това, опонентът ви ще печели по-малко, ако хване. Следователно вие ще извличате полза, докато той все още е склонен да вкарва пари в пота (преди флопа), за да спечелите пота, тогава когато той е по-малко склонен да влага пари в пота (след флопа).

Когато сте в позиция, вие ще имате нов вариант: рейз на неговия лимп. Добрите играчи почти никога не биха лимпнали от бутона, защото е много трудно да се защитаваш срещу агресията на играча, който отваря от бутона и затова те това и правят. По-слабите играчи редовно ще лимпват от бутона и честотата, според която трябва да ги рейзвате зависи единствено от стойността на отказа, която смятате, че те имат с този залог. Няма много смисъл тук да се изгражда голям пот с лоша ръка, вместо да правите това, когато сте в позиция. Дори срещу риба, която ще играе само собствената си ръка, може да бъде трудно да се компенсира неблагоприятното положение, когато сте извън позиция. Може да се изкушите да рейзнете неговия лимп в подобна ситуация, защото лимпърите често са слаби, но този лимп вече е по-добрия вариант за вас, отколкото алтернативния. Ако той просто рейзне, вие ще трябва да хвърляте повечето от ръцете си и все още може да го рейзнете с много ръце, които във всеки случай ще играете за извличане на полза.
Да кажем, че трябва да рейзнете с всеки 2 карти от бутона срещу всеки играч е малко преувеличено. В някои случаи шансът да ви отговорят с ри-рейз ще бъде малко над нормалното единствено, заради развоя на играта. Ако последните 5 пъти поред сте отваряли с рейз от бутона и ви раздават 8-5o, това ще бъде чудесен момент просто да се откажете от картите си, след което отново ще може да отваряте с ръце като 8-3o, макар и тази ръка да е по-лоша от предишната. В директните двубои, развоя на играта става много по-забележим за играчите, в сравнение с играта на 6-max масите и това е нещо, което винаги трябва да имате предвид. Ако искате противникът ви да се откаже, тогава проверете дали сте били активни през последните няколко кръга или не. Обстоятелствата, при които опонентът ви ще хвърля най-много своите картит са, ако вашата агресия остане незабелязана или ако е замесен в голяма ръка на друга маса.

И така играта в директен двубой (heads-up) на покер е напълно различен вид игра и изисква различни настройки, за да може да покажете най-добрите си умения. За щастие, противникът ви ще трябва да прави същото и ако вие успеете да го правите по-добре, отколкото той/тя го прави, ще може да се възползвате от това много бързо, защото тази игра е структурирана по начин, по който почти винаги има действия преди и след флопа. Следващият път ще обсъдим някои теории за играта след флопа, които отново са много различни в сравнение с играта след флопа, например на 6-max масите. Ръцете, които правите имат много по-голяма стойност и може да използвате напълно различни линии на поведение от тези, които обикновено бихте следвали. Но повече за това следващия път.
Следва продължение…

Как реагираме на страха?

Les_Paul_2 — Thu, 12 Mar 2009 20:33:16 +0000

Бих искал да благодаря на читателите, които ми писаха по повод предишната статия за страха в покера. Явно за някои покер играчи е било странно да четат за страха и тревожността по време на игра. Така или иначе, тези две неща съществуват, независимо дали предпочитаме да ги отречем или не. Поради това, в настоящата статия ще се спра по-подробно на въпроса кои са основните ефекти от тези психологически състояния и как те се отразяват на начина, по който вие играете покер, както и на цялостното ви на присъствие на покер масата.
От огромно значение е причината, поради която, отказвам да наричам лекото безпокойство с думата страх. Тя се дължи на изцяло на една черта в характера ми, която съм изградил с течение на времето, играейки покер. Така или иначе, аз страх на покер масата не изпитвам. Не ми се разтуптява сърцето нито когато правя голям блъф, нито когато на флопа се появят картите, правещи ръката ми чудовищно силна. Трябва да отбележа, че съм работил много върху себе си, за да постигна тази съзнателна реакция на психиката ми. Спомням си как се почувствах първия път, когато направих железен блъф и бутнах напред над 100,000 чипа. Имах чувството, че сърцето ми ще изхвърчи от гърдите, ще заподскача по масата, ще стигне до опонента отсреща и ще изкрещи „Това е блъ-ъ-ъф!”
Сега, години по-късно и след много психологически тренировки, на покер масите изглеждам, сякаш съм нещо средно между крайно незаинтересован и заспал играч. Това обаче е покер поведението, което ми върши работа. Възможно е пулсът ми да се ускори единствено в случай, че в залата влезе атрактивна червенокоса мадама. Като първа стъпка към преодоляването на страха е необходимо да започнете да забелязвате как самите вие реагирате в моментите, когато се появи притеснението, тревожността, напрежението или засуканата сервитьорка. След това трябва да се научите или да контролирате тези свои реакции, или да започнете да ги използвате във ваша полза.
Да погледнем някои от физическите и психическите реакции, които се появяват при страх и безпокойство. Най-често срещаното физическо проявление в следствие на стреса, на страха, на щастието, на силния шум, на това, че гледате вашия футболен отбор, или на това, че посрещате любим човек на летището, е учестеният пулс. Благодарение на него, кръвта пренася повече кислород до мозъка и до другите органи, което ви подготвя да посрещнете всеки възможен развой на дадена ситуация, подготвя ви за дадена битка, за бягство, или пък за проекто стрейт флъш.
Всички сме чували за ефекта „Бий се или бягай”, който вероятно съществува още от времето на пещерните хора. Няма причина да свързваме учестения пулс само с неандерталците. Ние се нуждаем точно толкова от кислород, колкото се е нуждаел и Фред Флинтстоун. Когато сте на покер масата, изключително важно е да забележите дали тази реакция се появява само когато блъфирате или само когато хванете силна ръка. И в двата случая трябва да направите нещо, за да не се издадете. Ако сърцето ви започне да се блъска в ребрата ви всеки път, когато блъфирате във важен момент, или когато направите чудовищна ръка, не се тревожете. За да се издадете, трябва да покажете или направите нещо, което другите да разчетат като знак.
Повишеният пулс се проявява по много физически и психологически начини. Най-често срещаният разгадаем знак са изпъкналите вени в предната част на шията. След това се нареждат учестеното дишане, забързаното движение на очите и/или забавяне в реакцията на зениците. Освен това, напрежението, породено от страха и безпокойството, може да причини треперене, най-често на ръцете, но може да доведе и до онова състояние, което наричаме „той не се свърта на едно място”. Повишеното кръвообращение кара тялото ни да се активизира, като после изпитваме нужда да се раздвижим или да започнем да говорим. Ръцете ни издават нашата нервност, очите също. Ако вие предварително сте наясно, че бихте се отказали от блъфа си, ако някой покачи вашия залог, или ако знаете, че ще бутнете напред всичките си чипове, залагайки на страхотната ръка, която сте хванали, тогава вие вероятно ще изглеждате доста по-спокойни. Дори прекалено спокойни, което също може да ви издаде.
Бих желал да припомня, че първата стъпка, която трябва да предприемете, е да разберете какво точно правите по време на покер игра, когато сте подложени на стрес и напрежение. Обърнете внимание на реакциите си, когато дойде вашият ред. В следващите статии ще продължим да разглеждаме по-честите физически знаци, които даваме на другите, когато се появят страхът, тревогата и стресът.

Психологията по време на игра

Les_Paul_2 — Mon, 09 Mar 2009 23:01:16 +0000

По време на Световните Серии по Покер през 2006 година, направих едно малко психологическо изследване. Първоначално мислех да оставя резултатите от проучването за себе си, но те се оказаха толкова изненадващи, че реших да ги споделя и с вас. Бях решил да попитам всеки един победител от отделните събития какво мислят за психологията по време на покер игра. За целта, използвах два ключови въпроса:
„Използвате ли психология в играта си?” и „Как по-точно използвахте психологията по пътя си към победата?”
Чисто технически може да се окаже доста трудно да интервюираш носител на гривна от турнир от ССП. Непосредствено след победата си, играчите веднага биват обградени от официалните репортери и фотографи на Сериите, а малко след това им се налага да се справят и с камерите на ESPN. Накрая идва онзи прекрасен момент, в който отиват някъде в страни, за да получават печалбата си. На практика, носителите на гривна остават недостъпни поне два часа след победата си, а след това предпочитат да бъдат в компанията на своето семейство и приятели. Като се вземе предвид, че играта на повечето финални маси приключва доста след полунощ, става ясно колко изморени са победителите.
Нямах друг избор, освен да се опитвам да „хвана” шампионите на следващия ден след победата им, като освен това се стараех да взема интервю и с победителите от турнирите „втори шанс”, които се провеждат всяка вечер по време на Световните Серии по Покер. Общо интервюирах 24 първенци, от тях 12 носители на гривни и 12 победители в „утешителните” събития. Ако не успеех да се срещна с някой от шампионите през следващите победата им 24 часа, бях преценил, че въпросът „Как използвахте психологията?” нямаше да получи достатъчно „свеж” отговор. За това не ги и преследвах след това. В крайна сметка, трябва да призная, че бях изненадан от отговорите, които получих от онези, с които успях да разговарям.
Двадесет и трима победители от общо двадесет и четиримата интервюирани, моментално отговориха „Да!” на въпроса „Използвате ли психология в играта си?” Вероятно най-интересно би било обяснението, което даде играчът, отговорил с „не”. Той ми каза, че не не е чел никакви книги за покер, и че играел по същия начин, по който играел вкъщи, когато бил млад. Освен това, в играта си използвал само онова, което бил научил по-рано от практиката си, но без да използва каквато и да е психология, без системи, без тактики и без план. След това той описа как след като направел успешен блъв за да прекъсне серията си от лоши карти, винаги казвал „Е, крайно време беше да ми дойдe и на мене свястна ръка”, докато подавал картите си към дилъра, криейки успешния блъф. Каза още, че винаги правел подвеждащи коментари, докато хвърлял картите си, след като е блъфирал или когато е имал чудовищна ръка. Усещал, че по този начин затруднявал неимоверно онези играчи, които се опитвали да разгадаят играта му. Не знам за вас, но тази тактика определено се вписва в моите разбирания за някакъв вид покер психология.
Останалите играчи веднага се съгласиха с това, че психологията е част от играта им. По-долу ще поместя няколко примера, които лично аз намирам за доста интересни и отличаващи се сред всичките отговори, които получих на въпроса „Как по-точно използвахте психологията по пътя си към победата?”

Победител номер 1
В първия ден от събитието, този носител на гривна е бил преместен на маса с играчи, за които е знаел, че ще бъдат разместени съвсем скоро. В най-добрия случай, той е щял да остане на тази маса толкова време, колкото е било необходимо на блайндовете за да направят две орбити, преди отново да бъде преместен. С първата ръка, която получил, за малко не загубил огромна част от чиповете си, след като се оказал „умиращ” с висок чифт срещу най-висок флъш. Късметът му проработил и хванал рънър-рънър за Фул хаус, като след това опонентът му изгубил равновесие за доста дълго време. Няколко ръце по-късно, нашият човек за втори път извадил страшен късмет, малко след това и за трети, преди играчите от тази маса да бъдат преразпределени. Той каза, че преди третия ден от турнира, това са били единствените ситуации, в които е постигнал такъв обрат в ръката. По време на третия ден, точно когато били останали последните 27 участници, той отново бил преместен на една маса заедно с онзи, срещу когото хванал късметлийския Фул хаус два дена по-рано. В първата ръка имал много малки шансове за победа, но защото бил срещу играч с много малко останали чипове, а и защото онзи от първия ден тъкмо сядал на същата маса, си помислил: „Независимо дали спечеля тук или не, аз ще мога да затвърдя имиджа си на отпуснат играч в очите на онзи човек, и да доминирам над него, стига да ми се отдаде една-единствена възможност за това.” Съответно изиграл ръката докрай, отново извадил нечуван късмет и отстранил човека с малкото чипове. В самия край на турнира се озовал очи в очи срещу същия онзи съперник от първия ден, и в първия подходящ момент, му поставил капана, като в резултат прибрал 90% от чиповете му и предрешил изхода в своя полза. „Онази ръка по-рано, казва той, ми спечели шампионската титла.”

Победител номер 2
Този притежател на гривна сподели, че вечерта преди финалната маса, е репетирал четири различни „фалшиви издавания” – едно посредством чиповете, едно с движения на ръката, едно с гласа си и едно чрез времето за взимане на решение. Той използвал и четирите в началните две нива на блайндовете на финалната маса, като в последствие едно по едно ги е променил. Каза, че е постъпил така, защото преди това тримата, които са отпаднали „на балона” преди официалната финална маса (според правилата на ССП, под понятието „финална маса” се разбират последните деветима останали участника, независимо от това колко човека физически може да побере самата маса), са направили очевидни издавания, поради което и са били победени. Освен това, той е усетил, че няколко от останалите осем участника до голяма степен основават решенията си на база способността им за разчитане на играта на опонентите.

Победител номер 3
Този ми е любимият от всичките победители в турнирите „втори шанс”. Това беше неговият първи турнир на живо, очевидно и първо достигане до финална маса, първо „влизане в парите” и т.н. По неговите собствени думи, той е бил нервен „като котка в стая, пълна с люлеещи се столове”. Това е била причината той и за момент да не спре да говори с всички около него – с двамата му приятели, които били наблизо, с останалите играчи на масата, с дилъра, със сервитьорките, въобще с всички. Той каза, че е бил толкова нервен, че ако не е говорел постоянно, си е помислил, че сигурно е щял да спре да диша. Нямаше как да пропусна тази финална маса. Аз и всички други наблюдаващи, имахме чувството, че спокойствието, обзело този свръх-общителен човек, граничи с незаинтересованост към случващото се. Той говореше по време на всяка ръка, в която участваше, говореше преди флопа, говореше след търна и говореше дори след като получеше лош удар. Споменах ли, че страхът също се зачислява към покер психологията?

Рейз за ривъра? А сега на къде

Les_Paul_2 — Mon, 09 Mar 2009 09:41:34 +0000

Ривърът е онзи етап от играта, в който, с голяма доза сигурност, можете да определите къде стои вашата ръка в сравнение с потенциалните ръце, които е възможно опонентът ви да държи. Въпреки, че процесът на това определяне не е сложен, важно е да видим как действа. Виждал съм играчи да правят умопомрачителни грешки, само защото не са помислили кои ръце ги побеждават. Спомням си как една вечер, играч с две Всмици плати залог на ривъра, след като на борда се бяха наредили 8-J-J-J-J. Ако беше помислил кои ръце бият неговата, щеше да осъзнае, че в най-добрия случай той можеше само да раздели пота с опонента си, и нищо повече. Сещам се за друга ситуация, в която един играч имаше Десятка и Вале купи. Общите карти бяха Ts-Js-Qs-Ks-Qd, а той плати залог на ривъра, след като двама преди него вече бяха платили. Ужасно решение.

Ако придобиете представеното в статията умение за игра на ривъра, вие бихте могли по-лесно да разчетете играта на вашия опонент. Например, ако вие сте с AK и долу се наредят Ad-7s-5s-3h-7d, то вие губите от следните ръце: 7-X, A-A, 5-5, 3-3, 4-6. Сега вече можете да се опитате да отгатнете каква ръка държи опонентът ви, като се върнете назад и анализирате предходните му действия. Ако обикновено моят противник покачва залога на търна, когато държи сравнително силна ръка, но в този случай пасува или само плаща, аз мога да изключа A-A, 5-5, 3-3, A-7, 7-5, 7-3 или 4-6 от обхвата на неговите ръце. В нашия пример, аз бих предположил, че опонентът ни има ръка от сорта на 7-Х, или блъфира. Иска ми се да можех да ви дам по-нататъшни съвети как да вземете правилното решение, след като сте редуцирали възможните варианти. За целта, вие трябва да се научите да разбирате много добре какво и защо правят другите играчи, а когато овладеете това умение, значи сте на правилния път към израстването си като покер играч от световна класа, особено в пот-лимит и ноу-лимит покера на високи нива.

Рейз за ривъра? А сега на къде?!

Има нещо изключително важно, касаещо качването на залога по време на ривъра, а именно – вашият опонент е дълбоко убеден, че вие ще загубите. На флопа, един рейз не е толкова опасен, защото вашите опоненти често ще се опитват „да ви пробват” на този етап от покер ръката. Когато някой залага на ривъра, той е наясно, че рядко някой ще се отказва от ръката си, което би трябвало да елиминира възможността му да блъфира. Това важи особено когато вие сте залагали през цялото време, но на ривъра някой покачи вашия залог. Този, който качва, знае, че ще ви коства да платите само още един залог, преди и двамата да свалите картите. В много отношения, вероятно изглажда правилно решението да хвърлите ръката си, след като вашият залог е бил покачен в подобна ситуация. Опонентът ви изглежда е убеден в своята победа при показването на картите, за това го е страх да ви атакува. Ето защо е по-добре да пасувате на ривъра, ако се появи плашеща карта. Така и така сте имали намерението да заложите, ако пасувате и в последствие платите чуждия залог, ще стигнете до показване на картите приблизително на същата цена. Освен това, чрез тази техника вие можете да симулирате блъф или да грешка в отиграването си. Сещам се за много случаи, когато съм имал A-K, а общите карти са били нещо от типа на A-8-9-7-9. Почти винаги, когато съм изчаквал на ривъра, моят опонент е залагал с ръка като A-J или A-T. Въпреки това, не трябва да пасувате всеки път, когато се появи плашеща карта. Трябва да намерите баланса между печалбите на ривъра и загубите на пари, когато сте били с втората най-добра ръка.

Подводни камъни.

Има два големи подводни камъка, които могат ненадейно да потопят вашия покер кораб.

Първата опасност по време на ривъра се появява, когато:

1) има повече от двама играчи;

2) преди това сте имали слаба проекто-ръка и хванете допълваща карта;

3) изправен сте срещу залог, направен от играч преди вас.

Да кажем, че преди флопа сте платили 1 голям блайнд с 4s-5s. На борда се нареждат 2s-7s-9d-Qc-3s. В тази ситуация, опонентите ви няма как да имат Фул хаус или Стрейт, в най-добрия за тях случай може са хванали сет. Малко вероятно е да имат сет тройки например, а и ние знаем, че те щяха да направят залог на търна, ако бяха допълнили своя покет чифт. При това положение ще изглежда доста вероятно те също да са хванали Флъш на ривъра и е очевидно, че не са особено обезпокоени от възможността някой да е направил по-висок Флъш от техния. В такъв случай, вие сте в голяма опасност. С други думи, ако сте хванали слабата си проекто-ръка на ривъра и някой качи вашия залог, шансовете вие да сте губещият определено са големи. Сериозно се замислете дали не е по-разумно да се откажете. Рядко ще се оказва, че сте хвърлили печелившата ръка в тези ситуации.

Втората опасност се появява тогава, когато играчите, които ще показват картите си на ривъра, са повече от двама. Всички съвети до момента важат за игра срещу един опонент, в случай, че вие заложите и залогът ви бъде покачен. Ако преди вас има залог и някой го е покачил, то приемете, че вашата ръка е буквално мъртвец. Друг вариант е четирима играчи да платят залог на ривъра. Тогава също е малко вероятно вие да държите печелившата ръка. Въпреки това, ако играта е много отпусната, редно е по-често да плащате на на ривъра с ръце като нисък Флъш.

Изключение от правилото.

Не пренебрегвайте стойността на ръката си! Понякога ще се случва да имате страхотна ръка, чиято сила ще бъде скрита от вашия опонент. В този случай, на ривъра вие трябва да вдигнете още повече вече покачения залог на противника, защото най-вероятно той е сгрешил в преценката си за силата на вашата ръка.

Веднъж попаднах в следната ситуация. Имах две валета и позицията ми беше на малкия блайнд. Играч в ранна позиция покачи залога, като аз и още двама платихме. На флопа се появиха Q-J-6. Аз заложих и той покачи моя залог, като това накара останалите двама да се откажат. Аз вдигнах допълнително залозите и той плати. На търна се появи 6, за да направя Фул хаус Валета с шестици. Заложих отново и той плати, и на ривъра дойде трета шестица. Тъй като той беше повдигнал залога преди флопа, аз бях сигурен, че не държи четвъртата 6. В крайна сметка, имах известни съмнения дали той не беше с Дами, но след като помислих малко, реших, че моята ръка е по-силната от двете, и отново заложих отгоре му. Той плати и показа K-K. С други думи, моят опонент изобщо не подозираше, че може да имам J-J и за това покачи залога на ривъра, мислейки си, че той е сигурен победител. Така че в случай, че имате много силна ръка на ривъра и някой покачи залога ви, имайте предвид, че е възможно той да е сгрешил в преценката си за картите, които държите, и за това да е качил вашия залог на ривъра. Въпреки, че имаше вероятност опонентът ми да държи Q-Q вместо K-K, в такъв момент не бих се разтреперил от страх, само защото имам покачен залог пред себе си. По-скоро и аз бих изстрелял един силен покачващ залог, от колкото просто така да платя неговия такъв. Както се оказа в последствие, на флопа моят опонент беше решил, че аз държа Q-J. При това положение, той си е помислил, че е фаворит на търна, правейки Фул хаус Шестици и Попове. На търна е решил да изчака ривъра, преди да качи моя залог, защото е знаел, че ще залагам на всеки етап от ръката. Успешно бях прикрил силата на своите карти, което го подведе да покачи залога на ривъра.

И така, не бъдете черногледи и не мислете всеки път за най-лошото, което може да ви се случи на ривъра.

Тревожност и страх

Les_Paul_2 — Fri, 06 Mar 2009 15:02:07 +0000

Снощи ми се стори, че чух някакво скимтене от кухнята. Като отодих да проверя какво става, заварих моята по-добра половинка, нашата котка и един мъничък сив гризач напълно вцепенени, все едно пред мен беше оживяла сцена от Том и Джери. Метнах една кърпа върху мишока и го транспортирах навън (вкъщи не си падаме по убийствата, та за това като хванем някоя гадинка я пускаме на свобода).

По-късно моята възлюбена каза: „Не мога да повярвам, че толкова ме беше страх от някаква мишка!”

По принцип, човек изпитва страх, когато например е на бойното поле, или когато, свивайки в някоя малка пряка, в тъмна дъждовна нощ, срещу него изведнъж светнат дългите светлини на някой ван без номера. Нея всъщност не я беше страх. Тя по-скоро беше силно разтревожена от присъствието на нахалния гризач в нашата кухня, както и от неизбежната му злочеста съдба в лапите на нашия опитомен тигър.

Но колко пъти ви се е случвало да кажете или да чуете някой да казва: „Страхувах се от огромното количество чипове на противника” или „Беше ме страх от възможния флъш, който се появи на борда.” Сега, очевидно е, че на покер масата не изпитваме „истински” страх. Все едно дали говорим за тревога, безпокойство, загриженост, опасения, изтощение, съмнения, колебливост, паника, лошо предчувствие, подозрения, стеснителност, неудобство или неспокойствие, става въпрос все за емоции и чувства, които могат, и вероятно ще дадат отражение върху нашата покер игра.

Страхът е онова неприятно чувство, което се появява тогава, когато осъзнаем наличието на определен риск или опасност, независимо дали рискът е реален или опасността е илюзорна. Страхът също може да бъде описан и като крайна неприязън към опеделени условия на средата, обекти, хора или ситуации. Такива състояния са алгофобията (страх от височини), херпетофобията (страх от влечуги), един-аут-о-фобията на ривър картата, и т.н.

Онези от вас, които сте готови да изречете „Аз никога не се страхувам на покер масата!”, ще ви помоля да си представим една ситуация. След флопа правите порядъчно голям залог на полу-блъф. Нямате готова ръка, но пък определено има много, ама наистина много карти, които биха ви помогнали да направите страхотна ръка. Тъкмо бутвате част от чиповете си напред и чувате човекът от ляво на вас да казва „All-in!”

Усетихте ли това? Хайде де, признайте си! Усетихте ли го?

Няма значение ще наречем усещането, важното е, че от началото говорим точно за това нещо. Наречете го страх. Наречете го безпокойство или тревожност. Наречете го както желаете, важното е, че то се появява по време на покер игра и вие трябва да знаете как да се справите с него, защото то може или да изцеди и последния ви чип, или да ви помогне да подобрите играта си. Отново казвам, няма значение как ще го наречем, важното е да не се страувате да го използвате, преследвайки победата.

Страхът от дадени обекти или конкретни ситуации може да придобие с времето. При животните това явление се нарича условен страх. Бидейки едни животни, хората също са способни „да се научат” да изпитват тревожност в дадени ситуации, когато се сблъскат с определени стимули или събития. Също така, ние можем да се отучим от страхове, които сме придобили по-рано през живота си.

Представете си, че сте с чифт попове, но на флопа се появява асо. От какво ви е страх? Ами от асото, разбира се. Добре де, ако не поведете играта сега, правейки подходящ залог, другият играч просто ще ви остави да минете метър и да видите търн картата, така ли? Това няма как да стане. Той със сигурност ще заложи, най-малкото за да потвърди страховете ви. Един добър играч винаги би направил достатъчен залог при асо на флопа, щом е усетил колебание във вашата игра. Никой няма да ви остави на мира, ако знае, че след първоначалния ви пас, издаващ несигурността ви, при един премерен залог от негова страна, със сигурност ще се уплашите и ще хвърлите ръката си. Заменете този ваш страх с някой по-доходоносен. Например със страхът, че може и никой да не плати префлоп залога ви, и с това, че съществува риск вашите покет попове да спечелят само блайндовете.

Страхът от успеха и страхът от провала също играят своята роля на покер масата. В страха от провала се съдържа съмнението до колко сте достоен за победата, както и страховете от онова, което успехът може да ви донесе. Ето ви и едно доказателство, че не всеки иска да бъде победител.

Джейми Голд, шампионът от Главното събитие на Световните Серии по Покер през 2006 година, сподели по време на последните дни на Сериите, че е бил ужасен от мисълта за победа – не заради дванадесетте милиона долара, разбира се, а защото се е страхувал от славата, която щял да придобие. В интервю за ESPN.com, Голд обясни, че мислълта за мигновената слава, до такава степен била завладяла съзнанието му, че дори обмислял да „прехвърли” чиповете си на Пол Уасака и да завърши втори.

„Не го искам това,” казал Голд, „Виждал съм какво е причинило на други хора.”

Говорете каквото искате за господин Голд, няма значение. Страхът от победата, страхът от провала и страхът по принцип съществуват на всяка маса, във всяка игрална зала на планетата. Дълбоко се страхувам, че това е истината.

Ще говоря още за страха и тревогата в следващата си статия, когато ще разгледаме въпроса защо вашите страхове може да ви струват скъпо, издавайки играта ви.