[temelkoff]

Един ден в България

2012-05-21T15:38:00.003+03:00

Снимка: НеНовините!

Телевизионен водещ набива блогър

Юлиан Константинов от предаването "Аз обичам България", ступал блогър в събота, защото въпросния вдигнал чистачките на безобразно паркирания му черен джиб. Последствието е, че фалшивият розов Рей Бан на Киро не струва за нищо и той си търси 10-те лева за цайсите и 40-те лева за медицинското.

В един друг свят, тоя оперен гамен щеше да е публично порицан и да не види повече, нито ефир, нито сцена. Ако не толкова крайно, то поне щеше да е изяден от медиите. Ама те пак си спят тук, нищо ново.

София е с най-мръсния въздух в Европа

През 176 дни от годината въздухът в София е безобразно мръсен и не става за дишане. Въпреки планините обградили града ни. По повода имаше няколко публикации в медиите, като всичките бяха горе-долу еднакви. Никой не попита защо това е така, никой не попита как в доса по-големи градове от София въздухът е по-чист.

В един друг свят, хората щяха да задават въпроси, а медиите да се опитат да отговорят. Не самички, а да се допитат до учени, управляващи - хора от които зависи нещо. Ама, то това е въздух, нищо не можем да направим, защо да питаме.

Кучета наядоха кола в Шумен

Глутница кучета наяли лека кола в Шумен, защото под капака се била скрила котка. На сутринта собственичката на колата не успяла да я запали и установила, че предния номер го няма. Тук дори не знам какво трябва да се направи от медиите, защото това е абсурдно дори за родните стандарти.

В един друг свят нямаше да има толкова дългогодишен проблем с бездомните кучета и нямаше да се налага да се взимат решения по въпроса. Тук проблеми и решения има, само че няма кой да ги вземе.

И за финал един статус от фейса, ей така за разкош:

На петия етаж

2012-05-09T10:35:00.000+03:00

Ъгловият прозорец след Instagram

Център, олющена сграда, с парк наблизо. Марто избра квартирата, аз само видях снимка и се съгласих, все пак приятелството е доверие. После започна да ме убеждава, че стаята с бюрото е за него, пък аз го убеждавах, че избора става на място, а ако няма консенсус се тегли чоп. Нека си седи на бюро - аз си имам ъглов прозорец. На върха.

Център, олющена сграда, задната ѝ страна. Цари спокойствие, има някоко по-ниски сгради наоколо, една-две по-високи при булеварда и малки приятни дворчета/паркингчета. Сутрин през ъгловия прозорец влиза слънце, точно колкото да съобщи, че е ден, времето е прекрасно и трябва да се започва с приключенията. После скромно си блести отгоре, докато полуотворените прозорци правят разхлаждащо течение, а в отсрещните сгради се случва някакъв живот.

Гергьовден, вечерно и един поглед към ъгловия прозорец. Там зяпа луната, която, по-нахално от слънцето, е далеч по-постоянно присъствие, когато я има. Само че в тази вечер няколко облака я закриват, докато тя се е наконтила и с пълния си бласък осветява красивото небе. Може да е беззвездно, но софийското небе в летните вечери и нощи е адски красиво, особено по залез. А луната тази нощ свети почти като залез. Аз седя на ъгловия прозорец, докато двойката Уаит реди от колоните, а цигарата издимява почти безсмислено.

Мерси, Жоровци, заради такива моменти си обичам ъгловия прозорец.

Кино в четвъртък: Недосегаемите

2012-05-07T09:49:00.000+03:00

Всеки път, когато гледам европейски филм, се чувствам потресен от факта, колко изостанала е масовата култура, която се провира откъм щатите. И всеки път излизам от залата зареден, сякаш съм гледал есенция на Into The Wild. Нещо подобно се случи и с Intouchables - френски филм на режисьорското дуо Olivier Nakache и Eric Toledano, за които е интересно, че са работили по няколко други филма заедно и са сравнително млад тандем. Освен това филма е обрал солидно количество награди по всякакви кинофестивали, обявен е за културното събитие на 2011 във Франция и е на 103-о място в IMDB Top 250.

Филма разказва за богаташа и аристократ Филип, който е закован за инвалидна количка и може да мърда единствено главата си, след като претърпява инцидент с параглайдер, и Дрис - младеж от гетото, който сякаш случайно става личния асистент на Филип. След това историята се впуска в оформянето и затвърждаването на едно приятелство, което сякаш се случва на магия, но успява да дръпне рязко някои много емоционални струни. За първи път от много време някой филм ми навя толкова много мисли в главата - като се започне от безумието в разделянето на класи, което ни лишава от ценни контакти, мине се през важността на това да има кой да те научи как да се освободиш от демоните си и да се забавляваш и се свърши с елементарната истина, че всеки от нас има нужда от истинска и искрена подкрепа.

В главните роли са François Cluzet (Филип) и Omar Sy (Дрис), чиито имена видях за първи път в киносалона, но правят невероятни и запомнящи се роли. Химията между двамата със сигурност е една от основните причини историята да е толкова автентична. Поднасянето ѝ е ненатрапчиво, но въпреки това също толкова впечатляващо. Без проблем се вижда разкоша в имението на Филип, мизерията на гетото, великолепието на полета с параглайдера. Във всички тези сцени има и внимателно подбрана музика, като комбинацията от Nina Simone и гореспоменатия полет е меко казано вълнуваща. В целия каламбур от хвалебствия добавям и прелюбопитния поглед над музиката и изобразителното изкуство, които се показват от героите.

Като за финал трябва да спомена, че този филм може да се окачестви като комедия. Не за друго, а защото още от първата сцена, та чак до края ни показва поводи за усмивка и смях. Истински и чисти, като приятелството, което създава поводите. Още един задължителен филм, при това по истински случаи.

8.5/10

Кино в четвъртък: Отмъстителите

2012-05-02T11:56:00.002+03:00

Винаги съм си падал по комикси и историите в тях, като откакто се помня любимият ми герой е Spider-Man, любимият ми комикс е The Dark Knight на Франк Милър, а любимата ми вселена е тази на Marvel. Като такъв фен бях доста разочарован от някои опити на Marvel Studios в кино индустрията, които просто объркваха всичко в историята, без да предлагат кой знае колко хубави филми. За щастие един от краиъгълните камъни на Marvel вселената - The Avengers, се сдоби с един съвсем нелош филм.

Историята е съвсем тривиална - директорът на S.H.I.E.L.D. Ник Фюри събира супергероите под името The Avengers, за да се борят с Loki, който иска да унищожи света. Въпросните супергерои са Iron Man, Captain America и Hulk, като в процеса на историята се присъединяват и Black Widow, Hawkeye и Thor.

Хубавото на това развитие на събитята е, че виждаме характера и историята на всеки от шестимата супергерои, както и личните им търкания, които съвсем не минават без огънат метал и няколко зрелищни сцени. Тук изпъкват и уменията на актьорския състав, който сякаш се върти около Робърт Дауни Джуниър (Iron Man) и Скарлет Йохансон (Black Widow), които вкарват нужното количество драма и сексапил в екшъна. Всъщност е много вероятно това леко драматично и повече забавно представяне на нещата да е тайната съставка, която прави тези стари и изтъркани супергерои толкова готини през 2012.

Със сигурност за това помагат искрено разсмиващите бъзици по време на целия филм, наистина зрелищните визуални ефекти и добрия саундтрак. Особено внимание заслужава финалната битка, в която орда извънземни нападат Манхатън, а The Avengers се опитват да ги спрат. Това са може би най-зрелищните 30-40 минути, които съм виждал напоследък и първата подобна сцена от много време насам, която ме накара да ѝ се изкефя искрено. За целта обаче, наистина гледайте филма на IMAX, защото предполагам, че на обикновено 3D се губи част от зрелището.

Филмът определено няма да получи награда за оригиналност, дълбочина на историята или особени кинематографични похвати, но въпреки това вече получава силно одобрение. Явно тайната наистина се крие в баланса между драмата, любимите герои, зрелищните ефекти и добрият маркетинг. Аз съм приятно изненадан от резултата и препоръчвам филма.

7.5/10

Move ON

2012-04-26T15:13:00.001+03:00

Пролет пукна и палатката реве в гардероба, докато раницата се опитва да се самообеси, заради събралия се зимен прахоляк. Палецът се вълнува и само очаква да бъде опънат в опит да спре някоя кола. Всичко това вследствие на гореспоменатата пукнала пролет, пекналото слънце и зова на пътя, който ти шепне да се махнеш.

Да се отдадеш на онези безкрайно хубави 2-3 дни от седмицата, в които откриваш някое ново място, където има нови хора и със сигурност получаваш нови преживявания. Същите тези 2-3 дни, които ти пълнят главата със свежи мисли и идеи и те зареждат с енергия и позитивизъм поне за няколко дни. И съвсем не казвам нищо лошо против града и дома ми - обичам ги, харесвам престоя си тук, но нищо не носи по-голямо удоволствие от смяната на обстановката.

И нямам предвид смяна на София със Созопол (примерно), където ще видиш горе-долу същите бетонирани неща, същите хора, които се разхождат по подобни улици и извършват същите действия. Говоря за онези забивания на някой див плаж, в някоя отдалечена хижа или в забутано селце, където да се настаниш в плевнята на някоя баба. Или пък впускането в екшъна на някой непознат огромен град, в който животът кипи по коренно различен начин, забавлението те изненадва с дребни неща, а самият град те впечатлява с дребните си удобства или неудобства.

Онези пътувания, които те затрупват с чисто нова информация за света, за която дори човек дори не подозира и която го кара да научи интересни новости и за самия себе си. Всъщност онези пътувания, в края на които просто искаш да се прибереш вкъщи, да си купиш кафе от познатия магазин, да се опънеш на твоят си диван. Онези пътувания след които се връщаш вкъщи и забелязваш някакви неща от града и дома си, за които не си подозирал.

За съжаление толкова много хора не зацепват, че едно просто пътуване може да ги накара да освежат мислите си и да се почувстват по-живи. Онези хора, които си седят вкъщи, мръдват до парка в събота и зациклят в омъгьосания кръг от места и действия, които биха затъпили и най-свежия човек.

Същите тези глупаци включват най-уплашения си поглед когато разберат, че пътуваш на стоп. После ти обясняват, че задължително ще те убият някой ден. После пък с погнуса разясняват за буболечките в родните гори и страшната мъка от спането на земята, след като са те обявили за луд, защото спиш в палатка.

Тази седмица планирам да открия сезона на палатките. И съвсем не ми дреме каква буболечка ще ме сръфа, докато се ръмбя в жалкото си чувалче, нито пък на какво ще воня когато се прибера след 4 дни в гората (140% съм убеден, че ще е на по-хубаво отколкото влака, с който ще се прибера). Важното е, че на сутринта след прибирането ще погледна Витоша през прозореца си и в главата ми ще се появи още един епизод от планината. Докато глупаците дори не биха погледнали натам.

Кино в четвъртък: Аве

2012-04-20T09:54:00.000+03:00

Признавам без бой - силно резервиран съм към всеки български филм, въпреки че имаше няколко заглавия в последните години, които ми харесаха доста. За съжаление серията от хубави български филми приключи драматично. За още по-голямо съжаление тя приключи със смущаващо слабият "Аве", който е носител на награди от фестивали в Сараево, Варшава, Хамбург, София и Порто.

Историята на филма е безумна, по-скоро скучна, и тук-таме леко разсмиваща. Докато Камен (Ованес Торосян) стопира от София за Русе, за да отиде на погребението на свой приятел, се среща със 17 годишната Аве, която се опитва да намери брат си. По време на пътуването девойката успява да вкара Камен в редица проблеми, благодарение на патологичният си навик да лъже хората, което води до няколко забавни ситуации. Ако правилно съм разбрал филмът се опитва да покаже порастването на двама лешпери, като инструментът за това действие е извратената им комуникация и сблъсъкът със смъртта. Само че представянето е далеч повече от посредствено и единственото, което остава в главата на зрителя след финалните надписи е досада. Да не говорим, че никога не бях бързал да се махна от залата толкова много.

Дали заради свръхпретенциозният сценарий или просто неумение, не мога да говоря със сигурност, но актьорската игра в "Аве" е наистина силно смущаваща. Ованес Торосян, който прави доста силни роли в "Източни пиеси" и "Тилт", тук е по-скоро безучастен. Пуши си циграта, ходи наперено, малко вика, но по никакъв начин не влага каквото и да е от себе си в образа на Камен. Същото, но в по-голяма степен се отнася за Анжела Недялкова. Епизодичните появи на кинозвезди като Йосиф Сърчаджиев и Николай Урумов не помагат за цялостното впечатление.

Предвид факта, че гледах филма в кино "Одеон", което е пословично с ужасното качество на звука и картината, не мога да дам напълно обективна оценка за визията на филма, но е факт, че на моменти прави впечатление. Има някои ценни кадри, като визията е по-скоро мрачна, какъвто е и цялостният тон на филма, въпреки шегите. Музиката, нито дразни, нито прави впечатление, което попринцип е по-скоро плюс.

Честно казано всички позитивни коментари, които видях за филма са адекватни, но пропускат една ключова част от киното - то трябва да е ясно и разбираемо, да говори на хората, дори когато изисква малко мисловна дейност преди същинското осъзнаване. Комбинацията от неясна режисура, претенциозен сценарий и посредствена актьорска игра превръщат "Аве" от филм с потенциал в поредната кинобоза.

4/10

В памет на един iPod

2012-04-19T15:31:00.000+03:00

СКРЪБНА ВЕСТ

След кратки проблеми с копчето за заключване си отиде десният канал на звука на

iPod Sedefcho

(2010 - 2012)

Не е истина, че времето лекува,
че спомена за теб ще заличи.
Не е истина,че няма да тъгува
по теб ухото в дълги тихи дни!

От опечалените soregashi, MacSedefcho и iTunes 10.5.2 (11)

Опелото се провежда в byt.ly/temelkoff, last.fm и iTunes

PS:

Тъгата ми е истинска, снимката е лична, а текстът е истинска некропоезия (повече по темата скоро) взета и леко изменена от pomen.net

Post-великденско

2012-04-18T12:20:00.000+03:00

Великден звучи като
началото на зомби апокалипсис

Един от най-светлите празници бил... Друг път! Времето на Великден, ако не сте били наоколо, беше отвратително мрачно и гадно. Валя, по едно време като из ведро, и беше студено. Нищо по-светло от всяка друга неделя, дори напротив. За сметка на това всички медии обясниха за традициите, как бил най-светлият празник, как празнували в намси-кое-село и колко е набожен българина.

Булшит!

Не ми прави впечатление за първи път, но чак сега обръщам сериозно внимание, че всъщност на Великден повечето хора го карат на автопилот - яйца, козунак, агне, чукане, воскресъл, да бе, наистина, вторник и туито. Някои се лъжат и ходят на църковна обиколка, със специална атракция - палене на свещ. Причината, по моему, е да се пречистят пред собствената си съвест, която идея няма защо, но се чувства длъжна да е набожна. Нали казаха по телевизията, че сме такива.

Само че тая телевизия забива обектива при поп-лунатиците в Александър Невски и въобще не ѝ хрумва, че навсякъде в България се случва нещо друго. За разлика от въздесъщия позлатен отгоре храм, в църквичките из забитите български села няма такова нещо като литургия и обикаляне в 12 ч. Евентуално ако се появи поп, по възможност трезвен, литургия може да се даде към 9, да се обиколи в 10 и стига толкова. После, в полунощ, хората ако щат да обикалят телевизора си, в който горди репортерки броят вярващите от Сашко, и да припяват с патриарха, ако още му се чува пеенето.

Пости и [сексуални] вълнения

И без наскарски изпълнения около църкви, празникът и традициите може криво-ляво да се спогодят и да се получи. Е, да, но къде по-удобно е да се сготви дроб сарма и да се яде целия уикенд, вместо да се внимава с пости и да се въртят сто манджи. Пък и кой ти пости, освен ако не е на диета, еко активист или не е бъдни вечер? Освен това не може да заебеш изпотрошените в четвъртък яйца да изгният до неделя, затова ги слагаш в грижливо нарязаната салатка. 40 ст. е бройката вече, няма как.

Като последен пирон в ковчега на постите и традициите идва и фактът, че не може да не си пийнеш, при всичките тия почивни дни. А както е много добре известно, с много почивка и някакъв алкохол, задължително има и секс. Пък по време на пости дори мисълта за секс е грях. Предвид този факт и медийната логика, че българите сме адски набожни, вероятно адът си има цял отделен сектор за сънародници.

И дойде вторника

Накрая смутено се изпльосваш пред шефа си, той ти казва "Христос Воскресе" и ти с мъка му изфъфляш, че е възможно, но не ти се вярва. Евентуално по новините още веднъж обявяват сънародниците за най-набожните същества след папата и испанците и така до Коледа. Ако не забравиш подаръците, естествено...

Long Term Evolution или бъдещето на мобилните мрежи

2012-04-17T10:53:00.000+03:00

Снимка: от

Из технологичните среди в последните години постоянно се говори за 4G, LTE и мрежи от ново поколение. Както разказах в блога по-рано, преходът към тази технология е необходим поради все по-голямото натоварване на 3G мрежите. Благодарение на M-Tel имах възможността да съм сред първите, които тестваха този тип мрежа в България и останах очарован.

И този път ще спестя бруталните технически подробности, най-малкото защото и аз не ги разбирам достатъчно добре, а и предполагам практическите новости са по-интересни. При LTE основните практически новости са по-висока скорост, по-малко latency и цялостно по-стабилен достъп до Интернет.

Живот на скорост

Според техническите спецификации на LTE, поддържаните скорости би трябвало да стигат до 300 Mbit/s (37.5 MB/s) за теглене (downlink) и 75 Mbit/s (9.4 MB/s) за изпращане на данни (uplink). Естествено, тези скорости са постижими с определена техника и при определени условия, докато за ежедневна употреба средната скорост би трябвало да е около 100 mb/s. За сравнение, 3G мрежите работят със скорост около 40 mb/s downlink и 15 mb/s uplink.

В LTE мрежата на M-Tel реалните достижими скорости са като при 3G - около 40 Mbit/s downlink и 10 Mbit/s uplink. Тази чувствителна разлика на родната мрежа, спрямо стандарта, се дължи на това, че в България има недостиг на честоти за комерсиална употреба. Това е и причината , че M-Tel да извършва промени в честотите, които използва, за да може да осигури по-високи скорости при комерсиалното въвеждане на LTE.

Основното предимство на увеличената скорост е, че всяко действие, което извършват клиентите, ще става по-бързо, поради което ще заемат мрежата за по-кратко време. Това увеличава капацитета на мрежите, което пък е в полза и на потребителите и на операторите.

Стига мотане

От потребителска гледна точка има още едно ключово предимство в LTE стандарта и това е ниското latency. Грубо казано този термин обозначава времето, което е необходимо на един пакет данни, за да "отлети" от едно устройство до сървъра и да се върне. На практика този показател е от значение за streaming услуги, при играене на игри и всякакви други дейности, които изискват бърза връзка между устройството и сървъра. При 3G мрежите забавянето е от порядъка на 300 милисекунди, докато при LTE обикновенно е 5 ms, а максимума е 10 ms.

В реални условия разликата дори при сърфиране в LTE мрежа, спрямо 3G, е чувствителна. Сайтовете се визуализират на момента, зареждането на видеа в YouTube става плавно, а не на парчета и няма почти никакво забавяне при излъчване на видео и/или аудио. Благодарение на по-бързият отговор повечето дейности при използване на LTE мрежата стават по-бързо отколкото в 3G, макар че скоростите не се различават особено

Финални думи

Както споменах и в предния пост по темата, в България все още е рано да има вълнение около LTE, главно защото 3G мрежите ни са далеч от претоварени, а и все още потребителите на мобилен интернет са сравнително малко. Въпреки това рано или късно новото поколение мобилни мрежи ще стигне и до нас.

Кучешки истини

2012-04-12T17:48:00.000+03:00

В София има хиляди бездомни кучета. По статистика има десетки нахапани от бездомни кучета годишно. Преди 10-ина дни един възрастен човек умря след като беше нахапан от кучета. Тези три прости факта говорят, че със сигурност проблем с бездомните кучета има. Със сигурност има агресивни животни, които нараняват хора. Простата логика казва, че хората трябва да решат този проблем.

За съжаление дори в основата си проблемът с бездомните кучета не върви към решаване, дори напротив. Големи медийни усти тръбят колко са опасни бездомните животни, популяризират мнението как трябва да бъдат избити и настройват и без това изтъпялия и изтрещял народ към опасни и нехуманни методи за справяне с един, колкото сложен, толкова и елементарен проблем.

Проста работа

Вместо да отново откриваме топлата вода, можем да използваме някой от десетките примери за големи градове без бездомни кучета. Или пък някой външен човек, който иска да ни помогне с решаването на проблема, като използва доказано работещи практики. Но българинът казва твърдо "Не!" и решава да трепе наред, вместо да свърши някои елементарни неща, които биха решили проблема и то сравнително бързо.

За начало ни трябва електронен регистър на домашните кучета, с информация за собствениците, ваксинациите, възрастта и т.н. Всяко куче задължително да си има чип, с който лесно да се открие цялата информация около него и собственика му. Това е най-простият метод за контрол над изхвърлените животни. За справка в момента има чипиране, но регистърът е на хартия и май никой не знае къде е и дали има достъп до него. Освен това в него фигурира изключително малка част от домашните кучета.

След изготвянето на електронен регистър трябва да се направят законови промени, които да регламентират наказания за хората, които изоставят животните си и да се наложат такси и глоби за собствениците на кучета - парите от тях ще се използват за справяне с проблемните животни и облагородяване на градската среда, така че стопаните да има къде да си разхождат любимците, например. И за да няма нежелани животни трябва да се регламентира развъждането на кучета. Според мен ефективно налагане на мерките в закона би довело до добри резултати. Пак за справка - в момента таксата за притежание на куче е 24 лв., но отпада ако кучето е кастрирано или е куче-водач, служебно куче или куче с ловен билет.

Най-важната стъпка обаче е коренната промяна на непрозрачното дружество Екоравновесие, което в момента само и единствено смуче пари. То трябва да хваща и кастрира бездомните кучета, да ефтаназира агресивните, да търси стопани на възможно най-много кучета и да връща на улицата безопасните и кастрирани животни, които да изживеят живота си.

С предприемането на тези мерки не би трябвало да се дава възможност за нова популация от бездомни животни, които да дойдат на мястото на убитите, например. Само информативно - една некастрирана кучка може да роди 20-ина малки годишно, които на следващата година да си имат по 20-ина нови кученца.

Големите трудности

Най-голямата трудност пред изпълнението на тези прости стъпки е обществената нагласа, която към момента в общи линии желае всички четириноги да бъдат горени на клада. Тук идва ролята на закърнелите псевдожурналисти, които с безумната си некомпетентност насаждат огромно неразбиране у хората и то не за първи път, и не по първа тема. Ако хората разберат, че проблемните животни са резултат на проблемни хора, може и да има някаква промяна.

Другата огромна трудност е изядената от корупция и крадливи нещастници държавна и общинска машина. Реално хората, които в момента движат Екоравновесие нямат интерес проблемът да се реши, защото това би спряло кранчето, от което години наред си пълнят джобовете. Затова трябва огромна воля на управниците, които да изчистят тази организация и да въведат гореспоменатите законови промени и наредби.

В крайна сметка е важно обществото да бъде информирано и научено, че този проблем не е фатален и нерешим. За него няма нужда от крайни мерки, които да превръщат хората в убийци и зверове, а има нужда от работещи управници, журналисти и общество. Но сякаш това би решило повечето проблеми у нас.

Кино в четвъртък: Into The Wild

2012-04-12T11:48:00.000+03:00

Има филми, които са тежки, потни и лепкави. Те са трудносмилаеми и те карат да мислиш много, за да стигнеш до същността им. Тези филми имат за цел да отворят вратичката на въпросите, които да изпълнят главата на зрителя и да не го оатавят да спи. Тези филми са наистина добри.

Into The Wild е коренно различен тип филм. Той е от онези заглавия, които те хващат за ръката, включват емоционалния бутон и буквално изстрелват нанякъде. От онези филми, които до последната минута са като гореспоменатите филми, но точно накрая просто ти разказват играта и убиват въпросите. На тяхно място удобно се намества едно незаменимо прозрение.

Into The Wild е от онези филми, които те карат да се усмихваш през сълзи. Докато Еди Ведър шепне поезията си, а главният герои отново не намира себе си. Докато същият той успява да покаже простички неща от живота на околните. Докато сякаш си в екрана и усещаш вълните и залеза. Споменах ли за китарата на Еди?

Into Тhe Вild е адски прост филм. Той не повдига въпроси, не е наръчник за духовно извисяване, нито пък сложната история на една откачалка. И в същото време е точно това. Но последната му минута просто изстрелва куршум на точното място. Точно така че да не станеш от стола и да си кажеш "Ебаси филма".

И не, тук няма нищо библейско - просто историята на един човек, който има нужда да открие света и себе си. Но открива една елементарна истина, която сякаш убягва на всички ни, точно както и на самия него.

Технически погледнато режисьор е Шон Пен, в главната роля е Emile Hirsch, а филма е от 2007. За капак музиката е от Eddie Vedder, а оператор е Eric Gautier. Оценката ми е 10/10. Това само, за да не останат незабелязани цифричките. Приятно гледане и си изключете прагматизма.

Media masters 2012 - чиниената версия

2012-04-10T20:05:00.002+03:00

Снимка от

На 5 април в Сердика Център се проведе поредното издание на MTel Media Masters 2012. За първи път присъствах на събитието, но това не беше единственото ми сефте за вечерта - също за първи път в живота си, се превърнах в нещо като келнер или сервитьор.

Детски спомени

Още като доста малък имах интерес към професията на сервитьорите, който така и не си отиде, дори след като разбрах, че локумените ми пръсти съвсем не предполагат да се занимавам с подобни дейности. С времето интересът ми заби във философски разсъждения за броят минути, които ще са ми необходими, за да изрека първата си псувня към клиент. В крайна сметка преди известно време ми се отвори възможност да се пробвам в тази тайнствена сфера, при това само за една вечер.

Уговорката

Няколко дни след като приключи кариерата ми в Saatchi, един колега от университета изскочи с офертата да изкараме по 30-ина лв., като сервираме 10-ина чинии с ядене на някакво събитие. Седмица по-късно се бяхме уточнили, че на 5 април в 16ч. трябва да сме на горния паркинг на Сердика, за да ни дадат униформи и инструкции. Речено-сторено - закъсняхме само с 20 мин.

С ризка и връзка

Към 16:40 от вътрешността на сградата изскочи един тип, който ни събщи, че сме приключилк с пушенето и е време за преобличане. Няколко минути по-късно около 60 младежа се редяхме за риза, вратовръзка и престилка, които трябваше да окомплектоваме с черните си панталони и обувки. След като приключихме тази дейност и сложихме по едни найлонови калцуни на краката си, се озовахме в залата, където всъщност се случи самото събитие. Калцуните, за да не цапаме пода преди да дойдат гостите.

Армия от чакащи

След като част от нас подредиха малко камъчета и свещи, се започна едно чакане. Около час изпълнен с тъпи шеги, киселеене около вратовръзките и новата Angry Birds Space. Тъкмо когато отекчението почти ни разказа играта, отнякъде пак се появи онзи тип, който се оказа шефчето, и за няколко минути ни раздели на двойки, като всяка двойка отговаряше за по една маса. Това еше моментът, в който разбрах, че и тази структура си има ветерани и редовни работници - нещо, което ме впечатли.

След разделението се подредихме до масите си и изслушахме инструкциите за начина на сервиране и отсервиране на манджите. Накратко - не ходиш празен, спазваш маршрут, гледаш да си бърз и се координираш с партньора си, за наливането на напитките. Последваха две "сухи" тренировки, кратко разяснение за менюто и бърз урок за чашите и вината. Всичко това, само за да стигнем до още един отегчителен час на безумно чакане, като поне този път можехме да пушим.

Добре дошли

Реално дейностите по време на самото събитие не се отличаваха с нещо особено впечатляващо - внасяш и изнасяш чинии под строй, като докато си в залата се забавляваш колко незабележим си за всички познати и непознати наоколо. За себе си установих, че съм далеч по-координиран в ръцете от очакваното и не успях да строша нищо. Само настъпих един господин.

В крайна сметка това преживяване беше адски интересно, не само, защото разбрах, че определено не искам да съм сервитьор. За първи път в живота си установих колко организация и усилия изискват тези събития, а и определено промених отношението си към всички, които се занимават с тях. Освен това установих, че всички сме незабелязващи сноби, когато си седим на масите.

Refresh the reader

2012-04-02T12:24:00.000+03:00

В последните седмици дадох refresh на доста неща около мен, като под ножа падна и Google Reader. Директно и без замисляне изтрих всички фийдове, за които се бях абонирал, като си поставих за цел да си намеря нови, които да отговарят на интересите ми. Не че нещо, но от 2008 само добавям някакви неща и беше манджа с грозде. По повода ви представям 5 от любимите ми блогове, които няма да махна от Reader-а.

sabinap.com//The Way I Feel About It

Личният блог на Събина Панайотова [Facebook, Twitter, LinkedIn, Flickr, Google+]

Блогът на Събина е съставен от фоторазкази за красиви места из Европа, мислите на една сама жена, за самотата, връзките и т.н. и множество интересни странични истории. Ако трябва да съм честен точно блоговете, които са микс от интересни явления, красиви снимки и лирични отклонения ме влекат най-много.

Освен това в The Way I Feel About It можете да четете малко повече за Animal Rescue Sofia и като цяло за "проблемът с кучетата", тъй като Събина е доста силно обвързана с темата.

experi--mental.blogspot.com//Блогът на Carrie

Личният блог на Петя [Blogger]

В личния си блог Петя пише основно пътеписи за разните пътувания из родните планини. Тъй като с нея сме лични приятели и в доста от пътуванията съм бил част от компанията, знам че е много приятно да видиш погледа на някой друг, за това, което си изживял в последните дни/седмици.

В редките случаи, когато не пише за пътувания, Carrie избухва с разни философски писания на ежедневни теми. Държа да отбележа, че девойката е в 12 клас и сякаш тепърва ще започне да пише някакви още по-епични якости.

karolinkabulgaria.com//Karolinka in & Around Bulgaria

Блогът на Carolyn [Twitter, Flickr]

Всяко място на света може да се види по десетки начини, включително и любимата ни България. Особено интересно е как вижда родината ни една американка, която вече четвърта година живее в София, пътува из България и разказва впечатленията си.

Темите и нещата, които могат да се прочетата в този блог са всякакви - от разни интересни рецепти, през празнуването на Хелоуин в американския колеж, до перипетиите, които виждат чужденците, когато се опитат да учат български език. Блогът е на английски език.

yovko.net//yovko in a nutshell

Блогът на Йовко [Twitter]

Това може би е единственият блог, в който съм изчел всички статии, откакто го следя (за съжаление от скоро). Йовко снима и пише красиви неща, като от време на време вкарва някоя технологична тема, ей така за разкош.

На всичкото отгоре това сигурно са единствените блогърски писания на тема любов, който не просто не ме дразнят, а дори си ги препрочитам от време на време.

yurukov.net//Блогът на Юруков

Блогът на Боян Юруков [Facebook, Twitter]

Въпреки лириката, пътуванията и всичко прекрасно на света, има някои неприятни и сериозни теми, за които е хубаво някой да говори. Един от хората, които говорят е Юруков. В неговия блог има статии за наистина всякакви проблеми на родната администрация, журналистика и т.н.

Тъй като и Юруков е програмист и информатик, много от проектите му са обвързани с дигитализирането на проблемната ни администрация. Освен това човекът учи в Германия, така че не отсъстват и немски теми.

Единственото, което ми остава е да призова и споменатите, а и другите заинтересовани да споделят любимите си блогове в коментарите или в собствен пост. Не че нещо, ама Reader с 5 блога не е интересно.

Писания на soregashi, circa 2010

2012-04-01T13:40:00.000+03:00

от soregashi на 04 Май 2010 22:41

Дупки

Всички сме затъвали във всякакви дупчици и кратери от всякакви видове и размери, прикрити по всякакви интересни, опасни и направо забавни начини. Но погледнато извън националното разбиране за асфалтова дупка, причиняваща предимно щети по безценните ни автомобили, понякога попадането в дупка може да донесе и доста приятни емоции, усещания и събития.

Това, например, се случва на всеизвестната и обичана Алиса. Тя попада в Страната на Чудесата подмамена от бял заек, който я отвежда до дупка в земята. Скокът в тази дупка и разкрива цял нов, вълшебен свят изпълнен с интересни събития, персонажи и поуки, които ще са полезни за младата дама. Макар и в реалния свят да не можем да срещнем Лудия Шапкар и да пийнем по чай с него, пак има вероятност някоя дупка да ни свърже с нови приятели.

В гимназията доста често ми се случваше класът ми да има "дупки" в програмата, които дружно изпълвахме с групови дейности, които, макар и свързани с консумацията на никотин и кофеин, успяха да направят класът ми доста по-сплотен, макар и един вид по принуда. Резултатът е, че и до момента консумирам споменатите продукти с някои от тези хора, с които съм и добър приятел.

Все пак в хората е заложен един страх от дупките, който е породен, както от неизвестността какво се крие в дъното й, така и от неизвестността дали въобще има дъно. Особена проява на страха от неизвестното са отзивите на доста хора около пускането на Големият Адронен Колайдер - най-големият ускорител на частици създаван някога. Има притеснения, че сблъсъка на частици с подобна скорост и енергия би могъл да доведе до отварянето на черна дупка насред китна Швейцария, което би довело до катаклизъм с невероятни размери. Но значи ли това, че трябва човечеството да спре пътя си към евентуални научни разкрития, които биха разкрили изключително много за Вселената и всичко около нас? Не би трябвало. Ако човечеството нямаше смелостта да поема риск сигурно още щяхме да сме на етап от развитие, в който живеем в пещери и се разхождаме по пребрадки.

Дори всемогъщият Бойко Борисов има доста неприятно голяма дупка пред себе си, която му усложнява иначе спокойния живот. Въпреки подкреплението на г-н Дянков, дупката в националния бюджет, освен, че не намалява, дори се увеличава. Резултата е напрежение сред народа, недоверие в управляващите и политически "катаклизми". Не по-малък (и всяващ ужас у българина) е проблема с дупките по пътищата ни. Всеки се е борил с трафика в България по един или друг начин. И на всеки са му се изпречвали безброй дупки, довели до набор от не особено приятни събития - изкълчен глезен, счупено окачване, изръбени задни части или обелен нос в зависимост от метода на придвижване и възрастта на потърпевшия. Но пък не всеки е бил глобяван, за това че е попадал в дупка. За разлика от станал известен шофьор, който разбива колата си след среща с дупка и бива глобен за възпрепиятстване на нормалното движение. Не че не трябва да се следи за подобни случаи, но кой ще глоби дупката? А кой ще глоби деморализирания полицай, който е наясно и с премеждията на шофьорите и с приключенията с дупки? Да, точно така, никой. Но ние сме свикнали с етичните дупки в обществото, които са едни от най-сериозните и имащи нужда от бързо и качествено запълване. Тогава може и народа да реши да поработи над запълването на дупките по пътищата, "дупките" в учебните програми и всички други дупки с отрицателен характер, които тормозят хората, които от своя страна бездействат.

Въпреки редките положителни прояви на дупките, те са жизнено небходимо явление за повечето живи същества. Чрез различни дупки се храним, размножаваме, раждаме. И въпреки това човек изпитва вроден страх от дупки, който смятам за неоснователен. Да, всеки живот завършва и най-скъпото ни - тялото ни - отива в дупка в земята. Но нали християнството учи, че праведните души отиват в рая, а неправедните в ада? Това значи ли, че страхът от двуметровата дупка е неосъзнат повик на съвестта на вярващите хора? По-скоро не, защото всяко живо същество се бори за живота си, дори и богомолката, която въпреки името си е доста далеч от всичко религиозно.

Но пък какво би бил конецът без дупката в иглата? Просто играчка за някоя палава котка. Въпреки че краят на всеки е в дупка, понякога дупките дават и начало. Дали ще е на новата ми прекрасна тениска или красивите пердета на комшиите, всичко започва с вдяването на конеца в иглата. Резултатите може да са плачевни, но може и да са шедьоври. Също като с музиката. Ако попадне в подходящите ръце резултатите са прекрасни, иначе... просто зловещи. В този ред на мисли какво би бил Моцарт без дупките създаващи акустиката на цикулгите и много други инструменти - най-вероятно нищо. Същото се отнася и за повечето съвременни музиканти. Барабан без дупка е тих като котенце (без кълбо прежда), аудио колона без дупка би се разпаднала скоропостижно, а свиренето на китара без дупки е като използването на такава без струни. Но ако въпросните дупки по инструментите се направят без съответните изчисления и спазвания на правила резултата ще точно толкова плачевен колкото и без дупките.

Което води до мисълта, че както с повечето неща и с дупките не е хубаво да се прекалява. Прекалено широка дупка ще остави пирона да падне в комплект с невероятната нова картина. Както Алиса се чуди преди да последва белият заек, така и екипът учени прави тестове на голямата си нова джаджа, така и трябва да е, защото когато дупките излезнат извън контрол се получават трапове, ями и кратери, които водят до безумни санкции и неприятни емоции. Дори когато прекалим с употребата на дупките си, си докарваме неприятни усещания. Затова призовавам всички - използвайте дупките с особено внимание и любов, а при нужда ги запълвайте.

___________________
Този текст е писан през 2010, като част от подготовката ми за кандидат-студентските изпити, с които бях приет да уча Книгоиздване в СУ. Оставил съм го в оригиналния му вид, тъй като наистина се забавлявах, когато го намерих.

Мобилна еволюция

2012-03-27T14:17:00.000+03:00

Мартин Купър от Motorola провежда първия
разговор от аналогов мобилен телефон

Преди около 150 години Александър Бел, съвсем успешно, провежда първия телефонен разговор, с който се поставя тенденцията за тъпи разговори по телефона - “Г-н Уотсън, елате тук. Искам да ви видя”. През 1946 г. пък стартира първата мрежа, която позволява на хората да водят тъпи разговори и мобилно. Нищо, че мобилното се е изразявало в огромни устройства, които са ставали само за слагане в автомобили.

Към края на 70-те години на XX в. екип на Motorola разработва технологията, която позволява да се появят първите наистина мобилни телефони - способни да влязат в по-голям джоб и със скромната маса от около кило. Това свиване в размерите е възможно заради усъвършенствания стандарт на мрежите. Без да навлизам в технически подробности (Уикипедиа има за тази работа) минавам към началото на 90-те когато технологията на клетъчните мрежи се развива до цифрова, благодарение на разни финландски господа.

Те пускат в употреба стандарта GSM, като мрежите използващи този стандарт се водят от 2-ро поколение или така популярното 2G. Благодарение на този стандарт и развитието му, мобилните телефони стават по-малки и вече освен тъпи разговори, хората имат възможност да пишат и тъпи SMS-и. Преди GSM най-забавната дейност, освен говоренето на глупости, която е била възможна с мобилен телефон е била мятането му по невинни минувачи, примерно. В развитието на GSM се появяват и стандартите за пренос на данни EDGE и GPRS, благодарение на които и до днес точим интернет от телефоните си, докато пестим батерия.

С течение на времето употребата на мобилни телефони се увеличава многократно,а и развитието на производството им води до появата на смартфоните. Благодарение на тези два фактора мрежите започват да сдават багажа и да се нуждаят от по-голям капацитет, за да обслужат всички клиенти. Освен това същите тези лакоми клиенти изискват все по-бърза интернет връзка от мобилните си устройства, които, особено в последните години, далеч не се изчерпват със смартфони. Всички тези фактори бутат технологиите към развитие, като в момента на дневен ред са 3G мрежите, които поддържат скорости на пренос на данни до 42Mb/s.

Само че и това не стига. Дори и в България да не сме усетили подобен проблем, например в САЩ има места, където е невъзможно да използваш интернет или да проведеш нормален разговор, без значение дали ще е тъп или не. Това е благодарение на бруталното натоварване, дори на 3G мрежите - все пак още милион души искат да си обновят статуса във Facebook. Затова в последните години се заговори за 4G и по-конкретно за стандарта LTE, който явно ще се използва за мобилните телефони. Този стандарт стигна и до България и благодарение на M-Tel имах възможността да изпробвам за какво става дума. Но за това другия път...

Ninja style

2012-03-20T13:09:00.002+02:00

Ако си истинска нинджа 100% си обърнал внимание, че от ноември насам се подвизавам с престижната работна титла digital planner и то не къде да е, а в Saatchi & Saatchi BG. Иначе казано имам най-яката диджи работа в най-яката рекламна агенция у нас. Що ти пълня главата с глупости?

Защото ми е самотно тук. Да, има страхотни дизайнери, убийствено забавни акаунти и копирайтъри с прекрасен музикален вкус, но само една дигитална нинджа. И понеже съм социално животно (част от длъжностната характеристика) ми трябва приятел, с който да се потопим в дигиталната джунгла.

Ако това ти звучи като оферта имаш само една пречка пред себе си - трябва да преминеш изпитанията, които дигиталната нинджа е оставила в дебрите на Интернет. С това ще докажеш, че си достоен за позицията и има голяма вероятност да станеш част от екипа ни. Първото изпитание е във видеото по-долу. Очаквам новия колега с нетърпение.

PS:
Официалната оферта от Сачитата е след цъкването тук.

Блогърски проект: № Следващ

2012-03-14T10:51:00.000+02:00

Има едно неписано правило за блогърите и то е, че всеки от тях започва по някой много прекрасен и грандиозен нов блог или проект, горе-долу веднъж годишно. Аз съвсем не излизам от клишето и тази година също стартирам нов проект. Само че проекта ми е доста далеч от клишираният нов блог. Като истински хипстър.

Hipster Business Weekly

Този каламбур от думи всъщност е името на най-новото радио предаване в ефира на Радио Реакция. Предаването ще се излъчва всеки петък от 19 ч., като фокусът му ще бъде музиката. И то музиката, която в България все още се смята за хипстърска. Освен това ще ви говоря за най-новите събития в света на тази музика и ще се постарая да ви пускам възможно най-новите и яки неща. Естествено няма да забравям откъде тръгва всичко и ще отделям внимание и на големите банди от преди 20+ години, без да влагам притеснения. Освен това възнамерявам да пускам поне по едно парче, което няма нищо общо.

Радио Реакция

Всъщност основната причина да мога да сбъдна една отдавнашна мечта са колегите от студентското радио Реакция. След година и отгоре в онлайн ефира, радиото може да се похвали с един много приятен екип, който меко казано ми вдъхва надежда за бъдещето на родината. Пичовете и мацките в радиото са направили хиляди часове радиопредавания, десетки, ако не и стотици, гости в студиото и още повече репортажи, материали и активности. Повече има в сайта на радиото.

Всъщност трудното тепърва предстои, така че стискайте палци, слушайте Реакция и не спирайте да се оглеждате за яка музика. Ще се чуем този петък в 19 ч. Преди да станем прекалено cool.

Нов ден в Mixtape

2012-03-12T12:23:00.000+02:00

Свежарските концерти в родните клубове напоследък са все повече. Родните групи, които си заслужава да се чуят на живо също бележат забележителен растеж. За капак на всичко и яките клубове, поне в София, също се множат, макар и бавно. Този четвъртък ще станем свидетели на една доста силна комбинация от тези три неща, благодарение на Rawk’n’Roll и групите Smallman, Vrani Volosa и Center.

А тез пък кои са?

Концертът ще мине под името A new day dawning, като идеята му е да представи три банди, които са по-скоро в периферията на обществения интерес.

Макар и за мен Smallman да не се вписват много в определението "неизвестна група", явно е така. Някои ги наричат "българските Tool" и макар да не съм напълно съгласен - прилика има, но е доста незабележима. Пичовете имат ~~един(?)~~ два албума, първият от които също се казва Smallman, а вторият Labyrinth of Present и са свирили на Spirit of Burgas и BestFest в Румъния.

Vrani Volosa са бивша black metal група, а понастоящем свирят нещо, което май се определя като pagan metal с фолклорни елементи. Музиката им не е точно по вкуса ми, но въпреки това са интересни.

Последната група носи името Center и според мен е една от най-добрите млади банди в момента, поне като съдя по музиката, която съм чувал. Пичовете са спечелили втория Jack Daniel’s Battle Of The Bands, а наскоро би трябвало да са минали през студиото на Odd Crew, за да запишат миниалбум.

Къде и кога?

Мястото е клуб Mixtape 5, който се намира в подлеза на НДК, ама не този отпред, а онзи под Моста на влюбените. Последните ми впечатления от него са, че след летния ремонт е станал страхотен, вентилацията му работи перфектно и охранителите са рядко любезни. Има и гардероб. Датата е 15 март, четвъртък, а обявенията час е 20:30. Аз лично няма да си позволя да пропусна, надявам се да не съм сам.

Градски старт

2012-02-28T13:55:00.000+02:00

Отваряш си лявото око и поглеждаш сърдито телефона, който от 6-7 минути трещи със SOAD, за да те изтръгне от меките и пухкави лапи на блажения сън. Привършваш сложната схема по изключването на дразнещия шум с поглед към прозореца. Отвъд него е сиво, потискащо и замръзнало - подобаващо за януари.

След известно самонавиване се озоваваш пред мивката в кухнята с половин кафеварка в ръката си, за да установиш, че няма вода. Добре че не изпи онази бутилка от вчера докрай. Вероятно ще стигне и да си измиеш зъбите. В това време кучето на комшиите се старае да ти напомни, че далеч не си самостоятелен биологичен вид, като особена подкрепа получава от няколкото килограма котешка маса, обвита в гъста черна козина, които ти се мотаят в краката с настоятелно "мяу". Май и зъбите няма да си измиеш. Животното трябва да пие вода през деня.

Криво-ляво, във вид, който става за офиса, се измъкваш от входната врата, за да те посрещне всичко януарско, което си си представял някога. Комбинация от просълзяващ студ, примесен с убийствено вледеняващ полъх и безсилно слънце, която те кара да се свиеш в якето си и да забързаш крачка, сякаш ще избягаш. Няколко метра по-късно грациозно вадиш ръцете от джобовете си и се понасяш по ледената пързалка, която любезно се е настанила по всеки тротоар. Тук-таме стърчи някое парче асфалт или плочка, които ти помагат за запазване на относителен баланс, но като цяло опитите за красиви движения са наложителни.

С един финален пирует приключваш комбинацията при автобусната спирка, където леденият полъх ти напомня за себе си с цялата устременост на нещо ужасно. След известно време пристига пуфтящата и скърцаща машина, в която трябва да се шмугнеш. Мисълта, че вътре може да е приятно топло се бори с мисълта, че ако е така, то трябва да е неприятно пълно, но с успокоение си спомняш, че си на работа с час по-късно от останалите хора, затова и се озоваваш в полупразния и смущаващо стар мерцедес.

Макар и леко притоплен леденият полъх успява да се шмугне през множеството дупки, неравномерно озовали се из целия салон на автобуса. В комплект със скърцането и тряскането на всякакви непознати, надяваш се и ненужни, части ухото ти се радва на буреносното бучене на дълголетния двигател, който сякаш ще изпадне след малко. Докато си търсиш чиста седалка някакъв вонящ дядо, по-вонящ и от самия салон, се протяга пред теб, за да извърши притискващото движение, обогатено от звучно щракане, което е характерно за процеса, познат като самотаксуване. Така лашкането започва и докато морската болест и порива за изпразване на стомаха водят борба на живот и смърт, през прозореца се сменят разнообразни сиви картини, в които единственото постоянство са заледените повърхности и заскрежените растения. След известно време оранжевият змей изпуфтява финално под акомпанимента на скърцащите спирачки и с финален трясък отваря вратите си, за да можеш да излезеш отново на пързалката, където пируетно да стигнеш до офиса си.

Офиса, в който е хубаво да се усмихнеш на околните. Да поговориш с хората за нещо интересно. Да предадеш положителни емоции и позитивно настроение.

Докато отвън пируетите продължават. Скърцането не спира. Пуфтенето се разпростира.

"Обявявам пролет!"

2012-02-16T22:09:00.001+02:00

Обожавам да лежа върху влажна трева и слънцето да ми опича носа, докато в гърлото ми се излива ледената сладост на следобедна бира или пък студен чай. Тогава си в парка и в повечето случаи е шумно, има много деца, които си играят и крещят, но за сметка на това изпитваш такова спокойствие, което е невъзможно да усетиш в студената тиха стая през зимата. За съжаление това е лятно занимание, което ми се струва далечно, непознато и някак невъзможно. Въпреки снимките от Бразилия и околностите.

Сега светът е сняг, борба със снега, лед, подхлъзвания и тия побъркани птички, които ми цвърчат пред прозореца в последния месец. Допълва се от горещата струя въздух в краката и студения полъх, който се носи из стаята, заради старата дограма и броя минусови градуси отвън. За добро или лошо този замръзнал свят се крепи на една единствена мисъл - идва пролет!

Хубавото на тази натрапчива мисъл е, че се поддържа относително лесно, благодарение на някои незначителни упражнения, които ще опиша.

Прогноза за времето

Прогнозата за следващите 10 дни е обнадеждаваща

От ключово значение за поддържането на пролетно настроение е избягването на прогнозата за времето, освен ако датата не е поне 15 февруари. Тъй като днес е 16 февруари си позволих да погледна прогнозата и тя ми донесе поредната капка надежда. След 10 дни най-ниската очаквана температура е около -1 градус. За по-бързо забравящите държа да отбележа, че допреди няколко дни беше обичайно да е -15 - -20 градуса.

Планиране на дейности

Втората най-важна стъпка, която трябва да предприемете обезателно е да си правите планове за топлото време. Аз се задоволявам, като си планирам летните фестивали, които свързвам с всичко лятно, за което се сетите - музика, почивка, забавление, бира, слънце и много, много позитивни емоции.

Следене на атмосферните условия

Тук може да видите противоречие с първия съвет, но не се залъгвайте. От ключово значение е да знаете, че снощи беше -16 градуса, а днес цели -8! Това повдига духа и настроението и навява мисли за скоростно затопляне от по 8 граудса на ден. Вярно, че това са сметки без кръчмаря, но помагат за психичното здраве.

Снимки и видеа

Това е фатална стъпка, която може да повлияе много позитивно, но и много негативно на настроението. При мен снимките от летните пътувания помагат, но когато гледам видеа от фестивалите изпадам в еуфорични настроения, които доста често се оказват фатални и неприятните усещания от зимните условия се засилват.

Измислете си мантра

Тази стъпка има изцяло лично значение и не знам дали някой друг я е тествал и до какво би довела, затова използвайте с особено внимание.

Важно е да си измислите позитивна реплика, която да ви вдъхва вяра и енергия, че добрите топли времена всъщност само вас чакат. Особено добре влияе когато чакате някой 40 минути на -17 градуса. Моята мантра е "Обявявам пролет, другия понеделник идва". Основен недостатък на тази стъпка е, че се превръщате в нещо като лъжливото овчарче, но за сметка на това може да дадете предпоставка за много приятна изненада на някого, когато най-накрая мантрата подейства.

Интернет на улицата

2012-02-12T00:32:00.000+02:00

Днес е исторически ден за България, българското онлайн общество и всички, които вярват в силата на обществото и демокрацията. Не за друго, а защото днес показахме, че сме сила, че гласът ни не е само кликване на "attend" във Facebook, нито пък просто хейтване по форуми - гласът ни е истински, жив и тепърва ще има значение.

Протестът!

Днес се успах доста сериозно и вместо да съм в 9:30 във Starbucks на НДК, отидох в 10:15, заедно с госта ми от Пловдив и в 10:30 бяхме пред НДК. Където дойде първата истински приятна емоция за деня - имаше хора. Въпреки че бях силно вдъхновен от организацията, която спретнахме, имах опасението, че може да се случи пълен провал, но бях оборен. Към 11 ч. вече имаше хиляди хора, настроението се вдигаше все повече и към 11:30 тръгнахме. Опънахме огромния трансперант "ACTA LA VISTA, BABY!" и завикахме - "И преди, и сега, Интернет е свобода."

Протестиращият монитор :)

После защъках напред-назад, за да снимам, като в това време видях десетки приятели и познати, но най-вече видях хиляди непознати. Видях и десетки свежарски плакати, усмихнати хора, маски на Гай Фоукс и един протестиращ монитор. Настроението беше страхотно, хората се забавляваха, скачаха, викаха и запълниха цялата Витошка - от Патриарха до ЦУМ. По моя преценка имаше около 8 хил. човека.

Стигнахме до Парламента, където настроението остана, някои си тръгнаха, но повечето хора бяха твърдо решени гласът им да се чуе. През цялото време нямаше нито една провокация, нито една нередност, никакво насилие, нищо, което да скапе протеста. Аз лично се убедих, че младите българи могат да протестират като истински граждани на света. Защото на протеста имаше предимно млади хора, като не липсваха и майки с деца и бебета, лелки, чичковци и няколко баби и дядовци. После се разотивахме, за да се постоплим и външно, защото вътрешно кипим.

След протеста

Всъшност истинската борба тепърва започва. За момента планираме концерти - още на 12-и (неделя) ще има концерт в The Box, който ще е безплатен. По-нататък планираме и други концерти, за които ще има инфо в следващите дни. Освен това трябва да продължим да оказваме натиск върху народните представители, за да им покажем, че обществото е против ACTA и иска да бъде послушано.

С този протест "наглите блогъри" и незначителните онлайн активисти показахме, че всъщност имаме много повече значение отколкото някой, включително и аз, си е мислел. Този протест показа, че дори и в България обществото се променя, дневният ред също, и е крайно време властта да ни последва онлайн, защото там нещата се случват. А оттам - и офлайн.

Не на ACTA - време е

2012-02-10T12:28:00.000+02:00

Признавам, че не бях на някои от най-големите протести в последните години, като основната причина е, че те бяха абсолютно глупашки насочени и организирани, а и каузите им явно не бяха достатъчно важни за мен. Утрешният протест срещу ACTA си има всичко, за което бих се борил - важна кауза, добра насоченост и ясна позиция и най-вече - много последователи.

Поводът

Освен ако не сте си седяли на ушите сте чули за търговското споразумение с акронима ACTA, което би променило живота ни по много груб и зловещ начин. Повече за самото споразумение писах по-рано, а и в сайта на неформалната организация срещу ACTA също има достатъчно инфо, ако наистина не сте разбрали за какво става дума.

Къде и кога?

Софийският протест срещу ACTA ще се проведе утре - събота, 11 февруари, от 11 ч. и ще стартира от пилоните на НДК. След като се съберем ще има протестно шествие с маршрут по Витошка, после през бул. Тодор Александров, пл. Независимост, бул. Цар Освободител и ще приключи пред Народното събрание.

Кой ще дойде?

Събитието във Facebook по повод протеста има над 53 хил. присъстващи, над 14 хил., които може би ще дойдат и близо 300 хил. поканени. Това е безпрецедентна бройка хора, като сега е моментът да покажем, че всъщност хората, които действат онлайн могат да действат и офлайн. Да покажем, че всъщност в България има Интернет общество, което е силно и значимо.

Международен протест

Освен в София протестът утре ще се проведе едновременно в още поне 15 града в България и сигурно над 200 града в цяла Европа. Това е нещо огромно и самата възможност да съм част от него е адски вълнуващата. Но всъщност по-важно е да защитим масово и отговорно най-ценният ни инструмент за изразяване и общуване - Интернет.

И все пак - защо?

Аз ще изляза на протест срещу ACTA, защото споразумението беше подписано тайно, защото то е неясно и си противоречи, защото дава възможност за развитието на опасни и порочни практики от страна на законодателите и бизнеса - хора, на които нямам довери. Всъщност основната причина, поради която протестирам е, защото смятам, че бизнесът трябва да се съобрази с нуждите на потребителите, а не законодателите да съобразят законовите уредби с нуждите на бизнеса и в ущърб на потребителите. И не на последно място - искам свободата да се информирам от независими източници, да консумирам творчество, до което нямам достъп по една или друга причина и да общувам свободно и неограничено, с който си поискам, както поискам и когато поискам, без да ме е страх, че съм записван.

Повече инфо

Събитието във Facebook - тук, а вътре има линкове към протестите във всички български градове.

erele за ACTA - Защо ме притеснява споразумението ACTA и защо се обявявам против него

Боян Юруков - ACTA – илюзията за решение

Обръщението на Григор Гачев по повод ACTA - http://www.gatchev.info/blog/?p=1348

Мога да споделя още десетки линкове, статии и т.н., но ще ви го спестя - просто утре елате на протеста, независимо къде сте.

Интернет заплаха - епизод ACTA

2012-02-02T12:20:00.000+02:00

В последната седмица онлайн пространството буквално се превърна в нещо като пчелен кошер, а поводът е поредният опит за зверско цензуриране на Интернет. За разлика от SOPA и PIPA, които бяха чисто американско произведение, новата заплаха – ACTA, е дело на международен колектив, като влиянието й би било унищожително за свободата на хората като цяло.

Що е то?

ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) е международно търговско споразумение, подписано от десетки страни, сред които и България. Базовата идея на ACTA е да прекрати създаването и разпространяването на фалшиви и пиратски стоки и съдържание, както за физически, така и за дигитални продукти и услуги, а основната му цел е да защитава авторските права на притежателите им. Позитивът тук е, че с ACTA биха се наложили единни международни стандарти за борбата с фалшификатите.

Къде е уловката?

Лошото в ACTA е, че в името на иначе добрата цел и идея, нарушава и меко казано потъпква основни принципи на демокрацията.Това си проличава най-ясно по фактa, че ACTA е документ, който се разработва и обсъжда от близо 4 години, но под абсолютна секретност. В Европарламента е имало гласувания за това да се даде гласност на проекта, които са били подкрепени от почти всички евродепутати, но въпреки това ACTA беше тайна допреди няколко дни.

Кой е крадецът?

Друг основен проблем в текстовете на ACTA е, че те са изключително неясни. След като активисти от цяла Европа нададоха глас срещу споразумението, ЕК публикува опровержения на митовете около ACTA. Те звучат правдоподобно, особено за човек без юридически познания, но когато прочетете опроверженията на опровержението (първа и втора част) отново стигате до извода, че всичко е логично. Това говори, че ACTA е недефиниран и юридически неиздържан документ, който може да се определи само като лош.

Къде няма проблем?

В българското медийно пространство се завъртяха заглавия и статии, в които основният проблем на авторите против ACTA е спирането на торентите. Реално обаче спирането на торентите би бил най-малкият проблем, дори на принципно пиратска страна като България. Далеч по-лош е фактът, че благодарение на текстовете в ACTA Интернет ще спре да бъде място, където можеш свободно и безнаказано да изразиш позицията си, да споделиш познанието си или да потърсиш информация и знание. Без да преувеличавам.

Какво да направим?

На първо време подпишете петицията срещу ACTA, която ще бъде пратена на Европарламента. После се присъединете към Facebook групата против ACTA, след това намерете събитието с протеста за вашия град (за София). И за финал, поне засега, излезте по площадите на 11 февруари, защото това засяга всички нас по теми много по-значими от торентите.

PS:

Гледайте този уикенд предаването Хрътките по ьТВ Action, където аз и още двама от организаторите на софийския протест изказваме притесненията си около ACTA.

PPS:

От няколко дни се опитвам да напиша изчерпателен текст за проблемите на ACTA, но това е сложна задача, поради неяснотата на текста и това, че нямам особено големи юридически познания. Въпреки това очаквайте по-подробно отбелязване на негативите, до които би могло да доведе евентуалното приемане на споразумението.

SOPA

2012-01-18T08:47:00.001+02:00

Щом сте тук, сте забелязали, че блогът почернява когато влезете, а ако сте се зачели има и странни надписи, които говорят за някаква сопа. Това не е бъг в сайта, а начинът, по който Интернет протестира срещу безумието на един американски закон, който ще се гласува съвсем скоро.

SOPA или Stop Online Piracy Act е проектозакон, който в общи линии ще убие Интернет във вида, в който го познаваме. Най-общо казано с този закон на корпорациите и правителствени организации ще се даде инструмент, с който ще могат да ограничат достъпа до всеки един сайт, за който имат дори съмнение, че има пиратско съдържание.

Основният проблем е, че с новият закон се изисква от сайтовете да следят какво постват потребителите им и ако има пиратско съдържание, то трябва да бъде премахнато в петдневен срок - нещо, което е невъзможно в сайтове като Facebook, Twitter и YouTube. Ако пък това не се случи сайтовете ще носят цялата наказателна отговорност за това съдържание.

Стига се до там, че постването на ваш кавър на популярна песен може да затвори YouTube, постването на цитат от книга може да затвори Facebook, а индексирането на пиратски сайт може да спре Google.

Повече за SOPA - Wikipedia, протестно писмо, позицията на Google.

И едно видео.

Абсурдистан, circa 2012

2012-01-12T19:45:00.000+02:00

Честно казано вече съм почти изчерпан откъм думи, с които да опиша що за същества живеят в България. Още по-малко думи имам за описание на съществата, които са завзели властта. Най-малко са думите за липсата на каквото и да е внимание от страна на първите, към действията на вторите.

Най-новата изцепка на властта, която честно казано преля чашата на осмиването, е днешната реплика на Бойко Борисов, който цитирам от медиите:

„Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме, отидоха и показаха къде са го заровили. Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се – те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес. Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така”, внесе разяснение по случая Бойко Борисов

В пристъп на неподправена откровеност министър-председателят Борисов обясни как е открит трупът на Мирослава: „Използвахме тежка техника и най-накрая куче на Червения кръст изрови трупа на момичето. Затова казах на Цветанов, когато вземе заплата да купи на кучето три-четири телешки пържолки„

Тези думи са недопустими. Не само за един политик, бил той и най-големият популист управлявал страната ни, но и за който и да било.

Не става да се сърдиш, че хората плюят МВР, докато все още не знаем кой е убил Яна. Нито докато едно куче върши работата на същата безумна структура. Не може да предлагаш награда за това куче, особено по този циничен начин. Всичко в тази ситуация крещи, че не може да се прави така.

За съжаление това е Абсурдистан. Тук ББ може да наговори каквото си иска, после да се избъзика с журналистите по темата и всичко да отмине. После народа ще се посмее, няколко кучета ще се разлаят и така ще се приключи. Докато не дойде следващият труп, следващото куче и следващата реплика. Която пак да забравим.

PS:

Ядосайте се, наистина. Крайно време е.