[temelkoff]

"Обявявам пролет!"

2012-02-16T22:09:00.001+02:00

Обожавам да лежа върху влажна трева и слънцето да ми опича носа, докато в гърлото ми се излива ледената сладост на следобедна бира или пък студен чай. Тогава си в парка и в повечето случаи е шумно, има много деца, които си играят и крещят, но за сметка на това изпитваш такова спокойствие, което е невъзможно да усетиш в студената тиха стая през зимата. За съжаление това е лятно занимание, което ми се струва далечно, непознато и някак невъзможно. Въпреки снимките от Бразилия и околностите.

Сега светът е сняг, борба със снега, лед, подхлъзвания и тия побъркани птички, които ми цвърчат пред прозореца в последния месец. Допълва се от горещата струя въздух в краката и студения полъх, който се носи из стаята, заради старата дограма и броя минусови градуси отвън. За добро или лошо този замръзнал свят се крепи на една единствена мисъл - идва пролет!

Хубавото на тази натрапчива мисъл е, че се поддържа относително лесно, благодарение на някои незначителни упражнения, които ще опиша.

Прогноза за времето

Прогнозата за следващите 10 дни е обнадеждаваща

От ключово значение за поддържането на пролетно настроение е избягването на прогнозата за времето, освен ако датата не е поне 15 февруари. Тъй като днес е 16 февруари си позволих да погледна прогнозата и тя ми донесе поредната капка надежда. След 10 дни най-ниската очаквана температура е около -1 градус. За по-бързо забравящите държа да отбележа, че допреди няколко дни беше обичайно да е -15 - -20 градуса.

Планиране на дейности

Втората най-важна стъпка, която трябва да предприемете обезателно е да си правите планове за топлото време. Аз се задоволявам, като си планирам летните фестивали, които свързвам с всичко лятно, за което се сетите - музика, почивка, забавление, бира, слънце и много, много позитивни емоции.

Следене на атмосферните условия

Тук може да видите противоречие с първия съвет, но не се залъгвайте. От ключово значение е да знаете, че снощи беше -16 градуса, а днес цели -8! Това повдига духа и настроението и навява мисли за скоростно затопляне от по 8 граудса на ден. Вярно, че това са сметки без кръчмаря, но помагат за психичното здраве.

Снимки и видеа

Това е фатална стъпка, която може да повлияе много позитивно, но и много негативно на настроението. При мен снимките от летните пътувания помагат, но когато гледам видеа от фестивалите изпадам в еуфорични настроения, които доста често се оказват фатални и неприятните усещания от зимните условия се засилват.

Измислете си мантра

Тази стъпка има изцяло лично значение и не знам дали някой друг я е тествал и до какво би довела, затова използвайте с особено внимание.

Важно е да си измислите позитивна реплика, която да ви вдъхва вяра и енергия, че добрите топли времена всъщност само вас чакат. Особено добре влияе когато чакате някой 40 минути на -17 градуса. Моята мантра е "Обявявам пролет, другия понеделник идва". Основен недостатък на тази стъпка е, че се превръщате в нещо като лъжливото овчарче, но за сметка на това може да дадете предпоставка за много приятна изненада на някого, когато най-накрая мантрата подейства.

Интернет на улицата

2012-02-12T00:32:00.000+02:00

Днес е исторически ден за България, българското онлайн общество и всички, които вярват в силата на обществото и демокрацията. Не за друго, а защото днес показахме, че сме сила, че гласът ни не е само кликване на "attend" във Facebook, нито пък просто хейтване по форуми - гласът ни е истински, жив и тепърва ще има значение.

Протестът!

Днес се успах доста сериозно и вместо да съм в 9:30 във Starbucks на НДК, отидох в 10:15, заедно с госта ми от Пловдив и в 10:30 бяхме пред НДК. Където дойде първата истински приятна емоция за деня - имаше хора. Въпреки че бях силно вдъхновен от организацията, която спретнахме, имах опасението, че може да се случи пълен провал, но бях оборен. Към 11 ч. вече имаше хиляди хора, настроението се вдигаше все повече и към 11:30 тръгнахме. Опънахме огромния трансперант "ACTA LA VISTA, BABY!" и завикахме - "И преди, и сега, Интернет е свобода."

Протестиращият монитор :)

После защъках напред-назад, за да снимам, като в това време видях десетки приятели и познати, но най-вече видях хиляди непознати. Видях и десетки свежарски плакати, усмихнати хора, маски на Гай Фоукс и един протестиращ монитор. Настроението беше страхотно, хората се забавляваха, скачаха, викаха и запълниха цялата Витошка - от Патриарха до ЦУМ. По моя преценка имаше около 8 хил. човека.

Стигнахме до Парламента, където настроението остана, някои си тръгнаха, но повечето хора бяха твърдо решени гласът им да се чуе. През цялото време нямаше нито една провокация, нито една нередност, никакво насилие, нищо, което да скапе протеста. Аз лично се убедих, че младите българи могат да протестират като истински граждани на света. Защото на протеста имаше предимно млади хора, като не липсваха и майки с деца и бебета, лелки, чичковци и няколко баби и дядовци. После се разотивахме, за да се постоплим и външно, защото вътрешно кипим.

След протеста

Всъшност истинската борба тепърва започва. За момента планираме концерти - още на 12-и (неделя) ще има концерт в The Box, който ще е безплатен. По-нататък планираме и други концерти, за които ще има инфо в следващите дни. Освен това трябва да продължим да оказваме натиск върху народните представители, за да им покажем, че обществото е против ACTA и иска да бъде послушано.

С този протест "наглите блогъри" и незначителните онлайн активисти показахме, че всъщност имаме много повече значение отколкото някой, включително и аз, си е мислел. Този протест показа, че дори и в България обществото се променя, дневният ред също, и е крайно време властта да ни последва онлайн, защото там нещата се случват. А оттам - и офлайн.

Не на ACTA - време е

2012-02-10T12:28:00.000+02:00

Признавам, че не бях на някои от най-големите протести в последните години, като основната причина е, че те бяха абсолютно глупашки насочени и организирани, а и каузите им явно не бяха достатъчно важни за мен. Утрешният протест срещу ACTA си има всичко, за което бих се борил - важна кауза, добра насоченост и ясна позиция и най-вече - много последователи.

Поводът

Освен ако не сте си седяли на ушите сте чули за търговското споразумение с акронима ACTA, което би променило живота ни по много груб и зловещ начин. Повече за самото споразумение писах по-рано, а и в сайта на неформалната организация срещу ACTA също има достатъчно инфо, ако наистина не сте разбрали за какво става дума.

Къде и кога?

Софийският протест срещу ACTA ще се проведе утре - събота, 11 февруари, от 11 ч. и ще стартира от пилоните на НДК. След като се съберем ще има протестно шествие с маршрут по Витошка, после през бул. Тодор Александров, пл. Независимост, бул. Цар Освободител и ще приключи пред Народното събрание.

Кой ще дойде?

Събитието във Facebook по повод протеста има над 53 хил. присъстващи, над 14 хил., които може би ще дойдат и близо 300 хил. поканени. Това е безпрецедентна бройка хора, като сега е моментът да покажем, че всъщност хората, които действат онлайн могат да действат и офлайн. Да покажем, че всъщност в България има Интернет общество, което е силно и значимо.

Международен протест

Освен в София протестът утре ще се проведе едновременно в още поне 15 града в България и сигурно над 200 града в цяла Европа. Това е нещо огромно и самата възможност да съм част от него е адски вълнуващата. Но всъщност по-важно е да защитим масово и отговорно най-ценният ни инструмент за изразяване и общуване - Интернет.

И все пак - защо?

Аз ще изляза на протест срещу ACTA, защото споразумението беше подписано тайно, защото то е неясно и си противоречи, защото дава възможност за развитието на опасни и порочни практики от страна на законодателите и бизнеса - хора, на които нямам довери. Всъщност основната причина, поради която протестирам е, защото смятам, че бизнесът трябва да се съобрази с нуждите на потребителите, а не законодателите да съобразят законовите уредби с нуждите на бизнеса и в ущърб на потребителите. И не на последно място - искам свободата да се информирам от независими източници, да консумирам творчество, до което нямам достъп по една или друга причина и да общувам свободно и неограничено, с който си поискам, както поискам и когато поискам, без да ме е страх, че съм записван.

Повече инфо

Събитието във Facebook - тук, а вътре има линкове към протестите във всички български градове.

erele за ACTA - Защо ме притеснява споразумението ACTA и защо се обявявам против него

Боян Юруков - ACTA – илюзията за решение

Обръщението на Григор Гачев по повод ACTA - http://www.gatchev.info/blog/?p=1348

Мога да споделя още десетки линкове, статии и т.н., но ще ви го спестя - просто утре елате на протеста, независимо къде сте.

Интернет заплаха - епизод ACTA

2012-02-02T12:20:00.000+02:00

В последната седмица онлайн пространството буквално се превърна в нещо като пчелен кошер, а поводът е поредният опит за зверско цензуриране на Интернет. За разлика от SOPA и PIPA, които бяха чисто американско произведение, новата заплаха – ACTA, е дело на международен колектив, като влиянието й би било унищожително за свободата на хората като цяло.

Що е то?

ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) е международно търговско споразумение, подписано от десетки страни, сред които и България. Базовата идея на ACTA е да прекрати създаването и разпространяването на фалшиви и пиратски стоки и съдържание, както за физически, така и за дигитални продукти и услуги, а основната му цел е да защитава авторските права на притежателите им. Позитивът тук е, че с ACTA биха се наложили единни международни стандарти за борбата с фалшификатите.

Къде е уловката?

Лошото в ACTA е, че в името на иначе добрата цел и идея, нарушава и меко казано потъпква основни принципи на демокрацията.Това си проличава най-ясно по фактa, че ACTA е документ, който се разработва и обсъжда от близо 4 години, но под абсолютна секретност. В Европарламента е имало гласувания за това да се даде гласност на проекта, които са били подкрепени от почти всички евродепутати, но въпреки това ACTA беше тайна допреди няколко дни.

Кой е крадецът?

Друг основен проблем в текстовете на ACTA е, че те са изключително неясни. След като активисти от цяла Европа нададоха глас срещу споразумението, ЕК публикува опровержения на митовете около ACTA. Те звучат правдоподобно, особено за човек без юридически познания, но когато прочетете опроверженията на опровержението (първа и втора част) отново стигате до извода, че всичко е логично. Това говори, че ACTA е недефиниран и юридически неиздържан документ, който може да се определи само като лош.

Къде няма проблем?

В българското медийно пространство се завъртяха заглавия и статии, в които основният проблем на авторите против ACTA е спирането на торентите. Реално обаче спирането на торентите би бил най-малкият проблем, дори на принципно пиратска страна като България. Далеч по-лош е фактът, че благодарение на текстовете в ACTA Интернет ще спре да бъде място, където можеш свободно и безнаказано да изразиш позицията си, да споделиш познанието си или да потърсиш информация и знание. Без да преувеличавам.

Какво да направим?

На първо време подпишете петицията срещу ACTA, която ще бъде пратена на Европарламента. После се присъединете към Facebook групата против ACTA, след това намерете събитието с протеста за вашия град (за София). И за финал, поне засега, излезте по площадите на 11 февруари, защото това засяга всички нас по теми много по-значими от торентите.

PS:

Гледайте този уикенд предаването Хрътките по ьТВ Action, където аз и още двама от организаторите на софийския протест изказваме притесненията си около ACTA.

PPS:

От няколко дни се опитвам да напиша изчерпателен текст за проблемите на ACTA, но това е сложна задача, поради неяснотата на текста и това, че нямам особено големи юридически познания. Въпреки това очаквайте по-подробно отбелязване на негативите, до които би могло да доведе евентуалното приемане на споразумението.

SOPA

2012-01-18T08:47:00.001+02:00

Щом сте тук, сте забелязали, че блогът почернява когато влезете, а ако сте се зачели има и странни надписи, които говорят за някаква сопа. Това не е бъг в сайта, а начинът, по който Интернет протестира срещу безумието на един американски закон, който ще се гласува съвсем скоро.

SOPA или Stop Online Piracy Act е проектозакон, който в общи линии ще убие Интернет във вида, в който го познаваме. Най-общо казано с този закон на корпорациите и правителствени организации ще се даде инструмент, с който ще могат да ограничат достъпа до всеки един сайт, за който имат дори съмнение, че има пиратско съдържание.

Основният проблем е, че с новият закон се изисква от сайтовете да следят какво постват потребителите им и ако има пиратско съдържание, то трябва да бъде премахнато в петдневен срок - нещо, което е невъзможно в сайтове като Facebook, Twitter и YouTube. Ако пък това не се случи сайтовете ще носят цялата наказателна отговорност за това съдържание.

Стига се до там, че постването на ваш кавър на популярна песен може да затвори YouTube, постването на цитат от книга може да затвори Facebook, а индексирането на пиратски сайт може да спре Google.

Повече за SOPA - Wikipedia, протестно писмо, позицията на Google.

И едно видео.

Абсурдистан, circa 2012

2012-01-12T19:45:00.000+02:00

Честно казано вече съм почти изчерпан откъм думи, с които да опиша що за същества живеят в България. Още по-малко думи имам за описание на съществата, които са завзели властта. Най-малко са думите за липсата на каквото и да е внимание от страна на първите, към действията на вторите.

Най-новата изцепка на властта, която честно казано преля чашата на осмиването, е днешната реплика на Бойко Борисов, който цитирам от медиите:

„Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме, отидоха и показаха къде са го заровили. Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се – те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес. Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така”, внесе разяснение по случая Бойко Борисов

В пристъп на неподправена откровеност министър-председателят Борисов обясни как е открит трупът на Мирослава: „Използвахме тежка техника и най-накрая куче на Червения кръст изрови трупа на момичето. Затова казах на Цветанов, когато вземе заплата да купи на кучето три-четири телешки пържолки„

Тези думи са недопустими. Не само за един политик, бил той и най-големият популист управлявал страната ни, но и за който и да било.

Не става да се сърдиш, че хората плюят МВР, докато все още не знаем кой е убил Яна. Нито докато едно куче върши работата на същата безумна структура. Не може да предлагаш награда за това куче, особено по този циничен начин. Всичко в тази ситуация крещи, че не може да се прави така.

За съжаление това е Абсурдистан. Тук ББ може да наговори каквото си иска, после да се избъзика с журналистите по темата и всичко да отмине. После народа ще се посмее, няколко кучета ще се разлаят и така ще се приключи. Докато не дойде следващият труп, следващото куче и следващата реплика. Която пак да забравим.

PS:

Ядосайте се, наистина. Крайно време е.

Медийни топки

2012-01-11T12:56:00.000+02:00

"Най-неприятното съсловие са гейовете", тръби свръхкултурният ни министър Вежди Рашидов в интервю от преди 10 години. "Сега съм министър и подобни думи не могат да излизат от устата ми", допълва същият в коментар на публикуваното интервю. То пък е част от една грозна история, която е поредното доказателство за безумните власти - първа, втора, трета, четвърта... Все тая.

Четвъртата власт в случая е представлявана от бившата журналистка на "Труд" и настоящ зам. главен редактор на в. "Преса" Валерия Велева. През 2001 г. тя взима интервю от Вежди Рашидов, което така и не се публикува. 10 години по-късно взима друго интервю със същия, по повод 60-ия му юбилей. Накрая г-жа Велева предава микс от двете интервюта, който се появява в сп. "Биограф".

Къде е проблемът тук? На първо място не е етично да не уведомяваш събеседника си за това какво ще се включи в текста ти. Още повече когато възнамеряваш да включиш части от разговор, който е воден преди 10 години. И тук не става въпрос за нещата, които Рашидов е казал, а за чисто нормалните отношения между журналистите и интервюираните. По повода г-жа Велева би трябвало да поднесе извинения.

Докато Рашидов си подава оставката. Не за друго, а защото не може един министър на културата да изказва толкова остри хомофобски реплики. Всъщност тези реплики, ако бяха останали само те, не биха били толкова фрапиращи, колкото оправданието. Не че нещо, г-н Рашидов, но още в детската градина ни учеха, че казаната дума е хвърлен камък. В духа на този постулат, който обществото ни е поставил, единственият, който изглежда като да има от "най-долните качества на мъжа" е не кой да е, а самия вие.

Честно казано не ме вълнува мнението на Рашидов по темата, защото то по никакъв начин няма да повлияе на моето мнение. Но си правя извода, че на едно от министерските кресла седи човек, който не удържа на думата си, дори когато става въпрос за личното му мнение. Да, грозно е да си хомофоб и политик през 21 в., но е по-грозно да нямаш топките да си хомофоб докрай. А за мен е и доказателство, че този човек няма топките и да бъде истински мъж.

Едно

2012-01-10T11:53:00.000+02:00

Алекс Търнър на сцената в Болоня
Снимка: onstageweb.com

Празници, гърмежи, пиене, ядене, шампанско и приятели. Подаръци, усмивки, поздравления, пожелания и прегръдки. Радост и тъга, равносметка, планове и леко съжаление. Всичко това се събира в рамките на 10-ина дни в края на всеки декември.

На 31 декември, докато се возих в трамвай 22 на път да си платя наема, си направих една кратка ретроспекция за приключенията на 2011. Те бяха толкова много и толкова прекрасни, че чак ми е мъчно, че тази година свърши.

Първо преживях първата си сесия. Някъде там имаше и една кратка, но влиятелна любов. След това дойдоха “Пари”-те. Сбъдната мечта - soregashi журналист. Но не е там хубавото.

То дойде после в разговорката. Обедната разговорка. Петима изтрещяващи идиота, които пречат, вдигат шум, смеят се на глас, вълнуват се от музиката, изкуството, живота, вселената и целостта на слушалките си. Изолирани отвън, светещи отвътре. Обичам ви!

Лято. Концертно лято. Разлог и вятър, Каварна и снимки. Друга снимка - от 2010 - ме изпрати в Будапеща! Sziget! Сбъдната мечта - огромен остров, населен само от фестивал. Музика, танци, картини, игри, бири, холандци, италианци и още музика. За финал 12 часа в рейс. И малко болен през август.

Още лято. Пътешествено лято. Дания, Копенхаген - центъра на света. Сбъдната мечта 2 - самолетен полет, и след това летище. Огромно и модерно, а сестра ми чака на терминала. С датски Tuborg. Ах, този датски Tuborg. Ах, тази моя сестра. Благодаря - за концерта на Turboweekend, за разходката и снимките пред парламента, самолетния билет, онези усмивки. Пак там - мол, ама огромен. И пак тя, пак благодаря - за втория етаж на автобуса, бирата в Крис и онова китайско и рикшите.

Още лято! Още един самолет. Италия, Болоня - още музика с Arctic Monkeys. Още сбъднати мечти. Италианци, човече. Италианска храна, италианско парти, италианско пътуване. И едни руснаци в парка, после пък някакъв черен ми предлага коз. Не мерси, и така не знам къде съм, но кецовете наистина са яки.

Стига лято - дом. Разговорката е там. И морето си е там. Карадере, епичен стоп. В 4 сутринта на Бяла. Забравих си апарата, но няма да се плашиш.

Есен, на към зима. Чао “Пари”, беше приятно. Но разговорката е цяла. Няма да умре, въпреки всичко. Здравей, рекламен бизнес.

To be continued...

Клиширано за Коледа

2011-12-27T10:32:00.000+02:00

Сняг. Много, на парцали, до над глезените. Украса. Цветна, хвърчаща, писукаща и светеща. Песни. Със звънчета, весели гласчета и призиви за любов. Коледа. Дебнеща зад ъгъла, чакаща да види кой каква я е свършил. И някъде там има много канела.

Нека дебне, няма за какво да се хване. Подаръците са готови - големи, в красиви опаковки, чакат под елхата. Сладките се пекат и нетърпеливо чакат някой да ги изяде. Близките ей сега хващат влака и са тук да празнуваме. И украсата е готова, само една лампичка изгоря, ама...

Как да няма? Та подаръците са целогодишно явление, просто по Коледа сякаш са задължителни. Сладки имаше и през април, само че с по-малко канела и повече цветове. Пък леля ти да не се е родила оня ден? Тук си беше цяла година. Това ли е Коледа, по дяволите?

Ами да, наистна... Всичко е фалшиво и познато. Защо точно сега да подаря подарък, като всички го правят? Защо точно сега да... ям сладки, помагам на нуждаещите се, говоря на близките си? Та аз дори не харесвам повечето си роднини. Да не говорим за снега. Мокър и лепкав... И става на киша.

Но пък ти е хубаво, нали? Обстановката с близките е приятна и топла, като вкусните сладки, подаръците са красиви, като емоцията вложена в тях, а тя пък е приятна като стоплянето след като влезеш от студа навън. Тези неща не са фалшиви.

Ха, та какво е Коледа тогава? Нали било фалшиво, преигравка и тъп бизнес? После пък ни топлило и се чувстваме добре. Май излиза, че е каквато си я направим.

Кариерно развитие - circa 2011

2011-12-14T14:08:00.000+02:00

Животът е странна случка и често ни дава разни драматични обрати и вдъхновяващи истории, които просто няма как да не бъдат разказани. Не знам доколко съм прав, но май е подобна случката с моята работна заетост, която стана обект на малко по-масово внимание цели два пъти тази година.

Всъщност, чисто блогърски, историята може да започне още от края на 2010 г., когато на същото това място избълвах една анти-ода в немерена реч за клиентите и обслужващия персонал, какъвто имах лошия късмет да съм. Тогава работех в интернет клуб и работата ми беше много далеч от вдъхновяваща, забавна и интересна, като единствения плюс бяха колегите.

Прескачаме напред с няколко месеца и се озоваваме в пролетна София, където аз оставам без тази работа и решавам, че е добра идея да отида на интервю в Saatchi & Saatchi, където пък ми дават една задача, която аз изпълних с доза вдъхновение и реших, че се е провалила с доза гръм и доза трясък. В същото време чрез Twitter разбрах за стаж във вестник, за който се пробвах и ме приеха.

Доколко този стаж ми помогна да се развия, не мога да кажа със сигурност. Факт е, че научих много неща, разбиха ми се много илюзии, но за съжаление така и не почувствах, че това е начинът, по който искам да работя в тази сфера. Затова и когато вестникът, за който работих, беше продаден, а аз освободен от позицията си, по-скоро се зарадвах. Да, в първата седмица бях тотално откачил, но след това установих, че всъщност е за добро. Това се случи миналия месец.

След като малко се осъзнах от новия си работен статус, реших, че ще отделя внимание на себе си, университета и на спокойно търсене на работа. Бързо разбрах, че не мога да се съсредоточа върху себе си за дълго, после се убедих, че университетът ми е пълна подигравка и няма смисъл да си губя времето в не-лекции. За щастие два дни след като туитнах, че съм останал без работа установих, че и намирането на нова може да не е толкова трудно, колкото очаквах, защото тогава получих и съобщение от шефа на Saatchi, че иска да се видим.

Около три седмици по-късно почти се бях решил да се обадя, но ме изпревариха. След една среща с гореспоменатия получих нова задача - нищо апокалиптично и притеснително за приятелите ми. Още седмица по-късно бях изпълнил задачата, като се оказа, че съм се справил. Преди седмица започнах работа като Digital planner в Saatchi & Saatchi.

Не знам дали подобна история е вдъхновяваща за читателите, които нямат много общо с мен, но все пак си мисля, че всеки, който си изкарва хляба с това, което харесва да прави е вдъхновяващ. Не за друго, а защото това е възможно. Без да искам да се изтъквам, но съм пример, че не е и толкова трудно. Не съм положил някакви убийствени усилия, за да правя неща, които ми харесват. Или поне не ми се струват убийствени.

Всъщност най-силният фактор, който помага за движението напред, е подкрепата. По повода искам да благодаря на всички, които по един или друг начин ме подкрепиха през последния месец. Дали чрез туит, коментар във Facebook, SMS или потупване по рамото, всяко такова нещо ми помогна, затова и благодаря. А най-голямото благодаря е за сестра ми, като тя си знае причините. Колкото до безработните - борете се и ще си намерите работата, която ви харесва.

Re: Българският студент

2011-12-08T18:53:00.001+02:00

Здравей г-н Байчев, много хубава статия си написал в изтривалката за отзад с името "Стандарт". Много хубаво си ме описал. Аз съм един български студент, който, незнайно как, ти прочете "статията".

Знаеш ли, Байчев, какво предизвика тази статия у мен? Не, не знаеш, зает си да анализираш и високопарничиш, вместо да работиш. Тази статия предизвика у мен гняв - искрен и огромен. Гняв към такива като теб. Хора, които уж трябва да са коректива на обществото ни, да показват проблемите и да се опитват да дадат адекватни решения. Хора, които трябва да дават всичко от себе си, за да може народа да не бъде със затворени очи, но не го правят. Тези хора трябва да са журналисти, но работата им е гниеща журналистика.

Работата на такива като теб, г-н Байчев, не само не помага на обществото ни да се развива, а дори напротив. Много се радвам, че си направил анализ на същността на студента в България, но искам да ти съобщя, че типично за българските журналисти си го написал без да си си направил труда да видиш каква е реалната ситуация.

Аз съм студент, това го споменах. Но като такъв нямам условия да уча нормално. Мечтата ми е да съм ти колега, но от истинския тип, а не точно като теб. Уча във ФЖМК в Софийския, където, явно не знаеш, до преди 2 месеца нямаше библиотека. Специалността ми е Книгоиздаване. Библиотека е нямало 10 години. През този семестър имам общо 5-6 изучавани дисциплини, но само 2-ма преподаватели, които се появяват абсолютно редовно на лекции.

Повече няма да ти говоря, г-н Байчев, журналист си, можеш да проучиш, предполагам. Само искам да ти кажа, че изпадането на младите и студентите в България се дължи изцяло на такива като теб - родители, журналисти, хора, които определят какво виждат децата в медиите. И нашето невежество всъщност е твоят провал.

Без уважение,

Един Студент.

Забавено темпо

2011-12-05T12:01:00.000+02:00

Windows 95 е символ на dial-up ерата.

Много често си спомняме с доза романтизъм за зората на Интернет и великите скорости, които ни се предоставяха тогава. Мило ни е как всичко ставаше бавно, а в мрежата нямаше прекалено много неща за правене.

Тогава един филм се теглеше по няколко дни, като накрая се озоваваше на дискове, които струваха по 2-3 лв. и се копираха до откат. Проверяването на имейла или пък на някаква информация в мрежата беше доста сложен и непознат процес, достъпен за малцина просветени.

Когато човек искаше да играе Diablo в Мрежата, трябваше да предупреди, че телефонът му няма да работи известно време, защото връзката минаваше оттам. Тогава скоростта, която всички имаха и обичаха беше 56 kb/s.

Сега е 2011 г. и тегленето на един филм отнема средно между 5 и 15 минути. Имейлите са ни в телефоните, както и всички други социални мрежи и методи за комуникация в мрежата. Освен това всички са в мрежата, включително и баба ми и дядо ми. През 2011, след определен трафик, мобилният ми Интернет получава ограничение на скоростта от 128 kb/s.

Тъй като кабелният Интернет у дома е спрян, а не мога да не съм онлайн, свързвам телефона и компютъра и използвам тези 128 килобита в секунда, за връзка с Интернет вкъщи. Тази скорост е два пъти по-висока от онази, която получавахме във великите времена на dial-up връзките.

И въпреки това в началото е смущаващо бавна и отегчителна. Всичко зарежда бавно, особено картинките. Всеки сайт е предизвикателство, гледането на клипчета е невъзможно, а за теглене дори не може да се помисли. Меко казано неудобно. Но в същото време изненадващо готино.

През 2011 живеем на някаква невероятна скорост и е нещо ново и много приятно да забавиш ритъма. Особено освежаващо е да го направиш онлайн. Вместо да нацъкаш 20 линка, чието съдържание да прочетеш до средата, когато си с бавен Интернет цъкваш само най-интересните и ги изчиташ докрай, най-малкото, защото следващият още се зарежда.

Бавният нет учи и на спокойствие и търпение. Първите дни е наистина досадно и на човек му идва да си счупи компютъра, но после усещаш, че ритъма се забавя, което пък доставя известно удоволствие и оставя време да видиш повече от нещата наоколо. И после когато трябва да почакаш за нещо не си изнервен, защото си свикнал.

Кино в четвъртък: Кожата, в която живея

2011-11-23T00:58:00.001+02:00

Въпреки че се опитвам да пиша за филми, като цяло се възприемам за кино лаик и една от причините е, че не съм гледал филми на значими режисьори като Педро Алмодовар, например. Миналия четвъртък реших да променя това, като гледах "Кожата, в която живея", който беше част от фестивала Киномания. Честно казано мога да опиша филма с точно три думи - задължителен за киноманите, но държа да споделя и още малко впечатления.

Историята разказва за пластичния хирург Робърт Ледгар (Антонио Бандерас), който разработва революционен вид синтетична кожа и очевидно се бори със собствени демони. Той тества изобретението си върху мистериозната пациентка Вера Круз (Елена Аная), която използва като опитно зайче. И всяко изречение в повече би развалило удоволствието, затова спирам тук.

Актьорската игра е на много високо ниво, като Елена Аная, чието име прочетох за първи път в IMDb след филма, прави силно впечатление, не само с фигурата си. Антонио Бандерас, който попринцип не харесвам много, също прави силна роля, макар да не ме впечатли особено.

За съжаление и този филм гледах в Зала 1 на НДК и също като "Опасен Метод" прожекцията беше с по-скоро лошо качество. Въпреки това се видя майсторството в кинематографията, което в комплект с добрите актьори и впечатляващата музика прави самото гледане на филма удоволствие. Особено приятен е фактът, че визуално филмът е по-скоро нежен, което е в абсолютен контраст с историята, която е по-скоро брутална.

Точно там се крие и силата му. Историята е вулгарна, смущаваща и наистина адски брутална, докато общият тон е приятен, спокоен и ужасяващо нормален, с изключение на няколко по-интензивни сцени. Но всъщност онова приятно усещане за един изключителен филм, на излизане от залата, се дължи на факта, че нежността и бруталността присъстват от началото, до, буквално, последния кадър. Та, макар че се повтарям, гледайте филма - задължително.

Кино в четвъртък: Опасен метод

2011-11-23T00:23:00.001+02:00

В историята на човечеството има личности, за които хората просто трябва да знаят. Не заради друго, а защото тези личности са едни от "виновниците" за сегашното масово разбиране за света, като в същото време имат интересна и донякъде поучителна история. Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг са точно такива личности и вероятно това е причината да са основните действащи лица във филмa на Дейвит Кроненбърг "Опасен метод".

Филмът се фокусира върху лечението на Сабина Шпилрейн (Кийра Найтли), която е пациентка първо на Юнг (Майкъл Фасбендър), а по-късно и на Фройд (Виго Мортенсен). С тази история се разказва за началото на психоанализата и заформянето на някои от най-значимите идеи на Юнг, както и за влошаването на отношенията между него и Фройд. За мен поне историята е представена доста добре, като фокусът е по-скоро върху пациентката и Юнг, отколкото върху Фройд. Както една приятелка отбеляза, това вероятно се дължи на факта, че за тези събития има исторически данни само от дневника на Юнг. Иначе филмът е базиран на постановката The Talking Cure на Кристофър Хемптън.

Макар да смятам, че е излишно, се чувствам длъжен да отбележа изключителната актьорска игра. Ролята на Фройд е била отредена за Кристоф Уолц, но за щастие по това време той е зает с друг филм, заради което Кроненбърг се обръща към Мортенсен, който се справя отлично. Фасбендър също е убедителен в ролята на Юнг, но личният ми фаворит е Кийра Найтли, която прави най-добрата си роля до момента.

Чувствам се длъжен да споделя, че въпреки ужасяващото качество, което предлага Зала 1 на НДК, имаше кадри и сцени, които ми направиха впечатление с красотата си, което пък говори за добре свършена режисьорска и операторска работа.

Накратко не очаквайте филм за Фройд или Юнг. По-скоро филмът е за развитието на един метод и влиянието му върху двамата учени. Според мен филмът заслужава да бъде изгледан, ако не заради друго, то поне заради общите познания, които дава за Фройд и Юнг.

#ИстинскиМодернаБългария

2011-11-03T10:08:00.000+02:00

Автор: GEX (от)

Ако запитате Уикипедия що е то нихилизъм*, ще получите един много кратък и конкретен отговор - философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност. Един слабо известен и силно интересен факт от народпсихологията е, че съществува явлението български национален нихилизъм, чиито дири се проследяват в историята чак до VII-VIII в.

Но това е блог, векът е XXI, така че нека си говорим за нещо по-модерно, а? Нека си поговорим за туитър явлението от последните дни, което носи звучния хаштаг #МодернаБългария. Ако не ви се рови ще обясня накратко - с този хаштаг се отбелязват брутално иронични туитове, в които се плюе и смачква всичко българско и родно, което "обичаме" - чалга, шльокавица, сексуална разкрепостеност, липса на интелект, липса на нормално поведение и т.н., и т.н. Ако питате, този път не Уикипедия, а мен какво е това ще отговоря кратко - нихилизъм в най-висша форма.

За съжаление подобни избухвания никак не са ми чужди, въпреки че са безкрайно безсмислени, защото са насочени в грешна посока и не променят тези хора и неща, които трябва. Нещо като протестите от преди малко повече от месец (забравихме ги нали :) ). И точно, защото не са ми чужди подобни избухвания, съм безкрайно несъгласен с авторите на всеки един ироничен туит. Не за друго, а защото аз не живея в тази модерна България. Моята модерна България е друга, макар че има нюанси, които присъстват и в туитовете. Освен това, когато видя от тази #МодернаБългария, за която се туити, аз страня от нея, а до скоро се опитвах да я променя.

С лек финт извън нихилизъма искам да разкажа за #ИстинскиМодернаБългария, която виждам около себе си и която искам да се развива, въпреки черните облаци, които са надвиснали около нея. В тази #ИстинскиМодернаБългария хората се интересуват - от обществено важните теми, от хората около тях, от начините по които могат да направят живота си по-готин и интересен, от хубави филми, музика, книги. Истински модерните българи са високо интелигентни, пишат на кирилица, знаят какво е спор и защо се различава от скандал и монолог, говорят правилно, знаят какво е контрацепция и я употребяват.

Сред тези хора има някои, които наистина мислят преди да критикуват, а когато го правят се опитват да инициират действия от критикуваните хора, институции и т.н. Тези хора не разчитат на телевизията, за да се забавляват - те ходят на кино, театър, концерти и барове, където понякога много сериозно се напиват.

Модерните българи съществуват наистина и работят нещата, които ги интересуват и харесват, затова и отделят внимание на работата си и я вършат добре и отговорно. Те се борят със системата и спазват правилата. Като всички хора на света, истински модерните българи кривват от правия път понякога и се държат като просто модерни българи.

За съжаление моето определение за истински модерен българин може да послужи и за определение на титлата "българин хипстър". Не за друго, а защото тези хора все още са доста малко и трудно се забелязват в масата. Хубавото е, че истинските хипстъри - с нечуваната от никого музика и странните цайси, вече са мейнстрийм. Един жокер е фактът, че зависи само и предимно от нас дали ще живеем в #МодернаБългария или #ИстинскиМодернаБългария.

______________

*авторът държи да отбележи, че е нихилист до степен, в която е решил да се терминира (идва от терминал на летище!).

Благодаря, Z-Rock

2011-10-13T17:09:00.000+03:00

Някакъв есенен ден на 2006 г. е, а моята 15 годишна особа зяпа телевизия на вилата на леля си и вуйчо си. Там се появява реклама с участието на някаква яка мацка, която (рекламата) твърди, че има ново радио, което трябва да е Рок Радиото на България. Денят ще да е бил събота, а датата примерно 21-ви октомври.

После се прибрах в София и тъкмо бях изнудил моята мила мама да ме пусне на "нощна". Тогава нямахме интернет вкъщи, а и компютърът ми морално остаряваше, пък още си бях геймър. Та като мама ме пусна на нощна реших да видя що е то Рок Радиото на България. И се оказа Z-Rock, което си имаше и форум.

Форума казва, че тази нощна е била в нощта на 22-и срещу 23-и октомври 2006 г., откогато фигурира регистрацията ми там. Сега по радиото слушам за 5 невероятни години, в които има Z-Rock и си мисля, че те са невероятни основно заради Z-Rock.

Едва няколко месеца по-късно се състоя първата форумна среща на Z-Rock, на която мама не беше много навита да ме пусне, но все пак ми се довери. Благодаря, мамо. Там се срещнах с някакви всякакви хора, като повечето от тях вече не са, нито във форума, нито в компанията. Но това беше началото на нещо интересно.

Всъщност историята не е интересна, защото тя е много дълга, а и случките не са нещо уникално. Но пък са нещо много специално за мен, а предполагам и за другите участници. Важен е крайният резултат, на който се радваме в момента.

Пет години по-късно вече не сме компанията от форума, а просто компанията или приятелите. И то не само задочно и онлайн, а реално и живо. Когато някой закъса винаги има много, много рамена, на които да се подкрепи и да го избутат нагоре, доколкото могат. Когато някой се радва има още поне 30 човека, които да се радват с него.

За мен това е безценно и нито една кофти схема на парчетата няма да променят това. Единственото, което искам да пожелая на всички ни е да има повече подобни каузи и случки, които да обединяват разни хора, така че да се подкрепят и обичат, защото е важно, а и готино.

Честит рожден ден, Z-ROCK!

"Оня пилешки фенер..."

2011-10-07T15:51:00.000+03:00

Днес изпратихме един много важен и ценен човек, който си отиде безкрайно ненадейно и остави една огромна празнина в хората, които псуваше от време на време и хранеше с лимонови резенчета и други лакомства. Соня, 100, hundred, Кака... Все за нея става дума и то все хубава.

Ако сте прочели онази част от блога, в която обяснявам за себе си, знаете, че последните пет години пиша в най-якият форум в България - този на радио Z-Rock. Соня беше живецът на този форум, както и един от най-големите фенове на радиото, които никога не го оставиха. С този пост искам да споделя част от ярките писания ("Елегии за Буги" по-точно), с които ще я запомним, затова от тук започват цитатите. Почивай в мир, Соня и наистина подготвяй небесата, че като дойдем ни чака голям купон.

hundred написа:

Буги, не се смей на Гергана Ботева, защото ти още не си видял народните стенания за себе си! Как мислиш, че ще устискаме месец и половина без теб? Да, Ники Тодоров е върхът, но той запълва друга ниша на многопластовите ни души. Ти цепиш, той ще пори мрака - ще му се кефим, но ще си мрънкаме за теб, тъй както ако теб те пуснат десантчик в Джунглата, ще охкаме по него.

Откривам тази тема благоговейно, като съкровищница - да си изливаме негата за свидния ти глас и светлата надежда, че Мистър Зи ще се завърне скоро в Буги Тайм.

Желая ти успешна мисия и да не ни забравяш! \m/\m/

Ето ти първия вопъл:

Вършей из родната страна,

аз няма да те спирам,

ще плача, люто ще кълна,

от ревност ще примирам.

Със тоя чуден шевролетси сладостна примамка,дано не паднеш ти, превзет от друга върла самка...

hundred написа:

Тъй я, на Зи-Рок всичко им е зииии: зграда, зтудио, Зпаз, зекз и т.н.

hundred написа:

Стисках, търпях, но накрая ще зина -

мразя я, мразя я таз лимузина,

в ревност бездънна аз нямам си мира,

тя прелъсти и отне ми кумира!

В рев и въздишки младост минува -

Буги из трафика нейде върлува,

понички лапа и мацки налита -

качва ги, сваля ги вехта комита.

После ще вземе да хване гората -

Ники нали му разпуква зората,

в Холивуд чакат го мъни и слава!

Пийте и пейте, какво ни остава...

hundred написа:

Мани-мани, подмениха ми кумира с 2 ментета: Мистър Зи - уличен коцкар и Господин Събев - чевръсто юпи.

Баси досадата...

Искам си Бугиииии! \m/\m/

hundred написа:

Пак Го няма... Тъжно е в ефира,

Радиото дъни тягостни балади -

Жега, пущиняк и топла бира...

Няма кой и култов писък да извади.

Ех, дано прекара Той омайно

своята ваканция в Непал и Мали,

гаргата ще каца тука тайно

да възпява Буги и да Му се жали.

hundred написа:

О, мажоретки - Буги пак отива

на женолов със Шевролет Каптива...

Редете в тази тема тежки вопли,

че чуждите обятия ще топли!

Дано по-скоро тоз гастрол да свърши,

макар и 100 стръвници да забърше!

Не, не умирайте от скръб и скука -

на нас тук друг зората ще ни пука.

И пак сиротно към луната лая -

изчезна Буги нейде по Джулая,

тъй тайнствено, внезапно се омете -

замина в други небеса да свети!

Изтръпнала, душата ми примира -

дали ще екне утре от ефира,

дали на Калиакра шатра стяга,

или направо в отпуск не избяга?

\m/\m/\m/\m/\m/\m/\m/\m/

hundred написа:

Блазе на форума ни, Буги

аверче си на всички други,

един от малък ти се радвал зад стобора,

друг в студиото плакне с тебе взора,

а мен ме клати тука стрес голям -

че само аз наяве те не знам,

не съм ти още виждала очите

и ти се радвам само през ушите...

hundred написа:

Не са дебилни, а умилни -

родих метафори обилни,

до поетични висоти

внезапно ме въздигаш ти:

Ах, Буги сгрява наш'та нация

по-щедро от Топлофикация! \m/\m/

По-ярко свети ни в зори

и от Енергото дори,\m/\m/\m/

по-тучно ни пои - о, да! -

и от Софийската вода \m/\m/

по-здраво свързва ни така

от Глобул, МТел, БТК... \m/\m/

Но спри, уста, че тоз сонет

набъбна като Интернет.

hundred написа:

:lol: Ха наздраве! Да живей

Буги - нашият музей*! \m/\m/

______________

* - м.р. на муза

hundred написа:

Не, драги, пак не сте разбрали

разтърсващите сериали -

5 дни сараят ще пустее -

вай, Падишахът ни къде е?

Харемът - в потрес, в скръб - войската,

евнуси стенат в тъмнината,

в пиянство, похот, ангария

народът тъне без сайбия.

Но ще се върне Той сияен,

задава се байрям безкраен,

затуй недейте да ревете,

гюбеци къдрави въртете!!! \m/\m/

\m/\m/\m/\m/\m/

hundred написа:

:shock: Ма чакай - да не съм Цирцея,

що прелъстила Одисея,

а вас превърнала в прасета -

та аз съм само фенка клета

на рок-звездата, феномена,

радиотрегера, блусмена,

будителя и мецената,

лъча най-пръв на светлината! \m/\m/

И ако някога намажа,

на вас веднага ще ви кажа,

но де сега е Той - не зная

и тук унило нощем лая.

hundred написа:

:cry: Два дни не съм се мяркала тъдява

негата си по Тебе да възпявам

и сигурно се чудиш де ли клета

лежи отровената Жулиета?

Не бързай да се боцкаш със камата!

Hе е от скръб бастисана момата -

авария коварна в интернета

лиши Те стръвно от 5-6 сонета...

Два дни без Буги Тайм и форум - мъка!

Додея ми таз горестна разлъка,

как шило да седи в дисаги жалки?

От яд изядох двете си слушалки.

Секни ми сълзи, стонове, проблеми

като Те чуя утре и ми пуснеш Леми! \m/\m/

http://www.youtube.com/watch?v=4Pbl4x1O ... re=related

________________________

А тия, форумните трубадури,:evil:

дано им някой нещо нейде тури!

8) Тъй както всякоя година,

внезапно в отпуска замина -

оцъклено, сиротно в мрака

проплаква фенството и чака.

Сега навярно релаксира

с мотор, китара, книга, бира...

А може би е на палатка

по къра с мажоретка сладка?

Дано по-скоро се завръща

в ефирната ни обща къща

и всяка сутрин с "Уаааау!" да клати

притихналите ни кревати!

А заглавието...

hundred написа:

На оня пилешки фенер Ширин у чоФчицата...

Полезно и евтно с Prestigio MultiPad 7070c

2011-10-06T18:01:00.002+03:00

Пазарите говорят - iPad е най-продаваният таблет в света, като държи над две трети от него. Един основен минус на епълския таблет, поне за мен, е цената - изключително висока. За това на пазара идват такива играчи като Prestigio MultiPad 7070c, който няма хиляди екстри а-ла iPad, но въпреки това върши всичко важно, и то само срещу 399 лв.

Живецът

Prestigio MultiPad 7070c се задвижва с Android 2.2 Froyo, черпи мощ от ARM Cortex A8 процесор на 1 GHz и 256 MB RAM, а за съхранение на всякакви неща предлага 8 GB вградена памет. Всичко това се визуализира на 7-инчов капацитивен дисплей с резолюция 800x480 пиксела. Свързаността се ограничава с Wi-Fi и Bluetooth, като липсват GPS и 3G, което е по-скоро за добро. За сметка на това има благинки като HDMI порт, G sensor и слот за microSD карта, които са доста полезни, особено слотът за карта.

Функциите

Както с всяко Android-ско устройство, така и при MultiPad функцианолстта зависи на почти 100% от това какви приложения ще си свалите. И тъй като не всички са манияци Prestigio са улеснили началото и таблетът идва с предварително инсталирани 20-ина приложения. Сред тях има видеоплейър, който се справя със стандартните видеоформати, включително и с български субтитри. Освен това има Twitter клиент, алтернатива на Google Maps, както и една много сполучлива и удобна програма за четене на електронни книги във всички обичайни формати. Основната странност на 7070c е фактът, че табелтът не идва с официалните приложения на Google и дори Google Market не е наличен, а на негово място е AppsLib на Archos, която дава достъп до много приложения, но все пак не е Google Market. Въпреки това нямаше приложение, което да ми потрябва и да не може да се намери.

Най-смущаващо якото нещо, което не очаквах от MultiPad 7070c, всъщност са доста приличните колонки на предния панел на устройството. Те, в комбинация със стойката на задната част на устройството, която не прави впечатление когато се прибере, помагат да споделите гледането на филм например. Само да вметна - да пуснете на хлапета филм на таблет е далеч по-забавно и отвличащо вниманието им, отколкото на телевизора - това е опитано и доказано.

Белите кахъри

Prestigio MultiPad 7070c не страда от пропуски. Както споменах няма GPS и 3G, но за мен това дори е плюс, защото така съм повече офлайн, а и WiFi връзката е супер и браузването е удоволствие. Другият основен минус, особено за глезльо като мен, е дизайнът - пластмасово тяло, някаква странна мешаница от черно и сребристо и определено грозен гръб на устройството... Просто е сравнително кофти. Не на последно място е и сравнително малкият ъгъл на виждане на екрана, който създава неудобства в някои ситуации. И въпреки това, за мен тези минуси са бели кахъри, тъй като това е устройство със смущаващо ниска цена, което работи без никакви софтуерни и хардуерни проблеми.

Кратко заключение

В крайна сметка Prestigio MultiPad 7070c не е iPad, но за щастие не се и опитва. С достъпната си цена и широкият набор функции този мъник върши неочаквано много работа, което всъщност е и целта. Реално на него преспокойно може да се чете, гледа, слуша, написва и записва съдържание, така както на всяко подобно устройство. Всъщност най-удобното е, че всичко това влиза без проблем в задния джоб на нормални мъжки дънки, заради размера на устройството.

Характеристики:

Размери: 201 x 114 x 10 mm

Тегло: 300g

Размер на екрана: 7” | 17.8cm

Разделителна способност: 800 x 480 pixels

Екран: TFT LCD Capacitive multi touch screen

CPU: ARM Cortex A8 1 GHz

RAM: 256MB

Камера: VGA лицева

Памет: 8GB, слот за microSD карта

Живот на батерията: До 36 часа аудио, до 7 часа видео и до 10 часа уеб video ≤7h, web ≤10h

OS: Android 2.2 Froyo

WiFi, Bluetooth 2.1, USB 2.0, HDMI, 3.5mm аудиожак, вграден микрофон и колонки

Цена: 399 лв.

Етнически какво?!?

2011-09-28T17:19:00.001+03:00

Gogol Bordello*

В последните няколко дни основната тема, която успя да измести дори Шенгенския провал на правителството, е с. Катуница - мястото, което обитава един престъпник, който всички до скоро знаехме само като цар Киро, а сега се опитваме да запомним, че е Кирил Рашков. Ако сте били на Марс, в чужбина или в информационно затъмнение, ще припомня, че през уикенда хора, които са свързани с Рашков прегазиха младеж, което доведе до палежи на къщите на въпросния и протести в цялата страна. Лошото в случая е, че това са протести, ама не съвсем.

Откакто мисля като малко по-голям човек съм на мнение, че българският народ е в летаргия и трябва да излезе на улицата да протестира. И ако спрем до тук с разсъжденията, то тези събития са прекрасни - народът е на улицата. Вярно, че не са точно всички, но е масово и навсякъде в България. Само че в тези протести има няколко елементарни неща, които ме карат (отново) да се хващам за главата от безмозъчието на тълпите, както и на организиращите тълпите.

Първото и най-фрапиращо безумие, което забелязах вчера, когато отидох на протеста в София, беше, че хората не са събрани от обща идея, която искат да формулират пред някой, който може да промени нещо. Така например едно 15-ина годишно момче обясни на приятелите си, че всички цигани крадат от 20 години и никой нищо не прави, но е крайно време да ги спрат. По-късно една около 40-годишна жена ми обясни, че "като няма цигани - няма проблем". Някакъв друг младеж, който беше с качулка и не му се виждаше лицето, обясняваше на спътниците си, че "тъпите куки трябва да спрат да бият само българите и да бият цигани". Цялото действие се развиваше около НДК.

Тук някъде тотално се отказах от идеята да протестирам, затова и се отцепих от тълпата. Според мен проблем с циганите има, при това наистина голям. Това е една голяма група хора, които се слагат под общ знаменател, тъй като голяма част от тази група е в едно и също положение - неграмотни, изключително бедни, многодетни и безучастни спрямо обществото. Факт, който дори БХК не може да оспори е, че наистина голяма част от ромското население у нас живее по начин, който не е ОК. Според мен за това са виновни властите, които са позволили това да се случи и трябва да протестираме срещу неадекватно управление.

Вторият безкрайно фрапиращ фактор е, че всички говорят за циганинът Кирил Рашков. Че е циганин - циганин е, дори сам си го е казвал, ако не се лъжа. Но в случая е много по-забавен фактът, че Рашков е доста мастит престъпник, като подробности за това има дори в Уикипедиа. Тук някъде, поне аз си мисля, че хората от Катуница едва ли имат против циганите като цяло, а по-скоро имат против престъпника, който вероятно се държи сякаш наистина е цар, поне в селото, в което живее. За мен в случая няма конфликт с етнос, а конфликт с определен престъпник, който тормози село. Например.

Най-незначителната причина, която всъщност ми мина първа през главата, беше фактът, че тези протести всъщност са нерегламентирани. Един вид протестиращите искат законност, докато нарушават закона. Освен това нарушават закони, които очевидно не познават, тъй като повечето протестиращи се чудеха защо полицаите им казват да се разотидат. За да не съм голословен искам да напомня части от Закона за събранията, митингите и манифестациите:

Чл. 6. (1) В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:

1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;

2. са в очевидно пияно състояние;

3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.(2) Всеки организатор или участник отговаря за вредите, които по негова вина са причинени при провеждането на събранието, митинга или манифестацията.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най-малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи - най-малко два дни.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината, прекратява събранието, митинга или манифестацията, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.) При прекратяване на събранието, митинга или манифестацията участниците са длъжни да се разотидат.

За съжаление това е поредният протест, който има защо да се случва, но хората не влагат правилната емоция, нито искат правилните неща от властта. В случая дори е по-лошо, защото те не искат нищо от властта, а искат от един етнос да напусне страната, като за целта палят, трошат и създават безредици. Не казвам, че протестите трябва да са задължително мирни, но нека пробваме по добрия начин, пък след това да трошим. И се надявам народът да започне наистина да бъде заедно, а да не е временно явление.

_______________________

*Сложих снимка на Gogol Bordello, защото това е първото нещо, за което се сещам като чуя циганин. Пичовете свирят цигански пънк (gypsy punk), който според мен е най-енергичната и забавна музика на света.

"Друго кино" в четвъртък

2011-09-21T12:53:00.002+03:00

То не е точно в четвъртък всъщност, но традицията повелява, въпреки че блогът сякаш е получил някакъв инсулт в последния месец. Споко, тука съм, само имам много да разказвам и нямам време. Но това е друга тема, сега си говорим за кино.

Не какво да е кино, а друго кино. Т.е. не просто друго кино, а "Друго кино". Наречете го кино фестивал или както си решите, но важното е, че този уикенд в София ще видим нещо ново. На 24 и 25 септември в кино "Одеон" ще ни бъдат показани някои български документални филми, само че не в стилистиката на Discovery Channel. Сред тях са два филма, които очаквам с интерес от доста време.

Единият се казва "Малък-голям" филм и се опитва да разкаже за родната музика и по-конкретно твърдата музика - хеви метъл, турбо фолк... Повече може да усетите от трейлъра на филма, който е качен в YouTube. Също там са и видеоклиповете на бандите Melekh, Past Redemption и Sisters of Radomir, които са част от филма.

Другият филм е "Опасни игри", в който ще видим историята на Христина Тушева. Не си чувал за нея, нали? Е, аз ще ти разкажа малко, пък като видиш филма ще знаеш много. Христина е едно дебеличко тийнче, което има доста повече воля и желание за промяна от очакваното и се превръща в жена, която краси страниците на доста списания, сред които и Playboy, добра боксьорка и нещо като секс икона.

Освен тези два филма, които са най-интересното за мен, този уикенд в Одеон ще се покажат още няколко пълнометражни, както и подборка от късометражни филми, които не са показвани на голям екран или са показвани пред доста малък кръг хора. Повече информация има във фейса.

ПП:
Искам да вметна, че и в двата филма, за които говоря е замесен Темелко Темелков, който по някакво стечение на обстоятелствата ми е баща. Това е и причината да не искам да пиша "ревюта" за тези филми и да искам някой доброволец-блогър да ме отмени по тази задача. Знаете къде да ме търсите.

Министерство на Всевъзможния Резил

2011-08-07T16:29:00.001+03:00

Снимка: lulin.info

Напоследък МВР е много в устите на хората и по страниците на вестниците, включително и в моето полезрение. И на фона на цялата гадост и корупция около това министерство съм много щастлив, че тази седмица МВР по-скоро ме забавлява, въпреки че и ме вбесява.

В понеделник "24 часа" съобщи новината на седмицата в личния ми списък с безумия (добре де, бебето Оргазъм бие, но с малко), като обяви, че КАТ-София призовава пешеходците да вдигат ръка докато пресичат на пешеходни пътеки зебра, за да бъдат забелязвани от шофьорите и да заявяват недвусмислено желанието си да пресекат, защото видиш ли, явно много пешеходци ползват пешеходните пътеки за почивка между тротоарите.

Естествено Капитал не останаха да си се хихикат самостоятелно и затова решиха да направят операция "Ръкомахане", като се опитат да пресекат пешеходната пътека на паметника Левски в центъра на София и дори снимаха опитите си. Ако питате мен, човекът, който са снимали не е достатъчно ентусиазиран и не ръкомаха добре. Трябва да бъде обучен на движние тип хеликоптер, като внимава да не литне от вълнение.

Всъщност въпросът не е в безумните изказвания, а в практиката. За начало искам да припомня нещо, което всеки шофьор е длъжен да знае:

Чл. 119 от ЗДП

При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.

Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

Истниският проблем е, че на институцията, която трябва да следи за спазването на прословутия Закон за движение по пътищата, й се налага да прибягва до подобни мерки. Това не говори просто за безсилие на институцията, нито за смущаваща некомпетентност. На мен това ми говори за неограничена наглост. Говори ми, че тези хора ни мислят за абсолютни балъци, които ще вървят по улиците ръкомахайки, като първите кретени.

В тези три точки недвусмислено се казва, че шофьорите са длъжни да правят път на пешеходците, които са на пешеходна пътека. Без сигнализация от страна на пешеходците, включително и без размахване на крайници, така както се случва в цяла Европа. Работата на КАТ е да следи за спазването на тези три точки, както и на всички други от ЗДП. Само че КАТ спи и досега не съм чул да има глобен шофьор, за това, че не спира на пешеходна пътека.

В крайна сметка явно няма какво друго да очакваме от служителите на една институция, която има за основна цел да събира дарения и да смуче от държавния бюджет. За мен тази институция безумно прилича на един паразит, който причинява безброй вреди. За съжаление в момента не разполагаме с антибиотик, който да отстрани паразита, затова и ще си останем с ръкомахането.

Ша откача

2011-08-05T17:02:00.001+03:00

Снимка: Грозно е, значи е мое творение

Мдам, сериозно. Веднага почти, ама ще изчакам поне да свърши работния ден, 'щото някак си не е възпитано да изкрейзваш около колеги. Ще откачам, 'щото навън е август, пък тука вътре не е.

Не че е някакъв времеви балон нашата редакция, просто е някакво работно, пък главата ми не е тук, тя е навън в август.

Една част е на стопаджийската среща, която е сега на Карадере. Няма да ходя, ама искам, ма няма. Нищо де, все пак е яко и ще има някакви хиляда европейци от всичките много европейски страни, като всичките си ползват само палците за пътуване. 100% е много яко.

Главата ми е и в Унгария, нищо че интересното там е чак след няколко дни. За мен конкретно е във вторник, когато около 7 сутринта ще се пренеса от леглото в нечия кола и ще отпраша за Будапеща. Поводът е фестивалът SZIGET, който упорито хората наричат Зигет, ама той се зове Сигет и е много, много, много як. Тази година там ще има някакви абсолютни "гадости" като White Lies, Kasabian, Interpol, The National, 30 STM, Leningrad и още една огромна купчина мега якости. И аз там...

Главата ми е и в Дания. Там музика сигурно има постоянно, не знам. Само знам, че там има едно същество, което на 27-ми ще стане на 23 и трябва да го отбележи подобаващо. Не че ще й помогна много точно за отбелязването, просто трябва да сме заедно. 'Щото т'ва братско-сестринската либOFF е голяма работа.

Главата ми е и в Италия, по-конкретно Болоня. Там пък ме чака някакво мега приключение, което чак се чудя дали ще преживея. Ще отлитам директно от данията към италията, за да гледам още гадна музика - Arctic Monkeys, Kasabian, White Lies, The Wombats, The Vaccines... Пълна идилия. Освен това, ща не ща, тогава трябва най-накрая да се възползвам от прословутия CouchSurfing, който от толкова години гледам леко уплашено, а едва оня ден срещнах пътешественици чрез него. Дано чувството и отвън да е такова.

Мдам, тотална шизофрения ме е ударила, пък от това страда всичко блогърско и работно около мен. И докато обикалям света да си събирам главата се надявам да не остана забравен, защото после що яки истории ще има...

Ще цитирам въпросното женско от сестрински вид, което ще одъртява в Дания - "А бе, гъз път да види."

Заслужена смърт?

2011-07-26T12:31:00.001+03:00

Хора си отиват ежедневно - тъпо, но факт. Независимо как, кога и къде ще се случи - всеки от нас ще престане да съществува, колкото и да не ни харесва. Това носи адски много тъга сред хората, но още по-тъжно е когато смъртта посети някоя много известна и сравнително одумвана личност, защото тогава се активизира грозният глас на обществото.

Ейми Уайнхаус беше такава личност. За съжаление тя почина в събота след дългогодишни проблеми с алкохола и наркотиците. Конкретни причини за смъртта й все още не са обявени, но ако прочетете новините около нея от последните месеци ще разберете за какво става дума.

Признавам без бой, че не харесвах личността Ейми Уайнхаус. Някаква скандална британска девойка, която съм виждал само пияна или надрусана и показваща среден пръст на фотографите. Не е особено привлекателно, нито пък особено възпитателно.

За сметка на това харесвам музиканта Ейми Уайнхаус. Не, не съм болен фен или нещо такова, просто смятам парчетата й за доста приятни, а гласът й за повече от интересен. Едно от най-големите постижения на Уайнхаус всъщност е това, че сякаш проби една ниша в поп музиката, която се запълва от млади, талантливи мацки, които просто пеят с невероятните си гласове. За справка чуйте Adele и Lily Allen, например.

Тези дни наблюдавам една крайно неприятна тенденция в коментарите около смъртта на Ейми Уайнхаус. Става дума за разделянето на два крайни лагера в "общественото мнение". Единият, който сякаш виждам повече, е на хората, които смятат, че Уайнхаус си е заслужавала смъртта и съвсем няма лошо, че на света има един наркоман/алкохолик/зависим по-малко.

На първо място е адски селско и малоумно да кажеш, че който и да било заслужава да умре. Няма значение какъв живот е водил - всеки човек заслужава да живее. В същото време, никой човек няма правото да определя кой и как ще живее. Второто нещо, което би могло да е тема за размисъл, е въпросът - "А ако това е твой приятел/близък/дете?".

Има и втори лагер, който е съставен от хора, които издигат личноста й на пиедестал, като това достига до такава степен, че слагат името й в "клуба" на едни от най-влиятелните рок музиканти. Да, втората групичка сякаш е по-адекватна, но пак ми се чини прекалено.

Факт е, че Уайнхаус проби път за един нов тип поп музика, който набира все повече популярност и радва много хора. Само че това не й дава място в т.нар. "Клуб 27". Не за друго, а защото в този "клуб"* могат да бъдат включени имената на десетки музиканти, кои по-популярни, кои не толкова.

Само че не е това идеята му. В него е имало 4-ма души, които са променили рок музиката по някакъв начин и са оставили адски дълбока бразда в музиката като цяло. 20 години по-късно е добавен един пети човек, който прави същото.

Моето скромно мнение е, че Уайнхаус няма място в тази група. На първо място (всъщност), защото очевидно не прави рок музика. На второ място, защото нейната музика е много далеч от това да достигне влиянието на който и да било от петимата в "Клуб 27".

И на въпроса дали има значение - да, има. Всеки човек върши разни неща през живота си, които карат околните да му отдадат някакво признание. Ейми Уайнхаус също заслужава да получи признание, но това, че е починала млада не значи, че трябва да получи незаслужено признание.

За незапознатите "Клуб 27" е името на група изключително влиятелни и популярни музиканти, които умират на 27 години. По-конкретно това са Браян Джоунс (китарист и един от основателите на Rolling Stones), Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън (вокал на The Doors). По-късно през 1994 в клуба влиза и Кърт Кобейн, който също умира на 27 години.

* - думичката клуб в случая и на мен ми седи адски тъпо.

За финал искам само да агитирам да се грижите за близките и приятелите си. За съжаление не само звездите имат зависимости към разни консистенции, независимо дали става дума за дрога или алкохол. Не оставяйте приятелите си да умират, защото им е трудно и нямат подкрепа. Ако има някой, който може да помогне на един зависим, то това са приятелите му.

Анатомия на едно "рутинно" убийство

2011-07-14T11:37:00.002+03:00

Няколко дни след убийството на Яна, полицията мълчи и дори не е взела показания от приятелите на момичето, които са били с нея часове преди това. И които настояват да ги дадат

Ако се направи класация за най-много шумни полицейски акции, България със сигурност ще бъде сред лидерите в световен мащаб. Статистиките показват, че МВР е най-скъпата държавна институция, а България е сред страните с най-много полицаи на глава от населението.

Тези прости данни предполагат, че България би трябвало да бъде едно спокойно място, където нивото на престъпност е пренебрежително, а доверието в българската полиция е стабилно.

За съжаление реалността е коренно различна, а България е далеч от розовата картинка на официалните статистики. Поредно доказателство за това получихме в нощта на петък срещу събота. Тогава по особено жесток начин е била убита Яна Кръстева, 28-годишно момиче от София. И всичко около това убийство показва колко порочна е системата в България.

За престъплението се е разбрало в неделя, когато случайни минувачи са открили трупа. До момента от пресцентъра на МВР не е съобщено нищо по случая за разлика от безбройните толкова шумни, но и също толкова безрезултатни акции. В същото време от група във Facebook стана ясно, че полицията все още дори не е взела показания от познатите на Яна, които са били с нея часове преди убийството. И които настояват да дадат показания. Те твърдят, че момичето е убито от агресивни младежи, които често се подвизават в парка. Полицията би трябвало много добре да знае кои са тези хора и да стигне до тях за часове, но не го прави вече няколко дни. Може би е рано да съдим за действията на МВР в този конкретен случай, но досегашният опит показва, че най-вероятно нищо няма да се случи и това ще е поредното неразкрито престъпление. Или пък ще бъде изнамерен някой, който е повече удобен, отколкото виновен. В парка "заподозрени" има всякакви.

За сметка на спящото МВР обаче някои медии се разбушуваха. Редица информационни сайтове и вестници разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка. Ако съдим по реакцията на приятелите й, едва ли написаното е истина. За сметка на това е грозно, унизително и изключително неморално.

Но пък какво по-удобно за неработещата полиция от това обществото да си мисли, че жертвата е точно каквато я описаха тези драскачи. Така случката бива изцяло омаловажена, а след няколко дни ще бъде вероятно и забравена. Точно като задържаните октоподи, нагли, медузи и регистратори. Точно като всички неадекватни изказвания и действия на политиците.

Между другото два дни след престъплението полицията продължаваше да мълчи. Да мълчи и да охранява най-важния от въпросните политици. Както показа проверката на колегата Росен Босев от в. "Капитал", на метри от местопрестъплението той риташе футбол...

Коментар от в. Пари

Гниеща журналистика

2011-07-13T00:15:00.005+03:00

Изгнило, вонящо, долнопробно, грозно и отвращаващо. Това е положението на българската журналистика, на българския народ и на цялата българска система. Мразя да пиша за подобни неща, мразя да говоря за тях, но още повече мразя мълчанието на много мои колеги, както и на по-голямата част от заспалия ни народ.

Поводът е меко казано ужасен. В нощта на петък срещу събота загубихме Яна Кръстева по един особено жесток начин. Редица долнопробни и пошли информационни сайтове разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка. Въпреки че съм я виждал едва няколко пъти, знам че Яна беше най-нормално, интелигентно и весело същество. Вероятно в петък наистина се е напила, но в петък и аз се напих. В същия този парк, на 500 м. от стадиона.

Знам, че няма да си върнем Яна, но аз искам възмездие. Искам убийците да бъдат намерени и наказани с цялата писмена строгост на закона. Искам всички лайняни журналисти, които сякаш заплюха паметта на Яна, да бъдат санкционирани и да получат наказание. Искам и да се извинят, но не така както след злословията, които писаха по адрес на Борислав Борисов по-рано тази година. Този път искам да има истински резултати.

А към всички колеги журналисти и репортери имам само една молба - не човъркайте в раните на хората. Помнете, че отбелязвате новините, които се случват с тези хора и не бъдете жестоки. Не бъдете като нещастниците от БЛИЦ, още по-малко като нещастниците от в. Монитор. Ако работите за големи медии - говорете за проблемите, не бъдете поръчкови гъзолизци. Не пренебрегвайте нормалните хора, така както правите години наред. Бъдете истинска четвърта власт, а не подлоги и Оруелови свине.

Във връзка със случая се появи Facebook група. Присъединете се.