Искам да кажа, че имах късмета по време на престоя си тук да прекарам известно време извън стените на тази конференция през последните 24 часа и бях толкова впечатлен от гостоприемството на хората, дори докато те се възстановяват от ужасяващата атака от вчера. Първият път, когато бях в Мюнхен, беше всъщност с жена ми, която е тук с мен днес, на лично пътуване. Винаги съм обичал град Мюнхен и винаги съм обичал неговите хора.

Искам само да кажа, че сме дълбоко трогнати и нашите мисли и молитви са с Мюнхен и всички, засегнати от злото, нанесено на тази прекрасна общност. Мислим за вас, молим се за вас и със сигурност ще ви подкрепяме в предстоящите дни и седмици.

Събираме се на тази конференция, разбира се, за да обсъдим сигурността. И обикновено имаме предвид заплахите за нашата външна сигурност. Виждам тук много, много велики военни лидери, събрани днес. Но докато администрацията на Тръмп е много загрижена за европейската сигурност и вярва, че можем да постигнем разумно споразумение между Русия и Украйна – и също така смятаме, че е важно през следващите години Европа да направи голяма стъпка напред, за да осигури собствената си отбрана – заплахата, която най-много ме тревожи по отношение на Европа, не е Русия, не е Китай, не е никой друг външен играч. Това, което ме тревожи, е заплахата отвътре. Отстъплението на Европа от някои от нейните най-фундаментални ценности: ценности, споделени със Съединените американски щати.

Бях поразен, че бивш европейски комисар наскоро се появи по телевизията и изглеждаше възхитен, че румънското правителство току-що анулира цялостни избори. Той предупреди, че ако нещата не вървят по план, същото може да се случи и в Германия.

Сега, тези надменни изявления са шокиращи за американските уши. Години наред ни казваха, че всичко, което финансираме и подкрепяме, е в името на нашите общи демократични ценности. Всичко, от нашата политика за Украйна до цифровата цензура, се представя като защита на демокрацията. Но когато виждаме европейски съдилища, които анулират избори, и висши служители, които заплашват да анулират други, трябва да се запитаме дали се придържаме към достатъчно висок стандарт. И казвам „ние“, защото фундаментално вярвам, че сме в един и същи отбор.

Трябва да направим повече от това да говорим за демократичните ценности. Трябва да ги живеем. Сега, в живата памет на мнозина от вас в тази зала, Студената война постави защитниците на демокрацията срещу много по-тиранични сили на този континент. И помислете за страната в тази борба, която цензурираше дисидентите, затваряше църкви, анулираше избори. Бяха ли те добрите? Със сигурност не.

И слава Богу, че загубиха Студената война. Загубиха, защото нито ценяха, нито уважаваха всички изключителни благословии на свободата, свободата да изненадваш, да правиш грешки, да изобретяваш, да изграждаш. Оказва се, че не можеш да нареждаш иновации или творчество, както не можеш да принуждаваш хората какво да мислят, какво да чувстват или в какво да вярват. И ние вярваме, че тези неща със сигурност са свързани. И за съжаление, когато гледам Европа днес, понякога не е толкова ясно какво се случи с някои от победителите в Студената война.

Ако бягате от страх от собствените си избиратели, няма нищо, което Америка може да направи за вас.

Гледам към Брюксел, където комисарите на Европейската комисия предупреждават гражданите, че възнамеряват да затворят социалните мрежи по време на граждански вълнения, в момента, в който забележат това, което са преценили като „омразно съдържание“. Или към тази страна, където полицията е извършила обиски срещу граждани, заподозрени в публикуване на антифеминистки коментари онлайн като част от „борбата с женомразието“ в интернет.

Гледам към Швеция, където преди две седмици правителството осъди християнски активист за участие в изгаряния на Корана, които доведоха до убийството на неговия приятел. И както съдията в неговия случай отбеляза с тревога, законите на Швеция, които уж защитават свободата на изразяване, всъщност не предоставят – и цитирам – „свободен пропуск“ да правиш или казваш каквото и да е, без да рискуваш да обидиш групата, която изповядва това вярване.

И може би най-тревожно, гледам към нашите много скъпи приятели, Обединеното кралство, където отстъплението от правата на съвестта постави основните свободи на религиозните британци, по-специално, на прицел. Малко повече от две години преди това британското правителство обвини Адам Смит Конър, 51-годишен физиотерапевт и ветеран от армията, в ужасяващото престъпление, че е стоял на 50 метра от клиника за аборти и мълчаливо се е молил в продължение на три минути, без да пречи на никого, без да взаимодейства с никого, просто мълчаливо се е молил сам. След като британските правоохранителни органи го забелязали и поискали да разберат за какво се моли, Адам просто отговорил, че е за неродения си син.

Той и бившата му приятелка бяха направили аборт преди години. Сега полицаите не бяха трогнати. Адам беше признат за виновен в нарушаване на новия закон за буферните зони на правителството, който криминализира мълчаливата молитва и други действия, които биха могли да повлияят на решението на човек в рамките на 200 метра от съоръжение за аборти. Той беше осъден да плати хиляди лири за съдебни разноски на обвинението.

Сега бих искал да кажа, че това беше случайност, един изолиран, луд пример за зле написан закон, приложен срещу един човек. Но не. Миналия октомври, само преди няколко месеца, шотландското правителство започна да разпространява писма до граждани, чиито къщи се намират в така наречените зони за безопасен достъп, предупреждавайки ги, че дори частната молитва в собствените им домове може да представлява нарушение на закона. Естествено, правителството призова читателите да докладват за съграждани, заподозрени в мислепреступления в Великобритания и в цяла Европа.

Свободата на словото, боя се, е в отстъпление и в интерес на комедията, приятели мои, но също и в интерес на истината, ще призная, че понякога най-силните гласове за цензура не идват отвътре в Европа, а отвътре в моята собствена страна, където предишната администрация заплашваше и тормозеше компаниите за социални мрежи да цензурират така наречената дезинформация. Дезинформация, като например идеята, че коронавирусът вероятно е изтекъл от лаборатория в Китай. Нашето собствено правителство насърчаваше частните компании да заглушават хора, които се осмеляваха да изразят това, което се оказа очевидна истина.

Затова днес идвам тук не само с наблюдение, но и с предложение. И точно както администрацията на Байдън изглеждаше отчаяна да заглуши хората, че изразяват мненията си, така администрацията на Тръмп ще направи точно обратното, и се надявам, че можем да работим заедно по това.

Във Вашингтон има нов шериф в града. И под ръководството на Доналд Тръмп може да не сме съгласни с вашите възгледи, но ще се борим, за да защитим правото ви да ги изразявате на публичното пространство. Сега, разбира се, сме на точка, в която ситуацията е станала толкова лоша, че този декември Румъния направо анулира резултатите от президентски избори въз основа на слабите подозрения на разузнавателна агенция и огромен натиск от нейните континентални съседи. Сега, доколкото разбирам, аргументът беше, че руската дезинформация е заразила румънските избори. Но бих помолил европейските си приятели да имат малко перспектива. Можете да смятате, че е грешно Русия да купува реклами в социалните мрежи, за да влияе на вашите избори. Ние със сигурност го правим. Можете дори да го осъдите на световната сцена. Но ако вашата демокрация може да бъде унищожена с няколко стотин хиляди долара за дигитална реклама от чужда страна, тогава тя не е била много силна на първо място.

Сега добрата новина е, че случайно смятам, че вашите демокрации са значително по-малко крехки, отколкото много хора очевидно се страхуват.

Да вярваш в демокрацията означава да разбираш, че всеки от нашите граждани има мъдрост и има глас.

И наистина вярвам, че позволяването на нашите граждани да изразяват мнението си ще ги направи още по-силни. Което, разбира се, ни връща към Мюнхен, където организаторите на тази конференция забраниха на законодатели, представляващи популистки партии както отляво, така и отдясно, да участват в тези разговори. Сега, отново, не е нужно да се съгласяваме с всичко или с нищо, което хората казват. Но когато политическите лидери представляват важна група избиратели, наш дълг е поне да участваме в диалог с тях.

Сега за мнозина от нас от другата страна на Атлантика изглежда все повече като стари, вкоренени интереси, които се крият зад грозни съветски думи като дезинформация и дезинформация, които просто не харесват идеята, че някой с алтернативна гледна точка може да изрази различно мнение или, не дай Боже, да гласува по различен начин, или още по-лошо, да спечели избори.

Сега това е конференция за сигурност и съм сигурен, че всички сте дошли тук подготвени да говорите за това как точно възнамерявате да увеличите разходите за отбрана през следващите няколко години в съответствие с някаква нова цел. И това е чудесно, защото, както президентът Тръмп ясно заяви, той вярва, че нашите европейски приятели трябва да играят по-голяма роля в бъдещето на този континент. Ние не мислим, че чувате термина „споделяне на бремето“, но смятаме, че това е важна част от това да бъдем в общ съюз заедно, че европейците трябва да се активизират, докато Америка се фокусира върху области от света, които са в голяма опасност.

Но нека ви попитам също, как ще започнете да мислите за въпросите на бюджета, ако не знаем какво точно защитаваме на първо място? Вече чух много в моите разговори и имах много, много чудесни разговори с много хора, събрани тук в тази зала. Чух много за това, от какво трябва да се защитавате, и разбира се, това е важно. Но това, което ми се стори малко по-неясно, и със сигурност мисля, че за много от гражданите на Европа, е точно това, за което се защитаваме. Каква е положителната визия, която вдъхновява този общ пакт за сигурност, който всички смятаме за толкова важен?

Дълбоко вярвам, че няма сигурност, ако се страхувате от гласовете, мненията и съвестта, които ръководят вашите собствени хора. Европа е изправена пред много предизвикателства. Но кризата, пред която този континент е изправен сега, кризата, пред която вярвам, че всички сме изправени заедно, е от наше собствено създаване. Ако бягате от страх от собствените си избиратели, няма нищо, което Америка може да направи за вас. Нито пък, впрочем, има нещо, което можете да направите за американския народ, който избра мен и президента Тръмп. Нуждаете се от демократични мандати, за да постигнете нещо ценно през следващите години.

Нима не научихме нищо, че слабите мандати водят до нестабилни резултати? Но има толкова много ценно, което може да се постигне с демократичния мандат, който мисля, че ще дойде от това да бъдем по-отзивчиви към гласовете на вашите граждани. Ако искате да се радвате на конкурентни икономики, ако искате да се радвате на достъпна енергия и сигурни вериги за доставки, тогава имате нужда от мандати, за да управлявате, защото трябва да правите трудни избори, за да се радвате на всички тези неща.

И разбира се, ние знаем това много добре. В Америка не можете да спечелите демократичен мандат, като цензурирате опонентите си или ги вкарвате в затвора. Независимо дали става въпрос за лидера на опозицията, скромен християнин, който се моли в собствения си дом, или журналист, който се опитва да отразява новините. Нито можете да спечелите, като пренебрегвате основния си електорат по въпроси като това кой може да бъде част от нашето общо общество.

И от всички належащи предизвикателства, пред които са изправени нациите, представени тук, вярвам, че няма нищо по-спешно от масовата миграция. Днес почти един на всеки пет души, живеещи в тази страна, се е преместил тук от чужбина. Това, разбира се, е рекордно високо ниво. Подобна цифра, между другото, има и в Съединените щати, също рекордно висока. Броят на имигрантите, които влязоха в ЕС от страни извън ЕС, се удвои само между 2021 и 2022 година. И разбира се, оттогава стана много по-висок.

И ние знаем ситуацията. Тя не се появи от нищото. Това е резултат от поредица съзнателни решения, взети от политици по целия континент и други по света, в продължение на десетилетие. Видяхме ужасите, причинени от тези решения вчера в този град. И разбира се, не мога да го спомена отново, без да мисля за ужасните жертви, които имаха прекрасен зимен ден в Мюнхен, разрушен. Нашите мисли и молитви са с тях и ще останат с тях. Но защо това се случи на първо място?

Това е ужасна история, но такава, която сме чували твърде много пъти в Европа и за съжаление твърде много пъти в Съединените щати. Търсач на убежище, често млад мъж на около 20 години, вече познат на полицията, връхлита с кола в тълпа и разбива общността. Единство. Колко пъти трябва да търпим тези ужасяващи неуспехи, преди да променим курса и да насочим нашата обща цивилизация в нова посока? Нито един избирател на този континент не отиде до урните, за да отвори шлюзовете за милиони непроверени имигранти. Но знаете ли за какво гласуваха? В Англия гласуваха за Брекзит. И съгласни или не, те гласуваха за това. И все повече и повече из цяла Европа те гласуват за политически лидери, които обещават да сложат край на неконтролираната миграция. Сега, случайно съм съгласен с много от тези опасения, но не е нужно да се съгласявате с мен.

Просто мисля, че хората се грижат за домовете си. Грижат се за мечтите си. Грижат се за безопасността си и за способността си да осигурят себе си и децата си.

И те са умни. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които научих през краткото си време в политиката. Противно на това, което може да чуете на няколко планини по-нататък в Давос, гражданите на всички наши нации обикновено не се смятат за образовани животни или за взаимозаменяеми зъбни колела на глобалната икономика. И не е изненадващо, че не искат да бъдат премествани или безмилостно игнорирани от своите лидери. И бизнесът на демокрацията е да решава тези големи въпроси на урните.

Приемете това, което ви казват вашите хора, дори когато е изненадващо, дори когато не сте съгласни.

Вярвам, че отхвърлянето на хората, отхвърлянето на техните опасения или, още по-лошо, затварянето на медии, анулирането на избори или изключването на хора от политическия процес не защитава нищо. Всъщност това е най-сигурният начин да унищожите демокрацията. Изказването и изразяването на мнения не е намеса в изборите. Дори когато хората изразяват възгледи извън вашата собствена страна, и дори когато тези хора са много влиятелни – и вярвайте ми, казвам това с цялото си чувство за хумор – ако американската демокрация може да оцелее десет години на упреци от Грета Тунберг, вие можете да оцелеете няколко месеца на Илон Мъск.

Но това, което нито една демокрация, американска, германска или европейска, няма да оцелее, е да казва на милиони избиратели, че техните мисли и опасения, техните стремежи, техните молби за облекчение са невалидни или недостойни да бъдат дори разгледани.

Демокрацията се основава на свещения принцип, че гласът на народа има значение. Няма място за защитни стени. Или поддържате принципа, или не. Европейци, народът има глас. Европейските лидери имат избор. И моето твърдо убеждение е, че не трябва да се страхуваме от бъдещето.

Приемете това, което ви казват вашите хора, дори когато е изненадващо, дори когато не сте съгласни. И ако го направите, можете да посрещнете бъдещето с увереност и увереност, знаейки, че нацията стои зад всеки от вас. И това, за мен, е голямата магия на демокрацията. Тя не е в тези каменни сгради или красиви хотели. Не е дори в големите институции, които изградихме заедно като общо общество.

Да вярваш в демокрацията означава да разбираш, че всеки от нашите граждани има мъдрост и има глас. И ако откажем да слушаме този глас, дори най-успешните ни битки ще осигурят много малко. Както каза папа Йоан Павел II, според мен един от най-изключителните защитници на демокрацията на този континент или където и да било, „не се страхувайте“. Не трябва да се страхуваме от нашите хора, дори когато изразяват възгледи, които не са съгласни с тяхното ръководство. Благодаря на всички. Успех на всички ви. Бог да ви благослови.“

Материалът Речта на J.D. Vance на мюнхенската конференция е публикуван за пръв път на Труден.

Материалът ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА (откъс от „Туден Бог“) е публикуван за пръв път на Труден.

According to the Oxford Dictionary, Time is:
a continuous process of existence and events from the past through the present to the future.

The short definition of Time that a physicist would give you is:
a non-spatial continuum in which events occur.

The definition that is accepted as complete and scientifically sound is:
a continuous, measurable quantity in which events occur in sequence from the past, through the present, to the future.

The definition that Wikipedia gives is:
Time is a dimension in which events occur in order from the past, through the present to the future, and also a measure of the duration of events and the intervals between them.

Note that scientific definitions of Time hold that events manifest within it.
Which raises a chicken-and-egg question: which comes first, the event or the time?
Would there be time if there were no events and would there be events if there were no time?
Let’s do a thought experiment and see what we get as a result.

Which is first, the time or the event?

Imagine a universe without any movement, a universe of space with stationary objects and elementary particles.
Such a universe is, of course, impossible, because matter manifests itself through the motion of elementary particles, but for the sake of the thought experiment, let everything in the universe stop moving.
According to the definition of time, we could not speak of Time in such a fictional universe because there are no events. Therefore, in this fictional universe, there is NO TIME.
Now, let there be an object ‘A’ in it, which goes round in a circle.

A complete revolution around the circle is an event. Is it correct to say that this event occurs in time, after we have already established that there is no Time in this universe? If this seems like a logical fallacy to you, and you insist that the event really takes place in time, I would ask you to prove it by measuring the time it takes for this event to occur. How long does object A take to make one revolution? You cannot determine? Why? Because in this fictional universe, nothing moves but one object.
But – you will say – the fact that we cannot measure Time does not mean that there is no Time. This is exactly what it means, because according to the definition, Time is also a measure for measuring the duration of events.

Let us now place next to object ‘A’ a rotating vane ‘B’.
Now can you determine the time it takes for ‘A’ to make one complete revolution?
Of course, you can.
The time it takes ‘A’ to make one complete revolution will be equal to a certain number of revolutions around the axis of the blade ‘B’.

Therefore, the true definition of time is:

a relation perceived by consciousness between two or more simultaneous events.
 
It is the only definition of Time that cannot be logically disproved and will stand up to any thought experiment and logical challenge. It stands on the simple expression „it happened while something else happened“. Whether we measure time by rotations of the earth, or with the oscillations in an atomic clock, we will always have at least two events that our consciousness will match to create time.

For science, however, placing Consciousness in the definition of Time is absolutely unacceptable.

Scientists will argue that the relationship between the two events exists even without being accounted for by consciousness. Therefore, even if the definition is true, Time will exist without the presence of Consciousness.
Such an objection would be wrong because „ratio“ is a mental concept resulting from conscious comparison. If there is no conscious comparison, the concept of „ratio“ does not exist. Then things are just separate unto themselves.

Science stubbornly refuses to consider consciousness as an integral part of the universe. This is the biggest brake that stops us in our understanding of the universe, and I would even say – in the development of technologies.
Isn’t it illogical and ridiculous that we have all our knowledge thanks to the conscious observation and analysis of the universe, but at the same time we do not include Consciousness as an integral part of its construction?
Scientists maintain that we must not confuse objective science with subjective philosophy. And here they are most wrong.
Why?

Let us assume that we have only one sense – that of touch. Then for us the universe would be limited to what we can touch. We would not perceive the universe as we perceive it now, and for us it would have completely different properties and qualities.
Yes, scientists would say, but it wouldn’t change the true state of the universe. To which I would object thus: what we perceive with our five senses also does not give us an accurate idea of the universe, for if we had a sixth, seventh, and eighth sense, we would be better aware of its state.

What does this have to do with philosophy?

According to philosophy, we could not think that for which we have no senses for, and it would be non-existent, just as non-existent to us now is anything that cannot be measured (perceived) beyond our sensibility, limited by our five senses.
This philosophical statement is based on absolute logic and tells us that the world does not exist outside of our consciousness.

Consciousness builds (creates) the universe from the information brought to it through our five senses. If there were six senses, the universe would be different. It would be different if we had two, one or three senses.
And to make it even more clear, if we lacked sight, our science would not be based on that sense, and scientists could not think that sense, they would not have the concept of sight to argue that although we do not see the light, it exists. It’s so simple that I’m embarrassed to even write it.

But let’s go back to Time.
We have come to the point that in order for Time to exist, a consciousness is needed to observe events and relate them to one another.
The absence of Consciousness in the Universe only means the absence of a concept of Time. Things continue to be the same in a Universe that lacks conscious observation: motion is there, events are there, matter is there. All that is missing is conscious observation to create the concept of Time.

Consciousness creates Time!

Материалът What is Time е публикуван за пръв път на Труден.

Книгата Труден Бог излезе от печат и може да бъде закупена за 18.00 лв, с доставка за сметка на получателя.
Ако сте нетърпеливи да си я поръчате, щракнете не бутончето, което ще ви изпрати на страницата за поръчки.

Идеята за тази книга се роди преди около 10 години в моя личен блог.
Оттогава започнах да търся подходящата форма, да представя по най-разбираем начин знанието, дадено ми от Онова, което наричаме Бог. Не е лесно да се постави в думи и в логическа форма знанието за отвъдното. За него трябва не само ухо, но и подготвена душа.

Надявам се, че тази книга ще подготви, и ще помогне на търсещите да намерят.
В нея всичко е както ми е показано, и няма нищо добавено от мен.

На Добър Път, читателю.

Споделете тази страница, за да стигне книгата до повече търсещи.

Материалът Книгата „Труден Бог“ излезе от печат е публикуван за пръв път на Труден.

Материалът Политиката е изкуство на възможното е публикуван за пръв път на Труден.

Доскоро си мислех, че световният елит умишлено държи простолюдието и не толкова простите люде в невежество, като преднамерено и системно го оглупява. Не звучи граматически правилно но един човек може да оглупее група хора или дори цял народ. Прецаква му образованието, медиите, културата, стремежите и надеждите, и ето ти оглупен народ.

Та, право на темата – от няколко дни ми се върти мисълта, че светът оглупява в своята цялост, без изключения и от горе надолу.
За ваше добро ще ви помоля да четете внимателно, ако искате да поумнеете и да не си останете глупави. И не се дразнете на интелигент’некоректния ми език, защото с него целя да изгоня непоправимите глупаци. Макар че ще ги видим в коментарите…

Като примери в моя аргумент че светът оглупява, ще ползвам войната и предхождащите я събития, защото един глупав човек не може да мисли по-далеч от днешния проблем. И на това се надяват глупавите ни лидери, когато ви оглупяват.

Процъфтяващият социализъм се срути, преди да видим обещаваното светло бъдеще. Всички които искахме да имаме банани на всекидневната си трапеза, и да си ги хапваме даже докато разхождаме тесните си американски дънки по селското гезме, наистина получихме по един по-голям… банан. Същото получиха и руснаците.
И американците решиха, че след като са ни нахакали по един банан, от който няма отърване, вече могат да ни доят както си искат. Но за целта първо трябваше да ни острижат, за да им е по-лесно. Разбира се същото важеше и за Русия.
Остригаха ни енергетиката, армията, животновъдството, промишлеността и другата топлеща ни вълна и ни оставиха по банани.

Тъпите оглупяващи американски лидери, заедно с оглупените американци решиха, че са победили социализма, а заедно с него и Русия. И то си беше вярно, но не трябваше да си го мислят. Защото мисленето не е полезно при глупаците. Дори напротив, съвсем естествено е мисленето да е изключително опасно занимание за глупаците. Точно поради тази опасност елита е решил, че трябва да мисли заради масите, но… кой да мисли заради елита. И така оглупяването започва от горе надолу; колкото по-глупав става елитът, толкова х 100 е оглупен народът.

САЩ заедно с бананите обеща на Русия да не разширява НАТО на изток, и руските глупаци които сринаха цяла империя заради банани и тлъсти сметки в западни банки им повярваха. Даже не пожелаха да го напишат на лист, защото добродушният глупак си мисли, че ако си вярваме не ни трябва писан договор, а ако не си вярваме той не струва и хартията на която е написан.
Но не е така. Защото ако един ден стигнеш до тъпата идея да унищожиш света, защото не ти трябва свят без Русия, светът трябва да види черно на бяло причината поради която го правиш.
А то иначе, докато ни се разкапват месата от радиация ще проклинаме само Путин, че заради някаква си Украйна и едно глупаво ненаписано на хартия обещание на САЩ, е решил да отпише живота от лицето на земята.

И докато Русия хрупаше банани и пълнеше западните банки с парите на олигарсите си, НАТО (разбирай САЩ) леко полеко се примъкваше към границите на добродушния глупав мечок.
Американските глупаци решиха, че е много по-лесно да управляваш една събрана (да не се бърка с „обединена“) от кол и въже Европа, отколкото няколко десетки бананови републики и набързо набута в Европейския „Съюз“ всички наскоро покорени светлобъдещни  държави. Без Русия разбира се. Защото една оглупяваща държава си мисли (което вече казахме е опасно), че ако няма враг, нейната икономика губи важно перо – оръжейното. И за да е съвсем сигурна, че няма да го загуби това важно перо, САЩ измислиха тероризма. ОК, няма да ползвам опасната за глупака думичка „измислиха“. Ще ползвам „създадоха“.

В същото време Русия усети, че заедно с тероризма, и те са създадени като враг на САЩ, и започнаха да мислят по-малко за банани и повече за въоръжаване. Но американците решиха, че могат да бъдат още по-глупави отколкото са, и спретнаха една демократична революция за банани в Украйна. И понеже Украйна беше определена (отново без хартиен договор) за неутрална и off limits за двете глупави страни, Русия се впрегна и си прибра обратно Крим, където имаше своя военна база. (Защо да дава цял полуостров за база на НАТО) И това беше първият не толкова глупав акт след продажбата на СССР за банани и банкови сметки. Докато Русия организираше мирния референдум за връщането на Крим към матушка Русия, в Донбас решиха, че могат да направят същото, ама на своя глупава глава. Без Русия.

И се започна! В Донбас проблеми и война, в Крим радост и проблеми, в Русия санкции и проблеми. Целият свят реши, че не може Украйна да се разпарчадисва като Югославия, а Крим да се анексира като Тексас. Това не ти е Америка. Някаква си бананова Русия не може да бъде САЩ и да прави като САЩ.
И всичко това се дирижираше от глупавите САЩ, които бяха решили, че Русия е по-глупава, за да може да прави техните глупости.
Но дойде време, когато САЩ настигна Русия по глупост. Всъщност за това помогна инерционната глупост, предизвикана от глупавото късогледство да остави контролирания европеиден съюз на милостта на Газпром (Русия). Изключително лош мениджмънт на европейската територия.

И Газпром помпеше газ към Европа и пари към Русия. А тя пък си мълчеше под санкциите, произвеждаше оръжие и армия, и изпращаше част от тях в „самообявилите се“ две републики в Донбас, като в опитно и тренировъчно поле.
Оглупяващият САЩ пък даде друга възможност на Русия да си направи една тренировка в Сирия. И така Русия стигна до глуповатата идея, че САЩ могат да го духат, защото вече не ни трябват техните санкционирани банани. При следващата гнила пратка ще им наврем скапания банан отзад.

И САЩ не закъсняха (естествено) и напълниха Украйна с оръжие и идеи за възвръщане на Донбас и Крим. Защото видиш ли зад вас украинците стоят по-малко глупавите и по-богати на банани демократични държави от НАТО.
И по-глупавите украинци си стовариха половината войска пред Донбас, което бе добре дошло за по-малко глупавите руснаци.

И БАМ! Война (военна операция).
Руснаците най-после решиха че са на една глупост с американците и вече могат по подобие на техните военни операции (не войни), да си спретнат и те една такава. Не дадоха име на операцията, но тя от самосебе си се самообяви за „Операция Z“.

И тук идва цветът на глупостта.
Внимавайте сега, защото не знаете колко сте глупави!

Целият демократичен свят, решава че Русия все още няма право да прави глупостите на САЩ, и под тяхно ръководство (на САЩ) налага пълни (по-глупавите казват „тотални“) санкции на Русия. Разбира се санкциите на важат за газа без който Европа не може. Всички банани за Русия са спрени, всички руски пари в демократичните банки са арестувани. Русия остана без СССР, без мечтаните банани и без парите в западни банкови сметки.
И с това започна нейното леко поумняване, или да го кажем по-простичко преминаване към приемлива глупост. Русия решава да не действа по американски, а сдържано и като не глупав търговски партньор не спира доставките на газ. Парите от Европа продължават да вървят по тръбите на Газпром към Русия. В САЩ се отказват от руския петрол и понеже Саудитска Арабия, Иран и Венецуела не вдигат телефона за молбите на Байдън, цените на бензина така скачат, че им дават името „путинови цени“. Американците вече не могат да отдидат до Уолмарт и МакДоналдс с автомобилите си, и когато все пак се доберат пеш, там ги очакват изпразващи се рафтове и високи цени. Разбира се, това е само началото. Все още не е ясно каква друга глупост им е скроил Путин.

Вярно е, че около 300 милиарда долара руски пари са арестувани в банките на САЩ, но автомобилите и производството искат гориво, а не хартия и компютърни цифрички (разбирай пари).
И докато САЩ търсят петрол, Европа търси рубли, за да си купи газ от Русия. Защото Путин заповяда всички страни, които са му наложили санкции да плащат газа с рубли.
Защо Путин иска плащане в рубли?
Много просто – не му трябват долари и евро, щом не търгува (поради санкциите) със свободния демократичен свят. На Русия вече ѝ трябват валути на държавите с които ще търгува. Индийски рупии, китайски юани, южноафрикански рандове и т.н.

Ама Русия нарушавала договорите за продажба на газ, където пишело долари и евро. Освен това на пазара за пари няма рубли, защото всичките са в Русия. А щом всички рубли са в Русия, Путин ще определя цената. Не може така, реве демократизмът, не е честно и законно. Ами, подсмихва се Путин, приемате го като ответна санкция, ако мислите, че санкциите са законни.

В същото време Саудитска Арабия (СА) договаря с Китай да им продава петрола си (или част от него) за китайски юани. И понеже Китай купува 25% от петрола на СА, ако се стигне до там, че всичкия този петрол ще се плаща с юани, доларът вече няма да е разервна валута на света.
Защо?
Защото ако Русия търгува с рубли, Китай и СА с юани, Индия с рупии, ЮАР с рандове… абе 3 милиарда от световното население спре да търгува с долари, тогава доларът няма да е вече онази търсена валута, която осигурява космически дефицити и заеми. Цената му ще падне. И нали знаете, че ако всичко се плаща с банани, но изведнъж хората решат да плащат с матрьошки, цената на бананите пада и един банан почва да се продава в магазина за два банана. Нещо като фалит на валутата, което умно наричаме „хипер инфлация“.
Но ако не може да си го представите с банани, мислете за долара като за ранд, рупия, юан, йена и други подобни нормални валути. Към тази мисъл прибавете в не далечно бъдеще фалит на САЩ, защото САЩ не може да се издържа с „нормална“ валута.
Мда… Тази идея, колкото и глупава да ви се струва, трябва да ви изглежда напълно нормална, защото глупостта е станала норма, нормалност.

И така, ако след прочетеното сте по-малко глупави, може да видите, че причините за сегашната война не са само в глупавия Путин, който стои начело на глупавата Русия. Причините са и в глупавия (очевидно за всички) Байдън, Макрон, Джонсън, някакъв канцлер на който не му помним името, и дори на такива незначителни обявени от САЩ лидери като нашия Кирчо, и оглупените народи, които те водят на медийна каишка.

И ето че стигнахме и до извода, който трябва да направим от тази глупава история; никой глупак не знае че е глупав.

Хубавото на този извод е, че може да бъде метнат като кюфте на всяка скара (барбекю).
Ако някой ви метне на вашата скара кюфтето „никой_глупак_не_знае_че_е_глупав“, вие веднага може да му го върнете да се препече на неговата скара. И ако се нахраним с тази идея, няма да се мислим за по-умни от другите. Ще сме еднакво глупави и ще си живеем в блаженство.
Защото ignorance is bliss.

И не се притеснявайте. Идва поумняване.
Вашият празен стомах ще ви поумни.

Материалът Светът оглупява от горе надолу е публикуван за пръв път на Труден.

Време е за почивка от Facebook

Днес си спомних за прекрасния един месец преди две години, когато реших да не ползвам Facebook за един месец. И си спомням, че в края на месеца бях с толкова избистрен ум и свобода на мисълта, че никога не бих допуснал глупавите повторения на „че“ и „един месец“, като в тези две изречения.

Та днес се замислих, колко хубаво би било да си почина известно време от суетата на социалната медия и от вниманието на добрите си приятели там. Няма да си давам срок, защото не искам да ви карам да ме чакате с нетърпение. Но не се безпокойте, защото сега ще имам повече време за този мой блог, и ако реша да драсна някоя писаница, обещавам непременно да ви я споделя на стената си, където ще имате възможност да коментирате, без да чакате моето одобрение или неодобрение, изразено с любимите ни „емотикони“.

Сигурен съм, че някой от вас ще ми звънне да ме предупреди за края на света, да ме информира за първото ваксинно чипиране или за оставката на Бойко Борисов. Но може да ми звъннете просто ей така, да се чуем и да ви кажа колко ви обичам. Вие също може да ми го кажете. А до тогава, бъдете здрави, щастливи и по-тихи отвътре.
Току виж сте чули нещо, което никой няма да ви го каже във Facebook.

Материалът Време е за нова почивка от Facebook е публикуван за пръв път на Труден.

Малко по-надолу ще стигна до идеята от заглавието на тази писаница и стъпките на Пламен Бобоков, но искам първо да започна със съвместното интервю на братя Бобокови пред БТВ.

„Човекът, който е организирал цялата интрига, този, който всички познават като прекрасен актьор в последните 10 години управление, той е поне за 10 „Оскара” за главна мъжка роля, този човек е Борисов. Всички знаят. Той сега се опитва да се изживява като режисьор.“ (Пламен Бобоков)

„Мисля, че Пеевски само се е опитвал да се възползва, той е такъв, той хваща момента. Видял е, че Борисов е тръгнал нещо да прави срещу нас и е решил в последния момент да се възползва“ (Пламен Бобоков)

„Аз не мога да вляза в главата на този човек (бел. р. Бойко Борисов). Както казах – там е патология, там трябва да се намесят хора, специалисти, експерти“ (Пламен Бобоков)

След омърсеното си име, след шест месеца в ареста, и след натрупания гняв от изживяното там, Пламен Бобоков разказва своята истина на България. Сигурно си е мислил, че по-лошо от това през което е минал не може да стане. Уви, за прокуратурата няма невъзможни неща и още на другия ден го доказа.

Пламен Бобоков бе обвинен за притежанието на 48 железни върхове на стрели и две на копие, намерени при обиск в Русе.

Някои пак ще кажат, че прокуратурата отново действа като бухалка на Пеевски и Бойко Борисов.
Не знам. Светът е пълен с корумпирани политици и прокурори, та нормално е конспиративни теории да дебнат отвсякъде.

Ето ги и остриетата на обвинението:

Остриетата на обвинението срещу Пламен Бобоков

Поразрових се из Интернет да открия цената на този вид археологическа ценност и бях изключително изненадан да открия, че такива „скъпи“ находки се продават в etsy.com за има няма $10.00 парчето.

Ако Иван Гешев се поразрови в Google за antique arrowheads for sale ще намери стотици обяви за продажба на антични остриета от стрели.

И тук се връщам на идеята си от заглавието на тази писаница: господин Пламен Бобоков има рядката възможност да се възползва от прецедента с  онова чекмедже, което една „Мата Хари“ спретна за да натопи г-н Борисов.

Аз съм убеден, и господин Бобоков може да убеди и прокуратурата, че някоя жена, пред която той е безсилен, е купила тези остриета от Etsy и ги е подхвърлила в неговата къща, за да го натопи.
Нали самият Бойко Борисов разказа на немците за пазара за компромати в България. А ние и Гешев вярваме на г-н Борисов, нали.

Сигурен съм, че щом Иван Гешев е повярвал на Бойко Борисов ще повярва и на Пламен Бобоков.

Защото много по-лесно е да бъдат купени тези стрели за няколко стотин долара, отколкото да се намерят половин милион Евро, няколко кюлчета злато и един пистолет, да се внесат през охраната в резиденцията на министър председателя, да се „аранжират“, да се снимат и след това да се изнесат незабелязано отново през охраната.

И като споменах за охраната,

чудя се, не е ли противозаконно да заповядаш на охранителните органи да не проверяват влизащите и излизащите от държавна резиденция?
Ами ако този човек, или тази Мата Хари внесат подслушвателно устройство или недай Боже взривно устройство с големината на половин милион Евро в пачки? Човек за пари какво ли не прави.
Вярно, Бойко Борисов има мъжки нужди, ама държавата има нужда от сигурност.
Или не…

Материалът Пламен Бобоков и Бойко Борисов, жертви на Мата Хари е публикуван за пръв път на Труден.

Българите в чужбина и българите в България

Тази писаница ще ви отнеме повече от пет минути време за четене.
Но пък е достатъчно къса, за да я прочетете между две новинарски емисии.
А и каво друго да правите в това карантинено време, освен да изръкопляскате на нещо написано или да напсувате? А ви обещавам, че ще ви дам повод за едно от двете.

Българите в чужбина

Преди близо 11 месеца се завърнахме с жена ми от Република Южна Африка (ЮАР) и вместо да се върнем в родния си плевенски край, се заселихме в едно изоставено родопско село над Чепеларе. Защо ви казвам това? Защото ние сме едни от онези българи, които „изоставиха Родината“, вместо да останат, да изстрадат прехода и да помогнат в изграждането на Нова България.

През тези 24 години в странство аз бях обвиняван в страхливост, в родоотстъпничество, в предателство и че ако не бяхме напуснали Родината в най-тежкия момент, тя със сигурност нямаше да е на това тежко дередже. Освен, че ме натъжаваше, това ме караше да се чувствам и виновно значим, защото, виждаш ли, тези хора в България страдат от моята липса.
Аз дърводелецът, който отиде на долния край на света, за да сложи хляб на масата на децата си, бе причината за мизерното съществуване на своите сънародници. Всъщност

аз не бях дърводелец

Преди да отида в ЮАР бях музикант, леяр на алуминий, сервитьор, барман и таксиметров шофьор. Дърводелец станах там. Но там, в чужбина, всичко е много лесно, нали.
Прочетох в един вестник, че търсят cabinetmaker, отидох на интервю и излъгах, че цял живот това съм работил. Какво е cabinetmaker разбрах едва, когато започнах работа. А то било фасулска работа; дърводелец, който прави шкафове.
Но нали съм един от най-умните мозъци, които България изнесе по света, научих дърводелството на втория ден и след няколко години вече имах свой собствен бизнес.

Друг мой български приятел, музикант, дойде да му покажа какво е компютър и как се работи на него. След десет години Майкрософт го поканиха да работи като SQL програмист на техен проект.
Друг приятел, пак българин, от електротехник стана програмист и сега има своя собствена фирма и бизнес.
Български лекари минават втори път през университета, за да получат диплома в чужбина,  стават главни лекари в отделения за няколко години или си отварят собствена клиника

И всичко това българите в чужбина го постигат не защото са по-умни от българите в България, а защото имат вярата че ще успеят, защото се учат и защото работят яко.

Българите в чужбина обичат България

За тях (за повечето от тях) Родината е свято място, в което са оставили приятели, роднини, майки и бащи. За българите в чужбина България е болка и надежда. Дори и да кръщават децата си с чужди имена, те (повечето от тях) ги учат да са горди с корените си, дават пари за български училища, за български църкви, за български клубове. Учат децата си на български песни и танци, всяка неделя ги водят под българското знаме, да послушат българска музика и да си поиграят с други български деца.

В чужбина българите (повечето от тях) са една сплотена общност каквато трябва да е България. В чужбина Българите са България.

Не е лесно да си България в чужбина.
Не е лесно да си България в Америка, в Австралия, в ЮАР или в която и да е друга чужбина.
Хич не е лесно.

И ѝ е болно на тази чужбинска България, когато Родината гледа на нея като на чужбина.

И идва ден когато двете Българии се срещат

Срещат се във Facebook, в Интернет форуми, в чужбина и в България.
Българите от България се оплакват от теглото си, а чужбинските българи слушат и съчувстват.
Докато съчувстват и псуват изедниците на народа, чужбинските българи са добри. Докато има надежда да се завърти някоя далавера с техните пари, те са добри. Добри са и докато плащат сметката в кръчмата, защото „те имат пари“.

Но чужбинските Българи никога не са по-добри и по-умни от „истинските българи“ дето цял живот са си стояли в България.

Гледам във Facebook, чужбинска Българка иска на нещо да научи българите в България. Но те са горди и обидени, че една джофра се мисли за по-умна от тях само защото е поживяла в чужбина.
Скачат като глутница върху нея, разкъсват я на парчета и я оставят унизена да събира стъпканото си достойнство.
Да би американка казала същото, да биха ѝ олизали задника, но за нашенката само бой по чужбинското канче.

И си викам, ето и тука като в политиката сме се разделили на два отбора.
Ние българите мрем да се делим. Защото си мислим, че само ако се делим можем да покажем кой е по-по-най. И забравяме, че състезанието не е между нас си.
Но така са научени

Българите в България

В България висшистите са някак си много на почит. И така трябва. Повече са учили, повече знаят.
Само дето българите в България забравят, че животът е най-доброто училище.
Едно е да те е блъскал животът само в Пазарджик, а друго е да те е подмятал по света, да те е принудил да учиш чужди езици, да се наместваш в чужди култури, да учиш чужди тарикатлъци и нови професии. И да ти е набивал животът в главицата българска, че трябва да си най-добрия, за да успееш сред чуждите. Защото чуждите не търпят посредствени чужденци.

Ей това не знаят Българите в България – че трябва да се уважава чуждото знание, защото ти може да имаш диплома от Нов Български Университет, но Майкрософт покани на проекта си българския валдхорнист от Претория. Ти може да си завършил художествената академия, но картините ти никога няма да се продават като картините на дърводелеца Бранко.
И това не е срамно, а окуражаващо, защото вдига цената на човека, а не на дипломата.

Българинът в България бърка достойнството с гордостта.

Гордостта е в мерцедесите, големите къщи и общественото положение, а достойнството е в цената на която ги имате тези благинки. Честно ли изкара парите за всичко това или се наложи да лижеш задници, да лъжеш клетници и да правиш далавери с дебеловрати мутри и политици?

В чужбина българинът е чужденец, и дори и да иска не може да заложи достойнството си за богатство. Защото нали се сещате, че далаверите и лизането се прави само между свои хора, а кой е българинът в чужбина, та да бъде допуснат до далаверата?
И така, в чужбина българинът е обречен на достойнство и честен здрав труд.
Когато видите българин забогатял в чужбина, вие виждате богатото достойнство, предпиемчивия интелект, добрия професионалист, изкусния дипломат, тактичния партньор, добрия приятел и сънародник. И няма как да не е такъв, защото всичко това е необходимо, за да успееш в чужбина.

Не е задължително разбира се да забогатееш, за да си успял. Както в чужбина, така и в България, успехът има различни измерения и се мери единствено с удоволетворението и щастието, което си постигнал в живота си. Един се радва на мерцедес, а друг на магарешка каручка.
Успехът е в радостта от живота.

Болно ми е, че в България успехът се мери по богатството.

В чужбина не е така. Поне в ЮАР, където живях четвърт век не е така.
Там аз дърводелецът бях еднакво оценяван от работника в гетото и от милионера с няколко мини и фирма на стоковата борса.
Имам за приятели както милионери, така и бедняци.
Ходил съм на гости в милионерски палати и милионери са ми идвали на гости у дома.
Ходил съм на гости в колибата в гетото и бедняк е сядал на масата ми у дома.
И точно това прави мен и бедняка и милионера успели хора.
Приятелството, липсата на завист, сплотеността и радостта от живота ни прави всички да сме успели.

Очевидно е, че има разлика в мисленето и отношението към живота на чужбинския българин и българинът в България. Но това не трябва да ни разделя. Напротив, трябва се учим едни от други, да споделяме знание и опит, да споделяме култура и духовност, да се обогатяваме един друг, за да станем успешни като личности, като нация и като държава.

Жена ми обича да казва, че най-лесно ще се оправи България, ако всички българи излязат поне за по една година в чужбина. Да оценят това, което имат в България и да видят онова, което им липсва.

Аз си мисля, че българите сме достатъчно интелигентни и мъдри за да оценим онова, което имаме, но по една или друга причина (няма да ги споменавам, че сме станали и докачливи) не можем да видим онова, което ни липсва.
Затова, вгледайте се по-добре в чужбинските българи – ще видите в тях, онова което ви липсва.

Материалът Българите в чужбина и българите в България е публикуван за пръв път на Труден.

Бог и Църквата

Днес ми се говори за Бог и църквата.

Иван Стамболов ми нави пружините със своята „бегло“ изразена църковна праведност, която е поставена разбира се в църковните рамки на стамболовия въпрос: „И ако нито служителите божии, нито самият Бог са твоите учители, кой тогава? Дънов? Ванга? Богомилите?…“

Знаете ли коя би била идеалната Христова църква?

Не, не се чудете между католическа, православна, евангелска, протестантска и всички останали деноминации. Всички те са поставени върху правила, които нямат нищо общо с учението на Исус. И всички те си приличат по това, че разделят в името на Бог.

Бог и Църквата трябва да се гледат като извора и пътя.

Ние сме в пустинята на нашето невежество, което ни прави жадни за знание, мъдрост и щастие. Лутаме се и търсим изворът, който ще утоли жаждата ни за тези трите и като награда ще ни осигури вечен живот. Търсим пътя към извора и ако го намерим, се чудим какво ни е нужно, за да го извървим. Ето, един светия бил казал, че трябва да се запасим с търпение. Но той го е казал, на онези на които им е липсвало търпение. Друг казал, че трябва да имаме състрадание, защото онези на които е говорил им е липсвало състрадание. Може и други нещица да са казвали покрай търпението и състраданието, но то е било за да бъдат по-добре разбрани от онези с които са споделяли.

И ето как невежите човеци (хората са по-горно ниво) са приели съветите като правила, върху които са поставили своите общества (църкви). Обрамчили са се с онова, което не са знаели преди то да им бъде дадено от светиите, и са забравили онова, което Исус им е дал:

1. Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
2. Да възлюбиш ближния си, както себе си

Ето, това са двете неща, които ще ни помогнат да извървим пътя до Извора.
Те не са правила, защо любовта не може да е правило, а само условие. Разбирате ли, не можеш да задължиш някого да обича. Любовта не е по принуда.
Любовта е условие за успех в пътя. Има разлика между „трябва да обичаш, за да стигнеш до Бог“, и „ако обичаш ще стигнеш до Бог“.

Точно тази невидима разлика между правило и условие използват църквите,

за да отхвърлят доброто, което не се вмества в техните правила. Тази невидима за невежеството разлика е изхвърлила от църквата Дънов и Богомилите, и гледа на Ванга като на врачка, а не като на светица.

Хората стават объркани; защо доброто на Ванга и Дънов не е добро? Защо когато Ванга и Дънов казват да обичаме Бог и ближния си, това не е добро, а когато Исус го казва е добро?

Идеалната Христова Църква е онази, която е изградена на основите на двете най-важни заповеди: обичай Бог и обичай ближния си.

Църквата не е място където можем да се научим на любов. Любовта не се учи.
Църквата е място където да споделяме любовта си, защото само чрез споделяне любовта израства в нас и ни изпълва със силата, необходима ни да стигнем до Извора.

Ние сме пътници през пустинята. Църквата трябва да е пътят по който вървим в любов и споделяне. Според Иван Стамболов и мнозинството църковници, църквата е място в което трябва да се чувстваме защитени зад установените правила, и сигурни че точно ние, а не другите ще стигнат до Извора. Така църквата със своите правила един вид е запазила извора за свое лично ползване и нужди. Обградила се е като път с бодлива тел и всички които са вън от него не са ни вече ближни и не заслужават да пият от Извора. А това не е любовта, свободата и съвършенството, към които се стремим.

Матей 5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Материалът Бог и Църквата. Или как правилата убиват любовта. е публикуван за пръв път на Труден.