Беше започнато като амбиентче някакво ама постепенно стана манджа с грозде – има пиано и цигулки и синтезатори и барабани и…

Падовете и пианото (което нещо не ме кефи много как звучи) са от CamelAudio Alchemy. Цигулките са от Garritan Personal Orchestra 4.

Ей линка за сваляне: Night Sea

Или направо парчето в SoundCloud:

Night Sea by tuzemec

Приятно слушане.
И обещавам бира на първия който познае от кой филм е семпъла дето почва на 2:45

Хъм…

Та ТУК има малко демо и малко jQuery плъгинче дето решава проблема. Използването е доста просто – на document.ready трябва да се селектират по някакъв начин label таговете, които имат линкове в тях и да се извика .labelClickFix(). Дали ще бъде с някакъв клас или примерно с $(“label:contains(‘a’)”) няма никакво значение. За повече информация може да погледнете кода на примерната страница.

Дано е полезно за някой.

И тък като не съм се впускал много-много в MMO дебрите, и не следя какво става по тия земи, за мен web-сериала The Guild е нещо ново. Добре де… играл съм един ден WoW, ама тва не се брои – даже и героя не беше мой.

Изгледах първите два сезона (сериите са по 5-6 минути) и ми се сториха забавни. Е, не обръщам внимание на моментите, когато играта изглежда аматьорска и като извадена от български сериал. Но героите са симпатични – особено guildmaster-а Vork (плешивия warrior от клипа). И естествено Codex (Felicia Day, която е и продуцент и сценарист) – мноооого ми се сладка .

Кефя се, понеже са успели да направят нещо интересно без почти никакъв бюджет. Още в началото на първия сезон са им свършили парите и са успели да го довършат само благодарение на волни пожертвования от фенове през paypal. В едно интервю Felicia Day разказва как някой им пратил 100$ и тя му отговорила с мейл “Are you sure?!”.  Естествено после нещата стават по-лесни след като Microsoft почват да ги спонсорират.

Познавам хора, които мога да измислят поне толкова добри сценарии, било то на тема гейминг или нещо друго. Надявам се един ден да гледам и тях онлайн и да им се радвам.

Да, знам че официално излиза в началото на номеври, ама не се сдръжах. Така де… нали ще го купя все пак…

Харесва ми много повече от предния – “Nothing lasts…”, който поради някаква причина нещо не ми допадна особено. Може би понеже беше прекалено карнавално-шарен и разпокъсан. Или поне усещането дето остави в мен беше такова. Докато “Inneffable…” на моменти се доближава като атмосфера до “Last Days of Gravity” на Younger Brother.  Както се вижда от обложката тоя път има доста индийски елементи и гласове. А тя btw, е на Storm Thorgerson. Същия дето е правил обложки и за Pink Floyd, Alan Parson и Peter Gabriel. Както и обложката за “Last Days of Gravity” де.

Просто ме удивява как Posford успява да направи музика дори от обикновени шумове на улицата и далечни гласове.  А чудесата дето прави със синтезаторите и семплите… направо не ми го побира ума. Не че се изненадвам след всичко негово, което съм чул през годините де… Но някак… хъх… наистина нямам идея някои неща как стават. И не е самото майсторство да хванеш един звук а да го усучеш и изцедиш като мокра хавлия. Няма го самоцелното фукане с техника – всичко е подредено и нагласено така, че да те засмуче и отнесе на някъде.

Мислех да пиша по нещо за всяко парче отделно. Но няма особен смисъл. То трябва да се чуе. Източните мелодии в Ectoplasm, hang drum-а в Nothing Is Something Worth Doing, напевите в Ineffable Mysteries, женските вокали в I Am You (Michele Adamson може би?), струнните инструменти в Invisible Man In A Fluorescent Suit, флейтите на Raja Ram…

Приятно слушане

Резервния вариант беше Logitech G500.  Пробвах я и веднага си паснахме идеално! Единственото дето малко беше на път да ме разубеди беше леката шаренийка по горната част (т.е. гърба). Но пък всичко друго си е почти перфектно. Има си една камара екстрички, но това дето направо ме разби беше… хм… пълнителя в който може да се нареждат едни малки тежести, с които да се регулира тежестта на мишока.
Освен това има и два варианта на работа на теркелцето – единият стандартен, а другия освобождава някакъв механизъм вътре и по този начин може да се скролира много бързо.

За да няма само положителни неща (природата не търпи нищо идеално) – може да се обележи, че scroll wheel-а се натиска мааалко трудно. Та… това май е единствения минус за който се сещам след около ден работа.

И накрая само с две думи – “много” и “доволен”.