Снимка: http://edmedication.blogspot.com/

10 месеца аут. Блогът ми почти мухляса, добре, че в Mr.Bricolage има един дезинфектант за такива случаи, а пък ароматизатор за чорапи върши много добра работа. Сега блогчето ми изглежда същото, но за мен е като ново

Няма да ви занимавам с глупави обяснения защо сте се наслаждавали 10 месеца на липсата на моите глупави писания, пък и да ви кажа, че 10 месеца съм се побъркал от секс и хапване на магданоз, надали ще ми повярвате. Заради магданоза, не заради друго. Но пък за тези 10 месеца, през които ме нямаше, спрях цигарите! Да! Цели три пъти. И сега ще се помъча да си припомня как се пишеше…

Така, грешка от първият път. Да си запиша в наръчника по блогване – с химикал по монитора не е добра идея. Пробваме с клавиатурата.

Дълго време не намирах точната тема, точното хапче за re : start, но благодарение на безкрайната наглост и глупост на човешкият род, се посмях малко и седнах да видя дали не е пресъхнала електронната ми мастилница.

Само стоях и се смях – 2 милиона канадски бедни души съдят богатите и жестоки тютюнопроизводителни компании за това, че не им били казали, че пушенето пристрастява. Не спират цигарите / защото не могат – то за спирането на едни цигари се искат 7 години заточение в Тибет, питайте на Брат Пит брат му… /, но съдят яко. И то не за семки и бонбонки, а за много, много хубави и непристрастяващи милиарди. Човешката наглост е измерима единствено по скалата на глупостта, която я подхранва. Но пък беше смешно.

И понеже имам шпиони в големите световни медии, сега ще ви издам една тайна – другата седмица 2 милиона британски, френски и испански наркомани ще заведат колективен иск срещу Афганистан, защото никъде не пишело, че се пристрастяват към хероина.

Подобно дело се заформя и срещу една бирария в Русе, защото нищо не казаха за пристрастяване към джоланчето, обаче всички заспаха доволни след като го изядоха и това няма значение вече.

Хайде, re : start !

Снимка: в. Борба

Имало една империя. Родила е много неща, които са останали в наследство за нас и до днес. Едно от тях е още валидно в правото – “Ignorantia non est argumentum” или “Незнанието не е аргумент”. Това е било в древен Рим. И важи и сега.

Да, но явно не и в България. Не и днес. Не и за майките.

Има едно документче в правния мир на нашата свидна република. Именува се Кодекс за социално осигуряване. Там има един член, поред номер 54. Там, в алинея трета, е посочено, че майката, чието дете е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не полза обезщетение. Или така наречените “детски”. Презумпцията е проста: държавата ти плаща определена сума всеки месец за да те подпомогне в отглеждането на детето в първите години. Ако ти обаче запишеш това дете в ясла, държавата отделя пари, за да му осигури целодневна грижа, занимание, топлина и храна. Това, само по себе си, изключва обезщетението.

По родните ширини, правото е особено понятие и често се бърка с “дължи ми се по право”. Еднакви думи, почти омоними. Но законите са за това, за да се спазват и да се гарантира ред и равнопоставеност. Пред закона.

Така е по света. Почти.

На нашите свидни 110,000 квадратни километра правото обаче явно е с пожелатен характер. И вместо неспазването му да бъде порицано, у нас се организират протести в защита на погазилите го. Че и жалба срещу държавата депозират. Дискримационно било държавата да си иска неправомерно получените пари. Нашите пари, между другото.

Случилото се е печално известно – редица майки са записали децата си на ясли ( където държавата ги поема от към издръжка ), но са пропуснали споменаването на този факт и са продължили да получават държавни пари ( нашите пари, между другото ) за да гледат децата си у дома. Държавата усеща “врътката” и си иска парите обратно. И какво се случва? Ужас и безумна наглост, която няма аналог, в която и да е правова държава – майките, които вместо да върнат парите ( нашите пари, между другото ) подават жалба в Комисията за защите от дискриминация срещу държавата, че си иска парите обратно!

“Майките не са престъпници, а са постъпили така от юридическа неподготвеност.”

Довод в защите на репресираните от държавата майки. Може да звучи логично за чалгаджийското ни съвремение, знам ли.

“Не съм запозната, че съм нарушила закона неволно.”

Безумно. Нарушила си закона ( явно си го осъзнала ), но въпреки всичко държиш да докажеш, че си ощетена. Прощавайте, но явно на тази лекция в следването си по право съм отсъствал. Слушам ги по телевизията, чета ги по вестниците, чета по форуми и коментари – срам ги било, че се наричат българи! Защо? Защото са измамили държавата, но са ги хванали, а толкова други не са ли? Не мога да разбера.

Неосведоменост.

Модерен грях и опрадвание. Те не били осведомени, че трябва да подадат декларация, че детето тръгва на ясла, докато те получават обезщетение от държавата. Интересно. Сигурен съм, че когато трябва да получават нещо са винаги осведомени. Или греша?

Сега остава същите майки да депозират жалба срещу държавата, че градинките са отъпкани от автомобилните гуми на колите на съпрузите им, защото държавата не им е отпуснала пари за гараж. Няма да се учудя между другото. Дотогава ще гледам тъпо. Защото каквото и да кажа от тук нататък ще е грозно, в нарушение на елементари етични правила. И стискам палци държавата да не се окаже в ролята на извиняващ се съдия, който е поискал да накаже виновните.

Защото ако държавата опрости тези задължения на майките ( нашите неправомерно получени пари, между другото ), аз съвсем сериозно ще се замисля да заведа дело. За да изплатят и на съпругата ми обезщетението за тези една година, когато реално тя работеше за държавата, докато детето ни беше на ясла и не го получаваше. Ще бъде неправомерно искане? Кажето го на наглите майки, които накараха държавата да гледа тъпо.

Защото те карат нас – които спазваме законите, да изглеждаме тъпи.

Началото е невероятно вълнуващо – едно туптящо и рявящо парче месо, за което целия свят е една женска гръд.

Месеци минават, появяват се цветове, звуци и усещания. От доволното допреди дни изражение, когато напълни пелените, стигаме до недоволното, когато не може само да се изправи. От безкрайната усмивка, когато му дадеш дрънкалка, до целия инат на света, когато не получи своето. От най-чистия звук на този свят – детския смях, до крещящото мълчание, когато не става по негово. Всичко това за един кратък диапазон от няколко години. Първите години на едно дете. Всеки родител е минал през тях. Много приятели и роднини ти пригласят през този период, но никой не може да те подготви за момента, в който бебето ти допреди месеци, се обърне и ти каже сериозно

“Не тате, не е така!”

С онзи тон, който ти показва, че вече първите уроци, които си преподавал, са научени, ти си сбъркал някъде и ще те поправи не кой да е.

Реално погледнато са си 3 години. Голяяям период от време. Като дете стоях пред блока с часовник и засичах 5 минути. Кака ми казваше, че това е много малко време, но на мен, докато го засичах, ми се стори цяла вечност. Тези три години минават по-бързо. Кога беше едно пухкаво бебе, което скрито под одеялата биваше разхождано из Борисовата Градина, а сега стои замислено на пейката до река Дунав и ме пита “Тате, какво е това ?” “Кораби Вики.” “Какво е кораб тате?” …

Факт. Ние сме бозайници, животни. Нищо повече. Първите години отбиваме малкото от майката, от грижите, от топлата дупка в земята. Сега идва момента в който трябва да показваме. И да обясняваме. Както едно тревопасно показва на малкото си кои растения се ядат и кои не. Така ние показваме какво трябва и какво не трябва да се прави. Но нито една антилопа не се обръща към родителското тяло с въпрос

“Защо?”

Факт. Ако не вярвайте, пишето едно писмо на NG.

И ти вече виждаш едни големи детски очи, които са вперили поглед в теб, в очакване на обяснение. Едно мислещо същество, което очаква да му бъде обяснено. Иска да знае. От теб зависи колко иска и колко ще научи. Всяко дете е само за себе си. Сравняването на децата по навици, постижения и провали е невероятна грешка на родителите, която вреди на взаимоотношенията на възрастните. Всяко дете е продукт на възпитанието на своите родители, така, че не може да са еднакви. Едното можело едно, другото – друго. Така са. Всяко дете расте по различен начин. Но в един или друг момент се обръща и пита. И аз, като родител, трябва да съм готов с отговора. Докато на възрастен можеш да подминеш въпроса с мълчание и това да се тълкува по различни начини, за въпрос на едно дете, това е забранено. Детето иска и трябва да знае. А ние сме там за да му обясняваме.

Страх и желание.

Страх ме е какви въпроси ще ми зададе детето ми, но имам желание да им отговоря. Защото от мен зависи дали детето ми ще гледа или и ще вижда.

И докато дунавският вятър развява русите й коси, очите й са леко присвити, погледът – безумно сериозен за дете на 3 години, ръцета са на кръста, тя се обръща и казва “Не тате, не така! Аз не съм бебе.”.

И аз се обръщам и наистина не виждам бебе, а едно дете. Едно чисто дете. Един бял лист хартия, а аз, прекрасната ми съпруга, невероятните ми роднини и сърдечни приятели, сме художниците, които ще рисуваме. Докато не поеме по своя път.

Медиите обожават драмите, но дори и това обожание трябва да си има граници

Признавам си, въреки, че не от вчера знам колко малко морал, етика и чувство за реалност има в редица български медии, този път успях да се изненадам. И то не за друго – новини по света имаше колкото искаш. Новини у нас не е като да няма. Но отразяването на “кризата” в Сливен показа и нещо плашещо – медиите у нас искат да има страх. Или не точно те, а зрителите им?

По друг начин не мога да си обясня това, което се случи по екраните и хартията. С малки изключения както винаги. Които знаят какво е да си журналист.

Нека си позволя да поправя няколко феноменални грешки:

Криза – това е събитие, което действа отрицателно в различни аспекти от живота на обществото и то с продължителен, а не краткотраен ефект в повечето случаи. Престъплението в Сливен не е криза. Това е престъпление с много висока степен на обществена опастност. Но не е криза. Драма е за взетите за заложници българи, за техните близки и приятели, сериозно изпитание е за колегите, които са били там през цялото време. Но не е криза. Войната в Либия е криза. Земетресението, цунамито и ядрената опасност в Япония – това е криза. Сливен го направиха криза медиите. Какви са им целите? Извън тривиалното “рейтинг” не мога да се сетя друго. В никакъв случай не виждам конспиративни теории за насаждане на страх, предизборни сътресения или нещо подобно. Просто това престъпление не се е случвало – за наша радост, на наша територия с изключение на един автобус преди известно време. Отразяването се превърна в нещо невъобразимо грозно по редица телевизионни канали и вестници. И не говоря за проучването на извършителя и причините, довели това да се случи. Говаря за това КАК бе отразено. Генерализирането е много грешен подход и това се учи предполагам във Факултета по журналистика. “Цялата страна трепереше” – това може да се използва единствено при земетресение на територията на цялата държава. Сливен не беше земетресение за държавата, беше такова за медиите за шир потреба, които упорито отказваха да признаят, че са стигнали дъното и продължават да дълбаят. Не можеш да си позволиш в сутрешен блок, в обеден блок, в централни вечерни новини и помежду ми, да вменяваш състояние на страх, ужас и тревоги на цяла нация. А любимците ми от бТВ явно искаха хората да повярват, че и те са заложници. За да постигнат какво? По-висок рейтинг? По-висока гледаемост, базирана на отразявенето по този начин на такива събития говори изключително лошо за целите на аудиторията.

Експертите – нещо, което изключително ме подразни. От екраните и от хартията заваляха едни “експертни” мнения, на хора, които са членове на фондации по сигурността, по изследване на сигурността, по наблюдение на демокрацията, национални експерти по сигурността и прочие, и прочие, и прочие. Само докато ги гледаш си даваш сметка, че тези хора престъпление и престъпник са виждали отблизо само през 3D очилата в киното. Но на тези хора им бе дадена думата обширно да обясняват колко прозрачен е въздуха, колко мокра е водата и колко празни думи могат да се наредят в 20 минути или една страница. Това е все едно на едно лице, с едногодишен стаж в деловодството на ДАНС например и уволнен поради некъдърност, да му дадеш думата като “бивш служител на ДАНС и експерт по пролемите на тероризма”. И да му гледаш сеира. Само, че те му се радват. Той е там и не обяснява, че вземането на заложници в този случай не е тероризъм в общоприетото понятие, а много тежко криминално престъпление, което още повече, че в случаят е преплетено с личния живот на извършителя. Той говори с едни абстрактни изречения, използва неясни по смисъл понятия и дава компетентно мнение. И какво донесоха тези експерти на зрителите на тези телевизии? Разясниха ли какви са възможните причини това да се случи, обясниха ли какви биха били действията на МВР там? Дадоха ли примери с други, сходни, престъпления по широкия свят – как са действали там например?

Само две, но достатъчно сериозни черни точки на личното ми табло за оценки. Как така имаше медии, които детайлно отразяваха случилото се, но които не те карат да получаваш нервна криза? И още по-притеснителният въпрос – защо има хора, които явно гледат и четат тези медии, които считат, че престъпленията и човешките трагедии са основната душевна храна на българския народ? И ако трябва, те ще ги доукрасят и създадат, за да има какво да излъчват. “The running man” от чичо ви Стивън Кинг. Едно към едно.

Защото колкото тези журналисти са виновни за начините, по които отразяват подобни събития, толкова са и невинни, защото знаят, че има хора, които точно това искат да видят.

Как беше онази поговорка за баницата и това кой е луд…

Изчаках да видя какво ще се появи по медиите като коментар за мача в събота вечер. Изненадах се, длъжен съм да призная. Казвам само медии, в които включвам блоговете, но не и форуми и Канал 3 например, които са поле за изява на много присрастни , и не винаги адекватни хора в случая.

Изненадах се, защото за първи път полицията не бе виновна за журналистите. Нямах време да изслушам Сашо Диков и Крум Савов, но надали съм пропуснал нещо. Всички сме свикнали привържениците да са репресирани, майките с деца – безпричинно бити, полицаите да сме превишили правата си и да сме били жестоки с нормалните и мирни хорица. Или поне сме свикнали само това да се появява по медиите. И това е официален тон на всички медии. Те са давали поле за изява на “жертвите”, тъй като “мъчителят” е държавен орган, който е явно виновен по презумпция. Защото, няма какво да се лъжем – за повечето журналисти “лошата новина” е добра новина. А в добре свършената работа от полицията няма нищо интересно.

Сега обаче не е точно така. Което говори малко или много за положително развитие на две неща : за първи път, полицията показа, че няма да търпи вечно олигофренията на трибуните, и медиите показват, че новина може да бъде и набит полицай.

За първи път…

Да, безпрецедентно решение – да се изведе цял сектор, но и ситуацията не беше нормална. Убеден съм, че на ръководителите на мероприятието от страна на МВР не им е било лесно да го вземат, именно поради последствията от страна на медии и общество. Но какво щеше да стане ако бе останала агитката и второто полувреме, след като изкърти огради, седалки и павета?

За първи път МВР не си мълча и показа защо е действала така. Точно, кратко и подкрепено с видео. Което няма как да бъде оборено. Видяха го всички по телевизията, видяхме го тези, които бяхме на живо на стадиона. И на журналистите им се наложи да реагират на новата обстановка и да прозрат, че едно такова събитие се провокира единствено и само от агитките. Само. Всичко останало е следствие. Видях спортен журналист, който за първи път слизаше до полицаите в едно такова събитие и гледаше невярващо какво се случва. Първият коментар в неговата медия се появи чак днес следобед, което показва, че не е бил подготвен за ситуация, в която трябва да обясни, че публиката е тази, която чупи стадиона, замерва полицаите с факли и започва безредиците.

Привържениците и полицаите се прибрахме у нас. Кръвта по стадиона остана. Изкъртени парчета бетон с размер на диня останаха. Интервюта с агитката на ЦСКА … няма. Те потънаха. Изчезнаха. Иначе гласовитият и възпълничък персонаж, смешно носещ прякор на фашистки ръководител, който не слиза от екраните, днес го няма. Да не би…да не би да няма какво да каже?

За да няма забележка, че съм скрито пристратен или нещо подобно, съм длъжен да уточня, че съм служител на МВР.

Дано подобни изцепки да останат в миналото, въпреки, че едва ли. Дано подобно поведение от страна на медиите да не остане в миналото. Дано някой висш ръководен кадър от БФС да излезе и да си свърши работата относно лицензирането на стадионите, въпреки, че едва ли.

MR.MUNA JABUR admin@bavarian.com.cn;

До:undisclosed-recipients:;

Hello Dear

My Name is Mrs. Muna Jabur an Iraqi, I am the wife of Late Prof. Dr. Karim Jabur Alghazi, He is the Directorate of Financial

control bureau till his death, I have been sick for 3 and half years now , I am now receiving treatment in one of the Hospitals

in Iraq,

My cancer has effected my heart ,I am not worried about my illness but worried about my son and US$5million that we

inherited from my husband which he deposited in Thailand where my son is currently now seeking asylum as a refugee.

I will like you to assist my son to invest this fund in your country to the glory of allah. I will give you full details regarding

the transaction as soon as you get back to me. Have a nice day and may allah bless you.

Yours Sincerely,

Mrs. Muna Jabur

Kindly reply to my email

mrs.munajabur@muslim.com

Идва от администраторски пощенски адрес на пощенска кутия bavaria.com … от Китай. Нищо подозрително. Идва от MR.MUNA JABUR, но пък започва с MRS.MUNA…Малка грешка в половете, нищо пододозрително. Пари в Тайланд, “тя” е от Ирак. Нищо объркващо. 5 милиона и ти? Нищо изненадващо.

Защо пиша това ли, след като всички знаем, че е спам? Всъщност, един човек, който винаги ме е вдъхновявал – Тишо, написа невероятен роман именно на тази база – “Душа Назаем”. Та, защо пиша това? Ами…заради простото правило, че щом нещо се предлага, значи има кой да го купува, а в случаят – щом се изпращат подобни съобщения, то има кой да им отговаря.

Почти същото като телефонните измамници у нас. Ще има овце, ще има и вълци..

От 10 реклами в един рекламен блок по голяма българска телевизия, минимум 5 или 6 са на лекарства или лекарствени продукти.

При всяко посещение, дори и за консултация, при лекар ( най-вече личен такъв ), получаваш честитка с минимум 3 или 4 вида лекарства за купуване. Още по-лошо ако е детето ти.

В голям хипермаркет може да ти се наложи да чакаш повече от 10 минути за касата само при откриване или новогодишни празници. В аптеката почти винаги чакаш.

Когато едно лекарство не подейства на теб или детето ти, ти не разбираш защо, но ти дават ново да пробваш.

Няма да говоря за реформи, лекарски проблеми или здравословни такива. Просто искам да кажа, че сме се превърнали в роби на лекарствата. Или поне голяма част от нас. Хомеопатии, билки, бабини рецепти – да, помагат, но не е това въпросът. Не отричам напълно лекарствата, тъй като понякога са наистина необходими. Но понякога, не винаги.

Няма да се учудя ако в повечето български семейства има повече лекарства, от колкото книги.

Ето един пример : грипни епидемии винаги е имало и ванаги ще има. Но паниката, която се насажда последните години я е нямало преди. И това не е само у нас. Конспирация? Не бих употребил тази дума, но е факт. Едни от малкото търговски обекти, които напук на кризи не само, че не се затварят, а се отварят нови и нови, това са аптеките.

Да го разбирам, като това, че ние сме адски болна държава, така ли?

Десетки сиропи, магически хапчета и фантастични бонбони – всеки ги е виждал. И ефектът какъв е? Пример : може ли един родител да ми каже, че прословутите “Марсианци”, струващи 30 лева ( по памет ), са помогнали на детето му?

Друг парадокс : един мисля, че ми се е случвало доктор да ми изпише лекарство, което активно се рекламира. За всичките казват, че не струват. Е, защо се рекламират тогава?

Преди години, на една приятелска сбира в София, половината комания коментираше ккакви лекарства пие за глава/нерви/разтроен стомах/безсъние и прочие. Никой не коментираше защо се е стигнало до тук и не желаеше и на йота да си променя начина си на живот. Тоест – да се протягаш всеки път към шкафчето със съблазнителната химия в бели/оранжеви/сини опаковки е много по-лесно, от колкото да премахнем причината за появата на тези ни проблеми?

И докато възрастните донякъде можем да борим например грипните синдроми ( голяма борба с обилно полято с чесън шкембе, то какво да правим за децата си? За най-елементарното нещо се втурваме към аптеката за да купим пет – шест вълшебни сиропчета, хапчета и спрейчета. И после си блъскаме главата защо пет месеца имат сополи, кашлят и стигат до болница. И въпреки това, следващият път отново посягаме към същите лекарства, без грам да се замислим, просто защото същият лекар ни е предписал същите лекарства.

Преди време един възрастен таксиметров шофьор направи на пух и прах цялата фармацефтична индустрия, като ми разказа как е започнал да лекува внучките си по старомодни начини, без химия. И как дъщеря му гледала и не можела да повярва, че например запушеният нос се лекува с дишане на вряла вода и сода бикарбонат, а не с капки и спрейове за 10-20 лева. И как вместо 30 лева за пет вида лекарства за зачервено гърло, едната му внучка се оправила с вдишване на пари от карамелизирана захар. Стари, но златни, нали такава приказка имаше?

Пак казвам, не отричам лекарствата напълно, но категорично отричам да се превърна в техен роб. И да свикна с мисълта, че те са единственият път за здраво тяло, било то моето или още повече на детето ми. И да ми се казва, че комбинацията Вентолин/Ериус е панацеята, пък аз да имам същите симптоми и да съм на крака след два дни с греяно вино, няколко горещи бани и после препотяване. Да, ама дъщеря ми е на 3, а аз на 30.

Дали обявявам война на лекарствата? Не, разбира се. Даже търся да позлатя този, който е измислил Alka Zaltzer, че някои съботи, когато просто нямам зелев сок….Както и да е. Просто като родител изпитвам ужас от това, в което превръщам детето си – в роб на лекарстата. Безропотен роб. Е, няма да стане…

Не е от вчера желанието ми да ( се опитвам ) се получи нещо в кухнята, сготвено от мен. Поради някои особености, свързани с моя милост – като например желанието на молекулярно ниво на голям и удобен плот, както и голям набор от различни съдинки за различните съставки, музата ми бе едно непостоянно явление. И сега, в последната квартира, тя някак си разцъфва и се опитвам дамите на живота ми да са сити и доволни.

И тъй като реално започвам от ( почти ) нулата, разчитам на няколко златни рецептурника ( два от 1946-та година и “Сборник готварски рецепти за заведенията за обществено хранене на Балкантурист” от 1968г. ). Там, където химията в кухнята не е много на почит. Там, където нещата са простички, истински и вкусни. И в тази връзка ще си позволя да отделя малко електронно мастило върху някои малки нещица, които ми помагат да се насладя в максимална степен на това удоволствие – готвенето. Няма как да възпроизеда някои от буквите, които вече не съществуват, но ще запазя словоредът

За продуктите…

“Месото не трябва да бъде ни много ясно ( което е от болно животно ), ни много тъмно – червено, а среден, приятен, червен цвят. Тъмно-червения цвят е признак, че животното не е убито, а е умряло и запазило всичката си кръв. Доброкачественото месо трябва да бъде еластично и твърдо.”

“В някакъв съд да се налее вода и тури готварска сол, няколко лъжици. В този разтвор пресните яйца падат на дъното, а старите – изплават.”

“Картофите са добри, когато при разчупването са брашняни и с хубав бяло – снежен, или жълт цвят, покрити с жълтеникава кожица на ямички.”

“Млякото се разпознава дали е чисто или не по следният начин : взема се стоманена игла, която се изтрива добре. Иглата се натопява в млякото вертикално. Ако млякото е без вода, на върха на иглата остава капки мляко. Ако остане нищо, то млякото е смесено с други примеси.”

“Виното се познава като се пустне в него хапка бял хляб – ако е боядисано виното, хапката се боядисва.”

За готвенето…

“Когато се употребяват ароматизирани треви, трябва да се знае, че пресните ( магданоз, копър, джоджен ) се слегат в ястието, след като то е оттеглено от огъня. Вина, ракии и други алкохолни течности се прибяват в кипящото ястие преди оттеглянето му, за да може алкохолът да излети и да останат в ястието етеричните съставки, респ. специфичните вкусови и ароматни вещества.”

“Съвременната наука за хранене отрича запръжките и счита, че ястия приготвени по такава технология причиняват заболявания на стомаха. Вместо по-плътни ястия се получава клей ( каша ) вместо сос, а с това се нанася повече вреда, отколкото вкусово оформление на ястието. Известни са други начини, чрез които без промяна на основният вкус да се подобри гъстотата на ястието…

- за бели застройки се употребява засушено в слаба фурна до слабожълт цвят брашно. Чрез засушаването от него се извлича влагата, а останалите съставки на застройката запазват консистенцията, аромата и витаминността си. Засушеното брашко се разрежда със студена течност – вода, мляко, зеленчукова отвара, обезсмаслен бульон, и се прибава към почти готовото ястие."

- използва се още сурово ( прясно ) брашно, смесено с краве масло в съотношение 1 : 1. От сместта се правят топчета, които се слагат в хладилник да се стегнат и до употребата им се държат на хладко.”

“Останалите съставки, които служат за вкусово оформление на ястията, като лук, домати, червен пипер и пр., са по – действени, когато не са запържени, защото както витамините, така и етеричните масла се губят при продължителна топлинна обработка, като запържването.”

“Яйцата и млякото се готвят при ниска температура".

“Месото преди готвенето тябва леко да се запържва, ако искаме яденето да е вкусно. При приготовлението на добър бульон, месото трябва да се постави в студена вода, която бавно да възври и да ври на тих огън, до хубаво разваряване на месото.”

“При вареното на месо или боб, да не се поставя сода, защото тя унищожава повечето витамини.”

“За да се получи апетитно стимулиращ вкусов и аротамен букет, през време на готвенето трябва да се дозират внимателно както ароматизиращите, така и вкусовите подправки. По – добре е да се добави към готовото ястие някой вид от тях, ако не е достатъчен за някой сътрепезник, отколкото да се развали цялото ядене. Прекомерната употреба на подправки по – скоро може да влоши, отклокото да подобри качеството на храната.”

—————————————————————————————————————————-

Много малка част, но пък ако седна да изпиша всичко, ще трябва да пиша много страници. Все пак, това, което ми прави впечатляваща разлика със съвременните рецептурници е ограниченото използване на подправки – всичко е натурално. Не отричат олиото или дървеното масло ( = зехтин ), но предпочитат употребата на краве масло. Признавам, че яденето придобива съвсем друг вкус, дори и сравнено със зехтина. Изпълнението на всяка рецепта води до чисто ястие, което учудващо се получава много по-вкусно от това, приготвено, чрез добрите приятели подправките, прахчета и готови продукти. Старомодно? О да, спор няма, но на мен ми пука какво слагам в чиниите у нас. Най – малкото, защото освен вкусно, яденето трябва и да е полезно нали?

Не съм се отказал от идеята да сканирам първите две от книгите ( с оглед спазване на авторски права на третата – нея не мога ) и скоро ще се заема с това занятие, пък на който му е интересно, ще разбере от къде да си ги изтегли.

Настъпването на новата година е винаги момент, свързан с оптимизъм, пожелания за повече нещо-си и зле прикрит реализъм. В тази връзка….

Пожелавам Ви през новата година да сте здрави!

Здравето е нещо незначително когато си в юношеските години, нещо странно когато си млад, но когато станеш родител осъзнаваш, че то е много важен момент от живота. Бъдете здрави, Вие и Вашите семейства!

Пожелавам Ви късмет!

Нещо много важно! Тези на Титаник са се качили здрави, богати и щастливи, но са нямали късмет.

Пожелавам Ви хармония!

Животът ни е низ от несвързани помежду си нервни образувания. Редките моменти, когато ги няма, са озарени от слънчеви лъчи смях и радост. Затова нека намерите хармонията в себе си, хармонията с близките и хармонията с приятелите Ви.

Пожелавам Ви сила!

За тези моменти, когато дори и след бясно търсене не можете да намерите хармонията. За тези моменти, когато се отпускате пред неоновата светлина на монитора, на фона на тихата Ви любима музика или гушнали любимият човек. Сила, за да намерите хармонията, сила – за да не товарите тях с това, което тежи на Вас, а да им бъдете опора.

Пожелавам Ви страст!

Бъдете страстни! Когато огънят във Вас угасне, нищо няма да има значение. Не допускайте сивотата на калните тротоарни плочки в живота си! Каквото и да се случи, подклаждайте желанието във Вас да Ви има! Животът трябва да бъде страст, а не вие да му бъдете фон. Общувайте със страст, търсете новото със страст, правете любов със страст, пазете със страст.

Пожелавам Ви да сте будни!

Колкото и изтъркано да звучи клишето, че сме заспала нация, Вие бъдете будни! Оставете другите да спят, а Вие бъдете тези, които пеете под прозорците посред нощ, че животът си тече, а те го изпускат.

Търсете и градете!

Търсенето е символ на будният ум, а градежът е символ на мислещият. Пожелавам Ви никога да не се задоволявате с това, което имате и никога да не спирате да градите, защото животът е кратък, а изграденото – не!

Бъдете деца!

Колкото и да си мислите, притиснати от тежестта на годините си, че това е шапка, никога не забравяйте да си представите и една боа, и един слон…

Помнете…

че не зависи от мен или от други, това, което ще се случи на Вас.

Бъдете живи през новата година!

Цяла година пиша глупости из сурат тефтера и сега, в края реших да събера малко от тях за да видя какво ме е вълнувало през изминаващата 2010…

София е блокирана и за да не е само – парцалите почнаха сериозно да валят и тук. Вчера дъждове и огледални пътища при положителни температури, днес пак сняг и минус…После ми говорете, че това с глобалното затопляне и промените в климата било пълни глупост  -  “Без Бареков, Милен Цветков и Азис, цветното в телевизията стана по – малко” Само вестник “Труд” може да поднесе такава “тъжна” новина на читателите си   -   като за първи април от 10 минути имам 10 опита на NMap Xmas Scan да мине през Norton IS….    -    Pharaon&Cleopatra е далеч по – интересна засега от Caesar. Довечера може да бъде дълга нощ…   -   Иван Гарелов обмислял завръщане на екран с предаване стил “Джей Лено”…моля ви, недейте, моля ви…Иване, брате! Купи си вила в планината и недей да излизаш! Пред камината се прави на какъв си искаш, изтече ти времето   -  Добро утре петлета и честит празник!   -  I love the hole world, and all its sights and sounds, Boom De Ah Dah, Boom De Ah Dah, Boom De Ah Dah  -  “Дяволът е оптимист, ако си мисли, че може да направи хората по – лоши”. Карбовски, Отечествен фронт.  -  списание “Правен свят” вече нямало да обръща внимание само на правото, но например и на телевизионните сериали за юристи ( моля? ) и модните марки, които обличат адвокати ( ??? туш … ). За съжаление, това май ще е моментът, в който едно специализирано издание става ширпотреба…браво Радосвете, браво Радев.  -  Титулярният защитник на Гана е брат на титулярният защитник на Маншафта! Накъде отива скапаният футболен свят?!  -  по законът на Мърфи, през работната седмица ще бъде топло и слънчево, а почивните дни – не мога да видя паркинга пред нас от снежната пелена. Това е явно за да не харчим излишни пари събота и неделя по кафета и разходки.  -  хаха, честито – пътят до яслата е почти непроходим, а самата ясла не могат да я изринат, а млечната кухня не се знае дали ще отвори въобще. Хайде един ден домашна   -  много точно определение на положението в някои болници : “произвеждат се пациенти”…   -   мамка ви и отворени шофьори – двама идиоти даже и не ускориха, да не говорим за отбиване, когато зад тях се появи патрулен автомобил с включени сирени и буркани…После да не реват, че са идвали бавно колегите!   -   Коя е най – оборотната стока на дребно в Бургас и региона? Кирките, разбира се…  – Физическото посегателство срещу журналист колко по – различно престъпление е от това върху нежурналист? Набитият журналист и някои измислени герои веднага емнаха, че манталитета у нас бил такъв, че сме били овча нация (?!), журналистите били масово малтретирани и прочие. Хайде моля, защо не ревнахте така като бият полицаите например?  -  Скъпи общинари в Русе – градът на стоте улични езера! Знам, че не Ви интересува, но улиците на градът ни са невероятно непроходими и техниката за почистването им стои на топло вече трети ден. За тротоарите не коментирам, тъй като тях просто ги няма. Хайде да се вземете в ръце, а?  -  Навън въобще не вали като из ведно Хубавото е, че приятелят на адреналинката Яна си е купил камера, че да отморим очите малко…  -  преди малко столчето ми се пораздруса леко – на 5-ия етаж съм и лекото земетресение се усеща   -  За едни 400 милиона евро получаваш най – критикуваната телевизия у нас, не е зле… “Големият” журналист Бареков прави сериозно интервю с адреналинката Яна, в което последователно задава сериозни и морални въпроси “Има ли втора част? “ и “Има ли други мъже в продължението?”. Дъното е достигнато, но Барека продължава да копае…  – “..две жени с леко поведение и тежки досиета..” – полуграмотните драскачи в Стандарт за пореден пък се надскочиха…  -  след ЮАР, наред е Италия : девойка със звучната фамилия Минети ще се пробва за депутат. Да си вземе PR от ЮАР и ще има тандем Минети Мафани, който ще срути държавността от смях   -  в тази водна стихия навън има нещо много зимно, декемврийско, само, че не мога да се сетя какво…