Масата ще бъде достатъчно глупава да го прочете. Достатъчно необразована за да не знае какво да прави. Достатъчно наивна за да повярва в силата на личното джи-пи ( умни журналисти, моля, дефинирайте ми българската дума, която употребявате – джи пи? ). Но това не е само у нас. Масата се води по гайдата на хората, които могат да натиснат бутона “Публикувай”.

Криза?

Всеки ден има криза за нещо – я пари, я здраве, я секс, я работа. Всеки ден. Нищо ново. Светът е в криза от както се е генно самомодифицирал homo sapiens. Защото кризата е явление, при което “някой друг носи отговорност”. В повечето случаи това са масоните, евреите, банките, фармацевтичните компании, но не в това ми е мисълта. Какво е криза всъщност? Криза е когато един процес бива сериозно дестабилизиран, нещо като тънката зона между тежката телесна повреда и убийството – аха да е повреди необратимо жизнените процеси. Човешкият ум е ужасно трудно податлив на обучение, лесно податлив на падение и с диагноза “постоянна предпаника”. Паниката е това, което създава кризите, защото се касае за нещо трудно обяснимо за масата. Финансова криза – някой да може РЕАЛНО да обясни? Някой НЕ-икономист? Здравна криза – същото? Корупционна криза? ( тук даващите, които реват, че все им искат да не се обаждат…..я? тишина…). В наченките на кризата има няколко социални инструмента, които регулират податливостта на съставната единица на нацията към нефункционалност и една от тях е медията. За съжаление.

Грип по свинете или хората? Ако обичате…

Едно от първите неща, които в СЗО направиха, бе да приемат решение – от април 2009г., с което наричат “свинският грип” – “грипен вирус AH1N1”. И това е именно с цел да не се всява паника. Все едно казаха – “Моля, пишете само за свински грип.” И сега никой не може да каже защо е свински, но всички знаят че убива. Ефектът е масова психоза. Защото никой не знае за какво става въпрос – свинете ли са болни или хората?. Наложи се МЗ да разпространява плакати из лекарските кабинети с елементарни съвети за лична хигиена. Защо? От май месец СЗО съобщава за грипни случаи, за грипна епидемия, за грипен вирус. Не за свине. Свинете са в дъното на “Кауфланд”, предпоследният хладилник преди вратата за склада. В кабинета на личният ми лекар не виждам свине мамка му. Да ме извиняват приятелите ми журналисти, но техни колеги заливат огъня с бензин и даже не мога да си представя какво им минава през главите.

Лекарска грешка? 2,40 потребителска такса първо….

Нека да цитирам личната си лекарка, която е такава и на дъщеря ми, и въобще на почти цялата династия Ваневи от ….. нямам представа колко точно години. Много. От преди аз да имам грешката да бъда направен дори. Тя вчера ми каза следното : “Почти всяка година грипният вирус се изменя и има пандемия. Това не е от вчера, не е от днес. Така е всяка година. И заради това, всяка година става все по-зле. Положението с хората, не с грипа.” И какво се получа? Ето статуса на моят познат блогър Станислав Касчийски – “Качих се преди малко в рейса и се закашлях. Веднага се освободи доста място.” Сигурно и аз ако изпуша две кутии за една дълга вечер по заведенията сутринта ще кашлям….Образно. Уникална грешка на създаденото положение на лекарите е, че всеки от тях има огромен брой пациенти, които закона задължава да обслужва. В определено нормативно работно време, защото ако издава направление извън работното си време бива глобяван солено ( ФАКТ! ). И пред кабинета на всеки личен лекар има опашки, няма да давам асоциации с опашките отпреди определен брой години, от които въобще не ти се иска да ти се е разболявало детето или ти самият. В помещения с размер 3 на 3 стоят двадесет възрастни и петнадесет болни деца. Суперско!  И чакат доста. Личният лекар е все по-малко личен, и съвсем не лекар. Делиш го с неопределен брой други пациенти, според репутацията му, и пише повече време отколкото преглежда. Пак суперско! Предписание на МЗ : “Незабавно се обадете на личният си лекар при притеснение.” Отново суперско – кога да ме приеме? Другата сряда, след пет?

Сега ? Маски на лицата и по “моловете”…

И какво се получава? Неопределен брой нетрудоспособна сила баби поемат гледането на децата и собствениците на почасови детски занимални трият доволно ръце до запалване. Първата масова реакция е да се критикува как “болните деца се носят от родителите по публични деца и болните не си стоят у дома” и да се направи после именно същите. Тоест масовата реакция коренно се различава от масовата нагласа. Шизофренична ситуация – повечето журналисти търсят сензация в здравето на хората, повечето хора изпадат в неизследвани дълбини на пещерите на паниката, но инак лекарските кабинети са пълни с хора, които искат да се прегледат преди да отидат на дискотека или на някое друго сборище на дишащи организми. Медиите въртят “свинският грип” така сякаш става дума за жалките им работни места. Малко му трябва на народа за да достигне състояние, аналогично с троен оргазъм, но с обратен знак. И вместо да се стремят да не се случва, доста хора в незнанието си сипват, сипват, сипват, както казва една дружка.

Драги журналисти. В двадесет и първи век Вие сте хората, които трябва да формирате обществените нагласи. С малки изключения, Вие насаждате ПАНИКА. Драги лекари. Заклевайки се с клетвата на древният гръцки лекар, вие не следва да търгувате ( с известни изключения ) със здравето на хората. ПОМАГАЙТЕ ИМ! Драги люде и други придворни организми. МИСЛЕТЕ мамка му…Винаги нещо лошо дебне там нейде отвън. Ако всеки път си слагате маска да се предпазите ще се задушите….

Дай ми спокойствие, за да приема нещата, които не мога да променя.

Куража, да променя нещата, които не мога да приема.

И мъдростта да скрия телата на онези хора, които ми се наложи да убия днес.

Защото ме вбесиха.

И също така ми помогни да бъда внимателен с пръстите, които настъпвам днес.

Защото могат да се окажат свързани със Задника, който може да ми се наложи да

целувам утре.

Помогни ми да давам 100% от себе си в работата:

12% в понеделник

23% във вторник

40% в сряда

20% в четвъртък

5% в петък.

И ми помогни да запомня, че

когато имам наистина лош ден

и изглежда, че хората се опитват да ме вбесят.

Ще ми трябват само 42 мускула за да се намръщя.

И само 4 за да протегна средният си пръст

и да им кажа да го духат.

Амин!

Призрак. Това броди из българските свободи. Цифров призрак на ГДБОП и ДАНС. Призрак с обектив на камерите по улиците. Призрак на цензурата из медиите. Въобще – призрачна работа. Основното е, че има борба за свобода. Това е хубаво нещо. Оруел пише, че свободата е да можеш да кажеш, че две плюс две прави четири, останалото идва само. Само, че основните борци за свобода даже не могат да смятат май…

Очите на Големият Брат

През 1984-та*, тези очи те гледат от всеки ъгъл и винаги имаш чувството, че не се откъсват от теб. Явно много хора го усещат по същият начин и сега. Характерното е, че литературните герои знаят безусловно, че са следени непрекъснато, а при нас цари един страх да не те следят. Хората, които реално следва да се притесняват от присъствието на непрекъснато наблюдение в личният им живот си мълчат и си крадат. Хората, които са просто поредното картонче в прашните архиви на дирекция ГРАО, намират своето място в публичното пространство в борбата си…да останат анонимни. ?!?. Млади мъже и жени, които работят по магазини и номерирани кабинетчета, известни с активността си по facebook тестовете, се оплакват, че не искат очите на Големият Брат да ги следят. Кои сте ВИЕ, че да следят Вас? Потенциални жертви на улично насилие и престъпност? Тези очи могат да помогнат. Батальони от безименни адвокати и правозащитници се борят срещу подслушването и възможността да се извличат данни от интернет трафика им от страна на държавата. Кои сте ВИЕ, че някой да подслушва Вас? Масово хората считат, че свободата им е тяхно право, но нечие друго задължение. Същото важи и за сигурността. Това води след себе си един сериозен парадокс.

“Градивно” и гузно мълчание

Хубаво е човек да има мнение. Хубаво е той да го отстоява. Хубаво е да е критичен. Още по-хубаво е обаче като критикува нещо, да може да изтъкне по-добро. Последното е ахилесова пета на 99 процента от критиците. От много време в публичното пространство се чуват и четат гръмки слова против “следенето на невинните граждани” от страна на Голямата и Безконтролна Лоша Държава. Поредица от странни абсурди, което говори, че редящите тези слова нито са наясно с актуалната обстановка, нито са наясно с обстоятелството коя година сме. Тези думи се чуват и покрай спора за камерите на СКАТ в гр. Бургас. Да, те са частни – факт. Предоставят ли данни на полиция и организации? Да. За какво му е на господин Симеонов да следи бургазлии? Чакайте…сигурно има ново томче в безкрайната поредица за теорията на конспирацията, което просто не сме прочели и затова не знаем. Нямало табели, че конкретният район се контролира с видеозаписване – това е грешка и тя търпи санкция наистина. Но инициаторите на “протестите” не са завели дело срещу това, а срещу самите камери. Мотивировка? Мъглява и неясна като мараня рано сутрин в пролетен ден. И никой от критикуващите не предлага алтернатива. Не предлага да се опита по друг начин да се постигне целта на това, което критикува. Същото бе и когато се критикуваха промените в ЗСРС, сходни атаки имаше и когато се монтираше видеонаблюдението в София. С още по-голяма сила бе против предложението да има възможност да се ползват данни от интернет-трафика. Пояснявам – не да се следи, а да се използват данни от него. Дори и да не е било ясно формулирано или технически издържано, това е поправимо.

Познавам много интелигентни хора от всеки край на социалната многоъгълна структура, които са също против “безконтролното следене”. Но никой не може да дефинира и предложи алтернатива. Всеки претендира за свободата и сигурността си, но никой не се замисля защо когато те бъде осквернени нещо не се получава после. Защото винаги е лесно някой друг да ти бъде виновен.  Винаги е по-лесно да се обвиняват и атакуват неща, които действително не ни занимават. Да се псуват като заместител на необходимостта всеки да си гледа първо своята паница. Винаги времето е виновно, винаги световната конспирация, световната икономика, Държавата…

Свободна държава без силна държава няма как да има. Времето, когато Оруел е писал сред реките от алкохол и облаците тютюнев дим са отминали драги. Когато се борите за свобода и сигурност се замислете как може държавата да ви ги гарантира. Защото както плюете “намесата на държавата в личния ви живот”, така всяка вечер задоволявате воайорския си нагон с безкрайните reality формат предавания.

*Годината е от името на романа на Джордж Оруел, а не реалната година.

Снимка. Не е красиво нали? Това е нахапано дете от куче. Колко трябва да станат, за да се разкарат градските глутници и да не се притесняваме за нашите деца?

Много съм объркан как да започна. Преди дни едно куче изскочило от храстите пред Пантеона в Русе и е нападнало дъщеря ми, която си е играела на плочките. Добре, че съпругата ми и една приятелка са имали по-бързи реакции, че са предотвратили нещо лошо да се случи. Бях решил да седна да и опиша колко безумно “обичам” хората, благодарение на които тези животни са станали ужасно много и позволяват да се случват подобни неща, защитавайки бедните и гладни помияри. Но такива статии и публикации има много. Има много дискусии и коментари. Всеки опит логично да се обясни, че присъствието на тези псета между блоковете и дърветата в парка не е правилно бива посрещнат с едни жални вопли от псевдо-еколози, чиято функция в общественият строй е крайно неясна. Ето цитат от една много добра публикация при Мишо Кенаноф :

Накрая в заключение:
Безпризорните кучета нямат място на улицата. Те пренасят болести, цапат и има немалко случаи на агресивност и нападения срещу хора. Нямат място в града – точно както защитавам тезата хората да пазят природата. Всеки да си знае мястото. Градът е за хора, не за кучета. Ако толкова ви харесват бездомното куче пред блока – вземете си го вкъщи. Не забравяйте да му осигурите жилищна площ, да е обезпаразитено, с паспорт, да го разхождате с намордник и повод, да почиствате след него и да си платите общинската такса.

Цялата статия и интересните коментари тук: Блогът на Даниела и Михаил CC Лиценз

Дискусиите нямат край, както и нямат резултат. Водят след себе си само безумия, да ме извиняват природозащитниците. Защото е нужно да изясним и нещо друго – последниге защитават природата по документи, но най-активната част от тях защитават кучетата в градовете! Каква природа, какви пет лева? Нека бъда последователен – кучето е опитомен вълк от началото на каквото и да е homo. Тоест – кучето е ДОМАШНО животно, не улично. Когато едно домашно животно си създаде среда за живеене извън дома, то вече не е домашно, нали? Тоест – мястото му е сред природата, за да бъде напълно адекватно защитаването на неговите права. Каква полза има от нас то тук или ние от него? Хайде, уличните котки не нападат хора, повечето се грижат мазите да нямат гадинки, които да ни тормозят ( факт в последните три квартири ). И като резултат на това, че няма какво да се направи ( дали? ) за уличните кучета, се харчат едни невероятни пари за да се ваксинират, за да се обезпаразитяват, за да се хранят, транспортират, да се изграждат необходимите места, да се поддържа персонал ( и административен, и трудещ се ). А децата по домовете живеят в безумна нищета – и духовна, и финансова. Но за едно псе е по-лесно да се грижиш отколкото за едно дете, нали? И е по-лесно отколкото да се защитават изчезващи видове диви животни, поради загуба на естествената им среда в България, или плажовете, или планините, или реките…Жалка работа.

Лично за мен мястото на бездомните кучета е сред природата – щом няма кой да се грижи за тях, то те си имат място – животните живеят сред природата, а не между 206-ти и 207-ми блок, на детската площадка! Изразът “Правата на животните в града” е толкова изпразнен от съдържание, че съжалявам хората, които го изричат. Защо не докарат и вълци, мечки и елени из парковете, така да се адаптират и те? Екологията като наука, като дейност, като гражданско течение, е ориентирана към запазване и развиване на природата нали? Какво развиват кучкарите из градовете? “Приют за кучета” е нещо…гротеско. Всички бездомни хора ли са настанени из приюти, че за кирливите псета взехме да се грижим? Чудя се…дали, ако на някой висшестоящ му бъде нахапано или поне нападнато детето ( не го пожелавам в никакъв случай! ), няма да се промени неговата позиция? Ако псевдо-еколозите ми обяснят как “правата на кучетата” се спазват когато те разнасят мръсотия и болести, кошчетата за боклук се простират на квадратни метри, и нахапаните деца и хора стават все повече? А правата на хората? Лицемерието, с което се градят и поддържат тези … организации за защита на “градските бездомни животни” е гавра с нас самите. Неразбиране на обществените нужди и дори – мястото на всеки под това слънце.

Някои градове са решили проблемите по един или друг способ. За Пловдив го чух от няколко човека. Как те са могли, а другите не могат? Аз искам да няма глутници агресивни, мръсни и болни помияри, заради които да дебна дъщеря си къде ходи ( или дори аз самия ) из парковете и градините. Аз плащам данъци за да живея нормално, а те ми пречат. И атакуват без каквито и да е подстрекаващи действия мили еколози! Аз лично съм с вързани ръце да променя това статукво. Затова се надявам, че някой от хората, които ще се зачетат тук и от които зависи това, няма да иска да види в семейния си албум горната снимка с неговото дете….

Децата са дар. Трябва да ги ценим. Снимка: Виктория Ванева 2009

Това видях на стената в съблекалнята в яслата на дъщеря ми днес. Просто и ясно, достигащо до там, докъдето трябва – разума на родителите с точни и болезнени изводи. Реших да го споделя с Вас, защото много ми хареса и отразява начина, по който се стремя да възпитавам малката русокоса Ви. Още повече – радвам се, че дъщеря ми е там, ако следват тези съвети при възпитанието им. Най-важното според мен е да запомним, че ние се учим цял живот, няма как да знаем от раждането на първото ни дете как да го възпитаваме докрай. Затова съществуват поколенията – за да използваме опита на родителите ни за да градим наш, а не да го копираме. Като за последно – позволих си някой бележки в скоби. Приятно четене и си правете изводите за себе си

“Не ме разглезвайте. Знам много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Просто ви изпитвам. (Угаждането се заражда още в момента, в който даваме каквото поиска детето за да ни остави намира.)

Не се страхувайте да се строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще позволи да разбера какви са границите.(От “миличко” до шамарите границата е много малка. Аз съм се зарекъл никога да не посягам на детето си, докато може от устата ми да излизат думи. )

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликвам по-лесно ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се разстройвайте много, когато ви кажа “мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за това, което сте сторили.

Не вършете нещата вместо мен. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

Не обръщайте голямо внимание на “лошите ми навици”. Това само ще ме насърчи да продължавам.(Безкрайно по-лесно и резултатно е да се намери друго занимание за детето, отколкото да се стимулира чрез забрана. Работи.)

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре ако разговаряте с мен по-спокойно и насаме. ( Ако си мислите, че децата не знаят какво е унижението, безкрайно се лъжете. )

Не се опитвайте да обсъждате моето положение в разгара на кавгата. Слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър. (Това особено важи за бабите, които “анатемосват” на воля, без да съзнават колко ясно разбират децата.)

Не ми викайте постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух.(Затова растат “глухи” деца )

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит. ( Без да падне и да се удари едно дете, как ще разбере, че трябва да се пази? Пример просто.)

Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и съм почнал да търся информация някъде другаде.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме! ( Докато си мислим, че децата ни са малки, те всъщност растат, и докато се чудим как да ги възпитаваме – те са големи и сме изтървали влака.)

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъде ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се уча от модел, а не от критик.

И най-важното – обичам ви много, обичайте ме и вие!”

Първи учебен ден. Къде отивате драги мои? Снимка: актуално точка ком

Какъв ден е днес? Средата на началото на есента. Нещо друго? А да – дечурлигата тръгва по алеите на знанието за пореден път. И това отново поражда вълна от съвети кое не е в ред, кое трябвало да се изкорени като практика, заваляха “интелигентни” съвети на журналисти към родители, общо взето – нормалната доза груба истина за образованието. Нещо ново дами и господа няма ли има в репертоара? Нещо градивно например?

Проблеми? Kvi problemi we 6matki?

Май не разбират, че всички знаем за проблемите в образованието, и че те са далеч по гнусни от това, което циркулира из общественото пространство. Безобразието, безхаберието и бездарността в тази област достигат нови висини в търсенето на дъното. Хау, това ми хареса! На всички е ясно, че един от основните проблеми или бърлогата на злото се крие в ниските заплати. Безспорен факт. Това не можем да променим нали? Поне не аз, поне не сега, поне не сам. Друго? Учителите нищо не правили качествено, програмата била неправилна и нецелесъобразна, предметите – бледи останки на старото и качествено образование. Почти като изсъхнало и нагризано парче торта от първия 15.09, което откриваме при почистването за четиридесетия рожден ден. Сичкото ученик учи за фацебука, за вискито с фастъците, за свирките и получават невероятна школовка за бъдещи скатавки. Все полезни работи ще речеш. Неграмотност? Няма такова нещо! Настоящите ученици са толкова грамотни, че ние недодяланите старчоци просто не моем ги разбрем, дъ знаи6. BEL e nai-6ibano prekrasniq book za godinata i nai sme hapy kat go prekarame na cofito i pc-to. А мое и Иванка да гърми от дивидито, 6тот е кул!!!  Дебалачковци и трътли?  Няма такова нещо, молим ви се! Физическият спорт е издигнат в култ из основното, средното и висшиското образование! Това пръстите са уникално силни – кънтър страйка и WoW морят, черния дроб е пълен с всякакви алкохолни и други екстременти, ама държи щото се тренира нали, шкембето си е сладко и готино – като на Пантагрюел. Нищо, че се съмнявам някой ученик да ми каже кои са Гарнатюа и Пантагрюел. Дюнера и катмите са препоръчани от най-добрите диетолози като невероятно полезни за арабската ( или поне на арабските имигранти ) икономика, какво значение имат осемредовите задници на осмокласнички или страстните дръжки ( сиреч паласките де ) на десетокласника, дето варди на футболния отбор! Не за друго, ама само той не я скрива цялата! Та, за какви проблеми става дума? Образованието не е огледало на обществото, то е неговото начало. То е отражение на нашето желание да създадем образовано и интелигентно наследство. А ние? Явно не искаме достатъчно…

Позитивно

Трудно. Трудно може да се говори за позитивност пред черната дупка. Но не е невъзможно. Нека започнем с мълчанието, става ли? Когато се налага да жилим отровно с думи, хората от както свят светува се безгрешни стрелци. Когато се налага да ужилим за да порасне нещо…е, това е трудно. Градивната критика не се отдава всекиму. Може би и на мен не ми се отдава. Защо само се плюе глупостта и архаичността на преподаваните предмети в училищата? Защо никой не каже какво следва да се преподава? Какво следва да се измени и какво следва да се добави? Тук – там някой да повдигне въпрос за липсата на адекватност в литературата и разликата между класици и просто писатели и да попита защо някои автори въобще присъстват в учебниците, а други не? Защото, тъкмо както знанието, глупостта изисква поливане. Ако се полива с неактуални и неатрактивни глупотевини, то тогава какво да се пръкне? Има няколко много интересни лекция в TED именно за “актуалността” на образованието и за това как то повече взема, отколкото дава. То следва да бъде бързо изменяща се като съдържание единица, която да е в крак с развитието на обществото. До коя година свършва историята на България според учебниците? До коя година спира литературното творчество в нашата страна? Отразяват ли се каквито и да е биологични, химични или физични постижения след 1990г. в учебниците? Защо се плюе за корумпираността на учителите, когато всеки дава пари за частни уроци? Кучето със салам бие ли се? След навършването на 7-годишна възраст образованието на детето не престава да е грижа на родителите, напротив. Защо родителите изпускат юздите на възпитанието с оправданието, че средата разваля. Тази среда от извънземни ли се формира? И техните родители сигурно. С мълчание или размити обвинения дотук само можем да я докараме. На родителските срещи всички са мили и любезни, а по кафетата сипят попържни като баби от най-изпадналата от еволюцията махала. Защо учителите са виновни само, но това е само като няма учител наблизо? Иначе с тях сме близки, че може и да потрябват да уредим чавето за тройка по математика, че не знае две и нула колко е. Защо част от учителите продължават да третират децата като напаст и да им даряват отвращение към образованието? Нима това не се случва в друго училище с техните собствени деца?

Плюенето като национален спорт носи само много слюнка по стъклото на колата. Другият шофьор често даже и не разбира. Говоренето и действието. Тези две неща могат да променят нещо. Нашите деца не престават да бъдат наша грижа дори и когато са на ясла, детска градина, училище или университет. Или просто е по-лесно училището да носи отговорността?

Честит първи учебен ден на всички учащи!

Снимка: Светла Енчева “Неуютен блог”

Легенди се носят за нервите, простотията и нетолерантността при чакането на опашка – дали в енергото, дали за водата, дали в хипермаркета. Голяма част от легендите са си брутална действителност, част не. Част от легендите не важат навсякъде. Ето какво видях днес и вчера…

Каса на еОН България. Достатъчен брой хора, поне 20, в едно недотам широко помещение. Касата една за ток, другите – за данъци, парно и прочие. Биологичен състав на опашката – пенсионери, млади, на средна възраст, етническа принадлежност – различна. За пореден път видях две неща, за които искам да пиша от известно време. Пълна толерантност и търпение. Няма ги блъсканиците, ругатните, прережданията, скандалите, нервите. Опс, почти пълна – имаше пенсионери. Те май си живеят по опашките. И изтраяха по пет минути преди да почнат да ръсят глупости и обиди към касиерката. Останалите стояхме чинно и си чакаме – затова е опашка. Мъже в предпенсионна възраст с приличен костюм, пъпчив младеж с музиката в ушите, инвалид с патерица, ром ( циганин де, ром е напитка ) с прилично облекло, жена с една торба книги. Всичко чака тихо да му дойде реда. НО! Бабичките и дядовците отровиха за пореден път всичко. Значи може всички да са се научили да спазват реда и да приемат, че за нещата, които не зависят от тях на момента, няма смисъл да се хабят нерви. А и когато всички са подготвени с номера си и пари, става още по-бързо. Организирани, спокойни и учтиви хора. НО! Пенсионерите си ровеха по пет минути из дисагите чак като стигнат до касата, спореха и се обясняваха, все едно касиерката е майката на собственика на Е-ОН. Останах много доволно изненадан от масовото поведение – явно прословутите опашки от преди години, където беше наистина ад заради хората, са останалите там, където им е мястото – в миналото. Но пенсионерите така и не мога да ги разбера – една начервосана съученичка на Дарвин така бясно изблъска двама други, че те чак онемяха! И те ми били онеправданите? Така ли го показват?

Същото ми добро впечатление напоследък се затвърждава и по големите магазини – случвало ми се е да съм само с един или два продукта на опашката, и хората ме пускат да мина, защото са с пълни каручки с багаж. Благодаря им и аз го правя същото. Елементарно възпитание и уважение. Силно намаляха “аграрните” ( да ме прощават хората от село, не визирам тях ) елементи, но никъде не са се отървали от тях напълно. Поздравяването на клиента на касата е всеобщо задължение, а масово хората почват и да отвърщат и да пожелават лека работа. Хората, които постоянно плюят гнусната ти българщине, пропаднала линия на поведение, отблъскващ манталитет и всеобщ егоизъм, не ги ли виждат тези работи? Или просто е по-лесно да сме черни, че по навик така…Както и преди съм писал – обликът на една държава са нейните граждани, а не правителства и прочие. Както ние се държим, така и ще се държат с нас.

Злобата от предишни години, масовото недоволство заради самото недоволство остават някъде назад. Злобата ражда злоба и това е все по-силно осъзнато. Дори и в София, където тези неща са ме побърквали и изкарвали извън нерви, става все по-масово. За един ден на няколко пъти установих, че нормализирането на отношенията на подобни масови места е факт и там. Извинявам се софиянци, но отношението между хората в София е доста проблемен елемент, знаете си го, и не са виновни само неродените на Попа.

Въобще…нещата влизат в релси. Ако четеш масовите медии или гледаш такива телевизии, рядко ще разбереш за някакво подобрение, а не е така. Според мен все по-малко българи в България могат да бъдат отъждествявани с Бай Ганьо. Повишава се културата, уважението, толерантността. За всеки причините са различни, но ефекта е всеобщ и лично аз го усещам. Като се държим един с друг като хората, може и хора да станем

Еволюция. Нали така се казваше, когато един биологичен вид се променя вследствие заобикалящата го среда през годините/вековете? Когато опитът учи и биологичната единица се нагажда за да оцелее. Когато попива заобикалящият свят и го анализира по свой почин. Е, в следващите редове ще има доста по-съкратен отрязък от време – няма да са векове, а години. Няколко години. 20 години да бъда точен. Какво ме вълнува в тези някакви си двадесет години?

Избирам си три неща и питам четирима интелигентни и трезво мислещи люде, които са родени през почти еднакъв интервал през тези 20 години ( единият и малко отгоре  ). Идеята ми е, чрез техните думи да видим как са изминали тези години, как тези толкова…различни неща са оказали влияние. Три неща, които имат различна стойност през различни години за различни хора. Избирам следните три фактора, които според мен са валидни за българската еволюция през тези 20 години – Държавна Сигурност, книгите и Интернет. Защо тях? Комунистическата тайна полиция съществува след 1989г. само в мислите и словата на редица журналисти и блогъри, които не знаят коя година сме, обичат конспирациите, а и винаги е хубаво да има някой голям, таен и лош, с който да плашиш публиката. Натякването постоянно на ДС като фактор през 2009 година говори на мен единствено за това, колко им се иска на някои хора това да е вярно и тя да съществува за да оправдае материалите им. За 60-годишните, ДС е присъствала в огромен период от животът им, но за четиримата по-долу? Книгите са…като онзи елексир на силата от приказките, който се оказва чиста вода, но влияе много силно. От тях всеки може да гребе с пълни шепи знание, идеи, поведение, тъга, радост…Книгите са извор, пиенето от който няма силата да отнема нещо, а само дарява. Дава това, което четящият търси. През годините книгите у нас изживяха една тежка клинична смърт, от която ми се струва, че излизат вече. Но как го виждат другите? Интернет. От осанна до разпни го. Синоним на свободата и на заробването. Свързван с неспирният технологичен бум и стремеж за развитие, и със почти всички съвременни злини. Само венерически болести май не се предават по него, ама и това не е сигурно. Интернет се появи у нас, тъкмо когато една ера си отиде. Как го виждат нашите четирима герои това? Смятам, че донякъде тези три неща синтезират промените, засегнали ни през последните години – неувяхващите кълнове на злобата и конспирацията ( ДС ), вечния поток на знанието ( книгите ) и плаца, на който ще марширува бъдещето ( Интернет ). Дано съм малко прав.

Тихомир Димитров, писател ( разказвач на истории )  и блогър, http://asktisho.wordpress.com/

ДС: Комунизмът свърши, когато бях четвърти клас. При все това Държавна сигурност не ми се отрази по никакъв начин. Нито преди, нито след промените. Семейството ми също не пострада. Нямахме връзки с властта, баща ми дори не беше член на комуниситческата партия, но това не му пречеше да работи като началник в завод и да разказва вицове за Тодор Живков пред комшията, за който със сигурност се знаеше, че е от лошите доносници. Не ни изпратиха в концлагер, напротив – изпратиха родителите ми на работа в чужбина срещу прилична заплата в долари и след честно спечелен конкурс. Така изкарах детството си в Африка и пропуснах част от "зрелия социализъм". Плюс голяма част от параноята, свързана с тайните му служби. Предстоеше ми да се запозная с тях на много по-късен етап, при това – лично, когато се влюбих в дъщерята на един от бившите началници в едно от известните бивши управления. Срещнах високо интелигентен човек, за когото до ден днешен съвестта не ми позволява да кажа нищо лошо, макар "опасността" да му стана зет отдавна вече да е в миналото. Човекът не беше от най-приказливите и това, мисля, е разбираемо.

Така че не успях да науча нищо за службите от източника, пък и нямах особено желание. Избягвах деликатно темата по начина, по който хората в дома на обесения избягват да говорят за разни въжета. Пък и задълбаването в недостатъците от миналото ми се струват, меко казано, непродуктивни. Вместо да се чуди как да запази безплатното здравеопазване и качественото образование от онова време, почти всеки журналист, политик, че и блогър халюцинира агенти на ДС. Едва ли съществува държава без служби за сигурност и едва ли има тълпа, която да не се депресира от липсата на "хляб и зрелища". Всеки обаче има право на избор и докато аз избирам все още да бъда част от точно тази държава, то категорично отказвам да бъда част от нейната тълпа. И темата за ДС продължава да ми бъде силно безинтересна…
Което не може да се каже за книгите. Винаги съм обичал да чета книги, а отскоро дори взех да ги пиша. Горд автор съм на два издадени романа, в момента пиша трети, а на визитката ми най-лицемерно се мъдри думичката "писател". Което мисля да сменя с "разказвач на истории", защото това, дефакто, е истината. Обожавам да разказвам истории, а хората обожават някой да им разказва истории. С тази мисия съм се нагърбил аз, лично. Плюс още няколко милиона българи. Различаваме се единствено по технологичния процес на самото "разказване". Добрите истории трябва да се споделят с максимално количество хора. Ако тръгна да пия ракия с всичките си читатали, обаче, ще стана алкохолик. Затова издавам книги и ги публикувам в интернет.
Вярвам в бъдещето на книгите, вярвам и в бъдещето на интернет. При мен двете вървят ръка за ръка. Интернет е чудесен начин историята ми да стигне до повече хора. Никога досега връзката читател-писател не е била толкова пряка, бърза и най-важното: интерактивна. Затваряш последната страничка на томчето и веднага можеш да изпратиш имейл до автора, за да го напсуваш, че ти е изгубил времето, да му кажеш "браво" или да му посочиш някой съществен недостатък в сюжета. Всичко това е просто страхотно!
Някои хора упорито продължават да твърдят, че заради Интернет книгите ще престанат да съществуват. Същото се говореше при появата на радиото и телевизията. А когато компютрите станаха масово достъпни, хартията в офисите уж трябваше да изчезне. Да, ама се умножи, защото взехме да разпечатваме всеки по-важен имейл…
Така че аз вярвам в бъдещето на книгата. Тя отдавна е престанала да служи като носител на текст. Дори една дискета върши повече работа в това отношение. Книгата е вещ с емоционална, колекционерска, бутикова и антикварна стойност. Освен това носи някои удобства. Няма да ме разбере само този, който не си е изтървал лаптопа върху пода на банята след продължително заседяване на тоалетната чиния, което обикновено завършва със силно схванати колене и сериозни нарушения във вестибуларния апарат…

Росен Босев, журналист, вестник “Капитал”:

1) Честно да кажа, допреди няколко години, темата за ДС ми беше изключително досадна – имах чувството, че става дума за неща, които отдавна са минали и просто е тема, която идва на дневен ред, когато няма какво друго да се каже. В последствие обаче, през работата ми разбрах, колко много съм бъркал. ДС играе своята роля на прехода – това не може да се отрече. Не, не мисля, че службите са давали кой знае какви знания и умения на служители и сътрудниците си. Чел съм много документи на ДС и смело да кажа, че глупостите преобладават (естествено, тези глупости са обърквали човешки съдби). Това което вкарва ДС в прехода е мрежите, които тя създава – приятелски кръгове, познанства. В последствие тези познанства, развивани в условията на конспирация продължават да съществуват. Наши момчета се издигат, попадат на правилното място в правилното време. Всички щяхме отдавна да сме забравили ДС, ако преходът се беше състоял – пълната прозрачност беше единственият начин, темата да се изчерпа и всички съмнения и подозрения да изчезнат. Всеки трябваше да има достъп и сам да прави преценка дали агентът Х наистина е правил лошо на хората или е симулирал работа. Защото агентурната принадлежност не те прави автоматично лош човек. И обратното. И уви, никога няма да разберем истината. Унищожените досиета са много, а осветяването закъсня достатъчно много, за да има някакъв смисъл от него. Лично на мен, ДС ми помогна да разбера времена, които познавам бегло.

2)За книгите
Интернет не уби книгите, както си мислех, нито пък ги замести. Не мога да чета на компютър повече от 10-15 листа, не става и на лаптоп. Купувам си книги всеки месец, имам специално време за тях. Ако компютърът ме натоварва по някакъв начин – книгите по-скоро ме зареждат и ми дават спокойствие.
Конкретно за литературата – мисля, че интернет промени начина на писане. Език, стил и тематика са по-близки до нас.
Конкретно за България – нямам съмнения, че промените след 10 стимулираха качественото писане. Падна цензурата, изчезнаха (почти) назначените писатели.
3)Интернет
Чудил съм се как би изглеждал интернет в България, ако комунизмът беше останал. Или щеше да има местна алтернатива, която да е толкова неудобна за използване и ретроградна или щеше да има достъп, който да е толкова филтриран, че да е на практика неизползваем.
Според мен интернет промени хората в България. Първият си мейл направих през 1996-7 г. и стана връзка с външния свят. Тогава активно се занимавах с алпинизъм и лесно намирах съмишленици „навън“, крояхме планове. Беше нещо като първи урок по космополитност.
Конкретно за обществото – ако преходът не се случи, то интернет показа, че хората могат да мислят по друг начин. Говоря за българската блогосфера, за протестите на природозащитниците, организирани онлайн, различните каузи (до колко има смисъл от тях е друг въпрос).

Ганчо Русев, социолог, блогър, част от Свежия екип http://www.ganspace.blogspot.com/

1. ДС. Честно да ти кажа всичко, което знам за „мистичната” държавна сигурност е това, което съм слушал по новините, документални и други предавания, вестниците и пр. Личен досег с ДС под една или друга форма не съм имал. В семейството ми не знам да са имали вземане-даване, нито са ми разказвали нещо на тази тематика. Ето защо не мога да ти кажа нищо по въпроса.

2. Книгите. Ех, книгите. Те изиграха важна роля в живота ми и все още са съществена част от значимите в личен план събития. За книгите накратко бих ти казал, че няма по-добро средство за развитие на въображението, обогатяване на речника и отчасти развиване на определен тип мислене. Лично аз обаче все повече оставям настрана художествената литература. По-голям фен съм на научната, „псевдо научаната”, документалната и т.н. литература, защото както казва един мой преподавател: „Романите се четат, защото предлагат един готов, завършен, подреден свят, където съвременният объркан и несигурен човек намира утеха, да го наречем” – цитатът е по памет. Затова напоследък не ми харесва да чета измисленият свят или сюжет на авторите – това си е тяхното въображение, техният свят, който всеки от нас интерпретира по определен начин. Аз искам сам да си създавам този въображаем свят извън рамките на даден автор. Такива мити работи…

3. Интернет. За мен интернет винаги е бил символ на свобода и комуникация. И докато комуникация може да се интерпретира по-едностранчиво, то като казвам символ на свобода имам предвид свобода в един по-широк смисъл – от свобода в шаблонния смисъл на думата, до свобода разбирана като форма на изразяване, начин да постигнеш или направиш нещо и т.н. А за достъпа до огромно количество информация мисля, че няма смисъл да споменавам – всеки средностатистически интернет потребител се възползва от това благо всеки ден. В крайна сметка, нека не забравяме, че интернет е просто поредния начин на комуникация и среда за развитие на определен тип дейности. Той не е нищо повече. Хубаво е да го помним.

Станислав Касчийски, блогър, www.bsskg.wordpress.com и www.horata.eu

Познат блогър веднъж каза, че сме били поколение на телевизията. Всъщност моето поколение сме тези, които имаха шанса за нормално детство с фунийки, лапаци и фантазии и същевременно успяхме да открием и да се развием тъкмо навреме за Интернет. Не малко хора извличат от Интернет доста ползи, но често мрежата ни отнема много ценно време. Лично аз неведнъж съм стоял по над 12 часа пред компютъра.
Може би затова се смята, че не се четат толкова книги напоследък, но редовно се изненадвам колко много от познатите ми го правят. Вярно, някой четат гейм фантастики, други за мафията, момичетата четат разни безинтересни ми книжки, но почти всички четат.Съвсем наскоро чух теорията, че мутризацията била на мода като начин да се отрече комунизма – един вид не четем, защото едно време това се е смятало за хубаво.
Другото,което чувам през последните десетина години е история, която скоро ще се превърне в мит, за хората с куфарчета. Бившите ДС агенти получили по куфарче с някой друг милион и продължили да управляват страната. За някой от тях може да прочетете в книгите за мутри, други може да видите в града си, трети просто на парламентарната трибуна. Не знам каква е истината, чувал съм различни неща за наш’то ФБР-важно било в кой отдел е работел другаря, какво е правел и т.н., ама всички историци имали досие, ама времето било такова. Ако обаче срамът сам не ги е спрял досега няма и кой да ги спре.

Това е. Малко дългичко се получи, за което моля да ме извините, но се надявам, че е било приятно и интересно за четене. Може да не са трите фундаментални точки на прехода, но са три много често употребявани понятия, тоест те имат някакво влияние. Моля чувствайте се свободни както винаги, да коментирате и да дадете Вашето мнение!

Специално написано след покана от Цвета Дано не я разочаровам….

Съществуват, дълбоко вкоренени и подклаждани удобно, няколко безсмислени ( или пък не? ) противопоставяния из населяващият кътчето ни балканска земя хомо сапиенс. Селянин или гражданин, шофьор или пешеходец виновен, жена домакиня – мъж с бира и мач, и прочие и прочие…Нека да поясня моята позиция – подобни “противопоставяния” съществуват единствено ако бъде допуснато тяхното съществуване, или по юридически – “ако е можел и е бил длъжен да предвиди настъпващите вредоносни последици той е бил длъжен да ги предотврати”. И за трите примера съм писал, но тук ще доразвия за това колко губят жените като не умеят да стимулират правилно мъжете за да са пълноценни. И, да – това мога да го напиша ( и сигурно ще ) и с разменени роли, но не и в настоящият контекст.

Митът “Къщната работа е женска работа”

Ами защо? Къщата е обща нали или? Тогава какъв може да е проблемът, че младата и сексапилна съпруга/приятелка чисти, пере, мие и готви, а “силната” половинка поощрява с нежни приплясвания по бузите на дупето й? Никакъв. Вината се дели поравно – щом жената търпи такъв мъж – заслужила си го е, щом мъжът е възприел такова положение у дома си – заслужил си го е. Няма мит. Аз съм член на MythBusters!

Стимулиране и разбиране

Безспорно аз приемам за взаимоотношенията между мъж и жена, че се градят на липсата на необходимост от обясняване като гаджета в детската градина. Ако мъжът не може да усети вятъра на настроението на жена си или тя не може да предположи начин да го поощри – халал ви на комуникацията! Грижата за дома след известно време на съвместно съжителство се превръща по мои наблюдения в най-сериозният повод за сръдни и тихички недоволства. Някак си след нанасянето едно до друго на гримовете и хавлиените чорапи това се получава – един свят, в който трябва да има диалог, а не премълчаване.

Та, понеже тук мъжът е … неправилно обвиняван като виновник за недотам високият статус на жената – домакиня, нека обвиним жената. Нека, мили дами, да Ви е ясно, че мъжете на работа, на стадиона, на маса в бирарията, на родителска среща се държат като Мъже, а единственото място където маската следва да бъде свалена е именно след като си подпре чорапите на стената у дома. В един дом не бива да има доминираща фигура, но според дължимият резултат, единият трябва да поеме инициативата. В случаят – жената. Това, че мъжът Ви не се сеща, че може да помогне с тези типично “женски” работи си е изцяло Ваша вина, че такъв мъж сте си взели.

Ето няколко малки, учудващо простички и крайно ефективни женски оръжия. Действат

Отметка: Моля, мили и скъпи дами, не възприемайте долните редове като опит да се изказвам като ментор! Говоря от личен опит и наблюдение. Говоря, защото ми е чудно как толкова двойки мълчат за това. Говоря, защото жената не е създадена за домакиня, както и мъжът не е създаден за ракия и салата пред новините.

Стимулиране: Отговорност: мъжете обичаме да носим. Тухли, кашони, мебели, на бира, на ядене. Отговорност. Това ни кара да се чувстваме мъже. Поощрявайте един мъж да помага и да бъде съпричастен в домашният живот, като не забравяйте да споменавате и да го хвалите, че отговорността за чистият и подреден дом е и негова.

Стимулиране: Секс: нещо много просто. Сексът е двигателят на един дом, докато комуникацията е горивото. Колкото и гориво да сипвате, като Ви е развален двигателя никъде няма да стигнете. Използвайте секса за да привлечете вниманието му – фантазията и изпълнението оставям на Вас. Не може да не го знаете, щом събота сутрин ни събуждате със страстен “случаен” секс и “случайно” след това казвате, че отивате на разходка по магазините с приятелки. И не е нужно да се прилага вечно, просто привлича вниманието върху тази дейност.

Стимулиране: Оценка:  това според мен е основният проблем на хората, не само у “презряната” България – оценяването на другите. Как искате един мъж да се старае в каквото и да е, като не получава насрещна оценка? Човек се ражда и умира далавераджия, затова трябва да бъде поощряван. А егото е създадено на семинар от учителите по биология и психология именно с тази цел. Как един мъж да поиска отново да простре, като Вие даже не сте забелязали предните три пъти? Негово задължение е като част от този дом, да, но нищо няма да Ви се случи ако му кажете една добра дума. Научете го да борави с прототипа на совалката – пералнята, и го похвалете за това. Кагато го оставите с прахосмукачката и мопата да изчисти, като се върнете го похвалете, а недейте да му избождате тънко очите с онази прашинка зад телевизора.

Стимулиране: Търпимост: нека да сме наясно  – мъжете сме изключително интелигентни същества ( като Вас ), но сме си малко тапири. Трябва постоянство. Не 6 години, защото тогава просто ни оставате на близката поляна и това е. Трябва ни време за да осмислим и възприемем новите неща. Жените освен да поощрявате, хич не можете и да чакате. Средностатистическият мъж свързва обвързването с редовен и безплатен секс, студена бира и готова салата и изпрани и изгладени панталони. Ваша грижа е да го убедите, че не е точно това. Ваша и на приятелите и на родителите му разбира се, но той не става с тях сутрин….

Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…

Настоящето – вестници, списания и блогове

Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…

Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.

Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…

Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…

Интернет

е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!

И?

Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.

Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?