- Ииии? Как беше? – попита нетърпеливо Роко малко след като се върнах от Истанбул.
- Беше ужасно.
- Ама как ужасно, нали по телефона каза, че си влюбена?
- Казах. А после трябваше да се върна. – троснах се аз.
- А баклава донесе ли ми?
- Донесох ти – образно казано. Купих ти специално, но я изядох по пътя.

Роко се нацупи и взе да разглежда снимките. Докато ровех из чантата си, за да извадя някакви сувенири, купени набързо пред синята джамия, на дъното открих няколко фъстъка, изпаднали от локума, и нишки пишмание. И изведнъж ми стана адски гадно, че съм изяла баклавата на Роко.

- Ставай! – изкомандвах с тон, нетърпящ възражение.
- Къде бе, не съм си разгледала снимките!
- За баклава.

Следващият автобус ни заведе обратно в Истанбул.

Започвам със серия изключително семпли принтове, които обещават, че косата ще се върне. Не знам доколко дерматолозите са съгласни, но слоугънът удря право в десятката: It’ll come back. 1, 2, 3, 4.

Направо от Бразилия: малки деца с големи идеи. Все едно в рекламните агенции и без друго не работят предимно деца.

Един спот с типично холандско чувство за хумор и добро използване на влиянието на контраста. Клипчето някак не показва напълно, че холандците стават все по-умни, но ни развеселиха, затова сме склонни да им се доверим.

Обичам такива прости реклами. Не че не обичам излишната помпозност, но е хубаво посланието да пристигне до аудиорията си без да шуми излишно.

Модата се върти, използвай Dreft и след 20 години пак ще можеш да носиш същите панталони. Любимият прах за пране на хората, които не обичат да изхвърлят.

Ето два симпатични клипа, които залагат на измислена болест – PFT (pre-flight tension или напрежение преди полет) и предлагат лек за това състояние: летището в Сидни. Според мен с болестите шега не бива, но в конкретния случай проблемът с организирането на всяко едно пътуване е илюстриран доста добре и внушението си върши работата.

Нормално е всеки от нас да се чуди как да издои дъгата и Skittles ни навират очевидния отговор в лицето: нужен е жираф, естествено! Клипът идва от SapientNitro – Русия, но следва една от тенденциите, които забелязвам напоследък в американските реклами, а именно: да се инкорпорират безумни количества сюрреализъм.

И един персонаж, без който сезонът нямаше да е същият: Джъстин Бийбър в епизод на сериала “Къде са ми пъпките”.

Банковите услуги по правило се рекламират с обещания за вълнуващо настояще и осигурено бъдеще. Този клип на UBank не прави изключение, но бяга от традиционните банкови визии. Как да не си направиш депозит в банка, която ти обещава Холивуд в краката ти?!

Сутринта ме завари с една много разтревожена Роко и пръста й, вдлъбнат в звънеца на входната ми врата.

- Изгубих го. Никъде не мога да го намеря! – проплака тя, влитайки у нас.

Включих машината за кафе и извадих от камерата кутия сладолед.

- Търсих навсякъде, разбираш ли – няма и следа от него! Не знам какво ще правя сега…

- Успокой се,  не е страшно. – отвърнах аз, неспособна да вникна в сериозността на липсващото вдъхновение на Роко. – Работиш скапана работа, взимаш скапана заплата, живееш в скапан град, нищо почти никога не се случва… За какво толкова ти е това вдъхновение?

- Защото без него съм същата като всички!

- И какво ако си mainstream, не е болка за умиране.

- Абе ти полудя ли? – очите на бившата вдъхновена добиха размерите на средно-големи палачинки.

- Полудях. Още като изгубих собственото си вдъхновение.

После двете изядохме по един сладолед в мълчание, сложихме си удобни обувки и излязохме да си търсим вдъхновението. Все някъде трябваше да е.