Стефан Василев

ACTAvizm vs. INDUSTrializm*

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sat, 11 Feb 2012 08:04:00 PST

Днес е ден за протести срещу АСТА в Европа. и по света.
В повече от 150 града на Стария континент (и по малко от 10 отатък Атлантика) хората протестират срещу възможността на властите да криминализират консумирането на авторски произведения от интернет пространството и съответно да наложат контрол и цензура, които този акт ще упражни върху потребителите на интернет.

Всъщност хората протестират предимно срещу ограничаване на свободата да гледат, слушат, споделят и ползват произведения на изкуството, културата и технологиите, които в момента могат да консумират това абсолютно безплатно. .

А споразумението АСТА има за цел да постави в някакви рамки, използването и споделянето на авторски произведения в интернет, като защитава носителите на авторски права. Но както често се случва, повечето актове на властта стигнали за одобрение от парламентарните трибуни са в подкрепа на корпоративни интереси.
В случая с АСТА правата, които биват защитени са не толкова на самите автори на произведения, колкото интересите на притежателите на тези права - продуцентите и издателите на авторските произведения.

Всичко е усложнено, защото бизнеса с изкуство е една сложна комбинация от талант за творчество, бизнес находчивост и капитал, където за всеки компонент отговаря отделна страна, която не може да постигне резултати без наличието на другите два компонента.
Знаем, че в този бизнес самите автори на произведения често биват ограбвани от издателите и продуцентите, които всъщност просто правят своята част от бизнеса - да направят първичния авторски продукт продаваем.

Работата на творците е да създават произведения на техния талант и те често не разбират нищо от бизнес или пък нямат нужните капитали за да го осъществят.
Онези с капиталите пък изобщо не се интересуват кой какво твори, стига то да донесе допълнителен капитал за тях. А по средата стоят тези, на които работата им е на намерят таланти, които искат да станат популярни и да намерят капитали, които искат да бъдат умножени с цел публикуването на авторските произведения и така таланта да излезе на бял свят. Тази система работи откакто има търговия и от момента, в който хората разберат, че изкуството може да бъде не само хоби.

Този бизнес се превърна във вид "мека" индустрия и се разви успоредно с Индустриализацията в останалите сфери на обществения живот - производство, търговия, обществени услуги и държавно управление. Слагам главна буква на думата Индустриализация, защото вярвам, че именно тя убива човека и неговите умения и именно това ще бъде причината света да се преустрои към нова социално-икономическа система, където акцента ще бъде върху думата социално и по-малко върху икономическа.
Индустриализацията е онази степен на навлизане на парите в нашия живот, при която, това какво правиш губи своя смисъл, защото единствената му оценка се изразява в пари.

По отношение на Индустриализация на изкуството искам да обобщя процеса с няколко стъпки:

Изкуството е резултата от развитието на таланта у човек, който успее да намери го в себе си
В началото този талант е просто хоби, което човек упражнява за да изрази своите най-съкровени виждания относно света, напук на битовизма, в който е принуден да оцелява.
Ако това изкуство има успех сред близкото му обкръжение, човек добива смелост да замени мизерната работа, с която си изкарва прехраната (и която често му пречи да твори) като развие своя талант на по-високо ниво с помощта на търговията и продажбите на своите произведения.
За да осъществи това, той трябва да се свърже с издател и да му отдаде правата за популяризиране на предмета на неговото изкуство.
Така той продава своя продукт срещу пари, с които се надява да преживява от тук нататък.
Но изкуството е специфична форма на връх на човешкия талант, която идва не когато човек пожелае, а когато е в най-подходящо настроение да я възбуди и развие. И така в условията на икономическа зависимост, човек е принуден да "твори" на сила, а често това изкривява резултата.
На този етап на развитие на изкуството, то е зависимо и подвластно на парите. Т.е. то се прави заради тях самите. А когато таланта е роден не от порива на сърцето а от джоба, той се стопява в невзрачни форми.
Издателите от своя страна имат за цел да помогнат на авторите да прескочат тази ключова точка на развитие, до степен в която автора ще е достатъчно обезпечен финансово, че да не мисли за изкуството си като източник на пари, в противен случай те ще си загубят "златната гъска".
Когато автора достигне ниво на икономическа независимост, при която неговите пари и известност сами правят пари, тогава той отново може да започне да твори със сърце, а не с портфейл.
но единици са тези, които не се поддават на парите и успеят да се върнат към естествената форма на вътрешното им Аз (То)

Днешните протести на обществото са основани на запазване на статуквото на свобода на общуването и споделянето на продуктите на тази индустрия. Но те имат една по-значима функция - борбата срещу Индустриализацията е естествената реакция на обществото за увеличаване на стойността на човешкия интелект, пред непоклатимата сила на парите.
А свободата в интернет е инструмента, с който хората се борят с тази индустриализация по естествен начин. Това с което тази свобода подпомага творческия процес и авторите е, че обезсмисля издаването на физически носители, които могат да се търгуват срещу пари и така капитала да генерира капитал. Сега артистите са принудени да се върнат отново на сцената, където очи в очи да споделят своят талант с своите почитатели и така да скъсят дистанцията между твореца и потребителя. А в YOUTUBE ще се намират все повече записи на фенове от концерти, от колкото клипове копирани от DVD.

*INDUSTRY - произлиза от английското В ПРАХТА и в случая е особено актуално в контекстна на това, какво причинява индустрията на производството

Родопски чешми и автобусни спирки

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Thu, 15 Dec 2011 13:15:00 PST

Родопска чешма с кът за отдих

Когато пътувате из Източните Родопи не може да не Ви направи впечатление многобройните крайпътни чешмички и автобусни спирки, всяка от които индивидуално проектирана и изградена с любов от създателя й.
Вероятно това е някаква особеност на битието, която за слава на местното население е с градивен характер, за разлика от други частни на страната...

Не го бях обсъждал с местните, въпреки че често пътувам натам по работа, но това клипче ми обясни нещата.

Снимката по-горе, която направих е по пътя от Златоград към Неделино и представлява "комплекс" от чешма с кът за отдих с пейки.
Очевидно проекта е осъществен с по-скромни средства от човек с по-ограничени възможности. Пейките са различни - явно донесени от другаде, а навеса е направен от покрив на стар руски автомобил. Съдейки по аеродинамиката предполагам, че е Жигула 1200S или нещо такова. Въпреки скромното изпълнение, се забелязва личния принос на автора и се усеща любовта, която твореца е вложил в този проект.

От клипчето става ясно, че изграждането на чешми е чест за всеки родопчанин и се прави със същия патос, както това да оставиш поколения след себе си.

Но пътувайки из Родопите със сигурност ще се натъкнете и на недоразумения като на долната снимка , които въпреки всичко са гордост за техния създател.

Спирка на автобус в Родопите

На горната снимка виждаме спирка на автобус, на която има монтирана въртяща се врата, която има за цел да контролира големия трафик на хора на спирката. В същото време спирката се намира на кръстопът, където близкото село е на 500-1000 мт от нея.

Обичам да пътувам из Източните Родопи. Жалко, че е все по работа!

Цените в IKEA

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 06 Nov 2011 13:42:00 PST

Възмутително!

Курса Леа/Лев е 4.4/1
Ценовата разлика е повече от 80%

Избрах прозиволна стока, преди да ида на място там.
Резултата - просто няма да отида там!!!

Аз ще гласувам

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Thu, 20 Oct 2011 14:34:00 PDT

В България не сме дорасли да избираме лидери.

И лидерите тук не са дорасли да поемат отговорността да управляват.

За да направиш добър избор, трябва да имаш добър пример. Да си убеден в правотата на избора си и да си сигурен, че няма да те подведат.

За да управляваш добре, трябва да имаш добър пример. Да си убеден, че си на прав път и да си сигурен че няма да се подведеш.

И избирателите в България и управляващите страдаме от един и същ недостатък – роби сме на битовизма си. А това е най-първата фаза на цивилизационно развитие след осъзнаването на индивида като личност. На този си етап, в стремежа си да задоволим първичните си нужди от хляб, дом, семейство и чест, ние не можем да преминем към следващата стъпка на социалното си развитие – грижа за ближния и изграждане на общество. Общество, което да се развива не от индивидуални успехи ами от обществено отговорни политики.

На този етап нито избирателите са достойни да дадат своя вот, нито лидерите които кандидатстват за него са достойни да го оправдаят. Защото и двете страни се водят предимно от стремеж към лично облагодетелстване.

НО АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ!!!

Ще гласувам, въпреки че пиша това.

Ще гласувам за идеите, за които винаги съм гласувал.

Ще гласувам въпреки да знам, че лидерите да са недорасли да ги изповядват.

Ще гласувам защото вярвам, че един ден идеята ще води не само избирателя, но и лидера.

Ще гласувам защото не искам да бъда роб.

Изображение: http://www.samizbiram.bg/

Твърде екологично

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 07 Oct 2011 11:08:00 PDT

Днес закарах една служебна кола на технически преглед (нямаше кой друг), която е фабрично на метан. Модела на Фолксваген CADDY ECO FUEL.

Разбира се техническия преглед се състоеше само от тестване на спирачките (без ръчната) и измерване на изгорелите газове. Последните години тези параметри са важна част от протокола за прегледа и няма как да бъдат заобиколени, като например преглед на светлинно-сигналната уредба. Оказа се обаче, че сервизите за технически прегледи са настроени да тестват бензинови, и дизелови двигатели, евентуално на пропан бутан. Параметрите, които са заложени като допустими норми на СО2, Азот, въглерод, и други газове са в граници от някакъв минимум до определения максимум.

А както знаем при горенето на природен газ единственото, което се отделя е СО2 и вода и останалите газове съвсем отсъстват или са с показатели, колкото съдържа всмукания въздух в двигателя необходим за процеса на горене.

Разбира се по настоящите правила не може да съществува положение, при което показателите са по-ниски от минималните!?!?!

И се оказва, че минаването на преглед на такива автомобили се оказва непреодолим проблем.

Да, ама не!

В България намираме решение на всеки проблем, за да продължим да си пием ракията. Докараха една друга кола на бензин, пъхнаха и датчика от зад и така свършихме работа.

Така, че ако мислите за природата – купете си ЕКО автомобил, а ако не искате да Ви гледат като извънземно, въобще не се занимавайте да опазвате околната среда.

Снимка: http://www.volkswagen.bg/

Поетики 2011 - впечатленя

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 28 Aug 2011 13:27:00 PDT

Вчера посетих небезизвестния (вече) поетичен фестивал„Поетики” и задоволих любопитството си да почувствам атмосферата на тайнствения свят на поетите.

За съжаление изключая хипарската обстановка не можах да усетя точната среда, която би трябвало да отговори на въпроса „Какво вдъхновява един поет?”, което беше до някъде целта на посещението ми там.

Причината за разочарованието ми бе не толкова атмосферата, колкото факта че организацията на мероприятието бе твърде припряна, да се получи някакво събитие и не достатъчно „освободена” за да отпусне хората да излеят душите си.

На такова мероприятие е нормално да присъстват хора с по-разкрепостено мислене и нямам предвид просто откачалки, ами хора на които сериалите по bTV не са им достатъчни да задоволят културно-емоционалните си потребности.

Е разбира се мнозинството от публиката беше дошла не толкова да слуша поезия, колкото да поседне на тревата с бира в ръка и в сладки разговори с приятели. Поезията и музиката беше само фон. На този фон водещия и организатор на събитието отчаяно се опитваше да привлече вниманието на по-задните „трибуни” като обявяваше предстоящите изпълнения с характерния патос на спортен коментатор.

Времето беше идеално за провеждането на събитието, въпреки че ранния час на начало едва ли бе достатъчно подходящ предвид 30-градусовата жега, но програмата трябвало да свърши до 22:00, когато хората си лягали и не може да се вдига шум - нищо че събитието беше в парка а най-близките блокове бяха отвъд Цариградско шосе, което вероятно вдига много повече шум от каквато и да е музика.

Аз пропуснах жегата, и дойдох на фестивала с моята половинка и две бири в ръка, които спомогнаха за допълване на поетичното ми настроение.

Тревата беше мека и дори не съжалих, че не си взехме одеялце. Седнахме по-назад, от където се чуваше добре, и бе по-разредено.

Организацията на звука беше добра и акустиката от околните дървета помагаше да се съсредоточа върху поезията, въпреки че около мен хората говореха за всичко случило се през деня им, както на тях така и на децата и тъщите им…

В общи линии, ми хареса идеята на фестивала, мястото на провеждане и възможността човек да послуша най-съкровените мисли и чувства, лично от хората, които са ги написали.

Но както вече споменах организацията на фестивала ми се стори припряна, не само поради „разпиляната” публика, за която бирите, мастиката и тревата бяха по-важната причина да са там, отколкото самата поезия и всъщност водещия полагаше повече усилия да привлече внимание, отколкото да представи следващия автор.

Основната причина, която измести положителното ми настроение в страни, бе че фестивала се водеше уж международен, а в същото време чуждестранните автори бяха представени само като „загрявка” и по скоро подгряваха събитието в по-ранните часове. Дори водещия няколкократно спомена, че същинската част на фестивала настъпва, едва когато българските автори започнат да рецитират и в последствие участват в съревнование за гласовете на публиката.

Това доста ме подразни и ми напомни други подобни мероприятия, в които участието на чуждестранни изпълнители е само проформа, за да може да се обяви събитието като „международно”. Съжалявам да кажа, че този факт ме подразни достатъчно та да загубя интерес да остана до края.

Имаше и още една причина да бързам да се прибера и тя бе – телятеле със скариди, които в компанията на младо вино завършиха вечерта подобаващо.

И понеже порочно избрах плътските удоволствия, наместо културното обогатяване, няма дакоментирам поезията, която огласяше парка снощи, а само ще добавя няколко снимки:

Рожден ден с изпълнения на Дени и Евгени част 2

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sat, 23 Jul 2011 15:18:00 PDT

Изпълнения на на Деница Георгиева (известна от Мюзик айдъл) и Евгени Желязков - китара на един прекрасен рожден ден - продължение на предишната част

Звука е слаб, така че увеличете на макс. и по възможност слушайте със слушалки

"Alone"

"Bang-Bang" с акорди от "Nothing else matters"

"Toxic" в хубав микс с "Billie Jean"

"Damn your eyes"

Ако извлека още нещо от фотото, ще го кача в Youtube канала ми,

Рожден ден с Дени и Евгени

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sat, 23 Jul 2011 07:28:00 PDT

Снощи имах удоволствието да присъствам на рожден ден на Семи, където се насладих на прекрасна музика в изпълнение на Деница Георгиева (известна от Мюзик айдъл) и Евгени Желязков - китара.

Използвам случая да поздравя рожденничката с празника и също така организатора на купона Пламен за добрата организация.

Без много думи оставям музиката да говори...

Звука е слаб така че увеличете на макс. и по възможност слушайте със слушалки

Summer time

The wicked game - една велика песен

Crazy

Georgia

Следва продължение с още парчета...

Enjoy great music - be happy and live worthy!

„Характерите” на Чавдар Начев

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 15 Jul 2011 00:27:00 PDT

Изложба в галерия за алтернативно изкуство Алтерего

"Ева" и "Адам"

Вчера присъствах на откриването на първата самостоятелна изложба на моят приятел Чавдар Начев в една от галериите в културен дом Средец на ул. Кра кра 2А.

Галерията е малка и е реализиран проект на фондация Алтернатива в изкуството, която подпомага развитието на таланти включително и такива с психически и физически проблеми.

Разбира се Чавдар няма нито психически, нито физически проблеми, въпреки странния си стил на рисуване и първоначалното впечатление от картините му пресъздават добре Алтернативното му его се представя добре в тази малка галерия. Стила на Чавдар е уникален по своему, както на всеки художник и създава силен ефект върху зрителя, което е основния смисъл на изкуството

Картините притежават стил, който би подсилил атмосферата около тях, както на домашна обстановка със съвременно излъчване, така и в модерен офис обитаван от млади хора с характер. Творбите се предлагат на нормални цени за млад автор започващи от 150лв.

Изложбата е ще може да се види поне още две седмици в галерия Алтерего на ул. Кра кра 2А.

Желая успех на автора и галерията!

Ето малко снимки от събитието и картините.

"На прозореца" и "Бягство"

От дясно на ляво: "Танц" "Цигара" "Пропадане" "Семейство" "Адам и Ева

"Цигара"

"Танц"

"Секс"

"Адам и Ева"

"Леда и лебеда"

Малката галерия

"Мислителя"

Има ли средна класа в България (коментар на анкета в в.Дневник)

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 03 Jun 2011 15:36:00 PDT

Смятам, че към 2011 година в Българи започва да се оформя средна класа хора.
Критериите, които за мен подкрепят тезата са, че все повече хора вече не се задоволяват само с това да са нахранени и облечени, да са на топло и сигурно и да не се страхуват че утре някой ще ги прати наистина някъде "на топло".

За мен средната класа са хората, които търсят бъдещето за себе си и децата си изразено не в пари, коли и тези три работи, ами в образование, издигане в обществото и лично извисяване.
В България нивото на образование е много ниско, дори и частното и все повече хора негодуват от това. Което показва, че все пак ги е грижа!
До скоро в политиката се влизаше само за да се налапат, колкото могат защото това ни че завещано от комунизма, а сега вече (след като са се налапали), политиците биха се радвали да срещнат одобрението на хората и медиите, а се надявам и някой ден да видим политици, които работят така че да се чувстват горди от свършеното...

Така, че аз вярвам че през 2011 г. в БГ вече има средна класа. Дано скоро се развие и висша класа хора, надарени със способности да водят останалите към светли бъднини.

Резултатите от анкетата тук

Нощта на музеите и галериите 2011

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 15 May 2011 08:45:00 PDT

Отвъд преяждането и препиването, характерно за уикедните по тези ширини, снощи се проведе Нощ на музеите и галериите, която си бяхме наумили да уважим.
След дълго протакване, най-вече поради трудното оттегляне от масата и блудкавите филми по ТВ-то, най-после излязохме навън и усетихме свежестта на пролетната нощ.

Тъй-като преяждането си каза своето, имахме нужда от разходка, пък и предвид хубавата вечер оставихме колата да почива и взехме подземния влак.

За съжаление часът вече беше след 9 и вече бяхме изпуснали почти всички планирани мероприятия по музеите, и галериите, които предварително бях набелязал от програмата на събитието и някои покани във ФБ.

Въпреки това разходката ни се отрази добре, което всъщност бе и целта на мероприятието.
Очевидно не само ние смятахме така, защото центъра на града бе пълен с хора. Никога не бях виждал толкова паркирали коли около Ал.Невски след 21:30 часа, а имаше и автобуси...

По улиците и парковете гъмжеше от хора (повечето с бира в ръка), някои се прибираха, други едва сега излизаха (от някой ресторант) но атмосферата бе приятна. Това което ми се въртеше в главата бе "ние май ставаме нормална страна"

Аз не обичам организираните мероприятия - онези които казват на хората какво да правят, кога и как. Създава се кампания от рода ДНЕС Е ДЕН НА ПОЧИСТВАНЕ НА еди кой си парк, и всички го чистят. А през останалото време го цапат. Или както е в нощта на музеите всички отиват на музей, защото така са им казали, а през останалата част от годината дори не се сещат за това какво има в музея.
Въпреки това сега виждам че такива събития са полезни за обществото.
Полезни са за хората - те участват в събитие, коте едва ли друг път ще видят. освен това прекарват една хубава вечер (или ден)
Полезни са за институциите - най-вече стават известни с дейността си.
полезни са за бизнеса - който се възползва всячески от факта, че повече хора се превръщат в потенциали клиенти.

Миналата нощ посетихме само една галерия и три музея:
Галерия Кредо Бонум (Credo Bonum), където имаше инсталация на снимки, скици и видео на тема забраните в обществото ни - или как това ни пречи да се развиваме свободно.
Там имате възможност да споделите мнение на тема "В името на..." по проект на фотографи от различни страни, които снимат характерни образи и тяхното послание написано на лист хартия.

Музей на Иван Вазов - където изпуснахме литературните четения, но с интерес разгледахме музея консервиран в автентичен вид, вклячително и препарираното куче на литературния патриарх.

Музей на Яворов - страхотна къща - отвън, но вътре е окаяно. прави впечатление изключително стръмната вита стълба, по която бяха наредени свещи за целта на Нощта на музеите и това придаваше още по-злокобен вид на вътрешността на сградата. Настоящето състояние на музея подхожда и до някъде допълва представата за по-скромния начин на живот на Яворов.

По време на разходката в търсене на подходящ бар за нощно кафе по ирландски, се натъкнахме на досега непознат за мен музей

Къща музей на Никола Вапцаров - този дом се намира на последния 4-ти етаж на кооперация от тридесетте години на ъгъла на ул. Хан Аспарух и ул. Ангел Кънчев. открихме я случайно минавайки от там. Добре осветен вход - широко отворен подканващ да посетим музея, който е на последния етаж, и изкачването до там си е направо премеждие. Но вътре всичко е съвсем прясно реставрирано и по-скоро прилича на дом подготвен за продажба на нови собственици с произход отвъд океана. Прясно изцикленото дюшеме, новобоядисаните стени и тавани, лакираните маси и столове не създават атмосферата на къща музей на поет геройски починал преди 70 години, нито пък свежия вид на апартамента не създава впечатление, че е бил обитаван от огняр. Но пък разказите на уредниците в музея са достатъчно цветни и изграждат картинката от революционното обкръжение и местообитание на поета.
Имахме щастието в Нощта на музеите там да присъстват предишната уредничка на музея Катя Зографова, която понастоящем е директор на Националния литературен музей и новите уредници на музея, които освен отношението им към историята са музиканти и със сигурност ще обогатят музейната обстановка с прекрасна музика. Имахме щастието да послушаме малко пиано и цигулка и въпреки, че беше вече след 11 съседите не извикаха полиция. Сигурно са свикнали.
Ако посетите музея на Вапцаров в София непременно идете на терасата - струва си...

Вечерта беше топла, красива, с голяма Луна и без вятър - само за разходка. И в Люлин да живеехме пак щяхме пеша да се приберем.

Беше прекрасна нощ на музеи, галерии, разходки, бавни питиета, поезия и още...

Попара - невероятна музика от сърцето и душата

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 06 May 2011 15:44:00 PDT

Точно след като студентите от НХА показаха своите дрехи от хартия в рамките на Sofia paper art fest тази вечер, за коeто бях акредитиран от моята половинка да отразя, имах щастието да чуя концерт на ПОПАРА.

Невероятни звуци, хармонизирани в една странна музика, с удивителен ефект върху публиката.
Слушайте!

Тези момчета не знам от къде изкарват тези звуци, нито от къде им идва идеята да правят музика така, но са страхотни.

Sofia paper art fest 2011

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 06 May 2011 15:02:00 PDT

Снимки и видео от ревюто на облекла от хартия създадени от студенти от НХА.
София, 06.05.2011

Ето и дефилето на артистите и техните модели

По късно ПОПАРА разцепиха въздуха със своите уникални изпълнения.

Triumph Inspiration Award – Bulgaria 2011

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Tue, 19 Apr 2011 17:57:00 PDT

Конкурс на Триумф за млади дизайнери от НХА и НБУ.

От 2008 година световно известната фирма Триумф стимулира млади дизайнери да провокират своята фантазия, като предоставя възможност на студенти от водещи университети да реализират свой модел в реално производство.

Тази година шоуто в България има особена тежест, тъй като победителя от миналата година е българин – младия дизайнер Николай Божилов, който през последните години обра ред награди на конкурси в страната. Неговия модел „Морфологии” бе представен на шоуто тази година, заедно с разработените вече търговски модели, които ще се предлагат в отбрани магазини на Триумф по света.

По тази причина таз годишния конкурс в България мина при много по-голям интерес, както в медиите, така и в средите на академичната общност, занимаваща се с мода.

За мен конкурса бе от особен интерес, тъй-като имах удоволствието да партнирам в вдъхновяването на един от моделите, не само по идейна линия но и по лична такава.

Но в обзора на събитието няма да допускам пристрастия и ще представя събитието през обектива на камерата и погледа ми.

Спектакъла се проведе в Военния клуб, който като че ли е най-подходящото място за целта и бе на ниво. И като организация, и от към съдържание.

Обръщам внимание, че събитието по същество представлява ревю на дамско бельо и приканвам по-чувствителните читатели от мъжки пол да се подготвят психически предварително за да не се получават неудобни ситуации…

Шоуто бе подгрято от изпълнение на танцова група в подходящо облекло и хореография, която бързо настрои публиката за нещо интересно по-натам.

Водещият добре изпълни функциите си, без да допусне никакви „конфузиии” и без да се извинява за недостатъците на живото предаване, каквито сме свикнали да чуваме от родните телевизионни продукции. Все пак тази продукция бе организирана от водеща световна фирма в областта на модата и наистина бе на световно ниво.

Конкурсната част започна с 1-2 стандартни модела, които като че не направиха особено впечатление, но всеки следващ дизайнер, предоставяше на присъстващите в залата чувството че човешкото въображение е безгранично.

Богинята Змия – която владее мъжете, както преди 3600 години в древна Гърция,

Венера, със символа на женствеността.

Парад на суетата

Модела Кураж – който символизиращ стремежа на жените към върховете.

Малката Лотитка също не бе подмината – популярна тема за бельо…

Особен отзвук получи модела Корона, който отново поставя царствена функция на жената в съвременния свят.

Имаше разбира се и още много други модели, чиито концепции за съжаление не можах да запомня, но със сигурност имат достойнства

А големия победител, който ще представи България на световния финал в Берлин е модела с малките цветчета и големите „плещи”, който не можах да разбера какво представя, но за това пък изглежда добре.

Кратък видео колаж от събитието може да кача утре.

Също така утре ще споделя вълненията около модела, в чието създаване участвах предимно косвено, но пък ми отвори очите за това как се създава от нищо - нещо.

На Сестрица

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 18 Feb 2011 11:56:00 PST

Бъди честита рожденничка,
В годината на заека.
Постигна щастието си сега,
Имаш две прекрасни деца.

От тук натам те чака света
Да покажеш своята душа.
Започни с мъжа от дясната страна,
И открий колко малка е твойта снага.

В живота си ще откриеш нови неща,
Които да вълнуват твоята душа.
Ще пътуваш, ще познаеш света,
Бъди честита рожденничка.

How did my Soul end up here?

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 06 Feb 2011 06:36:00 PST

I decided to write this article in English, because I found out that in English my thoughts are coming out in a bit different way, than in my native language.
I consider English as my second mother language, despite that my mother has nothing to do with it. However the text may not be as perfect as it would be, if it was so. Therefore I beg the native English readers and those who are not so native, but consider themselves as experts in English grammar to excuse my French (I mean to discard eventual imperfect expressions)

So, the topic is “How did my Soul end up here?” and (un)naturally, to find the answer to this question I’ll have to look for it much deeper in my Soul.
I’ve come to this question after reading an article, about the immortality of the Soul according to the White brotherhood. No, not those White bros with the high hoods on their heads. The people beyond this link, are followers of a holy white haired man who preached to love each other and to know ourselves.
Well I’m not real fanatic about their view on the “reason of life”, but it occurred to me that the Soul may actually be ever lasting indeed. According to the WB the Soul never dies and “jumps” from one body to another after death. The theory of reincarnation is among many religions, although the most popular of them preach that only one son of God has reached it.
There are some reasons in the theory that every Soul lives many lifes and this way the human population grows bigger, but how can we explain the enormous multiplying of the humanity in specific times in history?

Check out this graph.

Illustration: www.global-warming-truth.com

The human population growth for the last 100 years is significant. Up till 20th century it is quite stable. For 200 years it doubles, but after the industrial (r)evolution it doubles for only 50 years and than after 1950’s it triples for less than a half century. Further the expectations are for more stable growth, but who knows…
It could be explained the growth after the World wars to be due to the need of rebirth of the humanity and compensating the lost lives. And also the development of the industrial era could be the reason to bring on the planet more workforces. But if we look at the structure of the population growth, we see that after the wars and in the industrial boom the population increases mostly in the developing counties – while in the industrialized it is quite stable. Well the wars were held mostly in the developed countries and the industry needs people around it. So why to hell the people get “reborn” mostly in the most miserable places on Earth?
In my country the most breeding group of people is the one that is at the lowest stage of human development and it’s the same in Africa, Asia, South America and USA as well. And even Europe.

The people who have less worth in their life, have more children. Why is that?
Is it because they are not educated and don’t know how to control their breeding?
Is it because the lives that they bring to this world are easy to be lost?
Or it is because the people in the developed countries are too busy and too responsible to have more kids.
Here is how it works. It is a lifecycle. A scheduled pattern of human development. The life itself is a transition from one condition to another. From poor to rich. From stupid to clever. From not knowing to become famous.
The most people get reborn in the poor countries or regions so that they migrate to some more developed place and eventually to create something after their death. Something else except children. So, the Souls of the death from the developed world should get reborn in the third world in order to make their lives better.
However this should be the normal pattern. BUT…

In present days most of the poor people get born in the mud and dye in it, leaving only children that are doomed to the same. And many children dye and get reborn… This way more and more Souls come out from the dead seeking for a new body to be born in and to make use of their knowledge. But since the reborn does not remember it Soul’s previous live and if it can not get the needed education to reach this knowledge, the human remains just as statistical number on this planet.

So in order to get to know the world better, we must go deep in out mind and beyond it to the heart of our Soul.

To be continued...

Как да прекратим договор с мобилния си оператор

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sat, 22 Jan 2011 08:59:00 PST

Сигурно се е случвало на всички да имат проблеми с прекратяване на договор с мобилните оператори.
Дали защото смятате, че оператора ви мами или пък някой е успял да ви пробута „най-изгодния” тарифен план с подарък най-новия и най-ненужен апарат, а вие без да сте се замисляли за стария си договор, сте подписали с ускорено дишане и изплезен език новото съглашателство за робство.
По-късно ще разберете, че колкото и да опитвате да прекратите стария си договор представителя н оператора със служебна усмивка винаги ще ви намери причина да не стане на момента, а по-късно, когато Вие няма да сте на разположение – зает с други проблеми от съвремието.
Един ден ще се окаже че управителя го няма, друг път софтуера няма да има връзка с главния терминал на оператора. Трети пък ще ви трябва кръщелното на баба ви за да докажете, че сте нейна наследница, а тя ви е завещала важни документи свързани с края на света…
Всъщност начина да прекратите договора е като си платите оставащите сметки до края на договора. Обаче това не може да стане веднага, а ще трябва пак да дойдете в офиса и да си платите последната такса. А пък има голяма вероятност, като дойдете „последния път”, да се окаже че сте закъснели с няколко часа и ЧЕСТИТО! – сдобили сте се с нов договор за една година.

Накрая най-вероятно или ще си хвърлите телефона в някоя река или ако той ви е подарък от близък човек, ще извадите сим картата и ще я изгорите в ритуална атмосфера.

Ето какъв е най-лесния начин да поставите край на този неравноправен:

СПРЕТЕ ДА СИ ПЛАЩАТЕ СМЕТКИТЕ!!!!!!!!!

Няма нищо страшно в това. Първо ще Ви пуснат няколко напомняния. После ще ви спрат обажданията. После ще анулират картата Ви. После ще получите писмо, че имате неустойка, която всъщност е в размер на оставащите ви абонаментни вноски до края на договора. А най-хубавото е, че след като са минали няколко месеца от както картата ви е спряна, забравена или дори номера даден на някой друг, договора всъщност не съществува и е отдавна прекратен. А сметката ви вече е сложена в папка „Сметки за отписване” и е малко преди да бъде сложена в папка „За съд”.
Но някъде до към 6-тия месец идете си я платете, защото след тая папка има друга папка...

Сега си отговарям на въпроса който толкова ме мъчеше преди двайсет години
„защо американците се оплакват от телефонния си оператор и наричаха телефонните компании fucking thieves” аз се чудех какво толкова се оплакват, като си имаха избор от ТРИ различни телефонни оператора (тогава още нямаше мобилни мрежи, та дори и интернет). Тогава ние си имахме само БТК и тя бе 100% държавна. Боже! Те ако знаеха какво е ТОПЛОФИКАЦИЯ, или пък КАНАЛ1!

Каква ирония!!! Това за което някога мечтаехме, сега ни преследва в реалността.

Хора, тази публикация не е агитация за анархизация на тази нация. Напротив гражданите трябва да спазваме правилата на този свят.
Не може да не си плащаме парното, защото смятаме че ТОПЛОФИКАЦИЯ ни ограбва. Защото дори това да е истина, ние трябва да уважаваме тази полу-държавна институция, в която акционери са всички абонати и всички граждани на страната. Видяхте ли как с лека ръка прибраха папките „за съд” и ги обявиха от другата страна на финансовия баланс. И всъщност милионите, които дължаха недобросъвестните абонати бяха платени от нас – техните съседи.

Не може да не си плащаме данъците, защото смятаме че правителството си купува яхти с парите ни или пък, че не трябва да храним депутатите с кебапчета. Та нали за да имаме осветление и чистота по улиците, да има къде да учат децата ни и да ни пазят ченгетата – о, не това беше лош пример. Знаете какво имам предвид – държавата е наша и ние ни нямаме друга. Всъщност – Държавата това сме ние.

Мобилните оператори са друга приказка. Още преди двадесет години го знаех, но не го разбирах до сега.

Снимка: http://www.xotspot.com/

"Не бой се Бойко, аз ще те пазя"

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Tue, 30 Nov 2010 06:20:00 PST

София, 30.11.10, 14:30 часа

Изявление на улично куче, пред денонощен магазин за кафе, цигари и алкохол.
Кучето като, че ли спеше с този лозунг в уста и като че ли седеше така с часове, докато таксиметровите шофьори и местното "постоянно присъствие" окуражаваха снимащите (мен) да го публикувам.

Посланието очевидно, бе по повод заплахите за живота на премиера, но предвид канала на посланието, скрития подтекст в спящото улично куче пазач е ясен...

В делничните дни е интересно да се разхождаш по улиците на София. Може да срещнеш всякакви хора, с всякакви идеи и идеали. Странното е, че на някои това им е като ежедневие и почти професия.
Сега разбирам как професионалните журналисти си намират вдъхновение - обикалят улиците в търсене на подобни "творения"

Девствени ли са Вирджинските острови?

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sat, 27 Nov 2010 15:54:00 PST

"По пътя към успеха човек си се представя на чудни места,
По пътя нагоре той се лишава от много неща,
По пътя към рая вижда дори огнен света,
За да стигне един ден до заветния бряг."

По пътя към успеха човек се изправя пред много предизвикателства:
Ще успее ли да построи своят бизнес, семейство, имоти?
Ще се сдобие ли с каквото си е мечтал да има?
Ще успее ли да задържи каквото има?
Ще бъде ли уважаван за това, което има и това как го е постигнал?
Ще бъде ли доволен накая от това, което е постигнал?

По пътя към успеха човек се стреми към съвършенство. По пътя след успеха, човек се радва на това което е постигнал?

Дали в същината на човешкия живот е да постигнеш успеха, който ще ти даде всичките мечти

Човек се променя, когато е успял. Променят се целите, мечтите, възможностите. Колкото по-горе си, толкова по-малко ти остава до върха.

Но дали парите променят мирогледа или са само възможностите, които те ни се предоставят.

Виждате ли този остров горе? Той е мечта на много хора. Рекламните клипове, ни карат да го бленуваме, да се стремим към него, да покорим девствеността му.

Малцина успяват. Не ги познаваме, или само сме чували за тях.
Но те успяват. И това те да са там, е само малка стъпка от техния път към успеха. Защото на следващия ден те ни мечтаят за друг остров - още по-девствен, който дори го няма по рекламните брошури или в рекламите от дясно.

Човек е устроен така, че да иска за да постига, да постига за да поиска повече, да дава за да взима, да има за да може, да може за да има друг. да дава на друг за да получи повече. да получи за да е доволен. да е доволен за да има смисъл...

Когато някога минете през Вирджинските острови, запитайте се дали те са вирджински. И дали вие имате каквото наистина искате.

Ако го имате, опишете го по-долу...

А аз ще пиша по-натам...

Снимка: http://www.natureandkind.com

Хора, моля ви карайте с включени фарове

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Fri, 29 Oct 2010 14:37:00 PDT

Снимка: www.burgasnews.com

"КАТ започва традиционната Акция "Светлина". От понеделник, 1 ноември, до 1 март трябва задължително да караме с включени фарове. Освен за светлините обаче, полицаите ще проверяват и гумите. Първите няколко дни ще бъдат гратисни и катаджиите няма да глобяват, но след това ще има солени наказания...."

бТВ - новините.

Хора карайте винаги с включени фарове - те спасяват живота! Или поне спестяват доста неприятности от леки катастрофи, псувни и напрежение.

Зима, лято, в сняг и в пек, дъжд или мъгла, колите с включени фарове се забелязват много по-лесно в огледалцата за обратно виждане, дори и само с периферно зрение - без нужда от специално внимание, напрежение, или принуда.

Не знам защо въобще е нужно да има закон за такова елементарно нещо. И се чудя на хората дето карат без фарове - не съзнават ли, че те самите виждат много по-добре околните коли които са с фарове? Не искат ли и тях да ги виждат така?

Сутрин на развиделяване, вечер по здрач или в дъждовно време, че и в мъгла дори, по улиците на София, пък дори и по пътищата на страната, се срещат много автомобили със "забравени" фарове. Не знам дали са забравени или просто се икономисва нещо, но това е някакво безумие за мен.

Но нека има закон! Като не работи съзнанието, работи секирата!

Преди няколко години, като за пръв път се заговори за задължителни фарове през зимата, имаше статии, които твърдяха, че това увеличава разхода на гориво, увеличава разходите на хората и замърсява околната среда повече. WTF?!? @%^&!@#$

Ами одрасканите ламарини, счупените стопове, загубените животи... Ами скъсаните нерви, излишното взиране в огледалото или в далечината, задръстванията причинени от леки катастрофи.... Кое е по евтино за хората, за обществото, за държавата?

Хора, не чакайте да има закон за всяко разумно нещо - правете го сами с разум!

Благодаря!

За образованието, но не само

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 03 Oct 2010 07:32:00 PDT

Вдъхновен от поста на Майк Рам реших да пиша за образованието.

И аз наскоро бях на родителска среща. И моята дъщеря е 7-ми клас и се готвим за гимназия. И аз си губих времето слушайки правилника за училищния ред. Само, че нашия класен ни съкрати процедурата, прочитайки само най-важното (според него). Похвали учениците и ни предупреди, че в 7-ми клас децата са още по-разкрепостени, докато в същото време имат доста сериозни ангажименти за догодина...

Но всъщност темата, която Майк повдигна ме замисли за проблемите в системата и какво е нужно за да се оправят нещата.

Нормално е държавната образователна система да е закостеняла - тя за това е държавна - за съжаление и задължителна.
Задължителна е защото закона е такъв, а пък масите хора не могат да си позволят частни училища. Други пък казват, че в частните училища децата не получават никакво образование, а само се разглезват.
Ще кажа, НАПРОТИВ! Наскоро научих от моя колежка, която не издържа на финансовия натиск на частното училище и бе принудена да премести детето си в държавно, че в частното децата имат строги правила - не могат да ползват телефони, ходят с униформи (и са горди от това), учат с желание и страст, възпитани са и са под строг дисциплинарен контрол. Което ми подсказва, че те там наистина се подготвят за живота.

Държавните училища са стопанисвани от общинския бюджет, директорите се назначават "по заслуги", преподавателите са там само защото няма къде другаде да се реализират, а учениците са там защото родителите не могат да си позволят частно училище.

Цялата система се основава на социалната и икономическа принуда.

Знаем, че сме бедни и само отбрани семейства на този етап могат да си позволят частни училища. Но какво да се направи за масовите училища за да има резултати?

Училището е социална институция - да, но управлението му трябва да бъде основано на пазарни принципи, така че всички участници в образователния процес да имат интерес да извлекат максимума от него, а именно:

децата да израснат в добра среда, научавайки основата, върху която да изградят по-нататъшния си живот - и ясно да съзнават важността му.
родителите да могат да избират по обективен начин къде тяхното дете ще бъде най-добре обучено. Да са сигурни, че училището ще има нужната база, ресурси, програми за подготвянето на децата им за живота използвайки подходящите методи, и средства.
учителите да вършат работата си с ясното съзнание че това им е професия, от която не само си изкарват хляба, но и могат да градят име и кариера.
директорите на училища да са изправени пред предизвикателствата на управленските тайни. Да търсят най-добрите форми за привличане на по-добрите учители, по-добрите ученици, по-амбициозните родители и т.н.
Министерството на образованието да изпълнява и развива програмите си за общообразователно развитие по начин който му осигурява устойчив рейтинг (все пак това е политическа институция)

В сегашната система, това са само добри пожелания и мечти, но погледнато през моите очи начина за постигането им е чрез раздържавяване на системата, приватизация и либерализация на институцията Училище.

И нямам предвид просто закриване на държавните училища, ами създаване на условия за конкурентност между тях, прилагане на принципи, които развиват личния интерес от постигането на резултати от дейността им.

И тук най-вече имам предвид интерес от РЕЗУЛТАТИТЕ, а не от ДЕЙНОСТИТЕ.
Защото до голяма степен в България нещата се правят заради правенето им, а не заради резултата.

За целта трябва да се подходи управленски от горе на долу.

Като начало смятам, че един учител не е способен да бъде министър или директор на училище. Нито пък лекар да е шеф на болница, както и стругар да управлява завод.

Управлението е наука, която има твърде широк спектър на действие за да бъде ограничена на функционален принцип. Разбира се ако специалист в дадена област разшири образователната си степен с Административно управление, той може да постигне резултати и именно това би било част от стълбицата, която да провокира хората да се развиват в своята дейност. Не казвам, че дипломата е най-важна, но подготовката е!

За да се управлява адекватно дадена организация, най-важно е външната среда да бъде в ясно очертани рамки, да са ограничени предпоставките за опорочаване на средата, да има правила и норми, с които всички участници равностойно да се съобразяват.

Създаването на конкуренция е другия фактор, който влияе на организацията. За радост той е автоматичен процес, който за сега е най-доброто сито за добро и гнило, за подобряване на гнилото и за възвишаване на доброто. Именно конкуренцията е в основата на развитието на либералната политика. Лошия директор сам се проваля, лошия учител си личи по учениците, а родителите не може да го търпят, а лошото училище остава празно.

Същото е и с болниците между другото...

И накрая сещате ли се за класацията на най-престижните училища в света? Йейл, Харвард, Оксфорд - именно частната инициатива и конкуренцията са в основата на тяхната известност. И нито един родител пратил детето си там не се вайка, че е скъпо - напротив, той е горд! Както и учителите, и директорите и министрите на съответните страни.

И кои са най-добрите болници? Докторите там щастливи ли са, а директорите, а пациентите?

А защо това да не бъде и в средните училища? Та нали днес децата се развиват много по-бързо, те се научават да играят с мишка, на същата възраст на която ние се учехме да говорим, повечето 12 годишни намират информация в интернет много по-качествено от повечето 40-годишни които ровят в опита си.

Точно тук повечето хора ще кажат, че в България сме твърде бедни за да развиваме частното образование. Но защо трябва да мислим, че то ще ни излиза по-скъпо? Парите, които се дават от бюджета за обществени училища може да бъдат давани на хората за да запишат децата си в платени такива.

Същото се отнася и за болниците.

Смятам, че колкото повече една дейност е централизирано планирана, финансирана, управлявана, толкова повече пороци има тя. Колкото по-малко държавата контролира обществените структури, толкова по-продуктивно, ще бъде населението й.

Всъщност единственото, което е нужно е да има добри закони за всички обществени сектори, които да се спазват без отклонения.

Но разбира се това е едно от най-трудните неща, защото хората по природа сме недобросъвестни същества и това, което ни контролира са предварително изградени и наложени принципи наречени Съвест - така липсваща на повечето от нас...

Снимка: actualno.com

За банковите кредити

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 19 Sep 2010 05:57:00 PDT

Когато изследваш банковото извлечение от погасителните си вноски, с всеки следващ месец установяваш, че половината от разходите ти по кредита са за лихви. И когато дойде последната вноска, виждаш колко пари си внесъл за целия период.
Та в онзи момент си казваш "Повече никакви кредити!"

Ама няма как иначе.

От една страна съзнаваш, че кредита го плащаш с живота си, а от друга страна ти е ясно, че без кредит живота ти няма да се развива, както ти се иска.

Забравих да кажа, че в погасителния план не са включени застраховките по кредита, които допълнително смучат от сметката ти, както и всички малки таксички начислени за обслужване на сметките. Но това закона за защита на потребителите не се е произнесъл категорично.

Така че - приятно погасяване, до следващия път, когато ти дойде да кажеш "Никакви кредити повече"

Фото разходка по Пиротска vol.2

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 12 Sep 2010 08:45:00 PDT

Днес отново се разходих по Пиротска, но не бе преднамерено и нямах фото. Но по-дяволите там има толко неща за снимане, че използвах телефона на детето...

Контраст в червено

Местната винарна

В дъното на тунела

Сърцевината на града

Отвъд железните врата

Направи ми впечатление, че имаше и други хора с фото в ръка, възхищаващи се на живописната улица. Хареса ми!

Фото разходка по пешеходния Шишман

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 29 Aug 2010 09:41:00 PDT

No comment!

Защо не можем да сме заедно - завинаги?

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev vassilev12) — Sun, 29 Aug 2010 08:36:00 PDT

Снимка: http://www.club.bg/

Какъв е идеала на хората за човешко развитие?
Семейство, кола, дом, придобивки, деца - та това са само материални неща.
Да децата също! И семейството в наше време!

Днес децата, семейството, любовта са повече материална придобивка, отколкото посока за продължаване на пътя на развитие на родителите.

Хората се събират от любовна тръпка, последвана от стремеж към постигане на идеала за човешко развитие и в последствие се разделят, защото няма нищо друго, което да ги държи заедно.

Поне повечето хора от днешното съвремие са така.
Аз съм на 35 и почти всички мои връстници за разведени или разделени. По мои наблюдения, моето поколение е точната възрастова граница, от които нещата тръгват на зле.
Приятели и познати, които са 2 години по-големи от мен остават заедно дори и след най-големите си препирни и дори такива неща ги събират още по-страстно.

Докато "Хората на промяната" и по-младите не могат да задържат никой до себе си повече от 10 години.
Моите връстници и по-младите поколения имаме (не)щастието да сме се изградили като личности и да живеем в преходно пост-социалистическо време, когато свободата на личността започна да се тълкува в най-извратените си форми.
Помня в началото на 90-те, когато по будките за вестници най-продаваните издания бяха с определено порнографско съдържание, а дори и сега масовите вестници продължават да привличат читатели с голота и пошлост.
До преди 20 години, хората имаха изградени принципи и общочовешки ценности, които дори и насадени от Партията имат някаква стойност, която допринася за укрепването на обществото като такова.
Не казвам, че комунистическия строй бе добър, напротив - той е най-лошото нещо, което може да се случи на дадено общество. Дори си мисля, че сигурно има основателна причина нашето общество да бъде връхлетяно от идеалите на този строй - а именно слабата обществена обвързаност на хората, разделението от ближния и непоносимостта към различния. Комунизма е наказанието, което има за цел да накара хората след 30-50 годишно мачкане да намерят правилния път.

Но темата ми сега е друга.

Защо хората на прехода не могат да съжителстват с някой повече от 10 години?

По мои наблюдения, кризата в отношенията се случва на периоди от 3, 5, 10 години.
Който доживее до 10 годишна връзка е щастливец или бавно развиващ се (в случая аз),

Хората се събират по различни причини. Най-често това са емоционални пристъпи, които приключват с брак. Да, приключват, защото в халката, която свързва хората с половинките им сякаш има някакво, проклятие и вместо да привлича влюбените, ги отблъсква

За жените брака е нещо мечтано, още от момичешките години, когато си се представят като красиви булки в бяло и щастливи чак до небето.
За мъжете брака е поредното постижение от стъпките в живота, които човек трябва да мине за да бъде Мъж (нямам предвид поредната жена)

За жените, да срещнат любимия мъж е мечта, която им е наложена от приказките, когато са били малки.
За мъжете, жената до тях е по-скоро пристан на остров където са намерили своето място под-слънцето и могат да изградят своята империя на него.

Жените се задоволяват с това да се омъжат и да имат деца – после нищо друго не може да ги задоволи :)
Мъжете изпитват удовлетворение от малко четкане вечер вкъщи относно нещата, които са постигнали през деня.

Така е в света от филмите, които гледаме и романите, които четем. И хората си остават заедно!

В реалното съвремие е малко по-различно:

За жените брака е средство за постигане на обществено-физиологичната ангажираност да станат майки. Казвам ангажираност, защото е задължение пред обществото и необходимост на организма. И след втори клас се оказва, че основните функции на брака са изчерпани и дори скъпите подаръци не са достатъчни да притъпят непоносимостта към ближния. До тук почти, като по филмите, но жените от този момент натам започват да искат да постигнат нови върхове в живота. Не говоря само за кариера, за собствен бизнес, за поредното ново изкуство, което смятат за тяхна стихия, за нови любовни връзки или други нормални неща. Имам предвид всичко взето заедно и то наведнъж.

Мъжете сега се задомяват или по грешка или след поредната грешка. Обвързването е или следствие на момчешка глупост или от теснотата вкъщи, която някак естествено подтиква към собствен дом, който впоследствие също става тесен. След първоначалната любовна еуфория, след трудностите, които принципно вдъхновяват мъжествената природа да се бори с тях, след улягането във външната среда, на съвременния мъж му става тясно в къщи, в работата, в душата и навсякъде. Защото той иска да постига още повече неща и то наведнъж.

И на двата бряга има нещо нередовно.

И това е, че с получаването на свобода да се развиваме напред ние нямаме необходимия потенциал да го сторим. Нямаме бекграунда който да ни е вроден с поколения, който да ни е втълпяван в първите седем до петнадесет години.
Помня, че като бях на петнадесет ходих по площадите и виках "Долу БКП"- все едно, че знаех какво значи това.
Поне не бях от другата страна - от страната на тези, които се криеха под масите по това време :)

снимка: http://omda.bg/

Поколението изградило се като личност през 90-те е обречено да бъде преходно. И за това всичко, което започнат да изграждат в своя живот е преходно.
За съжаление преходна е и любовта.

Има обаче една важна подробност, която тегне над всички нас. От две трети от връзките след раздялата остава едно или две деца, които са обречени да раснат с разделени родители. Това изгражда в тях нестабилност в детството, недоверие в настоящето, неувереност в бъдещето...
Нашата най-важна роля в този живот, след като постлахме пътя на свобод(и)ата е по някакъв начин да изградим в децата устоите, които ние нямахме. И понеже няма как да го правим, като единно семейство, единственото което ни остава е да изтъкваме нашия живот като лош пример, какъвто той по принцип така изглежда.