Стефан Василев - стихове

Вражда

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 05 Nov 2023 09:28:00 +0000

Лица, различни

Тревожни, щастливи, сами

Някои по двойки, с искри

Хиляди различни съдби

Гора, различна

Дървета, сгради, сезони

Растат, менят се, умират

Времето на части делят

Дали някой гледа, от там горе?

Как природа и хора враждят.

Дали пита се: "Какво направих?"

Или чака за следващият път.

Едва ли е толкова просто.

Едва ли помага на ума.

Избираме си ние въпроса

А отговора търсим навън

На Митко

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 23 Oct 2021 20:37:00 +0000

Отиде си Човекът,

Хората продължават.

За спомен по пътя,

Едно цвете остави.

Голям бе, и силен

С глас и характер,

И макар и труден

Незабравен е, маркер.

След него ще дойдат

Умове и науки,

С големи надежди

За благополучие.

Но старите кадри

Ще помнят мустака,

Как силно говори

Без никому да трака.

Наше време ще дойде

Цвете да оставим

И нека да порасне

Името си да прославим

На Митко Петров,

Един голям текстилец

На Димо

noreply@blogger.com (vassilev12) — Mon, 21 Dec 2020 20:45:00 +0000

Изображение: https://www.gramofona.com/

Живота не стига, да го изживеем
Живота не струва да го оценим
Талантът не стига предели
Нито време да се възцари

--- --- --- --- ---
На някого пишеш поема
На друг се кълнеш в любов
Описваш живота във време
Търсещо нов живот

Не стигат ти празнични дните
Но стигаш заслужен възход
Настигаш поети велики
А търсиш своя си ход

Почивай! Блажени са дните
С песните ти оставени тук
И нека не остават скрити,
Мечтите ти в топлия юг.

На Димо, 21.12.2020

"Рева" (на Воев) и "На Баща ми"

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 11 May 2019 06:59:00 +0000

Димитър Воев Източник: Фейсбук

Рева

Сънувам, че рева

Реки се стичат в струи

На Раковски и Царя

Си спомням и рева

Не бе заради жена

Нито зарад` моята съдба

Там, на баба зад дома

Сърцето ми река

Животът е врата

Отвориш ли я, стена

Ако стигнеш дръжката с ръка...

В гърлото горчивина

Сънувах, че рева

За непознат, с кирка в ръка

Отворил някаква врата

Душата ми тъга...

На Воев

(и други с кирки,

отишли си без време)

2016

-------------------------------------

На Баща ми

Отиде си на този ден,

Година една по-рано

От същата коварна злост

Светът по-беден остана

Не ти оставих стих тогава

Не го направих до сега

Събудих се от тежка дрямка

Потънал в битова мъгла

Но спомням си те, мили татко

С твойта честност, доброта

И твойта милост, толко` свята

Не ще остане в забрава

Аз малък бях, когато си отиде

Хвърчах из облаци и пепел

И сляп аз бях, когато си отиде

Че време бе за ”Сбогом” с теб тогаз`

Сега съм тук и пиша аз за теб,

За туй, че липсваше ми до сега

Сега съм тук, оставам аз след теб

Да продължа онуй, що отне ти рака.

Почивай в мир, аз ще продължа...

2017

Пречистване

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 27 Apr 2019 15:22:00 +0000

Вали, красиво и гърми
И твърди капчици за цвят
А вятърът, рисува с тях във въздуха
И дава аромат

Пои,
земята жадна е за този водопад.
А слънцето превръща се в светкавици
И радва се на този хлад.

Тъжи,
душата милостно намира бряг
Въздишка тежка появява се
И светлина в мокрия сумрак

Затворен

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 15 Jul 2018 16:04:00 +0000

Затворен дълбоко в лоното
На своята свята самота,
Човек търси само своето,
Свободен от обществена правота.

Хората превръщат се в Човеци
И това обръща ни света.
И историята на нашия вид се изменя,
В посока, различна за всеки

Кое е силното на волята:
Да искаш да подобриш утринта?
Животът да е повече от времето?
И делата да са повече от сега!

Затворен дълбоко в себе си,
Отворен да промени света,
Да напише дори свои теории,
Човек е свободен да направи това.

Екзистенциален ?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 17 Feb 2018 13:14:00 +0000

Защо е Човек на тази Земя,
Защо е различен от животно?
Как и защо живеем тук и сега,
И какво ще оставим за нашите деца?

Защо е човек на тази Земя?
За да създава смях и спомени?
Или да събуди останалите на Света,
Да ги накара да мислят извън трапезата?

Защо е Човека различен от животно?
Какво Бог му е дал и какво от него очаква?
За какво ни е разсъдъка, ако не създаваме нищо,
Нищо, което да възбужда въпроси?

Как и защо живеем точно тук и сега?
Защо не на друго място и в друго време?
Случайно ли е или сме с цел за Света,
Да го променим в името на нашето племе?

И какво ще оставим на нашите деца?
Нищо повече от бетон и карати?
Или ново богатство ще срещнем по пътя,
Да оставим отговори, но и нови въпроси?

Изображение: http://www.robinsonind.com/

Да имам или да мога?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 28 Jan 2018 21:16:00 +0000

За какво ми е да имам?
По добре да мога!
За какво да го купувам,
Ако мога да го сторя?

Не мога всичко, знам,
Но мога поне да опитам.
И няма да е голям срам
Ако за нещо, друг попитам.

Когато знания и мисъл имам
Богат се чувствам и ми стига
Не ми е нужно пари да взимам
Защото храня се с мотиви

The new religion

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 13 Jan 2018 18:51:00 +0000

Image by: http://holy-bytes.blogspot.com/

Here is the new religion
to be yourself and God as one
to have the will to make a million
good things to share around

When Gods are many more
you choose just one of them
or every chooses his walk of life

to complete the human mind

God may be everywhere
In rock, in trees or air
Thus the life is easy to bear
Like Bruno and Spinosa shared

Religion monotheistic conquered the world
and shepherd the people for good
head in turban or a cross on the chest
God is the one but what good of that?

We live here down by the ground
But does this turn our world around?
there is Something within ourselves
and this something is our own Souls

Is it different within everyone
a stamp for each person's mind
one is a genius, other is gay
everyone God is in his own way

So this is the new religion
the future of our hopes
to find in yourself a holy place,
where to preach in your own way

На Ани

noreply@blogger.com (vassilev12) — Thu, 06 Oct 2016 20:59:00 +0000

Порасна ми мило детенце,

И стана прекрасна жена.

Ти тичаш из нови полета

Да търсиш своята съдба

Не давай се нивга ти леко

На трудния свят и тълпа

Поглеждай живота в далеко

И следвай ти свойта мечта.

Аз тук съм за винаги с тебе

Да пазя гърба ти с това

Че любя те щото си мое
Първо дете на света

Не бой се, от мигове трудни,

Не бягай от сложни слова

Животът е тук, за да има
Какво да оставим след това

На края ще кажа ти мило,

Що има на тая земя

Всичко свято и свидно,

Оставяш за твойте деца

Февруари, 14-ти

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 14 Feb 2015 17:01:00 +0000

На този Февруари 14-ти,
Любимата ми е далече
С малкото любимо болно ечи
А голямото с друг се гушка вече

Тук останахме си с Кика
Да се борим с домашна скука
Да се гледаме и слушаме тука
Учим се да мечтаем. Наслука!

Днес е Февруари 14-ти,
Влюбените днес празнуват
С шоколад и вино, и целувки
Любовта днес по света ликува

Но, да си влюбен отдалече,
Буди спомени далечни
Носи мигове отекли
За чувства силни, вечни...

На Кристи

noreply@blogger.com (vassilev12) — Mon, 30 Jun 2014 20:39:00 +0000

Когато любовта те свари,
нека нищо не те товари
Защото тя те прави лека
За да отлетиш далеко

Но любовта е само част
От големия живот за нас
И още много други неща
Ще решават твоята съдба

Знания, умения и друга страст
Ще трябват за да си на власт
Защото живота е богат
И всеки успех води до обрат.

---------------------------------
На едно девойче, дето мечтаеше за бебе.... на 17

В теб

noreply@blogger.com (vassilev12) — Mon, 10 Mar 2014 21:17:00 +0000

Душата ми в теб прониква
и иска да остане там до края
Душата ми Ура! извиква
и опитва се да остане бяла

Душата ми в теб е чиста
Няма там какво да я товари
Тя къпе се в реката ти бистра
Отмива светските поквари

Душата ми открива хоризонти
Далечни океани и полета
Когато в тебе види фронта
Назад остава всичко свято

Душата ми в теб прониква
и иска да остане там до края
Душата ми Ура! извиква
И иска да остане в рая

Сънувах

noreply@blogger.com (vassilev12) — Fri, 07 Mar 2014 22:57:00 +0000

Сънувах
Как Някой тича през полето
Как косите с вятъра летяха
Как тревите глезените галеха
И приказката бе завършена.

Събудих се
И всичко бе по старо му
В сърцето ми бе мрачно и студено
Душата ми се луташе безнадеждно,
Но от вън не ми личеше

Разсъних се,
Изкъпах се и на работа отидох
Живота ми завихри се редовно
Душата ми изгуби се в грижи.
В този свят, в друг превърнах се отново

КОЙ?

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 23 Nov 2013 10:03:00 +0000

Снимка: http://offnews.bg/

Кой живота ни подпали?

Кой превърна ни във хали?
Кой излъга ни жестоко

Че живота ни ще оправи?
Че ще бъде с нас лоялен

и ще брани наште идеали?
А на место това Излъга нас и нашите деца.
Кой?

Кой краде каквото свари,

Що не е семейна ценност?
Кой се крие зад имунитети

и разни измислени сюжети?
Кой прикрива се зад адвокати

на цената на 100 годишни заплати
И няма начин да си получи онова, с което да уплаши страха
Кой?

Кой отново потиска ни смеха?

Кой набута ни пак в калта,
Където някога наште баби

се бориха за своите деца
А днес когат са вече стари,

кървят от мъка техните сърца.
Затова аз питам сега кой направи всичко това?
Кой?

От въпросите кратки Кой и Кога

поставяме на карта нашата съдба.
И не търсиме отговор на това,

за да тегне над Вас таз реторика.

КОЙ? И най-вече ДО КОГА?

Ода на протеста

noreply@blogger.com (vassilev12) — Thu, 14 Nov 2013 18:29:00 +0000

Снимка: http://www.dnevnik.bg/

По улици бродят отчаяни хора,

Викат и хулят срещу народа.

Срещу себе си сами отварят уста

И яростно хапят от плътта.

Сам на себе си народът е враг,

Защото представен е от отбор качулат.

На место да грижи се за своята раса,

Депутатът мисли първо за своята маса.

Вече 5 месеца как властите борят,

'Щото от 20 години живота си тровят.

А половин век преди, свобода не видели

За това сега са така полудели

Ще дойде ли светлина в душите им (все) пак?

Ще влезнат ли със световната демокрация в крак?

Та те никога не са я сетили своя,

Нито тя някога била е зад завоя.

Демокрацията не се налага на един народ

За да бъде нявга той във възход

Тя трябва да бъде с кръв изтърпяна,

А не с политика и измама.

За това те сега навън маршируват,

Защото им писна да кротуват,

Да бъдат владяни от прости овчари,

Избрани от милиони овце заспали.

Протести

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 13 Nov 2013 21:02:00 +0000

Снимка: Тихомира Методиева
чрез http://offnews.bg

Властта зад щитове и палки,

Запазва своя интерес.

Да остане там горе още малко

Е политиката им днес

Властта, таз сила жалка,

Не пуска кокала в унес.

Не може да си позволи таз слава,

Да се оттегли с чест

Депутати, магистрати и качулати,

Един друг пазят своят фес.

И нито студенти, ни електората

Могат да трогнат тази гмеж.

Живеем във време на преврати,

На преходи от комунизъм към метеж.

На место да сме аристократи,

Сме сволоч, давеща се във водовъртеж.

Правителства въртят се до забрава,

В стремеж за бърз възход.

Народът, разделен от своята държава,

Прави решителният си ход.

(Нощта на белия автобус)

Слънцето и облакът

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 28 Aug 2013 15:41:00 +0000

Дъждът напомня ми на Слънцето,

Което залезе един летен ден.

Дори гръмотевиците наоколо

Не заглушават спомена свещен

А някога Слънцето танцуваше с капките,

Прескачаше светкавиците ярки

Когато криеше се под стрехите,

И с Облакът бягаха от тъмните сенки.

Сега отново слънцето с облаците гонят се,

Играят на светлина и тъмнина,

Но Слънцето играе си с Луната,

А Облакът с друго слънце топли се.

Червено

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sat, 29 Jun 2013 22:18:00 +0000

Снимка: http://tase.ro/

Небето червено отгоре се лее

Обгръща земята с плач

Хората мрачно в живота се реят

Превръщат го бавно в здрач.

Дъждът да измие не може земята

От грозната, мръсна паплач

И вятърът не би изчистил тревата

Щом тя е обвита в бетонен обръч.

-------------------

Човеците някога хора бяха,

А хората сега са животни

Които изяждат се нощем...

Докато вали от червеното небе.

Natural you

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 26 Dec 2012 21:21:00 +0000

Being you is not a sin

Even if you ain't so clean

Saying truth is not a sin

But it makes your life clean.

Be yourself and you will see

That all life needs is in your fist

You don't need to make a seen

You don't need to be a beast.

Just because you're a man of Earth,

And live your life with no regret

Doesn't mean you'd eat the dirt

Instead, the world for you will not forget.

Being you is not a sin

Be yourself and live your dream.

11.11.12

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 11 Nov 2012 05:11:00 +0000

На единайсти точно преди година,

Донесе радост на света

От тогава живеем щастливо,

Като отдавна чакана съдба.

Днес навършваш първата година,

От поредица щастливи лета.

В живота ти от всичко навярно ще има,

Но нека са предимно хубави неща.

А ние с мама ще сме винаги до тебе,

Ще те гледаме и боготворим,

Защото ти си нашата Победа,

За което ти благодарим.

На Виктория

Честит първи рожден ден!

Песен

noreply@blogger.com (vassilev12) — Fri, 02 Nov 2012 23:52:00 +0000

Изображение: http://services.flikie.com/

Да галиш клавишите нежно,

Да ги наричаш с красиви имена

Да намираш в тях бездни,

Които да споделяш със света.

Да пънеш струните страстно,

Да тръскаш над тях глава.

Да подредиш ноти прекрасни,

В които да римуваш слова.

На всяка да намериш място,

И в цялото да вложиш смисъл,

Който да дадеш на своето царство,

За да почне човека да мисли.

Да ухажваш думите с рими,

Да рисуваш с тях по листа.

Да намериш за какво да се шуми,

И да разтърсиш с него света.

Да размърдаш в мозъка мисли,

Които да вдигнат на крак.

Всеки що чуе таз песен,

И да го изкарат от сивия мрак.

Новата религия

noreply@blogger.com (vassilev12) — Wed, 15 Aug 2012 16:07:00 +0000

Изображение: http://holy-bytes.blogspot.com/

Ето я новата религия

Да бъдеш себе си и Бог в едно

Да имаш силата да правиш добро

Не е никаква мистерия

Когато боговете много са,

Избираш си един от тях.

Или всеки поприще има си

Да допълва човешкия нрав

Бог може да е навсякъде

В камъка, в цветето, във въздуха

Така света по-обясним е,

Както Бруно и Спиноза смятаха.

Религията еднобожа завладя света

И води до днес хорските дела.

С или без брада, с дълга коса,

Бог един е - и какво от това?

Живеем тук, на тази земя,

и какво движи ни света?

Нещо, което е вътре в нас.

Това е нашата Душа.

Във всеки тя различна е,

Отпечатък на собственото Аз

Един е гений, друг пък гей е

Всеки в своя свят Бог е.

Това е новата религия,

Бъдещето на човешките мечти

Да намериш в себе си светилище,

пред което, да се прекланяш ти.

Оглупял

noreply@blogger.com (vassilev12) — Fri, 29 Jun 2012 23:05:00 +0000

Love pic by: Like crazy

Да оглупееш отново

Да видиш себе си отгоре

Да си се усмихнеш и да продължиш

И отново да се вдъхновиш

Да се върнеш в стар спомен

Да вдишаш цветния прашец

Да вкусиш слюнката си сладка

И пак да почнеш да цъфтиш

Да видиш себе си отгоре

Да е празник деня отново

Да върнеш стария си спомен

И пак да почнеш да твориш...

На трона

noreply@blogger.com (vassilev12) — Sun, 17 Jun 2012 09:02:00 +0000

Изображение: Трон

Честит ти мила 30+

Не отстъпвай ти на своя вкус

Да бъдеш много повече, от което си

Да следваш повече от 10 човешки мечти

Честит ти мила Пореден ден,

Зает с градежа на утрешния ден

Сред скиците платната е карфиците

Спомни си все пак, че ти е рожден

Честито скъпа, благословена

Бъди навеки несломена

С духа, с характера си силен

Не отстъпваш трона най-виден

Честит рожден ден Кралице моя!