Стефан Василев - стихове

Dreaming

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sat, 05 May 2012 22:44:00 +0000

The dreams I dreamed were never dreamed,
The dreaming of my dreams was so esteemed.
The dream of last night was so incomplete,
I can’t wait for tonight to have it all dreamed.

It started with an old dream that once was reached,
Somewhere, with someone on an empty beach.
The dream was so real, I was lost in the sand,
It almost killed me just before reaching the end.

But in the time the end did never come,
So now that dream my life has become.
The dreams I dream are so esteemed
They keep me floating in the life-stream

I’ve got a woman

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sun, 25 Mar 2012 13:24:00 +0000

I’ve got a woman

Who is perfectly mine

I’ve got a baby

I could never find

She gives me honey

With just one smile

She makes me happy

I smile for miles

Don't need no money

Don't need no things

Just want my honey

The girl of my dreams

Ooo I love my baby

No need to make test

Ooo she loves me may be?

It’s so useless to guess.

I've got a woman,

Who's perfectly mine

I love my baby

And she is so fine.

Мечтател

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Thu, 22 Mar 2012 22:36:00 +0000

Не съм поет, нито писател

Аз само драскам си през ум

Не търся слава, нито знаменател

А само да усещам вятъра навън.

Не съм мислител или изобретател,

Но често измислям си неща,

Които може да са набухвател

На смисъла и бъдещето на света.

Не съм добър или лош приятел,

Аз просто давам добрина,

Дори досадна за един слушател,

Аз търся полза от това

Не съм особено голям мечтател

Блуждая в мислите и драскам си слова

Но погледнати отгоре те са показател

На безнадеждна и изгубена душа.

Аз вятър съм, на бурята двигател,

Да движа прогреса на света.

На моя свят, в който съм създател

На нови ценности, на хубави неща

Уви живота е твърде кратък

Да превърна мечтите в дела.

Дори и времето става неприятел,

Не стига дори да го напиша със слова

Но да срещна утре читател

За мен ще е смисъл в нощта

Който да стане нов създател

Вдъхновен от моята мечта.

Не съм поет или мечтател,

Но искрено мечтая за това

Виното на любовта (На св.Валентин)

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Mon, 13 Feb 2012 23:51:00 +0000

Вино любимо с любимата пия,
Любимата пие любовта в мен.
Живота потайности няма да крие,
Щом вино с любов флиртуват всеки ден.

Червено е в чашата кристална,
И устните огнени до червено галят.
Никой не бърза изгрева да дочака,
А спомените красни, вечни ще останат

Редуват се дните с вино червено,
Всеки ден от дългата година,
До като дойде денят на св.Валентинов
И с шампанско празнуваме, че любовта я има.

--------------------------------------------

Нека всеки ден е празник за влюбените и нека денят на св.Валентин е денят на любовта

Изображение: Един приятен сингъл за любовни нощи

Любовта в човешка форма

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sun, 18 Dec 2011 16:22:00 +0000

Любовта в човешка форма

Е да видиш себе си в някой друг

Любовта в човешка форма

Е да усетиш другия като част от теб

С любовта усещаш се високо

Където всичко е красиво и добро

От любовта ти топли се сърцето

С чиста, свята топлина

Любовта в естествена форма

С честни, искрени очи

Тя не следва никаква норма

А просто обичаш, нали!

Търси любовта във всяка клетка

Намери я, почувствай я ти

И с нея ще видиш – живота е лесен

Приятен, успешен дори

Любовта в чиста форма

Те прави добър човек

Обичай живота, създай го отново

Живей отвъд своя век

На Виктория

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Mon, 28 Nov 2011 18:59:00 +0000

(непубликувано от суеверие)

С вълнение очакваме дните
Когато името ти ще добие форма.
И виждаме как сбъдват се мечтите
жадувани, търсени, желани.

Очакваме те и планове кроим,
Колко хубави ще бъдат годините
В които с радост ще раснеш ти,
А ние с обич всеки миг ще ти дарим.

Скоро слънцето ще ти се усмихне,
За първи път ще видиш ти звездите.
И по своя път живота ти ще тръгне...
Бъди щастлива, следвай си мечтите.

Гледаме напред в заветния ден,
И усмивки сърцата ни топлят
Очакваме те и денят ни е обнадежден
Че новия живот света ни ще обърне.

Житейска пародия

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Fri, 11 Nov 2011 20:58:00 +0000

Като се замисля ако огледам света,

Любимите си ще премеря с няколко пръста.

Когато прелистя историята на моето време,

Виждам пародия в няколко теми:

Живота ми започна твърде рано,

Далеч от дома и моето племе.

Но върнах се и гмурнах се в живота,

Ожених се и света погледнах от висОта.

С времето роди ми се детенце,

А беше криза, но пък интересно.

Красавица си беше и такава си остана,

Да бъде винаги щастлива и засмяна.

Познах света от академична точка,

Макар и късно, но пък беше точно.

От работа, учебници и биберона,

Нямах сънища, но радвам се нарочно.

Потънах в света на бизнеса световен,

Производство, кредити и търговия.

Годините минаваха, почни съдбовно,

Емоциите малко, но работата - щуротия.

В света на трето и четвърто поколение

Намерих в себе си ново вдъхновение

Да пиша блог, чрез римите и мойто мнение

И в мрежата да трупам впечатления.

Не мога да пропусна цветното творение

Изпълнило живота с вдъхновение.

Красотата на света от моето въображение

Което кара ме да пиша тези откровения.

И стигам тук до новото създание,

Което следва да получи мойте знания

За живота, любовта и онези тайния,

Които осмислят всяко пожелание

- - - - - - -

В разбърканите рими на горното творение,

Ще се научим да виждаме чрез своето ухание.

Ще почнем да слушаме своето съзнание,

Едва когато срещнем някакво заклинание

11.11.11

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Fri, 11 Nov 2011 19:47:00 +0000

На единайсти роди се в тринайсет
През Ноември две хиляди и единайста
Виктория - ще бъдеш нашата победа
Ще бъдеш пример за света да гледа.

Ще имаш хубави и весели моменти,
Ще бъдеш сипана със комплименти.
С теб клони се дървото на живота
С теб ще тръгнем в светлата посока.

На единайсти, единайсти две хиляди и единайста,
В живота ни изгрява нова светлина
Успяхме Слънце, да намерим свойта
Очаквана, но сбъдната мечта

Битова революция

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Thu, 22 Sep 2011 13:37:00 +0000

Аз искам да помниш бедните уикенди

Както помня ги аз.

Но искам да ги помним заедно,

Както никой преди.

Аз искам да усещаш първите нощи,

Както усещам ги аз.

Но нека ги усещаме снощно

Завинаги.

И дори да има омари на свещи,

Както стремя се за нас,

Ще бъдат гарнирани вечно

С нашата любов.

…. …. …. …. ….

Аз искам светът да е благосклонен,

Към хората таящи любов.

Човека да бъде свободен,

Да стигне световен възход.

Мацка с кожен панталон

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sat, 17 Sep 2011 08:07:00 +0000

Мацка с кожен панталон,
Крака далечни мечти разливат.
Мацка с кожен панталон,
Кожа лъскава в плътта се впива.

Мацка с потник и балкон,
Гърди нечовечни мечти преливат.
Мацка с потник и балкон,
Ликрата вълнващо гръдта прикрива.

Мацка с кожа под балкон,
С буйни брезови къдрици.
Мацка с кожа под балкон,
Мощно дрънка на потни жици.

Вик

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Thu, 25 Aug 2011 22:52:00 +0000

Щастлив ли си?

Или си просто Ти?

Успяваш ли,

Да намериш себе си?

Или си пак изгубен

В свят на празни мечти?

Все така безмълвен

Бягащ от хорски тълпи.

Жадуваш ли още?

За равенство, братство, свобода,

За спокойни нощи

И за чаша чиста вода.

Или вече претръпна,

Намери си нова съдба

Която е толкова крупна,

Колкото капка роса.

Щастлив ли си

Да бъдеш своето Аз?

Готов ли си

Да чуеш собствения си глас?

Снимка: http://www.deviantart.com

Зелено

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Tue, 16 Aug 2011 08:35:00 +0000

Лежа на тревата зелена

И вътре в мен е зелено

Кръвта ми е още червена,

И в душата ми е червено.

Птички край мен чуруликат,

И пеперуди със слънцето се гонят.

Цялата земя в мен пулсира,

И въздуха над мен вибрира.

Лежа от грижи свободен

В седмица в която съм на мира

Лежа и чувствам се способен,

Да променя живота всемирен.

Какъв бих го направил, ако можех?

Все тъй шарен и все тъй красив.

Но бих ли оставил световния ордер?

Всеки човек ще стане не алчен и свадлив.

Скоро тревата далеч ще остане,

Живота ще се върне в своя ход.

Но в мен ще остане душата свободна,

Да доживее новия човешки възход.

Вещи зловещи

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Thu, 04 Aug 2011 20:48:00 +0000

Вещи зловещи
ни променят нечовешки.
Парите гротескно
подтискат нашата душа

В живота си трупаме предмети,
които радват мига.
А губим моменти безценни
на место това

В мечтите си търсим богатство,
а не проста свобода
да имаме шанса за бягство
от тази порочна земя.

Вещи зловещи
не искам ви повече аз!
Дори да е бедно
богатство мое ще избера

(между два кредита)

Pic: от Jeff Belmonte @ Flickr via: George Ulmer адаптирана от Sun&Moon

Слънцето осветено от луната

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Mon, 25 Jul 2011 01:36:00 +0000

Някога преди 100 луни

Вдъхновението срещна Красотата

С изгрева на 3000 слънца

Мракът срещна Светлината.

Красотата, казват ще спаси света,

Дори след 100 години,

Светлината дава път в нощта,

в най-важните 3000 секунди

Стотици падащи звезди,

Описват красивите коси.

С хиляди светли лъчи,

Живота в смисъл се дели.

В стотици хиляди мечти,

Живота търси своята съдба.

След хиляди дни и стотици луни

Мракът намери своята светлина

Снимка: http://universe-beauty.com/

Музиката

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sun, 24 Apr 2011 18:11:00 +0000

Музика дълбоко в мен пламти,
Пламъка сърцето ми отваря,
Душата ми с нотите лети,
Съзнанието ми вижда безкрая.

На Сестрица

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Fri, 18 Feb 2011 19:58:00 +0000

Бъди честита рожденничка,
В годината на заека.
Постигна щастието си сега,
Имаш две прекрасни деца.

От тук натам те чака света
Да покажеш своята душа.
Започни с мъжа от дясната страна,
И открий колко малка е твойта снага.

В живота си ще откриеш нови неща,
Които да вълнуват твоята душа.
Ще пътуваш, ще познаеш света,
Бъди честита рожденничка.

Пътуване до Париж (Част 2)

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sat, 15 Jan 2011 18:30:00 +0000

Първото събитие от програмата, беше пресконференцията на водещите имена от плейлистата на дизайнерите, които щяха да покорят подиума. Абстрахирахме се от предварително познатите въпроси и от още по-познатите им отговори и обърнахме внимание на по-сдържаните „репортери”, които само си водеха бележки в малки тефтерчета.

Част от мисията ни беше да се доберем до някой такъв, на който да ме се сторим достатъчно интересни, че да публикува малка колонка за нас, като начинаещи дизайнери на мода. Ефекта от която, щеше да покачи драстично кликовете на сайта ни и да направи голям оборот на пощенската ни кутия.

След пресконференцията, въпросните обекти продължаваха да си водят бележки, дори и когато големите имена си вземаха Наздраве с пенливо питие и сладникава усмивка.

Още докато случайно се сблъсквах с един брадат господин, вече знаех, че той ще е човека, който ще открехне вратата на нашия успех.

От небрежен, разговора ни премина през интригуващ, та стигна почти до приятелски. Размяната на картички с важни контакти, бе началото на началото, както на разговора така и на нещо повече от мечтано до онзи момент. Брадаткото се оказа човекът, без чийто подпис не се публикуваше нищо на предните страници на важно за модните среди списание. А краткият коментар, който той по-късно направи на редовете на списанието му, направи пощенската ни кутия тясна.

В навечерието на третия ден от посещението ни в Париж, модния свят сакаш беше обречен да бъде в краката ни. Или поне така се чувствахме на прага на нашия път към успеха.

Третия ден от посещението ни в Париж и втория ден от всеизвестнага Седмица на модата в едноименния град мина……

To be continued….

снимка: http://fashion.telegraph.co.uk/

Пътуване до Париж (Част 1)

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sat, 15 Jan 2011 17:12:00 +0000

Преди има–няма време, започнахме да се занимаваме с мода. И не щеш ли пожела ни се да отидем за видим модата от извора. В Париж.
Започнахме само за това да говорим, да търсим подходящи полети в датите около най-бляскавите модни събития.
Още преди да вземем окончателното решение – дали да ходим или не, вече бяхме проучили всички възможности и вече си бяхме начертали подробен план за действие през всичките дни от посещението ни в Париж.
Един ден са запитахме официално – ще ходим ли? И още преди да бе излязъл звука от въпросителния знак, вече знаехме отговора.
Сякаш още преди да си купим самолетните билети - те вече бяха резервирани за нас, а на летището ни чакаше такси, което предварително знаеше адреса на хотела ни и коя е най-вкусната кухня наоколо.
А пък гледката от хотела можеше да се опише в автобиографията на прочут художник, вдъхновявал се през прозореца за най-хубавите си творби. Станцията на метрото беше на разходка разстояние от хотела ни, а от там адресите на най-големите забележителности в града. Нямахме нужда от гид, защото в главите ни бяха отпечатани, всички Must see дестинации

Целта на пътуването ни беше достигната едва на втория ден, когато първоначалната еуфория от пътуването бе задоволена. Таксито отново сякаш предварително знаеше къде отиваме и по пътя почти не ни занимава с професионалната кариера на всичките му братовчеди. Мястото изглеждаше добре познато от запечатаните дълбоко в съзнанието ни уеб адреси.
Списъка с Must be евенти знаехме на изуст и внимателното прочитане на програмата бе само за да уважим хората които бяха заети с отпечатването й.

Първото събитие беше ……

To be continued……

снимка: http://news.fashion.bg

Живот

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Thu, 11 Nov 2010 20:03:00 +0000

Животът е крехък като пламък от свещ
Идва внезапно, но и отива си свеж
В миг те изпълва с надежда и копнеж,
А после - петно и пак палиш свещ

Прераждане

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sat, 06 Nov 2010 20:41:00 +0000

Снощи летях високо в небето
После се гмурнах със засилка в морето
Толкова дълбоко и от толко високо
Че от мен изтръгна се сърцето

Снощи летях в далечни простори,
И там се топих в божествени извори
Толкова далечни и толко безкрайни
Че забрави да се върне душата ми.

Сутринта се намерих в бели чаршафи,
И там не открих нищо познато
Толкова полезно и така безценно,
Е да се преродиш и да бъдеш пак земен.

Ст.

Искам

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Mon, 06 Sep 2010 16:03:00 +0000

Омръзна ми да бъда човек!

Човек е социално същество.
Такова, което изгражда света си на базата на възприятията на околните човеци.
Такъв какъвто всички го приемат за нормални – по правилата, обичаите, принципите и нравите на множеството.
Всеки, който се опитва да бъде себе си го сочат с пръст и обидни думи.
Всеки, който не приема общото за лично е обречен на неуспех и самота.
Всеки, който споделя личното с общото, е натрапник и бива отхвърлен.

Не искам да бъда човек!

Искам да се скрия в черупка и да се родя отново.
В свят по-истински и по-див.
Без цивилизация и без ред.
И всеки да бъде поет.

Искам Човешкото да бъде само природа.
С малко цвят и много думи
Без цивилизация и много шум
И свободата да не е само на ум.

Искам да бъда природа
Не такава скрита в бърлога,
А силна и бликаща вОда,
Която залива света

Искам да имам свобОда,
Да видя и моделирам света,
С песни писани пред входа,
На прага на онази светлина

Много искам….

Истината

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Mon, 06 Sep 2010 15:26:00 +0000

Почивката е за отдих, нали?
Да спим, да се множим и да пием до зори.
Ето това е мечтата на всеки човек,
Който измерва цената на своя успех.
Да бъдеш свободен, да следваш своите мечти.
Ето това е мечтата на всеки артист...

Заплатата е за за бъдем по-имащи, нали?
Да пеем, да пием, да ни гледат с мечти.
Това ли е всичко, за което бленим?
Не, не вярвам, че сме толко теснИ!
Да усетиш живота с твоето сърце,
Ето това е мечтата на всяко дете...

...преди да се поквари и стане Човек!

Седем

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sun, 02 May 2010 16:00:00 +0000

Седем пъти в месеца изгрява,
седем изгрева истории разказват.
В седем разказа месеца минава,
Седем спомени за без забрава.

В седем сутринта кафето ухае,
Седем глътки с кроасан омаен.
Седем кафета през деня очакват,
И седемте със шоколад без захар.

Седем светофара до света потаен,
Седем часа зад дисплей кристален.
Седем задачи и безброй решения,
В седемнадесет - без ограничения.

В седем вечерта слънцето залязва,
Седем планини с полукръг огражда.
От седмия етаж денят е вечен,
Със седем минути залеза е по-далечен

Седем часа от безсънни нощи,
Седем строфи в дигитални ноти
Седем бързи и неясни рими,
В седем приказки любими.

Седем истини непремълчани,
Седем дупки в душата издълбани.
Седем по дванадесет истории в година.
Седем години скоро ще отминат.

Седем часа е - слънцето залязва,
На седмия ден отново ще разказва.
Седем пъти в месеца се раждам
В седем истини отново се прераждам

На 7

....стично

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Fri, 05 Mar 2010 05:38:00 +0000

Оптимистично минават ни дните,
Когато погледнем назад.
Протегнали взора в тревите,
Зелен ни е целия свят.

Премигнем ли бързо с очите,
Образът изчезва за миг.
Дори да ги търсим горките,
Тревите ги няма от лик

Обърнем ли поглед на преде,
Търсейки зелените морави,
Ще видим от тях няма и следа,
Има само потъпкани нрави.

Песимистично минават ни дните,
Когато погледнем напред.
Протегнали взора в тъмите,
Мрачен е целия свет.

Ст.

Облаци дим

noreply@blogger.com (Stefan Vasilev (vassilev12)) — Sun, 31 Jan 2010 20:02:00 +0000

Розови облаци дим,
Игри лудешки, в сърцата детски,
В гората край безлюдни пътечки,
С розови бузи седим.

Сини облаци дим,
Сърцата бият на луди обороти,
Обсъждаме подходящите имоти,
Развълнувано говорим.

Бели облаци дим,
Мечти превърнали се в спомени,
Някога сме си само говорили,
А сега съм в теб - мълчим.

Сиви облаци дим,
Живота върви в своите коловози,
Виждаме се само когато те возя,
С гръб един към друг стоим.

Тъмни облаци дим,
Светлина за миг в ума проблясва,
и сякаш идва черната каляска,
теб те няма - само дим.

Ст.