След като кацнахме на Гатуик, хванахме влака и отпрашихме към Оксфорд. Градът е доста малък, но пък събира феновете на академичния живот… и феновете на Докинс, разбира се Бяхме се подготвили за дъжд и студ, но мястото ни посрещна с невъобразимо приятни пролетни моменти. Затова отделихме подобаващо внимание на парковете и ботаническата градина. Черешови дръвчета, лалета, слънце и всичко необходимо беше налице.

Преди не бях обръщала внимание, че през Оскфорд всъщност минава Темза. Реката идва тук, преди да се понесе към Лондон и да се превърне в първообраз на Пратчетовата река Анкх. Но и тук водата вече е мътна, а течението на моменти е лениво, като вали е силно. Темза се ползва от средно големи корабчета, а в този период на годината – и от пияни студенти с хипстърски сакенца и студентки с толкова къси поли, че чак ти е неудобно. Честно, не знам как има раждаемост после в тая страна. Тъй като съм естет, ще се огранича със снимка на реката.

Off-topic: Нещото, заради което обожавам Англия, е тази атмосфера на старо, която лъха отвсякъде. Ако искаш, можеш спокойно да забравиш календара, без да полагаш много усилия. И в същото време, ако ти трябва магазин за техника, той е на няколко крачки разстояние. Определено ми се живее още тук, въпреки местните. В Оксфорд пък освен старо, всичко е и много академично. Оставаш с впечатлението, че самото място е по-умно от останалите.

Учудващо, попаднахме на Morris dancers. Доколкото помня, идеята е сходна с нашите кукери и отново става дума за гонене на злото и прочие. Който е чел Пратчет, веднага се сеща за Тъмния Морис, но тук беше доста по-питомно (т.е. хората бяха облечени). Направи ми впечатление, че има и доста участници под 30 – сигурно и в Англия народните танци стават модерни, както у нас.

Има и още читави снимки във Flickr.

Няма подобни постове.

Бутилката с минималистичен дизайн доста добре предава премиум-позиционирането на Heineken. Но това не е всичко – бутилката си има два вида “дрешки” за дневни и нощни преживявания. На UV-светлина (разбирай в доста дискотеки и нощни клубове) се появяват падащи звезди. Новите одежди на Heineken вече могат да се видят в САЩ, Китай, Италия и още 30 държави.

Но от компанията са помислили и за детайлите и представят бутилката преди официалната й премиера на бранд мениджърите по света. Изпращат им капсула с магнитен механизъм, при отварянето на която започва да свети UV светлина. Ефектът е доста интересен.

Тук опаковката е основно маркетингово средство.

Още по темата:

1. Писмо в бутилка
2. Телевизия в бутилка

Какви искахте да станете като малки? Биолози, астронавти, химици, работещи в адски интересни лаборатории? А кога се отказахте от тези мечти? Дали е било в 4-ти, 6-ти или 9-ти клас? Честно да си призная, винаги съм искала да стана ветеринар – и то не просто на домашни животни, а на екзотични индивиди от разни тропически гори. Но ето, че ме споходи гимназиален учител по биология, който за добро или за лошо ме отказа от тази идея.

Надали обществото на биолозите е загубило много от моята липса. Но пък аз се чувствам леко ощетена, че ми отнеха интереса към науката. Затова съм много доволна от факта, че наскоро по разни пътеки започвам да си връщам научното любопитство, за което вече съм убедена, че има доста дълъг период на латентност. А ето, че има и интересно българско събитие за наука, което ще се хареса както на все още необлъчените деца, така и на техните завинаги отказани от науката братя, братовчеди, чичовци и родители. Става дума за Софийския фестивал на науката, който ще се проведе между 9 и 13 май в парка Заимов.

Тук нямам желание да конфронтирам учителите. Просто цялата образователна система е насочена основно към запаметяването на факти, а не към мисленето и любопитството. Ако накараште запленен от буболечки четвъртокласник да запамети всички семейства пеперуди, със сигурност губите вниманието му – а именно това се случва в училище.

Не говоря за български проблем – с дипломната ми ръководителка от Лийдс един ден се жалвахме една на друга колко ни е яд, че не сме имали по-интересни учители по физика. Но ако във Великобритания правят нещо правилно, то е научната комуникация – изкуството да обясниш достъпно и най-сложните нови открития. И затова по държавната BBC физикът рок-звезда Браян Кокс представя чудесата на Вселената в продукция, чийто бюджет сигурно се равнява на всички научно-популярни предавания правени у нас от 89-та насам. И не само – просто научната комуникация е бранш с ясна цел и полза, в който се инвестира – така се създават лектори, събития, книги и телевизионни шоута.

British Council се опитват да пренесат този опит у нас със своето събитие. Фестивалът има няколко паралелни сцени, на всяка от които можете да видите нещо интересно. Ако сте кулинарни маниаци – научете какво е молкулярна гастрономия. За традиционната публика на този блог, маркетолозите – лекция за невромаркетинг. За мистиците – лекция относно научната страна на извънземните. Всеки може да намери нещо полезно, а и по-важното – да се убеди, че независимо от злия професор по химия в гимназията науката пак може да му стане интересна. Още по-интересно е да видим, че и в България има хора, които могат да говорят много увлекателно за наука и иновации – все си мисля, че можем да си имаме наш Браян Кокс.

Още по темата:

1. Една добра година

Със сигурност вече ви писва да слушате за дигитален маркетинг и онлайн маркетинг. Но надали се сещате често за такъв тип реклама в интернет: рекламата е “залепена” на входа на интернет – WiFi рутера. Чудесен пример за кампания с рутери показва Мелбърнския фестивал на писателите. На мястото на събитието, всичко, дори мрежите, разказват история.

Схемата е проста – толкова проста, че това е една от по-добрите guerilla-кампании, които виждам скоро. Организаторите използват 6 рутера, които предават идеята на фестивала до всички гости в най-голямото пространство наоколо. Първите четири от тях изписват кратка фабула, а последните два са запазени за слогана на фестивала – “Melbourne Writer’s Festival – Stories Unbound”. Организаторите са помислили за всички, включително и как да си осигурят последователността на четирите реда текст – пред всеки от тях има знак, който указва мястото на реда. В съзнанието на организаторите се случват всякакви невероятни сюжети: “Grandmother Drops bombshell. Held as Terrorist”, “Dragon Slayer pursued by Animal Rights Activists”. “Love was Blind. Acquired Glasses. Love Preferred. Soft Focus.”

Вижте и видеото от кампанията:

Защо работи:

• Посланието се набива в очите на всеки, който се нуждае от достъп до интернет;
• Интересните сюжети привличат вниманието, защото са поставени на неочаквано място;
• Забавните истории, описани в имената на мрежите, са лесни за споделяне;

Инвестицията в рутери със сигурност си е заслужавала. А ето пример за Wi-Fi реклама по български – скрийншотът е направен на телефона ми в Starbucks до НДК. Явно колегите от Costa Coffee през улицата имат чувство за хумор.

Още по темата:

1. Креативност в Интернет
2. Advertising via shit
3. Рентгенова реклама

Повечето ми познати постоянно извеждат като основен плюс на своите смартфони възможността за мултитаскинг. Да, супер е, когато машинката ти си върши самостоятелно хиляди неща, докато не я гледаш, но пък батерията пада бързо, а процесорът се задръства. До голяма степен хората са като смартфоните – мултитаскингът не им понася добре, но пък е едно от основните изисквания в съвременния свят. Затова съм решила да му обърна малко повече внимание.

Прочетох материал в Harvard Business Review и се замислих колко прав е авторът му. Възможността да правим по няколко неща накуп вече не е изключително свойство, а изискване към всички работещи. Вместо да ни помогне, то намалява производителността и кара много хора да се чувстват изтощени и претоварени. Тогава защо продължаваме да държим на това? Истината е, че свикваме да получаваме отговор на всичко моментално и това вече важи не само в диалога с лентата за търсене на Google, но и в разговорите със съвсем истински хора. Технологията може и да се развива бързо, но хората не са толкова приспособими. И докато се опитваме да жонглираме с поне 3 задачи по едно и също време, жертваме концентрацията си и увеличаваме средното време за приключване на всяка задача с поне 25%. Намаляващия прозорец на концентрирано внимание също не е новина – замислете се само колко време успявате да задържите поглед върху една задача, преди да се замислите за нещо друго, което също трябва да свършите.

Какво е решението? Ами просто да зарежем опитите да се превърнем в машини и да действаме така, както би трябвало, а не така, както изискват от нас. Някои от съветите ще ви костват сериозна тренировка, но си струват.

• Бъдете точни и изисквайте точност: българите нямат навика да спазват точност и това е въпрос на национален темперамент. Тук не искам да засягам ничия национална гордост – ако си мислите, че у нас е зле, пробвайте да си уредите среща с италиианец или испанец. Затова започнете дисциплинарно да въвеждате точни часове, да ги спазвате и да изисквате всички останали да ги спазват. Случвало ми се е дисциплинарно да си тръгвам от среща, след като другата страна закъснява с повече от 15 минути. Да, първоначално със сигурност си резервирате репутация на страшен темерут, но друг начин рядко има. Това е бил и пътят на всички онези шефове, за които чуваме истории от типа “Закъсняхме с 10 минути и не успяхме да довършим всичко, защото той прекрати срещата точно в 12, както беше по график.” Принципът е прост – ако вас ви забавят, вие бавите този, с когото е следващата ви среща… и вече имаме лавина от пропиляно време. Така уважавате не само своето време, но и времето на всички, с които сте си уредили срещи в рамките на деня.
• Правете си дневен списък със задачи: с първото кафе разпишете списък с нещата, които трябва да свършите през деня и остойностете колко време ще ви отнеме всяко от тях. С практиката времевото остойностяване става все по-точно. Оставяйте си по малко свободно време между задачите, за да може да вмъкнете отговора на допълнителни мейли и непредвидени задачи (няма да се разминете без такива дори при идеално планиране). Подредете задачите по приоритети и поставете най-важните в най-продуктивния ви часови диапазон – за мен това е рано сутрин, но ако мислите по-добре на пълен стомах, оставете най-важното за следобеда. Описвайте задачите подробно, но без да издребнявате – обикновено си оставям от половин до един час за отговор на мейли, без да разбивам времето за всеки отделен мейл.
• Отделяйте спешното от важното: това е може би най-трудният за създаване навик. Подтиснете желанието да спрете работа при всеки нов мейл – погледнете по диагонал за какво иде реч и си го оставете за мейл-времето. Не се притеснявайте да кажете на колега, че в момента вършите нещо по-важно – предложете му час, в който да обсъдите нещата според свободните часове в дневния ви график. Често всеки идва с презумцията, че неговата молба е най-важна и спешна – вие знаете по-добре какво ви остава за вършене и имате право да прецените сами.
• Научете колегите да ви информират писмено: тук, естествено, нямам предвид да си подготвите образец за молба като в държавната администрация. Един-два реда в Skype ще стигнат. Твърде често някой минава през стаята ми, застава до бюрото ми и изстрелва нещо, което трябва да се свърши или обмисли. Естествено, необходимо е време да превключа на нова тема и половината висящи в стаята думи вече са се изпарили от мозъка ми. Когато въведете правилото за писмени запитвания, намалявате опасността да пропуснете или забравите нещо, а и ограничавате прекъсването на работата си, което обикновено увеличава времето за изпълнението й.
• Организирайте си регулярни почивки: постарайте се да имате поне 4 почивки по 15 минути “застопорени” в редовния график. Разходете се на слънце, направете си чай, сипете си вода, раздвижете всички схванати мускули. Така ще прочистите ума си и ще можете по-лесно да започнете следващата задача на пълна скорост.
• Разпускайте след работа: не си носете задачите вкъщи, освен в наложителни случаи. Изкушението да разпишете някой нов проект след вечеря е голямо, но така мозъкът ви не може да почине достатъчно, за да се подготви за следващия ден. Дори и да работите от вкъщи, заделете си поне 1-2 часа, в които да разпуснете след излизане от офиса, преди да се захванете отново с някоя задача. Така освен по време на сън, ще имате и допълнителен период за зареждане на батериите.

___
снимка:  Danijel ?ivinjski

Няма подобни постове.

Всеки с повече или по-малко творческа работа ще ме разбере, когато кажа, че да си креативен хич не е лесно. За добрите идеи ти трябва не само талант, но и сериозна подготовка. Джон Клийз разкрива факторите на тази подготовка за креативна работа. Когато такава информация идва директно от един Пайтън, няма как да пропусна да я споделя.

В своето представяне Клийз споделя кои са факторите, които могат да направят целия ни живот по-креативен. Препоръчвам ви да изгледате 13-те минути на лекцията, за да попиете от традиционния стил на говорене на британеца – аз лично си умирам за такъв тип презентатори. Разбира се, после съм обобщила и основните фактори.

Каква е рецептата на Джон Клийз за креативен живот? Част от неговата теза се базира на Теорията за играта на холандеца Йохан Хьойзинха. Според него “игрите” са основен елемент за изграждане на културата и социалната структура на цивилизациите. Човекът всъщност е Homo Ludens, играещ човек, затова и неговите действия, независимо в каква сфера, се определят като игра. Затова според Клийз трябва да си поставим добра основа за “креативна игра”, като си осигурим 5 фактора:

• Място: трябва да намерите свое място за творческа работа. Неговият периметър определя вашата “зона за игра”. Независимо дали това е бюрото вкъщи (моята стара опция за креативна работа) или някое кафе с читав интернет (единствената опция в къща с котки), това пространство ще бъде вашият пясъчник за игра с идеите.
• Време: освен мястото, трябва да си отделите и време за креативна работа. Препоръчително е то да е около час и половина. По-малко просто не е достатъчно, за да се потопите в задачата, а по-дълъг период води до разсейване и неефективност. Разбира се, всеки трябва да постави сам точната граница – но отделянето на цял ден за работа не води до най-добрите резултати.
• Време: не, не се повтаряме – идеята тук е друга. Трябва да отделите възможно най-много време на определена задача. Оказва се, че основната разлика между креативните и посредствените творци се корени в това, че първите отделят много повече време за обмисляне на един проблем. Поиграйте си със задачата, без да се притеснявате, че ще предадете нещата точно в последния момент. Това не е признак на страх и нерешителност – това е начинът, който използват най-добрите.
• Увереност: много добри идеи не са се родили, просто защото създателят им е бил прекалено уплашен от грешка. Разбира се, поемайки по пътя на увереността, няма да ви се размине да звучите глупаво и смешно. Но ще дадете път и на много креативни решения. Рискът си заслужава.
• Хумор: Клийз казва, че основният еволюционен позитив на хумора е възможността му бързо да трансформира “затвореното” мисловно състояние в “отворено” – т.е. да промени гледната точка към проблема така, че креативните решения да изскочат по-лесно. Използването на хумор при разглеждане на задачата помага значително.

Тази тема нямаше да се появи, ако не я бях “откраднала” от Brain Pickings. Абонирайте се и четете редовно!

___
снимка: creativedc

Няма подобни постове.

Пътуването

Разходихме се из Тренто през деня и отпрашихме с влака за Венеция. Всъщност, пътуването ни от Рим до Венеция се осъществи само с влак. Обичам влаковете! Особено когато това са добре поддържани мотриси с удобни кресла, безплатен (макар и ограничен) Интернет и контакти до всяко място. Ако родното БДЖ изглеждаше по сходен начин, със сигурност щях да пътувам само с влакове. Но това е друга тема.

Пристигнахме във Венеция към 22 часа и по пътя до хотела спряхме да хапнем. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха заведенията – повечето от тях много по-туристически, отколкото в другите градове. Разбирайте ограничено меню и високи цени. Вероятно е нормално за място, което се издържа изцяло от туризъм. Седнахме, хапнахме набързо и продължихме.

Основен минус на Венеция в този момент ми се стори ориентацията. Всяка малка уличка си има име, но табели има само на по-големите. Освен това GPS-сигналът на телефона просто няма шанс в лабиринта от пресечки, широки колкото коридора на апартамент. Отне ни доста лутане, докато успеем да намерим семейния хотел, където ни чакаше удобно легло и голяма чудесна баня.

Разходката

На сутринта хапнахме набързо и излязохме по улиците. Големият плюс на планирането ни беше времето на нашето посещение. Бяхме там на 23 февруари, точно 2 дни след края на карнавала. Това значи едно-единствено нещо: липса на каквито и да е туристи. Добре де, туристи имаше, но напълно в границите на поносимото – никъде не ни се наложи да чакаме на опашки или да си извоюваме с лакти пространство на улицата. Свиваш в някоя пряка и си съвсем сам с мислите си – просто чудесно! Допълнителен бонус беше температурата – в края на февруари спокойно се разхождахме по къси ръкави.

Всички тези малки пряки изглеждат донякъде романтично, донякъде мистериозно, донякъде притеснително. Стана ми ясно защо толкова много криминални романи се развиват точно тук – ако завиеш по странична уличка, незабелязаното убийство дори посред бял ден ти е гарантирано!

Забележителностите

Няма как да пропусна забележителностите, просто защото площада Сан Марко може да ти спре дъха. Рядко се прехласвам по ключовите туристически обекти, но тук не ми остана избор. Площадът е голям и просторен, а срещу теб се издига базиликата със своя причудлив ориенталски стил. Разбира се, продавачите на всякакви сувенири са необходимо зло, но може би заради сезона не бяха твърде много или твърде настоятелни. Дворецът на Дожите е като направен от бяла захар. Най-забавното нещо, което свършихме, беше да почетем на балкона на базиликата, близо до конете на Св. Марк. Слънце и чудесна гледка, повече не ти трябва.

Разходихме се навсякъде в района, минахме по безброй мостове и просто поседяхме тук-таме, за да попием атмосферата. Заслужаваше си.

Снимките

Ето и един факт, специално за фотографите. Поради някаква причина не се сетих да заредя батерията на фотоапарата предната вечер. Просто нямаше как да изкарам повече от 20-тина кадъра. И забелязвам, че тук качеството на снимките е много по-добро, отколкото в други части от пътуването. Учиш се да цениш кадъра и да отделиш време, за да кадрираш, преди да щракаш. Отдавна исках да направя това упражнение, а ето, че възможността сама се появи, маскирана като необходимост. Опитайте го и вие – доста добре действа.

Още по темата:

1. Царево на един дъх
2. Флоренция: пак ще се срещнем след 10 години
3. Вечеря за един

Видеото, което ще ви споделя днес, мълниеносно обходи социалните мрежи през последните два дни, но искам да си го запазя и тук за поколенията читатели Всеки, който е чувствителен към екшън, престрелки, линейки и полу-голи мотористки, не трябва да чете по-надолу. Всеки, който иска да види една чудесна рекламна кампания, да си пусне видеото – особено ако по някаква причина в последните два дни е бил в гората и не е видял супер-кампанията на TNT в мрежата.

Промотирането на медия често е трудна задача. Отговорът на питанката как да отразим най-добре характера на канала и да оставим дълготрайно впечатление у зрителите не се появява току-така. Но ето, че в Белгия явно знаят как се правят тези неща. Кампанията е създадена за пускането на екшън-канала TNT. Това, което екипът прави, е да постави голям червен бутон с надпис “Push to add drama” на тих площад в тихо белгийско градче. Случващото се след натискане на бутона не подлежи на качествено описание:

Само за два дни видеото от екшън-акцията е гледано над 10 милиона пъти. И това ако не е вирусно разпространение! Личи си, че кампанията е повече от успешна и зрителите са доволни.

Защо работи?

• Кампанията ясно отразява характера на промотирания канал;
• Началото е достатъчно сериозно, за да изглежда реално (до момента, в който санитарят започва да бие велосипедиста нещата са напълно възможни), а продължението е достатъчно бутафорно, за да постави усмивка върху лицето на всеки слисан минувач или зрител (ръгбистите са най-яката добавка!)
• Не са спестени пари нито за постановката, нито за заснемането й – доброто представяне е важно, за да може монтажът да придаде още по-голяма динамика на случващото се;
• Viral-ефектът се дължи основно на неочакваност и контраст, но и на хумора, който хиперболата придава – едно произшествие може да създаде негативна емоция и да намали споделянето на видеото, но натрупването на толкова хиперболизирани елементи провокира смях и положително настроение.

Накратко – браво!  :)

Още по темата:

1. Драма-реклама
2. Carlsberg – само за смелите
3. Volkswagen: Историята на една кола

След като видяхме Рим, тръгнахме на север. През Флоренция минахме не толкова от любопитство, а защото беше най-удобната еднодневна спирка по пътя към Тренто и Венеция. И наистина не сбъркахме. От прозореца на влака на няколко пъти видяхме преспи сняг, но когато стигнахме на място, от сняг нямаше и следа – слънце и пак слънце. За сметка на това вятърът си го биваше.

Разбира се, разходихме се до катедралата Santa Maria del Fiore. От часовете по история на изкуството все още помня историята на първата ренесансова катедрала, но това не е задължително знание – просто си личи как архитектите са отпуснали въображението си и са сложили и последната финтифлюшка, която им е хрумнала. От всичкото ми обикаляне до момента това е най-любимата ми религиозна сграда. Не ви препоръчвам да я разглеждате отвътре, защото е толкова мрачна и скучна, че чак няма да повярвате, че е същата.

Оттам нататък нямахме точен план. Загубихме се в тълпата и малките улички и ходихем толкова, колкото се наложи, за да спрем да виждаме туристи. Малки паркчета, улици, коли… и навсякъде тези зелени дървени кепенци, които винаги асоциирам с Флоренция, дори и да ги видя другаде. Разбира се, навсякъде фучат мотоциклети – това е правилният начин за придвижване на един италианец!

Стигнахме до Арно и се разходихме по брега й от единия край на града чак до центъра. Водите са заслепяващи, когато слънцето свети под точния ъгъл, а по бреговете има удобни места за почивка. Естествено, поспряхме се на Ponte Vecchio – единственият оцелял отпреди Войната (Мусолини е имал поне една добра идея). Постройки до постройки върху постройки… отдалеч прилича на детско Lego.

Вечерта ни заведе в ресторанта с най-автентична атмосфера, който съв виждала. По стените патрулираха гордо стари снимки, сервитьорите бяха много италиански. Сметнахме, че Bistecca alla fiorentina ще ни се опъне, но не пропуснахме телешкото, което мога да опиша само с “Ммммм”.

Вечеряхме дълго, след което се разходихме покрай реката и отидохме да почиваме преди пътуването към Венеция.

Още по темата:

1. Задар – неочаквана находка в Хърватска
2. Водно
3. София следобед

Нека да започнем седмицата с нещо интересно и мотивиращо – а именно “Защо никога няма да имате страхотна кариера”. Да, всъщност не звучи толкова интересно и мотивиращо, колкото трябваше. Но това не променя факта, че презентацията на Лари Смит от TEDxUW е страхотна. И толкова вярвам, че си заслужава да я видите, че за първи път базирам пост на TED лекция Това е рецептата, която може да ви вдигне достатъчно за някой и друг подвиг в офиса.

Лари Смит говори за извиненията, които сами си измисляме, когато твърде много ни е страх да направим нещо интересно с живота си. Дали това ще е някаква лична бариера от типа “Не мога да съм като Джобс, друг тип човек съм” или социално задължение като например “Не мога да бъда по-успяла, искам да имам деца” няма значение – Смит просто показва, че няма по-лошо от това сам да ограничаваш амбицията си. Когато се стараем за нещо страхотно, е доста по-вероятно да го достигнем, отколкото когато планираме просто “достатъчно добро”.

Изводът: спрете да се самоограничавате и се заемете с това, което не сте си представяли, че можете да постигнете – амбицията е достатъчно гориво. Постарайте се тази седмица да направите нещо страхотно

___ снимка: michelhrv

Още по темата:

1. СиВи както никога ПреДи
2. Добра Кариера, Добър Живот
3. Защо не спя? / Защо да спя?