Хората като филтри

Има една определена група от хора, които ползвам като своеобразен филтър за важни новини. Ако нямам време сама да прочета новините и новостите в професионалния сектор, знам, че те веднага ще сигнализират за важните неща. Затова ако не мога да прегледам целия AdAge и медийната секция на Guardian, разчитам на тях. Полезно е да имате няколко източника, които да помогнат да държите глава над информационната повърхност и да си поемате въздух по-лесно. Накратко, тук има няколко категории:

• Блогъри: имам предвид тези, които имат по-скоро новинарски, а не аналитичен стил. За задълбочени материали ползвам друга група, а тези ми помагат да знам какво се случва.
• Туитъри: възможността за създаване на листи бе най-прекрасното нещо, което Twitter направиха. Ако нямам време да мина през All-секцията, преглеждам 10-тина човека от “Marketing VIP”, които винаги насочват към най-важното от деня.
• Posterous и Tumblr сайтове: поради своя характер този тип сайтове позволява много по-бързо публикуване и може да ги превърне в истински нишови информационни агенции. Вероятно във всеки бранш има 4-5 такива, от които може лесно да се информирате.

Накратко, ако се интересувате от дадена тема, почти сигурно е, че има някой, който прекарва повече време в търсене на интересна информация за нея – намерете го и го използвайте като достъпен информационен агрегатор!

___
снимка: Brit

Още по темата:

1. Удавени в бюрокрация
2. 1-2-3

Днес всеки се опитва да ти обясни работата си, идеите си, условията си или плановете си за вечеря възможно най-сложно. Най-любимият ми пример е заместването на думата „честота” с „фреквентност” в академичните писания на една моя преподавателка. Смисълът, разбира се, е да изглеждаш възможно по-учен и комплициран (хехе!) ум А чичо ви Айнщайн неслучайно е казал, че ако не може да го обясниш просто, значи не си го разбрал напълно.

Разбира се, задачите стават доста по-лесни и изпълними, ако се опростят. Сложните проблеми също. Това е и основната идея зад техниката на мислене „Простота” (Simplicity™), разработена от Едуард де Боно. Вече всеки ви е говорил за „Шестте шапки” и какво ли още не, но именно Простота ми харесва най-много в идеите за латерално мислене на де Боно. Красотата й е в пълното припокриване с личното ми мнение, че хората имат свойството да усложняват нещата и с това сами да намаляват продуктивността си. Това се случва често не само в личен, но и в организационен план при големи корпорации. Когато процесите и организационната йерархия са усложнени, е много вероятно да си имате „човек за водата” на всяко едно равнище.

Накратко, Простота™ може да улесни мисленето по различни казуси и преодоляване на творческо блокиране. Техниката се основава на четири принципа:

• исторически преглед, с който питаме дали нещо, което традиционно приемаме за даденост, е все още необходимо;
• разделяне, с което елиминираме това, което не може да бъде обосновано;
• маса и изключения, с които разглеждаме преобладаващите и екстремните казуси;
• извличане на концепции, което може да ни помогне да намерим друг, по-прост начин за реализиране на дадена концепция.

Де Боно формулира 10 правила за постигане на простота, но вместо да ги цитирам директно (може да ги намерите, ако си свалите Малката лилава книга), ще ги систематизирам по мой си начин (т.е. ще ги опростя за себе си ):

• Простотата преди всичко: т.е. да бъдеш наясно, че простотата е необходима за всяка задача и да си готов да гониш опростяването, дори ако за него се налага да загърбите други цели. Тук става дума за приоретизиране.
• Компетентност и многостранчивост: за да можеш да опростиш определена задача, трябва достатъчно да разбираш от нея, за да я разделиш на съставни елементи. Опростяването обаче не означава загърбване на алтернативите – напротив, в опростени условия може да твориш много по-пълноценно, защото вече не съществуват граници.
• Смелост: за постигане на простота досегашните „вечни” концепции трябва да бъдат обективно претеглени – може да се наложи да застанете срещу традициите. Изисква се много кураж, за да разрушиш всички познати постановки и да започнеш отначало.
• Анализ и синтез: тук се включват и традиционните методи за вземане на решения, но по един специфичен, опростен начин. За анализа е необходимо да раздробите задачата на колкото се може по-малки парченца. След това на тяхна база може да се изведат обобщени концепции, които съдържат основните схеми за действие.

Накратко, получаваш голямо количество лесни и кратки задачи, без излишно припокриване и възможност да мислиш извън рамките – просто защото от раздробяването вече не ги виждаш.

След като открих някои от техниките за мислене на де Боно, определено чакам с интерес какво ще ни покаже на семинара си в София, който е след по-малко от месец. Като медиен партньор (ъъъ, блогърен партньор, ако не мислите, че медиите са блогове) на събитието мога да кажа: Регистрацията все още е отворена, така че може да се възползвате, струва си!

Няма подобни постове.

На практика социалните медии наистина могат да спестят или спечелят пари на компанията: само попитайте Dell. Но ефектите от маркетинга са много по-обширни и се простират далеч отвъд продажбите. Според Forrester тук трябва да се вземат под внимание четири перспективи:

1. Финанси: носи ли маркетингът печалби или намаляване на разходите?
2. Марка: подобрява ли се нагласата на потребителите към марката?
3. Управление на риска: подобряват ли комуникационните канали възможностите за реакция при потенциална криза или негативни мнения?
4. Дигитални ползи: подобрява ли се позицията на компанията в онлайн-пространството?

Ако маркетолозите разглеждат само една от тези четири перспективи (като най-често това са продажбите), се получава непълна и изкривена картина на ефективността. Затова вниманието трябва да се насочи едновременно към четирите полета на координатната система.

Тук, естествено съществува и типичният скептицизъм, който мениджърите имат към активности, които не водят до директни продажби. Разбира се, за да има пари в организацията, които да се похарчат за маркетинг, трябва да има продадени продукти. Но фокусът върху продажбите често е краен. Затова се получават такива ситуации (видяно в коментарите тук):

Actors
Me – Managing Director
You – Marketing

Script
You – Boss, I would like to employ a social media specialist
Me – What does a social media specialist do?
You – Raises our brand profile using social media
Me – Will it sell more of our products?
You – If we target the right ‘followers/fans’ as they are known in social media terms we can reach out to many more potential customers
Me – Social media is worldwide isn’t it?
You – Yes
Me – But we only trade locally.
You – Boss it is really about ‘quality’ rather than ‘quantity’
Me – Explain
You – We don’t target everyone, we only target people who are of interest to us.
Me – In other words locally?
You – Uuuuhhh probably
Me – So you produce a social networking campaign that targets potential local customers who fit our typical customer profile?
You – Uh well you can’t really do that with social media.
Me – Why not?
You – It is really all a bit hit and miss – all very new and experimental.
Me – So what you are saying is we employ a social media specialist who is unable to target our target markets, target segments and target customers.
You – Boss social media isn’t so much about selling, as it is about relationships and sharing.
Me – More than 50% of our business is via our website – will it increase our internet business?
You – Can’t really guarentee it
Me – I tell you what – I will do a bit of information sharing with you. I am not interested unless you can bring me the figures that show social media will increase our sales and at a profit.
You – Boss it is about factors such as risk management, branding, and digital effectiveness as well as financial ROI
Me – What are you talking about – does it sell products?
You – Uh……..
Me – Stop wasting my time. Bring me proof that it sells products, then we can talk.

Ето и още един доста сатиричен пример за твърде силното внимание към ангажирането на потребителите, като тук действащите лица са клиент и агенция.

А вие как се справяте с измерването на “неизмерими” цели и успявате ли да убедите клиенти/мениджъри в ползите от познаваемостта на марката?

Още по темата:

1. Марката Обама
2. Матрица на социалните медии
3. Социални медии For Dummies

Кратката рецепта, която ще превърне видео на адски сериозна тема в незабавен вирусен хит:

• Начало, което не загатва колко забавно ще стане по-късно
• Участие на яки ръгбисти
• Поднасяне на потенциално чувствителна информация с леко намигване
• Участие на хубави стюардеси
• Почти музикално звучене
• Разбиване на представата за позната тема

Ето и резултата:

Страхът от летене и нормалният човешки страх от катастрофи се събуждат всеки път, когато пътниците чуят „В случай на опасност…” Това обаче може да се преодолее лесно, ако темата е поднесена по интересен и забавен начин. Air New Zealand доказват, че инструкцията за безопасност е още една комуникационна точка с клиентите, която дава възможност да очаровате публиката си. Резултатът надхвърля многократно ефекта от показване на клипа преди полет: благодарение на YouTube клипът става viral хит и достига до много по-голяма публика – която вероятно ще помисли сериозно за възможността да пътува с такава забавна и приятелски настроена авиолиния. А въпреки че не съм гледала и една минута ръгби в живота си, яките спортисти са универсална притегателна сила Ето и Behind the scenes клипа – заснемането е било също толкова забавно, колкото обучителното видео:

___
снимка: Wikimedia

Още по темата:

1. Viral с история – Olympus PEN
2. “Мъжът, на който вашият мъж може да мирише” се завръща

За тези, които не са запознати с историята на Monopoly, няколко факта. Играта излиза в САЩ по времето на Голямата депресия. Хората намират за приятна възможността да притежават скъпи булеварди и да се превъплътят в магнати на недвижимо имущество, като същевременно задушат конкуренцията. Съответно, Monopoly е игра на времето си: тя комбинира желанието за печалба, която изглежда толкова непостижима в ежедневието, с логиката „печеля-губиш”, която е характерна за тежките кризисни времена.

Новият Social Media Monopoly работи на същия принцип, макар и в една сравнително по-добра икономическа епоха. Тук важат подобни принципи: на първо място, окрупняването на интернет-услугите, което винаги осигурява по-добри позиции и печалби за компанията. Виждаме го постоянно: Google купува Blogger, Yahoo! купува Flickr и т.н. Важи и правилото, че колкото повече услуги „отмъкнеш” от конкурентите, толкова по-лесно ти става да заемеш лидерската позиция. И не на последно място: бизнесът в социалните медии си остава също толкова мръсен, колкото и на пазара на имоти – печелиш, само ако конкурентите ти падат.

Накратко, тази на пръв поглед безобидна игра е още едно доказателство, че социалните медии не са просто краткосрочно увлечение, а сериозна част от ежедневието. Ще се въздържа от коментар относно наложената тук връзка между социалните медии и Голямата депресия…

За любопитните: таблото за играта и картите с късметчета са свалени оттук – отивате и принтирате, после взимате един обикновен Монопол и лепите листчета върху актовете за собственост. Home-made усещането е много забавно – напомня ми как с брат ми преди 15-тина години снимахме на черно-бял ксерокс оригиналната игра от един приятел, на когото баща му я беше донесъл от чужбина

Още по темата:

1. Майкъл Лийндер за социалните медии
2. Матрица на социалните медии
3. 50 графики: Mаркетинг в социалните медии

Още по темата:

1. Мой, мой, мой!

Появиха се и данни за ръста в сегмента на мъжки душ-гелове за последната година, където Old Spice постига ръст от 8% спрямо цялостно повишаване на продажбите в категорията с 8,6%, т.е. запазва същия пазарен дял. В допълнение, конкурентни марки като Nivea Men и Gillette постигат по-голямо повишаване на продажбите, без да залагат на чара на толкова атрактивни рекламни герои като г-н Issaiah Mustafa. За разлика от Old Spice другите конкуренти са инвестирали повече в “антикризисен маркетинг” като талони за отстъпка и промоции “Плати 1, вземи 2″ като с това регистрират приблизително същия, ако не и по-голям ръст в продажбите. И последно – анализаторите изтъкват, че не може да се разграничи ефекта от креативната рекламна кампания и стимулирането на продажбите чрез потребителски промоции, които и Old Spice организира в периода.

Тук идва и моето мнение. Защо трябва да делим успеха на марката между реклама, социални медии и стимулиране на продажбите? За мен това е една обща кампания, която интегрира еднакви послания и служи на обща цел. И въпреки че разделение на количеството продажби, дължащи се на рекламата и социалните медии, не може да се направи, трябва ли ни то наистина? Кампанията на Old Spice служеше преди всичко за имиджов ефект, който не се пренася в продажби (или поне не в краткосрочен план). Позитивите за марката определено са много по-големи от което и да е количество продажби: кампанията поставя началото на преход в позиционирането на Old Spice и трябва да се разглежда точно така – като първа стъпка от един дълъг път, който ще постигне ефект при насищане в течение на времето.

Често мениджърите се изкушават да приравняват всяка маркетингова активност към продажбите и да я оценяват според спечеления или загубения през периода пазарен дял. Това невинаги е добра тактика. Дейностите могат да се разделят на краткосрочни и дългосрочни маркетингови инвестиции: първите дават резултат веднага, докато вторите се развиват в течение на времето и не могат да бъдат оценени на момента. Някои активности пък въобще нямат директна измеримост с количество продажби – за тях ключови са познаваемостта и създаването на позитивна нагласа у потребителите.

Разбира се, без измеримост на резултатите не може – иначе навлизаме в добре известната ситуация „Знам, че половината от бюджета за реклама не върши работа, само не знам коя половина е това.” Но абсолютизирането на един критерии за оценка също може да изиграе лоша шега – да изключи цяла гама от активности, които могат да има много полезен ефект за марката. Проблемът не е в измерването и анализа, а в начина, по който се извършва този анализ. И независимо дали е увеличил продажбите на Old Spice, Мъжът, на когото вашият мъж може да мирише, направи доста по-големи услуги на марката.

Още по темата:

1. Наистина кратка история на маркетинга
2. Фотографски аналогии в маркетинга
3. Добрите клишета в рекламата

Видеото е направено с Canon 550D – не ви трябва нито сложна техника, нито сложна идея, за да покажете нещо хубаво.

Няма подобни постове.

Градът прилича на мегаполис, ако идваш от Синеморец. Има повече от една улица! Дори има и аптеки!!! (Бележка: другия път като тръгнем за Синеморец, да си взема традиционния медицински комплект, аптека има чак в Ахтопол)

Tsarevo Port, originally uploaded by Vassilena.

Threesome, originally uploaded by Vassilena.

Пристанището е малко и хубаво. Точната дума е „пищно” – много лодки на малко пространство. Още от пътя натам през клоните на дърветата изплуват красиви гледки. Синьо и бяло преобладават.

Tsarevo Port, originally uploaded by Vassilena.

In White, originally uploaded by Vassilena.

Морската градина ми напомня за един Бургас по изгрев няколко месеца по рано. Тогава лятото тепърва започваше, сега вече приближава края си – морско-градински кръговрат, един вид. Разбира се, Морската в Царево е по-малка. Хора на разходки, деца, „Мамо, снимай ме!” и машини за пуканки.

Lunapark, originally uploaded by Vassilena.

Стигаме до парапета, от който се вижда цялото Черно море (или поне така ми изглежда) Трудно е да се добереш до перилата заради многото хора, но веднъж застанали там, спираме. Няма как да не се порадваш. Очите се насищат от гледката на вълните. Изключваш едно по едно сетивата и оставяш само слуха, който е калибриран така, че да пропуска само звука на вълните. Друго няма – само ти и вълни. Отпускащо е. Времето е спряло, нямам представа колко минути са минали. Няма и значение.

Още едно кръгче по улиците. Стигаме отново до пристанището, а слънцето точно залязва. Рибари продават миди, пресен улов, а към тях раздават усмивки и мръсни вицове.

Going Nowhere, originally uploaded by Vassilena.

Friends, originally uploaded by Vassilena.

Розовото небе и отпуснатите примижали лодки съставят снимката, която не успях да направя – фотоапаратът угасна. Свършва светлината, свършва ти батерията, свършва и електричеството на настроението ти. На тъмно отиваме да се сбогуваме с морето. Наистина, сбогуването е много нужно. Поздравяваме го по нашия си начин. Горчивината остава, колкото и да я бориш – до следващата среща с морето остава толкова много. Хората живеят от лято до лято, с копнеж по вълните и солени спомени. „До лято, до другото лято”, ако мога да перефразирам Вапцаров. Само да можеше още и още, и още… В ума ми се връща нещо, което четох преди дни: „Попаднеш ли веднъж под очарованието на морето, оставаш завинаги в чудните му мрежи.” Кусто е бил отчайващо прав.

Всеки път в този момент се сещам за тази песен. И въпреки всичко знам, че септември ще бъде прекрасен!

Още по темата:

1. Синеморец и Велека
2. От Синеморец до Силистар
3. Запечатани мигове от едно пътуване

Изгревът е дълго чакан. Денят е започнал преди почти час, с приготвяне на кафе и събиране на раниците. Седим и чакаме. Небето разцъфва. Тъжно е – имам предвид безсилието да уловиш всички краски на събуждащото се слънце. Току-що събудило се, то е още по пижама. И пак е хубаво. Прозява се, протяга се пред очите ни и небрежно поляга на йодните облаци. Все пак събуждането често е уморително.

Sunrise, originally uploaded by Vassilena.

Sunrise, originally uploaded by Vassilena.

It’s OK, originally uploaded by Vassilena.

Тръгваме на юг, като прелетните птици. С тази разлика, че всеки метър се минава на крак. Интересно е – поредицата от прекрасни вулканични носове има какво да покаже. Вървим, спираме, пак вървим, пак спираме. Други туристи няма, освен в най-неподходящите моменти и по най-тесните пътечки.

El Camino, originally uploaded by Vassilena.

Clear Waters, originally uploaded by Vassilena.

Всеки завой действа дъхо-спиращо. В един момент оставям фотоапарата и се чудя дали въобще да си правя труда. Гледката пълни окото. Скалите са като изваяни от особено талантлив скулптор-великан.

Rocks, originally uploaded by Vassilena.

The color Blue, originally uploaded by Vassilena.

Липите е голям плаж, до който се стига за 45 минути от Бутамята на Синеморец. Има малко къмпингари и нищо друго. Т.е. няма път за коли, няма бар на плажа. Има палатки. „Моята палатка е моята крепост.” Водата е осъдително чиста и синя, плажът е широк и празен. Да, вече мисля, че мога да отида на палатка другото лято.

Camping, originally uploaded by Vassilena.

Waves, originally uploaded by Vassilena.

Листите е следващият плаж. Минали са още час и 30 минути ходене. Малък плаж, камъчета и миди, много водорасли, мирис на водорасли. Ако нямате намерение да стигнете до Силистар, не си заслужава – останете на Липите. Кратка почивка, но много нужна. Плажът вече изглежда по-хубав. Вече става топло. Чудим се дали да поемем към Силистар, или да се връщаме. Пътя до долу ще е колкото пътя обратно – няма смисъл. А и сме достатъчно любопитни, за да продължим.

Hidden Beach, originally uploaded by Vassilena.

Sea in Your Eyes, originally uploaded by Vassilena.

Ако знаех какво ходене предстои, вероятно нямаше да тръгна. Тесни пътечки, колкото за крак и половина, наклон около 45 градуса, а до пътечката – скали, 20-метрова пропаст и вода. С маратонки трудно се върви по насипите. Лекото подценяване на прехода е опасно. Силното подценяване ще ви върне обратно още на втория завой, но лекото подценяване от типа „Добре де, стръмно е, но надали ще стане по-стръмно” те кара да продължиш още. Ако искат, феминистките да ми се сърдят, но предупреждавам: не тръгвайте без здрав и силен мъж под ръка!

Vast, originally uploaded by Vassilena.

Намираме тесен залив, пълен с морска пяна. Спомням си “Малката русалка” на Андерсен – това явно е гробище за русалки. Красиво е – и те са били красиви преди…

Sea Foam, originally uploaded by Vassilena.

Час и 45 минути по-късно кацваме на Силистар. Наистина, ако знаех колко ходене предстои – никакъв шанс… добре, че не знаех! Плажът е пълен, шумно е. Капнали сме, затова сядаме на бара за хапване и бира. Класическото трио салата, цаца и едно голямо наливно действа много добре. Започвам да се чудя защо всички хвалят това място толкова. Влизам във водата и вече не се чудя – толкова чиста вода никъде не съм виждала! Плуването е приятно, особено като водна терапия след дългия преход.  Силистар е едно от местата, които се чудя дали да похваля – от страх, че ще се препълни още повече. Мисля, че плажът е достигнал капацитета си. Недейте да ходите!

Връщането, за щастие, е с кола. Да са живи и здрави хората с бебчето!

Още по темата:

1. Синеморец и Велека
2. Царево на един дъх
3. Запечатани мигове от едно пътуване