Когато чух за курса “По стъпките на Дракона“, се замислих на колко познати бих могла да предложа участие в обучение по презентационни умения. В днешно време на доста служители им се налага да изнасят презентации под различни форми – не говоря само за поява на семинари и обучения, а за ежедневни задачи като представяне на продукт пред клиент или на нова идея пред шефа.

Нееднократно съм казвала, че да презентираш добре може да се научи с практика и подготовка. Ще оставя в това да ви убеди Майк Рам по време на “По стъпките на Дракона“. Курсът се провежда в рамките на 4 дни и дава добра основа за публично говорене. Ако искате да посетите “По стъпките на Дракона”, регистрирайте се с код Draco1-BL на промоционална цена от 350лв.

И тъй като най-важното нещо в един курс са лекторите, ето няколко отговора от тях по темата за презентациите.

Майк Рам

Представи се в стил “elevator pitch”
Казвам се Майк Рам и съм магьосник. Превръщам срамежливите хора в уверени, скучните в интересни, обикновените във велики.

Как започна да правиш презентации?
Исках да споделям с другите своите идеи, мисли и съмнения. Оказа се, че повечето хора имат подобни проблеми на моите, но не смеят да ги споделят. Когато се престраших да говоря, видях, че другите търсят решения за тези проблеми от мен. Това ме накара да се почувствам важен, а после разбрах, че носи и голяма отговорност.

Кое е нещото, което може да спаси една презентация, дори ако е тръгнала на зле?
Искреността. Ако си искрен с публиката, тя ще те разбере и ще ти прости. Ако тръгнеш да се правиш на важен, ще те освиркат.

Кое е нещото, което разграничава добрата презентация от отличната?
Вдъхновение и много подготовка. Ако не си вложил душата си в онова, което казваш, ако не си тренирал много, няма да се получи искрата, която да възпламени аудиторията.

И освен това…?
Вяра. Всеки може да стане добър презентатор, нужно е само да повярваш в себе си и да работиш.

Капка Стойкова

Представи се в стил “elevator pitch”
Аз съм коуч и обучител. Смисълът на това, което работя, е да придружавам хора и екипи към промяната (лична и професионална), която искат да постигнат за себе си. Подходът ми на работа е резултат от инженерното ми образование, сертификацията ми за коуч и многогодишния ми разнообразен опит от различни държави и индустрии.

Как започна да правиш презентации?
Още като работех във Франция преди 16 години. Тогава координирах европейски проект за въвеждане на гъвкави форми на труд в началото на 1999. Най-първото ми публично говорене беше представянето на резултатите от проекта пред огромна публика от хора от цяла Франция, с проекти финансирани от Европейския Социален Фонд. Мащабът ме смрази, а и формата беше съвсем нова за мен. Бяхме в зала като в университетска аула, пълна с хора и заслепяващи прожектори. Трябваше да говоря от „катедрата“, и …. Не се гордея с това ми представяне, ама хич. Няколко месеца след това  представях финалните ни резултати през членовете на Занаятчийската камара на департамент Лоар-е-Шер. Публиката пак беше също толкова многобройна, но вече бях станала виртуоз на Power Point и най-вече – бях готова.

Кое е нещото, което може да спаси една презентация, дори ако е тръгнала на зле?
Да не се паникьосаш, и ако все пак ти се случи, да не се обвиняваш за това. Ако си наистина готов, то ти си си изяснил какъв е смисълът за теб да представиш темата си. Значи винаги ще намериш вариант да излезеш от непредвидена пречеща ситуация. И малкия трик – да посмееш просто да …замълчиш. Няколко секунди креативна тишина работи безотказно според мен, защото ти позволяват отново да събереш вниманието на публиката, да се фокусираш в себе си и да решиш спокойно каква е следващата стъпка.

Кое е нещото, което разграничава добрата презентация от отличната?
Присъствието на презентатора, разбира се! Всяка публика очаква да усети магията на разказвача. Ако си центриран в смисъла на презентацията, държиш много топъл и динамичен контакт с хората, това е безценно. Само така ти имаш истинско присъствие и страстта ти по темата се усеща и предава на публиката в дълбочина. Много от презентаторите на TED имат точно това.

И освен това…?
Струва си човек да развива уменията за представяне пред публика. То не е само умения „за в офиса“, то е универсално приложимо в повечето области от живота. Какъвто и да е поводът, осъзнатото развиване на уменията за презентиране ни помага да развием увереност в себе си и по-добра свързаност с другите човешки същества. А може би в това е смисълът на живота?

Ангел Лазаров

Представи се в стил “elevator pitch”
Ангел Лазаров, основател на Института по Невро-Лингвистично Програмиране. Аз съм човекът, който през 2006 донесе НЛП в България. От тогава имам над 5000 часа презентации и водене на групи.

Как започна да правиш презентации?
Преди около 10 години като управител реших да представя новата система за заплащане пред персонала – около 30 човека. Бях изненадан, че когато хората са повече от трима на куп, те се държат по съвсем различен начин.  Беше катастрофа – на другия ден 2-ма не дойдоха на работа.

Кое е нещото, което може да спаси една презентация, дори ако е тръгнала на зле?
Има много техники, но условието всяка от тях да работи е връзка с аудиторията – да разбирате какво става в главите им. В най-критични ситуации ми е помагало честното признаване на това, което се случва (дори да съм сбъркал или да не разбирам нещо). Тогава:
Първо, проговарям ситуацията и обяснявам какво става, докато получа съгласие.
Второ, предлагам варианти:
- един провокативен, напр: „…и сега можем да си тръгнем и да останем само със загубеното време до тук, …
- два други, всеки от които ме устройва, напр.: „…или да продължим по план така, че всеки от вас да си вземе нещо полезно. Или да ми зададете въпроси.“
Трето, питам аудиторията „…сега как искате да продължим?“. Обикновено повечето се съгласяват с предложението ми. Още никой не си е тръгнал

Кое е нещото, което разграничава добрата презентация от отличната?
Резултатът.  Когато предприемат действията, които са ви нужни – значи е добра.  Ако го правят така, все едно сами са пожелали това – тогава е отлична.

И освен това…?
Доволен съм, че първият ми опит беше негативен – накара ме да се уча. Това промени живота ми и сега по време на работа се радвам и забавлявам.
Същото желая и на вас!

Постът Три гледни точки за презентациите е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Редовно си говорим за ролята на социалните медии в работната етика. И ако до скоро основна тема бях пиянските снимки във Facebook, които шефът ти вижда, то сега се натъкнах на един доста по-интересен казус, в който са замесени Ройтерс, Bloomberg и двама известни журналисти.

Matthew Keys се превърна в доста известна личност в американската журналистика, след като бе обвинен от собствениците на Los Angeles Times, че е помогнал на Anonymous да хакнат сайта на изданието. След това обаче Keys отива като Social Media Editor в Ройтерс. Агенцията го пуска в платен отпуск, когато започват съдебите изслушвания по казуса с L.A. Times – а по същото време се случват взривовете на маратона в Бостън. Keys отразява в Twitter събитията, като в Bio-то му все още фигурира позицията “репортер в Ройтерс” – пост, който той де факто продължава да държи по това време. По-късно обаче агенцията решава да уволни Matthew Keys, като посочва за една от причините “видимата връзка” между Twitter профила на журналиста и компанията.

Доста интересно е, че Ройтерс се позовава на “видимата връзка”, въпреки че изисква от своите служители да индикират ясно принадлежността си към агенцията – това е записано в техните правила за поведение в социалните медии, които Keys публикува публично:

Не искам да коментирам по-задълбочено кой е прав и кой не в случая на Ройтерс и Keys. За сметка на това искам да обърна внимание на две точки от документа по-горе:

“…free from bias and acting with integrity, we don’t favor one team or athlete over the another.”

“Assume your professional and personal social media activity will be treated as one.”

Какво става ясно: няма възможност служител да работи в агенцията и да не е обозначил това публично, а след оповестяването му личният профил става, грубо казано, корпоративен такъв. За мен политиката е твърде строга и не може да бъде оправдана, дори да разбирам идеята, че всяко изречение, в социалните медии или на живо, може да се цитира от други медиите с допълнение “…обясни г-н Х, репортер от Ройтерс.” Свободата на изразяване е доста важна – дори не като конституционно право, а като начин служителите да се чувстват спокойно и комфортно.

Разбира се, Matthew Keys не е безгрешен ангел и въпреки че връзката между него и хак-атаката над L.A. Times не е потвърдена в съда, той явно успя да спечели уволнението на журналиста от Bloomberg Jared Keller като публикува публично техни лични съобщения в Twitter. Да погледнем набързо какво се случи и там. Keys пусна скрийншоти от лични съобщения, в които Keller се оплаква от работата си – вероятно дългите дни в редакцията си взимат своя дан и това е нормално, нали? За Bloomberg отговорът явно е “Не”, защото следните съобщения бяха достатъчни Keller да си тръгне:

Въпреки че Bloomberg и самият Keller запазиха мълчание относно причината за раздялата, фактът, че репортерът обяви напускането на компанията ден след пускането на съобщенията, предполага връзка между двете. И тук отново изниква въпросът “Е ли достатъчно да се оплакваш от работата си, за да бъдеш уволнен?” И на мен ми се е случвало да се нервирам и да си мисля за тихите и спокойни поля на безработицата – дори когато съм го споделила с приятели на маса, това не е довело до сериозни вреди. Иска ми се да вярвам, че негативните имиджови последици от оповестяването на съобщения като горното са нищо пред цензурата над служителите.

Какво смятате вие? Има ли опасност за имиджа на компанията, ако юздите на служителите не са достатъчно стегнати или е важно да се даде свобода, дори това да създава разногласие в марката?

Постът Достатъчен ли е Twitter за уволнение? е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Бяхме си намерили сладка къща за гости в стария град и обикалянето се случваше основно пеша. Излизаш от входа и с две крачки си на Самоводската чаршия, на 10 минути е Царевец. Как да не ти се разхожда постоянно? Избягвайки традиционните за Търново жеги, времето по обяд не се зачита за разходки, но за сметка на това привечер всичко е супер: сядате на някоя тераса за вечеря или пък си взимате една бутилка вино и я оползотворявате, докато гледате минувачи от балкона на хотела.

Градът има вид на нещо, което е модерно по старинен начин. От големите хубави къщи ти е ясно, че това си е истинска столица. Когато пък стигнеш до крепостта, само може да си представяш какво средище на търговия и власт е имало тук преди.

За две години градът се развива и явно капитализира туристическите си благини. Площадът пред Царевец е обновен, улиците са чисти и спретнати, на кофти обслужване не попаднахме. Естествено, има да се работи още много, но съм сигурна, че тук хора ще продължават да идват – най-малкото защото нашата крепост може да бие по величие онези анемични квартални замъчета, пръснати из цяла Великобритания

Аз пък съм особено доволна, защото успях да си разходя статива и да поразцъкам малко нощни снимки. Много се надявах да хвана тълпите, обикалящи храма на Царевец със свещи за Великден, но в края на изключително скучното си слово митрополитът обясни, че горе твърде много духало и затова благодатният огън е на завет в катедралата (?) Поне компенсирах с кадри на фойерверките над хълма.

Успях да видя и шоуто “Звук и светлина” и съм доста впечатлена. Изглежда величествено, въпреки че част от историята ми беше малко мътна. Заслужава си да се види поне веднъж.

Колкото и да е странно, свързвам Търново не толкова с Царевец, колкото със старите къщи, калдъръма и котките. Място за дълги разходки и почивка. Може би обаче трябва да го видя поне веднъж през зимата.

Постът Велико Търново за Великден е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Колко често се поглеждате в огледалото? Аз обикновено го правя сутрин, когато съм недоспала или преспала, когато имам тъмни кръгове под очите (независимо колко съм отпочинала, винаги са там), когато клепачите ми са полуотпуснати и когато косата ми е заела невъобразима йогийска следсънна поза. Ако затворя очи, това е и образът, който съм запомнила за себе си – не е яката профилна снимка от фейсбук или нагримираният вариант от последното парти. Явно точно тази женска тенденция са напипали от Dove с последната си кампания – Real Beauty Sketches.

Идеята е доста проста, но много на място психологически. Жените трябва да опишат себе си и още една от участничките в експеримента. Техните думи са претворени в скици от Gil Zamora – специалист, който изготвя портрети на неидентифицирани лица. Той е трениран от ФБР и зад гърба си има над 3000 скици. Казва, че се е включил в проекта заради дъщеря си. Гил създава скици по описанията и тези скици после са показани на участничките. Съпоставя се собственият образ, който жените имат за себе си, с този на напълно непознат човек. Резултатите наистина са впечатляващи – повечето дами си се представят с поне 6-7 кила отгоре и няколко години по-стари. Срещата с мнението на другите действа окриляващо и записаните на “лента” реакции са просто златни. На сайта на кампанията можете да видите скиците на всяка от дамите, както и кратки индивидуални видеа с всяка.

Оценка от маркетолога: кампанията определено ми допада. Продължава Real Beauty идеята на марката изключително умело и успява да даде на жените конкретно доказателство за това, че трябва да се харесват повече. Самата идея е оригинална, а изпълнението носи точната доза емоция и интимност, които му трябват, за да е истински въздействащо. Ogilvy Toronto са видяли типична женска черта и са я използвали в комплимент на посланието на Dove. Нещата звучат естествено и не изглеждат пресилено.

Бележка от жената: момичета, носете си новите дрехи, радвайте се на себе си и си намерете някой (приятел, съпруг, брат), благодарение на когото да започнете да си харесвате все повече онази странна бенка на врата или белега на коляното. Помага и се съмнявам, че повечето от нас могат да постигнат това ниво на съзнаване за собствената си ценност по друг начин.

Постът Поглед отвъд огледалото е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Знаем, че Google помни всичко и няма как да ни се размине, ако напишем нещо онлайн. Често обаче забравяме това, докато не се появи интересен казус, който да ни го напомни. Такава история днес идва от Великобритания, а главно действащо лице е 17-годишната Парис Браун.

Накратко, Парис е била избрана между 164 кандидата за позицията Teen Crime Commissioner. Тази официална роля я прави представител на тийнейджърите в полицията на Кент и й дава възможност да включи доста важен пост в CV-то си. Отделно, тя ще получава годишна заплата от 15 000 паунда, което са си чудни джобни за момиче в Кент. Очевидно, изборът между всички кандидати не е бил лесен и комисар Анн Барнс, която завежда полицията в Кент казва, че е избрала момичето, защото тя е “уверена и добре изразяваща се млада жена”.

Дотук със стандартната стълбица на успеха, защото сега на сцената се появява Twitter. Журналисти са стигнали до профила на младата Парис в микроблогинг платформата и откриват доста фрапиращи нейни изказвания:

Въпреки че някои от туитовете са направени още преди 3 години, когато момичето е било едва на 14, това не намалява вината й пред бтитанската общественост и много данъкоплатци не са съгласни пари от техния джоб да отиват за заплата на млада расистка и хомофобка, която редовно се напива и говори открито за секс преди да е станала пълнолетна. Затова момичето официално напусна дадения й пост и се извини публично за думите си. Поредното доказателство, че трябва да се мисли, преди да се туити.

Внимавай какво пишеш

Днес клавиатурата е по-силна от меча, но трябва и да се използва още по-внимателно. Много ми допада максимата, че ако не си готов да отговаряш за нещо в съда или да го видиш на първа страница в национален вестник, по-добре е да не го пишеш черно на бяло, а още по-малко онлайн. Точно това се случва с Парис – тя трябва да отговаря за думите си от първите страници на Daily Mail и други големи медии.

Твърде тежка присъда?

И все пак не мога да не се замисля дали това не е твърде тежка присъда за младото момиче. Да, казала е доста неприятни неща, но в определени държави дори обвиненията срещу малолетни се изчистват от досието им при навършване на пълнолетие. Каква е давността на казаното в Интернет? И въобще, трябва ли да се взима толкова насериозно нещо, което така или иначе всички британски тийнейджъри правят и говорят, просто не всички използват Twitter за него?

Какво е вашето мнение?

Постът Всичко остава в Интернет е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Сега съм доволна. Първо, доволна съм, че повтаряме нещо адски интересно и полезно за хората. Второ, доволна съм, че благодарение на няколко компании няма да минаваме на студентска диета от гевреци, за да изплатим организацията и на това Ratio – противно на очакванията, на фирмите им е интересно да спонсорират научни събития, стига те да са организирани добре. Не на последно място, доволна съм, че покрай това издание се запознах с още интересни и ентусиазирани хора и направихме много готини неща за популяризиране на събитието (за любовната ми връзка с креативния екип на Ogilvy ще пиша отделно).

За пропусналите: Ratio е едно от онези неща, за които ти става много тъпо, когато обясняваш на други. Правим го без идея за печалба (и с напълно реална опасност да осъмнем в дългове), няма общо със стандартната ми работа, нито пък някой би ме наел на висок мениджърски пост с тлъста заплата, защото го организирам. Накратко, отговорът на въпроса “Добре де, ама защо се занимаваш?” е объркан и реално се свежда основно до “Защото някой ден ще е полезно за хората.”

Става дума за събитие за наука, което освен да е полезно, трябва да е интересно, увличащо и максимално достъпно. Нещо като час по физика, в който не ви замерят с термини, а ви показват роботи. Избираме хора, които да разкажат повече за своята научна сфера на разбираем за всеки език и по любопитен начин. Този път твърдо съм решила да не ви разказвам подробно какво ще слушаме на Ratio, кои са лекторите и т.н. – вярвам, че сега прилежно ще цъкнете линка, ще разгледате информацията на сайта, подредена и оформена от ju, после или ще си сложите reminder за 27 април, или пък директно ще си купите билет сега, за да не следите събитието от птичи поглед.

Разбира се, за да получавате пълния Ratio-експириънс, ще ви препоръчам да Like-нете страницата във Facebook и да ни следите и там. Стараем се да пускаме интересни неща и да сме преобладаващо точни от фактологична гледна точка.

Очаквам да се видим на 27 април между 14 и 20 в Младежки театър. Ще ме познаете – аз ще съм видимо притеснената девойка, на която очевидно не й е удобно да тича от апаратната до сцената с пола и токчета

Постът Лично за Ratio е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Определено е полезно да преглеждате социалните медии от време на време и да правите необходимите корекции. И тъй като пролетта традиционно е време за почистване, а подозирам, че и вие, като мен, сте изоставили някой и друг профил да се оправя самостоятелно, ето няколко съвета за пролетно почистване на профилите в социалните медии. Пиша го в петък като мой собствен списък със задачи за събота – ползвайте свободно!

Изтрийте неактивните си профили

Ако се занимавате с някаква форма на community management или просто сте традиционно любопитни към нови платформи, вероятно интернет е обсипан с профили с вашето име, които са неактивни. Дори бях забравила за профилите във Formspring и About.me, докато един ден не се зарових в Google. Присъствието на места, където не сте активни, само пречи на фокуса върху местата, които посещавате често – махнете ненужните акаунти и се фокусирайте върху важното.

Погледнете bio-то

Различните социални медии са като портали към паралелна вселена, където съм на 23, 24 или 25. Ако пък съм сменяла работа в рамките на последната година, гарантирано съм забравила да отбележа това на поне едно място. Прегледайте описанията, които вероятно сте направили при създаването на акаунт и не сте променяли от тогава – със сигурност има какво да добавите или промените. Същото важи с още по-голяма сила, ако поддържате блог и имате някаква форма на страница “За мен” – тук информацията трябва да е най-актуална и ако сте пропуснали да я обновите, първо започнете оттам.

Обърнете внимание на снимките

Тук има много стратегии, които можете да използвате. Аз предпочитам да се огранича с една снимка, която да използвам във всички социални медии, затова синхронизирането отнема време. Погледнете къде е останала някоя стара снимка или пък забавна картинка, която не отговаря на новия ви сериозен имидж. Същото важи и за персонализираните фонове в различни сайтове – това, че вие ползвате HootSuite, не значи, че никой не си прави труда да отвори профила ви в Twitter.com. Най-досадно е да видиш визия, отговаряща на стари стандарти – в този ред на мисли проверете поне Twitter, Google+ и YouTube.

А линковете?

Повечето платформи ви позволяват да добавите линкове към други сайтове и социални медии. Добре е да хвърлите едно око и там, за да премахнете ненужните, да добавите нови или да промените подредбата спрямо текущите си приоритети. Махнете линка към стария работодател и прибавете няколко линка към любимите си нови проекти.

Разчистете оторизираните приложения

Редовно ми се случва да изтествам някое приложение и да забравя за съществуването му до момента, в който погледна списъка с оторизирани приложения. Проблемът е особено сериозен във Facebook и Twitter, където виждам неща, които вече дори не помня кога съм добавила, а още по-малко – защо. Хвърлете едно око на списъка с приложения – независимо дали ви притеснява информацията, която подавате към тях или просто искате да разчистите.

Подредете контактите и списъците си

Да спреш да следваш някого не е най-ужасното нещо на света, а почистването на някои от следените профили ще ви помогне да фокусирате потока на информация и да взаимодействате с важните контакти по-качествено. Огледайте кого трябва да изключите или добавите в стрийма на информация. Организирането в листи пък ще ви помогне да получавате това, което ви е нужно в даден момент – независимо дали говорим за Facebook , Twitter или Google+, списъците и кръговете са най-чудесното изобретение след нарязания хляб!

Сменете паролите

Както видяхме наскоро с Burger King и Jeep, отвличането на социални профили е неприятно и ще ви коства малко време и много нерви. Затова не е лошо да сменяте паролите регулярно и да не ползвате обща парола за всички профили. Мога да препоръчам KeePass като добър и удобен начин за менажиране на ключови пароли – безплатно е и лесно се синхронизира с мобилни устройства.

Ето, че сте готови за новия сезон! Има ли нещо друго което трябва да свършим при пролетното почистване според вас?

___
снимка: clogwog

Постът Пролетно почистване на социалните медии е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Наближава старта на второто издание на Brand Management Factory – чудесното начинание на Бизнес института на CISCO и ilyan.com. Организаторите са анализирали първото събитие, взели са си бележки и правят продължението по-полезно и удобно за гостите. Това, което не се променя, са лекторите с богат опит и фокуса върху изцяло практическата страна на мениджмънта и брандинга – 40% от времето е гарантирано отделено за решаването на реални бизнес-казуси.

Промените

Този път Фабриката се състои от 4 модула по две сесии. Звучи ми доста полезно, че в началото на работилницата всеки от участниците дефинира своята цел и казуси, върху които желае да получи идеи за решения – така знаеш дали обучението ти е било полезно. Четирите тематични модули са:

• Заобикалящата среда и марката: включва анализ на конкурентна среда, анализ на потребителски нужди, позициониране спрямо конкурентите.
• Позициониране и стратегия на марката: анализ на целевата аудитория, избор на канали и специален фокус върху дигиталните медии.
• Пазарно присъствие на марката: изграждане и развитие на марката, краткосрочно и дългосрочно управление с фокус върху B2B и B2C специфики.
• Управление на резултатите на марката: управление на маркетинг бюджета, оптимизиране, анализ и оценка на проекти.

Записването за програмата вече започна като до 5 април можете да се възползвате от 20% отстъпка. Стандартната цена за записване в един модул е 300лв., а за всички подуки – 850лв. Ако пък сте хвърлили око на нещо конкретно…

Спечелете пропуск за един модул на Фабриката

С организаторите се разбрахме отново да предоставим пропуск за модул от Brand Management Factory по избор. Препоръчвам ви първо да погледнете информацията на сайта, а след това да ми оставите аргументиран коментар с отговор на въпроса:

Кой модул от Brand Management Factory бихте посетили и защо?

Очаквам коментарите ви тук или на страницата във Facebook до 10 април включително. После томбола между мненията, които ми звучат най-конкретно, ще определи победителя и той ще бъде обявен отново тук на 11 април. Успех!

Постът Фабрика за мениджъри – част 2 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Няма как да пропуснем Google и новото сензорно търсене. Сама пробвах няколко от наличните вече опции (къмпинг, страх и летищен терминал) и всички миришат много точно. Повече за Google Nose вижте в линка или във видеото долу:

Вулканична водка

Специално за феновете на алкохола, водката Reyka предлага нов вкус за феновете на Исландия – водка с вкус на вулканичен прах. Реакцията във Facebook е преобладаващо позитивна:

Barclays WagPay

Докато NFC технологията набира все повече сила, Barclay’s са единствената банка с адекватна услуга за домашни любимци:

Послание от президента на САЩ

Тук леко излъгах, защото посланието е от Kid President. Хлапето, което набързо се превърна във viral-чудо, вчера ни посрещна с “It looks like you were expecting somebody else.” Самият факт, че офисът на Обама се заиграва с меми, си заслужава отбелязването:

Илюминатите с нова агенция

Mother пусна прес съобщение, според което илюминатите вече ползват услугите на агенцията. Вижте пълния текст и внимавайте със смеха на глас:

“The Illuminati Names Mother New York Agency of Record”

NEW YORK, NY – April 1, 2013 – After nearly 237 years with their current agency, The Illuminati has named Mother New York its new agency of record. Creative duties for the account shifted after a pitch that included five undisclosed agencies.

To date, The Illuminati brand has followed a subtle advertising strategy that has included teasers on US currency, branded partnerships with world leaders and other non-traditional campaigns.

While some close followers have recognized the work, awareness has remained low according to The Illuminati, with less than 2% of the population acknowledging the organization’s efforts, despite the nearly $200 billion the group spends in annual media.

A spokesperson for The Illuminati, speaking under anonymity, stated that while they generally appreciated the depth and complexity of the previous agency’s multi-platform work, they were looking to increase broad awareness and counter some negative perceptions. “We control the world, but nobody seems to know it. Our communications need to work a lot harder. Mother can lead us in our global efforts. Together they’ve helped us modernize the look without losing the rich heritage and symbols of the brand.”

Recently, a 30-part integrated teaser campaign failed to resonate with core consumers, Millennials, in the US market. An anonymous board member of The Illuminati pointed blame to the creative which depicted a small eye on top of an apple, but many have also pointed to a fragmented media buy, citing the lack of reach of a pedestal in the inside of a church in Boston.

When asked why they chose Mother, sources within The Illuminati said, “We were impressed that they were the only agency that didn’t rely on a high-profile assassination as part of their concept.”

Many expect that The Illuminati will start buying more traditional media and change their tagline from “Control the world” to “Control your world” to be friendlier and let consumers feel more a part of the brand story.

Mother declined comment, saying this account doesn’t exist.

Media buying will still be handled by the Federal Reserve.

Annncng: Twttr

Нм ккв д с гврм… ъммм, няма какво да си говорим, гласните са нещо изключително ценно. Затова Twitter предлага нова услуга – за 5 долара на месец можете да ползвате тяхната платена услуга, която включва гласни. Ако предпочитате безплатен акаунт, все още можете да ползвате свободно Y, но всички други гласни не са налични:

Vimeow

Попаднах на доста шеги, ориентирани към котките, но тази на Vimeo е едно от най-добрите. Сайтът вече ще се специализира ексклузивно към котешки видеа и се прекръства на Vimeow. Новата начална страница е в тон:

Gmail Blue

Няма нужда от обяснение – точно като Gmail, но по-синьо:

Надявам се, че съм успяла да усмихна деня ви – ако съм пропуснала любимата ви шега от вчера, допълнете ме в коментарите!

Постът Най-добрите първоаприлски шеги е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Вдъхновено от стерилната чудатост на The Art of Cleanup от Ursus Wehrli.

Постът Неподредено е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.