Saturday

We overslept and missed the boat trip that was planned for the morning so we went the meeting in Fatih where lots of landmarks of Istanbul and former Constantinopole are located. Finding a place to park in this district is a difficult task during holidays so we did it in Karaköy and crossed the Galata bridge walking. On the top of this two-level bridge you could see a huge number of fishermen waiting for their catch to get bored of the muddy water and take a trip to someone’s plate in a nearby restaurant. However we were in a hurry so I ate something as simple as “balık ekmek” (bread with fish) right on the street.

We climbed the road to Ayasofiya and Topcapı Sarayı but we couldn’t actually see much as you could spend a whole day in the castle… and we had about half an hour. People were waiting for us in a cafe nearby. As soon as we got together we visited Sultanahmet Cami. Although it is known as The Blue Mosque it doesn’t seem blue at all but it was definitely impressive! We took some photos and went on. Near Mehmet Akif Ersoy park we saw a band of about 20 people playing an Ottoman military march everybody seemed to know. After visiting the famous Kapalıçarşı and buying souvenirs and (of course) Turkish delight we crossed Galata bridge again to get back to Karaköy. In caffeehouses around you could see people smoking nargile, drinking tea and playing traditional games like Tavla and Okey almost on the street. It’s their way to relax during holidays and we gave it a try. It works!

Even more people from France, Netherlands and even Nigeria joined us in a yet another cafe named Istanbul. Die-hard fans had an opportunity to visit a match of the famous Beşiktaş football team, and those who were not that excited of the idea went back to a İstiklal. After having a meal (tas kebabı in my case) in a restaurant we headed to the grand CouchSurfing gathering!

The event took place in Seksek Cafe & Bar – a bar typical for this part of Istanbul on the fifth floor of the building. Event organisers had prepared a wonderful PowerPoint presentation showing the most of the participants (or at least those who had confirmed their presence in advance). We just couldn’t stop dancing, drinking, talking… Well, OK, we stopped at some point during the night and decided to get back home and get some sleep before our last day in Turkey. We even managed to visited the Galata Kulesi meanwhile. It is extremely beautiful… at least from the outside.

Our GPS worked for us that night and we just a few hours before sunset we were back in Asia.

Sunday

Saying “Goodbye” was heartbreaking. Everyone I met and the stay I had there was just awesome. I didn’t feel like leaving and some of the others were even crying (I hope it was not them being too happy about our departure). That’s why we left as late as possible and even gave Marti a lift to Edirne where we had a nice welcome by her parents. We spent a nice evening enjoying a nice dinner and coffee, and discussing our controversial past, present and future.

1. Open “Device Manager” (Start > “Search programs and files” > Type “Device Manager” > Hit[Enter]. Haha!)
2. Expand “Bluetooth Radios”
3. Double-click on the Bluetooth adapter (not the enumerator)
4. Choose the “Power Management” tab
5. Disable the f*ckin’ “Allow the computer to turn off this device to save power”
6. Enjoy!

I guess this could make your Bluetooth drain your battery a bit faster but still it is worth it!

Well… After all it seems to be a hardware issue in the laptop itself as it appears my HP Compaq workstation but does not on the HP ProBook. So, HP, thank you for the inconvenience!

So here’s a note to myself on how to prepare a USB memory stick for installation quickly on Microsoft Windows…

Preparation Check List

• Check if you’re running Windows;
• Check if you have an ISO image of a right edition of Microsoft Windows 7 installation DVD or the installation DVD itself for the correct platform (x86 or x64);
• Check if you have a memory stick in which that installation would fit;
• Check if you have backed up any data residing on the memory stick;
• If you’re going to use an ISO image, check if you have a program (e.g. WinRar) to browse and extract files from the ISO image;
• Read the whole article and check if you understand what you have to do in each step. If you don’t, ask for help;

USB Memory Stick Preparation Procedure

1. Start Microsoft DiskPart by:
   • Start → Run → Type “%WinDir%\System32\diskpart.exe” → OK;
   • Windows Key + R → Type “%WinDir%\System32\diskpart.exe” → OK;
   • My Computer (Computer) → Type “%WinDir%\System32\” in the address bar → Right click “diskpart.exe” → Choose “Run as Administrator”
2. In Microsoft DiskPart:
   1. List disks:
      

      list disk

   2. Locate the USB memory stick in the list (look at the size of each disk) and select it by its number (replace “#” with the corresponding number):
      

      select disk #

   3. Clean the partition table on the USB memory stick:
      

      clean

   4. Create a new primary partition on the USB memory stick:
      

      create partition primary

   5. Select the newly created partition:
      

      selection partition 1

   6. Mark the selected partition as active:
      

      active

   7. Format the partition:
      

      format fs=ntfs quick

   8. Assign a drive letter (e.g. P:) to the partition:
      

      assign letter=P

   9. Exit DiskPart:
      

      exit

3. If you’re creating the bootable memory stick from an ISO image:
   1. Extract the “boot” folder from the ISO image somewhere using any of the above mentioned programs;
   2. Start a “Command Prompt” in it as an Administrator;
   3. Change the working directory to the extracted “boot” folder;
   4. Assuming you’ve assigned letter “P:” to the memory stick, type in:
      

      bootsect.exe /nt60 P:

   5. Extract the whole ISO content to the memory stick’s main folder;
4. If you’re creating the bootable memory stick from a DVD:
   1. Copy the “boot” folder from the DVD somewhere;
   2. Start a “Command Prompt” in it as an Administrator;
   3. Change the working directory to the copied “boot” folder;
   4. Assuming you’ve assigned letter “P:” to the memory stick, type in:
      

      bootsect.exe /nt60 P:

   5. Copy the whole DVD content to the memory stick’s main folder;
5. Here you go!

You now have a bootable USB memory stick you can use to install or rescue Microsoft Windows 7.

P.S. These instructions may or may not work for Windows Vista installations as well but it’s not tested. But who would install Vista anyway?! However, if you’re one of those people, please share your experience. Any feedback would be appreciated!

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)

Глава първа. БЪЛГАРСКИ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)
Раздел I. Общи разпоредби
…
Чл. 3. (3) Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани – и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
…
Глава четвърта. СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
Раздел I. Общи положения
…
Чл. 50. (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.
…

Благодаря за вниманието!

P.S. Да послужи и на всички онези, които ми мрънкат задето си ходя само с шофьорска книжка, а не нося лична карта! Гледайте си работата!

Живея в XXI в. с пълна сила – разхождам се мобилни и смарт телефони, компютър, Интернет, електронен подпис, кредитни и дебитни карти, клубни карти и такива за намаления, (живот и здраве скоро и) лична карта с биометрични данни… въобще окичен с множество от миниатюрни компютърчета осигуряващи комфорта и превъплъщение на екзотиките от края на миналия век и научната фантастика на началото му. Тези джаджи днес ми спестиха усилия, които иначе можеха да костват работния ми ден – намирането, резервирането и заплащането на билет за автобус и престой в хотел.

И всичко изглеждаше прекрасно и синьо (не, не розово!) до момента, в който не си дадох сметка как станаха тези разплащания и колко сигурни са сигурните кредитни карти… За съжаление от кредитния център на моята банка не можаха да дадат задоволителен отговор на въпросите ми и ме препратиха към отдела по управление на риска. Проблемът всъщност е основно в самите кредитни институции и плашещия компромис, който те правят със сигурността в името на удобството. Вината на моята и на всички други банки е там, че предлагат на клиентите си високо рисков продукт. Следващите редове са за тези, които не вярват в този риск; другите, които искат да го минимизират; и третите – които просто искат да видят своите мисли в писмен вид.

Магнитна лента

До преди време банковите карти разполагаха единствено с магнитна лента. Една логически коректна процедура по извършване на трансакция по този начин би трябвало да е следната:

1. Търговецът проверява наличието на чип на картата. Ако картата е с чип, той би трябвало да използва него за обработка на трансакцията. Но тъй като процедурата може да бъде много по-бърза от тази с чип, повечето търговци първо опитват с магнитната лента, надявайки се POS терминалът да го позволи. Случвало ми се е въобще да не ме питат дали не предпочитам това да стане с чипа;
2. Търговецът проверява наличието на подпис на притежателя на гърба на картата. Ако липсва подпис, той би трябвало да откаже извършване на трансакцията, тъй като подписът подпомага проверката на преносителя. Преди да осъзная нуждата от него, нямах такъв, но никога не съм имал проблеми. Логично би било служител на банката да изиска да се подпиша на картата пред него още при получаването ѝ;
3. Търговецът изисква документ за самоличност от преносителя и съпоставя данните с от картата. Ако информацията (и подписа) на банковата карта не съответстват на документа за самоличност, той би трябвало да откаже извършване на трансакцията. В общия случай обаче търговците въобще не изискват такъв документ;
4. Търговецът въвежда сумата за плащане и прекарва магнитната лента на картата през четеца на терминала. Магнитната лента на картата oбикновено съдържа съвсем малко повече информация от тази, която е изписана на картата. В общия случай това е нещо като PIN код, който одобрява на трансакцията. За съжаление обаче, този “PIN”, не само не може да бъде променен, но и може да бъде прочетен с произволен четец на карти за магнитни ленти. Когато такъв “PIN” няма, там често стои кодът за сигурност, който е изписан на гърба на картата. С други думи докопвате такава карта, прекарвате я през четец и разполагате с достатъчно информация, за да осъществявате плащания с нея в Интернет. Притежателят ѝ може и да не разбере, че сигурността ѝ е компрометирана;
5. Терминалът издава бележка в две копия, като на едното преносителят се подписва – подпис, който търговецът сверява с този на картата. Последното на мен не ми се е случвало и го приписвам към фантастиката;

Ако някоя от точките по-горе породи някакво съмнение, би трябвало трансакцията да бъде отказана и при нужда да се споделят на компетентните органи, особено предвид факта, че такива карти са страшно лесни за копиране и злоупотребите с тях – сравнително лесни.

Карти с чип

Поради гореспоменатите причини издателите на финансови карти пристъпиха към издаването на т.нар. карти с чип – технология, която сама по себе си дава достатъчна сигурност. Но самите несигурността при тях се определя от два фактора: 1. повечето карти са хибридни (т.е. едновременно и с магнитна лента, и с чип), за да работят на по-стари терминали, и 2. по тях все още има изписана достатъчно информация, за да се осъществяват разплащания в Интернет. Досега не съм видял банкова карта, която да е адресирала тези две слабости.

Не че не могат да ви пребият, за да ви вземат картата и после да го направят още веднъж, за да си кажете PIN кода… но в общия слуачй зависите от добрата воля на търговеца и настояването на терминала, за да използвате технологията с чип.

RFID карти

Технологията на безконтактното разплащане с RFID карти наскоро настъпи и в България (популяризирана с Visa/MasterCard PayPass). Банките предоставящи такива карти уверяват, че това тя е принципно същата като чип-технологията с разликата, че обменът на данните става чрез доближаване на картата до терминалното устройство, като последното активира съответния чип в картата. Макар чип-технологията да дава известна защита, фактът, че комуникацията е безконтактна поставя пред риск преносителите на подобни карти. Оказва се, че картата предоставя не малко информация за себе си на статистически достижимо от злонамерени лица разстояние оборудвани с необходимата техника. В този дух изказването на Adam Savage от Mythbusters направено преди две години по време на The Last HOPE, собственото му опровержение и това на Texas Instruments в последствие са преинтересни.

Разплащане в Интернет

Колкото и банално да звучи, най-притеснително е разплащането в Интернет. За него и как да затрудним злоупотребите – в следващата част!

Последните въобще не са новост, но тези вече прекаляват. Ето за какво става въпрос:

• На предната вратата надписът “О.К. Супертранс” е заменен с друг в абсолютно същия стил (без червените точки) – “ОК Стилтранс”;
• Телефонният номер 9732121 е заменен с (почти идентичния) 9532121;
• На задната врата кредитната карта “Diners Club” е заменена с нещо само приличащо на кредитна карта (отново върху синя лента);
• Интернет адресът “www.diners.bg” пък е заменен от “www.bgtaxi.eu“.

Предния път, когато видях такава фалшификация, в колата се качи мъж, който най-вероятно не подозираше, че ще се вози на цена от около 4.50 лв./км (по смътен спомен). Същото се случи и с една дама този път…

Реших да видя какво аджеба има на въпросния адрес. Срамно е да си таксиметров шофьор, дори само защото се натискат да те представляват наглеци като тези, които видях там…

За мое (а и не само мое) огромно съжаление не мина поправка в Закона за автомобилните превози, с която на всяка община щещ да бъде дадено право да регламентира максималните цени, на които да бъдат извършвани таксиметрови услуги на нейна територия. Макар и в разрез с основни пазарни принципи, целта на поправката беше да пребори тарикатлъците на утайката сред таксиметровите шофьори – онази утайка, на която те дължат срамното си име и заради която на мен ми се налага на всеки чужденец (или пристигащ в столицата) подробно да обяснявам как да си избере такси. Заради същата тази утайка спирам такситата отблизо, чак когато видя за какъв автомобил иде реч. Благодарение на собствения им сайт, наглостта на тези хора (в частност на Яне Янков – председател на Националната федерация на таксимтровите водачи в  България) е стигнала до там, не просто да практикуват своята шарлатанщина, а най-открито да я защитават. А за капак – да тръгват да коват закон за автомобилните превози от името на всички таксиметрови шофьори! Естествено за себе си, не спестих коментара си в сайта им, макар и твърдо убеден (явно основателно), че този коментар ще бъде изтрит. Да видим как ще го направят обаче този път:

Неуважаеми г-н Янков,

Провокиран от поредната неориентирана дама, която видях как днес направи грешката  да се качи във ваше такси, попаднах на този сайт и респективно на тази публикация. Тя единствено потвръди убеждението ми, че хора като вас са моралната утайка на превозваческата гилдия и че единствено търпението на коректните ви колеги ви е спасявало от изхвърлянето ви от нея. И ще ви кажа защо:

1. Ако защитата на потребителите не (трябва да) е цел на всяка нормална държавна политика, “Комисията за защита на потребителите” нямаше да съществува. Ако не смятате така, вероятно идеалното за вас място е някъде в третия свят;
2. Таксита като вашите (или поне тези носещи на себе си връзката към този сайт) са си изпросили такъв проектозакон. Цената на услугата ви по никакъв начин не съответства, нито на предлаганото качество, нито на правените разходи (освен за рушвети на контролните органи);
3. Целта ви да направите бързи печалби на гърба на заблудени клиенти е повече от очевидна. Не знам какво е способно да възпита у вас наглостта толкова открито да защитавате собствената си шарлатанщина;
4. Плюете “ОК Супертранс”, но в същото време мога да ви изредя не една или две (умишлено търсени) прилики между вашите и техните тексита. Всички знаем, че причината да се качват хората при вас не е в предлаганата услуга, а защото са подведени. Възползвате се от добрия имидж, който големите фирми са постигнали и можете само да пикаете газ от яд, че това е нещо, което вие никога няма да постигнете. Освен сред себеподобните си измамници -  “ОК Супершанс”, “СК Автотранс” или там всякакви други пиявици предимно по липсващите таксиметрови стоянки на моловете и на Централна гара;
5. Колко клиенти са скочили срещу договорите с Централна автогара и двата терминала на Летище София, които по един или друг начин са си издействали големите таксиметрови компании? И колко ще скочат, ако такива като вас циркулираха там?!;
6. Не може в цялата държава (и в частност в София) таксиметровите превозвачи да могат да извършват услугата си на цени значително по-ниски от вашите, а вие да твърдите че те са под себестойността на превоза. Това би превърнало дори големите таксиметрови компании в черна дупка за пари, а те всъщност са на печалба;
7. С подобна регулация, която аз и всеки ОПАРИЛ се от вашите услуги клиент би подкрепил, дъжавата не унищожава таксиметровия бизнес, а унищожава такива като вас. А, слава Богу, вие не сте превъплъщение на този бизнес, а предимно носител на черния му имидж сред неговите клиенти;
8. Като гражданин на тази държава ме е срам от вашето съществуване и искрено се надявам гените носещи вашето нахалство и безсъвестност да бъдат изкоренени поне до толкова, че да не се налага да обясняваме на чуждестранните си приятели, че е възможно да срещнат хора като вас още с пристигането си в България;
9. Лично аз се надявам, не просто да приемат подобен закон, а “Комисията за защита на конкуренцията” да подлепне и вас, както направи с “ОК Супершанс”, поне малко от малко да остави поне намек, че действията ви, макар и некриминализирани, са неморални. (Съдържанието на думите “етика” и “морал” са неща, които се учат в рамките на общообразователната гимназиална програма, но… ако случайно сте проспали този период от живота си, може да се насочите към творчеството на Аристотел, Сенека, Кант…);
10. Много бих искал да видя някъде примерен начин на калкулиране на цените на услугата на вашите таксита, така че да оправдаят дори един лимит от 2 лв./км., каквито дори и вие не бихте платили;
11. Още по-жалко е, ако хора като вас възпитават децата си в подобен морал. И, ако децата са бъдещето на България, започвам да се ужасявам от подобно бъдеще.

Много ви се иска с два курса на ден да си уредите надник, който нормален човек изкарва при 8-часово блъскане, ама нейсе… Като ще се правите на европейски гражданин, започнете с проявата на някакъв европейски морал! Ей така, вместо да използате думата “европейско”, когато ви е изгодно. Европейски гражданин никога няма да защити безчеста кауза като вашата!

С пожелание за успехи на някой друг континент!

Introduction

A month ago a friend of mine – Hristo called me with an offer which sounded like this:

- Hey! What about couchsurfing in Istanbul at the first meeting of “Turkish and Bulgarian Friends” group?

You see… I had an idea about what couchsurfing was (or at least I thought so) and I was not very keen on it. We live in a dangerous world after all and sleepovers at the home of someone I didn’t know sounded a bit risky to me. I generally prefer not doing anything to taking any risks but this time I decided to do something against my nature. So I agreed… but I bought myself a sleeping bag just in case.

Traveling to Istanbul

We took off early in the morning with Nikolay (who turned out to be our driver and whom I met that morning), Graham (a Canadian guy from Amsterdam couchsurfing to Iran) and Chin (a Malaysian girl couchsurfing back to her country). The latter two were experienced couchsurfers who stayed at Nikolay’s.

The highway was boring. However the closer you get to the Bulgarian-Turkish border the more sensible the difference is: at a gas station near Haskovo people were already speaking in Turkish, more and more labels are translated and you could actually see lots of Turkish hotels and restaurants there. Even nature (bushes, trees and soil) began changing as Graham noticed. However you still know Bulgaria by the plastic bags in the fields. I told our foreign companions that we are still trying to grow those plastic bags and we have obviously succeeded!

Bulgarian part of the road to Turkey is bad and narrow, and our border looks like a small entrance of a camp. Turkish one however has (at least) eight lines of desks in each direction and some huge buildings – X-Ray, administration, medical center, even a (s)mall!

There were a few kilometers of trucks going to Bulgaria and waiting to be processed. Surprisingly there were almost no cars! So we could pay attention to more interesting things on the highway:

• There are windsocks with antennas on each few kilometers that obviously transmit information about the winds. I am not aware any weather forecasting network in Bulgaria of this kind;
• Mosques are everywhere. I haven’t seen that many churches neither in Bulgaria, nor in Greece or Russia;
• There are some villages that are entirely new ones. Some of them are bought by foreigners and others are actually university campuses;
• Some hills however are occupied by single ranch-like estates – probably someone’s saray.

We arrived in Istanbul at about 4 pm which made 8-hours ride from Sofia which was kind of fast..

Friday Night

After a bit of struggle through Istanbul traffic jams we got to a car parking near Taksim Square – a very famous and crowded place where people meet. Some of the biggest hotels in Istanbul are nearby. We were early so we had enough time to have a walk on İstiklal Avenue – a pedestrian street going from Taksim Square to the famous Galatasaray Lisesi. We sat on the balcony of Filicori cafe and stared at Taksim and İstiklal, drank Turkish coffee and of course did some Facebooking. Five times a day it is a time for payer. A voice from the nearby mosque is inviting people. In the first moment it may be shocking but after that you find it kind of exotic…

While wandering around Taksim Square we noticed a few policemen buses and lots of policemen with shields and protective caps. Some of them were armed  with machine guns. There was a demonstration going on for freeing someone from jail. It was a peaceful one and it went well.

At about 7 pm with met with the rest of out couchsurfing friends (a very international crowd actually) and headed towards a nice place to have a drink or two, take photos and talk to each other. So we got into a market to buy beer, wine and junk food. The stairs leading to Sanatkarlar park were full of people sitting on the stairs and drinking beer, watching the fabulous nighly view to the Bosphorus. You could see all those nicely lit building and ships – from small boats and huge liners… Incredible!

After a few hours of nice chat with people from all around the globe (Turkey, Bulgaria, USA, Malaysia, Poland, UK…) we went to Araf Cafe Bar close to Taksim square. Not a big but comfortable one with nice music – from popular local and foreign music to really surprising songs like Kultur Shock‘s “Mastika”. Although we were all happy of being together and having some great time, a much wiser decision was not to stay late as the programme for the next (actually the same) day started early in the morning.

Well… we were not wise at all and left the bar at about 4.30 am. Surprisingly streets were full of people and they both (streets and people) didn’t seem that scary as in Bulgaria! We got on the car and took the highway to the Asian part of Istanbul. I am not sure if I actually mentioned my mom that I am in Turkey but I guess she was quite surprised by receiving an text message like “Greets from Asia!” at 5 am…

Повод за казаното по-горе е следната случка – действието се развива в около 21:30 (преди близо час) край пълната спирка на Орлов мост в посока Младост. Чакаме  някакъв транспорт (без значение какъв – всичките се движат по разписание различно от обявеното). Седнали сме зад спирката. Чува се трополене и на няма и пет метра от нас банда четирима комплексарчета на по 16-17 години пребиват клошар на над 50. Шутовете се стоварват по цялото тяло на човека, свил се зад бутка за билети!

Подхвърлям на Хриси да се разходим (до куките, които обикновено стоят край таксиметровите шофьори двадесетина метра по-надолу). Финалното воле в лицето на клошаря направо го преобръща, а изтърсаците се качват в току-що дошлия автобус. Битката свърши, а малките големи дрисъци на родителите си ще спят спокойно!

P.S. Куки нямаше, а камерите там не снимат! Искате сигурност при изпълнение на служебния си дълг, но, когато я имате (с подобни хлапаци), пак не сте на мястото си!

Тъй като темата всъщност индуцира избистряне на възгледите ми и върху редица други въпроси, си оставам със забележката, че това е първата от може би общо две-три публикации. Мненията изказани тук, както винаги, са лични и неангажиращи. Не гарантирам по никакъв начин за тяхната коректност.

Записваме си темата на днешния монолог и потенциалните коментари към него – “Етническият мир, разрушаването и експлоатацията му за политически и икономически цели. Теории и практика.”. Преговор с почти нищо ново, но за всеки!

В политическата ни система съществува до болка субект направо иронично наречено Движение за права и свободи.

Това, разбира се, за ДПС не беше достатъчно. Тъй като говорим за етническо движение, а турският етнос все още малцинство, необходимо се оказа създаването на нови етнически турци. Крайната цел по набирането на електорат се постига по редица начини.

• Възпрепятстване на образованието. Реално погледнато добър политик е този, който може с ръка на сърцето да каже, че има политически дивидент в образоването на населението. По-лесно е обаче, когато хората са необразовани, респективно лесни за манипулиране. Стига се до абсурда да се организират състезания по четене на Корана, а тези, които го четат, да не разбират написаното, просто защото е на арабски. Да разясни религията обаче идва духовенството, което нарежда това, което партията-майка (опс!) каже. Нещата стават страшни!;
• Заблуда за грижа за турското население. Бедните райони населени предимно с етнически турци, където отглеждането на тютюн е основен поминък, не станаха по-богати. Станаха обаче по-обречени. За времето на прехода това население трябваше да получи образование и нов поминък, защото пазарът на тютюневи изделия има трайна тенденция да се стеснява. В по-населените райони ръководени от партийни кадри назначенията по партийна линия наистина са приоритетни и дават чудесен пример за недемократичност, неравнопоставеност и манипулация. Членството в партията се превръща в една страхотна опция!;
• Младежко ДПС. Младежката организация на ДПС дава един добър начален старт за новоизграждащи се политици. Изкушаващ се оказва примерът, който ветераните дават бидейки над закона и в далаверите основно в областта на земеделието, горите и храните (?). Както сами казват, фокусът към младежта е важен и личен пример за гова е лидерът на ДПС Ахмед Доган (лидер на Турското национално-освободително движение);
• Приравняване на религиозната принадлежност на мюсюлманите с турския етнос. Изведнъж всички мюсюлмани станаха турци, не само за останалата част от обществото, но и за тях самите. Нещо, което се доказва от редица интервюта взети в смесените райони. Населението там просто не разбира разликата между етническа и религиозна принадлежност. Уви, няма и да я разберат!;
• Ромите се превръщат в турци. Да си ром е срамно! Тази необразована прослойка обикновено живееща под всякакъв хуманитарен минимум хронично се самолишава от интеграция в останалата част от обществото. Спасителният пояс за тях се оказва причисляването им към турския етнос, който особено в слабо населените райони е безкрайно респектиращ. Тук започват да вилнеят всякакви легенди от типа: “Ромите са кьосета, а турците – с брада! Имам брада, следователно съм турчин!”. Българин не е опция!

За годините на своето съществуване ДПС успя силно да политизира етноса в смесените райони, като по този начин превърна етническите турци в инструмент на симбиозата между икономическите интереси на елита в движението и политическите интереси на югозападната ни съседка. ДПС редовно се свързва с обръчи от фирми, незаконни сделки и връзки с подземния свят. Страничният ефект от това постижение  всъщност се оказа насадената в нетърпимост към турския етнос. Същата нетърпимост пък се експлоатира от логично появилите се националистически формации.

По-малкото зло е, че това създава опасност местата в парламента ни да бъдат разделени на етническа основа (като в не особено мирните ни западни съседки). Плашещото в случая е, че междуетническото напрежение се пренася там, където то действително традиционно не съществува – на масата!

Три дни по-късно (да се разбира тази вечер) решавам да повторя упражнението. Длъжен съм да призная, че отбелязах прогрес! Не, разписанието на сайта им все още не работи. И не – краткият телефонен номер за контакт отговаря по абсолютно същия начин. Затова реших да се обадя на този за абонати на националния телефон. Ще ги преживея. Набирам и чакам – някой вдига. Далечен глас наврян в шумна обстановка, сякаш час-пик в сърцето на автогарата. Тръгвам да си говоря с него, но, уви, той автоматично и монотонно ми заявява, че съм се свързал с Централна автогара и разговорът ще ми коства 0,50 лв./мин.. Трябва само да изчакам обаждането на оператор. Междувременно слушам първата мелодийка за мобилен телефон с полифоничен звук. Излъгах, не беше полифонична. Сърдита дама вдига телефона. Разговорът звучеше нещо от типа на:

- Здравейте! Бих искал да попитам за автобусите заминаващи утре към Шумен.
- Автобусите са в 6:30… 7:30… 8:00.. 9:00… 9:30…
- А знаете ли колко часа пътуват?
- Пътят е пет часа.
- Чудесно! Те ме интересуваха. Междудругото, краткият номер за контакт обявен на сайта ви не работи.
- Да, там никой няма да ви вдигне.
- Всъщност твърдението е, че телефонът на абоната не е включен…
- Трябва да изпратите SMS.
- Какъв SMS?
- С града, в който искате да отидете.
- Аха, добре. Искам също така да съобщя, че от три дни насам разписанието на сайта ви не работи…
- Вижте какво, господине, аз съм в разписанието и то работи!
- При вас вероятно работи, но на сайта ви – не. Искам само да ви го съобщя, а било там администраторите ви или друг поддържащ персонал, евентуално да вземат мерки.
- Да, добре.

Тук разговорът приключи. Една точка! Вече бях реших да напиша тази кратка публикацийка, когато даже успях да изпратя кратък коментар във формата за обратна връзка. Две точки!

Не, не съм ядосан, но се нервя, че явно е толкова безумно трудно да се правят нещата като хората! Разглеждам сайта на автогарата и наличието на разписание там като:

1. улеснение за персонала на автогарата;
2. улеснение за клиентите на автогарата;
3. възможност за ръководството на автогарата да спести от телефонисти.

Във връзка с това би било страхотно, ако нещата работиха. Да, случва се системите да се чупят и да искат известен ремонт, но… три дни?! Никъде на сайта не пише и формата в  който трябва да се изпращат SMS-и за получаване на разписанието (латиница или кирилица, пристигащи или заминаващи, дата, …). Нещо повече – не пише въобще, че трябва да се изпраща SMS! Но поне SMS-ите са на стандартна тарифа за разлика от увеличената при справка на номера за национално избиране. На дали “Централна автогара” АД (или по-скоро “Централна автоГОРА” АД) печели от това повече стотинки, отколко губи покрай разочарованите от себе си клиенти. Е, поне за левчето можеше да ми се падне леличка с поне толкова любезен тон, колкото аз се постарах да докарам въпреки неудобството създадено от екипа и.

Лошото е, че това е точно столичната автогара – онази същата без WiFi, но с неорганизирани във залата терминали, с в общия случай сърдити служителки на фирмите по касите и несъобразения с капацитета на автобусите брой места в залите… Отправната точка към вътрешността на страната на не малко чужденци – единствените, от които сме свикнали да се срамуваме!