Последните въобще не са новост, но тези вече прекаляват. Ето за какво става въпрос:

• На предната вратата надписът “О.К. Супертранс” е заменен с друг в абсолютно същия стил (без червените точки) – “ОК Стилтранс”;
• Телефонният номер 9732121 е заменен с (почти идентичния) 9532121;
• На задната врата кредитната карта “Diners Club” е заменена с нещо само приличащо на кредитна карта (отново върху синя лента);
• Интернет адресът “www.diners.bg” пък е заменен от “www.bgtaxi.eu“.

Предния път, когато видях такава фалшификация, в колата се качи мъж, който най-вероятно не подозираше, че ще се вози на цена от около 4.50 лв./км (по смътен спомен). Същото се случи и с една дама този път…

Реших да видя какво аджеба има на въпросния адрес. Срамно е да си таксиметров шофьор, дори само защото се натискат да те представляват наглеци като тези, които видях там…

За мое (а и не само мое) огромно съжаление не мина поправка в Закона за автомобилните превози, с която на всяка община щещ да бъде дадено право да регламентира максималните цени, на които да бъдат извършвани таксиметрови услуги на нейна територия. Макар и в разрез с основни пазарни принципи, целта на поправката беше да пребори тарикатлъците на утайката сред таксиметровите шофьори – онази утайка, на която те дължат срамното си име и заради която на мен ми се налага на всеки чужденец (или пристигащ в столицата) подробно да обяснявам как да си избере такси. Заради същата тази утайка спирам такситата отблизо, чак когато видя за какъв автомобил иде реч. Благодарение на собствения им сайт, наглостта на тези хора (в частност на Яне Янков – председател на Националната федерация на таксимтровите водачи в  България) е стигнала до там, не просто да практикуват своята шарлатанщина, а най-открито да я защитават. А за капак – да тръгват да коват закон за автомобилните превози от името на всички таксиметрови шофьори! Естествено за себе си, не спестих коментара си в сайта им, макар и твърдо убеден (явно основателно), че този коментар ще бъде изтрит. Да видим как ще го направят обаче този път:

Неуважаеми г-н Янков,

Провокиран от поредната неориентирана дама, която видях как днес направи грешката  да се качи във ваше такси, попаднах на този сайт и респективно на тази публикация. Тя единствено потвръди убеждението ми, че хора като вас са моралната утайка на превозваческата гилдия и че единствено търпението на коректните ви колеги ви е спасявало от изхвърлянето ви от нея. И ще ви кажа защо:

1. Ако защитата на потребителите не (трябва да) е цел на всяка нормална държавна политика, “Комисията за защита на потребителите” нямаше да съществува. Ако не смятате така, вероятно идеалното за вас място е някъде в третия свят;
2. Таксита като вашите (или поне тези носещи на себе си връзката към този сайт) са си изпросили такъв проектозакон. Цената на услугата ви по никакъв начин не съответства, нито на предлаганото качество, нито на правените разходи (освен за рушвети на контролните органи);
3. Целта ви да направите бързи печалби на гърба на заблудени клиенти е повече от очевидна. Не знам какво е способно да възпита у вас наглостта толкова открито да защитавате собствената си шарлатанщина;
4. Плюете “ОК Супертранс”, но в същото време мога да ви изредя не една или две (умишлено търсени) прилики между вашите и техните тексита. Всички знаем, че причината да се качват хората при вас не е в предлаганата услуга, а защото са подведени. Възползвате се от добрия имидж, който големите фирми са постигнали и можете само да пикаете газ от яд, че това е нещо, което вие никога няма да постигнете. Освен сред себеподобните си измамници -  “ОК Супершанс”, “СК Автотранс” или там всякакви други пиявици предимно по липсващите таксиметрови стоянки на моловете и на Централна гара;
5. Колко клиенти са скочили срещу договорите с Централна автогара и двата терминала на Летище София, които по един или друг начин са си издействали големите таксиметрови компании? И колко ще скочат, ако такива като вас циркулираха там?!;
6. Не може в цялата държава (и в частност в София) таксиметровите превозвачи да могат да извършват услугата си на цени значително по-ниски от вашите, а вие да твърдите че те са под себестойността на превоза. Това би превърнало дори големите таксиметрови компании в черна дупка за пари, а те всъщност са на печалба;
7. С подобна регулация, която аз и всеки ОПАРИЛ се от вашите услуги клиент би подкрепил, дъжавата не унищожава таксиметровия бизнес, а унищожава такива като вас. А, слава Богу, вие не сте превъплъщение на този бизнес, а предимно носител на черния му имидж сред неговите клиенти;
8. Като гражданин на тази държава ме е срам от вашето съществуване и искрено се надявам гените носещи вашето нахалство и безсъвестност да бъдат изкоренени поне до толкова, че да не се налага да обясняваме на чуждестранните си приятели, че е възможно да срещнат хора като вас още с пристигането си в България;
9. Лично аз се надявам, не просто да приемат подобен закон, а “Комисията за защита на конкуренцията” да подлепне и вас, както направи с “ОК Супершанс”, поне малко от малко да остави поне намек, че действията ви, макар и некриминализирани, са неморални. (Съдържанието на думите “етика” и “морал” са неща, които се учат в рамките на общообразователната гимназиална програма, но… ако случайно сте проспали този период от живота си, може да се насочите към творчеството на Аристотел, Сенека, Кант…);
10. Много бих искал да видя някъде примерен начин на калкулиране на цените на услугата на вашите таксита, така че да оправдаят дори един лимит от 2 лв./км., каквито дори и вие не бихте платили;
11. Още по-жалко е, ако хора като вас възпитават децата си в подобен морал. И, ако децата са бъдещето на България, започвам да се ужасявам от подобно бъдеще.

Много ви се иска с два курса на ден да си уредите надник, който нормален човек изкарва при 8-часово блъскане, ама нейсе… Като ще се правите на европейски гражданин, започнете с проявата на някакъв европейски морал! Ей така, вместо да използате думата “европейско”, когато ви е изгодно. Европейски гражданин никога няма да защити безчеста кауза като вашата!

С пожелание за успехи на някой друг континент!

Introduction

A month ago a friend of mine – Hristo called me with an offer which sounded like this:

- Hey! What about couchsurfing in Istanbul at the first meeting of “Turkish and Bulgarian Friends” group?

You see… I had an idea about what couchsurfing was (or at least I thought so) and I was not very keen on it. We live in a dangerous world after all and sleepovers at the home of someone I didn’t know sounded a bit risky to me. I generally prefer not doing anything to taking any risks but this time I decided to do something against my nature. So I agreed… but I bought myself a sleeping bag just in case.

Traveling to Istanbul

We took off early in the morning with Nikolay (who turned out to be our driver and whom I met that morning), Graham (a Canadian guy from Amsterdam couchsurfing to Iran) and Chin (a Malaysian girl couchsurfing back to her country). The latter two were experienced couchsurfers who stayed at Nikolay’s.

The highway was boring. However the closer you get to the Bulgarian-Turkish border the more sensible the difference is: at a gas station near Haskovo people were already speaking in Turkish, more and more labels are translated and you could actually see lots of Turkish hotels and restaurants there. Even nature (bushes, trees and soil) began changing as Graham noticed. However you still know Bulgaria by the plastic bags in the fields. I told our foreign companions that we are still trying to grow those plastic bags and we have obviously succeeded!

Bulgarian part of the road to Turkey is bad and narrow, and our border looks like a small entrance of a camp. Turkish one however has (at least) eight lines of desks in each direction and some huge buildings – X-Ray, administration, medical center, even a (s)mall!

There were a few kilometers of trucks going to Bulgaria and waiting to be processed. Surprisingly there were almost no cars! So we could pay attention to more interesting things on the highway:

• There are windsocks with antennas on each few kilometers that obviously transmit information about the winds. I am not aware any weather forecasting network in Bulgaria of this kind;
• Mosques are everywhere. I haven’t seen that many churches neither in Bulgaria, nor in Greece or Russia;
• There are some villages that are entirely new ones. Some of them are bought by foreigners and others are actually university campuses;
• Some hills however are occupied by single ranch-like estates – probably someone’s saray.

We arrived in Istanbul at about 4 pm which made 8-hours ride from Sofia which was kind of fast..

Friday Night

After a bit of struggle through Istanbul traffic jams we got to a car parking near Taksim Square – a very famous and crowded place where people meet. Some of the biggest hotels in Istanbul are nearby. We were early so we had enough time to have a walk on İstiklal Avenue – a pedestrian street going from Taksim Square to the famous Galatasaray Lisesi. We sat on the balcony of Filicori cafe and stared at Taksim and İstiklal, drank Turkish coffee and of course did some Facebooking. Five times a day it is a time for payer. A voice from the nearby mosque is inviting people. In the first moment it may be shocking but after that you find it kind of exotic…

While wandering around Taksim Square we noticed a few policemen buses and lots of policemen with shields and protective caps. Some of them were armed  with machine guns. There was a demonstration going on for freeing someone from jail. It was a peaceful one and it went well.

At about 7 pm with met with the rest of out couchsurfing friends (a very international crowd actually) and headed towards a nice place to have a drink or two, take photos and talk to each other. So we got into a market to buy beer, wine and junk food. The stairs leading to Sanatkarlar park were full of people sitting on the stairs and drinking beer, watching the fabulous nighly view to the Bosphorus. You could see all those nicely lit building and ships – from small boats and huge liners… Incredible!

After a few hours of nice chat with people from all around the globe (Turkey, Bulgaria, USA, Malaysia, Poland, UK…) we went to Araf Cafe Bar close to Taksim square. Not a big but comfortable one with nice music – from popular local and foreign music to really surprising songs like Kultur Shock‘s “Mastika”. Although we were all happy of being together and having some great time, a much wiser decision was not to stay late as the programme for the next (actually the same) day started early in the morning.

Well… we were not wise at all and left the bar at about 4.30 am. Surprisingly streets were full of people and they both (streets and people) didn’t seem that scary as in Bulgaria! We got on the car and took the highway to the Asian part of Istanbul. I am not sure if I actually mentioned my mom that I am in Turkey but I guess she was quite surprised by receiving an text message like “Greets from Asia!” at 5 am…

Повод за казаното по-горе е следната случка – действието се развива в около 21:30 (преди близо час) край пълната спирка на Орлов мост в посока Младост. Чакаме  някакъв транспорт (без значение какъв – всичките се движат по разписание различно от обявеното). Седнали сме зад спирката. Чува се трополене и на няма и пет метра от нас банда четирима комплексарчета на по 16-17 години пребиват клошар на над 50. Шутовете се стоварват по цялото тяло на човека, свил се зад бутка за билети!

Подхвърлям на Хриси да се разходим (до куките, които обикновено стоят край таксиметровите шофьори двадесетина метра по-надолу). Финалното воле в лицето на клошаря направо го преобръща, а изтърсаците се качват в току-що дошлия автобус. Битката свърши, а малките големи дрисъци на родителите си ще спят спокойно!

P.S. Куки нямаше, а камерите там не снимат! Искате сигурност при изпълнение на служебния си дълг, но, когато я имате (с подобни хлапаци), пак не сте на мястото си!

Тъй като темата всъщност индуцира избистряне на възгледите ми и върху редица други въпроси, си оставам със забележката, че това е първата от може би общо две-три публикации. Мненията изказани тук, както винаги, са лични и неангажиращи. Не гарантирам по никакъв начин за тяхната коректност.

Записваме си темата на днешния монолог и потенциалните коментари към него – “Етническият мир, разрушаването и експлоатацията му за политически и икономически цели. Теории и практика.”. Преговор с почти нищо ново, но за всеки!

В политическата ни система съществува до болка субект направо иронично наречено Движение за права и свободи.

Това, разбира се, за ДПС не беше достатъчно. Тъй като говорим за етническо движение, а турският етнос все още малцинство, необходимо се оказа създаването на нови етнически турци. Крайната цел по набирането на електорат се постига по редица начини.

• Възпрепятстване на образованието. Реално погледнато добър политик е този, който може с ръка на сърцето да каже, че има политически дивидент в образоването на населението. По-лесно е обаче, когато хората са необразовани, респективно лесни за манипулиране. Стига се до абсурда да се организират състезания по четене на Корана, а тези, които го четат, да не разбират написаното, просто защото е на арабски. Да разясни религията обаче идва духовенството, което нарежда това, което партията-майка (опс!) каже. Нещата стават страшни!;
• Заблуда за грижа за турското население. Бедните райони населени предимно с етнически турци, където отглеждането на тютюн е основен поминък, не станаха по-богати. Станаха обаче по-обречени. За времето на прехода това население трябваше да получи образование и нов поминък, защото пазарът на тютюневи изделия има трайна тенденция да се стеснява. В по-населените райони ръководени от партийни кадри назначенията по партийна линия наистина са приоритетни и дават чудесен пример за недемократичност, неравнопоставеност и манипулация. Членството в партията се превръща в една страхотна опция!;
• Младежко ДПС. Младежката организация на ДПС дава един добър начален старт за новоизграждащи се политици. Изкушаващ се оказва примерът, който ветераните дават бидейки над закона и в далаверите основно в областта на земеделието, горите и храните (?). Както сами казват, фокусът към младежта е важен и личен пример за гова е лидерът на ДПС Ахмед Доган (лидер на Турското национално-освободително движение);
• Приравняване на религиозната принадлежност на мюсюлманите с турския етнос. Изведнъж всички мюсюлмани станаха турци, не само за останалата част от обществото, но и за тях самите. Нещо, което се доказва от редица интервюта взети в смесените райони. Населението там просто не разбира разликата между етническа и религиозна принадлежност. Уви, няма и да я разберат!;
• Ромите се превръщат в турци. Да си ром е срамно! Тази необразована прослойка обикновено живееща под всякакъв хуманитарен минимум хронично се самолишава от интеграция в останалата част от обществото. Спасителният пояс за тях се оказва причисляването им към турския етнос, който особено в слабо населените райони е безкрайно респектиращ. Тук започват да вилнеят всякакви легенди от типа: “Ромите са кьосета, а турците – с брада! Имам брада, следователно съм турчин!”. Българин не е опция!

За годините на своето съществуване ДПС успя силно да политизира етноса в смесените райони, като по този начин превърна етническите турци в инструмент на симбиозата между икономическите интереси на елита в движението и политическите интереси на югозападната ни съседка. ДПС редовно се свързва с обръчи от фирми, незаконни сделки и връзки с подземния свят. Страничният ефект от това постижение  всъщност се оказа насадената в нетърпимост към турския етнос. Същата нетърпимост пък се експлоатира от логично появилите се националистически формации.

По-малкото зло е, че това създава опасност местата в парламента ни да бъдат разделени на етническа основа (като в не особено мирните ни западни съседки). Плашещото в случая е, че междуетническото напрежение се пренася там, където то действително традиционно не съществува – на масата!

Три дни по-късно (да се разбира тази вечер) решавам да повторя упражнението. Длъжен съм да призная, че отбелязах прогрес! Не, разписанието на сайта им все още не работи. И не – краткият телефонен номер за контакт отговаря по абсолютно същия начин. Затова реших да се обадя на този за абонати на националния телефон. Ще ги преживея. Набирам и чакам – някой вдига. Далечен глас наврян в шумна обстановка, сякаш час-пик в сърцето на автогарата. Тръгвам да си говоря с него, но, уви, той автоматично и монотонно ми заявява, че съм се свързал с Централна автогара и разговорът ще ми коства 0,50 лв./мин.. Трябва само да изчакам обаждането на оператор. Междувременно слушам първата мелодийка за мобилен телефон с полифоничен звук. Излъгах, не беше полифонична. Сърдита дама вдига телефона. Разговорът звучеше нещо от типа на:

- Здравейте! Бих искал да попитам за автобусите заминаващи утре към Шумен.
- Автобусите са в 6:30… 7:30… 8:00.. 9:00… 9:30…
- А знаете ли колко часа пътуват?
- Пътят е пет часа.
- Чудесно! Те ме интересуваха. Междудругото, краткият номер за контакт обявен на сайта ви не работи.
- Да, там никой няма да ви вдигне.
- Всъщност твърдението е, че телефонът на абоната не е включен…
- Трябва да изпратите SMS.
- Какъв SMS?
- С града, в който искате да отидете.
- Аха, добре. Искам също така да съобщя, че от три дни насам разписанието на сайта ви не работи…
- Вижте какво, господине, аз съм в разписанието и то работи!
- При вас вероятно работи, но на сайта ви – не. Искам само да ви го съобщя, а било там администраторите ви или друг поддържащ персонал, евентуално да вземат мерки.
- Да, добре.

Тук разговорът приключи. Една точка! Вече бях реших да напиша тази кратка публикацийка, когато даже успях да изпратя кратък коментар във формата за обратна връзка. Две точки!

Не, не съм ядосан, но се нервя, че явно е толкова безумно трудно да се правят нещата като хората! Разглеждам сайта на автогарата и наличието на разписание там като:

1. улеснение за персонала на автогарата;
2. улеснение за клиентите на автогарата;
3. възможност за ръководството на автогарата да спести от телефонисти.

Във връзка с това би било страхотно, ако нещата работиха. Да, случва се системите да се чупят и да искат известен ремонт, но… три дни?! Никъде на сайта не пише и формата в  който трябва да се изпращат SMS-и за получаване на разписанието (латиница или кирилица, пристигащи или заминаващи, дата, …). Нещо повече – не пише въобще, че трябва да се изпраща SMS! Но поне SMS-ите са на стандартна тарифа за разлика от увеличената при справка на номера за национално избиране. На дали “Централна автогара” АД (или по-скоро “Централна автоГОРА” АД) печели от това повече стотинки, отколко губи покрай разочарованите от себе си клиенти. Е, поне за левчето можеше да ми се падне леличка с поне толкова любезен тон, колкото аз се постарах да докарам въпреки неудобството създадено от екипа и.

Лошото е, че това е точно столичната автогара – онази същата без WiFi, но с неорганизирани във залата терминали, с в общия случай сърдити служителки на фирмите по касите и несъобразения с капацитета на автобусите брой места в залите… Отправната точка към вътрешността на страната на не малко чужденци – единствените, от които сме свикнали да се срамуваме!

Работя в “Давид Холдинг” АД – фирмата-разработчик на документооборотната система функционираща в Министерски съвет (и всъщност множество други държавни и частни учреждения). Изпълнител сме и на проекта за разработка на системата за предоставяне на публичен достъп до тези документи. В частност аз съм в екипа реализирал това, което всеки в момента може да види и съм повече от ентусиазиран от резултатите. Било то и заради това, че като гражданин споделям убеждението, че прозрачността в работата на институциите е висша форма на контрол от страна на обществото.

Искам да оставя настрана всякакви чисто технически несъвършенства на системата, които в тясно сътрудничество с екипа на Министерски съвет се стремим на отстраним. Човърка ме това как хората са способни да очернят нещо, което аз лично намирам за толкова добро като идея (при все резервираността ми към Бойко Борисов като министър-председател). Наред с одобрителните коментари, имаше такива, които направо ме втрещиха:

• Картинката на началния екран, символите от които трябва да бъдат въведени, са асоциирани с потребителя и после по нея се проследява кой от каква информация се интересува. Авторът на тази глупост бе публикувал мнението си едновременно в поне две онлайн издания. В едно от тях се обясня колко абсурдни за подобни приказки, при положение, че потребителят може да бъде проследен и по глупавото cookie, IP адрес и информация от браузъра. Друг е въпросът, че разработката на такъв проследяващ модул със съмнително приложение би коствало повече от заделения ресурс;
• Има бутон “Съгласен съм” и бутон “Не съм съгласен”, а не е ясно с какво. Утре там може да пише, че предполага съгласие с някакви условия, до които потребителите нямат достъп. Авторът е същият гений, като на предишното творение, с което стига върховете на моята представа за конспиративни теории. В обяснение ще кажа, че бутоните са предвидени в случай, че има условия за ползване на предоставената информация. Тъй като обаче в момента тя може да бъде ползвана напълно свободно, такива условия няма. Следователно бутоните за съгласие със свободното ползване на информацията. Ауч!;
• Изскочиха и такива (вероятно бивши кадри на фирмата), които тръгнаха да обясняват каква била системата за документооборот зад всичко това с квалификации като “слабичка” и “правена на коляно”. Разбира се, причината да няма предложена алтернатива тук е единствено липсата на подходяща такава – нещо, доказвашо се от константно нарастващият брой клиенти.

Нямам идея за целите, които преследват такива хора с глупостите си, но аз днес съм особено горд, че съм част от екипа реализирал това!

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България и лично за мен страшно внушителна. Заради размерите си дълго време е била военен обект, а в последствие – хранилище на държавния резерв (вероятно преди управлението на ДПС ). Нормалният достъп обаче до нея в момента е практически невъзможен, тъй като мостът над р. Осъм, който е водил непосредствено до входа на пещерата, е разрушен и разграбен. Освен това, ако пътувате от Александрово към Йоглав, въобще не е трудно да се изтърве и отбивката за Деветаки (основната причина замалко да си направим малък автомобилен наниз), както и мижавата табелка посочваща началото на пътеката към Деветашката пещера. Човек може да се усети, че е стигнал, едва когато обърне внимание на импровизирания открит паркинг в правата отсечка между два достатъчно остри завоя с нулева видимост.

Предстоеше ни около километър по криволичеща между храсти и малки дръвчета пътечка. Силният наклон надолу и повишаващата се температура тръбяха в главите ни единствено мисълта, че това ще трябва после и да го изкачваме. Както споменах, нямах особена идея къде отиваме и какво да очаквам. Вероятно затова, след като подминахме разрушения мост и застанахме на входа на пещерата, останах леко зашеметен! Представата ми за пещера въобще не беше нещо такова – става въпрос за нещо, за формирането на което аз лично нямам никаква идея – огромно пространство покрито с каменен купол, инак огромната дупка в който изглежда сравнително малка. От едната страна по периферията на помещенията тече река (със съмнителна чистота), а от другата – множество по-малки пещери (с аромат на мазут), в които обаче не успяхме да влезем подари липса на адекватно осветление. Там бяха и руините на стари постройки и каменни укрепления. Различават се и следите от тежки машини и кръгови очертания вероятно на самите хранилища. В по-тъмните части на пещерата започва да се чува нервниченето на прилепите, някои от които започват да прелитат и да се блъскат в преминаващите люде. Иначе ехото е страхотно – не знам защо ме подтикна да си пея “Видях аз щастието беше… сто-сто и петдесет кила. На двора весело квичеше,.. а после скочи във калта.“. Междувременно се побъркахме от снимки, лиготии, простотии, чупки, стойки и тем подобни глупости. Въобще весела дружинка – не скучахме!

С връщането обаче имахме проблем – температурите бяха достигнали максимума си и нищожната сянка на хилявите храстчета и дръвчета беше крайно недостатъчна, за да ни спаси от припека на слънцето. В по-хладно време съм като планинска коза, но жегата не е нещо, което ми понася – накрая вече усещах пулсирането на вените по лицето си сякаш сърцето ми се е качило в главата. Запалих колата, включих климатика и я оставих да си работи, докато аз се покрия под малкото налична сянка под пътя и се подкрепя с леко притоплена вода…

Деветашката пещера няма късмета да бъде толкова посещавана, колкото Крушунските водопади. Основна причина за това вероятно е фактът, че определено не е разработена като туристическа дестинация, а и самото място не се поддържа особено. Вход от левче в замяна на почистване на терена и малко ток за осветяване на пещерите не би дошъл никак зле. Ако се присетят да оправят моста, ще бъде повече от прекрасно, било то и да го възстановят само за предвижване на хора… Жалко е, че там все още не личи усет и желание за развитие на туризма и мястото ще си остане посещавано само от ентусиасти знаещи къде отиват.

За гореспоменатите невероятните ми моменти в края на изминалия уийкенд вероятно ще останат неразбрани. Състават  на тумбата от 20 души се уточняваше до късните часове на събота с много звънене по телефона, разходки по масите на съседното кафе и тем подобни. Маршрутът на три от автомобилите беше известен седмица по-рано – Казанлък, Шипченски проход, Габрово, Маарата (Крушунските водопади), Деветашката пещера (до Деветаки), Орешак, Беклемето и обратно в Казанлък. Последният автомобил с население тръгна от София по друг маршрут – София, Маарата, Деветашката пещера, Орешак, Ябланица и обратно към София.

Маарата (Крушунските водопади) са удивително красиви водопади и редица каскади край с. Крушуна, Троян. Началото на еко-пътеката е в южната част на селото. Обособено е място за безплатно паркиране, като работят и няколко магазинчета за сувенири и открити заведения за алкохоли, безалкохоли, скара, пържени картофки и т.н.. Срещу едно левче на човек получихме по билет за целия естествен атракцион.

След броени крачки започнахме да чуваме шума на р. Маарата, а не след дъго достигнахме първите каскади с плитка и причудливо синееща вода, надвесени над тях мостчета и беседка за нуждаещите се от почивка… или фас покрай чистия въздух. Позадържахме се за първите кадри от местосъбитието и продължихме. Стигнахме и до няколко скали със странни вдлъбнатини и миниатюрни пещери, в които някои от компанията не пропуснаха да се намърдат (с цената на някое-друго одрасквне).

Малко по-нататък беше и основният 15 метров водопад, в подножието на който просто нямаше как да не прецопам. Опитах даже да го снимам, но явно нямах много късмет с разположението на слънцето. Банда ентусиасти пък спуснаха въжета отгоре в опит да го изкатерят. Тръгнахме си преди да разберем дали са успели, за да стигнем до друг по-малък водопад, под пръските на който буквално се наврях с дрехите. Пост-фактум сложих и бански, с който да се доизкъпя. Катя, като втори психопат в компанията, не се нуждаеше от покана, за да направи същото. Водата е хладна, но се свиква!

След шоуто, което направихме за минаващите наоколо люде, продължихме към намиращите се наблизо пещери – малки издълбани от извиращата от скалите вода. Съжалих, че не взехме фенери, за да огледаме, но на пръв поглед наистина нищо особено. Отдавам го на факта, че съм неграмотен и нямам идея какво е нещото, което трябва да ме впечатли. За сметка на това, някои от по-тъмните помещения изиграха много добре ролята на преоблекалня…

Бавно и славно се върнахме до мястото, където бяхме паркирали колите за малко пийване и мръвка – презареждане за следващата ни спирка – Деветашката пещера.

Three threats were found – a patch to a program (“probably a variant of Win32/HackTool.Patcher.A application“), the SDFix.exe (“Win32/PrcView application“) and… and (another) MP3 infected with “a variant of WMA/TrojanDownloader.GetCodec.get trojan“. OK, it was not the same MP3 file I have sent to that friend of mine but… wait! It’s an MP3! Well it seems like a trojan (you know not every piece of malicious is code “a virus”) that “infects” audio files with a tag pointing the player to the download page of a “suitable” codec – probably one that plays arbitrary code on your system. However I am not aware if MP3 files have any support for such tags and I seriously doubt trojans convert MP3s to WMAs (Windows Media Audio) before infecting them but… You’d better have this in mind when a player asks you to download a codec.

I am now seriously considering the possibility to infect an MP3 with a virus: remember that old joke about an Albanian virus spread as the following instant message: “Hi, I am an Albanian virus but because of poor technology in my country unfortunately I am not able to do harm your computer. Please be so kind to delete one of your important files yourself and then forward me to other users. Many thanks for your cooperation! Best regards, Albanian virus“. Now imagine the same virus spread as an MP3 with someone reading this message with a cute broken English accent in background. Or maybe a WMV (Windows Media Video) with a guy asking for help?

Meanwhile I have quick-tested a few online virus scanners on my Windows 7 RC. Here are some results (in a pseudo-random order):

• ESET Online Scanner – ActiveX but still very configurable and actually finds harmful code;
• Kaspersky Online Scanner – Java! Yuppie! But JRE (x64) fails to install correctly on Windows 7;
• Norton Security Scan – ActiveX. Runs but is not configurable at all;
• McAfee FreeScan – ActiveX as well. Restricted to scanning “Drive C”, “My Documents” and “Windows Files” online;
• F-Secure Online Scanner – ActiveX. A very configurable piece of software! It seemed pretty… before it crashed. Twice!;
• BitDefender Online Scanner – ActiveX but tried to make it run my Internet Explorer as Administrator. No thanks!;
• Avast! Online Scanner – Ridiculous! Allows me to check any uploaded file of up to 512kB.

Although ESET Online Scanner still rocks my world Kaspersky seems to be the only online scanner (except Avast! Ha-ha-ha!) that doesn’t run as an ActiveX control. I am not sure if it workarounds all Java applet security restrictions successfully and if this applet is as functional as the ActiveX controls but it means you can run an online scan with any browser supporting Java. An important thing to know in case of restoring a PC infected with a viruses disabling Internet Explorer.

Good night!

More changes are about to happen as soon as I have the time to do them. Here is the plan:

• Transfer old Guestbook entries as comments to the the current Guestbook pages (English and Bulgarian);
• Share some sources (C#, PHP, C, etc.) as they may be helpful to someone;
• Add recent photos to my blog;
• Publish a CV;
• Once again try to increase the regularity of my blog posts;
• Bring back AdSense;
• Try to listen to any recommendation not to do so.

Well… that’s it!