Както обикновено ще започна с кратко резюме за рецептата. Какво е мъфин? Сравнително нова дума у нас. Нямам спомени баба ми или майка ми да са приготвяли нещо такова. И жалко, защото това са малки индивидуални кексчета, които могат да се приготвят с различни вкусове и пълнежи.

Думата muffin се появява в Британия около 11-ти век и произхожда от френското moufflet, което означава мек. Английските мъфини са малки кръгли хлебчета от тесто с мая, които се сервират обикновено на закуска. Комбинират се с типичната английска закуска - бекон, пържени яйца и наденички.

Рецептата, която представям е от типа на американските мъфини. Те могат да бъдат сладки или солени, с пълнеж от плодове или зеленчуци. 

Накупих си всякакви тавички и форми за мъфини и сега като ме е обзела мания, не спирам да трупам рецепти. Първата на която се спрях е именно тази, заинтригува ме съчетанието от бял шоколад и малини. Шоколадът е разтопен в самото тесто и когато си отхапваш от малкото кексче усещаш плътен и наситен вкус на бял шоколад. Малинката поставена в центъра на всяко кексче допълва вкусът и е като “черешката на тортата”. 

Продукти:  

• 150 гр. бял шоколад
• 200 гр. масло
• 3 яйца
• 150 гр. захар
• 200 гр. брашно
• 1 ч. лъж. бакпулвер
• ванилова есенция
• 150 гр. пресни малини

Фурната се загрява на 180°C.

Шоколадът се начупва на парчета и заедно с маслото се слага на водна баня да се разтопи. Маха се от огъня и се охлажда.

Яйцата се разбиват със захарта и ванилията. Към тях се прибавят разтопения шоколад с маслото. Добавя се пресятото брашно с бакпулвера. Разбърква се добре.

Форми за мъфини се намазват с масло. Сместа се разпределя във формите, като се запълват 2/3 от тях. В центъра на всяко кексче се поставя по една малинка. Ако формите са по-големи се слагат няколко. Направих и двата варианта на мъфините. Едните бяха малки с по-една малинка (на снимката), другите изсипах във форми за крем карамел и ги покрих отгоре с повече плодове.

Пекат се около 25 минути. Оставят се да изстинат, преди да се извадят от формите.

Не ми се случва често да готвя заек, но задължително го правя веднъж годишно. Денят е определен - 12 юли. Просто тогава правя курбан за здраве, започнат от суеверие. Продължавам традицията вече по навик.

Всяка година си избирам различни рецепти и изпробвам варианти за бърза марината, която да направи месото крехко. Не винаги се е получавало. Причината според мен е че на заека му трябва поне едно денонощие да престои в смес от подправки, някаква растителна мазнина и алкохол. В моят случай обаче става въпрос за курбан и се подразбира, че месото трябва да се сготви веднага след жертвоприношението. Дано не прозвучи грубо на някого, но такива са българските традиции и бит.

Шпиковането е другият метод за постигане на добър резултат, но аз не съм почитател на тази кулинарна обработка.

Случайно попаднах на рецептата, която описвам тук. Дори за миг не се поколебах, направих списък на необходимите продукти и запретнах ръкави. В процеса на готвене, баща ми се суетеше около мен и сещайки се за несполучливата рецепта преди две години подхвърли, че този път манджата излежда вкусна и ухае апетитно. Доволно му се усмихнах.

За подправките от Прованс съм писала и преди. Повече може да прочетеш тук. За тази рецепта използвах дафинов лист, розмарин и любимата ми мащерка.

Продукти:

• 1 заек
• 50 мл. зехтин
• брашно за овалване
• 6 суп. лъж. дижонска горчица
• 3 глави лук, едро нарязани
• 3 моркова, едро нарязани
• 200 мл. бяло вино
• 1 суп. лъж. нарязана прясна мащерка
• 1 суп. лъж. нарязан пресен розмарин
• 2 дафинови листа
• 2 суп. лъж. доматено пюре
• 5 скилидки чесън, наситнени
• 1 литър пилешки бульон
• 4 средни домата, нарязани на ситно
• 100 гр. зелени маслини, без костилка
• 200 гр. черни маслини
• 1/2 връзка магданоз

Заекът се нарязва на порции. Парчетата месо се намазват с 4 лъжици от горчицата и се овалват в брашно. Излишното се изтръсква.

В голям дълбок тиган или тенджера се загрява зехтина. Заекът се запържва за около 3 минути от двете страни. Изважда се и се оставя на страна.

В същият тиган се слагат лукът и морковите. Ако е необходимо се добавя още зехтин. Задушават се, докато лукът придобие цвят. Прибавя се виното, мащерката, розмарина, дафиновите листа, доматеното пюре, чесъна и останалите 2 лъжици горчица. Разбърква се добре. Заекът се връща в тигана. Слагат се и доматите, двата вида маслини и достатъчно пилешки бульон, да покрие месото и зеленчуците.

Веднага след като заври, ястието се прехвърля в тава, покрива се с алуминиево фолио и се слага в предварително загрята на 200°C фурна. Готви се около 1 час, след това фолиото се маха. Готвенето продължава още около 30-40 минути, докато течността остане на половина и месото се зачерви.

Накрая, когато ястието е готово се поръсва с наситнен пресен магданоз.

Рецептата за Баварски крем, обикновено се свързва с изискана кухня. Според французите, кремът бил създаден в Швейцария или Германия, като е пренесен от френските готвачи  служили в Баварското кралство. Друга версия свързва създаването на крема с Marie Antoine Careme, който бил френски шеф-готвач в края на 18-ти век и началото на 19-ти век.

В немската уикипедия пише, че историята на крема може да се проследи до 1385 година в двора на Stephans III, херцог на Бавария. Неговата дъщеря Isabeau, по-късно кралица на Франция, пренася десерта във френската кухня.

Рецептата е основа за много сладкарски кремове. Присъства в пълнежа на американските понички, както и за приготвяне на Шарлота, но може да се сервира и като самостоятелен десерт гарниран със разбита сметана, пресни плодове и плодови пюрета.

Използвах този крем за направата на мини торта, която беше подарък за рожден ден. Тъй като рецептата, която използвах е за около 10 порции, а тортичката е наистина мини, остана неизползван половината крем. Разсипах го в купички и гарнирах с напоени в ликьор малини и листенце прясна мента от моята градинка.

Продукти: 

• 4 яйца, разделени жълтиците от белтъците
• 100 гр. захар + 4 суп. лъж. за белтъците
• 500 мл. прясно мляко
• 30 гр. желатин
• 50 мл. студена вода
• 250 мл. сладка сметана
• 400 гр. пресни малини
• 50 мл. малинов ликьор

Малините се смесват с ликьора и се оставят настрана да поемат аромата.

В купа се разбиват жълтъците със 100 грама захар докато побелеят.

Прясното мляко се загрява на умерен огън и на тънка струйка се добавя към жълтъците. Сместа се прехвърля в тенджера и се слага на умерен огън. Бърка се непрекъснато около 15 минути, докато кремът започне да се сгъстява и да остава по стените на съда. Отстранява се от огъня преди да е заврял.

Желатина се разтваря във водата за 5 минути. Прибавя се към топлия крем и се разбърква докато се разтопи.

Разбиват се по отделно сметаната и белтъците с 4 лъжици захар. Към охладения крем се добавя сметаната. Постепенно се изсипват и разбитите белтъци, разбърква се добре. 

Малините се отцеждат от ликьора и част от тях се разпределят в купички. Отгоре се сипва половината от крема, останалата част от малините и накрая втората половина от крема.

Гарнирах с разбита сметана, малини и прясна мента.

Паелята (Paella) e испанско ястие от Валенсия, което прекрасно обединява аромати от средиземноморската кухня. Като произношение на думата по-правилно би било да я наричаме паеа. Основните съставки са ориз, шафран и зехтин. Допълват се  с различни зеленчуци, пилешко месо, заек или морски дарове. Името на ястието идва от съдът, в който се приготвя. Това е голям плосък тиган с две дръжки, като ушички. Аз нямам такъв, но и обикновен по-дълбок тиган свършва работа.

Оризът, с който се приготвя паеля, трябва да е дребнозърнест и да се внимава да не се превари. Жълтият цвят, който добива ястието се дължи на една от най-скъпите подправки в света - шафранът. Той се добива от цветовете на шафрановия минзухар. Закупих подправката от Пикадили. Цената е 2.50 лева за 0.3 грама, което е достатъчно за рецептата по-долу. Направих паелята изцяло с морски дарове, като използвах миди, скариди и филе от треска. 

Черупките на мидите се изчистват хубаво от водорасли и всякакви полепени по тях неща, в случая аз използвах нож и телена гъба. Падна голямо жулкане. Сваряват се във вода (с малко бяло вино по желание) за 2-3 минути, докато се отворят и са готови за рецептата.  

Продукти:

• 500 гр. сварени миди с черупката
• 150 гр. големи скариди
• 400 гр. филе от риба, нарязано на парчета
• 1 глава стар лук, нарязан на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 2 червени чушки
• 250 гр. ориз
• 200 гр. замразен грах
• 1/2 суп. лъж. шафран
• 1 литър пилешки бульон
• 50 мл. бяло сухо вино
• зехтин, сол, черен пипер
• сокът от 1/2 лимон

В тиган се загрява зехтин, около 2 лъжици. Запържват се скаридите и рибата от всички страни. Посоляват се със сол и пипер и се изсипват в друг съд. Оставят се настрана. В същия тиган се сипва още малко зехтин и се сотират лукът и чушките. Добавя се чесъна и ориза. Разбъркват се добре и се налива виното. Шафранът се изсипва в пилешкият бульон да се разтвори. Веднага щом се абсорбира виното от ориза се налива малко от бульона с шафрана и се добавя грахът. След като ориза поеме течноста се добавя по малко от бульона, като се оставят около 1/4 от него.  Накрая се слагат мидите, скаридите, рибата и последната 1/4 от пилешкия бульон. Паелята се посолява на вкус, разбърква се добре и се покрива с алуминиево фолио. Слага се във фурната, загрята на 150°C за 20 минути, докато се поеме цялата течност от ориза. След като се извади от фурната съдът се оставя покрит още 5-8 минути. При сервиране се поръсва с лимонов сок. 

Не е задължително паелята да се запича накрая във фурна. Може да се остави съдът покрит върху котлона, като се внимава ориза да не се превари.

Estuvo delicioso!

Средиземноморската кухня в необятна и винаги с интерес приготвям всяка нова рецепта, която открия. Темата сега е Мароканска кухня, а предястието, което приготвих се нарича briouates. Това са малки “банички” от разточено на тънка кора тесто, запържени в силно нагорещена мазнина. Пълнежите могат да бъдат много разнообразни - с месо, зеленчуци, морски дарове. Формата им също може да бъде различна - триъгълни, квадратни или кръгли. Обикновено се сервират като предястие, но е възможно да се направят с бадеми и мед и да се поднесат за десерт.

Продукти:

• 4 листа кори за баница
• 2 яйца
• 200 гр. сирене
• 50 гр. обезкостени черни маслини
• 1 ч. лъж. прясна мащерка
• 150 гр. сладка царевица от консерва

 Приготвя се плънката. В купа се смесват натрошеното сирене, нарязаните маслини, мащерката и царевицата. Отделно се разбива едното яйце и се прибавя към сместа със сиренето.

Корите се режат по широчина на 4 или 5 ленти, в зависимост от желания размер на “баничките”. Аз ги нарязах на 4 ленти. В края на всяка лента се слага по една чаена лъжица от плънката. Завиват се на триъгълник, като едната страна се завива на ляво, получения триъгълник се сгъва нагоре, след това на дясно и така докато се завие цялата лента. 

Второто яйце се разбива в купа и с него се намазват баничките. Предпочетох да не ги пържа, за това ги запекох във фурната на 200°C за около 10-15 минути.

Обичам да присъствам на партита по всякакви поводи. А още повече обичам да приготвям храната за дадено парти. В случая, събитието беше моят 27-ми рожден ден, нямаше начин да не присъствам :) и най-вече не съществуваше опция да си поръчам кетъринг. Направих си го сама. 

Благодаря на Габи за съдействието и предоставеното място за партито.

Подготовката стартира две седмици предварително, като започнах с избора на рецепти за хапки и напитките. Изпробвах няколко декорации на торти, които не бях приготвяла до сега. И Слава Богу, защото не всичко, което беше замислено се получи. Избрах варианти в които съм сигурна, за да не се налага в последният момент да променям менюто. Изготвих голям списък за пазар на три етапа. Предварително напазарувах трайните продукти, в деня на приготвяне на тортата посетих пазара за свежи плодове, а на самият ден закупих хляб за сандвичите и франзела за брускетите.    

Важен факт, който искам да споделя, е че всички приготвени рецепти за партито са от списание “Меню“. Някои детайли промених по моя преценка, но основните рецепти и идеи са от любимото ми списание.

Три дни преди празника започнах с приготвянето на шведски ръжен хрупкав хляб. Тъй като това са крекери не изискват приготвяне на момента и можех да си помогна в аванс. Невероятно хрупкави бисквити с отчетлив вкус на семенца и не на последно място здравословни.

Два дни предварително приготвих основата за тортата - блат и плодово парфе. Най-горния слой състоящ се от ягоди и малиново желе оставих за следващия ден, тъй като беше необходимо време за да стегне парфето.

Ден преди партито направих някои основни заготовки за хапките. Опекох хляб от синьо сирене  и орехи и царевичен хляб. Приготвих кошничките от кори за баница и дантелените фунийки от пармезан. Много важно беше да не забравя да извадя бутер тестото от камерата, което щях да използвам на следващият ден. Поради тази причина бях залепила бележки навсякъде в кухнята, за да се подсещам

В този ден довърших тортата. Е, почти. Декорацията оставих за деня на партито. И така, наредих нарязани на филийки ягоди върху парфето и ги покрих с малиново желе, в което добавих и малко малинов ликьор. Сега като се замисля, тази торта я приготвях три дни. Нямаше да бъде така ако приготвях само нея

Дойде денят! Ставането в 6:30 не представляваше проблем, в предвид задачите, който ме чакаха, еуфорията от предстоящия празник и мисълта за гостите, на които трябваше да опровергая очакванията. Обичайните 30 минути за кафе сутрин, преминаха в обмисляне на плана за предстоящите творби в кухнята.

Декорацията на тортата.  Започнах с нея, още по хладното за да мога да работя по-добре с шоколада. (От личен опит знам, че в горещо време е много трудно да се правят декорации с шоколад, защото просто ти се топи в ръцете.) Крайния резултат се получи не според първоначалният замисъл, но аз обичам импровизациите на момента, особено когато изненадваш приятно себе си с крайния продукт. 

Терин от пушена сьомга и крем сирене. Невероятно съчетание на продукти. Все пак спестих чесъна и хряна от оригиналната рецепта.

Банички (ролца) с къри пиле. Много вкусни, според някои гости на партито, аз бих добавила “заговарящи” с посипаните слънчогледови семчици отготре.

Бонбони от сирена и круши. Обилно количество синьо сирене в комбинация с прясна круша и орехи е истинско преживяване за тези, които не са опитвали подобно нещо. Ако не познаваш добре вкусовите предпочитания на гостите, рискуваш “бонбоните” да останат в платата. Както се случи при мен.

Хрупкави кошнички със сирене и карамелизиран лук. По моя статистика, това са хапките, които първи свършиха и се харесаха най-вече на мъжката част от компанията.

Бушета с крем сирене и шунка. В оригиналната рецепта бутер тестото се прави на интересна форма, в която трябва да се получи дупка за пълнежа. Опекох три тави с бушета в красивата форма, но не ми се получи място за плънката. В такива ситуации обикновено се паникьосвам, но този път бях спокойна, защото имах в наличност двойна доза бутер тесто. Е, да загубих малко време. Нарязаните квадрати от тестото поставих във форми за тарталети, опекох ги и така се получиха чашки, които напълних с вкусната плънка.

Брускети с домати сирене и босилек. Не за първи път приготвих тези брускети. Лично на мен са ми любимите и според моите вкусове идеално се съчетават с чаша изстудено бяло вино. Горда съм с факта, че използвах отгледаният от мен пресен босилек. Около 15 минути се ровех в насажденията за да открия малки листенца за украсата. Харесаха се на всички гости. 

Хляб с орехи и синьо сирене. В списание “Меню”, тази рецепта е представена като кръгла питка, която се консумира със супичка или сирена и плодове. Аз опекох тестото в продълговата тавичка и го нарязах на хапки. Гарнирах ги с крем-сирене и парченце круша.

Царевичен хляб. И тук промених начина на поднасяне, както в горната рецепта. Нарязах питата на хапки и гарнирах с крем-сирене овкусено с мащерка и бейби царевички.

Пармезанови фунийки с крем-сирене. Приготвените от предния ден фунийки, напълних с крем сирене. Много ефектно предястие и добър акомпанимент за вино.

Хапки с шунка и Хапки със зеленчуци. Основата на двата вида хапки е една и съща. Ръжен хляб, намазан с лек майонезен крем. Някои неща за украсата взаимствах от списание”Меню”, за други развихрих въображение.

Успешно приключих с приготовленията в 17 часа. Все пак трябваше да оставя и малко време за себе си :)  

Една от напитките на празника беше ягодово боле, което приготвях за първи път. В голяма купа смесих 1 килограм ягоди със 150 грама захар и 50 грама малинов ликьор. Оставих ги в хладилника. След като ягодите пуснаха сокче, добавих 3 бутилки изстудено бяло вино и 1 бутилка шампанско. Всички гости бяха очаровани.

И накрая, за статистиката мога с гордост да кажа, че приготвих 12 вида хапки или общо 270 броя :) 

Кетъринг ли? Обади ми се

Рататуй (ratatouille) е френско ястие от зеленчуци. В оригиналната рецепта са включени тиквички, червени и зелени чушки, лук, домати и чесън. По-късно се добавя патладжан. Ястието се е приготвяло през лятото с пресни зеленчуци, подправки от Прованс (микс от мащерка, босилек, розмарин, риган, дафинов лист и понякога лавандула) и висококачествен зехтин.

Първият път, когато приготвих Рататуй, го направих по най-разпространения метод. В тенджера лукът и чесъна се задушават със зехтин. Прибавят се чушките, тиквичките и патладжаните, нарязани на кубчета. Ястието се оставя да поври. Накрая се добавят обелените и наситнени домати и подправките. Приготвя се бързо и е подходящо ястие за лятото.

Реших да приготвя Рататуй запечен във фурната, като запазя по възможност всички продукти от рецептата. Видях този метод от тук и ми хареса идеята. Като подправка използвах само прясна мащерка.

Продукти:

• 1 патладжан
• 1 тиквичка
• 1 глава стар лук
• 2 червени чушки
• 2 скилидки чесън
• 2 големи домата (500 гр.)
• 3 суп. лъж. доматено пюре
• прясна мащерка
• зехтин
• сол, черен пипер

Патладжана се нарязва на колелца, посолява се обилно със сол и се оставя настрана (за 15-20 мин.) да отдели горчивия сок. Измиват се със студена вода. В тава се слага пергаментова хартия. Колелцата патладжан се намазват обилно със зехтин и се подреждат в тавата на 1 ред без да се застъпват. Пекат се на 180°C за 15 мин. Изваждат се от фурната и се оставят да поизстинат.

Доматите се нарязват на кубчета. Чесъна се нарязва на ситно и се задушава в 3 суп. лъж. зехтин за 1 мин. Добавят се доматите, доматеното пюре и 2-3 стръка мащерка. Сосът се оставя да поври 20 мин. Сваля се от огъня и се посолява. Стръкчетата мащерка се изваждат.

Тиквичката, лукът и чушката се нарязват на шайби. Посоляват се леко.

В подходяща тавичка на дъното се разстила доматения сос. Върху него се подреждат всички зеленчуци. Напръскват се със зехтин и прясна мащерка. Покриват се с фолио или хартия за печене, за да не изгорят.  Ястието се пече 45 мин. на 200°C.

Класическа италианска пица, създадена през 1889 от Raffaele Esposito за кралица Маргарита. Цветът на основните съставки в нея присъстват в италианския флаг. Това са домати, моцарела и  пресен босилек.

В ресторантите в България, обикновено пица “Маргарита” се прави с доматено пюре и кашкавал. На места слагат и риган. Не приемам факта, че се измислят какви ли не храни, които взимат името на известни и утвърдени рецепти. Що се отнася за пиците, покриват се със всякакви плънки и продукти само за да задоволят капризния потребител. Смятам, че така се измества (в последствие и забравя) оригинала.

Рецептата, която представям е за две малки пици.

Продукти за тестото:

• 300гр. брашно
• 250 мл. хладка вода
• 4 суп. лъж. зехтин
• 1 суп. лъж. суха мая
• 1 чаена лъж. сол

За соса:

• 2 големи узрели домата
• 2 скилидки чесън
• 250 гр. моцарела, нарязана на шайби
• 4 суп. лъж. зехтин
• сол
• листа пресен босилек

Брашното се пресява в дълбока купа заедно със солта. Прави се кладенче в средата. В него се слагат зехтина, солта и маята. Постепенно се прибавя водата, като се замесва меко тесто. Ако е необходимо се добавя още брашно или вода. Тестото се прави на топка, намазва се със зехтин и се оставя 30 мин. да почине.

Доматите се обелват, отстраняват се семките. Нарязват се на кубчета. Към тях се прибавят наситнения чесън, 2 суп. лъж. зехтин, малко сол и 5-6 нарязани листа босилек.

Друг вариант за приготвянето е като се нарежат доматите на шайби. В този случай те се подреждат върху тестото, отгоре се разпределя чесъна, босилека и моцарелата. После се процедира както е описано по-долу. 

Тестото се разточва на тънък кръг. Разтила се в кръгла намаслена тава, като се остави малък бордюр по краищата. Доматения сос се разпределя върху тестото. Отгоре се подреждат шайбите моцарела. Всяко парче моцарела се поръсва с малко зехтин и пресни листа босилек. Пицата се пече около 15-20 мин. на 230°C, докато моцарелата се зачерви.

Дълго време се канех да направя този сладкиш. Най-накрая, когато се захванах се оказа, че пропорцията на зададените продукти в рецептата беше грешна. Или поне на мен не ми се получи както пишеше. Не ми се искаше да изхвърля всички продукти в кофата и да стоя цял ден нацупена, защото нищо не се е получило. Затова развихрих въображението си и ето резултата. Похвалите след това повдигнаха духа ми.

За основата:

• 125 гр. размекнато краве масло
• 50 гр. захар
• 100 мл. прясно мляко
• 1 яйце
• 270 гр. обикновени бисквити
• 80 гр. кокосови стърготини
• 60 гр. сурови бадеми, смлени на брашно с кафемелачка

За крема:

• 50 гр. размекнато масло
• 2 суп. лъж. крем-нишесте на прах
• 1 суп. лъж. есенция ванилия
• 4 суп. лъж. прясно мляко
• 200 гр. пудра захар

За глазурата:

• 150 гр. тъмен шоколад
• кокосови стърготини за поръсване

Бисквитите се смилат в кухненски робот на ситно. Прибавят се всички останали продукти за основата и се разбърква до хомогенизиране. Тестото се разстила в тавичка 24х18см. Оставя се в хладилника за 1 час.

В купа се разбива маслото за крема, заедно с крем-нишестето на прах и ванилията. Постепенно, като се редуват се добавят пудрата захар и млякото. Когато се получи гладък крем се намазва върху основата. Тавата се връща в хладилника за още 1 час.

Шоколада се разтопява на водна баня. След като леко се охлади се разстила върху крема. Поръсва се отгоре с кокосови стърготини. Сладкиша се оставя на хладно място, докато шоколада се стегне. Нарязва се на квадрати.

Когато бях малка, по това време на годината ходехме на вилата на баба ми в Ловеч. Там имаше две големи черешови дървета. С брат ми се катерихме до върха им и хапвахме черешки “на корем”. И ушите си закичвахме с тях. После целите ни блузки бяха в петна, а ръцете ни боядисани в черно от черешите. Хубави детски спомени.

Сега черешите си ги купувам от пазара, но това, че ги има е хубав повод да си направя черешов пай. Направи си и ти!

За тестото:

• 260гр. брашно
• 1 ч. лъж. сол
• 6 суп. лъж. ледена вода
• 200 гр. студено краве масло

За черешовия пълнеж:

• 700 гр. изчистени от костилките череши
• 100 мл. вода
• 100 гр. захар
• 2 суп. лъж. натурално царевично нишесте
• 1 суп. лъж. есенция ванилия

Брашното се пресява със солта в дълбока купа. В средата се слага маслото, нарязано на кубчета. Замесва се с ръце бързо, докато  сместта стане на трохи. Прибавя се водата и се замесва меко тесто. Ако е необходимо се добавя още малко брашно. Тестото се увива във фолио пластик и се слага в хладилника за 30 мин.

През това време се приготвят черешите. Смесват се с водата и се слагат на умерен огън да поврат 10 мин. Захарта се разбърква заедно с царевичното нишесте. Изсипва се при черешите. Разбърква се докато сместа се сгъсти. Маха се от огъня и се прибавя ванилията. Оставя се да изстине.

Тестото се изважда от хладилника. Разделя се на две части, като едната да е 2/3, а втората 1/3 от цялото количество. По-голямата част се разточва на кръг върху набрашнена повърхност. Диаметъра на кръга трябва да  е по-голям от диаметъра на тавичката за пай. Тестото се навива на точилката и се разтила върху тавичката за пай. Внимателно се покрива дъното на тавата и краищата и. Излишното по периферията тесто  се изрязва с нож. Изсипват се черешите върху тестото.

Втората половина от тестото се разточва на кръг с диаметър на тавичката за пай. С формички за сладки се изрязват форми върху тестото. Внимателно се поставя върху черешите. Заглажда се по краищата, излишното тесто се изрязва.

Другият вариант да се покрие пая е като се нарежат ленти от тестото и се сплетат като кошница върху черешите.

Пая се пече на 180°C докато се зачерви приятно на повърхността. Може да се поръси с пудра захар.