Така наричаме с Вальо ароматни билки, които садя. С нетърпение очакваме да се появят след засаждането и да оцветят верандата на прозореца с цвят и аромат.

Тази година по-късно от обикновено засадих подправките. И според мен по-добре, че така се получи. Засаждането през март и април (както е обозначено на пликчетата със семена) ми докарва повече суетене и работа около покълването на растенията. През пролетта все още има студени дни и саксиите трябва да стоят в стаята. Като се покаже слънчице - изнасям навън. А и забелязах, че покарват много бавно тогава.

Сега ги насадих през май, поникнаха буквално за дни и се радват на слънцето през деня.

Садя подправки и билки не за украса или да се пазя от комарите през лятото, а за да имам на разположение прясна тревичка, когато ми потрябва. А тя (тревичката) много често ми трябва. Използвам пресни подправки в повечето неща, които приготвям, а сушените стоят някъде прибрани, когато съм неподготвена. Сега такава опасност не съществува.

Приложение на пресните билки може да се намери навсякъде. Като започнем с правенето на чай (любим ми е от мащерка), преминем към традиционни ястия, където без тази или онази подправка не може и стигнем до по не традиционни предложения като Тарталети с ванилов крем, ягоди и мащерка.

Подправките са тези, които вдъхват живот и топлина на ястията. Е разбира се без добрата ръка на готвача едва ли биха се получили сполучливи комбинации. Количествата на всяка една подправка трябва да са умерено дозирани, така че да разгърнат аромата си, но и да не бъдат натрапчиви. Една много лесна фокача, подправена с розмарин е невероятно допълнение към зеленчукова салата.

Мащерката е фаворит в моята кухня, но води борба за надмощие с босилека и за нищо не заменям купичка с песто.

Кориандъра е особена подправка, която не всеки харесва. Присъства почти във всяко ястие от източната кухня. Ето например тази мароканска вкусотия наречена Старото пристанище не е същата без китка пресен кориандър.

Ригана е основна подправка в средиземноморската кухня. Незаменима в гръцката салата и италианската пица. И двете са на почит в къщи.

Любимите картофи на Вальо овкусявам с прясна салвия. А ароматът на Морковена крем супа с крутони така те омайва, че не разбираш кога си изпразнил купичката.

Всяка една салата залята с ароматизиран зехтин със зелени подправки, чесън и пипер е неустоима за мен.

Импровизацията е най-добрият начин да откриеш своя аромат или непознати до сега вкусове. Така че давай смело и не се отказвай лесно. Също като мен.

Боровинките за мен винаги са били плодове на късното лято. Визирам дивите черни боровинки растящи свободно на дребни храсти по склоновете на планините. Ранните сортове и култивираните боровинки узряват още през юни и тъкмо от тогава може да си ги набавим от пазара на доста висока цена. Събирането на плодовете на ръка е трудоемко, но гъстото домашно сладко върху филия хляб е по-вкусно.

Имам спомени от времето когато цялото семейство (включително лели, чичовци, баби и дядовци) потеглихме към Троянският балкан за боровинки. Въоръжихме се с едни метални контейнери с остри зъбци отпред, наречени комбайни и славно закатерихме баирите. Колкото и да е горещо времето в града, отидеш ли в планината не знаеш какъв облак от къде може да дойде, за това екипировката от ботуши, жилетка и дъждобран е неизбежна.

Докато обикаляхме от храст на храст успяхме да съберем 2-3 кофички с боровинки. Ние с брат ми повече ядяхме, отколкото събирахме, а после се плезихме един на друг с лилавите си езици. Малката разлика във възрастта ни, отключваше взаимно съгласие за всякакви бели и щуротии.

Брането на боровинки с гореспоменатите комбайни е за предпочитане и става лесно, но колкото и да е стараеш измежду малките плодове остават листенца и клончета. За да се изчистят добре плодовете се заливат със студена вода. Боровинките потъват на дъното, а листенцата и другите примеси остават на повърхността. Така се отстраняват лесно.

Сладкото от боровинки, което приготвих е специално за бадемовите тарталети. Количеството е малко, но достатъчно за 6 големи тарталети или един голям 26 сантиметров тарт. А защо не и за заливка на сутрешните палачинки?

Десерта, които приготвих е известен като Bakewell tart или Bakewell pudding. Може да се срещне и с двете названия, въпреки твърденията, че са два различни десерта. Разликата, която успях да открия между тях е в тестото за основата. Тарта се приготвя с ронливо маслено тесто, а пудинга с многолистно (бутер) тесто. И двата десерта се приготвят с плодово сладко и се покриват с тесто от яйца, масло, брашно и смлени бадеми. Това тесто бухва и придобива въздушност докато се пече, откъдето предполагам идва названието за пудинг.

Има и още един вариант наречен Bakewell cake, който се покрива с глазура и аранжира със захаросани череши. Не ме питай с какво тесто се прави. Голяма бъркотия стана.

За това взех за основа рецептата от divineambrosia.blogspot.com като направих малки промени. 

За тарталетите може да се използва всяко едно плодово сладко, в зависимост от предпочитанията, готово или приготвено в къщи.

Боровинково сладко

• 400 гр. боровинки
• 200 гр. захар

Боровинките се смесват със захарта и се слагат на умерен огън, като се разбъркват от време на време, докато захарта се разтопи и се образува сироп. Варят се около 15 минути докато сиропа се сгъсти. Сладкото се отстранява от огъня и се оставя да изстине напълно. Когато изстине ще се сгъсти още. Може да се съхранява в добре затворени буркан или кутия в хладилник. Получава се около 480 гр. сладко.

Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки

За 6 тарталети с диаметър 12 см са необходими:

• 1 доза сладко ронливо маслено тесто
• 1 доза бадемова паста (тесто)
• 300 гр. сладко
• 80-100 гр. филирани бадеми
• пудра захар за поръсване

Продукти за сладко ронливо маслено тестото:

• 125 гр. студено масло
• 22о гр. брашно
• 1 супена лъжица захар
• 1/2 чаена лъжица сол
• 2 жълтъка
• 2 супени лъжици студена вода
• 1/2 чаена лъжица бадемова есенция

Брашното и солта се пресяват в купа. Добавя се захарта и нарязаното на кубчета масло. Разрохква се с пръсти докато сместа стане на трохи. Жълтъците се разбиват с бадемовата есенция (с вилица) и се добавят към маслените трохи. С бързи движения се замесва тесто, като се слага по малко от водата. Ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се оформя на топка и се сплесква леко така че да се получи диск. Увива се във фолио и се слага в хладилник за минимум 30 минути. (Направих тестото предварително и го оставих за цяла нощ в хладилника. Преди да го разточа го оставих за 15 минути на стайна температура.)

Тестото се разточва с дебелина 5 мм. върху леко набрашнена повърхност, с набрашнена точилка. Внимава се да не слага прекалено много брашно. Това ще направи тестото жилаво и трудно за работа. Изрязват се кръгове 1-1.5 см. по-големи от формите, които ще се използват. Формите се запълват с тестото, като то се прилепва плътно по дъното и стените. Излишното тесто се изрязва. Оставят се за 15 минути в хладилник. През това време се приготвя бадемовата паста.

Продукти за бадемовата паста (тесто):

• 125 гр. меко масло
• 125 гр. пудра захар
• 125 гр. сурови белени бадеми
• 3 яйца
• 1/2 чаена лъжица бадемова есенция
• 1 пълна супена лъжица брашно

Бадемите се смилат фино в кухненски робот или кафемелачка. (Преди да ги пуснеш в кафемелачката прочети упътването, да не стане беля. )

Маслото се разбива с пудрата захар. Едно по едно се добавят яйцата, последвани от бадемовата есенция. Накрая в сместа се слагат смлените бадеми и брашното. Разбърква се хубаво.

Приготвяне на тарталетите:

Фурната се нагрява на 190°C.

Боровинковото сладко се разстила по дъното на охладените форми с тесто.

Отгоре се разпределя бадемовата паста, плътно до стените на тестото. Тарталетите се пекат 30 минути, като 5 минути преди да станат готови се поръсват с филирани бадеми.

След като се извадят от фурната се оставят да изстинат преди да се освободят от формите. Поръсват се с пудра захар.

Струва ми се, че лесните и бързи печива са много търсени, особено ако в тях се включват сезонни плодове, а картинката накрая е шарена и мирише апетитно. Много често само като видя ястие или десерт си представям какъв е аромата му, дори понякога го усещам. Ефекта се засилва ако някой ми говори ентусиазирано за това.

В тази връзка страшно се заплесвам по FiestaTV, която мога да гледам вече и когато се прибера в Ловеч. Баща ми също и стана фен и като че ли спортните новини за него вече не са толкова важни.

В рубриката Sweet Dreams гледахме как се приготвят ванилови сладки и двамата така се бяхме пренесли в студиото-кухня, че ни замириса на прясно изпечен сладкиш, докато не се усетихме, че аромата идва от моята кухня. Нямаше начин сладкиша, който се печеше да е изгорял, защото току-що го бях сложила във фурната. Аромата на кейка с маскарпоне и плодове се разгърна веднага и се понесе из целия апартамент. Нямах търпение да го разрежа и да видя виолетовите и червени петна от боровинките и касиса на фона на ваниловото тесто с маскарпоне.

Кейка е лесен за приготвяне и за разлика от Клафути тестото е по-плътно. Може да се използват само боровинки или само касис, но аз предпочетох да ги смеся. Отново ще зарадвам тези, които нямат миксер, като спомена, че приготвих всичко на ръка, с вилица.

Ми, така е. Като имам две кухни (в Ловеч и в София) и двете трябва да оборудвам. В крайна сметка нещата се получават, стига да има желание или услужлива комшийка  с миксер.

Кейк с маскарпоне, боровинки и касис

Продукти:

• 300 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица сол
• 100 гр. меко масло
• 50 мл. олио
• 180 гр. пудра захар
• 3 яйца
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 360 гр. маскарпоне
• 100 гр. боровинки
• 100 гр. касис
• 1 супена лъжица масло за намазване
• пудра захар за поръсване

Боровинките се почистват от листенца и дръжки и се изплакват с вода. Подсушават се. Зрънцата на касиса най-лесно се отделят с помощта на вилица. Клончето с касис се държи с едната ръка, а с другата се прокарват зъбците на вилицата през зрънцата. Така няма да се наранят. Измиват се и се подсушават.

Фурната се нагрява на 180°C. Тава с размери 30×24см. се намазва с разтопено масло.

Пресяват се заедно брашното, солта, бакпулвера и содата.

В голяма купа се разбиват маслото и пудрата захар.

Едно по едно се добавят яйцата, последвани от олиото и ванилията. В сместа се изсипва сиренето маскарпоне и се разбърква добре. По малко се добавя от брашнената смес докато се образува лепкаво тесто.

В тестото се изсипват боровинките и касиса. Разбъркват се внимателно.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда. Пече се 30 минути докато сладкиша бухне и придобие златист цвят.

След като се извади от фурната се оставя за 10 минути да изстине и тогава може да се извади от тавата.

Нарязва се на квадрати и се поръсва с пудра захар.

Екскурзията в Истанбул ми донесе много нови вкусове, аромати и идеи за приготвяне на храна, особено след посещението на египетския пазар. Както вече споменах се върнах от там с няколко пликчета с индийски подправки и екзотични миксове за чай. Единият чай се нарича “любовен”, още не съм го пробвала, защото не знам какво ще ми стане. Но ако започна да раздавам целувки онлайн, да знаеш, че чаят е виновен.

Понеже предпочитам Средиземноморието и не съм много на “ти” с източната култура и кухня, реших преди да започна експериментите с “новите” подправки да приготвя няколко класически рецепти от индийската кухня. Първото нещо за което се сетих е да приготвя пиле с кокос.

Спрях се на рецепта за мариновани пилешки бутчета в кисело мляко и разбира се добре овкусени с кимион, гарам масала, турмерик и кориандър.

Кокосовото мляко омекотява острите вкусове и лютивината на кайенския пипер. Сервирах бутчетата с ориз басмати, но може да се поднесат и само с кокосовия сос.

Мариновани пилешки бутчета с кокосов сос

Адаптирано от lifesambrosia.com

Продукти:

• 160 гр. кисело мляко
• 1 супена лъжица зехтин
• 1 скилитка чесън
• 1/4 чаена лъжица турмерик
• 1/4 чаена лъжица кайенски пипер
• 1/4 чаена лъжица гарам масала
• 1/2 чаена лъжица кимион
• 1/2 чаена лъжица сол
• сокът и кората от 1 лимон
• 6  пилешки бутчета
• 1 глава стар лук
• 400 мл. кокосово мляко
• 1 супена лъжица пресен кориандър

В голяма купа се смесват киселото мляко, зехтина, накълцаният чесън, лимоновия сок и кора и всички подправки без кориандъра.

Пилешките бутчета се слагат в маринатата, купата се покрива добре с фолио и се оставя за една нощ в хладилника.

На следващия ден пилешките бутчета се изваждат от маринатата, като тя се запазва.

Дълбок тиган се нагрява и в него се запържват бутчетата от всички страни. Добавя се нарязаният на полумесеци лук и се сотира за 2-3 минути.

Изсипват се кокосовото мляко и маринатата. Сместа се оставя да заври и тогава температурата се намаля. Оставя се да къкри 30-35 минути докато пилето се сготви и сосът се сгъсти.

Преди да се сервира се поръсва с пресен кориандър.

“И да внимаваш с ядките!” - казва моя зъболекар винаги след прегледа. Не ми се е случвало да си чупя зъб с ядки, но истината е че обичам да ги хрупам. Сурови или печени, няма значение.

Ядките имат приложение почти навсякъде в кулинарията. Може да се добавят в салата, да се съчетаят с месо или да обогатят сладки, браунита и кексове. Добавям ядки в бонбони и са неизменна част от зърнените снакове като корни.

Ядките се явяват като един от заместителите на протеини при вегетарианското хранене и по време на пости. Наистина са калорични и съдържат много мазнини, но нали все пак не сядаме пред телевизора с 200-300 грама ядки, дъвчейки втренчено докато не свършат.

Разковничето тук (както и във всичко останало) е в умереното им приемане и включването им в здравословен режим на хранене. О-о-о, нямам предвид спазването на всевъзможни глупави диети, а балансиран режим от който да приемаме всички необходими вещества за организма, без да се лишаваме от сладости или убежденията ни за диетично хранене да влияят на вкусовите качества на храната.

Настъпва сезонът на пресните ядки, които за разлика от сушените не са толкова концентрирани и това е причината да се наричат млечни. Бадемите вече са на пазара, а нямам търпение да дочакам орехите. Мога да си чопля до забрава докато извадя млечната ядка от черупката (стига орехите да не са костеливи). А боядисването на пръстите с йод изобщо не ме притеснява - заздравявам си ноктите. След летните ваканции аз и брат ми бяхме единствените деца в училище със зелено-кафяви пръсти.

Но при бадемите няма такава опасност и всеки може да им се наслади без следи. Най-разпространен е сладкият бадем, докато горчивия се използва много пестеливо, защото съдържа циановодородна киселина, която е отрова. 

Когато ядките са много пресни люспата се маха лесно. Престроели 2-3 дни люспата изсъхва и най-лесният начин да се премахне е като се накиснат за 2-3 минути във вряла вода.

Преди да се използват за готвене може да се запекат за кратко за да се подчертае аромата им. Аз не го направих, когато приготвих поредния плодов сладкиш, защото използвах бадеми заедно с овесени ядки и кафява захар за топинг. Докато сладкишчетата се пекат едновременно се опичат и бадемите и заедно с останалите продукти образуват сладка хрупкава коричка на повърхността.

Тя пък прекрасно се съчетава с киселата жилка от кайсиите, които сложих във ваниловото тесто за кексчетата. Дегустаторите не можаха да се примирят само с по-едно, но за щастие поне последното остана за мен.

Мъфини с кайсии и хрупкав топинг от бадеми и овесени ядки

Продукти за мъфините:

• 3 яйца
• 200 гр. захар
• 250 гр. брашно
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица сол
• 3 супени лъжици разтопено масло
• 280 гр. заквасена сметана
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 300 гр. кайсии

Продукти за топинга:

• 150 гр. пресни бадеми
• 50 гр. фини овесени ядки
• 70 гр. захар muscovado (кафява захар)
• 2 супени лъжици разтопено масло

Бадемите се накисват за 2-3 минути във вряла вода и се обелват. Изцеждат се добре. Може да се запекат в сух тиган или във фурната за няколко минути, докато придобият златист цвят. Разбъркват се често и се внимава да не изгорят. Смилат се едро. Към тях се добавят овесените ядки, захарта и маслото. Омесват се добре и се оставят на страна.

Фурната се нагрява на 180°C. Приготвя се форма за мъфини с 16 гнезда (6-7 см. в диаметър). Във всяко гнездо се слага по една хартиена чашка за мъфини и се напръскват с мазнина за печене. Ако не се използват хартиени чашки, гнездата се намазват с разтопено масло.

Смесват се брашното, солта, бакпулвера и содата. Пресяват се през сито или цедка.

Яйцата се разбиват със захарта. Към тях се добавят заквасената сметана, маслото и ванилията. По малко се изсипва брашнената смес.

Кайсиите се нарязват на малки парчета и накрая се добавят към тестото.

Тестото се разпределя във формите. Отгоре се поръсва с топинга. Пекат се 30-35 минути, докато бухнат и придобият златист цвят. След като се извадят от фурната се оставят да изстинат за 5 минути във формите и тогава се изваждат.

Една добра новина за тези, които не разполагат с миксер, но понякога искат да приготвят домашен сладкиш в къщи. Всичко забърках на ръка, без миксер. Единствено ядките смлях в робота, но може да се накълцат с нож на едри парчета или ако предварително се запекат, след това да се счукат в хаванче.

Снимки: списание "Меню"

Лято е. Потопен в слънчева зеленина преоткриваш колко е хубаво да ходиш бос по тревата, да се къпеш в топъл дъжд и да съзерцаваш звездното небе в горещата нощ до любимият човек. Някак романтичен е този сезон, носещ в мен незабравими спомени.

Няма да забравя и първият брой на списание “Меню“, който ме примами от софийския реп точно преди 4 години. От тогава всеки месец аз чакам нетърпеливо за следващия брой. В последствие списанието стана сезонно и с обновен формат. Страниците са пълни с невероятните рецепти приготвени от шеф готвача на списанието Ивелина Иванова. Всяка рецепта е придружена със съвършени снимки - дело на двамата професионални фотографа - Драгомир Матеев и Николай Камбуров.

В света на подправките, кулинарните продукти и различните зеленчуци и плодове ме въвеждат Кристина и Магдалена от Нож и виличка. Винаги се учудвам от къде намират толкова много и изчерпателна информация. На мен лично тези статии са ми много полезни и винаги се връщам на тях за справка.

Ако четеш редовно блога ми, значи си запознат с огромните ми симпатии към списанието и освен това знаеш, че съм голям оптимист. Навярно ще се повторя, но аз вярвам, че мечтите се сбъдват. Само трябва много силно да си пожелаеш нещо.

Снимка: списание "Меню"

Доказателството може да видиш в новият летен брой на списание “Меню”. Там ще откриеш новата рубрика “Меню с приятели” и рецепта за “Галет с карамелизиран лук, тиквички, домати и моцарела” приготвен от мен в кухнята на “Меню”.

В летния брой на списанието акцент имат калмарите, патладжаните и млечната царевица. Страниците ме отвеждат към морето с рибни супи и история на подправката риган.

Разбирам повече за кухнята на Сирия и Ливан, испанския Чурос и още много полезни съвети и увлекателни истории от кулинарния свят. А рецептите от този брой може да видиш в menumag.bg.

Ах, какво кулинарно лято ме очаква…

Щастието е навсякъде около нас, просто трябва да се научим да го виждаме, но успях някак да отделя 6 от многото не-важни неща, които ме правят щастлива.

1. Целувка за Добро утро. Целувката от любимия (макар и още сънен) всяка сутрин ме зарежда с щастливи емоции. Това действие вече се е превърнало в ритуал и без него денят е различен.
2. Слънчево утро. Обичам светлина и топлина, особено ако денят започва с тях. Това е една от причините, лятото да е любимият ми сезон.
3. Чаша хубаво вино. След две ставам още по-щастлива. Любимия ми сорт е Sauvignon Blanc, идеален за леки салати и морска храна.
4. Плодове. Всякакви, по всяко време. Харесвам наситените цветове и аромата на току-що откъснат плод.
5. Аромат на мащерка. Действа ми успокояващо и уютно. Понякога стривам няколко листенца прясна мащерка между пръстите си за да я усетя по-силно. 
6. Успешна кулинарна импровизация. Естествено. Особено след няколко неуспешни опита настава истински триумф, когато се получи замисленото.

Да се подготвят да пишат:

Силвия

Нина

Мики

Вал (Джак)

Еми

Ани

Приготвянето на десерти с плодове е не само удоволствие, ами и истинска наслада. Първо визуална, после обонятелна (може и обратното ако някой току-що прибрал се вкъщи, усети сладък аромат на печиво) и накрая вкусова.

Плодове може да се добавят в хрупкаво тесто, палачинка, крем или сладолед. А какво ще кажеш за дъхавите печени ябълки? Възможностите са неограничени. Дори се замислям, че особено през лятото и есента харча най-много пари за плодове. Не знам що за човек съм, че толкова много ги обичам и не можех да разбера тези, които не ги харесват. Попадала съм на безнадеждни случаи в опит да доказвам, колко са полезни, сочни, сладки…

Сега вече не го правя, защото разбирам, че всеки има свои предпочитания, а опитът ми с хора и храна (по време на организираните от мен дегустационни сбирки в къщи) показва, че различните хора възприемат различните вкусове по различен начин. За това изобщо няма да те карам да ядеш плодове. Единствено Вальо подсещам от време на време, като му набутвам пред носа купичка с ягоди или нарязани праскови.

Всъщност исках да поговоря за клафути. За френски десерт звучи много префърцунено и сложно. Обаче съвсем не е така. Просто взимаш плодове, обикновено череши, забъркваш тесто наподобяващо палачинкова смес, заливаш и печеш.

Оригиналното клафути се приготвя с необезкостени череши. Традиционалистите твърдят, че това носи невероятен аромат на десерта, след като се опече. Може и така да е, но от вкусът по-интересно ми е как ще се яде и то по-френски.

В някои рецепти печенето става на два пъти, като първо се запича леко една част от тестото, след това отгоре се подреждат плодовете и се заливат с останалото тесто. В други рецепти се споменава печенето на водна баня, за да се предотврати напукване на десерта. Възможно е преди печенето да се поръси със захар за хрупкава текстура.

Леснотата на изпълнението му го прави предпочитан десерт за приготвяне в домашни условия, а каквито и плодове да се сложат, десерта носи цвят и вкус на лято.

Клафути с череши и кайсии

Продукти:

• 3 яйца
• 50 гр. захар
• 180 мл. сладкарска сметана
• 120 мл. прясно мляко
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица тъмен ром
• 100 гр. брашно
• 400  гр. обезкостени череши
• 130 гр. обезкостени, нарязани кайсии (4-5 броя)
• 1 супена лъжица разтопено масло за намазване
• пудра захар за поръсване

Фурната се нагрява на 180°C. 

Кръгла форма за печене с диаметър 24 см. се намазва с разтопеното масло. Плодовете се подреждат на един слой на дъното на формата.

Яйцата се разбиват със захарта. Добавят се сметаната, прясното мляко, ванилията и рома. По малко, при непрекъснато бъркане се добавя брашното. Сместа трябва да е малко по-плътна от палачинково тесто.

Плодовете се заливат със сместа. Десерта се пече 35 минути, докато бухне и придобие златист цвят.

След като се извади от фурната се оставя да се охлади леко и се поръсва с пудра захар.

Удивително е с какви неща ни дарява природата. Малки черни семенца, често бъркани с черен сусам (и аз се обърках) могат да направят и най-обикновеното ястие да изглежда по-невероятен начин.

Търсейки черен сусам на Египетския пазар в Истанбул, попаднах на семената нигела. Не бях чувала за тях до тогава. И наистина може да се объркат с черния сусам. За това трябва да се наблюдават внимателно. За разлика от сусама, който е с обли семенца, нигела имат ръбчета. Може да се използват за поръсване на хлябове, най-вече плоският хляб наан, за овкусяване на пилаф, риба или зеленчуци. Семената нигела се включват и в бенгалската смес от пет подправки.

Що се отнася до вкусът, определят го като на риган, майорана, горчив, пиперлив и опушен. За да разбера какъв вкус всъщност има нигела сдъфках щипка със сурови, след това и с запечени семена. При суровите вкусът ми се стори много интензивен и пикантен. В началото усетих дъх на риган, но много бързо след това вкусът се промени, наподобяващ черен пипер. Запечените (в сух тиган) семена нигела са по-приятни, не толкова остри и не знам дали си въобразявам, но опушеният вкус бе на лице. И при двата варианта се усеща пикантност, изразена повече при суровите семена.

Освен да си поръся хлябовете с тях открих и една страхотна рецепта за тарт. Впечатли ме наличието на българско сирене измежду продуктите. Плънката включва още пармезан, заквасена сметана, яйца и чери домати. Тук започнахме дебат с Вальо това тарт ли е или киш. Аз успях някак да се обоснова, че е тарт. Съгласен ли си?

Както и да го наречеш е много вкусно. Много добре ми върви с чаша изтудено бяло вино в лятната вечер. Да не забравя и аромата на любимата ми мащерка. Съчетанието е “нечовешко”, както се изразява един приятел за храната, която приготвям.

Тарт със сирена, чери домати и нигела

Адаптирано от momsrecipesandmore.com

Продукти за тестото:

• 100 гр. прясно настърган пармезан
• 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
• 220 гр. брашно
• 1/2 чаена лъжица сол
• 125 гр. студено масло
• 1 яйце
• 1-2 супени лъжици студена вода
• 1 супена лъжица семена нигела (използвах запечени)

Пармезана се смесва с мащерката. Сместа се разделя на две равни части. Едната се оставя настрана за плънката. Към другата част се добавят брашното, солта и нарязаното на кубчета масло. Продуктите се разрохкват с пръсти докато станат на трохи. Добавят се яйцето и 1 супена лъжица вода. С бързи движения се замесва тесто, като се добавят и семената нигела. Ако тестото е много сухо се слага още малко вода.

Тестото се разточва на кръг върху леко набрашнена повърхност. Навива се на точилката и се пренася в кръгла тава или форма за пай с диаметър 26 см. Диаметърът на кръга трябва да е по-голям от този на тавата за да се покрият и стените с тесто. Излишното се отстранява. Формата с тестото се охлажда в хладилник за 30 минути.

Фурната се нагрява на 190°C. Тестото се набожда с вилица на няколко места и се запича за 15 минути, докато придобие златист цвят. 

За плънката:

• 250 гр. чери домати
• 100 гр. сирене
• 200 гр. заквасена сметана
• 3 яйца
• 1 супена лъжица нарязан магданоз
• 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 супена лъжица семена нигела за поръсване (използвах запечени)

Доматите се срязват на две.

Сиренето се намачква с вилица. Добавят се заквасената сметана, разбитите яйца и половината от заделените пармезан и мащерка. Другата половина се оставя за поръсване. Към плънката се слагат магданоза и мащерката (ах, как обичам мащерка). Всичко се обърква много добре.

Сместа се излива в опеченото тесто. Отгоре се подреждат половинките домати. Поръсва се със заделените пармезан и мащерка и със семената нигела.

Тарта се пече на 180°C за 35-40 минути, докато придобие златисто кафяв цвят.

Честито на Калина! Хареса ли ти салатата?

 Честито и на мен!

Когато е горещо, най-добрият начин да се разхладя и да утоля жаждата си е да изпия голяма чаша с вода. Понякога това не ми е достатъчно и съчетавам сочна свежест със сладък вкус на някой летен плод. Добре, че ги има тези плодове иначе не знам какво щях да правя.

Обаче има и случай, в които ми се иска нещо по-така - хем сладичко, хем разхлаждащо. Поглеждайки през рамо щандовете за сладолед започвам да си задавам въпроса: “Нужно ли е сега да си купя нещо, чието удоволствие и разхлаждане ще трае няколко минути, а после с още по-голяма жажда ще търся вода?” Факт е че повечето сладоледи, които се предлагат на пазара са безумно сладки, дори и за любител на сладкото като мен. А когато е горещо, не ми е до тежки десерти с много захар или масло.

Приготвянето на разхлаждащ десерт в домашни условия никак не е трудно. Може да се увериш в това като започнеш с едно лесно Портокалово сорбе и когато се убедиш, че държиш контрола в твоите ръце да преминеш към Ягодов сладолед. Винаги можеш да експериментираш с вкусовете - различни плодове и аромати.

Обичам да приготвям храната сама най-вече заради свободата, с която разполагам с продукти и вкусове. Категорично НЕ на TV рекламите, които ти налагат какво да ядеш или пиеш или как да живееш живота си. Разбира се имаш избор. Първо, като ги игнорираш и започнеш да приготвяш храната си сам - без прекалено много Е-та, без консерванти, без аспартам, прекалено много захар или сол. Второ, като внимаваш какво слагаш в кошницата, когато пазаруваш. Когато видя някой, че чете етикетите на продуктите аз си казвам: “Този човек внимава с какво се храни” или поне се опитва. От тук трябва да започнем.

Следващата рецепта е за бананов сладолед с мед. Съчетах сладоледа с домашно приготвени бисквити от типово брашно. В тях се преплитат ароматна канела, сладък кленов сироп и лек карамелен вкус от богатата на желязо меласа. Не прекалено сладки, бисквитите се оказаха много добра комбинация със сладоледа. Удоволствие без край.

Бананов сладолед с мед

Продукти:

• 4 добре узрели банана
• 500 мл. прясно мляко
• 250 мл. сладкарска сметана
• 200 гр. мед
• 4 жълтъка
• щипка сол
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 супена лъжица есенция ром или 2 лъжици тъмен ром

Меда и сметаната и слагат да заврат на среден огън. Варят се около 30 минути, като се разбъркват периодично. Сместа трябва да достигне светъл карамелен цвят и да се сгъсти. Не трябва да ври буйно.

Добавя се половината прясно мляко и се разбърква. Маха се от огъня.

В купа се смесват жълтъците със солта и се разбиват докато побелеят. По малко, при непрекъснато бъркане към тях се добавя от топлата медена смес. Връща се на котлона и се разбърква около 7-8 минути докато се сгъсти. Оставя се да се охлади леко.

Бананите и останалото прясно мляко се разбиват в блендер. Към тях се изсипва медено-жълтъчната смес и отново се разбива с блендера за няколко секунди. Накрая се добавят ванилията и рома.

Течността се изсипва в подходящ съд за фризер и се замразява. От време на време се разбърква.

Канелени бисквити

Продукти:

• 240 гр. типово брашно
• 50 гр. бяло брашно
• 80 гр. кафява захар
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица сол
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1/2 чаена лъжица ванилова есенция
• 125 гр. студено масло
• 3 супени лъжици кленов сироп
• 2 супени лъжици меласа
• 3 супени лъжици студено прясно мляко

Смесват се двата вида брашно, захарта, бакпулвера, содата, солта и канелата. Изсипват се в кухненски робот. Добавя се нарязаното на кубчета масло. Съставките се разбиват докато станат на трохи. Към тях се слагат меласата, кленовият сироп, млякото и ванилията. Отново се разбива докато се оформи тесто. Ако е прекалено сухо се добавя малко прясно мляко. Всичко това може да се направи в купа и да се замеси на ръка. Работи се бързо за да не омеква прекалено бързо маслото.

Тестото се увива във фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Фурната се нагрява на 180°C. Приготвя се голяма продълговата тава.

Тестото се освобождава от фолиото и се разточва на правоъгълник между два листа хартия за печене с дебелина 5-6 мм. Пренася се в тавата и горният лист хартия се отстранява.

Разточеното тесто се нарязва на квадрати или правоъгълници. С вилица се правят симетрични дупки върху неопечените бисквити.

Пекат се 25 минути докато придобият златисто кафяв цвят. Изваждат се от фурната и с нож се минава по предварителните разрези. Оставят се да изстинат и тогава внимателно се разчупват по маркировката.

В летните горещини много рядко се досещам да се храня през деня. Лошо  момиче. Факт е и че наблягам на салатите, а включването на фурната се изразява в това да “метна” няколко зеленчука подправени с пресни билки. Изключение правят сладкишите по повод или без, но ако имам избор, то той определено ще е нещо приготвено по-набързо, свежо и задължително включващо плодове.

Навярно знаеш историята за десерта Павлова, именуван на руската балерина Анна Павлова. Заслужено при това, защото десерта е лек и ефирен, също като балерина. И въпреки, че печенето отнема около 1,5 часа, десерта е много опростен и позволява импровизации, както с кремовете, така и с плодовете. От друга страна за този час и половина могат да се свършат доста други странични неща. Като да приготвиш Капоната за вечеря или пък Фусили с песто и сушени домати. Обаче не забравяй да поглеждаш от време на време какво се случва във фурната. Белтъците трябва да останат бели или с лек розов цвят, с коричка отвън и мека среда.

Ако всичко с опичането на белтъците  е наред, то други грижи с десерта няма. Единствената препоръка, която мога да дам е да се консумира на същият ден, защото голямата целувка се разтапя от кремът и не остава хрупкава. Това разбира се няма да ти попречи да си помогнеш в аванс ако приготвяш Павлова за специален случай. Отделните компоненти могат да се приготвят един ден предварително и да се сглобят малко преди поднасянето.

Много хора не обичат прасковите заради мъхчетата върху тях. Алтернативата е да се използват нектарини. Аз обаче предпочитам праскови, защото са ми по-вкусни и сладки.

Павлова с праскови и малини

Продукти:

• 4 белтъка
• щипка сол
• 180 гр. кристална захар
• 200 гр. заквасена сметана
• 250 гр. сладкарска сметана
• 3 супени лъжици пудра захар
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 4-5 малки праскови
• 100 гр. малини
• 1 супена лъжица мед

Фурната се нагрява на 100°C. Голяма тава се покрива с хартия за печене, намазана с малко олио.

Белтъците и солта се слагат в суха купа. Разбиват се с миксер докато станат обемни и побелеят. При непрекъснато разбиване по малко се добавя захарта.

Разбиват се докато станат гъсти и пухкави.

Изсипват се в подготвената тава и се прави кръг с диаметър 22-24 см. Оформя се лека вдлъбнатина в средата на кръга. Пече се 1,5 часа като се внимава белтъците да не потъмнеят. Ако това се случи фурната се намаля и се оставя известно време отворена.

Когато основата се изпече внимателно се пренася върху сервизна чиния и се оставя да изстине напълно преди да се аранжира с крем и плодове. Ако се приготвя един ден предварително, трябва да се съхранява на сухо място.

За крема заквасената сметана и пудрата захар се разбиват с миксер. Добавя се охладената сладка сметана и разбиването продължава докато кремът стане пухкав и гъст. Накрая се слага ванилията.

Прасковите се измиват и подсушават. Нарязват се на парчета. На мен ми трябваха двойно повече праскови, защото много лесно се изкушавам от плодове - налитам им незабавно. Представи си как режа праскови с думите: Една за мен, една за Павлова, една за мен… Но ако не си като мен 4-5 прасковки са достатъчни за покриване на десерта.

Кремът се разпределя в гнездото на опечените белтъци. Отгоре се подреждат нарязаните на полумесеци праскови.

Меда се нагрява докато се втечни и с помощта на четка се намазват прасковите.

Най-отгоре се слагат малините.

Павлова е невероятен десерт подходящ за летният сезон, за това не се чуди много, а тичай до пазара за праскови и малини.

Вишните не са особено предпочитани от мен за директна консумация. Само като си помисля за тях и се започва едно слюнкоотделяне и ме хваща скомина. Трябва им малко подправяне и много захар за да се получи сладко кисел десерт, на който вече с удоволствие мога да се насладя. Обикновено в къщи се приготвяха на сладко или ликьор (с домашна ракия, естествено), с който мама черпеше приятелки и съседки на сладка приказка.

Като видя, че продават вишни на пазара така ми се иска да си купя (аз всичко искам да изкупя от пазара), но не ми идват много идеи, какво да правя с тях освен вече споменатите неща. Малко трудно ми идва да ги ям направо, въпреки огромните ми предпочитания към всички плодове.

И никога не ми е хрумвало да ги съчетая с ориз, но повярвай ми комбинацията е превъзходна. Особено подправени с канела, звезден анасон, портвайн и червено вино.

Сладко ризото с ароматен компот от вишни

 По идея от What’s For Lunch, Honey?

Продукти за сладкото ризото:

• 200 гр. дребнозърнест ориз
• 600 мл. прясно мляко
• 70 гр. захар
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1 малка пръчка канела
• 2-3 цели звездни анасона
• 50 гр. масло

Маслото се разтопява в тенджерка. Добавя се ориза и се разбърква 1-2 минути докато стане прозрачен. Слагат се пръчката канела,  звездният анасон, захарта и около 100 мл. от млякото. Оризът се разбърква от време на време докато абсорбира течността.

По-малко, на 2-3 пъти се добавя останалото мляко, като разбъркването продължава периодично. Когато цялата течност е абсорбирана от ориза, той трябва да е сварен. Отстранява се от котлона и се добавя ванилията.

Канелата и анасона се изваждат.

Продукти за ароматният компот от вишни:

• 500 гр. изчистени от костилките вишни
• 80 мл. вино Порто
• 100 мл. червено вино
• 4 супени лъжици захар
• 1 цял звезден анасон
• 1 малка пръчка канела
• 2 чаени лъжици царевично нишесте
• сокът и кората от 1/2 лимон

В тенджерка се смесват вишните, портвайна, червеното вино, захарта, канелата, анасона и лимоновата кора. Слагат се да заврат на умерен огън.

Лимоновият сок се разрежда с 2-3 супени лъжици вода и се смесва с царевичното нишесте. Разбърква се добре докато се образува каша.

Добавя се към врящата смес с вишните и се разбърква 2-3 минути докато се сгъсти. Тенджерката се маха от котлона, покрива с капак и се оставя за 15 минути.

Ризотото се разсипва в индивидуални купички и се залива се с ароматният компот от вишни.

Десерта сервирах със стайна температура.

Украсата на тортата се състои в изрязани форми на цветя и пеперуди от захарно тесто. Сладките са покрити с цветна захарна глазура. Като цяло, рецептата е лесна за изпълнение. Единствено времето, което отнема самата декорация на сладките, може да бъде повече от колкото очакваш, особено ако се вглъбиш в дребни детайли. Може да са дребни и никой да не ги вижда, но ти знаеш че са там и те допринасят за пълнотата на цялото произведение.

За украсата на тортата използвах малка част от цветните сладки. Няколко цветенца и пет пеперуди обагриха повърхността на тортата и засияха сякаш току ще литнат и ще изпълнят стаята с пърхащи крила.

За да не се налага да ги гоня ги закрепих здраво с швейцарският маслен крем и оформих телцата със същият крем, боядисан в кафяво. Накрая им сложих “антенките” за да могат да ме улавят и да не ме изгубят.

Цветята наредих около тях (нали са си дружки) и лятната картина разпръсна цветни, слънчеви лъчи. Ослепи ме, опари ме, та за това се наложи да я прибера в хладилника. Там чакаше тя, а аз отвън, но близо до нея (защото “антенките” не хващат надалече).

Какво чакаше ли? Ами да бъде показана на света и на тези, на които щеше да предаде от искрящата си пъстрота и послание за щастие и любов.

Захарни цветя и пеперуди

С цялата доза сладки, които се получават може да отидеш на сватба и да почерпиш всички, без да се притесняваш, че няма да ти стигнат. Наистина много парчета се получиха - над 120 (в един момент спрях да ги броя), в различни размери.

Продукти за тестото:

• 225 гр. меко масло
• 1 яйце
• 300 гр. фина кристална захар
• 2 чаени лъжици ванилова есенция
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 1 чаена лъжица сол
• 400 гр. бяло брашно + допълнително за омесване и разточване

Фурната се нагрява на 170°C. Няколко тави се покриват с хартия за печене.

Маслото се разбива със захарта, докато стане пухкаво. Добавят се яйцето и ванилията.

Брашното се пресява с бакпулвера и солта. По малко се добавя към маслената маса и се разбърква с дървена лъжица докато се оформи тесто. Изсипва се върху набрашнена повърхност и се замесва леко с няколко движения.

Не е необходимо тестото да се охлажда. Разделя се на две топки. Всяка топка се разточва върху набрашнена повърхност на кръг с дебелина 6-7 мм. Изрязват се форми на цветя и пеперуди. Подреждат се в тавите върху хартия за печене на разстояние една от друга.

В моят случай на пеперудите, които използвах за тортата разделих крилата на две през средата с остър нож. Така след като се опекат мога да направя пеперудите с хвърчащи крила.

Сладките се пекат за 5-6 минути, докато бухнат леко и придобият съвсем лек златист цвят. Изваждат се от фурната и се оставят в тавата за 2-3 минути. След това се подреждат върху решетка и се оставят да изстинат напълно.

По същият начин се процедира и с другата топка тесто. От нея заделих малко количество, от което направих ”антенките”. Взима се малка топчица (колкото бобено зърно) и се прави на тънък фитил между пръстите. В зависимост колко дълги искаш да са “антенките”, фитилът се разделя на 2, 3 или 4 по-малки фитилчета. Подреждат се в тава върху хартия за печене. Краищата на половината се обръщат леко на дясно, а на останалата половина - на ляво. Така се получават чифтове “антенки”.  Пекат се на 170°C за 3-4 минути, докато станат кафеникави на цвят. Изваждат се внимателно и се оставят да изстинат.

Продукти за захарната глазура:

• 300 гр. пудра захар
• 40 мл. прясно мляко
• 50 гр. глюкоза
• 1 чаена лъжица лимонова есенция
• сладкарски бои

Пудрата захар се разбива с прясното мляко и глюкозата. Добавя се есенцията. Глазурата се разделя в няколко купи (в зависимост колко бои се ползват) и се оцветява в различни цветове.

Консистенцията на глазурата може да се регулира в зависимост от нуждите. За по-течна се добавя малко прясно мляко или вода. За по-плътна се добавя пудра захар.

Например: контурите на цветята и пеперудите направих с по-плътна глазура. Поставих я в сладкарски пош и с помощта на кръгъл накрайник нарисувах очертанията. Оставят се няколко минути да се втвърдят.

С по-течна глазура запълних очертанията (с помощта на лъжичка за кафе), като за по фините местенца използвах клечка за зъби за да разпределя глазурата равномерно. Докато още не е стегнала върху нея може да се наслояват други цветове като се размиват. С други думи може да се прави всичко, което въображението ти роди. По-течната глазура стяга за около 30 минути.

Някои пеперуди украсих с перлени захарни топки и захарни конфети (така ли се казва?)

Глазурата стига за всичките сто и… сладки.

Кой не иска животът му да е само цветя и пеперуди? Пъстри и красиви, могат да ме накарат да се усмихна, да потъгувам, да ме изпълнят с щастие. Могат да бъдат толкова шарени, колкото е шарен и животът. Богатството на моят шарен живот се увеличи с една година. Празниците всъщност са един обикновен ден, не по-различен от другите. Различното е начинът по-който се чувствам, емоциите, които напират, цветята,  които изпълват пространството и пеперудите, които чувствам в тялото си. Неповторимо изживяване, което става тук и сега.

Много съм сериозна напоследък. Дали пораствам? Или е някакъв преходен период на осъзнаване, в които в главата ми текат философски размисли и въпроси без отговори. Защото мисля, че никога не може човек сам да опознае себе си. Винаги може да се изненада. Аз го правя непрекъснато.

И понеже покрай мен няма човек, който да ме изненада с торта за рожденият ми ден, изненадах се сама.

Голяма беше радостта ми, когато най-сетне успях да приготвя swiss buttercream или казано на български швейцарски маслен крем за покритие и декорация на торти и сладкиши. След неуспешни опити аз отново реших да се пробвам (уж за последно). Цялата работа се състои в няколко много важни момента от приготвянето. Ще ги опиша по-долу в рецептата. Не трябва да си въобразяваш, че кремът е кой знае какво. Всъщност маслен крем, който на мен лично не ми е много вкусен, но за сметка на това е идеален за основа преди покритие със захарно тесто или фини декорации с шприц. Е как няма да се радвам след като вече почти се бях отказала да опитвам. Но ето на, не трябва да се отказваме. В един хубав момент нещата се случват.

Добре, нека ти разкажа за цялата идея за тортата. Исках да е цветна. Много цветна и пъстра. Исках в нея да съчетая шоколад и карамел. Не планирах шумно парти като миналогодишното, затова  имах време да обмисля различни рецепти и варианти, като се съсредоточа само и единствено върху тортата.  Приготвих шоколадови блатове, напоени с шоколадов сос с вино Марсала. Кремът между тях е дулсе де лече, а отстрани декорация от успешният швейцарски маслен крем. Изпъстрих тортата със захарни цветя и пеперуди. Като тези, които изпъстрят пространството и душата ми.

Шоколадова торта с дулсе де лече, швейцарски маслен крем и декорация от захарни цветя и пеперуди

Шоколадови блатове:

• 50 гр. какао на прах
• 180 мл. вряла вода
• 175 гр. меко масло
• 350 гр. кафява захар
• 3 яйца, със стайна температура
• 230 гр. бяло брашно
• 1 чаена лъжица сода за хляб
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 180 гр. заквасена сметана

Фурната се нагрява на 180°C. От хартия за печене се изрязват 3 кръга с диаметър 24 см. Единият кръг се поставя в кръгла форма с подвижни стени с диаметър 24 см.

Дъното и стените се напръскват с мазнина за печене (много добър продукт) или се намазват с разтопено масло.

Какаото се слага в купа и към него постепенно се добавя врялата вода. Разбърква се добре докато сместа стане еднородна, без бучки. Оставя се на страна.

С миксер се разбиват маслото и захарта. Добавят се яйцата едно по едно, разбиват се добре. Изсипва се какаовата смес.

В отделна купа се пресяват брашното, содата и бакпулвера. Добавят се на 3-4 пъти към яйчната смес като се редува със заквасената сметана. Сместа се разделя на 3 равни части.

При мен се получиха по 400 гр. всяка. Пекат се по отделно в подготвената форма.

Всеки път се слага ново парче от хартията за печене и се напръсква с мазнина за печене. Времето за печене на блатовете е 20 - 25 минути.

Всеки блат след като се опече се оставя във формата за 5-6 минути и тогава заедно с хартията за печене под него се оставя върху решетка да се охлади. Блатовете са много крехки докато са топли, за това трябва да се работи внимателно.

Дулсе де лече:

Необикновен карамелен крем за който трябват 2 консерви подсладено кондензирано мляко и тенджера с вода. Консервите (неотворени) се слагат в тенджерата. Покриват се с вода и се варят 3 - 3,5 часа, като от време на време в тенджерата се долива вряла вода. Консервите се оставят да се охладят напълно преди да се отворят.

А като се отворят… м-м-м страхотия. За спестяване на време и ресурси обикновено варя 3-4 кутии наведнъж. Тези, които не използвам на момента оставям в шкафа, докато ми потрябва от карамеленото вълшебство.

Шоколадов сос с вино Марсала:

• 50 гр. черен шоколад
• 50 гр. масло
• 70 гр. захар
• 50 мл. вино Марсала

Всички продукти се смесват в малка тенджерка и се загряват на умерен огън. Разбъркват се докато се разтопят и се образува гладка смес. Сосът се оставя на топло място, докато дойде ред да се сиропират блатовете.

Швейцарски маслен крем:

Адаптиран от smittenkitchen.com

• 150 гр. фина кристална захар
• 3 белтъка
• 260 гр. меко масло
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

За успеха на тази рецепта трябва да се спазват някои правила. (те обикновено се създават за да се нарушават, но в случая трябва да се наруши този принцип). И така. Всички продукти трябва да бъдат със стайна температура. Белтъците са от големи яйца. Маслото в никакъв случай българско, още повече маргарин. Това ще доведе до неуспех (както се случи при мен няколко пъти).

В метална или стъклена купа се слагат белтъците и захарта. Поставят се на водна баня върху тенджера с вряща вода. Разбъркват се често докато захарта се разтопи и не се усещат гранули, когато сместа се разтърка между пръстите. Не се притеснявай да бръкнеш с пръст в белтъчната смес, това е част от рецептата. За да стане по-бързо този процес без да се нагряват прекалено белтъците използвах фина кристална захар.

Купата се маха от водната баня и дъното и внимателно се изтрива от капките вода. Не трябва да попада никаква вода в белтъците. Разбиват се с миксер на висока скорост докато сместа побелее и почти удвои обема си. Идва ред на критичната част, при която всичко до този момент се проваляше. Постепенно към белтъците се добавя маслото (на 3-4 пъти), като биенето с миксера продължава непрекъснато на силна скорост. Когато това се случва в stand mixer (ах, как го искам този) всичко става лесно, защото бъркалката си върти, а ти само добавяш масло. Но когато кремът се разбива с ръчен миксер (в моят случай) ще трябва някой на помощ, който или да държи миксера или да добавя масло. Аз след толкова опити се усъвършенствах и правя това сама. Хи-хи.

Когато започне да се добавя маслото сместа става по-течна, но не се паникьосвай и не спирай да бъркаш и добавяш масло. Когато цялото масло е добавено, разбиването продължава още няколко минути и ще забележиш как сместа се сгъстява и се образува плътен крем. Ето тук на лицето ми грейна голяма усмивка. :) Ура, успях. Накрая се добавя ванилията.

Сглобяване на тортата:

Единият от блатовете се поставя в подходящ сервиз. В моят случай директно върху подноса в който я носих. Под него се поставят парчета от хартия за печене за да се запази сервизът чист докато се аранжира тортата. Върху блатът се разпределя 1/3 от шоколадовият сос ( с помощта на четка става по лесно и равномерно). Намазва се с дулсе де лече като отново използвах 1/3 от грамажа на двете кутии. В последствие се оказа, че е много за това 1 кутия и половина е ок. Следва втори блат, шоколадов сос, дулсе де лече, пак блат и шоколадов сос. Оставих тортата в хладилника за около час, докато приготвя швейцарският маслен крем.

С него шприцовах бордюрите на тортата и направих рози по периферията. Оставих малко количество от крема, който оцветих в кафяво със сладкарска боя. Използвах го за довършителни работи по декорацията и телцата на пеперудите.

Накрая парчетата от хартията за печене се отстраняват. Тортата се съхранява в хладиник докато дойде ред на разрязването.

Ами това е. Оказа се много вкусна торта.

Рецептата за захарните цветя и пеперуди в следващия пост.

Не е лесно да се пазариш, трябва чалъм за тази работа, но в Истанбул това става естествено, идва от само себе си. Пазари, тълпи от хора и търговци, които се надвикват и на всяка цена трябва да те привлекат за да купиш стоката им.

Да се пазариш може навсякъде, стига да няма баркод на стоката. Нашата екскурзоводка Розие ни даде съвет - никога да не показваш колко много ти е харесала дадена стока, иначе няма да ти свалят от цената. Трябва да се поослушаш, да се повъртиш, да се почудиш и тогава да се пазариш. Цените на някои стоки са доста повишени, за да може търговецът да свали от сумата и след малко пазарлък и ти доволен, и той доволен.

Да оставим тази работа на страна (аз не умея много да се пазаря) и да ви разкажа за най-привлекателното за мен място в Истанбул. Разбира се става въпрос за Египетския пазар. Една от версиите да се нарича така е вносът на индийски стоки, предимно подправки през Египет.

Още пред входът на пазара един невидим облак от аромати ме грабна и ме понесе навътре сред тълпата от хора. Пред мен се разкри шарена картина на купчинки от кимион, кардамон, чили, сумак, турмерик, тамаринд, гарам масала, шафран, звезден анасон, канела, сусам, ядки, чай и това е малка част от богатството на пазара. Може да видиш доволната ми физиономия от цялата тази гледка. Естествено, че си тръгнах с няколко пълни торби от там. Във всички магазинчета опаковат подправките с вакум.

Другият голям пазар, който непременно трябва да се посети е Капалъчарши. Голямото помещение, в което се разполага пазарът някога е било конюшнята на султана (един от всичките).

Отново се сблъсквам с много шарени магазинчета от където могат да се закупят шалове от кашмир и коприна, чаши и панички за чай, сувенири, натурална къна, локум, халва, ядки, сушени плодове, а златото тук е навсякъде.

Когато става въпрос за Истанбул, не мога да не спомена и трите най-посещавани храма - музеят Света София, Синята джамия и църквата Свети Стефан.

Света София с времето се е превърнал в храм за всички. Единственото място, където по стените има икони на Дева Мария с Исус Христос, редом с арабски надписи с имената на Алах и Мохамед.

Когато църквата е била направена на джамия, всички християнски надписи, иконописи и мозайки са били замазани, без да бъдат разрушени. Сега храмът се реконстроира и под шарената мазилка могат да се видят християнските образи.

Синята джамия е една от най-големите и казват красиви джамии в Истанбул. Аз лично не се впечатлих чак толкова от интериора. Истинското име на джамията е Султан Ахмед. Наречена е синя от туристите заради сините плочки върху стените. Рисувани са на ръка с флорални и геометрични фигури. Интересна е легендата за джамията. Разказват, че султана (пак един от всичките) заръчал на архитект да построи джамия със златно минаре - алтън минаре. Архитекта обаче разбрал думата алтъ (шест) и построил джамията с шест минарета, вместо с едно златно. Султанът дошъл да види своята джамия със златното минаре и установява, че такова няма. Горкият архитект заради една буква ще си изгуби главата. Но щом султанът влязъл вътре в джамията толкова много се впечатлил от красотата, че помилил живота на архитекта. Това не станало току-така. В замяна архитекта трябвало да построи златно минаре в Мека.

Свети Стефан е единствената православна желязна църква, построена в края на 19 век. Заради нестабилната почва на това място, църквата е изградена от сглобяеми железни плоскости. Частите са били направени във Виена и пренесени в Истанбул (тогава Цариград) с кораби по река Дунав и Черно море. Фасадата на църквата е с много красиви орнаменти в различни стилове. Иконостаса и шестте камбани са изработени в Русия, а иконите са изписани от руски художник. Срещу църквата се изгражда сграда известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия.

От кулата Галата се вижда една страхотна гледка на малка част от Истанбул. Защо малка ли? Защото погледът не стига до крайните предели на големия град.

Храната ли? Ами-и, хареса ми. Дюнери с агнешко месо, сарми, гювеч, маслинена паста, риба, много риба, локум, баклава, кадаиф. За пиене препоръчвам айрян и бира Efes. Аз не си падам по бирата, но турската ми хареса.

Не е прекалено горчива и с дъх на хмел като Stella Artois, например и за това ми стори много приятна.

Турското кафе не стана от любимите ми сутрешни напитки. Много ми напомни на гръцкото кафе - странен вкус, много утайка. Обаче турският чай си го бива.

Голям избор от рибни ресторанти има под моста Галата, където вечеряхме две вечери (в различни ресторанти). Гледката е прекрасна. Средна цена на вечеря за двама със салата, предястие, риба и бира Efes е 70 турски лири. Десертите са доста скъпи и по-добре би било да си купиш баклава през деня от магазина.

Накрая ще ти кажа как се хваща тен за два часа. Тенът обикновено е на шапка, очила, потник или ръкавче, къси гащи и сандали. Единственото условие е да си фен на Формула 1. Аз не съм, но покрай мен имаше толкова много фенове, че нямаше как да не се включа в “зрелището”. Като изпитала това изживяване ще ти препоръчам да се снабдиш с всякакви слънцезащитни кремчета и джаджи, за които се сетиш. Защото после много боли. А тези коли как бръмчат само…

Ами, какво още? В един 12 милионен град с три морета, много туристи, забележителности и история може да се намери за всеки по нещо. Преобладава ориента и кича, но може би в това се крие привлекателността на този град. Шаренко да бъде.

Още снимки и видео може видиш тук.

Ако някой трябва да ме изкуши с храна, то аз ще му подскажа каква е тя. Плодове. Всякакви плодове. Предпочитам ги сурови, натурални, но има и много десерти, в които се добавят плодове или са направени изцяло от тях. Не крия симпатията си към сладкото и ако към плодовете има мед, аз съм вече изкушена.

Виждайки всички пролетни плодове на пазара, не мога да ги подмина просто ей така. А още е рано. Когато настъпи разгара на сезоните плодове през юли, август и септември - кайсии, праскови, сливи, къпини, боровинки, малини, дини, пъпеши, ябълки… аз се чувствам поласкана от природата, която ги е сътворила.

Често приготвям плодови сорбета или замразено кисело мляко с плодове през летния сезон. Един наистина лесен десерт, на който трябва да се смесят продуктите и да се замразят. Комбинациите са безбройни, с добавки на есенции, ядки, мед, хрупкави бисквитки и т.н.

Следва леден йогурт с къпини, които могат да се заменят с всеки един подходящ плод. Използвах замразени къпини, подарък от Камелия, която се е постарала да ги запази извън сезонът им. Ако използваш пресни плодове избери най-хубавите, за да получиш ароматен десерт, с който да посрещнеш лятото.

Леден къпинов йогурт

Продукти:

• 350 гр. замразени къпини
• 300 гр. пълномаслено кисело мляко
• 200 гр. заквасена сметана
• 3 супени лъжици захар
• 3 супени лъжици мед
• 0,4 гр. ванилова есенция на прах

Къпините и захарта се слагат на умерен огън. Разбъркват се докато се разтопят. Оставят се да се охладят и се пюрират в блендер. Плодовото пюре се минава през цедка за да се отстранят семките и да стане гладко.

В купа се смесват киселото мляко, заквасената сметана, медът и ванилията. Разбъркват се добре, докато сместа стане еднородна. Добавя се пюрето от къпини.

Сместа се изсипва в подходящ съд за фризер. Похлупва се и се оставя да се замрази. 

Преди да се сервира леденият йогурт се оставя за 15-20 минути на стайна температура, за да се отпусне.

Ако искаш да изненадаш приятно някого, с хлебчета приготвени от теб, то тази рецепта е много подходяща. Хлебчетата може да се сервират към салата, или да се поднесат с основното, или пък да се направят мини сандвичи.

Основният вкус е комбинацията от босилек, зехтин, пармезан и сушени домати или с една дума - песто. А най-важното според някои е че не се месят, нито втасват. Приготвят се много бързо и са божествени на вкус.

Хлебчета с песто и пармезан

Продукти:

•  400 гр. бяло брашно
• 1 супена лъжица захар
• 2 чаени лъжици бакпулвер
• 1/4 чаена лъжица сол
• 120 гр. студено масло
• 240 мл. прясно мляко
• 3 супени лъжици песто
• 2 супени лъжици настърган пармезан

Фурната се нагрява на 200°C. Голяма тава се покрива с хартия за печене.

В купа се смесват пресятото брашно, бакпулвера, солта и захарта. Добавя се нарязаното на кубета масло и се омесва с брашното, докато стане на трохи.

В сместа се изсипва млякото. Разбърква се с дървена лъжица. Добавят се песто-то и пармезана. Всичко се обърква много добре, докато се получи еластично тесто. Ако е необходимо се добавя още малко брашно.

Тестото се пренася върху набрашнена повърхност и се оформя на топка. Разточва се на дебелина 7-8 мм. Изрязват се кръгове. Аз използвах ринг с диаметър 7 см.

Кръговете се подреждат в тавата върху хартията за печене. Оставят се за 15 минути в хладилник.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 20 минути, докато бухнат и се зачервят леко.

Изваждат се от тавата и се оставят върху решетка докато се охладят напълно.

Всеки, още от малък си изгражда някакви вкусови предпочитания. Разбирам онези, които не могат да погледнат грис, защото в детската градина лелките са настоявали да си изядеш всичко, иначе… в пазвата. Сигурна съм обаче, че тази “Халва от грис с бадеми и сусам” ще ти хареса и няма нищо общо с кашите, които не си могъл да преглътнеш. 

И аз така след  едно много силно подлютване от една невинно изглеждаща градинска чушка, дълго време предпазливо посягах към този зеленчук. Спомням си, че ме караха да ям домат и хляб за да се притъпи острата лютивина. И никаква вода! А то ми гори в устата, че първо за това се сещам. Освен да чакам да ми мине, няма какво друго да се направи.

С течение на времето позабравих за бедата, която ми се бе случила, но останах резервирана към лютивите ястия. И много се чудя на хората, които хрупат люти чушки като ябълки.

Основната причина да не обичам люто е че не усещам никакъв друг вкус върху изтръпналият ми език. Каквото и да ям, все тая - не го усещам.

Възможно ли е обаче това да се промени? Не съм много сигурна, но има моменти, когато ми се преяжда нещо пикантно. Не много люто, само да загатва.

Такъв момент имах наскоро, за това попитах един приятел, който си отглежда люти чушки, дали няма случайно някоя сушена такава. Естествено, че има, защо ли питам. Даде ми няколко (аз исках само две) и приготвих пикантен кафяв ориз с червен боб и царевица. Звучи малко мексиканско, но за да заприлича съвсем на такова може да си добавиш още лютичко.

След като си угодих на този каприз, може би дълго време няма да се сещам за люто. Все пак имам в резерва още няколко люти чушчици.

Пикантен кафяв ориз с червен боб и царевица

 Продукти:

• 1 голяма глава стар лук
• 1 голяма червена чушка
• 3 скилидки чесън
• 1 чаена лъжица червен пипер
• 1 чаена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 -2 сушени люти чушки
• 150 гр. кафяв ориз
• 240 гр. червен боб от консерва
• 150 гр. сладка царевица
• 800 мл. вода (или бульон)
• 2 супени лъжици смлени лешници
• 2 супени лъжици олио
• сол и черен пипер

Лукът, чесънът и чушката се нарязват на ситно. Бобът и царевицата се отцеждат.

Олиото се нагрява в дълбок тиган или тенджера. Лукът и чушката се сотират за 3-4 минути. Добавят се чесънът, червеният пипер и мащерката. Разбъркват се 30 секунди.

При зеленчуците се изсипва ориза и се разбърква 2 минути. Добавя се водата и сушените люти чушки. Съдът се похлупва. След като водата заври, котлонът се намаля и оризът се готви около 35-40 минути, докато стане готов. За по-бързо сваряване оризът може да се накисне предварително във вода за 1 час.

Накрая се добавят бобът, царевицата и лешниците. Котлонът се изключва. Ястието се посолява със сол и черен пипер.

Много хора обичат тиквички, но да са пържени с кисело мляко и чесън. Да, обаче не им се занимава да ги приготвят. Ако пък трябва да нахраниш много хора с пържени тиквички, ще се пържиш с тях на котлона с часове.

Фритюрник в къщи? Абсурд! Цялата тази мазнина с която се пълни трябва да се използва своевременно за да не се развали, което означава пържено почти всеки ден. Смяната на мазнината, поддържането и миенето на фритюрника са мно-о-ого досадна работа. А ако не се прави често, може да го изхвърлиш преди да му е изтекъл гаранционният срок.

Какво да кажа за цялата мазнина, която попива в зеленчука. Че са вкусни, спор няма, но до колко за здравословни след тази унищожителна обработка?

Изобщо забравям за тази работа, нарязвам си тиквичките на колелца, заливам с малко, повтарям малко зехтин и мятам във фурната. Вкусът им се доближава до тези на пържените, но със сигурност не са пропити с олио.

Чудно ми е как един толкова лек зеленчук като тиквичката, подходящ за летните жеги може да се направи толкова тежък, че дори да не можеш да спиш после. Къде по-добре би било да я сложиш в “Рататуй” например.

Ако обичаш да приготвяш сладки печива и да откриваш нови вкусове би ли опитал “Орехов кейк с тиквички, мак и джинджифил”?

Или не ти се занимава чак толкова? Какво ще кажеш за тиквички задушени в доматен сос? Без много усилия ястието е готово за 30 минути.

Задушени тиквички в доматен сос

Продукти:

• 500 гр. тиквички
• 250 гр. пресни домати
• 400 гр. консервирани домати, на парчета
• 1 супена лъжица доматено пюре
• 1 глава стар лук
• 1 супена лъжица зехтин
• 2 скилидки чесън
• 1 стрък пресен босилек, нарязан на ситно
• 1 чаена лъжица нарязана прясна мащерка
• сол и черен пипер

Зехтина се нагрява в дълбок тиган. В него се задушават под капак нарязаният лук и чесън за 5 минути. Разбъркват се често.

Тиквичките се нарязват на шайби. (нарязах ги на по-дебели шайби, така останаха леко сурови и хрупкави)

Добавят се към лука и чесъна и се готвят 5 минути, като се разбъркват често.

Пресните домати се нарязват на кубчета и се добавят към тиквичките, заедно с консервираните домати и доматеното пюре. Слагат се пресните подправки. Съдът се похлупва и зеленчуците се задушават за 15 минути, докато сосът се сгъсти и тиквичките станат готови.

Ястието се маха от котлона, посолява се със сол и черен пипер.

Може да се сервира топло или студено.