За 10-те ми години в София съм живяла на егати местата и на моменти с още 6 човека, хъркащи в същата стая на добрия стар Студентски град. Без дълги предистории и традиционни послания за къщата и дървото: вече имам дом. Със Сашо се постарахме доста и главно той го отнесе откъм работа по превръщането на „шпакловка и замазка“ в това, което ще видите днес. Мога да напиша около 263 истории за брокерите на имоти в Бг или за това как хората наистина си мислят, че могат да произвежадат мебели, но целият ми пост би трябвало да звучи като пийп, пийййп,пиййййййп им стара… Затова ще го карам по-дзен и фънки.

Апартаментчето е бая просторно за особения стандарт на новото строителство. Спалнята и банята ги оставям засега и се концентрирВам върху всекидневната или холо-кухнята, както я наричам аз.

Кухнята явно е „голяма“, т.к. е над 4 квадрата и според преброителския въпросник за 2011 се води „отделно помещение“. Да ама не е… Именно тук се състоеше голямото чудене как хем да направим засечката за кухня истинска кухня, хем тя да се вписва в интериора на другата част от стаята. За нея бяхме решили, че не желаем да изглежда като стандартен хол. Като цяло знаехме, че искаме там да се чувстваме като в бар, чиито столове са протрити от прекалено чести посещения. Искахме да има дух и да е достатъчно уютно в същото време.

Google SketchUp може да помогне много при обработката на първоначалната идея. С него лесно се вижда, че този диван не влиза точно там, където искаш и е хубаво да си избереш друг. След програмата обаче всичко е въпрос на сръчни ръце, чувство за някакъв стил и пространство и най-вече: безрезервно желание.

И така, това е помещението преди да сложим паркета, да внесем мебелите и да „вградим“ кухнята.

Кухнята с итонгов барплот

При наличие на свободно време и майсторлъшки хъс Гугъл предлага доста идеи как да си направим барплот. Ние избрахме лесното и използвахме Итонг. Самият плот е от Салекс. Ако планирате да изрежете по-специална форма или да затъпите ъгълчетата, планирайте си 30 дни, тъй като „машината за рязане е в Бургас“.

След много мислене и шкурене- ето кухнята ни във завършен вид. Така както я виждам днес, отпивайки коняк на малки глътки в добре затоплена чаша.

Единият свещник е от Истанбул, а другият ловко откраднат от пиано-бар в Сандански. Бендът просто трябваше да бъде наказан по някакъв начин.

Камъните се произвеждат от българската фирма КАМ и се предлагат в повечето строителни хипермаркети. С тяхна помощ доста успешно установихме плавна граница между двете части на помещението.

Диско топката е стара любов, която просто си намери мястото над бара. Свързахме я директно към ключа за предвидената в кухнята лампа. Купувате си и един малко по-професионален прожектор и партито вечер е възможно дори в домашни условия.

От малка не харесвах мащабното количество шкафове в соц кухнята на майка ми. И реших да избегна облепянето на стената в шкафове, като сведохме количество на горните до три. Разпределени са на равно разстояние един от друг. По меджу им по желание светят малки декоративни лампички.

Самата кухня е изцяло по наш „дизайн“ и е изпълнена, криво-лево, от мебели Кредо. Като цяло бяха коректни и закъсняха само със седмица при изработката и монтажа.

Сега повече и за другата част на помещението. От самото начало исках стените да са в кафяво. В Практикер станах разногледа, опитвайки се да вникна във всички нюанси на кафявото. След шестото кафяво ми се искаше да си затворя очите и да боядисваме с цвета на картончето, върху което е попаднал пръста ми. В крайна сметка съм хепи с получения резултат.

Хм…Меката мебел…Видинската жилка в мене явно проговори. В суров вид идеята за дивани в ябълково зелено и кафяво за много хора изглеждаше страхотно кичозна. Цялостното изпълнение обаче показа доста сполучлив избор на цветови комбинации за хола.

Меката мебел е произведена от Tediva– Добрич. Опитът ми показа, че хората могат да изпълнят почти всякакви капризи относно избора на цветове и тяхното разположение по корпусната и седалищната части. Без колебание- това е най-мекият диван, на който съм сядала.

Черното нещо на стената всъщност е биокамина. Сигурна, че задължително искам биокамина у дома си, първоначално я замислях ъглова, но диванът се оказа доста по-дълъг. Този вариант е стенна камина, която се монтира относително лесно. Предлагането на биокамини в България е ограничено до 3-4 фирми, повечето от които продават на цени в пъти по-високи от реалните. На практика една ламарина, каквото всъщност е горивната камера, може да се закупи за около 1200- 1400 лв. В търсенето си аз се натъкнах на все още прохождащ търговец, Биокамини Фриа, чиито цени са OK. Въпреки че камината е по-скоро за декорация и детайл, топлоотдаването не е за пренебрегване.

Камината гори с биоетанол, който се предлага от самите търговци в опаковки от 1, 5 или 10 литра. Веднъж запалена, създава неповторим уют и чувство за дом. Огънят е странна работа…

Взе да става дълго и се замислям да сложа точката. Не успях да разкажа за картината от Прага, за несполучливата комбинация от светло сив паркет и голдън ретривър, пък и за какво ли още не. Важното е, че утре е петък и аз нямам търпение да се прибера у дома. Лекото джазче от по-долу, тежка цигара и чувството на спокойствие, което мога да имам само тук.

Най-трудоемки са обикновените бисквити, а най-лесни донътите.

Да ви е сладко!

Серия моделин

Сладкарницата отвори рано-рано миналия уикенд.  Аз ли бях гладна или  въглехидратите прости?

Ми прости, прости…колко да са прости?

Тортата отне най-много време, тъй като има пластове и изисква по-пипкава работа. Тъпото е, че когато се местих миналата година изхвърлих един комплект шпатули и пр. инструменти и сега ми се налага да си разкършвам повече пръстчетата.

Преди месец отново се отбих до „Слънчоглед“ и дори не опитах от безплатните сладки, които предлагат на клиентите си. За сметка на това напазарувах бая стабилно глина, декоративни саксийки, игли за украшения и куп други джунджурии.

За начало започвам с дисплей от една овца и слон, който гледа тъжно, но е лилав и с голяяма душа.  Двечките са големи горе-долу колкото кибритче. Странната двойка е направена от Fimo и Cernit, а след това печена за около 30 минути на гръцка готварска фурна при 130 градуса. За полиране използвм лак на водна основа.

Ако си спомняте, преди време се чудех и направо издирвах Coccolino- омекотител за дрехи, на който миришеше цялото ми студентство. В София не го видях никъде. До днес не мога да си обясня защо изчезна мечето. Спрях да купувам Lenor, Silan и Semana като прибягвах до други предлагани артикули.

През април бях на кратка екскурзия в Истанбул. Освен клетвите за ядене на баклава и кадаиф на корем, обещах си да се сдобия с Coccolino на всяка цена. И го направих. В Турция се предлага под търговското име Yumos и се зарежда на поразия. Там е може би най-разпространения омекотител за дрехи и рядко се среща в разфасовки от под 2л. Абсолютно подкрепям коментара на guess who, особено ако трябва да коментирам мнението си за Semana. Само че- за цената не съм съгласна. Нито едно време, когато се намираше беше по-скъп, нито сега,  ако се появи от някъде, би бил със сериозно оскъпяване спрямо други омекотители за дрехи. Ами, камон, ама литър Lenor e 4,7  лв. Колко да струва литър Coccolino? В съседство 4 литра се търгуват за около 6 лири и то на Принцовите острови. Едва ли цената в този случай е виновник. Или на Юниливър не им се занимава, или P&G си знаят по-добре интересите .

Леле, много фъс за един омекоител значи:)! Дано поне ви е замирисало по-свежо!

* А забравих- на пазара в Кърджали също може да си закупите Yumos.

… И чашата ми не спира да прелива от удоволствие!

]]> https://brainviolence.wordpress.com/2009/07/27/office-hugs/feed/ 1 brainviolence Baa https://brainviolence.wordpress.com/2009/07/27/%d1%83%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b4%d1%8a-%d1%85%d0%be%d1%80%d1%81-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d1%83-%d0%b4%d1%8a-%d1%80%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d1%80/ https://brainviolence.wordpress.com/2009/07/27/%d1%83%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b4%d1%8a-%d1%85%d0%be%d1%80%d1%81-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d1%83-%d0%b4%d1%8a-%d1%80%d0%b8%d0%b2%d1%8a%d1%80/#respond Mon, 27 Jul 2009 04:17:12 +0000 http://brainviolence.wordpress.com/?p=236 Беше ползотворен, горещ и растежен уикенд. Вече съм голяма 27-годишна кифла и отчитам със съмнение факта, че все по-често нося розово. Друг е въпроса за обичайните сдухващи равносметки и въпроса „Е кво направих аз за тези 27 години деба…?“.

По-важното сега е, че вчера със Сашето направихме преходче до/около 7-те Рилски езера. С построяването на лифта мястото вече е супер популярно и вероятно някой друг  вече е описал преживелици си. Предполагам знaете и за задължителното едночасово чакане на лифта- на слизане картинката изглеждаше горе-долу така:

Иначе гледките си заслужават. Тъпото е, че разликата в посещаемостта на някой мол и тази на езерата е пренебрежима- почти еднакъв брой хора и също токолва равен брой мацки по джапанки, които успяват да се фръцкат дори и по каманаците. Риспект!

Главната находка на този трип обаче беше в Сапарева баня и по-точно при парка с гейзера на път за циркусите с имена на органи. Около продължаващата все още интеграция в ЕС транскрибирането стана доста популярен похват. Сапарева баня не изостава в това отношение….по един особен, свой си начин:

Нищо де…пак добре, че не са използвали 4-ки и 6-ци там, където в латиницата няма еквивалент на разни български съгласни. Аз ако бях един инглиш ман в Сапарева баня освен да се зачудя дали в БГ не използват някаква дуалистична азбука, друго едва ли щях да получа като вдъхновение. Да благодарим дружно на ЕС за закупената боя /три цвята са все пак/ и за оценения труд по ей тоз проект.

* Снимките са правени с чисто новия ми Lumix DMC-LS8о. Розов при това.