Всички знаем, че в строителството има нередности. Не са нужни дори пет минути в който и да е град в България без да се сблъскаш с пресни примери разпознаващи се с просто око. Всички знаем, че има изисквания за озеленяване при строежи, както и знаем, че повсеместно не се спазват. На места липсва съвсем озеленяване, а на повечето от останалите е бутафорно или вече заменено с паркоместа и кафенета.

Озеленяването не е просто желание или за красота. Има критична роля в чистотата на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, защитата от наводнения и биоразнообразието в града, което от своя страна помага за намаление на вредители. Специално за наводненията видяхме ярък пример наскоро, където наистина сериозно количество дъжд веднага потече по улиците вместо да се задържи от огромното количество сгради построени наскоро. Запечатването на повърхностния слой е сериозен проблеми прави озеленяването все по-важно.

Да започнем от началото

Писал съм и преди за озеленяването, изискванията и защо не се спазва. Описах и колко е мъчно да се накара районна администация да направи проверка и да защити дори няколко квадрата трева и едно дърво. Писах какво обществото има предвид когато говори за презастрояване и че зелените площи са съществен компонент от това. Последната статия, впрочем, беше подбудена от среща с тогавашния в.и. главен архитект. Това той сподели личното си мнение, че изискванията за озеленяване били неадекватни и затова той и други не следели за тях много-много. Възможно е и да има връзка с оценката, която други негови колеги дадоха, че при строго спазване на дори старите изисквания интензивността на новото застрояване на София би намаляла с 20 до 30%, а доста сгради построени в последните пет години биха загубили я паркоместата си, я цял вход или крило. Всъщност, изискванията за озеленяването са дори твърде занижени и дават предпоставки за злоупотреби.

От доста време се опитвам да разбера този проблем от нормативна, административна, практическа и дори корупционна гледна точка. Затова съм пускал десетки искания за достъп до обществена информация до различни институции. В повечето случаи получавам входящи номера или части от документи, които хем нарочно не ми дават никаква информация, хем номинално се водят за отговор. Затова подобрявах исканията ми по ЗДОИ и питах отново. В други случаи получавах отговор, че такава информация или документи липсват, което само по себе си е полезно, защото знам, че лъжат и ми помага в следващото искане. В трети случаи се налагаше да изчаквам шест месеца да пусна ново искане с надеждата, че ще забравят с какви извинения са отказали преди или какво са скрили с справките. Последното работи учудващо добре.

След четири години игра на котка и мишка се фокусирах върху четири сгради като примери за подобни практики. Не защото са специални, а просто защото често минавам покрай тях и виждам какво се случва. Отделно са добри примери за наглост в контраст със заявките за плувнали в зеленина и устойчивост сгради. В крайна сметка едва тази година получих достъп до документите на проектите им и мога да говоря с числа и конкретни примери за нарушенията.

Ще ги събера във втората част на тази статия. Първо трябва да обсъдим защо беше толкова труден процесът. Подобно на промените в имотния регистър ще покаже отново лобистки текстове в закона и нарочна липса на прозрачност целяща опазването на именно такива схеми. Надявам се, че ще внесе и повече разбиране какво виждате в снимките в следващата част.

Преди това обаче важно уточнение: знам, че далеч не всички термини, които използвам са точни и обясненията изчерпателни. Целта ми тук е да внеса яснота на разговорен език, а не да цитирам наредби и лекции по архитектура. Ще се радвам на всяко допълнение и корекция и ще го обсъдим в коментарите.

Какво точно търсех?

Обичам да казвам, че отворените данни ни помагат да задаваме по-добри въпроси. Същото може да се каже и тук. Всички гледаме в разрешението за строеж, а то е само последната фаза от дълъг процес понякога продължаващ над десетилетие. Преди него има виза за проектиране, често промяна на ПУП, серия от градоустройствени заповеди, обсъждания в специализирани комисии и всичко това на база инвестиционни проекти. Нерядко има и промени и заповеди след разрешението за строеж като намаляване броя на паркоместата, промени в разпределението, а в един случай, на който попаднах тия дни – цялостна промяна на предназначението, конструкцията, мястото и всичко по сградата независимо, че оригиналното разрешение вече няма правно действие.

Всички тези стъпки носят риск за нарушения, пропуски, умишлено забавяне и корупция, особено предвид, че процесът упорито не се дигитализира, за да е лесно проследим. Част от документите като искания за промени на ПУП, издадените визи и заповеди са публични. Строителните книжа заедно с всички тези административни документи следва да се качват в регистъра по ЗУТ, който обаче все още не е видял бял свят – мина обсъждане и от началото на мандата чака само подписа на Шишков.

Час от тези строителни книжа и инвестиционното намерение са и плановете за озеленяване. Това са няколко скици, които в детайли показват къде ще са зелените площи, колко ще е дълбок почвения слой, къде и колко дървета и храсти ще има и какъв процент от изискванията ще бъде постигнат.

Защо е важно?

Плановете за озеленяване са неразделна част от проекта и на тяхна база се издава разрешение за строеж. В последствие приемателната комисия сравнява тези и други документи с това, което на практика виждат на място и решават дали да издадат акт 16. Това е поне на теория. Конкретно за София и озеленяването подписът е на служител на районната община. По принцип трябва да е ландшафт архитект, но в практиката често самият районен кмет или трето лице, на което е делегирал, се подписва. Длъжни са обаче и потвърждават с подписва си, че довършеният имот отговаря на описаното в плана.

В статията си за бутафорното озеленяване описах някои от изискванията в наредбата за зелената система в София. Някои ключови аспекти са:

• Почвеният слой трябва да е минимум 120 см. дълбочина при дърветата, а ако са в кашпа – поне 1 м³ обем на почвата
• За храсти почвения слой трябва да е поне 60 см, а за трева – поне 40 см.
• При строежи над 2 декара – задължителен резервоар за дъждовна вода и използването ѝ за поливане на зелените площи
• Отстояние на дървета от сгради – 1.5 м. или и 3 м., ако дървото стига 5 метра.
• Отстояние от бордюри – 70 см.
• Отстояние от пътни платна – 2 м.
• Отстояние от откоси и тераси – 1м.
• Отстояние от стълбове – 4м.

Тези изисквания не значат, например, че не може да се засади дърво точно до бордюра на пътя без достатъчно почва. Безсмислено би било, защото ще изсъхне, но също така не следва да се брои при смятането на озеленяването. Това е важно, защото освен дялът земя като зелена площ има изискване и какъв процент от нея е във висока дървесна растителност. За широколистни дървета с височина между 3 и 5 м. на 12 годишна възраст броят 12 кв.м. площ за това изчисление. Над 5 м. – 20. При иглолистните е съответно 5 и 7 кв.м.

Ключов аспект тук е, че доста от тези изисквания влизат в сила през юли 2023, т.е. за разрешения за строеж издадени преди това важат старите разпоредби за отстояния и почвен слой. През 2019 г., например, изискват да има почвен слой от поне 60 см., а когато е не по-малко от 30 см. площта важи с индекс 50% към общия коефициент на озеленяване. Отстоянията от бордюри, стени и тераси обаче са били същите.

Трябва да се разбере също, че плановете не са абсолютни. Това е просто илюстрация как си представят, че ще стане озеленяването, но на терен може да се окаже друго. Аналогично скиците къде ще бъдат сградите почти никога не отговарят в мащаб – отстоянията не са същите, височината не е тази и прочие. Затова ключовия момент е при приемане на обект на груб строеж да не се гледа по документи, а да се измерват реалната височина и отстояния. Аналогично при премателната комисия не се гледа дали точно в това пространство има дърво, а колко са на брой, дали са същия вид (има значение колко големи ще станат) и дали почвения слой и отстоянията са правилните.

Защо не виждаме тези планове?

Най-честата причина за отказ при поискване на тези скици, е че се засягали правата на трети лица. Това са инвеститорските компании и архитектите. Те от своя страна изрично са искали да не получавам плановете за озеленяване. Доколкото не изясняват никога в отговорите си точно какви права биха били засегнати и по какъв начин, може само да гадаем, че всъщност замесените се притесняват от разкриване на нарушения.

Подобни откази са доста спорни, защото става въпрос за документи неразделна част от строителните книжа. ЗУТ изрично посочва, че поне част от тях трябва да се публикуват в регистъра (когато види бял свят), т.е. са публични по дефиниция. Отделно свободно може да се използват в рамките на административен процес и производство, част от който спокойно да изиска публичността им какъвто вече в случая с исканията за промяна на ПУП и други аналогични скици от същите инвестиционни проекти. Няма основателна причина да се прилагат тези правила за публичност за едни чертежи, а не за други. Най-вече законът за достъп до обществена информация предвижда, че дори да има съмнение за засегнати права, при надделяващ обществен интерес може да се предостави достъп при минимизиране на предполагаемата щета. Т.е. могат да редактират имена и елементи, които ги притесняват и пак да предоставят скиците.

Експлоатиране на авторски права за прикриване

Попаднах и на друг аргумент – авторски права. Законът третира архитектурните планове и всичко свързано с градоустройството по любопитен начин. През последните 10 години са вкарани множество стратегически промени, които силно ограничават разпространението на архитектурни планове освен, ако изрично не се изисква от друг закон – например както ЗУТ дава възможност това да се определели с наредба. Тук ограничението сериозно надвишава опазване на имуществените и неимуществените права. Забранили са притежанието на копия от архитектурни планове дори за лична употреба без търговска цел.

Както се сещате, в тази хипотеза попадат и плановете за озеленяване като част от архитектурния проект. Те съдържат лични данни като кой ги е изготвил и подписал. Тези данни стандартно се заличават по GDPR. Това от своя страна създава интересна хипотеза – ако все пак получа тези скици със скрити имена и подписи, мога ли да спазя Закона за авторските права и да опиша както съм задължен източникът и авторът му, когато не го знам.

Голяма част от възможностите за т.е. „безкористно използване“ на авторски материали като журналистически материали, критика, сатира и прочие нарочно и изрично изключват тези свързани с архитектурата и градоустройството. Трудно ми е да определя тези точки като лобистки опити да се скрие ключова за обществото информация злоупотребявайки с принципите на авторското право. Аналогичен случай имах преди години, когато направих карта на разрешителните за сеч в България и няколко лесовъда ме заплашиха със съд, тъй като имали авторски права върху актовете и никой нямал право да ги използва без тяхно съгласие.

Административни документи в квантова суперпозиция

Всичко описаното до тук не важи за официалните актове и документи издадени от различните институции като част от административния процес. По принцип всички те са по подразбиране публични и специално тези по ЗУТ трябва вече да се публикуват от общини, ДНСК и министерства. Някои, които засягат вътрешни процедури и актове стават публични и обект на поискване по ЗДОИ две години след издаването им. Дори за тях никой държавен служител няма право да откаже предоставяне на вътрешните номера на такива документи, както и да признае съществуването им, освен ако не са засекретени. Тук няма значение дали същите се отнасят или засягат трети лица.

Това значи, че документ като протокола от държавната приемателна комисия, разрешението за ползване и всички документи издадени от общината и ДНСК следва да са публични и то най-късно две години след датата. Отделно копия от протоколите се дават на подписалите ги страни и членове на комисията.

Именно заради тези важни аспекти обжалвах два отказа на ДНСК да ми предоставят точно такива актове издадени от тях, както и протоколи по приемане. В тях се съдържа ключова информация какво са видели, какви забележки са имали и кой се е подписал, че всичко е наред. Делата са насрочени в рамките на следващия месец и се надявам до края на годината да имаме резултат.

Компромисният път

Авторските права в България са доста строги и подобни тенденциозни ограничения специално за архитектурата съвсем естествено притесняват всеки. Дори когато няма зла умисъл и опит за прикриване, това механично води до отказ от действие „за всеки случай“. Както споменах, ЗДОИ дава възможност да се търсят алтернативи при надделяващ обществен интерес. В случая несъмнено има такъв предвид изложеното в началото на този текст. Затова на няколко поредни искания за достъп до обществена информация от Столична община ми дадоха възможност да видя все пак плановете за озеленяване. Условието бе нямам дигитално копие, да ги чета само физически на място и да не правя снимки.

Това ми позволи да видя истинските параметри, разпределени на озеленяването, колко дървета, вертикално озеленяване и отстояния са обещали, както и как тези планове са се променяли с времето. Това е важно, защото често не знаем какво търсим докато не го видим. Не стига просто да се искат няколко числа от документите. Пробвал съм и дори такива са ми били отказвани с аргумента, че не им била работа да ровят по дигиталните архиви. Тази седмица получих такъв отказ по свързана тема, за която ще пиша също скоро. Нямах възможност да видя също протоколите от приемателната комисия, защото те са били при ДНСК, а районната администрация, където са разглежданите сгради и е била страна, отрича да има копие.

Затова в следващата част на тази статия няма да мога да ви покажа самите планове. Първо, защото години наред получавах откази от вече бивши главни архитекти. Второ заради ограниченията в закона за авторското право целящи именно избягване на подобна прозрачност. Трето, защото все още нямаме публичен регистър по ЗУТ, който да се надгради да включва документи защитаващи обществения интерес заедно с други подобни като транспортния анализ и становищата за пожарна безопасност.

Този начин на предоставяне е силно ограничаващ, най-малкото защото мога само да преразкажа какво съм видял на база няколко числа в наредбата. Ландшафт архитект би хванал с един погледа всички нередности, ако документите бяха публични. Все пак, Столична община направи една крачка повече от всички други институции и предишни администрации и ми даде поне някакъв достъп. Следващата стъпка би била довършването на регистъра по ЗУТ от Шишков и изискване да се качват този тип документи там.

В близките дни ще публикувам следващата част от темата, че която ще покажа с конкретни примери какво видях, какво липсва и защо е толкова нужна прозрачност и безкомпромисност.

Отсечката е от началото на хотела на Тиков до края Арената. Вижда се, че са сложили бордюри и вече е насипан част от чакъла. Хотел East Plasa партнирали като ще предоставят достъп за 10 метра през имота си и ще изградят стълби до нивото на зеления ринг. Това, всъщност, е най-малкото, което следва да направят предвид, че изсякоха дърветата там, унищожиха почвения слой и са оставили строителни отпадъци в края на разчистената площ докато строяха хотела си.

Попитах и ми отговориха, че няма да се слага асфалт и бордюрите са само, за да държат чакъла. Лампите са също временно докато не се реши как да изглежда цялата отсечка от гара Пионер. Събитията за обсъждане на плановете щели започнат през септември. Питах и какви са плановете за минаване с колело или детска количка и отговориха, че се обмисля и това.

Ако искате да стигнете до същото място. Единственият начин в момента е да влезете откъм ул. Любен Русев – където е Топлофикация и където районният кмет на Изгрев иска да му строи частник ново кметство по схема кон за кокошка. Там има едно мостче (единственото водещо до бъдещото кметство), по което ще стигнете до още неразчистената част от зеления ринг. Завивате надясно и ще ви пречат само строителните отпадъци от строежа на East Plasa. Ако се разчистят бетонните блокове, ще може да се минава с колело и от там.

Има една пътека вляво, която обаче стига до частен имот (дясното кръгче на последната снимка). Би трябвало да може да се влезе и от пътека още на изток, но общински имот-улица стигаща до зеления ринг е застроена с вход на гараж (лявото кръгче). Не е ясно дали и как е позволено това, но ще трябва да се разруши.

Всъщност, докато бях в Зеления ринг видях поне три случая на незаконно строителство или нарушения в готови сгради. Разпознават се с просто око. Когато районният ни кмет, на когото са разпределени от call.sofia тези сигнали, неизбежно слезе да се снима за фейса след две седмици на вече свършената работа, надявам се да ги забележи и най-вече да ги санкционира. Ха дано, ама надали.

Още статии свързани с темата за Зеления ринг може да прочетете тук:

• Зеленият ринг в София vs. „ма туй си е мое бе“
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Възможно ли е градската среда да изглежда добре с ниски местни данъци?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Запечатаната земя на София

Обърнах се към билбордовете извън населените места на България, защото там виждаме преобладаващо реклама на хазарт и пренасищане. Както и преди, направих карта, която показва различни аспекти на проблема. Ще опиша методологията и какво показва по-късно. Ще започнем с проблемите, за които научих.

Практически всички са незаконни

Билбордовете извън населените места, а в някои случаи и в тях, следва да отговарят на Наредбата за специално използване на пътищата. Чл. 13 на тази наредба описва как се изграждат и пускат в експлоатация тези съоръжения. На практика фирмите плащат такса и минават многостъпков процес на одобрение при Агенция пътна инфраструктура. Няма значение дали билбордът ще е на частна, общинска или държавна земя – АПИ трябва да одобри и прибере такса, тъй като е край пътя. Същото се отнася впрочем и за бензиностанциите и крайпътните заведения.

Тук се сблъскваме с първото масово нарушение. Чл. 56 на Законът за устройството на територията позволява да се слагат такива преместваеми обекти, но ясно посочва, че разрешение за това може да се дава единствено от общината. Наредбата, по която оперира АПИ, сама споменава ЗУТ, не може да отмени закон и не дава право на АПИ да издава разрешителни за строеж. Всеки един от тези междуградски билбордове освен разрешение за специално ползване от АПИ следва да има и разрешение за поставяне от съответната община по проект.

Не открих нито едно разрешение за поставяне на билбордовете в данните на АПИ. Най-лесно беше да се провери в София, където Столична община отговаря за издаването на такива в началото на магистралите. В други общини беше значително по-трудно като повечето въобще не публикуват тези документи. Всички са задължени да ги качват в публичния регистър по ЗУТ. Наредба по него беше пусната най-накрая за обществено обсъждане от служебния кабинет на Гюров и от месеци чака един подпис от министър Шишков. Този регистър ще позволи лесно да се провери законността на всички тези и много други обекти и строежи. Именно това е и причината да беше бавен с години и да се отлага отново и при кабинета на Радев.

Вторият проблем са търговете. Не може да се използва държавна или общинска земя без да е проведен търг. Пътищата на страната са на държавна земя, а мнозинството от билбордовете са в същите имоти или на съседни общински. АПИ не е собственик на тази земя и няма право да я отдава. Това следва да прави областните управители или в случая на общинската земя – търгове към общината. Не открих в публичната информация за търгове нещо свързано с тези билбордове.

Състояние и обезопасяване

В данните на АПИ открих информация за местоположението и състоянието на 3783 билборда. Към средата на август 11 от тях са повредени. 369 или почти 10% са опасни, но необезопасени. Още 367 са обезопасени. Необезопасените са предимно около Стара Загора, Русе, Благоевград и Варна. Отговорност за това би следвало да е на собствениците и АПИ, а не на общините, които както описах по-горе изглежда не са включени в процеса.

102 или 2.6% са с изтекло или прекратено разрешение от АПИ. При 55 или 1.5% са намерени несъответствия с наредбата като недостатъчно отстояние от възли, пътя или един от друг. Към средата на август във фаза на проектиране са били 23 нови билборда.

12% от рекламите са мегабордове – онези най-големите на високи пилони. 27% са големи билбордове. 56% са малки билбордове, а останалото са табели и други видове реклама.

Ключовата 2027-ма

Чл. 16, ал. 4 от НСПП определя, че срокът за разрешението за специално ползване е 10 г. Това е различно от разрешение за строеж или поставяне, срокът на които се различава. В София, например, е 5 г. В данните на АПИ има дати на такова разрешение за 3600 обекта. Тук виждате разпределението им по години.

От тях е видно, че огромна част са издадени 2017 г. Всъщност, 61% от разрешенията за всички билбордове извън градовете изтичат до края на 2027 г. Интересното е, че още 12.5% са по-стари и би следвало вече да са изтекли. Само 20% тях обаче са отбелязани като такива. Това значи, че вероятно договорите им са подновени без да е отразено изрично в данните.

Това прави 2027-ма особено важна, защото позволява сериозно намаление на специалното използване на междуградските пътища и магистралите по този начин. Предвид какво знаем за АПИ, интересите и влиянието на хазартния бизнес, вероятно може да очакваме сериозно преразпределяне на пазара на билбордове извън градовете. Тук не трябва да забравяме и ролята на фирмите опериращи билбордове из страната в предизборни кампании – те са сред основните фактори в такива кампании и не са регулирани от ЦИК за разлика от електронните медии – нито като достъпност, равна представителство или дори цена и произход на средствата. Видяхме го ясно при последните парламентарни избори когато огромна част от билбордовете извън градовете бяха обсипани с послания именно на Радев, финансирането за което така и не беше осветено. Всякакви действия в посока регулиране на този бизнес неизбежно следва да се гледа и през тази призма.

Собственост

От данните на АПИ е изключително трудно да се прецени кой оперира различните билбордове. Има множество свързани фирми, някои са вече преименувани или закрити. Заради грешки в данните като изписване на имена на фирми и ЕИК се наложи да проверя и поправя 10% от записите. Дори тогава беше трудно да се прецени чии са всъщност рекламните обекти.

Затова се обърнах към самите компании и какви рекламни площи продават. Събрах данни за шестте най-големи, за които има публична информация. DMD Consulting, Mart Media, Метрореклама, Sun Ooh Media, Metropolis и JCDecaux. Не успях да свържа данните им с тези на АПИ тъй като нямат общи идентификатори и координатите в много случаи не съвпадат. Затова на картата се зареждат като отделен набор от данни.

Ще видите също на картата, че се показват билбордове на тези фирми, които са в градове. Успях да разгранича кои са в населени места и кои са извън. Оставих всички на картата, за да стане видимо присъствието и това разграничение. По публичните данни DMD, например, има 227 билборда и всички са извън градовете. Аналогично изглежда е положението със Sun Ooh Media с 116 билборда. Половината от 381-те билборда на Mart Media са извън градовете, също както 22% от 701-те билборда на Метрореклама и 26% от 311 билборда на Metropolis. JCDecaux имат само 18 билборда извън градовете от общо 1233, което прави 1.5%. Само първите пет фирми управляват 20% от билбордовете в страната и то изглежда на местата с най-голям трафик – по магистралите и морето.

Десетки пъти повече билбордове

В данните на АПИ виждаме разрешенията им за специално използване, също и данни къде са предвидили да позволяват още билбордове. Това са пространства предимно в държавна земя от двете страни на пътища и магистрали. По наредба има изисквания за отстояние 1500 м. от пътни възли на магистрали и 500 м. от кръстовища на други пътища. Виждаме обаче на картата им, че са отбелязали такива места за бъдеща реклама включително вътре в самите пътни възли. Както споменах по-горе, има и доста изградени вече билбордове, които не отговарят на тези изисквания.

Общата дължина на тези пространства е 31274 км. (i). В това число включваме отсечка и от двете страни на пътя. Би следвало билбордовете да са през 300 метра на магистрали и 200 метра на други пътища, но нека приемем 500 м. отстояние като консервативна оценка. Това означава, че ако рекламният бранш има финансов стимул, би имал възможността да изгради над 62 хиляди билборда в страната. Това число изглежда невероятно, но при сегашната процедура и условия на АПИ е не само реалистично и дори консервативно като оценка.

Към този момент имаме данни за 3783 билборда, което прави 5.7% от тази оценка. Вече ги виждаме на всеки ъгъл по пътищата на страната и съвсем реалистично е да стигнат до 20% от разрешеното по наредба. Това означава три пъти и половина повече реклама, разсейване на пътя и почти само хазарт пред очите на пътуващите.

Тук пак трябва да напомня, че АПИ няма право да дава разрешение за строеж нито на 125 хиляди, нито на 3 хиляди билборда. Те могат да позволят само да са до пътя. Разрешението за поставяне или строеж може да се издаде единствено и само от общините. Ако се спази това правило, почти 3800 билборда из страната трябва да се демонтират ведната и да се започне процес отначало всяка община в територията си да ги одобрява.

Методология

Данните на АПИ взех от публичния ГИС сървър. Там има още много информация, включително указателни табели, крайпътни обекти и самата пътна мрежа. За рекламните съоръжения и местата за бъдещи такива има два отделни масива. Единият е този показан на тяхната карта, данните от които разглеждам тук. Другият има доста повече данни, които изглежда обаче са архивни и не мога да потвърдя като точност.

Като цяло проблемът с качеството на данните съществува и тук. Информацията се обновява на ръка, което е трудоемко и води до грешки. Обсъждах това в статиите ми за външната реклама на София и изследването на свлачища в страната. В записите за тези билбордове има доста информация, включително бележки за предишни собственици. Споменах по-горе обаче, че имената им са изписвани по няколко различни начини, а ЕИК номерата липсваха или бяха сгрешени в 10% от записите. Поправих ги на ръка като оставих данните където фирма подписала течащ договор за билборд е вече затворена. В такива случаи се оказа, че често билбордовете са купени от друга фирма поела контрола над тях и изглежда АПИ не е обновила новото обстоятелство.

Друг проблем, който открих, са около 50-тина ЕГН-та на частни лица, собственици на фирми или други. Поне 60 от билбордовете са изградени от частни лица, а не фирми по данни на АПИ. Има и много малки фирми, които са направили такива в имотите си или в конкретен район. Всички тези над 3700 билборда се притежават от 685 юридически лица. Това е поне според собствените данни на АПИ, което може би значи, че толкова са подписали договор. Възможно е и често срещам, че след това са препродавани на някой от големите оператори.

Всичко написано до тук като изводи и статистика се базира на собствените данни на АПИ. Както с други карти и анализи, които съм правил, те са толкова точни, колкото самата агенция създава информацията си. Доколкото е видно, че само част от полетата в ГИС сървъра им са видими на публичния портал, може да предположим, че останалото е предимно за вътрешна употреба и представлява поглед над оперативната им дейност. Ако това предположение е вярно, то изводите тук отразяват директно това, което АПИ знае за билбордовете в страната.

Данните за собствеността взех от портали за продажба на рекламни пространства и посредници. Такива далеч не са достъпни за всички оператори на билбордове, затова не мога да твърдя, че картата предоставя представителна извадка в тази категория. Показва обаче добре разпределението на обекти в и извън градовете и как има фирми представени в различни райони или предимно извън градовете или в тях. Ако са ви известни други такива фирми и масиви от данни, изпратете ми ги и ще се опитам да ги добавя.

Местата, където АПИ предвижда, че може да се поставят реклами, са също достъпни на портала на АПИ. Поради огромният обем данни обаче не са налични все още на картата. Добавени са на картата.

Може да свалите и данните представени на картата – коригираните записи на АПИ за билбордовете (tsv), координатите към тези записи (csv) и номенкатурите (json). Някои от данните са форматирани и имат допълнителни полета за целите на картата.

Представяне на данните

Картата, в която събрах данните, е в стандартният формат на всичко, което правя в последните години. Горе вляво има бутони за обща информация, смяна на базов слой със сателитни снимки от Google и фокусиране на картата върху собственото местоположение.

При натискане върху някой билборд се показва подробна информация за него. При данните от АПИ тази информация е разделена на три раздела – общи данни за статус, опасност, собственик и площ, след това подробни данни за разрешението и възможни несъответствия с наредбата и накрая бележки и информация кога е създаден записът. Втори и трети раздел се отварят като натиснете на заглавията. Когато разглеждате собствеността се показва наличната информация за билбордовете според каквото е публично достъпно.

Легендата показва начини на категоризиране и съответните категории. Натискане върху вида категории сменя цветовете на картата според категоризацията. Първите три са от данните на АПИ. При изгледа за собственост се сменят данните към агрегираните от публични източници. Когато натиснете някоя категория се показва само тях изключвайки останалите. За да включите други към този изглед натиснете тях. Когато остане една да бъде скрита се връща изходното състояние показвайки всички.

Картата може да разгледате тук или да я отворите на цял екран.

Следващи стъпки

Имаше много запитвания дали мога да направя карта подобна на тази за София и за други градове. Споменах по-горе, че разрешенията за поставяне са скрити в много общини. Задължени са да ги публикуват, но наредбата за регистъра по ЗУТ се бави. Повечето нямат и регистър на рекламните обекти както в София, който макар и неточен все пак съществува. Данните за собствеността от самите оператори и посредници помага в тази насока и за следващата статия в поредицата ще започна работа по този масив от данни. Ако имате още източници, които не виждате или идеи как може да се агрегира тази информация, ще се радвам да споделите в коментарите.

Както обещах преди седмица, в тази статия се концентрираме върху билбордовете извън градовете. Не е тайна, че повечето от тях са заети с реклама на хазарт. Тук НАП има важна роля, която не изпълнява. Едно от извиненията, които са давали в интервюта, отговори по ЗДОИ и включително на депутати е, че нямат данни къде и колко са тези билбордове. Наивно е да се смята, че това извинение е нещо повече от прикриване на желанието за бездействие и обслужване на интересите както на операторите на билбордове, така и на хазартния бизнес. Ако наистина липсата на данни е пречка. На драго сърце бих предоставил всичко, което съм събрал.

Както в предишната си статия, така и сега поставих под съмнение законността на голяма част от рекламните площи. Всъщност, на база публично достъпната информация може да твърдим, че почти няма билборд извън градовете, който да е законен. АПИ е иззела функции по ЗУТ и изглежда няма община, която да им се опълчи. Премахването на незаконни билбордове и преместваеми обекти е проблем като цяло – скъпо начинание е усложнено допълнително от АПК и бавните и непостоянни административни съдилища. Отделно държавата и самите общини следва да правят търгове за поставяне на такива обекти. Това не се случва и отново е оставен АПИ да вършее.

Докато работих по тази карта в последните дни излезе слух, че кабинетът на Радев обмисля да позволи рекламата на хазарт само извън градовете. Това остава рекламата им съвсем да залее билбордовете, които изброявам горе. Такава идея е била прокарвана и в миналото без резултат по разбираеми причини. Очевиден проблем тук е как се определя границите на едно населено място и кои точно билбордове влизат в него. Очаквам това да е следващото извинение на НАП за липсата на контрол.

По-важно обаче, данните на АПИ и тези за собствеността показват, че това обслужва точно определени бизнес интереси, както и че ще засили стимулът да се изграждат още хиляди до десетки хиляди билбордове на всеки 200 до 300 метра междуградски път. Промяната, ако наистина сериозно се обмисля, е несъмнено лобистка и се прави точно в момент, в който пазарът се преразпределя.

По-важното обаче е, че подобна мярка би била дим пред реалният проблем – огромната щета за обществото и печалби, които този бизнес прави. Несъмнено има постъпления за бюджета, които далеч не са дори реалните суми, които следва да плащат. Дори така те са на практика данък уязвимост и данък бедност. Заедно с бързите кредити, телефонните измами, цигарите и вейповете хазартът има най-голяма роля в експлоатацията на уязвимите в обществото ни, разрушаването на финансовата стабилност и живота на стотици хиляди български семейства.

Петте процента ограничение за рекламите беше приемлив компромис. Предвид невъзможността, а явно нежеланието да се съблюдава и санкционират нарушителите, единственото възможно решение е пълна забрана за реклама на хазарт. Всичко останало е нищо повече от обслужване на лобистки интереси.

Допълнение 22 август

Добавих картата с местата, където АПИ прогнозира, че може да позволи поставяне на още билбордове. Информацията е качена в публичния ГИС портал на АПИ на 23 май 2025 г. В легендата на картата ще намерите категория „Места“. Когато я натиснете на картата ще се появят отбелязани всички такива отсечки. Ще забележите, че на почти всички места са от двете страни на пътя, но това се вижда само когато увеличите картата. Отсечките са оцветени според дължината си и колко нови билбордове могат да поберат – от 2 до 300.

Трябва да отбележа, че направих корекция на статията горе (i). В оригиналната статия бях писал, че данните на АПИ показват потенциал за още 125 хиляди билборда и на този етап виждаме само 3% от тази оценка. Тези числа се базираха на собствените данни на АПИ за дължината на тези отсечки. Когато свалих очертанията им открих, че са двойно по-малко като дължина дори смятайки, че има отсечки от двете страни на пътя. Също така, отсечките не включват сега известните билбордове по данни на АПИ и други публични източници.

Така оценката за възможните билбордове приемайки консервативно отстояние от 500 м. е 62 хиляди. Общо ще станат около 67 хиляди със сега съществуващите. С други думи операторите са запълнили 5.7% от плана на АПИ за билборд на всеки няколко стотин метра. Ако вземем реалните изисквания за отстояния на всеки 200 и 300 метра в зависимост от пътя, оценката надвишава значително 125 хиляди.

Преди две седмици писах как за кратка отсечка в София преброих 28 билборда. Повечето рекламираха хазарт, което е забранено по закон. Закон, който изглежда никой не спазва и никой не налага. Както доста други преди мен се запитах как е възможно това. НАП са се извинявали в миналото, че тия не били баш реклама на хазарт, а и не знаели къде и колко са всъщност билбордовете. Затова реших да отговоря на този въпрос. Като за начало за София.

За целта свалих данните на Столична община за билбордовете от слой на iSofMap. Там открих 468 билборда на общинска земя по предварителна схема приета от Столичен общински съвет преди доста години. Заедно с тях са отбелязани 976 билборда на частна земя. Забелязах, че много рекламни пространства, които виждам, ги няма на тази карта и добавих данните от GovAlert за всички разрешения за поставяне, в които се споменава „реклама“ под някаква форма. Това добави още 1355 записа към данните.

Така получих 1917 точки на картата. Подробности как съм ги обработил и методологията ще прочетете след малко, но същественото е, че минавайки из града в последната седмица виждах билбордове на всяка от отбелязаните точки. Изключенията бяха единици, но за сметка на това виждах доста рекламни пана, които не бяха на картата. Ярък пример е установената за незаконна видео рекламна стена на Тиков на 4-ти км.

Но от данните видях нещо също толкова притеснително – над една трета от билбордовете и рекламите по сгради в София са с изтекли разрешителни и няма данни да са продължавани. Някои са изтекли в последните три месеца, други – преди години. Още 59 изтичат до края на годината. Отделно повечето от онези по общинска схема или 27% от всички са изтекли или ще изтекат скоро, а не изглежда да има дискусия или план какво да се прави с тях.

Затова нека се вгледаме по-подробно в данните, какво знаем, какви са известните проблеми и какво е неизвестно по темата.

• Източници и методология
• Карта и сигнали
• Оперативни и нормативни проблеми
• Какво следва да се случи?

Източници и методология

Както споменах по-горе, основните данни идват от картата за реклами и преместваеми обекти на Столична община. Изключвам от там схемите за поставяне на маси. Разрешителните за ползване взех от регистъра на НАГ като ги свързвам с поземления имот през алгоритъма на GovAlert. Ще ги намерите също на картата с документите от градоустройството. От тях взимам само тези споменаващи реклама в описанието.

Данните от iSofMap имат няколко особености и проблеми. Първо, няма много информация за схемите на билбордове на общински парцели. В доста от записите липсва и последната цифра на разрешението и затова ще видите въпросителна в картата ми. Повечето са обаче на около 10 години. Доколкото разбирам, много от договорите са изтекли, но са оставени в сила, докато не истекат останали и се реши какво да се прави за всички пространства.

За рекламите на частни парцели знаем повече. Вторият проблем е, че много разрешителни налични в НАГ липсват на картата, както и много рекламни пространства. Точките на тази карта показват конкретните елементи като някои са с общо разрешение за поставяне. Обединявам ги на картата само, когато географските координати са еднакви, т.е. са практически един до друг.

По номера на разрешителните свързах повечето от тях с регистъра на НАГ, т.е. може да достъпите самия документ. За 68 от тях или 8.1% разрешителното не е публично. Всъщност, става въпрос за 46 разрешителни, защото няколко от тях са за повече обекти. От тях 18 би следвало да са още валидни. Всеки служител издаващ такива документи е длъжен да го публикува в регистъра, т.е. говорим за пропуски или умисъл. Не са дори стари разрешения – някои са от 2012, но има и такива, които все още са валидни от 2023 и 2024 и също липсват. Липсващи документи в регистрите на НАГ не са изключения обаче и особено такива за поставяния съм засичал неколкократно да се укриват, особено покрай обекти на Национална спортна база в Изгрев.

Тук е важно да се спомене и срокът за валидност на разрешенията. Докато при общинските схеми за поставяне е доста мътно какво се случва, тези на частни земи се издават със срок от пет години. Този е намален от 10 години с решение в средата на 2018-та и влиза сила през септември същата година. Т.е. би следвало разрешения за поставяне издадени преди септември да са с 10 годишен срок. Например, разрешението за светещия надпис на Артекс над първия Диамант е издадено през юли 2018 и важи още две години, освен, ако живеещите в сградата не решат да прекратят договора за надписа, по който би следвало да получават наем. Подалите след септември следва да са с 5 годишен срок.

Практиката е друга. Първо, че за смятане на кой режим се използва е взета не датата на заповедта или обсъждането в комисия, а датата на подаване на заявлението. Един пример тук е покривна реклама над сградата на Джъмбо на бул. България. Има обаче няколко случая, в които тогавашния главен архитект Здравков е налагал двоен стандарт. Някои подадени през август са получили 5 години срок, а други като надпис на Harmony Group на офис сграда на бул. Черни връх има срок от 10 г. независимо, че молбата е подадена през октомври. Заради тези противоречия прегледа всички разрешителни издадени през 2018 и 2019-та и отбелязах какъв е реалният срок. Някои са издавани с 10 годишен срок чак през март 2029-та.

По номерата на разрешителните свързах линковете в регистъра с точките от картата с преместваемите обекти от iSofMap. Както спомена горе, за някои разрешения има отбелязани повече точки, тъй като са позволени повече рекламни обекти. Така 721 разрешения бяха свързани с 839 точки на частни имоти. Когато обаче подобно свързване не беше възможно в 610 разрешителни, не можех да отбележа точното местоположение на рекламата. Затова ги сложих в центъра на парцела и при натискането му се показва цялата зона, където би могъл да бъде. Докато някои парцели са малки, други са значителни и имат по няколко билборда. Това има страничен ефект, че една точка може да разрешава няколко билборда пръснати из голям имот, а на картата да стоят като една точка. Това произтича от липсата на актуални данни в НАГ.

Друг проблем е, че някои билбордове и други рекламни елементи имат няколко поредни разрешителни, някои изтекли, а други – не. В данните на iSofMap те са като отделни точки с няколко метра разстояние. По контекста се разбира, че става дума за същото място или същия обект. В други случаи това не е ясно. Когато такива точки са много близки, ги свързвам и показвам списък на разрешения за това място. Ако последното като хронология е още валидно, отбелязвам точката като валидна. В други случаи обаче има само изтекло разрешение в данните на рекламните елементи и откривам ново в регистъра с разрешенията. При вторите знам само парцела, а не точното място. Независимо, че бих могъл да ги свържа, ако в този парцел има само един рекламен елемент, това предразполага към грешки. Затова е възможно на места на картата да видите близко един до друг изтекъл билборд и до него в същия парцел нов валиден такъв. Макар да са доста малко тези случаи и бих могъл да ги разгледам един по един, не искам да правя предположения по заглавията и имената на фирмите и представих данните във вида и с качеството както са на страницата на общината.

Не на последно място, категоризирах някои от валидните разрешителни според това дали са билбордове или реклами върху сгради или на стени. Направих това отново по ключови думи и сложих филтри в легендата. Макар някои от тях да са реално фирмени надписи, това отново е реклама, която допринася до визуалното замърсяване на града, особено предвид, че повечето светят нощем.

Може да свалите таблиците с изходните данни за схемите за поставяне на общинска земя, елементи и разрешителни. Включил съм координатите и номерата на поземлените имоти.

Карта и сигнали

Поставих всички точки на карта аналогична на тези, които съм правил с подобни визуализации. От бутоните вляво може да смените базовия слой със сателитна карта на София и да фокусирате картата върху местоположението си. От легендата може да изключвате от картата различни категории реклами и разрешения.

При натискане на някоя точка се отваря известната за това място информация. Ако е само разрешение, на картата ще се покаже и района на поземления имот, където вероятно все още е билборда или рекламния обект. Ако виждате нарушение, може да натиснете на линк с указания как да подадете сигнал.

Тук може да разгледате картата, както и да я отворите на цял екран за по-удобно.

За разлика от другите проекти на отваряне на данни, този има заглавна страница представяща нещата различно. Тя започва с два бутона. Единият води към картата, а другият използва същите данни и местоположението на посетителя (ако разреши достъп до такова), за да установи най-близките рекламни пространства и дали са валидни. Показва ги в списък и натискане на някой от тях представя същите подробности и линк към документа, ако такъв е известен.

Под списъка и подробностите има указания как да се подаде сигнал към Столична община през системата Call.Sofia. С обновлението ѝ, линкът позволява предварително въвеждане на категория и подкатегория. Остава да се избере точно място, да се отговори на въпрос, че става въпрос за „Извършване на нерегламентирана рекламна дейност“ и да се попълни заглавие и описание. Съветвам да се добавя тага #noads, за да намирам по-лесно сигналите и да мога да ги покажа на картата. Важно е да се добави и снимка, на която се вижда улицата и съседните сгради, за да може ясно да се идентифицира за кой точно билборд става дума. Както сами сте свидетели има места из града с до 20 такива наоколо, което както затруднява свързването на сигнала с конкретен обект, така и още веднъж показва колко са излезли нещата извън контрол.

Трябва да подаваме сигнали, за да се установи дали тези обекти имат разрешения, дали са валидни въобще, но също и дали обектът отговаря на разрешението. Примерите в следващата секция показват, че намираме валидно понякога разрешение за малък едностранен билборд, а на място се вижда значително по-голям такъв. Ако отговорят, че има разрешение за поставяне, следва въпросът защо не е публично, както е нормативното изискване в общината и защо не присъства на картата с рекламите в София.

Оперативни и нормативни проблеми

Обществена тайна е, че много от рекламните площи са незаконни, с изтекли разрешения или че такива въобще не е трябвало да бъдат издавани. Системният контрол над тези и други преместваеми обекти е труден и както сам съм свидетел редовно, не се случва дори при подадени сигнали. Пример за това са проблемите със задължителното озеленяване на жилищни комплекси и строителство без разрешение от НСБ в Изгрев. Дори причината да се вгледам в тази тема – видеостената на хотела на 4-ти км. – беше установена като незаконна едва след множество сигнали от района. Въпреки това все още си е там докато сигналът пътува между офисите из НАГ. В този смисъл, за този портал, данните и евентуалните сигнали произтичащи от тях може да благодарим на Тиков.

Не трябва да гледаме далеч от този казус обаче, за да видим други проблеми. В рамките на кръговото на 4-ти км. се забелязват 15 билборда и една реклама на комин. На картата ги виждаме всички плюс няколко надписа на сгради. Поне три от тях са с изтекли разрешителни, а две от тях заедно с още едно с валидно разрешително до март 2028-ма са за едностранни билбордове. На снимките виждате последните три, които имат реклами от две или три страни.

В центъра на кръговото виждаме шест билборда по схеми за поставяне от общината заедно с още поне два малко извън кръговото. Всички са на общинска земя и в зелени площи. По наредба за ремонт и смяна на рекламите може да влизат и паркират тежки коли в зелените площи, както и да се изсичат дървета и друга зеленина, за да са видими тези и други реклами. Освен визуалното замърсяване, всичко това допринася и много до унищожаването на зелени площи. Тук не говорим само шест билборда, а стотици, които всеки месец налагат подобни действия на подобни места.

Следващите два примера пък показват как точките от картата с рекламите на общината се групират. В случая става въпрос за билбордовете по периметъра на мол СкайСити. Разрешението е за общо 19 такива пространства. Точките от данните на общината са 9 като няколко от тях събират по 2 или 3 билборда. Разрешителното за всички тях са изтекли преди три години след като са имали 10 години срок на действие.

Тук се сблъскваме с няколко проблема. Първо, както обсъдих преди не е ясно дали и колко от тези рекламни пространства имат нови разрешения за ползване, които по някаква причина не са станали публични. За онези 46 неизвестни попитах НАГ с номерата, за да се разбере дали е техническа грешка, не съществуват или е друго. Тук още по-ярко се вижда липсата на единния регистър по ЗУТ, който все още очаква подписа под наредба на кабинета на Радев. Писах за това покрай случая в Баба Алино. Този регистър следва да помести не само тези разрешения за поставяне, но и всички в цялата страна с ясна проследимост.

Лошото качество на данните личи най-вече в слоя с рекламите и преместваемите обекти, където много нови билбордове с валидни разрешителни липсват, а изтекли такива изглежда все още стоят. Не може да разчитаме на него като източник на реалното състояние в София и затова призовавам всички да се огледат и да подават сигнали.

Оперативно изглежда няма достатъчно проверки или поне резултат от тях. Възможно да е въпрос на капацитет или желание. Доколкото получих отговори, тази задача се пада на Столичен инспекторат, който следва да следи за изпълнението на задълженията по тези договори и разрешения. Възможно е да не са само те. Възможно е да страдат от същият недостиг на качествени данни кое е законно и кое не, с който се сблъсках аз. Фактите са обаче, че при редица сигнали дори за елементарни бутки и бариери или сеч на дървета, районно кметство, който единствен отговаря за издаване на такива разрешителни, пита установения извършител да предостави документ. Т.е. не си вярват на собствената деловодна система или не си спомнят какво са подписали и за кого. Вероятно е било на крак, вероятно нарочно не е входирано дигитално и направено публично. Надявам се да е просто тяхното разбиране за процеса, а не тупат топката докато всички забравят, за да не се налага да пишат акт. Такива случаи имам наскоро по сигнали за отрязани дървета в Младост и преместваеми обекти в Изгрев.

Лошата проследимост до сега, липсата на документи, отчетност и отговорност скриваше подобни случаи. Получих уверения, че новата система на Call.Sofia ще поправи това и следва да го тестваме. Трябва обаче да се вдигнем очи и да се огледаме и вместо да се ядосваме защо има повсеместни реклами на хазарт и следващото уж зелено бетонно туловище, да се запитаме защо въобще е бодната тази реклама там и не само дали е законна, а следва ли да е там въобще.

Тук стигаме до нормативните проблеми. И сега има законов път, по който да се получи разрешение за такива реклами. Този процес обаче от една страна е утежнен процедурно – комисия в НАГ за схемата и после отделно молба за поставяне. От друга времето за такова разрешение силно варира и е значителен източник на корупция. Както стана видно от решенията по времето на Здравков, срокът е даван както дойде. Тогава някои решения са били получавани месец след искане, а други – година и половина. Срокът трябва да е в седмици и да може да се продължи разрешение в рамките на шест месеца преди да изтече старото. Реалността обаче е, че за някои от тези билбордове, за които ще подадем сигнали, има молба за разрешение, която престоява с години, а обектът още си стои с погрешен претекст, че има производство по случая. Нищо, че вероятно не може да получат разрешение по принцип.

По принцип има редица ограничения, но далеч не са достатъчни, за да не се претоварва града с 1500 билборда закачени къде ли не. Скоро ще тръгне отново темата за тези общинските билбордове, но те са само малка част от всички. Липсва стандарт, който да се следва. Може да е визуален или метрика на площ. Разумно би било да се намалят рекламните площи най-малкото три пъти. Ако приложим стандартите на други големи европейски градове, както много обичат да правят общински съветници и архитекти, следва да забраним изцяло рекламата на покриви и стени на сгради и да има не повече от 100 билборда в града по булевардите.

Какво следва да се случи?

Първото нещо е да покажем колко масов е проблемът с незаконните реклами подавайки сигнали. Описал съм в проекта как може да стане това.

Второто е, че трябва да решим как искаме да изглежда градът ни – описан с билбордове и реклами по покриви или изчистена градска среда. Тук едни ще кажат, че това носи доходи на общината, а частни лица следва да могат да правят каквото си искат с имотите си. В действителност никой имот не е в изолация в града и трябва да се съобразява с останалите, а доходите за общината може да се компенсират с по-малки и незатормозяващи рекламни пространства. Тук следва да решим какви следва да са тези правила и да изискаме от Столичния общински съвет да ги наложи.

Трето, следва да следим пътят на сигналите, позициите на местните избраници, предложенията и дискусиите им. Често последните минават набързо и на тъмно защото обществото така и не разбира, че е тема в дневния ред или че това, което се готви ги засяга пряко.

Четвърто, започнах с темата за хазарта с причина. Рекламите на хазарт са основен двигател на всичко, което описвам и много от билбордовете са собственост именно на фирми свързани с хазартния бизнес. Докато рекламата на хазарт не бъде повсеместно забранена независимо къде се намира, няма да има решение този проблем. Заедно с бързите кредити и телефонните измамници, хазартът носи най-големи негативи за благосъстоянието на българското общество и особено най-уязвимите от него. Намирам за изключително цинично да се обсъждат акцизи и печалби за местна и централна власт в този контекст. Не по-малко цинично и опитите за триене на имиджа им чрез финансиране на спортни отбори и зали. Ако приемем всички тези като каквито са – просто реклама на хазарт и разпознаем щетата, която има върху обществото ни, то дори това би бил достатъчен повод да преразгледаме основно броя и разположението на рекламните площи в града.

Не на последно място, трябва да направим крачка назад и да разберем, че градската среда не е просто красива картинка, която виждаме само по рекламите на жилищни сгради, а съвкупност от планиране, изпълнение и контрол. Тук засягаме планирането и контрола по един елемент от нея – рекламите. Освен него има замърсяване на въздуха, водата, почвата, с шум и светлина, които влияят пряко на качеството на живота и здравето ни. Тук фактори са достъпността на средата, обществения транспорт, качеството на строителството и спазването на стандартите и прочие. Важен фактор е и озеленяването, темата за която ще засегна нашироко скоро. Не може да отмятаме с лека ръка който и да е от тези компоненти смятайки, че не е най-големият проблем. Това се случва всъщност с всеки един от тях един по един и накрая се чудим защо градовете ни изглеждат толкова зле.

Осъзнаването на проблема е важна стъпка, но често спираме там. Този път молбата ми е да направим следващите две крачки и да подаваме сигнали, да следим изпълнението им, да изискваме отговори резултат. Може би ще даде полезен пример за другите елементи на градската среда и модел за засягането на проблемите там.

Това, което изначално бърка е, че тези символи никога не са били статуи. Особено не на чужди войски, които някога са окупирали България и държавниците от потретите в кабинета му яростно са пъдили от страната. Не и на същата, която сега заплашва България с ядрени удари.

Символите на тази борба са в ежедневното поведение на политици и общественици. Това, което приемаме за допустимо в ефира, трибуната на парламента и обществения диалог. Това, от което искаме децата ни да се учат и вдъхва доверие, а не страх в самите нас и близките ни. Тези символи ерозират всеки път, когато се затворят очи за паравоенни организации, преиначат случаи на банди с тийнове биещи по паркове и неудобни за властта протести, обърне гръб на изнасилвания, домашно насилие, убийства на жени и различни и активно се подкрепят и хвалят елементи подклаждащи омаза и водещи до подобни убийства.

Символите на тази борба са обществени, а не инфраструктура. Те са с личен пример, а не от камък. Радев е в политиката отдавна и поведението му през годините, както и това на съветниците и хората около него сега, не може да се нарече обществено или за пример. Това включва както залитанията към радикални идеологии и обслужване на чужди военни интереси, така и тъпкането на религия в гърлото на светското образование и децата ни.

Паметникът е нещо, зад което можеш да се скриеш физически и в преносен смисъл. Повечето се вдигат именно с тази цел. Пред постъпките си всеки следва да стои гордо изправен, а не да отклонява вниманието и да сочи към купчина бетон или другите.

Днес преброих 28 билборда с реклама на хазарт минавайки през София. Повечето на сайтове за залагания, но имаше и няколко на нови строежи.

Рекламата на хазарт не заема 5% от билбордите в София. Не е и 50%. Всъщност е около 90%, ако сметнем към нея рекламата на жилища на зелено. Зачестиха напоследък, защото имат сериозен проблем с продажбите, а отдавна следва ги причисляваме към хазарта предвид риска нерядко свързаната незаконна дейност.

НАП отказва да проверява и наказва извършителите. Казвали са го многократно. Не е въпрос на текст в закона, а на тяхна практика. Рекламодателите показват, че по никакъв начин не искат и не са способни да се саморегулират. Не може да го очакваме от тях и всякакви възгласи, че свободният пазар може да се справи с проблеми като експлоатация на уязвими. Тогава дори абсолютистите на свободния пазар ще кажат правилно, че не им е работа. И ще са прави.

Тук всъщност топката е в Столична община

Всеки месец в града се одобряват или удължават разрешенията за билбордове и всякакви рекламни пространства из града. Писах вече за едно такова без разрешение и незаконно като формат – видеостената на хотела на 4-ти км. Много други обаче имат разрешение. Трябва ли да имат? Не, всъщност не е нужно. Щом мнозинството от тях се използват за хазарт, може би града следва да махне мнозинството от тях.

Градът изключително натоварен визуално така или иначе. Стотици дървета се изсичат всяка година, защото пречат на въпросните билбордове. Не на пътни знаци, а за реклами. Всъщност, това изглежда е втората най-честа причина за загуба на здрави дървета за града. Първата е изненадващото им установяване като болни точно преди някой инвеститор да иска да получи разрешение за строеж на това място.

Билбордовете носят пари на общината от такси. Тук няма спор. Тези пари са мръсни и както установихме, в голямата си част са платени от хазарт. Всяко решение в тази посока подпомага тази практика. Още повече, че доста от въпросните са на общински терени като и без това претоварените тротоари и бетонирани зелени площи.

От началото на годината има 41 разрешения за поставяне в София на билбордове или реклами на цели сгради. За цялата минала година са били 60. Между 2020 и 2024-та са били по 30 средно на година.

Та защо не се намалят драстично рекламните елементи в градската среда? Хазартът е добър повод, но има много други.

Не, не говоря за пазенето на паркомясто със стол, щайга или саксия.

Преди месец писах за служебното паркиране в София и отправих критика към качеството на данните, които получих тогава. Междувременно пуснах ново запитване по ЗДОИ, с което освен същите данни поисках и всички паркоместа за хора с увреждания. Това беше честа обратна връзка след последната ми карта.

Този път данните бяха в добра форма и практически не се налагаха корекции. Всички данни за абонаменти бяха с имената на платилите ги. Частните лица са с инициали и при тях липсва личен адрес. При фирмите има адрес на централен офис. Данните са абонамента са също много по-добре структурирани – събрани са договорите на едно показвайки какви пакети са групирани. Където има различни периоди на абонамент, това е защото са добавяни пакети на по-късен етап.

Новите данни включват 2246 паркоместа като част от 1317 договора за абонамент с 1048 лица. За сравнение, старата справка от март имаше 48 паркоместа по-малко. Открих само 12 абонамента да са на физически лица. Най-много паркоместа имат ОББ – 51, ДСК – 35, Ц.Б.С. ООД (свързано с хазарт) и Юробанк – по 26, ПИБ 22. Британското посолство има 21 служебни паркоместа. Министерствата имат общо 63, различни агенции – 28, комисии – 15. КТБ още има 3 паркоместа и договорът им е подновен през март тази година. В тези данни не са включени паркоместата, които съдилищата са си осигурили със спорни решения за охранителните зони около сградите си. Не включват и служебните паркоместа на посолствата, които явно са по друг режим.

Обнових картата да показва новите данни и архивирах картата на друг адрес. Тъй като не се налага да обработвам данните и да гадая, няма паркоместа с неизвестен абонамент. Вместо това добавих категория в легендата за паркоместата запазени за хора с увреждания – общо 1177. За тях се показва като информация само района и зоната. Не получих информация за такива паркоместа извън синя и зелена зона, което е странно. Известни са ми поне няколко паркоместа за хора с увеждания извън тези зони. Попитах ги отново защо липсват. Вероятно са изключени паркоместа за хора с увреждания пред жилищата им отбелязани специално с техните номера. Видях няколко такива липсващи в данните както в зоните, така и извън тях.

Обновената карта ще намерите тук или може да я отворите на цял екран.

В миналата карта забелязах няколко служебни паркоместа, които имаха нощен режим без да имат основния. Това най-вероятно беше проблем със справката. Този път няма такива, но се забелязва нещо друго странно. Гранд хотел Милениум София ООД са заплатили през ноември 2024-та пет паркоместа с дневен, разширен и нощен режим. Това значи, че местата са резервирани за тях постоянно – понеделник до неделя, 24 часа на ден. Нощният режим обаче е наличен само за синя зона според условията на сайта на ЦГМ. Тези паркоместа се намират в зелена зона и дори справката по моето искане за достъп до данни го показва.

Не става ясно как се е случило това и две години хотелът се радва на денонощни служебни паркоместа почти две години. Възможно е да е било по стара версия на наредбата, но не открих да е имало разлики. Ще питам и ще допълня статията.

В отговора си ЦГМ споделиха и някои финансови данни. Споделят, че за цялата 2025 г. приходите от слъжебен абонамент възлизат на 9.537 млн. лв. или 4.876 млн. € без ДДС. Разходите за осигуряване и поддръжка на служебните паркоместа са 549 хил. лв. или 280.7 хил. € без ДДС. Последното включва само очертаването и слагането на табели, а не махането на погрешно паркирали коли.

Проста сметка показва, че според сега сключените договори приходите без ДДС ще са 505.8 хил. €. Макар броят им и включените пакети да варират, виждам, че се увеличават като брой места в последните години. Така по груби сметки и ако приемем, че всички са се възползвали от намалението от 10% при предплащане за цяла година, биха излезли 5.462 млн. € без ДДС прогнозни приходи за 2026 или 12% повече от предходната. Така предоставените суми за миналата година изглеждат логични като имаме предвид скокът в броя на служебните паркоместа.

Къде да се ваксинираме срещу RSV?

Допълнение: картата вече съдържа места, където може да се имунизират бременни и срещу коклюш

В съобщението на СРЗИ имаше таблица с лечебните заведения извършващи такава имунизация безплатно. Както с имунизационните центрове срещу коронавирус обаче, липсва единен списък за страната или лесен начин да се открият. Снощи прегледах сайтовете на всички РЗИ-та и открих информация за това само в седем – София, Кюстендил, Монтана, Хасково, Търговище, Смолян и Разград. На поне още 5 не им работиха сайтовете, а останалите не бяха публикували нищо.

На база информацията от тези седем РЗИ-та направих карта подобна на тази на имунизационните центрове срещу коронавирус. При натискане на някоя от иконите се вижда наличната информация и връзка към източника. Където са налични са посочени контакти и работно време. Препоръчвам да се свържете предварително, особено когато не е упоменато работно време. Ако изберете бутона за сегашното ви местоположение горе вляво, ще покаже най-близкото лечебно заведение до вас.

Може да разгледате картата тук или на цял екран.

Днес ме насочиха към публикация на Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“ в Пловдив, които са пуснали целият списък от заповед РД-01-441/03.07.2026 на Министерство на здравеопазването. Там се виждат всички 89 лечебни заведения. В таблицата има всъщност 94 адреса и затова ще видите толкова на картата към този момент. Някои от центровете са в една и съща сграда и съм ги събрал на едно място та прозвънете и двата. На тези взети от заповедта липсва работно време, тъй като изглежда това се въвежда допълнително от РЗИ-тата. Когато останалите 21 пуснат някаква информация ще я обновя на картата. Данните са актуални към 7-ми юли 2026.

Защо въобще е нужно това?

Тук възниква обаче въпросът защо е нужно въобще това. Защо трябва заповед и строго определени клиники, в които да се имунизират бременни? Не е логично това да се прави от собствените им гинеколози, които проследяват бременността? Или дори личните лекари или който и да е лекар? В Германия, например, противогрипни ваксини и такива срещу коклюш се слагат именно от гинеколозите. Препоръката за ваксина срещу коклюш за бременни е също между 24 и 36-та гестационна седмица.

Отговорът е остаряло мислене и недостатъчна квалификация на много лекари, бюрократичен подход и проблеми в проследяването в здравната система като цяло. Когато питах лекари се оказа, че много гинеколози и АГ специалисти всъщност съветват пациентките си не само срещу препоръчителните иначе ваксини преди и по време на бременност, а в някои случаи срещу всякакви такива. Не бих нарекъл това непременно антиваксърство, макар че сме били свидетели на лекари, които залитат в тази посока. По-скоро става въпрос за криворазбрана предпазливост. Често липсва допълнителна квалификация, разчитат на остарели методи и мислене, както и на откровено неразбиране на вероятностите и риска. Това е една от причините у нас да витаят толкова митове за ваксините и бременността, включително да има сериозни проблеми и дори загуба на плода заради предотвратими инфекциозни болести.

Вторият проблем е бюрократичното мислене. Има принципно добра идея, намират се пари и веднага се започва с ограничения, списъци и разрешителни режими. Не се прави стъпка назад и не се мисли какво всъщност е сбъркано административно и логистично, а се правят пресложни схеми за заобикаляне на проблемите. В случая следва всеки лекар, който желае, да поръча подобни ваксини и да може да ги постави. Според лекари не е нужно да си АГ специалист или инфекционист. Бременността не е болест и макар да има специфики при ясни препоръки и разписани съображения всеки лекар би могъл да постави тази или другите препоръчани ваксини.

Не на последно място проблемът е във въвеждането в системата на НЗИС. По някаква причина единствено личният лекар може да въвежда данни за поставени ваксини както и такива с направление или лекари в имунизационните центрове. Би следвало да може всеки да въвежда информация сканирайки кода на ваксината. Това е медицинска манипулация като всяка друга. Разбира се, съображението тук е, че така може корумпирани лекари да въвеждат проформа ваксини и да ги изхвърлят. В миналото съм писал за това как по антивакс групите се разпространяват имена и номера на такива „лекари“. Този проблем съществува и сега обаче и отварянето на системата за всички лекари не виждам как ще влоши положението. Може дори да помогне да се залавят такива измамници с разпознаване на модели във въведените от тях данни и съмнителни практики.

Изброените ограничения обаче са бюрократичния подход към всичко – или забраняваме, или правим регистър. Резултатът често е, че иначе добрите идеи и програми достигат по-трудно до тези, за които са насочени. Не може да се каже и че особено помага на доверието в системата. Картата, която направих, е опит да подобри видимостта на програмата и местата, където бременни жени могат да се възползват от превенция срещу RSV. В същността си обаче е оптимизация на процес, който не следва да съществува въобще.

Допълнение

Писаха ми, че сайтът Плюсмен на Министерството на здравеопазването са публикували карта с местата за имунизиране на бременни срещу RSV. Добавили са и карта за същото за коклюш. Не знаех, че има целева програма и за това, но е добра идея следваща практиката в други страни при увеличаващите се случаи. Секцията „целеви имунизации“ я нямаше до ония ден, както и тези карти. По метаданните съдя, че са публикувани днес следобед.

Това определено е добре, защото взима под внимание една от основните ми отколешни критики, че липсва инфорамция на едно място. Следва да се направи същото за коронавирус. Всъщност, по-добре да вземат предвид предходната секция и да оправят логистиката, също както разбирането за препоръките и квалификацията по темата на АГ специалистите.

Картите им иначе са добра стъпка напред, но подобно на тези за свлачищата, смятам, че може да се направят по-добре. Затова обнових данните на моята карта и добавих всички медицински центрове, които предоставят имунизация срещу RSV и коклюш.

Затова реших да внеса малко яснота относно тези твърдения. Ето какво знаем и какво не от наличните данни.

През 2020 за пръв път от доста години броят напуснали страната е по-малък от тези заселили се в България. Между 2020 и 2025-та има от 12 до 42 хиляди механичен прираст всяка година. Общо по данни на НСИ това означава, че 186717 души в повече са се нанесли в България. От тях 34257 от тях са родени в България. Още 17824 имат българско гражданство, но не са родом от България. За последните има три хипотези. Първата са натурализираните българи пренесли се в България в някакъв етап след като са получили гражданство. Втората са български мигранти върнали се от чужбина заедно с децата си, които са се родили междувременно там. Третата са наследниците на насилствено изселените в Турция българи през 80-те. По мое мнение тези почти 18 хиляди са смесица от тези групи с най-голяма тежест втората.

За същия период (2020-2025) 89606 души са получили българско гражданство. 28% от тях са родом от Македония. 14% са от Украйна, 11% са от Турция и 9% са от Молдова. Не знаем дали тези почти 90 хиляди са сред 271-те хиляди нанесли се в България. Не знаем дори дали са стъпвали въобще в страната или директно са заминали някъде по света. Съдейки по анекдотни впечатления от опашките пред консулствата, повечето получили гражданство го използват като възможност да отидат в Германия, Белгия и Австрия. Нямаме конкретни данни за това обаче.

Нямаме публични данни от къде са родом онези върнали се в страната, какъв етнос имат и други социални характеристики. Споменавам го единствено, защото изглежда занимава огромна част от обсъждащите темата. Нямаме данни не защото някой ги крие, а защото подобно на преброяването, етническата принадлежност е въпрос на самоопределяне. Давал съм многократно примери за това със себе си. Отделно най-често данните за образование, доход, продължителност на работа, размер на домакинството и прочие са на база социологически допитвания, т.е. самооценка по въпросници, а не обективни данни от регистри. Същото обясних за микропреброяването в Германия, например. Най-вече подобни въпроси не се задават когато някой се мести в България. Има въпроси за образование и съжителство при смяна на настоящ адрес, но често не се попълват и не се извеждат като справки от ГРАО.

Според същите тези данни на НСИ, едва 4062 лица са променили настоящия си адрес от Германия към България. Тук е важно да се посочи, че това далеч не са всички за които НСИ има данни, че са се върнали от там. Както обясних в статиите ми за избирателните списъци и реалните данни за раждаемостта в страната, статистиката не следи само справките на ГРАО за настоящ адрес, а редица други показатели, по които преценяват, че някой не е постоянно в България. Отделно доста хора не променят настоящия си адрес като заминават или се връщат, което прави такива косвени показатели особено важни. Резултатът е, че отклонението от преценката на НСИ за населението при преброявания е аналогично на това на немската статистическа служба Destatis за Германия. Последните, например, намалиха с 10% оценката си за българските граждани в Германия след последното си преброяване.

Данните на Destatis показват шарена картина от числа за диаспората ни, но общото е, че има голямо намаление по всички показатели. Писах през февруари подробно за това. Тези дни излязоха данните от адресните регистрации и само за 2025-та г. има намаление с 13368 български граждани или 3.7%. За 2024 и 2025 общо са 22075 или 6%. Отделно според грубата оценка от микропреброяването тези в Германия, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България, също намаляват, макар и с под 2%. Според данните за движението на хората, 21 хиляди български граждани в повече са напуснали Германия през 2024 и 2025 без да знаем накъде са заминали. 24300 души в повече са се преместили от Германия в България без да е уточнено място на раждане или гражданството. Тук е важно пак да се спомене, че немската статистика не отчита за български гражданин някого, когато има също немско гражданство.

Събрани тези данни по мое мнение показват, че мнозинството от българите напуснали Германия са се преместили в България. Също, че изглежда са значителен дял от 74-те хиляди души, които са се нанесли в повече у нас.

Това е всичко, което знаем от данните на Германия. Както писах в последната си статия за данните за диаспората ни там, има оценка за месторождението, колко хора са с двойно гражданство, колко деца са родени и навярно нямат българско гражданство въпреки правото си на такова и колко са получили. Знаем за социалния статус, доходите, образованието и как свързват двата края средно за диаспората ни и то на база преценка със закръгляне от социологически проучвания, не обективни данни.

Всякакви упражнения и квалификации за българите в чужбина извън описаното тук, както и опитите за разделение на групи обаче не стъпват на измерими факти. Още по-безсмислени са изказванията какви са българите върнали се в страната като произход, етнос, образование или опит. Безсмислени, най-вече защото не би трябвало да има значение – имаме нужда от всеки независимо какъв е в сегашната си ситуация. Безсмислени също, защото гарантирам, че никой няма данни за това и предимно си измисля. Давам Германия като пример, защото познавам методологията и проблемите на тяхната статистика, както и защото са най-голямата българска диаспора в света.

Трябва да спрем да спорим кой какъв е и да се опитаме да разберем по-добре какво стои зад тези положителни числа, да работим да се превърнат в тенденция и да търсим начини да се възползваме от опита на тези хора. За целта трябва да се работи много срещу предразсъдъците в обществото ни не само срещу миграцията, а и често собствените ни деца заминали в чужбина, но и срещу мигранти от страни извън Европа, от които имаме жестока нужда предвид липсата на работна ръка. Желаещи видимо има, но от нас зависи дали ще ги отпратим, дали ще работим с тях или в другата крайност ще ги изолираме в гета както направиха белгийците с предвидим ефект. Същото, впрочем, важи и са сънародниците ни връщащи се в страната. Техните действия ще са индикатор и присъда дали България има някакво бъдеще.

Опипване със задни помисли

По същността си, това е политически ход. Никой няма съмнение, че е опит за ухажване на кметове и общински съветници като подготовка за изборите догодина. Години преди да подаде оставка водеше активна кампания за събиране на метни кандидати на постове. С това, както и кадруването в съдебната система се опитваше да следва моделът на идване на власт на Орбан. Не се получи, но сега отново има нужда от тях, за да оцелее това, което ще е не само ефективно втори вот на доверие към кабинета в края на 2027-ма, но и следващата голяма битка за страната с Борисов и Пеевски. Повече доходи за общините значи повече средства за преразпределяне от общинските съвети на фона на все по-трудни за крадене еврофондове.

Това изказване също е и опипване на почвата. Колко ще се приеме, какви идеи ще има, каква политическа цена ще трябва да плати. Аналогичното видяхме при идеите му за въвеждане на прогресивен подоходен данък. Там се опита да внуши, че ще се прави заради задължение от Европейския съюз прехвърляйки негативите върху лошия Брюксел. Доколкото има препоръчки за такава стъпка от международни наблюдатели като МВФ и Световната банка, същото има и за имотните данъци. Не му се получи особено и почти универсално беше отхвърлено от икономистите. Тук препоръчвам да прочетете коментара на Лъчезар Богданов по темата.

Моето мнение за подоходните данъци е, че наистина не е честна сегашната система и следва да са прогресивни. Против съм въвеждането им обаче заради негативните ефекти от самата промяна. Понякога се взираме твърде много в желаният резултат от промените в регулации и данъци – било то намаление или увеличение. Не се разбира и внимава обаче как точно се правят тези промени и дали пътят до този желан резултат не носи повече краткосрочни и дългосрочни щети. В случая – при липса на добър контрол над събираемостта, лесно пране на пари и укриване на доходи, анемични вътрешни инвестиции и лесна мобилност на капитали ще видим намаление на данъчните приходи при отлив на работни места с висока добавена стойност или регистрирането им под друга форма.

При имотните данъци обаче съм на мнение, че е отдавна закъсняла мярка и може да се направи повече, за да не се повишат наемите и цените на имотите. Дори обратното – има шанс да се намалят.

Данъчната оценка като политическа дъвка

Последната реална актуализация в данъчната оценка на имотите в България е през 2007 г. – преди почти 20 години. За този период пазарните цени в цяла България са скочили няколкократно. Когато се върнах в България през 2020-та, купих апартамента си на цена три пъти и половина по-висока от данъчната оценка. Шест години по-късно разликата е вече пет пъти и половина. Актуализацията на тези оценки към пазарни цени е предлагана в парламента многократно, но отпада по политически причини. От една страна никой не иска да изглежда, че вдига данъците, но от друга – строителното лоби работи активно срещу такава мярка, защото ефективно им бърка в джоба.

В момента има хиляди сгради в страната, които стоят на груб строеж или са готови и в тях се живее, но нямат акт 16. Последното понякога е заради бюрокрация в общините, но по-често е заради нарушения при строежа, фалит на строителя или нарочно нежелание да се довърши процеса. В миналото това беше начин да се избягват данъци, но тази дупка беше затворена и след две години на акт 14 вече се дължи местен данък. Това е особен проблем за строителите, които са взели парите на купувачи и са зарязали строежите си. Наскоро получих справка, която показва, че само в София има поне 2500 сгради – предимно жилищни блокове – които са на акт 14 повече от две години, но не са пуснати в експлоатация. Дали са изоставени или се живее в тях не може да знаем – чакам още данни, за да разбера.

Актуализирането на данъчната оценка обаче не е нещо спорно. Винаги се е знаело, че се блокира нарочно. Въпросът е единствено дали някой ще има смелостта и гласовете в парламента, както и дали ще се направи формула за автоматично актуализиране, за да е предвидимо за купувачите и бизнеса, а не зависимо от политически прищявки.

Данък сгради като социален инструмент

Вторият компонент тук е данъчната ставка. В момента законът позволява общините да го слагат между 0.1 и 4.5 на 1000 като за основно жилище има намаление от 50%. София, например, слагат данък сгради на 1.875 на 1000. Не е ясна каква е дефиницията на „основно жилище“ и съществува проблем с декларирането на такова в различни общини. Това означава, че ако сте купили апартамент за 100 хиляди евро преди 10 години, за да живеете в него, то данъчната му оценка ще е не по-малко от 50 хиляди и данъка на година ще е около 45 евро на година. Ако сте купили още няколко такива апартамента като инвестиция, годишният данък ще е по-малко от вечеря в ресторант в София със семейството ви. Това важи както за семейства с деца, така и за инвеститори купуващи десетки апартаменти и цели комплекси.

Смятам, че това е не е редно и трябва да се промени. Предложението ми цели запазване на данъчната тежест при първо жилище и на жилища на частни лица отдадени законно под наем, но драстичен скок при едрите инвеститори, схемите с жилища и това, което аз наричам криптобетон. Има три компонента:

• Драстично вдигане на границата на ставката не в промили, а в проценти – от 0.3% до 1.5% от данъчната оценка
• Намалението за основно жилище скача на 90%.
• Местният данък платен за жилище отдадено под наем се зачита като данъчно облекчение към данъците на физическите лица, но не повече от 75% от дължимите данъци за приходите от наем

С първата точка се вдига между два и три пъти ставката. С втората точка не само се запазва сегашната ефективна ставка за основно жилище, но и в някои случаи се намаля. Например, в момента София е избрала 1.875 на 1000 или 0.1875%. Дори да реши да вдигне ставката пет пъти на .9375%, при новото облекчение няма да има промяна в платения данък за това семейство.

Третата точка позволява да не се вдигне данъка на физическите лица, които отдават апартаменти под наем. При тях ставката ще остане висока, тъй като не е основно жилище, но ще могат да я приспаднат от данъците си. Разбира се, тук доста ще посочат, че мнозинството от хазаите не плащат данъци и няма от какво да приспадат. Тази мярка ще помогне да се изсветли сектора, което е също в полза на наемателите. Не следва да се прави данъчна политика, която пази или по някакъв начин се опитва да не засегне сивата икономика и укриването на доходи.

Ще забележите, че говоря само за собственици физически лица. Тази мярка цели неколкопластов ефект. Първо, много често се пишат имоти на фирми независимо, че се използват изцяло за лични цели, с цел избягване на данъци и изписване на фактури за тях. Второ, много жилища са необитавани – между 25 и 40 по различни оценки – с цел паркиране на капитали. Трето, вече настъпват едри капитали, които строят или изкупуват жилища с цел отдаване под наем. В доста страни в Европа бизнес моделът на последните е довел до пагубни последствия за имотния пазар.

Всичко това води до концентрация на жилища в малък кръг от лица и влошава значително възможността на млади семейства да се сдобият с жилище. Последното води до отлив на свободен финансов ресурс за друга дейност като образование и пътуване. По-важното обаче е че доказано липсата на достъп до по-голяма жилищна площ и добри условия влияе негативно на демографската обстановка. Семействата се решават по-трудно на деца като не могат да си позволят наем или жилище.

Тези мерки правят неизгодно да се държат жилища на мазилка или да се концентрират такива за наем в големи конгломерати диктуващи пазара. В същото време физически лица наемодатели, каквито са огромното мнозинство в България, няма да видят особена промяна в данъчната ставка. Тази мярка ще създаде стимул многото празни апартаменти да бъдат пуснати на пазара, което би качило предлагането и свалило цената на наемите. Основна пречка пред това е недостигът на майстори, които да преведат тези жилища във вид за живеене. Това и сега е проблем покрай бума на пуснатите в експлоатация жилища. Затова някои жилища ще бъдат пуснати в продажба, което ако не да свали, то ще забави и дори спре ръста на цените на имотите.

Отдавна чуваме от архитекти, строители и инвеститори, че цените на имотите били високи, защото не се строяло достатъчно. Настояват, че в градовете ни имало предостатъчно междублокови пространства и градинки, където нямало проблем да се уплътнява повече. В същото време броят на жилищата пуснати в експлоатация надвишава не само населението, но и броят на домакинствата. В този контекст и предвид броят на започналите строеж жилища виждаме не само цените, но и наемите да скачат с бързи темпове. Проблемът тук не е, че няма достатъчно жилища на пазара, а че последният не се ръководни от пазарни принципи. Пратено на пари, липсата на защита на инвестициите и като цяло лошата бизнес среда в България, както и прилива на спекулативни капитали изкривяват пазара до степен, в която създава трудност за семейства да намерят адекватно жилище.

Това създава социален проблем и следва да се разглежда данъчното облагане като инструмент за влияние върху тази социална функция. Виждаме, че свободния пазар, свободията в строителството, неефективността на регулаторите и липсата съдебен контрол над нарушителите довежда до огромни проблеми в градската среда. Предложената горе промяна не цели и не може да адресира това. Инвеститори и спекуланти обаче в немалка степен се радват на същите привилегии замислени като социални, както младо семейство очакващо първото си дете. Това не следва да е така и ако декларираната сега воля не е просто политическа пиратка, имат шанс да се случи.

Разбира се, говорейки за спекула и пране на пари следва да се осъждат с лека ръка всички, които са намерили за добре да инвестират спестяванията си във втори или трети апартамент. Точно обратното – присъдата тук е за държавата, която не е осигурила предвидимост, сигурност на инвестициите, намалена бюрокрация и корупционен риск. В такава среда и липса на прозрачност за рисковете в имотния пазар, подобен избор си е логичен. Не следва обаче подобни инвестиции, дори когато става дума за физически лица, да се приравняват към жилище за обитаване. В единия случай говорим за рискова капиталова инвестиция, а в другия – критичен за съществуването актив. Инвестициите следва да се третират като такива данъчно и ефектът им върху градската среда е достатъчно значителен, за да обоснове предложените мерки.

Възможни ефекти и мерки

Всяка такава промяна – дори само актуализация на данъчните ефекти – могат да имат неочаквани ефекти. Всяка намеса в пазара на строителството, наемите и имотите може да има нежелани ефекти. Дори с по-голяма сила важи същото, когато не се прави нищо. Виждаме го в момента. Нямам съмнение, че дори така въведени мерки ще бъдат намерени начини за заобикаляне на закона, укриване на данъци и други схеми. Такива има и в момента.

В изказванията на хора от кабинета стана ясно, че виждат техническа трудност в липсата на свързаност в местните данъци на общините. Тяхната идея е за прогресивен данък, което значи, че трябва да има споделени данни за броя жилища и кой какво е декларирал някъде. Затова моето предложение не прави такова разграничение и не изисква никаква синхронизация между общините. Последното би било изключително трудно предвид опита от подобни инициативи в миналото. Дори техническата част да се случи, ще има нужда от значителен административен ресурс да се следи къде какво се декларира и проверки след това. Отделно недостатък на мярката е, че поставя юридическите лица на същото ниво като семействата с деца, което е нередно.

Затова за основно жилище следва да се води там където човек има настоящ адрес. Знам, че системата за адресна регистрация не работи добре и причината е контрола. Понякога има и злоупотреби – например се сменя настоящ адрес, за да се гласува другаде или за да се трупат точки за различно училище и детска градина. Това ще стане неизгодно, ако като резултат се увеличи данъчната ставка за жилището. Ако то е съсобственост на няколко души, то всеки ще получи намалението от 90% за жилището, където живее основно. Ако живее под наем на едно място, но притежава жилище на друго, то не може да се каже, че второто е основно жилище така или иначе. Ако имота е приписан на юридическо лице като формалност, то отново говорим за взаимоотношения аналогични на наемодател независимо дали собственик на фирмата живее в него.

Има аргумент, че следва да се направи облекчение за второ жилище. Причината за това е, че има много хора с наследствени такива или вили. Това би било по-сложно административно и изисква отново централизация на информацията, тъй като трябва да се декларира кое жилище се води като почивно. Възможно е да се осъществи и общините биха имали стимул да обменят информация дали другаде няма така подадени декларации, което би било укриване на данъци.

В миналото се обсъждаше друг вариант – данъчната ставка да зависи от това дали някой живее в жилището било то като собственик или като наемател. Това би спестило въртележката с данъчните облекчения, би осветлило пазара на наемите и би извадило много празни жилища на пазара. Тази промяна обаче беше отхвърлена от Конституционния съд с доста спорно решение, че не може да се обвързва данък върху имущество с това как се използва. Всъщност, именно Радев обжалва тогава промените в местните данъци, част от които вероятно ще предложи сам сега. Описаните горе мерки дават възможност за данъчно облекчение, което не попада в обсега на това решение.

Очаквам съпротива срещу тази или подобни мерки, тъй като засягат пряко пазара на нови жилища. В момента излиза практически безплатно да се държат неизползвани вече построените или ако се нанесе в тях – това, което са освободили. Строителите разчитат на това, защото така на пазара излизат предимно това, което са започнали да строят. Разчитат и че остават скрити измеренията на фалити в сектора, изоставените строежи, невъведени в експлоатация и въобще рисковете в имотния пазар. Конкретни предложените данъчни промени няма да променят особено последното, но имат потенциал да раздвижат пазара на имоти създавайки стимул да се освободи паркирания в бетон капитал.

Финансово ще има повече постъпления за общините, от където започна предложението на Радев. Ще има и повече приходи за държавата покрай изсветляването на наемите, ако то се случи. Ако не – поради данъчното облекчение ще има намаление на приходите към хазната. Това обаче е в рамките на децентрализацията, за която Радев говори. Разбира се, ще значи увеличена данъчна тежест най-вече за хората и фирмите инвестирали в множество имоти. Няма да има засегне обаче мнозинството от хората, които притежават жилището си или тези отдаващи няколко такива. Общините могат да изберат ставка, с която дори на намалят данъчната тежест за мнозинството докато в същото време увеличат приходите си от това, което наричам криптобетон.

Технически и административно нищо от тези промени не изисква свързаност на системите на общините. Такава е добра идея по принцип, но би блокирала мерки като споменатите от Радев с години. Една промяна би била справка за настоящ адрес при изчисляването на данъците от общините. Това обаче вече се прави от тях постоянно и всъщност именно те отговарят за този процес. От страна на НАП ще трябва да се предвиди ново данъчно облекчение и промяна на декларацията каква част от приходите са от наеми в страната.

Добре за семействата, зле за инвеститорите

Убеден съм, че много хора ще са срещу това предложение и като цяло срещу всяка актуализация. Чуват се вече аргументи как един и същи доход се облага многократно, как не получаваме нищо срещу тези данъци, как се крадат и как трябва да бъде оправена събираемостта, а не да се вдигат ставките за всички останали. Има различни философии как да се облага икономическата активност и собствеността. Част е подоходна, част е на потреблението, а част е на акумулираните активи. Колкото и абстрактно и наивно да звучи думата, целта винаги е била да е честно.

Събираемостта на данъци, такси и глоби, сивата икономика, неработещата прокуратура са проблеми, за които говорим всеки ден. С местните данъци не може да се решат, но това не значи, че данъчните оценки не са крайно остарели, а спекула, тъмни капитали, а в последно време и хищнически бизнес практики не създават социален проблем допринасящ към демографската криза. Предложените мерки имат потенциал да раздвижат пазара достатъчно, за да променят поведението на играчите в нея, да направят оценката за риска по-консервативна и първото жилище по-достъпно.

Надявам се, че сред псевдо-либертарианските възгласи ще се чуят достатъчно разумни аргументи против предложението ми. Не се съмнявам, че има недостатъци както всяка друга промяна или настоящото положение. Да не се прави нищо често е по-зле, а привидната ненамеса е форма на заемане на страна. В настоящия случай – тази на едрия капитал и инвеститорите.

В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече със служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София или дори в зоните за почасово платено паркиране. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица или просто не се пазят. Съдържа също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има четири вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всички абонаменти са допълнителни към дневния, т.е. трябва задължително да го платите. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището), в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване и пропуснати ползи за бюджета на София.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните на ръка. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Отне ми няколко часа. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и за около 25 служебни паркоместа няма свързани абонаменти.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани в списък.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени след тази дата. Миналата седмица, например, открих такова пред сградата на НСА до НДК.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. С натискане на категориите в легендата, може да филтрирате по тях. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с него и другите със същия адрес.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693. Не се уточнява дали говорят само за синя и зелена зона и затова предполагам, че става въпрос за целия град.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 547206 евро такси само от тези абонаменти. (i)

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 2.4 пъти, а за 24/7 абонамента – 2.75 пъти. За зелена зона има увеличение с 2.2 пъти, а извън тези двете увеличението е почти двойно – с 89%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше. (i)

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по два нощни абонамента за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 юридически и частни лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За почти всички от тези 89 обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или срока на допълнителния абонамент. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези милиони евро на година от абонаменти.

Допълнение

(i) В по-ранна версия на статията бях писал, че на месец ЦГМ взима 1070242 евро от служебния абонамент, както и планираните увеличения в новата наредба. Бях взел грешните числа за сумите в лева. Статията е поправена с оценката в евро. Благодаря на Емануил Манолов за бележката.

Вчера кабинетът обяви Сигма – инструмент за разглеждане на обществените поръчки. Прегледах какво показва, прегледах кода. Похвално е, че публикуват такъв портал, че е с отворен код, че е описана доста добре методологията и използва отворени данни. Взимат пример поне частично от служебния кабинет.

Трябва да се уточни обаче, че това не е нищо ново или различно. Всъщност, има редица такива портали конкретно за обществени поръчки. Преди години BIRD пуснаха търсачка за такива свързана с данните от търговския регистър и десетина други. Дори на картата ми със застрояването на София съм включил данни от обществени поръчки свързани с конкретни физически обекти и имоти. Такива портали за изследване на данни или dashboards правя от 15 години, а в последните две години аналогични със същата сложност виждаме да се правят от ученици и студенти за 1-2 седмици използвайки AI инструменти за генериране на код. И не, Сигма поне на този етап не използва никакъв изкуствен интелект да анализира поръчките – написан е просто с AI генератор.

Разликата тук е, че е официален държавен dashboard по подобие на няколкото, които служебния кабинет публикува за кратко за парите на АПИ, данните от натовареността на пътищата и други.

По-важното обаче е, че със Сигма правителството не публикува нови отворени данни. Разчита изцяло на това, което от години има в портала за обществени поръчки. Да, по-прегледно е, но на много други места също е прегледно. Месеци по-рано видяхме осветлени договори за стотици милиони крити до тогава, масиви с огромна стойност за обществото като данните за времето и от енергийната система. Тук кабинета не отваря и не изсветлява нищо ново.

В този смисъл, може да сравним Сигма с картата за катастрофите по пътищата, но онази на МВР. Излезе първо Черна писта и после МВР реши да пусне някаква своя. Да се надяваме поне, че този път няма да заключат данните за обществените поръчки както направиха с катастрофите отказвайки изведнъж по-детайлни справки по ЗДОИ.

Сигма е добър ПР ход и по принцип полезен инструмент. Не бих се учудил, ако до края на седмицата видим още няколко дори по-добри от ученици, каквито виждаме всяка седмица с различни публични данни.

Бих се учудил, ако правителството публикува повече отворени данни и бъде прозрачно за нещата, които говори. Не, не трябва време – видяхме как служебния кабинет го прави за дни и седмици.

Ето няколко идеи – имат на масата проект за регистъра по ЗУТ, с които ще се изсветли много сектора и измами като тази в Баба Алино ще станат много по-трудни. Само трябва да го подпишат. Могат лесно да отменят и промените ограничаващи достъпа до нотариалните актове, които се видя, че само защитават корумпирани нотариуси и политици. Могат да затворят дупката за точене на НЗОК през прескъпите лекарства и да улеснят гражданите да разбират, че лекари и болници ги използват за измама. Лесни стъпки, които до сега коалицията НН спъваше.

Всяка от тези точки и много други идват с много данни. Подобни dashboards като Сигма се правят лесно. Данните са ни нужни. Нека най-напред спрат да ги отказват.

Тогава бих бил впечатлен.

В миналото съм критикувал доста прилагането на изискванията за озеленяване специално в София и ролята му в презастрояването. Докато един бивш главен архитект ги наричаше безсмислени, а доста строители – прекомерни, всъщност са далеч не достатъчно изискващи и отчасти трудни за прилагане. Не, че някой се е опитвал да ги наложи истински дори в сегашния им вид. На практика се позволява бетонирането на цели парцели стига строителят да може да покаже няколко кашпи с дървета и няколко квадрата чима с трева. В този смисъл вече избилата мухъл по стените се брои към озеленяването за целите на акт 16. Не защото нормативно е позволено, а защото има добре установена практика с ревностно пазена документация. Заради последното заведох тази седмица няколко дела.

Една от основните роли на изискванията за озеленяване е не само чистота на въздуха и намаляване на шумовото замърсяване, но и задържане на водата от проливните дъждове, за да не се получават наводнения и пропускането ѝ надолу, за да захранва подпочвените води. За съжаление, последните са под огромен риск не само, защото масово и често нелегално се използват за миене на коли в автомивки и сгради без право да се вържат към ВИК, но защото все по-голяма част от София е практически запечатана.

Виждаме го при всеки следващ строеж и това се позволява от ЗУТ и изискванията за озеленяване в София. Исках да разбера колко точно. Copernicus предоставя такива данни. Имат слоевете за 2018, 2021 и 2024-та. Следващото заснемане ще е догодина та ще може да сравним какво се е случило покрай бума на влезли в експлоатация имоти след многото разрешения за и започнати строежи преди това.

Интерактивна карта със слоевете може да видите на сайта на обсерваторията. Тук показвам изгледа през трите години. За съжаление, тази през 2018-та е направена по различен модел и не пасва на следващите. Вижда се ясно обаче как липсват сградите от източната страна на горния край на Самоковско шосе, в Манастирски ливади, на север от централна гара и на юг от Бизнес парка. В последната снимка показвам сравнението между 2021-ва и 2024-та. В червено се виждат новите „запечатани“ части на София. Това не означава, че не се е строяло другаде преди това, а че там вече е имало ниски сгради, производства и друго, макар и далеч не с такава интензивност на застрояване.

Може сменяте галерията със стрелката надясно или да ги видите и тук на цял екран: 2018, 2021, 2024, промяна при 2024.

Тепърва ще разглеждам данните на Copernicus. Има интересни показатели за озеленяването.

В края на 2024-та въведоха по-лесен начин за поръчване – с формуляр, който събира сам нужната информация и изпраща съобщение на районната каса. Описах процеса, обнових първата ми статия и доста хора се възползваха. Все пак, към средата на миналата година под 6% от всички извадили такава карта използваха електронния формуляр. Повечето все още предпочитат да чакат на опашка в банка по два пъти за това нещо. Тогава описах данните за изваждането на картите, защо един единствен кандидат от БСП все печели обществената поръчка за милиони и защо НЗОК са решили, че трябва да я обновяваме всяка година.

Дистанционно стъпка по стъпка

Една от причините хората да ходят на място, която беше коментирана под предишните ми статии, е грешките във формуляра. За съжаление, има още много какво да се желае от работата на Информационно обслужване по тези точки. Затова описвам тук подробно със снимки какво трябва да се направи и как да преодолеете основния проблем, за който им писах.

Първо, трябва да имате предвид тези неща:

• ЕЗОК важи за спешни случаи във всички държави на ЕС заедно с Великобритания, Исландия, Швейцария, Сърбия и Македония
• ЕЗОК не покрива медицински транспорт, лечение и други. За целта препоръчвам да си правите допълнителни здравни осигуровки за пътуване.
• Картите за деца важат до 5 години. За пенсионери – 10. За останалите трябва да се обновява всяка година
• Може да заявите обновяване на карта само в рамките на месец преди изтичането на срока. Ако искате по-рано, по някаква причина трябва да подадете отделна молба за заличаване на старата карта.

Повече за тези и други условия може да прочетете на страницата на НЗОК. Повече за самата електронна услуга ще намерите тук.

След като отворите формуляра ще иска да влезете в портала на egov. Най-удобно е това да стане с ПИК на НАП, но може и с някой от електронните подписи. За съжаление, електронната идентичност все още не е осъществена на държавно ниво, най-вече заради блокиране от страна на МВР и лобизъм. Ако за пръв път влизате, може да ви иска да си направите профил, но няма нужда да въвеждате нищо освен навярно мейл адрес.

След това минавате през тези екрани. Сменяйте снимките им със стрелката надясно в галерията.

Проблемите с EGov

Най-честата грешка в работата на формуляра е, че не се появява бутонът за изпращане на генерирания документ. Тогава трябва да натиснете „Моите услуги“ както показвам горе, за да отворите списъка с вашите формуляри. Ще ви пита дали сте сигурни, защото сте щели да загубите въведеното – не е вярно, не се губи. Като натиснете бутона с молива на последния формуляр ще се отвори същата страница, но вече с бутон за изпращане. Натискате го.

Може да потвърдите, че формулярът е изпратен като отворите ССЕВ и намерите в изходящи попълнен документ към районната здравна каса.

Друга честа грешка е, ако се опитате през няколко различни профила един след друг да подадете заявления. Няма значение дали сте излезли от стария профил, системата на EGov конкретно за формулярите може да ви покаже нещо като това олу. Оправя се като отворите формуляра в инкогнито прозорец. Ако се разровите в адресите в опит да се разлогнете отново, най-много да откриете, че Информационно обслужване си е забравило куп начални страници по подразбиране и линкове към админ панели, което никога не е добра идея.

Когато отворите формуляра, е възможно да видите съобщение в червено, че има проблем със ССЕВ. Вчера това се беше случило, независимо, че цял ден изпращах съобщения през същата система и нямаше проблем. Ако използвате ПИК на НАП и тази връзка пада понякога. Случва се и да не приема в някои дни електронни подписи.

Вероятността да хванете такива проблеми е малка, но не вдъхва особено доверие в усилията за дигитализация на държавата и работата на ИО в сегашния си формат (и ръководство), когато се случи точно на вас. Когато използвате почти всеки ден тези портали се сблъсквате с това поне веднъж седмично. Замислете се как нещата може да се случват по-добре и опитайте по-късно.

През октомври ще искам пак данните на извадилите ЕЗОК през годината и начина на подаване на заявлението. Ще е интересно дали и тази година ще видим увеличение, както миналата.

В последните седмици след промени в структурата, конкретно EgnatiaPass вече не може да се доставя извън Гърция. Потвърдих това с тях. Не планират в близко бъдеще да възстановят доставките. Не ми е известно и някой от другите доставчици да позволяват такава опция. Ако имате вече такъв чип, то той ще работи. Акаунта и сумите, които сте заредили, се пазят и нищо не се променя по думите им. Няма информация чиповете да трябва да се сменят. Просто за нови клиенти са спрели възможността да получат чипа в чужбина.

Затова единственият вариант остава да го вземете на място. Най-удобно за целта специално за EgnatiaPass е да го вземете още на първата тол станция след кулата. По техните инструкции като минете тол станцията Promachonas след Кулата, на първият светофар няколко стотин метра по-нататък завивате надясно се връщате по локалния път и ще намерите паркинг и будка на Egnatia точно до тол станцията. Там може да попълните документите и да получите чип. Работила от понеделник до петък от 9 до 17 часа. Според центъра за клиенти нямало нужда да се попълва нищо предварително през online формуляра – всичко се прави на място. На снимките долу се вижда какъв е пътя и как изглежда мястото. Другите такива центрове за обслужване и работното им време ще намерите на страницата им.

Важно: не спирайте преди или след тол станцията до пътя, защото е забранено и може да ви вземат книжката. Така или иначе транспондерът не се активира веднага, а след 15 мин. Свийте при светофара вдясно и си има паркинг.

Има колко други такива центрове за клиенти из северна Гърция, но не намерих такъв при Маказа. Ако знаете други доставчици на такива танспондери с други удобни места за взимане или дори някои, които доставят в България – споделете.

Припомням също, че е много добра идея да си извадите или ако имате – да си обновите европейската здравна карта. Тя може да се поръча изцяло online и достави с куриер, макар и да трябва да я обновяваме всяка година за възрастни.

Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.

Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Преди четири седмици пуснах карта на свлачищата на България, тъй като намерих трите отделни карти на трите отделни държавни дружества за недостатъчно удобни. Потърсих информация за работата на тези фирми както много други хора покрай пропадналия път за Пампорово. Днес реших да обновя данните на картата и искам да ви покажа какво се е променило за този период. В статията от началото на май ще намерите подробно описание на картата, методологията и анализ на работата им през времето като брой свлачища, проверки и прочие. Картата с вече обновени данни към 31-ви май ще намерите в портала ми за отворени данни и визуализации.

За последните точно четири седмици открих, че са били добавени четири свлачища. Първото е в гр. Оряхово и е било открито през април. Първата проверка обаче е била възможна на 14-ти май и затова е добавено след като свалих данните на 2-ри май. Второто по пътя от Царево за Бродилово и е открито на 14-ти май. За последните над две седмици не му е правена оценка. Третото е по единствения път за село Дядовци от Ардино. Открито и изследвано веднага на 20-ти май. Не на последно място са добавили и свлачището по пътя за Пампорово. Като дата на откриване са сложили 1-ви май и е било изследвано веднъж на 5-ти май. Всички тези са отбелязани като активни.

Както споменах в предишната си статия, данните от тези регистри помагат да се разберат някои детайли относно работата на държавните фирми. Например, че през май са направили три изследвания на свлачища – по една оценка на всяка служба за целия месец. За сравнение през май месец за предходните две години са били направени съответно 7 и 8. Средният брой такива проверки за последните две години общо за цялата страна е 7.9 на месец.

Разбира се, този тип работа не е на конвейер и не следва да бъде. Механизмите да се поръчва, плаща и обследват свлачища не са съвсем публични, но явно не са по график. Отделно тези фирми имат доста друга работа свързана със становища и подготовка на застрояване на курорти и населени места. Забелязва се, че 25-те проверки на известни и нови свлачища за първите пет месеца от тази година са аналогични на активността им в последните три години. Преди това са били значително повече за същия период от годината – около 40, но може да има причини за това с липсата на специалисти. Както пресметнах преди месец обаче, с това темпо ще трябват поне 20 години, за да се изследват само известните вече свлачища.

Забелязах също, че две свлачища са отбелязани вече като активни в картата за актуалното състояние. В с. Гостун край Места и единственият път за с. Сливито от Ветрен. Първото е изследвано последно през 2021, а второто – преди шест месеца. Изглежда последното се следи по-често.

Ако сте се движили по Цариградско нощем в последната година няма начин да не сте видели новия билборд-екран на 4-ти км. 94 метровия хотел са си го инсталирали заедно с артистично осветление около самата сграда. Още от самото начало имаше оплаквания от живеещите непосредствено до сградата, както и от каращи по булеварда. Има добра причина чл. 16а от наредбата за рекламните обекти в София да забранява видео елементи като този, а в жилищните квартали като цяло да се ограничава светлинното замърсяване.

В последната година на няколко пъти съм се опитвал да разбера как това е било разрешено въобще. Тази седмица най-накрая получих отговор – не е. Незаконен е видео билборда. Има разрешения за поставяне на други рекламни надписи по сградата, но специално за това няма. Искам да благодаря на районния главен архитект Горанов, че е извършил проверката след сигнала ми. Сега топката е прехвърлена на главния архитект на София Недев. Мисля, че е вероятно да открие, че артистичното осветление също няма разрешение и не е в оригиналния проект. Същото беше при NV Tower на Г.М. Димитров, където правиха цяла дискотека всяка вечер докато не спряха преди две години след оплаквания на живущи и аналогична проверка.

Промоционално видео от рекламната агенция, която продава време на този билборд, услужливо показва защо не отговаря на изискванията по наредбата. Забранено е излъчването на видеоклипове или анимация, мигащи или движещи се светлини. Тук виждаме всичко изброено. Остава отворен въпроса защо местната администрация не е обърнала толкова време внимание на това нарушение, но все пак е добре, че откликват на този специално сигнал.

Допълнение

Уведомиха ме, че в общината тече проверка на билборда още преди сигнала ми. Очакваме развитие на случая.

Озеленяването

Поисках по ЗДОИ от общината и ДНСК още документи за тази сграда. Както се вижда ясно на място и от сателитните снимки, сградата няма практически никакво озеленяване. Няколко храста и ниски дървета отпред не отговарят на изискванията за озеленяване, но така или иначе не стигат за минимума от 40%, 25% от които са високи дървета.

ДНСК ми отказаха днес да ги предоставят въпреки, че конкретните документи следва да са публични по принцип както е при много други подобни. В следващите дни ще обжалвам решението им в съда, за да разберем как е било допуснато такава сграда да получи акт 16 без озеленяване. Очаквам отговора и на общината и ще действам по аналогичен начин.

Точно при кръстовището разкопаха улицата. Първо я блокираха изцяло, а от тогава е заградена на три места. Липсва сигнализация или знаци, липса регулиране на движението, липсва информация защо и до кога. Колите се разминават и изчакват както си знаят. Боклукчийските камиони имат проблем да минат въобще, а ровът не беше обезопасен отвътре и се рискуваше пропадане на пътя, тъй като коли минават буквално по ръба.

Интересното тук е, че разкопките са най-вероятно незаконни. Точно на това място липсва действащо в момента разрешение за т.н. благоустройство. Това значи, че могат да копаят и прокарват каквото им трябва, ако обещаят да оправят настилката. Както видяхме в случая с Артекс на няколко стотин метра от там, казачеството е покъртително и трябваше 3-4 ремонта на ремонта. Когато нямат разрешително, практика е да се копае набързо през почивните дни и никой не проверява. Точно това се случи и тук. Друга честа схема е да се разберат с Топлофикация или Софийска вода, които да си измислят авария, инвеститора да плати за някакъв ремонт, който така или иначе се налага и междувременно да си свърже сградата заобикаляйки всякакви изисквания и процес. В случая се видя, че Топлофикация ремонтира нещо, но нито бяха отбелязали на страницата си, че има планиран или извънреден ремонт на това място, нито има такава информация където и да е на страницата на общината. Като питах работниците на място дали е авария отговориха, че свързват Тинтява 80. Виждаше се ясно от изкопите включително.

Дупките вече се запълват и даже на места е плеснат малко асфалт. Ще видим колко време ще пропада. Важното в случая е, че нещата се правят отново по другия начин, което за всеки купувач би следвало е червен флаг. Не, че практиката, с която конкретния инвеститор стана известен не е достатъчен такъв. По-важното е защо подобни действия се позволяват и им се разминава. Като блокираха пътя на място имаше патрулка и полицаят сам се чудеше какво да прави. Нямали разрешение да блокират толкова централна за района улица.

Макар да става въпрос „само“ за ремонт, който почти блокира улицата за „само“ десетина дни, такива ще има много в бъдещите години докато построят сградите наоколо. По-важното е, че предвид колко е малка улицата, колко движение има сега и колко се очаква да се увеличи, дори без ремонти подобно блокиране ще е ежедневна практика в бъдеще. Достатъчно е една кола да спре на стопове „за 5 мин“ и опашката от коли ще стигне туловищата на Артекс. Вече го виждаме. Тинтява далеч не е специална или изключение, а просто пример, който мога да дам.

Разбира се, възможно е да има разрешение да копаят там по начина по който го направиха. Възможно е Топлофикация да са забравили специално този ремонт да отбележат на сайта си. Тогава въпросите са дори по-сериозни в посока общината, комисията по транспорта, общинската фирма и КАТ защо се позволява нещо такова, защо не е публично и обявено, защо няма контрол над липсата на сигнализация, обезопасяване и възстановяване след това. Ключова роля за това има районния кмет, който би следвало да контролира именно такива случаи, но опитът на квартала показва, че не може да очакваме нищо от него, особено когато става дума за незаконни строежи и едри инвеститори.

Според закона за вероизповеданията те са свободни и равноправни. Според същия закон източното православие е традиционно за България, но това в никакъв случай не му дава привилегии спрямо останалите. Също така, че изповядването на религия не може да бъде използвано за политически цели, срещу здравето и правата както на членовете им, така и на другите. Доста може да се каже за това как основните религии у нас нарушават това правило в чл. 7, особено що се отнася до публичното здраве и вмешателството в светското образование. Тук ще говорим за друго обаче.

Чл. 18 задължава Софийски градски съд да поддържа публичен регистър на вероизповеданията и юридическите лица свързани с тях. Такъв публичен регистър не може да бъде намерен на страницата на съда. Чл. 12 ал. 3 задължава дирекция към Министерски съвет да поддържа регистър на храмовете. Това е дирекция „Вероизповедания“ и има регистър, но както ще стане дума след малко, с него има проблеми. Чл. 21 посочва, че вероизповеданията имат право на имоти, но регистър на тези няма.

Тръгнах да се ровя в темата покрай картата ми за собствеността на имотите в България. Тогава бях шокиран, че голяма част от Рила е собственост на Българската православна църква. Затова започнах да събирам информация за собствеността им. Задачата се оказа доста трудоемка. Върнах се към нея наскоро след като припомних за защитените стари сгради на ул. Шишман в София, които БПЦ като съсобственик има намерение да събори и застрои с жилищни блокове.

Успях да събера информация за над 19 хиляди поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти собственост на всичките 71 регистрирани в България вероизповедания. За целта използвах комбинация от няколко източника – имотния и търговския регистър и кадастъра. Не използвах регистъра на храмовете поради простата причина, че 45% от съдържанието няма координати, а доста от останалите са грешни – например поставени върху улицата, а не сградата, където е офиса на фирма регистрирана като религия.

Методология

В събирането на данните и изготвянето на картата разчитам изцяло на публични източници. Доколкото се налагаше да изчиства голяма част от тях, както и да комбинирам данните по подходящ начин, възможно е да има грешки в представянето на информацията. Ако откриете такива, моля оставете коментар, за да ги оправя. Някои от поземлените имоти или обекти имат повече собственици и само един да е вероизповедание. Има случаи, в които са вписани взаимоотношения различни от собственост като договор за ползване. В доста случаи ще забележите, че на картата е отбелязан поземлен имот, а религиозна организация притежава само сграда или офис на това място. Затова когато натиснете върху някой имот ще намерите подробности за източника на информацията, какъв точно обект и за какви взаимоотношения става дума. Например, може църквата да няма собственост върху поземления имот, а само право на строеж и да притежава апартамент или сграда там.

Имотен регистър

Събрах над 100 справки за имотното състояние на юридически лица регистрирани като вероизповедания. Някои от тях купих, други ми бяха изпратени от други, които са търсели информация по темата. Имотния регистър е най-точният източник предвид, че е т.н. system of records що се отнася до собствеността. Не е без своите проблеми. Най-очевидния са липсващи или унищожени актове, за което стана въпрос наскоро и дори се стигна до уволнения.

Не е нужно да има злоупотреба обаче. Сериозна част от актовете не са налични, тъй като никога не са били вписвани. Това става обикновено при прехвърляне или продажба. Макар да има записи дори от 1960 г., за голяма част от имотите в картата ми няма да намерите нищо там. Най-големият проблем е, че въобще се налага да се плащат тези справки особено за юридически лица. Има проблем и с формата – получаваме PDF, който изписва всякакви актове и всички замесени лица в тях. Това е полезна информация, но първо се обработва трудно, второ получаваме доста записи като уреждане на сервитути. В крайна сметка намерих начин да обработя информацията и да отделя само онези имоти, които конкретната проверявана фирма притежава.

Търговски регистър

Откакто отвориха данните им е значително по-лесно да се сверява информацията. В случая използвах един от многото сайтове предлагащи такава услуга, тъй като показваше архивирани юридически лица с прекъсната дейност. Търсейки по класификация на икономическите дейности (КИД) 94.91 открих 3843 юридически лица. 79 са с прекратена дейност. Открих също 39 фирми, които имат цялостна или частична собственост друго юридическо лице, което е регистрирано като вероизповедание. Доколкото в данните на търговския регистър по принцип няма данни за собственост, може да използваме събраният така списък с ЕИК за следващите стъпки.

Всичко това би следвало да е налично заедно с много друга информация на страницата на Софийски градски съд. Или аз не мога да го намеря, или наистина не е публичен както е изискването по закон. Това означава, че трябва да минаваме през Търговския регистър, както аз направих или да искаме информацията по ЗДОИ, от което чакам отговор от тях. Тази публичност е несъмнено важна за обществото. Така например разбрах, че преди 17 години собствениците на Артекс са участвали в основаването на строителна фирма в Габрово заедно с евангелистична църква.

Кадастър

Тук получаваме информация по няколко направления. В отворените данни на кадастъра намираме списък със собствеността на имотите. Коментирах вече проблемите с точността на тези данни. Знаем най-малкото, че вероятно не са актуални заради спецификите на вписването и липсата на свързаност между държавните регистри. Взимайки списъка с ЕИК номера, за които знаем, че са на вероизповедания, получаваме списък с имоти, за които кадастъра знае, че са тяхна собственост. Проблемът тук е, че за доста записи в кадастъра ЕИК номерата са объркани или са случайни, особено когато става дума за актове от преди повече от 20 години.

Отделно, в описанието на всеки имот има информация за вид собственост и тям е отбелязано когато е на „частна религиозна организация“. Може да използваме това категоризиране, за да съберем още имоти, които по една или друга причина не са намерени директно през ЕИК. Тук е важно да се повтори, че така получаваме информация не само за поземлени имоти, но и за сгради, магазини, офиси и жилища. Също така получаваме известната на кадастъра собственост за всякакви лица – не само търсените.

На последно място, взимам имотите отбелязани, че са на частни религиозни организации в кадастъра, взимам имената на юридически лица, за които кадастъра знае, че са собственици на имота. Изчистих тези, които видимо не са религиозни организации, а съсобственици или имат някакви други взаимоотношения. След това намерих всички имоти, които са собственост на фирми с точно тези имена. Правя това, защото както споменах има грешки с ЕИК номерата в кадастъра. Има обаче и грешки в изписването на името и това е просто защото се подава грешна информация. Този подход ми позволи да намеря още няколко стотин, за които нито има данни в имотния регистър, нито самия кадастър беше отбелязал че е на религиозна организация.

Един голям проблем тук е, че много села не са въведени в кадастъра. Стотици църкви в тези села не намират място на картата ми, тъй като просто не съществуват в кадастъра. Липсата на кадастриален идентификатор значи, че е практически невъзможно да бъдат намерени в имотния регистър дори да има информация за собственостт там.

Храмовете

Както споменах по-горе, не използвах този източник за търсене на имоти. Първо, координатите в регистъра или липсват, или са грешни за много от храмовете. Второ, това, че църква е в парк, не значи, че поземленият имот е на църквата. Възможно да е само сградата. Това обаче изисква да имам точни координати, за да открия полигоните на обекта. Все пак, добавих всички известни храмове на картата, за да може да съпоставяте информацията събирана от Министерски съвет, имотите и какво виждате на място.

Това, което получих от този регистър обаче е списъка вероизповеданията. Намира се във файл с номенклатурите. Впрочем сайта на дирекцията беше паднал за две седмици, но използвах архивно копие, което пазя. Този списък не може да замести регистъра задължение на СГС, тъй като липсват много детайли.

Категоризация по вероизповедания

Това, което ми се щеше да направя, е да категоризирам имотите по собственост. Например – БПЦ, Мюфтийство, Религиозната общност на евреите в България и всички останали. Липсата на регистър на вероизповеданията и свързаните с тях юридически лица обаче ме остави да гадая по имената кое към коя спада. Опитах се да ги категоризирам на ръка, но осъзнах, че това има потенциал за много грешки и ще направи визуализацията твърде неточна за това, което се опитвам да постигна. Затова направих картата с фокус по-скоро върху източника на информацията. Ако и когато бъде публикуван или ми предоставят по ЗДОИ задължителния по закон регистър, ще допълня картата с филтри.

Представяне на данните

Комбинирайки цялата тази информация създадох карта на имотите на всички вероизповедания в България. За да е по-прегледна при разглеждайки големи площи като области или цялата страна, показвам в началото с шестограми къде има най-много такава собственост. При увеличение на ниво град вече се виждат отделните поземлени имоти. Колкото по-тъмен е цветът на шестограмите или имотите, толкова повече територия е на религиозни организации в първия случай или толкова по-надеждна е информацията. Например, справка в имотния регистър е по-надеждно от косвените данни в кадастъра.

Когато натиснете на някой поземлен имот ще видите данни за него, както и каква информация за какви обекти в него или самия него съм намерил. Понякога има еднакви записи както от имотния регистър, така и в кадастъра, защото съм засякъл, че юридическото лице е по КИД 94.91.

Горе вляво има бутон за добавяне на всички известни храмове на картата. Работи само когато се увеличили на ниво град и виждате отделни парцели. Ако натиснете някой маркер ще видите името и вида на църквата или джамията или каквото е, името на вероизповеданието и съобщеното ѝ състояние. С другия бутон над него може да смените на сателитни снимки на мястото.

Картата може да разгледате тук или на цял екран.

От картата виждаме няколко интересни неща. Първо, тук виждаме набралата известност сграда по Шишман отчасти собственост на настоятелството на Ал. Невски. За това разбираме както от имотния регистър, така и от проверка в данните на кадастъра след справка в търговския регистър за ЕИК. В съседство виждаме обаче апартамент собственост на църква, цяла сграда собственост на софийската митрополия, още един парцел със сграда собственост на друга църква, 18 апартамента възстановени от нотариален акт от 1981 на синода и още два парцела и обекти на евангелистична църква.

На тази снимка е илюстрирано това, което описах в методологията. На картата ще видите отбелязан цял парк – в случая този на ул. Опълченска в София, а в детайлите се вижда, че има собственост само на един обект – в случая църква.

Виждаме и доста големи масиви из България. Голяма част от Рила, заради която започнах всичко това, както и земите около Бачково, Орехово, Сатовча, Мелник, Чепеларе, Сливен и Бургас. Има още много други из страната, но тези ми направиха най-голямо впечатление.

На следващата снимка виждаме индикация защо за още много имоти нямаме данни. Това е центъра на София. Виждаме Невски и Св. София вдясно и джамията и снагогата горе вляво. Виждат се обаче няколко православни църки, които не са отбелязани, включително Св. Петка и руската църква. Виждат се два молитвени домове на евангелисти и адвентисти, за които не намирам данни за собственост никъде. За сметка на това виждаме премного апартаменти и офиси пръснати из града и собственост на вероизповедания.

Допълнение

След обратна връзка в Linkedin добавих легенда за цветовете. При изгледа на отделни имоти, какъвто виждате горе, показва източника на информацията. Собствеността е най-сигурна от имотния регистър и затова е с най-тъмен цвят. При общия изглед където картата е разчертана на шестоъгълници легендата показва до колко декара имоти са отбелязани на картата на това място. На места са над десет хиляди сумарно, но съм оставил най-тъмния цвят за всичко над две хиляди. Както описах по-горе, отбелязан на картата поземлен имот не значи, че самият той е собственост на юридическо лица на вероизповедание. Възможно е само сграда или офис на това място да са техни.

На снимките долу виждате двата вида легенди. Сменят се при увеличаване и намаление на картата. Първо виждаме района около Велико Търново. На втората виждаме с. Орешак, където се виждат имоти открити чрез всички видове източници.

Липса на прозрачност

Целта на тази карта, както и всички останали, които съм правил, е да разберем по-добре какво е положението. Даряват се стотици милиони в публични средства, имоти и преки дарения към вероизповеданията. Това е добре и така следва да бъде. Дали следва да се дават публични средства и имоти и какъв да е механизма е въпрос на дебат, който изглежда не сме готови да проведем. Следва ли да даряваме общинска земя за църкви отнемайки място за игра на децата, какъвто е случая в Изгрев, София, при условие, че БПЦ има множество имоти, които пустеят, но не се дават за детски градини и други социални функции? Правейки стъпка назад обаче, има доста противоречиви данни за това колко религиозни са българите и какво разбираме под религиозност. Преди девет години писах за това с импровизирано изследване. Изглежда БПЦ специално се притесняват да се отвори такъв дебат, за да не се окаже, че ще пресъхнат субсидиите и даренията, тъй като за разлика от немците много малко българи биха искали да им се взимат 8-9% от заплата и да се дават на местния свещеник.

От другата страна притеснения будят действията на редица вероизповедания и особено БПЦ с безотчетната си дейност. Доколкото следва да декларират печалби от наеми и търговия и да плащат данъци за тях, журналистически разследвания показват, че това практически не се случва. Имотите имат огромна роля в това и съществуват съмнения, че са инструмент за пране на тъмни капитали. На този фон постоянно се въртят каси и кампании за дарения за ремонт и строеж на църкви, които после заедно с общински имоти да бъдат прехвърляни синода. Имоти, които са били паркове и градинки, а биха могли да бъдат градини и училища.

Липсата на прозрачност кои юридически лица могат да си спестяват данъци и да остават необезпокоявани от регулаторите е повече от притеснителна. Затвореният с цел приход за хазната имотен регистър освен, че не позволява да разкрием измеренията на проблемите и вероятно злоупотребите в Агенцията по вписванията, пречи да видим кои имоти се управляват от тези лица. Вместо да се отвори повече, имотният регистър беше наскоро още повече ограничен със зле прикритата цел да попречи именно на журналистически разследвания.

Фасадна вяра

В този контекст всички вопли специално на БПЦ срещу Sofia Pride, срещу конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в комбина на съветниците на Радев, срещу светското образование чрез въвеждането на нещо, което ефективно си е вероучение – всички тези са изглежда са само шум за отклонение на вниманието от същинската дейност на синода – да е най-голямата агенция за недвижими имоти в България.

Не виждам никакви сигнали от патриарха нещо от това, от ролексите и скъпите коли да се промени. Не виждам инициативи от тях за подпомагане на болни, гладни, уязвими, зависими, на строежа на градини и училища. Не виждам каквото и да е усилие от няколкото традиционни за държавата изповедания да дадат отпор на външни капитали финансиращи откровени секти експлоатиращи уязвими групи в обществото ни. Не виждам усилия, визия или дори интерес у висшия клир за връщане на доверието у вярващите в искреността на каквото и да е излизащо от устата на митрополитите.

А това доверие е крайно важно. Има хора, които имат нужда от вяра и някаква форма на организирана религия. В това няма нищо лошо. Липсата на доверие и деструктивната роля, която БПЦ специално има за правата, образованието и дори здравето на хората неизменно кара много да търсят тази вяра в първият, която им обърне повече внимание. За съжаление, нашумяха случаи, а и доста от нас имат познати, за които това не е свършвало въобще добре. Това в допълнение на опитите за политическо и социално влияние.

С действията си и в известен смисъл отказа от основната си мисия БПЦ като най-масовата у нас религия има косвена вина за всичко това. Щом настояват да се занимават предимно с имотите си, значи следва и ние да се вгледаме в тях.

Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

• УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
• МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
• МБАЛ „Света Петка“ във Видин
• МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
• МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
• МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
• МБАЛ „Хасково“

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?

Много журналисти и организации се обявиха срещу промяната, защото не беше доказан какъвто и да е възпиращ ефект срещу имотните измами, но за сметка на това съвсем ясно затрудняваше значително журналистическите разследвания. Това, всъщност, пролича като най-ярката цел на тази промяна, особено предвид историята и работата на бившия общински съветник от ГЕРБ, няколкото разследвания за корупция сред съпартийците му и данните за възможното разпродаване на 4400 държавни имота, за което писах. Именно, защото ми беше полезен инструмент за няколко материала поместени тук, описах моите резерви спрямо текста и заедно с препратка към критичните становища на юристи. Общественото обсъждане и с какви аргументи са излезли вносителите все още може да се намери на страницата на кабинета.

Проба, 1, 2, 3… месеца

Все пак, промяната беше подписана и влезе в сила на 15-ти януари. Реших да пробвам как работи „новия режим“ месец по-късно. Не го направих веднага, защото исках да дам време на и без това претоварената Агенция по вписванията да намери начин да приложи новите правила, особено предвид, че създават много повече работа на съдиите по вписванията. Междувременно журналисти се оплакаха, че изпитват трудности да получават информация.

На 13-ти февруари исках незаверен препис на нотариалният акт, с който министърът в оставка Георгиев е дарил апартамент на съпругата си. Трябваше ми за друг материал, който пиша. Именно това писах в причините да търся препис – за журналистическо разследване. Доколкото няколко елемента като имена, дати и от скоро – оценка на имота са достъпни през портала на Имотния регистър, в нотариалните актове има много детайли, които са важни и в отделни случаи сочат към потенциална корупция, укриване на доходи, фиктивни прехвърляния и прочие. Платих таксата от 2.5 лв. и зачаках.

Още на следващия ден получих отговор, че имат нужда от повече информация. Първо – трябва да уточня точно за кое лице упоменато в акта имам интерес в разследването си, второ – повече подробности за самото разследване, както и доказателство, че съм журналист. Предоставих информацията както бяха инструкциите, описах, че не работя в никоя медия, но имам блог и статии се поместват в други медии. Отговор не последва. Питах няколко пъти за състоянието и след месец се сетих да звънна. Оказа се, че преписката е затворена и пряко на инструкциите просто да им пиша, трябвало да подам ново заявление.

Подадох ново заявление със същата информация и платих пак 2.5 лв. за преписката. Още на следващия ден ми казаха, че задължително трябва да предоставя журналистическа карта. Такава нямам. Всъщност, такъв официален документ не съществува по принцип. Затова си направих собствена с ChatGPT. Би била фалшификат, ако се представях за журналист от Капитал или БТА или член на някой съюз, но не това правя аз. Съвсем оригинална си е за проекта ми GovAlert. Няма нормативна дефиниция какво е журналистическа карта или изискване да е обвързана с организация с определена дейност или въобще регистрирана организация. В този смисъл журналистическата карта е толкова валидна, колко институциите решат да я припознаят.

И да, на картата пише „Репулика България“. Според ChatGPT така се изписва на печат и реших да го оставя да видя дали някой ще забележи от агенцията. Този път вече знаех, че трябва да подам ново заявление, а не да чакам. Копирах всичко до тук, добавих картата и след няколко часа получих преписката.

В миналото не се е налагало да предоставям такава информация, особено не и да обяснявам в кое лице или фирма се вглеждам и каква е целта на разследването ми. Към момента, в който получих нотариалният акт, Георгиев вече не беше министър. Дори преди това не мога да твърдя, че е упражнявал натиск да не бъде предоставена информация или че е бил изрично уведомен. С промените обаче има такава възможност от ръководната си позиция, но нямам причини да смятам, че се възползвал.

Това в известен смисъл е дори по-лошо – този утежнен процес е вече новият „нормален“ и по дизайн е направен да работи точно така. Той и други в кабинета се оправдаваха, че нямало всъщност да се пречи на журналистическите разследвания. Оказва се, че съвсем не е така и станах свидетел. Съдиите по вписванията са натоварени с нелеката задача да преценяват дали журналисти могат да разследват министри и магистрати, както и да бъдат между чука и наковалнята между общественото мнение и нужда от прозрачност и схемите на политици и икономически интереси.

С други думи, тестът ми на „новия режим“ не откри нарочното вмешателство станало възможно с новия текст на правилника, а новото базовото ниво на влошена прозрачност и затруднено разследване на корупция.

Впрочем, както е по същия правилник можех да си върна таксите за неизпълнените заявления. Попълва се този формуляр с извлечение от плащането. Пратих го през ССЕВ на 13-ти март отново като проба дали работи процесът. Едната такса получих месец по-късно – на 17-ти април, а другата преди седмица на 8-ми май.

Исканията и отказите за преписки

Междувременно, исках по ЗДОИ от Агенцията по вписванията данните за всички заявки по преписки по чл. 51 за последните 16 години. Тъй като е имало промени в правилата междувременно, особено обсъжданото тук, исках справката е по новия смисъл на правилника, т.е. предоставиха ми отделно заверени по ал. 1 и незаверени по ал. 3 и отделно незаверени по ал. 1. Общо данните показват 4.8 милиона заявки за цялата страна от 2010 г. до март 2026-та. 85% от тях или 4 милиона са незаверени преписи по чл. 51, ал. 1. На 2.14% от тях е отказано. 25% от всички искания за страната или 1.15 млн. са били в София

На графиката долу виждате как се увеличават през времето. От разговори с адвокати, най-общо казано може да се каже, че в синьо виждате справките поискани по служебен път от институции, както и в последните два месеца от журналисти. В червено са исканията за преписки от бъдещи купувачи и други лица чрез адвокати, брокери и частни съдебни изпълнители. Вижда се, че заверените остават почти константа през последните две години и почти няма промяна в последните два месеца.

Тук интересна е разбивката по брой одобрени, т.е. кога териториалните звена на Агенцията по вписванията е преценявала, че може да предостави документи. Тук виждате в синьо границите, в които са се движили одобренията между 2010 и 2024 включително – 97 до 100%. В жълто показвам 2025-та, която минава през същата зона, макар след изказванията на Георгиев да се вижда отчетливо намаление. В началото на 2026-та виждаме обаче драстичен спад до под 95%. Графиката отбелязва нивото преди 15-ти януари, когато влизат в сила промените, както и след него.

Незаверените преписи по ал. 1, които са значително повече, показва аналогичен спад. В червено се вижда как след въвеждането на промените одобрените преписи намаляват с почти 4 процентни точки средно за страната и остават под миниума за последните 15 години.

Показвам тези графики с 94 до 100% във вертикалната скала, за да се виждат по-ясно разликите. В действителност, ефектът е доста малък, както се вижда на коригираната графика долу. Това е защото журналистите търсещи такива данни са сравнително малко и както показах в началото, дори да не откажат информация, процесът е много затруднен и се разкрива на институциите и понякога самите разследвани лица информация за разследването докато още тече.

Разглеждайки данните по териториални дирекции забелязвам някои аномалии. Има доста ниски нива на одобрение като в Асеновград, Монтана, Трън, Елин Пелин и Плевен. Някои от тях имат по 94% одобрение, а други – под 80%. При някои като Елин Пелин одобренията спадат наполовина през летните месеци, а други като Хасково и Разлог и Монтана – в началото на годината. При повечето от тях обаче причините са, че имат твърде малко заявления по принцип и дори няколко отказа се отразяват значително

Най-голяма аномалия има обаче в Благоевград. Споменах ги изрично покрай данните на НСИ за застрояването, защото имаше аномалия и там. При преписките на нотариални актове се забелязва огромен брой откази – в пъти повече като дял от цялата страна. При това не виждаме това в определени месеци, а изглежда става дума за редовна практика.

Тук виждате, че вече съм сложил вертикалната скала от 0 до 100%, защото за разлика от горната, диапазонът на одобрения през последните 15 години се движи от 65 до 100% при първата хипотеза. Към края на 2025-та са одобрявали едва едно от четири заявления на моменти. В началото на тази интересно, но има скок в одобренията след 15-ти януари. След това обаче пак пада под 50%.

При незаверените преписи по ал. 1 – мнозинството от исканията, положението е една идея по-добре, макар отново значително по-зле от цялата страна. Особено през август виждаме спад до 50-65% одобрение. Интересното е, че отново обратно на останалата част от страната, в първите месеци на тази година няма драстичен спад и нивата на одобрение се движат в рамките на нормалното конкретно за Благоевград.

Не виждам нищо, което дори се доближава до този тип на работа в която и да е териториална дирекция в страната. Нямам представа на какво се дължи това и не смея да спекулирам. Може да отговорят единствено служителите.

Предупрежденията бяха точни

В публичното пространство като единствена причина за тези промени се тиражираше желанието на бившия вече министър Георгиев да пресече имотните измами. Доколкото съществуваше теоретична възможност това да се случи с искане наслуки на извадки от нотариални актове с цел откриване на уязвими жертви, аз и много други предупредихме, че тезата на министъра е абсурдна. Първо не бяха показани доказателства това да се е случвало някога, а още повече да се е превръщало в системен проблем, второ за да сработи трябва масово искане на извадки, което би следвало да се засече в съответната служба, ако изпълняват задълженията си по наредба, трето, собствениците ще знаят, че някой е искал извадка и четвърто и най-важно – нищо от това и фактическата измама не е възможна без участието на адвокати и корумпирани нотариуси. Именно това видяхме при няколко такива схеми, особено тази от последната седмица. Нищо от промените не пречи на тази категория хора да имат неограничен достъп до същите документи.

Като контрааргумент посочихме, че свободният достъп сега се използва масово за сверяване на предоставени документи от продавачи на имоти и строителни компании. Това предотвратява имотни измами, особено когато става дума за тежести или особени клаузи в нотариалните актове. Сравнително чести са тези при инвеститорите в нови сгради и продажбата на стари къщи и апартаменти. Виждаме от данните колко често се искат незаверени преписи. Промените ефективно влошават този важен за купувачите инструмент и всъщност така Георгиев помага на имотната мафия

В аргументацията на промените се посочва още нещо – правото на неприкосновеност на хората. Т.е. да не се разкриват детайли от частния им живот и конкретно какво пише като условия и детайли в актовете. Този аргумент има повече смисъл и засяга баланса между личните данни като договори и собственост и публичния интерес като предотвратяване на имотни и журналистически разследвания за корупция и пране на пари. Този баланс е уреден на редица места в закона, включително в Закона за достъп до обществена информация. В стария режим на вписванията има допълнителни защити за това, че се документира кой е имал достъп до преписките, има задължение да не се разпространяват личните данни отвъд целите на разследването и прочие.

В този смисъл в опита ми да взема препис на нотариалния акт на бившия министър, данните от самата агенция и същността на аргументите за промените прозира ясно това, за което предупреждавахме преди година – целта винаги е била блокиране или най-малкото затрудняване възможността за разследване на имотното състояние и подкупите в натура на политици, магистрати и свързани с тях лица.

Затова призовавам да бъде върната старата версия на правилника. Подобрение би било дори да се включи, че данните за собствеността и оценката на прехвърлянето, както и история на актовете към имот се публикуват като отворени данни по подобие на това, което прави кадастъра. Разбира се, това следва да става с кодирани лични данни също както се прави сега от кадастъра и търговския регистър. Дори следва да използват същия алгоритъм и кодове, за да може да се свързват уникалните хешове заместващи ЕГН-тата.

Това би помогнало на прозрачността и разследванията както за имотни измами, така и за корупция – нещо, за което този кабинет неспирно повтаря, че ще започне да бори. Ще е възможност също да докажат, че ще възпират лобизма и схемите от управлението на ГЕРБ и всичко това само с една министерска заповед.

От около 2000-те, за които говори БОЕЦ, открих къде са 8. Виждате ги на картата ориентировъчно. Беше ми интересно дали ще изскочи нещо. За съжаление, липсват голяма част от старите записи като описание в публичната част на кадастъра. Не споделям точните идентификатори нарочно.

Писах за данните на кадастъра, когато ги публикуваха, както и за проблемите, които виждам в тях и защо все пак са изключително важен инструмент. На страницата на БОЕЦ може да проследите развитието на историята с одита и изгубените нотариални актове.

Преди две години българската държава закупи първият си медицински хеликоптер. От тогава насам ги виждаме да прелитат редовно над големите градове и шумно в медиите се обявяват на кой спешен случай е било помогнато. Това, което се пропуска е, че въпросните хеликоптери се използват не по предназначение – да спасяват хора директно на мястото на инцидента, а като линейки между болниците. Също, че програмата закъснява значително със само половината машини купени, неизградени бази и отново рискуваме да загубим финансиране от 50 млн. евро.

За неефективността на сегашната ситуацията може да прочетете подробно в статията на Свободна Европа. Преди две години забелязах един значително по-дребен от описаното от тях детайл и го следя от тогава.

На страницата на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ще намерим списък с всички хеликоптерни площадки използвани от тази система. През януари бившият министър Караджов се похвалил, че са вече 18, а през март виждаме добавени още две – в Смолян и в Хасково. 9 от площадките са регистрирани преди повече от година, а едната в Русе беше спряна за известно време средата на миналата година. На картата долу ги виждате всички към днешна дата.

Нещо, което забелязах при пускането на първите хеликоптери в началото на 2024-та е, че на картата с ограниченията за летене на дронове на ГД ГВА няма ограничение за тези нови площадки за медицински хеликоптери. Има такива за други частни площадки, като тази на сградата Милениум в София, но не и на медицинската в съседство. През април 2024-та исках информация по ЗДОИ и ми отговориха, че е много сложно и всеки момент ще стане.

Миналата година през юли описах как все още няма такива ограничения за дронове, но тогава ми отговориха, че имало забавяне и но всъщност не пречило, че няма такова ограничение и нямало изискване за ограничение, за да могат да се използват площадките.

Към днешна дата площадките са вече 20 и само една има такова ограничение и то е от отдавна, тъй като площадката е регистрирана през 2022-ра. Нито една от първите въведени през 2024-та, за които ми казаха, че „всеки момент“ ще бъдат нанесени ограничения, няма такова две години по-късно. Извадки от картата на ГД ГВА към май 2026-та виждате в тази галерия:

Това е малък детайл около сагата с хеликоптерите, но предвид нездравия интерес на някои медии към тежки инциденти и катастрофи, нямам съмнение, че ще се сблъскаме със ситуация, в която дронове на папараци ще поставят в опасност медицинския персонал и пациентите. Доколкото тези ограничителни зони са инструкция определено са по-добра такава от сегашната ситуация „ами внимавайте“. Като цяло липсата на такива при условие, че признаха, че са нужни, добавя още един щрих към общата дезорганизация и забавяне на процеса и въздушното (не)спасяване в България.

Поправка

След публикуването на тази статия в Bluesky @dhardestbattles.bsky.social ми отбеляза, че картата на страницата на ГД ГВА е грешна. Наистина, под нея пише, че е индикативна и следва да се гледа json файла, но се оказва, че всъщност няма нищо общо и изглежда не е обновявана от години. В момента правя нова карта, която директно да използва предоставените данни и ще пусна отделна статия-опровержение.