Напоследък имам две любими реклами, които не мога да спра да си въртя. Първата я видях за пръв първо по The Voice и е за кроасаните 7 Days. Да си призная дори де знаех, че още ги има. Спомените ми за тях от преди доста години са като за сухи и спаружени. Рекламата обаче е супер яка. Направена е от DDB Sofia. На сайта им може да прочетете как са я направили. Благодаря на Йордан за линка. Ето ги и в Twitter, а това е клипа:

Следващата реклама е на душгел, който никой от нас не е и чувал. Рекламите за него обаче са просто уникално. Пълна пародия са на останалите, където ти казват, че ако не се миеш с техния продукт, кожата ти ще окапе и жените ще те мразят. Направена е обаче супер ефектно и целта й е да привлече вниманието както на мъжете, така и на жените, които така или иначе обикновено пазаруват тези неща. Интервю със създателите може да видите на Twit.tv, където са направили и дисекция на рекламата. Впрочем няма почти никакви специални ефекти – всичко е снимано наведнъж. Репликата в края на рекламата „I’m on a horse“ е станала толкова популярна в момента, че продават вече тениски с нея. Актьорът може да намерите в Twitter, а клипът е тук:

Направиха ми забележка, че от две седмици не съм писал нищо. Ето – пиша. Какво да пиша? За мен ли? Уча и работя. Като срещна някой познат на улицата в Германия и ме пита „Как си?“, точно това казвам. Аз блога така го възприемам – пишеш това, което би си говорил с останалите на маса или в автобуса. Добре де, някои теми се започват чак след 4-тата чашка, но нищо. Примерно не бих седнал от първата приказка да говоря за ГМО и проблемите на бизнеса с ефикасността. Всъщност като се замисля – правя го понякога, но както и да е.

Затова ми е и странно когато ме питат дали пускам платени статии. Даже ме питаха за конкретните ми тарифи. Няма значение кой. Използването на стандартни рекламни техники, „модернизирани“ с новото си име PR, в нета просто не става. Не само не става – не кефи. Не знам дали сте чували за Мария Попова (@brainpicker). Може би не сте, защото пише предимно на английски. Тя беше сред организаторите на TEDxBG и е стряскащо популярен човек в Twitter. Онзи ден говори на арт-конференция в New York и от това, което каза разбрах всъщност какво прави тя и въобще каква е ролята на хора като нея в мрежата. Фактически формулира новия модел на разпръсване на информация. Надявам се да намеря запис, за да ви го покажа.

Та така – блогове, twitter, все по-малко facebook. Сега сякаш всеки има блог. Добре е това и се очакваше. Бербатов и той. Веднага обявиха първата му статия за грешка. Никой не говори обаче за tweet-овете на външния ни министър по време на кризата в Чили. Освен Бедров де. В същото време гледаме сеир на поредния „скандал“ в политиката. Кой ще попитате? Именно! На няколко пъти се възпирах през последните седмици да пиша нещо по темите, защото просто нито една не заслужава внимание. Ето едно предложение – защо на някоя медия не ѝ хрумне да вземе да направи бойкот на тия глупости? Ще стане много забавно – пресконференция при премиера за онова около президента и журналистите изведнъж питат за АЕЦ-а или за нарушеното обещание за ГМО.

Да, знам – нали уж блоговете са за тази цел. Четем блоговете за да видим другата гледна точка и другите новини. Да, но фактически хората търсят и четат това, което им е пред очите. Тръби се за избори – всички за изборите търсят. Става скандал със секретарката на зам. министъра на отпаданите води (като нищо има и такъв) – веднага търсим кой е и какъв е. Тези, които си търсят и през останалото време истинските въпроси и проблеми са обикновено същите, които пишат за тях. Всички, които осъзнават истински какъв е проблемът с ГМО, са активисти по въпроса. По-голямата част от хората обаче, им е писнало от излишна информация и отбират смислените огризки измежду думите по новините.

Ааа, новините – този бастион на демокрацията. Не знам дали го четох някъде или го говорих с някой това, но стана дума, че параноята у българите за скрит смисъл и цели в думите/делата на другите идва от факта, че през комунизма всичко е било изкривявано. Затова сме се научили да се съмняваме и да подозираме. Теория на конспирацията с пълна сила! Защо никой не предполага наличието на елементарна некадърност? Ето вземете медиите – смеем се като правят грешки и ги плюем като видимо пропускат новини. Някой замисля ли се, че е (и) от некадърност? Липсват пари в държавата – да някой явно ги е откраднал (каквото и да значи това вече), но това са един или двама. Останалите 50 по веригата са били достатъчно некадърни, за да го позволят.

Ето това е проблемът според мен – некадърност и липса на ефективност. С кърпене и наливане на пари не става. И реформа да се направи – пак трябва да се обучат всички тези чиновници и „специалисти“ на новото. Проблем било да затваряме болници! – Преди това ги псувахме обаче като убият роднините ни. Буквално. Трябвало да затваряме болници, защото не са некадърни и само харчат пари! – И какво като се хвърлят парите в другите болници? През 2002, когато бяха първите акредитации на здравни заведения, помагах на една пловдивска МБАЛ да си оформи документацията. Такова напасване и мамене не бях виждал. Може би, защото не съм помагал в по-късните години. А трябваше да е различно (И.Б.).

На няколко пъти ми попадна да си говоря с хора от ГЕРБ. Надъхани хора са и им се работи. Гласувах за тях точно защото не са политици. Надявах се, че като си направят сами екипа, няма да се занимават с политика, а само с проблемите. И? Не че искам да ми показват всичко, но какво стана с прозрачността? Някои законопроекти не се публикуват в нета с глупави извинения като „счупена беше дискетата“. И после се приемат същите без никой да разбере. Ако наистина един решава всичко в държавата, дайте да стане ясно и поне да не харчим пари за обаждания по депутати. Аз само казвам, защото при мен сметките са международни. Искахме да хванат престъпниците – погнаха ги. Ние искаме обаче основно реформи и най-вече друго поведение. Айде де!

И така – писах, оправихме държавата и е време да сядам на маса. И утре е ден, и утре ще има нов скандал, та утре ще си говорим и за него.

PS: Впрочем честито на Капитал за новия дизайн на сайта им. Огромно подобрение е, но може и още.

Впрочем това, което не разбирам е защо всичко живо кресна така за концерта на Рамщайн, а почти никой не обърна внимание на факта, че там се ограничава значително достъпа до интернет, свободата на медиите и въобще – свободната реч. Учат се добре от Китай, но с привилегиите да са в Европа и да предлагат евтина работна ръка на три часа път.

В тази връзка, новият албум Rammstein беше забранен от витрините в Германия, поради леко бруталната им обложка. Може да я видите като кликнете на картинката вдясно, но ви предупреждавам, че отчасти имат право. Не, че някой младеж въобще ще си я купи от магазин де – вие кога за последно сте използвали CD? Повечето ще си я купят от iTunes, а други ще си я свалят на торент. Последните впрочем намаляват заради бруталните акции и наказания срещу всеки, който бъде хванат да споделя музика и филми така. Абе луда работа е в Германия – забраняват обложка, а по улиците е позволено да се разхождат чисто голи момичета с рекламна цел. Willkommen in Deutschland!

Както и да е, ето го списъка от времето на СССР. Може и да го пратим на Лукашенко като едно добро идейно начало.

Ще съм ви благодарен, ако оцените добавката в сайта на Wordpress/extend и отбележите дали работи.

Преди година попитах същия въпрос – ще слагате ли българско знаме пред къщата, апартамента или офиса си за националния ни празник? Миналата година аз го направих. Лесно е – купувате си знаме от един от многото търговци и го прикрепяте към прозореца си. А и винаги е добре да има българско знаме в дома. Ако сте по-изобретателни може да закрепите и прът, на който да се развява.

Все говорим, че в България не празнуваме този празник, а го имаме просто за почивен ден. Ето това е един добър начин да се отбележи. В чужбина сънародниците ни дори подготвят тържества по случая – пример за това е Манхайм. Ще се радвам и ако снимате знамето си и го качите във Facebook или Flickr, където съм направил специална група за целта.

Може да ви е интересна и добавката ми за Firefox, която заменя логото на Google с българското по всяко време. Тя също се роди по случай 3-ти март. Подготвил съм и специално мартенско лого.

В стилът на конференцията One Young World, искам да ви представя новия проект на EJC – TH!NK3:Developing World, където ще се говори за устойчиво развитие, глобален диалог, развиващите се страни и целите на ООН, които трябваше светът да осъществи до 2015. 100 блогъри от цял свят ще бъдат избрани да посетят Брюксел на 22-ри и 23-ти Март за началото на конкурса. До края на Август ще пишат статии с примери, идеи и коментари по темата, а целта е да привлекат вниманието на обществеността към проблемите – както по света, така и в собствените им държави. Припомням ви, че миналите две издания предизвикаха небивал интерес. В първата част, където участвах, България беше в топ 5 по посещения, а в TH!NK2 пък, Люси спечели награда за най-голям принос сред останалите блогъри.

Ако сте блогър и владеете добре английски, непременно се регистрирайте. Крайният срок е 28 февруари. Няма значение дали до сега сте писали на този език – важното е да се интересувате от темата и да имате желание. На конкурса ще има съветници, които ще ви помагат. Погледнете и невероятния пропорционален клип, както и останалите статии за инициативата TH!NK в този блог.

За манджата:

6-7 картофа

2 глави лук

2 моркова

1 чушка

доматен сос или от консерва

За маринованото месо:

Като начало слагате по две супени лъжици мед и горчица в купичка и ги разреждате с 250 мл. вряла вода (за да се разтвори по-лесно меда). Бъркате добре, за да стане що-годе еднородна смес. Нормално е горчицата да остане малко на бучки. После измивате добре телешките хапки и ги слагате в по-голям съд. Взимате една не-генномодифицирана ябълка, нарязвате я на 4, изяждате едното парче и настъргвате останалото върху месото с онази част на рендето, която никога не използвате – дето прилича на дребни шипове. Те имат за цел да източат сока. След това изсипвате сместа мед/горчица и добавяте още малко топла вода, ако не покрива месото изцяло. Разбърквате добре и оставяте настрана.

Нарязвате на едро не-генномодифицираните моркови и лук ( ) и ги задушавате*. След като почти са готови добавяте чушката. Внимавайте да не загорите лука като мен. През това време може да обелите и нарежете картофите. Добавяте всичко в гърнето. След това сложете малко доматен сос или домати от консерва, шипка сол, сушен магданоз, чубрица, черен пипер и повечко червен (или както вие ги предпочитате). Не добавяйте олио – това от задушаването стига.

През това време маринатата трябва да си е свършила работата – трябват й между 20 и 30 мин. Изплакнете с топла вода месото. След това изплакнете добре всяка хапка, за да махнете настърганите ябълки и горчицата. Изцедете добре месото и го задушете леко и него. Ще забележите, че влакната по повърхността му са се разделили леко – това е целта. Аз обичам в началото на задушаването да добавя малко бял и черен пипер, за да поеме месото подправките преди да влезе във водата.

Като задушите месото, добавете го в гърнето и добавете вряла вода. Количеството зависи от това колко гъста искате манджата. Не притопляйте печката! Знам, че спестява време, но също така и хаби доста ток. Ако искате да спестите време, използвайте подгряния от задушаването котлон да загреете водата предварително. По-добре е дори да използвате електрическа кана – много по-ефективно е от това да слагате студена вода в печката. Като видите, че манджата е почти готова, изключвайте печката, за да се използва остатъчната топлина. Не знам точно колко отнема да се сготви, а и зависи от печката ви. Пробвайте – ако картофите са готови, значи и месото ще е.

Сервира се с желание и с червено вино. Препоръчвам марвуд, но ако нямате и сте в Германия – La Torraccia от Penny е добър вариант.

Оригиналната рецепта на маринатата е мед, горчица и лимон. Тъй като нямах лимон, реших, че сока на ябълките е достатъчно киселинен – все пак правят оцет от него. Може да пробвате и мед с чесън. Въобще експериментиране му е мамата.

Вижте всички снимки на тази и други рецепти във Flickr.

* Ако се чудите какво е задушаване, а никога не ви го обясняват в рецептите, въобще не означава, че трябва да душите морковите Трябва просто леко да ги запържите на бавен огън под похлупак без изцяло да са запържени. Трябва леко да омекнат. Ако задушавате повече зеленчуци, трябва да помните, че на някой им трябва повече от други. Реда на слагане е следния: моркови и лук, гъби, картофи, чушки и зелен боб, червен боб.

Какво се случи на One Young World? Трудно ми е да го опиша. С цялата си увереност мога да твърдя, че това е едно от малкото единични събития, които са ми повлияли толкова. Всичките ми предположения какво ще се случи там, какво трябва аз да правя и каква е целта му бяха меко казано погрешни.

Кратката версия е, че получих вдъхновение от стотици млади активни хора от цял свят, които успяха тотално да разбият предствите ми за другите култури и начин на мислене, като в същото време намерих уникална платформа за осъществяване на бъдещи проекти и намиране на контакти. Това беше кратката. Дългата започва така…

Пристигайки в Лондон, аз бях посрещнат от една добре смазана организация. Всичко си беше на мястото и имаше резервни варианти за неизбежните проблеми. Отведоха ме в хотела, където за пръв път се срещнах с другите делегати. През следващите три дни разговаряхме за всичко – от здравеопазване, през културни различия до социални мрежи и гражданска активност. Над 700 делегата от 108 държави и още 100 гости, съветници и лектори бяха събрани в огромна зала и общуваха. Нямаше възръст, статус, националност или религия. Това ме впечатли много – колко естествено се получи всичко.

Мисля си, че точно за това имаше огромна нужда. Едно момче от Израел ми каза, че е имал възможност за пръв път в живота си да се запознае с хора от Саудитска Арабия, където е забранено за евреи. После същия излезе на сцената и с палестинско момиче разказаха как са срещнали по 250 семейства от двете страни на ивицата Газа, за да се запознаят и говорят за мир, независимо, че са загубили роднина от ръката на другия.

Такива уникални примери за младежка инициативност видях много – от Замбия, Австралия, Чили, Китай, Малайзия и т.н. Всъщност оказва се, че политическата обстановка в България преди 10 години не се е различавала много от тази в Малайзия сега. Запознах се с буквално стотици делегати с всякакъв опит и интереси. Това, което ни обединяваше беше огромното желание да правим нещо. В един момент просто се отказах да се опитвам да запомня имената и лицата на всички. Разсмя ме групата от Китай, от която като казах, че съм от България, възкликнаха „А, вие имате рози и прекрасни жени“. Разплака ме минути след това делегатката от Замбия, която работи в бежанските лагери и ми разказа много подробно какво реално се случва там.

Формата на конференцията включваше 7 основни теми. За всяка от тях имаше между 3 и 6 съветници, които ни вдъхновяваха и ни напътстваха. Те включваха хора като Десмонд Туту, Мартин Дейвидсън, Оскар Моралез, Алехандро Толедо и прочие. Въз основа на допитване преди конференцията бяха оформени 7 начални резолюции. Основната работа обаче се свърши от самите делегати, които говориха за постиженията си на 20 и нещо, вдъхновяваха публиката и предлагаха изменения на резолюцията. Следваха въпроси, изказвания на публиката и гласуване на резолюциите. Чухме уникални истории от момичето, което е нахранило милиони с простата идея за продажба на торбички, до делегата от Хаити, който не само, че е оцелял след земетресението, но е успял сам да събере средствата, за да участва.

Най-голям ефект за мен имаха обаче разговорите с другите делегати. От тях се родиха и много идеи за това какво да направим реално след конференцията, вместо думите ни да висят във въздуха. Мисля, че това е основния скептицизъм към One Young World – че е котел от идеализъм без реален резултат. Още в началото на първият ден се организирахме в групи и започнахме да разменяме и усъвършенстваме идеите си. Тъй като всички бяхме online, за минути се направиха специални групи във фейса, linkedin и локални социални мрежи. В официалния сайт на One Young World пък ще има специална секция за посланици, каквито стават делегатите след края на конференцията. Сега тече поток от идеи, от които всеки ще може да избере по няколко и да участва. Една такава е създаването на министерство за идеи. В Исландия, която практически фалира, са създали едно такова с цел да събира идеи от обществото как да се възстанови държавата. Резултатите на месно ниво са били прекрасни. Този модел може да бъде приложен на широк мащаб.

One Young World обаче е и марка. Организаторите на събитието всъщност работят в PR агенция и ще направят всичко възможно тази марка да бъде чута и да носи тежест. Широкото медийно отразяване помогна много на това. Като посланици, ние ще имаме това име зад гърба си, тяхната подкрепа и достъп до контактите и знанията им. Съветниците, които участваха в събитието също ще ни помагат по подобен начин, когато имаме нужда. Въобще конференцията сама по себе си не е успех и реален резултат, но също както кариерийните форуми, това е едно много добро начало и база за напредък.

Най-странното нещо от цялото преживяване обаче беше завръщането към ежедневните задължения след това. Това е заради краткия период между големите глобални идеи и дребните досадни неща. Не се съмнявам, че много ще ни нарекат мечтатели и твърде млади за да направим каквото и да е било. Хората, които срещнах там оборват това твърдение, защото са повявали в себе си. Дори и най-малкото нещо, което направиш в полза на другите може да има огромен ефект. Сигурен съм, че за много от нас OYW не е било просто разходка, а вдъхновение и тласък към действие.

Догодина ще има отново OYW събиране и най-вероятно ще е през Септември. Ще гледам отрано да разпространя информацията, за да се намерят достатъчно спонсори за всички желаещи. Не забравяйте – трябва да сте под 25, да искате да помогнете на околните и да сте направили нещо в тази насока. Ще работя и за докарване на делегати и от Сърбия, Македония, Румъния и Албания, които не бяха представени този път. Препоръчвам ви да погледнете цялото генерирано съдържание в Twitter, Facebook, Flickr, Youtube и из новинарските сайтове. Най-вече ви препоръчвам клипа-обобщение на конференцията с акценти от последните три дни.

Сега си събирам багажа за Лондон за конференцията OneYoungWorld. Утре сутринта в 7:30 отлитам и до 9 сутринта трябва да съм в хотела. По план на обяд трябва да се съберем и да обиколи Лондон. Към 18:30 (британско време) ще е откриването с официална церемония и речи на участващите организации. Във вторник и сряда ще са пленарните обсъждания, гласувания и допълнителни панели. В четвъртък се връщам в Германия.

За мое съжаление темите, които исках да засегна, не са включени изцяло. Особено тази за трафика на хора и насилствения труд. Във вторник ще обсъждаме „Околната среда и защитата й“, „Диалога между религиите“ и „Ролята на глобалния бизнес“. В сряда темите са „Силата за промяна на медиите“, „Глобалното здраве“, „Политика за позитивно бъдеще“ и „Нека света да каже“. Последната пленарна среща ще се излъчва на живо по световните медии и ще отрази цялото генерирано съдържание в интернет около събитието – от делегати и зрители. Между обсъжданията ще има почивки за networking и кратки семинари. Аз например по всяка вероятност ще участвам в разговор по въпросите на личното достойнство в контекста на междукултурния диалог с принца на Норвегия и още 4-5 делегата. Точно там ще дам примери и с насилствения труд, където хората позволяват да се стъпчат правата и достойнството им поради липса на информация, избор и защита от страна на организациите. Други делегати пък ще говорят на самите пленарни обсъждания или ще задават въпроси. В рамките на събитието ще гласуваме декларация генерирана от всички дискусии и мнения, която ще бъде разпространена из световните организации и срещите на върха.

Цялата конференция може да следите на живо по няколко канала. Първо, видео от срещите ще се излъчва на живо на страницата на OneYoungWorld. Клипове ще бъдат качвани в YouTube, а снимки – във Flickr. Пак във YouTube ще намерите и мнения на делегатите по различни въпроси около конференцията, а медиите могат да намерят подробна информация за делегатите и темите на специалната страница тук. Естествено най-бързо ще се получава информация в Twitter и във Facebook. В Twitter следете моя акаунт, където ще пиша редовно какво се случва и таговете #oneyoungworld и #oyw.

Ще се опитам да опиша впечатленията си по време на конференцията, но не мога да обещая. В четвъртък обаче определено ще пиша, за да ви дам поглед над това как се организира такова нещо, какво е значението му, каква полза имаме ние от него и какво можем да научим. Пожелайте ми късмет. Ще се радвам да чуя какво вие искате да знаете за конференцията.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (до 4 мейла на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

В крайна сметка какво научих аз като зрител от това предаване:

Цялостното ми впечатление от дебата беше, че защитниците на промените в закона бяха изключително притеснени от въпросите. Това особено важеше за Снежана Благоева и Калин Илиев, които от средата нататък просто не отговаряха на преките въпроси, а шикалкавеха по общи теми. Въобще не стана ясно защо и сега се допуска сеене на ГМ култури и защо при неспазване дори на процедурите за внасяне на закони, ние трябва да им вярваме на тази за одобрение на ГМО-та.

В крайна сметка основния им аргумент остана, че това се прави за да се избегне наказание от Комисията, а практическото отпадане на ограниченията е било страничен ефект. Не знам за вас, но това ми напомня на закона за митингите и шествията, където по същия начин пробутаха и неопределена зона около държавните институции, където не може да се протестира.

Какво излиза – че за недоволните граждани ще се увеличават отстоянията, за да се защитят политиците, а за агро-компаниите ще се намалят независимо от вредата на околната среда. На мен лично едно дърво ми е много по-ценно от един депутат и ако трябва да предпочета дали едното да залинее или другият да бъде набит, бих предпочел второто.

Допълнение: 04. февруари 2010

Ето и записа на диспута. Благодаря на Кирил Кирилов за линка.

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

1. Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

Важно е обаче да се знае как трябва да се предпазим. Когато вървите по улицата не казвате на всеки срещнат от къде сте, как е телефона ви и не показвате пиянски снимки от студентските години, нали? Facebook е нещо подобно – улица, на която всеки може да види всичко за всеки. Това е големия му плюс и големия му недостатък. Следвайки обаче следващите 10+1 прости инструкции, вие ще може да се защитите от набези и навлеци без да загубите от плюсовете на мрежата.

1. Как да не пишат на стената ми?
2. Как да не виждат, че сме скъсали?
3. Как да не ме тагват на снимки?
4. Кой може да вижда албумите ми?
5. Как да скрия личните си данни?
6. Какво могат приятелите ми да издадат за мен?
7. Как може да не ме намират във Facebook?
8. Защо да не споделяме информация с приложения?
9. Как да не пишат някакви програми на стената ми?
10. Общи съвети и полезни навици

0. Език на страницата и общи настройки

Започваме със смяна на езика. Това не е точно правило, а по-скоро уточнение. Може би не знаете, но като превъртите страницата на Facebook надолу, ще откриете най-накрая вляво бутон за смяна на езика. Може да го смените по всяко време, като аз съм оставил моя на Български. Всички примери от сега нататък ще са на родния ни език. Ако предпочитате да ви остане фейса на английски, може временно да смените езика, докато следвате тези инструкции.

Ето как изглежда смяната на езика

Горе се намира бутона за настройки, а най-отдолу – този за езиците

Менюто за даване на права

Всички настройки ще откриете в бутона „Настройки„, който е горе в дясно до „Търсене„. До повечето типове информация, която може да споделите – дата на раждане, снимки, публикации, право за коментиране и прочие, има бутон за права. Като го натиснете излиза избора, който виждате вдясно. С него може да дадете права на всички, приятели и мрежи, приятели на приятели и само вашите приятели. Възможно е също така да изберете отделни групи, които да упълномощите. Повече за групите прочетете в точка 10.

1. Как да не пишат на стената ми?

Не ви ли писна от Farmville?

Това е най-големият проблем във Facebook. Дори да добавяме само близките си приятели, все някои от тях ще се окаже без работа и ще започне да пуска глупости на стената ви. В повечето случаи това не е нарочно – достатъчно е да направи някой тест, да провери резултата си и той автоматично ще изпрати спам съобщения на всичките му приятели.

За да спрете изцяло това някой да ви публикува нещо на стената, трябва да отидете в „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“. Там има списък с опции като на третия ред от долу нагоре има тикче, което се казва „Позволяване на приятели да пишат на моята Стена“. Изключвате го и всичко ще е наред. Последната опция пък в за „Коментари на публикации“ или кой може да коментира на публикациите (връзки, клипове, съобщения) в профила ви. Това е полезно, ако има хора, които ви притесняват. Преди нея е „Коментари от приятели„, където може да скриете частни дискусии от останалия свят.

2. Как да не виждат, че сме скъсали?

На някои хора просто не искаш да им чуеш мнението.

Тук обобщавам друг често срещан проблем. Когато стане промяна на статуса на връзката (примерно от „сложно е“ в необвързан или обратното) последват доста коментари, някои от които неприятни. Докато в известен смисъл защитата на тази информация ви носи комфорт, скриването на семейното положение и връзки може да спести главоболия на роднините ви. Всъщност възможността за указване на роднинска връзка между членове на Facebook е малко известна и може да се направи от настройките на профила.

За да скриете тази лична информация, отидете отново на „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“. Там потърсете „Семейство и връзка“ и дайте съответните права на хората или групите, които искате да ги виждат.

3. Как да не ме тагват на снимки?

Не искаш това в резюмето си, нали?

Неприятно е ваши познати да качват излагащи ви снимки, но за жалост не можете са ги спрете (освен, ако лично не отидете до тях с бухалка). Това, което може да направите е да забраните да се вижда на кои снимки сте тагнати. Отворете „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“ и намерете „Мои снимки и видео„. Там може да ограничите кой може да вижда снимките, на които сте тагнати. Препоръчвам да са само близки приятели (със списък).

4. Кой може да вижда албумите ми?

Май не е за всички

Подобно на тагнатите снимки, има вероятност да не искате всички да виждат албумите от отпуските или баровете. За целта може да ограничите достъпа до всеки отделен албум. Това става по същия начин, както и всички останали настройки – избирате от падащото меню за достъп всички, приятели или списък, който се изготвили. Тези настройки може да зададете при създаване на албума. След това ще ги намерите на „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“ -> „Фотоалбуми“, където може лесно да определите достъпа до всичките си албуми на една страница.

5. Как да скрия личните си данни?

Както ви казах по-рано, личните данни са важно нещо и все по-често се използват за дребни измами и дори кражба на самоличност. От друга страна е полезно да споделяте неща като контакти с приятелите си, в случай че ги забравят. На мен ми се е случвало често. Затова може да ограничите достъпа до тази информация от „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“, където в началото ще намерите няколко настройки за скриване на рожден ден, интереси, място на раждане и т.н. От „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Данни за контакт“ пък може да скриете адреса, телефона и мейлите си.

6. Какво могат приятелите ми да издадат за мен?

Малко известен факт е, че приятелите ви всъщност могат да издават информация за вас неволно. Дори да ограничите достъпа на всичко само до приятелите си, ако някой от тях използва някой от онези тестове „колко си приличате“, той реално дава достъп на приложението не само до своите данни и история, но и до тези на всички свои приятели. За да спрете това, отидете на „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Приложения и Уебсайтове“ -> „Какво могат да споделят вашите приятели за вас“ и отбележете видовете информация, до които трети лица ще имат достъп през приятелите ви. Аз съм отбелязал сайта си и образование/работа.

7. Как може да не ме намират във Facebook?

Хайде поне да не е заради фейса.

Представете си, че започвате нова работа и колегите ви веднага започнат да ви търсят в интернет и намират снимките, приятелите, данните и статиите, които харесвате. Това е само един от примерите защо може да не искате да ви намират в Google или дори във вътрешната търсачка на Facebook. Може да го направите от „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Търсене“. Там има отметка за външни търсачки (Google, Yahoo, Bing и прочие) и познатия ни панел за даване на права за това кой може да ви намира във вътрешната. Препоръчвам ви да дадете това право на приятелите си, защото и други като мен намират търсенето във фейса за по-бързо отваряне на страници на познати.

8. Защо да не споделяме информация с приложения?

Във Facebook има много тестчета, игри, късметчета и т.н. Всички те са приложения, които изискват достъп до личните ви данни. Често това става точно преди да си видите „резултата“ и е изискване. Още по често данните, които искат нямат нищо общо с нуждите на приложението. Има сериозни съмнения, че някои от тях събират тази информация и я препращат на трети лица. За да се защитите, забранете достъпа им до информацията си. Това става от „Настройки“ -> „Настройки на приложенията“. Там ще откриете падащ списък с различни филтри за приложения като „Последно използвани“ и „Имащи достъп“.

Може да ви отнеме известно време да махнете достъпа на всички приложения, които сте добавили, но си струва. За да махнете изцяло приложението, натиснете хикса в края на реда ми. На някой от тях няма „Х“, защото те са системни приложения, като снимки, бележки, събития и прочие. Минете през всички филтри от падащия списък и махнете всичко, което не ви трябва или не знаете какво е.

9. Как да не пишат някакви програми на стената ми?

В един момент ни писва, но как да го махнем?

Отделям това като точка, защото е често задаван въпрос. Най-често, ваши приятели са дали достъп на някое приложение (примерно хороскоп) до стената ви. Може да го спрете като им забраните на самите тях да пишат (Точка 1.), да забраните на приложението да пише (Точка или да забраните самото приложение. Последното става като натиснете на заглавието на новината на стената си, после на отворената страница намерите името на приложението и натиснете на него. Тогава трябва да ви се отвори страницата на самото приложение, където по принцип има фенове, коментари и информация. Там вие ще търсите „блокирай приложението“, което се намира горе вляво точно под името.

10. Общи съвети и полезни навици

Първо искам да ви посъветвам да създавате списъци с приятели. Това става от страницата ви с приятели, като на реда на всеки може да изберете в кой списък може да го добавите. Пак там може да създавате нови списъци. Това е полезно не само, защото може да давате индивидуални права на списъците (групи от приятели), но и да следите какво са писали. На началната ви страница отляво има списъци от типа „Новини“, „Снимки“, „Промени в статуса“ и прочие. Натиснете на „Още“ и ще ви се появят всички списъци, които се направили. Тогава ще може да ги размествате с просто изтегляне с мишката на името по-нагоре. Всичко, което оставите над двойната черта ще се вижда всеки път като влезете. Натискайки на този списък ще виждате статуса, снимките и статиите само на определени хора. Това е много полезно, ако сте сравнително активни във фейса и имате няколко стотин добавени познати.

Друг съвет е да не давате права на тестчета и приложения. Често това не е нужно и има малък линк „Пропусни“. Използвайте го. В доста случаи това, че не сте обърнали внимание и сте натиснали „Позволи“ е подразнило поне петима от познатите ви. На мен ми се налагаше да трия тъпи коментари от стената си всеки ден докато сам не използвах гореизброените настройки.

Ако искате да ограничите достъп до някаква информация до минимум, защо просто не я махнете? Интересите ви за книги и филми най-вероятно вече са известни на приятелите ви. Аз примерно въвеждам само информацията, която искам да бъде намерена, като контактите си съм дал само за приятели. Не махайте изцяло стената си, защото иначе профилът ви във Facebook няма смисъл. Вместо това ограничете много писането на нея (Точка 1) и пускайте новини, които самите вие искате другите да видят.

Подобни съвети за Skype може да намерите тук. Ако имате още идеи и съвети, ще се радвам да ги споделите в коментарите. Най-добрите от тях ще ги добавя в края на тази статия. Ако пък имате въпроси относно горните, не се притеснявайте да попитате – сигурен съм, че или аз, или някой друг ще ви отговори. А ако пък минавате през Пловдив, може да погледнете тази идея – FacebookCafe край ПУ-то.

Skype Administrator: Здравейте уважаеми потребители на Skype,
поради изключително големия брой абонати в Skype, вече наброяващи 800 милиона, нашият сървър изпитва сериозни затруднения. Сега стартирахме кампания за изтриване на неизползваемите скайп акаунти. Изпратете това съобщение до поне 15 от абонатите си, които са на линия, за да ни покажете, че сте активен потребител на Skype. Aко не го направите до 2 дни вие ще бъдете определен като неактивен Скайп потребител и вашият акаунт ще бъде замразен за неопределен период от време.
За повече информация: http://alaw.hit.bg
Екипът на Skype за България

Посоченият сайт вече не съществува. Предполагам, че е паднал заради натоварването или оплакване към Hit.bg. Ако в бъдеще получите подобни съобщения, следващите следните прости правила:

1. Skype екипът никога не се свързва с вас по Skype. Затова не обръщайте внимание на подобни „официални съобщения“.
2. Skype мрежата никога няма да бъде спряна, без преди това всички медии да гръмнат по въпроса.
3. Многото потребители са само от полза на Skype, защото повишават аудиторията им за реклама без да натоварват сървърите им.
4. Независимо дали става дума за Skype или някоя друга услуга, която използвате, не давайте лични данни по какъвто и да е начин. Ако наистина ви се обажда служител, то той вече ще знае тези данни.
5. Не препращайте подобни съобщения на приятелите си. Така само внасяте паника или ги дразните. Ако наистина има подобно неща, колкото и невероятно да е това, то екипа ще се свържа по мейла с всички.

Допълнение 28. януари

Ето за какъв нов спам съобщи SnY:

„Поради финансовата криза Skype става платен. Пратете това съобщение на 15 от вашите абонати, за да получите разрешение за едногодишно безплатно ползване.
Екипът на Skype.“

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ‘90 година при действието на конституцията от ‘81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ‘09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ‘67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ‘73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ‘71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

По време на европейските избори, много от кандидатите, които интервюирах, изразиха желание да направят собствени блогове. Целта на тази стъпка е по-ефективна и директна връзка с обществеността. Някои от тях има вече такива сайтове, но тук ще се съсредоточим на два специални – тези на българските министри Дянков и Младенов.

Николай Младенов

Новия блог на вече бившия министър на отбраната и настоящ външен министър замества стария му в blog.bg. Там той прехвърля постепенно някои стари статии още от преди създаването на кабинета. В блога си той дава линкове към новини, размисли върху военната ни политика и поздрави за различни празници. Може да го намерите и в Twitter, където също пуска кратка информация. Във Facebook обаче е по-активен. Преди време дори пусна снимки от телефона си на посещението му с Борисов на италиански кораб във Варна. Интересен факт е, че блогът е създаден и поддържан от самия него. Същото важи за останалите му акаунти.

Симеон Дянков

Макар и нов – на само една седмица, в блога на финансовия ни министър има вече две статии. Те включват интервюта, анализи и новини за посещенията на министъра. Може да го намерите и в Twitter, Facebook, YouTube и Flickr, където има все още малко активност. Надявам се обаче тя да се засили с времето и интереса към блога. Макар, че няма формуляр за директна връзка, там може да намерите такъв за сигнали за корупция, които министъра директно ще получи.

Защо тези блогове са важни?

Първата реакция на интернет обществото съвсем естествено е, че сайтовете не се списват от самите министри, а от асистентите им или PR екипа. Сред тези два „лоши“ варианта са доста различни – ако блогът се списва от PR екипа на кабинета, то това би било доста прозрачно. В случая с блога на Дянков тепърва ще разберем кой всъщност пише. Ако обаче там се пише от асистентите му и те отговарят във Facebook и Twitter, от това въобще не е лош вариант. Те са хората, които имат най-добра връзка с него и имат информация от първа ръка. Така тя излиза от министерството не само нефилтрирана, но и без да бъде изкривена от тактиките на PR екипа и монотонния глас на говорителите.

Друг важен аспект на интернет активността на министрите е реакциите им в социалните мрежи. Евро-блогърът Jon Worth преди малко коментира, че евро-депутата Alex Alvaro се държи в Twitter като типичен политик – съобщава и не отговаря на другите. Подобно нещо се наблюдава и в блоговете на много политици – използват се като сайтове за новини. Така се изпуска същността на този начин на комуникация – да влезеш в директен контакт с обществото, с хора, които иначе не бил срещнал и с мнение и идеи, които не би чул. В този смисъл Дяков отново трябва да вземе пример от Младенов. По-голямата активност би им помогнала да засенчат популярността на фалшиви акаунти като @diankov, @boiko и @tsetska.

Как би изблеждал Министерски съвет, ако повече хора туитваха.

Не на последно място, тези блогове са пример за подражание към другите членове на кабинета. В сайта на Дяков има дори анкета дали одобряваме идеята министрите да имат свои блогове. 60 от 200 гласували са казали, че са съгласни, ако има реална дискусия. Единствения възможен отрицателен отговор там е, че това е чист популизъм. Един друг такъв би бил, че ако министрите списват своите собствени блогове, те ще прекарват много време в интернет, а не вършейки задълженията си. Макар и това да е коректен аргумент и наистина един блог да отнема много време, аз смятам, че тази директна връзка с хората би им дала повече идеи и би възстановила връзката с реалността, която властта неминуемо отслабва.

А ако пък смятате, че тези неща са загуба на време, замислете се над факта, че вчера в Twitter научихме за оттеглянето на Желева още преди която и да е медия да разбере за това. Половин час по-късно, Капитал цитира това съобщение. По същия начин се коментират множество случващи се събития в реално време и се споделя информация. Политиците могат само са спечелят, ако са част от този процес.

Снощи получих една прекрасна вест – организаторите на световния младежки конгрес One Young World са решили да ме финансират с остатъка от таксата за участие. Както съобщих по-рано, кандидатирах се за делегат на този форум, като представих целите, които ще защитавам и призовах и други да участват. Покрай това, както и рекламата пръсната из София, се присъединиха Боряна, Мария, Люси и Димитър и в края на миналата година всички бяхме избрани за делегати.

Усложнението е, че за да бъдем приети, трябва да осигурим такса от 3000 евро, която покрива организацията, пътуването, престоя и отразяването на събитието в пресата. Част от тази сума ми беше осигурена от Първа Инвестиционна Банка, които откликнаха на молбата ми в Twitter още в самото начало. Обяснимо, кризата сви бюджетите за дарения на всички фирми и намирането на останалите средства беше много трудно. Много международни фирми обаче изглежда са дарили средства директно на организаторите като им дават възможност сами да решат как да ги разпределят. Изглежда съм направил впечатление, защото решиха да допълнят финансирането ми.

Конференцията ще се проведе в Лондон между 8-ми и 11-ти февруари. Ще бъде отразена по повечето големи новинарски мрежи и би трябвало да участват 1500 делегата от цял свят. Казвам „би трябвало“, защото трудността с набиране на спонсори засяга по-бедните държави дори повече. Все пак се очаква значителна бройка от делегати, които ще станат известни в идните седмици.

Призовавам всички фирми, които биха искали да помогнат, да се свържат с гореизброените кандидати, за да можем да представим по-достойно България на този важен конгрес. Не забравяйте, че сумите споменати в профилите им не са събрани средства, а такива обещани от различни потребители. Сега забелязвам, че има още петима кандидати, за които също може да гласувате във Facebook – Анна, Марина, Гергана, Мария и Даниела.

През това време ми се ще да чуя вашето мнение:

Какви са проблемите, които вие бихте засегнали, ако имате възможност да отидете на такава конференция?

Това може да са глобални въпроси, както и местни такива, които обаче имат нужда от международна мобилизация. Тези, които ме занимават лично мен включват трафика на хора, промяната на климата и образованието. Ако обаче в хода на дискусията стигнем до извода, че има по-важни и наложителни, може да застъпя тях. Ще се радвам да чуя мнението ви и по различни аспекти на тези три.

Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).

Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.

Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.

Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.

В автобуса за София съм и по радио Fresh говорят за здравните застраховки и задължението всички да ходим на профилактични прегледи. Въпросът към публиката, който аз намирам за откровено идиотски, е дали слушателите смятат да ходят при личния си лекар да се прегледат. Някои слушатели призовават директно към анархия и скъсване с държавата (както винаги правят каквото и да стане), а други оспорват санкциите. Подобна дискусия намерих снощи и в Twitter.

Интересното в дискусията е, че и сега тези прегледи са задължителни, но малко хора се възползват. Новите мерки като глоби и спиране на застраховката целят да накарат хората да си спомнят за този немаловажен ангажимент и да се прегледат. Причината за това е, че засичането на болести в ранна фаза спестява милиони от лечение в последствие. Една от санкциите, която одобрявам, е глоби от по няколко-стотоин лева. Тази сума е достатъчно голяма, за да се замисли всеки дали би жертвал половин работен ден, за да направи нещо така или иначе добро за здравето си. Другата санкция обаче е откровено глупава – спиране на здравните. Сега те се спират единствено при 3 невнесени вноски. Нямам си представа как са успели да го опишат като закон – кога се спират, как ще се възстановяват след това, колко пъти може да ми го спират, колко бързо мога да го възстановя. Също така остава въпроса дали не се нарушават конституционните ми права на плащащ данъци и таксите си гражданин. Да не говорим за тези, които си плащат, но не се връщат с години в България.

Важна част от шума включва смисъла на тези прегледи. Това смятам аз за безсмислено. Покрай статията за блога на глухонемите се поразрових из сайта на НСА и открих една притеснителна статистика. От 20 години нагоре, сърдечните заболявания са причина за над 60% от смъртните случаи. За тях има много фактори и предварителни сигнали, които се проверяват при тези прегледи. Дори да предположим, че лекаря ви е некадърен – нещо твърде срещано в нашата система, пак има шанс да хване нещо и да ви спаси. Интересен факт е, че между 30 и 75 години, смъртността при мъжете е над два пъти тази на жените. Това говори, че в здравната ни култура нещо е сериозно сбъркано. Независимо дали глупави мерки като спиране на здравните и по-добрите такива като глоби бъдат въведени, определено нещо трябва да се направи.

По темата: Труд, Актуално, Дир.бг, Health.bg, Здраве.бг

Утре и вдругиден (13. и 14. януари) ще се проведе първия изпит на новата власт по послушание. Първи, защото досега не е имало такива протести. Изпит, защото реакциите им преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама. Припомням ви, че на протестите точно преди година няколко човека бяха пребити, а тълпата беше разпръсната насилствено.

Затова и времето на тези два протеста е символично – на 14-ти започна серията от протести като кулминация на недоволството на множеството. През 2009-та темите и целите бяха различни тъй като на всеки му беше писнало от по нещо. Присъстваха еколози, студенти, работници, майки с деца, пенсионери и прочие. Общото беше, че всички искаха промяна. Минаха изборите и получихме нещо ново, което поне като опаковка прилича на „промяна“. Дали е такова ще разберем с времето, а утре е един от първите им шансове да го покажат – протеста за ГМО, а после и този за ЗЕС.

13.01 – България – зона, свободна от ГМО

Протестът ще се проведе в сряда, 13.01.2009, от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание. Иницииран е от Инициативен комитет родители от BG-mamma и организиран от Активни потребители. Целта му е да не позволи приемането на предвидените промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), връчване на отворени писма и петиция и разговор с депутати от Комисията по земеделие и гори и Комисията по околна среда. Впрочем събитието във Facebook е създадено от Асен Ненов, който говори на TEDxBG и се противопостави на използването на генномодифицирани продукти дори за създаване на биогорива.

14.01 – България не е Биг Брадър

14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“. Редица организации поддържат протеста, който има за цел да спре промените на ЗЕС, безконтролното подслушване и да вразуми политиците, че това няма да стане независимо кой го лансира. Цветанов направи отстъпки и Борисов обяви, че този протест е вече безсмислен, но ние не сме съгласни. Причината е в многото неизвестни, липсата на прозрачност в определената процедура и въобще общото чувство, че пак ще си стане на тяхното. Съгласен съм, че МВР трябва да получава тази информация бързо, но както винаги проблемът не е в процедурата, а в организацията. Даване на повече права само пречи при липса на контрол, а медийни акции пред народа, че промените са нещо прекрасно очевидно само пречат.

В събота се проведе едно много очаквано от мен събитие – TEDxBG. Това е един вид аматьорско местно издание на глобалната конференция, която събира най-големите умове и деятели на света. „Аматьорско“ въобще не означава, че организацията не беше перфектна, че технически всичко не беше издържано и зад всяко действие и предмет нямаше умисъл. Точно обратното. Просто това беше първото за България издание и смея да твърдя, че вдигна доста високо летвата.

На влизане, посетителите получиха голям пропуск/бадж с името си и логото на TEDxBG. От обратната страна сполучливо бяха отпечатали програмата, почивките и спонсорите. Пропуска беше изцяло от рециклирана хартия и открих, че е много удобен за четене в тъмното, докато tweet-вах. Заедно с пропуска получихме и платнена торбичка с брой на списание .NET, няколко брошури и страшно интересна книга/албум от Капитал. Последната проследява историята на вестника, разказва за перипетите, през които са минали и събира снимки на журналистите и офиса им. Посланието зад платнената торбичка е, че по-добре да използваме нея вместо по една найлонова при всяко пазаруване.

Самата конференция беше много добре организирана, като нямам (почти) никакви забележки. Може би щеше да е по-добре почивките да са по-дълги, но предвид времето, в което се вмествахме, надали щеше да е възможно. За мен един от признаците на добрата организация е нещо просто и в същото време изключително забелязващо се – биймърите. Досега (с малки изключения) не съм виждал безпроблемни презентации. На TEDxBG имаше само една засечка – в презентацията на Милена Лазарова, но тя беше заради откачен кабел от лаптопа, на който се правеше демото на Envision. Това говори, че или са имали невероятен късмет, или всичко е било добре разиграно предварително.

От презентациите имаше какво да се желае, но не като идейност или вдъхновение, а като структура. За жалост не малко от лекторите не представиха толкова добре идеите си. Разбрахме същността, но не това беше целта – за да забиеш една идея като пирон в съзнанието на публиката, презентацията ти трябва да следва определен ритъм, логика и очаквания.

Забелязал съм, че това по принцип е голям проблем в България – не знаем как да представяме идеите си пред публика. Според мен причината е в това, че исторически никой не го е очаквал от нас поради спецификата на работата през комунизма. Възможно е също така манталитета ни е такъв, че да предаваме идеите си по друг начин – в малка компания, лично и чрез дискусия. По стечение на обстоятелствата обаче ни се налага да го правим по „техния“ начин и би било добре да се научим. В този смисъл може би ще е добра идея да се започне паралелна инициатива за обучение – TEDxAcademy с мото „Как да предадем идеята нататък“.

Като цяло обаче и лекциите, и дискусиите в почивките бяха много вдъхновяващи и приятни. Идеите бяха добри, споделения опит – полезен, а запознанствата – важни. Не срещнах човек, който да не са останал доволен от събитието. Имаше забележки единствено към Дянков като се чуха мнения, че не е бил подготвен и говорил с клишета. Аз честно казано очаквах да започне да рационализира финансовата си политика. Затова ми хареса посоката, която избра – зелена България и имиджа ни пред света, въпреки че наистина можеше да каже нещо по-конкретно. Очаквам следващия път да има още повече посетители, а защо не и лектори. Така събитието може да се разпростре в рамките на два дни или в две зали.

Големият интерес ще бъде неминуемо подпомогнат от широкото отразяване на събитието. В Twitter със специалния таг tedxbg бяха пуснати поне 1200 съобщения и то без да броим дискусиите около темата без този таг. 700 твита бяха пуснати само по време на самото събитие (9 часа или по 4 на всеки 3 минути) и съдържаха почти 100 снимки на живо. Самия таг е в топ 5 на @twirus_ru от няколко дни. Тези твитове даваха възможност на тези, които не бяха на конференцията да получат директна информация, снимки и впечатления от презентациите. По време на лекцията на Дянков в Twitter се задаваха въпроси към него, на няколко от които той отговори.

След конференцията качихме около 220 снимки във Flickr и Facebook. В YouTube може да намерите разходки из залите и публиката, както и интервюта с лекторите и организаторите. За впечатленията си от TEDxBG писаха също Жустин Томс, Тодор Христов тук и тук, Първа Инвестиционна Банка, Блогатство, Маргарите Евтинова тук и тук, Мартин Линков тук, тук и тук, Комитата, Гергана Милушева, ентелегентно, Гьошев, Вила Вилекула, Силвина, Дневник и Капитал. Записи на самите лекции очаквайте до края на месеца.

Догодина очаквам да има по-голям интерес от посетителите и медиите. Този път ми стигна времето да интервюирам само четирима от дванадесетте лектори. Дано на TEDxBG ‘11 и други решат да го направят, за да можем да споделим по-пълно усещането на конференцията.

Послепис: Ако четете това и сте присъствали на TEDxBG, ще се радвам да споделите вашите впечатления и какво очаквате от следващото издания. Не забравяйте и да попълните официалната TEDx анкета като посочите „Maria Popova, Alek Andreev, Teddy Zareva, Nia Stoykova“ за автори на TEDxBG.

Тази зима отпуската ми се превърна месец за конференции и networking. Двата най-важни бяха „Кариера в България“ през декември и TEDxBG, който се проведе тази събота. Поради многото впечатления ще разделя това, което искам да кажа, на две – тук ще ви кажа за лекциите, а в следващата статия – за общото ми мнение и препоръки. Ако не знаете какво е TED и защо всички сме толкова въодушевени от TEDxBG, прочетете статията на Тодор Христов в Novavizia, където има и видео интервю с организаторите. Също така, тук ще оценявам всяка лекция в стила на TED.com.

Мартин Ангелов

Лекцията: смела и вдъхновяваща
Думи: мобилност, колелета, туризъм
Мартин сподели идеята си за нов вид мостове за колелета. Вместо стандартните бетонни, скъпи и трудни за построяване издигнати алеи, той предлага да взаимстваме нещо от цирка. На големи пилони да се закачат стоманени въжета и улеи, към които сигурно да се закачат колелетата. С редица иновации, той предлага начин как хем бързо и евтино да се прескачат натоварените алеи в градове като София, но и нов тип велотуризъм. Въпреки, че идеята на пръв поглед да изглежда налудничава, тя може би има потенциал точно в последно споменатото й приложение.
Вижте интервюто ми с Мартин

Ива Бонева

Лекцията: вдъхновяваща и информативна
Думи: деца, дарения, възпитание
Ива ни разказа за проблемите на изоставените деца на България и сподели как те живеят. С няколко ярки примера за същността на проблема, тя ни призова да не даряваме пари на многобройните благотворителни кампании. Вместо това ни помоли да помогнем да изкараме тези деца от домовете дори и за малко, за да не станем съучастници в престъплението, което тече всеки ден.

Иън Сандърс

Лекцията: невероятна и убедителна
Думи: фосфати, почва, храна
Иън илюстрира малко известният проблем с фосфатния цикъл и как той може потенциално да унищожи една цивилизация. С многобройни примери той показа, че вероятно климатичните проблеми не са най-големия ни проблем или поне не най-наложителния. Накрая той предложи няколко прости и изпитани с хилядолетията решения, сред които беше и печално известната външна тоалетна.
Вижте интервюто ми с Иън: първа и втора част

Андриан Димитров и Яна Симеонова

Лекцията: красива и вдъхновяваща
Думи: лого, Стефан Канчев, дизайн
Тук видяхме малко позабравеното творчество на Стефан Канчев, чиято работа по ирония на съдбата виждаме всеки ден. Неговата дарба и страст са били логата и трудът му не само се използва все още от много български компании, но и е световно признато. Андриан и Яна за се загърбили със задачата да възродят неговите лога в оригиналната им форма и замисъл и да запознаят света с тях чрез сайта stefankanchev.com.

Мартичка Божилкова

Лекцията: красива и забавна
Думи: документални, филми, цигани
Мартичка ни запозна с работата си, която включва филми като „Георги и пеперудите“ и „Коридор №8„. Разказа за процеса на създаването им, както и колко важно е да гледаме документални филми, за да се оглеждаме около нас. В един от тях се говори за живота и културата на циганите. Само от откъса, който видяхме, ние бяхме учудени колко малко знаем за тях, независимо от физическата близост. Показа и един кратък филм за интернет сензацията „Кен Лии“.

Константин Христов

Лекцията: информативна, но неубедителна
Думи: информация, мрежа, класи
Константин, който е CEO на социалната мрежа Favit, говори за новото информационно общество и какви смята той ще са класите в него. Показа разделението между видовете общества според основната цел, която гонят – оцеляване, материално издигане, достъп до информация и споделяне на знания. След това изказа тезата, че дори в общество на пълна информираност и бърз достъп до знания и опит, хората пак няма да са равни и ще има отново разделение.
Вижте интервюто ми с Константин

Симеон Дянков

Лекцията беше: информативна, но неубедителна
Думи: зелен, имидж, България
Министър Дянков тръгна в една малко по-различна посока от ресора си – зелена България и имиджа ни пред света. Той изказа тезата, че най-добрия начин да подобрим последното е да работим по първото. Подкрепи я с десет неща, по които може да се работи повече. Накрая отговори на няколко въпроса – че работи вече по някои от тези точки и ще работи по повече и че няма да има мораториум върху централите от възобновяеми източници.

Милена Лазарова

Лекцията: вдъхновяваща и интересна
Думи: обучение, деца, компютър
Милена представи една нова система за обучение в основното училище – Envision. Тя се състои от компютър и по една мишка за всеки ученик. Целта е заедно с различни курсори на екрана децата да решават граматически, математически и логически задачи. Учителят пък може лесно да създава нови уроци, като бива ограничен само от въображението си. Софтуера се използва като пилотен проект в три училища в столицата.

Асен Ненов

Лекцията: невероятна и убедителна
Думи: биогорива, водорасли, еко
Асен говори за работата си в биоинформатиката и в компанията Greon, където целят създаването на биогорива от водорасли. След като представи рисковете и недостатъците на стандарните методи и култури, които ползваме днес, той ни показа един нов и иновативен подход. С водораслите, ние можем да добиваме в десетки пъти повече гориво на декар при по-малко вреда за природата и цената на храните.
Вижте интервюто ми с Асен

Магдалена Малеева

Лекцията: неубедителна и ок
Думи: успех, екология, деца
Маги ни разказа за живота си и на какво я е научил той. Подкрепи тезата си, че всеки може да се справи с всичко при достатъчно старание и целенасоченост. Изтъкна също така нуждата да осъзнаем навреме последствията от промените на климата, както и някои проблеми във възпитанието на децата в България.

Сам Харис

Лекцията: красива и вдъхновяваща
Думи: природа, деца, опит
Сам проследи пътя си от Англия до България и обратно, запознанствата и това, което го свързва с малкото село Пирин. Разказа как се е стигнало до там да купи порутеното от времето на комунизма училище и ни вдъхнови с идеята си да го превърне в международен младежки център. Идеята му е да доведе ученици и доброволци от цял свят, които да се учат от простотата на живота, чистотата на природата и опита на жителите на това селце. Споделяйки опит, децата ще могат да научат повече за екологията, природосъобразния начин на живот и за един друг.

Андреан Нешев

Лекцията: красива и вдъхновяваща
Думи: дизайн, ежедневие, сборник
Андреан ни разказа за събития като Sofia Design Week и важността на дизайна в ежедневието ни. Той илюстрира тезата си, че дизайна може да спаси света, с примери от работата си, където изменя прости елементи в средата ни, за да помогне много на работата и възприемането на информация. Накрая представи сборника си VIЖUAL CUT БULGARIЯ, където е събрал работата на различни български дизайнери. С уникалния си дизайн и концепция, самия сборник бива представян на различни изложения и печели награди.

Музика

Реших да отделя музикалните откъси, защото сами по себе си те не предават идея или опит. Поне така си мислех до тази събота. Преди TEDxBG, аз бях гледал само лекциите на TED.com и винаги се чудех защо сред тях има и музикални изпълнения. Колкото и да бяха невероятни и виртуозни, те не се вписваха в представите ми за такава конференция. Присъствайки на живо и слушайки прекрасните гласове и ритми на Сюзън Браънфийлд, Nasekomix и сестри Бисерови, аз разбрах целта на тези привидно „идейни паузи“ – да настройват и вдъхновяват ума. Седейки в един стол и слушайки как някой излива идеите и страстта си на сцената е прекрасно, но довежда до там мозъка ти да изтръпне. Музиката е прекрасен и изпитан с времето лек и помага да се съсредоточиш.

Лекции на запис

Първоначалната концепция на TEDx е да събира хора да гледат и обсъждат заедно записаните лекции от световната конференция TED. С времето, хората осъзнават, че и на местно ниво има интересни идеи и хора, които биха желали да споделят своите мисли. Така лекциите на живо се смесват с тези на запис. Точно това видяхме на TEDxBG. Към края на всяка сесия имаше по една от TED.com. Видяхме Eлизабет Гилбърт и личностната драма около креативността, Пати Мейс и демо на технологията Шесто Чувство, Джанин Бенюс и възхищението й от гения на природата, които и Сет Годин и значението на условните племена и как да ги водим.

Повече са лекторите може да намерите на страницата на TEDxBG. Записите на самите лекции ще бъдат публикувани до края на месеца. Снимки от събитието може да намерите във Flickr, а клипове, записани от посетители, се забелязват и в YouTube. Благодаря на Христо Иванов, Тодор Христов и Мария Попова, чиито снимки използвах по-горе.

Ако минете покрай Азията или ПУ-то в Пловдив, ще видите билборди с реклама на някакво FacebookCafe. То се намира точно до главната сграда на ПУ-то, не е голямо като размер, но за сметка на това е голямо като идея.

Първото, което ви хрумва със сигурност е, че собствениците се възползват от имиджа на Facebook по подобие на много други кафенета и барове. Това тук обаче не само попива доста елементи от „фейс културата“, ако можем да я наречем така, но и обещава доста интересни неща. Пример е салатата Farmville (овчарска) по подобие на (досадната) игра, която набра популярност. Заведението е стилно, с добър дизайн, а кафето (за разлика от доста заведения, които посетих тези три седмици) е добро.

Говорих с трима от създателите на това кафе и плановете им за бъдещето са страшно интригуващи. Всъщност точно те са причината да пиша това. Идеята на това кафе не е просто да носи името да фейса, а да е връзка между виртуалното и ежедневието. За целта, скоро ще бъдат раздавани членски карти, които при влизане в кафенето ще се разпознават автоматично (дори да са в чантата ви) и ако желаете, на профила ви във фейса ще се изпише, че се в кафето. Също така ще има безжични клавиатури, с които човек ще може да се вписва във фейса и на големите монитори да пише, чати и проверява снимки и съобщения на приятели.

Има още много идеи, сред които са да се качват снимки от купоните в кафето веднага във фейса, да се правят тематични партита, през деня на стената да се въртят снимки на хората, които са влезли, да има бонус система за членове и прочие. Там вече има безплатен WiFi и може свободно да чатите през телефона/лаптопа си. Макар, че заведението сега е малко, собствениците имат големи планове както за връзката с виртуалното, така и за отваряне на нови кафета из града, а по-късно защо не и из станата. От отварянето си на 14-ти декември до сега, интерес към последното са проявили не малко хора.

Очаквам с нетърпение да видя как ще се развият идеите им. Смятам да съм редовен посетител в бъдеще и искрено се надявам това с членските карти и online присъствието да се осъществи. Не се съмнявам, че ще има интерес, защото е близо до университета, а там със сигурност е пълно с Facebook фенове. Дори около името на кафето вече е започнало да се оформя един вид жаргон.

Ако имате още идеи за FacebookCafe, мисля, че собствениците ще ги приемат на драго сърце. Аз пък ще следя отблизо развитието им и ще ви съобщавам. Всички снимки, които направих днес, може да видите във фейса (естествено).

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. В блога има рубрика „Стълба към успеха“, където се говори за успели хора, които по една или друга причина са останали без това си сетиво. Има също така и споделен личен опит и интересни наблюдения отстрани на реакциите към тази група хора. Определено ви препоръчвам да прочете статиите и да разгледате както имат да кажат. Последният им добре илюстриран призив е да се обърне внимание на тези 4000 деца с увреждания, които учат в масовите училища, но не получават специална подготовка или програми, за да могат да се развиват наравно с останалите.

Що се отнася до езика на жестовете, така и не го научих. Дори не знаех, че можеш да го научиш вкъщи, както и че дори има безплатни курсове. На сайта на Съюза на Глухонемите в България може да намерите указания, ръководства и учебни помагала за целта. Всичко може да свалите безплатно от торент. Аз лично мисля от Април да започна малко по малко да уча. Не познавам хора с увреден слух, но ще е върховно удоволствие да срещна случайно някой на улицата и да го заговоря. Както се казва – езика е богатство, а при толкова милиони глухонеми и такива с увреден слух, езика на жестовете сякаш се нарежда сред най-полезните.