1. Представи се накратко.
Казвам се Вихър Георгиев, докторант в катедра „Европеистика” на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

2. Защо блогваш?
Защото по този начин мога да съм полезен на хората.

3. Защо се реши да участваш в TH!NK3: Развиващи се страни?
Темата е огромна и много важна. Вчера, говорейки си с някого казах, че е тема за следващите не 100, а 300 години. В момента светът се променя и не е все едно как ще се промени. Населението на развиващите се държави нараства, населението на развитите държави застарява. Появяват се нови предизвикателства, нови възможности и нови заплахи.

4. Как смяташ, че ще се различава това издание от предишното?
Надявам се това издание да обърне много повече внимание на съдържанието на проблемите и да има по-задълбочени дебати както между самите участници, така и с всички, които искат да изразят своето мнение.

5. Какви грешки направи в TH!NK2, които ще се опиташ да поправиш сега?
Ще отделя повече време да коментирам публикациите на останалите участници.

6. Какво би посъветвал блогърите, които за пръв път участват?
По време на откриването да осъществят контакт с възможно най-много хора, да чуят повече гледни точки и да поддържат тези контакти и след това. По отношение на писането – всеки от тях има своя изграден стил и интереси. По-важното за мен е да пишат за неща, които са им интересни, да търсят повече гледни точки и да се опитват да предлагат решения (ако е възможно). Много се радвам, че се е увеличил размерът на българската група.

7. Върху какво смяташ да се концентрираш в статиите си този път?
Малко изпреварваме събитията, защото още не съм написал програмната си статия. И все пак – интересуват ме демографските процеси, регионалните конфликти, образованието, свободната търговия.

8. Смяташ ли, че този път българската публика ще обърне по-голямо внимание на статиите от TH!NK3?
Страхувам се, че не. В България като че ли няма сетивност за значението на развиващите се държави. Гледаме алтернативно в пъпа си или към Брюксел, Вашингтон и Москва.

9. Как ще популяризираш статиите си?
Отново разчитам най-много на самата платформа. Ще превеждам по-важните неща и на български и ще ги публикувам в блога си. Някои неща ще публикувам вероятно и в cafebabel.com.

Може да го намерите в блога му.

Тогава попаднах на статия в Капитал за Томислав Дончев. В нея те го наричат „Положителен герой„. Доста гръмко, бих казал, заглавие в днешния политически живот. След нея си зададох няколко въпроса около новия му ресор. Основният беше – не е ли най-големият проблем в момента доверието в системата и липсата на проекти. Дори и да оправим администрацията и да я опростим, хората пак няма да се решат да рискуват. Поне не достатъчно бързо. Не и при тези скандали. Особено не при тези скандали, защото неяснотата е най-големият враг на бизнеса.

Интересно, но всички те бяха отговорени във втората статия на Капитал. Или те, или Дончев ми четат мислите. Всъщност това не е учудващо, а дори радващо, защото, както вече установихме, и вие сте като мен и всички се притесняваме от тези неща. Това означава, че новият министър наистина е наясно с проблемите отвътре и има практически опит. Да, цитираха някакви цифри от работата му в Габрово, но начина ни на мислене на мен и на вас е такова, че предпочитаме по-скоро директните моментни впечатления. За сега са добри.

Не знам какво ще направи през следващите 33 дни и последвалите 3 години и половина, но има една основна задача – да възстанови доверието в евро-фондовете. За мен лично една друга важна задача е информираността – в общините се харчат милиони за псевдо-информативни кампании, които да подтикват хората да кандидатстват, но ефекта е нулев. Аз, например, имам идеи за проекти, които с които бих могъл да участвам, но дори като човек, който се интересува и търси, не ми е съвсем ясно къде да получа информация и каква е процедурата.

Някой от вас кандидатствал ли е за евро-финансиране? Какви са впечатленията ви?

1. Представи се накратко.
Казвам се Георги Бъчваров, родом от Велико Търново. Преди година завърших „Политология”, а сега приключвам и с магистратура по „Дипломация и национална сигурност” във ВТУ. Работя в търновския вестник „Борба”, където отразявам и пиша за политически теми и проблемите на местната власт във Велико Търново.

2. Защо блогваш?
За съжаление не съм сред най-активните блогъри и доскоро пребивавах провече „оф-”, отколкото „он-лайн”. Създадох уеб-дневника си преди 2 години след едно пътуване до САЩ, с малката хитрина, че така по-лесно ще събера на едно място и ще разкажа на приятелите всичките си впечатления. Отнесох се към него леко немърливо и месеци наред не бях публикувал нищо, преди да получа одобрение за участието ми в TH!NK3. Приемам го като предизвикателство и като подтикване към битие на редовен блогър.

3. Защо се реши да участваш в TH!NK3: Развиващи се страни?
Повлия ми успеха на предишните две кампании, любопитството ми да тествам себе си в тема, с която не съм имал досег преди, а също и възможността да срещна амбицирани и идейни хора от цял свят. В следващите 4 месеца аз ще науча много неща, надявам се и читателите на блога ми – също.

4. Как смяташ, че ги спечели, за да те изберат?
Подкупих ги с усмивка

5. Какво очакваш от откриването в края на март?
Трупане на познанства, идеи и разширяване на представата ми за „устойчиво развитие”. Участвам, за да науча повече по темата и да предизвикам себе си да пиша редовно в блога. Силно се надявам, че ще срещна силно мотивирани хора и в края на лятото оценката за свършеното ще е положителна.

6. Върху какво смяташ да се концентрираш в статиите си?
Не мисля да се ограничавам само в една посока в текстовете си, но бих се съсредоточил върху политическите аспекти на проблема. Например, постижими ли са до 2015г целите за развитие, които ООН си поставя, възможно ли е между-държавно обединение в името на помощта към по-слабите страни, какви отстъпки трябва да направи всяка от богатите страни.

Естествено е, ако говорим за борба с глада, превенция на ХИВ или използване на природните ресурси, да се запитаме какво можем да направим заедно. И тук идва мястото на политиката, която трябва да помогне, но като че ли по-скоро пречи. Защо се случва така ще бъде основна нишка в статиите ми през следващите месеци.

Разбира се, ще опитам да скицирам и останалите аспекти на устойчивото развитие, за да не звучи то като високопарна фраза и скучна част от обемист доклад, а да намери връзката си с живота тук и сега. Иска ми се да увлека и наборите си в дебат за отношението им към проблема.

7. Защо смяташ, че ще е полезно българите да следят статиите от TH!NK3?
Надявам се с писането си всички ние да дадем гласност и по-различен поглед върху проблема. Винаги е добре, когато има поле за повече от едно мнение по въпроса и смятам, че именно „TH!NK3: Развиващи се страни” може да стане платформата за широк диалог. Страните в долната част на класацията за развитие като че ли са малко познати в България и рядко си даваме сметка за какъв мащаб на проблема става дума. Вероятно това е една от многото пренебрегвани теми, предвид всичките кризи, в които живеем през последните години, но нека поне надникнем и от другата страна на медала. Вярвам, че точно такъв конкурс може да помогне за разчупване на представите.

8. Как смяташ да популяризираш темата в България?
С качествено, увлекателно и, да стискаме палци, редовно писане.

Може да го намерите в Twitter и в блога му.

1. Представи се накратко.
Здравейте! Казвам се Мартина Петкова на 20 години от София. Следвам втора година „Европейски Науки” в „The Hague University”, Хага (Холандия).

2. Защо блогваш?
Занимавам се с блогване още от тийнейджърските си години, като през това време минавах през много стадии на себеопознаване и изразяване. Това именно беше един от начините да го направя. За момента поддържам блога на университета ми, поствайки различни новини, коментари – пряко и косвено свързани с моите житейски наблюдения, с живота ми извън България и вид отразяване на студентската действителност .

3. Защо се реши да участваш в TH!NK3: Развиващи се страни?
Реших да участвам, не само защото бях поканена да го направя, но и заради тясно свързаните ми интереси и опит в тази сфера, именно – проблемите на глобалния свят , тяхното разпознаване като такива, комуникацията с тях и решаването им. Участвала съм в няколко сходни семинара, един от които на тема – “Building peace in Africa: The role of communication in conflict transformation”. Този опит ми показа, че проблемите на глобалния свят трябва да спрат да бъдат разглеждани по архаичния и познат начин , например само от завършилите няколко висши образования или известни политици. Истината се крие в това да има диалог, интеракция между хората, ако ще и само студенти. Идеите идват така. А и какъв по – добър начин за постигане на тези цели, освен ако не през глобалната мрежа и блогове?!

4. Как смяташ, че ги спечели, за да те изберат?
Когато получих неформалната покана отстрана на една от организаторките директно в унивеситетския ми блог, осъзнах, че всъщност няма по-добър повод от това да изявя вижданията си по този въпрос и в същото време да приложа наученото досега. Визирам блога, който беше забелязан и може би поради който аз привлякох вниманието на организаторите. Също така, смятам че опита ми, който успях за 2 години да натрупам тук в Хага е най-скъпоценното богатство на света. Не бих могла да си представя и ден без всички тези семинари и уъркшопи, желанието ми за повече знание, които не само успяха да разширят кръгозора и CV-то ми ,но и да ме интегрират в истинския свят , този в който живеят всички (а не само в България). Всичко това, а и други фактори са се откроили със сигурност.

5. Какво очакваш от откриването в края на март?
Очаквам огромно , мащабно разменяне на идеи, интерактивност и опит. Надявам се да науча, да бъда приета като идея и да асимилирам атмосферата на едно такова важно по рода си събитие! Искам да имам думата!

6. Върху какво смяташ да се концентрираш в статиите си?
Когато започне блогинг сесията и открия собствен блог, смятам че ще мога да се концентрирам по-обстойно върху моите лични идеи, пречупени през призмата на знанието и непрестанното търсене на такова. Важни теми са такива за политическия живот, актуална информация свързана с глобалната комуникация, размирици, анализи. Други идеи които могат да бъдат приложени биха били – разбирането и осъзнаването на проблемите чрез симулационни игри, предоставящи възможността на всеки човек по света да участва в тях и още други идеи, които ще могат да бъдат видяни по – нататък.

7. Защо смяташ, че ще е полезно българите да следят статиите от TH!NK3?
Считам че, особено полезно ще бъде за всеки един човек от всяка една социална прослойка и най-вече хората на моята възраст, да започнат да се интересуват от света. Би било добре, да се опитат дори да се откъснат от остарелите възгледи и влияния на обществото в България като цяло, и да погледнат какво става извъд техните вътрешни, своеобразни граници. Но това би се случило само чрез интернационална комуникация, желание за опознаване на различни култури и респективно възгледи. Противното би довело до по – трагична деградация, олицетворяваща мненията на много млади хора дори в момента в България – апатични, изплашени и неразбрани.

8. Как смяташ да популяризираш темата в България?
Удачен начин би следвал да бъде популяризирането на тази тема, първо в моята социална мрежа – семейство, приятели, познати и други блогъри. Следващи стъпки биха били чрез интернет мрежата – Facebook, Twitter, Myspace и т.н. Начинът на поднасяне би следвал да бъде по скоро поощряващ и интерактивен, отколкото задължаващ и сух.

„The world needs to be seen as a global village” …все пак

Може да я намерите в Twitter.

1. Представи се накратко.
След няколко месеца завършвам бакалавърската си степен по Икономика и Политически науки от Американския Университет в България. В момента се чудя дали и къде по-точно в чужбина да продължа с ученето си. Иначе съм съпричастен към процесите на промяна, които протичат в България, и следя внимателно информационния поток и дискусиите в мрежата.

2. Защо блогваш?
Имам мнение за нещата и проблемите, които ме заобикалят. Поддържал съм един български и един английски блог през годините – придобитият опит, а и възможностите, които се откриват, са необятни. Пък и винаги съм бил на ти с новите технологии и иновации.

3. Защо се реши да участваш в TH!NK3: Развиващи се страни?
Във th!nk, защото предоставя уникалната възможност да блогваш в приятелска среда на конкретна тема. Заради новите запознанства и, надявам се, приятелства. Пък и имам нужда да си разсеям главата от задълженията покрай завършването ми (пр. двете дипломни работи, които пиша). То си е удоволствие да се състезаваш със себе си за нещо подобно. Специфично исках да участвам в третото издание на събитието, защото сериозно обмислям да уча икономическо развитие след като завърша.

4. Как смяташ, че ги спечели, за да те изберат?
Знаеш ли, малко преди да получа меила ти, се рових в пощата да прочета за какво съм обещал да блогвам, когато подавах заявка за участие. Но това беше в кандидатурата ми за th!nk2, където не ме избраха. В тройката имаше опцията да кандидатстваш с примерен блог пост. Аз им пратих текст от декември 2008, в който предсказах провала на студентските протести и писах за пътя, по който те трябва да поемат, докато не е станало късно. Мисля, че тази статия е имала решаващо влияние, въпреки че те едва ли знаят подробности за нашите протести. Абе, също така си пипнах и CV-то малко по-добре, та може и заради това да е.

5. Какво очакваш от откриването в края на март?
То е – ей го къде е. След по-малко от седмица. Очаквам поне една безсънна нощ и доста fun.

6. Върху какво смяташ да се концентрираш в статиите си?
Не мога да отговоря изчерпателно на този въпрос. Някои хора са в режим на предаване на информация. В този случай ми се струва, че ще изчакам първо да преценя добре обстановката, минусите и плюсовете на блогърите, тяхното взаимодействие и чак тогава ще мога да ти кажа каква е ролята ми. Примерно, няма смисъл да се впускам в дефиниции и разясняване на общите проблеми като устойчиво развитие, при положение, че една сериозна част от другите блогъри вече са го направили достатъчно добре. С други думи, очаквам първо да видя какво могат другите и едва тогава ще реша със сигурност какво мога аз. Но нямам съмнение, че ще съм полезен за читателите си.

7. Защо смяташ, че ще е полезно българите да следят статиите от TH!NK3?
Аз… не знам. Но ти питаш за стаиите от th!nk, не за моите статии. Общата култура в България наистина е доста ниска що се отнася до подобни проблеми като детска смъртност, устойчивост на околната страна, борба със спин, равноправие на жените, глад и бедност. Накарай ни нас да ти изброим столиците на държавите в Африка, ще го направим, но ако споменеш глад, ще ти кажем, че – ето, аджеба, ние сме и гладни, и бедни. Това за жените нито мъжете, нито жените ще го разберат. Борбата със спин пък ни е ясна – нали това правят нашите студентски съвети по университетите и училищата, борят се със спина.

Но това, което пиша, не е плод на стериотипно мислене. Не мисля, че българинът се различава исконно от нашите близки или по-далечни съседи. Нито сме най-умните, нито най-бедните, нито пък корупцията ни или обществените ни проблеми са уникални. Надявам се да съм провокирал поне някого да провери дали и защо съм прав.

8. Как смяташ да популяризираш темата в България?
Всъщност не смятам. Не съм готов да се боря за вниманието на българското блог общество, но ще се радвам, ако някой се поинтересува и коментира статиите ми. Обещавам да са достъпни, кратки, за да не ви губят от времето, а и същевременно полезни. Иначе, с удоволствие бих разширил дейността си в туитър, което най-вероятно ще се наложи да стане покрай това състезание.

Може да го намерите във Facebook.

1. Представи се накратко.
Аз съм Иван и съм на 24 години. Следвам икономика. Бакалавър по Международни икономически отношения от Варненския икономически университет, реших да се посветя на магистърската програма по Международен маркетинг и бранд мениджмънт в Лунд, Швеция. Международното идва на първо място. Работя. Върху себе си. И обичам да подарявам.

2. Защо блогваш?
Писането ми доставя удоволствие, а и в повечето случаи имам какво да кажа. Блогът не е просто метод за изразяване, той е начин на живот – да си отворен към света, да си критичен, понякога ироничен или саркастичен, за да можеш да предизвикаш промяна.

3. Защо се реши да участваш в TH!NK3: Развиващи се страни?
От будни хора можеш да научиш много. А в международна среда най-лесно можеш да разбереш къде точно се намираш. Идейно събитие, пропито с позитивизъм и надежда, задвижвано от благородна цел. Бих искал да живея в един по-добър свят, а с участието си ще мога да помогна, дори и с малко.

4. Как смяташ, че ги спечели, за да те изберат?
Със страст. Ако нещо може да те отведе до края, то това е страстта ти, желанието да се бориш и доказваш. Нещо такова, разбъркано с идеалите и мечтите ми. Пет параграфа.

5. Какво очакваш от откриването в края на март?
Пълноценен обзор на ситуацията, интензивни дискусии и обмен на информация, интересни срещи. Предполагам, че ще бъде повече от това.

6. Върху какво смяташ да се концентрираш в статиите си?
Посоките са много, но вероятно върху темите, за които се говори най-малко. Равенство да има.

7. Защо смяташ, че ще е полезно българите да следят статиите от TH!NK3?
И за българите, и за всички по-света ще е полезно. Статиите ще лъхат на позитивизъм, ще бъдат провокиращи, ще отворят доста притворени очи. А особено на наша земя те са много. Въпреки че сме сред справящите се добре страни, не ни личи много.

8. Как смяташ да популяризираш темата в България?
Интернет цени добрите материали. Надявам се, че моите ще бъдат такива. Приятели в социалните мрежи много, доста от тях са и блогъри. Невъзможни неща няма. Ако намеря време, може да пускам статиите и на български в своя блог.

Може да намерите Иван в Twitter тук и тук, както и в блога му.

По традиция проследявам участието на български блогъри в европейското състезание TH!NK. В третото си издание, блогъри от цял свят ще се концентрират върху развиващия се свят, устойчивото развитие и международното сътрудничество. След първите две издания – за европейските избори и за промените в климата, очакванията за предстоящото са повече от големи.

Откриването ще се проведе идния понеделник и вторник в Брюксел. След това участниците ще имат шест месеца, за да привлекат внимание към темата. Това ще стане като събират информация, правят интервюта, изказват своята позиция и показват кадри от тяхната страна или пътувания. След откриването тук ще може да намерите статиите им.

Този път имаме повече участници – шестима. В рамките на следващите 4 дни ще пиша за това кои са, какво очакват от откриването и какви са плановете им за тези 6 месеца. Ето лицата им с кратко описание:

Иван

Следва икономика в Швеция. Завършил е МИО във Варна.
Може да го намерите в Twitter тук и тук, както и в блога му. Ето тук може да прочетете и интервюто ми с него.

Ивайло

Завършва политически науки от Американския Университет
Може да го намерите във Facebook. Ето тук може да прочетете и интервюто ми с него.

Мартина

Учи Европейски Науки в Хага, Холандия.
Може да я намерите в Twitter.

Георги

Завършва „Дипломация и национална сигурност” във ВТУ. Работи в търновския вестник „Борба”.
Може да го намерите в Twitter и в блога му.

Люси

Учи в ТУ в София. Пише за ArmenGenocide и “Аз чета”. Спечели награда за най-влиятелен блогър в рамките на TH!NK2.
Може да я намерите в Twitter.

Вихър

Докторант по Европеистика в СУ. Също участва активно в TH!NK2.
Може да го намерите в блога му.

Както забелязвате, Люси и Вихър са приети и в новото издание. Те спечелиха това право поради силното си участие в дискусията около промените на климата.

Ето отново и официалния трейлър на състезанието:

Мария Попова е създател и редактор на Brain Pickings, пише за Wired.uk и Good.is, но основно се подвизава в Twitter. Голям почитател е на TED и освен, че е един от основните виновници за TEDxBG (клипове от който ще пусна скоро тук), нейн е и фен-сайта TEDify. Тя е на 26 и до колкото разбирам, от скоро се е преместила да работи в щатите.

Напоследък имам две любими реклами, които не мога да спра да си въртя. Първата я видях за пръв първо по The Voice и е за кроасаните 7 Days. Да си призная дори де знаех, че още ги има. Спомените ми за тях от преди доста години са като за сухи и спаружени. Рекламата обаче е супер яка. Направена е от DDB Sofia. На сайта им може да прочетете как са я направили. Благодаря на Йордан за линка. Ето ги и в Twitter, а това е клипа:

Следващата реклама е на душгел, който никой от нас не е и чувал. Рекламите за него обаче са просто уникално. Пълна пародия са на останалите, където ти казват, че ако не се миеш с техния продукт, кожата ти ще окапе и жените ще те мразят. Направена е обаче супер ефектно и целта й е да привлече вниманието както на мъжете, така и на жените, които така или иначе обикновено пазаруват тези неща. Интервю със създателите може да видите на Twit.tv, където са направили и дисекция на рекламата. Впрочем няма почти никакви специални ефекти – всичко е снимано наведнъж. Репликата в края на рекламата „I’m on a horse“ е станала толкова популярна в момента, че продават вече тениски с нея. Актьорът може да намерите в Twitter, а клипът е тук:

Направиха ми забележка, че от две седмици не съм писал нищо. Ето – пиша. Какво да пиша? За мен ли? Уча и работя. Като срещна някой познат на улицата в Германия и ме пита „Как си?“, точно това казвам. Аз блога така го възприемам – пишеш това, което би си говорил с останалите на маса или в автобуса. Добре де, някои теми се започват чак след 4-тата чашка, но нищо. Примерно не бих седнал от първата приказка да говоря за ГМО и проблемите на бизнеса с ефикасността. Всъщност като се замисля – правя го понякога, но както и да е.

Затова ми е и странно когато ме питат дали пускам платени статии. Даже ме питаха за конкретните ми тарифи. Няма значение кой. Използването на стандартни рекламни техники, „модернизирани“ с новото си име PR, в нета просто не става. Не само не става – не кефи. Не знам дали сте чували за Мария Попова (@brainpicker). Може би не сте, защото пише предимно на английски. Тя беше сред организаторите на TEDxBG и е стряскащо популярен човек в Twitter. Онзи ден говори на арт-конференция в New York и от това, което каза разбрах всъщност какво прави тя и въобще каква е ролята на хора като нея в мрежата. Фактически формулира новия модел на разпръсване на информация. Надявам се да намеря запис, за да ви го покажа.

Та така – блогове, twitter, все по-малко facebook. Сега сякаш всеки има блог. Добре е това и се очакваше. Бербатов и той. Веднага обявиха първата му статия за грешка. Никой не говори обаче за tweet-овете на външния ни министър по време на кризата в Чили. Освен Бедров де. В същото време гледаме сеир на поредния „скандал“ в политиката. Кой ще попитате? Именно! На няколко пъти се възпирах през последните седмици да пиша нещо по темите, защото просто нито една не заслужава внимание. Ето едно предложение – защо на някоя медия не ѝ хрумне да вземе да направи бойкот на тия глупости? Ще стане много забавно – пресконференция при премиера за онова около президента и журналистите изведнъж питат за АЕЦ-а или за нарушеното обещание за ГМО.

Да, знам – нали уж блоговете са за тази цел. Четем блоговете за да видим другата гледна точка и другите новини. Да, но фактически хората търсят и четат това, което им е пред очите. Тръби се за избори – всички за изборите търсят. Става скандал със секретарката на зам. министъра на отпаданите води (като нищо има и такъв) – веднага търсим кой е и какъв е. Тези, които си търсят и през останалото време истинските въпроси и проблеми са обикновено същите, които пишат за тях. Всички, които осъзнават истински какъв е проблемът с ГМО, са активисти по въпроса. По-голямата част от хората обаче, им е писнало от излишна информация и отбират смислените огризки измежду думите по новините.

Ааа, новините – този бастион на демокрацията. Не знам дали го четох някъде или го говорих с някой това, но стана дума, че параноята у българите за скрит смисъл и цели в думите/делата на другите идва от факта, че през комунизма всичко е било изкривявано. Затова сме се научили да се съмняваме и да подозираме. Теория на конспирацията с пълна сила! Защо никой не предполага наличието на елементарна некадърност? Ето вземете медиите – смеем се като правят грешки и ги плюем като видимо пропускат новини. Някой замисля ли се, че е (и) от некадърност? Липсват пари в държавата – да някой явно ги е откраднал (каквото и да значи това вече), но това са един или двама. Останалите 50 по веригата са били достатъчно некадърни, за да го позволят.

Ето това е проблемът според мен – некадърност и липса на ефективност. С кърпене и наливане на пари не става. И реформа да се направи – пак трябва да се обучат всички тези чиновници и „специалисти“ на новото. Проблем било да затваряме болници! – Преди това ги псувахме обаче като убият роднините ни. Буквално. Трябвало да затваряме болници, защото не са некадърни и само харчат пари! – И какво като се хвърлят парите в другите болници? През 2002, когато бяха първите акредитации на здравни заведения, помагах на една пловдивска МБАЛ да си оформи документацията. Такова напасване и мамене не бях виждал. Може би, защото не съм помагал в по-късните години. А трябваше да е различно (И.Б.).

На няколко пъти ми попадна да си говоря с хора от ГЕРБ. Надъхани хора са и им се работи. Гласувах за тях точно защото не са политици. Надявах се, че като си направят сами екипа, няма да се занимават с политика, а само с проблемите. И? Не че искам да ми показват всичко, но какво стана с прозрачността? Някои законопроекти не се публикуват в нета с глупави извинения като „счупена беше дискетата“. И после се приемат същите без никой да разбере. Ако наистина един решава всичко в държавата, дайте да стане ясно и поне да не харчим пари за обаждания по депутати. Аз само казвам, защото при мен сметките са международни. Искахме да хванат престъпниците – погнаха ги. Ние искаме обаче основно реформи и най-вече друго поведение. Айде де!

И така – писах, оправихме държавата и е време да сядам на маса. И утре е ден, и утре ще има нов скандал, та утре ще си говорим и за него.

PS: Впрочем честито на Капитал за новия дизайн на сайта им. Огромно подобрение е, но може и още.

Впрочем това, което не разбирам е защо всичко живо кресна така за концерта на Рамщайн, а почти никой не обърна внимание на факта, че там се ограничава значително достъпа до интернет, свободата на медиите и въобще – свободната реч. Учат се добре от Китай, но с привилегиите да са в Европа и да предлагат евтина работна ръка на три часа път.

В тази връзка, новият албум Rammstein беше забранен от витрините в Германия, поради леко бруталната им обложка. Може да я видите като кликнете на картинката вдясно, но ви предупреждавам, че отчасти имат право. Не, че някой младеж въобще ще си я купи от магазин де – вие кога за последно сте използвали CD? Повечето ще си я купят от iTunes, а други ще си я свалят на торент. Последните впрочем намаляват заради бруталните акции и наказания срещу всеки, който бъде хванат да споделя музика и филми така. Абе луда работа е в Германия – забраняват обложка, а по улиците е позволено да се разхождат чисто голи момичета с рекламна цел. Willkommen in Deutschland!

Както и да е, ето го списъка от времето на СССР. Може и да го пратим на Лукашенко като едно добро идейно начало.

Ще съм ви благодарен, ако оцените добавката в сайта на Wordpress/extend и отбележите дали работи.

Преди година попитах същия въпрос – ще слагате ли българско знаме пред къщата, апартамента или офиса си за националния ни празник? Миналата година аз го направих. Лесно е – купувате си знаме от един от многото търговци и го прикрепяте към прозореца си. А и винаги е добре да има българско знаме в дома. Ако сте по-изобретателни може да закрепите и прът, на който да се развява.

Все говорим, че в България не празнуваме този празник, а го имаме просто за почивен ден. Ето това е един добър начин да се отбележи. В чужбина сънародниците ни дори подготвят тържества по случая – пример за това е Манхайм. Ще се радвам и ако снимате знамето си и го качите във Facebook или Flickr, където съм направил специална група за целта.

Може да ви е интересна и добавката ми за Firefox, която заменя логото на Google с българското по всяко време. Тя също се роди по случай 3-ти март. Подготвил съм и специално мартенско лого.

В стилът на конференцията One Young World, искам да ви представя новия проект на EJC – TH!NK3:Developing World, където ще се говори за устойчиво развитие, глобален диалог, развиващите се страни и целите на ООН, които трябваше светът да осъществи до 2015. 100 блогъри от цял свят ще бъдат избрани да посетят Брюксел на 22-ри и 23-ти Март за началото на конкурса. До края на Август ще пишат статии с примери, идеи и коментари по темата, а целта е да привлекат вниманието на обществеността към проблемите – както по света, така и в собствените им държави. Припомням ви, че миналите две издания предизвикаха небивал интерес. В първата част, където участвах, България беше в топ 5 по посещения, а в TH!NK2 пък, Люси спечели награда за най-голям принос сред останалите блогъри.

Ако сте блогър и владеете добре английски, непременно се регистрирайте. Крайният срок е 28 февруари. Няма значение дали до сега сте писали на този език – важното е да се интересувате от темата и да имате желание. На конкурса ще има съветници, които ще ви помагат. Погледнете и невероятния пропорционален клип, както и останалите статии за инициативата TH!NK в този блог.

За манджата:

6-7 картофа

2 глави лук

2 моркова

1 чушка

доматен сос или от консерва

За маринованото месо:

Като начало слагате по две супени лъжици мед и горчица в купичка и ги разреждате с 250 мл. вряла вода (за да се разтвори по-лесно меда). Бъркате добре, за да стане що-годе еднородна смес. Нормално е горчицата да остане малко на бучки. После измивате добре телешките хапки и ги слагате в по-голям съд. Взимате една не-генномодифицирана ябълка, нарязвате я на 4, изяждате едното парче и настъргвате останалото върху месото с онази част на рендето, която никога не използвате – дето прилича на дребни шипове. Те имат за цел да източат сока. След това изсипвате сместа мед/горчица и добавяте още малко топла вода, ако не покрива месото изцяло. Разбърквате добре и оставяте настрана.

Нарязвате на едро не-генномодифицираните моркови и лук ( ) и ги задушавате*. След като почти са готови добавяте чушката. Внимавайте да не загорите лука като мен. През това време може да обелите и нарежете картофите. Добавяте всичко в гърнето. След това сложете малко доматен сос или домати от консерва, шипка сол, сушен магданоз, чубрица, черен пипер и повечко червен (или както вие ги предпочитате). Не добавяйте олио – това от задушаването стига.

През това време маринатата трябва да си е свършила работата – трябват й между 20 и 30 мин. Изплакнете с топла вода месото. След това изплакнете добре всяка хапка, за да махнете настърганите ябълки и горчицата. Изцедете добре месото и го задушете леко и него. Ще забележите, че влакната по повърхността му са се разделили леко – това е целта. Аз обичам в началото на задушаването да добавя малко бял и черен пипер, за да поеме месото подправките преди да влезе във водата.

Като задушите месото, добавете го в гърнето и добавете вряла вода. Количеството зависи от това колко гъста искате манджата. Не притопляйте печката! Знам, че спестява време, но също така и хаби доста ток. Ако искате да спестите време, използвайте подгряния от задушаването котлон да загреете водата предварително. По-добре е дори да използвате електрическа кана – много по-ефективно е от това да слагате студена вода в печката. Като видите, че манджата е почти готова, изключвайте печката, за да се използва остатъчната топлина. Не знам точно колко отнема да се сготви, а и зависи от печката ви. Пробвайте – ако картофите са готови, значи и месото ще е.

Сервира се с желание и с червено вино. Препоръчвам марвуд, но ако нямате и сте в Германия – La Torraccia от Penny е добър вариант.

Оригиналната рецепта на маринатата е мед, горчица и лимон. Тъй като нямах лимон, реших, че сока на ябълките е достатъчно киселинен – все пак правят оцет от него. Може да пробвате и мед с чесън. Въобще експериментиране му е мамата.

Вижте всички снимки на тази и други рецепти във Flickr.

* Ако се чудите какво е задушаване, а никога не ви го обясняват в рецептите, въобще не означава, че трябва да душите морковите Трябва просто леко да ги запържите на бавен огън под похлупак без изцяло да са запържени. Трябва леко да омекнат. Ако задушавате повече зеленчуци, трябва да помните, че на някой им трябва повече от други. Реда на слагане е следния: моркови и лук, гъби, картофи, чушки и зелен боб, червен боб.

Какво се случи на One Young World? Трудно ми е да го опиша. С цялата си увереност мога да твърдя, че това е едно от малкото единични събития, които са ми повлияли толкова. Всичките ми предположения какво ще се случи там, какво трябва аз да правя и каква е целта му бяха меко казано погрешни.

Кратката версия е, че получих вдъхновение от стотици млади активни хора от цял свят, които успяха тотално да разбият предствите ми за другите култури и начин на мислене, като в същото време намерих уникална платформа за осъществяване на бъдещи проекти и намиране на контакти. Това беше кратката. Дългата започва така…

Пристигайки в Лондон, аз бях посрещнат от една добре смазана организация. Всичко си беше на мястото и имаше резервни варианти за неизбежните проблеми. Отведоха ме в хотела, където за пръв път се срещнах с другите делегати. През следващите три дни разговаряхме за всичко – от здравеопазване, през културни различия до социални мрежи и гражданска активност. Над 700 делегата от 108 държави и още 100 гости, съветници и лектори бяха събрани в огромна зала и общуваха. Нямаше възръст, статус, националност или религия. Това ме впечатли много – колко естествено се получи всичко.

Мисля си, че точно за това имаше огромна нужда. Едно момче от Израел ми каза, че е имал възможност за пръв път в живота си да се запознае с хора от Саудитска Арабия, където е забранено за евреи. После същия излезе на сцената и с палестинско момиче разказаха как са срещнали по 250 семейства от двете страни на ивицата Газа, за да се запознаят и говорят за мир, независимо, че са загубили роднина от ръката на другия.

Такива уникални примери за младежка инициативност видях много – от Замбия, Австралия, Чили, Китай, Малайзия и т.н. Всъщност оказва се, че политическата обстановка в България преди 10 години не се е различавала много от тази в Малайзия сега. Запознах се с буквално стотици делегати с всякакъв опит и интереси. Това, което ни обединяваше беше огромното желание да правим нещо. В един момент просто се отказах да се опитвам да запомня имената и лицата на всички. Разсмя ме групата от Китай, от която като казах, че съм от България, възкликнаха „А, вие имате рози и прекрасни жени“. Разплака ме минути след това делегатката от Замбия, която работи в бежанските лагери и ми разказа много подробно какво реално се случва там.

Формата на конференцията включваше 7 основни теми. За всяка от тях имаше между 3 и 6 съветници, които ни вдъхновяваха и ни напътстваха. Те включваха хора като Десмонд Туту, Мартин Дейвидсън, Оскар Моралез, Алехандро Толедо и прочие. Въз основа на допитване преди конференцията бяха оформени 7 начални резолюции. Основната работа обаче се свърши от самите делегати, които говориха за постиженията си на 20 и нещо, вдъхновяваха публиката и предлагаха изменения на резолюцията. Следваха въпроси, изказвания на публиката и гласуване на резолюциите. Чухме уникални истории от момичето, което е нахранило милиони с простата идея за продажба на торбички, до делегата от Хаити, който не само, че е оцелял след земетресението, но е успял сам да събере средствата, за да участва.

Най-голям ефект за мен имаха обаче разговорите с другите делегати. От тях се родиха и много идеи за това какво да направим реално след конференцията, вместо думите ни да висят във въздуха. Мисля, че това е основния скептицизъм към One Young World – че е котел от идеализъм без реален резултат. Още в началото на първият ден се организирахме в групи и започнахме да разменяме и усъвършенстваме идеите си. Тъй като всички бяхме online, за минути се направиха специални групи във фейса, linkedin и локални социални мрежи. В официалния сайт на One Young World пък ще има специална секция за посланици, каквито стават делегатите след края на конференцията. Сега тече поток от идеи, от които всеки ще може да избере по няколко и да участва. Една такава е създаването на министерство за идеи. В Исландия, която практически фалира, са създали едно такова с цел да събира идеи от обществото как да се възстанови държавата. Резултатите на месно ниво са били прекрасни. Този модел може да бъде приложен на широк мащаб.

One Young World обаче е и марка. Организаторите на събитието всъщност работят в PR агенция и ще направят всичко възможно тази марка да бъде чута и да носи тежест. Широкото медийно отразяване помогна много на това. Като посланици, ние ще имаме това име зад гърба си, тяхната подкрепа и достъп до контактите и знанията им. Съветниците, които участваха в събитието също ще ни помагат по подобен начин, когато имаме нужда. Въобще конференцията сама по себе си не е успех и реален резултат, но също както кариерийните форуми, това е едно много добро начало и база за напредък.

Най-странното нещо от цялото преживяване обаче беше завръщането към ежедневните задължения след това. Това е заради краткия период между големите глобални идеи и дребните досадни неща. Не се съмнявам, че много ще ни нарекат мечтатели и твърде млади за да направим каквото и да е било. Хората, които срещнах там оборват това твърдение, защото са повявали в себе си. Дори и най-малкото нещо, което направиш в полза на другите може да има огромен ефект. Сигурен съм, че за много от нас OYW не е било просто разходка, а вдъхновение и тласък към действие.

Догодина ще има отново OYW събиране и най-вероятно ще е през Септември. Ще гледам отрано да разпространя информацията, за да се намерят достатъчно спонсори за всички желаещи. Не забравяйте – трябва да сте под 25, да искате да помогнете на околните и да сте направили нещо в тази насока. Ще работя и за докарване на делегати и от Сърбия, Македония, Румъния и Албания, които не бяха представени този път. Препоръчвам ви да погледнете цялото генерирано съдържание в Twitter, Facebook, Flickr, Youtube и из новинарските сайтове. Най-вече ви препоръчвам клипа-обобщение на конференцията с акценти от последните три дни.

Сега си събирам багажа за Лондон за конференцията OneYoungWorld. Утре сутринта в 7:30 отлитам и до 9 сутринта трябва да съм в хотела. По план на обяд трябва да се съберем и да обиколи Лондон. Към 18:30 (британско време) ще е откриването с официална церемония и речи на участващите организации. Във вторник и сряда ще са пленарните обсъждания, гласувания и допълнителни панели. В четвъртък се връщам в Германия.

За мое съжаление темите, които исках да засегна, не са включени изцяло. Особено тази за трафика на хора и насилствения труд. Във вторник ще обсъждаме „Околната среда и защитата й“, „Диалога между религиите“ и „Ролята на глобалния бизнес“. В сряда темите са „Силата за промяна на медиите“, „Глобалното здраве“, „Политика за позитивно бъдеще“ и „Нека света да каже“. Последната пленарна среща ще се излъчва на живо по световните медии и ще отрази цялото генерирано съдържание в интернет около събитието – от делегати и зрители. Между обсъжданията ще има почивки за networking и кратки семинари. Аз например по всяка вероятност ще участвам в разговор по въпросите на личното достойнство в контекста на междукултурния диалог с принца на Норвегия и още 4-5 делегата. Точно там ще дам примери и с насилствения труд, където хората позволяват да се стъпчат правата и достойнството им поради липса на информация, избор и защита от страна на организациите. Други делегати пък ще говорят на самите пленарни обсъждания или ще задават въпроси. В рамките на събитието ще гласуваме декларация генерирана от всички дискусии и мнения, която ще бъде разпространена из световните организации и срещите на върха.

Цялата конференция може да следите на живо по няколко канала. Първо, видео от срещите ще се излъчва на живо на страницата на OneYoungWorld. Клипове ще бъдат качвани в YouTube, а снимки – във Flickr. Пак във YouTube ще намерите и мнения на делегатите по различни въпроси около конференцията, а медиите могат да намерят подробна информация за делегатите и темите на специалната страница тук. Естествено най-бързо ще се получава информация в Twitter и във Facebook. В Twitter следете моя акаунт, където ще пиша редовно какво се случва и таговете #oneyoungworld и #oyw.

Ще се опитам да опиша впечатленията си по време на конференцията, но не мога да обещая. В четвъртък обаче определено ще пиша, за да ви дам поглед над това как се организира такова нещо, какво е значението му, каква полза имаме ние от него и какво можем да научим. Пожелайте ми късмет. Ще се радвам да чуя какво вие искате да знаете за конференцията.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (до 4 мейла на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

В крайна сметка какво научих аз като зрител от това предаване:

Цялостното ми впечатление от дебата беше, че защитниците на промените в закона бяха изключително притеснени от въпросите. Това особено важеше за Снежана Благоева и Калин Илиев, които от средата нататък просто не отговаряха на преките въпроси, а шикалкавеха по общи теми. Въобще не стана ясно защо и сега се допуска сеене на ГМ култури и защо при неспазване дори на процедурите за внасяне на закони, ние трябва да им вярваме на тази за одобрение на ГМО-та.

В крайна сметка основния им аргумент остана, че това се прави за да се избегне наказание от Комисията, а практическото отпадане на ограниченията е било страничен ефект. Не знам за вас, но това ми напомня на закона за митингите и шествията, където по същия начин пробутаха и неопределена зона около държавните институции, където не може да се протестира.

Какво излиза – че за недоволните граждани ще се увеличават отстоянията, за да се защитят политиците, а за агро-компаниите ще се намалят независимо от вредата на околната среда. На мен лично едно дърво ми е много по-ценно от един депутат и ако трябва да предпочета дали едното да залинее или другият да бъде набит, бих предпочел второто.

Допълнение: 04. февруари 2010

Ето и записа на диспута. Благодаря на Кирил Кирилов за линка.

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

1. Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

Важно е обаче да се знае как трябва да се предпазим. Когато вървите по улицата не казвате на всеки срещнат от къде сте, как е телефона ви и не показвате пиянски снимки от студентските години, нали? Facebook е нещо подобно – улица, на която всеки може да види всичко за всеки. Това е големия му плюс и големия му недостатък. Следвайки обаче следващите 10+1 прости инструкции, вие ще може да се защитите от набези и навлеци без да загубите от плюсовете на мрежата.

1. Как да не пишат на стената ми?
2. Как да не виждат, че сме скъсали?
3. Как да не ме тагват на снимки?
4. Кой може да вижда албумите ми?
5. Как да скрия личните си данни?
6. Какво могат приятелите ми да издадат за мен?
7. Как може да не ме намират във Facebook?
8. Защо да не споделяме информация с приложения?
9. Как да не пишат някакви програми на стената ми?
10. Общи съвети и полезни навици

0. Език на страницата и общи настройки

Започваме със смяна на езика. Това не е точно правило, а по-скоро уточнение. Може би не знаете, но като превъртите страницата на Facebook надолу, ще откриете най-накрая вляво бутон за смяна на езика. Може да го смените по всяко време, като аз съм оставил моя на Български. Всички примери от сега нататък ще са на родния ни език. Ако предпочитате да ви остане фейса на английски, може временно да смените езика, докато следвате тези инструкции.

Ето как изглежда смяната на езика

Горе се намира бутона за настройки, а най-отдолу – този за езиците

Менюто за даване на права

Всички настройки ще откриете в бутона „Настройки„, който е горе в дясно до „Търсене„. До повечето типове информация, която може да споделите – дата на раждане, снимки, публикации, право за коментиране и прочие, има бутон за права. Като го натиснете излиза избора, който виждате вдясно. С него може да дадете права на всички, приятели и мрежи, приятели на приятели и само вашите приятели. Възможно е също така да изберете отделни групи, които да упълномощите. Повече за групите прочетете в точка 10.

1. Как да не пишат на стената ми?

Не ви ли писна от Farmville?

Това е най-големият проблем във Facebook. Дори да добавяме само близките си приятели, все някои от тях ще се окаже без работа и ще започне да пуска глупости на стената ви. В повечето случаи това не е нарочно – достатъчно е да направи някой тест, да провери резултата си и той автоматично ще изпрати спам съобщения на всичките му приятели.

За да спрете изцяло това някой да ви публикува нещо на стената, трябва да отидете в „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“. Там има списък с опции като на третия ред от долу нагоре има тикче, което се казва „Позволяване на приятели да пишат на моята Стена“. Изключвате го и всичко ще е наред. Последната опция пък в за „Коментари на публикации“ или кой може да коментира на публикациите (връзки, клипове, съобщения) в профила ви. Това е полезно, ако има хора, които ви притесняват. Преди нея е „Коментари от приятели„, където може да скриете частни дискусии от останалия свят.

2. Как да не виждат, че сме скъсали?

На някои хора просто не искаш да им чуеш мнението.

Тук обобщавам друг често срещан проблем. Когато стане промяна на статуса на връзката (примерно от „сложно е“ в необвързан или обратното) последват доста коментари, някои от които неприятни. Докато в известен смисъл защитата на тази информация ви носи комфорт, скриването на семейното положение и връзки може да спести главоболия на роднините ви. Всъщност възможността за указване на роднинска връзка между членове на Facebook е малко известна и може да се направи от настройките на профила.

За да скриете тази лична информация, отидете отново на „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“. Там потърсете „Семейство и връзка“ и дайте съответните права на хората или групите, които искате да ги виждат.

3. Как да не ме тагват на снимки?

Не искаш това в резюмето си, нали?

Неприятно е ваши познати да качват излагащи ви снимки, но за жалост не можете са ги спрете (освен, ако лично не отидете до тях с бухалка). Това, което може да направите е да забраните да се вижда на кои снимки сте тагнати. Отворете „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“ и намерете „Мои снимки и видео„. Там може да ограничите кой може да вижда снимките, на които сте тагнати. Препоръчвам да са само близки приятели (със списък).

4. Кой може да вижда албумите ми?

Май не е за всички

Подобно на тагнатите снимки, има вероятност да не искате всички да виждат албумите от отпуските или баровете. За целта може да ограничите достъпа до всеки отделен албум. Това става по същия начин, както и всички останали настройки – избирате от падащото меню за достъп всички, приятели или списък, който се изготвили. Тези настройки може да зададете при създаване на албума. След това ще ги намерите на „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“ -> „Фотоалбуми“, където може лесно да определите достъпа до всичките си албуми на една страница.

5. Как да скрия личните си данни?

Както ви казах по-рано, личните данни са важно нещо и все по-често се използват за дребни измами и дори кражба на самоличност. От друга страна е полезно да споделяте неща като контакти с приятелите си, в случай че ги забравят. На мен ми се е случвало често. Затова може да ограничите достъпа до тази информация от „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Информация за профила“, където в началото ще намерите няколко настройки за скриване на рожден ден, интереси, място на раждане и т.н. От „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Данни за контакт“ пък може да скриете адреса, телефона и мейлите си.

6. Какво могат приятелите ми да издадат за мен?

Малко известен факт е, че приятелите ви всъщност могат да издават информация за вас неволно. Дори да ограничите достъпа на всичко само до приятелите си, ако някой от тях използва някой от онези тестове „колко си приличате“, той реално дава достъп на приложението не само до своите данни и история, но и до тези на всички свои приятели. За да спрете това, отидете на „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Приложения и Уебсайтове“ -> „Какво могат да споделят вашите приятели за вас“ и отбележете видовете информация, до които трети лица ще имат достъп през приятелите ви. Аз съм отбелязал сайта си и образование/работа.

7. Как може да не ме намират във Facebook?

Хайде поне да не е заради фейса.

Представете си, че започвате нова работа и колегите ви веднага започнат да ви търсят в интернет и намират снимките, приятелите, данните и статиите, които харесвате. Това е само един от примерите защо може да не искате да ви намират в Google или дори във вътрешната търсачка на Facebook. Може да го направите от „Настройки“ -> „Настройки за поверителност“ -> „Търсене“. Там има отметка за външни търсачки (Google, Yahoo, Bing и прочие) и познатия ни панел за даване на права за това кой може да ви намира във вътрешната. Препоръчвам ви да дадете това право на приятелите си, защото и други като мен намират търсенето във фейса за по-бързо отваряне на страници на познати.

8. Защо да не споделяме информация с приложения?

Във Facebook има много тестчета, игри, късметчета и т.н. Всички те са приложения, които изискват достъп до личните ви данни. Често това става точно преди да си видите „резултата“ и е изискване. Още по често данните, които искат нямат нищо общо с нуждите на приложението. Има сериозни съмнения, че някои от тях събират тази информация и я препращат на трети лица. За да се защитите, забранете достъпа им до информацията си. Това става от „Настройки“ -> „Настройки на приложенията“. Там ще откриете падащ списък с различни филтри за приложения като „Последно използвани“ и „Имащи достъп“.

Може да ви отнеме известно време да махнете достъпа на всички приложения, които сте добавили, но си струва. За да махнете изцяло приложението, натиснете хикса в края на реда ми. На някой от тях няма „Х“, защото те са системни приложения, като снимки, бележки, събития и прочие. Минете през всички филтри от падащия списък и махнете всичко, което не ви трябва или не знаете какво е.

9. Как да не пишат някакви програми на стената ми?

В един момент ни писва, но как да го махнем?

Отделям това като точка, защото е често задаван въпрос. Най-често, ваши приятели са дали достъп на някое приложение (примерно хороскоп) до стената ви. Може да го спрете като им забраните на самите тях да пишат (Точка 1.), да забраните на приложението да пише (Точка или да забраните самото приложение. Последното става като натиснете на заглавието на новината на стената си, после на отворената страница намерите името на приложението и натиснете на него. Тогава трябва да ви се отвори страницата на самото приложение, където по принцип има фенове, коментари и информация. Там вие ще търсите „блокирай приложението“, което се намира горе вляво точно под името.

10. Общи съвети и полезни навици

Първо искам да ви посъветвам да създавате списъци с приятели. Това става от страницата ви с приятели, като на реда на всеки може да изберете в кой списък може да го добавите. Пак там може да създавате нови списъци. Това е полезно не само, защото може да давате индивидуални права на списъците (групи от приятели), но и да следите какво са писали. На началната ви страница отляво има списъци от типа „Новини“, „Снимки“, „Промени в статуса“ и прочие. Натиснете на „Още“ и ще ви се появят всички списъци, които се направили. Тогава ще може да ги размествате с просто изтегляне с мишката на името по-нагоре. Всичко, което оставите над двойната черта ще се вижда всеки път като влезете. Натискайки на този списък ще виждате статуса, снимките и статиите само на определени хора. Това е много полезно, ако сте сравнително активни във фейса и имате няколко стотин добавени познати.

Друг съвет е да не давате права на тестчета и приложения. Често това не е нужно и има малък линк „Пропусни“. Използвайте го. В доста случаи това, че не сте обърнали внимание и сте натиснали „Позволи“ е подразнило поне петима от познатите ви. На мен ми се налагаше да трия тъпи коментари от стената си всеки ден докато сам не използвах гореизброените настройки.

Ако искате да ограничите достъп до някаква информация до минимум, защо просто не я махнете? Интересите ви за книги и филми най-вероятно вече са известни на приятелите ви. Аз примерно въвеждам само информацията, която искам да бъде намерена, като контактите си съм дал само за приятели. Не махайте изцяло стената си, защото иначе профилът ви във Facebook няма смисъл. Вместо това ограничете много писането на нея (Точка 1) и пускайте новини, които самите вие искате другите да видят.

Подобни съвети за Skype може да намерите тук. Ако имате още идеи и съвети, ще се радвам да ги споделите в коментарите. Най-добрите от тях ще ги добавя в края на тази статия. Ако пък имате въпроси относно горните, не се притеснявайте да попитате – сигурен съм, че или аз, или някой друг ще ви отговори. А ако пък минавате през Пловдив, може да погледнете тази идея – FacebookCafe край ПУ-то.

Skype Administrator: Здравейте уважаеми потребители на Skype,
поради изключително големия брой абонати в Skype, вече наброяващи 800 милиона, нашият сървър изпитва сериозни затруднения. Сега стартирахме кампания за изтриване на неизползваемите скайп акаунти. Изпратете това съобщение до поне 15 от абонатите си, които са на линия, за да ни покажете, че сте активен потребител на Skype. Aко не го направите до 2 дни вие ще бъдете определен като неактивен Скайп потребител и вашият акаунт ще бъде замразен за неопределен период от време.
За повече информация: http://alaw.hit.bg
Екипът на Skype за България

Посоченият сайт вече не съществува. Предполагам, че е паднал заради натоварването или оплакване към Hit.bg. Ако в бъдеще получите подобни съобщения, следващите следните прости правила:

1. Skype екипът никога не се свързва с вас по Skype. Затова не обръщайте внимание на подобни „официални съобщения“.
2. Skype мрежата никога няма да бъде спряна, без преди това всички медии да гръмнат по въпроса.
3. Многото потребители са само от полза на Skype, защото повишават аудиторията им за реклама без да натоварват сървърите им.
4. Независимо дали става дума за Skype или някоя друга услуга, която използвате, не давайте лични данни по какъвто и да е начин. Ако наистина ви се обажда служител, то той вече ще знае тези данни.
5. Не препращайте подобни съобщения на приятелите си. Така само внасяте паника или ги дразните. Ако наистина има подобно неща, колкото и невероятно да е това, то екипа ще се свържа по мейла с всички.

Допълнение 28. януари

Ето за какъв нов спам съобщи SnY:

„Поради финансовата криза Skype става платен. Пратете това съобщение на 15 от вашите абонати, за да получите разрешение за едногодишно безплатно ползване.
Екипът на Skype.“

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ‘90 година при действието на конституцията от ‘81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ‘09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ‘67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ‘73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ‘71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

По време на европейските избори, много от кандидатите, които интервюирах, изразиха желание да направят собствени блогове. Целта на тази стъпка е по-ефективна и директна връзка с обществеността. Някои от тях има вече такива сайтове, но тук ще се съсредоточим на два специални – тези на българските министри Дянков и Младенов.

Николай Младенов

Новия блог на вече бившия министър на отбраната и настоящ външен министър замества стария му в blog.bg. Там той прехвърля постепенно някои стари статии още от преди създаването на кабинета. В блога си той дава линкове към новини, размисли върху военната ни политика и поздрави за различни празници. Може да го намерите и в Twitter, където също пуска кратка информация. Във Facebook обаче е по-активен. Преди време дори пусна снимки от телефона си на посещението му с Борисов на италиански кораб във Варна. Интересен факт е, че блогът е създаден и поддържан от самия него. Същото важи за останалите му акаунти.

Симеон Дянков

Макар и нов – на само една седмица, в блога на финансовия ни министър има вече две статии. Те включват интервюта, анализи и новини за посещенията на министъра. Може да го намерите и в Twitter, Facebook, YouTube и Flickr, където има все още малко активност. Надявам се обаче тя да се засили с времето и интереса към блога. Макар, че няма формуляр за директна връзка, там може да намерите такъв за сигнали за корупция, които министъра директно ще получи.

Защо тези блогове са важни?

Първата реакция на интернет обществото съвсем естествено е, че сайтовете не се списват от самите министри, а от асистентите им или PR екипа. Сред тези два „лоши“ варианта са доста различни – ако блогът се списва от PR екипа на кабинета, то това би било доста прозрачно. В случая с блога на Дянков тепърва ще разберем кой всъщност пише. Ако обаче там се пише от асистентите му и те отговарят във Facebook и Twitter, от това въобще не е лош вариант. Те са хората, които имат най-добра връзка с него и имат информация от първа ръка. Така тя излиза от министерството не само нефилтрирана, но и без да бъде изкривена от тактиките на PR екипа и монотонния глас на говорителите.

Друг важен аспект на интернет активността на министрите е реакциите им в социалните мрежи. Евро-блогърът Jon Worth преди малко коментира, че евро-депутата Alex Alvaro се държи в Twitter като типичен политик – съобщава и не отговаря на другите. Подобно нещо се наблюдава и в блоговете на много политици – използват се като сайтове за новини. Така се изпуска същността на този начин на комуникация – да влезеш в директен контакт с обществото, с хора, които иначе не бил срещнал и с мнение и идеи, които не би чул. В този смисъл Дяков отново трябва да вземе пример от Младенов. По-голямата активност би им помогнала да засенчат популярността на фалшиви акаунти като @diankov, @boiko и @tsetska.

Как би изблеждал Министерски съвет, ако повече хора туитваха.

Не на последно място, тези блогове са пример за подражание към другите членове на кабинета. В сайта на Дяков има дори анкета дали одобряваме идеята министрите да имат свои блогове. 60 от 200 гласували са казали, че са съгласни, ако има реална дискусия. Единствения възможен отрицателен отговор там е, че това е чист популизъм. Един друг такъв би бил, че ако министрите списват своите собствени блогове, те ще прекарват много време в интернет, а не вършейки задълженията си. Макар и това да е коректен аргумент и наистина един блог да отнема много време, аз смятам, че тази директна връзка с хората би им дала повече идеи и би възстановила връзката с реалността, която властта неминуемо отслабва.

А ако пък смятате, че тези неща са загуба на време, замислете се над факта, че вчера в Twitter научихме за оттеглянето на Желева още преди която и да е медия да разбере за това. Половин час по-късно, Капитал цитира това съобщение. По същия начин се коментират множество случващи се събития в реално време и се споделя информация. Политиците могат само са спечелят, ако са част от този процес.