Първият конкурс започна преди три седмици и се фокусира върху лицето на югоизточна Европа. Целта е да се съберат най-добрите снимки, които представят потенциалните нови членове на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Турция, Хърватска или Черна гора. Може да участват граждани на ЕС, както и на посочените страни. Представят се до три фотографии за всяка държава.

Снимките може да са от категориите: арт, танц и театър, филм, гастрономия, литература, музика и спорт. От категориите и условията на конкурса става ясна целта му – да представи другото лице на региона ни. Не измъчените пенсионери, бунтуващите се младежи, пищните вили на мафията и контраста им с бедността на циганите, а културата, храната и това, което формира идентичността ни. Мисля, че разбирам философията им – за може европейската общественост дори да се замисли да приеме новите членки, те трябва първо да видят другото им лице – отвъд новините и статистиката. В случая на България и Румъния това не се случи и последвалият голям интерес към „новите съседи“ генерира доста прибързани заключения и „сензационни“ репортажи.

Ако искате да се включите, може да го направите на официалната страница на конкурса до 20. Януари 2010. Наградите включват фотографска техника за няколко хиляди евро, фото-изложби и пътувания из Европа. Ако имате въпроси, напишете коментар отдолу и ще ви изпратя контакта на организаторите на конкурса. Впрочем те предлагат и възможност за размяна на банери на всички, които искат да рекламират тази инициатива на техния сайт.

Вторият конкурс се провежда от Европейската комисия и крайния му срок е 30. Ноември (още три седмици). Целта му е да открие най-добрия плакат за Деня на Европа (9-ти Май). Освен 2000-те евро награда, работата на победителя не само, че ще бъде преведена на 27 езика и ще краси сайта на Комисията, но и ще бъде видяна от десетки милиони из цяла Европа.

Всички подадени предложения ще бъдат оценени от жури и сведени до 12 финалисти. После те ще бъдат обявени на сайта на комисията за гласуване и обществеността ще реши кой е най-добър. Имате предостатъчно време за да вземете участие, ако графичния дизайн е в кръвта ви.

Ето и двете статии на Дневник за конкурсите тук и тук.

Горе виждате наградата ми от БГ Сайт. Преди няколко часа спечелих статуетка и грамота от журито в категория „Личен блог/сайт“. Останалите печеливши може да намерите тук. ПИБ взе награда в „Банки и финанси“; Клиент.БГ – в „Кауза, събитие, общност“; Bloody взе наградата на публиката за блог; Дребчо взе две – за „Образование и наука“ и „Онлайн информационни услуги“; НАП взе наградата на журито и на публиката в „Публична администрация и НПО“, също както и Moetodete.bg , но в „Социални мрежи“. Най-вече трябва да се спомене специалните награди за Бого Шопов и българската Wikipedia за цялостни заслуги в българската мрежа.

Ще излъжа, ако кажа, че отчасти не очаквах да получа награда. Гледах да не мисля за това, за да не урочасам нещата. Всъщност мислех, че ще взема тази на публиката, а не на журито, но по-добре така, защото имам и статуетка . Все пак едно е да искаш нещо, друго е да мислиш, че имаш шанс, трето е да очакваш да стане и съвсем друго е то да стане. Развълнувах се. За всеки случай си бях приготвил реч и я забравих. Казах каквото ми дойде в движение. Като споменах после на няколко човека, че ми е още шашнато, те ме гледаха странно. Казаха ми, че за тях е било естествено да спечеля, но за мен не беше така. Сигурно са си мислили, че се превъзнасям. Оказа се, че доста от хората, които ме четат, са на награждаването и всички ме поздравиха. Имайки в предвид, че това е първия път, който се виждам лично с повечето от тях, както и с голяма част от БГ блогърите, разбираемо е защо ми беше объркано в първия момент. Мисля, че търся английската дума „overwhelming“. Всичко беше прекрасно просто.

Събитието мина супер и беше добре организирано. Единствено залата беше претъпкана, но аз не го усетих реално, защото пристигнах доста рано. Другия път обещаха, че ще вземат по-голяма зала. За жалост не успях да опитам виното и сандвичите на коктейла, защото все си говорех с някой и не стигнах до тях. Следващия път ще си наваксам.

Още снимки ще кача в Четвъртък. Жустин вече е качила няколко във фейса. Клипове от преди награждаването може да намерите в YouTube.

Аз всъщност каквото исках да постигна на този конкурс, го направих – журито, което е съставено все от имена от българската уеб индустрия, както и още няколко хиляди души, видяха сайта ми, какво правя и какво мога. От там нататък всичко е бонус. Бонус ще са семинарите утре, които се очертават като доста интересни. Бонус ще са срещите и разговорите с останалите участници. Бонус е и факта, че показах нагледно как компаниите и блогърите в България могат да си говорят. Доста се изписа в последни дни за социалния PR и какво мислят блогърите, журналистите и бизнеса за него.

Ще видим какво ще стане довечера. Стискайте палци и гледайте на живо тук.

Когато се върнах вкъщи погледнах статистиката на Google за грипната обстановка в различните държави. Ето графиките за България и Германия:

България

Германия

Обстановката в щатите може да видите тук. Тъмната линия обозначава данните от тази година, а по-светлите линии са предишните грипни сезони. На графиките е видно, че в България ситуацията е сериозна и има повече глип, отколкото в други години. В Германия от друга страна няма голяма разлика.

Една съществена подробност в статистиката на Google е, че тя се основава на ключовите думи, които хората търсят, а не данните на здравното министерство. Фактически тези линии не показват колко реално заболели от грип (нов и стар) има в България, а колко хората са паникьосани по въпроса. По същия начин търсенето на лекарства не показва дали хората са болни, а колко превантивни мерки искат да предприемат. Така масово се купуват ненужни лекарства и от това естествено печелят фармацевтичните компании, но не само.

Медиите като катализатор

Родните ни медии определено помагат на паниката. Това е като манна небесна за тях, защото всеки грипен сезон някой се опитва да изкара епидемия от някъде. Е сега им е паднало. Макар броят на заразените да не е по-голям от друг път, телевизионния екран се чувства задължен да проследи всеки заболял от дома, през ежедневието му та чак до болницата. Това е новина, новината е стока и този път тя се продава добре. Естествено цитират се успокоенията на министри и експерти, но пулсиращия надпис „Вирус мутант“ връща вниманието на публиката към същността на въпроса – че трябва да седят мирно, да се тъпчат с лекарства и да следят новините.

Ползата от всичко това

Както и да го погледнем, ползи от истерията има. Стига хората да разберат, че превантивното взимане на антибиотици е вредно, самото желание да отидат на лекар е добро. Като правило българите предпочитаме да се лекуваме сами – лекарство препоръчано от съседката, греяна ракия, компреси и прочие. На лекар се ходи за болнични. Покрай медийната истерия обаче се забелязва повишаване на прегледите, ваксинациите, а според графиките горе – и информираността на хората. Ако се научим да се преглеждаме редовно и да се пазим, ще решим и много по-сериозни епидемии в България като сърдечните проблеми и рака в ранна форма. В този смисъл свинският грип може да помогне на не малко хора да се запознаят най-накрая с лекаря си и да го посещават по-често.

Какво общо имат прасетата

Реално нищо. Смята се, че AH1N1 е тръгнал от Мексико и бързо след това го наричат „свински грип“. Реално обаче заразените там не са заразили целувайки прасета. Още в първите научните доклади е пишело, че части от вируса са сходни с тези на няколко свински щама, както и с един птичи. Следвайки логиката в името на птичия грип, медиите са решили да припишат и тази инфекция на някое бедно животно. Така се е стигнало до там, че стотици свине са били изгорени заради един грешен прочит.

Фактите зад истерията

Истината е, че човек не може да се зарази от ядене на свинско месо и дори от контакт с заразени свине. Пренася се само между хора, както стандартните вируси. В повечето случаи хората я прекарват леко само с естествените ни защитни механизми. Рядко има смъртни случаи и то при съпътстващи усложнения като сърдечни заболявания, лоша имунна система и т.н. Голяма пречка е и естествената глупост на хората, които са решили, че ще им мине без да се погрижат за себе си. По тези неща обаче AH1N1 не се различава по нищо от досегашните грипове.

Причината учените да се притесняват е, че този вирус не се повлиява от досегашните общи ваксини. Страхуваха се, че ако мутира, може да се стигне лесно до пандемия. Сега вече има достатъчно ваксини, които му действат и паниката е излишна. Това обаче далеч не означава, че не трябва да се внимава през сезона на гриповете, защото те по принцип са си опасни. Трябва да ги хващате в ранна форма, да ходите на прегледи и да се лекувате правилно, защото дори да си мислите, че сте се оправили сами, те могат да оставят скрити увреждания на сърцето, черния дроб и имунната ви система. После ще се чудите откъде ви е дошло.

Завършвам с тази карикатура на Капитал, където също говорят глупостта от тази истерия.

Започвам с това, че организаторите на OneYoungWorld ме избраха за един от българските делегати на световния младежки конгрес. Както писах по-рано, той ще се проведе през февруари в Лондон и ще събере 1500 делегата от цял свят, както и не малко общественици и световни лидери. Гласуването протича във Facebook и за около месец събрах повече от 350 гласа. Искам да благодаря на всички, които ме подкрепиха, защото точно те бяха причината да ме включат в списъка на делегатите.

Едно друго условие за окончателното ми участие е и това да мога да набера спонсори за таксата от 3000 евро. Тя ще покрие пътуването, престоя ми и организацията на събитието. Първа Инвестиционна Банка с готовност ми осигури не малка част от сумата. От OneYoungWorld ще ми помогнат със съвети и контакти за набирането на останалите. Тези дни дори ще получа официално писмо-препоръка от тях, за да се разсеят и последните съмнения относно каузата на конгреса и участието ми. Ако познавате бизнесмени или имате контакти в компании, които биха могли да ми помогнат, ще се радвам ако ме свържете с тях,

В близките седмици ще получа още доста новини по темата и ще пиша редовно за тях. Доколкото разбирам всичко ще бъде отразено от над 40 световни медии и ще се излъчва на живо в интернет и по BBC. За това обаче по-късно.

Втората новина е, че България Ер ме спонсорираха с двупосочен билет от Франкфурт за София, за да мога да присъствам на награждаването и семинарите на БГ Сайт. Въпреки, че преди събитието на 9-ти никой няма представа кой ще спечели, от БГ Ер се съгласиха още преди да станат ясни номинациите. Ще се върна в София в Неделя и после отлетя пак за Франкфурт в Сряда следобед. Това ще е най-краткия ми престой в България – 65 часа. Дори и да не получа нищо в категорията „Личен блог/сайт“, самото участие в конкурса и в семинарите ще ми е от голяма полза.

Ако желаете да ги посетите, семинарите са безплатни, а регистрацията не е задължителна. Ако нямате възможност все пак да присъствате, може да гледате всичко на живо в Кабината.com. Естествено, ще пиша подробно за това как е протекло всичко както тук, така и в Twitter.

Наградата на публиката обаче е съвсем различно нещо и зависи изцяло от вас. Защо смятам, че трябва да ме подкрепите, описах преди месец тук. Може да го направите на страницата за гласуване. Нужно е да използвате истински мейл адрес, защото ще получите линк за потвърждение. БГ Сайт не събира лична информация за цели извън гласуването в рамките на този конкурс и няма да предава данните ви на трети лица. Според статистиката, която Жустин дава в Twitter, до тук са гласували повече от 20000 души.

Някои от статиите й напомнят много на популярните новини във вестниците, но са с подчертан еко характер. Такива са например най-популярните заглавия в цялата инициатива „Зелено порно 3: Еко секс заменя Кама Сутра“ и „Микро прасенца: сладури спестяват енергия„. Тук трябва да се споменат и статиите за online обучението на децата по екология, как звезди катерят Килиманджаро за кауза за чиста вода, енергия от изпражнения от панди, протеста на Greenpeace в Лондон, новости при колите без вредни емисии и още за секса свързан с опазването на природата.

Интересното е, че показва и доста примери и новини от България. Примери за това са статията й за ЕкоБулПак, за боклука в София, за представянето на нова технология за преработка на пластмаса, за първия в България завод за обработка на отпадъци, за родната ни черената книга, за екологично чисто кино, за това, че бюджета беше предаден на флаш химикал, за да се пести хартия, за бързо изчезващата гора на България и за детската книжка за екология със зелената маймунка. Публикувала е и интервю с изпълнителния директор на Земя Завинаги Диана Искрева.

Всички статии на Люси може да намерите в профила й в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри.

Забелязва се, че Вихър е публикувал два вида статии. Първият вид е съобщения и дискусии около решения на ЕС, както и общи позиции засягащи съюза. Започва с решението на Съда на ЕО, с което той разбива отказа на Комисията за национални планове за разпределяне на емисиите и новина за нови изисквания за еко дизайн на продукти свързани с енергия. Писал е и за изказвания на Г20 за промяната в климата, позицията на ЕС за конференцията в Копенхаген, дали ще има комисар за промените в климата, европейския план за действие и проблемите с ЕС финансирането по въпроса. Разисква и въпроси от рода дали ще има въглеродна такса в Европа, нуждата от €50 милиарда за разработки в сферата на енергия с ниски емисии, връзката между нарастващата употреба на петрол и промяната на климата и дали финансирането на развиващите се страни ще е най-големия проблем на преговорите.

Втория тип статии разискват какъв е точно проблема, как може да се реши и какви са проблемите в дискусията и преговорите. Важен момент за това е връзката между климата и миграцията и доклада на ООН по въпроса. В същото време разписва тезата, че ЕС може да е двигател за промяна в тази област

Всички статии на Вихър може да намерите в профила му в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри. Смятам, че може да научим много от тях.

За жалост нямам снимки на междинните стъпки, защото не очаквах рецептата да се получи. По молба на ltinuviel @Twitter я пускам в блога. За нея ви трябват следните неща:

Основни продукти
500 гр. свински хапки
~300 гр. картофи
~200 гр. грах
3-4 моркова
3 глави лук
1/2 консерва домати (или доматен сок)

За маринатата
3 шота твърд алкохол (аз използвах уиски)
3 шота вино (при мен беше бяло)
1 шот оцет или лимонов сок
1-2 лъжички мед
200 мл. вода (гореща)
червен, черен и бял пипер

Рецептата

Смесвате всички съставки за маринатата на едно и ги разбърквате. С водата се разрежда всичко и е хубаво да е гореща, за да се разтвори добре меда. Измивате хапките и ги слагате в сместа като отново разбърквате добре, за да се разпределят равномерно подправките. Ако течността не покрива изцяло месото, прибавете още вода. Твърдия алкохол и лимоновия сок (или оцета) променят структурата на влакната в месото, а виното и меда му придават още аромат и вкус. Оставяте месото в маринатата 30-40 мин. след което изливате течността и ги изплаквате 2-3 пъти за да се измие меда и алкохола. След това ги задушавате в тиган с малко мазнина докато придобият лек кафеникав оттенък.

Междувременно нарязвате лука и морковите на едро, а картофите на дребно. Хубаво е да ги задушите предварително като първо сложите морковите, защото им трябва повече време и после картофите и лука. Може да го направите в тиган, но аз направих друго. Загрях фурната, сложих малко олио е гърнето и ги задуших в него. Става по-бавно, но топлината е друга и съм открил, че вкусът става по-добър. Хубаво е да ги разбърквате пред няколко минути.

Независимо от метода на задушаване, не трябва да потъмнеят, а само да омекнат. След това добавяте месото, грахът, нарязаните домати (или доматен сок) и вода докато се напълни гърнето до два пръста под капака. Добавяте и подправки по вкус. Аз сложих сушен магданоз, чубрица, сол, червен пипер и малко черен. Оставяте го във фурната докато картофите се сварят. Колко време ще отнеме това зависи от фурната ви, затова проверявайте през 10-15 мин.

Резултатът е, че месото става страшно крехко и има леко ухание на вино. Картофите и морковите пък поемат аромата и вкуса на меда и стават леко сладки. Като експеримент се получи въобще много добре

Какво сгреших

Сложих много картофи (500 г.) и така имаше твърде много зеленчуци. Освен това имаше много мазнина докато задушавах зеленчуците в гърнето – 3 супени лъжици стигат. Мислех си, че месото съм го задушил много но се оказа точно както трябва – леко кафеникаво. Лукът не го режете на много ситно, защото ще се разкашка. Не слагайте много сол в началото, защото е трудно да се предвиди кое колко ще пусне или поеме. Накрая добавяйте.

Като пуснете крана за топлата вода се слуват следните неща: датчик в бойлера засича, че тече вода през него и измерва температурата й. Ако тя е по-ниска от зададената температура, горелката се запалва и затопля тялото и водата. Ако след няколко минути водата бъде пусната отново, тази в тръбите ще е вече загрята, също както акумулаторното тяло и няма да има нужда от горелката. Кликнете на вдясно за да видите по-подробна схема.

Подобно е действието при затопляне на парното. Може да се зададе определена температура на водата, която да се поддържа от бойлера постоянно (т.е. водата да се загрява над границата и след като падне под допустимата стойност, отново да се загрее). Същевременно има помпа, която върти водата през радиаторите, за да се отдаде топлината там, В нашия случай имаме контролен модул, който позволява програмиране на желаната температура в стаята, вместо направо тази на водата.

Този тип бойлери имат три големи плюса. Първо, те са страшно икономични от гледна точна на общо ползване на енергия и на това, че често използват природен газ, който е по прицнип евтин. Второ, с модула може да се контролира доста по-точно температурата в стаите в сравнение с останалите методи на отопление. Трето, отоплителната система може да се комбинира с други видове загряване на водата като слънчеви панели. Така през лятото може да не се наложи да използвате въобще газ. Друго предимство е, че може много точно да следите разходите си – нещо невъзможно при централното парно.

Разбира се, тази спестовност идва с някои недостатъци. Основните два са свързани с топлата вода. Тъй като бойлера не пази постоянен резерв от топла вода, когато пуснете чешмата се налага да изчакате няколко секунди докато се затопли. Ако обаче малко преди това отново сте я ползвали или е зима и парното работи, въобще няма да имате това неудобство. Във всеки случай спрях да го забелязвам. Забелязва се също така промени в температурата на топлата вода, която се подава, както и в налягането. Някои модели обаче имат малък резервоар, който действа като буфер и спестява всички тези неудобства.

Нещо интересно при парното пък е, че когато стаята е затоплена, радиаторите остават студени. Това е защото интелигентното програмиране на бойлера загрява водата само, ако има нужда да отдаде топлина към радиаторите. През останалото време просто я върти докато тя затопли статите максимално. Така се използва максимално ефективно топлината на изгорената газ.

Мога да кажа със сигурност, че този тип отопление и топла вода са по-икономични от централното парно или такова с елетричесто. Доказателство за това са сметките, които плащам и огромните изравнителни сметки, които пращат в Германия. Най-вече е важно да се отбележи, че с този тип отопление, може да контролирате изцяло колко харчите, кога ще започне отоплителния сезон, колко ще е температурата в стаите, а разходите могат да бъдат допълнително намалени, ако се добавят слънчеви колектори.

Снимките може да видите и във Flickr.

Аз съм любител на linux и по-специално Ubuntu, но не мога да не похваля Microsoft за Windows 7. Честно казано са направили доста голямо подобрение на WinXP след голямата крачка назад наречена Vista. На лаптопите клас „джобни“, на които им липсва CD, инсталацията обаче не е толкова лесно, колкото някой би си помислил.

На netbook-а реших да сложа какъвто и да е Windows, защото ми трябваше да синхронизирам iPhone-а си, а явно iTunes не работи добре във виртуална машина под linux. Другата причина бе, че интернет камерата ми не тръгваше като хората под Ubuntu 9.04, защото онези от Samsung не са си пуснали драйверите за linux обществото. В Twitter някой спомена, че Win7 е излязъл официално и реших да го пробвам – така и така ще преинсталирам, нищо не пречи да го сменя после с WinXP. Взех копие от нашата университетска мрежа, където Microsoft предоставя безплатни лицензи за студенти (затова всичките ми win машини досега са легални) и тръгнах да търся как да го инсталирам.

Който от вас е виждал netbook, няма начин да не е забелязал, че няма CD. В интерес на истината на мен така или иначе не ми трябва, защото не ползвам CD-а от близо 3 години. Проблемът е, че iso файла, в който свалих инсталацията на Win7 беше предназначен точно за този тип инсталация. Няма проблем помислих си – преди инсталирах Ubuntu на netbook-а с bootable USB благодарение на вградените инструменти. Процесът е просто елементарен и според форумите, същия софтуер работи и с windows инсталации. Да ама не. Имаше проблем с формата на iso файла, с файловата му система, с bootable сектора, с типа USB стик и не на последно място – с boot kernel-а. Четири дни си играх и все не ставаше. Дори питах Огнян Киряков, генералния директор на Майкрософт България, в рамките на някаква инициатива за популяризиране на новия им продукт. Той (или който там отговори от негово име) ме насочи към следните две статии по въпроса. Обясненията там принципно работят, но не на всички windows машини и не за всички USB стикове.

Тогава намерих инструмента WinToFlash на Novicorp. Може да го свалите от тук. С него най-накрая успях да заредя USB инсталацията. Останалото беше лесно и сега ползвам Win7 без проблеми. Имам някои забележки, но предполагам, че всички сме свикнали с недостатъците на Windows. Сложил съм си OpenOffice, Chrome, iTunes, Samba, Skype, Firefox (за тестване), Winamp, TwitterDeck, а тия дни ще тествам дали cygwin-а работи.

Тъй като използвам netbook-а ми с Win7 единствено за качване на музика, за tweet-ване и за писане на текстове и мейли, обяснимо е защо синхронизацията със стационарния ми компютър е важна. На него свалям цялата си музика, обработвам клипове и филми за iPhone-а, подготвям статиите си за публикуване и върша цялата си работа. Затова направих следната конфигурация – когато стационара засече самсунга, свързва (mount през Samba) папката за автоматично добавяне в iTunes на малкия с temp папка на големия компютър, където си събирам музиката и клиповете. В този момент тези файлове започват да се копират през безжичната мрежа. Следващия път като вържа iPhone-а (примерно в трамвая), музиката се зарежда и там. В същото време ми се синхронизира и папката с документи така, че черновите на мейлите, статиите и работните документи се записват и на стационара. Сега тествам и това автоматично да управлявам мишката и клавиатурата на малкия със Synergy още щом го сложа на бюрото.

Съветът ми към Microsoft, ако искат повече хора да използват Win7 на netbook-ове, е да направят автоматичен инсталатор за USB-та. Това, което са направили с Windows е наистина добро и се надявам да остане такова след следващите ъпдейти, но недоверието към новите Microsoft продукти ще им изиграва още дълго лош номер.

А ако пък някой ми каже, че предавам отворения код, ще му кажа само едно – щом е добро за Линус Торвалдс, значи е добро за мен:

Благодаря за снимката на Engadget.

Много добър въпрос. Васи ми го зададе днес. Забавното е, че от известно време не ми се налага да обяснявам какво е това блог. Не, че повечето хора разбират същността на блоговете – по скоро разбират дефиницията, но все още го смятат за загуба на време. Та как да обясня за какво е блога без да повтарям дефиницията?

Как започна всичко? Това съм го разказвал много пъти. През последната година дадох няколко интервюта за дипломни работи и online издания и навсякъде питаха откъде съм започнал. Блогът започва като си направиш акаунт някъде, било то в сайт за блогове или сам си инсталираш блог на сайта и започнеш да пишеш. Аз писах за VBox7. После малко за политика и лека по лека – за всичко. Доста общо нали? Това е идеята – пиша за това, което ми е на ума. С течение на времето осъзнах как обсъждам темите с хората около мен, за да ми се избистрят преди да ги напиша. Паралелно с това си подобрих изказа, макар че все още бъркам граматиката на моменти. Постепенно блогът стана място, където си изписвам мислите. За да можеш да формулираш нещо, то трябва да се е избистрило в мозъка ти и да си наясно с позицията си. Когато не съм наясно, статията не се получава и бързо бивам оборен, от което пък научавам още по темата.

В последно време обаче фокусът на блога ми се измести. Отново пиша за мислите си и нещата около мен, но все повече се концентрирам върху комуникацията. Давам мнение, разпространявам информация, участвам в инициативи и призовавам към действие. Всичко това стана около протестите и изборите тази година и цялата политика, която се изсипа в блогосферата. Когато тя свърши, си дадох за цел да се върна крачка назад, но не се получава съвсем.

Блогът не е нещо там в мрежата, където пускаш текстове и слагаш снимка отстрани. Блогът не е профил в социална мрежа, който подновяваш като се случи нещо. Блогът не е начин на живот, въпреки че за много блогъри е. Ако един блог се отгледа добре, той става виртуалното ти лице пред хората и расте с теб. Съдържанието на един некомерсиален блог се състои не от това, което другите биха харесали, а това, което ти искаш да им кажеш. Хората не сме толкова сложни – ако имаш контакт с даден човек достатъчно дълго време, ще го опознаеш задоволително добре. Блогът в не малко случаи дава тази възможност без директен контакт.

Затова ми е на мен блога – комуникация, опознаване, душевен отдушник, умствен експеримент, професионален профил и ако е дал Бог – нещо, с което да помогна. Покрай блога си се запознах с куп хора, които по друг начин надали бих срещнал. Въпреки, че през последните години се прибирам за едва няколко седмици в България, имам повече контакти от доста хора, които са там. Искрено се надявам те да ми помогнат в започването на кариера през следващата година.

И за да не става твърде сериозно това обяснение – да това тук си е моето пространство. Утре може да пиша за това, че мравките са извънземни и никой не може да ми каже нищо. Може да спрат да ме четат, но за мен това е друг вектор в отношенията. По дефиниция блогърите сме екстровертни егоцентрици и си защитаваме своето до край. Нямам представа как всичко това сработва, а и не съм сигурен, че въобще сработва. Затова отговорът на въпроса „За какво са ви тия блогове?“ се съдържа в самия въпрос – за да можем да разказваме защо ни трябват, кои сме ние и къде отиваме.

Ето версиите на Събина от entelegentno, Луцифер и Говорилня. На мен пък ми се ще да чуя мнението на Иван Бедров, Ангел Кафазов, Нели Огнянова, Longanlon, Жюстин и Бого.

Ето отговорите на Нели и Жюстин, които намирам за доста интересни.

През Юни, когато бях в Ротердам за награждаването на TH!NK инициативата, се срещах с Бруно (twitter, блог). Той е фотоблогър от Холандия и пише предимно на евро тематика. Тогава той представи и първата си книга-албум. В рамките на точно година, той бе обиколил целия ЕС – всяка една държава поне по веднъж. Навсякъде е снимал и интервюирал случайни минувачи, с някои от които се беше сприятелил бързо. В последствие той издава сборник с профили на всяка посетена държава – така, както той ги е видял.

Въпреки, че не бе съвсем евтина, взех си едно копие. Естествено получих и автограф. Главната причина обаче беше, че е успял да улови точно нещата, които аз виждам в определени култури – немската, английската и българската. Ето няколко цитата:

Юлия и Ралф (Германия): „Всеки, който е израснал в източен Берлин си спомня неговия или нейния първи подарък от Запада.“
Лейф (Германия): „Ние не сме много добри в импровизирането. Дори моите родители се чувстват неудобно, ако им дойда на гости без да съм казал предварително.“
Раналд (Англия): „Трябват доста усилия, за да получиш телевизионни канали на чужд език“
Емма (Англия): „Англичаните обичат гледките с овце, обширни зелени поля и малки селски пътища. Иронично е обаче, че се присмиват на шотландците, ирландците и уелсците, че са фермери.“
Бедрос (България): „Въпреки лошите спомени от времената преди 1990, много българи чувстват симпатия към Русия и руснаците.“
Светлозар (България): „Най-добрия начин да се отървеш от натрапващ се полицай е да го подкупиш или да успееш да го убедиш, че имаш по-добри връзки от него.“

Профилът на всяка държава се състои от малко географска информация, превод на химна, снимки от различни градове и села и портрети на хората, които е срещнал по пътя. Не всички са граждани на конкретната страна – понякога показва емигранти, които дават мнението си за нея. В албума не са поместени цели интервюта, а само снимка с името, малко обяснения и случайни мисли на дадения човек. Въпреки, че съдържат само по 10-15 лица, открих, че представата, която тези мини-профили създават у човек отговарят доста точно на реалността. Поне тази която аз виждам.

Прелиствайки книгата ще откриете, колко много си приличаме и в същото време – колко се различаваме европейците. Рязката разлика между гледките, които Бруно е избрал за всеки град и общите настроения на младите създават една странна, но единна картина на Европа. Говори се много как ЕС не съществува като съюз на ниво граждани – че е просто политическа измислица и хората сме толкова различни, че няма как да се получи. Според мен нещо толкова просто като този албум може да промени представите на доста хора просто защото не са излизали навън и не са се срещали с другите европейци, които са представени в албума.

Самата книга може да закупите на официалната страница на Бруно. Препоръчвам ви я.

Потърсих информация в нета и както се очакваше, рецептата беше елементарна. Естествено аз реших да добавя нещо от себе си и се получи госта приятно. Трябват ви 1 кг. сърца, 100 г. масло, дафинов лист, черен и червен пипер, сол и малко брашно.

Първо се измиват добре сърцата и хубаво да се изчистят по-големите артерии. След това се варят 20 мин. с малко сол, дафиновия лист, червен и черен пипер. Целта е аромата на пипера и дафиновия лист да попие в сърцата. След като се сварят, се изцеждат ги и се пържат в разтопеното масло. Добре е да не изстиват докато ги пренасяте (т.е. не ги мийте със студена вода и не ги оставяйте дълго настрана), защото кожата им ще се стегне и няма да остане еластична. По-големите сърца ги сцепих малко, за да се изпържат добре вътре. Пържете ги на бавен огън, за да не изгори повърхността, докато вътре се изпържат. След 5 мин. може да пробвате едно, за да прецените. Малко преди края, добавете две супени лъжици брашно и бъркайте постоянно. Брашното ще полепне по повърхността им и ще запази мазнината. В противен случай кожата изсъхва и се разваля вкусът. Сервирайте с каквато и да е гарнитура. Аз предпочетох домати в случая. Добър апетит.

Снимките може да видите и във Flickr

За щастие природата ни дава възможност да се изразяваме така, че хем да не е незаконно, хем да караме хората да отместват за малко поглед от забързаното си ежедневие. Първият метод се нарича „чисти графити“, защото човек трябва да направи точно обратното на това да боядиса стената – да я изчисти. Бетонът остарява и потъмнява с времето. За постигнем някаква форма, трябва да използваме белина и телена четка с някакъв стенсил, за да я изчисти. Технически това пак са графити, но никой не може да ви спре да чистите някоя мръсна стена. Примери и инструкции как това става може да намерите в inhabitat.com, npr.org и instructables.com.

Другия метод, на който ще обърна повече внимание е графитите направени с мъх. Мъхът и лишеите като форма на живот съществува навсякъде по света и затова няма да е трудно да намерите такъв и в градовете по стени, камъни и на паважа. Горе виждате пример какво може да се получи. Подготовката е проста като стъпки – събирате малко мъх, измивате го, смесвате го с мляко (прясно с висока масленост, кисело или бира) и няколко лъжици захар, разбивате с блендър и боядисвате на стената. Сложността идва от там да се уцели съотношението, съставките и вида мъх. От форумите научих, че е добре да се вземе мъх от мястото, на което ще се боядисва после или от подобна повърхност. При съставките има вариации, като някой използват бира. Аз лично не я препоръчвам, защото при мен не се получи. За съотношението – определено не слагайте много – шепа бучки мъх стигат. Непременно го измийте от пръстта и го добавяйте по-малко към сместа, за да не си развалите блендъра. Нужно е да се експериментира с много рецепти, за да се уцели тази, която ще пасне на климатичните условия в града ви.

След като имате готова смес, имате два варианта – първия е да го боядисате директно навън върху някаква стена или дърво. Втория е да го боядисате върху ковчеже с утъпкана пръст и след като порасне, да го залепите с още малко смес върху някоя стена или на земята. И в двата случая обаче е нужно ежедневно да поливате по малко намазаното, за да порасне. Инструкции и примери може да намерите в instructables.com, inhabitat.com, greenupgrader.com и environmentalgraffiti.com, а тук има и видео.За жалост моята смес не се получи въобще, отчасти защото не бях намерил стъпките в Instructables. Сложих много бира и много мъх и не успях да го боядисам на стената. Затова и препоръчвам кисело мляко – сместа ще стане по-лепкава и ще има предостатъчно хранителни вещества.

Причината тези два метода да работят е в начина по който хората гледаме на света. Мозъка ни е така устроен, че да
търсим повтарящи се модели около нас – облак във формата на слон, дърво във формата на заек, петно на стената във формата на Исус. Гледайки една стена, почистена във формата на букви и лице, ние ще ги забележим. Същото се отнася и до буците мъх. Тъй като се използват естествени цветове, графита няма да се натрапва с яркост, а ще разчита само на формата си, за да привлече внимание. И в двата случая всичко е законно, екологично чисто и почти безплатно. И най-важното – графита се развива и формата му се заличава с времето – мъхът расте извън границите, които сме боядисали, а изчистените петна потъмняват отново. Това създава някаква преходност на направеното и освобождава място за следващите.

Ще ми е интересно да видя зелените графити и в България. За жалост никъде не намерих описани триковете около приготвянето, а е хубаво да се знаят. Ще се пробвам да направя нова смес в следващите седмици и ще се радвам и вие да опитате този експеримент и да споделите някъде опита си.

Напоследък се навъдиха доста социални мрежи и всяка си прилича малко или много с останалите. Въпреки копирането на функции и външен вид, някои успяват, а други западат бързо. Специалистите в областта биха ви казали, че за да грабнат посетителите, те трябва да предоставят нещо ново на сцената. Опита обаче показва, че това въобще не е достатъчно – иска се да уцелиш момента, постоянство и да се развиваш редовно.

С тези перипетии ще се сблъска и новата соц-мрежа на Netinfo – Fanopic. Рано да говорим за класифициране на социалните мрежи поради кратката им история. Въпреки това, тази тук може да се припише към social-bookmark мрежите, сред които е и другият им продукт – Svejo. За разлика от този доста успешен продукт обаче, вниманието на потребителите не е концентрирано върху всеки отделен линк, а върху теми.

Всеки може да създава теми, да им става фен, да добавя снимки, линкове, клипове, дискусии и т.н. С времето около темата се събира една група от хора със сходни интереси и различни източници на информация. Така мрежата става не просто такава за обмен на линкове и медия, а за дискусия около тях. Образуват се канали за информация с добра категоризация на външните линкове – нещо, което при Svejo куца.

Друго голямо предимство на този модел е, че може лесно да се интегрира с други мрежи като Facebook, Twitter, Svejo и въобще всеки сайт, който поддържа коментари. В това число може да включим и блоговете – връзка, върху която ще поработя като пуснат api. Тук трябва да се спомене обаче най-вече приликата с Google Wave – и при двете потребителите участват в различни канали (теми, waves) и споделят информация. При Google Wave целта е това да става в реално време и между различни мрежи, но принципа е същия. Това означава, че когато големия G. пусне кода на Wave за свободна употреба, от Fanopic ще могат бързо да го интегрират в системите си. Това лесно може да е първата такава мрежа в България.

Като идея Fanopic, разбира се, е интересна, но както винаги истината е в детайлите. Независимо от технологията зад него, едно такова общество се развива непредвидимо и от администраторите зависи как ще го направляват. Харесва ми идеята за това, че модераторите се избират по демократичен принцип – кандидатстваш и хората в темата те избират. Сигурен съм, че има още доста скрити такива опции. Тепърва ще видим накъде ще тръгне този проект. Това, че успяха със Svejo далеч не означава, че този ремикс на дигитална социалност наречен Fanopic ще стигне донякъде.

За сега ми харесва и смятам да го посещавам. Там може да намерите две теми започнати от мен – за кандидатурата ми за OYW09 и обща тема за кариерийно развитие.

Нека започна с проектите за екологично чисто съществуване. Има две основни направления, по които човек може да тръгне, ако не иска да вреди на природата – да излезе изцяло извън системата (off the grid) като произвежда и консумира всичко сам, както са правили хората преди хиляди години, или да се опита да намали отпечатъка си. Първия вариант естествено е нереалистичен, но втория се прилага доста добре – хората слага слънчеви панели на покривите си, избират продукти с по-малко пластмаса, харчат по-малко вода и пестят ток. Добър пример за това е Израел, където всяко домакинство е задължено да си набавя определен процент от топлата вода чрез слънчеви колектори.

Проблемът обаче е, че подобни решения или не могат да се приложат в голям мащаб, или всъщност пречат на околната среда. Да вземем фото-волтажните клетки – те съдържат материали, производството на които отделя много токсични вещества. При създаването на изолационната вата често се поличава доста отпадъчна продукция, която също е вредна. Бетонът, на който разчита цялото ни строителство, е токсичен по време на производството си, а в много по-голяма степен след като сградата е се разруши. Въобще всяка дейност в съвременния свят е свързана с изработването на нужните инструменти и инфраструктура. За жалост това производство е обвързано с множество отпадни продукти и замърсяване. Още по-големи проблеми настъпват след експлоатацията, когато продукта бъде изхвърлен. В университета по CAD/CAE системи ни учат, че в процеса на проектиране трябва да предвидим всички тези неща и да осигурим устойчиво производство. В реалния живот обаче това въобще не се случва.

Отговорът на този проблем идващ от много природозащитници и активисти е всеки индивид да намали до минимум енергията, която използва и да избира продукти с устойчиво производство. Много хора се опитват да го правят и това създава сериозна ниша в пазара за екологично чиста продукция. Европа е полудяла по био храните, а телекомите предлагат програми за рециклиране на старите телефони. Дори производителя на електрическата кола Tesla включва в цената рециклирането на батериите след като живота им свърши. Всички тези стъпки в правилната посока се забелязват и получават доста медиен шум, но остават само на повърхността. Електрониката пак бива изпращана в южна Азия в огромни сметища, пластмасата пак свършва в средата на Тихия Океан, а строителните материали са не по-малко токсично.

Проблемът е, че технологията се развива бързо и изпреварва разбиранията в обществото ни. Тази тенденция сякаш се вижда най-добре в липсата на устойчиво развитие. Не осъзнаваме истинската цена на това, което купуваме, защото тя се формира на базата на търсенето, а не на вложените материали и усилия. Да се пренася бутилирана вода през океана е рентабилно икономически, но не и от гледна точка на промените в климата. Екологичните промени липсват като фактор не само в мисленето на огромна част от хората, но и в икономическите уравнения. Това, че 2-3% от потребителите предпочитат био продукция не означава, че компаниите ще се стараят да опазват природата. Чист и здравословен продукт не означава задължително чисто производство. Ако компаниите нямат икономическа полза да щадят природата във фабриките си (или икономически санкции, ако не го правят), те никога не биха тръгнали в тази насока. Идеализмът на този или онзи ръководител далеч не са достатъчни за да се преобрази една цяла индустрия.

Затова и срещата в Копенхаген през Декември ‘09 е толкова важна. Там ще се решават точно тези въпроси – какво трябва да се направи на макро ниво, колко струва метричния тон CO2 и как индустрията да пожелае да стане устойчива. Все неотложни въпроси с невъзможни решения. През това време учените ни казват, че промените в климата са вече необратими и можем само да намалим ефектите му.

Потребителите пък избираме единствено това, което ни предлагат с илюзията, че влияем на пазара. Информацията за скритата цена на новата ни къща или стоките в количката ни е на разположение, но предпочитаме да не я видим. И това е в реда на нещата – съзнанието ни умишлено отблъсква вината във всяка нейна форма. В същото време активистите скандират, че трябва да спасим планетата от замърсяване, животните от изчезване и климата от затопляне. Планетата си е добре, животните идват и си отиват, а климата ще се охлади в един момент. Ние сме застрашените и ние сме тези, които имат нужда от спасение. За жалост процесите, на които се базира обществото, икономиката и промишлеността ни са толкова консервативни, че надали ще можем да ги адаптираме без първо да сринем всичко из основи. Както са тръгнали нещата, мисля, че природата ще ни направи тази услуга.

Повече за Blog Action Day, както и статии от останалите 8000 блогъра, може да намерите на официалната страница на инициативата. Също така, може да посетите блогърското състезание Th!nk About It, където темата също е промените в климата, а кулминацията е срещата на върха в Копенхаген към края на годината.

Ето още участници в инициативата Blog Action Day: Мариана Евлогиева, Greentech-bg, Екоблогът на hypesht, Зорница Маркова, ЛейкаПейка, Людмил Арсов, Оптимистично, Terraincoglita, BOYO’S F(L)IGHT, EULaw, Grafiki.bg, ZaPrirodata, Тanparmaiel, konxompax, Kreativen.com, marfiland.blogspot.com, visionforweb.com, ivosiliev.com, posterous.com… и още много други.

Накратко

Съдържание

Блогът ми се роди преди две години и половина. През този период добавях нови и нови теми. Това не е защото имам определен план за този сайт, а защото той започна с една тясна насока – да давам идеи на други сайтове като VBox7 как да се развива. С течение на времето включих коментари по техническа тема, за политика и за ежедневието ми. По стечение на обстоятелствата една от най-популярните теми в блога ми е наргилетата – серия от статии и видео указания, в които подробно описвам как да се приготвят и пушат. От година и нещо се опитвам да наблегна на опита ми като българин в чужбина, от което възникнаха няколко оживени дискусии за образованието и изборите. От януари насам пък участвам активно в ред инициативи и политически дебати и основните ми теми бяха евро- и парламентарните избори. Едва в последните 1-2 месеца намалих политиката и се опитвам да се насоча към останалите ми интересни. През цялото това време стилът ми на писане се подобри много, нещата, за които пиша, предизвикват сериозни дискусии и биват коментирани и цитирани не само в други блогове, но и в медии, анализи и поне 7 дипломни работи на тема блогове (толкова са ми искали и интервю).

Дизайн

Както съдържанието, така и дизайна се развиваше естествено през времето. Не смятам, че един блог трябва да избере един външен вид и да се придържа към него, защото това ще тренира потребителите да гледат определени части от него и няма да забелязват промени в категориите или инициативите например. Затова постоянно слагам и махам елементи и експериментирам с различни технологии. Основната част на сайта хвърля сянка върху фон от дървесина, като по ръба има нахвърлени бутони като бележки, които създават усещането за стилизирана тетрадка. В годния десен ъгъл има възможност да се сменя фона с пламъци, вода или трева, като при всяка статия фона по подразбиране съответства на настроението в нея и цветовата гама на снимките . Опитал съм се да направя всичко функционално и ненатрапващо се. Скритите екстри в коментарите, например, се показват само при нужда.

Функционалност

Освен стандартните възможности за всеки блог, моя предоставя и няколко полезни екстри към коментарите – лесно отговаряне с връзка към коментара, за който се дава мнение, извикване на останалите дискусии на коментиращия, динамично преглеждане на написаното и автоматично зареждане на нови коментари, пуснати след отварянето на страницата. Освен това блога ми е първия, който теглеше коментари от Свежо и единствения докато не пуснах безплатно добавка преди два месеца. Всички тези функции позволяват лесно да се следят и коментират дългите дискусии и нишката на спора да не се губи след 20-тия коментар, както става по принцип. Блога е също така интегриран с Twitter, а сега тествам интеграция и с Facebook.

Техническо изпълнение

Един неизбежен риск при многото промени в дизайна забавя сайта и създава грешки при различни браузъри. Допълнително усложнение при Wordpress блоговете с много добавки е, че много от тях не са оптимизирани за скорост на зареждане. В този блог обаче това не е така. Почти всички графики са в sprite-ове (зареждат се заедно за да се намалят запитванията към сървъра), всички скриптове се зареждат в края на страницата, а всички CSS – в началото. Всичко това, комбинирано с кешинг добавка позволяват сайта да се зарежда светкавично въпреки размера си и да получи чудесен резултат в анализаторите за скорост като YSlow.

Оригиналност

Всеки блог е оригинален до известна степен заради темите и мненията, които разисква. Това, което моя донесе е опита на студент в чужбина с активна позиция по доста въпроси. Изглежда тази гледна точка предизвиква интерес у хората, защото темите, в които я застъпвам са най-посещаваните и най-дискутираните. От страна на дизайна, добавих елементи, които са уникални за блогосферата. Един от тях е снимката ми горе вдясно, която подновявам през телефона си и Twitter почти всеки ден.

Социалност

Тук искам да добавя още един критерий, защото един блог не съществува сам по себе си като сайт, а е свързан в мрежата от блогове. Участвам активно на множество инициативи и съм помогнал на доста блогъри да започнат да пишат. Не съм егоистичен що се отнася до новините и възможностите и споделям информация, покани за интервюта и давам съвети. Повечето добавки, които споменах горе съм ги предоставил за свободно ползване и от скоро присъстват в няколко други блога. Доколкото мога да преценя от коментарите в мрежата и отношението към мен, блога ми се тачи и хората оценяват това, което правя.

Мисля, че това описва историята на този блог. Ще се радвам да отговоря на всички въпроси, които членовете на журито и посетителите ми имат. Може да гласувате за мен на страницата на БГ Сайт 2009.

Прочетете и съобщенията до журито на Ентелегентно и Бого Шопов.

Аз пазарувам предимно при тях в Германия, защото наистина е евтино и удобно. Проблемът обаче е, че зеленчуците са им пластмасови и използват предимно нискокачесвена стока. В Германия този модел на предлагане е тук от доста отдавна и това, което може да се яде, доста хора на практика не могат да си го позволят. Причината е, че био храните и качествените стоки им се вдигат изкуствено цената само и само търговците да издържат на конкуренцията на масовите супермаркети като Пени, Плюс и Лидъл. Вярно е, че последните елиминират посредниците и съответно тези, които слагат надценка, но производителите пак получават същата цена за стоката си. При това имат по-малки възможности за пласиране, защото търговската мрежа се окрупнява. Получава се нещо като монопол.

Грешно е да се смята, че ниските цени са хубаво нещо, защото в крайна сметка водят до по-големи проблеми надолу по веригата от похарчените 10 ст. отгоре на килограм. Това, което е добро за производителите е добро и за потребителите. Ако от нещо трябва да се реже, това са препродавачите и търговците. Затова големите мрежи от супермаркети изглеждат добра идея. Реално обаче при тях се създава огромна мрежа за транспорт на стока, от която просто губим всички – пътищата се натоварват, замърсява се въздуха, пренасят се стоки из страната, които могат да се купят локално и цената на лавиците зависи все повече от цената на бензина.

Друго притеснително нещо, което този шоколад ми напомни е, че не пишеше нищо за производителя. Пише само, че стоката се контролира и проверява от Пени и толкова. И помнете – това е продукт, който след няколко месеца ще видите и в България. Реално те не ви дават възможност сами да прецени дали този или онзи производител си струва, а се надяват да разчитате да разчитаме на тяхната преценка. Така, ако знаете, че някой завод за сирене не произвежда добра продукция и предпочитате друг, няма да знаете, че Пени всъщност смесва марките. По опаковките може да е трудно да се прецени, защото такива магазини често изискват специални опаковки за себе си. Ще продължите да купувате обаче, защото наистина ще е по-евтино.

В Германия и Англия тези неща отдавна са факт и никой не може да направи нищо. Немците например вече са се примирили и не им пука. На летището във Франкфурт попаднах на пътеводител за България където започваха с констатацията, че сме една от малките страни в Европа, където зеленчуците имат все още вкус. Този вкус не зависи толкова от това, което земеделците искат да произвеждат, а от търсенето. Ако вие изберете по-добрия продукт, за който знаете, че е произведен в България, магазините ще ви го предлагат. При такива като Пени обаче няма начин да знаете и малко по малко качеството ще пада. Личен опит.

Срещата ще се проведе през втората седмица на Февруари. Ще участват 1500 делегата от всички държави разпределени спрямо населението им, като минимумът е двама. Гласуването става само през Facebook като тези с най-много гласове биват избирани за делегати. Също така, за всеки избран има такса от 3000 €, която покрива организацията, пътуването и престоя. Ако има такъв, остатъкът от тези пари ще отиде за благотворителност. Тъй като повечето делегати не могат да си позволят тази сума, парите се набират основно чрез спонсори. Когато някой гласува, той може да „обещае“ някакво дарение, което се записва срещу профила му (системата спира да отчита след 3000 €). Смята се за спонсорство обаче чак когато се подпише декларация, че при избиране на делегата парите ще бъдат осигурени.

Инициативата ми попадна миналата седмица и реших да участвам, защото смятам, че мога да помогна. Регистрирах се в Сряда и в рамките на първите 24 часа имах вече 30 гласа. Към този момент съм събрал 163 и имам амбицията те да станат 400 до края на Октомври. Още при регистрацията ми попитах в Twitter, дали някой иска да ме спонсорира и от Първа Инвестиционна Банка откликнаха. Те ми осигуриха част от финансирането и се надявам, че и други фирми ще го направят. Ако искате да гласувате за мен, може да го направите в профила ми в OYW.

Защо да ме подкрепите обаче? Ана Танева ме попита точно това и ето как й отговорих:

Общо казано тази инициатива може да се нарече „младежко ООН“. Условията за участие са така поставени, че да допуснат само най-дейните, инициативни и търсещи млади хора. Точно такава тълпа очаквам да видя там. Основната цел на конгреса е да се излезе с обща позиция към лидерите на света. Доста общо е формулирано, но зад организацията има доста тежест и на въпросната позиция ще се обърне внимание.

Въпреки, че нещата, които аз лично бих искал да засегна излизат доста извън границите на Европа, все пак трябва да представя младежта в България. Единна позиция какво искаме няма, но смятам, че акцентите трябва са промяната на климата, трафика на хора и особено деца и възможностите за образование в други държави. Ясно е защо първата точка е важна. Втората за жалост винаги остава назад в дневния ред сякаш от срам, че проблемът съществува. Целта ми е да го изместя най-отпред, защото в нашия регион процъфтява този бизнес. Последната точка изглежда не чак толкова съществена, колкото останалите, но смятам, че е важна за бъдещото разбирателство. Съществуват различни програми като Еразмус, но в тях е трудно да се участва и са кратки и скъпи. Според мен трябва да има задължително един или два семестъра/срока в чужбина, за да можем отрано да се запознаем с чуждите култури. В Германия видях колко се променят чуждестранните студенти, като навлизат в интернационалната среда. Тук най-силния ми аргумент ще е ефекта, който самия конгрес има върху нас самите и нуждата да позволим на всички младежи да го изпитат.

В личен план ще получа доста опит, вдъхновение и контакти на този конгрес, но най-вече се надявам да успея да вкарам горните точки в становището.

В профила ми в OYW може да прочетете съобщението ми към организаторите и другите делегати (на английски), а в секцията „Кой съм аз“ тук може да прочетете повече за мен.

Не на последно място, искам да призова всички, които са родени след Януари 1984 и смятат, че биха били полезни на този конгрес, да се кандидатират за делегати. Крайният срок за регистрация е края на този месец. За жалост в момента аз съм единствения регистриран от България. Възможно е, да открием по-подходящи кандидати от мен и гласуването във Facebook ще реши кой в крайна сметка ще отиде. Крайна цел все пак е да се представи България и младите тук подходящо. Призовавам и българските фирми да ни спонсорират както могат, защото така ще подкрепят не само една уникална младежка инициатива, но и ще спомогнат изграждането на следващото поколение лидери на България. Компаниите, които спонсорират делегати ще получат признание в материалите съпътстващи събитието.

В центъра на Амстердам едно дизайнерско студио събира доброволци, които поставят стотици монети с различна степен на потъмняване директно на плочките. След известно време се получава красива картина с съобщение към преминаващите хора. Част от идеята е да се проведе експеримент дали те ще оставят скулптурата заради красотата й или всеки ще си вземе няколко монети с нищожна стойност.

На центъра на Берлин се вижда странна група ентусиасти с плакати „Безплатни прегръдки“. От време на време някой се престрашава и им позволява да го прегърнат. Не, не са умни джебчии – целта им е да скъсят разстоянието между хората с едно просто и естествено действие. След като получиш прегръдката ти става по-леко и продължаваш с деня си.

На почивка си в Лондон. Естествено отиваш да снимаш Биг Бен. Малко встрани виждаш палатки и плакати. Бързо осъзнаваш, че това е политически протест. Ако се зачетеш, ще разбереш, че не е един, а няколко – всеки с различна цел и искания. Наоколо няма медии – само туристи и забързани бизнесмени. Всички ги подминават сякаш са просякът, който виждаме всеки ден на път за работа.

Какво общо имат всички тези привидно отдалечени и несвързани събития? За тях научаваме от медиите. Идват новините в 8 и набързо се изброяват ключовите думи от деня. Ако нещо е хванало вниманието им, може да получи 80 секунди слава между бройката убити и времето. Толкова са много случките, че е невъзможно да се поберат всички в един толкова скъп сегмент. По принцип целта на протестите, флашмоб-овете и другите подобни е да хванат вниманието на медиите, за да може пророкуваното съобщение да стигне до цялото общество. Защо?

Анатомията на една инициатива се състои от едно ядро активни граждани с някаква амбиция. Кръвта на тази инициатива е ентусиазма им. Методите им са различни, но по възможност най-стряскащи (пример – хора в червена боя и опаковани в найлон като метафора за месото идващо от кланиците). Този организъм говори пряко с минаващите хора, но очите му са в камерите и репортерите наоколо. Защо?

Една медия се състои от репортери, фотографи, редактори, директори, рекламен отдел и т.н. Целта на една медия е да продава новини. Генерират се сензации и хората гледат. Медиите в съществото си са търговски дружества, които купуват информация, слагат й панделка и я препродават. Когато преценят, че една новина ще се харчи, те наблягат на нея. Ако твоята новина може да се представи популярно, тя стига до лавиците им. И сякаш това, което не е в медиите остава извън вниманието ни. Защо?

Защо инициативите трябва да се правят за медиите? Истината е, че много не се правят за тях. Идеята с прегръдките се прави за хората на улицата. Правят се изложби за минувачите. Организират се фестивали и събори. Група студенти замръзват за пет минути в Халите сякаш времето е спряло. Обществото прави нещо за обществото. Няма нужда да има смисъл. Слага се нещо на вниманието на останалите с надеждата, че то ще им даде някаква стойност. Виждаш го, взимаш го, харесва ти и казваш на приятел. Той го споменава на друг и новината върви.

Питали са ме много дали блоговете са новите медии. Стереотипът във въпроса е погрешен. Директната комуникация между хората не може да се сравни с тази на медиите. Хората произвеждат съдържание и консумират. При медиите само консумираме. Блогърите не са гилдия от нови журналисти, които да предоставят новините по малко по-модерен начин. Блоговете са продукт на нуждата, за която медиите само компенсираха през цялото си съществуване – възможността да говорим бързо с всички останали. Много се говори за предизвестената смърт на вестниците и като причина се посочва желанието на хората да четат в интернет. Затова и Капитал вече слага препратки към сайта си в печатното издание. Според мен проблемът е не в мястото на информацията – на хартия или на файл в някой сървър, а във формата. Не чета вестници не защото новините са остарели за разбиранията ми, а защото знам какво ще пише. Езика, формата, спектъра и анализа, с които се разисква случващото се, е толкова познат и стандартизиран, че прелиствам страниците само за да търся малкото ключови думи, които ми носят някаква стойност. Защо ми е да чета интервю с министъра на отбраната в някое издание, след като съм го добавил във Facebook и в Twitter и мога да говоря директно с него? Защо да чета за някой протест, след като се случва под прозореца ми или под този на някой познат? Живея на 2000 километра от София и научих 2 часа преди първото съобщение в новинарските сайтове за инцидента в Челопечене. Минути по-късно имах и снимки.

Инициативите не трябва да се правят за медиите и дори с медиите. Трябва да се правят с хората и за хората. Медиите помагат, но неизбежното препакетиране на информацията и очакванията на зрителите за подправен продукт донякъде развалят ефекта. Вина за това нямат журналистите – това е просто работата им. Дори да изключим автоцензурата и натиска под формата на ситен шрифт в договорите им, ако те не пакетират новината правилно, тя просто няма да се поеме от зрителите. Получава се затворен кръг на грешни очаквания и порочно предлагане. Същите тези журналисти с контактите, знанията, аналитичния ум и афинитета им към новини ще се и се справят прекрасно в т.н. нови медии.

Затова като говорим за смъртта на старите медии, не мисля, че трябва да гледаме към аматьорските (от гледна точка на журналистиката) прояви на блогърите. Трябва да гледаме в общуването между хората и в опитите на обществото да говори със себе си без посредник. Скъсявайки разстоянието между самите нас и то предимно извън интернет, променя разбиранията ни за достоверен източник на информация и предпочитанията ни към темите. Медиите няма да си отидат, а вече са започнали да се адаптират. Според мен ще се превърнат в открити официози на този или онзи интерес и просто още една брънка в голямата мрежа от говорещи хора.

Може и да греша, но по-скоро не.

Сигурен съм, че с тази нагласа повечето хора в България са посрещнали новината, че страната ни е на пето място в света по качество на високоскоростния (широколентов) интернет. Или че София е на 10-то място сред градовете. Целия доклад на университета в Оксфорд може да видите тук.

Защо интернет връзката в България, и по-специално в София е толкова добра? Преди 2 седмици се заех да си сменям интернет доставчика. Живея и уча в Германия и имам два основни варианта – DSL или кабелен. DSL със скорост 25Мбита струва 45€, а този от 16Мб – 35€. Има оператори, които го препродават на малко по-ниски цени. Кабелния интернет, на който съм в момента пък струва по принцип 30 за 20Мб. Сега плащам 25€, защото хванах промоция. Когато написах това в Twitter, if_fi възкликна, че било скъпотия и ми показа българските цени. Pon.bg: 50Мб – 16€; 100Мб – 32€. Магалан: 30Мб – 12€; 70Мб – 45€.

Разликите в цените са очевидни. Дори цените на БТК – единствения DSL доставчик в България, са по-ниски от тези тук. Още по-фрапиращи стават когато се сравнят и скоростите на качване – в Германия те никога не надвишават 3-4Мб. В София започват от толкова и при това при международния трафик. Причината е, че голяма част от кварталите са овързани в lan мрежи – нещо непостижимо за мащабите на Германия. Поради гъстата населеност на столицата ни пък става рентабилно да се свържат блоковете в една мрежа и дори да се прекарат оптични линии.

Проблемът обаче е, че този превес на широколентовия интернет присъства само на острови в България – основно София, следван от Варна, Пловдив, Бургас и останалите по-големи градове. В малките градчета, а да не говорим за селата, дума не може да става за големите скорости и качество, за което доклада на Оксфорд ни хвали. Дори на няколко километра от столицата е трудно да се получи дори DSL. Затова говоря за Широколентова буржоазия – определени кръгове. За сравнение, в Германия почти навсякъде може да се прекара някаква форма на широколентов интернет – било то DSL или кабелен. Ниското качество се дължи на острото недоверие на немците към телекомите и офертите им за по-висок клас интернет.

През януари покрай инициативата TH!NK ми попаднаха предизборните стратегии на европейските партии. Всички включваха ударно развитие и свързване на широколентовите мрежи в ЕС. Високоскоростните интернет връзки се възприемат с еднакво значение за бизнеса, образованието и разбирателството между страните ни както свързването на магистралните мрежи. В условията на криза допълнителните инвестиции от страна държавата в IT инфраструктурата не само ще създаде много ниско и високо квалифицирана работна ръка, но и ще подготви почвата за бурно развитие на високо технологичния бизнес по-късно. Друга причина държавата ни да включи интернет връзките в националната ни стратегия е, че вече са далеч от чисто бизнес интереса – там където има търсене ще има и предлагане. По подобие на пътищата, тока и мобилното покритие, добрия интернет вече е предпоставка за развитие на бизнеса в даден регион.

Затова ви призовавам да преразгледаме отношението си към интернет и да гледаме на него повече като на инфраструктура и по-малко като на глезотия вкъщи. В противен случай в близкото бъдеще ще имаме остро разделение между хората спрямо това дали имат привилегията на достъп до дигитална информация и услуги. Тези които имат – ще се развиват. Покриването на градовете ни с безплатни интернет мрежи например би било добро нискобюджетно начало.

Повече за инициативата Th!nk about it може да научите на официалната им страница, както и в по-старите ми статии.

Само на мен ли така ми се струва или има нещо притеснително около новата власт? Не виждам тъмни сделки, защита на частни интереси или кръгове от фирми, но затова пък показно се проявява желание за работа, активност и реални мерки. Медиите ламтят за всяко парче внимание на Борисов и охотни ни показват как хората му са запретнали ръкави. Сегашната опозиция, за разлика от предишната, не скандира за бездействие и корупция. Двата им реални упрека са, че няма приемственост (че нали точно затова избрахме новите) и че парламента изоставал от техните темпове (законодателството не е маратон).

Цветя и рози.

Все пак някак вътрешно усещам, че нещо не е наред. Може би съм свикнал да ми замазват очите с медиен цирк и да въртят сделки зад сцената. Сделки, които едва след години да излязат наяве. Сега властта изглежда така, все едно смазва ръждясалите колела на държавата и мъчно започва да ги върти. За целта трябва време и ние им го даваме. Съществува негласен консенсус в обществото за 6 месеца, през които да влязат в роля. В един анекс към този консенсус обаче си остава нетърпеливото и почти мазохистично очакване и те да се издънят – да покажат сигнали за корупция, мързел и некадърност до края на гратисния период. Не защото искаме, а защото винаги така е ставало.

Историята се повтаря.

А какво ще стане, ако този път е различно? Ами ако тези вземат, че се окажат (и останат) свестни и наистина тежката държавна машина тръгне напред? Аз знам – тогава темите на дневен ред ще се променят. Няма да си говорим за братски подялби на еврофондовете, корумпирани министри и чалгаджийски спорове между управници, а за детайлите на сериозни теми като здравеопазване, образование, външна политика и малцинствата.

Сега не говорим за сериозни неща – те ни биват съобщавани с очакване за реакция. Реакция обикновено няма, защото обществото няма мнение. Единствено за вдигането на пенсионната възраст реагирахме и то защото въпросът бе първосигнален и засяга пряко стотици хиляди. И не я приеха. Ето това е активна позиция. За останалите теми обаче такава липсва. Всички говорим убедено за Марио Николов, Доган и Мургините, но не и за инвитро-то, интеграцията на циганите, модернизирането на образователната система и боклука. Темите са безкрайно сложни, а мнението ни се ограничава в простото „Трябва да се оправи!“. Тези теми не се оправят от някого като Борисов или Дянков, а с дискусия в обществото. Не искаме закон за амнистия – поставяме натиск на парламента, а не 6 месеца по-късно да овикваме света през свършен факт. Така стоят нещата в едно гражданско общество. Или поне би трябвало.

Медийна политика и телевизионни зомбита

Може би точно това ме притеснява – в България досега не сме имали възможност, а и не сме изпитвали нуждата да изразяваме активна позиция по широка гама от теми извън прекия ни интерес. Този аспект от демокрацията не сме успели да го усвоим през тези 20 години. Гласуването не се брои тук, но и то ни е такова – никакво. Затова и може би управлението на Борисов за сега е успешно – не се допитва много до обществото, държи голямо доверие, не зачита много разделението на властите и действа. Заради това, че действа му се радваме сега – просто е нещо ново и различно. Кога обаче ще дойде момента, в който ще опрем до детайлите и те ще действат без да се допитват до нас? Ще имаме ли капацитета да реагираме? Те ще ни чуят ли?

Тези въпроси ме терзаят. Притеснението ми идва не толкова от новата власт, а от отношенията й с нас. А ние – обществото – сякаш сме доволни и на толкова. Ще се научим ли да си искаме без да просим?

Благодаря на Yoz за снимката.

След 4 дни няколко български блогъра ще пристигнат в Копенхаген за двудневна блогърска среща. Макар и темата да е различна, надали ще се различава по същество от тази, която ние посетихме през Януари. Единствено кръгът от хора ще е по-широк, а културите, с които ще се сблъскат ще са много повече. Съдейки по новите регистрации в социалната мрежа на Th!nk, на събитието ще присъстват хора от цял свят. Съдейки по предишния кръг, почти никой от тях няма да живее в собствената си държава (било то заради учение или работа) и ще говори поне още два езика. По-международно от това няма накъде.

Кои са тези българи? От профилите в социалната мрежа открих няколко нови регистрации. Доколкото знам Алекс и Христо няма да участват, а останалите българи, регистрирани за ЕС-дискусиите нямат активност от Май. Затова свеждам списъка до тези 3:

Вихър Георгиев – учи „Европеистика“ в СУ има два блога на темата – на български и на английски. Профилът му в Th!nk е тук.

Люси Сетиян – редактор е в AzCheta, ArmenGenocide.org, Труд и 24 Часа. Online журналистка с две думи. В Th!nk има по равно блогъри и млади журналисти, а и напоследък журнализмът заприлича все повече на блогърство. Или май беше обратното… Както и да е – ето го блога й, Twitter, профила в Th!nk и първата й статия там за замърсяването.

Мария Василева – добре позната ни блогърка. Основния й блог е Галерия на усмивките, а наскоро е започнала блог за образованието Re:thinking Education. Очаквам също интересни неща от теб. Ето профилите й във Facebook и Th!nk.

Сигурно някои от тях нямат опит в блогването или са писали на съвсем различни теми и езици. Това е забавното на такива инициативи – да те вкарат в различна среда, която предразполага невероятно към креативност и активност. Предлагам да следим какво ще напишат те, какво и всички останали, в Th!nk блога и да поддържаме активна дискусия, защото темата е важна и всеки може да научи нещо.

Ето трейлъра на откриването в Копенхаген: