Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научих от Twitter и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма, жертвите много, разрушените къщи и животи – също.

Въпросът ми обаче е следния – нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад от страна на медиите? Най-вече някои от тях. Историята е прекрасна за репортаж – страдание, силни кадри, възможност за „предаваме на живо“, включват се всякакви високопоставени политици, има нотка на корупция, липса на държавност и скандал. Въобще пир за лешоядите. Нужно ли беше да се всява паника и да се бута камерата в раните на хората?

Медиите трябва да са полезни, а не да се фокусират върху страданието, да го пакетират и продават като стока. Снощи вкъщи стана дума, че за разлика от повечето наши журналя, в щатите примерно се фокусират върху героите на трагедията. Това вдъхновява хората да помагат и им дава надежда, че нещата ще се оправят. Защо не стана дума за спасителите, които са извадили хората? А за военните, които са помагали? Защо не се акцентира върху членовете на Offroad България, които на свои разходи и със своя техника са занесли храна и вода на село Бисер във важен момент? Прочетете тази статия и вижте какво са направили, защото може и да не го чуете по новините. Накрая ще намерите инструкции как и къде може да дарите дрехи, които те ще доставят.

Не казвам, че не трябва да се показват картините на страдание – това все пак е аспект от трагедията. Но както всеки журналист ще ви каже, една история може да бъде разказана по няколко коренно различни начина. Защо винаги любимите ни медии избират точно този, който показва максимално страдание, лицемерие и немощ на държавата? Явно се намират и положителни неща – хора, които помагат и правят всичко по силите си. Защо не виждаме тях?

Нищо чудно, че ми е трудно да обясня на който и да е в България, че когато падне малко сняг на повечето места в Европа, почти всичко блокира. Ето, днес ми отне 3 часа да стигна до офиса във Франкфурт, а нямаше грам сняг – просто беше -10 градуса. Ето тук има още такива примери. С липсата на положителни аспекти на новините медиите подхранват нереалистичните представи за това как е „по Европата“ и какво трябва да е у нас. Като чуя израза „те това го няма никъде по света…“ и ми призлява. Нищо чудно, че сме в обществена депресия? Как някой ще притече на помощ, щом се втълпява, че „очевидно никой друг в тая държава не прави нищо“?

Разбирате, че не говоря само за тази трагедия. Новинарските емисии се измерват с литри кръв. Не защото хората това търсят, а защото това е по-лесно. Смятат, че е по-смилаемо от публиката, докато в същото време повечето сменят канала, защото чак физически им се повдига от редуващите се кадри на катастрофи и скандални клюки. Търси се сензация във всичко. Когато ме интервюират за Lipsva, например, често ме питат дали знам някоя пикантна история, нещо за трафик на органи, за корупцийка, за убийства от роднини. И винаги има едно и също разочарование като отсека „не“. Това ли е високият журналистически стандарт, с който със снизхождение поучават нас, блогърите?

Снимките са на вестник „Старият мост“ от албума им „Наводнение“ и на Offroad България

Една прекрасна идея за протест срещу ACTA ми даде Йордан (info, twitter, facebook). Нека всеки, който иска да покаже, че ACTA ще попречи на свободният дух на споделяне и творчество в мрежата, да дари кръв. Ето аргументите на Йордан:

… това е ултимативния жест и страхотен символ за протеста срещу АСТА. Какъв по-силен, по-реален и по-активен пример за акт на споделяне между хората? Ултимативния peer to peer, който буквално прелива живот от мен към другите, които дори не познавам и вероятно никога няма да срещна лично? Освен това от самия акт на протест ще има реална полза за цялото общество – дори за тези които не подкрепят протеста и са за АСТА. Което също е голям жест в духа на безкористното споделяне и безвъзмездния принос към цялото общество.

Кръвта е живителна сила и споделянето й е най-сърдечния начин да се помогне на околните. В този протест тя ще е символ на идеите, които даваме на останалите в мрежата, с които ги в вдъхновяваме и с които им даваме възможност да направят нещо по-добро. Дарявайки кръв, вие ще помогнете както на напълно непознат – също както споделяме идеи или съдържание. Макар да ни убеждават, че ACTA цели блокирането само на големите „пиратски“ сайтове, властта, която дава на тесен кръг от хора и липсата на регулация как тя ще бъде използвана, застрашава точно тази култура на споделяне и устоите на мрежата, каквато я познаваме днес.

За даряване на кръв няма срок. Няма ден, в който трябва да го направим. Няма място или организация. Всеки може да избере момент, в който му е удобно, като намери близък до него дарителки център. Това е прекрасна възможност да изразите мнението си, ако нямате възможност или желание да отидете на протеста на 11-ти февруари. Може да го направите също, ако сте в чужбина като мен.

За да се включите в протеста „Дарете кръв. Спрете ACTA!“, ще е добре да се снимате или да помолите познат да ви снима докато тече процедурата. После качете снимката във Facebook с описание. Може дори да държите на снимката написано на лист A4 послание срещу ACTA. Може да пускате снимките в тази страница във Facebook или да я отбелязвате на тях. Така ще направим албум с всички поддръжници.

Идеята е прекрасна по няколко причини. От една страна, символиката на кръвта и споделянето са силни. От друга, повечето от нас имат нужда от конкретен повод, за да даряват кръв и често така и не се случва. Аз, например, се каня от близо две години. Също така, това е нещо, което по никакъв начин не може да бъде очернено от лобистите за ACTA като „злонамерен акт на хакери и пирати от мрежата“.

В тези линкове ще намерите близки до вас центрове за дарителство:

• Дари кръв!
• Българска асоциация за доброволно кръводаряване
• Информация в БЧК
• Контакти на БЧК
• Какво трябва да знаем, преди да дарим кръв?

Ако не сте в България, потърсете информация в местния Червен Кръст или при лекаря ви. Информирайте се за изискванията и отделете малко време. Не забравяйте да се снимате и да качите снимката във Facebook или да ми я изпратите.

Кажете ми какво мислите за тази идея. Може да пуснете още информация в коментарите къде други могат да даряват или да споделите опита си, ако вече сте дарили. Ето и статията на Йордан за идеята.

Трайчо Трайков на 31-ви януари пред Дневник:

Когато се регулират правата на интелектуалната собственост в киното, в музиката там индустрията, която създава по-строгите правила е длъжник на обществото. Непродуктивно и безсмислено да искаш да ти се плати 50 евро за нещо, което човек може да намери безплатно, отколкото да приемеш по-реалистичен подход и да искаш да ти се плати 1 евро, което повечето хора биха платили.

Междувремено „развлекателната“ индустрия излиза с отворено писмо:

Борбата срещу разпространението на фалшиви стоки и пиратско съдържание в глобалната мрежа преди всичко ще защити гражданите, тяхното здраве и сигурност, както и интересите им на потребители.

Аз и вие не сте абсолютно нищо друго освен потребители. Ние не трябва да правим абсолютно нищо, освен да седим пред екрана и да консумираме. Интернет е просто още един канал за доставяне на тяхното съдържание. Всяка форма на промяна, смесване, подобрение или каквото и да е върху въпросното съдържание е кражба, а вие сте престъпници. У нас почти няма човек, който да не е свалял торенти. Ако някой не го е правил, то това е защото не знае още как. Става дума за стотици милиони обменени филми, музика и клипове. Но това е „мръсна“ тайна на обществото и се крие само защото иначе Продуцентите може да ни се разсърдят.

Когато излезе „Светът е голям…“ исках да си го купя. Всички ми казваха, че е бил страхотен и исках да си платя, за да го гледам. Така де, българско кино – трябва да го подкрепяме. Може би знаете, че не съм в България и следователно не можех да отида на кино. Писах на въпросното продуценско студио (от някъде извадих мейл) и те ми казаха, че няма още DVD. Викам си – добре, ще чакам. Когато излезе на DVD, писах пак и казаха, че може само от магазините в България да се купи. Нямали доставка.

Отговорих им нещо, което повторих и потретих когато настоявах да си купя Дзифт и Love.net – не искам да плащам за производството на платмасов диск, после за опаковането му и доставка до Германия. Излишно е, а и се хаби много петрол за целта. След това така или иначе ще го сваля от диска на USB, за да го гледам на телевизора. Искам да си го сваля от някъде, пък дори да платя същата сума, както с доставката. Сещате се сами, че такава възможност няма. Вероятно отгатвате и какво направих – след няколко дни размяна на мейли загубих 5 минути да си го сваля от торенти. И трите пъти.

„Светът е прекрасен…“ наистина беше чудесен филм. И Дзифт, и Love.net. А можеше да си платя, ако имаше възможност. Така направих с албума на Бате Сашо – той предлага възможност да си го свалиш след плащане. Така успях да го подкрепя, защото прави прекрасна музика.

Когато всички в целевия ти пазар правят нещо, това не е престъпление, а възможност за нов вид бизнес. Не е полезно за „стоката ви от женския пазар“ да назидавате потенциалните си клиенти като престъпници. Просто казвам.

Когато има политическа и медийна криза като тази с ACTA, начините да се реши са няколко:

Следващата стъпка е да скроите някакво „временно решение“.

Сега сме на тази четвърта стъпка. Стигнахме до тук доста бързo – темата за ACTA се разви миналия петък, а вече сме във фаза, в която управляващите осъзнават, че няма да минат само с изказвания в медиите. Затова се появиха две тези. Първата е, че дебатът по ACTA тепърва предстои. Учудиха се на това колко сме били невежи в интерпретацията на споразумението и процесът на приемане. Няма значение, че 3 години е било обсъждано тайно – сега, когато влиза в пленарна зала щяло да се говори за него. Някои дори намекнаха, че ще има смисъл да го обсъждаме чак когато депутатите ни го ратифицират, защото преди това нямало как да знаем какво би станало. С две думи – дайте да стане проблем и тогава ще му мислим. Втората част от стратегията е дори по-интересна…

Въпросното „временно решение“

На някаква среща между Борисов, депутати от ГЕРБ и „представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги“ се е постигнало джентълменско споразумение. То включва това, срещу което България ще протестира подписвайки ACTA. Тук аз виждам три основни проблема:

И тази стъпка, както и предишните, цели успокояване на ситуацията. Интернет гръмна с критика по темата, готвят се протести следващата седмица в десетки европейски градове, а като резултат – медиите обръщат все повече внимание. Преди 6 дни писах, че ще чакат думата на Борисов, но не я дочакаха – имаше твърде много шум. Сега като има официална реакция, новината ще е, че проблемът е решен и протестите са ненужни – точно както БТВ скандираше да не ходим на рождения ден на Доби.

Какво следва?

Работата е там, че проблемът с ACTA далеч не е решен. Дори се връщаме назад. Скандалът се обърна на политически от опозицията, медиите не правят разследвания и анализи, а само копират каквото намерят в интернет, а обикновените хора не разбират какво става. Диалог няма и няма да има, защото за диалог трябва трибуна, поставен въпрос и някой, който да слуша. Както винаги медийният шум заглушава истинските аргументи, а депутатите разглеждат всичко като игра на влияние и внимание. Групата на ГЕРБ обяви, че ACTA ще бъде ратифицирана и с това изказване се изчерпва прозрачността на процеса.

Сега можем да очакваме само едно – всички медии ще се втурнат към Борисов да го разпитват докато той не се сепне „Защо всички протестират, като вече има договорка!“ След това или ще заеме слабата позиция на Явор Колев и ще нападне протестиращите, или ще обещае повече дебат и ще възложи на Трайков да направи кръгла маса по въпроса. Такава вероятно ще се организира, ще се кажат някакви неща, ще се чуят някакви мнения и ще се стигне до някакво решение. ACTA ще влезе в пленарна зала и ГЕРБ с Атака ще я приемат. Тихо, без възражение и без промени. Удобно.

След това ще се окаже, че трябва да се променят някакви закони, че ще се наложат някакви инвестиции и следене. На първо време няма да се промени почти нищо. После ще дойде натиска от мощните корпорации носители на права, ще искат да спазваме това, което сме подписали, ще налагат глоби и ще натискат за още контрол. ACTA не е гилотина, с която се обезглавява свободната култура на мрежата, тя е голямо стъпало към по-строги мерки, следене и контрол.

Какво да направим?

Ако всичко това не ви се нрави, може да направите няколко неща:

Още по темата от Eneya, Странгера и Асен Ненов.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“
Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“
Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“
Алберт Айнщайн

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

Следващи статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в тази статия и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

Екипът на Atol.bg Ви уведомява, че вече може да четете свободно личните си съобщения в сайта.
Всеки може да открие и да се свърже със своите бивши съученици в над 2000 училища и университети.

Още преди Facebook да излезе от университетските мрежи в щатите, този сайт имаше десетки хиляди потребители, които споделяха информацията си. Ще пропуснем факта, че за последните 7 години нямаше особено нови функции и външен вид. Нека да минем на същественото. Дълги години наред, Atol практически блокираше изпращането на лични съобщения. Намираш познат от училище и трябва да си платиш да се свържеш с него. Осъзнавате ли колко е глупаво това? Все едно да организираш среща на класа и бармана вместо да печели като продава бира, за иска пари за всеки проведен разговор между хората. По тази аналогия, естествено, че след като са се срещнали, всички ще се изнесат в друг бар. Така и стана – когато повече хора влязоха във Facebook, просто ги потърсих там. Сега имам добавен почти целия ми клас от началното и гимназията.

Интересното обаче е, че все още се регистрират хора – предимно над 40-те и просто заради идеята. Аз пък се оказа, че не съм влизал от 2008-ма, въпреки, че многократно ми предлагаха „безплатни съобщения за седмица“. Не мисля обаче, че с „освобождаването“ на комуникацията ще се раздвижат нещата. Просто всички вече са в други социални мрежи и никой не възприема Atol като място за контакт. Изпуснаха си шанса.

Винаги ме е било яд за Atol и често съм го давал за анти-пример в мрежата. Не, че ми пука за сайта, а за това, че имаше всички предпоставки да стане българския Facebook. Причината да се провалят създателите му е, че мислеха на дребно и взеха ужасни бизнес решения от самото начало. Това е грешка, която никой нов бизнес в мрежата не трябва да повтаря.

Допълнение

Напомниха ми в Twitter, че същия екип е направил Elmaz. Да, това наистина беше прекрасно свършена работа и мрежата успя да излезе извън границите на България. Това не може да не им се признае. Мен обаче ме е яд за Atol, защото много преди останалите сайтове вече имаше набрана критична маса от потребители. Липсваше само свобода за общуване и някои функции.

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.

Когато бях малък започнах да правя модел на храм-паметника „Александър Невски“. Бяха ми подарили готови листове с елементите, които просто трябваше да отрежа и залепя. Не мога да си спомня какво стана с модела, но в последно време на няколко пъти търся подобни лесни за направа модели. Някой знае ли къде могат да бъдат намерени?

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

В последствие подобен сайт се появи и в Русия – карта на нарушенията по време на изборите там. Такива сайтове има в много държави и представят доста полезен поглед над реалната обстановка по време на изборите. Мисля си, че и българският вариант го показа. И след 2 години „За честни избори“ ще е на разположение и ще събира сигнали доста по-рано. Надявам се, че тогава ще има (въобще някаква) прозрачност в работата на ЦИК, но за целта трябва да направим нещо още сега.

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.

Няма да изброявам всички политически и социални протести, които се случиха през изминалата година у нас. Достатъчен е коментарът на @nervnata в Twitter тук и тук. Оригиналната корица на Time не е просто за протестиращия, а за всички, които работят не само за собствения си интерес, а и за общото благо – било то като информират и организират другите в акции и протести, като влагат доброволен труд или подготвят алтернативни концепции. Затова на всичките няколко-стотин харесали „алтернативната корица“ в Svejo, Facebook и Twitter, ще предложа следните няколко линка. Участието в някоя от тези програми със сигурност ще ви нареди сред избраните от Time за личност на 2011:

Днес съобщиха, че обвинителният акт на Гълъбин Боевски е бил прочетен отсъствието както на него, така и на адвокатите му. Толкова набързо са насрочили делото, че дори не са завели Боевски в залата и той е изслушал обвинителният акт през видео връзка – най-вероятно без преводач. В коментарите под статията на Дневник общото мнение е, че адвокатите му шмекеруват и че от няколко дни се говори, че ще има заседание. Те твърдят пък, че са научили за точния час на делото 15 минути преди да започне.

Аз се чудя обаче защо се забравя презумпцията за невинност. Фактите са, че са намерили наркотици в багажа едва след като е бил предаден на летището. Също така пакетите са били практически част от самият куфар. Надали някой има съмнения и че куфарите са купени в Бразилия и са били доставени в хотела му преди пътуването. Въпросът, който остава, е дали Боевски в знаел за дрогата и дали е въвлякъл дъщеря си в трафик на наркотици.

Истината е, че е изключително трудно да се докаже, че е бил т.н. сляпо муле – хора, които пренасят наркотици без да знаят. В такива случаи физическите доказателства сочат към вина, а да се докаже, че няма устни уговорки е доста дълъг процес. Това толкова усложнява съдебните дела, че от материалите, които изчетох си личи, че в повечето случаи съдиите не си правят труда дори да допуснат такива тези в съдебната зала. Още повече, че Бразилия е обявила война на наркокартелите и всеки белег за увъртане би нарушил публичния им имидж. Нищо, че през юли панел от бивши президенти, сред които този на Бразилия, са обявили т.н. „война“ с наркотиците за пълна загуба. Като основна причина се смята безкомпромисното отношение към мулетата, някои от които са „слепи“ или изнудвани, при липса на последствия за самите картели.

Тук идваме до другият момент в тезата за „сляпото муле“ – има ли други подобни случаи. Намирам анализа на Майкъл Левайн за доста показателен в тази сфера. През април е имало друг подобен случай, в който баща е завел 9 годишния си син в болница и е бил хванат с подобно на Боевски количество наркотици на летището в Сао Пауло. Също така, има няколко случая по света, в които властите са хванали служители на летището, които сортират багажа, да поставят наркотици, които да бъдат прибирани на крайната дестинация от техни колеги. Такива схеми са разбити в Хийтроу, JFK и Детройт. Предполага се, че има такива в повечето летища по света и особено в т.н. горещи точки на наркотрафика, каквато е и Сао Пауло.

Нека не забравяме презумпцията за невинност. Това, че Гълъбин Боевски е световен шампион прославил България, не означава, че не е способен да извърши такова престъпление. Според мен обаче определено означава, че му дължим най-малкото подкрепа за установяване на истината. Вместо това изглежда повечето вече са го отписали и осъдили. В английският език има един много хубав израз – benefit of the doubt – не приемаш някой за невинен, но оставаш отворен за това, че може би е жертва. Не сме длъжни да оправдаем Боевски, но сме длъжни като българи да се възприемем версията му като вероятна и да го подкрепим.

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския.

Въпреки, че данните за депутатите и законите се публикуват вече в XML формат, повечето имаха грешки. Също така, доста от данните не бяха в структуриран формат. За тях направих скриптове, които автоматично четат страниците, подреждат данните и ги обръщат в отворените данни. Към този момент данните, които ще намерите на страницата на проекта са:

Всички данни са в XML формат като сега обмислям как да се обърнат в CSV формат за лесен анализ в Excel таблици, както и в SQL база данни, за по-лесни справки. Имаше и други интересни предложения в Twitter, които разглеждам. Сега данните съдържат на 11000 документа и представляват общо 1.12 Gb информация в два ZIP архива. На страницата ще намерите линкове към так, отворения код на скриптовете и XSL схема на всички данни. Има и доста полезни линкове към други ресурси.

Повечето данни са доста надеждни и ще бъдат обновявани поне веднъж на седмица. Стенограмите обаче не са индексирани. Открих структура в тях, с която да мога да отделя и свържа изказванията с определен депутат и дори законопроект и гласуване. Методът обаче не е надежден, още повече, че стенограмите преди 2001-ва явно са дигитализирани (сканирани и обърнати в текст), от което структурата им напълно е разрушена. Все пак миналата седмица отново ми дадоха надежда, че ще пуснат индексирани стенограмите, което ще даде още повече данни и интересна информация.

Една бонус новина е, че направих контакт със сътрудници в Open Government Partnership и научих кои са отговорните лица от наша страна. Сега се опитвам да се свържа с тях и се надявам скоро да имам новини за целите, които ще представят до март.

Ето и статията за стратегията на ЕК в блога на OKFN.

„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :

…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.

Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни:

…създаването на предварителна концепция или рамкови напътствия за останалите институции. В тях би могло да се опише както абстрактно …, така и по-конкретно целите и технологиите, които се препоръчват/изискват при изготвянето на нови сайтове и системи в периода до създаването на всеобщата информационна система. Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. … И не на последно място – когато проектите по eGov започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-леснa, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.

Ето цялото интервю с премиера по БТВ, а тук може да свалите целия ми мейл до Валери Борисов.

Не мога да кажа, че за тази година и малко са направени много нови системи. Дори, ако такива напътствия, за каквито говоря, бяха създадени тогава, пак нямаше да имат голямо отражение върху ситуацията. Много бих се учудил, ако думите ми през 2010 са били нещо ново за сегашния заместник министър. Няма как да не са знаели още тогава, че не само системите на различните институции не са съвместими, но и повечето са остарели и въобще не могат да бъдат интегрирани. Сега, когато има силен натиск от страна на Борисов за резултати в сферата на eGov, планът за действие се пропука по шевовете.

В този контекст бърборенето ми за отворени данни в управлението може да звучи нереализуемо. Реалността обаче е, че това е единственият начин да се постигне устойчива интеграция. Както писах преди, отворените данни не са просто услуга към гражданите, а начин на мислене в изграждането на електронни системи и работата в институциите като цяло.

В противен случай това, което мога само да предполагам, че се опитват да направят сега, е да направят кръпки между недовършени точки за достъп на различните министерства. Това ще донесе ужасно много грешки в бъдеще и не дълго след пускането на отделни услуги те ще бъдат спрени. Друг риск е, че заради липса на възможност или ресурс за добра интеграция, предоставените eGov услуги ще са безполезни по една или друга причина. Това може да доведе до ниска използваемост на електронното правителство и причина за извинение от страна на кабинета, че всъщност обществото и бизнеса няма нужда от такива.

Изходът е да се заложат конкретни стандарти, мерки и принципи в създаването на нови системи и сайтове. Това може да са част от ангажиментите, които България ще поеме до няколко месеца пред Open Government Parnership. Трябва да има ясен анализ и публично достъпна информация за системите, проблемите и напредъка по интеграцията им. В момента за жалост единствено чуваме празни лозунги и уверения, че се работи по въпроса. От опит в интеграционните проекти знам, че често това, което шефовете си мислят, че системата им може и очакват да се случи с нея, се различава много от реалността. В крайна сметка може да се окаже, че нито ние, гражданите, нито чиновниците в администрацията ще виждат смисъл да използват недопеченото eGov.

Ето анализа ми на Стратегията за електронно управление, която започнаха да разработват миналата година:

Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.

Скрипта, който написах, е алтернативно решение. Използвам го както за блога ми, така и за Lipsva.com, Crime.bg и FairElection.eu. Той открива всички js и css файлове в сайта и ги gzip-ва. Който не знае – това е зипване или архивиране. Така размерът им се намалява с между 60 и 80%, а от там и общия размер на данните, които посетителите ви трябва да свалят, за да видя сайта. Другата част от работата се върши от .htaccess файла, който се поставя в основната папка на сайта. Той добавя различни настройки, които указват на браузъра на посетителите да пазят тези файлове по-дълго, за да не се налага да ги обновяват често. Същото се прави и за снимките, така че при всяко следващо посещение ще се ускори както скоростта на сайта, така и ще се намали трафика ви.

Двата файла може да свалите от тук. Сложете файла в основната папка или в подпапка. Има четири настройки. Първата е тайна дума, която да подавате, за да пуснете архиватора. Това е проста форма на сигурност. Втората е дали да архивира HTML страници. Това е препоръчително, ако те са статични, а не се генерират автоматично. Третата настройка е пътя към основната папка. Това ще е нещо от типа „/home/ime_na_saita„. Ако не я знаете, сложете „.“ или „..“, ако сте сложили скрипта в подпапка. Последната настройка е в кои подпапки да се търси за JS, CSS и HTML страници. Тук може да изброите местата където е темата ви, споделени скритове и прочие. Другият файл .htaccess трябва да копирате в основната папка, за да важи за целя сайт. Ако вече имате такъв файл, добавете съдържанието на този в края на вече съществуващия.

За да се създаде архивирането, извикайте скрипта с кода, който сте задали. Например „http://adresa_na_saita.com/pack.php?code=sekretno„. Ще се отпечатат всички архивирани файлове, заедно с това колко е намален общия им размер. Когато правите промени по сайта си (уточнение), ще трябва да го извикате пак, за да се генерира архива, като ще се gzip-нат само обновените файлове. С добавен аргумент „force“ като „pack.php?code=sekretno&force“ ще регенерирате всички наново.

Ако вече използвате добавки за кеширане трябва да сте внимателни обаче. Възможно е този скрипт да си пречи с тях. Затова направете резервно копие на вече съществуващия .htaccess, за да може да го възстановите, ако има проблеми. Хубавото на този скрипт е, че не прави промени по самите скриптове, а създава архивни копия до тях. Всеки път, когато някой отвори сайта ви, .htaccess правилата го пренасочват към gzip-натите копия. При снимките към се добавя правило, че важат за следващите 6 месеца и браузъра на посетителите не трябва да ги сваля за този период.

Ето и малко статистика. В случая с Crime.bg, общия размер на файловете беше намален с 77%. При FairElections.eu – 80%. Тези две платформи работят с платформата Ushahidi, където има система за кеширане, но не и на скриптове и стилове. Така сайтовете се ускориха като време за зареждане с поне 50%. При този блог направих и други оптимизации, които намалиха размера на файловете с 90% и го ускориха почти 2.5 пъти. Ако разбирате от PHP и сте уверени да променяте темата си, ето три стъпки как да го направите и вие:

Това са няколко от най-основние идеи. Най-важното е, че каквито и промени да правите, бъдете сигурни, че сте направили резервно копие на сайта и може да го възстановите при проблем. Ако имате още такива идеи, ще се радвам да ги споделите.

Конкуренцията в категорията беше доста оспорвана. Напълно заслужено БГ Мама получи наградата на публиката. Моят фаворит в категорията обаче беше Без Насилие!, който за жалост остана на трето място. Въпреки, че сайта е с изцяло запазени права на съдържанието – нещо, което не разбирам при такава инициатива – изпълнението му е прекрасно. Има много информация, а страницата е добре структурирана. Темата също така е важна и добре застъпена.

Да си призная, не очаквах да наградят Crime.bg. Първо, защото е нов сайт без установени позиции в мрежата за разлика от другите кандидати. Всъщност в момента посещаемостта му е изключително ниска. Надявам се обаче хората да видят ползата от този проект и да започнат да подават сигнали за нарушения. Втората причина беше, че не вложих чак толкова труд във външния вид. Оправих, разбира се, W3C валидацията, скоростта и основните страници, но времето ми до началото на конкурса беше почти изцяло заето с другия crowdsourcing проект – За честни избори. Той пък пожъна голям успех за кратко време и определено ще го запазим за следващите избори. Събраните данни от тези избори са вече отворени, но ще ги пусна скоро в по-удобен формат.

Наградата ми дава увереност, че това, което правя има значение и се забелязва. Понякога, когато човек се занимава с такива инициативи, му се струва, че се поти да копае в някое ъгълче и никой не вижда смисъл от работата му. Такава престижна награда като първо място на 12-годишния конкурс БГ Сайт си е сериозна мотивация и вдъхновение.

Догодина мисля да участвам в същата категория, но с Lipsva.com. Знам, че в последните две години обещавам да включа и този проект в надпреварата, но не съм още доволен от изпълнението и дизайна му. С анкетата, която пуснах за подобренията към него, ще получа по-добра представа какво е нужно. Затова отворете я и помогнете с мнението си. Един мой познат ще помогне с дизайна и идентичността, така че освен пълен с полезна информация, да е и по-приятен за окото.

Впрочем ето статуетките от тази година:

Натиснете за по-голяма снимка

Остават само два дни от гласуването на публиката. Може да покрепите проекта за карта на престъпността като отворите страницата за гласуване, отбележите „Карта на престъпността“ и натиснете „Продължи“. След това ще потвърдите гласа си с мейл адрес.

Повече за Crime.bg ще намерите на страницата на проекта, както и в статията ми за него. Тук съм описал и защо участвам с този проект и какви са предимствата му.