Вчера реших да си направя книжка. Избрах си един комикс и го отпечатах както си беше в получения файл. Не ми се занимаваше да го режа на отделни страници, а трябваше, защото в този си вид нямаше поле за подвързване. Както и да е – горе виждате резултата.

Най-големият проблем беше свързването на страниците. Сгънах ги две по две и ги подредих една до друга. После ги закрепих с телбод, така че да се получи ръб. След това ги минах отзад с тиксо.

Накрая отрязах предната и задната страница и закрих ръба с бялото поле зад тях. Проблемът ми сега беше, че всяка втора страница беше празна заради това, че не бяха разпределени правилно в изходния файл. Получи се, но доста излишни страници, но явно така беше по проект. Нямах лепило и затова взех най-лесното и бързо решение – пак с телбод закрепих отделните страници в края. Така останаха само тези с напечатано, които реално вършеха някаква работа. В края обаче стана дебело, защото телбодите бяха прекалено много и така се натоварваха страниците с риск да се скъсат. А и както се вижда в горната снимка, при разгръщане леко се разкриват недостатъците вътре.

Това не е добре подвързана книжка, но в крайна сметка работих с наличните материали и опит. Определено можеше да се направи по-добре, но в това, което получих като файл, имаше сериозни проблеми. Първо, не бяха взели в предвид ограниченията при печатане и бяха излезли извън стандартния формат. Това не беше видно в началото, но стана ясно с напредъка на проекта. Така се наложи силно да свия картинките, което значително намали качеството на разглеждане и то особено при остарелият печатарска инфраструктура, която ми бяха оставили. После, страниците бяха така свързани една с друга, че трябваше доста време да ги разплитам, режа и отделям, за получа нещо работещо. Тъй като клиентите, за която правих книжката, искаха бързи резултати, реших да използвам наличните страници и материали. След като я напечатах се оказа, че има скрити дефекти, които този, който е правил комикса очевидно не е взел в предвид.

Въпреки, че на външен вид комикса под формата на дигитален файл изглеждаше доста добре, това, което получих в реалността беше доста различно. Просто когато прехвърлим нещо такова в реалният живот излиза, че има много скрити детайли, които ни убягват. Така се оказва, че трябва да се боря със статуквото в печатницата, за да създам обещаната книга и то бързо. Несъмнено ще мога да направя по-добра печатна версия, но преди това ще трябва да разплета всички проблеми оставени от тези, които са подготвяли книгата преди мен. Естествено не очаквам някой да си признае, че трябва още много работа за оправяне на грешките му, но това не променя факта, че комиксът на този етап е съшит с бели конци, което далеч не му прави чест.

Впрочем тези, за които правих книжката не бяха въодушевени от резултата, но предвид спешността в голяма степен проявиха разбиране. Дори отчасти бяха щастливи предвид книгите, които са получавали преди и комуникацията по проектите до сега. Сега очакват следващата книга да е по-добра и определено ще ми дават повече поръчки.

Вестник „Сега“ излезе снощи с новината, че ГЕРБ режат възможността за гласуване на българите зад граница. Мерките, които описват включват:

Ако сте живели в чужбина ще знаете, че първите точки и сега се прилагат – трябва заявление, трябва бройка да се отвори секция и секции се откриват на места с повече българи. За жалост не е решен проблемът с Германия, където има много желаещи за отваряне на допълнителни секции, но немският закон не го позволява (освен за президентски избори). Има добри алтернативи, но за вота през ’09 Външно министерство буквално ги блокира.

По-притеснителна е последната точка. Не съм сигурен дали я разбирам правилно, но сякаш излиза, че ако не си бил в България през двата месеца преди изборите, няма да можеш да гласуваш. Това означава, че стотиците хиляди емигранти по света няма да дадат вота си, което обезсмисля и отварянето на секции там, защото нищожна част от гласуващите в чужбина са българи в командировка или на почивка (т.е. излезли по-малко от 2 месеца преди изборите). Друга интерпретация на това кратко обяснение е, че емигрантите ще се заличават от списъците в България, докато в чужбина ще бъдат добавяни при представяне на заявление. Това може би би спряло част от изборния туризъм, защото списъците се изготвят седмица преди гласуването и следователно, автобусите трябва да идват на два пъти – 2-3 седмици преди изборите и в самия изборен ден.

Нещо, което не е ясно обаче е, дали ще могат да гласуват всички както досега – дори и неподалите заявление. Няма и информация дали най-накрая ще се въведе електронна система за следене на избирателите, за да се избегне повторното гласуване на някои хора в 5-6 близки секции. Електронното гласуване пък е просто добро пожелание на този етап.

А знаете ли защо не знаем нищо за тези неща, защото комисията отговорна за новия изборен кодекс не е публикувала стенограмите си от 3 месеца. Последната стенограма е от 4. май, а от тогава са минали 12 заседания. Според правилника на НС са длъжни, а техническото време не надвишава 3 седмици. Целта на тези стенограми е да разберем дали и какви дискусии има предложенията за изборите, какви позиции имат депутатите в комисията и къде да търсим повече информация. Сега получаваме новини за процеса на изготвяне единствено от изказванията на Фидосова, които често са твърде притеснителни.

Изготвянето на този изборен кодекс трябваше да стане при пълна прозрачност и с обществено обсъждане. На този етап чуваме само слухове, а общественото обсъждане изглежда по-скоро на обявяването на закона за специалния съд, който се проведе наскоро. Това не е прозрачността, за която говориха в началото.

Впрочем така и не стана ясно какъв е бил бюджетът за изборите в чужбина през ’09 и за какво е похарчен.

На този въпрос се опитва да отговори AIESEC с новия им проект „Красивата България„. Избрали са 8 студенти от цял свят, които да обиколят страната ни през август. Маршрутите им ще видите на картата по-долу. Ще пътуват в две групи заедно с представители на AIESEC и ще видят всякакви забележителности и обичаи – нестинарите, Рилски манастир, различни музеи, в. Мусала и Вихрен, Шипка, Перперикон, летните купони по южното черноморие и живота в селата около Пловдив.

Освен да разглеждат и събират впечатления, гостите ни ще имат различни задачи – да си купят баничка без да се разбере, че са чужденци, да научат българска песен, да събират информация за наши обичаи и прочие. По време на пътуването си ще пишат кратки статии за преживяното. Снимки, клипове и новини ще се качват във Facebook, Twitter и YouTube.

Всички статии и снимки ще бъдат събрани в книга описваща преживяното и предлагаща маршрути в България с интересни за туристите места. На 30 юли от 16:30 е откриването пред НДК (събитие във Facebook), където ще има голямо табло с контурна карта на България, информация за проекта и събитията по пътя, игри и томбола за посетителите и децата им, както и почистване на парка. След това, двете групи ще потеглят през северна (синия маршрут) и южна България (червения маршрут) и ще се срещнат в Созопол. Там ще останат няколко дни и после ще се върнат през централна България (зеления маршрут) към София. Доколкото разбрах, колите им са били предоставени безвъзмезно от Рено. На 8-ми Септември ще има изложба със снимки и истории, а книгата ще бъде издадена на английски и български. Впрочем, ако си спомняте, един мой приятел беше направил нещо подобно, но от своя гледна точка и то за цяла Европа.

Когато науча повече за страниците им в социалните мрежи ще ги пусна в коментарите отдолу. До тогава съм сигурен, че ще чуете за тях в медиите. А може и да отидете на откриването пред НДК и да се запознаете с организаторите и гостите ни. Ето карта на маршрутите с няколко примерни събития по пътя:

Всички ъгли на маршрутите са места, които ще посетят
Вижте маршрутите в по-голяма карта

Север :
София – Белоградчик – Монтана – Етрополски манастир – Тетевен – Троян – Ловеч – Плевен – Свищов – Русе – Велико Търново – Габрово – Велики Преслав – Шумен – Мадара – Каспичан – Плиска – Добрич – Силистра (не е сигурно) – Каварна – Шабла – Балчик – Варна – Несебър- Бургас – Созопол

Юг :
София – Рилски манастир – Благоевград – село Добърско – Банско – в. Вихрен – в. Безбог – Разлог – Белица – Велинград – Батак – Пловдив – с. Болярци – Асеновград – Бачково – село Лъки – Перперикон – Кърджали – Стара Загора – Елхово – Бургас – Созопол

Връщане към София :
Созопол – Сливен – Казанлък – Шипка – Калофер – Сопот – Карлово – Хисаря – Копривщица – Панагюрище – Пазарджик – Самоков – в. Мусала – София

Очаквайте повече по темата…

Във Facebook вече има група за проекта, както и събитие за откриването утре. Там ще намерите още информация и снимки в реално време.

Ето и една от първите снимки от пътуването с всичкина една от участничките – Chelsea Tao. Мисля, че на тази снимка трябва да са повечето от екипа.

Заглавната снимка на статията е взета от архива на Евгени Динев с негово изрично разрешение. Тя не може да се прекопира от трети лица без спазване на съответния лиценз. Моля посетете сайта му за повече информация.

Всичко това ми припомни за новина от преди седмица свързана със следенето в интернет. Ако си спомняте, части от т.н. „Телеком пакет“ приет от Европейския Парламент, даде възможност на страните членки да задържат данни за интернет активността на гражданите си с цел разследване на широка гама престъпления. С тези мерки обаче идваха и определени ограничения, които явно никой не е сметнал да сподели с нас. Вместо това, МВР предпочете да излезе с редовното извинение „Европа така каза!“ и започна да следи всичко и всички в мрежата.

Работническата партия в ЕП обаче е съставила доклад, който посочва редица проблеми в прилагането на съответната директива, като нарича редица от мерките взети от някои членки като буквално незаконни. Посочените проблеми включват:

Колко от тези неща мислите, че се случват в България? А колко други има, за които въобще не знаем? Благодарение на този доклад, Европейската Комисия е започнала вече разследване за спазването на разпорежданията и за нарушения, която всяка членка е извършила. След като изводите им бъдат представени на Европейския Парламент, резултатът може да бъде или силно ограничаване на разрешеното следене и по-строг контрол върху прилагането му, или изцяло премахване на директивата за задържане на данни. Причината за това ще е в самите служби за сигурност, които не са сметнали за нужно да предоставят информация за ползите от такова следене.

В заключение искам да кажа, че трябва да се спре с извинението „Европа така каза!„. Институциите на ЕС пускат много инструкции и директиви, от които политиците ни избират точно определени фрази и ги изтъкват, за да рационализират действията си. В някои случаи обаче това, което ни казват, че е изискване от ЕК или ЕП, въобще не съществува или най-малкото е грешна интерпретация. ЕС не е зъл Голям Брат, който командва всички и поставя управляващите ни в позиция без изход. ЕС и институциите им на този етап са по-скоро регулаторен орган, който следи дали нашите избраници прекрачват определени граници.

В случаят на следенето в интернет, очевидно са видели своеволия при прилагането на позволените мерки. Затова бих посъветвал ГЕРБ да се откажат от филтрирането на мрежата, да направят стъпка назад и да се замислят какво щяха за малко да направят.

Често казваме, че депутатите на ГЕРБ гласуват чинно закони според решенията на партията и кабинета. Друго клише, което се споменава и е вече синоним на депутат, е мързелът и неучастието в заседания. Тук обаче няма да обсъждаме причините и последствията от това ежедневие в Народното Събрание. Нещо, което аз се питам, е колко чинно гласуват депутатите в действителност, колко въобще гласуват и колко от тях са реално в залата.

Спомняте ли си, че миналата седмица споменах за разпечатките от гласуванията в парламента? А спомняте ли си, че дадох идеи, за няколко интереси неща, които можем да правим с тях? Ето една от тях – събрах всички разпечатки в една голяма Excel таблица и започнах да ги анализирам. Ето някои резултати:

По партии

Кой е по-по-най

Най-“непослушни“ от всяка партия
ТАНЧЕВ ГЕРБ 86.3% Участие 43%	ВЕЛИКОВ КБ 56.1% Участие 24%	ДАЛ ДПС 49.1% Участие 14%	ПЕТКОВ АТАКА 55% Участие 30%	АГОВ СК 77.5% Участие 21%	ВАСИЛЕВ НЕЗ 43.7% Участие 12%
Реално присъствие
ДОГАН ДПС 0%	МЕТИН ДПС 0%	ИВАНОВ ДПС 14.3%	СЕФЕР ДПС 28.6%	ПЕТКОВ АТАКА 28.6%	ПЕТКОВ ГЕРБ 28.6%
Активност при гласуване
ПЕЕВСКИ ДПС 5.6%	ЛЮТФИ ДПС 9.2%	ПАНТЕВ КБ 9.4%	МЕХМЕДОВ ДПС 9.8%	ЯНЕВ НЕЗ 9.8%	КОСТОВ ГЕРБ 10%

Интересен факт е, че всички от ГЕРБ гласуват в поне 86% от случаите в унисон с партията. При БСП и ДПС „послушността“ започва от 50-те процента, но там данните са по-неточни, заради страшно ниското им участие.

Методология

Данните, които виждате са на базата на 15 заседания между 9 юни и 9 юли. Това са тези, за които са изведени разпечатки откакто промяната в правилника на НС влезе в сила. През това време са гласувани 663 закона. Крайните резултати по партии и депутати може да свалите като таблица от тук.

Послушание

Това мерило е най-трудно за изчисление. То определя колко често даден депутат е гласувал по същият начин, както средното за партията. Много размишлявах как да сметна това и накрая се спрях на следния подход:

Първо смятам как би гласувала партията, ако беше един депутат. Това става като се изчислява вероятността за всяка възможност (Да, Не, Въздържал се) за всеки закон и се избира най-често срещаното гласуване. Ако така обаче са гласували по-малко от 60% от депутатите от тази партия законът се пренебрегва в изчисленията (т.е. все едно не са гласували). Това възприемам за линия на партията поради единомислие или просто заповед отгоре. След това, за всеки депутат се преброяват колко съвпадения има между неговото гласуване и средното за партията (освен тези, за които не е гласувал и тези под 60% на партията). Така се пресмята колко пъти се е съобразил с мнозинството от групата си.

Реално присъствие

Тук не се осланям само на списъка с неизвинени отсъствия, а на реално подадените гласове. Ако някой депутат е маркиран като присъстващ, но на практика не е гласувал нито един закон през деня, го маркирам като реално отсъстващ. Има случаи, в които някой е отбелязан с неизвинено отсъствие, но е гласувал по-късно през деня. Тези случаи не ги маркирам като отсъствия, защото вероятно депутатът е дошъл по-късно. Най-много такива отсъствия имат Доган и Метин – 15 от 15.

Активност при гласуване

Тук измервам колко закона е гласувал депутатът докато е бил в залата. Това включва дните, в които е дал поне един глас. Поради това, че някои депутати са идвали само няколко дни и са гласували по много, се получава така, че имат по-голяма активност от други, които са седели постоянно в парламента. Така депутатите на ДПС, БСП и СК имат най-ниска средна активност. Случаят с ДПС е най-фрапиращ, защото средно са гласували за по-малко от 2 закона от всеки 10.

Възможности за подобрение

На първо място, това въобще не е представителна извадка, защото от хилядите гласувани закони и десетките заседания, аз взимам само тези от последния месец. За жалост имаме данни само за тях. За щастие обаче, от тук нататък с всяка стенограма ще получаваме такива разпечатки и ще си вадим по-точни изводи.

Формулата за послушанието определено може да се подобри. Примерно може да се сметне средното на партията с вероятности, а не направо с Да/Не. Също така може да се даде тежест на гласовете – за Въздържал се х0.5, а за глас срещу този на партията – х2. Това е защото с обратен глас депутатът реално се противопоставя, а с Въздържал се – просто не им пречи. Накрая, може да се използва векторен анализ за изчисляване на разстоянието между всеки депутат, да се изчисли векторният център на партията и да е види кои депутати гласуват еднакво. В този случай елементите от векторите ще са законите. Може също така да се сметнат разликите между самите партии, за да се види коя срещу коя е гласувала. За целта обаче ще е най-добре да се напише директно скрипт – било то в Excel или направо на PHP. Това ще е доста по-лесно като излязат разпечатките на XML.

Реалното присъствие и активността може да се подобрят с включване на статистика за изказванията на всеки депутат и участието му/й в комисиите. Това обаче също ще трябва да почака докато стане новият сайт. И сега може да се анализира стенограмата, но ще е твърде трудоемко.

Направих всички изчисления с MS Excell 2010. Започнах с OpenOffice Math но се оказа, че няма функции като SUMIFS, която ми трябваха. Все пак, сега формулите са прекалено големи (десетки милиони събирания на страница) и затова в един момент така или иначе ще трябва да се пренапишат на VBasic или нещо за OpenOffice. Този път просто не ми се занимаваше. Също така може всичко това горе да се покаже с иконография, която стана доста популярен метод за изобразяване на сложна информация. Може да го направя към края на годината, когато имам достатъчно точно данни.

Изводи

Макар и непълна, надявам се, че тази статистика да събуди интереса ви към възможностите на отворените данни. С публикуваните разпечатки на гласуването на депутатите може да следим подробно всяко тяхно решение, да го свържем с естеството на гласуваният закон и да изградим профил на всеки политик. Макар че изграждането на такъв сайт би отнело време, самото изчисление и събиране на информация става автоматично. А представете си, че имахме достъп и до други такива масиви от данни, като например средната бройка болни, операции и конкретни заболявания по региони; списък с престъпленията разделени по тип и местоположение; подробна информация за харчовете на общините; напредъкът по различни европроекти и т.н.

Ако си мислите, че това е твърде много информация – не е, защото други европейски държави вече ги публикуват. Ако си мислите, че никога в България няма да получим тези данни свободно, пак ще сгрешите. Може да не е утре или вдругиден, но явно е възможно – от НС се съпротивляваха за разпечатките, но пак ги пуснаха. За статистиката от институциите обаче трябва централно решение (т.е. не на отделни чиновници действащи на добра воля) и принципна политика, която да установява реда, формата и отговорните лица за публикуването на отворени данни. Такива решения винаги се взимат от 2-3-ма човека на възлови позиции и затова трябва да ги намерим и убедим, че си струва. Това все пак е крайната степен на прозрачност, за която толкова много се говори.

Струва ми се да мислим за ЕС като дойна крава, до която всеки иска да се докопа. В този смисъл гледаме на Европейската Комисия за пъдар, който излавя всички, който хитруват. В действителност тези фондове имат за цел да развиват точно определени сектори от общественият живот като туризма, конкурентоспособността, образованието и прочие. Европейските институции предоставят обаче нещо повече от пари – технологии и знания. Комисията финансира ред научни проекти, резултатът от които е на разположение на всички страни членки. Това може да са проекти в информационните технологии, планирането, здравеопазването и т.н.

Едно изискване за избиране на участници е да са колкото се може по-пръснати из съюза. Това гарантира както различен опит и перспектива, така и разпространението знания и технологията. Самите компании не печелят от тези европейски проекти, защото парите предимно покриват разходите им. Изследванията и контактите, които се събират в рамките на такива проекти обаче са безценни. Мнозинството малки фирми нямат възможност да инвестират сами в нови разработки, докато доста големи предпочитат да намерят готови решения за конкретни проблеми сред такива партньори. Не на последно място, такива разработки, които са достъпни до държавните институции в целият съюз, създават нов пазар. Ако последните решат да използват споделените технологии, всеки от разработчиците ще е добра позиция да спечели обществената поръчка.

Пример за една такава технология наскоро беше пусната официално. Новината обяви комисарката за дигиталното развитие Neelie Kroes. Казва се ARRIVAL и накратко помага за по-добро планиране на железопътният транспорт. В една толкова сложна система с много променливи като метеорологични условия, повреди, забавяния по гари и (в случая на България) кражби, синхронът между влаковете е много труден. Ако сте се качвали на влак между Пловдив и София със сигурност сте забелязвали, че понякога спира и чака доста време, за да продължи. Това се дължи на установеният ред, че даден влак трябва да мине по разклонение след друг такъв. Тезо правила са направени, за да се избегнат катастрофи, но често създават ефект на домино в системата – един влак закъснява, а от там друг и така нататък. Една от основните цели на ARRIVAL е да създаде алгоритми, които ефективно да планират системата така, че този ефект на доминото да се намали. Също така, при възникване на непредвидени ситуации, с помощта на такива разработки може да се взимат по-добри решения. Германия, Швейцария и Холандия вече са използвали тези разработки, за да подобрят железопътният си транспорт. В берлинското метро това е помогнало да се намали средното закъснение от 4 на 2 минути.

Друга такава разработка е проектът NEON, в който участвах през последните 4 години. Целта му бе да подобри стандартите и създаде инструменти за обработка и използване на онтологии и въобще семантични технологии. Онтологиите са абстрактно описание на дадено знание – примерно структурата на една фирма или взаимовръзките между всички участници в здравната ни система. Те помагат на компютрите да „разбират“ информацията, която изпращаме и са в основата на новото поколение интернет. Този проект беше сериозна стъпка в посока използването на семантични технологии в държавните институции. Абстрактното описване на дейността им и на данните, които се публикуват, слагат началото на т.н. Web 3.0 и са безценни когато говорим за отворени данни (open data).

Не знам до колко тези неща могат да бъдат приложени в България, както и в други по-бедни страни членки. БДЖ има доста по-големи проблеми с инфраструктурата и заплатите, а държавната администрация има нужда първо да започне да публикува отворени данни въобще, а чак тогава да ги описва семантично. В същото време обаче е вярно, че може да се получи финансиране за въвеждане на такива технологии и те биха помогнали както на бизнеса, така и на самите институции. Ако успеем с инициативата да убедим държавата да публикува сурови данни и да създаде политика в тази насока, описването им семантично е само на крачка. Така ще може да се влеят както свежи средства, така и технологии в IT индустрията ни. Говори се доста за липсата на инвестиции в научни разработки и ако толкова няма пари за целта, поне може да се създава среда за развитие на бизнеса.

Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.

Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.

В сряда се проведе поредният Eclipse DemoCamp в Darmstadt. В една от презентациите Марсел Брух показа комплект от инструменти, който решава отчасти горния проблем. Пилотното му име е Code Recommenders и се разработва от TU Darmstadt. Сравниха го с Amazon, където интернет магазинът се учи от покупките и навиците на клиентите си, за да им предлага най-добрите стоки за всеки поотделно и така да увеличи продажбите си. Инструментът за Eclipse пък анализира кода, наличните проекти, структурата на наследственост на класа и имплементираните методи, сравнява този модел с голяма библиотека (2+ Gb) и предлага какво може да се допълни на мястото, където програмистът пише. Библиотеката съдържа десетки хиляди модели тренирани на базата на анализ от огромно количество отворен код. Това означава, че ако програмистът започне да създава бутон, програмата може да изчисли как и колко други хора са го направили и да му предложи най-вероятните възможности. Примерно – да сложи текст и стил на бутона.

Този метод на анализ предоставя и други интересни предложения. Например, обикновено когато човек пише програма, Eclipse му показва грешки в синтаксиса. Ако Code Recommenders засече, че на дадено място повече от 90% са използвали даден метод, значи е възможно да има логическа грешка и затова я показва като такава. Също така, на програмиста може да се предложи шаблони с код на базата на най-вероятните предложения, както и пряка връзка с Google Code направо в платформата му, с цел намиране и оценяване на snippet-и.

В края на презентацията показаха имената на част от студентите, които са участвали в проекта. Моето също беше там. Преди около година им помогнах да адаптират част от Eclipse plugin-ите на OSGI сървър с Axis2, така че всички предложения да идват от едно място, където да получават обратна връзка и да се анализират. В сегашната версия от това е останала само частта за анализ, като са добавили автоматично подновяване на локалната библиотека с предложения.

Друга интересна презентация беше представянето на новия Eclipse e4 от Ларс Вогел. Той е още в инкубационен период (разработка), но се очаква от него да излезе версия 4 на IDE платформата. В самата презентация не видяхме кой знае какво ново, тъй като същите примери бяха отдавна на сайта, както и самият е4. Интересно е обаче да се види колко лесно и бързо може да се направи софтуер от нулата с доста добър UI. По принцип това, което клиента вижда – бутони, прозорци, текст, картинки и таблици може да се разработи с множество готови библиотеки и би трябвало да е лесно. На практика обаче не е и се случва да се прекарва повече време в честите промени на външният вид и използваемостта на програмата (usability), отколкото за самата бизнес логика. С е4 човек може да моделира абстрактно външният вид и в реално време да променя всичко. Нещо повече – стилизирането на програмата се прави с CSS и може да се използва JavaScript. Това, всички други скрити допълнения в e4 и безкрайната възможност за разширение на платформата, за която писах преди, прави Eclipse още по-прекрасна основа за създаване на всякакви бизнес приложения.

Естествено, имаше и доста други интересни презентации, като тази на Кай Кройзер, който е използвал Eclipse за да автоматизира изцяло къщата си. Показа как през интернет и с телефона си може да управлява всичко – светлини, отопление, електроуреди до това да получава информация за температурата, потреблението на ток и газ. Разбира се, кодът е отворен и всеки може да го използва.

Въобще този семинар, както и други подобни, ме навеждат на мисълта, че принципите на социалните мрежи ще се прилагат все повече в процеса на програмиране. Макар вече да не търсим дефиниции в дебели книги и да перфорираме карти, създаването на софтуер пак се състои от един човек, компютър и примери/документация, които тя/той трябва да намери в мрежата (и това умножено по няколко, за да получим екип). С инструменти като Code Recommenders получаваме помощта от общността направо на върха на пръстите ни (Ctrl+Space за знаещите).

За бизнеса това означава, че създаването на софтуер и промените по него ще бъдат по-бързи (казано на страшно клиширан език). Както Дъглас Шмидт писа преди 10 години, рециклирането на стар код, което беше и голямото обещание на ООП, се провали. Помощта идваща от „облака“ от програмисти извън фирмата ще даде нов смисъл на reusability и ще даде повече тежест на решението да се използва отворен код в комерсиални проекти.

Поне това е обещанието този път, но все пак сработва в Twitter, нали? Питаш нещо и няколко души ти помагат почти веднага.

PS: Впрочем тия дни Неели Кроес – евро-комисарката за дигиталното развитие, пусна видео, с което призовава компаниите и институциите да използват повече софтуер с отворен код. Основното й съобщение е, че „open source“ вече не е мръсна дума що се отнася до бизнеса и администрацията.

Помните ли, че в края на май обявих успехът на инициативата за публично гласуване на законите? Тогава депутатите приеха промяна на правилника на НС, според което разпечатки с индивидуалните гласове на всеки народен представител ще бъдат публикувани в мрежата. Припомням, че до тогава такава информация можеше да се получи само след изрично искане на парламентарна група.

Промяната беше обнародвана с известно закъснение, а то 9-ти юни разпечатките вече са на сайта на парламента. За жалост обаче, също както справките за неизвинените отсъствия, и тези разпечатки са в PDF формат. Tова означава, че е изключително трудно да се вкарат в таблица и обработят. В документа също така се указани с цифри гласуваните решения/закони, а за да се разбере какво всъщност е гласувано, трябва да се сравни със стенограмата.

Покрай статиите ми за новият сайт на парламента се свързах с отговорно лице в администрацията им и говорихме доста за сегашното състояние и бъдещият сайт. Тези дни помолих да публикуват разпечатките като Excel таблици и виждам, че вече го правят. Може да намерите данните както като PDF, така и като XLS прикачени към стенограмите. Ето и пример от 1-ви юли.

Тъй като в момента сайтът и системите им имат някои ограничения, тези данни се публикуват и обработват на ръка. Благодарен съм им, че откликнаха на молбата ми, защото така ще е много по-лесно да сортираме данните и да изкарваме полезна информация. Още повече се радвам обаче на заявеният ангажимент до края на годината цялата тази информация да се публикува в XML формат. Към профилът на всеки депутат ще има прикачени документи с неизвинени отсъствия, гласувани законопроекти, участия в пленарна зала и комисии и прочие. Всички тези данни ще бъдат свързани и ще са в пълен синхрон с философията на отворените данни (open data), за които писах по-рано. Всичко това и още доста е планирано в проекта за новия им сайт, поръчката за който (неизбежно) беше спечелена от „Индекс България“. Искрено се надявам да изпълнят тази част от изискванията като хората.

В момента, макар пак да се налага да копираме данните от таблица в таблица, пак е възможно да се автоматизира частично процеса и да се изкарат данните като XML или поне RSS абонамент. Една идея, която ще ви дам, за използването на данните е да се съберат всички гласувания на депутати и да се изчисли колко често са се отклонявали от решението на партията си. Също така, може да се сравнят гласуванията в зала с отсъствията и да се провери дали в действителност системата с пръстовият отпечатък работи. Може да се изкара куп статистика така.

Друга идея, която ще изисква повече работа и която дадох в първата ми статия по темата, е сайт за следене на депутати. Може да се разграфи заседателната зала, да се визуализира всяко гласуване, отсъствия и участие в дебатите. Може да се направят профили на депутатите с графики и документи, с предложени закони и отсъствия, с индекс на самостоятелност и обща активност в парламента. Накрая може да се направи списък с обещанията на всеки депутат по интервюта и предизборни кампании и да се сравни с реалните му гласувания в парламента. Най-доброто ще бъде да се направи списък с ключови думи (или маркери), които биха представлявали конфликт на интерес. Например, ако депутат има близък в алкохолният бизнес, при откриване на тези маркери в негови предложения, законопроекти, гласувания или комисии, ще светне една червена лампичка за възможен лобизъм. При това данните за да осъществим всичко това са вече налице!

Както казах, възможностите и ползите от тези елементарни потоци от данни са големи. Тук изброих само някои от тях, а в тази статия има още. Гласовете на депутатите са една победа в тази насока. Каква ще е следващата?

Снимка: в. Монитор

Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org в портален сайт. Създаване на уеб-базиран мултимедиен каталог на туристически обекти, атракции и маршрути.

Ако си спомняте, през ноември избухна скандал в мрежата за планирано похарчване на 2 милиона за туристически сайт. Тогава взех интервю от шефката на вече бившата Агенция по Туризъм, от собственичката на фирмата изготвила поръчката и въобще проследих развитието на скандала. Гледайки назад разбирам, че основният проблем тогава беше липсата на яснота около целите и изискванията на проекта. Съвсем естествено всички заподозряхме, че това е поредната схема за източване на пари от фондове при почти нулева полза за държавата. Ясно е, че имаме нужда от представителен сайт, но не нещо подобно на нескопосаната реклама на франкфуртското летище.

Този път обаче имаме пълното описание на поръчката, документацията и дори разясненията изпратени към отделни фирми. От самата поръчка (инфо за новата и старата) разбираме, че тези 2 милиона са дадени безвъзмездно по евро програми и трябва да бъдат усвоени. Изискванията за оборот на кандидатите са намалени три пъти – от 3.9 милиона за ’07 и ’08 на 1.9 мил. за периода ’07 – ’09. Всички останали изисквания за спечелени поръчки, проекти, опит и прочие са намели с между 25 и 50%. Това означава, че проектът ще е достъпен за повече фирми (или сдружения от такива) и ще има повече конкуренция.

От описанието на обществената поръчка (под статията) разбираме, че изпълнението й ще продължи 7 месеца, през които фирмата трябва паралелно да направи следното:

1. Създаване на софтуер за web базиран медиен каталог
2. Доразвиване на www.bulgariatravel.org в туристически портал
3. Създаване на критерии и избор на туристически обекти, които да бъдат представени
4. Създаване на електронно съдържание за обектите – описание, снимки и видео
5. Въвеждане в експлоатация на продуктите и обучение

За първата и втората най-вероятно ще се използват готов CMS – с отворен код като Drupal или Joomla, или нещо написано от тях самите. Последната точка също е ясна и ще изисква обучение на 10-20 човека как да използват CMS-а. Остава само да се направи дизайна и да се добави малко код. При предишната поръчка всички си мислехме, че двата милиона се дават само за тези три неща и това беше смехотворно.

Четвърта точка обаче ще излезе най-скъпо. Ако разбирам правилно, в рамките на тези 7 месеца екипи на фирмата (или под-изпълнители) ще обикалят избраните обекти и ще ги снимат от всички страни, както и ще правят видео обиколки. Това наистина ще струва доста пари, но това, което предполагам е, че ще закупят готови снимки от професионални фотографи на ниски цени и ще представят големи разходи по заснемането им.

Друго притеснение е изборът на обекти. Някои от най-интересните места в България са трудно достъпни и затова може да бъдат пренебрегнати за сметка на не особено ценни селски църкви близо до областните градове. Още повече, че в изискванията се споменават „до 400 обекта, 4000 снимки, 50 видео клипа, 50 аудиозаписа…„. Пише, че очакванията към изпълнителя са да достигнат максималната бройка обекти и снимки, но минималната не е уточнена.

Напълно съм наясно, че не всичко може да бъде уточнено в документацията. Също така прекалено строгите изисквания (каквито забелязахме в проекта за сайт на НС) биха отблъснали доста фирми и могат да направят поръчката трудна за изпълнение. В крайна сметка тези неизбежни неточности и допустими граници трябва да се съблюдават от самото министерство. При добър контрол над изпълнението, няма да се допусне да се похарчат пари за нищо.

В същото време тези, които са пуснали почти същата поръчка, както тази преди 8 месеца, би трябвало да разбират недоверието към „контрола“ и работата им. Прекалено много сайтове на министерства, агенции, областни управи и общини са буквално неизползваеми, но за тях са платени пари без забележки. Щом тази поръчка предизвика такъв скандал предишният път, сега очаквам от отговорниците поне да обяснят на прост език какви за целите им, какво е личното им отношение към проекта и как смятат да работят по него. Ще е добре също така след ключовите фази на проекта да дават информация за напредъка, а в края му, сайтът да се представи подобаващо на обществеността, а не да се пусне тихомълком в мрежата. Мисля си, че това не само ще поотупа прашният имидж на министерството, но и интернет общността ще помогне с опита си и обратна връзка за евентуални недостатъци.

Оферти ще се подават до 21-ви юли и ще се отворят на следващият ден. Сумата е 1 980 800 лв, а ние ще следим изкъсо как ще се похарчи.

Документи

Документация за участие с описание на проекта

Решение за откриване на процедурата

Приложения

Разяснения 1, 2, 3, 4, 5 и 6

Затова се спрях на Canon PowerShot SX210 IS. 14MP, 12 zoom, HD (720p) видео със стерео звук. Казват, че снимките на тъмно и стабилизаторът са добри. Голям плюс е, че съм свикнал вече с менюто и особеностите на Canon. Преди това се спрях на Samsung ST550, но казват, че оптиката не била добра. След това ми направи впечатление Casio EXILIM EX-H10 SR, но и там не видях нещо особено.

Някой да е пробвал някой от фотоапаратите? Може ли да ми предложите нещо по-добро?

Видео от Jason Eppink във Vimeo

На конференциятаOne Young World през февруари, Кофи Анан даде много добро определение – великите водачи трябва да могат да следват. Според мен не много лидери имат това качество, но от средата, в която работят, зависи дали ще могат да го приложат. Дали ще направим нещо подобно в България? Имаме много примери като тази тръба във всеки град, квартал и блок. Да отмятаме, че просто няма да има ефект, би постигнало същото, както да псуваме, че никой не прави нещо. А какво, ако пробваме? Някакви идеи?

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

TU Darmstadt спечели за пореден път световното по футбол за роботи – RoboCup 2010. Отбори от цял свят се събират със своите автономни роботи и ги оставят сами да вкарват топката в чуждата врата. Това означава, че никой не ги контролира или насочва – сами взимат решения и дори си носят батериите за мача. В началото играеха с препрограмирани кученца-играчки от Sony, но от няколко години започнаха да играят и хуманоидни роботи. Нескритата им амбиция, която споделят често по Discovery Channel, е до 20-30 години да създадат роботи, които да играят срещу истински футболисти.

Ако не се лъжа, с кученцата TUD сме спечелили 3 световни и 4 немски първенства пред последните 8 години, а с хуманоидите – това ни е втората купа. Ето клип на обикновен мач на роботи:

Също така, миналата година за втори път спечелихме състезание за най-енергийно ефективна къща. Провежда се от Департамента по Енергетика на САЩ и се нарича Solar Decathlon. Нашият проект се казва surPLUShome и както предишният – сега стои близо до университета и е отворена за посещения. Повече информация ще намерите тук и на сайта на проекта. Тази година спечелиха Virginia Tech. Ето и виртуална разходка из къщата:

Благодаря на Драго за новината и за линковете.

Ето част от снимките, които направих на полуфинала. Останалите може да видите или в профилът ми във Facebook, или във Flickr. В YouTube качих и три клипа [тук, тук и тук], последните два от които са финалният гейм от мача.

Много от делегатите са участвали във формулирането на предложение към ООН да допълнят целите на века за развиващите се страни с още една – диалог между религиите. Проектът се казва „Missing Millennium Development Goal“ и са успели да го представят на заседание на ООН. Сега събират подкрепа за него.

Мен са ме споменали с това, че преведох част от клиповете на OYW. Скоро в списъка ще се включи и проекта ми Lipsva.com, който цели не само откриване на изчезнали хора, но и повишаване на разбирането у обществото за проблема.

Повече за конференцията One Young World може да намерите на сайта й. Там ще видите много клипове, документи и примери какво може да получите от нея като вдъхновение и да направите за общността си. Вече може да се запишете за участие за следващото издание. Направете си и мини-профил в специалната им страница във Facebook, за да получите повече подкрепа. Тъй като организацията е с идеална цел, всеки делегат трябва да помогне като набере спонсори за 3000 евро. Много от делегатите тази година бяха изпратени от собствените им фирми, които получиха признание от ОYW за това. Доколкото знам другите две делегатки от България бяха финансирани от HP.

Затова регистрирайте се и опитайте – никой не знае какво може да се случи. Най-много да загубите час в интернет. Най-малкото ще може да се насладите на прекрасни познанства и конференция в Цюрих.

Финалният вариант на промоционалното видео събиращо моменти от първата конференция.

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.

Най-накрая дочакахме WordPress 3.0. В момента сайтът им е толкова претоварен от желаещи, че току-що падна. Аз обаче бях бърз и го свалих веднага щом Мат писа в Тwitter за новата версия. Ако не сте блогър и това да ви се струва непознато – става дума за системата, която стои зад по-голямата част от блоговете в света – включително и този. Безплатна, сигурна и с отворен код. Аз като човек, който бърника доста в сайта си като съм събрал някои функции в две добавки (WP-Kradeno и Svejo2WP), харесвам страшно WP. Толкова я харесвам, че дори кандидатствах за работа в Automattic - компанията на Мат, която поддържа системата (не ми отговориха).

Преди малко поднових WordPress в този блог и всичко мина без проблеми. Единствено панелите в началната страница и при писане на пост се бяха разместили, но това е нещо дребно. Всички добавки, които съм инсталирал работят и сайта не е мръднал. Ето някои от новите функции и защо са важни:

Различни типове постове

Тук не става дума за категории или тагове. По подобие на коментарите, които може да са нормални, pingback/trackback или каквото и да е, постовете могат да бъдат различни. До сега имаше само два вида – статия и статична страница. Една възможна употреба на тази функция е да се преведе статия на няколко езика и да се публикува в различни постове. Така хем ще съществува паралелно в блога, хем няма да се показва на екрана една след друга.

Менюта, фон, заглавна част

Widget-ите са малки добавки, които се слагат към темата. Те бяха въведени отдавна и целяха да сближат WordPress с истински CMS. Сега тази трансформация е пълна, защото може да се добавят всякакви видове менюта. Има api-та за сменяне на фона и заглавната част на темата, ако тя го поддържа, както и доста други. Това, заедно с типовете постове ще направят WordPress най-добрият избор при създаване на нови сайтове.

Нов външен вид и тема

Aдмин панелът е променен и определено изглежда по-добре. Предишната смяна беше малко стресираща, но сега съм доволен. Сменили са и старата тема по подразбиране. Новата се казва Twenty-Ten (или 2010 на английски) и може да се промени достатъчно (фон, заглавие, менюта, widget-и), за да нямаме 10000 нови блога, които изглеждат еднакво.

Управление на много блогове

С една система могат да се създадат и управляват много сайтове. Това определено ще ми е от полза, защото ми писна да обикалям всички 6 блога, които съм пуснал из мрежата. Трябва само да разбера как точно става номерът.

Лесно подновяване

Направили са страница за обновяване на системата. Това включва както WordPress, така и всички добавки, които до сега трябваше да се update-ват една по една. Включва и различни защити срещу скапване на блога.

Какво не беше променено, а трябваше

Качването и вкарването на снимки в статията – това много ме дразни, но ме мързи да направя нещо собствено. Освен това по-добра система за управление на таговете няма да е зле. Трябваше и да вградят някой от кеширащите добавки, както направиха с Updater-а. Може би не са успели да се спрат на някой определен.

За повече функции може да видите клипът, който пуснаха преди във връзка с WordPress 3.0. Казват, че в HD версията има нещо скрито (или easter egg), но не успях да го видя. Вторият клип е от речта на Мат на WordCamp в San Francisco с повече за новата версия и бъдещето на WP. Enjoy!

Ако във фирмата ви сте преминали на Office 2007, със сигурно сте изпитали шок от промяната в менютата. Повечето потребители споменават това като проблем, но след известно време го намират за по-удобен и бърз за използване. Добрата новина е, че с 2010 няма да ви се налага да свиквате с нещо различно. Страното меню горе вляво, с което записвахте файлове, сега е разширено като backstage панел и съдържа доста екстри. Там ще намерите добър инструмент за създаване на template-и, записване и трансформиране на данните в различни формати (включително pdf), както и инструмент за споделявне. Последния за мен е най-добрата новост в Office пакета, защото ви позволява директно от софтуера да споделите документа/презентацията/таблицата с вашите колеги, да посочите кой какви права има над нея и т.н. По принцип във фирмите се използват специални приложения за тази цел или просто служителите си ги препращат един на друг. Това обаче е или неудобно за използване, или става трудно да се проследи кой какво е променил. Функцията за споделяне оправя този проблем.

Друго полезно допълнение е web архивът, където всеки документ може да бъде качен. Използва се системата на Windows Live. Това освен лесно споделяне с други колеги, бизнес партньори и приятели, помага и на малки фирми, които нямат собствени системи за управление на права и версии. Microsoft са създали и интернет версии на Word и Excel, които да конкурират Google Docs в мрежата. Това би било полезно когато човек е на път и няма инсталация на компютъра си. Доколкото разбирам, документите обработени в мрежата се синхронизират автоматично с тези, върху които е работил в офиса. Нещо повече – когато повече хора работят по един файл, системата показва промените от всички по подобие на Google Wave.

Ако сте се опитвали да променяте текст или таблица от телефон, ще знаете, че просто не става. Има няколко приложения за целта и най-доброто, което съм намери до сега е мобилната версия на Google Docs. Microsoft се опитват да ги конкурират и тук като създават мобилен офис пакет. Една интересна функция е, че може да комуникирате през телефона си с компютъра и да го използвате по време на презентации. Освен да сменяте слайдовете с бутоните, на него може да се показват бележките ви, които да са в помощ по време на представянето.

Разбира се, в самите Word, Excel, Powerpoint и т.н. има доста екстри. Забелязва се, че са подобрили вида на търсачката, добавили са повече стилове на текста в Word и повече преминавания от един слайд на друг в Powerpoint. В последния има повече възможности за обработка на снимки, а вече и на видео, което да включвате в слайдовете. Може и да излъчите презентацията си на живо в мрежата (или webinar, както е терминът). В Еxcel може да добавяте графики в отделни клетки, които да визуализират промяната на данните в един ред. За жалост обаче редакторът на формули не е пипан – нещо, което винаги съм намирал за страшно неудобно. Променили са най-накрая вида Outlook, за да изглеждат менютата в новия стил и са направили връзката на останалите инструменти с него много по-добра – нещо, което преди ме дразнеше.

Като цяло новият Office 2010 наистина има доста нововъведения и оправени пропуски от предишната версия. Мисля си, че web архивът и мобилните приложения ще накарат много фирми да минат на него, дори и да са се двоумели за 2007. За жалост обаче, не съм сигурен колко от тези нововъведения ще са приложими в България. Като изключим момента, че по-голямата част от малките и средни фирми въобще не използват легален Office, надали много от тях имат навика да обработват заедно презентации и таблици, да раздават права за тях или да пазят версии. Във всеки случай този Office улеснява страшно тези полезни функции и това би помогнало на служителите да свикнат да ги използват.

По принцип много сравняваме Open Office с този на Microsoft, но реално погледнато, безплатният продукт с отворен код сега е на нивото на MS Office 2003. Ако наистина искате най-новото с всички функции и имате навика, знанията и най-вече – нуждата да използвате всички тях, определено трябва да си вземете MS Office. Просто е най-добрият. Това, което предполагам обаче е, че повечето потребители у нас нямат въобще нужда от нещо повече от стария 2003 и затова няма нищо лошо в това да се вземе безплатна, легална и също толкова добра алтернатива като Open Office. Google от друга страна имат още много да се потрудят с Docs портала си. Макар, че да се използва доста за въпросници и споделяне на презентации, успехът му се дулжи на интеграцията с Gmail. Далеч е обаче от изместване на MS Office в бизнес средите.

Очаквайте продължение на статията в скоро време. Инсталирал съм продукта във виртуална машина на Ubuntu компютъра ми и ще го тествам още доста в близките седмици. За жалост още не съм успял да го инсталирам направо на Linux през Wine, както и на netbook-а ми, но и това ще стане.

Повече информация за премиерата на Office 2010 може да намерите в Twitter, Facebook, YouTube, както и на страницата им.

„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара

Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.

Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.

В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*.

Когато предложих идеята за нещо такова в България като кауза на Капитал, от Програма „Достъп до информация“ са отговорили, че на този етап се борим въобще да дадат някакви данни, пък какво остава да пуснат голяма част от тях ей така в мрежата. За жалост са прави за нежеланието и мудността на администрацията, но има няколко светлинки в тунела. Първата от тях откриваме точно в Капитал, където комбинират данни от НСИ, за да покажат разпределението и растежа на заплатите по градове, както и такива от БНБ за увеличаването на лошите кредити в последно време. За целта, използват един уникален инструмент – GapMinder, на сайта на който ще намерите подобни данни в световен мащаб. Подобна информация показах и аз, но за смъртността и сърдечно-съдовите заболявания.

Друг пробив в посока отворени данни е успешната акция за публикуване на разпечатките от гласуванията на депутатите. Законът беше обнародван наскоро и сега очакваме първите документи. Тази информация може да се използва например, за да се сравнят публичните изказвания на депутати и предизборните им речи с реалните им действия. Друг проект, който започнах наскоро, е регистър на безследно изчезналите в България. В него с времето може да се събере информация за това къде, какви хора и с каква честота изчезват. В едно от предложенията, които получих, имаше идея тези данни да се сравнят с общата престъпност в региона. За жалост, събирането на такава информация е изключително трудно дори и с полицейските бюлетини. Затова след заявеният от говорителя на МВР интерес към проекта ми се надявам всичко това да се публикува в отворен формат, за да може да се анализира свободно.

Ползата от отворените данни е описана много добре в The Guardian от Симон Роджърс. Там той посочва един нов тип журналистика – този на данните, където хората в медиите ще се гмуркат в море от свободни документи, ще ги анализират и ще вадят пикантни подробности около резултати и провали на стратегии. В социалните мрежи хората пък ще могат да комбинират и визуализират информацията така, че да обяснят на другите по-добре различни процеси и проблеми.

Ако си мислите, че това бъдеще е още далеч, помислете пак! В същата статия се говори за плановете на британското правителство да „освободи“ огромни масиви от публични данни по начина, за който говорих горе. В щатите пък, Обама в слизането си на власт създаде портала Data.gov, където вече десетки хиляди правят анализ за правителството на добра воля и вадят изводи на базата на отворени данни. И в момента виждаме хиляди „иконографики“, които визуално ни обясняват сложни данни за икономическата криза, разливът от петрол или климатичните промени. Тези данни са и от голяма полза най-вече на бизнеса, защото помагат за планиране, предвидимост на разходите и намиране на нови ниши в пазара. Други уникални примери може да видите под статията ми.

Инструментите са налице. Липсват данните.

В един друг цитат, приятелят ни Че казва „Революцията не е ябълка, която пада когато узрее. Ти трябва да я накараш да падне.“ В този смисъл не мисля, че трябва да изчакаме моментът да узрее, за да поискаме отворени данни. Тези решения се взимат от хора на горните етажи и с подходящи аргументи и софтуер, може да се заобиколи неефективността на администрацията под тях. Същността е да им покажем, че отваряне на данните не означава, че разкриват грешките си, а че дават възможност на всички да помогнат с решението. Ако не го сторим, както ние – гражданите, така и самите управляващи ще трябва още дълго да се борят с дребни чиновници за всяко парче информация.

Следва лекцията на Тим Бърнърс-Лий за годината, през която данните станаха отворени по цял свят. Той дава прекрасни примери за важността на отворените данни и нуждата правителствата да го осъзнаят. Втората лекция е на Ханс Розлинг – човекът зад GapMinder, който разбива представите ни за разпределението бедността, СПИН и детската смъртност по света. Поселеният пример, който искам да ви дам, идва от Тед Дейвънхол, който показва че здравето ни зависи от това къде живеем като комбинира данни за индустриални комплекси, замърсяване и прочие.

* :XML е формат, които предава данните в структуриран вид, подходящ за четене от компютър. RDF се базира на XML, но включва и семантична информация – такава, че компютъра да разбере какво всъщност чете и сам да може да намери връзка с други бази данни. RDF е един от езиците, който стои в основата на третото поколение интернет.

Благодаря на Радо, че във Facebook ме насочи към статията на The Guardian.

Един приятел ме насочи към хитовата песен на Eminem „Hailey’s Song“. Музиката от припева според мен е абсолютно същата като тази от песента на Стоян Михалев и Виктор „Откакто ти“. Свързах се със Стоян във Facebook и той се съгласи, че има бегла прилика, но че е само един такт. За да се говори за кражба, трябва да има поне 4 такта. Преценте сами:

Снимки: профилът на Стоян Михалев във Facebook и сайта на Eminem.

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо.

Името, което избрах след допитване в Twitter е Lipsva.com. Вече има страници във Facebook и Twitter. Освен, че преосмислих целия си подход към сайта, в самото начало поставих три цели за него:

На този етап съм включил само основни функции, но имам списък с още доста, които чакат на опашка (всъщност е mindmap). В общи линии, сега сайтът показва липсващите хора на карта, както и като списък. При местенето или увеличаването на картата, списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да го подредите и по хронологичен ред. При влизането в сайта, картата ще се опита да засече в кой град и квартал се намирате и ще се центрира там като включи най-близките изчезнали. Ако не успее, ще ви попита от кой град сте. При отваряне на профил, на него се показва описание, дата и място на изчезването, контакт, допълнителна информация, линк и галерия със снимки.

За сега съм добавил 5 безследно изчезнали (всички от началото на годината), за които успях да намеря информация в мрежата. През април се свързах с говорителя на МВР и той спомена, че има интерес сред колегите му към моя проект. Надявам се да ми помогнат с още информация и снимки. Подготвил съм и банери за сайтове (там ще намерите и кода им). Големият банер е специално за 404 страниците на вашия сайт/блог. Това се показва, когато някой отвори грешен адрес или не се намери търсенето. Обикновено са празни с по няколко думи и си мисля, че психологически биха били добро място за такъв банер.

Част от 20-тината допълнения, които планирам, включват:

Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Вие може да ми помогнете като тествате, като сложите банер на сайта си, с код, лого или дизайн, като разкажете на приятелите си за него или просто като се замислите колко хора подминавате всеки ден и че някое семейство може да издирва един от тях.

PS: Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с тестове, идеи, предложения и подкрепа. Благодаря и на Janine@Flickr за снимката

BNox (блог и twitter) е популярна блогърка в Белгия, която говори на откриването първия TH!NK в Брюксел миналата година. Покрай една нейна статия открих интересния инструмент Facebakers, където е събрана статистика за фейса разделена по страни и възрасти. Горе виждате графиката за регистираните в България (отворете я, за да се видят всички данни). В последните 6 месеца броят на регистрираните почти се е удвоил като вече е близо 1.5 милиона или 20% от населението. Явно около 20000 българи са участвали в акцията по отказване от Facеbook като протест за занижения контрол над личната информация (впрочем има подобрение от тогава). Този скок в статистиката обаче може да се обясни и с промяна в методиката на смятане, защото се забелязва в подобен мащаб при всички държави.

От графиките по-долу се вижда, че почти 2/3 от регистрираните и нас са между 18 и 34. Интересното е, че има едни 10 хиляди пенсионери, които също се възползват от тази мрежа мрежата. Както се очаква, момичетата са малко повече от момчетата и увеличението им върви паралелно. Любопитно е да се отбележи, че в Македония регистрираните във фейса са 33%, но момчетата са повече от момичетата. Румънците във фейса, макар като брой да са близки до българите, са едва 5.8%. Мисля, че на всички ни е ясно защо.

Борислав Борисов е дал 7 интересни причини защо трябва да се регистрираме за новия БГ Сайт. За мое щастие присъствам в първата причина. След като спечелих наградата за най-добър блог, тази година Жюстин ме покани в журито. Общавам, че след като се съберат повече кандидати, да обясня как ще оценявам сайтовете. В първите няколко дни има вече двама престрашили се – Зоомагазин Моя Зона и сайта на 9сб клас от ПМГ-то в Стара Загора.

От статията на Борислав забелязах и още нещо, което явно съм забравил – двама от любимите ми актьори от „Стъклен дом“ раздаваха наградите миналата година. Това бяха Юлиян Вергов и Калин Врачански, които може да видите на снимките долу. Интересно ми е кои звезди ще раздават статуетките този път, но предполагам, че ще разберем след един-два месеца. Това ми напомня и че IMDB са одобрили описанието на „Стъклен дом“, което създадох. Добавил съм актьорите и доста други детайли. Ако сте регистрирани там, помогнете ми в добавянето на епизоди, информация и снимки. Ако не ви се занимава, поне дайте оценка.

През октомври пък ще може да гласувате за наградите на публиката на БГ Сайт. До тогава очаквам още повече регистрирани в този конкурс с 10 годишна история.

Юлиян Вергов докато получавам наградата
за най-добър блог на 2009-та.

Калин Врачански връчва наградата на Драго от Клиент.БГ

Благодаря на Жюстин за снимките от БГ Сайт 2009.

Преди около две години покрай една блогърска нишка от статии писах за оборудването си (какво нося в чантата си). Днес се наложи да си почистя бюрото и тъй като е единственото място, където са ме оставили да правя каквото си искам, там се беше възцарил малък творчески хаос. Горе е линкът към снимка на бюрото преди да изхърля/преместя половината неща и описание кое какво е. Enjoy!

ПС: направил съм малка грешка в снимката, но не ми се поправя – на „кормуване“ съм изпуснал „е“-то.