Тази карта ще ви покаже по-подробно земетресенията от последните 24 часа с дълбочина, сила и местоположение. Вижда се, че около 10 часа преди това в София, до Ферера Италия е имало земетресение с магнитут около 4.7. Вторичните трусове и там продължават до този момент.

Това е данните от сеизмограф в училище в Италия за последните 10 часа. Вижда се ясно пика минути след полунощ GMT или 3 часа в София. Виждат се и допълнителни трусове, някои от които може да са от България, а някои – местни. Припомням, че скалата на земетресенията е логаритмична и степен 5.8 е много пъти по-силно от 2 и 3. Затова по-слабите трусове вероятно се губят в общия шум на земетресенията по света.

На горната графика се виждат земетресенията в последните 2 седмици в Европа. Лилавите точки за от последните 5 години. Като отворите тази карта се вижда за цял свят. Там може да кликнете на регион и ще ви излезе само той.

На сайта на EMSC ще намерите най-точни данни за земетресенията. И те имат интерактивна карта. Вижда се, че тези в Италия са доста по-многобройни, макар и слаби.

Ако в последните 3 часа не сте влизали във Facebook или Twitter, заглавието няма да има много смисъл за вас. Става дума за случка от събота, когато Кирил Христов е направил забележка на Юлиан Костантинов („Аз обичам България“ и „Стани милионер“), че е паркирал джипа си абсолютно неправилно. Последвала е свада, мутренски номера, Кирил отнесъл едно крoше и т.н. Цялата история ще прочете в блога на Киро.

За 3 часа статията има 4000 споделяния във Facebook и 150 – в Twitter. Пуснахме доста писма до Нова телевизия призовавайки ги да излязат със становище и да накарат Юлиан Костантинов да се извини публично. Въпросът вече не е междуличностен и участието на Юлиан в „Аз обичам България“ го задължава да се държи по различен начин. Основните приказки в мрежата са „Аз не обичам тази България“ и че виждаме пореден случай в стил Еленко. Припомням, че преди година и половина Еленко разбуни духовете със серия от статии за сблъсъка му с абсурдите в митниците.

Сега отново имаме масивна вълна недоволство в мрежата и желание този случай да не бъде потулен. Знам, че Нова са предприели стъпки да изяснят случая и се надявам да имаме официално становище скоро. Дневник ще съберат всичко по темата и ще пишат линка е долу. Има съмнения, че нещата не са съвсем както Киро ги описва, но говорих с него и ме увери, че всичко е вярно. Лесно може да се докаже с медицинското и оплакването в полицията.

Топката е в ръцете на Костантинов и Нова телевизия. Да видим колко е пораснала и съзряла мрежата.

Още по темата:
Киро.bg – TV мутри срещу Киро. Round 2*.
nname.org – Певец бие хипстър в спор за паркиране
Дневник – От блоговете: TV мутри срещу Киро
Темелкоф – Един ден в България
Дневник – Юлиян Константинов отказа коментар за инцидента, в който е замесен
Становището на Юлиан Костантинов
Киро.bg – Денят след Юлиан

Не разбирам от сложни волейболни стратегии и не съм следил цялата история на мъжкия и женския ни волейбол. Обичам да гледам спорта, радва ме, че сме добри и ходя на мачове винаги когато имам възможност.

Виждам обаче отношението на участниците в последния скандал и като всеки мислещ човек правя разлика. От една страна Стойчев вече втори път прави компромис и остава треньор (1) въпреки крайното унижение и след настояване на премиера и целия отбор. От друга страна имаме Лазаров с изказването „Кой ще ми иска оставката? Поискай ми я ти! Длъжен ли съм да си подавам оставката? Естествено, че няма да си подам оставката.“ (2). Не знам за вас, но на мен лично това ми стига – вижда се кой мисли за спорта и кой гледа само да си запази трона и властта.

Покрепям искането ръководството на БФВ да подаде оставка. Вече има петиция и група във Facebook с по 5000+ подписали. С няколко приятели ще ходим на следващия мач на националите с Германия във Frankfurt на 27 май. Имаме идея да направим големи трансперанти, с които да подкрепим отбора и Стойчев и да искаме оставката на инженер и компания. Още обмисляме точното посланние и събираме предложения. Включете се в дискусията в групата или пишете в коментарите тук. Точно преди мача ще напишем и колко души подкрепят петицията, затова я подпишете.

Хайде да не проваляме и този спорт!

Източници:
(1) Радостин Стойчев: Оставам треньор до квалификацията… – Дневник
(2) Данчо Лазаров: Няма да подам оставка… – Дневник

Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.

Разбира се, контактите ви няма да бъдат предоставяни нито на Външно, нито на ЦИК, нито на трети лица. Ако искаме да ви свържем с други ще ви пишем изрично дали сте съгласни. Няма да ви изпращаме спам или агитационни материали. Сайтът няма връзка с никоя политическа партия, НПО или държавна институция.

Какво се прави за изборите в чужбина?

Това е един от многото сайтове насочени към повишаване на активността в чужбина и подобряване изборният кодекс. Такива още са IskameDaGlasuvame.com, където са събрани докусии и новини от предишни избори, формуляр за online попълване на декларации и организиране на секции в рамките на предизборната кампания. Проектът Изборен Кодекс, Обществените съвети и Института за развитие на публичната среда обсъждат подобрения в кодекса. Платформата За честни избори събира сигнали за нарушения в изборния процес. В този блог пък през последните години пускам доста статии, клипове и документи по темата. Свързахме всички сайтове в мрежа от активисти, за да работим заедно, да споделяме идеи и да помогнем максимално за подобряване на изборите не само в България, но и зад граница.

Тази мрежа от активисти изпраща постоянно идеи, предложения и критики към законотворците във връзка с Изборния кодекс. Промени до следващите избори ще има и силно се надяваме да изчистят големите спънки, които имаше при предишните няколко вота. Външният министър Николай Младенов даде някои предложения за промени (3) и каза, че тази или следващата седмица ще изкара конкретни мерки за подобрение на изборите в чужбина.

Как работи Glasuvam.org?

Самият сайт е сравнително прост. Формулярът е направен на Google Forms, което осигурява криптирана връзка. Въведената информация се съхранява в таблица, която се чете от скрипт на сайта ми на всеки 30 мин. Този скрипт търси в Google географските координати на града и слага маркер на картата леко встрани от тях. Така се предотвратява трупането на много маркери в една точка. В списък на сървъра се пазят само координатите и дата на въвеждане – e-mail адресът се държи единствено е заключена Google таблица. Този модел е доста удобен за всякакви кампании – събиране на доброволни по места, организиране на групи и прочие. Затова отворих кода на сайта и може да го свалите от GitHub.

Сайта има и една скрита възможност, която скоро ще активирам – да показва слоеве с други данни. Свалих адресите на всички посолства и консулства на България в чужбина и щом събера координатите на всички, ще ги наложа върху картата. Когато се кликне на всяко посолство ще пише какъв е адреса, дали е имало секция преди и колко са гласували на предишните избори. Когато станат ясни секциите за следващите избори, ще направя карта и с тях и по нея ще изчисляваме къде е най-близката секция до всеки записан.

Ако имате идеи, критики или коментари – пишете в коментарите. Ще се радвам, ако споделите сайта с ваши познати в чужбина, за да съберем повече желаещи да гласуват.

Източници:
(1) Брой на българските граждани в чужбина – Обществени съвети
(2) Резултати от президентските избори 2009 – ЦИК
(3) Някои идеи за промени в изборното законодателство – Н. Младенов

Не можем да се рекламираме като държава. Това е факт личащ от рекламите ни сайтове, представянето ни на туристически и бизнес форуми и клиповете по чужди телевизии. Изсипват се десетки милиони за проекти, кампании и сайтове, но винаги има неуредици, неизпипани неща и скандали. Преди време проследих сагата с туристическият ни сайт, който все пак тръгна, макар със сериозни проблеми. Има, разбира се, и добри попадения (тук и тук), но те рядко идват от държавната администрация. Ето още едно…

Преди седмица тръгна проект на фондация „Идентичност за България“ – Лого на България за 1 лев. Целта е да се покаже, че няма нужда от 2.2 милиона лева за създаване на графично изображение за туризма ни. Въпросното златно такова виждате горе и е направено от Design.bg след спечелване на обществена поръчка. Приканвам всички дизийнери да се включат, за да докажем, че можем и по-добре. Наградата е нарочно символична, но признанието – не. Регламента ще намерите тук, а тук може да се включите.

Имам честта да участвам в журито. Макар да не съм дизайнер, а програмист, имам доста опит с интернет кампании, сайтове и рекламни материали. Надявам се, че излагането на толкова много дизайнерски решения и примери да ми помогне. От друга страна, живея и работя в чужбина. Така съм видал доста други кампании, виждам предпочитанията на чужденците и мога да кажа какво би се харесало и какво – не. Основните ми критерии в оценяването ще са четири:

Базирани са на моя лична преценка какво би било добро и не са в никакъв случай официални. Журито е голямо и всеки има своята преценка.

Последната характеристика може да видите в логата на Google, например. Не е нужно да е толкова динамично, но да може да се комбинира със снимки, други лога и графични елементи. Сегашното лого е толкова взискателно, че трудно може да се постави в накакъв контекст без да го сложиш на бял фон, за да изпъква пред всичко останало – снимки, текст, карти и т.н.

В неделя 13-ти май от 11.00ч. в Пресклуба на БТА ще има пресконференция, на която ще се представи проекта. Там ще намерите организаторите и част от журито. За жалост няма да имам възможност да присъствам. Ето повече информация за събитието.

Очаквам вашите лога и пожелавам успех на всички участници!

Допълнение:

Подтикнат от дискусията развила се в Twitter за ефективността на парите спрямо качеството на логото, подготвих следната графика. По хоризонталната логаритмична скала е цената. Забелязва се, че няма значение дали ще похарчите 100 лева или 2+ милиона – резултатът ще е същия. Ако наистина искате да „усвоите тука едни пари“, оптималната сума е между 10 и 100 хиляди. Ако искате да получите истински добро лого, заложете на споменатия горе конкурс.

Графиката се базира на данни събрани в рамките на многомилионен евро-проект, стъкмистика и Photoshop.

В самолета към Германия гледах лекции на TED и макар да не бях съвсем съгласен с идеите в няколко от тях, забелязах някои интересни концепции.

Открих доста подходящо определение за нещо, което отдавна се опитвам да опиша с прости думи. Убеден съм, че всяко решение в каквато и да е институция се взима от един или двама души. Това не трябва да е задължително ръководен кадър, защото анализът и конкретните решения може да са взети на ниско ниво и просто копирани надоре по веригата. Макар да разглеждаме резолюциите, законопроектите, стратегиите и отсъжданията като действия от името на една цяла институция, почти винаги нещата опират до преценката на точно определен човек.

От тази отправна точка активизмът придобива различни измерения. Традиционно се влага огромна енергия в информационни кампании, подписки, протести и прочие, за да се постигне критична маса на недоволство и да се упражни масиран граждански натиск. Този подход не губи важността си, защото без обществото да разбира същността на определен проблеми, решаването му се остава на произвола на частни интереси и бюрократичната неефективност.

В същото време обаче, може да идентифицираме въпросните ключови кадри, които взимат дадено решение. Може да работим концентрирано върху това да им посочим важни аспекти от даден проблем, които вероятно са пропуснали или пренебрегнали. Така би могло да се постигне същия успех, както при една „преса“ върху цялата институция, без обаче да рискуваме голяма част от вложената енергията да бъде не само загубена, но дори контрапродуктивна.

Точно тази идея се описва с термина институционална акупунктура. Чрез древния медицински метод се упражнява натиск на точно определени точки по тялото, за да се регулира или пренасочва енергията му. Целта е да се лекуват болести, балансира метаболизма, намалява стреса и прочие. Паралелите с работата с държавните институции са видни. „Ръчкайки“ на правилното място по правилния начин и с правилните аргументи, можем да постигнем много. Аналогът на масовите протести биха били широкоспектърните лекарства давани често от лекарите при неясна причина за болестта. Тук обаче идват разликите – при акупунктурата точките за натиск са ясни от векове. При институциите трябва да ги търсим всеки път и от там идва същинската трудност.

Терминът „Институционална акупунктура“ проследих до Амори Льовинс и лекцията му в TED за зеленото бъдеще на американската енергийна система. Макар интересна, не съм съгласен с всички аспекти от тезата му. Това обаче не пречи да взема нещо полезно за себе си и това именно е силата на споделянето на идеи. Повече за термина може да прочетете от него тук. Препоръчвам ви да погледнете и сравнението между храната и информацията на Рангашвами, който пита какво бихме променили в ежедневието си, ако се отнасяхме към новините и данните, както подбираме храната си. Интересна е и презентацията на Гари Ковач, който визуализира с добавка за Firefox кои сайтове ни следят без наше разрешение. Свалих я снощи и бях изумен колко „преследвачи“ събрах за половин час.

В съобщението си, медията отбелязва, че са започнали борба срещу пиратството и заедно с това са поръчали на YouTube да блокира стотици клипове и акаунти. Обясняват, че свалянето на записа на пресконференцията е страничен ефект (което е вярно) и заявяват, че действията им са от полза за всички останали телевизии и продуценти (ней мноу сигурно [с гласа на Зуека]). Повечето коментари в мрежата сочеха, че крайната цел на тази „борба“ е да премахнат цялото тяхно съдържание от мрежата, за да се продават абонаментите за новата им услуга Voyo. Това е вярно и съм съгласен, че такава услуга е нужна, но определено са тръгнали по грешен път. Ето защо:

Нещо похвално

Един от основните аргументи срещу ACTA е, че бихме си плащали за съдържание, ако въобще беше възможно да го получим по лесен и достъпен начин. Voyo е нещо такова – портал, където са събрали всичката си продукция, новини и клипове. Разгледах го, изглежда сносно и каталогът е пълен. Не познавам някой, който го е пробвал, а е много важно колко им е бърз нета и дали ще издържат на натоварването. Това е много важно, защото ако ще поддържат streaming с високо качество трябва да имат стабилна връзка, която да не дразни с прекъсвания. За този тип услуги говорехме покрай ACTA и е похвално, че BTV са се заели да я развиват на доста достъпна цена. Обаче…

Стъпка напред, две назад

Voyo e… ОК. Цената е ниска, но пак не бих използвал сайта, защото не знам какво е качеството и не знам колко ще са коректни. Това са двете най-важни неща в платеното streaming съдържание. Най-вече няма да го ползвам, защото не е достъпно от чужбина. Впрочем на сваления профил в YouTube, който разбуни духовете, пишеше ясно, че качва, за да могат и в чужбина да гледат БГ телевизия. Пише, че ще го поддържат в бъдеще, но да видим кога.

Да кажем обаче, че тези неща са налице. Основната причина повечето хора да не ползват този сайт ще бъде не, че сме скръндзи и сме свикнали на безплатно – просто Voyo не ни носи нищо ново. Това е. За да привлечеш потребителите към един нов продукт, трябва да покажеш с какво е по-добър. Сега обаче получаваме същото качество от торенти и видео сайтове напълно безплатно. При това е доста по-удобно от техния портал. За да се наложи техния породъкт, трябва реклама, промоции, интерактивни възможности и начини за споделяне.

Тяхното решение – просто ще блокират всичко друго. Да, те са правоносителите. Технически по закон имат право да изискат всяко тяхно съдържание да се свали. Затова и са започнали „борба с разпространението на пиратско съдържание в интернет“. В тази борба обаче те се бият със собствените си зрители и клиенти. Какво е пиратското съдържание и кой го разпространява? Това са обикновени хора, които го свалят от други обикновени хора и на свой ред оставят трети да го свалият. Това е мрежа, в която съдържанието се разлива от възел към възел според търсенето. Колко хора около вас познавате, които НЕ свалят торенти? Много са малко, нали? С тази си стратегия BTV практически обявява война на същите хора, които иска да направи свои клиенти. Дали е правилната стратегия това?

Още една стъпка назад към пропастта

Дали една услуга ще успее или не е сложен въпрос. Понякога нещо много малко може да обърне каруцата. Ето поредното такова – не може да се сваля съдържание. Всеки ден аз си свалям TED лекции на таблета и ги гледам в градския транспорт. Понякога качвам сериали и предавания на USB и ги гледам на телевизора. Това възможно ли е с Voyo? Технически – може би да, но е забранено. Веднага се превръщате в нарушител.

Вторият аспект е липсата на интерактивност и възможност за споделяне. Ако искам да споделя запис от конкретно предаване по BTV в блога ми, аз няма да мога в бъдеще. Особено, ако наистина премахнат всички клипове в YouTube. Настрана от факта, че така ще пострадат самите им продукции, изгарят се мостовете към креативността на зрителите. Те за телевизията са просто потребители – консуматори на продукта им, които най-нагло не са си плащали до сега. Всъщност това не е изцяло вярно – в „Аз, репортерът“ се качват текстове и снимки, които BTV използва. Потребителите са ценен източник на информация за техните предавания, които после се продават. Разбира се, качването на снимки е доброволно, но е изключително непропорционално. BTV излиза от мрежата с това си действие и се изолира в собствен платен балон на самоувереност.

Ще си платим

Най-вероятно няма да успеят да премахнат всички записи в мрежата. Може да блокират в YouTube, да заплашат Арената, да пращат Дачков на частни сайтове, но историята ни учи, че блокирането никога не сработва. Така на практика ще си платим, но не финансово, а със загуби на съдържание и възможности.

Не малко медии по света въведоха платено съдържание. Това бяха най-често вестници и някои от тях успяха, а други не. Причините са сложни и не толкова ясни. Аз знам обаче за какво бих платил – нещо качествено, нещо ново, нещо по-добро. Преди бях абониран за Егоист – плащах да ми го докарат чак в Германия. Развалиха списанието и спрях да плащам.

В BTV има множество качествени продукции (макар и вече с една по-малко) и за някои от тях бих платил … понякога. Липсва обаче постоянство и обхватност на това качество. По-скоро бих казал, че имат силни моменти и доста слаби. Едни силните са Код:Криминално и Комиците, а слаби са ток-шоу елементите в доста от другите предавания. Музикалните албуми се продават с 2-3 хубави песни и 10-тина за пълнеж. Това е една причина почти да не се купуват. Защо да плащам за този тип телевизия?

Когато видя някоя статия, която максимално се приближава до мнението ми, гледам да не разпъвам още локуми. Затова не съм писал за казуса Господарите – БТВ до сега. Статията „Пълен буламач“ на Тома Захариев в WebCafe.bg казва всичко. Днес обаче се случи нещо интересно. Преди час във фейса излязоха съобщения, че запис на пресконференцията на Халваджиян в YouTube е бил изтрит от БТВ. Може да проверите сами.

Има една малка подробност – блокиран е изцяло потребителят, а не само записът. Едната възможност е да е качвал предавания на БТВ и затова да са го нападнали. Това обаче няма как да го проверим. В същото време доста посещавани клипове с предавания на телевизията стоят необезпокоявани отдавна. Другата възможност е конкретният запис на пресконференцията да е бил изключително гледан и БТВ да са решили да действат. Тази версия е вероятна, защото намерих линкове към клипа в много сайтове.

Тази форма на цензура е колкото притеснителна, толкова и безполезна. Напомня много на това, което сайентолозите направиха преди 4 години сваляйки клипа на Том Круз. Резултатът беше надигането на Anonymous и прерастването му в политически активно движение. Подобна практика на триене на клипове и коментари има и Nestle. Огромна вълна от недоволство се изля върху тях преди повече от година и прерастна в медийна буря. @suncho напомни в Twitter, че това се нарича ефекта на Стрейсънд. БТВ също трие доста коментари както от сайта си, така и от страницата във Facebook. Общо взето всичко, което е срещу медията независимо от езика и тона не оцелява дълго. Това предизвикваше недоволство, но не чак толкова – публичния открит контакт с обществото не е силна черта на която и да е медия, партия или институция у нас. След случая с това видео обаче може да видим някакво раздвижване.

А може би не… недоволни, недоволни, колко да сме недоволни. Замислете се малко – говорим за цензура. Господарите го казаха открито, подкрепиха ги продуценти, а сега виждаме нещо, което най-вероятно доказва модел на поведение. Като сапунка ли ще го гледаме или ще направим нещо по въпроса? Разговорът не се изчерпва с персонални нападки и декларации. Цинизмът диктува, че това вече е норма в медиите и не трябва да се учудваме. Ако сме толкова уврени в този ни цинизъм, дори Господарите да лъжат за друго, то поне обвиненията в цензура са верни. Престрашиха се да забият длето в стената на БТВ – хайде да удряме по него и да покажем истината.

Междувременно ще намерите копия на записа на доста други места.

Когато говорим за „летището“, всички се сещаме за летище София. Днес ще си говорим за него и по-специално за две кампании, които ме накараха да се замисля… но не за това, което промотираха.

Първата е кампанията „По-добре информиран…“ на Комисията за борба с трафика на хора. Тя тече отдавна и ще я забележите на летището с плакати, листовки и други интересни начини да ангажират вниманието ви. Втората кампания е едно широко отразено събитие от преди седмица – „Да останем в България! На инат!“. Беше обявена като флашмоб, нестандартна провокация към младите българи и т.н.

Нека пропуснем факта, че флашмоб и „под патронажа на Московски“ не се побират в едно изречение. Това не беше точно флашмоб, но е похвално, че са се постарали. Това, към което ще ви обърна вниманието, е мястото. И двете инициативи, а и доста други, се случват на летището – последното място, което хората виждат напускайки България.

Да ги молиш на изхода

Вероятно знаете вица „Колко изхода има от кризата в България? – Два. Терминал 1 и Терминал 2„. Може да кимате с глава разбиращо или имате вяра в себе си и възможностите на хората около вас да създадат нещо. Независимо от това обаче, летището е предимно изход за България. Това не е мястото да убеждаваш хората, защото щом някой е там, значи най-вероятно нищо не може да го върне.

Да образоваш младите за рисковете на трафика на хора не трябва да става на границата. Ако следите историите в специалната рубрика на Дневник, ще разберете, че коренът на проблема е в икономическата ситуация, трудности в семейството, съмнителни предложения и несигурността у много момичета. По аналогичен начин, решението да заминеш в чужбина за работа или обучение отнема доста време. Надали някой ще те върне с лозунги докато държиш билета в едната ръка и влачиш претъпканите с луканка куфари с другата. Важно е да има информация за рисковете на заминаването и възможностите, ако някой остане. За да имат обаче някакъв ефект, трябва да са на точното място и пред правилната аудитория.

Е как тогава…

Никой да не е защитен от отвличане, експлоатация или трафик на хора. Истории като тази може се случат не само на „някои хора“, а на всеки. Въпреки това, определено има рискова група от млади мъже и жени от малки градове и села със затруднения във финансите. Включвам и мъжете, защото има доста проституиращи в западна Европа, а и нерядко биват експлоатирани по строежи и плантации. Информационните кампании трябва да бъдат насочени точно към тази рискова група. Такива, разбира се, се правят от НПО-та и Комисията и някои от тях ще намерите на сайта им. Според мен обаче трябва да се прави много повече в училищата и в бюрата по труда. Вместо да ги информират на летището, където те вече са жертви, но в никакъв случай не го осъзнават, по-добре е първо да се обучат заедно с приятелите им как да разпознават рисковете. Второ, трябва да се инвестира повече във временната заетост точно сред момичетата от малките градчета. Според специалисти веднъж влезли в местната или задграничната проституция, връщане назад почти няма.

Емигрирането и учението в чужбина е дълга и не по-малко сложна тема. Аз съм последният, който може да ви говори за това, но все пак като част от „целевата група“ на подобни кампании смятам, че има по-добри и действително работещи начини. Един от тях е „Кариера в България“ – форум за работа специално за българи с опит зад граница. Друг е информиране за възможностите за започване на нов бизнес и набиране на средства. Има прекрасни StartUp събития, лекции като тази, както и шансове за бързи пари за бързи идеи като тези фондове. Ситуацията далеч не е розова, но има възможности при наличие на идеи и желание. Третата стъпка е да спре да се заклеймява всичко в БГ като черно и кално (макар някои неща да са буквално такива) и да се идеализира всичко в „Европата“. Имаше една прекрасна статия в Капитал миналата седмица, която непременно трябва да прочетете – „Българският парадокс„. Тази странна форма масова депресия задълбочава проблема и медиите определено не помагат в тази насока.

Защо не става така?

Пак в Капитал ще намерите и анализа „Колко струва любовта на медиите„. Настрана от изкривяването на журналистическата етика и обективност, там става дума за „едни пари“. Това най-често са евро-фондове, които трябва да бъдат похарчени за информационни кампании. Пари, които трябва да се усвоят всякак. Във в. Сега писаха, че ни трябвало революция, ако искаме да усвоим всички фондове. Малко се говори обаче за ефективността на тези харчове. По същия начин, както е странно да рекламираш програми за развитие на селските региони в столичния ефир, така и кампаниите от типа на споменатите горе някак не са на място. Добре е да се усвояват средства, но когато нямат смисъл те само се наливат изкуствено в избрани фирми, надуват и изкривяват пазара, развалят конкурентноспособността и ни водят по същия път както Гърция. В същото време, младите подлъгани или сами решили да излязат през летище София въобще няма да забележат листовките, плакатите и танцуващите студенти.

Оказа се, че планът е бил пуснат на сайта още на 11-ти, но никой не го е забелязал. Заедно с него има и прес съобщение, че представител на кабинета ще участва днес на срещата на OGP в Бразилия и ще говори за нашия план. Може да го свалите в PDF версия по-долу.

Добрите новини

Планът започва с увод за целите на откритото управление и изброява нещата, които са свършени вече. Споменават се мерките за публичност на изготвянето на бюджета, стенограмите и решенията на кабинета, развитието на електронното правителство, регистрите, порталът Strategy.bg и този за обществените поръчки. Сред тях е намерил място и гражданският проект OpenParliament.net на Института за развитие на публичната среда. Този сайт в момента представлява блог, но съвсем скоро ще комбинира на данните на парламент, които отворих през декември заедно с такива от търговския регистър и сметната палата. Така ще дава добра представа кой какво прави сред управляващите ни. В плана са включени също законът за достъп до публични данни и свързването на касовите апарати.

Има няколко положителни точки, които се заявяват в плана. Четири от тях са сред предложенията, които изпратих на кабинета – изготвяне на единни отворени стандарти за електронни системи услуги, публикуване на подробна бюджетна информация, прозрачност и отчетност на здравните заведения и по-голяма ефективност на законът за достъп до обществени данни. Включени са и доста законодателни мерки свързани с подземните богатства, работата с НПО-та и отчетността на фирмите. За всички тях ще бъдат изготвени стратегии и конкретни регистри с публична информация. Конкретизирани са мерки свързани с електронното управление, които не бяхме виждали по-рано.

Открито управление или отворени данни

Това разграничение е много важно. Отворено управление означава прозрачност и отчетност, но не непременно отворени данни. Открито управление имаме и сега до известна степен – публикуват се стенограми, тонове документи, статистика, има доста публични регистри и сравнително добър закон за достъп до обществени данни. Това е откритото управление – предоставяне на някаква информация. Но за да е полезна тази информация на гражданите, тя трябва да е отворена. Това означава, че вместо да имаме достъп до тонове документи в свободен текст, анализите трябва да са в единен структуриран формат. Вместо статистика за работата на МВР и НАП, трябва да получаваме сурови данни, които сами да анализираме. Вместо разпокъсани регистри с почти неизползваем интерфейс допълнително блокиран с captcha (анти-спам), трябва да имаме интегрирани, свободни за сваляне и пълни данни. Едва тогава публичната информация на откритото управление става отворена. За подробен поглед над разминаването между OpenGov и OpenData препоръчвам труда на Харлан Юу и Дейвид Робинсън. Говорих с тях във Варшава миналата година и описват доста добре разликите и генезиса на проблема.

Пример, който илюстрира това, е Народното Събрание. На сайта им ще намерите може би най-добрите отворени данни предоставени от институциите ни. Въпреки това, дори те чисто технически не стават за работа. Затова се наложи да ги изчистя, смеся и трансформирам. Ще откриете поправените данни на тази страница. Съвсем скоро на OpenParliament.net ще заработи визуализация на тези и други данни. Тогава чак информацията публикувана от парламента ще стане истински полезна – когато обикновените хора имат интуитивен инструмент за анализ на работата на избраниците си. Гигабайтите стенограми в свободен текст, таблици с гласуване и законопроекти не помагат много.

„Може би“ добра новина

Говоря уклончиво, защото планът има два сериозни недостатъка. Първия е, че е изготвен на базата на неформални разговори със заинтересовани лица. Това е добър подход за придобиване на начална представа, но практически липсва публичният процес на консултации, който се забелязваше в други държави. Струва ми се, че повечето от участвалите във въпросните неформални разговори сме учудени, че това е крайният вариант и няма да подлежи на обсъждане.

Вторият недостатък е, че липсва конкретика. Макар това да е все пак просто план, много напомня на стратегията за електронно управление. Тя съдържаше много добри решения и идеи, повечето от тях обаче останаха на хартия. В прес-съобщението на кабинета се споменава, че в рамките на месец ще бъде изготвен списък с конкретни задачи. Те ще се базират на въпросния план и ще ни позволят да следим ангажиментите на управляващите в рамките на инициативата OGP. Остават обаче няколко важни въпроса:

Надявам се, че след днешната среща в Бразилия ще получим повече информация и планът за открито управление няма да бъде подритнат от медиите като поредната политическа клюка. Качествените журналисти ще спечелят най-много от тези данни, защото ще се натъкнат на златна мина от новини и поглед над нещата. Според разбирането им при отразяването на тематиката ще разпознаете едните от другите.

Може да погледнете целия документ на плана тук или на сайта на кабинета.

Проблемът с кучетата в София е налице. Тук и сега. Генезисът е в хората, които са изоставяли домашните си любимци. Вина имат институциите, че не санкционират и регулират този проблем. Като резултат има все повече озверели глутници и изпохапани хора. Вина за последното имат и тези, които хранят кучета и котки заради „Ох, горкото животинче!“

Както всеки проблем, и този е многопластов. Лесно можем да изтребим всички кучета, както правят във Варшава през последната година. Това обаче не е нито морално, нито представлява дългосрочно решение. От друга гледна точка не можем да оставим кучетата намира. Последното реално е предложението на природозащитниците изхождайки от тезата, че кучетата за нищо не са виновни и хората като цяло едва ли не си заслужаваме мъчителната смърт, защото първи сме ги изоставили. Истината е по средата.

Проблемът с глутниците е както административен, така и екологичен. От една страна, когато се изисква налагането на големи глоби, маркиране и регистриране на домашните любимци, любителите на кучета скачат, че това е полицейщина. От друга обаче като се търси решение на уличните кучета, същите се обръщат и казват, че няма никакъв контрол. Според мен трябва да има няколко мерки. Първо – строг контрол над регистрацията на всички домашни любимци. Стана ясно, че имало регистър, но не се използвал, защото щял да се претовари (!). Толкова добре е направен значи (казвам го най-отговорно като програмист с опит в подобни системи) и някой си е „усвоил едни пари“. Ако някой държи животно представляващо риск за околните без съответната регистрация, то това животно да се отнема и човека да се глобява със съответната сума за отглеждането му в следващите 3 години. През това време да се дава за осиновяване. Втората стъпка е маркирането с микрочипове на всички домашни кучета. Така ако някое бъде изоставено ще може лесно да се открие кой е собственика. Третата стъпка е незабавната евтаназия на всички кучета, които са нападнали човек. Трябва ясно да поставим приоритетите си и дори да приемем, че кучетата не са виновни за агресивността си, то тя е налице. В тези случаи обаче трябва да има и разследване за това как стопаните са се грижили за животните и да има санкции. Последната мярка е хайки за глутници и елиминиране поне на водачите. Когато кучетата са в глутници целта им е единствено лов. Това може да са други малки животни или хора. Това е белег за подивяване и отстраняването на алфа мъжкия може да разбие глутницата.

Благодаря за снимките на Георги Кожухаров@Дневник и Събина.

Екологичният проблем обаче често се забравя. Колкото и да бетонираме земята, да отклоняваме реките и да изсичаме горите, градовете ни все пак имат някаква форма на екосистема. Тя се върти около действията на хората, боклуците, които изхвърляме, топлината, която загубват сградите и инфраструктурата, която използваме. В нея процъфтяват мишки, гарвани, хлебарки, гълъби и подивели домашни любимци. Много от тях възприемаме за напаст и това се дължи на разрушеното еко-равновесие. Когато гълъбите, например, нямат естествен враг, те се множат като мишки. Същото важи и за кучетата. Колкото и да са мили на някои хора, в един момент те се превръщат в напаст, която за жалост сами сме си създали. Ако подходи чисто научно по въпроса, ще трябва да ги приравним към хлебарките със съответните мерки. Това обаче не се нрави на много, защото са им близки на сърцето.

Основният проблем, който виждам в диалогът по темата е, че защитниците на кучетата казват какво не искат да се прави. Не се говори толкова какво трябва да се направи. Дневник направи анкета дали последните трябва да се извинят и единият отговор е „Не, общината и министър Найденов трябва да си свършат работата.“ А в какво се състои работата им? Писах горе, че трябва контрол над собствениците, но когато се предлагат конкретни ограничения, същите защитници се възпротивяват.

От друга страна общините и държавата си траят и се надяват да няма толкова брутални жертви, че медиите да гръмнат. Не искат да вземат радикални решения и си разклатят постовете. В същото време най-удачната възможност е да се финансират вече съществуващите еко-организации и те да поемат контрола над тези кучета. Това вече се прави в доста държави и работи – слагаме парите там, където е проблемът и където могат да го решат. За да няма спекулации, еко-организациите може да си отворят бюджетите и да покажат ясно всички финанси. Естествено, така ще е трудно както за приятелите на отделни управници и за някои НПО-та да „усвоят тука едни пари“.

Да оставим кучетата намира вече го пробвахме. Явно не действа. Трябва компромисно решение, но поради големият мащаб на проблема, това решение трябва да е радикално. В него трябва да участват както общините, така и самите природозащитници организации. Сега кръгът е затворен – всички са лоши, горките кучета си ръфат деца и пенсионери, властта си измива ръцете и нищо не се решава.

Тъй като доста се пише за цената на яйцата, месенето на козунаци и прочие, реших да пусна няколко цени от Германия. Тези снимки са от преди час. Това са реалните цени, на които немците пазаруват. От най-ниските са в Европа по принцип, а и ДДС-то за храните е 7%. Умножавайте всички цени по две за сумата в лева.

На първата снимка ще видите цените на вече оцветени яйца – 3.20 лева за 10 цветни яйца, 1.90 за 6 и 8 лева за 30.

Всички яйца, които виждате, са класа M или L, но като качество не са съвсем еднакви. На втората снимка виждате яйца от най-евтината възможна марка в Германия – JA. От тях яйцата са 2.20 за 10. По принцип цените им са с 30% до 70% под всички останали, но качеството е под всякаква критика. Примерно месо от тях съм се оказал нацяло да взимам. Дори на яйцата се усеща някакъв лош вкус. Ако сте гледали филма „Крилце или кълка“ – е такава им е храната.

На третата снимка се виждат яйца с доста по-добро качество. Струват 43 стотинки на яйце. Следващите две снимки са с цени от други фирми – 50 и 40 ст. за яйце. На последната пуснах няколко бои, които се продават тук. Цените на тези на хапчета са по два лева, а тези в тубички за гланц, кристали и прочие – по 3-4.

Както може би знаете, в католическия свят Великден се пада тази седмица. Затова другата седмица ще си запиша пак цените да видим дали има промяна. От сега мога да ви кажа, че покачване в последните дни не забелязах. В последните години обаче си скочиха цените порядъчно. Особено в пиковете на кризата.

Втората новина около Open Gov Partnership е, че на 1-ви март сме предали отговор какъв е напредъка на България. През целия февруари предупреждавах многократно, че е повече от препоръчително да изпратим няколко кратки параграфа. Сега на сайта на OGP може да се види линк към Strategy.bg и кратко обяснение, че у нас тече дебат.

В интерес на истината е имало неформални срещи с НПО-та. Вероятно от типа на разговора ми с Бъчварова през януари. На 28-ми март имаше среща на Съвета за развитие към Министерски съвет, където са били обсъдени отворените данни. Преди тази среща изпратих на посочения от тях мейл обобщение на предложенията ми по темата. Изпратих и линк към тези, които вие дадохте през януари. За техническите предложения и другите ми идеи писах по-рано. Надявам се поне тези за бюджета, престъпността и регистрите да бъдат взети под внимание – това са най-важните данни на първо време.

От информацията, която имам, срещата е минала добре и в средата на април може да очакваме план. Надявам се да не е окончателен вариант, а да бъде подложен на допълнителна дискусия. Консултационният процес не е задължително да става с официални срещи с НПО-тата, кръгли маси и конференции. Достатъчно е да има платформа като споменатия горе сайт. Процесът обаче трябва да е прозрачен и всички предложения да се публикуват, за да e ясно какво е взето под внимание, какво – не и защо. Ако този елемент на прозрачност не бъде налице, всичко след това ще се опорочи. Така, например, може да погледнете резултатите от консултациите в Канада и Словения. В Дания ще излязат до края на месеца.

Тъй като вероятно сте забелязали, че напоследък пиша все повече по темата за отворените данни, мисля, че вече е време да се отдели всичко в нов блог. За целта ми трябват обаче още автори, така че ако някой е навит – пишете. Спомням си, че Бого беше направил такъв сайт преди време, но тогава не бях толкова запален. Сега мога да отделя всички статии за open data, да споделяме повече линкове и кратки новини. Ще пиша по-късно в BrainstormMonk за идеята ми да видим дали някой ще се навие.

Тази сутрин получих горното съобщение от YouTube. С две думи ми съобщават, че са засекли използването на лицензирана музика в два от клиповете ми, че няма да ги премахнат, но ще сложат реклами. Двата клипа ще намерите в края на статията. Представляват запис на български народни танци изпълнени от трупата ни от Mannhaim на събитие „Глобално село“ в Darmstadt преди 4 години. Писах статия тогава казвайки, че участието ни с танци и щанд беше прекрасен пример за създаване на приятели на България.

Музиката, която беше засечена, е „Сватбарско хоро“ и… „Дунавско хоро“. Правоносителят е Представителния духов оркестър на ВНВТУ „Тодор Каблешков“ с диригент Хр. Тонев. Изглежда имат запис в БНР от 2011-та година, който може да се закупи в Amazon и в iTunes. Това, разбира се, е прекрасно, защото могат да печелят от изпълненията си. Интересното обаче е, че чрез регистрацията си при разпространителите IODA автоматично маркират всички клипове в YouTube, които съдържат въпросните народни танци.

Важното в случая е, че клипът ми не беше блокиран, а само е поставена реклама. В това има известна логика. Има други обаче, включително сред моите, които бяха блокирани само защото на фона на записа някой свиреше лицензирана музика. Ако си на купон или близо до заведение, това е неизбежно. В примерът, който дадох горе, говорим за българска народна музика, която е била пусната на събитие популяризиращо България през 2008-ма. През 2011-та Представителният духов оркестър записва същите хора и съвсем естествено иска да продаде mp3-ки. Заради установените вече в глобален план практики за защита на авторското право, моят клип подлежи на санкции, защото използва тяхната музика.

Този казус далеч не се ограничава само до народната музика, YouTube и клиповете. Налагането на този модел на блокиране и дългосрочни наказания върху потребителите възпира много да творят и записват от страх да не бъдат маркирани като нарушители. YouTube, например, има индекс на всеки профил показващ до колко се спазват изискванията на правоносителите. Ако индексът е нисък, малко по малко те блокират от различни функции. Те са наложили тези мерки, защото са големи и биват съдени постоянно. Причината да се борим срещу ACTA и множеството други подобни разпоредби е, че те ще предоставят механизъм за прилагане на такава полицейщина навсякъде. Тогава коментарът „еми, не ползвай тубата като не ти харесва“ няма да важи. Рискът да бъдеш блокиран като потребител, творец или доставчик на услуги ще е твърде голям, за да позволиш качването на лично съдържание. Ще остане само да споделяме и „лайкваме“ създаденото от големите „лейбъли“.

А да казвам ли колко клипове (много от които лични записи) са блокирани в Германия заради лицензи на (предполагаемо) използваната музика? Почти всеки трети.

Ето и клиповете, за които говорех в началото:

Прекаленото опростяване на който и да е проблем пречи на решаването му, затова нека разделим този на три части:

Поддръжка за милиони

Истината е, че от предвидените 60 милиона, известна част е за поддръжка. Тъй като договорът с Microsoft и фирмата посредник е засекретен, не знаем какво точно включва тази поддръжка. Най-често обаче това означава тестване на системите, подсигуряване на обновления, системна поддръжка на сървъри и прочие. Останалото от сумата е за лицензи за новия Windows 8, който както знаете дори не е излязъл още.

Особеното в новата версия е, че е предназначен за доста мощни компютри. Повечето от нововъведенията имат смисъл само, ако имате екран с докосване. В същото време доста от закупените от държавата преди време лицензи за Windows 7 застояват или биват раздавани на приятели и роднини. Това е защото или са повече от наличните компютри, или последните са просто твърде слаби.

Също така, не трябва да се забравя и проблемът със съвместимостта – дори в стабилната версия 7 имаше значителни проблеми с по-стария софтуер. Без сериозно тестване е неразумно да се минава към още по-нова версия. В големи корпорации това понякога отнема години.

Отворен код не е същото като безплатен софтуер

Често не се прави тази разлика. Наистина, по-голямата част от софтуера с отворен код в безплатен за лична употреба, в образователния или публичния сектор. Има обаче едно голямо перо, което присъства при всяка промяна, а именно наемането на специалисти, обучението и неизменните проблеми докато персоналът навлезе в новите системи. Най-голямата пречка е точно липсата на специалисти – сега системните им администратори могат да поддържат основно Windows системи и преквалифицирането им ще отнеме време. Преминаването на обикновените потребители ще е сравнително по-просто, защото повечето операции, които чиновниците правят са и без това елементарни и заучени стъпка по стъпка.

Грешно е да се мисли обаче, че тези проблеми няма да ги видим и при въвеждането на Windows 8. Ще бъдат изхарчени аналогични суми за обучение, ще има подобни проблеми в началото при служителите и също толкова от тях ще останат да работят със старата система, след като не се оправят с новата. Разликата е, че накрая ще бъдат спестени десетки милиони за лицензи, а в същото време сигурността на системите ще се подобри значително.

Плюсовете и минусите на отворения код

Дискусията около това дали да използваме Linux или Windows тръгна с погрешно зададен въпрос. Правилният е дали трябва да въвеждаме системи с отворен код по принцип. Истината е, че администрацията вече работи с някои такива. Не малко сайтове са направени с PHP, има системи написани на Java, използват се Linux сървъри и прочие. Дали обаче трябва да въведем Linux операционни системи в работата на самите служители?

Както казах, разходи ще има и при Linux. Плюсът е, че в дългосрочен план се спестяват много пари. Също така сигурността е по-добра, защото Unix базираните системи по дизайн са по-сигурни и позволяват на потребителите по-малко грешки. В същото време е възможно да се персонализират повече на централно ниво като се добавят функции, интерфейси и външен вид невъзможен при една Windows система.

Възможностите на Linux отдавна са се изравнили с тези на Windows що се отнася до нуждите на администрацията. Повечето задачи могат да се свършат от софтуер с отворен код след кратко обучение. Има много алтернативи на използваните сега скъпи продукти при това без компромис с качеството и нуждите на служителите. Трябва да е ясно на всеки, че почти никой не използва сложната функционалност на Excel или Access в администрацията. Това предполага, че използването на OpenOffice ще е напълно достатъчно.

Възможните негативи се крият в непознаването на системата. Ако администраторите не са обучени достатъчно добре или дадат твърде много права на потребителите, ще има възможни пробиви. Друг негатив е несъвместимостта с наличния хардуер и вече изградените системи. Въпреки, че изискванията в обществените поръчки би трябвало да предполагат добра съвместимост на повечето изградени системи, вече разбираме за такива, които са направени нескопосано. Точно този тип системи се посочват и като причина за забавянето на електронното правителство.

Стъпка по стъпка, отдел по отдел

Вместо да говорим за изцяло сменяне на Windows с Linux, трябва да започнем постепенно. Трябва да има стратегия за минаване към отворен код и свобода за различните институции да избират. Така общини, министерства и агенции ще могат да решават сами дали да минат експериментално на Linux и на софтуер с отворен код, като така постилат пътеката към въвеждането им на други места. Важно е също да са прозрачни сделките с Microsoft, защото голяма част от парите могат да бъдат спестени дори само с по-добри поръчки и условия.

Всичко това е изключително трудно, но не технически, а политически. Тези, които взимат решенията не са наясно с материята и разчитат на специалистите от администрацията. Те от своя страна често или имат свои интереси, или не желаят промяна дори да доведе до по-добро. При липсата на обективна информация винаги се взимат погрешни решения, от които бизнесът трябва да е глупав, за да не се възползва за сметка на данъкоплатците.

Накратко

Въпреки, че казах, че не трябва да се опростява прекалено много въпроса, ето няколко точки, които трябва да запомним:

Ето няколко аспекта, които аз намерих за интересни и реших да покажа:

Всички български студенти

На тази графика се вижда промяната на броя български студенти в Германия в периода 2001-2010. Вижда се това, което знаем – след пика през 2005-та, броят студенти малко по малко намалява. Намерих данни за това колко български студенти са постъпвали в рамките на всяка година, както и колко са завършвали. Така успях да изчисля колко български студенти са изпадали от университетите (брой студенти + постъпили – завършили – брой студенти от следващата година). В тази бройка не се смятат тези, които са се прехвърлили в други университети, защото смятам общо за цяла Германия. Забелязва се пик на напусналите без диплома през 2007-ма. Завършилите се увеличават постоянно, докато новите студенти намаляват.

Отношение момичета/момчета

Тази графика е интересна, защото показва какво е отношението момичета/момчета в съшите категории, както предишната таблица. Забелязва се, че момичетата са доста повече – между 58 и 64%. Също така, че с малки вариации от 2% постъпилите и завършилите момичета са близки до тези проценти. През 2010-та обаче се забелязва сериозна разлика от 4%. Чевената линия е най-интересна. Тя показва процентът момичета от всички отпаднали студенти. Докато през 2001-ва да са били повече – над 70%, след това са доста по-малко и варират с големи амплитуди.

На втората графика се вижда процентната разлика между момчета и момичета сред завършващи и отпадащите. Вижда се, че през 2005-та момичетата са завършвали и 2.8% повече от момчетата и са отпадали от университетите с 30% по-малко. Тази тенденция се запазва след 2001-ва.

По провинции

Тази графика не ми харесва и не съм си играл много с нея. Просто имах доста данни за разпределението по провинции и не успях да измисля по-добър начин да ги покажа. Надявам се някой друг да намери време и да ги покаже по-нагледно. В таблицата ще намерите не само колко са българите, но и колко са чужденците, всички студенти и на кое място сме във всяка провинция сред всички чужденци за последните 10 години.

60 години чуждестранни студенти в Германия

Тази графика показва процентът чуждестранни студенти в Германия през последните 60 години. В червено се вижда процентът чужденци сред новите студенти, а в жълто – сред завършващите. Забелязва се силен спад с началото на ’50, след което бързо възстановяване и отново плавен спад след издигането на Берлинската стена. Веднага след събарянето й има много силен скок и отново броят чужденци тръгва надолу след промените в емигрантското законодателство в Германия преди 10 години. Пиковете на постъпилите и завършилите чуждестранни студенти се разминават с около 5 години, което е по-малко от средното време за завършване в Германия – 6.5 години.

Лявата графика показва процентът жени от завършилите висше образование в Германия през последните 50 години. Забелязва се, че едва преди 10 години те застигат мъжете и ги задминават. Вижда се и процентът чужденки, които са били в пъти по-малко от немкините, но в последно време ги настигат.

Дясната графика показва в абсолютни стойности броя на всички студенти в Германия и на чуждестранните студенти. Уможил съм броя на чужденците по 10, за да можем да сравним кривите. Забелязва се, че докато общият брой на всички студенти расте с малки темпове в последните години, този на чужденците расте доста по-бързо. И в двете криви има интересен скок през 1970, както и очакван такъв при чуждестанните студенти след разпадането на СССР. Интересно е обаче, че немските студенти спадат от началото на 90-те насам, което може би се дължи на демографския срив.

Източници: WissenschaftWeltoffen.de (благодаря на kyky за линка, който даде в коментар в предишна статия), TU Darmstadt 2009 и 2008, Uni Bonn, Uni konstanz, Statistik-Berlin-Brandenburg.de, thm.de и Statistik.Baden-Wuerttemberg.de

Изглежда във Франкфурт доста са скочили кражбите с взлом през последните години. Затова полицията е наела по някакви програми няколко фирми, които се специализират в системите за сигурност. Идеята е, че може да се обадите на кратък номер и да си насрочите безплатна консултация. Идва специалист у вас заедно с полицай (за да сте сигурни, че всичко е легитимно), преглежда вратите и прозорците ви и ви дава съвети какво може да се подобри. След като ми обясни това, полицаят ми изрецитира, че безплатната услуга не е обвързана с купуване на ключалки и прочие, че целта не е да насочват поръчки към дадените фирми, а просто да образоват хората за проблема.

Сканирах двете брошури и може да ги свалите тук и тук. Текстовете са на немски, турски и арабски, което им прави чест. Накратко съветите са следните:

Има и съвети как да се подсигурят вратите и специални за хората живеещи в къщи. Мисля си, че една такава акция би била полезна и у нас. Мислим си, че знаем как стоят нещата, но може би се залъгваме. От друга страна пък, надали някой ще се довери дори на полицията да им влезе в къщата и да тършува за проблеми със сигурността.

Вие бихте ли се възползвали от подобна безплатна услуга – била тя от полицията или от частна фирма?

Опитах се да намеря информация колко всъщност са кражбите с взлом във Франкфурт и Германия, но не успях. От познати тук знам, че въобще не е рядко явление, но без точна бройка всичко е субективно. Намерих обаче други интересни данни, които може да прочетете в предишната ми статия:

Престъпността в Германия

Полезни съвети от МВР Бургас как да се предпазим от скимиращи устройства им тук:

Скимиращите устройства и как да ги забелязваме

Не успях да открия колко кражби има във федералната република – само колко случаи са разкрити. Открих обаче доста други цифри – колко престъпления има, колко са осъдени, какви хора да осъдени и прочие. Данните станаха твърде много и реших да ги отделя в собствена статия. Може да ги свалите в Open Office и PDF формат тук.

А сега към графиките и какво означават:

Престъпления и наказания

Натиснете за пълната графика.

Първата графика показва разкриваемостта. В зелено виждате абсолютния брой престъпления през годините – от дребни кражби до убийства и изнасилвания (лявата вертикална скала). Забелязва силна тенденция надолу дори за слабото иначе намаляване на населението. Особено след 2004-та. Това обаче явно не се дължи на по-голяма разкриваемост или по-безкомпромисна съдебна система. Би било интересно да се види какви други мерки са взели властите. В синьо виждате процента разкрити престъпления (дясната вертикална скала). Въпреки, че за показаните 17 години скача с 10 пункта, той пак е под 57%. В червено пък се виждат колко престъпления завършват с осъдителни присъди. През последните 10 години се движи около 35%, тоест половината успешни разследвания не издържат в съда. Грубо казано, това значи, че ако ви ограбят или пребият в Германия, шансът да има последствия е едно към три. И това е дори оптимистична прогноза, защото дребните кражби рядко се съобщават или разследват.

Осъдени немци и чужденци

Натиснете за пълната графика.

Тук се концентрирам върху осъдените и съм наложил четири метрики. В синьо виждате абсолютния брой осъдени от 1993-та до 2010-та (лявата вертикална скала). Забелязват се доста скокове, но имайте предвид, че не можем да ги съпоставим 1:1 със самите престъпления, защото и разкриваемостта варира. Втората метрика отчасти оборва тезата, че чужденците повишават престъпността в Германия. В зелено виждате процентът чужденци, които са осъдени (дясната вертикална скала). Следват червено и жълто, които показват процента осъдени жени съответно с и без немски паспорт. Забелязва се, че чужденките биват осъждани с около 10% по-малко.

У нас…

Интересуваха ме конкретно колко кражби с взлом има в Германия по провинции. Следобед ще видите защо. Все пак и тези данни са показателни, че дори полицията в държава като Германия не успява да се справи с престъпността на ниво, каквото навярно много от нас очакват от родната полиция. Не казвам, че нашите са цвете за мирисане, но от това, което съм видял, имат сравнително добра разкриваемост. Жалкото обаче е, че не мога да го покажа нагледно заради изкривеното разбиране, че този тип данни трябва да се пазят в тайна. Този маниер на работа въобще не е техен патент, но сега си говорим за МВР. Единствено – и то с данни събрани случай по случай от мен и посетителите на Lipsva.com – мога да кажа, че имат добра разкриваемост при изчезванията. При това доста завършват с щастлив край, но заради липсата на достъпна официална информация трудно се убеждават хората. Медиите пък въобще не помагат като само търсят сензация и скандал. Може сами да проверите като свалите данните и ги анализирате.

В тази връзка направих и проекта Crime.bg – за да можем да събираме сигнали за всякаки престъпления. Там може да съобщавате за кражби, катастрофи, побоища, джепчии и прочие. За жалост, откакто официално пуснах сайта през август сигналите са твърде малко. Отдавам го на това, че хората не са готови да подават такава информация, а и че проекта е още непознат.

Важно уточнение за данните:

Всички данни са взети от немския статистически институт. Те се базират на публична информация за регистрираните престъпления, разкритите извършители и осъдените такива в Германия. Тук не се разглежда ефективността на системата спрямо вложените ресурси или броя на полицаите, а само абсолютната бройка престъпления. Възможно е отклонение в сравнението между осъдените и престъпленията, защото някои от тях може да са извършили и/или осъдени за повече от едно. За съжаление, нямам достатъчно данни за това и приемам, че бройката им е незначителна.

Вероятно си спомняте, че в началото на годината отворих данните на регистъра за ражданията. Министерството на здравеопазването създаде система, в която болниците са длъжни да вписват всички раждания, подробности за бебето и майката, кой е водил процедурата, дали има инвитро и прочие. Много полезна информация, от която за жалост имаме достъп само до общата бройка раждания за регионите. И това обаче е нещо. От съобщението на министерството става ясно, че всеки ще има достъп до тези данни на страницата на министерството.

Да, ама не…

Още от самото начало забелязах, че сайта не е достъпен от чужбина. Успях да го отворя през прокси в България и не ми хареса как са го направили. Затова направих своя визуализация. Тъй като данните от техния сайт не бяха отворени, направих скрипт, който да ги тегли и да ги предоставя свободно в лесен за анализ формат. Всичко течеше добре, докато от министерството не блокираха първо сайта ми, а след това и всички прокси сървъри. Така известно време читатели на този блог теглеха данните и ми ги пращаха докато не блокираха и тях. В началото на февруари проведох няколко разговора с отдел „Електронно здравеопазване“, които поддържат платформата. Те твърдят, че не са блокирали никой.

Сега виждам, че сайта е променен отново. В началото на статията ще намерите снимка на голямото нововъведение – на всеки 10 заявки иска анти-спам код. Това само по себе си обезсмисля публикуването на данни. Голям плюс е, че вече показват цифрите в табличен вид с възможност за сваляне (вероятно след като го споменах 3-4 пъти), но и там има два проблема – първо данните не са разделени по дни, а сумарно за избрания период. Второ – данните са с Windows-1251 кодировка, което противоречи на всички стандарти.

Тези „подобрения“ са една малка стъпка напред и няколко големи назад. Точно това имам предвид, когато говоря за псевдо-отворени данни и илюзия за прозрачност. В случая наистина имаме информация, които е публична. Ако обаче се опитате да я вземете за анализ, процедурата е максимално усложнена. Да не говорим, че автоматичното сваляне е практически невъзможно.

Днес се опитах да се свържа с отдел „Електронно здравеопазване“ към министерството, но всички експерти там ме насочваха към шефа им – Благой Миров. Точно с него говорихме преди. За жалост ми казаха, че е бил зает през целия ден и вероятно затова не ми вдига. Всъщност след като по някое време му писах мейл обяснявайки написаното горе, веднъж ми вдигна жена от неговия телефон с „Да моля“ и ми затвори веднага като разбра кой съм.

Както и да е… Вчера успях да обновя отворените данни в моя сайт и са актуални към 19-ти март. Има няколко грешки през февруари заради стария скрипт за теглене, но ще ги оправя скоро. За да ги обновя, се наложи първо да сваля ден по ден данните за последните 7 седмици (5-6 анти-спам кода), да ги прекодирам в UTF-8, да ги сортирам по региони, да ги обединя в един файл, да добавя дати и да ги синхронизирам с наличните данни на сайта ми. От там може да свалите таблицата такава, каквато министерството трябваше свободно да предостави на първо място. Аз знам как да направя всички тези трансформации и то сравнително бързо. Колко обаче го могат и биха седнали да се занимават?

Впрочем, преди месец добавих още една интересна метрика – сравнение с раждаемостта през 2010-та. Изчислявам средно колко деца са се родили дневно във всеки регион тогава и сравнявам с избрания период от 2012-та. Вижда се много ясно в проценти кои региони изостават и кои са напред. На тази страница ще откриете и други отворени данни, които съм публикувал.

Все пак е възможно да направим някаква обща преценка по докладите за регистрираните чужденци в Германия и приелите немско гражданство. Данните, които обобщих, може да свалите като PDF и в OpenOffice формат. Обхващат периода 2003-2010, като съм добавил някои цифри за 2011-та. Ето няколко мои графики и изводи от тях.

Натисни снимката за по-голям размер

Тук виждате разпределението на българите по провинции. В червено и жълто е бройката за 2010-та и 2011-та. Голяма цифра показва колко българи има на всеки 10000 жители, а малката под нея – всички чужденци за провинцията. Забелязва се, че в Бремен има почти 29 наши сънародници на всеки 10000 души – в пъти повече от останалите региони. Най-много българи има в Нордрайн-Вестфалия, която е гъсто населена и добре развита. Доста малко българи има в източна Германия. По-нататък ще видите данните и върху карта.

Натисни снимката за по-голям размер

Това е графиката на увеличението на българите тук през годините. Забележете, че долната граница е 35000. Тъмно синьата лента е сумарният брой взели немско гражданство от началното на 2003-та насам. Този доклад е единственият начин да знаем колко българи има с двойно гражданство. За жалост, не открих данни за преди 2003-та. Забелязва се, че през последните години силно се засилва имиграцията към Германия. Придобиването на гражданство е възможно след 7 или 8 години постоянно пребиваване и също се засилва в последните години.

Натисни снимката за по-голям размер

Тук виждате възрастовото и полово разпределение на българите в Германия. Средно жените спрямо мъжете са 60 към 40, което варира в различни провинции. Забелязва се пика на хора между 25 и 40 годишни, т.е. в най-активната трудова възраст. Очаквах, че ще има много хора между 18 и 25, но изглежда студентите са сравнително малко спрямо тези, които рабоят на постоянно. Забелязва се и че жените около 30-те са повече от мъжете, но си смеят местата около 40-те.

В таблицата с данните може също така да видите каква част от българите са неженени женени и разведени. Забелязва се, че 10% от женените мъже са женени за немска гражданска, докато при жените, това са 30%. Интересен факт също така е, че 2.41% от българите без немски паспорт са родени в Германия. Това вероятно са най-вече семейства, които все още нямат немско гражданство и не са могли да го предадат на децата си. В таблицата ще намерите и разбивка на българското население в някои градове от западна Германия, както и списък с някои от сдруженията и българските училища. Забелязва се, че във Frankfurt има почи 3400 българи.

Натисни снимките за по-голям размер

На последните две графики може да видите географското разпределение на данните от първата и втората графика. Ето тук ги има в динамичен вид. Вижда се абсолютната бройка на българите по области, както и броят взели немско гражданство през 2010-ра съотнесен към абсолютната бройка. Така се вижда нагледно къде има най-много българи и къде най-бързат да вземат немски паспорт.

В лявата графика съм отбелязал в червено областите, за които отговаря консулството в Бон. Самите консулства са отбелязани със звезди, за да се ориентирате за разстоянията. Причината за това е, че през юли това консулство ще бъде затворено и имотите ще бъдат разпродадени. Вижда се ясно, че до сега се е справяло с повече българи, отколкото останалите две взети заедно. При това не включваме сезонните работници и хората с двойно гражданство, които по груби сметки са дори още повече в тези богати провинции.

По официална информация има планове за отваряне на консулска служба и дипломатическо представителство във Frankfurt. В това има логика, защото Бон вече не е столица на Германия, а Франкфурт е сериозен финансов център с много българи в региона. За целта обаче трябва да се купи нова сграда и да се минат ред формалности. Безуспешно се опитах да науча от Външно как върви тази процедура и какви са сроковете. Единствено Николай Младенов ми отговори в Twitter, че е са абсолютно невярни слуховете достугнали до мен, че процедурата е блокирана и няма да има консулство в скоро време.

Независимо каква е истината, факт е, че поне известно време западна Германия ще остане без консулство. На картата горе се вижда доста ясно какви са разстоянията до тези в Берлин и Мюнхен. Имам неофициална информация, че справка за българите в Германия от немската държава не е искана до сега, което изначава, че Външно не може да направи преценка за демографията, разпределението, нуждите на емиграцията ни тук и натовареността на представителствата. Това до някъде обяснява ниската оценка (дипломатично казано) на повечето ни съграждани в Германия (и зад граница въобще) за отношението и работата на консулствата, агенцията и Външно.

Ето още полезна статистика

Колко български студенти има в Германия?

Престъпността в Германия

Важно уточнение за данните:

За 2011-та имам само общата бройка на българите в Германия. Въз основа на нея съм изчислил разпределението по провинции и българите взели немско гражданство, като съм запазил отношението от 2010-та. Така данните не са точни, но дават представа за тенденцията. Очаква се, че през 2011-та доста повече българи ще имат двойно гражданство, отколкото зададените в таблицата. Напомням отново, че в изборените данни не се включват всички българи взели немски паспорт, сезонните работници и пребиваващите нелегално.

Тъй като ме дразнеха нещо първите графики, направих първата и третата наново. Първата е по-ясна, а третата – по-точна. Ето старите две тук и тук.

Искам да отделите миг за следните три въпроса:

Надали ви идват повече от две-три наум. Вината не е в това или предишните правителства – подобни проблеми се забелязват във всички държави – от най-развитите до най-бедните. С изключение на няколко бляскави примера, разработването на какъвто и да е софтуер изисква огромна бюрокрация, десетки милиони евро и години суетене, за да се постигнат посредствени решения за често отминали проблеми.

Такива примери у нас имаме много, като последният по-известен беше сайта на туризма. Сега ни очаква наказателна процедура, защото Агенцията по вписванията не е разработила софтуер за електронна регистрация на европейски дружества. Тяхното извинение – нямали са време и пари. Вчера медиите отбелязаха само бележките по скандала с бонусите у изказването на министър Московски, но по-съществената част беше за електронното правителство, липсата на милиони за разработване на услуги и съпътстващото забавяне. Същото виждаме и в много други сфери – фондовата борса, МВР, изборът на детски градини и прочие.

Общото между всички изброени е, че за тях някой чиновник е описал задание, пуснал е обществена поръчка, избрана е фирма, тя е свършила нещо и е прибрала някакви пари. Дори да се абстрахираме от измамите, нагласените конкурси и липсата на контрол, дори схемата как би трябвало да работи всичко за мен е често ненужна.

Затова искам да ви обърна внимание към една концепция идваща от щатите – Code for America. Събира се малка група от ентусиасти – програмисти и дизайнери, дава им се достъп до данните на администрацията и се оставят да работят в рамките на няколко месеца. Може би се питате кой би направил нещо такова, щом им се плаща им се като държавни служители (без бонуси)? Ами явно доста хора и то от най-добрите. Според казаното от Дженифър Палка пред TED (под статията) средната им възраст е 28, а сайтовете и услугите, които са разработили са имали сериозен ефект. По-важното обаче е, че с тях се доближава софтуерът в администрацията към това, към с което обществото е свикнало да работи. Така публичният сектор настига кривата на технологичното развитие, а не се излежава в основата му. Примери за това ще намерите на сайта им.

Винаги когато виждаме такива идеи ни се струват много яки, но е просто немислимо да се случат у нас. Поне не в този си вид и опаковка. В щатите има силно местно самоуправление с фокус върху конкретните проблеми на гражданите и сравнително краткосрочни задачи за решаването им. В България управлението е изключително централизирано в почти всички сфери и в същото време – силно фрагментирано. В тази среда, за да може да се изпълни дори един IT проект бързо, евтино и качествено, трябва да има управляваща фигура – шеф на училище или болница, кмет, областен, шеф на агенция, зам-министър или министър – който да се реши да участва. Това несъмнено ще е с ПР цели, но ако наистина разбира нуждата и политическата воля остане достатъчно дълго, може да се излюпят няколко положителни примера.

Прекрасното на този модел е, че може лесно да се скалира – не като размер на софтуерните системи, а като обем информация и хора, чиито живот подобрява. Понякога прости на вид услуги, мобилни приложения и сайтове могат да помогнат на огромен кръг от хора при еднакви усилия – например кои ресторанти имат предписания от ХЕИ, в кои болници има проблеми, кои училища управляват добре бюджетите си, как да се организираме по-добре за кандидатстване по евро програми. С няколко разработчици не може да е изгради системата за електронни здравни карти, но може да се направят неща, които да имат ефект тук и сега.

Желаещи у нас определено вярвам, че ще има. Най-малкото, отскочете в InitLab някоя вечер и ще намерите ентусиасти. Приложенията, за които говоря, се разработват и сега – най-често самостоятелно, по късни доби и то за едната идея. Администрацията съдържа много полезни данни и знания, които често самите те не знаят как да използват. Екип от млади хора с интересни идеи може да впрегне тази информация за нещо полезно.

За всичко това се иска визия – не у администрацията като цяло, а в поне един власт-имащ. Не мислете, че само нашата администрация е затънала в блатото от бюрокрация, тромави обществени поръчки и куцаща реформа. Обичаме да се чувстваме специални, но не сме. Затова трябва да се учим и адаптираме опита на другите как се оправя тази каша. Мисля си, че това ще проработи стига някой от другата страна на бюрото да се престраши. А ако стане въпрос за пари – няма проблем – така или иначе Windows 8 нито е излязъл, нито е тестван, а държавата ще спести поне 60 милиона. Да не говорим, че повечето от старите закупени Windows 7 лицензи си отлежават, защото са ненужни. Така де – говорим си за глупави обществени поръчки все пак?

А специално за министрите ще завърша три бонус въпроса:

Ето TED лекцията, която обещах. Принципът е описан доста добре:

Заглавната снимка е на Иво Мирчев с малка моя промяна.

Няма какво повече да напиша, освен казаното във филма. Ще намерите повече информация за Джоузеф Кони и кампанията на сайта на Invisible Children и във Facebook.

От самото начало си имахме проблеми с един от съседите, който настояваше, че сме много шумни докато се местим, правим ремонт или просто слизаме по стълбите. Пречили сме му на следобедния сън. Изглежда, че е пречел на доста други, защото тръгна подписка и след време го изгониха. Сега има възабрана да стъпва на имота. Съседите се опитват да изгонят така още един, който освен, че счупил стъкло на апартамент до неговия, заплашвал и нападал съседите.

Компанията-наемодател е длъжна да предоставя определен брой жилища за социално слаби. Така преди година и половина два етажа под нас се нанесе човек, който в последствие се разбра, че има психически проблеми. Разбрахме го по трудния начин – напръскал апартамента си с бензин и е драснал клечката. Преди да замерише на печено обаче е размислил и се е хвърлил от втория етаж. Резултатът беше, че съседите едва не умряха от задушаване, куп покъщина отиде на боклука и целият блок беше в ремонт точно година. Не, че не можеха да ремонтират всичко за месец-два – просто така щаха да изгонят повече хора и да вдигнат наемите. Ние не пострадахме от самия пожар, но определено ни навреди шума, прахта и отровните изпарения от бои през тази година. А, да – докато претърсваха един от пострадалите апартаменти, откриха че човека си отглежда трева и го арестуваха.

Горните снимки са пощенските ни кутии. Няколко бяха пълнени с пяна. Наскоро напълниха ключалките със силикон. Повечето са разбивани и редовно се крадат писма. Не получаваме почти никога пратки, защото тия от DHL ги мързи, а и бележките изчезват. Хитът от днес е, че някой е написал на кутията на съсед, че е преместен в психиатрия и не иска да получава писма.

Това са само няколко примера за съседските войни в един скромен блок Германия. Приличат повече на студена война, отколкото на битка. Предпочитам някой да дойде да се скараме за нещо, отколкото да ти се усмихва мазно и после да ти краде пощата. Това им е възпитанието – пасивно агресивни, скърцащи със зъби зад широки усмивки и не много оригинални. Затова и ме тревожи по-малко грубото отношение на магазинерките в България, отколкото измъчените гневни усмивки на тези тук – поне знам кое е истинско и кое се прави насила под заплаха за уволнение. Както и да е, отклоних се…

ПС: изнасям се след 3 месеца.

Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.

Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.

Разбира се, заемането на позиция „анти-ACTA“ би поставила кабинета в особена позиция. Всички групи лобиращи от името на правоносителите ще нададат вой как България е пиратска държава, как у нас цари беззаконие и своеволие на интернет хакери. Това е най-силният инструмент за дипломация на САЩ – включване в отрицателни спосъци, остри нападки и доклади. А каквото и да си говорим, всичко във външната им политика цели отваряне на пазари и защита на компаниите им, независимо от средствата и вредите. Швеция имаше неутрална позиция спрямо The Pirate Bay, но видяхме колко бързо щатите ги поставиха на мястото им.

Когато говорим за ACTA и другите подобни споразумения, голямата бележка под линия е винаги една и съща – финансови интереси и влияние. Дори да не си го признават изцяло, представители на този и предишния ни кабинет са обещали на лобисти и американски дипломати, че ще подпишат споразумение затрашаващо пряко свободното творчество и косвено – свободата на изразяване. Толкова просто е. Сега трябва да се намери галантен начин да се измъкнем от тази ситуация. Вместо това изглежда се взима лесния път – да пуснат споразумението и да стискат палци.

Доста блогъри казахме преди месец, че нищо не е свършило и днес имаме сигнал, че сме били прави. Ще ни трябват не само още протести, но и събуждане на журналистите, за които тази история е вече прашасла и скучна – също като стар случай на изнасилване или проточило се корупционно дело. Трябва ни последователност и настойчивост, за да покажем, че тези неща няма да минат без бой.

В същото време, не трябва да забравяме, че ACTA е само една птица от ято лешояди. Има още много мерки, закони и проекти, които носят съшите рискове. Някои от тях вече са приети – като мерките за следене в Испания, Великобритания и Полша. Други се разработват полу тайно от Европейската Комисия – като системата за глобално следене INDECT (тук и тук при Бого). За нея ще пиша по-късно. Голямата картинка е плашеща и анти-утопичните предсказания от филмите за глобално следене далеч вече не са технически неизпълними в нашата реалност.

Още по темата е писала Нели.

Допълнение:

Малко след като пуснах статията, @iapostolov цитира приблизително в Twitter разговора в пленарна зала:

Курумбашев попита Борисов: За да се приключи с темата, ще внесете ли ратификацията в парламента, за да бъде отхвърлена?
Борисов отговори: Да, ще внесем ратификацията в парламента и аз ще посъветвам ПГ на ГЕРБ да гласува против нея. За да се спрат спекулациите и да стане ясно, че няма да допуснем да се приеме, нещо, което е обществено неприемливо.

По думите му, Борисов искал веднъж за винаги България да отхвърли ACTA. Ето още от Дневник и Dir.bg. От една страна наистина е добре да мине сега през парламента – когато още ни са пресни спомените от протестите и ясната позиция на обществото. От друга обаче все още не ми е ясно защо просто не можем да оттеглим подписа си. Също така не съм съгласен, че не трябва да поставим проблема отново пред медиите и общетвото. Нужен ни е достатъчен натиск и минимален риск депутатите да гласуват „За“ на първото и единствено четене нужно за ратификация.

Това е сериозен проблем и с все по-честото използване на т.н. „платмасови пари“, този тип виртуални кражби навлизат и у нас. Изградил съм си навик при теглене на пари винаги да проверявам за скимиращи устройства на типичните места и смятам, че следните снимки ще са ви полезни.

Накратко, скимиращото устройство има за цел да копира данните от картата и да открадне пина ви. Данните са просто серия от цифри и с тях може лесно да се направи дубликат. Това става с миниатюрно четящо устройство. Това копие обаче е безполезно без пина, а да се открадне той е по-трудно. Има три начина за целта – камера монтирана близо до лампата или в някоя ниша, висок човек надничащ през рамото ви или допълнителна клавиатура. На снимките долу ще видите различни модели скимиращи устройства. Имената им не са важни, но запомнете местата където се слагат, за да ги проверявате.

Ако имате съмнения, че картата ви е скимирана, веднага се обадете на банката да я блокира. По-добре да си извадите нова, отколкото да загубите пари. Проверявайте редовно сметката си и какво е теглено от нея и не изхвръляйте бележите от банкомата или при плащане в магазин където и да е – унищожавайте ги. Попитайте банката си дали има брошури с повече съвети.

В Германия и други страни са въвели специални устройства, които да не позволяват да се постави скимиращо устройство. Исках да намеря снимки да ви ги покажа, но се натъкнах на нещо още по-страшно – оказва се, че бандите са направили скимиращо устройство, което се слага върху анти-скимиращото и изглежда по точно същия начин. Изобретателен народ. Ще ги видите на снимките долу. Вижда се и как може да се разпознае. Затова дори да видите въпросното зелено светещо устройство, винаги го дръпнете сило с ръка, за да проверите дали се сваля. Това е сигурен белех и при това, и при горните устройства, защото са залепени само с тиксо.

Надявам се, че не съм ви вкарал много параноя. Тя обаче понякога е полезна – особено като става дума за такива ежедневни неща, за които не се замисляме.

Ето текста на РДВР Бургас. От там може да свалите и оригиналните снимки:

SMS-и от различни банки с предупреждение за блокиране на банковата карта от съображения за сигурност заляха бургазлии в последните дни. Причина за това са опитите за манипулации върху банкомати, разположени на оживени места в града / като освен главните улици, хипермаркети и големи търговски вериги/ манипулации се наблюдават и върху банкомати, разположени в по-затънтени места на Бургас.

Голяма част от “ужилените” още не са разбрали за проблема или предпочитат да не уведомяват полицейските служители по места за регистрирания проблем. С цел да не станем жертва на “наглите измамници” е необходимо всеки един от нас да разбере, че за скимирането на картата му / нерегламентирано снемане на данните и ПИН кода/ са нужни не повече от 30 секунди. На банкомати / може и да са от различен вид/ се монтират : техническо устройство или т.нар. скимер – съдържащ елементи за копиране на данните от магнитната лента и микрокамера за узнаване на ПИН – кода на притежателя на картата.

“Скимера” се поставя като допълнителен елемент върху банкомата, като всяка част от това устройство се позиционира на различни места. Елементите му имат скрита микро-камера, собствено захранване и памет, което дава възможност устройството да работи продължително време. Поставянето му изисква единствено точно фиксиране върху конкретното място на банкомата, като често се използва двойно подлепящо тиксо.

Една част от “скимера” се поставя върху входа на карточетящото устройство /”устата”/ на банкомата, а другата съответно на място от което да има възможност да се наблюдава въвеждането на съответния ПИН код от лицето, ползващо банкомата. Монтирания “Скимер” по никакъв начин не нарушава нормалното функциониране на банкомата. Изработен е от елементи, наподобяващи съответна част на банкомата, които са боядисани в цвят идентичен на фабричния. Това дава възможност да не бъдат забелязвани елементите му и при транзакция / било то : теглене на пари, справка за наличност по картата или друга операция/ да останат неразпознаваеми. “Скимера” има възможност да включва едновременно и двата елемента (2 в 1).

След като се сдобият с данните за платежния инструмент и ПИН кода на титулярите, лицата осъществяващи престъпната дейност, изготвят неистински платежни инструменти и теглят всички средства от банковите карти.
“Скимери” се поставят на почти всички видове банкомати, като най-често срещаните са : NCR, IBM \WINCOR\ и DIEBOLD / това са видове банкомати на различни производители/. Установени са конкретни зони където е възможно да се монтира “Скимер” , показани на следната схема: